Д О К Л А Д

ОТНОСНО: Проект за решение за приемане на Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2016 г., № 702-00-34, внесен от Министерски съвет на 29.08.2017 г.

---

Комисията по труда, социалната и демографската политика на свое редовно заседание, проведено на 20 септември 2017 г., разгледа и обсъди проект за решение за приемане на Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2016 г., № 702-00-34, внесен от Министерски съвет на 29.08.2017 г.

На заседанието присъства г-н Георти Кръстев, секретар на Съвета по сигурността към Министерския съвет, който представи Годишния доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2016 г.

Той посочи, че докладът е изготвен на основание разпоредбите на Закона за управление и функциониране на системата за защита на националната сигурност и в съответствие с точка 157 от Стратегията за националната сигурност. В него са представени дейностите на институциите в защита на националната сигурност и реализиране на националните интереси. Докладът съдържа оценки за рисковете и заплахите за националната сигурност и планираните политики и действия за избягването им.
Годишният доклад очертава картината на сигурността в икономиката, вътрешния ред, енергийната и социалната сигурност, отбраната и външната политика и прави анализ на рисковете от противоречивите процеси вътре в страната и извън нея и отражението им върху различните сфери на обществения и икономическия живот в България.
В материята от обхвата на компетенции на Комисията по труда, социалната и демографската политика е информацията относно някои аспекти на социалната сигурност.
В първия Раздел „Оценка на рисковете, опасностите и заплахите за националната сигурност на Република България” се съдържат обобщени констатации относно факторите с дълготрайно негативно въздействие върху социалната сигурност, сред които са негативните демографски процеси, ниската образованост сред висок процент от населението, натискът на икономическата криза и отражението й върху положението на маргинализираните общности, миграционната криза, нарастващият брой социално изключени лица, увеличаване на хората със затруднена реализация на пазара на труда.
През 2016 г. населението в България продължи да намалява. По данни на НСИ към 31 декември 2016 г. населението на България е 7 153 784 души, което представлява 1.4% от населението на Европейския съюз. В сравнение с 2015 г. населението на страната намалява с 48 414 души, или с 0.7%.

В доклада се подчертава, че демографската криза води до съществени регионални икономически дисбаланси. Като резултат териториалното разпределение на населението е неравномерно, което се отразява неблагоприятно върху икономическото развитие на страната. Увеличава се мобилността на населението, което води до многоаспектни проблеми в социалните ролеви отношения – икономически, трудови, професионални, семейни и др.
Поради застаряването на населението, продължава да нараства възрастовата зависимост. Към 31.12.2016 г. общият коефициент на възрастова зависимост е 52.4%, или на всяко лице в зависимите възрасти (под 15 и над 65 години) се падат по-малко от две лица в активна възраст. За сравнение, през 2005 и 2015 г. този коефициент е бил съответно 44.5 и 51.2%.
Застаряването на населението води до повишаване на неговата средна възраст, която от 40.4 години през 2001 г. нараства на 41.2 години през 2005 г. и достига 43.3 години в края на 2016 година.
Коефициентът на демографско заместване, който показва съотношението между броя на влизащите в трудоспособна възраст (15-19 години) и броя на излизащите от трудоспособна възраст (60-64 години), показва още една тревожна тенденция на намаляване на възпроизводството на трудоспособното население. През 2001 г. всеки 100 лица излизащи от трудоспособна възраст са били замествани от 124 влизащи в трудоспособна възраст, докато през 2014 г. влизащите в трудоспособна възраст са 64 на всеки 100 излизащи.

Във втория Раздел „Политики за защита на националната сигурност” се съдържа информация относно политиките по заетостта, повишаването на квалификацията и демографските въпроси, провеждани през 2016 г.
Активната политиката на пазара на труда през отчетната година е насочена към подкрепа за постигане на устойчив икономически разтеж и разкриване на нови работни места. Тя е реализирана чрез изпълнението на Националния план за насърчаване на заетостта, финансиран от държавния бюджет със 73 млн. лева и средства от Европейските структурни и инвестиционни фондове. Активната политиката на пазара на труда приоритетно е насочвана към целевата група на безработни младежи на възраст до 29 години, безработни на възраст над 50 години, продължително безработни, безработни с ниска квалификация и недостиг на ключови компетентности, с акцент лица от ромски произход, хора с увреждания, обезкуражени лица. В резултат от цялостната дейност на Агенцията по заетостта, над 260 хиляди безработни започват работа, от които на първичния пазар – над 217 хиляди, по програми за заетост и насърчителни мерки от ЗНЗ – 22 386 лица, като от тях 2 020 лица продължават да работят от предходната година. Спрямо 2015 г. започналите работа нарастват с 6.2% или 15 401 лица, в резултат на увеличението на постъпилите на работа на първичния пазар. Включени в нова заетост са общо 20 366 лица, по схеми на ОП РЧР – 23 159 лица. В обучение за професионална квалификация и ключови компетентности са включени 16 641 безработни лица.
Приетите в началото на ноември 2016 г. промени в ЗНЗ имат за цел също така да подпомогнат изпълнението на специфичните препоръки на ЕК към България, както и да създадат условия за по-успешно срещане на търсенето и предлагането на работна сила; повишаване на резултатността на активната политика на пазара на труда; подобряване достъпа до пазара на труда, особено за най-уязвимите групи; намаляване на административните разходи за предприятията, които осигуряват временна работа и облекчаване на регистрационния режим за тях.

В третия Раздел „Основни изводи за състоянието на националната сигурност и насоки за развитие” в областта на социалната сигурност са очертани насоките на политиките в следните направления за следващия период: повишаване качеството на работната сила; ограничаване на безработицата и включване в заетост на представители от неравнопоставените групи на пазара на труда; развитие на социалния диалог; продължаване изпълнението на реформата в пенсионната система и осигуряване на финансовата й устойчивост; повишаване качеството и ефективността на контрола по спазване на трудовото законодателство; ускоряване процеса на деинституализация в специализираните институции за възрастни хора с увреждания; подобряване положението на ромите.
Особено внимание е отделено на необходимостта от прилагане на интегриран подход и междусекторно сътрудничество за постигане на целите на Актуализираната стратегия за демографско развитие на населението в Република България 2012-2030 г.

В последвалата дискусия народният представител Весела Лечева от ПГ „БСП” изрази становище, че докладът изразява склонност към определено антируско настроение и тяхната група няма да подкрепят доклада.

Народният представител от ПГ „Обединени Патриоти” Павел Шопов счита, че не Русия е голямата заплаха пред България. И потвърди, че България трябва да води балансирана политика към Русия.

В отговор г-н Георги Кръстев поясни, че Годишният доклад за състоянието на националната сигурност е обобщаващ и в него не се съдържат текстове които създават антируски настроения в обществото. И не бива да се правят заключения като се вадят цитати от контекста.

След приключване на обсъждането и гласуване с резултати: 11 гласа „за“, 8 гласа „против“ и 2 гласа „въздържал се“,

Комисията по труда и социалната политика прие следното становище:

Предлага на Народното събрание да приеме проект за решение за приемане на Годишния доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2016 г., № 702-00-34, внесен от Министерски съвет на 29.08.2017 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Д-Р ХАСАН АДЕМОВ