П Р О Т О К О Л

№ 14


от проведено редовно заседание на Комисията по труда, социалната и демографската политика на 9 май 2018 г.

---

Д Н Е В Е Н Р Е Д:

1. Представяне, обсъждане и гласуване на Отчет за изпълнение на бюджета на държавното обществено осигуряване за 2017 г., № 810-00-5, внесен от Националния осигурителен институт на 18 април 2018 г.
2. Разглеждане на Годишен доклад за младежта за 2016 г. и Проект за решение, № 802-00-19, внесен от Министерския съвет на 20 април 2018 г.

Към протокола се прилага Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по труда, социалната и демографската политика.
Заседанието беше открито в 14,30 ч. и ръководено от председателя на комисията господин Хасан Адемов.

* * *

ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Добър ден колеги!
Откривам редовното заседание на Комисията по труда, социалната и демографската политика.
Дневният ред на днешното заседание е:
1. Представяне, обсъждане и гласуване на Отчет за изпълнение на бюджета на държавното обществено осигуряване за 2017 г., № 810-00-5, внесен от Националния осигурителен институт на 18 април 2018 г.
2. Разглеждане на Годишен доклад за младежта за 2016 г. и Проект за решение, № 802-00-19, внесен от Министерския съвет на 20 април 2018 г.
Който е съгласен дневният ред да бъде подкрепен, моля да гласува.
За – 19, против и въздържали се – няма.
Дневният ред се приема.

Преминаваме към точка първа от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ГЛАСУВАНЕ НА ОТЧЕТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА БЮДЖЕТА НА ДЪРЖАВНОТО ОБЩЕСТВЕНО ОСИГУРЯВАНЕ ЗА 2017 Г., № 810-00-5, ВНЕСЕН ОТ НАЦИОНАЛНИЯ ОСИГУРИТЕЛЕН ИНСТИТУТ НА 18 АПРИЛ 2018 Г.
По т. 1 на заседанието присъстват господин Ивайло Иванов – управител на Националния осигурителен институт, госпожа Весела Караиванова – подуправител на Националния осигурителен институт, господин Драгомир Драганов – директор на Дирекция „Анализи“ в Националния осигурителен институт, госпожа Даниела Асенова – директор на Дирекция „Обезщетения“ в Националния осигурителен институт, госпожа Антоанета Ганчева – съветник на министъра на труда и социалната политика, госпожа Антоанета Цонева – държавен експерт в Дирекция „Политика на пазара на труда и трудова мобилност“ в Министерството на труда и социалната политика, и госпожа Петя Малакова – началник отдел в Дирекция „Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд“ в Министерството на труда и социалната политика.
Мисля, че всички разполагате с материала.
Давам думата на господин Ивайло Иванов – управител на Националния осигурителен институт.
ИВАЙЛО ИВАНОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми д-р Адемов, уважаеми госпожи и господа народни представители, на първо място, бих искал да благодаря за поканата да представим дискутиране в рамките на Комисията по труда, социалната и демографската политика по отчета за изпълнението на Консолидирания бюджет на държавното обществено осигуряване за 2017 г.
Преди да започнем с представянето на отчета, може би е добре да щрихираме контекста, в който бюджета на държавното обществено осигуряване бе изпълняван през 2017 г.
Изминалата година, безспорно бе динамична в икономически план. Отчетен бе растеж на брутния вътрешен продукт от 3,6 на сто, инфлацията достигна 1,2 на сто.
Продължи и възходящото развитие на пазара на труда, като Агенцията по заетостта отчете рекордно ниско равнище на безработицата от 7,2 на сто при 8,8 на сто през 2016 г. Брояг на регистрираните в бюрата по труда безработни лица остана под 237 хил. души, при около 285 хил. души през 2016 г.
Трудовите възнаграждения също нараснаха като Националният статистически институт отчете ръст на средната работна заплата за страната до 1095 лв. през четвъртото тримесечие на 2017 г.
Тези макроикономически процеси оказаха съществено влияние върху основните параметри на държавното обществено осигуряване. Нарасна както броят на осигурените лица, така и средния осигурителен доход. Поради стабилизирането на пазара на труда броят на осигурените лица достигна близо 2 млн. 800 хил. души, при около 2 млн. 760 хил. души през 2016 г. Средният осигурителен доход надхвърля 820 лв., като през 2000-та той е бил около 770 лв. Това оказва влияние както върху приходите, така и върху разходите на държавното обществено осигуряване.
Наред с макроикономическите процеси върху изпълнението на бюджета на държавното обществено осигуряване влияние оказаха и реализираните политика. В областта на приходите с най-голяма тежест е увеличението на осигурителната вноска за Фонд „Пенсии“ с 1 процентен пункт. Размерите на осигурителните вноски за другите фондове останаха непроменени. В областта на разходите също имаше някои важни промени, като например увеличението на така наречената „тежест“ на година осигурителен стаж в пенсионната формула от 1,1 беше повишена на 1,126 на сто. В този процент бяха преизчислени всички пенсии, отпуснати до 31 декември 2016 г., считано от 1 юли. С него бяха определени и размерите на пенсиите – новоотпуснати през 2017 г.
Друга важна промяна е увеличението на минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст на два пъти в рамките на годината. От 161,38 лв. от 1 юли размерът й нарасна на 180 лв., а от 1 октомври 2017 г. имаше ново увеличение – от 180 до 200 лв. Също на два пъти, съответно през април и през декември бяха изплатени еднократно по 40 лв. на пенсионерите с ниски размери на пенсията. Върху разходите влияние оказаха и заложеното от 2015 г. плавно увеличение на възрастта и придобиването право на пенсия и изискуем осигурителен стаж. За най-масовата трета категория труд възрастта и стажа се увеличиха с по два месеца както за жените, така и за мъжете.
При краткосрочните обезщетения основните параметри на политиките се запазиха без съществена промяна спрямо 2016 г.
Току-що ме информираха, че вече имаме и презентация, така че се вижда на слайда.
На консолидирана база отчетените приходи без трансферите са малко над 6 млрд. лв., а разходите около 10 млрд. 558 млн. лв. Трансферите са 4 млрд. 550 млн. лв., в това число трансфер за покриване на недостига от средства в размер на около 4 млрд. 84 млн. лв.
В тази връзка е важно да се отбележи, че един ключов за държавното обществено осигуряване показател, какъвто е трансфера за покриване на недостига от средства е с близо 313 млн. лв. по-малък като размер спрямо планирания. Това е около 7 на сто по-ниска стойност от заложената в бюджета за 2017 г.
Приходите, трансферите и разходите ще ги разгледаме поотделно в следващите слайдове.
Първо, по отношение на приходите. В тях повече от половината са приходи от осигурителни рамки в размер на около 5 млрд. 914 млн. лв. и приходи от осигурителни вноски на лице е преизпълнение от малко под 300 млн. лв. или 5,3 на сто. Това се дължи на по-високия отчетен брой осигурени лица, по-високия среден осигурителен доход и увеличения размер на осигурителната вноска за Фонд „Пенсии“.
Трансферът за покриване на недостига от средства през0 2017 г. е бил около 39 на сто от общата сума на приходите. През 2016 г. трансферът е бил 4 млрд. 500 млн. лв. или 44 на сто от всички приходи в държавното обществено осигуряване, включително трансферите. Това безспорно е положителна тенденция, свързана с увеличаване на осигурителните вноски от общата сума на приходите. През 2016 г. делът на приходите от вноски е бил под 50 на сто. През 2017 г. те вече съставляват 56 на сто от всички приходи.
Реализираните разходи са 10 млрд. 558 млн. лв. Над 85 на сто от всички разходи са разходи за пенсии. Около 14 на сто са разходите на срочни обезщетения и помощи, разходи за службите за социално осигуряване са под 1 на сто от съвкупни обем на разходите за държавното обществено осигуряване.
При разходите на лице – преразход от 1,9 на сто или изпълнение на 192 млн. лв. Преразход е формиран както при пенсиите, така и при краткосрочните обезщетения.
По отношение динамиката на разходите за пенсия влияние оказаха преди всичко заложените в бюджета на държавното обществено осигуряване за 2017 г. политики. От една страна, въведеното в нормативната уредба планово увеличение на изискуемата възраст и стаж имаше като резултат намаление на броя на пенсионерите. През 2017 г. те са били под 2 млн. 170 хил. души с 0,6 на сто по-малко спрямо 2016 г.
Новоотпуснатите пенсии също намаляват до 98 хиляди. Това е с близо 9 хил. 904 пенсии по-малко спрямо 2016 г.
Намаление е налице и при всички основни видове пенсии както за осигурителен стаж и възраст, така и за инвалидност поради общо заболяване.
Средната пенсия е друг важен параметър, имаш отношение към разходите за пенсии. За 2017 г. тя надхвърли 345 лв.и отчете минимален ръст от 3,8 на сто и реален – 2,6 на сто. Нарастването на средната пенсия става с по-бавни темпове спрямо средния осигурителен доход както и обосновани спрямо 2016 г. коефициенти на заместване брутен и нетен. Намалението е съответно с 1,1 пункта и 1,2 пункта. Така разходите за пенсии достигнаха до 9 млрд. 8 млн. лв. или малко над 9 на сто от брутния вътрешен продукт.
При разходите за пенсии преразходите са 72 млн. лв., като се дължат преди всичко на непланирания разход на еднократните суми към пенсиите.
Изплатените през април и декември така наречени „великденски и коледни добавки“ в размер на по 40 лв. за над 1 млн. 200 хил. пенсионери струваха на държавното обществено осигуряване близо 101 млн. лв. Тези средства не са планирани в бюджета за 2017 г. Без тях разходът за пенсии щеше да бъде 0,3 на сто по-ниско планирани.
От представените данни може да бъде направен извода, че основната част от преразхода на държавното обществено осигуряване през 2017 г. се формира при краткосрочните обезщетения. За основните видове обезщетения преразходът варира между 8 на сто за обезщетенията за отглеждане на малко дете и 11 на сто обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване. Отчетените разходи общо за всички видове краткосрочни обезщетения са 1 млрд. 474 млн. лв., с 9,3 на сто или със 125 млн. лв. повече от плана.
При паричните обезщетения за временна нетрудоспособност заради общо заболяване по-високият от планирания разход се дължи на по-големия брой изплатени в държавното обществено осигуряване дни. През 2017 г. са изплатени близо 20 млн. дни, през 2016 г. са изплатени около 15 млн. дни. Средният размер на обезщетението също нараства, следвайки динамиката на средния осигурителен доход.
През 2017 г. той е около 25 лв. на ден. Същите …, а именно по-голям брой изплатени дни и размера на обезщетението могат да бъдат посочени и по отношение на паричното обезщетение за бременност и раждане, отглеждане на малко дете.
При паричното обезщетение за безработица ситуацията е по-различна като преразход. Тук се дължи на значително по-високия среден размер на изплатеното обезщетение. Броят на лицата, придобили право на обезщетение е малко по-малко планиране, но в средния размер на обезщетението е с 15 на сто по-висок от очаквания.
На следващия слайд (показва слайда) виждате изпълнението на разходите на службите по социално осигуряване. Те са под 1 на сто от общите разходи и по отчет са приблизително 76 млн. лв. Тук е анализирана икономия, формирана най-вече при разходите за издръжка и капиталовите разходи.
По отношение на трансферите в държавния бюджет най-голяма тежест имат трансферите за изплащане на пенсии, несвързани с трудова дейност. Те са около 310 млн. лв.
Предоставените от държавното обществено осигуряване трансфери са регламентирани в Закона за държавното обществено осигуряване за 2017 г., Закона за военноинвалидите и военно пострадалите и в Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж.
Предоставени са трансфери на:
- Агенцията за социално подпомагане за помощно-технически средства, свързани с увреждане на осигурените лица;
- Фонд „Условия на труд“ за мероприятия, свързани с превенцията на трудовите злополуки и професионалните болести;
- бюджетни организации за доплащане на дейностите за профилактика и рехабилитация на военно инвалидите и военно пострадалите.
Изпълнението на бюджета на държавното обществено осигуряване по фондове показва, че част от фондовете завършват годината на дефицит. Това са:
- Фонд „Пенсии“;
- Фонд „Пенсии за лицата по чл. 69“;
- Фонд „Общо заболяване и майчинство“;
- „Фонд „Безработица.
Другите два фонда, а именно Фонд „Пенсии, несвързани с трудова дейност“ и Фонд „Трудова злополука и професионална болест“ са на излишък съответно 32 млн. лв. и 165 млн. лв.Дефицитите са компенсирани с трансфера за покриване недостига на средства от държавния бюджет с цел балансиране на приходите и разходите.
На последните два слайда (показва слайдовете) е представена информация за изпълнението на отчетите Учителския пенсионен фонд и Фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“. През 2017 г. Учителският пенсионен фонд са изплатени 2 млн. 220 пенсии и 25 хил. 109 – добавки към пенсиите.
Фондът е в добро финансово състояние като приходите от 61 млн. 532 хил. лв. надвишават почти два пъти разходите от 32 млн. лв..
Финансовото състояние на Фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“ също е добро. Основната част от приходите са приходи от управление на инвестираните проекти на фонда, доколкото през 2017 г. осигурителите не заплащат вноска за фонда.
Накратко, това са основните моменти от изпълнението на Консолидирания бюджет на държавното обществено осигуряване през 2017 г.
Ще се радваме да отговорим на Вашите въпроси, ако има такива. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И аз благодаря, господин Иванов.
Колеги, откривам дискусията, имате думата.
Заповядайте, госпожо Ангелова.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Иванов, госпожо Караиванова, първо, искам да Ви благодаря за професионално направеният и добре поднесен Отчет за изпълнението на Консолидирания бюджет на държавното обществено осигуряване за 2017 г.
В презентацията, която направихте, ми направи впечатление следното по отношение преразхода на Фонд „Безработица“. При положение, че Агенцията по заетостта е отчела намаление на регистрираните в бюрата по труда безработни лица, в същото време при паричните обезщетения за безработица е налице преразход, като увеличението на средния размер е доста над ръста на средно осигурителния доход за страната.
В тази връзка бихте ли ми предоставили по-детайлна информация по този въпрос? Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Ангелова.
Колеги, мисля, че въпрос – отговор, е по-коректно.
Заповядайте, колеги, да отговорите на поставения въпрос.
ИВАЙЛО ИВАНОВ: Действително броят на регистрираните безработни лица в Агенцията по заетостта е доста по-нисък спрямо 2016 г. Това се отразява върху броя на лицата, имащи право на парично обезщетение от държавното обществено осигуряване. Средно месечното през 2017 г. обезщетенията са изплатени на около 83 хил. лица при близо 88 хил. лица през 2016 г.
Проблемът при Фонд „Безработица“ за повишаване на разходите, които се извършват и които се случват, е най-вече при плащанията, когато лицата идват и са работили в последните години в Европейския съюз и в страните – членки на Европейския съюз, тъй като доходите, които те получават там, са в по-голям размер отколкото е максималния осигурителен доход за страната. В тази връзка това доведе до по-високи разходи и по-големи изплащания по Фонд „Безработица“ на тези лица и бяха изплатени по-големи суми. В тази връзка Народното събрание, тъй като доходите, които те получават там, са в по-голям размер отколкото е максималния осигурителен доход за страната. В тази връзка това доведе до по-високи разходи и по-големи изплащания по Фонд „Безработица“ на тези лица и бяха изплатени по-големи суми. В тази връзка Народното събрание през миналата година, в края на 2017 г., приемайки новия бюджет за 2018 г. на държавното обществено осигуряване постави таван от 74,29 лв. на ден, който кореспондира с максималния осигурителен доход от 2600 лв., така че нещата да бъдат ограничени в някаква степен. Това обаче води до увеличението на разходите във Фонд „Безработица“, независимо от намаляването на разходите и намаляването на броя на безработните лица в Агенцията по заетостта като цяло в страната.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: А и средният осигурителен доход расте.
Други въпроси, колеги?
Заповядайте, господин Гьоков.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Благодаря, господин Председател.
Ще изразя отношение към Отчета и имам няколко въпроса.
Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Иванов, уважаема госпожо Караиванова, въобще не се съмнявам, че Отчетът е направен изключително професионално, защото слушам тези отчети от доста време, може би трети или четвърти пореден отчет. Мога да кажа, че са точно и професионално направени. Ако мога така да се изразя: актюерски всичко изглежда точно. Дали така е политически е друг въпрос.
Внимателно слушах презентацията на Отчета за изпълнение на Консолидирания бюджет на държавното обществено осигуряване. Внимателно се запознах и с отчета, който ни е изпратен на пощите. Смятам, че е направен обективен преглед на финансовото състояние на фондовете на държавното обществено осигуряване.
Прави ми впечатление, че състоянието на фондовете не се променя през последните години. Като цяло те са на дефицит, може би с малки изключения, може би изключения правят фондовете „Трудова злополука и професионална болест“ и другият Фонд „Пенсии, несвързани с трудова дейност“.
От Отчета разбрах, че са били нужни по-малко средства за покриване на дефицитите за 2017 г. Може ли по-подробна информация за отделните фондове? При всички ли има намаляване на дефицитите или при някои се задълбочават разликите между приходите и разходите във фондовете?
Много ми е интересно, тъй като в презентацията не чух, как се справяте със, според мен, ниската издръжка за Националния осигурителен институт като цяло? Може би някъде пó в бъдеще се надявам да получим един анализ, въпреки че може би не е работа на Националния осигурителен институт, но е интересно за прехвърлянията от честните пенсионни фондове към Националния осигурителен институт и обратно?
РЕПЛИКТИ: Има го.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Пропуснал съм го.
Как гледате като професионалист, разбира се, не политически, а от професионална гледна точка на увеличаването на осигурителните вноски.
Последното, което казвам, е, че по обясними причини, въпреки, пак казвам, че Отчета Ви е професионален, ние няма как да го подкрепим като група, защото сме гласували против този бюджет и няма как да гласуваме „за“ нещо, за което сме били против неговото приемане. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И аз Ви благодаря.
Заповядайте, господин Иванов.
Дефицитите намаляват на всички фондове както в абсолютен размер, така и като относителен дан в общия размер на разходите. Данните сочат, че при Фонд „Пенсии“, който е фондът с най-голям принос за недостига на средства в държавното обществено осигуряване, е бил над 4 млрд. 219 млн. лв. или 55 на сто от разходите за фонда през 2016 г., но през 2017 г. е бил под 4 млрд. лв., което, разбира се, говори за до под 50% от намаляването. Разбира се, има голямо намаление при Фонд „Пенсии за лицата по чл. 69“. Знаете, че със стартирането миналата година, 2016 г., тогава близо 6 хил.души допълнително са се пенсионирали, ползвайки тази опция. Тогава разходът е бил 247 млн. лв., а в момента е 117 млн. лв. или 16 на сто от разходите, които са извършени.
При фондовете, изплащат и краткосрочно обезщетение, също има подобрения. Дефицитите на Фонд „Общо заболяване и майчинство“ и Фонд „Безработица“ са близо около 162 млн. лв. през 2016 г., което се равнява на 16,42 на сто от разходите. През миналата година дефицитите намаляват съответно до около 140 млн. лв. и 135 млн. лв. или като дял от разходите са около 13%.
Това е по тази тема.
По темата за издръжката на Националния осигурителен институт. Тя е на положителен резултат. Това се дължи най-вече на икономии, които са направени в издръжката на Националния осигурителен институт, както и в разходването на капиталовите разходи. Основен момент в това е може би все пак, че през 2017 г. Националния осигурителен институт реално беше ръководен от трима управители и предполагам, че това е влияло най-вече в разходването, планирането и изразходването на капиталовите разходи, не толкова на другите административни разходи.
Винаги ще разчитаме на поддръжката на народните представители, разбира се, за увеличаване издръжката на Националния осигурителен институт.
Благодарим за тази година, защото благодарение на това в § 1 или за работни заплати средствата бяха завишени с 10%, за което благодарят и служителите на Националния осигурителен институт.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин Иванов.
Доктор Тошев, Вие заявихте желание.
РУСЛАН ТОШЕВ: Уважаеми д-р Адемов, уважаеми господин Иванов, госпожо Караиванова, уважаеми колеги, обезщетенията за временна нетрудоспособност поради общо заболяване от дълго време са във фокуса на законодателя. Още от 2010 г. са първите опити за промяна на философията по отношение на изплащанията на обезщетенията, като пак има промени и корекции. Въпреки продължаващото 7-8 години задължение на работодателя да заплаща първите три дни от времето на неработоспособност разходите на държавното обществено осигуряване за обезщетенията продължават да се увеличават. Сега увеличението е между 10 и 11%.
На база на данните за изпълнението на бюджета от 2017 г. какви изводи могат да бъдат направени за причините за това продължаващо увеличаване на разходите за тези обезщетения?
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Това ли е въпроса, господин Тошев?
РУСЛАН ТОШЕВ: Да.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Заповядайте, господин Иванов, да отговорите.
Господин Председател, предлагам по този въпрос да отговори подуправителят госпожа Караиванова.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Заповядайте, госпожо Караиванова.
СВЕТЛА КАРАИВАНОВА: Благодаря Ви.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, социални партньори, колеги от министерството, експерти! Наистина броят на лицата, които са регистрирани за осигуряване за риска „Общо заболяване и майчинство“ се увеличава. Видяхте го и в тенденцията при отчета на бюджета на държавното обществено осигуряване. Това е една от причините увеличеният брой на лицата, които се осигуряват за този риск.
Другата причина е увеличаването на средния осигурителен доход и увеличаване на дохода на самоосигуряващите се лица, който е избран и по-големия брой на лица от самоосигуряващите, които са избрали да се осигуряват. Знаете, че самоосигуряващите се лица имат право на избор дали да се осигуряват за Фонд „Пенсии“ или за останалите осигурителни рискове – „Общо заболяване и майчинство“. Наблюдава се увеличеният дял на лицата, самоосигуряващи се, които са избрали да се осигурят за този риск.
Това е едната причина, която касае параметрите по отношение на броя на осигурените лица и увеличаване на средния осигурителен доход, от който се изплаща обезщетението за временна неработоспособност.
Другите причини са системни. Това е увеличаване на броя на дните във временна неработоспособност след третия ден, откогато вече се включва за изплащане Националния осигурителен институт. Наблюдава се тенденция на увеличение броя на болничните листове на лица в продължителна временна неработоспособност. Тук явленията могат да бъдат най-различни до увеличение на обществено значими заболявания, като онкологични заболявания, сърдечно-съдови заболявания, които предполагат един по-висок период на възстановяване и по-дълъг период на временна неработоспособност.
Другите причини са сезонна заетост. Така или иначе дните във временна неработоспособност се увеличават и от лица, които предоставят дни във временна неработоспособност от чужди осигурителни институти, тоест преминали са на лечение в Европа.
Има и други лица, за които наблюдаваме тенденция на подаване на дни във временна неработоспособност с цел почивка, работа навън, сезонна. Така или иначе създадената организация между институциите - Националната агенция за приходите, Инспекция по труда и Икономическа полиция, дава добри резултати. Януари 2018 г. спрямо декември 2017 г., когато се заговори за превантивните мерки и контрола, който осъществява Националния осигурителен институт, само за този месец разходът е паднал с 5 млн. лв. Наистина на фона на изплатените обезщетения това не е много, но така или иначе все пак се прави нещо, което е в положителна посока.
По отношение на втората част на въпроса, която развихте, д р Тошев, във връзка с това какво е мнението на Националния осигурителен институт за първите три дни дали се работи в посока за намаляване, това е политика, която все пак трябва да се приеме с консенсус и от социалните партньори. Ние администрираме политиките на Министерството на труда и социалната политика, на министъра, на правителството, така че на този етап не виждаме смисъл от намаляване броя – специално експертно, без да ангажираме мнението на Института.
Имайте предвид, че пред Вас сме представили много подробни справки за дните на временна неработоспособност, които изплащат останалите осигурителни институти. България е страната с най-либерална социална политика в областта на обезщетенията и като процент на заместване на дохода в дните на временна неработоспособност – 60% от дохода, който си загубил и 90% при най-тежката временна неработоспособност, която е вследствие на злополука по време на път за и от работа, докато дните в Германия, в Австрия, в Полша Осигурителният институт започва да плаща след 15-16-я ден на дни във временна неработоспособност. В Англия първите три дни са изчаквателен период, защото е нормално една остра вирусна инфекция от 3 до 4 дни да отшуми. Не се плаща, изчаква се, ако се задълбочи състоянието, но Вие знаете тези неща.
Засега това са политиките. Работим за превенция на истинските документи за дни във време на неработоспособност, заедно с Министерството на здравеопазването, Икономическа полиция, Изпълнителна агенция „Медицински одит“ и сигналите, които подаваме вече дават своя ефект.
Необходимо е да се отбележи, че гражданското общество е изключително активно. Все повече работодатели се възползват от правото си да обжалват дните във временна неработоспособност, което през изминалите години не го срещахме. Така че всичко това са мерки, които дават своите положителни тенденции, финансово отразени в Отчета за бюджета. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И аз благодаря.
Колеги, други въпроси?
Заповядайте, д-р Поповски.
КАЛИН ПОПОВСКИ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Иванов, моят въпрос е следния: как се отразява върху Консолидирания бюджет на държавното обществено осигуряване това, че вторият стълб е избирателен, българските граждани могат да избират между Националния осигурителен институт и частните фондове? Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И аз благодаря.
Заповядайте, господин Иванов.
ИВАЙЛО ИВАНОВ: Благодаря, господин Председател.
Знаете, че с възможността българските граждани да прехвърлят своите партиди към държавното обществено осигуряване, засега около 17 хиляди лица са се възползвали от тази опция и са прехвърлили средствата си. Към този момента за държавното обществено осигуряване чисто икономически резултата е положителен дотолкова, доколкото средствата, които са влезли, не е започнало изплащането, са на плюс за държавното обществено осигуряване. Разбира се, това е краткосрочен ефект. В момента, в който започнем да изплащаме, има голям риск сумата, която получаваме от останалите фондове, да не е достатъчна за покриване на тази разлика. Разбира се, Националния осигурителен институт не разполага с данни за всяко едно лице. Знаете, че ползваме осреднени дати от Комисията за финансов надзор към този етап. В момента, в който имаме точна информация, ще можем да кажем и как конкретно се отразява, но за това трябва да се натрупа и определен период. Засега това е като информация.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Други въпроси?
Заповядайте, господин Недялков.
МИЛКО НЕДЯЛКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Иванов, госпожо Караиванова, уважаеми колеги, уважаеми гости! Следейки презентацията, която беше направена, а така също запознавайки се с отчета и виждайки тенденциите, които са описани в този отчет за изпълнението на Консолидирания бюджет на държавното обществено осигуряване поне мнението, което ще израз0я, а и като прибавим това колко е и средната пенсия в страната и знаейки колко е минималната, мисля, че е дошло време да осъвременим старите пенсии в България. Това са няколко предпоставки, които също се съдържат в този Консолидиран отчет като тенденция и като база, на която може да се стъпи.
Вие знаете този стар спор за старите и новите пенсии. Той предизвиква сериозни съмнения за справедливост в обществото, защото сме давали хиляди примери и наистина тук може да бъде по-скоро решение, което да бъде не само чисто политическо, а да бъде също така решение, което да се базира на отчетите на бюджета на държавното обществено осигуряване. Но моят въпрос е друг.
Миналата година беше допусната още една несправедливост. Близо 5 хиляди пенсионери не получиха дори и минималното увеличение, което се дава в средата на всяка година, а други над 200 хиляди получиха по-малък процент отколкото можеше да бъде предвидено със закон. Обещавахте, че за тази година с промяната на закона ще се гарантира това да не се допусне.
Моят въпрос към Вас, като ръководители на държавното обществено осигуряване, използвам повода за Отчета за бюджета за миналата година да Ви попитам: проиграхте ли софтуера за тази година, който да не допуска такива несправедливости при пенсионерите? Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Недялков.
Господин Иванов, имате думата.
ИВАЙЛО ИВАНОВ: Благодаря, господин Председател.
Господин Недялков, проиграхме и софтуерно нещата. Благодаря на народните представители, тъй като успяхме да впишем текст, който гарантира, че абсолютно всички лица през тази година ще получат увеличението, което е прието. Благодаря по-скоро на народните представители. Ние просто ще го изпълним.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Други въпроси, колеги?
Аз нямам въпроси, само ще направя един коментар, с който ще се опитам да аргументирам защо ще се въздържим от подкрепа на този бюджет.
Първо, колеги, искам да припомня следното нещо. Националният осигурителен институт и екипа на Националния осигурителен институт изпълняват бюджета такъв, какъвто го приема Народното събрание. Тоест всички тези въпроси, първо са към нас и второ – към тях, защото те изпълняват бюджета, който се приема. Те изпълняват законите, които ние приемаме и нищо не променят. Не правят никакви политики.
Дори и тези софтуерни неща, за които говорим, са следствие на закона. Така че в никакъв случай не искам да ангажирам ръководството на Националния осигурителен институт, но искам да кажа нещо друго.
Колеги, за поредна година Министерството на финансите, което определя макро рамката на бюджета на държавното обществено осигуряване, за да може да се гарантира и анонсиран бюджет, какъв отчита в края на годината, предвижда по-малко приходи, забележете, за сметка на осигурителни права, защото не са случайни тези дефицити при краткосрочните обезщетения.
Миналата година предложих 150 млн. лв. повече приходи. От Финансовото министерство ми докараха от девет кладенеца вода, за да ми кажат, че това не може да стане. Сега да дойдат да ми кажат защо преизпълнението е с 371 млн. лв. Това, колеги, пак повтарям, е за сметка на осигурителни права или по-скоро за сметка на размера на осигурителни права.
Още нещо. Господин Иванов, колеги от Националния осигурителен институт, с 0,7% от разходите на държавното обществено осигуряване и със 7,3% от тези разходи икономия ще дойде време, когато няма да може да намерите кой да изпълнява този бюджет. Хората ще избягат и от регионалните поделения. Моля Ви, поне тази икономия от 7,3% по някакъв начин следващата година да я няма, защото, както се казва по народному, „икономията е майка на мизерията“. За съжаление, това е така.
Следващо нещо. От общи разходи над 10 млрд. лв. на държавното обществено осигуряване 0,7% издръжка за структурите на Националния осигурителен институт. Няма как да продължите да задържате Вашите кадърни кадри в системата. Няма как да стане!
Затова ние в хода на бюджетна процедура предложихме увеличение на тези средства. Слава Богу, има някакво увеличение, но то, според нас, е недостатъчно.
Ако искате, не искам да предизвиквам съдбата, но да не бъдат следващите протестиращи хората от системата на социалното осигуряване, трябва да има за следващата година поне някаква стъпка нагоре.
Още нещо. Отчетът на бюджета на държавното обществено осигуряване, колеги, е много важен документ. Ще Ви кажа защо. Защото той дава тенденциите, както каза преди малко, мисля, че господин Недялков.
Какви тенденции обаче задава този отчет? 370 млн. лв. повече приходи и за сметка на това отчитаме 313 млн. лв. по-малко субсидия. Министърът на финансите ще се похвали, че субсидията му е по-малко. Тоест от това, което той е предвидил като субсидия, за сметка на увеличените приходи, дава по-малко субсидия на държавното обществено осигуряване.
Нещо повече. 2017 г., втората година от реформата, която стартира през 2015 г. Трябва да ги има тенденциите. Какви са тенденциите? – Увеличени разходи, колеги. Вижте с колко са увеличени разходите.
Ако търсим позитивните неща, 12 хиляди по-малко пенсионери. При 2 милиона и 100 хиляди това ли е цената, която плащат българските граждани с увеличената възраст, увеличения стаж и накрая 12 хиляди по-малко пенсионери?!
Още нещо:
- 2013 г. – 9,4% от брутния вътрешен продукт разходи за пенсии;
- 2014 г. – 9,7%;
- 2017 г. – 9,1%.
Не съм популист и ще кажа в номинално изражение парите са повече, но като процент от брутния вътрешен продукт категорично са по-малко – 9,1% при 9,7% през 2014 г. Добре е това, че все пак делът на осигурителните вноски е около 56% и 44% от данъци, но все още има какво да се желае в това отношение.
Това са кратките бележки.
Последното, с което завършвам. Колеги, чл. 69. Отделихме ги отделно в отделен фонд – сектор „Сигурност“. Увеличихме им осигурителните вноски миналата или по-миналата година с 20%. Станаха над 40%. Знаете ли колко е дефицита? – 130 млн. лв. Сто и тридесет милиона лева дефицит.г във фонда! Не е балансиран дори и с този размер.
Защо казвам това? Защото, за голямо съжаление, размерът на осигурителните вноски за отделните фондове не е актюерско, а е политическо решение с надеждата да подобрим конкурентоспособност, да увеличим притока от инвестиции, но намалихме вноските, а това, за което говорих, че трябваше да се случи, остана пожелание.
Това е, което исках да кажа накратко, с надеждата да бъда правилно разбран.
Имате думата за реплики, коментари.
Гостите, заповядайте за краткия вариант на Вашата експозиция.
Заповядайте, господин Русенов.
ГЕОРГИ РУСАНОВ (НКВХ): Благодаря.
Искам да се спра на два въпроса. Първият, който поставям е общонационален, а той е за състоянието на старите пенсии.
Изхождайки от Отчета, който виждаме, пенсионно осигурителните вноски почти покриват личните пенсии на 1 млн. 512 хил. пенсионери за стаж и възраст. От близо 2 милиарда преди време виждаме, че субсидията в бюджета е почти незначителна за тези пенсионери. Поради това трябва да се помисли, тъй като приходите ежегодно нарастват, има възможност през следващата година при дадена схема, която сме готови да обсъдим с представителите на Надзорния съвет на Националния осигурителен институт на преизчисляване, за да можем да облекчим положението и на без това малко останалите възрастни, стари пенсионери. Защото и да сме стари, трябва да Ви кажа, че нашите семейства без нас трудно преживяват по редица причини, включително и ангажименти с деца и т.н. Ако не сме ние да поддържаме това демографско състояние, социалните проблеми ще нараснат неприятно. Така че трябва да се погрижите и ние да можем да бъдем здрави, за да можем да задоволяваме интересите на нашите фамилии и обществото.
Вторият въпрос, който винаги ме е смущавал и който напоследък доби голяма гражданска гласност и противоречие – отчитане тези 5%. Синовете и дъщерите, внуците питат: „Добре де, къде са останалите 5%? Отиват в някакви частни фондове. Какво става с тях?“. Напоследък Вие разбрахте какво става. Разбрахте как се крадат и ще бъдат крадени тези хора.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Ще Ви прекъсна.
ГЕОРГИ РУСАНОВ: Извинявайте!
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Коректният тон – да.
ГЕОРГИ РУСАНОВ: Коректният тон е как при недостига да се получи цялостна нормална пенсия. Апологетите, които казват, че с тези 5% ще получим втора пенсия, са и между Вас и би трябвало да се засрамят, защото след няколко години нашите синове, които ще се пенсионират, ще останат цял живот с непълни пенсии. Само за няколко години ще бъдат залъгани и след това ще увиснат, а това е социално напрежение в обществото като цяло. Ние подготвяме един неприятен момент в развитие на обществото и доходите в обществото. Така че би трябвало един орган, който ние избираме – народа, населението, каквато е Социалната комисия, да заслуша Годишен отчет какво става с тези 5%. Не да оставяме на чиновниците, които получават по 3 хил. лв., да упражняват финансов надзор и т.н. Ние Вас сме избрали и нашият апел е към това: Помислете и предложете, вземете се в ръце! Да отчитат пред Вас какво става, защото утре Вие ще бъдете лошите хора в обществото.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Господин Русанов, тази информация е публична. Отворете сайта.
ГЕОРГИ РУСАНОВ: Тя е публична, но не е за Вас. Когато се вземе решение при Вас зная как се държи отговорност от избраните от народа.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Предлагам да избегнете концептуалните въпроси и да се ориентирате към конкретните.
ГЕОРГИ РУСАНОВ: Накрая свършвам с това: много добър пълен цялостен отчет за последните 10 години, такъв отчет не сме заслушвали. Много се радвам, че тук са засегнати и редица други дейности. Безспорно към Вас, като Социална комисия, имаме предложения: нека това еднолично дружество „Рехабилитация, подпомагане и лечение“, което е към Националния осигурителен институт, съставено от двадесетина болници, санаториуми, почивни станции, които са наследство от пенсионерските дружества преди, не са държавно строени, строени са от пенсионерите, да имаме поне възможност и ние да влизаме вътре с някакви преференции. Сега към нашата собственост, на нашите бивши колеги пенсионери не ни допускат. Нормално, Вие сте си с другите граждани. Моля Ви, комисията да помисли по този въпрос и да се вземе съответно решение. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И аз благодаря, господин Русанов.
Други колеги? (В залата влиза заместник-министърът на труда и социалната политика госпожа Росица Димитрова, заедно с представители от министерството.)
Госпожа Димитрова – заместник-министър на труда и социалната политика, и другите, които не виждам от тук: Добре дошли, колеги!
Има ли други мнения? Не виждам.
Позволете ми да поставя на гласуване Отчета за изпълнението на Консолидирания бюджет на държавното обществено осигуряване за 2017 г.
Който е съгласен да бъде подкрепен, моля да гласува.
Гласували: за – 12, против – няма, въздържали се – 7.
Отчетът за изпълнението на Консолидирания бюджет на държавното обществено осигуряване е приет.
Благодаря на колегите от Националния осигурителен институт.

Преминаваме към точка втора:
РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ГОДИШЕН ДОКЛАД ЗА МЛАДЕЖТА ЗА 2016 Г. И ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ, № 802-00-19, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 20 АПРИЛ 2018 Г.
По т. 2 от дневния ред на заседанието присъстват госпожа Росица Димитрова – заместник-министър на труда и социалната политика, госпожа Ваня Колева – заместник-министър на младежка и спорта, и госпожа Гергана Джугларска – главен експерт в Дирекция „Младежки политики“ в Министерството за младежта и спорта.
ПРЕДС. СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Заповядайте, заместник-министър Колева.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАНЯ КОЛЕВА: Преди да започна, ще ми позволите да припомня: преди три години и половина, ако не се лъжа, в същата тази зала ми се наложи като парламентарен секретар да присъствам на Доклад за младежта, за което ми се наложи да се срамувам от това, което чух.
Постарали сме се в този доклад, като, разбира се, оценяваме факта, че е закъснял, че става въпрос за 2016 г., но в момента, в който беше сформиран кабинета, веднага се заехме с това да представим доклада така, както е съгласно Закона за младежта. Съответно сме се постарали да преработим основно въпросите, които са поставени, индикаторите, разбира се, не съвсем основно, защото не ни дава възможност, без това да бъде съгласувано с всички институции, но там, където успяхме, сме променили въпросите, така че да получим най-точна и пълна информация. Виждайки и знаейки, че това е втора комисия, в която влизам, от тук веднага отиваме на трета комисия, буквално преди секунди задрасках някои от нещата, които сме записали в изложението. Ще се опитам да бъда много кратка. Всички сте чели доклада, запознати сте и ще се опитам да представя много кратко това, което трябва.
Годишният доклад за младежта за 2016 г. е съчетание от обобщената информация за реализираните мерки на компетентните институции, отговорни за младежите политики. (Данни, предоставени от Националният статистически институт, както и от проучване „Установяване на ефекта от политиките за младежта върху младите хора в страната“).
За допълнителна добавена стойност проучването е проведено освен с хиляда млади хора, и с 400 допълнителни души от целевата група, които живеят в малки населени места, тоест може да се проследи реалната ситуация на младежта.
Целта на проучването е да покаже специфичните за тази целева група проблеми, социално-икономическите реалности, начинът на живот на младежите, както и техните нагласи и ценности. Това дава възможност за разграничаване на краткосрочните, средносрочните и дългосрочните политически решения по отношение на младежките политики.
Въпросите, заложени в проучването, следват основната тема и приоритетите на Националната стратегия за младежта 2010-2020 г.
За първи път те бяха актуализирани, така че да дадат реална картина на младите хора днес.
Базирайки се на факта, че младите хора отговарят на актуализирани въпроси, които са близки до техния начин на живот, и данните, подадени от отговорните институции, дават основание да кажем, че Докладът е положителен.
Първите две части от доклада се спират върху профила на младите хора и върху основните демографски характеристики на младежите в България. Някои от интересните изводи, които искам да споделим днес пред Вас, са младите хора на възраст от 15 до 29 г. са 1 млн. 125 хил., приблизително 15,8%.
От младите хора на възраст от 15 до 29 г. 850 хиляди живеят в градовете, 275 – в селата. Повечето от три четвърти от младите хора на възраст от 15 до 34 г. живеят в градовете и само една четвърт – са в селата.
От проведеното проучване може да се изведе, че българските младежи нямат сериозни социални дефицити. Над 70% от младите хора смятат, че средствата им са достатъчни за пълноценно хранене; за купуване на облекло, обувки; за плащане на електрическа енергия и за купуване на лекарства.
Големи дялове притежават мобилни телефони, компютри. Разбира се, всички знаем за достъпа до интернет, който в България е изключително висок – 92%.
Младежите, които са в тежко социално положение, са най-вече част от етническите малцинства, което се оказва основният фактор за ниският им социален статус.
По отношение на образованието – 63% от живеещите в селата и 59% от живеещите в малки населени места, не смятат, че могат да получат качествено образование в своето населено място. В столицата този процент е 80, които смятат, че могат да получат добро образование, едва 11% – че не могат. Ясно е, че населеното място оказва особено влияние по отношение на усещането за по-добри образователни възможности.
В проучването са заложени въпроси, свързани с позитивизъм и песимизъм на младите хора към политическата активност. Доколко са информирани с актуални политически събития, в обследването видимо преобладават оптимистите. „Вие лично оптимист или песимист сте за Вашето населено място?“, тук виждаме един висок процент 65, срещу 31 песимисти; за Европейския съюз 0 67 срещу 20%; света като цяло – 63 срещу 22% песимисти.
Друг изследван индикатор е за нагласата на младежите спрямо емиграцията. Тридесет процента от българските младежи декларират, че при първа възможност биха живели в чужбина.
Интересът към свободното движене в друга държава с цел образование или работа е европейска и дори световна тенденция. В България младежите с основно и средно образование в по-големите дялове са склонни да заминат в чужбина при възможност. Положителни нагласи се отчитат при хората с висше образование, които предпочитат да останат да живеят в страната си отколкото да заминат в чужбина.
Не бива да забравяме, че свободното движение е едно от основните права и на Европейския съюз.
Придобиването на висше образование е до голяма степен гаранция за заетост в България. Само 4% от всички висшисти, които са попитани, са били безработни. Високата степен на образование се оказва определяща и за удовлетвореността на младите хора от работата им. Шестдесет и пет процента от младежите са доволни, срещу 29%, които са недоволни.
Ключов индикатор спрямо младежите са именно нивото на икономическа активност и кариерно развитие на младите хора. Заложени са индикатори, изследващи тяхната удовлетвореност, самооценка спрямо финансовото положение, очаквания за месечен доход. Тези индикатори дават посока за размисъл спрямо нагласата на младите хора за реализацията им в България и в голяма степен могат да бъдат използвани за ранно алармиране относно проблемите на младите поколения на пазара на труда.
Най-големи натрупвания за общата оценка на младите относно тяхното материално положение са в средната скала. От една страна, се формира идентичност със средна класа, което би било положителен индикатор за развитието на обществото. От друга страна, това може да бъде разчетено и като заличаване на разликите между състоятелност и несъстоятелност.
Положителна картина при работещите се отчита по отношение на въпроса дали лесно или трудно са си намерили работа? Данните показват, че над 50% от работещите млади хора са намерили лесно своята работа, спрямо очакванията им за този процес.
Четвъртата и основна част от Доклада представлява реализираните от отговорните институции мерки, съответстващи на Националната стратегия за младежта.
През 2016 г. във връзка с приключване на срока на действие на Националната програма за младежта Министерството за младежта и спорта разработи нова Национална програма за младежта за периода 2016 – 2020 г. за финансиране на меки мерки в областта на младежките политики.
При пилотното обявяване на процедура за кандидатстване по новоразработената и новопроета Национална програма за младежта през 2016 г. са подадени 121 проекта, от които 36 са финансирани за създаване на 36 младежки центъра в 26 от областните градове в страната. По националните младежки инициативи и кампании са финансирани 39 проекта. Общата стойност на финансираните средства за 2016 г. са 695 хил. лв.
Това, което искаме да отбележим днес, е, че се радваме, че в края на 2016 г. бюджетът за финансиране на младежки дейности е увеличен с 2 млн. лв., което е с над 300%, тъй като от 2011 г. отпусканите средства не надхвърлят 900 хил. лв. Допълнителните средства представляват 2% от годишните вноски на организаторите на хазартните игри, които се пренасочват за финансиране на младежки дейности.
През 2016 г. на сериозен анализ бяха подложени двата основни органа за подпомагане дейността на министъра на младежта и спорта. Тук искам да отбележа факта, че Общественият съвет към министъра на младежта и спорта за първи път е толкова многоброен и в него участват 27 организации. За първи път в него са включени толкова много неправителствени и други организации.
През 2016 г. Центърът за развитие на човешките ресурси (ЦРЧР), н качеството си на Национална програма „Еразъм +“ за България, осъществява редица инициативи, насочени към информиране на българските младежи за възможностите, които предлага програмата в областта на образование, обучение и младежта.
По данни на Центъра за развитие на човешките ресурси и Министерството на образованието и науката през 2016 г. са финансирани 9 проекта по ключови дейности в размер на 748 хил. евро в сектор „Младеж“ и 7 проекта по ключова дейност, финансирани в размер на 165 хил. евро по теми, свързани с участието на младежите при решаване на проблемите за младите хора в страната.
Всички дейности по отношение насърчаване на младежката заетост в страната през 2016 г. се изпълняват в контекста на инициативата „Европейска гаранция за младежта“.
Някои от постигнатите резултати:
- 40 хил. 500 младежи са започнали работа на първичния пазар на труда;
- 23 хил. младежи са включени в програми и мерки за заетост, стажуване и чиракуване;
- 4 хил. 199 младежи са включени в различни форми на обучение;
- 1 500 младежи са получили индивидуални консултации.
Утвърден инструмент за активиране на неактивните младежи, така наречената група „НИТ“, е организирането на специални младежки трудови борси. През 2016 г. са проведени 36 такива борси. В тях са участвали 5 хил. 300 младежи като 3 хил. 500 от тях са започнали работа.
В рамките на политиката в областта на социалното включване се изпълняват редица програми и мерки, насочени към подобряване качеството на живот на най-уязвимите групи в обществото, в това число децата и младежите. Младежите в уязвимо положение в много по-голяма степен се нуждаят от подкрепа, свързана както с прехода към самостоятелен живот, така и с предоставянето на възможности за реализиране и пълноценно участие в обществото.
Социалните услуги в общността са сред основните инструменти, чрез които се насърчава социалното включване на уязвимите групи.
Към края на месец декември 2016 г. общият брой на социалните услуги в общността, включително от резидентен тип, е 1095, с общ капацитет 22 хил. 700 места. Общият размер на средствата за 2016 г. на социални услуги, предоставяни в общността, е 123 млн. 670 хил. лв., с 35 милиона повече в сравнение с 2015 г.

Стратегическата визия на правителството е насочена към изграждане на единна, последователна и устойчива младежка политика в България, основана на многосекторния подход, междусекторното сътрудничество и съвместно управление с младите хора на национално, регионално, областно и общинско ниво.
Ключови индикатори спрямо младежите са именно нивото на икономическата активност и кариерното развитие на младите хора. Те целят да създават правилни ориентири спрямо очакванията на младите хора към реализацията им на пазара на труда, финансовата удовлетвореност, както и за нивото на предприемаческа активност от младите хора. Очертаването на профилите на тези хора е най-доброто средство за очертаване на политиките спрямо активирането на неактивните и насърчаването на активните младежи. Това сътрудничество е необходимо да бъде развивано и прецизирано не само на национално, но и на регионално и местно ниво чрез прилагане на по-гъвкави модели на координация и партньорство между всички заинтересовани страни. Благодаря Ви.
ПРЕДС. СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Благодаря Ви, заместник-министър Колева.
Виждам, че заместник-министърът на труда и социалната политика госпожа Росица Димитрова е също тук.
Заповядайте, госпожо Димитрова.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР РОСИЦА ДИМИТРОВА: Уважаеми д-р Адемов, уважаема госпожо Ангелова, заместник-министър Колева, уважаеми дами и господа народни представители, за мен наистина е удоволствие да присъствам тук, макар и да нямаме конкретна точка от страна на Министерството на труда и социалната политика на заседанията на Комисията по труда, социалната и демографската политика.
За мен също беше удоволствие и искам да благодаря на заместник-министър Колева, за това, че при разглеждането на точката във важната за всички нас Социална комисия, да има и представител на Министерството на труда и социалната политика в мое лица.
Докладът е изключително изчерпателен. Всички бележки, които сме отразили по него, са отразени. Много се надявам, нищо че слушаме отчета за 2016 г., дори съм убедена, че отчетът за 2017 г. ще бъде още по-резултатен, защото в Отчета за 2016 г. виждате резултатите от целите, които сме си поставили, и направленията, които сме очертали в дългосрочен план. Всички тези неща продължават и в 2017 г. и наистина искам да остана позитивно убедена, че в следващия отчет за 2017 г. резултатите ще бъдат още по-добри и мерките по заетостта, и по квалификация на младите хора, продължават по издирването им и регистрирането им в бюрата по труда и най-вече образование, квалификация и заетост.
По отношение на уязвимите групи смятам, че политиките по социално включване са факт. Те ще продължат. Да не забравяме никога, че все пак основната ни инвестиция трябва да бъде в превенция. Това ще трябва да го правим още по-усилено, за да имаме и още по-видими резултати. Благодаря Ви много за вниманието.
ПРЕДС. СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Благодаря, госпожо Димитрова.
Колеги, откривам дискусията по Годишния доклад за младежка за 2016 г.
Имате думата за изказвания.
Има ли желаещи за изказвания? Няма.
Закривам дискусията.
Подлагам на гласуване Годишен доклад за младежта за 2016 г. и Проект за решение, № 802-00-19, внесен от Министерския съвет на 20 април 2018 г.
Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували: за – 12, против – няма, въздържали се – 7.
Годишният доклад за младежта за 2016 г. и Проектът за решение, внесени от Министерския съвет, са приети.
Благодарим, госпожо Колева и госпожо Димитрова.
Колеги, благодаря на всички за участието в работата на комисията.
Закривам заседанието.


(Закрито в 15,40 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Д-р Хасан Адемов


Стенограф:
Мая Станкова