Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по труда, социалната и демографската политика
20/09/2017
П Р О Т О К О Л
№ 12
от проведено редовно заседание на Комисията по труда, социалната и демографската политика на 20 септември 2017 г.
ДНЕВЕН РЕД:
1. Разглеждане на Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2016 г., № 702-00-34, внесен от Министерския съвет на 29 август 2017 г.
2. Разни.
Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията, и гости се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 14,30 ч. и ръководено от председателя на Комисията господин Хасан Адемов.
* * *
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Добър ден, колеги!
Имаме кворум.
Откривам заседанието на Комисията по труда, социалната и демографската политика.
Ще Ви запозная с дневния ред:
1. РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ГОДИШЕН ДОКЛАД ЗА СЪСТОЯНИЕТО НА НАЦИОНАЛНАТА СИГУРНОСТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ 2016 Г.,
№ 702-00-34, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 29 АВГУСТ 2017 Г.
2. Разни.
Който е съгласен да бъде подкрепен дневният ред, моля да гласува.
Приема се.
Господин Кръстев, заповядайте да представите Годишния доклад за състоянието на националната сигурност – общ преглед, кратък, с акцент върху социалната сигурност, както е редно в Комисията по труда, социалната и демографската политика да се разгледа въпроса.
Заповядайте.
ГЕОРГИ КРЪСТЕВ (Секретар на Съвета по сигурността към Министерския съвет): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа, членове на парламентарната Комисия по труда, социалната и демографската политика! На Вашето внимание представям Годишния доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2016 г., приет от Министерския съвет с Решение № 482, от 28 август 2017 г.
Бих искал накратко да Ви запозная с процедурата преди това. Вероятно въпроси предизвиква датата на внасяне на Доклада.
Докладът е подготвен за съответствие със Заповед на министър-председателя № 64, от 22 март 2017 г. Докладът беше подготвен към май месец, даже към края на месец април тази година, но предвид решението за изтегляне и преработване на Доклада за отбраната и въоръжените сили, тъй като двата доклада са иманентно свързани, се наложи и този Доклад да изчака преработването на Доклада за отбраната и въоръжените сили, след което беше разгледан от Съвета по сигурността, след това от Министерския съвет, като премина съответните съгласувателни процедури.
Докладът е изготвен в изпълнение на Закона за управление и функциониране на системата за защита на Националната сигурност и следва структурата на стратегията за национална сигурност. Предвид факта, че въпросите на демографското състояние и политика са включени в жизненоважните интереси на страната, съгласно тази стратегия, както и с оглед приоритетното значение на политиките по социално включване, по заетост и изобщо целия комплекс социални политики, съответното място на тази проблематика е отделено в трите раздела на Доклада като той е разделен на три части.
Първата част представя състоянието по съответните аспекти на сигурността.
Втората, представя политиките, които се водят в нашата страна по съответните сфери.
Третата, очертава основните насоки в непосредствен и в краткосрочен план.
Едва ли ще е някаква изненада, ако кажа, че в Доклада е отразено разбирането за същността и остротата на проблемите, преди всичко със социалното изключване, с маргинализацията, с факта, че немалка част, бих казал, значителна, от гледна точка на пропорциите – част от българското население, особено в някои демографски групи, или не участва пълноценно, така да го кажа меко, в различните дейности като образование, заетост и не се ползва от здравните, образователните и социалните услуги.
Бих искал да отбележа, че социалната сигурност ние разглеждаме, отново казвам, съобразно Стратегията – не само като труд, социална политика, заетост, а в общия комплект, свързан с образование, здравеопазване и политики за социално включване. В този смисъл особено внимание е обърнато и на проблемите в сферата на образованието.
За целите на тази Комисия, бих искал да отбележа, че специално внимание се отделя на демографското състояние на българската нация и на политиките за преодоляване на ситуацията, доколкото, разбира се, предвид факта че това са дългосрочни, с голяма инерция обществени процеси и те подлежат на политическо регулиране.
Направена е връзката между Годишния доклад за състоянието на националната сигурност и Административния доклад за изпълнение на националната стратегия за интегриране на ромите, както и с Националната стратегия за демографско развитие на населението на Република България до 2030 г.
Аз предлагам с това да приключа представянето на Доклада, тъй като сте запознати с него.
Готов съм да отговоря на въпросите.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин Кръстев.
Колеги, имате думата за въпроси, изказвания по Годишния доклад за състоянието на националната сигурност.
Заповядайте, госпожо Лечева.
ВЕСЕЛА ЛЕЧЕВА: Да изкажа едно съображение.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! За съжаление, този Доклад за национална сигурност на България доби печална слава в общественото пространство с констатацията, че Русия е основната заплаха за националната сигурност на България.
Ние от парламентарната група „БСП за България“ няма как да подкрепим един такъв Доклад, чиято констатация визира Русия като основна заплаха. Разбира се, в един такъв Доклад трябва да бъдат защитени най-вече националните интереси на България. Аз лично не виждам как е защитен националния интерес на България с една такава констатация.
Разбира се, ние няма как да се притесняваме, че такава констатация може да попречи и да промени мнението на десетки хиляди български граждани по отношение на Русия. Такъв Доклад не може да промени, разбира се, дългогодишната, многовековната история в отношенията между България и Русия.
Затова и нашето решение като парламентарна група е да не подкрепим този Доклад.
Това с няколко думи.
Разбира се, вътре е отразена демографската криза, като един от основните проблеми на България, но в крайна сметка водещо при нас е заключението. Тъй като няколко пъти вече споменах – Русия като водещ фактор, след като водещи политици в Европа установяват, че Русия може да бъде стратегически партньор по отношение на международната политика, по отношение на икономическата, социалната политика и и така нататък. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И аз благодаря.
Реплики към изказването на госпожа Лечева? Не виждам.
Други изказвания?
Господин Шопов, заповядайте.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Че Русия не е враг, а приятел на България, ние от „Обединените патриоти“ и част от „Атака“ го говорим вече тринадесет години и позицията ни не може да бъде различна при предстоящото гласуване. Ако в България в момента се създава конфликт, проблеми и разнобой, включително сред управляващите, това е защото или невежи чиновници, или пак подобни, но чужди агенти, са вкарали този текст, за да предизвикат проблеми и сътресения.
Има обаче червени линии, от които не може да се премине. Ако в Доклада беше записано, че Турция е опасност за България – и това е така от XIV век, и основен проблем, това щеше да бъде, разбира се, вярно. Вярно е, че може би Русия е проблем, но, да кажем, за Полша, защото полският народ – негово право си е, има си своите исторически причини, да изпитва органическа неприязън спрямо Русия и всичко руско. Но мен не ме интересуват интересите, стратегическият полски и литовско-латвийски интерес, мен ме интересува интересът на България, какви са настроенията и чувствата на целокупния българския народ, а те са ясни.
Най-бегли социологически проучвания, направени дори от либералстващи центрове и социологически агенции, дават 70-75% безспорно подкрепа на българите към Русия. И сега да запишем в един такъв Доклад подобна неистина, би било просто или угодничество по отношение някой, който ни е наредил, или наше самородно предателство на българския национален интерес.
Затова и ние ще гласуваме „против“ този Доклад.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Реплики към изказването на господин Шопов?
Аз имам една реплика.
Господин Шопов, за голямо съжаление отзвукът от този доклад – публичната реакция, обществената дискусия, доколкото я има, съдържа констатацията, която правите Вие и колегите от „БСП за България“. Само че в Доклада има много други интересни неща. От гледна точка на социалната сигурност – раждаемост, демографска картина и така нататък, да не изброявам всички социални параметри, според мен те заслужават много по-голямо внимание. Още повече не трябва да забравяме, че България е член на НАТО и трябва да се съобразява с тези стандарти. От там нататък всичко останало е, както Вие казвате, една или друга отличителна черта на една ли друга парламентарна група. (Реплика от Георги Кръстев.)
Господин Кръстев, заповядайте.
ГЕОРГИ КРЪСТЕВ: Благодаря, господин Председател.
Извинявам се, ако съм проявил по-голямо нетърпение и настойчивост. Надявам се да не съм нарушил Правилата за работа на Комисията.
Аз ще се опитам да бъда съвсем кратък и ще кажа, че да се отхвърли Докладът на основание, посочено от уважаемия народен представител госпожа Лечева и уважаемия народен представител господин Шопов основание, значи да са използва несъществуващо основание, защото в Доклада такива текстове няма.
В Доклада по никакъв начин не се визират българо-руските отношения, още по-малко да се оцени Русия като враг на България. Такова нещо няма! Няма и намек за такова нещо.
Това, което е записано, е, че оценката, която се споделя в Европейския съюз, в НАТО и в Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа за нарушения мир, нарушените отношения в региона на Черно море, на Балтийско море, изобщо факта, че отношенията с Руската федерация на тези две организации, по-точно и в рамките на ОССЕ, са на най-ниското равнище. Това е отбелязано.
Отбелязано е, разбира се, незаконното анексиране на Кримския полуостров, нарасналото военно присъствие на Руската федерация в съответните региони, но по никакъв начин Русия не е посочена като враг, като противник, като заплаха за България.
Всъщност, посочено е, че някои действия на Руската федерация представляват заплаха за установената архитектура на сигурност в Европа. Някои действия! Не държавата като цяло. Това са изключително съществени аспекти, които трябва да бъдат отчетени, за да няма, отново ще кажа, използване на несъществуващо основание.
На стр. 12 на Доклада също така е казано, че, перифразирам, НАТО, Европейският съюз и България като част от двете организации в този контекст, който отбелязах, са готови за възобровяване, за продължаване на диалога. Държат се открити всички съществуващи платформи за диалог. Така че разговорите не са прекъснати нито във формата НАТО – Русия, напротив, предстоят. Те се провеждат редовно. Не са прекъснати и, разбира се, отношенията между Европейския съюз – Русия, нито пък двустранните отношения.
Разбира се, българо-руските отношения се характеризират със своята специфика, както и руско-полските, както отбеляза господин Шопов, но ние, разбира се, не може да се връщаме десетилетия, още по-малко столетия назад, да черпим мотиви от тези събития, които са се случили тогава. България е член на НАТО и на Европейския съюз и в този контекст има своите задължения, своите ресурси за провеждане на политика.
Накратко отново ще кажа, че това, което се изтъква като недостатък на Доклада, още повече обвинения, които се отправят към изготвителите в реализиране на някакви чужди интереси, няма никакви основания.
Моля при гласуването това да се вземе предвид. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Аз, разбира се, няма да отговарям по същество, тъй като сме на…
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Извън правилата…
В интерес на дискусията…
ПАВЕЛ ШОПОВ: Просто сме на диаметрално противоположни становища и позиции. Буквално пълна разлика в концептуалните виждания по въпросите, по всичките теми. Нямаше изречение, с което да не се съглася с Вас, разбирате ли? Затова няма смисъл да влизаме в този спор по същество. С една дума, не съм маркс-ленинец, за да поддържам Вашата теза, защото Вашата теза е поддържането на държавата Украйна като творение на Ленин, на Троцки, на Зиновиев – всички ги знаем, Вие просто говорите като един болшевик от 20-те, 30-те години…
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Господин Шопов…!
ПАВЕЛ ШОПОВ: …и защитавате достоянията на съветската власт.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Господин Шопов…!
ГЕОРГИ КРЪСТЕВ: Ако позволите да кажа…
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Значи, извинявайте, извинявайте… Аз давам думата.
Господин Шопов, ще Ви моля без квалификации.
Освен това, подчертавам, че това не е позиция на господин Кръстев, а е позиция на българското правителство, защото Годишният доклад е на правителството на Република България. Така че, ако направим тази разлика, може би ще бъдем малко по-коректни.
Господин Кръстев, окончателни думи.
ГЕОРГИ КРЪСТЕВ: Аз, разбира се, по повод Украйна не мога да… Понеже все пак познавам историята…
ПАВЕЛ ШОПОВ: Аз също.
ГЕОРГИ КРЪСТЕВ: …и бих казал, че Киевска Рус не е, нали, творение на XX век. Освен това искам да отбележа, че един от първите министър-председатели на Украйна е българинът Християн Раковски. Какво да кажа повече…?! (Реплика от народния представител Павел Шопов.) Българин…
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Оставете я тази дискусия за историците, колеги.
Другия мнения, изказвания? Не виждам.
Тогава ми позволете да подложа на гласуване Годишния доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2016 г., с вносител – Министерският съвет.
Който е съгласен да бъде подкрепен този Доклад, моля да гласува:
За – 11, против – 8, въздържали се – 2.
Приема се Годишният доклад.
Благодаря Ви, колеги.
Благодаря и на вас, господин Кръстев.
Закривам заседанието.
(Закрито в 14,55 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Хасан Адемов
Стенограф:
Красимира Коева
№ 12
от проведено редовно заседание на Комисията по труда, социалната и демографската политика на 20 септември 2017 г.
ДНЕВЕН РЕД:
1. Разглеждане на Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2016 г., № 702-00-34, внесен от Министерския съвет на 29 август 2017 г.
2. Разни.
Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията, и гости се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 14,30 ч. и ръководено от председателя на Комисията господин Хасан Адемов.
* * *
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Добър ден, колеги!
Имаме кворум.
Откривам заседанието на Комисията по труда, социалната и демографската политика.
Ще Ви запозная с дневния ред:
1. РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ГОДИШЕН ДОКЛАД ЗА СЪСТОЯНИЕТО НА НАЦИОНАЛНАТА СИГУРНОСТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ 2016 Г.,
№ 702-00-34, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 29 АВГУСТ 2017 Г.
2. Разни.
Който е съгласен да бъде подкрепен дневният ред, моля да гласува.
Приема се.
Господин Кръстев, заповядайте да представите Годишния доклад за състоянието на националната сигурност – общ преглед, кратък, с акцент върху социалната сигурност, както е редно в Комисията по труда, социалната и демографската политика да се разгледа въпроса.
Заповядайте.
ГЕОРГИ КРЪСТЕВ (Секретар на Съвета по сигурността към Министерския съвет): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа, членове на парламентарната Комисия по труда, социалната и демографската политика! На Вашето внимание представям Годишния доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2016 г., приет от Министерския съвет с Решение № 482, от 28 август 2017 г.
Бих искал накратко да Ви запозная с процедурата преди това. Вероятно въпроси предизвиква датата на внасяне на Доклада.
Докладът е подготвен за съответствие със Заповед на министър-председателя № 64, от 22 март 2017 г. Докладът беше подготвен към май месец, даже към края на месец април тази година, но предвид решението за изтегляне и преработване на Доклада за отбраната и въоръжените сили, тъй като двата доклада са иманентно свързани, се наложи и този Доклад да изчака преработването на Доклада за отбраната и въоръжените сили, след което беше разгледан от Съвета по сигурността, след това от Министерския съвет, като премина съответните съгласувателни процедури.
Докладът е изготвен в изпълнение на Закона за управление и функциониране на системата за защита на Националната сигурност и следва структурата на стратегията за национална сигурност. Предвид факта, че въпросите на демографското състояние и политика са включени в жизненоважните интереси на страната, съгласно тази стратегия, както и с оглед приоритетното значение на политиките по социално включване, по заетост и изобщо целия комплекс социални политики, съответното място на тази проблематика е отделено в трите раздела на Доклада като той е разделен на три части.
Първата част представя състоянието по съответните аспекти на сигурността.
Втората, представя политиките, които се водят в нашата страна по съответните сфери.
Третата, очертава основните насоки в непосредствен и в краткосрочен план.
Едва ли ще е някаква изненада, ако кажа, че в Доклада е отразено разбирането за същността и остротата на проблемите, преди всичко със социалното изключване, с маргинализацията, с факта, че немалка част, бих казал, значителна, от гледна точка на пропорциите – част от българското население, особено в някои демографски групи, или не участва пълноценно, така да го кажа меко, в различните дейности като образование, заетост и не се ползва от здравните, образователните и социалните услуги.
Бих искал да отбележа, че социалната сигурност ние разглеждаме, отново казвам, съобразно Стратегията – не само като труд, социална политика, заетост, а в общия комплект, свързан с образование, здравеопазване и политики за социално включване. В този смисъл особено внимание е обърнато и на проблемите в сферата на образованието.
За целите на тази Комисия, бих искал да отбележа, че специално внимание се отделя на демографското състояние на българската нация и на политиките за преодоляване на ситуацията, доколкото, разбира се, предвид факта че това са дългосрочни, с голяма инерция обществени процеси и те подлежат на политическо регулиране.
Направена е връзката между Годишния доклад за състоянието на националната сигурност и Административния доклад за изпълнение на националната стратегия за интегриране на ромите, както и с Националната стратегия за демографско развитие на населението на Република България до 2030 г.
Аз предлагам с това да приключа представянето на Доклада, тъй като сте запознати с него.
Готов съм да отговоря на въпросите.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин Кръстев.
Колеги, имате думата за въпроси, изказвания по Годишния доклад за състоянието на националната сигурност.
Заповядайте, госпожо Лечева.
ВЕСЕЛА ЛЕЧЕВА: Да изкажа едно съображение.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! За съжаление, този Доклад за национална сигурност на България доби печална слава в общественото пространство с констатацията, че Русия е основната заплаха за националната сигурност на България.
Ние от парламентарната група „БСП за България“ няма как да подкрепим един такъв Доклад, чиято констатация визира Русия като основна заплаха. Разбира се, в един такъв Доклад трябва да бъдат защитени най-вече националните интереси на България. Аз лично не виждам как е защитен националния интерес на България с една такава констатация.
Разбира се, ние няма как да се притесняваме, че такава констатация може да попречи и да промени мнението на десетки хиляди български граждани по отношение на Русия. Такъв Доклад не може да промени, разбира се, дългогодишната, многовековната история в отношенията между България и Русия.
Затова и нашето решение като парламентарна група е да не подкрепим този Доклад.
Това с няколко думи.
Разбира се, вътре е отразена демографската криза, като един от основните проблеми на България, но в крайна сметка водещо при нас е заключението. Тъй като няколко пъти вече споменах – Русия като водещ фактор, след като водещи политици в Европа установяват, че Русия може да бъде стратегически партньор по отношение на международната политика, по отношение на икономическата, социалната политика и и така нататък. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И аз благодаря.
Реплики към изказването на госпожа Лечева? Не виждам.
Други изказвания?
Господин Шопов, заповядайте.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Че Русия не е враг, а приятел на България, ние от „Обединените патриоти“ и част от „Атака“ го говорим вече тринадесет години и позицията ни не може да бъде различна при предстоящото гласуване. Ако в България в момента се създава конфликт, проблеми и разнобой, включително сред управляващите, това е защото или невежи чиновници, или пак подобни, но чужди агенти, са вкарали този текст, за да предизвикат проблеми и сътресения.
Има обаче червени линии, от които не може да се премине. Ако в Доклада беше записано, че Турция е опасност за България – и това е така от XIV век, и основен проблем, това щеше да бъде, разбира се, вярно. Вярно е, че може би Русия е проблем, но, да кажем, за Полша, защото полският народ – негово право си е, има си своите исторически причини, да изпитва органическа неприязън спрямо Русия и всичко руско. Но мен не ме интересуват интересите, стратегическият полски и литовско-латвийски интерес, мен ме интересува интересът на България, какви са настроенията и чувствата на целокупния българския народ, а те са ясни.
Най-бегли социологически проучвания, направени дори от либералстващи центрове и социологически агенции, дават 70-75% безспорно подкрепа на българите към Русия. И сега да запишем в един такъв Доклад подобна неистина, би било просто или угодничество по отношение някой, който ни е наредил, или наше самородно предателство на българския национален интерес.
Затова и ние ще гласуваме „против“ този Доклад.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Реплики към изказването на господин Шопов?
Аз имам една реплика.
Господин Шопов, за голямо съжаление отзвукът от този доклад – публичната реакция, обществената дискусия, доколкото я има, съдържа констатацията, която правите Вие и колегите от „БСП за България“. Само че в Доклада има много други интересни неща. От гледна точка на социалната сигурност – раждаемост, демографска картина и така нататък, да не изброявам всички социални параметри, според мен те заслужават много по-голямо внимание. Още повече не трябва да забравяме, че България е член на НАТО и трябва да се съобразява с тези стандарти. От там нататък всичко останало е, както Вие казвате, една или друга отличителна черта на една ли друга парламентарна група. (Реплика от Георги Кръстев.)
Господин Кръстев, заповядайте.
ГЕОРГИ КРЪСТЕВ: Благодаря, господин Председател.
Извинявам се, ако съм проявил по-голямо нетърпение и настойчивост. Надявам се да не съм нарушил Правилата за работа на Комисията.
Аз ще се опитам да бъда съвсем кратък и ще кажа, че да се отхвърли Докладът на основание, посочено от уважаемия народен представител госпожа Лечева и уважаемия народен представител господин Шопов основание, значи да са използва несъществуващо основание, защото в Доклада такива текстове няма.
В Доклада по никакъв начин не се визират българо-руските отношения, още по-малко да се оцени Русия като враг на България. Такова нещо няма! Няма и намек за такова нещо.
Това, което е записано, е, че оценката, която се споделя в Европейския съюз, в НАТО и в Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа за нарушения мир, нарушените отношения в региона на Черно море, на Балтийско море, изобщо факта, че отношенията с Руската федерация на тези две организации, по-точно и в рамките на ОССЕ, са на най-ниското равнище. Това е отбелязано.
Отбелязано е, разбира се, незаконното анексиране на Кримския полуостров, нарасналото военно присъствие на Руската федерация в съответните региони, но по никакъв начин Русия не е посочена като враг, като противник, като заплаха за България.
Всъщност, посочено е, че някои действия на Руската федерация представляват заплаха за установената архитектура на сигурност в Европа. Някои действия! Не държавата като цяло. Това са изключително съществени аспекти, които трябва да бъдат отчетени, за да няма, отново ще кажа, използване на несъществуващо основание.
На стр. 12 на Доклада също така е казано, че, перифразирам, НАТО, Европейският съюз и България като част от двете организации в този контекст, който отбелязах, са готови за възобровяване, за продължаване на диалога. Държат се открити всички съществуващи платформи за диалог. Така че разговорите не са прекъснати нито във формата НАТО – Русия, напротив, предстоят. Те се провеждат редовно. Не са прекъснати и, разбира се, отношенията между Европейския съюз – Русия, нито пък двустранните отношения.
Разбира се, българо-руските отношения се характеризират със своята специфика, както и руско-полските, както отбеляза господин Шопов, но ние, разбира се, не може да се връщаме десетилетия, още по-малко столетия назад, да черпим мотиви от тези събития, които са се случили тогава. България е член на НАТО и на Европейския съюз и в този контекст има своите задължения, своите ресурси за провеждане на политика.
Накратко отново ще кажа, че това, което се изтъква като недостатък на Доклада, още повече обвинения, които се отправят към изготвителите в реализиране на някакви чужди интереси, няма никакви основания.
Моля при гласуването това да се вземе предвид. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Аз, разбира се, няма да отговарям по същество, тъй като сме на…
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Извън правилата…
В интерес на дискусията…
ПАВЕЛ ШОПОВ: Просто сме на диаметрално противоположни становища и позиции. Буквално пълна разлика в концептуалните виждания по въпросите, по всичките теми. Нямаше изречение, с което да не се съглася с Вас, разбирате ли? Затова няма смисъл да влизаме в този спор по същество. С една дума, не съм маркс-ленинец, за да поддържам Вашата теза, защото Вашата теза е поддържането на държавата Украйна като творение на Ленин, на Троцки, на Зиновиев – всички ги знаем, Вие просто говорите като един болшевик от 20-те, 30-те години…
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Господин Шопов…!
ПАВЕЛ ШОПОВ: …и защитавате достоянията на съветската власт.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Господин Шопов…!
ГЕОРГИ КРЪСТЕВ: Ако позволите да кажа…
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Значи, извинявайте, извинявайте… Аз давам думата.
Господин Шопов, ще Ви моля без квалификации.
Освен това, подчертавам, че това не е позиция на господин Кръстев, а е позиция на българското правителство, защото Годишният доклад е на правителството на Република България. Така че, ако направим тази разлика, може би ще бъдем малко по-коректни.
Господин Кръстев, окончателни думи.
ГЕОРГИ КРЪСТЕВ: Аз, разбира се, по повод Украйна не мога да… Понеже все пак познавам историята…
ПАВЕЛ ШОПОВ: Аз също.
ГЕОРГИ КРЪСТЕВ: …и бих казал, че Киевска Рус не е, нали, творение на XX век. Освен това искам да отбележа, че един от първите министър-председатели на Украйна е българинът Християн Раковски. Какво да кажа повече…?! (Реплика от народния представител Павел Шопов.) Българин…
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Оставете я тази дискусия за историците, колеги.
Другия мнения, изказвания? Не виждам.
Тогава ми позволете да подложа на гласуване Годишния доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2016 г., с вносител – Министерският съвет.
Който е съгласен да бъде подкрепен този Доклад, моля да гласува:
За – 11, против – 8, въздържали се – 2.
Приема се Годишният доклад.
Благодаря Ви, колеги.
Благодаря и на вас, господин Кръстев.
Закривам заседанието.
(Закрито в 14,55 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Хасан Адемов
Стенограф:
Красимира Коева
0
