П Р О Т О К О Л

№ 2

от проведено редовно заседание на Комисията по труда, социалната и демографската политика на 31 май 2017 г.

---

ДНЕВЕН РЕД:

1. Законопроект за българския жестомимичен език, № 754-01-6, внесен от Георги Гьоков и група народни представители на 17 май 2017 г. – обсъждане на първо гласуване.

2. Разглеждане и гласуване на Доклад за дейността на Омбудсмана на Република България през 2016 г., № 739-02-3, внесен от Омбудсмана на Република България на 5 май 2017 г.


Заседанието беше открито в 14,30 ч. и ръководено от председателя на Комисията господин Хасан Адемов.

* * *

ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Добър ден, колеги!
Имаме необходимия кворум.
Откривам заседанието на Комисията по труда, социалната и демографската политика.
Предлагам дневния ред на днешното заседание да бъде следният:
1. Законопроект за българския жестомимичен език, № 754-01-6, внесен от Георги Гьоков и група народни представители.
2. Разглеждане и гласуване на Доклад за дейността на Омбудсмана на Република България през 2016 г., внесен от Омбудсмана на Република България на 5 май 2017 г.
3. Представяне на ръководството на Министерство на труда и социалната политика.
Моля, гласувайте така предложения дневен ред.
Дневният ред се приема единодушно.

Преминаваме към точка първа от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА БЪЛГАРСКИЯ ЖЕСТОМИМИЧЕН ЕЗИК, № 754-01-6, ВНЕСЕН ОТ ГЕОРГИ ГЬОКОВ И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА 17 МАЙ 2017 г. – ОБСЪЖДАНЕ НА ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ.
(Председателят на Комисията представя гостите по точка първа. Списъкът се прилага към протокола.)
Сега давам думата на вносителите.
Господин Гьоков, Вие ли сте човекът, който ще представи проекта?
Заповядайте.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители, уважаеми гости! Представям на Вашето внимание нашия Проект на закон за българския жестомимичен език.
В България живеят над 120-130 хиляди души с различна степен на увреждане на слуха. От тях едва – казвам „едва“, защото за мен беше странно да го науча, около 50 хиляди владеят българския жестомимичен език. За преобладаващата част от тях този език е основното, а за много голяма част е единственото средство за осъществяване на техните човешки и граждански права и за осъществяване на каквато и да било комуникация и получаване на информация.
Липсва държавна политика за признаване, регламентиране и развитие на българския жестомимичен език и това се явява пречка за интеграцията на хората с увреден слух в обществото и за достъпа им до качествено образование, публични услуги и заетост.
Казвам „липсва държавна политика“, като не съм съвсем прав, защото през последните няколко години излезе и Стратегията след подписване на Конвенцията за правата на хората с увреждания, но аз си мисля, че не е задоволителна, защото не съм видял стъпка в тази посока.
Към настоящия момент в България и в още една страна в Европейския съюз – това е Люксембург, са държавите – членки, които не са уредили законодателно използването на този жестов език. Искам да подчертая, че в няколко държави от Европейския съюз, този език е признат на конституционно равнище.
Ние, вносителите на този Законопроект, считаме, че чрез него могат да се уредят обществените отношения, свързани с използването на жестомимичния език като средство за общуване на хората с увреден слух, за да се създадат условия за тяхната пълноценна реализация и интеграция в обществото, както и за тяхното обогатяване с информация от околния свят.
В съответствие с този Закон Българският жестомимичен език ще се признае като пълноценен начин за общуване наравно с говоримия и писмен български език.
Целите, които преследваме с този Законопроект, са да се създадат условия и гаранции за няколко неща. Подредил съм ги под номера, но не са по важност.
Първо, използване и изучаване на жестомимичния език, за да стане възможно да се осигуряват равни възможности за хората с увреден слух и да се подпомага тяхната социална, образователна и трудова интеграция.
На второ място, обучение на преводачи от и на жестомимичен език на хора, които ще работят с деца и възрастни с увреден слух.
Трето, осигуряване на превод от и на жестомимичен език за хората с увреден слух при осъществяване на комуникацията им с държавните органи, органите на местното самоуправление, съдебните органи и други обществени институции и организации.
На четвърто място, но не по важност, пак казвам, е осигуряване на достъп до информация за хората с увреден слух чрез превод от и на жестомимичен език.
Какво още предвиждаме в Законопроект?
На деца и младежи с увреден слух да се осигурява обучение и с жестомимичен език в държавните и общински училища. В специализираните училища за деца и ученици с увреден слух жестомимичния език да се въвежда като задължителен учебен предмет. Също в специализираните училища за деца и ученици с увреден слух като помощно средство при обучението се въвежда двуезичното обучение – едновременно с говор и с жест. За децата и учениците с увреден слух, интегрирани в училищата, се осигурява асистент-преводач на жестомимичен език, дори ако в класа има само едно дете с увреден слух.
На следващо място, регламентира се обучение на преводачи на жестомимичен език, което се осъществява по реда на Закона за професионалното образование и обучение. Предвижда се


Предвижда се и създаване на национален регистър на преводачите от и на жестомимичен език в България, който няма да бъде в тежест за администрирането на държавата, а ще бъде администриран от Съюза на глухите. Така е по Проектозакон. Този подход, който сме приложили в Закона, смятаме, че ще засили връзката между държавната власт и органите за местно самоуправление от една страна и структурите на гражданското общество в лицето на национално представителната организация на лицата с увреден слух.
Предвижда се и правото на целева парична помощ от държавата за получаване на ползване на превод от и на жестомимичен език за тежко чуващите лица. Разноските за ползване на тълковник-преводач от и на жестомимичен превод в съда, органите на досъдебното производство и институциите с особените юрисдикции се поемат в съответствие на правилата на приложимите закони за работа на тези органи.
Аз и вносителите смятаме, че с приемането на този Законопроект Република България ще започне да изпълнява своите основни международни ангажименти, произтичащи от ратифицирането на Конвенцията на Организацията на обединените нации за правата на хората с увреждания, както и ще се регулират обществените отношения, които до момента не са уредени пълноценно на законодателно ниво. Ще се регламентира на преводачите от и на жестомимичен език.
Чрез този Законопроект в Закона за предучилищното и училищното образование ще бъде сложен край на отричани от съвременната специална педагогика практики при обучението на деца и ученици с увреден слух, а на тях ще бъде осигурен наистина равен достъп до качествено образование както в специалните, така и в общите училища.
В заключение ще кажа, че много внимателно прегледах становищата, които до момента са на разположение на членовете на Комисията по труда, социалната и демографската политика – осем са на брой, с последните, които получихме днес. В по-голямата си част те са положителни. В нито едно от тях не се отхвърля необходимостта от това българския жестомимичен език да се признае като пълноценен начин за общуване наравно с говоримия писмен български език.
Малко странно ми звучи, извинявайте за израза, становището на Министерството на образованието и науката – от една страна, се твърди, че е целесъобразно да се приеме закон за българския жестов език, който да узакони жестовия език като самостоятелен. А, от друга страна, се твърди, че не е налице готовност жестовият език да се защити със статут на самостоятелен език и съответно да се приложи в специализираните училища като задължителен учебен предмет.
Аз не го казвам с ирония. Смятам, че са добри намеренията на Министерството на образованието и науката да предприеме необходимите действия за научно доказване на жестовия език като самостоятелна лингвистична система, включително и с тази обществена поръчка по Оперативната програма „Наука и образование за интелигентен растеж“, но си мисля, че не се дава право на никой да обвързва научното доказване на този език с правото на хората със слухови увреждания да ползват равноправно този език в обществото ни и той да бъде законово признат.
Мога да развивам доста теории в тази посока и на тази тема, но не мисля, че е нужно и смятам, че това, което казах, е достатъчно. Още повече на проведени международни форуми, включително и този в Брюксел през 2016 г. това е една от основните тези, че не бива да се обвързва научното доказване на езика със законовото му признаване. Мисля си, че Проектът, така или иначе са написали в становището, че ще приключи през м. ноември 2017 г. и може в самия Законопроект – в Преходните и заключителните разпоредби да се приеме да бъдат съобразени резултатите от това научно изследване и да се направят съответните корекции в Законопроекта.
Това е в общи линии. В много от становищата, които получихме в Комисията, съдържат конкретни предложения за промени, но те са по-скоро за второ гласуване и аз поемам ангажимент пред всички – пред колегите и пред тези, които са написали становищата, заедно с колегите вносители и с експерти да погледнем тези предложения за промени и като го консултираме с юристи експерти и при постигнат консенсус да ги предложим заедно с колегите вносители като промени за второ гласуване.
И последното, което ще кажа, е, че оставам със сериозни надежди този Проект да бъде подкрепен единодушно, защото, повярвайте ми, наложително е приемането му. Аз при разговорите с хората, които са пряко засегнати от липсата на законово признаване на този жестов език, знам, че те така с отлагания за научно доказване, за не знам си какви неща, вече близо 30-тина години ги заблуждават и те няма да бъдат удовлетворени от един отказ от приемането на такъв закон. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин Гьоков.
Колеги, разбрахте, че има постъпили в Комисията осем становища – от Министерство на труда и социалната политика, от Министерството на образованието и науката, от Националната асоциация на сляпо-глухите в България, Националната асоциация на преводачите на жестов език в България, от Агенцията на хората с увреждания, от Асоциацията на гражданите с увреден слух, от Съюза на глухите в България и от Националната агенция за професионално образование и обучение.
Ще помоля, каквато е традицията в Комисията, вносителите на тези предложения накратко да кажат основните акценти от техните становища с молбата да бъдете достатъчно ясни и конкретни, имайки предвид факта, че колегите от Комисията са се запознали с тези становища. В рамките на няколко минути, в резюме да представите Вашите становища.
Заповядайте, представителите от Министерството на образованието и науката.
БОЯНА АЛЕКСОВА: Уважаеми госпожо и господа! Старши експерт съм в дирекция „Приобщаващо образование“, и съответно доктор по социална педагогика, специално доктор, изучавал жестовия език, относно проблематиката за жестовия език и неговото значение и прилагането в рехабилитацията и обучението на деца с увреден слух.
Във връзка с предложения Законопроект за българския жестов език, става въпрос за узаконяване на жестовия език като средство за комуникация. Министерството на образованието и науката няма против това, но първо искам да отбележа, че Министерството на образованието и науката изготвя концепция, свързана с чл. 21 относно достъпа до информация, комуникация, свързана с въвеждането на жестовия език и съответно бележихме проблемите и важността на прилагането му и в обучението основно. Изключително е важно да се отбележи, че има разлика между признаването му като средство за комуникация и като език. Тоест, като средство за комуникация той не е отхвърлян, той се прилага като средство за комуникация, но просто основният проблем е, че няма лингвистичен модел. Тоест, няма това изследване, няма разработена методика, към която да се преподава в училището и това е основният проблем. Иначе той като помощно средство в училище си се използва и в настоящия момент, но говорим само за използване на жестовите знаци относно използване на калкираща жестова реч, което означава, че се преподава на български език и се използват само жестовите знаци, а се следи граматиката на български език.
Каква беше основно нашата цел – не само на нас, а основно на всички неправителствени организации, заедно и със Съюза на глухите, относно изготвянето на концепцията и след това Плана за действие на Република България за прилагане на Конвенцията за права на хората с увреждания, е съответно да отбележим, че изследването на жестовия език е изключително важно, след което той може да бъде признат като самостоятелен език, който функционира по свои правила. И не само това, а съответно да бъде направено уеднаквяване на жестовите знаци в цяла България, което също е важно и съответно да бъдат разработени методики, по които трябва да се преподава, когато говорим за двуезичие и съответно, когато говорим за билогистичното обучение, защото говорим за два езика, тоест когато ползваме примерно жестовия език, който ние всъщност нямаме като език и нямаме тези изведени тези лингвистични правила, по които той да се води, и съответно да създадем условия, разбира се, и за използване на калкиращата реч. Тоест, използване само на жестовите знаци.
Разбира се, във връзка с това ние нямаме против признаването на жестовия език като средство за комуникация, но просто искам само да отбележа, че това е процес, към който ще се върнем един вид назад, като признаването му като средство за комуникация, защото това е направено преди години в много страни и съответно при нас не се използва като средство за комуникация. Но ако изчакаме, просто ни е предложението – ако е възможно да се изчака, защото месец октомври-ноември приключва изследването на жестовия език и съответно ако докажем, че той – очакваме да се докаже, че той е език, просто да го приложим като такъв и съответно ще си отговорим на всички мерки, които сме приели по Плана за действие относно:
Първо и основно, признаване на българския жестов език като език, осигуряване на обучителните модули по жестов език, защото ние го нямаме официален, за да можем да осигурим такива модули, въвеждане на българския жестов език като учебен предмет в специалните училища, което също е отбелязано. Да, можем, също трябва да го имаме предвид. Ако бъде прието по този начин, което Вие предлагате, трябва да имаме предвид, че той може да бъде въведен в училище като учебен предмет само, когато той бъде официално признат и показан, че е език, за да може да бъде въведен като учебен предмет. Защото той няма как да бъде въведен като учебен предмет. До момент може, както и сега, се използват жестовите знаци в помощ на обучението.
Също така, включване на специалисти с увреден слух, което също е много важно.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Извинявайте! Позволявам си да Ви прекъсна, за да Ви помоля да не повтаряте това, което е записано в становището – колегите са запознати с него.
БОЯНА АЛЕКСОВА: Добре.
Извинявайте, аз просто се вълнувам, защото наистина съм много, много свързана с тази проблематика и съм част от всичко това, което се случва днес.
Накрая само искам да отбележа. Ако в случай бъде приет по този начин като средство за комуникация, което е тук приложено, нали трябва да бъдат съобразени резултатите от изследването на езика и съответно да бъдат направени някои корекции в Законопроекта, което е изключително важно.
Разликата е, че ако той бъде предложен и признат като език, разбира се, след приемането на изследването, това ще е направено само в няколко абсолютно държави. Като средство за комуникация е просто процес, който ние малко ще се върнем назад. Това е.
По принцип нямаме против, но просто моля ако бъде взето решение той да бъде приет като средство за комуникация, просто е наложително да се съобразим с изследването и съответно да променим и направим корекции в Законопроекта, да уточним термините като жестомичния език относно жестов език, да уточним вътре това, което е отбелязано в специалните училища за деца и ученици с увреден слух, се ползва като помощно средство. Тоест, той се използва като помощно средство, се въвежда двуезичното обучение едновременно с говор и с жест. Тук също трябва да обърнем внимание, че това са две различни неща, тоест двуезичието, говорим вече за билингвистичното обучение при изследването му – признава му се като такъв, нали, и вече едновременно с говор и жест, това вече е калкиращата реч, относно използваме само жестовите знаци и следим граматиката на българския жестов език. Това също е важно. Това са две различни условия за преподаване, които могат да се включат в обучението.
Също така това, което е отбелязано, че задължително за всяко дете, е да бъде осигурен преводач по жестов език, смятаме, че по принцип децата са си в група различни – кохлеарно имплантирани деца с увреден слух, глухи деца и така нататък, можем също да направим, че по принцип след оценка, защото всяко дете има различни индивидуални потребности, е хубаво да се направи оценка, с която да се вземе решение от каква подкрепа има нужда детето и съответно, ако има нужда от помощ и от жестов преводач, той да му бъде задължително осигурен. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И аз Ви благодаря.
Госпожо Пачеджиева – представител на Министерство на труда и социалната политика.
ЕЛЕОНОРА ПАЧЕДЖИЕВА: Уважаеми госпожи и господа, директор съм на дирекция „Политика за хората с увреждания, равни възможности и социално подпомагане“ към Министерство на труда и социалната политика. Ние подкрепяме един такъв закон, още повече че, изпълнявайки разпоредбите на Конвенцията на хората с увреждания, по-точно чл. 21 – това е свобода на изразяване на мнение и свобода на достъп до информация, беше разработена подробна концепция. Тя е на Вашето внимание. Няма да се отклонявам, ще бъда кратка.
В тази връзка предлагаме да бъде използвана терминологията, предложена в Конвенцията „български жестов език“ – това е регламентация в Конвенцията за правата на хората с увреждания, а не „жестомимичен език“, предложен в Законопроекта.
Предложеният Законопроект следва да бъде внесен за обсъждане на заседание на Националния съвет за интеграция на хората с увреждания, който е консултативен орган към Министерския съвет и задължително се произнася по въпроси, засягащи правата на хората с увреждания.
Нужно е внасяне на яснота в текста на чл. 9, който третира текстове от Кодекса за социално подпомагане, който урежда обществените отношения, свързани с гарантиране на правото на гражданите в Република България на социално подпомагане чрез социални помощи и услуги, като не се допуска пряка или непряка дискриминация на лицата, включително и по принцип „увреждане“.
И другото предложение, което имаме – в предварителната оценка за въздействието се посочва, че не са необходими допълнителни разходи за държавни и общински бюджети, доколкото изплащането на целеви помощи за жестомимични услуги са лица с увреден слух, което вече е уредено в Закона за интеграция на хората с увреждания.
Предложенията в Законопроекта изискват осигуряване на значително по-голям размер на финансовия ресурс в сравнение с предвидения бюджет за целеви помощи по Закона за интеграция на хората с увреждания. В тази връзка следва да бъде изискано становище от Министерството на финансите. (Реплика на председателя Хасан Адемов.)
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Други колеги, вносители на становища, които искат да участват?
Господин Коралски.
МИНЧО КОРАЛСКИ: Изпълнителен директор съм на Агенцията за хората с увреждания.
Агенцията за хората с увреждания също смята, че приемането на този закон е крайно наложително, тъй като на практика това ще е първият закон, който засяга пряко права на хора с увреждания след ратифициране на Конвенцията през 2012 г.
Спорът относно това как да се нарича българският жестомимичен език, в края на краищата и в Конституцията пише, че българският език е официален, само че никой не казва, че официалният български език е този, който Институтът на БАН е признал за официалния език, и може да се използва. Такъв език, знаете какъв език се използва и в Народното събрание, така че в крайна сметка мисля, че важното е хората да могат да комуникират, докато за научните работници това е поле, в което се работи близо 30 години. Междупрочем този въпрос е обсъждан на Националния съвет за интеграция на хората с увреждания в по-предишния мандат, ако не се лъжа. Тогава на практика решението на национално представените организации беше, че трябва да се въведе този език, докато този език – казвам „език“ просто, а не българския жестомимичен език с правила, фонетики и всичко останало като средство за комуникация, но той беше спрян, тъй като очаквахме току-що да излезе едно изследване. Сега, ако трябва да се чака още едно изследване, работата на научните работници е да правят изследвания. А работата на хората с увреден слух е да имат един достоен начин за комуникиране, тъй като на практика ние не изоставаме в обучението и във всичко останало, ние на практика изоставаме в това да зададем задължения на всички администрации и на всички служби, към които се обръщат хора с увреден слух, да могат да комуникират. На практика ако нямат такова задължение, това нещо опира не само до правото на изразяване на глухите хора. Тук, в Конвенцията, има още един член, който говори за достъпна комуникация и въобще не искам да се спирам на онзи член в началото на Конституцията, който казва, че хората с увреждания не са хора, които са болни или имат увреждане, а хора, които в резултат на увреждането имат преграда в комуникирането с други хора. Така че липсата на подобно признаване на този, хайде да го наречем „знаков език“, на практика превръща глухите хора в хора с увреждания, а не това, че те не чуват.
Да, вероятно има неща, които би трябвало да се обсъдят и на второ четене, но това е изключително важно, за да дадем един жест. Още повече знаете, че това е приоритет на правителството и то е заявено, а именно политиката на хората с увреждания, и ми се струва, че така както имаше пълно единодушие при ратифициране на Конвенцията и други социални закони – Вие много по-добре знаете, господин Адемов, мисля, че нищо не пречи да се постигне едно единодушие между всички народни представители, тъй като това не е жест или това е заслуга на една или друга политическа сила, мисля, че това е нещо, което Народното събрание дължи на хората с увреден слух, за да могат те пълноценно да комуникират в обществото.
Извинявам се, че бях малко по-емоционален, но като шеф на Агенция, която непрекъснато се сблъсква с проблемите на тези хора, мисля, че трябваше да дам малко повече обяснения. Благодаря за поканата.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И аз благодаря, господин Коралски.
Други колеги?
Заповядайте.
МАРИЯНА ПАВЛОВА: Аз съм от Националната агенция за професионално образование и обучение. Ние имаме също становище. Положително е нашето становище. Съвсем накратко ще фиксирам само няколко точки, които сме вписали в нашето становище.
Подкрепяме да има такъв нормативен акт в българското законодателство. От 2010 г. съществува такава професия в списъка на професиите, утвърден от министъра на образованието.
Исках само да подчертая, че до този момент има лицензирани два центъра за професионално обучение и от 2012 г. до момента, до 2016 г. са обучени 42 лица, които са обучени за част от професия. Тук сме записали няколко въпроса и няколко предложения за допълване как и по какъв начин да се предвиди за хората, които са обучавани по част от професия, дали ще се вписват в регистъра за хората, които са учили във висшето си образование този модул, за хората, които са придобили тези знания, умения и компетентности в неформална среда. Така че нашето становище вероятно вече сте го изчели, няма да задълбавам по тях. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви.
Други становища, колеги? Не виждам.
Имат думата народните представители за изказвания, въпроси, мнения, съображения.
Госпожа Ангелова.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Уважаеми колеги, уважаеми гости! Ние от парламентарна група на ГЕРБ ще се въздържим по отношение на този Законопроект, не защото е предложен от колегите от БСП.
Идеята е много добра. Всички тук подкрепяме тази идея за въвеждането на такъв закон. Това е от изключително значение. Признаването на официалния статут на българския жестов език, за да имат българските граждани с увреден слух достоен живот, равнопоставеност, да се разшири тяхната интеграция и социализация.
Но така представения Законопроект на нашето внимание не е пълен и не е качествен. Нуждае се почти всеки един член от значителни поправки. Има много препратки към други закони, преповтаряния. Още повече че в подробните становища, за които благодаря, които бяха представени от МТСП и от МОН, и от Националната агенция за професионално образование и обучение, е казано, че по този въпрос се работи, има Междуведомствена комисия в Министерството на образованието и науката в партньорство с национално представените организации за и на хората с увреждания. В този план, който е към Плана за действие за прилагане на Конвенцията на Организацията на обединените нации за правата на хората с увреждания 2015-2020 г. е предвидено, започната е такава стъпка. Това е част от мерките за въвеждането за регламентацията на българския жестов език.
Ще се върна на Законопроекта. Защо няма да го подкрепим? Защото е твърде схематичен и непълен. За съжаление, той не отчита един от основните проблеми във връзка с жестовия език в България, където беше изтъкнато и в самите становища, че към момента няма единен жестов речник, който да бъде възприет като универсален и да се използва от всички лица.
Жестовите знаци, които се използват у нас не са унифицирани. За различните райони на страната за множество еднакви думи се употребяват различни жестове. Жестовият език на хората с увреден слух не е изследван задълбочено. Това го казахте и Вие, от Министерството на образованието и науката, и най-вече – няма признат статут на езикова система. Това е изключително важно. Трябва да се започне от там и след това вече да се унифицира и да се премине към такъв специализиран закон.
Именно липсата на лингвистичен модел, научно изследван и признат, на който да се извършва обучението на деца, студенти и подрастващи, това не ни дава основата и малко като че ли слагаме „каруцата пред коня“ с този Законопроект, който ни се предлага към момента.
Също така би следвало този Законопроект за българския жестомимичен език да се разгледа в Националния съвет за интеграция на хората с увреждания. Защото именно той касае тях и преди това този Законопроект да бъде качен за обществено обсъждане с всички организации с подкрепа на глухите в страната.
Имам още много неща да кажа, ще си ги оставя за залата. Не разбирайте, че това, че ние ще се въздържим, е несъгласие с това, че Законопроектът е внесен от опозицията. Просто той е непълен, некачествен и се нуждае от доста ремонт.
По-добре е да дадем възможност на Министерството на образованието и науката да си довършат работата в Междуведомствената комисия и действително да ни предложат качествен Законопроект, който действително ще бъде в подкрепа на хората с увреден слух. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И аз благодаря.
Реплики към изказването на госпожа Ангелова? Няма.
Други изказвания? – Господин Христов.
МИХАИЛ ХРИСТОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми гости! Като човек с увреждане, няма как да не подкрепя подобен Законопроект. Но, за съжаление, ще се съглася с колежката от ГЕРБ, че има един много тънък момент. Хората с увреден слух в Плевен, хората с увреден слух в София, хората с увреден слух във Варна използват различен жестомимичен език.
Проблемът е, че ако така се приеме този Закон, ние всъщност не знаем какво узаконяваме. Идеята е хубава, Законопроектът е добър, но наистина трябва да се знае какво точно се узаконява. Защото в момента ще се узакони български жестомимичен език и не се знае той какъв е и не се знае как ще се преподава, кои знаци ще се използват. Направих среща с някои от организациите и те наистина ми казаха, че понякога се получава объркване между глухонемите при разговор, тъй като използват различни езици.
Моето мнение е, че трябва да се унифицира този език и тогава да се приеме. Но аз съм „за“ подобен Законопроект.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин Христов.
Реплики към изказването на господин Христов?
Заповядайте – господин Недялков.
МИЛКО НЕДЯЛКОВ: Аз мисля, че тук днес не разглеждаме закон, който унифицира българския жестомимичен език – нека после да бъдат уточнени понятията. Тук разглеждаме един проблем и хората с такива увреждания както от Ловеч, така от Плевен, така от Варна – няма да се разберат, докато няма един закон, по който да започне работа, който да им бъде в полза на тези, които имат нужда от разширяване на тяхното общуване. Защото тук проблемът въобще не е лингвистичен и не е проблем на науката. По-скоро с този закон ще се стимулират научните изследвания, които да доведат до факта до уеднаквяването на този език. Извинявайте, това е само под формата на реплика.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря за репликата.
Господин Христов, имате право на дуплика. Не желаете.
Други изказвания?
Заповядайте, д-р Папашимов.
ЮЛИАН ПАПАШИМОВ: Аз съм провокиран, само няколко думи ще кажа, от последната реплика.
Самият Законопроект иска да се направи уредба на всички преводачи от и на жестомимичен език или жестов език. Кои преводачи ще бъдат легални – тези, които говорят един език в Плевен, тези, които говорят друг език в София, тези, които говорят трети език във Враца?
Трябва да има точна схема какъв е езикът, за да може да се разпише и да се вкарат тези в регистъра на преводачите от и на жестомимичен език. Така че мисля, че идеята е много добра. Цялата група на ГЕРБ сме съгласни с тази идея, но Законопроекта ще го родим недоносен. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И аз благодаря.
Реплики?
МИЛКО НЕДЯЛКОВ: Пак отново реплика, защото нивата, за които говорим или сферите, в които говорим, са различни. Именно това ще доведе до там, за една по-голяма идентификация на езика. Защото нито Министерството на образованието и науката, нито Министерство на труда и социалната политика, а камо ли Агенцията за хората с увреждания ще наложи софийския диалект на всички други диалекти, така да го наречем от жестоезика. Както гледаме на българския диалект по цяла България, а и на българите извън България, така трябва да погледнем на този въпрос и от нашата гледна точка.
И още една част в репликата. Говорих, че това не е лингвистичен закон. Той не може да бъде лингвистичен закон, защото в него няма да бъдат описани жестовете. Вие едва ли не пледирате към този Законопроект да има приложение и да се каже кои жестове влизат в българския жестов език. Това просто е невъзможно.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Имате ли друга реплика?
Заповядайте за втора реплика.
НАДЯ КЛИСУРСКА-ЖЕКОВА: Във връзка с казаното от Вас в крайна сметка Националната агенция за професионално образование и обучение е регламентирала държавни образователни стандарти. Както чухме ние и от обосновката им, вече има такова обучение по тази професия. Най-вероятно след като е въведена такава професия от 2010 г., има държавен образователен стандарт за тази професия, така че ние по никакъв начин с приемането на Законопроект не влизаме в колизия – има ли го, няма ли го, доколко е развит този български жестов език, а просто след като има държавен образователен стандарт за тази професия, значи нещата са легализирани достатъчно. Така че това не е никаква предпоставка да отхвърлим направеното предложение. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Друга реплика? Не виждам. (Представител на неправителствена организация иска думата.)
Не може така! В момента, в който помолих всички, които са в залата да представят техните становища, Вие отказахте, или не пожелахте.
Сега са наред народните представители.
Заповядайте, колеги, за други изказвания.
Господин Папашимов.
ЮЛИЯН ПАПАШИМОВ: Ние говорим, че този език ще се преподава в училищата на хората с такива увреждания. Не може в едното училище да се преподава на единия език, а в другото училище да се преподава на друг език. Ние искаме да направим официален жестов език. Така че трябва да знаем този език кой е.
Другото, което искам да кажа в тази връзка, е – колегата каза, че в България се говори на различни диалекти. В България се говори на различни диалекти, но се преподава официалният български език. Щом искаме да направим този жестов език официален, ние трябва да го знам кой е този език. Затова колежката когато в началото направи изказването, каза, че ние слагаме „каруцата пред коня“. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И аз благодаря.
Заповядайте.
НАДЯ КЛИСУРСКА-ЖЕКОВА: Понеже нямам право на реплика, затова взимам думата и се изказвам в тази връзка.
Ако зачетем какво означава „държавен образователен стандарт“ за придобиване на квалификация по професия – чрез него се определят задължителните професионални знания и компетентности, необходими за упражняване на дадена професия. Те са задължителни за всички обучаващи институции, които имат право да провеждат обучение, завършващо с издаване на държавно признати документи за квалификация, свидетелство за професионална квалификация или удостоверение за професионално обучение, съгласно Закона за професионалното образование и обучение.
Според мен това е достатъчно доказателство за думите, които и колегата Гьоков като вносител на Законопроект, че няма проблем по отношение на използването на този български жестов език. Ако във всеки един момент замитаме проблема под килима във връзка с някакво проучване, то нека бъде направено и нека да бъде доразвито и да бъде наистина в качествата, които трябва да притежава. Аз смятам, че това по никакъв начин не пречи на приемането на така внесения Законопроект. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Госпожа Ангелова – първа реплика.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Моят въпрос към Вас колежке Клисурска, ще попитам как ще изпълните чл. 4 от предложения Законопроект, а именно, че на децата и младежите с увреден слух се осигурява обучение с жестомимичен език в държавните и общински училища? Как ще изпълните регламентацията на този чл. 4, ако приемем в този вид?
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Втора реплика? Няма.
Заповядайте за дуплика, ако желаете, госпожо Жекова.
НАДЯ КЛИСУРСКА-ЖЕКОВА: Да, разбира се.
В крайна сметка от всички предложения, които са направени, и становища, които са дадени във връзка с предложения Законопроект, виждаме съответните корекции, които съответните заинтересовани институции правят за подобряване качеството на така внесения Законопроект. В тези предложения виждаме предложения, свързани с това.
Само доказателството, че има държавен образователен стандарт за такава професия, показва, че има начин това нещо да се случи и реализира така в чл. 4.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Други изказвания?
Заповядайте, господин Гьоков.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Опитах се да изслушам всички, за да мога някак си да си направя изводи и да кажа какво мисля по въпроса и да отговоря, ако мога, на всички въпроси, които възникнаха.
Леко съм объркан от становището на Министерството на образованието и науката. Намесваме проблемите с лингвистично признаване, научно признаване на езика. Нямаме за цел да правим това. Нямаме идеята да сме Българска академия на науките и да следим как се развива езика, как се променя във времето. Нали разбирате, че това, което ще установи Вашата работа по проекта с евросредствата, утре или след една година няма да е същото. Езикът се развива, затова в БАН има Институт по българския език и той постоянно го следи и се развива. Нали сте наясно с тези неща?
Така че проблемът, който искаме да уредим със Закона въобще не е лингвистичен и въобще не е научен. Много добре го казахте.
Друга е целта на Законопроекта. Това разберете и на това обърнете внимание.
На колегите, които ще се въздържат и изказват тук различни мнения, Вие като говорите показвате едно дълбоко непознаване на материята. Извинявайте, но предизвикахте усмивки у хората, които знаят за какво става въпрос.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Господин Гьоков, ще Ви моля без квалификации!
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Аз не квалифицирам, казвам си мнението.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Така прецени председателят на Комисията.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Извинявайте, господин Председател, но изслушах тук как законът не бил – чакайте, аз даже си го записах, законът не бил систематичен.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Дайте с изказването.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Така че както квалифицират моя труд, аз мога да квалифицирам техни изказвания. Нали, не ми отнемате това право? Предизвикаха усмивки в хората.
Казвам Ви само, че ако имаше този закон и беше факт и ако бъде приет, нямаше да се налага тези хора тук, всички, които идват, да си водят преводачи от жестомимичен език, а щеше да стои там един и да говори на всички и те да го разбират. Нали за това става въпрос?
А Министерството на образованието и науката, коментирам само това, което са казали – да се промени на „български жестов език“. Да, вярно е, че такава е терминологията, но нали сме записали във всички подзаконови нормативни актове „български жестомимичен език“. Ние от началото тръгнахме да пишем Закон за българския жестов език, но като погледнахме подзаконовите нормативни уредби и го написахме за българския жестомимичен език. Също така от НАПОО могат да потвърдят, че така се казва и професията, която я има в класификатора на длъжностите и професиите.
Подкрепям напълно господин Коларски – думите и емоциите му, които вложи в случая, защото това е истината, което каза той. Някой ми казва, че основен проблем е липсата на единен жестов речник. Но не е това проблемът.
Нашата идея не е да кажем в този закон да напишем кой жест какво означава. Ако трябва да оправдаем похарчването на едни пари за единен жестов език, добре. Но ако похарчването на тези пари е свързано с някакво чакане и пречене през цялото време да се приеме този закон, в който да дадем свободно на хората да имат, да комуникират по този език и да няма пречки от страна на държавата, на администрацията, защото аз казах, че ако имаше този закон, нямаше да ходят да си търсят преводачи и да им се плаща, а държавата и в случая парламентът щеше да осигури един човек ей-там и да го прави това нещо. Толкова – по този въпрос.
Няма да влизам в спор за това как говорят хората във Варна, Търново и Габрово. Аз питам тогава – имаме единна професия, в която хората изучават този жестомимичен език. Там има тристепенна програма, в която е казано и той учи този език. Значи, той после ще преподава на този език. Какъв е проблемът дали ще го слушат човек, минал този курс на обучение по тази професия, в Габрово, Търново или в Русе? Никакъв проблем няма и никакво значение няма.
Както няма българския език – филология, който е преподавал, и като преподава в училището в Трънско, където или в Петрич долу да го разбират като говори. Така че това са неща, които – не знам, има 5 хиляди жеста. Ще отговоря на госпожа Ангелова за чл. 4, за който пита – ще им го осигурим като променим единния държавен стандарт, с който се регламентира и там ще запишем, че за хора, за деца с увреждания се полагат еди-какви си средства. (Реплика на Светлана Ангелова.)
Законът е систематизиран, пълен и точен. Хората са го видели. Ако има някакви смислени предложения, между първо и второ гласуване, ще ги направим и да решаваме проблема на хората. Няма какво да го отлагаме – ново научно изследване, догодина – следващо научно изследване, защото те, парите, по различните европейски програми идват и се закачват различни организации и започват да пишат проекти как ще развиваме, ще узаконяваме, ще правим научни изследвания на някакъв език или на нещо, което е съвсем ясно. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Реплики?
Заповядайте, госпожо Ангелова.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Уважаеми господин Председател, колеги, уважаеми господин Гьоков! Нека да не смесваме емоциите с прагматизма. Беше казано и от представители на Министерството на образованието и науката, от Вашия колега – също, че в различните райони на България в момента за множество еднакви думи се употребяват различни жестове, разбираеми само за глухите хора, живеещи и учещи в тези райони. Първо трябва да се унифицира този език, да има стандарт, да има единен жестов речник и след това да се пристъпи към този закон. Аз Ви давам пример само с чл. 4, защото Вие сте записали в него, че на децата и младежите с увреден слух се осигурява обучение с жестомимичен език. Кой жестомимичен език? От кой район на България Вие ще преподавате? Или във всеки район на България ще преподавате различен жестомимичен език? Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Втора реплика? Не виждам.
Господин Гьоков, дуплика, ако желаете.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Ангелова, има и стандарт, има и речник. Иначе в тези специализирани училища на тези деца с увреден слух по какъв език преподават – по русенски или по старозагорски? За това става въпрос, така че това с отлагането, за да се унифицирал, да се създадял, да се измислял – няма такива неща. И в момента върви обучение на деца с увреден слух в жестомимичен език по някакви стандарти, които са от Министерството на образованието и науката. Има такава професия, в каквато се обучават преводачите по този жестомимичен език. От тук нататък какво да Ви обяснявам? Или Вие сами ще си отговорите!
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин Гьоков.
Други изказвания, колеги?
Заповядайте – ще Ви помоля да не повтаряте това, което беше казано досега, защото няма смисъл.
МИЛКО НЕДЯЛКОВ: Разбира се, че няма смисъл. Аз искам само да екстраполирам някои от разсъжденията на по-друго ниво. Мисля, твърдейки, че сега нямаме никакъв стандарт за българския жестов език, се лъжем, защото такъв език има. Виждат го голяма част от хората, които са в залата, и мисля, че те го разбират. Дори приветствията на държавния глава, на министър-председателя по някой път се съпътстват с превод на жестов език и той е разбираем.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: На предизборните кампании задължително.
МИЛКО НЕДЯЛКОВ: Разбира се, там се показват и други неща.
Така че мисля, че довеждайки го до абсурд, сега мисля, че няма да забраним на Българската национална телевизия да прави такъв превод. Защото няма единен език.
И другото, което е. Аз мисля, че не беше изтъкнато още едно свойство на закона, именно това с регистрацията на преподавателите, които ще доведат до уеднаквяването на езика и той няма да бъде такъв различен на различните места. А що се отнася до чл. 4, тогава жестовият език няма да се научава от улицата и няма да е различен. Това искам да кажа.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Реплики към изказването на господин Недялков? Не виждам.
Други изказвания? Не виждам.
Искам да задам един въпрос към вносителите. Ex lege, съгласно текстовете от закона, Съюзът на глухите в България е задължен да поддържа Национален регистър. Първо, защо Съюзът на глухите? Второ, в закона не са посочени условията и реда за регистрация. Като ги няма условията за реда, всеки отказ, който отиде в административния съд, ще падне моментално. Тоест, тези условия и редът за вписване в този регистър на хората с такава професионална квалификация трябва да бъдат в закона, а не някъде на друго место. Тук е казано къде.
Още един въпрос. Съгласно информацията от Националната агенция за професионално образование и обучение, преводач на жестомимичен език с обучени лица по част от професия са 42 лица. Как тези 42 лица ще покрият нуждите в национален мащаб, в цяла България, първо?
И, второ, училищата, които няма да бъдат в състояние да осигурят такъв преподавател или такъв преводач на жестомимичен език каква санкция ще има срещу тях? Ще има ли санкции или няма да има санкции? Какъв ще бъде подходът към тях? Законът мълчи по този въпрос. Това са част от въпросите, които искам да Ви ги задам.
Вие казвате, че 120 хиляди са хората в България, които имат такъв тип проблеми. Ако една, да кажем, една трета от тях са в системата на образованието, тези 42 как ще се справят с този въпрос? Само те имат квалификация на преводачи на жестомимичен език.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Предполагам, че към мен е отправен въпросът.
Аз съм вносител, на първо място съм се подписал, и съм работил по Законопроекта от година и половина, две. И съм го изстрадал, дето се казва. (Реплика на председателя Хасан Адемов.)
По първия въпрос, чета: „Правила за вписване в и отписване от регистъра по ал. 1 на преводач от и на жестомимичен език се определят от Съюза на глухите в България и от Националната асоциация на жестомимичните преводачи в България, съгласувано с председателя на Националната агенция за професионално образование и обучение.“
Защо Съюзът на глухите? Защото смятам – аз и вносителите, че те са национално представената организация, представляваща интересите на тези хора и мисля, че те са с най-много членове и мисля, че не бъркам в това.
Относно следващия въпрос за 42-ма преводачи, тук има, предполагам, представители на Националната асоциация на жестомимичните преводачи в България, те ще Ви кажат, че са около 220 човека в момента. От Асоциацията си водят някакъв регистър – тези хора са около 220 човека, но и те не стигат. Но смятам, че като се приеме Законопроекта… (Реплики.) Сега все едно да ме питате кой обучава еди-кой си да говори български език! Но са обучени по някакъв начин и ги има тези преводачи от жестомимичен език, и са 220 човека. Иначе аз също прочетох данните на НАПОО за обучените през 2014 г., 2015 г. и 2016 г. Аз смятам, че ще бъдат доста повече, ако този закон бъде приет.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Само ще си позволя извън рамките на процедурата да направя един коментар. Не отговорихте на най-важния въпрос – къде са условията и реда за вписване в този национален регистър? В закона ги няма. Казвам Ви, че във всеки административен съд отказът от включването в този регистър ще падне моментално. Съдебната практика е ясна по този казус.
На второ място, не е важно да цитирате броя на хората, които са в момента преводачи от/на жестомимичен език, важно е дали те имат професионална квалификация, придобита по съответния ред. А съответният ред в България в момента, доколкото го има, е Националната агенция за професионално образование и обучение.
Всички, които са минали през тази система на обучение, са 42-ма, а 220 човека не знам по каква квалификация са. (Реплика на Георги Гьоков.)
Задавам тези въпроси, за да кажа, че ние ще подкрепим този Законопроект. Това не означава, че всички тези въпроси, ако не се изяснят, ще приемем един закон, който ще бъде някакъв рамков закон, който няма да реши проблема, а тъкмо обратното – ще го задълбочи. Ако си позволявам да задам тези въпроси, го правя с надеждата, ако бъде приет на първо четене, съответно в Комисията и в пленарна зала, на второ четене да създадем една работна група с всички тези хора, които са тук, които са заинтересовани от този проблем, за да направим работещи текстове, а не текстове, които на този етап поне за мен са неработещи. Категорично! Мога да Ви ги кажа ред по ред. Тук в дискусията стана въпрос за това.
От тук нататък ми е малко съвестно, понеже колегите от неправителствените организации не можаха да се ориентират в обстановката, ще си позволя да дам думата, но не на всички, а само на представители от тях, за да могат и те да кажат тяхното мнение, без да повтарят казаното дотук.
Заповядайте.
НИКОЛАЙ НИНОВ: Благодаря, господин Адемов.
Уважаеми дами и господа народни представители! Първото, което искам да подчертая, е, че аз говоря на български език. Когато говоря български език, мога едновременно с това да използвам и жестовите знаци. Българският жестов език не се различава от българския език. Ние сме родени в България, граждани сме на Република България, израснали сме в България и се чувстваме българи. Поради липсата на слух, ние нямаме възможност да имаме адекватен достъп до информация. Искам да кажа, че това е сериозен проблем. Проблем е, когато ние, глухите хора, мнозинството глухи хора не можем да разберем какво се случва в България. А като равноправни граждани на Република България имаме правото да кажем какво се случва в абсолютно всички области. Говорим за образователната, социалната, трудовата реализация.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Колеги, извинявайте, че Ви прекъсвам. Никой не оспорва това, което казвате. Досега в Комисията не беше чуто това. Въпросът е да кажете нещо друго.
НИКОЛАЙ НИНОВ: Извинявам се.
Аз държах да подчертая това, не за друго, а защото Законопроектът, който се прави от господин Георги Гьоков, е именно българският жестов език да бъде приравнен до българският говорим език. Жестовите знаци се използват успоредно и целенасочено и равноправно с българския език. Бъдете убедени абсолютно всички Вие, че няма как да комуникираме и няма как да представим информацията, че без жестови преводачи до Вас, ако няма наистина професионални жестови преводачи. Благодарение на това, че в НАПОО има официално професията „жестомимичен преводач“, всички ние глухите хора можем чрез жестов преводач да придобиваме и да имаме абсолютно всякаква важна и маловажна дори информация.
За нас е голям проблем, че не съществува закон за жестомимичния език. Това е изключително голям проблем, защото с това създава много, изключително, държавни, административни, медицински, социални и така нататък спънки и пречки. Казвам това, защото след като не се признава и не се приема хората с увреден слух нямат адекватен достъп до услугите, които се предоставят в Република България. В тази връзка изцяло подкрепяме предложението за Законопроекта.
Другото, което искаме да поясним от нашата страна, е, че трябва да се направи ясно разграничение между признаването на жестомимичния език като комуникационно средство, като средство за комуникация, а то е успоредно с българския език, и изследването на жестомимичния език – изследвания могат и винаги ще се правят. Изследвания са правени преди години, но не в такъв широк мащаб, защото всичко е било обвързано с финансирането. Имало е и има доказателства за това в Националния методически и консултативен център по проблемите с жестовия език към Съюза на глухите в България. Там е пълно с архива, която показва и доказва, че постоянно е работено върху жестовия език. За българския жестов език постоянно са правени разработки, постоянно са правени изследвания, постоянно са правени някакви допитвания към глухото общество, дебати. В крайна сметка има едни речници, тълковници има и така нататък. Но никога не се е стигало до чак такова наистина мащабно изследване, което се прави сега. Аз това изследване също го подкрепям. Искрено се надявам да има положителни резултати, но то няма да бъде последното изследване. Изследвания ще има, ще продължат да се правят. Казвам го и го подчертавам, защото не искам по никакъв начин да се обвързва Законопроект за признаване и специално за жестомимичния език с изследването на жестомимичния език.
Много държим на много важни условия, които са посочени – да има адекватен достъп за децата с увреден слух до образованието. Аз съм тук, мога и да съм дете в училището. Ако съм в училището седнал така на масата, както тук на тази кръгла маса, аз няма да мога да разбера какво се случва тук, без жестомимичен преводач. Откровено Ви го казвам, от все сърце искам да разберете това. Защото трудностите са много, предизвикателствата са много и децата с увреден слух адски много страдат. В училищата за глухи се преподава на български език. Глухите деца използват български език.
Другото, което искам да подчертая, е, че глухите деца имат необходимостта освен когато говорят на български език и слушат български език, да им се подпомага жестовата реч, жестовата мимика. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И аз Ви благодаря.
Ще Ви моля накратко само. Защото цялостен анализ на закона вече е направен тук, в рамките на Комисията. От тук нататък – нещо по-различно от чутото досега.
ИЛИЯНА ВЪЛЧЕВА: Надявам се да ме разбирате какво говоря. Аз съм с увреден слух и говор.
Сега искам да поставя само един-единствен въпрос на цялата Комисия. Бихте ли ми казали дали има утвърден закон за българския език? Бихте ли ми казали? Българският език е признат в Конституцията като официален език. Това че има различни диалекти в цялата страна, не е пречка да се използва този български език. Такова сходство е и жестовият език. Той трябва да бъде признат в конституционното право наравно с правото на живот.
Разбирам Вашите въпроси за лингвистика, за видове, за унифициране и така нататък. Лично ние два пъти сме предлагали жестовия език да бъде признат от Конституцията, така както правят в европейските държави. Не е пречка да има няколко жестови езика, ние се разбираме. Защото унифицирането на лингвистиката на жестовия език е на основата на официалната българска граматика, въпреки че жестовият език, който използват хората с увреден слух, е разнообразен, многообразен. Граматиката, българската граматика се използва от грамотни хора с увреден слух и говор. Мога даже да посоча фактите от Националния статистически институт, който казва, че 518 хиляди души получават инвалидни пенсии. Повечето от тях – не са 120 хиляди, много повече са хората с увреден слух и говор, но те просто се страхуват да признаят своето увреждане на слуха и говора от страх да не загубят работа. Това също трябва да го имате предвид. Това е много важен социален проблем.
Така че ние от Асоциацията държим българският жестов език да бъде признат наравно с вербалния български език в Конституцията.
Впоследствие, както досега се провеждат изследвания, усъвършенстване на българския език, така ще бъде и с жестовия език. Ще продължат изследванията, анализите от всякакъв род.
Другото, което искам да доведа до Вашето знание. Не се учудвайте на това многообразие на жестовите езици, защото ние комуникираме с различни международни организации, провеждаме различни дейности и събития и навсякъде в повечето страни той е признат от Конституцията. Именно въз основа на този факт държим да бъде признат наравно с българския език. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И аз благодаря.
Колеги, надяваме се да сме приключили с дискусията. Ако има някой нещо да каже още?
Нещо различно ли искате да кажете?
Заповядайте.
МИЛЕНА ГЪРКОВА: Добър ден на всички!
Дами и господа, господин Председател, народни представители! Аз съм жестомимичен преводач и съм председател на Националната асоциация на преводачите на жестов език в България.
За всичко, което казаха господин Нинов и госпожата преди мен, аз съм съгласна. Разбира се, дали ще бъде признат закона за жестовия език в Конституцията или като закон, за мен ще бъде радост изобщо да бъде признат този език.
Сега ще говоря, и то ще се опитам да бъда много кратка, в качеството си на жестов преводач.
Искам да кажа, че ми се е случвало както на мен, така и на други колеги, както виждам – има и други колеги жестови преводачи, случвало ми се е да превеждаме в различни градове. Уверявам Ви, изглежда много хора наистина не познавате материята – глухите хора нас ни разбират. На много национални форуми сме превеждали. Всички разбират всичко. Уверявам Ви! Смятам, че отговорих на един много съществен въпрос.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И аз благодаря.
Последно, други желания?
Заповядайте.
АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ: Здравейте, дами и господа народни представители! Аз съм част от екип на Фондация „Заслушай се“ и като гражданин с увреден слух, който говори на жестов език. Искам този Законопроект да се задълбочи повече в изследването си и изявявам желание да участвам в работната група.
Също така този Законопроект трябва да бъде по-широко обсъден с глухите хора, да се изследват техните потребности, за да нямаме конфликт с тях и да обсъдим този въпрос. Благодарим Ви за вниманието.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И аз благодаря.
Колеги, закривам дискусията.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за българския жестомимичен език, № 754-01-6, внесен от Георги Гьоков и група народни представители на 17 май 2017 г.
Гласували 19 народни представители: за 9, против няма, въздържали се 10 (8 + 2 с декларации).
Имаме две декларации за „въздържал се“.
Не се приема.
Колеги, благодаря за участието.

Преминаваме към втора точка от дневния ред:
РАЗГЛЕЖДАНЕ И ГЛАСУВАНЕ НА ДОКЛАД ЗА ДЕЙНОСТТА НА ОМБУДСМАНА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ 2016 г., № 739-02-3, ВНЕСЕН ОТ ОМБУДСМАНА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ НА 5 май 2017 г.
Госпожо Манолова, заповядайте – разполагате с 20 минути да представите Доклада, защото имаме и друга точка от дневния ред, която е в неформална обстановка, далече от тази зала.
Ако искате, заповядайте там. (Председателят визира местата на заседателната маса, които са пред екрана за мултимедията, на който на слайд ще бъде представен Докладът. Местата преди това бяха заети от гостите по първа точка.) Защото всички тези хора трябваше да бъдат там. А това много трудно може да се реализира практически. Влязох в обяснителен режим.
Мая Манолова – омбудсман на Република България, заповядайте да представите Годишния доклад за дейността на омбудсмана на Република България 2016 г.
ОМБУДСМАН МАЯ МАНОЛОВА: Уважаеми господин Адемов, уважаеми дами и господа народни представители! Благодаря за възможността да представя пред Вас Доклада за работата на институцията през 2016 г.
Така беше през миналата година с всички институции – обикновено влизаха в обяснителен режим и в крайна сметка изпълняваха препоръките на омбудсмана или поне 50% от тях. Статистиката показва, че всяка втора препоръка, която омбудсманът е отправил, е била изпълнена от съответните институции. Това е Докладът, който няма как да бъде представен за 20 минути.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Той е от 74 страници.
ОМБУДСМАН МАЯ МАНОЛОВА: Резюмето също, както справедливо отбеляза Председателят, е 74 страници, така че ще се опитам да спестя толкова ценното време на народните представители. Била съм в тази позиция, така че го казвам без ирония, напълно осъзнато.
С две думи, 2016 г. беше година за действие на омбудсмана, защото такива са очакванията на гражданите. Една институция, която не просто да бъде последната врата, последната утеха на българските граждани, след като са минали през всички останали институции, а институция, която реално ще решава проблеми. Това и правихме. Ако мотото на моите предшественици, двама на брой, беше: „Аз имам желание да Ви помогна, но от мен нищо не зависи“, то мотото на институцията на омбудсмана под мое ръководство е: „От нас зависи всичко“. Ние решаваме проблеми, имаме достатъчно правомощия, с които се справяме според нас, максимално в интерес на българските граждани.
Само ще отбележа, че успяхме, освен решаването на конкретни проблеми, за които докладваме във всяка една от парламентарните комисии, да доведем докрай и няколко национални кампании, които за българските граждани са много важни. Такава беше кампанията за затваряне на арбитражните съдилища по отношение на потребителските спорове, тоест частното правораздаване вече не важи за граждани. Такава е кампанията за падане на ДДС върху дарените храни. Една кауза, която имаше своята история и от предни години, която беше доведена до успешен завършек със законодателно решение, след това – с подзаконови нормативни актове от всички министерства, които са ресорни.
През тази година ще продължим кампанията за падане на ДДС върху дарените храни с една друга кампания: „Не хаби – дари!“, която е срещу пилеенето на храни от българските домакинства. Защото от тези 670 хил. т. храни, които годишно се унищожават, факт е, че се спасяват само около 250 т. Просто сметнете, 670 хил. т. унищожени, 250 т., без хиляди, спасени като огромната част, повече от половината, са разпилени и унищожени от българските домакинства. Така че кампанията, с която ще се занимаваме, е: „Не хаби – дари!“. Това е важно, тъй като е един от начините повече храни да стигнат до гладните хора на България, до хората, които имат нужда, до българските деца, които не се хранят пълноценно.
Разбира се, битката срещу монополите. Имаме известен напредък в битката срещу „Топлофикация“ – с шесткратно намаляване на юрисконсултските възнаграждения, които дружеството си начислява.
Кампанията: „В нашите ръце“ е посветена на правата на децата. Всъщност тези от Вас, които проявяват интерес, Ви каня утре в 35-то училище. Започваме кампания за защита правата на българските деца, за тяхното популяризиране и за представянето на омбудсмана като една от институциите, които отговарят за детските права.
Израз на повишеното доверие към институцията е броят жалби. Това е карта на изнесените приемни за миналата година. Вече сме наваксали и няма област в България, в която да не сме провели изнесени приемни. Както обещах пред парламента по време на моето избиране, работата на институцията е изцяло на терен. Ние сме там, където хората имат проблем, за да съдействаме за неговото разрешаване, като беше много полезна кампанията, която проведохме в област Монтана. Там посетихме всички общини в областта и се срещнахме конкретно с хората, които не могат да си позволят да дойдат до София или да областния град. Освен, че се срещнахме с тях, но и способствахме за решаването на доста проблеми на Северозапада.
А иначе броят жалби има двойно увеличение спрямо 2015 г. – 10 хил. 640 жалби, което е точно 74% ръст в сравнение с предната година.
Със сериозен процент е нараснал и броят на решените жалби, тоест проверките, които са приключили и имат краен резултат. Това са 9 хил. 675 жалби; 17 хил. 362 души са били консултирани от приемната на омбудсмана, като аз съм се срещнала лично с 1109 души. Това показва статистиката на моята приемна, а 27 хил. 037 души са получили подкрепа и съдействие от омбудсмана чрез решаване на жалба през горещата телефонна линия или са се срещнали с мен в София или в изнесените приемни.
Проведохме и първите тематични приемни по проблемите на „Топлофикация“ с над 250 души в София, първата приемна за правата на децата в Перник.
Все още е проблем големият процент недопустими жалби, които получаваме. Тоест, това са по теми, които са абсолютно извън правомощията на омбудсмана, но сме въвели практика, при която се опитваме, ако не с конкретно действие, със съвет и с насочване да отговорим на всеки, който ни е писал, включително и в случаите, в които работата изглежда безнадеждна на пръв поглед.
Благодаря на институциите за това, че подкрепяха работата на омбудсмана.
Благодаря и на Народното събрание, на народните представители, които бяха в предния парламент. Защото е ясно, че част от проблемите без своето законодателно решение просто няма как да бъдат придвижени.
Анализът на жалбите показва топ 5 на нарушените права. Очаквано на първо място са проблеми, свързани с монополните дружества, с дружествата, които предоставят обществени услуги. Жалбите са 3 хил. 138, като са нараснали със 100%.
На второ място са социалните права, нарушените социално-икономически права, като и те са нараснали с близо 100%.
По-надолу има и конкретна статистика, по-точно 88% жалбите от 761 през по-предната година – през 2015 г., през 2016 г. са били 1429. И вече следват нарушено право на собственост, основни права и свободи и жалби срещу административно обслужване и срещу решения на местната и на централната администрация.
Имаше един слайд за исканията до Конституционния съд. Използвам случая да заявя във всички парламентарни комисии, че притеснението, което имаха депутатите, които ме избираха, че ще злоупотребявам с това мое правомощие, на практика опровергах тези тревоги.
През миналата година съм подала четири конституционни жалби, които според мен бяха по важни теми за гражданите –проблемът с домашната ракия, която беше забранена от предното Народно събрание. В крайна сметка парламентът сам отмени тези текстове, които бяха не просто за ракията, те бяха в подкрепа на големите срещу малките. Но така или иначе парламентът се поправи по тази тема.
Една жалба срещу начисляването на юрисконсултски възнаграждения, което изключително много тормози хората, включително и в социалната област. Например, прекомерни са хонорарите, които юрисконсултите си пишат по делата срещу НОИ. Това са социални дела, по делата срещу определена инвалидност или експертни решения. Там гражданите на практика нямат достъп до правосъдие, защото, застрашени от възможността срещу тях да се начисли хонорар за юрисконсулт в няколкостотин лева, те просто нямат достъп до правосъдие.
Две жалби, свързани с Изборния кодекс. По едната, мисля, че сте съгласни, че отпадането на наказанията – заличаване от избирателните списъци при задължително гласуване беше малко прекалено и не в посоката, в която вървят народните представители. Така че мисля, че всички са доволни от факта, че Конституционният съд отмени тези текстове.
През тази година съм внесла две конституционни жалби. И двете са по социални теми. Едната е свързана с прословутия чл. 245 от Кодекса на труда и с даването на възможност на работодател, който има финансови затруднения, да плаща само 60% от заработеното от работниците. Да видим как ще се произнесе Конституционния съд.
Жалба, която е свързана със социалните права на служителите в МВР във връзка с последните изменения в Закона, които влязоха сила от 1 февруари, и предизвикаха истински хаос в системата, включително чрез получаването на различни заплати за хора, които изпълняват една и съща работа и много несправедливости, свързани с трудовите възнаграждения.
Сега конкретно по темите на Вашата Комисия. Ще мина съвсем телеграфно. Статистиката показва, че сред нарушените социални права, по повод на които са ми писали граждани, най-голямо е увеличението на исканията за социална помощ, помощ за жилище и пенсионни права, от които сме приключили 1546 жалби и сме написали над 1300 препоръки, съвети и становища по конкретни казуси и по общи теми, които се отнасят до групи хора.
Сериозен е и ръстът на жалбите, които са свързани с трудовите права на българите и с трудовата заетост. На първо място, разбира се, е проблемът с неплатените възнаграждения, забавените възнаграждения. От 306 жалбите са нараснали на 424 за миналата година. Част от тях са свързани с ниския размер на трудовите възнаграждения, с проблема с така наречените работещи-бедни, с неизплатените обезщетения и с липсата в законодателството на срокове, в които при прекратяване на трудови правоотношения работодателите трябва да платят дължимите обезщетения. Жалби, свързани най-вече със случаите, в които работодатели с финансови затруднения, за да не си платят на работниците, са пристъпили към различни схеми – продажби на фирми на социални слаби граждани, прехвърляне на инвентара на фирмата заедно с работниците на куха фирма със същото наименование. Тоест в крайна сметка всички финансови неблагополучия на бизнеса през миналата година в крайна сметка са се стоварвали върху работещите хора.
Всъщност ако мога да дам някакъв нарицателен пример, това е Русенската корабостроителница, в която бях онзиден и в която всеки, който иска да види какви са възможностите за злоупотреби на един работодател в България, просто може да проследи случая. Там има всичко – многократно прехвърляне на корабостроителницата; многократно прехвърляне на инвентара; хора с неплатени заплати; с неплатени обезщетения; заключени трудови досиета – не могат да си прекратят трудовите правоотношения и да се регистрират на Бюрото по труда или да започнат друга работа; не могат да се пенсионират; да излязат в отпуск по майчинство; производство по несъстоятелност, което след като е подадена молбата през юни миналата година още е на фаза размотаване преди образуване на дело, тоест абсолютно забавено производство по несъстоятелност. Никакъв шанс на работниците да си получат средствата от Фонда за гарантиране на вземанията на работници при фалиращи предприятия, защото ножицата между срока на прекратяване на трудовите правоотношения – нещо, което сега се случи при моето посещение, вече хората си получиха прекратяването на договора. Производството по несъстоятелност няма да започне скоро, със сигурност ще прехвърли 3-месечния срок, така че заветните 1200 лв. хората няма да могат да си получат от Фонда за гарантиране на вземания. След това е ясно, че, бивайки на четвърти ред от кредиторите в производство по несъстоятелност, няма да получат нищо при осребряването на имуществото на Корабостроителницата. Тоест образно казано, ще изпият по една чаша студена вода.
Така че единственото решение на казуси като този, защото в момента са отворени около 50 по-големи случая, но освен това във всеки един Ваш избирателен район има десетки случаи на хора, които в малки фирми не са си получили заработеното, единственото решение е промени в законодателството, което да защити работниците срещу работодателите.
Използвам случая, предвид какъв е състава на Социалната комисия да апелирам законодателният пакет от мерки в защита на работниците при експлоатация от техните работодатели, който внесох заедно с КНСБ, да бъде придвижен по най-бързия начин, защото всички забавяния в рамките на създадената Временна комисия, в края на краищата сметката ще бъде платена от работниците.
Телеграфно, има много жалби, свързани с трудовата заетост и по-специално, особено в по-малките населени места, от невъзможността хората да си намерят работа, оплаквания от нагласени конкурси, от вземане на работа с връзки и с протекции. Имаше един момент, в който моята приемна се беше превърнала в бюро по труда, от което се опитвах да звъня и на някои крайни случаи, при които хората са наистина в бедстващо състояние, да им помогна да бъдат взети на работа. Така или иначе в София този проблем определено не стои, но в провинцията би следвало да стои на Вашето внимание.
Други проблеми, които са свързани с трудовите права, също бяха предмет на жалби. Тук искам да обърна внимание например на експлоататорските условия, при които работят хора от цели браншове. Например шивашкият бранш. Работодателите в този бранш много ми се сърдят. Трябва да направя уговорката, че има и такива, които са създали добра среда на своите работници, но масовият случай е, че хората работят много повече от осем часа, 10 – 12 часа, събота и неделя, без възможност да се обадят по телефон, да отидат до тоалетна, без да им се плащат отпуски, без никаква възможност да ги ползват.
По същия начин стои въпросът с плащането на извънредния труд, на труд в събота и неделя, с плащането на усилена храна за някои браншове. Например много тревожен беше случаят в мангановата мина в Добрич, където ходих няколко пъти, при който случай моето виждане за безопасни условия на труд и за нормална среда, рязко се разминаха с това на Министерство на енергетиката. В крайна сметка от края на миналата седмица имаме една авария, при която пострада тежко точно водачът на протестите на миньорите в Добрич,…
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: В Оброчище.
ОМБУДСМАН МАЯ МАНОЛОВА: Да, в Оброчище, където заради срутване на скална маса от 200 кг му падна върху краката и то точно поради причина, че дейности, които трябва да бъдат извършвани от четири и повече души, са се извършвали от двама души.
Слава Богу, че той е здрав и прав и има шансове, след като всички се намесихме, да получи най-доброто лечение. Има шанс да си запази краката, но това, съгласете се 600 лева подземен миньорски труд при изобщо възможност и риск за здравето и за живота на хората наистина са едни смешни възнаграждения. Водим някакви преговори да се осигури ли транспорт на работниците, да се плаща ли ваучер за храна в събота и в неделя и с 10 стотинки да се увеличи ли нощния труд. Абсурдна ситуация!
По темата, свързана със социалното осигуряване, с обезщетенията и с правото на социално подпомагане, искам да Ви обърна внимание само на две теми. Всъщност в резюмето и в презентацията има всичко, но мисля, че има нужда от вече неотложно и спешно решение проблемът с гарантирания минимален доход, който от 2008 г. не е променян и е в рамките 65 лв. Имахме една графика, която показва как расте минималната работна заплата и линията на бедност и как гарантираният минимален доход остава на едно и също ниво, което, а знаете, тук да не обяснявам, че с него са свързани всякакви социални плащания. Така че крайната бедност на хората, които имат нужда от социална подкрепа, е и заради непипането на този праг. Много се надявам, че при обсъждането на бюджета за следващата година това ще бъде променено. Както и темата за подкрепа на семействата с малки деца. То е свързано и с детските надбавки, и с майчинството през неговата втора година.
Ако наистина демографската криза е приоритет на това парламентарно мнозинство и на това управление, изобщо на парламента, изобщо на елита на нацията, би следвало да се насочат повече възможности за подкрепа на семейството, на семействата на младите и образованите, които раждат деца вместо всякакви други палиативни мерки. Защото сега се прави много – приемни семейства, домове, в които се настаняват деца от социално слаби семейства, но най-важното е да бъде подкрепена биологичната среда, в която растат българските деца.
С това смятам да приключа темата. Само ще Ви обърна внимание на огромното количество жалби, които получавам, са свързани с осигуряването на общински жилища. Наистина проблемът с жилищната база и в столицата, и в цялата страна, е много сериозен. Би следвало също да е въпрос на държавна политика, да се стимулират и да се подкрепят жилищните фондове на българските общини и през националния бюджет.
Сблъсках се особено ясно с този проблем при казуса „Виетнамски общежития“ в „Красна поляна“. Там наистина Столична община, след като е натискана и от мен, и от гражданите, прави опит да намери общински жилища за живеещите в тези общежития. Оказва се, че всеки столичен район има по 2 – 3 общински жилища. Просто тук има нужда от сериозна интервенция на българската държава.
Другата тема, която мисля, че е важна за Социалната комисия, е темата, свързана с правата на хората с увреждания. Работим много сериозно за решаването на конкретни случаи, изобщо за сериозна интервенция, в държавната политика по темата. Факт, всъщност оценка и на нашата работа, е нарасналият повече от три пъти брой жалби – от 94 през 2015 г. на 291 през 2016 г.
Обръщам внимание, предполагам, че скоро ще започне бюджетната процедура, на темата с асистентските услуги. Крайно време е това да спре да бъде проблем, който ще се решава на проектен принцип, тоест да няма никаква сигурност на семействата, които се грижат за човек с увреждане – дете или възрастен, няма как грижите за един човек, който има нужда от подкрепа, да започват от началото на един проект и да свършват до края на проекта. Така че ние сме се ангажирали – аз и експертите от институцията, да работим по изработването на Закон за личната помощ. Благодаря на социалния министър, който е подкрепил през последните дни, след срещите на семейства на деца с увреждания идеята, тъй като до момента Социалното министерство само наблюдаваше нашите усилия. Наистина сега тук да не обяснявам колко е сложно това да бъде изработено, но така или иначе това е европейската практика – личната помощ на хората с увреждания да бъде решена със закон и да бъде постоянна държавна политика. (Реплика на Хасан Адемов.)
Със сигурност това не се решава чрез кандидатстване по проекти в различните общини или регионални структури, нито критериите са прозрачни, нито е ясно кой печели, защо почели. Още повече изискванията, ако си участвал сега да не участваш после, те обричат наистина на неясни възможности за съществуване.
Това, което аз установявам, правейки преглед на практиката, е, че в европейските държави самият факт, че имаш определено увреждане ти спестява всякакви бюрократични процедури да ходиш да си получиш помощните средства, лекарствата и всичко, което ти е необходимо. Тук да не говорим всяка една от тези дейности с какви бюрократични спънки и пречки е съпроводена.
Неизбежно темата е свързана и с достъпната архитектурна среда. Използвам случая да обърна внимание на Вас, че е крайно време да се помисли нещо за достъпността и на централната сграда на парламента за хора с увреждания, а също така да Ви поканя като Социална комисия във вторник, в 10,30 ч., на метростанция „Сердика“, заедно със „Софийския метрополитен“ проведохме една, която сега ще обявим и пред медиите, за превръщане на столичното метро – гордостта на столицата, в достъпно място за хора на инвалидни колички и по-специално на тези, които са на електронно задвижване. Така че бяха изработени едни рампи, назначени са хора, които да ги слагат на мотрисите. За момента беше невъзможно качването, защото има луфт, който е невъзможен за една количка. Така или иначе сме измислили едно интелигентно и не скъпо решение, след което ще настояваме „Метрополитена“ и други фирми в столицата да направят по една такава рампа за всяка църква в София, защото църквите в момента също са недостъпни за хора на инвалидни колички.
Смятам да свърша с това. Да им покажем презентацията как върви нататък, защото искам да се отнеса съвсем уважително към времето, което ми отделихте и да мога да отговоря на въпроси.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, госпожо Манолова.
Колеги, имате думата.
Господин Христов, заповядайте.
МИХАИЛ ХРИСТОВ: Госпожо Манолова, имам само въпрос: какво имате предвид да се оборудва сградата на Народното събрание? Сградата на Народното събрание има рампи. Има и рамка, която слиза до тоалетната. Аз като човек с увреждане мисля, че единственият проблем, който аз срещнах в сградата, беше една врата, която се отваряше трудно. Но, мисля, че хора с колички могат да влизат спокойно на първия етаж.
МАЯ МАНОЛОВА: На първия етаж – да. Но залите в тази сграда са на втория етаж – и зала „Запад“, и зала „Изток“. Ние сме изпадали в конфузната ситуация, включително обсъждайки теми, които се отнасят до хората с увреждания, просто трябва да ги качим на ръце. Така че до втория етаж няма никаква възможност да бъдат поканени, а също така има оплаквания и от рампата, която е за колички към стола, защото е правена по конкретни размери и е проблем за по-големи колички.
МИХАИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Този проблем ще бъде решен, когато онази сграда стане паметник на културата и всички дейности, свързани с дейността на Народното събрание, бъдат преместени в началото на 2019 г. доколкото знам от проекта, който върви тук. Нали виждате тук, че се строи непрекъснато.
Други въпроси колеги и коментари?
Аз ще си позволя да задам един въпрос: Претендирам да познавам добре дейността на институцията, която Вие оглавявате и затова поздравявам цялата институция за това, което вършите, и това което свършихте през 2016 г. Поздравявам и медийния екип, защото дейността, която Вие извършвате, беше отразена по съответния, подобаващ начин.
Но аз искам да задам един малко по-непопулярен въпрос. Ще се опитам да го дефинирам по начин, по който да бъде правилно разбран.
Сега Вие сте омбудсман, което означава „обществен посредник“ по дефиниция. От тази гледна точка сте на страната на тези, които са ощетени от държавните институции и изобщо от институциите в България. Това е съвсем нормално. От тази гледна точка са и предложенията, които правите, които са в рубриката „популярни мерки“. Тоест всичко това, което предлагате, са популярни решения, които са от гледна точка на очакванията на хората, които Вие защитавате.
Само че Вие много добре знаете, че освен популярни решения, Вие трябва да вземате непопулярни решения. В този смисъл може ли да ми кажете от този доклад дали има едно предложение, което да е свързано с непопулярни мерки?
ОМБУДСМАН МАЯ МАНОЛОВА: Ако мога фриволно да отговоря, като първа част, аз моят дял от непопулярните решения съм си го взела в плюс. Защитавала съм всякакви непопулярни каузи, което от позицията на това, с което се занимаваме в момента, даже на мен ми изглежда малко прекалено.
Ако мога да Ви дам просто един приятелски съвет, защото когато се влезе в тази сграда там, малко или повече хората се променят, има така партийно-политически повели, има решения на групата, имат различни целесъобразни очаквания от Вашето поведение. Никога не забравяйте, че в крайна сметка Вас са Ви избрали гражданите и техните очаквания много се разминават от мненията, начина на мислене и действията на една партийно-политическа централа. Защото нали все ще излезете оттам и тогава, аз го казвам от собствен опит, направо се изумих на част от нещата, които съм вършила докато бях вътре.
Да, със сигурност моята приемна не е само в съчувствие, обещания и действия в подкрепа на гражданите. Много често и хората, които работят с мен, са свидетели на това, че в случаите, в които искането е прекомерно или смятам, че не е справедливо, или че е невъзможно, на гражданина му се казва директно с всички произтичащи от това следствия, че просто няма да застана зад неговата кауза, защото примерно тя е вредна за по-голяма група хора.
Ето например, ако трябва да стане все пак дума за по-голяма група хора, отказът ми да подкрепя част от служителите на МВР за атакуването на един текст, който даваше по-големи заплати на други служители на МВР. Така или иначе приех, че тяхното искане е прекомерно егоистично.
Или в случаи, в които все пак трябва да взема страна между две групи хора, какъвто беше случаят в Стара Загора. Там има една организация на гражданите – Движение на гражданите срещу застрояването на парка „Бедечка“ и има група на собствениците, които така или иначе са инвестирали достатъчно в покупка, в реституция, в изваждане на всякакви разрешителни, така че бях много обилно, образно казано, „нахранена“ от втората група.
Или в момента казусът, който тече със Законопроекта, който внесох срещу прекомерните правомощия на частните съдебни изпълнители, на финансовите институции, на банките на монополите. В момента ако следите специализираните издания по-специално, плюенето по мой адрес е много сериозно и е поръчано и платено точно от частните съдебни изпълнители и от тези, които ще бъдат засегнати от моите предложения.
Мога да давам и други примери. Примерно битката ми с ЕНЕРГО-ПРО, където, нали, си бях поръчана от дружеството през някои жълти медии. Но в крайна сметка, въпреки всичките предложения да се разберем и прочие, им затворих Арбитражния съд там.
Да, факт е, че стоя на страната на общественото очакване, но в повечето от тези казуси влизам в битки.
Или пък темата с екотаксите. Там едни фирми печелят по 60 милиона годишно от това, че нищо не правят. Ваденето на показ, всяко едно от тези действия е свързано с много сериозен натиск и най-различни оферти.
Ако мислите, че частните съдебни изпълнители като дойдат нали в парламента да правят неприлични предложения, не са минали преди това през мен – нали, ясно е! Но просто човек трябва да се държи, съобразно очакванията към него.
Или примерно не съм подложена и в момента на натиск заради неща, които съм написала в този доклад.
Но сега всеки да си носи кръста – Вашият е по-тежък, моят е малко по-лесен, от гледна точка на това, че стоя на страната и следвам линия, която смятам за правилна. Това е голямо чувство – ти да можеш да правиш това, което смяташ ти за правилна, а не партийният ти началник и не шефът на групата. А ти го смяташ за правилно.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Добре, благодаря.
Колеги, други въпроси, мнения, съображения, изказвания?
Заповядайте, господин Недялков.
МИЛКО НЕДЯЛКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Манолова, аз бях приятно впечатлен от голямата част в Доклада Ви, отделена в подкрепа на хората с увреждане.
Мисля, че това, което от медиите и от Доклада научавам за Вашата дейност, още един път ми дава правото да кажете, че Вие работите в една насока за включването на хората с увреждане все повече в нашия обществен живот. Това лично на мен като човек, който го е изстрадал, много му хареса. Защото това е европейската линия. Кой, каквото и да говори, тези деца трябва – те вече и възрастни, трябва да бъдат включвани. Особено в този Раздел, който по-слабо е засегнат, видях препоръките, че такива хора трябва да бъдат наемани повече на работа. Едно много широко поле за действие. За сега бих искал да кажа и наблюденията, които имам – една неосъществена мечта на хората, които имат различни увреждания и сега станахме тук също свидетели преди това при обсъждането на Закона, че това е проблем и за тях.
На базата на това, което Вие правите като препоръки под две или три форми в доклада, там има едни по-меки препоръки, това е така.
Сега също говорихте за Вашата дейност, бих искал да Ви запитам: имате добра инициатива, внасяте законопроекти, където са вечните, това е интересно – запознат съм с тях, чета ги, какъв законопроект, питам директно, бихте внесли за изменение и допълнение на Закона за обществения посредник в България? За тези правила, които регламентират Вашата дейност.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Нека да съберем няколко въпроса. Имате ли, колеги?
Изнервихме екипа на Министерството на труда и социалната политика, но и те да си носят кръста, както казва госпожа Манолова.
Има ли други въпроси? Не виждам.
Заповядайте, госпожо Манолова.
ОМДУСМАН МАЯ МАНОЛОВА: Много ще се въздържа да отговоря на този въпрос съвсем умишлено, защото в друга комисия един представител на парламентарна група, хайде, от по-малките, така да го кажа, обясни как омбудсманът вече става опасен, заради многото правомощия, които имал и за това, че едва ли не нищо не можело да му бъде отказано.
Според европейската практика омбудсманът би следвало да има правомощия да защитава дребния и средния бизнес – така е в повечето европейски държави, или да защитава хората в взаимоотношенията им с други частни субекти, каквото е примерно работник в частно предприятие. Това според законодателството или по-точно според неговия много стеснен прочит е забранено на институцията сега.
Това обаче, тъй като споделям разбирането, че човекът прави институцията, и че няма малко правомощия – има начин, по който си вършиш работата, мисля, че мога да се справя с всичко това и без да ми се пипат правомощията. Защото не мисля, че някой в парламента – в този, в следващия или изобщо, когато и да е, би разсъждавал по темата: „Какво още да дадем на омбудсмана?“.
Но просто гледната точка на предните омбудсмани беше: „Ние нямаме никакви правомощия“. Моята е: „Имам си правомощия, упражнявам си ги, работя си, постигам резултати.“ Така всички сме на мир.
МИЛКО НЕДЯЛКОВ: Взехте тук-там ролята на синдикатите. Извинявайте!
МАЯ МАНОЛОВА: Всеки да си пази територията. Аз съм за това успехът да бъде споделян. Сега, както примерно са тръгнали нещата по повод Законопроекта срещу частните съдебни изпълнители, разбира се, ще съм изключително щастлива, ако заедно с това Народно събрание, споделим успеха за това, че сме сложили някакви правила там и сме защитили гражданите.
Или срещу некоректните работодатели. Винаги ще го кажа с удоволствие, благодаря! Както и сега го казах: „Благодаря!“ за арбитражите и за ДДС-то върху храните.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Добре.
Колеги, ако няма други въпроси? Не виждам.
Закривам дискусията.
Подлагам на гласуване Доклада за дейността на омбудсмана на Република България за 2016 г.
За – 19, против и въздържали се няма.
Благодаря, госпожо Омбудсман.
Комисията по труда, социалната и демографска политика е отворена за Вашите предложения. Традиционно добре работим с тази институция.
Закривам заседанието по първа и втора точка.
(По трета точка представянето на ръководството е в Министерство на труда и социалната политика.)


(Закрито в 16,30 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ: Хасан Адемов


Стенограф:
Катя Бешева