Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по труда, социалната и демографската политика
17/07/2019
Д О К Л А Д
ОТНОСНО: Проект за решение за приемане на Годишен доклад за младежта за 2018 г., № 902-00-18, внесен от Министерски съвет на 28.06.2019 г
Комисията по труда, социалната и демографската политика на свое редовно заседание, проведено на 17 юли 2019 г., разгледа и обсъди проект за решение за приемане на Годишен доклад за младежта за 2018 г., № 902-00-18, внесен от Министерски съвет на 28.06.2019 г.
На заседанието присъства г-н Николай Павлов – зам.-министър на младежта и спорта, който представи Годишния доклад за младежта за 2018 г.
Г-н Павлов посочи, че информацията в Годишния доклад за младежта е съобразена с основните приоритети на политиката за младите хора в страната, залегнали в Националната стратегия за младежта (2010-2020) - насърчаване на икономическата активност и кариерното развитие на младите хора, подобряване на достъпа до информация и качествени услуги, насърчаване на здравословния начин на живот, превенция на социалното изключване на млади хора в неравностойно положение, развитие на младежкото доброволчество, повишаване на гражданската активност, развитие на младите хора в малките населени места и селските райони, развитие на международния и междукултурния диалог и повишаване на ролята на младите хора в превенцията на престъпността.
Според информацията в доклада, броят на младите хора в страната на възраст от 15 до 29 г. към 31.12.2018 г. е 1 042 915 души от които 784 953 живеят в градовете, а 257 962 - в селата. Целевата прогноза на НСИ показва, че в периода до 2020 г. броят на младите хора ще намалява, като особено рязко това ще се отрази на възрастовите групи 15-19 г. и 20-24 г.
Докладът отчита позитивна картина по отношение на оценката на младите хора за намиране на работа и предоставя информация, че коефициентът на младежка безработица (хора между 15-29 навършени години) е 7,4 %, който е с 2.5 % по-нисък спрямо 2017 г. Това, което се отчита като негатив е, че е висок делът на тези, които не работят по специалността си.
Към края на м. декември 2018 г. общият брой на социалните услуги в общността за деца и пълнолетни, включително от резидентен тип, е 1 154, с общ капацитет 23 992 места. От тях подходящи за деца и млади хора на възраст от 18 до 25 г. са 1082 капацитет 22 505.
Докладът отчита, че българските младежи нямат сериозни социални дефицити, като 71% от младите хора смятат, че средствата им са достатъчни за пълноценно хранене, закупуване на облекло, закупуване на обувки, заплащане на електрическа енергия и закупуване на лекарства. Младежите, които са в тежко социално положение са най-вече част от етническите малцинства, което се оказва основният фактор за ниският им социален статус.
Един от ключовите въпроси сред младите хора е свързан с настроенията им спрямо емиграцията, една трета посочват, че при първа възможност биха отишли да живеят в чужбина и 17% в друго населено място в страната. Това е особено валидно за младите хора, живеещи в села и малки населени места. Наблюдава се тенденция към повишаване на броя на завръщащите се младежи в България след завършване на образованието си в чужбина.
Младите хора в България са в голяма степен оптимисти, но все още е голям дялът на младежите, които не проявяват интерес към политиката. Отчита се ниска ангажираност на младите българи в подобен тип дейност – членове на политическа партия; на асоциация, неправителствена организация или друг тип организация; членове на професионална организация.
Очертава се необходимост от подобряване координацията между институциите за повишаване ефективността от мерките за ранно кариерно ориентиране, както и инвестиране в подходящи форми на обучение за придобиване на професионални умения и ключови компетенции и развиване на предприемачески дух.
В заключение г-н Павлов каза, че младите хора в България, като своите връстници в Европа, са изправени пред безброй предизвикателства свързани с тяхното образование, реализация, качество на живот и т.н. Групата на младите хора е една от най-динамичните поради бързия преход от една роля в друга – средно образование, висше образование, работа, семейство и т.н. Това предполага ясен анализ и дефиниране на ясно постижими цели спрямо всяка една от определените групи, които влизат в общата съвкупност като млади. Данните еднозначно показват, че нюансите сред младежите налагат задължителна гъвкавост в планираните дейности и мерки.
В дискусията взеха участие народните представители Весела Лечева, Виолета Желева, Калин Поповски, Михаил Христов и Ерол Мехмед.
След приключване на обсъждането и гласуване с резултати: 12 гласа „за“, 0 гласа „против“ и 8 гласа „въздържал се“,
Комисията по труда, социалната и демографската политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да приеме проект за решение за приемане на Годишния доклад за младежта за 2018 г., № 902-00-18, внесен от Министерски съвет на 28.06.2019 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Д-Р ХАСАН АДЕМОВ
ОТНОСНО: Проект за решение за приемане на Годишен доклад за младежта за 2018 г., № 902-00-18, внесен от Министерски съвет на 28.06.2019 г
Комисията по труда, социалната и демографската политика на свое редовно заседание, проведено на 17 юли 2019 г., разгледа и обсъди проект за решение за приемане на Годишен доклад за младежта за 2018 г., № 902-00-18, внесен от Министерски съвет на 28.06.2019 г.
На заседанието присъства г-н Николай Павлов – зам.-министър на младежта и спорта, който представи Годишния доклад за младежта за 2018 г.
Г-н Павлов посочи, че информацията в Годишния доклад за младежта е съобразена с основните приоритети на политиката за младите хора в страната, залегнали в Националната стратегия за младежта (2010-2020) - насърчаване на икономическата активност и кариерното развитие на младите хора, подобряване на достъпа до информация и качествени услуги, насърчаване на здравословния начин на живот, превенция на социалното изключване на млади хора в неравностойно положение, развитие на младежкото доброволчество, повишаване на гражданската активност, развитие на младите хора в малките населени места и селските райони, развитие на международния и междукултурния диалог и повишаване на ролята на младите хора в превенцията на престъпността.
Според информацията в доклада, броят на младите хора в страната на възраст от 15 до 29 г. към 31.12.2018 г. е 1 042 915 души от които 784 953 живеят в градовете, а 257 962 - в селата. Целевата прогноза на НСИ показва, че в периода до 2020 г. броят на младите хора ще намалява, като особено рязко това ще се отрази на възрастовите групи 15-19 г. и 20-24 г.
Докладът отчита позитивна картина по отношение на оценката на младите хора за намиране на работа и предоставя информация, че коефициентът на младежка безработица (хора между 15-29 навършени години) е 7,4 %, който е с 2.5 % по-нисък спрямо 2017 г. Това, което се отчита като негатив е, че е висок делът на тези, които не работят по специалността си.
Към края на м. декември 2018 г. общият брой на социалните услуги в общността за деца и пълнолетни, включително от резидентен тип, е 1 154, с общ капацитет 23 992 места. От тях подходящи за деца и млади хора на възраст от 18 до 25 г. са 1082 капацитет 22 505.
Докладът отчита, че българските младежи нямат сериозни социални дефицити, като 71% от младите хора смятат, че средствата им са достатъчни за пълноценно хранене, закупуване на облекло, закупуване на обувки, заплащане на електрическа енергия и закупуване на лекарства. Младежите, които са в тежко социално положение са най-вече част от етническите малцинства, което се оказва основният фактор за ниският им социален статус.
Един от ключовите въпроси сред младите хора е свързан с настроенията им спрямо емиграцията, една трета посочват, че при първа възможност биха отишли да живеят в чужбина и 17% в друго населено място в страната. Това е особено валидно за младите хора, живеещи в села и малки населени места. Наблюдава се тенденция към повишаване на броя на завръщащите се младежи в България след завършване на образованието си в чужбина.
Младите хора в България са в голяма степен оптимисти, но все още е голям дялът на младежите, които не проявяват интерес към политиката. Отчита се ниска ангажираност на младите българи в подобен тип дейност – членове на политическа партия; на асоциация, неправителствена организация или друг тип организация; членове на професионална организация.
Очертава се необходимост от подобряване координацията между институциите за повишаване ефективността от мерките за ранно кариерно ориентиране, както и инвестиране в подходящи форми на обучение за придобиване на професионални умения и ключови компетенции и развиване на предприемачески дух.
В заключение г-н Павлов каза, че младите хора в България, като своите връстници в Европа, са изправени пред безброй предизвикателства свързани с тяхното образование, реализация, качество на живот и т.н. Групата на младите хора е една от най-динамичните поради бързия преход от една роля в друга – средно образование, висше образование, работа, семейство и т.н. Това предполага ясен анализ и дефиниране на ясно постижими цели спрямо всяка една от определените групи, които влизат в общата съвкупност като млади. Данните еднозначно показват, че нюансите сред младежите налагат задължителна гъвкавост в планираните дейности и мерки.
В дискусията взеха участие народните представители Весела Лечева, Виолета Желева, Калин Поповски, Михаил Христов и Ерол Мехмед.
След приключване на обсъждането и гласуване с резултати: 12 гласа „за“, 0 гласа „против“ и 8 гласа „въздържал се“,
Комисията по труда, социалната и демографската политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да приеме проект за решение за приемане на Годишния доклад за младежта за 2018 г., № 902-00-18, внесен от Министерски съвет на 28.06.2019 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Д-Р ХАСАН АДЕМОВ
