Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по труда, социалната и демографската политика
25/04/2018
П Р О Т О К О Л
№ 12
от проведено редовно заседание на Комисията по труда, социалната и демографската на 25 април 2018 г.
ДНЕВЕН РЕД:
1. Отговори на актуални устни въпроси, отправени от членовете на Комисията по труда, социалната и демографската политика към министъра на труда и социалната политика, на основание чл. 20 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
2. Изслушване на министъра на труда и социалната политика относно напредъка по реализация на приоритетите на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз в изпълнение на т. 4 от Решение на Народното събрание от 1 декември 2017 г.
Списък на присъствалите народни представители, членове на Комисията по труда, социалната и демографската политика, и списък на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието се ръководи от председателя на Комисията по труда, социалната и демографската политика господин Хасан Адемов.
* * *
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Добър ден, колеги!
Имаме необходимия кворум, може да започнем днешното заседание.
Дневният ред на заседанието:
1. Отговори на актуални устни въпроси, отправени от членовете на Комисията по труда, социалната и демографската политика към министъра на труда и социалната политика, на основание чл. 29 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
2. Изслушване на министъра на труда и социалната политика относно напредъка по реализацията на приоритетите на Българското председателство на Съвета на ЕС в изпълнение на т. 4 от Решение на Народното събрание от 1 декември 2017 г.
Който е съгласен да бъде подкрепен така предложения дневен ред, моля да гласува.
За – 11, против и въздържали се – няма.
По първа точка:
ОТГОВОРИ НА АКТУАЛНИ УСТНИ ВЪПРОСИ, ОТПРАВЕНИ ОТ ЧЛЕНОВЕТЕ НА КОМИСИЯТА ПО ТРУДА, СОЦИАЛНАТА И ДЕМОГРАФСКАТА ПОЛИТИКА КЪМ МИНИСТЪРА НА ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА, НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 29 ОТ ПРАВИЛНИКА ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА И ДЕЙНОСТТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ.
Колегите от ГЕРБ, имате ли въпроси?
Господин Сираков, заповядайте.
НИКОЛАЙ СИРАКОВ: Благодаря, господин Председател.
Господин Министър, през изминалата седмица в София бе проведена неформална среща на министрите на труда и социалната политика, посветена на европейския стълб на социалните права. Бихте ли ни запознали с изводите, които бяха извадени от проведената дискусия и как самата дискусия и коментарите на нея ще спомогнат за прилагането на самия стълб? Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Господин Министър, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР БИСЕР ПЕТКОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Сираков, наистина на 17 и 18 април бяхме домакини на Неформалния съвет на министрите по заетостта и социалната политика на държавите – членки на Европейския съюз, тук, в София. Знаете, че неформалните съвети и заседания не вземат решения, а по-скоро се избират теми от домакините, от председателстващата държава, по които да се проведат дебатите. Предложихме в дневния ред на заседанието да се разгледат конкретно приложенията на отделни принципи на европейския стълб на социалните права, който, знаете, че през месец ноември миналата година беше приет в Гьотеборг, който всъщност доминира социалния дневен ред в Европейския съюз. Ние сме първото председателство, което вече търси практически стъпки по прилагане на стълба.
За тема на дискусиите бяхме избрали два принципа: част първа на европейския стълб – равни възможности и достъп до пазара на труда. По-конкретно част от дискусията беше насочена към първия принцип, свързан с образование, квалификация и учене през целия живот, посветен на формиране на умения и тяхното адаптиране към промените в пазара на труда, които са много динамични в резултат от глобализацията, цифровизацията на пазара на труда, появата на нови професии, от динамиката в промените в кариерното развитие, многото преходи, които всъщност вече стават практика в трудовия живот и необходимостта съвременната работна сила непрекъснато да придобива нови умения както базови компетентности, така и професионална квалификация. Всички участници в дебата бяха категорични – това е една от инвестициите, тоест разходите за обучение и квалификация са една от инвестициите с най-голяма социална и икономическа възвръщаемост в Европейския съюз.
Другата част от дебата беше насочена към прилагането на четвъртия принцип от стълба, който е свързан с подкрепа на заетост. Тук дебатът беше насочен към прилагането на европейската гаранция за младежта, резултатите от нейното досегашно прилагане, бъдещите стъпки, както и подкрепата за дългосрочно безработните, тоест две уязвими групи на пазара на труда.
Отчитайки безспорния напредък както на европейско, така и на национално ниво на намаляване на равнището на безработица сред тези две уязвими групи, бяха обсъждани допълнително какви мерки могат да бъда предприети, за да се постигнат още по-значими резултати в тази посока.
В присъствието на еврокомисаря по заетостта, социалните въпроси, уменията и трудовата мобилност госпожа Мариан Тейсен, и на регионалния директор за Централна Европа и Азия на Международната организация на труда – Хайнц Колер, в присъствието на 13 министри на труда и социалните въпроси, разбира се, и представителство на по-ниско ниво от останалите държави членки протече неформалното заседание на Съвета на министрите в София.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Господин Сираков, имате право на реплика. Не желаете.
Колеги от „БСП за България“?
Заповядайте, госпожо Желева.
ВИОЛЕТА ЖЕЛЕВА: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Министър, уважаеми гости! Преди няколко дни се проведе поредният национален протест на родителите на деца с увреждания. Основно в исканията им беше новият Законопроект за личната помощ.
На 30 юни 2017 г. нашата група постави питане относно темата за проблемите на хората с увреждания. Там Вие заявявате, че този закон ще струва страшно много на държавата и към този момент няма как да се осъществи. Само месец преди това при пореден такъв протест заявявате и давате обещание, че ще започне подготовката на такъв закон. На този етап обещание няма, няма и Ваше официално становище. Поправете ме, ако греша.
Министерството на труда и социалната политика акцентира най-вече на програмите за лични асистенти. Те са хубаво нещо, но не трябва да бъдат с проекция, а трябва да са постоянни и не на няколко часа, защото хората с увреждания, особено децата, които навършват 18 години, имат нужда от помощ всеки ден. Дошло е времето да се реши този проблем, независимо колко ще струва и какви усилия ще коства на администрацията. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Господин Министър, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР БИСЕР ПЕТКОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Желева! Наистина в последните две седмици бяхме свидетели на протести на хора с увреждания с различни искания, в някаква степен противоречащи си, но симптоматични по отношение на това, че има нерешени проблеми.
По отношение протеста на майки на деца с увреждания, който се проведе миналата сряда, наистина имаше основно искане за въвеждане на принципа на личната помощ или личния бюджет, тоест родителите, децата и лицата с увреждания да разполагат с определена сума, която да управляват сами. Тук искам да направя уточнение, че в рамките на предишния протест в края на месец май, малко след встъпването на правителството, тогава бях сред хората с увреждания. Този път не успях да бъда, защото по същото време председателствах заседанието на Съвета на министрите в НДК. Искането беше за личен бюджет в размер не по-малък от две минимални работни заплати – нещо, което при около 80 хиляди лица, получаващи добавка за чужда помощ, по данни на НОИ, ангажира много голям ресурс. Това е било основанието да го заявя.
В последната протестна нота, която получихме в деня преди протеста, беше заявено, че искането за размера на личната помощ не е по-малко от една минимална работна заплата. Вероятно самите организатори на протеста и хора с увреждания преценяват, че искането за минимум две минимални работни заплати е нереалистично и неизпълнимо.
Винаги съм казвал, че за ресурса, който държавата може да отдели от бюджета към хората с увреждания, трябва да се търси принципът на справедливост за неговото разпределяне както между хората с увреждания, така и между различните уязвими групи в нашето общество – пенсионери, социално слаби и така нататък. Стъпката, която беше предприета от предишното правителство и е в действие от началото на 2017 г., е за значително повишаване и въвеждане на нова месечна помощ за семейства, отглеждащи деца с увреждания. Всъщност този проблем се изостри от голямата разлика във финансовата подкрепа, която получават децата с увреждания до 18 г. и семействата, които ги отглеждат, и пълнолетните лица с увреждания.
Търсим решение на този въпрос. Уверявам Ви, че се правят разчети. Това, което трябва да се вземе под внимание, е, че досега държавата финансираше дейностите: лични и социални асистенти и домашни помощници по различни схеми на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“, последната „Независим живот“. Както знаете, от миналата година частично, а от тази година – в доминираща степен, финансирането е чрез бюджетни средства. Въпрос на преценка е доколко тази дейност ще бъде разписана като социална услуга в домашна среда, ще има разходен стандарт, държавно делегирана дейност или ще се удовлетвори искането на майките и на хората с увреждания те да получават сума, която сами да управляват и сами да намират хора, които ще ги подпомагат в техния ежедневен живот. Тук наистина е въпрос на политика: дали тези приблизително 80 милиона, които държавата насочва към финансиране чрез общините на база договори между Агенцията за социално подпомагане и българските общини, към услугите личен и социален асистент, които се осъществяват от безработни лица и имат определени проблеми с осигуряването на лица, които да удовлетворят желанията на потребителите, или ще се търси преструктуриране, като са необходими допълнителни средства, които бюджетът да предостави за осигуряване на лична помощ – искането, което считам, че е по-реалистично, правителството сериозно го обсъжда и търси начини да го удовлетвори. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Госпожо Желева, имате право на реплика.
ВИОЛЕТА ЖЕЛЕВА: Благодаря Ви.
Последната част на отговора ме удовлетворява. Наистина някои социални услуги трябва да се преструктурират, за да има съотношение към потребностите на индивидуалния потребител на социалната услуга. Свързано с тази тема е, че трябва да се увеличат и социалните услуги за хората с увреждания. Коментирали сме в Комисията, че една част от исканията, които имат майките на деца с увреждания, ще залегнат в Закона за социалните услуги. Този закон сме го коментирали неколкократно в Комисията и всеки път удължавате срока, в който той ще бъде готов. Може би от две години все повече и повече се удължава срокът – в Комисията три пъти сме го коментирали за няколко месеца, и всеки път срокът се удължава.
Искам да попитам: има ли вече някаква готовност? На последното питане Вие отговорихте, че октомври месец. Ако е месец октомври, вече трябва да има някаква готовност за Закона за социалните услуги.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Господин Министър, желаете ли дуплика?
Заповядайте.
МИНИСТЪР БИСЕР ПЕТКОВ: По отношение на социалните услуги. Специално за хората с увреждания искам да припомня, че вече се визира първият план за прилагане на Стратегията за дългосрочна грижа. Министерството на регионалното развитие и благоустройството дори и днес обяви, че общините, в които ще бъде изграждана социалната структура, е предвидено в тригодишен период да се създадат сто социални услуги. Голяма част от тях ще бъдат насочени към хора с увреждания, преди всичко хората с умствена изостаналост, с психични разстройства, с деменция. Четиридесет и един милиона са по Оперативна програма „Региони в растеж“ за изграждане на тази социална инфраструктура, допълнителни 80 милиона от Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“, така наречените меки мерки, всъщност гарантиране на устойчивост на тези услуги.
По отношение на Законопроекта за социалните услуги. Ангажирал съм се със срок, записан е и в заповедта, с която е създадена огромна работна група от около 90 човека. Този срок е 15 октомври. Ще се направи всичко възможно той да бъде спазен, като причината за забавяне, тъй като Министерството на труда и социалната политика още през месец юни миналата година публикуваха за обществено обсъждане концепция за разработване на този закон. Имаше настоятелно искане от 20 неправителствени организации за изтегляне и внимателно обсъждане на тази концепция, нещо с което се съобразихме, защото неправителствените организации са външни доставчици на тези услуги и са заинтересована страна. Те имат и формиран експертен потенциал, които искаме да използваме. Разписахме подробна пътна карта, която съм утвърдил – какви стъпки, в какви срокове.
В момента тази голяма работна група е разделена на няколко подгрупи. В края на тази седмица, в първите дни на месец май, се провежда заседание в тези подгрупи, където се обсъждат различните части или глави от Законопроекта, след което очаквам да получа готова концепция за този законопроект, която в голяма степен ще улесни писането на текстовете и срокът, определен по заповедта, ще бъде спазен.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Колеги от „Обединени патриоти“?
Заповядайте, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Ще започна с кратко лирическо отклонение. Възхитен съм от диалога, който съществува в тази комисия между Комисията и министъра. В скромния ми парламентарен опит не е имало такова плодоносно сътрудничество. Споделяйки с колегите, няма друга комисия, в която да съществува такъв диалог.
Сега към конкретния ми въпрос. Поставянето на проблема е по-точно от бизнеса – въпросът е за ортопедичните обувки, който става много голям проблем. От информацията, с която разполагам, се вижда, че участниците в този бизнес враждуват и са стигнали до положение – едните са успели, стигнало се е, след като и с Вас се изяснявахме, до законодателни и подзаконови промени, както са го поискали една част от вносителите – тези на нискокачествени, по-евтини обувки от Турция, Китай и други подобни страни. Успели са да спечелят стратегическо предимство пред другите вносители на скъпи, висококачествени пособия. Такива обувки могат да се продават със сертификат по поръчка от производителя.
След като тук вече са легализирани някои правила според едното лоби – в интерес на едните продавачи на такива обувки, от тези страни започват масово да идват разрешителни, сертификати, че обувките, които продават, са индивидуално предназначени, за конкретни лица и според нуждите им. Тези, които до момента са продавали от скъпите, но квалитетни, висококачествени обувки от прочути фирми, по разбираеми причини не могат да получат такива сертификати за всяка продажба. На практика се получават предимства на пазара, които дисквалифицират едните и другите заемат техния пазар.
От този казус се вижда, че по отношение на помощните средства за граждани с увреждания съществува жестока, тиха и много свирепа война за територии. Като нов член на Комисията на мен ми стана ясно, че съществуват много свирепи правила за този пазар, който явно генерира много висока степен на печалби. (Реплика: 50 милиона.) Да, зная тази цифра. Беше ми направила впечатление.
За мен нещата стоят до регламентация. Това са неприлични неща, грубо казано. Нещата трябва да се решат специално може би трябва да се промени генерално уредбата, тъй като това е една от областите в държавата, където явно съществуват принципите на дивия капитализъм, на безпардонното и общо взето мутренско отношение на участващите субекти в пазара.
Въпросът е: има ли някакви индикации, някакви намерения – по повода, за който говоря, има жалби във Върховния административен съд, правят се подписки. Тази част от продавачите, която е ощетена и които са вече вън от играта и трябва да се трансформират в бизнеса, се консолидират, събират, готвят протести и така нататък.
За мен въпросът е по-общ, по-широк. За цялата тази уредба, която явно е подобна и във връзка с другите помощни средства – известно е какво е желанието на търговци да участват в разпределението на този пазар, да се направи нова регламентация, която да сложи ред в нещата и да внесе някаква пазарна логика.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин Шопов.
Господин Министър, имате право на отговор.
МИНИСТЪР БИСЕР ПЕТКОВ: Уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Шопов, първо, позволете да Ви благодаря за добрите думи за съвместната ни работа. Аз също съм удовлетворен от диалога, който имаме с Комисията то труда, социалната и демографската политика.
Въпросът, който поставихте, наистина е по-общ. Има и конкретна част – промяна в Наредбата за контрола, беше именно с цел да се засили контролът на ортопедичните обувки. Знаете, че има сигнали за много злоупотреби с помощни средства, съоръжения, медицински изделия, включително и медийно представяне. В Министерството на труда и социалната политика също получаваме от недоволни потребители обувки, за които са платили съответната целева помощ, която не е малка, а получават некачествен продукт.
По предложение на Агенцията за хора с увреждания, която, знаете, че води регистъра на доставчиците на медицински изделия и помощни средства, и съоръжения беше направена промяна в една наредба, която изисква, съгласно Закона за медицинските изделия, всички доставчици на медицински изделия да бъдат регистрирани в регистъра на ИАЛ, изискващ доставчиците на ортопедични обувки, първо, да имат осигурени помещения, където да се взима индивидуална мярка и да се прави консултация с лекар ортопед. Това беше в посока на завишаване на контрола, защото става дума за производство на обувки, които са по индивидуална мярка, тъй като сигналите бяха, че обикновено обувки, които могат да се купят от търговската мрежа на дребно, да се продават на цени от по 300, 400 и повече лева.
Разбира се, това предизвика отписване на доставчици от регистъра на Агенцията за хора с увреждания и недоволство, за което Вие споменахте.
По-цялостното решение на проблема с целевите помощи, редът за тяхното отпускане, използване за помощни средства, съоръжения и медицински изделия предлагаме чрез приетите изменения в Правилника за прилагане на Закона за интеграция за хора с увреждания, които промени бяха приети на миналото заседание на Министерския съвет. Очакваме съвсем скоро да бъдат обнародвани. Те са свързани с нов ред за отпускане и контрол върху целевите помощи. Знаете, че досега тези средства се даваха едва ли не като пари на ръка, тоест лицето получаваше целева помощ, след като съответният директор на социално подпомагане издаваше заповед за правото на лицето да ползва медицинското изделие или помощно средство. След това с тези средства се закупуваха директно от доставчик необходимите, предписаните медицински изделия. Проблемът идваше с отчитането, защото лицата трябваше да представят разходооправдателни документи. Оказа се, че много от тях не го правят.
Служителите на Агенцията за социално подпомагане са затруднени да ги задължат да представят документ или да върнат получените средства. Нямаме увереност, че значителна сума от тези 50 милиона, както бяха споменати, е годишният разход, които се плащат от бюджета на Министерството за целеви помощи за медицински изделия, помощни средства и съоръжения. Затова сега се въведе нещо, което считаме, че улеснява хората с увреждания и като цяло се подкрепя от тях, тъй като проектът на Правилник беше утвърден в Националния съвет за интеграция на хората с увреждания да получават заповедта за отпускане на целевата помощ и с нея да предоставят на регистриран доставчик на медицинско изделие и след като бъде доставено, доставчикът да получава плащането си от Агенцията за социално подпомагане, тоест реинбурсиране на средствата, които са платени.
По искане на доставчиците на медицински изделия въведохме конкретен срок, в който Агенцията за социално подпомагане трябва да плати, защото имаше и притеснения, че има забавяне в плащанията. Въведен е срок, в който трябва да се плати. Считаме, че с тези промени ще решим част от проблемите на този важен за хората с увреждания въпрос.
Както споменахте, водихме кореспонденция и разговори с Министерството на здравеопазването за поемане на част от медицинските изделия, особено частта протези към финансиране чрез здравната каса, като продължение на съответните клинични пътеки. На този етап не можахме да постигнем тази промяна, затова направихме промяната, която зависеше от Министерството – да променим реда за получаване и ползване на целевите помощи. Надяваме, се че част от проблемите ще бъдат решени по този начин, включително и с ортопедичните обувки, за които беше въпросът на уважаемия господин Шопов.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин Министър.
Господин Шопов, искате ли реплика? Заповядайте.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Много скептично съм настроен, че ще се решат проблемите. Доста дълбоко съм навлязъл във въпроса и проблема. Наясно съм, че нещата са дълбоко подработени от едно лоби, от тези които имат интерес в ограничаване на пазара по отношение на техните конкуренти, включително като е използвана неправителствена организация, която е вкарана за привидност, защото има и други неправителствени организации, които застават на другата страна. Сега ще видите – такъв ще бъде резултатът – ще бъде залят пазарът и хората с увреждания с ниско качествени изделия, които ще бъдат на цената и може по-скъпи под благовидния предлог, че на имащите нужда ще се предоставят, забележете, обувки, които щели да им бъдат по мярка. Парите ще отиват направо във фирмите и нищо от онова, което е предвидено в Наредбата, няма да бъде реализирано. На практика резултатът ще бъде точно обратният.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин Шопов.
Желаете ли дуплика, господин Министър? Благодаря.
Колеги от ГЕРБ, втори кръг въпроси? Нямате.
Заповядайте, господин Христов.
МИХАИЛ ХРИСТОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Министър!
Господин Шопов засегна много важен въпрос, който, мисля, че наистина трябва да се разгледа по-сериозно. Както знаем, повечето хора с увреждания са социално слаби. Те нямат финансова възможност да си позволят качествени протези. В случая има 300 фирми, които реално погледнато изцяло са на издръжка на държавата. Ако се направи проста сметка колко пари идват от личните финанси на хората и колко пари идват от Министерството, числото ще бъде много интересно.
Въпросът ми е следният: дали вариантът да се затегне контролът върху тези фирми, когато човек получи – примерно аз получавам миоелектрична протеза по документи, дали няма да е добър вариант да дойде някой от социалните и да му показа тази протеза. Защото парите за протеза на горни крайници се усвояват, сумата не е малка. Дори ще Ви дам пример с мен. Сега месец май трябва да ми се отпуснат пари за нова протеза – около 6 хил. лв. Не съм единственият български гражданин, който има ампутация на горни крайници. Но една протеза струва между 15 и 20 хиляди лева. Как точно се получава този фокус, защото за мен това е фокус? Ако се направи проста справка, фирмите в Европа са две. Те всъщност са монополизирали пазара и предлагат на тези цени. Знам, че броят на хора с ампутация е доста голям.
Въпросът ми е: дали, ако всеки човек, който получи протеза – говоря специално за протезите и за инвалидните колички – дали не е добър вариант после да се провери този човек получил ли е протезата. Защото се получават много интересни разминавания. Хората дори не разбират, че се получили помощно средство.
Това което споменахте – че фирмите ще усвояват директно парите. Тук малко свободата на пазара се размива с лобизъм. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Господин Министър, имате право на отговор.
МИНИСТЪР БИСЕР ПЕТКОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Христов! Вашият въпрос е продължение на въпроса, който господин Шопов постави. Да, контрол е необходим в по-голяма степен както по отношение на решенията на ЛКК, с които се отпускат съответните медицински изделия. Знаете, че Агенцията за социално подпомагане обжалва част от тези решения, когато има съмнения и това е първата контролна функция. Другото място на контрол е дали наистина са доставени предписаните и заплатените от лицето помощни средства, съоръжения и медицински изделия.
По отношение на промените, за които стана дума и които влизат в сила от 1 юли тази година, считаме, че с новия ред се запазва правото на избор на хората с увреждания откъде да си купят необходимото помощно средство или медицинско изделие – кръгът е на регистрираните доставчици на медицински изделия. След като те изберат доставчика и с решението на АСП заявят доставката на изделието, след това на база на представените документи, включително и приемо-предавателен протокол, подписан от самото лице, чак тогава ще имаме плащане. Сега плащането е авансово – лицето идва с решението на ЛКК, ако то влезе в сила директно АСП му превежда по банкова сметка или чрез пощата сумата. Очаква се, че лицето ще бъде добросъвестно и ще я използва за това, за което му е отпуснато, това е целева помощ.
Не мога да Ви приведа данни, но са красноречиви, какъв голям размер средства не са отчетени, не са представени разходо-оправдателните документи, за да сме сигурни, че тези средства са били изразходвани по предназначение. Сега плащането ще стане, след като е доставено изделието от съответния доставчик и има достатъчно документи, с които се доказва, че е доставено това, което е предписано. Не съм съгласен, че тук контролът ще бъде по-слаб. Напротив, целта на промените е да се засили контролът, включително и чрез това, което предлагате – по-силен контрол на място от социалните работници, които да посещават домовете на хора с увреждания, след като в АСП е постъпила информация, че е доставено, за да се убедят, че е доставено и че се ползва.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Няма по-добър контрольор от човека с увреждането.
Заповядайте, имате право на реплика.
МИХАИЛ ХРИСТОВ: Господин Министър, благодаря за отговора.
Да, съгласен съм с Вас, но ще Ви го кажа като човек с увреждане. За мен протезата е все едно автомобилът ми. За хората с колички това е по същия начин. Тук е много важно качеството на изработката. Смея да твърдя, че в България има една или две фирми, като едната дори не е българска, които могат да направят правилната гилза. В България за протезист се учи около месец. За един месец и аз мога да стана протезист. Това в Турция се случва за пет години. Тук говорим наистина за сериозна наука. Голямото оплакване на хората, които ползват протези на долни крайници, както и на горни, е некачествената гилза.
Какво причинява некачествената гилза? Възпалява се костта, образува се абсцес и човекът ляга на легло. Това не се единични случаи, това са многобройни случаи. Дори хората не знаят, че по закон, ако самата гилза не им е удобна, тя трябва да бъде поправена или заменена за сметка на производителя. Това не се знае от повечето хора. Така че по-голяма информираност на тези хора ще бъде голям плюс за Министерството. Чувал съм и за заплахи от фирми от рода на: ти ако не си пуснеш помощното средство през нас, социалните няма да ти отпуснат парите. Но това е дълга и широка тема, една къща от карти, която в един момент предполагам, ще се срути. Аз съм давал решението на този проблем. Един народ, ако не си прави сам хляба, не е народ. Идеята е да си правим всички помощни средства в България, това не е толкова трудно. Имаме Българска академия на науките, имаме много други учени и личности, които се занимават с това. Не искам да правя реклама, защото българският пазар ми е много далечен, протезата, с която съм в момента, е направена от мен. Тя е събрана с компоненти от четири различни държави, като само е сглобена в България и цената й е в пъти по-ниска. Надявам се един ден на такава протеза или протеза за долен крайник, на една инвалидна количка да пише „произведено в България“. Благодаря Ви за отговора. Надявам се, защото хората с увреждания за мен са кауза, един ден дори да не се налага да водим разговор за помощните средства.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Господин Министър, желаете ли дуплика? Не.
Господин Шопов? Нямате въпроси.
Господин Министър в рамките на оставащите десет минути ще Ви помоля да ни запознаете с напредъка по отношение на Европредседателството. Казвам десет минути, защото господин министърът има сериозен ангажимент в 16, 00 ч. Извинявайте колеги, закъснението всъщност предизвика този дискомфорт.
Заповядайте, господин Министър. Ние разполагаме с резюмето.
МИНИСТЪР БИСЕР ПЕТКОВ: Благодаря Ви за разбирането, доктор Адемов.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Предполагам, че информацията от седем страници е предоставена. Тя е за постигнатия напредък и проведените по-важни събития по линия на Българското председателство в областта на заетостта и социалната политика през месеците март и април. Това е средата на Председателството и програмата беше много интензивна за този период както работата по основните досиета, която протичаше главно в работни групи, заседание, триалози. Дадена е статистика за проведените заседания, триалози и така нататък.
Европейската комисия настоява за много интензивна работа с оглед на цикъла, в който се намира Европейският парламент и Европейската комисия, тоест предстоящите избори миналата година и необходимостта да се финализират много от законодателните инициативи.
По отношение на конкретните събития. На 12 март Комисията по положението на жените (КПЖ) на ООН в Ню Йорк беше организирано събитие на Председателското трио Естония – България – Австрия на тема „Жените в дигиталния свят“.
На 15 март беше проведено първото формално заседание на Съвета по заетост и социална политика в Брюксел, като бе приета препоръка за европейска рамка за качествено и ефективно чиракуване.
На 19 март Българското председателство приключи успешно преговорите с Европейския парламент и Европейската комисия за постигане на споразумение за преразглеждане на Директивата за командироване на работници, което беше оценено много високо от Европейската комисия, от парламента. Знаете, това е политическо досие. Много трудно се постигна компромисът и признанието е всеобщо, че Българското председателство успя да финализира тази Директива – триалозите по нея.
На 20 и 21 март се проведе неформално заседание на Комитета по социална закрила.
В периода на 21 – 22 март, София беше домакин на Конференция на високо ниво „Бъдещето на труда: Подход, основан на жизнения цикъл“.
На 21 март се проведе Тристранната социална среща на върха по растеж и заетост в Брюксел, като на 22 и 23 март се проведе неформално заседание на Комитета по заетостта към Съвета на Европейския съюз. Виждате, че буквално датите се застъпват. Програмата е доста интензивна.
През месец април, както стана дума при отговорите на въпросите, на 17 и 18 април бяхме домакини на Неформалния съвет на министрите на заетостта и социалната политика. На 16 и 17 април се проведе Конференция на високо ниво в социалната икономика за икономически устойчив и социално приобщаващ Европейски съюз.
В рамките на тази конференция беше открит и Седмият европейски форум за социално предприемачество, който е традиционен, но тази година беше част от събитията на българското председателство. Проведе се за първи път в София, след като предишните издания бяха в Пловдив. Събра над 100 социални предприятия от България и от шест други държави и изпълни ролята си на платформа за оценка на потенциала и значимостта на хората с увреждания за развитие на различни дейности, в които те са ангажирани и същевременно за оказване на социални услуги, тоест двете групи предприятия, които бяха представени.
Радвам се и благодаря на уважаемия председател на Комисията по труда, социалната и демографската политика, че взе участие в двете събития – и в откриването на Конференцията по социална икономика, в откриването и на Седмия европейски форум на социално предприемачество. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И аз благодаря.
Колеги, някакъв коментар, въпроси?
Господин министърът беше изчерпателен.
Да благодарим на господин министъра и да му пожелаем успех през оставащата част от председателството, първо.
Второ, успех на мероприятието, което предстои сега. Благодаря Ви.
Поради изчерпване на дневния ред, закривам заседанието.
(Закрито в 16,00 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Д-р ХАСАН АДЕМОВ
Стенограф:
Стефка Аличкова
№ 12
от проведено редовно заседание на Комисията по труда, социалната и демографската на 25 април 2018 г.
ДНЕВЕН РЕД:
1. Отговори на актуални устни въпроси, отправени от членовете на Комисията по труда, социалната и демографската политика към министъра на труда и социалната политика, на основание чл. 20 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
2. Изслушване на министъра на труда и социалната политика относно напредъка по реализация на приоритетите на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз в изпълнение на т. 4 от Решение на Народното събрание от 1 декември 2017 г.
Списък на присъствалите народни представители, членове на Комисията по труда, социалната и демографската политика, и списък на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието се ръководи от председателя на Комисията по труда, социалната и демографската политика господин Хасан Адемов.
* * *
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Добър ден, колеги!
Имаме необходимия кворум, може да започнем днешното заседание.
Дневният ред на заседанието:
1. Отговори на актуални устни въпроси, отправени от членовете на Комисията по труда, социалната и демографската политика към министъра на труда и социалната политика, на основание чл. 29 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
2. Изслушване на министъра на труда и социалната политика относно напредъка по реализацията на приоритетите на Българското председателство на Съвета на ЕС в изпълнение на т. 4 от Решение на Народното събрание от 1 декември 2017 г.
Който е съгласен да бъде подкрепен така предложения дневен ред, моля да гласува.
За – 11, против и въздържали се – няма.
По първа точка:
ОТГОВОРИ НА АКТУАЛНИ УСТНИ ВЪПРОСИ, ОТПРАВЕНИ ОТ ЧЛЕНОВЕТЕ НА КОМИСИЯТА ПО ТРУДА, СОЦИАЛНАТА И ДЕМОГРАФСКАТА ПОЛИТИКА КЪМ МИНИСТЪРА НА ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА, НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 29 ОТ ПРАВИЛНИКА ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА И ДЕЙНОСТТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ.
Колегите от ГЕРБ, имате ли въпроси?
Господин Сираков, заповядайте.
НИКОЛАЙ СИРАКОВ: Благодаря, господин Председател.
Господин Министър, през изминалата седмица в София бе проведена неформална среща на министрите на труда и социалната политика, посветена на европейския стълб на социалните права. Бихте ли ни запознали с изводите, които бяха извадени от проведената дискусия и как самата дискусия и коментарите на нея ще спомогнат за прилагането на самия стълб? Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Господин Министър, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР БИСЕР ПЕТКОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Сираков, наистина на 17 и 18 април бяхме домакини на Неформалния съвет на министрите по заетостта и социалната политика на държавите – членки на Европейския съюз, тук, в София. Знаете, че неформалните съвети и заседания не вземат решения, а по-скоро се избират теми от домакините, от председателстващата държава, по които да се проведат дебатите. Предложихме в дневния ред на заседанието да се разгледат конкретно приложенията на отделни принципи на европейския стълб на социалните права, който, знаете, че през месец ноември миналата година беше приет в Гьотеборг, който всъщност доминира социалния дневен ред в Европейския съюз. Ние сме първото председателство, което вече търси практически стъпки по прилагане на стълба.
За тема на дискусиите бяхме избрали два принципа: част първа на европейския стълб – равни възможности и достъп до пазара на труда. По-конкретно част от дискусията беше насочена към първия принцип, свързан с образование, квалификация и учене през целия живот, посветен на формиране на умения и тяхното адаптиране към промените в пазара на труда, които са много динамични в резултат от глобализацията, цифровизацията на пазара на труда, появата на нови професии, от динамиката в промените в кариерното развитие, многото преходи, които всъщност вече стават практика в трудовия живот и необходимостта съвременната работна сила непрекъснато да придобива нови умения както базови компетентности, така и професионална квалификация. Всички участници в дебата бяха категорични – това е една от инвестициите, тоест разходите за обучение и квалификация са една от инвестициите с най-голяма социална и икономическа възвръщаемост в Европейския съюз.
Другата част от дебата беше насочена към прилагането на четвъртия принцип от стълба, който е свързан с подкрепа на заетост. Тук дебатът беше насочен към прилагането на европейската гаранция за младежта, резултатите от нейното досегашно прилагане, бъдещите стъпки, както и подкрепата за дългосрочно безработните, тоест две уязвими групи на пазара на труда.
Отчитайки безспорния напредък както на европейско, така и на национално ниво на намаляване на равнището на безработица сред тези две уязвими групи, бяха обсъждани допълнително какви мерки могат да бъда предприети, за да се постигнат още по-значими резултати в тази посока.
В присъствието на еврокомисаря по заетостта, социалните въпроси, уменията и трудовата мобилност госпожа Мариан Тейсен, и на регионалния директор за Централна Европа и Азия на Международната организация на труда – Хайнц Колер, в присъствието на 13 министри на труда и социалните въпроси, разбира се, и представителство на по-ниско ниво от останалите държави членки протече неформалното заседание на Съвета на министрите в София.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Господин Сираков, имате право на реплика. Не желаете.
Колеги от „БСП за България“?
Заповядайте, госпожо Желева.
ВИОЛЕТА ЖЕЛЕВА: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Министър, уважаеми гости! Преди няколко дни се проведе поредният национален протест на родителите на деца с увреждания. Основно в исканията им беше новият Законопроект за личната помощ.
На 30 юни 2017 г. нашата група постави питане относно темата за проблемите на хората с увреждания. Там Вие заявявате, че този закон ще струва страшно много на държавата и към този момент няма как да се осъществи. Само месец преди това при пореден такъв протест заявявате и давате обещание, че ще започне подготовката на такъв закон. На този етап обещание няма, няма и Ваше официално становище. Поправете ме, ако греша.
Министерството на труда и социалната политика акцентира най-вече на програмите за лични асистенти. Те са хубаво нещо, но не трябва да бъдат с проекция, а трябва да са постоянни и не на няколко часа, защото хората с увреждания, особено децата, които навършват 18 години, имат нужда от помощ всеки ден. Дошло е времето да се реши този проблем, независимо колко ще струва и какви усилия ще коства на администрацията. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Господин Министър, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР БИСЕР ПЕТКОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Желева! Наистина в последните две седмици бяхме свидетели на протести на хора с увреждания с различни искания, в някаква степен противоречащи си, но симптоматични по отношение на това, че има нерешени проблеми.
По отношение протеста на майки на деца с увреждания, който се проведе миналата сряда, наистина имаше основно искане за въвеждане на принципа на личната помощ или личния бюджет, тоест родителите, децата и лицата с увреждания да разполагат с определена сума, която да управляват сами. Тук искам да направя уточнение, че в рамките на предишния протест в края на месец май, малко след встъпването на правителството, тогава бях сред хората с увреждания. Този път не успях да бъда, защото по същото време председателствах заседанието на Съвета на министрите в НДК. Искането беше за личен бюджет в размер не по-малък от две минимални работни заплати – нещо, което при около 80 хиляди лица, получаващи добавка за чужда помощ, по данни на НОИ, ангажира много голям ресурс. Това е било основанието да го заявя.
В последната протестна нота, която получихме в деня преди протеста, беше заявено, че искането за размера на личната помощ не е по-малко от една минимална работна заплата. Вероятно самите организатори на протеста и хора с увреждания преценяват, че искането за минимум две минимални работни заплати е нереалистично и неизпълнимо.
Винаги съм казвал, че за ресурса, който държавата може да отдели от бюджета към хората с увреждания, трябва да се търси принципът на справедливост за неговото разпределяне както между хората с увреждания, така и между различните уязвими групи в нашето общество – пенсионери, социално слаби и така нататък. Стъпката, която беше предприета от предишното правителство и е в действие от началото на 2017 г., е за значително повишаване и въвеждане на нова месечна помощ за семейства, отглеждащи деца с увреждания. Всъщност този проблем се изостри от голямата разлика във финансовата подкрепа, която получават децата с увреждания до 18 г. и семействата, които ги отглеждат, и пълнолетните лица с увреждания.
Търсим решение на този въпрос. Уверявам Ви, че се правят разчети. Това, което трябва да се вземе под внимание, е, че досега държавата финансираше дейностите: лични и социални асистенти и домашни помощници по различни схеми на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“, последната „Независим живот“. Както знаете, от миналата година частично, а от тази година – в доминираща степен, финансирането е чрез бюджетни средства. Въпрос на преценка е доколко тази дейност ще бъде разписана като социална услуга в домашна среда, ще има разходен стандарт, държавно делегирана дейност или ще се удовлетвори искането на майките и на хората с увреждания те да получават сума, която сами да управляват и сами да намират хора, които ще ги подпомагат в техния ежедневен живот. Тук наистина е въпрос на политика: дали тези приблизително 80 милиона, които държавата насочва към финансиране чрез общините на база договори между Агенцията за социално подпомагане и българските общини, към услугите личен и социален асистент, които се осъществяват от безработни лица и имат определени проблеми с осигуряването на лица, които да удовлетворят желанията на потребителите, или ще се търси преструктуриране, като са необходими допълнителни средства, които бюджетът да предостави за осигуряване на лична помощ – искането, което считам, че е по-реалистично, правителството сериозно го обсъжда и търси начини да го удовлетвори. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Госпожо Желева, имате право на реплика.
ВИОЛЕТА ЖЕЛЕВА: Благодаря Ви.
Последната част на отговора ме удовлетворява. Наистина някои социални услуги трябва да се преструктурират, за да има съотношение към потребностите на индивидуалния потребител на социалната услуга. Свързано с тази тема е, че трябва да се увеличат и социалните услуги за хората с увреждания. Коментирали сме в Комисията, че една част от исканията, които имат майките на деца с увреждания, ще залегнат в Закона за социалните услуги. Този закон сме го коментирали неколкократно в Комисията и всеки път удължавате срока, в който той ще бъде готов. Може би от две години все повече и повече се удължава срокът – в Комисията три пъти сме го коментирали за няколко месеца, и всеки път срокът се удължава.
Искам да попитам: има ли вече някаква готовност? На последното питане Вие отговорихте, че октомври месец. Ако е месец октомври, вече трябва да има някаква готовност за Закона за социалните услуги.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Господин Министър, желаете ли дуплика?
Заповядайте.
МИНИСТЪР БИСЕР ПЕТКОВ: По отношение на социалните услуги. Специално за хората с увреждания искам да припомня, че вече се визира първият план за прилагане на Стратегията за дългосрочна грижа. Министерството на регионалното развитие и благоустройството дори и днес обяви, че общините, в които ще бъде изграждана социалната структура, е предвидено в тригодишен период да се създадат сто социални услуги. Голяма част от тях ще бъдат насочени към хора с увреждания, преди всичко хората с умствена изостаналост, с психични разстройства, с деменция. Четиридесет и един милиона са по Оперативна програма „Региони в растеж“ за изграждане на тази социална инфраструктура, допълнителни 80 милиона от Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“, така наречените меки мерки, всъщност гарантиране на устойчивост на тези услуги.
По отношение на Законопроекта за социалните услуги. Ангажирал съм се със срок, записан е и в заповедта, с която е създадена огромна работна група от около 90 човека. Този срок е 15 октомври. Ще се направи всичко възможно той да бъде спазен, като причината за забавяне, тъй като Министерството на труда и социалната политика още през месец юни миналата година публикуваха за обществено обсъждане концепция за разработване на този закон. Имаше настоятелно искане от 20 неправителствени организации за изтегляне и внимателно обсъждане на тази концепция, нещо с което се съобразихме, защото неправителствените организации са външни доставчици на тези услуги и са заинтересована страна. Те имат и формиран експертен потенциал, които искаме да използваме. Разписахме подробна пътна карта, която съм утвърдил – какви стъпки, в какви срокове.
В момента тази голяма работна група е разделена на няколко подгрупи. В края на тази седмица, в първите дни на месец май, се провежда заседание в тези подгрупи, където се обсъждат различните части или глави от Законопроекта, след което очаквам да получа готова концепция за този законопроект, която в голяма степен ще улесни писането на текстовете и срокът, определен по заповедта, ще бъде спазен.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Колеги от „Обединени патриоти“?
Заповядайте, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Ще започна с кратко лирическо отклонение. Възхитен съм от диалога, който съществува в тази комисия между Комисията и министъра. В скромния ми парламентарен опит не е имало такова плодоносно сътрудничество. Споделяйки с колегите, няма друга комисия, в която да съществува такъв диалог.
Сега към конкретния ми въпрос. Поставянето на проблема е по-точно от бизнеса – въпросът е за ортопедичните обувки, който става много голям проблем. От информацията, с която разполагам, се вижда, че участниците в този бизнес враждуват и са стигнали до положение – едните са успели, стигнало се е, след като и с Вас се изяснявахме, до законодателни и подзаконови промени, както са го поискали една част от вносителите – тези на нискокачествени, по-евтини обувки от Турция, Китай и други подобни страни. Успели са да спечелят стратегическо предимство пред другите вносители на скъпи, висококачествени пособия. Такива обувки могат да се продават със сертификат по поръчка от производителя.
След като тук вече са легализирани някои правила според едното лоби – в интерес на едните продавачи на такива обувки, от тези страни започват масово да идват разрешителни, сертификати, че обувките, които продават, са индивидуално предназначени, за конкретни лица и според нуждите им. Тези, които до момента са продавали от скъпите, но квалитетни, висококачествени обувки от прочути фирми, по разбираеми причини не могат да получат такива сертификати за всяка продажба. На практика се получават предимства на пазара, които дисквалифицират едните и другите заемат техния пазар.
От този казус се вижда, че по отношение на помощните средства за граждани с увреждания съществува жестока, тиха и много свирепа война за територии. Като нов член на Комисията на мен ми стана ясно, че съществуват много свирепи правила за този пазар, който явно генерира много висока степен на печалби. (Реплика: 50 милиона.) Да, зная тази цифра. Беше ми направила впечатление.
За мен нещата стоят до регламентация. Това са неприлични неща, грубо казано. Нещата трябва да се решат специално може би трябва да се промени генерално уредбата, тъй като това е една от областите в държавата, където явно съществуват принципите на дивия капитализъм, на безпардонното и общо взето мутренско отношение на участващите субекти в пазара.
Въпросът е: има ли някакви индикации, някакви намерения – по повода, за който говоря, има жалби във Върховния административен съд, правят се подписки. Тази част от продавачите, която е ощетена и които са вече вън от играта и трябва да се трансформират в бизнеса, се консолидират, събират, готвят протести и така нататък.
За мен въпросът е по-общ, по-широк. За цялата тази уредба, която явно е подобна и във връзка с другите помощни средства – известно е какво е желанието на търговци да участват в разпределението на този пазар, да се направи нова регламентация, която да сложи ред в нещата и да внесе някаква пазарна логика.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин Шопов.
Господин Министър, имате право на отговор.
МИНИСТЪР БИСЕР ПЕТКОВ: Уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Шопов, първо, позволете да Ви благодаря за добрите думи за съвместната ни работа. Аз също съм удовлетворен от диалога, който имаме с Комисията то труда, социалната и демографската политика.
Въпросът, който поставихте, наистина е по-общ. Има и конкретна част – промяна в Наредбата за контрола, беше именно с цел да се засили контролът на ортопедичните обувки. Знаете, че има сигнали за много злоупотреби с помощни средства, съоръжения, медицински изделия, включително и медийно представяне. В Министерството на труда и социалната политика също получаваме от недоволни потребители обувки, за които са платили съответната целева помощ, която не е малка, а получават некачествен продукт.
По предложение на Агенцията за хора с увреждания, която, знаете, че води регистъра на доставчиците на медицински изделия и помощни средства, и съоръжения беше направена промяна в една наредба, която изисква, съгласно Закона за медицинските изделия, всички доставчици на медицински изделия да бъдат регистрирани в регистъра на ИАЛ, изискващ доставчиците на ортопедични обувки, първо, да имат осигурени помещения, където да се взима индивидуална мярка и да се прави консултация с лекар ортопед. Това беше в посока на завишаване на контрола, защото става дума за производство на обувки, които са по индивидуална мярка, тъй като сигналите бяха, че обикновено обувки, които могат да се купят от търговската мрежа на дребно, да се продават на цени от по 300, 400 и повече лева.
Разбира се, това предизвика отписване на доставчици от регистъра на Агенцията за хора с увреждания и недоволство, за което Вие споменахте.
По-цялостното решение на проблема с целевите помощи, редът за тяхното отпускане, използване за помощни средства, съоръжения и медицински изделия предлагаме чрез приетите изменения в Правилника за прилагане на Закона за интеграция за хора с увреждания, които промени бяха приети на миналото заседание на Министерския съвет. Очакваме съвсем скоро да бъдат обнародвани. Те са свързани с нов ред за отпускане и контрол върху целевите помощи. Знаете, че досега тези средства се даваха едва ли не като пари на ръка, тоест лицето получаваше целева помощ, след като съответният директор на социално подпомагане издаваше заповед за правото на лицето да ползва медицинското изделие или помощно средство. След това с тези средства се закупуваха директно от доставчик необходимите, предписаните медицински изделия. Проблемът идваше с отчитането, защото лицата трябваше да представят разходооправдателни документи. Оказа се, че много от тях не го правят.
Служителите на Агенцията за социално подпомагане са затруднени да ги задължат да представят документ или да върнат получените средства. Нямаме увереност, че значителна сума от тези 50 милиона, както бяха споменати, е годишният разход, които се плащат от бюджета на Министерството за целеви помощи за медицински изделия, помощни средства и съоръжения. Затова сега се въведе нещо, което считаме, че улеснява хората с увреждания и като цяло се подкрепя от тях, тъй като проектът на Правилник беше утвърден в Националния съвет за интеграция на хората с увреждания да получават заповедта за отпускане на целевата помощ и с нея да предоставят на регистриран доставчик на медицинско изделие и след като бъде доставено, доставчикът да получава плащането си от Агенцията за социално подпомагане, тоест реинбурсиране на средствата, които са платени.
По искане на доставчиците на медицински изделия въведохме конкретен срок, в който Агенцията за социално подпомагане трябва да плати, защото имаше и притеснения, че има забавяне в плащанията. Въведен е срок, в който трябва да се плати. Считаме, че с тези промени ще решим част от проблемите на този важен за хората с увреждания въпрос.
Както споменахте, водихме кореспонденция и разговори с Министерството на здравеопазването за поемане на част от медицинските изделия, особено частта протези към финансиране чрез здравната каса, като продължение на съответните клинични пътеки. На този етап не можахме да постигнем тази промяна, затова направихме промяната, която зависеше от Министерството – да променим реда за получаване и ползване на целевите помощи. Надяваме, се че част от проблемите ще бъдат решени по този начин, включително и с ортопедичните обувки, за които беше въпросът на уважаемия господин Шопов.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин Министър.
Господин Шопов, искате ли реплика? Заповядайте.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Много скептично съм настроен, че ще се решат проблемите. Доста дълбоко съм навлязъл във въпроса и проблема. Наясно съм, че нещата са дълбоко подработени от едно лоби, от тези които имат интерес в ограничаване на пазара по отношение на техните конкуренти, включително като е използвана неправителствена организация, която е вкарана за привидност, защото има и други неправителствени организации, които застават на другата страна. Сега ще видите – такъв ще бъде резултатът – ще бъде залят пазарът и хората с увреждания с ниско качествени изделия, които ще бъдат на цената и може по-скъпи под благовидния предлог, че на имащите нужда ще се предоставят, забележете, обувки, които щели да им бъдат по мярка. Парите ще отиват направо във фирмите и нищо от онова, което е предвидено в Наредбата, няма да бъде реализирано. На практика резултатът ще бъде точно обратният.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин Шопов.
Желаете ли дуплика, господин Министър? Благодаря.
Колеги от ГЕРБ, втори кръг въпроси? Нямате.
Заповядайте, господин Христов.
МИХАИЛ ХРИСТОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Министър!
Господин Шопов засегна много важен въпрос, който, мисля, че наистина трябва да се разгледа по-сериозно. Както знаем, повечето хора с увреждания са социално слаби. Те нямат финансова възможност да си позволят качествени протези. В случая има 300 фирми, които реално погледнато изцяло са на издръжка на държавата. Ако се направи проста сметка колко пари идват от личните финанси на хората и колко пари идват от Министерството, числото ще бъде много интересно.
Въпросът ми е следният: дали вариантът да се затегне контролът върху тези фирми, когато човек получи – примерно аз получавам миоелектрична протеза по документи, дали няма да е добър вариант да дойде някой от социалните и да му показа тази протеза. Защото парите за протеза на горни крайници се усвояват, сумата не е малка. Дори ще Ви дам пример с мен. Сега месец май трябва да ми се отпуснат пари за нова протеза – около 6 хил. лв. Не съм единственият български гражданин, който има ампутация на горни крайници. Но една протеза струва между 15 и 20 хиляди лева. Как точно се получава този фокус, защото за мен това е фокус? Ако се направи проста справка, фирмите в Европа са две. Те всъщност са монополизирали пазара и предлагат на тези цени. Знам, че броят на хора с ампутация е доста голям.
Въпросът ми е: дали, ако всеки човек, който получи протеза – говоря специално за протезите и за инвалидните колички – дали не е добър вариант после да се провери този човек получил ли е протезата. Защото се получават много интересни разминавания. Хората дори не разбират, че се получили помощно средство.
Това което споменахте – че фирмите ще усвояват директно парите. Тук малко свободата на пазара се размива с лобизъм. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Господин Министър, имате право на отговор.
МИНИСТЪР БИСЕР ПЕТКОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Христов! Вашият въпрос е продължение на въпроса, който господин Шопов постави. Да, контрол е необходим в по-голяма степен както по отношение на решенията на ЛКК, с които се отпускат съответните медицински изделия. Знаете, че Агенцията за социално подпомагане обжалва част от тези решения, когато има съмнения и това е първата контролна функция. Другото място на контрол е дали наистина са доставени предписаните и заплатените от лицето помощни средства, съоръжения и медицински изделия.
По отношение на промените, за които стана дума и които влизат в сила от 1 юли тази година, считаме, че с новия ред се запазва правото на избор на хората с увреждания откъде да си купят необходимото помощно средство или медицинско изделие – кръгът е на регистрираните доставчици на медицински изделия. След като те изберат доставчика и с решението на АСП заявят доставката на изделието, след това на база на представените документи, включително и приемо-предавателен протокол, подписан от самото лице, чак тогава ще имаме плащане. Сега плащането е авансово – лицето идва с решението на ЛКК, ако то влезе в сила директно АСП му превежда по банкова сметка или чрез пощата сумата. Очаква се, че лицето ще бъде добросъвестно и ще я използва за това, за което му е отпуснато, това е целева помощ.
Не мога да Ви приведа данни, но са красноречиви, какъв голям размер средства не са отчетени, не са представени разходо-оправдателните документи, за да сме сигурни, че тези средства са били изразходвани по предназначение. Сега плащането ще стане, след като е доставено изделието от съответния доставчик и има достатъчно документи, с които се доказва, че е доставено това, което е предписано. Не съм съгласен, че тук контролът ще бъде по-слаб. Напротив, целта на промените е да се засили контролът, включително и чрез това, което предлагате – по-силен контрол на място от социалните работници, които да посещават домовете на хора с увреждания, след като в АСП е постъпила информация, че е доставено, за да се убедят, че е доставено и че се ползва.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Няма по-добър контрольор от човека с увреждането.
Заповядайте, имате право на реплика.
МИХАИЛ ХРИСТОВ: Господин Министър, благодаря за отговора.
Да, съгласен съм с Вас, но ще Ви го кажа като човек с увреждане. За мен протезата е все едно автомобилът ми. За хората с колички това е по същия начин. Тук е много важно качеството на изработката. Смея да твърдя, че в България има една или две фирми, като едната дори не е българска, които могат да направят правилната гилза. В България за протезист се учи около месец. За един месец и аз мога да стана протезист. Това в Турция се случва за пет години. Тук говорим наистина за сериозна наука. Голямото оплакване на хората, които ползват протези на долни крайници, както и на горни, е некачествената гилза.
Какво причинява некачествената гилза? Възпалява се костта, образува се абсцес и човекът ляга на легло. Това не се единични случаи, това са многобройни случаи. Дори хората не знаят, че по закон, ако самата гилза не им е удобна, тя трябва да бъде поправена или заменена за сметка на производителя. Това не се знае от повечето хора. Така че по-голяма информираност на тези хора ще бъде голям плюс за Министерството. Чувал съм и за заплахи от фирми от рода на: ти ако не си пуснеш помощното средство през нас, социалните няма да ти отпуснат парите. Но това е дълга и широка тема, една къща от карти, която в един момент предполагам, ще се срути. Аз съм давал решението на този проблем. Един народ, ако не си прави сам хляба, не е народ. Идеята е да си правим всички помощни средства в България, това не е толкова трудно. Имаме Българска академия на науките, имаме много други учени и личности, които се занимават с това. Не искам да правя реклама, защото българският пазар ми е много далечен, протезата, с която съм в момента, е направена от мен. Тя е събрана с компоненти от четири различни държави, като само е сглобена в България и цената й е в пъти по-ниска. Надявам се един ден на такава протеза или протеза за долен крайник, на една инвалидна количка да пише „произведено в България“. Благодаря Ви за отговора. Надявам се, защото хората с увреждания за мен са кауза, един ден дори да не се налага да водим разговор за помощните средства.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Господин Министър, желаете ли дуплика? Не.
Господин Шопов? Нямате въпроси.
Господин Министър в рамките на оставащите десет минути ще Ви помоля да ни запознаете с напредъка по отношение на Европредседателството. Казвам десет минути, защото господин министърът има сериозен ангажимент в 16, 00 ч. Извинявайте колеги, закъснението всъщност предизвика този дискомфорт.
Заповядайте, господин Министър. Ние разполагаме с резюмето.
МИНИСТЪР БИСЕР ПЕТКОВ: Благодаря Ви за разбирането, доктор Адемов.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Предполагам, че информацията от седем страници е предоставена. Тя е за постигнатия напредък и проведените по-важни събития по линия на Българското председателство в областта на заетостта и социалната политика през месеците март и април. Това е средата на Председателството и програмата беше много интензивна за този период както работата по основните досиета, която протичаше главно в работни групи, заседание, триалози. Дадена е статистика за проведените заседания, триалози и така нататък.
Европейската комисия настоява за много интензивна работа с оглед на цикъла, в който се намира Европейският парламент и Европейската комисия, тоест предстоящите избори миналата година и необходимостта да се финализират много от законодателните инициативи.
По отношение на конкретните събития. На 12 март Комисията по положението на жените (КПЖ) на ООН в Ню Йорк беше организирано събитие на Председателското трио Естония – България – Австрия на тема „Жените в дигиталния свят“.
На 15 март беше проведено първото формално заседание на Съвета по заетост и социална политика в Брюксел, като бе приета препоръка за европейска рамка за качествено и ефективно чиракуване.
На 19 март Българското председателство приключи успешно преговорите с Европейския парламент и Европейската комисия за постигане на споразумение за преразглеждане на Директивата за командироване на работници, което беше оценено много високо от Европейската комисия, от парламента. Знаете, това е политическо досие. Много трудно се постигна компромисът и признанието е всеобщо, че Българското председателство успя да финализира тази Директива – триалозите по нея.
На 20 и 21 март се проведе неформално заседание на Комитета по социална закрила.
В периода на 21 – 22 март, София беше домакин на Конференция на високо ниво „Бъдещето на труда: Подход, основан на жизнения цикъл“.
На 21 март се проведе Тристранната социална среща на върха по растеж и заетост в Брюксел, като на 22 и 23 март се проведе неформално заседание на Комитета по заетостта към Съвета на Европейския съюз. Виждате, че буквално датите се застъпват. Програмата е доста интензивна.
През месец април, както стана дума при отговорите на въпросите, на 17 и 18 април бяхме домакини на Неформалния съвет на министрите на заетостта и социалната политика. На 16 и 17 април се проведе Конференция на високо ниво в социалната икономика за икономически устойчив и социално приобщаващ Европейски съюз.
В рамките на тази конференция беше открит и Седмият европейски форум за социално предприемачество, който е традиционен, но тази година беше част от събитията на българското председателство. Проведе се за първи път в София, след като предишните издания бяха в Пловдив. Събра над 100 социални предприятия от България и от шест други държави и изпълни ролята си на платформа за оценка на потенциала и значимостта на хората с увреждания за развитие на различни дейности, в които те са ангажирани и същевременно за оказване на социални услуги, тоест двете групи предприятия, които бяха представени.
Радвам се и благодаря на уважаемия председател на Комисията по труда, социалната и демографската политика, че взе участие в двете събития – и в откриването на Конференцията по социална икономика, в откриването и на Седмия европейски форум на социално предприемачество. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И аз благодаря.
Колеги, някакъв коментар, въпроси?
Господин министърът беше изчерпателен.
Да благодарим на господин министъра и да му пожелаем успех през оставащата част от председателството, първо.
Второ, успех на мероприятието, което предстои сега. Благодаря Ви.
Поради изчерпване на дневния ред, закривам заседанието.
(Закрито в 16,00 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Д-р ХАСАН АДЕМОВ
Стенограф:
Стефка Аличкова
0
