Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по труда, социалната и демографската политика
П Р О Т О К О Л
№ 17
от проведено редовно заседание на Комисията по труда, социалната и демографската политика на 1 ноември 2017 г.
ДНЕВЕН РЕД:
1. Отговори на актуални устни въпроси, отправени от членовете на Комисията към министъра на труда и социалната политика, на основание чл. 29 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
2. Законопроект за допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 754-01-70, внесен от Мустафа Карадайъ и група народни представители на 6.10.2017 г. – обсъждане за първо гласуване.
3. Законопроект за допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 754-01-76, внесен от Георги Гьоков и група народни представители на 26.10.2017 г. – обсъждане за първо гласуване.
4. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Комисията за финансов надзор, № 702-01-34, внесен от Министерския съвет на 24.10.2017 г. – обсъждане за първо гласуване.
Списъкът на присъствалите народни представители – членове на Комисията, и на гостите се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 14,30 ч. и ръководено от председателя на Комисията господин Хасан Адемов.
* * *
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Имаме кворум. Откривам заседанието.
Дневният ред на днешното заседание е раздаден.
Има предложение от колегите от КФН да разгледаме т. 4 от дневния ред след т. 1, тъй като имат ангажимент.
Съображения по дневния ред? Няма.
Моля, гласувайте предложения дневен ред с предложеното разместване на точките.
За – 17, против и въздържали се – няма.
Дневният ред се приема.
ПЪРВА ТОЧКА ОТ ДНЕВНИЯ РЕД
Давам думата на парламентарната група на ГЕРБ за въпроси.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: В Закона за държавния бюджет намира израз увеличаването на гарантирания минимален доход от 65 на 75 лв. Това ще засегне голяма част от социално уязвимите групи и хората с увреждания, чиито доходи са обвързани с гарантирания минимален доход, който не е увеличаван от 2009 г.
Какъв е ефектът от увеличаването на гарантирания минимален доход? Как ще се осигури по-добра социална закрила на хората с увреждания?
МИНИСТЪР БИСЕР ПЕТКОВ: За следващата година е предвидено увеличаване размера на гарантирания минимален доход с 15%, от 65 на 75 лв. Новият размер ще се публикува за обществени консултации и ще се определи с постановление на Министерския съвет до Нова година. С тази ключова величина са вързани размерите на много социални плащания. Ефектът ще бъде двояк – увеличаване броя на правоимащите лица и на редица социални плащания. Ще доведе до увеличаване размера на интеграционните добавки по Закона за интеграция на хората с увреждани, ще се увеличи с 13 млн. лв. сумата, която ще бъде изплащана като интеграционни добавки. Най-голямото увеличение в бюджета на МТСП е за хората с увреждания – 81 400 хил. лв. При 190 млн. лв. за тази година догодина размерът нараства до около 270 млн. лв.
С размера на гарантирания минимален доход са вързани и социалните помощи по Закона за социално подпомагане, целевите помощи за енергийно бедните и плащанията по Закона за закрила на детето. С това увеличение отговаряме на една от специфичните препоръки на Европейската комисия към България – да се разшири обхватът и да се подобри адекватността на схемите за гарантиране на минималния доход.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА (реплика): Благодаря за компетентния отговор. Политиката за хората с увреждания е приоритет за това правителство. Повишаването на гарантирания минимален доход и увеличаването на интеграционните добавки ще обхване около 500 хил. човека. Това повишава социалната защита на уязвимите групи.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Дуплика? Не.
Давам думата за въпроси на колегите от БСП за България.
НАДЯ КЛИСУРСКА: На портала за обществени консултации през миналия месец беше публикувана методиката за социална оценка при определяне потребностите на хората с увреждания съгласно чл. 12 от закона. В методиката се вижда възможността за изготвяне на социална оценка, която да прецени реалните нужди и възможности на лицето. Новост е въвеждането на анкетната карта за самооценка на потребностите. Мерките относно индивидуалните потребности ще имат препоръчителен, а не задължителен характер. Анкетната карта за самооценка на потребностите най-вероятно ще има пожелателен характер.
Изхождам от конкретна молба на лице, която получих наскоро. Лицето е със 100% инвалидност. Държавата му е обезпечила личен асистент в рамките на 4 часа. Вероятно това може да си позволи агенцията, към която то принадлежи.
В новия бюджет не виждаме как тези мерки, свързани с рехабилитация и допълнителните асистентски помощи, ще бъдат реализирани. Как ще отговорим на личната потребност на лицето от асистентска помощ от порядъка на 12- 14 часа.
БИСЕР ПЕТКОВ: Проектът на методика за социална оценка, съобразена с индивидуалните потребности, беше публикувана на сайта на МТСП и на портала за обществени консултации. Срокът изтече на 29 октомври. Попитах има ли постъпили предложения. Казаха ми, че има постъпили две становища. Очаквам да получа съгласувателна таблица. Методиката се утвърждава със заповед на министъра.
Новото в методиката е хората с увреждания да участват в оценката на потребностите, т.е. самооценка.
Проектът на методиката беше обсъден на Националния съвет за интеграция на хората с увреждания. Беше казано, че не всички ще могат да направят самооценка. Затова предложението беше тя да е с препоръчителен характер и да се извършва заедно със социалния работник.
По въпроса за асистентската помощ – другото голямо перо от Бюджет 2018 е за финансиране на услугите в домашна среда – социален личен асистент и домашен помощник. Досега те се финансираха с европейски средства. Над 640 милиона в този дълъг период са насочени за това. За първи път държавата поема финансирането на тези услуги през следващата година и са предвидени 68 400 хил. лв. Целта е да се запази обхватът на услугите, от които да се възползват над 26 хил. хора с увреждания и лица, които не могат да се самообслужват. Това ще ангажира над 14 400 лични социални асистенти.
Амбицията ни е да отворим и допълнителен прием, не само по схемата „Независим живот“, защото част от договорите с общините вече приключиха, но веднага бяха подновени с финансиране от бюджета. За тази година са отделени 15 700 хил. лв., а за следващата година – още 68 400 хил. лв.
Амбицията ни е да отворим и допълнителен прием, не само по схемата „Независим живот“, защото част от договорите с общините вече приключиха, но веднага бяха подновени с финансиране от бюджета. За тази година са отделени 15 700 хил. лв., а за следващата година – още 68 400 хил. лв.
НАДЯ КЛИСУРСКА (реплика): При оценката за необходимост от асистентска подкрепа, много често тя съдържа субективен фактор и се дават по-ниски оценки на лицата, които имат подкрепа на семействата си. На тази точкова система трябва да се обърне сериозно внимание, защото факторът „семейство“ не може да подпомогне тези хора по отношение на потребностите.
За методиката – ще се разработва План за интеграцията. Ще има дългосрочност от 5 години. Би трябвало да има и възможност за ревизия, ако не се постигат целите. Те трябва да бъдат поетапно проверявани с оглед подобряване на текстовете от методиката.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Ще се получи ли онзи луфт, който дразнеше хората – в края на годината програмата приключва, веднага след това ще се рестартира ли, или ще има период, в който няма да има сключен договор?
БИСЕР ПЕТКОВ: Ползвам дуплика, за да благодаря на г-жа Клисурска за полезните предложения. При окончателното приемане методиката те ще бъдат съобразени.
Както не допуснахме прекъсване на услугата при договорите, които изтичаха и продължават да изтичат през тази година, така няма да се прекъсне и през следващата година, защото договорите са с различни дати. Договорите с общините са сключвани по различно време. АСП прави всичко, та с изтичане на договора веднага да се подпише нов.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: От Обединените патриоти няма да задават въпрос. Аз обаче ще задам въпрос, постъпил в Комисията от гражданина Валентин Димов: Осъвременяването на пенсиите става по реда на чл. 100 – швейцарското правило. Тези, които продължават да работят, след като са придобили право на пенсия, за времето, когато са работили след правото на придобиване на пенсия, месеците или годините не се осъвременяват по реда на чл. 100. Това е първата хипотеза.
Втората хипотеза е на тези, които са навършили възрастта за пенсиониране, но продължават да работят. Когато дойде време да се осъвременява техният размер на пенсията, според Димов влизат само годините, необходими по чл. 68. Каква е практиката на МТСП и НОИ?
БИСЕР ПЕТКОВ: Изпратете този въпрос на МТСП или на НОИ, за да дадем точен отговор. Осъвременяването на пенсиите по чл. 100 до миналата година предполага увеличаване на пенсията със съответния процент, независимо дали при преизчисляването на пенсията има бонифициран стаж, тоест отложено пенсиониране, което тежи в пенсионната формула с 4%. Тази хипотеза се получи тази година при преизчисляването на пенсиите от 1 юли, тъй като годините с 4% не са се преизчислили с по-висока тежест както другите, които досега бяха с 1,1, а се преизчислиха с 1,126. Може би това е породило въпроса на гражданина. Моля да ни го предоставите, за да видим точно какво ще отговорим.
По отношение на допълнителния стаж след пенсиониране, пенсионерите имат право да поискат преизчисляване с допълнителен стаж и доход. Може и с двете, може и само с допълнителен стаж. Пенсионният орган прави това. В редки случаи се получава по-малък размер на пенсията, но се запазва старият, по-благоприятен. Годините след пенсиониране нямат по-висока тежест в пенсионната формула.
Г-жа Караиванова допълва, че ако действителният размер е над максималния, тези преизчислявания се отразяват в решението, но лицето не получава повишението.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Ще Ви изпратя писмото на човека. Има съмнения в преизчисляването.
АЛБЕНА НАЙДЕНОВА (ПП „Воля“): Въпросът ми е свързан с политиките за увеличаване на раждаемостта. Смятате ли, че помощите са ефективно и ефикасно лекарство за преодоляване на този проблем? Трябва ли да се обвържат тези помощи с образованието на двойката, решили да стават родители, за да не се случва деца да раждат деца?
БИСЕР ПЕТКОВ: Семейните помощи за деца са инструмент за подкрепа на семействата. В бюджета на Министерството за следващата година е предвидена нова политика – средствата са в най-голям размер в сравнение с другите политики, които провеждаме. Изплащат се над 560 млн. лв. като семейни помощи за деца. Предлага се да се увеличи подоходният критерий от 400 на 450 лв., а за отглеждането на деца до завършването на средно образование се предлага въвеждането на още един подоходен критерий. Около 20 хиляди семейства ще получат допълнителна подкрепа, които не са получавали – когато родителите имат доходи около средните (от 400 до 500 лв. доход също ще получават семейна помощ), ако се приеме законът, а помощта е 80% от пълния размер. Пълният размер се повишава от 37 на 40 лв. за 1 дете, от 80 на 85 лв. за 2 деца, по-нататък се увеличават с по 5 лв.
За връзката с образователното равнище на децата – правителството прие Постановление за изменение на Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане. Правят се промени в Правилника за прилагане на Закона за семейните помощи за деца. Разширяват се възможностите на директорите да определят помощи за деца, но в натура. Предвижда се помощта за заплащане на наем да бъде спирана, ако децата не посещават училище.
АЛБЕНА НАЙДЕНОВА (реплика): Моят въпрос беше по-различен – по отношение образоваността на тези, които ще стават родители. Да има обвързаност на социалните помощи с образователен ценз. Иначе всичко, което ще се извърши от правителството, е прекрасно.
БИСЕР ПЕТКОВ: Ако възприемем такъв критерий, ще бъдем упрекнати в дискриминация. Резервиран съм за такава мярка.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Преминаваме към втори кръг въпроси. Имат думата от ГЕРБ.
РАЛИЦА ДОБРЕВА: Какви мерки предприе МТСП за пострадалите от бедствието в Бургаска област?
БИСЕР ПЕТКОВ: АСП трябва да окаже първа помощ и съдействие на пострадалите и за възстановяване на щетите. Това е разписано в Инструкцията на изпълнителен директор на агенцията, които трябва да се предприемат в такива случаи. Провеждат се социални анкети и посещаване на семействата по домовете, описване на щетите, административно обслужване, своевременно изплащане на помощи.
В Бургаско социалните работници едни от първите посетиха пострадалите населени места. Постъпили са 112 заявления за еднократна помощ. Събота и неделя с извънреден труд дирекциите за социално подпомагане обработиха почти всички заявления и до края на седмицата всички, които има одобрени заявления, ще получат еднократната помощ до 325 лв. – петкратния размер на гарантирания минимален доход.
Социалните работници проверяват критериите за възстановителна помощ по Закона за защита от бедствия. Агенцията по заетостта също се включи – ще се финансира за 3 месеца заетостта на 30 дългосрочно безработни лица от региона за възстановяване на щетите.
В началото на седмицата изпратих писмо до областния управител на Бургас, че може да се възползва от безработните в трудоспособна възраст, които получават социални помощи и които са длъжни да полагат обществено полезен труд 14 дни в месеца, 4 часа дневно. Справката показа, че броят на тези лица в Бургас И Камено е много малък. Това означава, че все по-малко хора са на социална помощ.
РАЛИЦА ДОБРЕВА: Благодаря. Нямам други въпроси.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Относно активно обсъжданото в Европейския парламент предложение за създаването на европейска гаранция за децата – качествено здравеопазване, образование, необходими социални услуги и доходи, които да гарантират достоен живот. В България 50% от децата живеят в риск от бедност. Считате ли за необходима такава европейска инициатива и какви измерения трябва да има тя за ЕС? България би ли могла да изпълнява такава европейска гаранция?
БИСЕР ПЕТКОВ: Имам малко информация за европейската гаранция за децата. Ще проуча подробно въпроса. Предполагам, че е нещо подобно на европейската гаранция за младежта, по която България удачно се справя. Има намалели равнища на безработица сред младите хора.
Ако европейската гаранция за децата бъде възприета от българското законодателство, ще бъде изпълнявана заедно с Държавната агенция за закрила на детето.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (реплика): Трябва да реагираме на предложенията на Европейския съюз. Очаквам да подготвите България за участие в такава европейска инициатива. Нямам съмнение, че ще подкрепите такава гаранция. Въпросът е доколко ще я изпълняваме. Трябва сериозно да бъдат подпомагани семействата на тези деца, за да има ефект от гаранцията. Този въпрос може да бъде поставен в контекста на председателството на Европейския съюз. Може да поставя този въпрос като парламентарен въпрос, за да го развием по-сериозно и да дадем нашия принос чрез нашите европейски депутати за тази европейска гаранция.
БИСЕР ПЕТКОВ (дуплика): Независимо дали ще ми поставите темата като парламентарен въпрос, ще проуча внимателно тази инициатива и доколко можем да се възползваме от нея.
Ползвам правото на дуплика, за да кажа, че активно работим по изпълнение на мерките за прилагане на Конвенцията за правата на хората с увреждания. Имаше изоставане, но в последните месеци го наваксваме.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Въпрос от ДПС – няма.
АЛБЕНА НАЙДЕНОВА: Вторият ми въпрос касае едно от заявените в правителствената програма намерения за постепенно въвеждане на индекс на активен живот за възрастните хора на национално и регионално ниво. Индексът е разработен с Икономическата комисия за Европа на ООН е Европейската комисия. Какво разбирате под въвеждане на този индекс и какви действия се предвиждат във връзка с това?
БИСЕР ПЕТКОВ: Такъв индекс беше разработен от МТСП преди около две години в рамките на Заключителната конференция по проект, посветен на представяне на резултатите от този проект. Една от мерките в частта „Социална политика“ е въвеждане на този индекс на национално и регионално ниво. На това са посветени множество регионални срещи, които провежда ресорният заместник-министър. Предложенията ще бъдат основа на изчисляването, прилагането и използването на този индекс. След справка с текущия напредък бих могъл да бъда по-конкретен в отговора на въпроса.
АЛБЕНА НАЙДЕНОВА: Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Преминаваме към:
ЧЕТВЪРТА ТОЧКА ОТ ДНЕВНИЯ РЕД
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за Комисията за финансов надзор ще бъде представен от г-жа Диана Йорданова.
ДИАНА ЙОРДАНОВА: Представям на Вашето внимание Закон за изменение и допълнение на Закона за финансов надзор, който има за цел решаване на три основни групи проблеми.
Първо, осигуряване бюджетна обезпеченост на Комисията.
Второ, предприемане на мерки за изпълнение на препоръки на Програмата за оценка на финансовия сектор, извършена от Международният валутен фонд и Световна банка, отнасящи се до небанковия сектор.
Трето, въвеждането в националното законодателство на промени, произтичащи от ангажиментите на Република България по въвеждане в националното право на самото законодателство на Европейския съюз.
Предложенията са представени подробно в мотивите. Законопроектът не е голям. Аз ще се спра съвсем кратко на основните предложения, които са направени в Законопроекта. На практика те са във връзка от една страна с проблемите във връзка с бюджетната осигуреност на Комисията като орган, на който са възложени множество функции от особена важност в областта на банковия сектор.
Хроничният недостиг обаче поставя под риск изпълнението на задачите по финансов надзор в съответствие с европейските изисквания към надзорните органи и регулаторни функции на Единния европейски пазар на финансови услуги.
Изготвените разчети ще способстват за решаване на проблемите във връзка със създаване актуализирани и поддържане на информационни системи за обработка.
При все по-големият и нарастващ обем и сложност на информационния поток, който Комисията получава от всички поднадзорни лица, с оглед нейната социална значимост, като една от основните функции е привличане на високо квалифицирани специалисти, плащане на задължителен членски внос към европейски надзорни органи, осигуряване на необходимата степен на конвергенция в надзорните практики на КФН спрямо компетентните органи на останалите държави членки. Защото според последните промени ние като държава членка ще извършваме съвместни проверки с колегите от останалите европейски органи по отношение на качествено прилагане на европейската регулация.
Общата оценка и основните препоръки в доклада на Международния валутен фонд и Световна банка по Програмата за оценка на финансовия сектор, по-известна като ЕFSA, която се отнася за небанкови институции в България, акцентира върху необходимостта от реформи, които да подпомогнат развитието основно на пенсионния и застрахователния сектор.
Констатирана е необходимост от изменение на Закона за КФН с цел повишаване най-вече ефективността на Комисията, подсилване на административните ѝ звена, като се прави препоръка относно начина на финансиране на Надзорния орган, а именно това да става чрез такси за осъществяване на надзор.
Колеги, трябва да имате предвид, че самата Комисия осъществява надзор върху дейности от висок обществен интерес, както вече споменах, каквато е дейността на пенсионно-осигурителните и застрахователните дружества.
С европейското законодателство, с пряко действие се въвеждат непрекъснато нови и по-сложни изисквания към самите поднадзорни лица, спазването на които КФН следва да контролира. Така например – форма и съдържание, на отчетни форми за целите на капиталова адекватност на инвестиционните посредници, застрахователи, презастрахователи, които се определят с европейски регламенти, пряко свързани с тази дейност.
Получаването и обработката на значителен обем важна, съществена информация, изисква създаване и внедряване на нов програмен продукт, както и съответния хардуер, така че да може да се обработва на ниво.
И накрая ще завърша с това, че осигуряването на бюджетната независимост на КФН е необходим елемент от постигане на законно прокламираната независимост на самата Комисия като надзорен орган, в сферата на небанковия сектор. Тази независимост при вземане на надзорни и регулаторни решения не може да бъде постигната без гарантиране на нейната финансова обезпеченост и самостоятелност, и промяна на статута на служителите.
За постигането на този резултат са необходими изменения в Устройствения закон за КФН и по модела, възприет в редица други държави членки.
Имаме подробна информация, ако представлява интерес за Комисията, можем да я предоставим на вниманието на колегите. Предложено е финансирането на надзорни органи с изцяло собствени приходи от такси, тоест да не се финансира от държавния бюджет, като тези такси ще се събират при осъществяване на правомощията и ще се разходват при спазване на принципа на неговата самостоятелност и независимост.
Тук искам да вметна само, с което завършвам, че бюджетът ще зависи от таксите, глобите и санкциите, които ще бъдат налагани от Комисията при евентуално неизпълнение на съответните препоръки, и ще постъпват директно в централния бюджет. Тоест няма да се стимулира контролиращият орган да извършва повече проверки, да налага санкции, а да събира, за да може да се самоиздържа.
Готова съм да отговарям на въпросите.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви..
Колеги, от Министерството на труда и социалната политика, някакви допълнения? Не.
Колеги, от Министерството на финансите, Вие допълнения, бележки? Не.
Колеги, откривам дискусията. Имате думата за изказвания.
КАЛИН ПОПОВСКИ: Снощи коментирахме на срещата на групата специално този Законопроект. Ние ще се въздържим от днешното гласуване. Ще имаме допълнителни въпроси към вносителите, включително и за пленарната зала, които ще бъдат внесени от нашите финансисти в голямата група. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Реплики към изказването на господин Поповски? Не виждам.
Аз ще формулирам един въпрос. Параметрите – финансови, които ги предвиждате сега в този Закон, предвидени ли са в Закона за държавния бюджет? Ако да – кажете го това. А ако не? Сега коалиционните партньори не подкрепят този Проект. Поне засега. Ако този Закон не се приеме и тези предложения са валидни в Закона за държавния бюджет, какво се случва тогава? Явно те няма да съществуват. Ще остане старият начин на финансиране, но по стария начин трябва да има финансиране, трансфер от Министерството на финансите. Ето това е въпросът, който искам да Ви задам.
ДИАНА ЙОРДАНОВА: Така е. Резонен въпрос. Първо ще започна с това и се надявам, че колегите от „Патриотичния фронт“ ще преосмислят своята позиция. Има възможност между първо и второ четене да направят своите предложения. Така че ако Законът бъде приет, надявам се „здравият разум да надделее“, ще е добре. Ако не бъде приет, ще се наложи да се финансира по-стария начин с бюджета, който и към момента се ползва, но това крие редица рискове пред самата Комисия. Защото на практика от една страна ще доведе до невъзможност от осъществяване на изключително големия обем допълнителни функции, които са и възможни по отношение на Надзора. От друга страна няма да коментирам материалната обезпеченост като база, софтуери. Всеки може да види за какво става въпрос и с каква техника, за съжаление, се работи.
На трето място, ние като страна членка няма да имаме възможност да си заплащаме в пълен размер увеличения членски внос на България, в съответните европейски органи. А това на практика крие репутационен риск. Така че дотук ще се огранича.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Други мнения? Не виждам.
Тогава ми позволете да подложа на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Комисията за финансов надзор, с вносител Министерския съвет.
Който е съгласен този Проект да бъде подкрепен, моля да гласува.
За – 9, против – няма, въздържа ли се – 9.
Предложеният Законопроект не се приема.
Благодаря Ви, колеги за участието в тази дискусия. Все пак ние не сме водеща Комисия, водеща е Комисията по бюджет и финанси. Благодаря Ви, госпожо Йорданова.
Преминаваме към
ВТОРА ТОЧКА ОТ ДНЕВНИЯ РЕД
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОДЕКСА ЗА СОЦИАЛНО ОСИГУРЯВАНЕ.
Аз ще представя предложения от нашата парламентарна група Законопроект.
В предизборните платформи на всички политически партии, фигурира желанието и намерението за осъвременяване на пенсиите.
Колегите от ГЕРБ са предприели един начин, който намира отражение и в Проекта за Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване. В същност там няма промяна в сравнение с това, което се предлага и през тази година. С изключение, разбира се, на параметрите.
И колегите от „БСП за България“ предложиха един Проект за осъвременяване на всички пенсии с осигурителен доход за 2012 г., който беше отхвърлен от Народното събрание.
Колегите от „Обединените патриоти“ в своята предизборна платформа също имат намерение за осъвременяване на пенсиите.
Това, което предлагаме ние, е промяна в така нареченото „Златно Швейцарско право“. Ще се аргументирам защо предлагаме тази промяна. Защото през последните 10 години имаме ръст на осигурителния доход, който е приблизително два пъти в сравнение с 2007 г. Освен това съотношението между среден размер на пенсията – средна работна заплата, изостава значително, както и съотношението между средния размер на пенсията и средния осигурителен доход. Доходите на домакинствата от пенсии намаляват с 0,2%. Това е информация от доклада за национална сигурност. Така че колкото и да се чудите, трябва да сте наясно, че това е точно така. Поне е записано така в доклада за национална сигурност. Ако не ми вярвате на мен, това значи, че не вярвате на доклада, който е приет от Народното събрание и който е гласуван от Министерския съвет.
Оттам нататък, защо предлагаме тази промяна. Защото първо, такава практика има. „Златното Швейцарско правило“ не е „Свещена крава“, то може да се променя и е променено в различните държави членки. Освен това е променено и в България.
Ако не бъркам годините 2005 – 2006, ръстът на инфлацията беше значителен и тогава имаше отражение на този показател във формулата за изчисляване размера на пенсията – по-точно в „Швейцарското правило“. Важното е, че такава практика има. Такава практика има и в други европейски държави с доминиране на осигурителния доход. Според нас е важно да се следва конюнктурата относно икономическото развитие.
През последните години расте брутният вътрешен продукт. Не е вярно твърдението, което казват много анализатори и хора, които се занимават със социална политика, че пенсионерите не участват в ръста на брутния вътрешен продукт, тъй като те отдавна не внасят осигурителни вноски.
Първо, това не е вярно защото тези, които са се пенсионирали и са по трудови правоотношения, внасят осигурителни вноски, макар и по-малка част.
Второ, тези хора участват косвено в ръста на средния осигурителен доход, тъй като са най-големият инвеститор на вътрешния пазар на потреблението. А потреблението при намаляващи инвестиции в България е един от основните фактори, заедно с износа, за ръста на брутния вътрешен продукт. И от тази гледна точка изобщо не съм съгласен с факта, че пенсионерите с тези над 9 милиарда, които се ползват предимно за потребление, не участват в ръста на брутния вътрешен продукт и оттам на средния осигурителен доход.
Затова ние предлагаме промяна на съотношението 75 на 25, за сметка на осигурителния доход, което ще доведе до ръст на пенсиите с 5,2%. Правителството предлага ръстът да е 3,8% (от 1,126 на 3,8, а тази година 3,4). Коефициентът за година стаж от 1,126 се променя в правителствения Проект на 1,169, а това, което ние предлагаме, е 1,185. Всъщност разликата на финансирането не е голяма. Допълнително средствата от това, което предлага правителството, са 67 млн. 500 хил. лв. по изчисление на Националния осигурителен институт, което означава, че при добро желание това предложение може да бъде подкрепено. Въпрос на желание, въпрос искаме ли пенсионерите в България да имат по-добра социална защита, искаме ли средният осигурителен доход, растейки, да има адекватно отражение върху ръста на размера на пенсиите. Готов съм да отговарям на въпросите Ви.
Нека да чуем представителите на Министерството на труда и социалната политика, на Националния осигурителен институт накратко. Имаме им становищата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛАЗАР ЛАЗАРОВ: В изпълнение на правителствената Програма това е предложението в Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване.
Искам да Ви споделя, че това което търсехте за 2005 – 2006 г., е свързано с процента в промяна на съотношението 75 на сто от ръста на индекса на потребителските цени и 25 на сто от средния осигурителен доход – това беше действащият механизъм. Нашето становище е свързано с това, че по-равното участие на индекса на потребителските цени и измененията в средния осигурителен доход гарантират по-балансирано отражение на икономическата конюнктура. Защото както Вие споделихте, има и моменти, има и елементи, в които превес ще има друг показател. За нас това решение е по-балансирано. Още повече, с новия механизъм за отчитане на реалния осигурителен принос, обективиран през годините осигурителен стаж, е по-добър показател за приноса на лицето и неговото участие в пенсионната система и възможностите за повишаване на неговите доходи. В този смисъл Министерството на труда и социалната политика счита, че тези въпроси са предимно от бюджетен характер и основното им място е свързано с обсъждане на процедурата по изготвянето на Законопроекта. Поради тази причина ще се въздържим от подкрепа на предложения Законопроект. Благодаря.
ВЕСЕЛА КАРАИВАНОВА (НОИ): Становището на Националния осигурителен институт, което е изпратено своевременно в Комисията по труда и социалната политика, доближава като позиция изразеното от заместник-министър Лазаров. Възможни са различни подходи. Темпът на нарастване на средния осигурителен доход през последните години се увеличава, което създава предпоставка за лица с един и същи осигурителен стаж, но през различни години пенсиониращи се, дори и понякога с два – три месеца разлика, да имат различни по-размер пенсии. С възприетия подход за тежестта на всяка година стаж, чрез който лицето участва в осигурителната система, на този етап ние сме дали необходимия разчет, който би трябвало да се подсигури, за да се възприеме тази мярка.
Ако в дебатите по разглеждането на бюджет за 2018 г. се намерят средства, ние сме готови да администрираме и един такъв подход за преизчисляване на пенсиите с по-голяма тежест на процента на нарастване на средния осигурителен доход.
Това са двата възможни варианта. Както Вие казахте – или промяна в „Швейцарското правило“, или преизчисляване на всички отпуснати до определена година пенсии с нов размер на среден осигурителен доход. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Колеги, имате думата за изказвания, въпроси.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Първо ще започна с „Швейцарското правило“, но кое му е „златното“ на това правило, не знам. За Швейцария с техните размери на пенсиите, с тяхната инфлация и повишаване на средния осигурителен доход може да е „златно“, но за България е под въпрос дали трябва въобще така да го наричаме. Като гледаме какви са процентите, с които увеличаваме пенсиите, едва ли може да има нещо „златно“ в него. В България прилагането му води до сериозни изоставане на размера на по-рано отпуснатите пенсии спрямо новоотпуснатите.
В Швейцария, доколкото знам аз или поне съм чел за тяхната осигурителна система, това „Швейцарското правило“ там се прилага веднъж на две години и то при условие, че инфлацията е над 4% годишно. Тоест значи и за Швейцария не е ясно защо се нарича „златно“, щом индексацията на пенсиите не е безусловна, а политически акт. Тогава защо да ни е пример Швейцария със „златните правила“, а не ни е пример Германия, където пенсиите се индексират доста по-прецизно, и то ежегодно?! Защо да нямаме наша по-съвършена система, съобразена с нашите условия, адекватно отчитаща приноса на всеки пенсионер към осигурителната система?
В тази посока е предложението на народния представител Мустафа Карадайъ и група народни представители. Те предлагат модифициран вариант на това правило, който представлява промяна в съотношението между ръста на осигурителния доход и ръста на потребителските цени на предходната година от 50:50 на 75:25% в полза на нарастването на осигурителния доход. Видно е, че така се отчита по-сериозен ръст на средния осигурителен доход. Това предложение не променя съществено състоянието и адекватността размерите на пенсия и не решава от раз драстично задълбочаващите се различия между старите и новоотпуснатите пенсии, но е стъпка за увеличаване на всички пенсии и няма как да бъде пренебрегнато. Трябва да бъде подкрепено.
Въпреки критиката в становищата ще кажа, че предложението има голяма доза рационалност, защото средно годишният осигурителен доход от 2007 г., когато беше направено последното преизчисление на пенсиите, от 398,17 лв. тогава нарасна повече от два пъти и последният обявен на сайта на НОИ за юли 2017 г. е 811,75 лв. при задържане и дори спад на инфлацията за целия този период. В резултат на това за последните 10 години различията между старите и новоотпуснатите пенсии при еднакъв осигурителен принос на лицата станаха значителни.
Това обрича не малка част от българските пенсионери, въпреки своя осигурителен принос, да получават по-ниски пенсии и реално да мизерстват. Отделно това противопоставя хората със стари пенсии на новите пенсионери и демотивира работещите хора да се осигуряват на реалните си доходи, защото и без това ще получават неадекватно ниски пенсии.
Пенсиите трябва да се актуализират с процента на инфлация и поне 75% осигурителен доход, защото изоставането на средните доходи обрича възрастните хора на геноцид.
Според мен, слабост в предложението е, че ако инфлацията започне да се увеличава с по-големи темпове, промененият чл. 100 от Кодекса за социалното осигуряване става неудобен и няма да помага да се осъвременяват адекватно пенсиите и може би трябва отново да бъде променен.
От парламентарната група на „БСП за България“ ще подкрепим предложението, защото то ще доведе до едно малко, но при всички случаи по-голямо увеличение на пенсиите при осъвременяването на досега действащата Разпоредба на чл. 100 от Кодекса за социално осигуряване.
Също приносът „осигурителния стаж“, както каза д-р Адемов, ще се отчита в по-пълна степен.
Нашето предложение за преизчисляване на всички пенсии беше отхвърлено и това е един нов вариант да направим едно по-добро преизчисляване на всички пенсии, в посока на по-голямо увеличаване на тези пенсии. Аз призовавам управляващото мнозинство да помисли по въпроса с тези предложения. Защото не приемаме едно, по всяка вероятност няма да приемем и второто, така усещам нещата. А пък в приоритетите за управление някъде на стрито място е записано „Стабилна пенсионна система, която гарантира предвидимост и спокойствие на хората в дългосрочен план“. Вижте само какво езуитско изречение! Каквото искате разбирайте от тук нататък. И след като се отхвърли предложението на БСП за преизчисляване на всички пенсии, ако отхвърлим и това предложение без ясен и точен времеви план, да кажем какви действия ще предприемем за подобряване на адекватността и размерите на всички пенсии, аз съвсем спокойно мога да Ви обвиня, че наистина търсите предвидимост и спокойствие, но по-скоро в мизерията. Благодаря Ви.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Тук толкова сме изостанали и толкова сме зле, че едни правила, които са утвърдени в една от най-утвърдената и стабилна държава като Швейцария, вече не играят там. Ако се върнем на този принцип, на тази приказка и на този модел, за който отдавна сме говорили, не знам кога ще станат нещата? Нещата трябва да се правят без научни, дълбокомислени правила – да се правят здраво – 25% на година, за няколко месеца. Тази година го направихме. Такова нещо не беше правено. Догодина също ще има една голяма порция за друг вид пенсии, в друга скала, в друга група. Ако искате, продължете да давате правила и формули. Тук трябва да се действа радикално, на едро. Ако може и за догодина да кажем една цифра 20 – 25%, по-хубаво от това няма да има. И затова ние ще го подкрепим. Аз не говоря тук като специалист, икономист. Аз говоря това, което хората го искат и го правим. Тази година показахме как може да се направи.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Господин Гьоков, първа реплика.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Уважаеми господин Шопов, аз не разбирам какво казахте. Това „Швейцарско правило“, казахте процент, че е мизерно, аз само ще Ви напомня, че в периода между 2009 и 2013 г. в нарушение на българското законодателство на Кодекса за социално осигуряване, пенсиите на българите не бяха осъвременяване по това правило, въпреки че никой не си направи труда да промени Кодекса на социалното осигуряване. Имаха си мнозинството, но те действаха от засада, техният финансов министър това каза и го изпълняваха с бюджета. Тогава лишиха българските пенсионери от мизерните проценти. При 10 – 12% увеличение на пенсиите те сега щяха да са по-високи и нямаше да Ви се налага да правите това, което правите сега.
Вие казвате, че сте ги дигнали 23%, но само минималните пенсии. Аз ще Ви напомня, че по време на периода 2005 – 2009 г. пенсиите бяха увеличени със 100%, че и малко нагоре. Д-р Адемов, повече си спомня от мен този период – и то всички пенсии, средно със 100% за четири години. Така че сте далеч от тези постижения, не се хвалете толкова.
Казвате, че догодина предвиждате някакво увеличение с 25%, но къде го пише това в бюджета? Къде го пише в средносрочната прогноза за трите години напред? Аз такова нещо не видях. Пише единствено „само 3,8% за всички пенсии“.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Втора реплика? Аз ще я направя. Колеги, аз не съм съгласен да измерваме коя парламентарна група какъв принос има за ръста на пенсиите на българските пенсионери. Защото всички парламентаристи от всички парламентарни групи сме длъжници на българските пенсионери. Това трябва да го кажем ясно.
Второ, господин Шопов, това, което Вие направихте, заслужава поздравление, Вие успяхте да изнудите Вашия голям коалиционен партньор, и то по един много деликатен начин, и ги накарахте да увеличат пенсиите само на минималните пенсии за стаж и възраст. Казахте, че струва 100 милиона – да така е, само че знаете ли колко струва тази мярка, която е само е за минималните пенсии? За 2018 г. – тази мярка подлага нови 300 милиона. Нашият проект сега предлага 67 милиона и половина. Това е голямата разлика. Това предложение, което правим за осъвременяваме, касае всички пенсии, с едно малко изключение на тези 53 хиляди, които са на максимален доход.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Ние от парламентарната група на ГЕРБ изразяваме резерв към подкрепа на този Законопроект. Видно от становищата, които ни бяха предоставени, разгледани и обсъдени на заседание на Комисията по осигурителни отношения към Националния съвет за тристранно сътрудничество на 18 октомври, предложението има само положително становище от страна на КНСБ. Не се подкрепя от нито една работодателска организация и от нито една държавна институция – нито от финансите, нито от Министерство на труда и социалната политика, нито от Националния осигурителния институт.
Това е сериозна промяна в съотношението на формулата по чл. 100 от Кодекса за социално осигуряване и би трябвало този Законопроект да бъде разгледан обстойно и на заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество, не само на така наречената „малка тристранка“.
Прави впечатление, че предложението се прави на етап на бюджетната процедура за 2018 г. Предстои утре на съвместно заседание да гледаме бюджета на държавното обществено осигуряване за 2018 г. Важен е финансовият аспект на предложението. Той има изключителна тежест, тъй като в бюджета на държавното обществено осигуряване за 2018 г. тези близо 68 млн. лв. не са предвидени.
Следва това предложение да не е като самостоятелно предложение за изменение на Кодека за социално осигуряване, а да бъде обсъдено заедно с бюджета на държавното обществено осигуряване за 2018 г.
В дългосрочен план, казвате, че са необходими 68 млн. лв. Не е предвидено, че те трябва да се дават всяка година. В дългосрочен план тези пари ще нараснат и това значително ще увеличи средствата, които ще бъдат необходими в бюджета на държавното обществено осигуряване. Ще се наруши балансът и стабилността на пенсионната система.
Поради тези съображения ние от парламентарната група на ГЕРБ ще се въздържим по този Законопроект. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Реплики? Госпожа Клисурска.
НАДЯ КЛИСУРСКА: С риск да се повторят някои от аргументите за това предложение, искам да подчертая нещо, което смятам, че е важно. Именно сега периодът е най-добър за приемаме на такъв тип предложение и той да е обвързан с гледането утре и в предстоящия месец на Закона за държавния бюджет.
Смятам, че тук става въпрос за едно принципно решение. Смятаме ли, че тази огромна диспропорция по отношение на ръста на средно месечния осигурителен доход в рамките на 10-годишния период, ако разглеждаме неговото отражение върху размера на пенсиите на хората, можем да говорим за справедливост в пенсионната система?
Когато Вие представихте Вашите аргументи по отношение на равнопоставеност, солидарност в пенсионната система, увеличавайки размера на минималната пенсия, там реалният принос на лицата спрямо техните осигурителни доходи и това, което се случваше с увеличението, не беше спазено като принцип.
Аз искам да подкрепя това, което каза госпожа Караиванова. Тя каза, че тук става въпрос на воля - 69 милиона да бъдат включени в новия Закон за държавния бюджет. Тук говорим за волята на Народното събрание да увеличи тази сума, защото увеличението от 3,8 към 5,4 и 69 милиона държавата може да си го позволи на база на разчетите, които всички ние виждаме, и на база на този бюджет, който приемаме всяка година – залагаме по-ниски нива на приходи, за да отчетем накрая на годината излишък.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Втора реплика.
МИЛКО НЕДЯЛКОВ: Госпожо Ангелова, ще се радвам, ако имате такива аргументи, които сега изложихте, ако някъде по-средата на годината Вашите коалиционни партньори не направят хода, който обеща господин Шопов. Защото тези аргументи, които Вие казвате, не бяха съотносими, когато миналата година имаше повишение на минималната пенсия в България. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Други реплики?
КАЛИН ПОПОВСКИ: Във връзка с това увеличение сега на минималната пенсия, искам да припомня, че хората, които сме в средна възраст 45 – 50 години, си спомняме студентските бригади. С нас работиха едни хора, на които държавата им плащаше 3,60 лв. надница на ден. Тези, които цял живот са били хора на тежкия физически труд, сега взимат минималните пенсии. Държавата беше длъжна това да го направи. Защото това са стотици хиляди хора, които са ощетени от онзи модел на финансиране на тежкия физически труд. Ето затова първо сме увеличили тези пенсии в този мандат на това правителство. Стараем се оттук нататък да не засягаме хората, които имат допълнителен финансов принос към пансионната система на България, защото могат да станат такива дисонанси, ако продължим да увеличаваме само минималната пенсия, но това няма да се случи. Занапред ще има индексация на всички пенсии. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Госпожо Ангелова – дуплика.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Още един път искам да кажа, че предложението на д-р Адемов се прави в заключителния етап на бюджетната процедура за 2018 г. Разчетите вече са направени. (Реплики.) Недейте да мърморите от място!
Обръщам внимание, че в Проекта на бюджет на 2018 г. социалният сектор е отново приоритет и за следващата година в бюджета на държавното обществено осигуряване има 530 милиона повече в сравнение с бюджета на държавното обществено осигуряване за 2017 г. Това е значителен ръст по отношение увеличаването на разходите за пенсии. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Други изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване Законопроект за изменение на Кодекса за социално осигуряване, № 754-01-70, с вносител Мустафа Карадайъ и група народни представители.
За – 7, против – няма, въздържали се – 12.
Проектът не е приет.
Следващата точка:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА КОДЕКСА ЗА СОЦИАЛНО ОСИГУРЯВАНЕ.
Вносител е Георги Гьоков.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Законопроектът е свързан с промяна на чл. 4б и чл. 124а, които касаят възможността на осигурените лица да се прехвърлят от частните пенсионни фондове към Фонда за държавното обществено осигуряване.
Аз ще започна малко по назад във времето. Още юни месец в приемната дойдоха доста хора, които се оплакаха от този проблем, че в Кодекса на социалното осигуряване е записано така, че се дава възможност на НАП и на НОИ да тълкуват записаното като промяна, тогава в чл. 4 б, сигурно правилно го тълкуват, че тези пет години да се смятат от възрастта, на която се пенсионира по време на подаването на документите.
И на мой актуален въпрос тогава към министъра на труда и социалната политика, той се съгласи, че не е била такава волята на законодателя, когато е променян чл. 4б и може съвсем лесно да се промени с една лека поправка в чл. 4б и 124а.
Сега в разглеждането на Кодекса за социално осигуряване, където се занимават с управлението на частните пенсионни фондове, между първо и второ гласуване е постъпило предложение на госпожа Менда Стоянова, което третира същия въпрос и дава почти същото решение на проблема с предложената промяна.
Предложенията бяха внесени горе-долу по едно и също време. Обсъдихме го с колегите вносители. Предложението ще бъде разглеждането сега, то е внесено на 11 октомври 2007 г., с № 754-04-81. Ще се разглежда тази седмица. Има го в програмата на Народното събрание. Ако бъде прието, вносителите писмено ще оттеглим нашето предложение, защото то се припокрива с това предложение на Менда Стоянова.
Сега държа да го подложим на гласуване.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Има думата заместник-министър Лазар Лазаров.
ЛАЗАР ЛАЗАРОВ: Законопроектът за изменение на Кодекса за социално осигуряване, внесен от господин Мустафа Карадайъ и група народни представители, беше гледан в Националния съвет за Тристранно сътрудничество на 27 октомври 2017 г. Вероятно има проблем с протокола, но резултатите от гласуването възпроизведоха резултатите в Комисията.
Що се касае до предложението на господин Георги Гьоков и група народни представители, бих споделил следното: по принцип Министерството на труда и социалната политика подкрепя философията на предложението в Законопроекта. Казвам това, защото беше споделено, че отхвърляме и неподкрепяме предложението. Ние подкрепяме и споделяме философията. Същевременно обаче твърдим, че с Вашето предложение замисълът, който преследвате, не може да се осъществи. Какво имаме предвид?
Давате право на лицата да променят своето осигуряване. По начина, по който е направено предложението за промяна, не се дава възможност на лицата, които са сменили вече осигуряването си, да получават пенсията си в пълен размер, а не в редуциран.
С предложението на народния представител Менда Стоянова и група народни представители този проблем е решен, поради което ние ще се въздържим от подкрепа на Вашето предложение
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Госпожо Караиванова, Вие?
ВЕСЕЛА КАРАИВАНОВА: Аз участвах в разглеждането на Законопроекта в Бюджетната комисия. Наистина този запис в Кодекса за социално осигуряване, който съществува и в момента, създаде доста проблеми на лицата, които изпуснаха възможността да прехвърлят своите средства и да получат един размер на пенсията, без да е редуциран със средствата, които са в Допълнително задължително пенсионно осигуряване.
По принцип ние подкрепяме предложението на господин Гьоков за промяна, но тъй като вече тази промяна е предложена от Менда Стоянова и група народни представители, това нещо е изчистено. По същество е изпълнена волята.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Колеги, едно уточнение.
Първо, има предложение на Менда Стоянова. Има Закон гласуван в Комисия, доклад за второ четене, но за да говорите за това нещо, трябва да е приет Законът. Трябва да е публикуван в Държавен вестник и тогава. Ами ако Народното събрание не приеме, а отхвърли този текст, това предложение? Първа хипотеза.
Втора хипотеза. Публикува се в Държавен вестник, но преди да се публикува, президентът връща този текст. Различни хипотези, теоретично възможни. Ката са възможни, тогава обсъждаме това, което сега предлагат колегите!
Иначе няма да го допусне председателят на парламента, за разглеждане в Комисията, съгласно нашия Правилник. (Реплики.)
Да това е уточнение от гледна точка на Правилника на процедурите.
Подлагам на гласуване Законопроект за изменение на Кодекса за социално осигуряване, № 754-01-76, вносители Георги Гьоков и група народни представители.
За – 8, против – 1, въздържали се – 10.
Проектът не се приема.
Благодаря Ви, колеги, за участието в днешната дискусия.
Приключваме.
(Закрито в 16,10 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Д-р Хасан Адемов
Стенограф:
Карамфил Матев
№ 17
от проведено редовно заседание на Комисията по труда, социалната и демографската политика на 1 ноември 2017 г.
ДНЕВЕН РЕД:
1. Отговори на актуални устни въпроси, отправени от членовете на Комисията към министъра на труда и социалната политика, на основание чл. 29 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
2. Законопроект за допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 754-01-70, внесен от Мустафа Карадайъ и група народни представители на 6.10.2017 г. – обсъждане за първо гласуване.
3. Законопроект за допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 754-01-76, внесен от Георги Гьоков и група народни представители на 26.10.2017 г. – обсъждане за първо гласуване.
4. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Комисията за финансов надзор, № 702-01-34, внесен от Министерския съвет на 24.10.2017 г. – обсъждане за първо гласуване.
Списъкът на присъствалите народни представители – членове на Комисията, и на гостите се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 14,30 ч. и ръководено от председателя на Комисията господин Хасан Адемов.
* * *
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Имаме кворум. Откривам заседанието.
Дневният ред на днешното заседание е раздаден.
Има предложение от колегите от КФН да разгледаме т. 4 от дневния ред след т. 1, тъй като имат ангажимент.
Съображения по дневния ред? Няма.
Моля, гласувайте предложения дневен ред с предложеното разместване на точките.
За – 17, против и въздържали се – няма.
Дневният ред се приема.
ПЪРВА ТОЧКА ОТ ДНЕВНИЯ РЕД
Давам думата на парламентарната група на ГЕРБ за въпроси.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: В Закона за държавния бюджет намира израз увеличаването на гарантирания минимален доход от 65 на 75 лв. Това ще засегне голяма част от социално уязвимите групи и хората с увреждания, чиито доходи са обвързани с гарантирания минимален доход, който не е увеличаван от 2009 г.
Какъв е ефектът от увеличаването на гарантирания минимален доход? Как ще се осигури по-добра социална закрила на хората с увреждания?
МИНИСТЪР БИСЕР ПЕТКОВ: За следващата година е предвидено увеличаване размера на гарантирания минимален доход с 15%, от 65 на 75 лв. Новият размер ще се публикува за обществени консултации и ще се определи с постановление на Министерския съвет до Нова година. С тази ключова величина са вързани размерите на много социални плащания. Ефектът ще бъде двояк – увеличаване броя на правоимащите лица и на редица социални плащания. Ще доведе до увеличаване размера на интеграционните добавки по Закона за интеграция на хората с увреждани, ще се увеличи с 13 млн. лв. сумата, която ще бъде изплащана като интеграционни добавки. Най-голямото увеличение в бюджета на МТСП е за хората с увреждания – 81 400 хил. лв. При 190 млн. лв. за тази година догодина размерът нараства до около 270 млн. лв.
С размера на гарантирания минимален доход са вързани и социалните помощи по Закона за социално подпомагане, целевите помощи за енергийно бедните и плащанията по Закона за закрила на детето. С това увеличение отговаряме на една от специфичните препоръки на Европейската комисия към България – да се разшири обхватът и да се подобри адекватността на схемите за гарантиране на минималния доход.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА (реплика): Благодаря за компетентния отговор. Политиката за хората с увреждания е приоритет за това правителство. Повишаването на гарантирания минимален доход и увеличаването на интеграционните добавки ще обхване около 500 хил. човека. Това повишава социалната защита на уязвимите групи.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Дуплика? Не.
Давам думата за въпроси на колегите от БСП за България.
НАДЯ КЛИСУРСКА: На портала за обществени консултации през миналия месец беше публикувана методиката за социална оценка при определяне потребностите на хората с увреждания съгласно чл. 12 от закона. В методиката се вижда възможността за изготвяне на социална оценка, която да прецени реалните нужди и възможности на лицето. Новост е въвеждането на анкетната карта за самооценка на потребностите. Мерките относно индивидуалните потребности ще имат препоръчителен, а не задължителен характер. Анкетната карта за самооценка на потребностите най-вероятно ще има пожелателен характер.
Изхождам от конкретна молба на лице, която получих наскоро. Лицето е със 100% инвалидност. Държавата му е обезпечила личен асистент в рамките на 4 часа. Вероятно това може да си позволи агенцията, към която то принадлежи.
В новия бюджет не виждаме как тези мерки, свързани с рехабилитация и допълнителните асистентски помощи, ще бъдат реализирани. Как ще отговорим на личната потребност на лицето от асистентска помощ от порядъка на 12- 14 часа.
БИСЕР ПЕТКОВ: Проектът на методика за социална оценка, съобразена с индивидуалните потребности, беше публикувана на сайта на МТСП и на портала за обществени консултации. Срокът изтече на 29 октомври. Попитах има ли постъпили предложения. Казаха ми, че има постъпили две становища. Очаквам да получа съгласувателна таблица. Методиката се утвърждава със заповед на министъра.
Новото в методиката е хората с увреждания да участват в оценката на потребностите, т.е. самооценка.
Проектът на методиката беше обсъден на Националния съвет за интеграция на хората с увреждания. Беше казано, че не всички ще могат да направят самооценка. Затова предложението беше тя да е с препоръчителен характер и да се извършва заедно със социалния работник.
По въпроса за асистентската помощ – другото голямо перо от Бюджет 2018 е за финансиране на услугите в домашна среда – социален личен асистент и домашен помощник. Досега те се финансираха с европейски средства. Над 640 милиона в този дълъг период са насочени за това. За първи път държавата поема финансирането на тези услуги през следващата година и са предвидени 68 400 хил. лв. Целта е да се запази обхватът на услугите, от които да се възползват над 26 хил. хора с увреждания и лица, които не могат да се самообслужват. Това ще ангажира над 14 400 лични социални асистенти.
Амбицията ни е да отворим и допълнителен прием, не само по схемата „Независим живот“, защото част от договорите с общините вече приключиха, но веднага бяха подновени с финансиране от бюджета. За тази година са отделени 15 700 хил. лв., а за следващата година – още 68 400 хил. лв.
Амбицията ни е да отворим и допълнителен прием, не само по схемата „Независим живот“, защото част от договорите с общините вече приключиха, но веднага бяха подновени с финансиране от бюджета. За тази година са отделени 15 700 хил. лв., а за следващата година – още 68 400 хил. лв.
НАДЯ КЛИСУРСКА (реплика): При оценката за необходимост от асистентска подкрепа, много често тя съдържа субективен фактор и се дават по-ниски оценки на лицата, които имат подкрепа на семействата си. На тази точкова система трябва да се обърне сериозно внимание, защото факторът „семейство“ не може да подпомогне тези хора по отношение на потребностите.
За методиката – ще се разработва План за интеграцията. Ще има дългосрочност от 5 години. Би трябвало да има и възможност за ревизия, ако не се постигат целите. Те трябва да бъдат поетапно проверявани с оглед подобряване на текстовете от методиката.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Ще се получи ли онзи луфт, който дразнеше хората – в края на годината програмата приключва, веднага след това ще се рестартира ли, или ще има период, в който няма да има сключен договор?
БИСЕР ПЕТКОВ: Ползвам дуплика, за да благодаря на г-жа Клисурска за полезните предложения. При окончателното приемане методиката те ще бъдат съобразени.
Както не допуснахме прекъсване на услугата при договорите, които изтичаха и продължават да изтичат през тази година, така няма да се прекъсне и през следващата година, защото договорите са с различни дати. Договорите с общините са сключвани по различно време. АСП прави всичко, та с изтичане на договора веднага да се подпише нов.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: От Обединените патриоти няма да задават въпрос. Аз обаче ще задам въпрос, постъпил в Комисията от гражданина Валентин Димов: Осъвременяването на пенсиите става по реда на чл. 100 – швейцарското правило. Тези, които продължават да работят, след като са придобили право на пенсия, за времето, когато са работили след правото на придобиване на пенсия, месеците или годините не се осъвременяват по реда на чл. 100. Това е първата хипотеза.
Втората хипотеза е на тези, които са навършили възрастта за пенсиониране, но продължават да работят. Когато дойде време да се осъвременява техният размер на пенсията, според Димов влизат само годините, необходими по чл. 68. Каква е практиката на МТСП и НОИ?
БИСЕР ПЕТКОВ: Изпратете този въпрос на МТСП или на НОИ, за да дадем точен отговор. Осъвременяването на пенсиите по чл. 100 до миналата година предполага увеличаване на пенсията със съответния процент, независимо дали при преизчисляването на пенсията има бонифициран стаж, тоест отложено пенсиониране, което тежи в пенсионната формула с 4%. Тази хипотеза се получи тази година при преизчисляването на пенсиите от 1 юли, тъй като годините с 4% не са се преизчислили с по-висока тежест както другите, които досега бяха с 1,1, а се преизчислиха с 1,126. Може би това е породило въпроса на гражданина. Моля да ни го предоставите, за да видим точно какво ще отговорим.
По отношение на допълнителния стаж след пенсиониране, пенсионерите имат право да поискат преизчисляване с допълнителен стаж и доход. Може и с двете, може и само с допълнителен стаж. Пенсионният орган прави това. В редки случаи се получава по-малък размер на пенсията, но се запазва старият, по-благоприятен. Годините след пенсиониране нямат по-висока тежест в пенсионната формула.
Г-жа Караиванова допълва, че ако действителният размер е над максималния, тези преизчислявания се отразяват в решението, но лицето не получава повишението.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Ще Ви изпратя писмото на човека. Има съмнения в преизчисляването.
АЛБЕНА НАЙДЕНОВА (ПП „Воля“): Въпросът ми е свързан с политиките за увеличаване на раждаемостта. Смятате ли, че помощите са ефективно и ефикасно лекарство за преодоляване на този проблем? Трябва ли да се обвържат тези помощи с образованието на двойката, решили да стават родители, за да не се случва деца да раждат деца?
БИСЕР ПЕТКОВ: Семейните помощи за деца са инструмент за подкрепа на семействата. В бюджета на Министерството за следващата година е предвидена нова политика – средствата са в най-голям размер в сравнение с другите политики, които провеждаме. Изплащат се над 560 млн. лв. като семейни помощи за деца. Предлага се да се увеличи подоходният критерий от 400 на 450 лв., а за отглеждането на деца до завършването на средно образование се предлага въвеждането на още един подоходен критерий. Около 20 хиляди семейства ще получат допълнителна подкрепа, които не са получавали – когато родителите имат доходи около средните (от 400 до 500 лв. доход също ще получават семейна помощ), ако се приеме законът, а помощта е 80% от пълния размер. Пълният размер се повишава от 37 на 40 лв. за 1 дете, от 80 на 85 лв. за 2 деца, по-нататък се увеличават с по 5 лв.
За връзката с образователното равнище на децата – правителството прие Постановление за изменение на Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане. Правят се промени в Правилника за прилагане на Закона за семейните помощи за деца. Разширяват се възможностите на директорите да определят помощи за деца, но в натура. Предвижда се помощта за заплащане на наем да бъде спирана, ако децата не посещават училище.
АЛБЕНА НАЙДЕНОВА (реплика): Моят въпрос беше по-различен – по отношение образоваността на тези, които ще стават родители. Да има обвързаност на социалните помощи с образователен ценз. Иначе всичко, което ще се извърши от правителството, е прекрасно.
БИСЕР ПЕТКОВ: Ако възприемем такъв критерий, ще бъдем упрекнати в дискриминация. Резервиран съм за такава мярка.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Преминаваме към втори кръг въпроси. Имат думата от ГЕРБ.
РАЛИЦА ДОБРЕВА: Какви мерки предприе МТСП за пострадалите от бедствието в Бургаска област?
БИСЕР ПЕТКОВ: АСП трябва да окаже първа помощ и съдействие на пострадалите и за възстановяване на щетите. Това е разписано в Инструкцията на изпълнителен директор на агенцията, които трябва да се предприемат в такива случаи. Провеждат се социални анкети и посещаване на семействата по домовете, описване на щетите, административно обслужване, своевременно изплащане на помощи.
В Бургаско социалните работници едни от първите посетиха пострадалите населени места. Постъпили са 112 заявления за еднократна помощ. Събота и неделя с извънреден труд дирекциите за социално подпомагане обработиха почти всички заявления и до края на седмицата всички, които има одобрени заявления, ще получат еднократната помощ до 325 лв. – петкратния размер на гарантирания минимален доход.
Социалните работници проверяват критериите за възстановителна помощ по Закона за защита от бедствия. Агенцията по заетостта също се включи – ще се финансира за 3 месеца заетостта на 30 дългосрочно безработни лица от региона за възстановяване на щетите.
В началото на седмицата изпратих писмо до областния управител на Бургас, че може да се възползва от безработните в трудоспособна възраст, които получават социални помощи и които са длъжни да полагат обществено полезен труд 14 дни в месеца, 4 часа дневно. Справката показа, че броят на тези лица в Бургас И Камено е много малък. Това означава, че все по-малко хора са на социална помощ.
РАЛИЦА ДОБРЕВА: Благодаря. Нямам други въпроси.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Относно активно обсъжданото в Европейския парламент предложение за създаването на европейска гаранция за децата – качествено здравеопазване, образование, необходими социални услуги и доходи, които да гарантират достоен живот. В България 50% от децата живеят в риск от бедност. Считате ли за необходима такава европейска инициатива и какви измерения трябва да има тя за ЕС? България би ли могла да изпълнява такава европейска гаранция?
БИСЕР ПЕТКОВ: Имам малко информация за европейската гаранция за децата. Ще проуча подробно въпроса. Предполагам, че е нещо подобно на европейската гаранция за младежта, по която България удачно се справя. Има намалели равнища на безработица сред младите хора.
Ако европейската гаранция за децата бъде възприета от българското законодателство, ще бъде изпълнявана заедно с Държавната агенция за закрила на детето.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (реплика): Трябва да реагираме на предложенията на Европейския съюз. Очаквам да подготвите България за участие в такава европейска инициатива. Нямам съмнение, че ще подкрепите такава гаранция. Въпросът е доколко ще я изпълняваме. Трябва сериозно да бъдат подпомагани семействата на тези деца, за да има ефект от гаранцията. Този въпрос може да бъде поставен в контекста на председателството на Европейския съюз. Може да поставя този въпрос като парламентарен въпрос, за да го развием по-сериозно и да дадем нашия принос чрез нашите европейски депутати за тази европейска гаранция.
БИСЕР ПЕТКОВ (дуплика): Независимо дали ще ми поставите темата като парламентарен въпрос, ще проуча внимателно тази инициатива и доколко можем да се възползваме от нея.
Ползвам правото на дуплика, за да кажа, че активно работим по изпълнение на мерките за прилагане на Конвенцията за правата на хората с увреждания. Имаше изоставане, но в последните месеци го наваксваме.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Въпрос от ДПС – няма.
АЛБЕНА НАЙДЕНОВА: Вторият ми въпрос касае едно от заявените в правителствената програма намерения за постепенно въвеждане на индекс на активен живот за възрастните хора на национално и регионално ниво. Индексът е разработен с Икономическата комисия за Европа на ООН е Европейската комисия. Какво разбирате под въвеждане на този индекс и какви действия се предвиждат във връзка с това?
БИСЕР ПЕТКОВ: Такъв индекс беше разработен от МТСП преди около две години в рамките на Заключителната конференция по проект, посветен на представяне на резултатите от този проект. Една от мерките в частта „Социална политика“ е въвеждане на този индекс на национално и регионално ниво. На това са посветени множество регионални срещи, които провежда ресорният заместник-министър. Предложенията ще бъдат основа на изчисляването, прилагането и използването на този индекс. След справка с текущия напредък бих могъл да бъда по-конкретен в отговора на въпроса.
АЛБЕНА НАЙДЕНОВА: Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Преминаваме към:
ЧЕТВЪРТА ТОЧКА ОТ ДНЕВНИЯ РЕД
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за Комисията за финансов надзор ще бъде представен от г-жа Диана Йорданова.
ДИАНА ЙОРДАНОВА: Представям на Вашето внимание Закон за изменение и допълнение на Закона за финансов надзор, който има за цел решаване на три основни групи проблеми.
Първо, осигуряване бюджетна обезпеченост на Комисията.
Второ, предприемане на мерки за изпълнение на препоръки на Програмата за оценка на финансовия сектор, извършена от Международният валутен фонд и Световна банка, отнасящи се до небанковия сектор.
Трето, въвеждането в националното законодателство на промени, произтичащи от ангажиментите на Република България по въвеждане в националното право на самото законодателство на Европейския съюз.
Предложенията са представени подробно в мотивите. Законопроектът не е голям. Аз ще се спра съвсем кратко на основните предложения, които са направени в Законопроекта. На практика те са във връзка от една страна с проблемите във връзка с бюджетната осигуреност на Комисията като орган, на който са възложени множество функции от особена важност в областта на банковия сектор.
Хроничният недостиг обаче поставя под риск изпълнението на задачите по финансов надзор в съответствие с европейските изисквания към надзорните органи и регулаторни функции на Единния европейски пазар на финансови услуги.
Изготвените разчети ще способстват за решаване на проблемите във връзка със създаване актуализирани и поддържане на информационни системи за обработка.
При все по-големият и нарастващ обем и сложност на информационния поток, който Комисията получава от всички поднадзорни лица, с оглед нейната социална значимост, като една от основните функции е привличане на високо квалифицирани специалисти, плащане на задължителен членски внос към европейски надзорни органи, осигуряване на необходимата степен на конвергенция в надзорните практики на КФН спрямо компетентните органи на останалите държави членки. Защото според последните промени ние като държава членка ще извършваме съвместни проверки с колегите от останалите европейски органи по отношение на качествено прилагане на европейската регулация.
Общата оценка и основните препоръки в доклада на Международния валутен фонд и Световна банка по Програмата за оценка на финансовия сектор, по-известна като ЕFSA, която се отнася за небанкови институции в България, акцентира върху необходимостта от реформи, които да подпомогнат развитието основно на пенсионния и застрахователния сектор.
Констатирана е необходимост от изменение на Закона за КФН с цел повишаване най-вече ефективността на Комисията, подсилване на административните ѝ звена, като се прави препоръка относно начина на финансиране на Надзорния орган, а именно това да става чрез такси за осъществяване на надзор.
Колеги, трябва да имате предвид, че самата Комисия осъществява надзор върху дейности от висок обществен интерес, както вече споменах, каквато е дейността на пенсионно-осигурителните и застрахователните дружества.
С европейското законодателство, с пряко действие се въвеждат непрекъснато нови и по-сложни изисквания към самите поднадзорни лица, спазването на които КФН следва да контролира. Така например – форма и съдържание, на отчетни форми за целите на капиталова адекватност на инвестиционните посредници, застрахователи, презастрахователи, които се определят с европейски регламенти, пряко свързани с тази дейност.
Получаването и обработката на значителен обем важна, съществена информация, изисква създаване и внедряване на нов програмен продукт, както и съответния хардуер, така че да може да се обработва на ниво.
И накрая ще завърша с това, че осигуряването на бюджетната независимост на КФН е необходим елемент от постигане на законно прокламираната независимост на самата Комисия като надзорен орган, в сферата на небанковия сектор. Тази независимост при вземане на надзорни и регулаторни решения не може да бъде постигната без гарантиране на нейната финансова обезпеченост и самостоятелност, и промяна на статута на служителите.
За постигането на този резултат са необходими изменения в Устройствения закон за КФН и по модела, възприет в редица други държави членки.
Имаме подробна информация, ако представлява интерес за Комисията, можем да я предоставим на вниманието на колегите. Предложено е финансирането на надзорни органи с изцяло собствени приходи от такси, тоест да не се финансира от държавния бюджет, като тези такси ще се събират при осъществяване на правомощията и ще се разходват при спазване на принципа на неговата самостоятелност и независимост.
Тук искам да вметна само, с което завършвам, че бюджетът ще зависи от таксите, глобите и санкциите, които ще бъдат налагани от Комисията при евентуално неизпълнение на съответните препоръки, и ще постъпват директно в централния бюджет. Тоест няма да се стимулира контролиращият орган да извършва повече проверки, да налага санкции, а да събира, за да може да се самоиздържа.
Готова съм да отговарям на въпросите.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви..
Колеги, от Министерството на труда и социалната политика, някакви допълнения? Не.
Колеги, от Министерството на финансите, Вие допълнения, бележки? Не.
Колеги, откривам дискусията. Имате думата за изказвания.
КАЛИН ПОПОВСКИ: Снощи коментирахме на срещата на групата специално този Законопроект. Ние ще се въздържим от днешното гласуване. Ще имаме допълнителни въпроси към вносителите, включително и за пленарната зала, които ще бъдат внесени от нашите финансисти в голямата група. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Реплики към изказването на господин Поповски? Не виждам.
Аз ще формулирам един въпрос. Параметрите – финансови, които ги предвиждате сега в този Закон, предвидени ли са в Закона за държавния бюджет? Ако да – кажете го това. А ако не? Сега коалиционните партньори не подкрепят този Проект. Поне засега. Ако този Закон не се приеме и тези предложения са валидни в Закона за държавния бюджет, какво се случва тогава? Явно те няма да съществуват. Ще остане старият начин на финансиране, но по стария начин трябва да има финансиране, трансфер от Министерството на финансите. Ето това е въпросът, който искам да Ви задам.
ДИАНА ЙОРДАНОВА: Така е. Резонен въпрос. Първо ще започна с това и се надявам, че колегите от „Патриотичния фронт“ ще преосмислят своята позиция. Има възможност между първо и второ четене да направят своите предложения. Така че ако Законът бъде приет, надявам се „здравият разум да надделее“, ще е добре. Ако не бъде приет, ще се наложи да се финансира по-стария начин с бюджета, който и към момента се ползва, но това крие редица рискове пред самата Комисия. Защото на практика от една страна ще доведе до невъзможност от осъществяване на изключително големия обем допълнителни функции, които са и възможни по отношение на Надзора. От друга страна няма да коментирам материалната обезпеченост като база, софтуери. Всеки може да види за какво става въпрос и с каква техника, за съжаление, се работи.
На трето място, ние като страна членка няма да имаме възможност да си заплащаме в пълен размер увеличения членски внос на България, в съответните европейски органи. А това на практика крие репутационен риск. Така че дотук ще се огранича.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Други мнения? Не виждам.
Тогава ми позволете да подложа на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Комисията за финансов надзор, с вносител Министерския съвет.
Който е съгласен този Проект да бъде подкрепен, моля да гласува.
За – 9, против – няма, въздържа ли се – 9.
Предложеният Законопроект не се приема.
Благодаря Ви, колеги за участието в тази дискусия. Все пак ние не сме водеща Комисия, водеща е Комисията по бюджет и финанси. Благодаря Ви, госпожо Йорданова.
Преминаваме към
ВТОРА ТОЧКА ОТ ДНЕВНИЯ РЕД
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОДЕКСА ЗА СОЦИАЛНО ОСИГУРЯВАНЕ.
Аз ще представя предложения от нашата парламентарна група Законопроект.
В предизборните платформи на всички политически партии, фигурира желанието и намерението за осъвременяване на пенсиите.
Колегите от ГЕРБ са предприели един начин, който намира отражение и в Проекта за Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване. В същност там няма промяна в сравнение с това, което се предлага и през тази година. С изключение, разбира се, на параметрите.
И колегите от „БСП за България“ предложиха един Проект за осъвременяване на всички пенсии с осигурителен доход за 2012 г., който беше отхвърлен от Народното събрание.
Колегите от „Обединените патриоти“ в своята предизборна платформа също имат намерение за осъвременяване на пенсиите.
Това, което предлагаме ние, е промяна в така нареченото „Златно Швейцарско право“. Ще се аргументирам защо предлагаме тази промяна. Защото през последните 10 години имаме ръст на осигурителния доход, който е приблизително два пъти в сравнение с 2007 г. Освен това съотношението между среден размер на пенсията – средна работна заплата, изостава значително, както и съотношението между средния размер на пенсията и средния осигурителен доход. Доходите на домакинствата от пенсии намаляват с 0,2%. Това е информация от доклада за национална сигурност. Така че колкото и да се чудите, трябва да сте наясно, че това е точно така. Поне е записано така в доклада за национална сигурност. Ако не ми вярвате на мен, това значи, че не вярвате на доклада, който е приет от Народното събрание и който е гласуван от Министерския съвет.
Оттам нататък, защо предлагаме тази промяна. Защото първо, такава практика има. „Златното Швейцарско правило“ не е „Свещена крава“, то може да се променя и е променено в различните държави членки. Освен това е променено и в България.
Ако не бъркам годините 2005 – 2006, ръстът на инфлацията беше значителен и тогава имаше отражение на този показател във формулата за изчисляване размера на пенсията – по-точно в „Швейцарското правило“. Важното е, че такава практика има. Такава практика има и в други европейски държави с доминиране на осигурителния доход. Според нас е важно да се следва конюнктурата относно икономическото развитие.
През последните години расте брутният вътрешен продукт. Не е вярно твърдението, което казват много анализатори и хора, които се занимават със социална политика, че пенсионерите не участват в ръста на брутния вътрешен продукт, тъй като те отдавна не внасят осигурителни вноски.
Първо, това не е вярно защото тези, които са се пенсионирали и са по трудови правоотношения, внасят осигурителни вноски, макар и по-малка част.
Второ, тези хора участват косвено в ръста на средния осигурителен доход, тъй като са най-големият инвеститор на вътрешния пазар на потреблението. А потреблението при намаляващи инвестиции в България е един от основните фактори, заедно с износа, за ръста на брутния вътрешен продукт. И от тази гледна точка изобщо не съм съгласен с факта, че пенсионерите с тези над 9 милиарда, които се ползват предимно за потребление, не участват в ръста на брутния вътрешен продукт и оттам на средния осигурителен доход.
Затова ние предлагаме промяна на съотношението 75 на 25, за сметка на осигурителния доход, което ще доведе до ръст на пенсиите с 5,2%. Правителството предлага ръстът да е 3,8% (от 1,126 на 3,8, а тази година 3,4). Коефициентът за година стаж от 1,126 се променя в правителствения Проект на 1,169, а това, което ние предлагаме, е 1,185. Всъщност разликата на финансирането не е голяма. Допълнително средствата от това, което предлага правителството, са 67 млн. 500 хил. лв. по изчисление на Националния осигурителен институт, което означава, че при добро желание това предложение може да бъде подкрепено. Въпрос на желание, въпрос искаме ли пенсионерите в България да имат по-добра социална защита, искаме ли средният осигурителен доход, растейки, да има адекватно отражение върху ръста на размера на пенсиите. Готов съм да отговарям на въпросите Ви.
Нека да чуем представителите на Министерството на труда и социалната политика, на Националния осигурителен институт накратко. Имаме им становищата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛАЗАР ЛАЗАРОВ: В изпълнение на правителствената Програма това е предложението в Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване.
Искам да Ви споделя, че това което търсехте за 2005 – 2006 г., е свързано с процента в промяна на съотношението 75 на сто от ръста на индекса на потребителските цени и 25 на сто от средния осигурителен доход – това беше действащият механизъм. Нашето становище е свързано с това, че по-равното участие на индекса на потребителските цени и измененията в средния осигурителен доход гарантират по-балансирано отражение на икономическата конюнктура. Защото както Вие споделихте, има и моменти, има и елементи, в които превес ще има друг показател. За нас това решение е по-балансирано. Още повече, с новия механизъм за отчитане на реалния осигурителен принос, обективиран през годините осигурителен стаж, е по-добър показател за приноса на лицето и неговото участие в пенсионната система и възможностите за повишаване на неговите доходи. В този смисъл Министерството на труда и социалната политика счита, че тези въпроси са предимно от бюджетен характер и основното им място е свързано с обсъждане на процедурата по изготвянето на Законопроекта. Поради тази причина ще се въздържим от подкрепа на предложения Законопроект. Благодаря.
ВЕСЕЛА КАРАИВАНОВА (НОИ): Становището на Националния осигурителен институт, което е изпратено своевременно в Комисията по труда и социалната политика, доближава като позиция изразеното от заместник-министър Лазаров. Възможни са различни подходи. Темпът на нарастване на средния осигурителен доход през последните години се увеличава, което създава предпоставка за лица с един и същи осигурителен стаж, но през различни години пенсиониращи се, дори и понякога с два – три месеца разлика, да имат различни по-размер пенсии. С възприетия подход за тежестта на всяка година стаж, чрез който лицето участва в осигурителната система, на този етап ние сме дали необходимия разчет, който би трябвало да се подсигури, за да се възприеме тази мярка.
Ако в дебатите по разглеждането на бюджет за 2018 г. се намерят средства, ние сме готови да администрираме и един такъв подход за преизчисляване на пенсиите с по-голяма тежест на процента на нарастване на средния осигурителен доход.
Това са двата възможни варианта. Както Вие казахте – или промяна в „Швейцарското правило“, или преизчисляване на всички отпуснати до определена година пенсии с нов размер на среден осигурителен доход. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Колеги, имате думата за изказвания, въпроси.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Първо ще започна с „Швейцарското правило“, но кое му е „златното“ на това правило, не знам. За Швейцария с техните размери на пенсиите, с тяхната инфлация и повишаване на средния осигурителен доход може да е „златно“, но за България е под въпрос дали трябва въобще така да го наричаме. Като гледаме какви са процентите, с които увеличаваме пенсиите, едва ли може да има нещо „златно“ в него. В България прилагането му води до сериозни изоставане на размера на по-рано отпуснатите пенсии спрямо новоотпуснатите.
В Швейцария, доколкото знам аз или поне съм чел за тяхната осигурителна система, това „Швейцарското правило“ там се прилага веднъж на две години и то при условие, че инфлацията е над 4% годишно. Тоест значи и за Швейцария не е ясно защо се нарича „златно“, щом индексацията на пенсиите не е безусловна, а политически акт. Тогава защо да ни е пример Швейцария със „златните правила“, а не ни е пример Германия, където пенсиите се индексират доста по-прецизно, и то ежегодно?! Защо да нямаме наша по-съвършена система, съобразена с нашите условия, адекватно отчитаща приноса на всеки пенсионер към осигурителната система?
В тази посока е предложението на народния представител Мустафа Карадайъ и група народни представители. Те предлагат модифициран вариант на това правило, който представлява промяна в съотношението между ръста на осигурителния доход и ръста на потребителските цени на предходната година от 50:50 на 75:25% в полза на нарастването на осигурителния доход. Видно е, че така се отчита по-сериозен ръст на средния осигурителен доход. Това предложение не променя съществено състоянието и адекватността размерите на пенсия и не решава от раз драстично задълбочаващите се различия между старите и новоотпуснатите пенсии, но е стъпка за увеличаване на всички пенсии и няма как да бъде пренебрегнато. Трябва да бъде подкрепено.
Въпреки критиката в становищата ще кажа, че предложението има голяма доза рационалност, защото средно годишният осигурителен доход от 2007 г., когато беше направено последното преизчисление на пенсиите, от 398,17 лв. тогава нарасна повече от два пъти и последният обявен на сайта на НОИ за юли 2017 г. е 811,75 лв. при задържане и дори спад на инфлацията за целия този период. В резултат на това за последните 10 години различията между старите и новоотпуснатите пенсии при еднакъв осигурителен принос на лицата станаха значителни.
Това обрича не малка част от българските пенсионери, въпреки своя осигурителен принос, да получават по-ниски пенсии и реално да мизерстват. Отделно това противопоставя хората със стари пенсии на новите пенсионери и демотивира работещите хора да се осигуряват на реалните си доходи, защото и без това ще получават неадекватно ниски пенсии.
Пенсиите трябва да се актуализират с процента на инфлация и поне 75% осигурителен доход, защото изоставането на средните доходи обрича възрастните хора на геноцид.
Според мен, слабост в предложението е, че ако инфлацията започне да се увеличава с по-големи темпове, промененият чл. 100 от Кодекса за социалното осигуряване става неудобен и няма да помага да се осъвременяват адекватно пенсиите и може би трябва отново да бъде променен.
От парламентарната група на „БСП за България“ ще подкрепим предложението, защото то ще доведе до едно малко, но при всички случаи по-голямо увеличение на пенсиите при осъвременяването на досега действащата Разпоредба на чл. 100 от Кодекса за социално осигуряване.
Също приносът „осигурителния стаж“, както каза д-р Адемов, ще се отчита в по-пълна степен.
Нашето предложение за преизчисляване на всички пенсии беше отхвърлено и това е един нов вариант да направим едно по-добро преизчисляване на всички пенсии, в посока на по-голямо увеличаване на тези пенсии. Аз призовавам управляващото мнозинство да помисли по въпроса с тези предложения. Защото не приемаме едно, по всяка вероятност няма да приемем и второто, така усещам нещата. А пък в приоритетите за управление някъде на стрито място е записано „Стабилна пенсионна система, която гарантира предвидимост и спокойствие на хората в дългосрочен план“. Вижте само какво езуитско изречение! Каквото искате разбирайте от тук нататък. И след като се отхвърли предложението на БСП за преизчисляване на всички пенсии, ако отхвърлим и това предложение без ясен и точен времеви план, да кажем какви действия ще предприемем за подобряване на адекватността и размерите на всички пенсии, аз съвсем спокойно мога да Ви обвиня, че наистина търсите предвидимост и спокойствие, но по-скоро в мизерията. Благодаря Ви.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Тук толкова сме изостанали и толкова сме зле, че едни правила, които са утвърдени в една от най-утвърдената и стабилна държава като Швейцария, вече не играят там. Ако се върнем на този принцип, на тази приказка и на този модел, за който отдавна сме говорили, не знам кога ще станат нещата? Нещата трябва да се правят без научни, дълбокомислени правила – да се правят здраво – 25% на година, за няколко месеца. Тази година го направихме. Такова нещо не беше правено. Догодина също ще има една голяма порция за друг вид пенсии, в друга скала, в друга група. Ако искате, продължете да давате правила и формули. Тук трябва да се действа радикално, на едро. Ако може и за догодина да кажем една цифра 20 – 25%, по-хубаво от това няма да има. И затова ние ще го подкрепим. Аз не говоря тук като специалист, икономист. Аз говоря това, което хората го искат и го правим. Тази година показахме как може да се направи.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Господин Гьоков, първа реплика.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Уважаеми господин Шопов, аз не разбирам какво казахте. Това „Швейцарско правило“, казахте процент, че е мизерно, аз само ще Ви напомня, че в периода между 2009 и 2013 г. в нарушение на българското законодателство на Кодекса за социално осигуряване, пенсиите на българите не бяха осъвременяване по това правило, въпреки че никой не си направи труда да промени Кодекса на социалното осигуряване. Имаха си мнозинството, но те действаха от засада, техният финансов министър това каза и го изпълняваха с бюджета. Тогава лишиха българските пенсионери от мизерните проценти. При 10 – 12% увеличение на пенсиите те сега щяха да са по-високи и нямаше да Ви се налага да правите това, което правите сега.
Вие казвате, че сте ги дигнали 23%, но само минималните пенсии. Аз ще Ви напомня, че по време на периода 2005 – 2009 г. пенсиите бяха увеличени със 100%, че и малко нагоре. Д-р Адемов, повече си спомня от мен този период – и то всички пенсии, средно със 100% за четири години. Така че сте далеч от тези постижения, не се хвалете толкова.
Казвате, че догодина предвиждате някакво увеличение с 25%, но къде го пише това в бюджета? Къде го пише в средносрочната прогноза за трите години напред? Аз такова нещо не видях. Пише единствено „само 3,8% за всички пенсии“.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Втора реплика? Аз ще я направя. Колеги, аз не съм съгласен да измерваме коя парламентарна група какъв принос има за ръста на пенсиите на българските пенсионери. Защото всички парламентаристи от всички парламентарни групи сме длъжници на българските пенсионери. Това трябва да го кажем ясно.
Второ, господин Шопов, това, което Вие направихте, заслужава поздравление, Вие успяхте да изнудите Вашия голям коалиционен партньор, и то по един много деликатен начин, и ги накарахте да увеличат пенсиите само на минималните пенсии за стаж и възраст. Казахте, че струва 100 милиона – да така е, само че знаете ли колко струва тази мярка, която е само е за минималните пенсии? За 2018 г. – тази мярка подлага нови 300 милиона. Нашият проект сега предлага 67 милиона и половина. Това е голямата разлика. Това предложение, което правим за осъвременяваме, касае всички пенсии, с едно малко изключение на тези 53 хиляди, които са на максимален доход.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Ние от парламентарната група на ГЕРБ изразяваме резерв към подкрепа на този Законопроект. Видно от становищата, които ни бяха предоставени, разгледани и обсъдени на заседание на Комисията по осигурителни отношения към Националния съвет за тристранно сътрудничество на 18 октомври, предложението има само положително становище от страна на КНСБ. Не се подкрепя от нито една работодателска организация и от нито една държавна институция – нито от финансите, нито от Министерство на труда и социалната политика, нито от Националния осигурителния институт.
Това е сериозна промяна в съотношението на формулата по чл. 100 от Кодекса за социално осигуряване и би трябвало този Законопроект да бъде разгледан обстойно и на заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество, не само на така наречената „малка тристранка“.
Прави впечатление, че предложението се прави на етап на бюджетната процедура за 2018 г. Предстои утре на съвместно заседание да гледаме бюджета на държавното обществено осигуряване за 2018 г. Важен е финансовият аспект на предложението. Той има изключителна тежест, тъй като в бюджета на държавното обществено осигуряване за 2018 г. тези близо 68 млн. лв. не са предвидени.
Следва това предложение да не е като самостоятелно предложение за изменение на Кодека за социално осигуряване, а да бъде обсъдено заедно с бюджета на държавното обществено осигуряване за 2018 г.
В дългосрочен план, казвате, че са необходими 68 млн. лв. Не е предвидено, че те трябва да се дават всяка година. В дългосрочен план тези пари ще нараснат и това значително ще увеличи средствата, които ще бъдат необходими в бюджета на държавното обществено осигуряване. Ще се наруши балансът и стабилността на пенсионната система.
Поради тези съображения ние от парламентарната група на ГЕРБ ще се въздържим по този Законопроект. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Реплики? Госпожа Клисурска.
НАДЯ КЛИСУРСКА: С риск да се повторят някои от аргументите за това предложение, искам да подчертая нещо, което смятам, че е важно. Именно сега периодът е най-добър за приемаме на такъв тип предложение и той да е обвързан с гледането утре и в предстоящия месец на Закона за държавния бюджет.
Смятам, че тук става въпрос за едно принципно решение. Смятаме ли, че тази огромна диспропорция по отношение на ръста на средно месечния осигурителен доход в рамките на 10-годишния период, ако разглеждаме неговото отражение върху размера на пенсиите на хората, можем да говорим за справедливост в пенсионната система?
Когато Вие представихте Вашите аргументи по отношение на равнопоставеност, солидарност в пенсионната система, увеличавайки размера на минималната пенсия, там реалният принос на лицата спрямо техните осигурителни доходи и това, което се случваше с увеличението, не беше спазено като принцип.
Аз искам да подкрепя това, което каза госпожа Караиванова. Тя каза, че тук става въпрос на воля - 69 милиона да бъдат включени в новия Закон за държавния бюджет. Тук говорим за волята на Народното събрание да увеличи тази сума, защото увеличението от 3,8 към 5,4 и 69 милиона държавата може да си го позволи на база на разчетите, които всички ние виждаме, и на база на този бюджет, който приемаме всяка година – залагаме по-ниски нива на приходи, за да отчетем накрая на годината излишък.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Втора реплика.
МИЛКО НЕДЯЛКОВ: Госпожо Ангелова, ще се радвам, ако имате такива аргументи, които сега изложихте, ако някъде по-средата на годината Вашите коалиционни партньори не направят хода, който обеща господин Шопов. Защото тези аргументи, които Вие казвате, не бяха съотносими, когато миналата година имаше повишение на минималната пенсия в България. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Други реплики?
КАЛИН ПОПОВСКИ: Във връзка с това увеличение сега на минималната пенсия, искам да припомня, че хората, които сме в средна възраст 45 – 50 години, си спомняме студентските бригади. С нас работиха едни хора, на които държавата им плащаше 3,60 лв. надница на ден. Тези, които цял живот са били хора на тежкия физически труд, сега взимат минималните пенсии. Държавата беше длъжна това да го направи. Защото това са стотици хиляди хора, които са ощетени от онзи модел на финансиране на тежкия физически труд. Ето затова първо сме увеличили тези пенсии в този мандат на това правителство. Стараем се оттук нататък да не засягаме хората, които имат допълнителен финансов принос към пансионната система на България, защото могат да станат такива дисонанси, ако продължим да увеличаваме само минималната пенсия, но това няма да се случи. Занапред ще има индексация на всички пенсии. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Госпожо Ангелова – дуплика.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Още един път искам да кажа, че предложението на д-р Адемов се прави в заключителния етап на бюджетната процедура за 2018 г. Разчетите вече са направени. (Реплики.) Недейте да мърморите от място!
Обръщам внимание, че в Проекта на бюджет на 2018 г. социалният сектор е отново приоритет и за следващата година в бюджета на държавното обществено осигуряване има 530 милиона повече в сравнение с бюджета на държавното обществено осигуряване за 2017 г. Това е значителен ръст по отношение увеличаването на разходите за пенсии. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Други изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване Законопроект за изменение на Кодекса за социално осигуряване, № 754-01-70, с вносител Мустафа Карадайъ и група народни представители.
За – 7, против – няма, въздържали се – 12.
Проектът не е приет.
Следващата точка:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА КОДЕКСА ЗА СОЦИАЛНО ОСИГУРЯВАНЕ.
Вносител е Георги Гьоков.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Законопроектът е свързан с промяна на чл. 4б и чл. 124а, които касаят възможността на осигурените лица да се прехвърлят от частните пенсионни фондове към Фонда за държавното обществено осигуряване.
Аз ще започна малко по назад във времето. Още юни месец в приемната дойдоха доста хора, които се оплакаха от този проблем, че в Кодекса на социалното осигуряване е записано така, че се дава възможност на НАП и на НОИ да тълкуват записаното като промяна, тогава в чл. 4 б, сигурно правилно го тълкуват, че тези пет години да се смятат от възрастта, на която се пенсионира по време на подаването на документите.
И на мой актуален въпрос тогава към министъра на труда и социалната политика, той се съгласи, че не е била такава волята на законодателя, когато е променян чл. 4б и може съвсем лесно да се промени с една лека поправка в чл. 4б и 124а.
Сега в разглеждането на Кодекса за социално осигуряване, където се занимават с управлението на частните пенсионни фондове, между първо и второ гласуване е постъпило предложение на госпожа Менда Стоянова, което третира същия въпрос и дава почти същото решение на проблема с предложената промяна.
Предложенията бяха внесени горе-долу по едно и също време. Обсъдихме го с колегите вносители. Предложението ще бъде разглеждането сега, то е внесено на 11 октомври 2007 г., с № 754-04-81. Ще се разглежда тази седмица. Има го в програмата на Народното събрание. Ако бъде прието, вносителите писмено ще оттеглим нашето предложение, защото то се припокрива с това предложение на Менда Стоянова.
Сега държа да го подложим на гласуване.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Има думата заместник-министър Лазар Лазаров.
ЛАЗАР ЛАЗАРОВ: Законопроектът за изменение на Кодекса за социално осигуряване, внесен от господин Мустафа Карадайъ и група народни представители, беше гледан в Националния съвет за Тристранно сътрудничество на 27 октомври 2017 г. Вероятно има проблем с протокола, но резултатите от гласуването възпроизведоха резултатите в Комисията.
Що се касае до предложението на господин Георги Гьоков и група народни представители, бих споделил следното: по принцип Министерството на труда и социалната политика подкрепя философията на предложението в Законопроекта. Казвам това, защото беше споделено, че отхвърляме и неподкрепяме предложението. Ние подкрепяме и споделяме философията. Същевременно обаче твърдим, че с Вашето предложение замисълът, който преследвате, не може да се осъществи. Какво имаме предвид?
Давате право на лицата да променят своето осигуряване. По начина, по който е направено предложението за промяна, не се дава възможност на лицата, които са сменили вече осигуряването си, да получават пенсията си в пълен размер, а не в редуциран.
С предложението на народния представител Менда Стоянова и група народни представители този проблем е решен, поради което ние ще се въздържим от подкрепа на Вашето предложение
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Госпожо Караиванова, Вие?
ВЕСЕЛА КАРАИВАНОВА: Аз участвах в разглеждането на Законопроекта в Бюджетната комисия. Наистина този запис в Кодекса за социално осигуряване, който съществува и в момента, създаде доста проблеми на лицата, които изпуснаха възможността да прехвърлят своите средства и да получат един размер на пенсията, без да е редуциран със средствата, които са в Допълнително задължително пенсионно осигуряване.
По принцип ние подкрепяме предложението на господин Гьоков за промяна, но тъй като вече тази промяна е предложена от Менда Стоянова и група народни представители, това нещо е изчистено. По същество е изпълнена волята.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Колеги, едно уточнение.
Първо, има предложение на Менда Стоянова. Има Закон гласуван в Комисия, доклад за второ четене, но за да говорите за това нещо, трябва да е приет Законът. Трябва да е публикуван в Държавен вестник и тогава. Ами ако Народното събрание не приеме, а отхвърли този текст, това предложение? Първа хипотеза.
Втора хипотеза. Публикува се в Държавен вестник, но преди да се публикува, президентът връща този текст. Различни хипотези, теоретично възможни. Ката са възможни, тогава обсъждаме това, което сега предлагат колегите!
Иначе няма да го допусне председателят на парламента, за разглеждане в Комисията, съгласно нашия Правилник. (Реплики.)
Да това е уточнение от гледна точка на Правилника на процедурите.
Подлагам на гласуване Законопроект за изменение на Кодекса за социално осигуряване, № 754-01-76, вносители Георги Гьоков и група народни представители.
За – 8, против – 1, въздържали се – 10.
Проектът не се приема.
Благодаря Ви, колеги, за участието в днешната дискусия.
Приключваме.
(Закрито в 16,10 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Д-р Хасан Адемов
Стенограф:
Карамфил Матев
0
