Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по труда, социалната и демографската политика
12/07/2017
П Р О Т О К О Л
№ 7
от проведено редовно заседание на Комисията по труда, социалната и демографската политика на 12 юли 2017 г.
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне, обсъждане и гласуване на Отчет за изпълнение на бюджета на държавното обществено осигуряване за 2016 г., № 710-00-9, внесен от Националния осигурителен институт на 28.06.2017 г.
2. Разни
Списъците на присъствалите народни представители – членове на Комисията, и на присъствалите гости се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,30 ч. и ръководено от председателя на Комисията господин Хасан Адемов.
* * *
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Добър ден, колеги. Имаме необходимия кворум.
Откривам заседанието на Комисията по труда, социалната и демографска политика.
Дневен ред за днешното заседание:
1.Представяне, обсъждане и гласуване на Отчет за изпълнение на бюджета на държавното обществено осигуряване за 2016 г.,
№ 710-00-9, внесен от Националния осигурителен институт на 28.06.2017 г.
2. Разни
Който е съгласен дневния ред да бъде подкрепен , моля да гласува.
Гласували 19, За – 19, против и въздържали се няма.
Дневният ред се приема.
По точка първа давам думата на госпожа Весела Караиванова да представи Отчета на бюджета на Националния осигурителен институт.
ВЕСЕЛА КАРАИВАНОВА: Не можахме да се справим с мултимедията по отношение на фона и трябва да изгасим осветлението за да може да е ясно и да се вижда.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми представители на неправителствения сектор, журналисти, колеги от отделните министерства! Днес отчитаме изпълнението на консолидирания бюджет на държавното обществено осигуряване за 2016 г. Съгласно указанията и изискванията на съответните законови и подзаконови нормативни документи в сроковете, които са предвидени настоящият отчет на изпълнението е приет на заседание на Надзорния съвет на Националния осигурителен институт. В момента тече одит на Сметна палата, който специално днес за заседанието попитах колегите, ще бъде готов с предварителен одитен доклад в петък, въпреки че Вие като народно представителство в тази Комисия не сте обвързани с разглеждане на отчета на изпълнението след приключване на одита на Сметната палата, но одитът ще бъде готов в петък и няма съществени отклонения при одитирания период – 2016 г. Характерното за Отчет 2016 г. и по-специално не за отчета, а за Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2016 г., който отчитаме днес, е че 2016 г. беше година в която се случиха по-голяма част от нормативните промени, които касаят пенсионната и осигурителната система и тези промени, които са нормативно установени, една част от тях влизат в сила от 1 януари 2017 г., а другите ще влязат през 2018 г., са основание ние да си дадем анализ, а Вие да прецените до колко те са достигнали ефекта, който се цели по отношение на стабилността и отчитането на изпълнението на консолидирания бюджет на държавното обществено осигуряване. Чрез консолидирания бюджет се реализират политиките. Аз ще се спра първоначално както е установено и в Закона за публичните разходи на политиките, които се реализират в приходната част. Както Ви казах с въведените промени в сила от 1 януари 2016 г., се създаде фонд „Пенсии“ за лица по чл. 69, въведе се право на свободен избор за промяна на осигуряване между фондовете, за допълнително задължително пенсионно осигуряване и фондовете „Пенсии“ и пенсии за лицата по чл. 69 на държавното обществено осигуряване. Знаете, че тук в тази Комисия имаше дълги дебати и спорове какъв е дефицитът в консолидирания бюджет на държавното обществено осигуряване по отношение на лицата, които излизат в по-ранна възраст и при нисък стаж имаше мнения за създаване и обособяване на един специален фонд и този фонд от 1 януари 2016 г. е в сила – пенсия за лица по чл. 69.
Друг съществен момент, който е реализиран като политика, това е участието на държавата във финансирането на фонд „Пенсии“ чрез трансфер, който е в размер на 12% върху сбора от осигурителните доходи на всички осигурени лица.
Размерите на съотношенията на осигурителните вноски за фондовете на държавното обществено осигуряване останаха на нивата на приетото законодателство през 2015 г. Говоря за съотношенията в частта им задължения на работодател и осигурено лице. Знаете, че съгласно Кодекса за социално осигуряване 60% от начислената и дължима осигурителна вноска е за сметка на работодателя, 40% е за сметка на осигуреното лице. Повишиха се минималните осигурителни прагове по основни икономически дейности и групи професии, което е повишение с 8,6% спрямо 2015 г. Знаете, че там политиката по повишаване на минималните осигурителни прагове е част от едно съгласие между държава, работодатели и синдикати с представителството на съответните браншови организации в съответните сектори, където не се постига съгласие е допустимо и налагането на административно увеличение на минималните осигурителни прагове. Максималният месечен осигурителен доход за всички осигурени лица се запази на нивата от предходните години – 2 600 лв. Това е доходът, който е таван за дължимост за начисляване и дължимост на осигурителните вноски. Това е сборът от доходите от трудова дейност. Над 2 600 лв. тези доходи се облагат единствено и само с данък върху доходите на физически лица. До 2 600 лв. се облагат с данък, със задължение за осигурителна вноска. Извинявайте. Запази се минималния осигурителен доход за само осигуряващи се лица, пак на нивото на предходните години спрямо подадената годишна данъчна декларация за 2014 г. Знаете, че тя се отчита в края на месец април 2015 г. и отчетите от оборотите и от доходите по тези годишни данъчни декларации спрямо дохода на само осигуряващите се лица се въведе диференциран подход и този минимален осигурителен доход е 420 лв., 450 лв., 500 и 550 лв.
През 2016 г. запазихме нивото на минималния осигурителен доход на регистрираните земеделски стопани – тютюнопроизводители на 300 лв. Това е също една политика, която дава своето отражение в приходната част на консолидирания бюджет на държавното обществено осигуряване. До тук с приходната част по отношение на основните политики, които са залегнали в Кодекса за социално осигуряване и Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване.
Политиките, които реализираме отново чрез консолидирания бюджет на държавното обществено осигуряване в разходната част. Знаете ние изплащаме обезщетения за дългосрочни обезщетения и краткосрочни обезщетения. Дългосрочните обезщетения са пенсиите. Какви са политиките, които са реализирани чрез този бюджет в областта на пенсиите? Необходимата възраст за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване се увеличава с два месеца спрямо 2015 г.,тоест за да придобиеш право на пенсия за осигурителен стаж и възраст ти трябва да отговаряш на условията – 63 години и 10 месеца за мъжете и 60 години и 10 месеца за жените. Това е част от политиката, която е залегнала и в Кодекса за социално осигуряване, а чрез нея и в Закона за бюджета. Заедно с увеличаване на възрастта за пенсиониране се увеличи и необходимия осигурителен стаж, който комулативно заедно с възрастта за пенсиониране е основание за придобиване право на пенсия по реда на чл. 68 ал. 1. Необходимият осигурителен стаж това е заложено в ал. 2 също се увеличи с два месеца до достигане на 38 години и 2 месеца за мъжете и 35 години и 2 месеца за жените. Знаете, че в Кодекса за социално осигуряване в ал. 3 се дава възможност на лицата, които не са изпълнили условията на ал. 1 и 2 да придобият право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при непълен стаж и в изискването за непълен стаж отново залегна увеличението от два месеца до достигане на 65 години и 10 месеца и за двата пола. Единствено при условията за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по ал. 3 имаме равнопоставеност на половете с изключение на ал. 1и 2, съгласно изискванията на Бялата книга и това което непрекъснато коментират в докладите и Световната банка и Международния валутен фонд и Европейската комисия за равнопоставеност и изравняване и това което ние приехме като законодателни промени в един следващ етап. Минималната възраст за пенсиониране на лицата по чл. 69 това са всички тези военнослужещи, Закона за отбраната, Министерство на вътрешните работи и специалните служби към Национална следствена служба да не ги изброяваме и другите агенции, които се занимават със сигурност. Увеличи се тяхната възраст на 52 години и 10 месеца.
Друга съществена възможност в областта на политиките по отношение на разходите за пенсии това е възможността за отпускане на пенсия в намален размер. За тези лица, за които не достигат 12 месеца възраст, но имат необходимия стаж. Като тази пенсия се намалява забележете не до достигане на възрастта по чл. ал 1 и 2, а докато я получават пожизнено и тя се намалява с 0,4% за всеки недостигащ от изискванията месец.
От 1 юли се осъвремениха пенсиите за трудова дейност с 2,6% като минималният размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст се увеличи от 157 лв. и 44 стотинки на 161 лв. и 38 стотинки. Максималният размер на получаваните една или повече пенсии се запази на нивото от 2015 г., в размер на 910 лв. Знаете, това са 35% от максималния осигурителен доход, който е 2 600 лв. Това беше по отношение на политиките в областта на дългосрочните обезщетения – пенсиите.
Политиките, които реализираме чрез консолидирания бюджет на държавното обществено осигуряване за 2016 г. в областта на разходите и по-специално в краткосрочните обезщетения и помощи бележат няколко основни момента. Запазване на правото за продължителност на отпуска при бременност и раждане в размер на 410 календарни дни. Една мярка, която беше приета да подпомогне демографските проблеми и да стимулира раждаемостта. Запази се и процентът и размерът на паричното обезщетение за отглеждане на малко дете от 1 до 2 години на 340 лв. Изплащането на обезщетенията за временна неработоспособност от Националния осигурителен институт се запази и се изплаща от 4-ия ден като първите три дни са сметка на работодателя. Тук искам да отбележа, че България е на едно от първите места по отношение на толкова кратък период от начало на временната неработоспособност, в който се включва Националния осигурителен институт. В Германия осигурителният институт започва изплащане на дните във временна неработоспобност от 16-ия ден, в Австрия от 20-ия ден, има и страни, в които след третия месец.
По отношение на изчисляване на обезщетението за безработица. Изплащаме обезщетения за безработица при определени условия 60% от осигурителния доход на лицето ако то е загубило своята работа по вина на работодателя, тоест по желание на работодателя не е негова инициатива. В останалите случаи по инициатива на наето лице и тези, които са в период, в който не е изтекъл тригодишния период на получаване на обезщетението се запази при минимален дневен размер от 7 лв. и 20 стотинки. Предполагам, че повечето от Вас са в течение на дебатите, които разглеждахме когато започнахме подготовка за приемането на бюджета за 2016 г. и желанието на синдикатите за промяна на минималния размер от 7,20 лв. Осигурителните периоди това са периодите, от които се прави преценка на правото за изплащане на обезщетение за безработица, краткосрочните обезщетения са 18 месеца за обезщетения за общо заболяване, трудова злополука и професионално болест и 24 месеца за безработица, за бременност и раждане.
На следващата схема се вижда всъщност цифровото изражение в приходната част на консолидирания в бюджет, в разходната част и трансферите, които са постъпили като субсидия за покриване на недостига и други допълнителни трансферите за изплащане на великденски и коледни добавки към пенсиите. В приходната част отчитаме 5 млрд. 238 млн. и 100 хил. лв.
Това е с 255 млн. и 600 хил. лв. повече от планираното. Разходите 10 млрд. 188 млн. лв., което е с 151 млн. лв. повече от това, което е планирано в Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване.
Като трансфери, ефектът на мерките, за които говорихме малко по рано дават своето отражение и като трансфер, тоест като субсидия за покриване на недостига от средства 4 млрд. 502 млн. лв., което е с 217 млн. по-малко от плана. Тук трябва да се каже, че увеличените приходи на бюджета също спомагат за намаляване на трансферите. Допълнителният трансфер за великденски и коледни добавки към пенсиите е 101 млн. лв. и остатъкът в края на годината 200 хил. лв.
На следващата диаграма, така наречената „кръгла питка“ е структурата на приходите и получените трансфери на бюджета за 2016 г. Виждате делът на приходите от осигурителни вноски 49,7%. Трансферът от централния държавния бюджет от недостига от средства 44,2%. Виждате другите приходи, които са несъществени 1,7%. Виждате и другите трансфери, които са от централния бюджет за различни плащания, които са свързани с осигурителната система. Тук е структурата на разходите. Най-голям е делът на разходите за дългосрочните обезщетения – пенсиите 85,7% от общия разход е разходът за пенсии. Следват го социалните помощи и обезщетения 13,5%.
Програми, дейности и служби по социално осигуряване, знаете, че ние осъществяваме трансфер към Програмата „Фонд условия на труд“ и други програми, и другите разходи, и предоставените трансфери.
Основните параметри, които отразяват разхода за пенсии. Брой пенсионери .
Към 31 декември 2016 г., имаме 2 млн.181 хил. 356 броя пенсионери. В едната графика виждате отчета към 2016 г., в другата изменението и отношението в процент спрямо данните, които сме отчели през 2015 г.
От този брой пенсионери, пенсионерите с лични пенсии за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 при изпълнени и трите условия и с пълен стаж и възраст и с недостигащ 1 млн.521 хил.788 души. Виждате намалението вследствие на постепенно и плавно увеличаване на годините и стажа за придобиване право на пенсия. Пенсионерите с лични пенсии за осигурителен стаж и възраст по чл. 69 тези, които отделихме в отделен фонд – 93 хил. 210 души. Изменението спрямо 2015 г. е в увеличение 4,7%. Пенсионерите с лични пенсии за инвалидност поради общо заболяване 383 хил. 312 човека, изменение 0,7%. Виждате намаление на общия брой пенсионери, извинявайте на общия брой пенсии спрямо 2015 г. 2 млн. 608 хил. 29 броя пенсии. И знаете разликата в броя защото един пенсионер може да получава повече от една пенсия. Какво е състоянието на основните параметри в областта на ново отпуснатите пенсии? Само за 2016 г., ново отпуснати пенсии имаме 107 хил. 78. Казах съобразно изискванията за по-висок стаж и доход имаме намаление. Виждате намаление и в личните пенсии за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, и виждате следващият ред чувствителното увеличение на лицата, които са придобили пенсии за осигурителен стаж и възраст по чл. 69.
Социалните пенсии за инвалидност имаме увеличение с 1,2%, което е незначително на фона на общия брой инвалиди спрямо активното население в останалите страни-членки.
Един изключително важен поглед върху данните и един от основните параметри в разходната част изобщо в политиката на областта на пенсиите това е средният размер на пенсията на пенсионер за 2016 г., изменението спрямо 2015 г. и реалното й номинално нарастване. На тази таблица е даден и нетния коефициент на заместване, тоест коефициентът спрямо дохода от пенсията, който замества дохода от труд. Не знам дали се вижда достатъчно добре оцветеното в жълто и в по-светло синьо – анализ спрямо средно месечния осигурителен доход на лицата и брутен коефициент на заместване като цяло. Среден размер на пенсията 332 лв. 68 стотинки, което е реално нарастване 4,7% и номинално 3,4%. Разходите за пенсии като процент от брутния вътрешен продукти. Един изключително добър показател за определяне на различни политики за съответните изводи. Разход за пенсии през 2016 г. без пощенска такса и ДДС 8 млрд.707 млн. лв. Нарастването спрямо 2015 г. е 3,5%. Виждате в ляво размера на брутния вътрешен продукт по години от 2012 г. до 2016 г. и виждате процента на разход за пенсии спрямо брутния вътрешен продукт. Тук така обичам да казвам, че 2005 г. когато бях избран за подуправител на Националния осигурителен институт, разходът за социални плащания по Закона за бюджета тогава беше 4 млрд. и половина. Сега сме 2016 г., и отчитаме 8 млрд. 707 млн. лв. разходи само за пенсии.
Разходите за краткосрочни обезщетения през 2016 г. Отчитаме разходи, които са в повече спрямо заложеното и приетото в плана, близо 160 млн. лв. в повече спрямо плана. Това е чувствително увеличение на разходите в областта на краткосрочните обезщетения което в момента в Националния осигурителен институт по силата на споразумения, които имаме с останалите институции – Национална агенция за приходите, Министерство на здравеопазването, анализираме и се стремим ако не можем да намалим чувствително поне да запазим на нивото, да не допускаме по-висок преразход в областта на краткосрочните обезщетения. Естествено това е сила не само на една институция и е въпрос на комплексни мерки. Виждате, че най-голям е делът на обезщетенията, които са изплатени за временна неработоспобност поради общо заболяване и преразходът там е с 8,9%. Следват обезщетенията за безработица където преразходът е с 20,1%, ще кажете доста, да заради това, че България е страна-членка на Европейския съюз и за нея валидни изпълнението на отделните текстове от регламента, който задължава когато имаме лице с прекратена регистрация в Бюрото по труда в съответната страна да получава пълния размер на обезщетението за безработица в България, а впоследствие Националният осигурителен институт реимбурсира чрез съответните плащания от осигурителните институти. Изключително бавен процес по отношение на възстановяване на средствата. Ние си мислим, че българската администрация е мудна, но мога смело да твърдя, че ние в България имаме една от добре работещи и много по-бързи и срочни администрации. Закъснението в областта на получаване на потвърждение на документи от Гърция, Испания, Италия било то за краткосрочни обезщетения, било за дългосрочни обезщетения в пенсиите понякога достигат от 3 до 4 години, особено с Гърция въпреки мерки, които взима Европейската комисия чрез създаването на една база СОЛВИТ, в която всеки може да подаде своята жалба, въпреки споразуменията, които имаме и въпреки участията на експертите от нашите институции в Европейската комисия и в административна такава.
Следващите обезщетения, които са по-малко на брой, но отново в преразход, обезщетенията за отглеждане и осиновяване на малко дете.
Помощите за профилактика и рехабилитация, това са средствата, които изплащаме на изпълнителите по програмата за профилактика и рехабилитация за лицата, които се възползват от тази програма в 10 дневен период от избраното от тях време след съответните изисквания на документи от личните лекари и издаване на удостоверение от Националния осигурителен институт. Разходите за службите по социално осигуряване. Тези разходи са за издръжка, която включва кадрово, техническо издържане на организацията, фонд „Работна заплата“, капиталови разходи и те представляват 0,7 % от общите разходи на държавното обществено осигуряване. И във връзка с реализирани различни идеи за икономия и преструктуриране на потребности в кадровото, техническо, в кадровото не, но по-скоро в техническото и капиталово осигуряване имаме реализирана икономия от 9,7%. Получените трансфери от държавния бюджет за социални плащания през 2016 г. Знаете, че пенсиите, които не са свързани с трудова дейност, техният разход се поема от държавния бюджет, това е всъщност и най-големия разход, който ние реализираме чрез получените трансфери.
Добавките към пенсиите на участниците и пострадалите от войните, добавките към пенсиите на репресираните лица и вноските, които идват за фонд „Пенсия“ за осигурителен стаж, счетен при пенсиониране, а така също и средства за ветераните от войните тези, които ползват нашите бази, както и обезщетенията по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.
На следващата таблица виждате предоставените трансфери от държавното обществено осигуряване за 2016 г. Тези трансфери, за които Ви говорих, и които касаят реализиране на определени политики съгласно разписаните нормативни основания в Кодекса за социално осигуряване виждате, че най-голям е делът на предоставените трансфери от бюджета на държавното обществено осигуряване за фонд „Условия на труд“, който фонд има за цел да предотвратява трудовите злополуки и професионалните болести, съгласно изискванията на Кодекса за социално осигуряване.
На следващо място е трансферът, който имаме към Министерство на труда и социалната политика по отношение на помощно-техническите средства и трансферът за профилактика и рехабилитация на право имащи лица към бюджетни организации. Диагностика на професионалните заболявания всичко това което е разписано като политики за подобряване на условията на труд и превенция, включително и придобиване на помощни и технически средства.
На следващата табличка виждате изпълнението на бюджета на държавното обществено осигуряване по фондове. В червено са данните по плана, в синьо са данните, които отчитаме. Виждате, че най-голям като размер и като сума е дефицитът във фонд „Пенсии“. Виждате какви са числата по отношение на ...
ХАСАН АДЕМОВ: Там и разходите са най-големи.
ВЕСЕЛА КАРАИВАНОВА: Да, разходът е най-голям по отношение на обезщетенията за безработица, общо заболявания и майчинство и данните, които отчитаме за да нулираме дейностите и бюджета по фондове. Част от консолидирания бюджет на държавното обществено осигуряване са и финансовото състояние на Учителския пенсионен фонд, който се администрира от Националния осигурителен институт и фонд „Гарантирани вземания на работници и служители“ при несъстоятелност на работодателя. Изплащаните от Учителския пенсионен фонд пенсии са в размер на 2 109 лв., добавките, които изплащаме са 22 883 лв., броят извинявайте и активите на Учителския пенсионен фонд – към 31 декември 2016 г., възлизат на 462 млн. лв. Активи, които знаете, че Учителският пенсионен фонд инвестира средствата и участва в закупуването на държавни ценни книжа, ниско рискови инструменти. Виждате и разходите, и приходите, които са реализирани в този период.
Следващото приложение – финансовото състояние на фонд „Гарантирани вземания на работници и служители“ за 2016 г., там имаме приходи в размер на 9 млн. 904 хил. лв., които приходи са изцяло и само от погасявания по лихви при инвестирани средства в закупуване на държавни книга и падежиране на тези инструменти. Отчитаме разходи в размер на 2 млн. 59 хил. лв., което е в повече спрямо предвиденото в плана. Това е поради постановени съдебни решения за несъстоятелност на големи корпоративни клиенти като Карфур, като Балкан българска телевизия и други структуроопределящи предприятия. Излишъкът е в размер на близо 8 млн. лв. Благодаря Ви.
ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Караиванова.
Колеги, имате думата за въпроси и изказвания, питания, коментари? Заповядайте.
ИРЕНА ДИМОВА: В началото бих започнала първо, с един въпрос към госпожа Караиванова. Надявам се, че ще ми отговори с малко подробно, и с цифри, а именно следния въпрос: какъв е ефектът върху бюджета за държавното обществено осигуряване за 2016 г., от така въведената възможност за прехвърляне осигуряването изцяло към Първия стълб? Знаем, че това беше един наболял проблем и за мен лично ще е интересно да видя неговия ефект. Благодаря.
ХАСАН АДЕМОВ: Госпожо Димова, ефект към приходите, или ефект към разходите, или към едното и другото?
Госпожо Караиванова!
ВЕСЕЛА КАРАИВАНОВ: Да, как ще процедираме, господин Председател, ще отговарям на всеки въпрос. Да, добре. Наистина ние имаме данни в края на 2016 г., броят на осигурените лица, които са подали заявление в Националната агенция за приходите за прехвърляне на осигуряването си изцяло в бюджета, изцяло във фондовете на държавното обществено осигуряване е 10 хил. Наистина тези цифри са залегнали в доклада, но не са залегнали толкова подробно в настоящата презентация. Има обаче и една категория лица – 25 хил. човека, които вече са подали документи и заявления за отпускане на пенсия в намален размер и те имаха право до края на 2016 г., да поискат прехвърляне и на тези средства. Броят на преизчислените пенсии е 24 373, а сумата, която е прехвърлена е в размер на 12 млн. лв., така че допълнителните приходи, които са постъпили през 2016 г. с изцяло по заявени желания на лицата са 13 млн. 300 хил. лв. Има обаче и приходи, които постъпват за тези лица, които са подали заявление за пенсия, така че тези средства пенсионните дружества изпращат към нас и това са всъщност средства по § 51, които са в размер на 86 млн. лв. Към месец юни 2017 г., прехвърляните средства към Сребърния фонд от лицата, които са избрали промяна и са заявили такава е 31 млн. лв.
ХАСАН АДЕМОВ: Това ли е ?
ВЕСЕЛА КАРАИВАНОВ: Да.
ХАСАН АДЕМОВ: Други въпроси, колеги, мнения, изказвания?
Аз искам да кажа нещо по приходите, 255 млн. лв. повече приходи. Миналата година когато приемахме бюджета предложих за тази година 150 отгоре, по миналата година 2014 г. – 2015 г. предложих 100 млн. и тогава пак ми беше обяснено, че няма откъде да се вземат тези пари, няма откъде да дойдат – 255 млн. отгоре. Живот и здраве тази година пак ще предложа предложение, пак ще ми кажете, че няма откъде да дойдат повече приходи с уговорката, че рамката Вие получавате от Министерство на финансите и от Националната агенция за приходите, но така или иначе факта си е факт 255 млн. лв. преизпълнение на приходите за 2016 г.
Сега, 151 млн. повече разходи на консолидирана основа казвате по бюджета на държавното обществено осигуряване и след това казвате 217 млн. по-малко трансфери, вероятно икономия по други пера? По кои? 217 млн. по-малко трансфери от републиканския бюджет, по бюджета на държавното обществено осигуряване. Това е написано ...
ВЕСЕЛА КАРАИВАНОВА: В доклада.
ХАСАН АДЕМОВ: ... в доклада. Още един въпрос. Нашата парламентарна група ще се въздържи от подкрепа на този Отчет с уговорката, че Националният осигурителен институт изпълнява бюджета такъв какъвто е приет от Народното събрание и няма как да нарушават параметрите на бюджета. Погледнете, колеги на стр. 5 от презентацията. Там има пет позиции, които започват с една и съща думичка „запазва се“. Това е така нареченият „социален фризер“ за което ние ще гласуваме „въздържали се“.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Управител на НОИ! Ние също ще се въздържим по бюджета по простата причина, че един бюджет, който не сме подкрепили в началото при приемането му няма как да подкрепим отчета му, но веднага бързам да кажа, че ние претенции към професионалното, експертното ръководство нямаме. Хората, които работят в НОИ са си свършили работата още повече, че те работят по политически зададена рамка и като държавни служители няма как да не я изпълняват. Присъединявам се към думите на д-р Адемов – председателят на Комисията за разходите, всъщност за подценените приходи. Ние също предложихме при приемането за 2016 г. и на 2017 г. бюджета на държавното обществено осигуряване повече пари в приходната част като с това аргументирахме и разходната част увеличенията по някои пера. Не се случи. Тази година сигурно отново ще предложим такова увеличение на приходната част, защото от сега съм почти сигурен, че отново ще бъде подценена приходната част заради редица политически съображения от страна на финансовото министерство и на финансовия министър. На мен ми е интересно също, виждам, че фонд „Обезщетения при безработица“ са на дефицит, то от край време са на дефицит, ама няма как вече коя година да държим обезщетенията на 7,20. Тук виждам за какво става въпрос, но какво е становището за следващата година, за 2018 г. бюджета по увеличаването на размера на минималното обезщетение? В общи линии това са ми въпросите. Нашата парламентарна група ще се въздържи, но пак казвам не го вземайте това като оценка към професионалното ръководство на Националния осигурителен институт, а към политическото ръководство което слага рамката на бюджета. Благодаря Ви.
ВЕСЕЛА КАРАИВАНОВ: Да, благодаря.
ХАСАН АДЕМОВ: И аз благодаря. Изчакайте, госпожо Караиванова.
ВЕСЕЛА КАРАИВАНОВА: Извинявайте, извинявайте.
ХАСАН АДЕМОВ: Госпожа Димова някак си прекъснахме Вашия диалог с госпожа Караиванова, заповядайте да продължите.
ИРЕНА ДИМОВА: Имам още един въпрос към госпожа Караиванова, а той е именно: За 2016 г., прогнозите бяха, че около 11 хил. българи ще изберат да се пенсионират по-рано с една година, но с намалена пенсия, а според данните в доклада това са направили 1 600 човека. Можете ли да ни дадете отговор на какво се дължи тази разлика между прогнозните и отчетените данни?
ВЕСЕЛА КАРАИВАНОВ: Да.
ХАСАН АДЕМОВ: Други въпроси, колеги за да може да ги обобщите.
ИРЕНА ДИМОВА: После ще кажа вече и изказването на групата на ГЕРБ как ще гласуваме.
ХАСАН АДЕМОВ: Добре.
Заповядайте, господин Недялков.
МИЛКО НЕДЯЛКОВ: Уважаеми господи Председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо Караиванова! Може би пропуск е, че защото аз по презентацията не гледам, аз гледам по доклада, малко по-тежко е. Намираме в доклада колко са ново отпуснатите пенсии, колко са новите пенсионери за 2016 г. Ще задам един друг въпрос: колко са хората, които са излезли от пенсия? Колко са починалите? Това е въпрос, който все пак е въпрос за баланса въобще на пенсионната система с увеличаването на изисканите години за възраст и за стаж и с не-малката смъртност и не повишаване на живота в България и второто, вече беше казано от господин Младенов. Но кои считате от тези парични обезщетения и помощи, които вече наистина се нуждаят от политическо решение, поне Вие като изпълнител, но когато попиташ изпълнителя или този човек, който е на терен, кои вече се нуждаят от актуализация и осъвременяване? Благодаря Ви.
ХАСАН АДЕМОВ: И аз Ви благодаря. Само, че една реплика искам.
Националният осигурителен институт първо, не е национална статистика да отчита починалите.
Второ, Националният осигурителен институт е публична институция, тя не прави политики. Тя изпълнява бюджета. Не няма как да има мнение по този въпрос, ще има мнение ако стане политик, нали така, тя е изпълнителен кадър.
МИЛКО НЕДЯЛКОВ: Има хора с прекратени пенсии.
ХАСАН АДЕМОВ: Прекратени пенсии така може. Починалите трудно ще Ви каже, защото има някои прекратени пенсии, пък не са починали.
ВЕСЕЛА КАРАИВАНОВ: Да, точно така.
ХАСАН АДЕМОВ: Тази разлика трябва да се прави от членовете на Комисията по труда и социалната политика и демографската политика, все забравям.
Други изказвания, колеги? Не виждам.
Госпожо Караиванова.
ВЕСЕЛА КАРАИВАНОВА: Да, благодаря Ви д-р Адемов. Може би наистина отзад напред по поредността на въпросите без да умаловажавам тяхната така плавност. Наистина ние няма как да знаем статистиката по отношение на броя на починалите лица.
В Националния осигурителен институт се води статистика на прекратени пенсии. Причината за прекратяването може да бъде най-различна. В момента имаме и прекратени пенсии поради изясняване на документите на база, на които са отпуснати вследствие на допълнителни нови обстоятелства, които са станали известни на органите по пенсионното производство на един по-късен етап от време. Тази статистика показва, че към месец юни прекратените пенсии са 113 800 броя. Наистина няма как да дадем анализ на починалите пенсионери. По отношение на различните политики, които са реализирани в приходна и разходната част на консолидирания бюджет на държавното обществено осигуряване за 2016 г., ние наистина отчитаме проявлението на нормативните изменения. Националният осигурителен институт, не той администрира политиките на правителство, така че ние можем да дадем оценка на въздействието на една или друга нормативна промяна, на едно или друго политическо решение. Наистина е въпрос на законодателна инициатива, на различни политики, а ние ще дадем ефектът от това отражение върху бюджета на държавното обществено осигуряване. Това е по отношение на възможността един или друг род обезщетение да придобие нов размер, или нов период от неговото проявление.
ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Караиванова. Имате ли, още? Извинявайте.
ВЕСЕЛА КАРАИВАНОВ: Да. Да отговаря на останалите въпроси. По отношение на броя на ново отпуснатите пенсии. Ето аз отворих на страничката. Може, не може би, а заради по-високите изисквания два месеца стаж и два месеца възраст, ново отпуснатите пенсии са по-малко. Да и намаляват спрямо 2015 г. По-малко лица са се възползвали от правото си на ранно пенсиониране, защото намаленият размер на пенсията се получава не до достигане на възрастта по чл. 68 ал., а се получава пожизнено. По отношение на въпроса на д-р Адемов – в приходната част, преизпълнението и икономията от къде идва? Икономията е от това, че имаме трансфер 101 млн. лв., който покрива разхода за коледните и великденските добавки, от там идва и намалението на субсидията.
ХАСАН АДЕМОВ: Когато се отпускаха тези пари не беше обявено, че ще е за сметка на преизпълнението?
ВЕСЕЛА КАРАИВАНОВ: Може би имате в предвид сега за увеличения размер от 1 юли на 180 лв.
ХАСАН АДЕМОВ: Не. Друг е въпроса.
ВЕСЕЛА КАРАИВАНОВА: Да, това е трансфер.
ХАСАН АДЕМОВ: Други въпроси, колеги?
Заповядайте, госпожо Димова, за изказване.
ИРЕНА ДИМОВА: За изказване, да. На мен не ми се отговори за ново отпуснатите, но ми отговориха колегите.
ВЕСЕЛА КАРАИВАНОВА: Извинявайте.
ИРЕНА ДИМОВА: Няма значение. Искам само да кажа от името на парламентарната група на ГЕРБ, че настоящият Отчет за изпълнението на държавното обществено осигуряване според нас е добре изработен, дадена ни е ясна, точна представа за всичко за което, поздравления на екипа, който го е изготвил. Също така няма как да не подчертая, нали че благодарение на предприетите мерки за повишаване на приходите и най-вече на Приходната агенция виждаме, че имаме преизпълнение и в размер на 5 и на 100 и в завършек да кажа, че парламентарната група на ГЕРБ ще подкрепим този Отчет и ще гласуваме „за“.
ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Други изказвания?
Заповядайте.
ГЕОРГИ РУСАНОВ: Тъй като за нас се отнасят нещата можем като опоненти.
ХАСАН АДЕМОВ: Веднага Ви репликирам с право и без право не се отнася за Вас, а се отнасят за всички български граждани, първо. Второ се отнасят за починалите, отнасят се и за тези, които още не са родени. Така че не само за Вас.
ГЕОРГИ РУСАНОВ: Дано.
ХАСАН АДЕМОВ: За това се казва бюджет на държавното обществено осигуряване.
ГЕОРГИ РУСАНОВ: Основният дух в Отчета, говори за недостиг на пари за пенсиите, дефицитът навсякъде съществува, трансфери, това онова, преводи и така нататък.
Ние считаме, че няма да се стабилизира фонд „Пенсии“ за осигурителен стаж и възраст говоря, не говоря за други пенсионери, не съм упълномощен има си организации, няма да се стабилизира за тези 1 млн. и 500 хил., които са за първия ми трудов стаж и възраст докато парите от пенсионно осигурителни вноски се раздават на различни места. Вие сами на последния месец чухте.
Увеличават се пенсиите на 600 хил. души за трудов стаж и възраст и общо станаха 800 хил., аз говоря груби цифри, тъй като към тях се присъединиха още някои, които зависят от тия и така нататък ,и черпят фонд „Пенсии“. Трябва Вие като законодатели Ви молим да имате в предвид, че трябва това самоосигуряване е не само остаряло, то е толкова претоварено, толкова противоречив, че тая пенсионна система с този Кодекс само осигуряване винаги ще носи до такива резултати. Трябва да кажа, че втората причина е, че много пенсионно осигурителни вноски не постъпват във фонд „Пенсии“ към НОИ. Ето Вие сами виждате. Не постъпват много от тях защото Вие виждате прехвърлят се нашите синове и внуци в частния фонд пенсионно осигурителен, искат да отидат към НОИ, но парите, които са събрани там, техните вноски, които са събирани за нас, те не се връщат във фонд „Пенсии“, те отиват в държавата. Той ние сме ги преболедували вече и вече няма смисъл да Ви ги даваме по-нататък ще продължавате да гладувате. Също така, при миналото заседание Вие чухте, тук Комитета за финансов надзор. Ами 11 млрд. лв. пенсионно осигурителни вноски отлежават там, кой се ползва, как се ползва, за какви неща и така нататък, нали, това е едно голямо богатство. Също така, повече от 2 и половина милиарда са Сребърния фонд и сега той се пълни от тия, които по принцип би трябвало да се дадат на пенсионерите като техните синове и внуци прехвърлят вноските в НОИ, нали? Но това не се прави. Нещо повече Сребърният фонд, нали започна да се заобикаля Законът за Сребърния фонд. Вие като законодатели обърнете внимание. Имало там нещо ако и вместо приватизацията, която ще стане на летище София за 260 млн. лв. примерно да се отчислят по закон в Сребърния фонд за пенсионно осигуряване сумата, няма те ще заобикалят пак чрез някаква фирма, някаква далавера, някаква схема ще направим приватизация. Аз като законодатели, господин Адемов, обръщам внимание това са хора законодателите, аз не говоря за цифри, защото цифрите са си цифри какво да ги. Така че много Ви моля така повечето от Вас навлизат в тази дейност, дано по-дълго време продължат нашите контакти обърнете внимание на това законодателство. Парите, които са за пенсионно осигурителни вноски, за пълен трудов стаж и възраст да отиват за пенсии на Вашите бащи, на Вашите деди и баби. Много Ви моля. Благодаря Ви.
ХАСАН АДЕМОВ: И аз Ви благодаря много.
Други коментари и изказвания?
Не виждам.
Колеги, да преминем към гласуване.
Който е съгласен да бъде подкрепен Отчета на бюджета на държавното обществено осигуряване, моля да гласува.
За - 11, с тези, които са заявили, че подкрепят Отчета, против – няма и въздържали се - 8.
Приет е Отчетът на държавното обществено осигуряване.
Благодаря Ви, колеги, за участието в днешното заседание.
Закривам заседанието.
(Закрито в 15,35 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Д-р Хасан Адемов
Стенограф:
Мария Николова
№ 7
от проведено редовно заседание на Комисията по труда, социалната и демографската политика на 12 юли 2017 г.
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне, обсъждане и гласуване на Отчет за изпълнение на бюджета на държавното обществено осигуряване за 2016 г., № 710-00-9, внесен от Националния осигурителен институт на 28.06.2017 г.
2. Разни
Списъците на присъствалите народни представители – членове на Комисията, и на присъствалите гости се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,30 ч. и ръководено от председателя на Комисията господин Хасан Адемов.
* * *
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Добър ден, колеги. Имаме необходимия кворум.
Откривам заседанието на Комисията по труда, социалната и демографска политика.
Дневен ред за днешното заседание:
1.Представяне, обсъждане и гласуване на Отчет за изпълнение на бюджета на държавното обществено осигуряване за 2016 г.,
№ 710-00-9, внесен от Националния осигурителен институт на 28.06.2017 г.
2. Разни
Който е съгласен дневния ред да бъде подкрепен , моля да гласува.
Гласували 19, За – 19, против и въздържали се няма.
Дневният ред се приема.
По точка първа давам думата на госпожа Весела Караиванова да представи Отчета на бюджета на Националния осигурителен институт.
ВЕСЕЛА КАРАИВАНОВА: Не можахме да се справим с мултимедията по отношение на фона и трябва да изгасим осветлението за да може да е ясно и да се вижда.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми представители на неправителствения сектор, журналисти, колеги от отделните министерства! Днес отчитаме изпълнението на консолидирания бюджет на държавното обществено осигуряване за 2016 г. Съгласно указанията и изискванията на съответните законови и подзаконови нормативни документи в сроковете, които са предвидени настоящият отчет на изпълнението е приет на заседание на Надзорния съвет на Националния осигурителен институт. В момента тече одит на Сметна палата, който специално днес за заседанието попитах колегите, ще бъде готов с предварителен одитен доклад в петък, въпреки че Вие като народно представителство в тази Комисия не сте обвързани с разглеждане на отчета на изпълнението след приключване на одита на Сметната палата, но одитът ще бъде готов в петък и няма съществени отклонения при одитирания период – 2016 г. Характерното за Отчет 2016 г. и по-специално не за отчета, а за Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2016 г., който отчитаме днес, е че 2016 г. беше година в която се случиха по-голяма част от нормативните промени, които касаят пенсионната и осигурителната система и тези промени, които са нормативно установени, една част от тях влизат в сила от 1 януари 2017 г., а другите ще влязат през 2018 г., са основание ние да си дадем анализ, а Вие да прецените до колко те са достигнали ефекта, който се цели по отношение на стабилността и отчитането на изпълнението на консолидирания бюджет на държавното обществено осигуряване. Чрез консолидирания бюджет се реализират политиките. Аз ще се спра първоначално както е установено и в Закона за публичните разходи на политиките, които се реализират в приходната част. Както Ви казах с въведените промени в сила от 1 януари 2016 г., се създаде фонд „Пенсии“ за лица по чл. 69, въведе се право на свободен избор за промяна на осигуряване между фондовете, за допълнително задължително пенсионно осигуряване и фондовете „Пенсии“ и пенсии за лицата по чл. 69 на държавното обществено осигуряване. Знаете, че тук в тази Комисия имаше дълги дебати и спорове какъв е дефицитът в консолидирания бюджет на държавното обществено осигуряване по отношение на лицата, които излизат в по-ранна възраст и при нисък стаж имаше мнения за създаване и обособяване на един специален фонд и този фонд от 1 януари 2016 г. е в сила – пенсия за лица по чл. 69.
Друг съществен момент, който е реализиран като политика, това е участието на държавата във финансирането на фонд „Пенсии“ чрез трансфер, който е в размер на 12% върху сбора от осигурителните доходи на всички осигурени лица.
Размерите на съотношенията на осигурителните вноски за фондовете на държавното обществено осигуряване останаха на нивата на приетото законодателство през 2015 г. Говоря за съотношенията в частта им задължения на работодател и осигурено лице. Знаете, че съгласно Кодекса за социално осигуряване 60% от начислената и дължима осигурителна вноска е за сметка на работодателя, 40% е за сметка на осигуреното лице. Повишиха се минималните осигурителни прагове по основни икономически дейности и групи професии, което е повишение с 8,6% спрямо 2015 г. Знаете, че там политиката по повишаване на минималните осигурителни прагове е част от едно съгласие между държава, работодатели и синдикати с представителството на съответните браншови организации в съответните сектори, където не се постига съгласие е допустимо и налагането на административно увеличение на минималните осигурителни прагове. Максималният месечен осигурителен доход за всички осигурени лица се запази на нивата от предходните години – 2 600 лв. Това е доходът, който е таван за дължимост за начисляване и дължимост на осигурителните вноски. Това е сборът от доходите от трудова дейност. Над 2 600 лв. тези доходи се облагат единствено и само с данък върху доходите на физически лица. До 2 600 лв. се облагат с данък, със задължение за осигурителна вноска. Извинявайте. Запази се минималния осигурителен доход за само осигуряващи се лица, пак на нивото на предходните години спрямо подадената годишна данъчна декларация за 2014 г. Знаете, че тя се отчита в края на месец април 2015 г. и отчетите от оборотите и от доходите по тези годишни данъчни декларации спрямо дохода на само осигуряващите се лица се въведе диференциран подход и този минимален осигурителен доход е 420 лв., 450 лв., 500 и 550 лв.
През 2016 г. запазихме нивото на минималния осигурителен доход на регистрираните земеделски стопани – тютюнопроизводители на 300 лв. Това е също една политика, която дава своето отражение в приходната част на консолидирания бюджет на държавното обществено осигуряване. До тук с приходната част по отношение на основните политики, които са залегнали в Кодекса за социално осигуряване и Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване.
Политиките, които реализираме отново чрез консолидирания бюджет на държавното обществено осигуряване в разходната част. Знаете ние изплащаме обезщетения за дългосрочни обезщетения и краткосрочни обезщетения. Дългосрочните обезщетения са пенсиите. Какви са политиките, които са реализирани чрез този бюджет в областта на пенсиите? Необходимата възраст за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване се увеличава с два месеца спрямо 2015 г.,тоест за да придобиеш право на пенсия за осигурителен стаж и възраст ти трябва да отговаряш на условията – 63 години и 10 месеца за мъжете и 60 години и 10 месеца за жените. Това е част от политиката, която е залегнала и в Кодекса за социално осигуряване, а чрез нея и в Закона за бюджета. Заедно с увеличаване на възрастта за пенсиониране се увеличи и необходимия осигурителен стаж, който комулативно заедно с възрастта за пенсиониране е основание за придобиване право на пенсия по реда на чл. 68 ал. 1. Необходимият осигурителен стаж това е заложено в ал. 2 също се увеличи с два месеца до достигане на 38 години и 2 месеца за мъжете и 35 години и 2 месеца за жените. Знаете, че в Кодекса за социално осигуряване в ал. 3 се дава възможност на лицата, които не са изпълнили условията на ал. 1 и 2 да придобият право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при непълен стаж и в изискването за непълен стаж отново залегна увеличението от два месеца до достигане на 65 години и 10 месеца и за двата пола. Единствено при условията за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по ал. 3 имаме равнопоставеност на половете с изключение на ал. 1и 2, съгласно изискванията на Бялата книга и това което непрекъснато коментират в докладите и Световната банка и Международния валутен фонд и Европейската комисия за равнопоставеност и изравняване и това което ние приехме като законодателни промени в един следващ етап. Минималната възраст за пенсиониране на лицата по чл. 69 това са всички тези военнослужещи, Закона за отбраната, Министерство на вътрешните работи и специалните служби към Национална следствена служба да не ги изброяваме и другите агенции, които се занимават със сигурност. Увеличи се тяхната възраст на 52 години и 10 месеца.
Друга съществена възможност в областта на политиките по отношение на разходите за пенсии това е възможността за отпускане на пенсия в намален размер. За тези лица, за които не достигат 12 месеца възраст, но имат необходимия стаж. Като тази пенсия се намалява забележете не до достигане на възрастта по чл. ал 1 и 2, а докато я получават пожизнено и тя се намалява с 0,4% за всеки недостигащ от изискванията месец.
От 1 юли се осъвремениха пенсиите за трудова дейност с 2,6% като минималният размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст се увеличи от 157 лв. и 44 стотинки на 161 лв. и 38 стотинки. Максималният размер на получаваните една или повече пенсии се запази на нивото от 2015 г., в размер на 910 лв. Знаете, това са 35% от максималния осигурителен доход, който е 2 600 лв. Това беше по отношение на политиките в областта на дългосрочните обезщетения – пенсиите.
Политиките, които реализираме чрез консолидирания бюджет на държавното обществено осигуряване за 2016 г. в областта на разходите и по-специално в краткосрочните обезщетения и помощи бележат няколко основни момента. Запазване на правото за продължителност на отпуска при бременност и раждане в размер на 410 календарни дни. Една мярка, която беше приета да подпомогне демографските проблеми и да стимулира раждаемостта. Запази се и процентът и размерът на паричното обезщетение за отглеждане на малко дете от 1 до 2 години на 340 лв. Изплащането на обезщетенията за временна неработоспособност от Националния осигурителен институт се запази и се изплаща от 4-ия ден като първите три дни са сметка на работодателя. Тук искам да отбележа, че България е на едно от първите места по отношение на толкова кратък период от начало на временната неработоспособност, в който се включва Националния осигурителен институт. В Германия осигурителният институт започва изплащане на дните във временна неработоспобност от 16-ия ден, в Австрия от 20-ия ден, има и страни, в които след третия месец.
По отношение на изчисляване на обезщетението за безработица. Изплащаме обезщетения за безработица при определени условия 60% от осигурителния доход на лицето ако то е загубило своята работа по вина на работодателя, тоест по желание на работодателя не е негова инициатива. В останалите случаи по инициатива на наето лице и тези, които са в период, в който не е изтекъл тригодишния период на получаване на обезщетението се запази при минимален дневен размер от 7 лв. и 20 стотинки. Предполагам, че повечето от Вас са в течение на дебатите, които разглеждахме когато започнахме подготовка за приемането на бюджета за 2016 г. и желанието на синдикатите за промяна на минималния размер от 7,20 лв. Осигурителните периоди това са периодите, от които се прави преценка на правото за изплащане на обезщетение за безработица, краткосрочните обезщетения са 18 месеца за обезщетения за общо заболяване, трудова злополука и професионално болест и 24 месеца за безработица, за бременност и раждане.
На следващата схема се вижда всъщност цифровото изражение в приходната част на консолидирания в бюджет, в разходната част и трансферите, които са постъпили като субсидия за покриване на недостига и други допълнителни трансферите за изплащане на великденски и коледни добавки към пенсиите. В приходната част отчитаме 5 млрд. 238 млн. и 100 хил. лв.
Това е с 255 млн. и 600 хил. лв. повече от планираното. Разходите 10 млрд. 188 млн. лв., което е с 151 млн. лв. повече от това, което е планирано в Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване.
Като трансфери, ефектът на мерките, за които говорихме малко по рано дават своето отражение и като трансфер, тоест като субсидия за покриване на недостига от средства 4 млрд. 502 млн. лв., което е с 217 млн. по-малко от плана. Тук трябва да се каже, че увеличените приходи на бюджета също спомагат за намаляване на трансферите. Допълнителният трансфер за великденски и коледни добавки към пенсиите е 101 млн. лв. и остатъкът в края на годината 200 хил. лв.
На следващата диаграма, така наречената „кръгла питка“ е структурата на приходите и получените трансфери на бюджета за 2016 г. Виждате делът на приходите от осигурителни вноски 49,7%. Трансферът от централния държавния бюджет от недостига от средства 44,2%. Виждате другите приходи, които са несъществени 1,7%. Виждате и другите трансфери, които са от централния бюджет за различни плащания, които са свързани с осигурителната система. Тук е структурата на разходите. Най-голям е делът на разходите за дългосрочните обезщетения – пенсиите 85,7% от общия разход е разходът за пенсии. Следват го социалните помощи и обезщетения 13,5%.
Програми, дейности и служби по социално осигуряване, знаете, че ние осъществяваме трансфер към Програмата „Фонд условия на труд“ и други програми, и другите разходи, и предоставените трансфери.
Основните параметри, които отразяват разхода за пенсии. Брой пенсионери .
Към 31 декември 2016 г., имаме 2 млн.181 хил. 356 броя пенсионери. В едната графика виждате отчета към 2016 г., в другата изменението и отношението в процент спрямо данните, които сме отчели през 2015 г.
От този брой пенсионери, пенсионерите с лични пенсии за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 при изпълнени и трите условия и с пълен стаж и възраст и с недостигащ 1 млн.521 хил.788 души. Виждате намалението вследствие на постепенно и плавно увеличаване на годините и стажа за придобиване право на пенсия. Пенсионерите с лични пенсии за осигурителен стаж и възраст по чл. 69 тези, които отделихме в отделен фонд – 93 хил. 210 души. Изменението спрямо 2015 г. е в увеличение 4,7%. Пенсионерите с лични пенсии за инвалидност поради общо заболяване 383 хил. 312 човека, изменение 0,7%. Виждате намаление на общия брой пенсионери, извинявайте на общия брой пенсии спрямо 2015 г. 2 млн. 608 хил. 29 броя пенсии. И знаете разликата в броя защото един пенсионер може да получава повече от една пенсия. Какво е състоянието на основните параметри в областта на ново отпуснатите пенсии? Само за 2016 г., ново отпуснати пенсии имаме 107 хил. 78. Казах съобразно изискванията за по-висок стаж и доход имаме намаление. Виждате намаление и в личните пенсии за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, и виждате следващият ред чувствителното увеличение на лицата, които са придобили пенсии за осигурителен стаж и възраст по чл. 69.
Социалните пенсии за инвалидност имаме увеличение с 1,2%, което е незначително на фона на общия брой инвалиди спрямо активното население в останалите страни-членки.
Един изключително важен поглед върху данните и един от основните параметри в разходната част изобщо в политиката на областта на пенсиите това е средният размер на пенсията на пенсионер за 2016 г., изменението спрямо 2015 г. и реалното й номинално нарастване. На тази таблица е даден и нетния коефициент на заместване, тоест коефициентът спрямо дохода от пенсията, който замества дохода от труд. Не знам дали се вижда достатъчно добре оцветеното в жълто и в по-светло синьо – анализ спрямо средно месечния осигурителен доход на лицата и брутен коефициент на заместване като цяло. Среден размер на пенсията 332 лв. 68 стотинки, което е реално нарастване 4,7% и номинално 3,4%. Разходите за пенсии като процент от брутния вътрешен продукти. Един изключително добър показател за определяне на различни политики за съответните изводи. Разход за пенсии през 2016 г. без пощенска такса и ДДС 8 млрд.707 млн. лв. Нарастването спрямо 2015 г. е 3,5%. Виждате в ляво размера на брутния вътрешен продукт по години от 2012 г. до 2016 г. и виждате процента на разход за пенсии спрямо брутния вътрешен продукт. Тук така обичам да казвам, че 2005 г. когато бях избран за подуправител на Националния осигурителен институт, разходът за социални плащания по Закона за бюджета тогава беше 4 млрд. и половина. Сега сме 2016 г., и отчитаме 8 млрд. 707 млн. лв. разходи само за пенсии.
Разходите за краткосрочни обезщетения през 2016 г. Отчитаме разходи, които са в повече спрямо заложеното и приетото в плана, близо 160 млн. лв. в повече спрямо плана. Това е чувствително увеличение на разходите в областта на краткосрочните обезщетения което в момента в Националния осигурителен институт по силата на споразумения, които имаме с останалите институции – Национална агенция за приходите, Министерство на здравеопазването, анализираме и се стремим ако не можем да намалим чувствително поне да запазим на нивото, да не допускаме по-висок преразход в областта на краткосрочните обезщетения. Естествено това е сила не само на една институция и е въпрос на комплексни мерки. Виждате, че най-голям е делът на обезщетенията, които са изплатени за временна неработоспобност поради общо заболяване и преразходът там е с 8,9%. Следват обезщетенията за безработица където преразходът е с 20,1%, ще кажете доста, да заради това, че България е страна-членка на Европейския съюз и за нея валидни изпълнението на отделните текстове от регламента, който задължава когато имаме лице с прекратена регистрация в Бюрото по труда в съответната страна да получава пълния размер на обезщетението за безработица в България, а впоследствие Националният осигурителен институт реимбурсира чрез съответните плащания от осигурителните институти. Изключително бавен процес по отношение на възстановяване на средствата. Ние си мислим, че българската администрация е мудна, но мога смело да твърдя, че ние в България имаме една от добре работещи и много по-бързи и срочни администрации. Закъснението в областта на получаване на потвърждение на документи от Гърция, Испания, Италия било то за краткосрочни обезщетения, било за дългосрочни обезщетения в пенсиите понякога достигат от 3 до 4 години, особено с Гърция въпреки мерки, които взима Европейската комисия чрез създаването на една база СОЛВИТ, в която всеки може да подаде своята жалба, въпреки споразуменията, които имаме и въпреки участията на експертите от нашите институции в Европейската комисия и в административна такава.
Следващите обезщетения, които са по-малко на брой, но отново в преразход, обезщетенията за отглеждане и осиновяване на малко дете.
Помощите за профилактика и рехабилитация, това са средствата, които изплащаме на изпълнителите по програмата за профилактика и рехабилитация за лицата, които се възползват от тази програма в 10 дневен период от избраното от тях време след съответните изисквания на документи от личните лекари и издаване на удостоверение от Националния осигурителен институт. Разходите за службите по социално осигуряване. Тези разходи са за издръжка, която включва кадрово, техническо издържане на организацията, фонд „Работна заплата“, капиталови разходи и те представляват 0,7 % от общите разходи на държавното обществено осигуряване. И във връзка с реализирани различни идеи за икономия и преструктуриране на потребности в кадровото, техническо, в кадровото не, но по-скоро в техническото и капиталово осигуряване имаме реализирана икономия от 9,7%. Получените трансфери от държавния бюджет за социални плащания през 2016 г. Знаете, че пенсиите, които не са свързани с трудова дейност, техният разход се поема от държавния бюджет, това е всъщност и най-големия разход, който ние реализираме чрез получените трансфери.
Добавките към пенсиите на участниците и пострадалите от войните, добавките към пенсиите на репресираните лица и вноските, които идват за фонд „Пенсия“ за осигурителен стаж, счетен при пенсиониране, а така също и средства за ветераните от войните тези, които ползват нашите бази, както и обезщетенията по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.
На следващата таблица виждате предоставените трансфери от държавното обществено осигуряване за 2016 г. Тези трансфери, за които Ви говорих, и които касаят реализиране на определени политики съгласно разписаните нормативни основания в Кодекса за социално осигуряване виждате, че най-голям е делът на предоставените трансфери от бюджета на държавното обществено осигуряване за фонд „Условия на труд“, който фонд има за цел да предотвратява трудовите злополуки и професионалните болести, съгласно изискванията на Кодекса за социално осигуряване.
На следващо място е трансферът, който имаме към Министерство на труда и социалната политика по отношение на помощно-техническите средства и трансферът за профилактика и рехабилитация на право имащи лица към бюджетни организации. Диагностика на професионалните заболявания всичко това което е разписано като политики за подобряване на условията на труд и превенция, включително и придобиване на помощни и технически средства.
На следващата табличка виждате изпълнението на бюджета на държавното обществено осигуряване по фондове. В червено са данните по плана, в синьо са данните, които отчитаме. Виждате, че най-голям като размер и като сума е дефицитът във фонд „Пенсии“. Виждате какви са числата по отношение на ...
ХАСАН АДЕМОВ: Там и разходите са най-големи.
ВЕСЕЛА КАРАИВАНОВА: Да, разходът е най-голям по отношение на обезщетенията за безработица, общо заболявания и майчинство и данните, които отчитаме за да нулираме дейностите и бюджета по фондове. Част от консолидирания бюджет на държавното обществено осигуряване са и финансовото състояние на Учителския пенсионен фонд, който се администрира от Националния осигурителен институт и фонд „Гарантирани вземания на работници и служители“ при несъстоятелност на работодателя. Изплащаните от Учителския пенсионен фонд пенсии са в размер на 2 109 лв., добавките, които изплащаме са 22 883 лв., броят извинявайте и активите на Учителския пенсионен фонд – към 31 декември 2016 г., възлизат на 462 млн. лв. Активи, които знаете, че Учителският пенсионен фонд инвестира средствата и участва в закупуването на държавни ценни книжа, ниско рискови инструменти. Виждате и разходите, и приходите, които са реализирани в този период.
Следващото приложение – финансовото състояние на фонд „Гарантирани вземания на работници и служители“ за 2016 г., там имаме приходи в размер на 9 млн. 904 хил. лв., които приходи са изцяло и само от погасявания по лихви при инвестирани средства в закупуване на държавни книга и падежиране на тези инструменти. Отчитаме разходи в размер на 2 млн. 59 хил. лв., което е в повече спрямо предвиденото в плана. Това е поради постановени съдебни решения за несъстоятелност на големи корпоративни клиенти като Карфур, като Балкан българска телевизия и други структуроопределящи предприятия. Излишъкът е в размер на близо 8 млн. лв. Благодаря Ви.
ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Караиванова.
Колеги, имате думата за въпроси и изказвания, питания, коментари? Заповядайте.
ИРЕНА ДИМОВА: В началото бих започнала първо, с един въпрос към госпожа Караиванова. Надявам се, че ще ми отговори с малко подробно, и с цифри, а именно следния въпрос: какъв е ефектът върху бюджета за държавното обществено осигуряване за 2016 г., от така въведената възможност за прехвърляне осигуряването изцяло към Първия стълб? Знаем, че това беше един наболял проблем и за мен лично ще е интересно да видя неговия ефект. Благодаря.
ХАСАН АДЕМОВ: Госпожо Димова, ефект към приходите, или ефект към разходите, или към едното и другото?
Госпожо Караиванова!
ВЕСЕЛА КАРАИВАНОВ: Да, как ще процедираме, господин Председател, ще отговарям на всеки въпрос. Да, добре. Наистина ние имаме данни в края на 2016 г., броят на осигурените лица, които са подали заявление в Националната агенция за приходите за прехвърляне на осигуряването си изцяло в бюджета, изцяло във фондовете на държавното обществено осигуряване е 10 хил. Наистина тези цифри са залегнали в доклада, но не са залегнали толкова подробно в настоящата презентация. Има обаче и една категория лица – 25 хил. човека, които вече са подали документи и заявления за отпускане на пенсия в намален размер и те имаха право до края на 2016 г., да поискат прехвърляне и на тези средства. Броят на преизчислените пенсии е 24 373, а сумата, която е прехвърлена е в размер на 12 млн. лв., така че допълнителните приходи, които са постъпили през 2016 г. с изцяло по заявени желания на лицата са 13 млн. 300 хил. лв. Има обаче и приходи, които постъпват за тези лица, които са подали заявление за пенсия, така че тези средства пенсионните дружества изпращат към нас и това са всъщност средства по § 51, които са в размер на 86 млн. лв. Към месец юни 2017 г., прехвърляните средства към Сребърния фонд от лицата, които са избрали промяна и са заявили такава е 31 млн. лв.
ХАСАН АДЕМОВ: Това ли е ?
ВЕСЕЛА КАРАИВАНОВ: Да.
ХАСАН АДЕМОВ: Други въпроси, колеги, мнения, изказвания?
Аз искам да кажа нещо по приходите, 255 млн. лв. повече приходи. Миналата година когато приемахме бюджета предложих за тази година 150 отгоре, по миналата година 2014 г. – 2015 г. предложих 100 млн. и тогава пак ми беше обяснено, че няма откъде да се вземат тези пари, няма откъде да дойдат – 255 млн. отгоре. Живот и здраве тази година пак ще предложа предложение, пак ще ми кажете, че няма откъде да дойдат повече приходи с уговорката, че рамката Вие получавате от Министерство на финансите и от Националната агенция за приходите, но така или иначе факта си е факт 255 млн. лв. преизпълнение на приходите за 2016 г.
Сега, 151 млн. повече разходи на консолидирана основа казвате по бюджета на държавното обществено осигуряване и след това казвате 217 млн. по-малко трансфери, вероятно икономия по други пера? По кои? 217 млн. по-малко трансфери от републиканския бюджет, по бюджета на държавното обществено осигуряване. Това е написано ...
ВЕСЕЛА КАРАИВАНОВА: В доклада.
ХАСАН АДЕМОВ: ... в доклада. Още един въпрос. Нашата парламентарна група ще се въздържи от подкрепа на този Отчет с уговорката, че Националният осигурителен институт изпълнява бюджета такъв какъвто е приет от Народното събрание и няма как да нарушават параметрите на бюджета. Погледнете, колеги на стр. 5 от презентацията. Там има пет позиции, които започват с една и съща думичка „запазва се“. Това е така нареченият „социален фризер“ за което ние ще гласуваме „въздържали се“.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Управител на НОИ! Ние също ще се въздържим по бюджета по простата причина, че един бюджет, който не сме подкрепили в началото при приемането му няма как да подкрепим отчета му, но веднага бързам да кажа, че ние претенции към професионалното, експертното ръководство нямаме. Хората, които работят в НОИ са си свършили работата още повече, че те работят по политически зададена рамка и като държавни служители няма как да не я изпълняват. Присъединявам се към думите на д-р Адемов – председателят на Комисията за разходите, всъщност за подценените приходи. Ние също предложихме при приемането за 2016 г. и на 2017 г. бюджета на държавното обществено осигуряване повече пари в приходната част като с това аргументирахме и разходната част увеличенията по някои пера. Не се случи. Тази година сигурно отново ще предложим такова увеличение на приходната част, защото от сега съм почти сигурен, че отново ще бъде подценена приходната част заради редица политически съображения от страна на финансовото министерство и на финансовия министър. На мен ми е интересно също, виждам, че фонд „Обезщетения при безработица“ са на дефицит, то от край време са на дефицит, ама няма как вече коя година да държим обезщетенията на 7,20. Тук виждам за какво става въпрос, но какво е становището за следващата година, за 2018 г. бюджета по увеличаването на размера на минималното обезщетение? В общи линии това са ми въпросите. Нашата парламентарна група ще се въздържи, но пак казвам не го вземайте това като оценка към професионалното ръководство на Националния осигурителен институт, а към политическото ръководство което слага рамката на бюджета. Благодаря Ви.
ВЕСЕЛА КАРАИВАНОВ: Да, благодаря.
ХАСАН АДЕМОВ: И аз благодаря. Изчакайте, госпожо Караиванова.
ВЕСЕЛА КАРАИВАНОВА: Извинявайте, извинявайте.
ХАСАН АДЕМОВ: Госпожа Димова някак си прекъснахме Вашия диалог с госпожа Караиванова, заповядайте да продължите.
ИРЕНА ДИМОВА: Имам още един въпрос към госпожа Караиванова, а той е именно: За 2016 г., прогнозите бяха, че около 11 хил. българи ще изберат да се пенсионират по-рано с една година, но с намалена пенсия, а според данните в доклада това са направили 1 600 човека. Можете ли да ни дадете отговор на какво се дължи тази разлика между прогнозните и отчетените данни?
ВЕСЕЛА КАРАИВАНОВ: Да.
ХАСАН АДЕМОВ: Други въпроси, колеги за да може да ги обобщите.
ИРЕНА ДИМОВА: После ще кажа вече и изказването на групата на ГЕРБ как ще гласуваме.
ХАСАН АДЕМОВ: Добре.
Заповядайте, господин Недялков.
МИЛКО НЕДЯЛКОВ: Уважаеми господи Председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо Караиванова! Може би пропуск е, че защото аз по презентацията не гледам, аз гледам по доклада, малко по-тежко е. Намираме в доклада колко са ново отпуснатите пенсии, колко са новите пенсионери за 2016 г. Ще задам един друг въпрос: колко са хората, които са излезли от пенсия? Колко са починалите? Това е въпрос, който все пак е въпрос за баланса въобще на пенсионната система с увеличаването на изисканите години за възраст и за стаж и с не-малката смъртност и не повишаване на живота в България и второто, вече беше казано от господин Младенов. Но кои считате от тези парични обезщетения и помощи, които вече наистина се нуждаят от политическо решение, поне Вие като изпълнител, но когато попиташ изпълнителя или този човек, който е на терен, кои вече се нуждаят от актуализация и осъвременяване? Благодаря Ви.
ХАСАН АДЕМОВ: И аз Ви благодаря. Само, че една реплика искам.
Националният осигурителен институт първо, не е национална статистика да отчита починалите.
Второ, Националният осигурителен институт е публична институция, тя не прави политики. Тя изпълнява бюджета. Не няма как да има мнение по този въпрос, ще има мнение ако стане политик, нали така, тя е изпълнителен кадър.
МИЛКО НЕДЯЛКОВ: Има хора с прекратени пенсии.
ХАСАН АДЕМОВ: Прекратени пенсии така може. Починалите трудно ще Ви каже, защото има някои прекратени пенсии, пък не са починали.
ВЕСЕЛА КАРАИВАНОВ: Да, точно така.
ХАСАН АДЕМОВ: Тази разлика трябва да се прави от членовете на Комисията по труда и социалната политика и демографската политика, все забравям.
Други изказвания, колеги? Не виждам.
Госпожо Караиванова.
ВЕСЕЛА КАРАИВАНОВА: Да, благодаря Ви д-р Адемов. Може би наистина отзад напред по поредността на въпросите без да умаловажавам тяхната така плавност. Наистина ние няма как да знаем статистиката по отношение на броя на починалите лица.
В Националния осигурителен институт се води статистика на прекратени пенсии. Причината за прекратяването може да бъде най-различна. В момента имаме и прекратени пенсии поради изясняване на документите на база, на които са отпуснати вследствие на допълнителни нови обстоятелства, които са станали известни на органите по пенсионното производство на един по-късен етап от време. Тази статистика показва, че към месец юни прекратените пенсии са 113 800 броя. Наистина няма как да дадем анализ на починалите пенсионери. По отношение на различните политики, които са реализирани в приходна и разходната част на консолидирания бюджет на държавното обществено осигуряване за 2016 г., ние наистина отчитаме проявлението на нормативните изменения. Националният осигурителен институт, не той администрира политиките на правителство, така че ние можем да дадем оценка на въздействието на една или друга нормативна промяна, на едно или друго политическо решение. Наистина е въпрос на законодателна инициатива, на различни политики, а ние ще дадем ефектът от това отражение върху бюджета на държавното обществено осигуряване. Това е по отношение на възможността един или друг род обезщетение да придобие нов размер, или нов период от неговото проявление.
ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Караиванова. Имате ли, още? Извинявайте.
ВЕСЕЛА КАРАИВАНОВ: Да. Да отговаря на останалите въпроси. По отношение на броя на ново отпуснатите пенсии. Ето аз отворих на страничката. Може, не може би, а заради по-високите изисквания два месеца стаж и два месеца възраст, ново отпуснатите пенсии са по-малко. Да и намаляват спрямо 2015 г. По-малко лица са се възползвали от правото си на ранно пенсиониране, защото намаленият размер на пенсията се получава не до достигане на възрастта по чл. 68 ал., а се получава пожизнено. По отношение на въпроса на д-р Адемов – в приходната част, преизпълнението и икономията от къде идва? Икономията е от това, че имаме трансфер 101 млн. лв., който покрива разхода за коледните и великденските добавки, от там идва и намалението на субсидията.
ХАСАН АДЕМОВ: Когато се отпускаха тези пари не беше обявено, че ще е за сметка на преизпълнението?
ВЕСЕЛА КАРАИВАНОВ: Може би имате в предвид сега за увеличения размер от 1 юли на 180 лв.
ХАСАН АДЕМОВ: Не. Друг е въпроса.
ВЕСЕЛА КАРАИВАНОВА: Да, това е трансфер.
ХАСАН АДЕМОВ: Други въпроси, колеги?
Заповядайте, госпожо Димова, за изказване.
ИРЕНА ДИМОВА: За изказване, да. На мен не ми се отговори за ново отпуснатите, но ми отговориха колегите.
ВЕСЕЛА КАРАИВАНОВА: Извинявайте.
ИРЕНА ДИМОВА: Няма значение. Искам само да кажа от името на парламентарната група на ГЕРБ, че настоящият Отчет за изпълнението на държавното обществено осигуряване според нас е добре изработен, дадена ни е ясна, точна представа за всичко за което, поздравления на екипа, който го е изготвил. Също така няма как да не подчертая, нали че благодарение на предприетите мерки за повишаване на приходите и най-вече на Приходната агенция виждаме, че имаме преизпълнение и в размер на 5 и на 100 и в завършек да кажа, че парламентарната група на ГЕРБ ще подкрепим този Отчет и ще гласуваме „за“.
ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Други изказвания?
Заповядайте.
ГЕОРГИ РУСАНОВ: Тъй като за нас се отнасят нещата можем като опоненти.
ХАСАН АДЕМОВ: Веднага Ви репликирам с право и без право не се отнася за Вас, а се отнасят за всички български граждани, първо. Второ се отнасят за починалите, отнасят се и за тези, които още не са родени. Така че не само за Вас.
ГЕОРГИ РУСАНОВ: Дано.
ХАСАН АДЕМОВ: За това се казва бюджет на държавното обществено осигуряване.
ГЕОРГИ РУСАНОВ: Основният дух в Отчета, говори за недостиг на пари за пенсиите, дефицитът навсякъде съществува, трансфери, това онова, преводи и така нататък.
Ние считаме, че няма да се стабилизира фонд „Пенсии“ за осигурителен стаж и възраст говоря, не говоря за други пенсионери, не съм упълномощен има си организации, няма да се стабилизира за тези 1 млн. и 500 хил., които са за първия ми трудов стаж и възраст докато парите от пенсионно осигурителни вноски се раздават на различни места. Вие сами на последния месец чухте.
Увеличават се пенсиите на 600 хил. души за трудов стаж и възраст и общо станаха 800 хил., аз говоря груби цифри, тъй като към тях се присъединиха още някои, които зависят от тия и така нататък ,и черпят фонд „Пенсии“. Трябва Вие като законодатели Ви молим да имате в предвид, че трябва това самоосигуряване е не само остаряло, то е толкова претоварено, толкова противоречив, че тая пенсионна система с този Кодекс само осигуряване винаги ще носи до такива резултати. Трябва да кажа, че втората причина е, че много пенсионно осигурителни вноски не постъпват във фонд „Пенсии“ към НОИ. Ето Вие сами виждате. Не постъпват много от тях защото Вие виждате прехвърлят се нашите синове и внуци в частния фонд пенсионно осигурителен, искат да отидат към НОИ, но парите, които са събрани там, техните вноски, които са събирани за нас, те не се връщат във фонд „Пенсии“, те отиват в държавата. Той ние сме ги преболедували вече и вече няма смисъл да Ви ги даваме по-нататък ще продължавате да гладувате. Също така, при миналото заседание Вие чухте, тук Комитета за финансов надзор. Ами 11 млрд. лв. пенсионно осигурителни вноски отлежават там, кой се ползва, как се ползва, за какви неща и така нататък, нали, това е едно голямо богатство. Също така, повече от 2 и половина милиарда са Сребърния фонд и сега той се пълни от тия, които по принцип би трябвало да се дадат на пенсионерите като техните синове и внуци прехвърлят вноските в НОИ, нали? Но това не се прави. Нещо повече Сребърният фонд, нали започна да се заобикаля Законът за Сребърния фонд. Вие като законодатели обърнете внимание. Имало там нещо ако и вместо приватизацията, която ще стане на летище София за 260 млн. лв. примерно да се отчислят по закон в Сребърния фонд за пенсионно осигуряване сумата, няма те ще заобикалят пак чрез някаква фирма, някаква далавера, някаква схема ще направим приватизация. Аз като законодатели, господин Адемов, обръщам внимание това са хора законодателите, аз не говоря за цифри, защото цифрите са си цифри какво да ги. Така че много Ви моля така повечето от Вас навлизат в тази дейност, дано по-дълго време продължат нашите контакти обърнете внимание на това законодателство. Парите, които са за пенсионно осигурителни вноски, за пълен трудов стаж и възраст да отиват за пенсии на Вашите бащи, на Вашите деди и баби. Много Ви моля. Благодаря Ви.
ХАСАН АДЕМОВ: И аз Ви благодаря много.
Други коментари и изказвания?
Не виждам.
Колеги, да преминем към гласуване.
Който е съгласен да бъде подкрепен Отчета на бюджета на държавното обществено осигуряване, моля да гласува.
За - 11, с тези, които са заявили, че подкрепят Отчета, против – няма и въздържали се - 8.
Приет е Отчетът на държавното обществено осигуряване.
Благодаря Ви, колеги, за участието в днешното заседание.
Закривам заседанието.
(Закрито в 15,35 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Д-р Хасан Адемов
Стенограф:
Мария Николова
0
