Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по труда, социалната и демографската политика
21/06/2017
П Р О Т О К О Л
№ 5
от проведено редовно заседание на Комисията по труда, социалната и демографската политика на 21 юни 2017 г.
ДНЕВЕН РЕД:
1. Законопроект за изменение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, № 702-01-3, внесен от Министерския съвет на 12 юни 2017 г. – обсъждане за първо гласуване.
2. Разглеждане на Административен мониторингов доклад за 2016 г. за изпълнение на Националната стратегия на Република България за интегриране на ромите (2012 – 2020), внесен от Министерския съвет на 15 юни 2017 г.
Списъците на присъствалите народни представители – членове на Комисията, и на присъствалите гости се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,30 ч. и ръководено от председателя на Комисията господин Хасан Адемов.
* * *
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Добър ден, колеги. Имаме необходимия кворум.
Откривам заседанието на Комисията по труда, социалната и демографска политика.
Дневен ред за днешното заседание:
1. Законопроект за изменение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България с вносител Министерския съвет.
2. Административен мониторингов доклад за 2016 г. за изпълнението на Националната стратегия на Република България за интегриране на ромите (2012 – 2020), с вносител Министерския съвет.
Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
Дневният ред се приема.
По точка първа давам думата на заместник-министъра на отбраната ген. Атанас Запрянов, да представи предложения от Министерския съвет проект.
Заповядайте, господин генерал.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС ЗАПРЯНОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители. Изменението на Разпоредбата на чл. 203, ал. 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България се налага с оглед на привеждането и в съответствие с Директива 2010/18 на Европейския съюз на Съвета от 8 март 2010 г. за прилагане на Рамково споразумение за родителския отпуск.
На 5 февруари 2016 г. Европейската комисия стартира пилотна процедура срещу Република България за несъответствие на Разпоредбата на чл. 203, ал. 2 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България съгласно Закона за изменение и допълнение на ЗОС, обнародван в „Държавен вестник“ – бр. 98 от 2016 г., чл. 203, ал. 3, Директива 2010/18 на Европейския съюз.
Съгласно сроковете по процедурата България следва да уведоми Европейската комисия за обещаното изменение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България не по-късно от 31 юли 2017 г. При положение че предлаганата промяна не бъде приета от законодателния орган, е налице вероятност от преминаване на стартиралата пилотна процедура в официална процедура за нарушения срещу правата ни.
Съгласно действащата разпоредба на чл. 203, ал. 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, военнослужещите жени ползват в пълен обем правата, произтичащи от общото трудово законодателство, свързани с ползването на различни видове отпуски за отглеждане на малко дете. Военнослужещите мъже могат да ползват само някои от тези видове отпуск и то при смърт, тежко заболяване на майката или когато сами се грижат за отглеждане на детето.
В този смисъл Разпоредбата на чл. 203, ал. 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България не съответства на Директива 2010/18/ЕС поради обвързване на ползването на въведения в Директивата родителски отпуск с условия, каквито не са предвидени в същата. В общото трудово законодателство на страната този родителски отпуск е регламентиран в чл. 176а от Кодекса на труда, като условията и реда за ползването му съответстват в пълна степен до Директива 2010/18/ЕС. Това налага изменение на чл. 203, ал. 3 на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България в частта на отпуска по чл. 167а от Кодекса на труда, като се предостави възможност на военнослужещите мъже да ползват този отпуск при условията по реда, предвидени в общото трудово законодателство на страната. По този начин ще се осигури съответствие на Разпоредбата на чл. 203, ал. 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България с Директива 2010/18/ЕС.
Предлаганото изменение ще осигури равни възможности на мъжете и жените военнослужещи да ползват родителски отпуск, въведен с Директива 2010/18/ЕС при условията и по реда, въведен в общото законодателство на страната, както и ще се постигне синхронизиране на националното право с Директива 2010/18/ЕС. Така ще се осигури и изпълнение на препоръката на Европейската комисия. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Заместник-министър.
Господин Иванов, Вие да кажете няколко думи по внесения проект?
Ивайло Иванов – заместник-министър на труда и социалната политика.
Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИВАЙЛО ИВАНОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, Министерство на труда и социалната политика подкрепя проекта на Закона за изменение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България. С предлаганото изменение се осигуряват равни възможности на мъжете и жените военнослужещи да ползват родителски отпуск, както това е предвидено в Кодекса на труда и Директива 2010/18/ЕС на Съвета за прилагане на Рамково споразумение за родителски отпуск. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Иванов.
Колеги, имате думата.
Откривам дискусията.
Заповядайте, господин Тошев.
РУСЛАН ТОШЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми господа заместник-министри, уважаеми колеги! С предлаганото изменение се дава възможност на военнослужещите мъже да ползват отпуск по чл. 167а от Кодекса на труда, тоест по реда на общото трудово законодателство да имат правото на неплатен отпуск за отглеждане на дете до осемгодишна възраст. Така се поощрява ползването на отпуск по чл. 167а на равни начала от двамата съпрузи и се подкрепя равновесието между професионален и личен живот, подпомага се отглеждането на децата в условията на демографска криза.
Това, което това беше споменато от заместник-министрите, така нашето законодателство се хармонизира с изискването на Директива 18-та от 2010 г. за прилагане на Рамковото споразумение за родителския отпуск и се разширяват правата на военнослужещите мъже.
Не на последно място от това, което беше споменато, има стартирана пилотна процедура и в съответствие с изискванията трябва да докладваме за изменение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България до 31 юли, тоест това е срокът, в който трябва да се хармонизира законодателството. Затова представителите на ГЕРБ ще гласуват „за“ този Законопроект.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Тошев.
Реплики?
Други изказвания? Не виждам.
Колеги, тези текстове ги има в Кодекса на труда. Проблемът е, че е трябвало да ги има в специалните закони, но Европейската комисия защо така е решила, не знам. Тази логика предполага и в другите специални закони да ги има тези текстове, то и затова си има квалифицирана материя – в Кодекса на труда са уредени тези неща, но може би трябва да я препраща към Кодекса на труда – специалният закон в специални текстове и това, което правят колегите от Министерството на отбраната е точно това.
Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване Законопроекта за изменение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, с вносител Министерския съвет.
Който е съгласен да го подкрепи, моля да гласува.
За – 11, против и въздържали се няма.
Консенсус.
Благодаря Ви, господин генерал, господин Иванов.
Колеги, преминаваме към следващата точка от дневния ред.
Водещата комисия е Комисията по отбраната, така че този Законопроект няма да се връща при нас повече.
Заповядайте, колеги, от Министерския съвет.
Експерти от Националния съвет за сътрудничество по етническите и интеграционните въпроси.
Кой ще представи Проекта? Ще Ви помоля да се представите за протокола. Ще Ви моля само частта, която се отнася за Комисията по труда, социалната и демографска политика, защото, виждам, че този Проект е разпределен на много комисии. Ще имате възможност да представите другите неща в другите комисии.
Заповядайте.
АХАВНИ ТОПАКБАШИЯН: Добър ден, благодаря Ви.
Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, аз се казвам Ахавни Топакбашиян – държавен експерт в Секретариата на Националния съвет за сътрудничество по етническите и интеграционните въпроси към Министерския съвет. Колегите: Никола Петков – главен експерт в Секретариата, колеги от Министерството на труда и социалната политика и от Агенцията по заетостта също са тук, в случай че имате някакви конкретни въпроси.
В съответствие с решението на Народното събрание от 1 март 2012 г. за приемане на Националната стратегия на Република България за интегриране на ромите, Министерският съвет със свое Решение № 325 от 15 юни тази година, прие настоящия Административен мониторингов доклад и го внесе за разглеждане в Народното събрание. Докладът отчита напредъка за 2016 г. по изпълнение на мерките, включени в Плана за действие.
Това е административен доклад. В него е включена информация, която отговорните институции са отчели по мерките, които те изпълняват. Информацията е предоставена във всеки от шестте приоритета на стратегията, един от който е „Заетост“ и в приложение към Доклада е изведена информация за изпълнението на областните стратегии за интеграция на ромите, съответно подготвена от областните администрации.
По-конкретно в областта на заетостта. Една от най-уязвимите групи на пазара на труда е тази на безработните роми и провежданите дейности имат за цел да се повиши пригодността им за заетост посредством насърчаването им, мотивирането им, включването им в различни обучения, програми и проекти за заетост.
Това, което можем да отбележим, е, че все повече се прилага подходът, който отчита и се съобразява с индивидуалните потребности на лицата, така щото възможностите, които са осигурени на тези безработни лица, да не водят само до едно пасивно получаване на знания и квалификация, а напротив, по тях да се формира едно активно отношение към пазара на труда и възможностите, които той предлага.
През последните години, не прави изключение и 2016 г., се налагат ролята и много полезната дейност на ромските трудови медиатори, които осъществяват координация между различните институции – социални, здравни, образователни, между самите общности и местните власти, за да бъдат преодолявани бариерите, които стоят пред включването на тази група на пазара на труда.
В това отношение може, както е посочено и в Доклада, повишен е броят на ромските медиатори – от 87 за 2015 г., на 92 през 2016 г., съответно повишен е и броят на хората, които са неактивни, от ромския етнос да бъдат мотивирани, за да бъдат регистрирани в Бюрата по труда. Те са вече близо 12 000. Общо 19 380 роми са устроени на работа през 2016 г.
Продължава добрата практика с провеждането на специализирани трудови борси, насочени към ромската общност, където се установява директен контакт между търсещите работа лица и работодателите. За 2016 г. са проведени пет такива специализирани борси, започналите работа са 251 лица. Целенасочено се работи и за интеграция на безработни младежи до 29-годишна възраст, които са регистрирани в Бюрата по труда – в заетост, при работодател, чрез осигуряване на обучения, субсидия за продължителна заетост, както и за осигуряване на стажуване и обучение по време на работа. Общо броят, който се отчита, за безработни младежи от ромски произход на възраст до 24 години, които са включени в различни форми на обучение и заетост през 2016 г., е 3482 души.
Друг момент, върху който бих искала да обърнала внимание, това е прилагането на интегрирания подход, който включва всъщност мерки не само в една сфера, но в няколко сфери едновременно, тоест подобряване достъпа до заетост и също така подобряване на достъпа до различни видове услуги – здравни, социални, което е съчетано с развитие на местните общности и преодоляване на негативните стереотипи.
В това отношение добър пример, вярно, това ще стартира сега тепърва, но вече имаше един предварителен период, добър пример е операцията „Социално-икономическа интеграция“ на уязвими групи. Тази операция се финансира и се координира от три оперативни програми – „Развитие на човешките ресурси“, „Наука и образование за интелигентен растеж“ и Оперативна програма „Региони в растеж“, като специфичните цели са следните: да се подпомага интеграцията на пазара на труда на маргинализираните групи, заедно с осигуряване на достъп до обучение и образование; подобряване достъпа до социални услуги и развитие на местните общности.
Друг пример за прилагане на интегрирания подход е по отношение на интеграцията на една от най-уязвимите групи на пазара на труда, а именно това са лицата в трудоспособна възраст, които са с основно и по-ниско образование, или са без образование. Там пък имаме съчетано изпълнение на Проект за обучение на възрастни, които са преминали през ограмотяване, което се координира между Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ и Програмата „Наука и образование за интелигентен растеж“.
Това, което може да се посочи като ефект от изпълняваните мерки, е създаване на възможности на ромското население за включване на трудовия пазар, повишаване на перспективите на тези групи, които са в неравностойно положение, засилване на диалога с местните общности, с гражданския сектор, за преодоляване на негативните стереотипи на работното място. В същото време обаче това, което е постигнато като добра стъпка напред, никой не твърди, че всичко е решено докрай, в него пък се оглежда това, което има още да се прави.
Какво не е постигнато? Все още се отчита липса на активност и на интерес към търсенето на работа от страна на ромските общности, което пък в комбинация с ниската им грамотност и квалификация, създава трудности за тяхната трудова реализация. Отчита се доста слаб интерес на тези лица към предприемачеството и стартирането на собствен бизнес, за което също се дава възможност с редица програми, като причина за това се посочват неблагоприятните икономически условия, липса на собствени средства, недостатъчна мотивация.
Периодичните анализи на заетостта в общините показват, че продължава да е голям делът на нерегистрираните безработни роми.
И един много сериозен въпрос, проблем, пред възможните дейности за установяване на реална заетост е липсата на активни предприятия в голяма част от общините. Този проблем се потвърди в процеса на предварителен подбор на тези идейни концепции по операцията „Социално-икономическа интеграция на уязвими групи“, където едно от задължителните условия за кандидатстване на общината, беше да има партньорство с работодател от самата община. И поради липса на такива активни предприятия за работодател повече общини посочваха самата община с общински предприятия, или пък читалища, или НПО-та. Целта на тези операции е да се създава възможност хората да участват на реалния сектор. Така че социално-икономическата среда към момента очевидно обуславя относително бавната реализация на пазара на труда на групите в неравностойно положение.
В заключение, бих искала още веднъж – ние всички го знаем, но да не го забравяме, че интеграционната политика има дългосрочен характер и с ежегодното отчитане на това, което са направили институциите, това, което е осигурила държавата, виждаме, че все пак определен напредък има. Но, за да бъде той устойчив, трябва да продължи тази работи, трябва да има още по-добра координация между институциите, много да се работи на местно ниво, да се повишава капацитета на общините, не само за усвояване на средства, било по Европейски фондове или други, но просто да се изгражда и човешки капацитет, в смисъл да се повишава капацитета на човешките ресурси и, разбира се, да се продължава подобряването на социално-икономическата среда, за да бъде постигнат ефект. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви.
Колеги имате думата за въпроси, мнения, изказвания, съображения по това, което чухте.
Господин Недялков, заповядайте.
МИЛКО НЕДЯЛКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Материалът Ви е доста обемист, доста голям и аз, както прикани председателят д-р Адемов, четох само тези неща, които се отнасят за нашата Комисия. Но тук има връзка и с ред други неща, примерно това, което бихте казали в образователната система е първата стъпка и към реализацията на хората на пазара на труда.
Мен ме учуди, може би за пръв път попадам на такъв тип доклад, термина „групи в неравностойно положение“. Аз не мога да разбера прилагателното „неравностойно“. Кое е неравностойното?
Казвам го, от гледна точка на това, че в някои отношение те, ако гледаме от гледна точка на права и задължения, тяхното положение би трябвало да не бъде определено като групи в неравностойно положение. И може би тук се крие едно от разковничета на социалната политика в България, която не стимулира една част от хората, за които говорим, към труд и към трудова реализация. Това е моя констатация към доклада. Виждам, че има доста програми.
Въпросът ми е: бихте ли посочили примири за устойчивост на проектите, които се осъществяват точно в сферата на трудовата реализация на пазара на труда? Вие говорихте за трудови борси – двеста и колко човека намерили, колко безработни са си намерили работа и така нататък. Просто ми е любопитно, защото ми се струва, че тук малко, поне моето наблюдение от региона, от който съм – от Ловешки регион, Северозападна България, че голяма част след реализацията на тези проекти губят своята устойчивост.
Вие говорихте тук, че не можете да намерите активен работодател. Това е наистина така. И, от друга страна, трудно се намират и желаещи да започнат работа на заплащането, което той би осигурил, дори със средствата, които получава от проекта. Та, затова Ви моля. Благодаря Ви предварително.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Реплики или други въпроси и изказвания, за да можем след това да дадем възможност за отговори на въпросите.
Аз имам един въпрос, свързан с ромските медиатори.
Каква работа вършат всъщност те, какъв е техният принос? Защото общото впечатление е, че се занимават повече с партийно строителство и работа, отколкото с това, което трябва да правят. Позволете ми да познавам дейността на тези хора. Казвам го едно към едно, без да се притеснявам, не казвам, че е патент на сегашното правителство. И преди, и сега те се занимават предимно с това.
Други въпроси?
Господин Гьоков.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Господин Председател, уважаеми народни представители! Това, което отчитате не се съмнявам, че е така и че имате добри резултати по изпълнение на Стратегията.
Друг е въпросът, който ме кара да гласувам „въздържал се“ по приемането на този доклад, е не че Вие не сте си свършили работата, а че няма видими резултати от това. Ние прокарахме там, какво беше, „Декада на ромското включване“, завърши – отчетохме я. Сега ще отчетем и Стратегията (2012 – 2020) за интеграция на ромите в България. Кажете ми един видим резултат от тази Стратегия? Нещо, което да е подобрило живота на тези хора, нещо да е подобрило интеграцията им, да се е получило интегриране в обществото – те да си намират по-лесно работа, да имат по-лесен достъп до администрацията, въобще да се е подобрило образованието за тях.
Аз дори не искам да влагам никаква политика тук и Вие не бива да се обиждате от това, което казвам, защото то е факт. От ден на ден положението с ромския етнос става все по-лошо и по-трагично, въпреки че ние имаме стратегия, имаме планове за действие да изпълняваме на тази стратегии и какво ли не. И какво от това? Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И аз благодаря.
Други въпроси, колеги?
Ако ме питате мен, господин Гьоков, позволявам си извън процедурите един коментар, ако тези хора не се обхванат още от ранна детска възраст да бъдат включени в предучилищните форми на образование, те са потенциални аутсайдери на пазара на труда, отпадат лесно от системата на образованието и от там нататък нещата са непредвидими за тях.
Други коментари? Не виждам.
Заповядайте, за да отговорите на поставените въпроси.
БОЙКА ЦОЛОВА: Добър ден, уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Казвам се Бойка Цолова, държавен експерт в Министерството на труда и социалната политика в дирекция „Политика на пазара на труда“ и ще се опитам да отговоря на поставените въпроси относно устойчивост на някоя програма и на някоя мярка, то донякъде това се припокрива и с някакви реални резултати, които можем да кажем от изпълнението на мерки и програми.
Това, което на мен веднага ми изниква в мисълта и ми се струва, че е наистина удачно като пример, е, че през 2016 г. около 13 000 роми са устроени на работа на първичния пазар на труда, а това означава, че те са устроени извън мерки и програми при работодатели. Вярно е, като процент от общото, които всички са устроени на първичен пазар на труда, е малко – 6-7%, но това все пак се дължи донякъде и на факта, съгласете се, че голяма част от ромите са с основно и по-ниско образование, без квалификация, продължително безработни и наистина не са много привлекателни, за да бъдат наети на работа.
Иначе, като устойчивост и като много успешна Програма, ние считаме Програмата за активиране на неактивни лица, където работят и ромските медиатори, които се стремим да окуражаваме да продължават да работят и тази година също повишихме заплатата им на тези със средно и на тези с висше – от 450 лв. на 500 лв. на тези със средно, и от 530 лв. на 550 лв.
Резултатите за нас са хубави, защото през 2016 г. 92 ромски медиатори са успели да активират над 11 000 неактивни лица. Това са лица, които не са регистрирани в бюрата по труда. Те са успели да ги привлекат да се регистрират, за да могат да се възползват от услугите, които се предлагат в бюрата по труда като обучение, заетост.
Сега процентът на хората от тези активирани, които са включени в заетост и обучение не е много голям, но важното е, че те са активирани, че са в бюрата по труда и когато има възможност ще бъдат и ще се работи с тях, така че те да могат наистина да се интегрират, в пълния смисъл на думата – да си намерят работа.
Много разчитаме, разбира се, на Оперативната програма и на тази схема, която колегата спомена, където ще се продължи след ограмотяването, което ще се извърши по Оперативна програма „Образование и наука за интелигентен растеж“ – ще стартира тази година обучение на тези ограмотени лица от ромски произход. Предвидени са 10 млн. лв. до 2020 г. за обучение на тези ограмотени лица. Предстои да стартира схемата до края на 2017 г. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Други въпроси и коментари?
Заповядайте, господин докторе.
КАЛИН ПОПОВСКИ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, подкрепям колегата Гьоков в това, което каза – декада на ромско включване, Ваши програми, работите Вие усърдно, ефектът не го виждаме.
Ефектът може би ще се постигне, ние ще се опитаме в този мандат, доколкото можем, с едни по други рационални мерки, които можем да направим като правителство, професионални комисии и други неща, да избистрим много неща, от гледна точка на това как да ги интегрираме. Защото сега съществува, знаете, прекалено голям либерализъм в помощи, пенсии, безплатно здравеопазване, раждане, те идват да раждат без осигуровки. Знаете, държавата там плаща клиничната пътека в съответните болници – понеже на мен това ми е специалността и работя. Само че такъв либерализъм няма в нормалния свят. Не знам дали знаете, че в Америка като падне човек на улицата и дойде линейката да го вземе и отиде в Бърза помощ, след това му дават една фактура за 1500 долара, които той плаща, ако може веднага, ако не – на порции.
Такива неща, каквито ние правим тук за тях и те не го разбират – те си мислят, че трябва да родят десет деца и да чакат държавата да ги гледа, да ги обучава безплатно, здравеопазване безплатно, всичко безплатно и накрая, ако може и телковете, и те да не работят. Такова нещо няма в нормалния свят. Прекалено голям ресурс се харчи по този начин и виждаме, че няма ефект.
Пак Ви казвам. Вие работите, никой няма съмнение, че Вие не работите, както трябва, но ефекта го няма. Това, което каза и Гьоков преди малко. Трябва да мислим някакви рационални неща. Сега започва нашият мандат. Надявам се, не искам да кажа, че аз съм абсолютно вещ експерт в тези неща. Тук има и други колеги, които разбират от социалните дейности, и д-р Адемов тук вече е 3 – 4 пъти председател на тази Комисия. Трябва се измислят някакви по-рационални мерки. Виждаме, че ефектът е почти нулев. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви.
Реплики към д-р Поповски?
Заповядайте.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Под формата на реплика към господин Поповски, просто ще го допълня, че никой не се съмнява в това и не се обиждайте наистина, че не работите. Въпросът е, че има една българска поговорка „От ден на ден по-добре, от година на година по-зле“, която ние със стратегии, без стратегии напълно оправдаваме и изпълняваме. Това в духа не като реплика, а просто в този дух. Явно трябва нещо ново да се прави. Ние стратегиите ще ги правим, ще ги отчитаме, ще ги приемаме, ама какъв е резултатът.
Съгласен съм с всичко, което казах. Това са хубави неща. Активирали сте еди-колко си човека тази година, догодина ще активирате още два пъти повече, но резултата какъв е? И дали тези два пъти повече няма да съдържат и предните – наново да ги активираме, защото те междувременно са се деактивирали, е друг въпрос. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Други изказвания, въпроси?
Заповядайте, да отговорите.
АХАВНИ ТОПАКБАШИЯН: Една дума да кажа по отношение на това, което Вие казахте, че няма ефект.
Да, може би ние всички продължаваме да виждаме по улиците как представители, да кажем, на тези уязвими групи, които ги определяме като рами и така нататък, но всъщност донякъде има ефект, просто техният проблем стана по-видим.
Фактът, че имаме приета Национална стратегия от Народното събрание. Фактът, че общините приемат планове за действие, това, че те могат да кандидатстват по определени оперативни програми само ако имат планове за действие, показва, че по някакъв начин се работи.
Това, което трябва да продължи, е да се работи в промяната на мисленето. Нали ние винаги казваме „ние“ и „те“. Някак си това делене, то е двустранно. Има да се извърви този път, за да разберем, че всички сме в една лодка, така да се каже, извинявайте за клишето.
В това отношение са усилията на всички. Тук няма „ние“ и „вие“, нали, „всички нас“. Все пак това става бавно, но, смятам, че се върви в някаква правилна посока. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Други колеги? Не виждам.
Само един уточняващ въпрос. Този Доклад би трябвало да бъде разгледан в Националния съвет за сътрудничество по демографски въпроси.
АХАВНИ ТОПАКБАШИЯН: Да, така е. Вие знаете, че миналата година Националния съвет за сътрудничество по етническите и интеграционните въпроси имаше двама председатели, сега има трети председател. Така тези неща малко са… (Шум и реплики.)
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: А Съвет има ли…?
АХАВНИ ТОПАКБАШИЯН: Този Доклад беше съгласуван, беше изпратен на членовете на Националния съвет, неправителствени организации, които са всъщност от миналата година. Така че той им е бил предоставен за бележки и за коментари, и, разбира се, е минал на съгласувателна процедура.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Колеги, поставям на гласуване Административния мониторингов Доклад за 2016 г. за изпълнение на Националната стратегия на Република България за интегриране на ромите (2012 – 2020).
Който е съгласен да бъде подкрепен, моля да гласува.
За – 11, против – няма, въздържали се – 8.
Приема се Докладът.
Благодаря Ви, колеги, за участието в днешното заседание.
Благодаря и на Вас. Всичко добро!
Закривам заседанието.
(Закрито в 15,10 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Д-р Хасан Адемов
Стенограф:
Красимира Коева
№ 5
от проведено редовно заседание на Комисията по труда, социалната и демографската политика на 21 юни 2017 г.
ДНЕВЕН РЕД:
1. Законопроект за изменение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, № 702-01-3, внесен от Министерския съвет на 12 юни 2017 г. – обсъждане за първо гласуване.
2. Разглеждане на Административен мониторингов доклад за 2016 г. за изпълнение на Националната стратегия на Република България за интегриране на ромите (2012 – 2020), внесен от Министерския съвет на 15 юни 2017 г.
Списъците на присъствалите народни представители – членове на Комисията, и на присъствалите гости се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,30 ч. и ръководено от председателя на Комисията господин Хасан Адемов.
* * *
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Добър ден, колеги. Имаме необходимия кворум.
Откривам заседанието на Комисията по труда, социалната и демографска политика.
Дневен ред за днешното заседание:
1. Законопроект за изменение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България с вносител Министерския съвет.
2. Административен мониторингов доклад за 2016 г. за изпълнението на Националната стратегия на Република България за интегриране на ромите (2012 – 2020), с вносител Министерския съвет.
Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
Дневният ред се приема.
По точка първа давам думата на заместник-министъра на отбраната ген. Атанас Запрянов, да представи предложения от Министерския съвет проект.
Заповядайте, господин генерал.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС ЗАПРЯНОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители. Изменението на Разпоредбата на чл. 203, ал. 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България се налага с оглед на привеждането и в съответствие с Директива 2010/18 на Европейския съюз на Съвета от 8 март 2010 г. за прилагане на Рамково споразумение за родителския отпуск.
На 5 февруари 2016 г. Европейската комисия стартира пилотна процедура срещу Република България за несъответствие на Разпоредбата на чл. 203, ал. 2 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България съгласно Закона за изменение и допълнение на ЗОС, обнародван в „Държавен вестник“ – бр. 98 от 2016 г., чл. 203, ал. 3, Директива 2010/18 на Европейския съюз.
Съгласно сроковете по процедурата България следва да уведоми Европейската комисия за обещаното изменение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България не по-късно от 31 юли 2017 г. При положение че предлаганата промяна не бъде приета от законодателния орган, е налице вероятност от преминаване на стартиралата пилотна процедура в официална процедура за нарушения срещу правата ни.
Съгласно действащата разпоредба на чл. 203, ал. 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, военнослужещите жени ползват в пълен обем правата, произтичащи от общото трудово законодателство, свързани с ползването на различни видове отпуски за отглеждане на малко дете. Военнослужещите мъже могат да ползват само някои от тези видове отпуск и то при смърт, тежко заболяване на майката или когато сами се грижат за отглеждане на детето.
В този смисъл Разпоредбата на чл. 203, ал. 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България не съответства на Директива 2010/18/ЕС поради обвързване на ползването на въведения в Директивата родителски отпуск с условия, каквито не са предвидени в същата. В общото трудово законодателство на страната този родителски отпуск е регламентиран в чл. 176а от Кодекса на труда, като условията и реда за ползването му съответстват в пълна степен до Директива 2010/18/ЕС. Това налага изменение на чл. 203, ал. 3 на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България в частта на отпуска по чл. 167а от Кодекса на труда, като се предостави възможност на военнослужещите мъже да ползват този отпуск при условията по реда, предвидени в общото трудово законодателство на страната. По този начин ще се осигури съответствие на Разпоредбата на чл. 203, ал. 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България с Директива 2010/18/ЕС.
Предлаганото изменение ще осигури равни възможности на мъжете и жените военнослужещи да ползват родителски отпуск, въведен с Директива 2010/18/ЕС при условията и по реда, въведен в общото законодателство на страната, както и ще се постигне синхронизиране на националното право с Директива 2010/18/ЕС. Така ще се осигури и изпълнение на препоръката на Европейската комисия. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Заместник-министър.
Господин Иванов, Вие да кажете няколко думи по внесения проект?
Ивайло Иванов – заместник-министър на труда и социалната политика.
Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИВАЙЛО ИВАНОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, Министерство на труда и социалната политика подкрепя проекта на Закона за изменение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България. С предлаганото изменение се осигуряват равни възможности на мъжете и жените военнослужещи да ползват родителски отпуск, както това е предвидено в Кодекса на труда и Директива 2010/18/ЕС на Съвета за прилагане на Рамково споразумение за родителски отпуск. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Иванов.
Колеги, имате думата.
Откривам дискусията.
Заповядайте, господин Тошев.
РУСЛАН ТОШЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми господа заместник-министри, уважаеми колеги! С предлаганото изменение се дава възможност на военнослужещите мъже да ползват отпуск по чл. 167а от Кодекса на труда, тоест по реда на общото трудово законодателство да имат правото на неплатен отпуск за отглеждане на дете до осемгодишна възраст. Така се поощрява ползването на отпуск по чл. 167а на равни начала от двамата съпрузи и се подкрепя равновесието между професионален и личен живот, подпомага се отглеждането на децата в условията на демографска криза.
Това, което това беше споменато от заместник-министрите, така нашето законодателство се хармонизира с изискването на Директива 18-та от 2010 г. за прилагане на Рамковото споразумение за родителския отпуск и се разширяват правата на военнослужещите мъже.
Не на последно място от това, което беше споменато, има стартирана пилотна процедура и в съответствие с изискванията трябва да докладваме за изменение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България до 31 юли, тоест това е срокът, в който трябва да се хармонизира законодателството. Затова представителите на ГЕРБ ще гласуват „за“ този Законопроект.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Тошев.
Реплики?
Други изказвания? Не виждам.
Колеги, тези текстове ги има в Кодекса на труда. Проблемът е, че е трябвало да ги има в специалните закони, но Европейската комисия защо така е решила, не знам. Тази логика предполага и в другите специални закони да ги има тези текстове, то и затова си има квалифицирана материя – в Кодекса на труда са уредени тези неща, но може би трябва да я препраща към Кодекса на труда – специалният закон в специални текстове и това, което правят колегите от Министерството на отбраната е точно това.
Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване Законопроекта за изменение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, с вносител Министерския съвет.
Който е съгласен да го подкрепи, моля да гласува.
За – 11, против и въздържали се няма.
Консенсус.
Благодаря Ви, господин генерал, господин Иванов.
Колеги, преминаваме към следващата точка от дневния ред.
Водещата комисия е Комисията по отбраната, така че този Законопроект няма да се връща при нас повече.
Заповядайте, колеги, от Министерския съвет.
Експерти от Националния съвет за сътрудничество по етническите и интеграционните въпроси.
Кой ще представи Проекта? Ще Ви помоля да се представите за протокола. Ще Ви моля само частта, която се отнася за Комисията по труда, социалната и демографска политика, защото, виждам, че този Проект е разпределен на много комисии. Ще имате възможност да представите другите неща в другите комисии.
Заповядайте.
АХАВНИ ТОПАКБАШИЯН: Добър ден, благодаря Ви.
Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, аз се казвам Ахавни Топакбашиян – държавен експерт в Секретариата на Националния съвет за сътрудничество по етническите и интеграционните въпроси към Министерския съвет. Колегите: Никола Петков – главен експерт в Секретариата, колеги от Министерството на труда и социалната политика и от Агенцията по заетостта също са тук, в случай че имате някакви конкретни въпроси.
В съответствие с решението на Народното събрание от 1 март 2012 г. за приемане на Националната стратегия на Република България за интегриране на ромите, Министерският съвет със свое Решение № 325 от 15 юни тази година, прие настоящия Административен мониторингов доклад и го внесе за разглеждане в Народното събрание. Докладът отчита напредъка за 2016 г. по изпълнение на мерките, включени в Плана за действие.
Това е административен доклад. В него е включена информация, която отговорните институции са отчели по мерките, които те изпълняват. Информацията е предоставена във всеки от шестте приоритета на стратегията, един от който е „Заетост“ и в приложение към Доклада е изведена информация за изпълнението на областните стратегии за интеграция на ромите, съответно подготвена от областните администрации.
По-конкретно в областта на заетостта. Една от най-уязвимите групи на пазара на труда е тази на безработните роми и провежданите дейности имат за цел да се повиши пригодността им за заетост посредством насърчаването им, мотивирането им, включването им в различни обучения, програми и проекти за заетост.
Това, което можем да отбележим, е, че все повече се прилага подходът, който отчита и се съобразява с индивидуалните потребности на лицата, така щото възможностите, които са осигурени на тези безработни лица, да не водят само до едно пасивно получаване на знания и квалификация, а напротив, по тях да се формира едно активно отношение към пазара на труда и възможностите, които той предлага.
През последните години, не прави изключение и 2016 г., се налагат ролята и много полезната дейност на ромските трудови медиатори, които осъществяват координация между различните институции – социални, здравни, образователни, между самите общности и местните власти, за да бъдат преодолявани бариерите, които стоят пред включването на тази група на пазара на труда.
В това отношение може, както е посочено и в Доклада, повишен е броят на ромските медиатори – от 87 за 2015 г., на 92 през 2016 г., съответно повишен е и броят на хората, които са неактивни, от ромския етнос да бъдат мотивирани, за да бъдат регистрирани в Бюрата по труда. Те са вече близо 12 000. Общо 19 380 роми са устроени на работа през 2016 г.
Продължава добрата практика с провеждането на специализирани трудови борси, насочени към ромската общност, където се установява директен контакт между търсещите работа лица и работодателите. За 2016 г. са проведени пет такива специализирани борси, започналите работа са 251 лица. Целенасочено се работи и за интеграция на безработни младежи до 29-годишна възраст, които са регистрирани в Бюрата по труда – в заетост, при работодател, чрез осигуряване на обучения, субсидия за продължителна заетост, както и за осигуряване на стажуване и обучение по време на работа. Общо броят, който се отчита, за безработни младежи от ромски произход на възраст до 24 години, които са включени в различни форми на обучение и заетост през 2016 г., е 3482 души.
Друг момент, върху който бих искала да обърнала внимание, това е прилагането на интегрирания подход, който включва всъщност мерки не само в една сфера, но в няколко сфери едновременно, тоест подобряване достъпа до заетост и също така подобряване на достъпа до различни видове услуги – здравни, социални, което е съчетано с развитие на местните общности и преодоляване на негативните стереотипи.
В това отношение добър пример, вярно, това ще стартира сега тепърва, но вече имаше един предварителен период, добър пример е операцията „Социално-икономическа интеграция“ на уязвими групи. Тази операция се финансира и се координира от три оперативни програми – „Развитие на човешките ресурси“, „Наука и образование за интелигентен растеж“ и Оперативна програма „Региони в растеж“, като специфичните цели са следните: да се подпомага интеграцията на пазара на труда на маргинализираните групи, заедно с осигуряване на достъп до обучение и образование; подобряване достъпа до социални услуги и развитие на местните общности.
Друг пример за прилагане на интегрирания подход е по отношение на интеграцията на една от най-уязвимите групи на пазара на труда, а именно това са лицата в трудоспособна възраст, които са с основно и по-ниско образование, или са без образование. Там пък имаме съчетано изпълнение на Проект за обучение на възрастни, които са преминали през ограмотяване, което се координира между Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ и Програмата „Наука и образование за интелигентен растеж“.
Това, което може да се посочи като ефект от изпълняваните мерки, е създаване на възможности на ромското население за включване на трудовия пазар, повишаване на перспективите на тези групи, които са в неравностойно положение, засилване на диалога с местните общности, с гражданския сектор, за преодоляване на негативните стереотипи на работното място. В същото време обаче това, което е постигнато като добра стъпка напред, никой не твърди, че всичко е решено докрай, в него пък се оглежда това, което има още да се прави.
Какво не е постигнато? Все още се отчита липса на активност и на интерес към търсенето на работа от страна на ромските общности, което пък в комбинация с ниската им грамотност и квалификация, създава трудности за тяхната трудова реализация. Отчита се доста слаб интерес на тези лица към предприемачеството и стартирането на собствен бизнес, за което също се дава възможност с редица програми, като причина за това се посочват неблагоприятните икономически условия, липса на собствени средства, недостатъчна мотивация.
Периодичните анализи на заетостта в общините показват, че продължава да е голям делът на нерегистрираните безработни роми.
И един много сериозен въпрос, проблем, пред възможните дейности за установяване на реална заетост е липсата на активни предприятия в голяма част от общините. Този проблем се потвърди в процеса на предварителен подбор на тези идейни концепции по операцията „Социално-икономическа интеграция на уязвими групи“, където едно от задължителните условия за кандидатстване на общината, беше да има партньорство с работодател от самата община. И поради липса на такива активни предприятия за работодател повече общини посочваха самата община с общински предприятия, или пък читалища, или НПО-та. Целта на тези операции е да се създава възможност хората да участват на реалния сектор. Така че социално-икономическата среда към момента очевидно обуславя относително бавната реализация на пазара на труда на групите в неравностойно положение.
В заключение, бих искала още веднъж – ние всички го знаем, но да не го забравяме, че интеграционната политика има дългосрочен характер и с ежегодното отчитане на това, което са направили институциите, това, което е осигурила държавата, виждаме, че все пак определен напредък има. Но, за да бъде той устойчив, трябва да продължи тази работи, трябва да има още по-добра координация между институциите, много да се работи на местно ниво, да се повишава капацитета на общините, не само за усвояване на средства, било по Европейски фондове или други, но просто да се изгражда и човешки капацитет, в смисъл да се повишава капацитета на човешките ресурси и, разбира се, да се продължава подобряването на социално-икономическата среда, за да бъде постигнат ефект. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви.
Колеги имате думата за въпроси, мнения, изказвания, съображения по това, което чухте.
Господин Недялков, заповядайте.
МИЛКО НЕДЯЛКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Материалът Ви е доста обемист, доста голям и аз, както прикани председателят д-р Адемов, четох само тези неща, които се отнасят за нашата Комисия. Но тук има връзка и с ред други неща, примерно това, което бихте казали в образователната система е първата стъпка и към реализацията на хората на пазара на труда.
Мен ме учуди, може би за пръв път попадам на такъв тип доклад, термина „групи в неравностойно положение“. Аз не мога да разбера прилагателното „неравностойно“. Кое е неравностойното?
Казвам го, от гледна точка на това, че в някои отношение те, ако гледаме от гледна точка на права и задължения, тяхното положение би трябвало да не бъде определено като групи в неравностойно положение. И може би тук се крие едно от разковничета на социалната политика в България, която не стимулира една част от хората, за които говорим, към труд и към трудова реализация. Това е моя констатация към доклада. Виждам, че има доста програми.
Въпросът ми е: бихте ли посочили примири за устойчивост на проектите, които се осъществяват точно в сферата на трудовата реализация на пазара на труда? Вие говорихте за трудови борси – двеста и колко човека намерили, колко безработни са си намерили работа и така нататък. Просто ми е любопитно, защото ми се струва, че тук малко, поне моето наблюдение от региона, от който съм – от Ловешки регион, Северозападна България, че голяма част след реализацията на тези проекти губят своята устойчивост.
Вие говорихте тук, че не можете да намерите активен работодател. Това е наистина така. И, от друга страна, трудно се намират и желаещи да започнат работа на заплащането, което той би осигурил, дори със средствата, които получава от проекта. Та, затова Ви моля. Благодаря Ви предварително.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Реплики или други въпроси и изказвания, за да можем след това да дадем възможност за отговори на въпросите.
Аз имам един въпрос, свързан с ромските медиатори.
Каква работа вършат всъщност те, какъв е техният принос? Защото общото впечатление е, че се занимават повече с партийно строителство и работа, отколкото с това, което трябва да правят. Позволете ми да познавам дейността на тези хора. Казвам го едно към едно, без да се притеснявам, не казвам, че е патент на сегашното правителство. И преди, и сега те се занимават предимно с това.
Други въпроси?
Господин Гьоков.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Господин Председател, уважаеми народни представители! Това, което отчитате не се съмнявам, че е така и че имате добри резултати по изпълнение на Стратегията.
Друг е въпросът, който ме кара да гласувам „въздържал се“ по приемането на този доклад, е не че Вие не сте си свършили работата, а че няма видими резултати от това. Ние прокарахме там, какво беше, „Декада на ромското включване“, завърши – отчетохме я. Сега ще отчетем и Стратегията (2012 – 2020) за интеграция на ромите в България. Кажете ми един видим резултат от тази Стратегия? Нещо, което да е подобрило живота на тези хора, нещо да е подобрило интеграцията им, да се е получило интегриране в обществото – те да си намират по-лесно работа, да имат по-лесен достъп до администрацията, въобще да се е подобрило образованието за тях.
Аз дори не искам да влагам никаква политика тук и Вие не бива да се обиждате от това, което казвам, защото то е факт. От ден на ден положението с ромския етнос става все по-лошо и по-трагично, въпреки че ние имаме стратегия, имаме планове за действие да изпълняваме на тази стратегии и какво ли не. И какво от това? Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И аз благодаря.
Други въпроси, колеги?
Ако ме питате мен, господин Гьоков, позволявам си извън процедурите един коментар, ако тези хора не се обхванат още от ранна детска възраст да бъдат включени в предучилищните форми на образование, те са потенциални аутсайдери на пазара на труда, отпадат лесно от системата на образованието и от там нататък нещата са непредвидими за тях.
Други коментари? Не виждам.
Заповядайте, за да отговорите на поставените въпроси.
БОЙКА ЦОЛОВА: Добър ден, уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Казвам се Бойка Цолова, държавен експерт в Министерството на труда и социалната политика в дирекция „Политика на пазара на труда“ и ще се опитам да отговоря на поставените въпроси относно устойчивост на някоя програма и на някоя мярка, то донякъде това се припокрива и с някакви реални резултати, които можем да кажем от изпълнението на мерки и програми.
Това, което на мен веднага ми изниква в мисълта и ми се струва, че е наистина удачно като пример, е, че през 2016 г. около 13 000 роми са устроени на работа на първичния пазар на труда, а това означава, че те са устроени извън мерки и програми при работодатели. Вярно е, като процент от общото, които всички са устроени на първичен пазар на труда, е малко – 6-7%, но това все пак се дължи донякъде и на факта, съгласете се, че голяма част от ромите са с основно и по-ниско образование, без квалификация, продължително безработни и наистина не са много привлекателни, за да бъдат наети на работа.
Иначе, като устойчивост и като много успешна Програма, ние считаме Програмата за активиране на неактивни лица, където работят и ромските медиатори, които се стремим да окуражаваме да продължават да работят и тази година също повишихме заплатата им на тези със средно и на тези с висше – от 450 лв. на 500 лв. на тези със средно, и от 530 лв. на 550 лв.
Резултатите за нас са хубави, защото през 2016 г. 92 ромски медиатори са успели да активират над 11 000 неактивни лица. Това са лица, които не са регистрирани в бюрата по труда. Те са успели да ги привлекат да се регистрират, за да могат да се възползват от услугите, които се предлагат в бюрата по труда като обучение, заетост.
Сега процентът на хората от тези активирани, които са включени в заетост и обучение не е много голям, но важното е, че те са активирани, че са в бюрата по труда и когато има възможност ще бъдат и ще се работи с тях, така че те да могат наистина да се интегрират, в пълния смисъл на думата – да си намерят работа.
Много разчитаме, разбира се, на Оперативната програма и на тази схема, която колегата спомена, където ще се продължи след ограмотяването, което ще се извърши по Оперативна програма „Образование и наука за интелигентен растеж“ – ще стартира тази година обучение на тези ограмотени лица от ромски произход. Предвидени са 10 млн. лв. до 2020 г. за обучение на тези ограмотени лица. Предстои да стартира схемата до края на 2017 г. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Други въпроси и коментари?
Заповядайте, господин докторе.
КАЛИН ПОПОВСКИ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, подкрепям колегата Гьоков в това, което каза – декада на ромско включване, Ваши програми, работите Вие усърдно, ефектът не го виждаме.
Ефектът може би ще се постигне, ние ще се опитаме в този мандат, доколкото можем, с едни по други рационални мерки, които можем да направим като правителство, професионални комисии и други неща, да избистрим много неща, от гледна точка на това как да ги интегрираме. Защото сега съществува, знаете, прекалено голям либерализъм в помощи, пенсии, безплатно здравеопазване, раждане, те идват да раждат без осигуровки. Знаете, държавата там плаща клиничната пътека в съответните болници – понеже на мен това ми е специалността и работя. Само че такъв либерализъм няма в нормалния свят. Не знам дали знаете, че в Америка като падне човек на улицата и дойде линейката да го вземе и отиде в Бърза помощ, след това му дават една фактура за 1500 долара, които той плаща, ако може веднага, ако не – на порции.
Такива неща, каквито ние правим тук за тях и те не го разбират – те си мислят, че трябва да родят десет деца и да чакат държавата да ги гледа, да ги обучава безплатно, здравеопазване безплатно, всичко безплатно и накрая, ако може и телковете, и те да не работят. Такова нещо няма в нормалния свят. Прекалено голям ресурс се харчи по този начин и виждаме, че няма ефект.
Пак Ви казвам. Вие работите, никой няма съмнение, че Вие не работите, както трябва, но ефекта го няма. Това, което каза и Гьоков преди малко. Трябва да мислим някакви рационални неща. Сега започва нашият мандат. Надявам се, не искам да кажа, че аз съм абсолютно вещ експерт в тези неща. Тук има и други колеги, които разбират от социалните дейности, и д-р Адемов тук вече е 3 – 4 пъти председател на тази Комисия. Трябва се измислят някакви по-рационални мерки. Виждаме, че ефектът е почти нулев. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви.
Реплики към д-р Поповски?
Заповядайте.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Под формата на реплика към господин Поповски, просто ще го допълня, че никой не се съмнява в това и не се обиждайте наистина, че не работите. Въпросът е, че има една българска поговорка „От ден на ден по-добре, от година на година по-зле“, която ние със стратегии, без стратегии напълно оправдаваме и изпълняваме. Това в духа не като реплика, а просто в този дух. Явно трябва нещо ново да се прави. Ние стратегиите ще ги правим, ще ги отчитаме, ще ги приемаме, ама какъв е резултатът.
Съгласен съм с всичко, което казах. Това са хубави неща. Активирали сте еди-колко си човека тази година, догодина ще активирате още два пъти повече, но резултата какъв е? И дали тези два пъти повече няма да съдържат и предните – наново да ги активираме, защото те междувременно са се деактивирали, е друг въпрос. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Други изказвания, въпроси?
Заповядайте, да отговорите.
АХАВНИ ТОПАКБАШИЯН: Една дума да кажа по отношение на това, което Вие казахте, че няма ефект.
Да, може би ние всички продължаваме да виждаме по улиците как представители, да кажем, на тези уязвими групи, които ги определяме като рами и така нататък, но всъщност донякъде има ефект, просто техният проблем стана по-видим.
Фактът, че имаме приета Национална стратегия от Народното събрание. Фактът, че общините приемат планове за действие, това, че те могат да кандидатстват по определени оперативни програми само ако имат планове за действие, показва, че по някакъв начин се работи.
Това, което трябва да продължи, е да се работи в промяната на мисленето. Нали ние винаги казваме „ние“ и „те“. Някак си това делене, то е двустранно. Има да се извърви този път, за да разберем, че всички сме в една лодка, така да се каже, извинявайте за клишето.
В това отношение са усилията на всички. Тук няма „ние“ и „вие“, нали, „всички нас“. Все пак това става бавно, но, смятам, че се върви в някаква правилна посока. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Други колеги? Не виждам.
Само един уточняващ въпрос. Този Доклад би трябвало да бъде разгледан в Националния съвет за сътрудничество по демографски въпроси.
АХАВНИ ТОПАКБАШИЯН: Да, така е. Вие знаете, че миналата година Националния съвет за сътрудничество по етническите и интеграционните въпроси имаше двама председатели, сега има трети председател. Така тези неща малко са… (Шум и реплики.)
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: А Съвет има ли…?
АХАВНИ ТОПАКБАШИЯН: Този Доклад беше съгласуван, беше изпратен на членовете на Националния съвет, неправителствени организации, които са всъщност от миналата година. Така че той им е бил предоставен за бележки и за коментари, и, разбира се, е минал на съгласувателна процедура.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Колеги, поставям на гласуване Административния мониторингов Доклад за 2016 г. за изпълнение на Националната стратегия на Република България за интегриране на ромите (2012 – 2020).
Който е съгласен да бъде подкрепен, моля да гласува.
За – 11, против – няма, въздържали се – 8.
Приема се Докладът.
Благодаря Ви, колеги, за участието в днешното заседание.
Благодаря и на Вас. Всичко добро!
Закривам заседанието.
(Закрито в 15,10 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Д-р Хасан Адемов
Стенограф:
Красимира Коева
0
