Народно събрание на Република България - Начало
Народно събрание
на Република България
Архив Народно събрание

Комисия по труда, социалната и демографската политика
16/05/2018
    П Р О Т О К О Л

    № 15

    проведено изнесено заседание на Комисията по труда, социалната и демографската политика на 16 май 2018 г.
    ДНЕВЕН РЕД:
    1. Отговори на актуални устни въпроси, отправени от членовете на Комисията по труда, социалната и демографската политика към министъра на труда и социалната политика, на основание чл. 29 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.

    2. Изслушване на министъра на труда и социалната политика относно напредъка по реализацията на приоритетите на Българското председателство на Съвета на ЕС (в изпълнение на т. 4 от Решение на Народното събрание от 1.12.2017 г., обн., ДВ, бр. 97 от 5.12.2017 г.).
    3. Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 802-01-12, внесен от Министерски съвет на 17.04.2018 г. – обсъждане за второ гласуване.

    Списъкът на присъствалите народни представители – членове на Комисията, и на гостите се прилага към протокола.
    Заседанието беше открито в 16,00 ч. и ръководено от председателя на Комисията господин Хасан Адемов.

    * * *

    ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Добър ден, колеги!
    Имаме необходимия кворум. Откривам заседанието на Комисията по труда, социалната и демографската политика.
    Дневният ред на днешното заседание е:
    1. Отговори на актуални устни въпроси, отправени от членовете на Комисията по труда, социалната и демографската политика към министъра на труда и социалната политика, на основание чл. 29 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
    2. Изслушване на министъра на труда и социалната политика относно напредъка по реализацията на приоритетите на Българското председателство на Съвета на ЕС (в изпълнение на т. 4 от Решение на Народното събрание от 1.12.2017 г., обн., ДВ, бр. 97 от 5.12.2017 г.).
    3. Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 802-01-12, внесен от Министерски съвет на 17.04.2018 г. – обсъждане за второ гласуване.
    Имам една молба, колеги, първо да разгледаме точка трета, защото има колеги от Комисията за финансов надзор, които няма да останат за следващите точки. Подлагам на гласуване така предложения дневен ред, като точка трета да стане точка първа.
    Приема се с консенсус (15 гласа „за“).
    Преминаваме към Закона за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, като първо искам да ви кажа, че срокът за ратификацията е до 21 май, така че днес, като го изгледаме на второ четене, следващата седмица вероятно – във вторник или сряда ще бъде в дневния ред, ще помолим ръководството да бъде включен, за да спазим изискванията на Директивата, макар че той ще бъде публикуват по-късно, но едва ли …
    Така – заглавието: Закон за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване. Който е съгласен, моля да гласува.
    Приема се с консенсус – 15 гласа „за“, без гласове „против“ и „въздържал се“. (Има декларации.)
    Параграф първи.
    Сега, параграф първи – ще ви помоля, колеги от Комисията за финансов надзор.
    В член 123з, ал. 1, точки 1 до 5 в момента са действащи текстове в Кодекса за социално осигуряване, които са приети със съответните промени от Бюджетната комисия. Там има един срок, който е до 18 ноември, т.е. тези първи пет точки влизат в сила от 18 ноември, а следващите – точка 6 и точка 7 са всъщност точки от Директивата, която сега трябва да транспонираме. Предложението на референтите е да приемем по принцип предложението на вносителите за параграф първи и да предложим нова редакция. В новата редакция да включим само точки 6 и 7, за да не правим след това еквилибристика в края кога кои срокове да влизат, защото по начина, по който са написани и предложени текстовете, трябва да променим текстове, които все още не са влезли в сила. Затова предложението е, не знам дали се изразявам правилно, но това е ситуацията в момента. Първите пет точки са действащи точки, затова ще приемем по принцип и в окончателната редакция на Комисията тези точки няма да влязат, защото те са част от основното тяло на Кодекса за социално осигуряване. Те ще си влязат от 18, а точки 6 и 7 ще влязат в сила от 21 май. Това е. Колеги, имате думата.
    Абсолютно същите точки 6 и 7 ще бъдат алинеи „3а“ и „3б“ в член 123з, систематичното им място е там.
    Колегите от Комисията за финансов надзор, имате ли някакви възражения?
    МИЛЕНА ПАУНОВА (КФН): Не.
    ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Това е техника, която улеснява останалите текстове, особено … , защото по начина, по който са предложени, трябва да изменим срокове, които все още не са влезли в сила.
    Така, изказвания? Колеги от Министерството. Господин министър, някакви бележки по това, което…
    МИНИСТЪР БИСЕР ПЕТКОВ: Не, нямаме възражения.
    ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Има един въпрос. В точка 6 и точка 7 има една дума – „ясна писмена информация“ – какво означава думата „ясна“ – може ли да отпадне думата „ясна“?
    МИЛЕНА ПАУНОВА (КФН): Тази формулировка е предложена с цел за по-пълно съответствие на член 6 с параграф 4 на Директивата, от гледна точка на пълното съответствие на текстовете на Кодекса с Директивата.
    ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Ние нямаме такова задължение за пълно съответствие, Директивата да е част от нашето законодателство. Нашето предложение е тази дума да отпадне, защото да се получи изчистване на текстовете от т. нар. паразитни определения.
    МИЛЕНА ПАУНОВА (КФН): Ние нямаме възражение.
    ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Подлагам на гласуване текста на вносителя по принцип и новата редакция на Комисията за параграф 1, чл. 123з, където се създават алинеи „3а“ и „3б“.
    „(3а) Пенсионноосигурителното дружество е длъжно да предостави при поискване от лице, осигурено във фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване или фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване по професионални схеми с вноски на лице по чл. 230, ал. 3, т. 2 или 3 или на предприятие осигурител, създадено съгласно законодателството на Република България, в 7-дневен срок писмена информация относно:
    1. придобиването на права върху средствата по индивидуалната партида и последиците във връзка с това в резултат на прекратяване на правоотношението с лицето по чл. 230, ал. 3, т. 2 или 3 или с предприятието осигурител;
    2. условията, определящи третирането на средствата по индивидуалната партида след прекратяване на правоотношението по т. 1, като, когато е допустимо изтегляне на средствата преди придобиването на право на пенсия, в информацията се включва и писмена клауза, че осигуреното лице следва да разгледа възможността да потърси консултация относно влагането на тези средства за пенсионно осигуряване.
    (3б) Пенсионноосигурителното дружество е длъжно да предостави при поискване на наследниците на починало осигурено лице или пенсионер във фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване или фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване по професионални схеми в 7-дневен срок писмена информация за полагащите им се средства от индивидуалната партида на починалия и условията, определящи третирането на тези средства.“
    Който е съгласен да бъдат подкрепени тези текстове, моля да гласува.
    15 гласа „за“, без гласове „против“ и „въздържал се“. Приема се с консенсус.
    Параграф втори.
    По параграф втори няма предложения. Някакви възражения, колеги? Който е съгласен да бъдат подкрепен параграф втори, моля да гласува.
    15 гласа „за“, без гласове „против“ и „въздържал се“. Приема се параграф втори.
    Параграфи трети, четвърти, пети и шести – няма предложения, няма бележки, колеги. Изказвания? Колеги от Министерството, госпожо Малакова, госпожо Паунова? Няма забележки.
    Който е съгласен да бъдат подкрепен параграфи трети, четвърти, пети и шести по вносител, моля да гласува.
    15 гласа „за“, без гласове „против“ и „въздържал се“. Приемат се
    В преходните и заключителните разпоредби параграф седми е параграф, който предизвика дискусия, предварителна.
    Сега ще ви помоля, колеги от Комисията за финансов надзор, да уточним следното нещо – в Директивата е казано: „Настоящата Директива се прилага само за периоди на заетост, след нейното транспониране в съответствие с член 8“. Директивата влиза в сила на практика от 21 май 2018 г. До 21 май има поне три групи осигурени лица. Едната група е на тези, които се явяват след 21 май 2018 г. Другата е групата на всички тези, които имат осигурителни периоди преди 21 май. И третата група е на тези, които имат осигурителни периоди, примерно, в рамките на 6 месеца. Да кажем – 2 месеца преди 21 май е възникнало осигурителното отношение или 6 месеца преди 21 май. За да можем да уредим тези преходни случаи. Това е въпросът, който Ви задавам – дали трябва да бъде: „Настоящата Директивата се прилага само за периоди след нейното транспониране в съответствие с член 8“, което означава, че всички, които имат осигурителни отношения след 21 май 2018 г., ще бъдат тези, които ще бъдат подвластни на новите текстове на Директивата, т.е. в рамките на 6 месеца. Ако другите лица, осигурени за доброволно пенсионно осигуряване или доброволно пенсионно осигуряване по професионално пенсионни схеми, трябва да бъдат информирани за …. Това е въпросът. Не знам дали ясно го зададох. Ще Ви моля да кажете Вашето мнение, защото има две възможности. Едната е да останат текстовете така, както са написани, другата възможност е, но при тази възможност има обаче риск тези, които имат осигурителни периоди преди 21 май, да ги изключим изцяло. Заповядайте.
    МИЛЕНА ПАУНОВА (КФН): Благодаря. Предложената редакция на параграф 7 считаме, че е в духа на чл. 2, параграф 4 от Директива 2014/50/ ЕС, като целта е да се обхванат освен лицата, за които правоотношенията са възникнали след влизането в сила на закона, да се обхванат и лицата, за които са възникнали правоотношения преди влизането в сила на закона, но този период на изчакване от 6 месеца не е изтекъл. Това е целта.
    ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Вижте, Законът ще влезе в сила от 21 май, но има лица, за които правоотношението е възникнало преди 21 май, нали разбирате. Този текст на чл. 236 казва „… срок на изчакване, не по-дълъг от шест месеца от възникването на правоотношението със съответното лице.“…
    МИЛЕНА ПАУНОВА (КФН): Не, целта не тази. Целта не тази, тъй като действащата нормативна уредба не предвижда такъв период на изчакване, срок, в който работодателят да уведоми лицето дали ще бъде осигурявано доброволно или не. Целта е за тези висящи трудови правоотношения, за които лицето не е заето 6 месеца, 6-месечния период на изчакване, съответно тази категория осигурени лица да бъдат уведомени от работодателя.
    ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Госпожо Малакова. Ще Ви помоля Вие да се включите… Госпожо Паунова … датата на влизане в сила на закона е 21 май… тези, за които правоотношението е стартирало преди 21 май…
    ПЕТЯ МАЛАКОВА (МТСП): За тези лица ние също считаме, че целта на тази разпоредба в Директивата не е да се прилага само по отношение на други правоотношения, които са възникнали след влизането й в сила. По този въпрос абсолютно сме съгласни и Комисията за финансов надзор го потвърди. Само че тук има малко разминаване между това, което ние коментирахме. Считам, че не би било добър вариант да разделяме всъщност в две групи лицата с възникнали трудови правоотношения преди влизането в сила на закона, защото за лицата, за които до момента на влизане в сила на закона….. 6 месеца… Дали те биха могли да се включат в разпоредбата на чл. 236, ал. 3, който казва, че периодът на изчакване е до 6 месеца от датата на възникване на правоотношението, така че за лице, чието правоотношение е възникнало, например, на 1 април, има проблем директно да се приложи …разпоредба. Това, което мисля, че това, което евентуално би било добре да обмислите е дали целта на Директивата е да се осигури равнопоставеност за всички лица, които работят по трудово правоотношение и по договори за управление и контрол, независимо от конкретната дата, на която е възникнало тяхното правоотношение, защото в противен случай ние обхващаме по новите, по-благоприятни изисквания на Директивата само тези лица, за които правоотношенията възникват след датата на влизане в сила на закона и не повече от 6 месеца, т.е. горе-долу от началото на календарната година. За абсолютно всички останали, които в България са повече от 1 млн. потенциално засегнати и работещите по договори за управление и контрол в Европейския съюз, където са милиони граждани, всички те … прие този подход всички останали извън новите разпоредби и за тях няма да съществува гаранция, че ще се съблюдава един разумен срок, в който те да бъдат включени в това изискване. Периодът на изчакване да е не повече от 6 месеца. И в тази връзка евентуално, ако … има в Комисията за финансов надзор, е имало вече такава дискусия по този въпрос. Не знам дали не би било по-добре. При всички положения директивите остават едни минимални изисквания, които задължително трябва да бъдат включени. Няма пречка дори да не е това конкретно смисълът на текста, ние малко да го разширим с оглед на това да не се допуска изключване на много големи групи лица, които до момента продължават да упражняват трудова дейност. Като например, … смисълът на тази преходна разпоредба да бъде, че тези изисквания по чл. 236, които са посочени в ал. 3, се прилагат за лицата, чиито трудови правоотношения или договори за управление и контрол, изобщо правоотношенията са възникнали преди датата на влизане в сила на закона, като 6-месечният срок да се брои от датата на влизане в сила на този закон. Защото по този начин вече ще бъде осигурена равна възможност на всички. В 6-месечен срок техните работодатели да предприемат необходимите действия да приведат в съответствие своите задължения и правата на своите работници в съответствие с изискванията на Директивата. Защото, ако няма преходна разпоредба за лица, чиито правоотношения са възникнали преди 10 години, прякото прилагане на чл. 236, ал. 3 е напълно възможно, защото текстът казва, че 6-месечният срок се брои от датата на възникване на правоотношението. И там евентуално биха се породили и въпроси дали задължението на работодателя в този случай не възниква преди 9 години и 6 месеца, което категорично не е това идеята. Та ние точно по този въпрос мислихме дали не е точно тава смисълът на Директивата. Това е за всички работещи в момента, които биха останали извън обхвата на новите разпоредби, ако няма изрична уредба. Те няма как да влязат всички, които са назначени до миналата година, но няма как да се включат в тези по-благоприятни … и за тях ще продължи да се прилага и то до неопределен и до момента период на изчакване.
    ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: … не са ми ясни… Значи ако влезе в сила този текст … всички останали, за които … тази дата. Те ще бъдат изключени от тази възможност в 6-месечен срок. Допълнително пенсионно осигуряване … това ли е?
    ПЕТЯ МАЛАКОВА (МТСП): Моето мнение е – да, защото 6-месечният срок може да
    ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: ..
    ПЕТЯ МАЛАКОВА (МТСП): Според мен би трябвало да се разбира за всички лица, независимо кога е възникнало трудовото правоотношение … (Реплика от д-р Адемов). Да, но за осигурителни периоди от датата на влизане в сила 21май – всички, които продължат да работят след 21 май – при тях, ако са заварени случаи, 6-месечният срок на изчакване би било добре да се брои от 21 май. (Реплика от д-р Адемов).
    ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Примерно, аз съм стартирал осигурителния … влиза в сила от 21 май, … в рамките на 6 месеца
    ПЕТЯ МАЛАКОВА (МТСП): Би било по-добре 6 месеца, считано от 21 май, защото за Вас примерно, примерът с април е горе-долу добре. (Реплика от д-р Адемов). Да, но този който е сключил трудов договор на 5 януари, той вече до 21 май има 5 месеца и половина са изтекли горе-долу…(Реплики)… Няма значение. Иначе би се получило този, който има … от 5 януари, той вече има 5 месеца и половина …
    Законът няма да бъде обнародван в Държавен вестник до 21 май. Например, той ще бъде обнародван на 31 май, т.е. с факта на обнародването в Държавен вестник ще се окаже, че работодателят вече е нарушил разпоредбата, за чието съществуване той не е и подозирал. Така че да, ако има късмет работникът да е 1-2 месеца преди това, той ще има възможност да реагира след 3-4 месеца. Но ако работникът е нает 5 месеца преди влизането в сила на закона и докато се обнародва текстът, работодателят вече ще е в нарушение. Така че според мен
    ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Искам да припомня, че тук става въпрос за два вида .. единият за правата по точка 1 до 2. Какви права имат … И втората … е за ако всички … при него работници и служители …са осигурени за допълнително доброволно пенсионно осигуряване и допълнително доброволно професионално осигуряване … те ги осигуряват новите работници в рамките на … нали това са техните .., които уреждат … Сега, Вашето мнение, госпожо Паунова, по това което каза госпожа Малакова.
    МИЛЕНА ПАУНОВА (КФН): Изменението в чл. 236 обхваща само въвеждането на срока от 6 месеца, т.е. до влизането в сила на измененията в чл. 236, работодателите също са имали задължението да уведомяват (Реплика на д-р Адемов) осигурените лица, но не е бил фиксиран срокът, в който е трябвало да уведомят. Т.е. аз тук съм с известни резерви при гледането на това предложение. (Реплики от Петя Малакова) Това означава въвеждане на задължение спрямо работодателите да преразгледат решения, които са взели, да речем, предходните 10 години.
    ПЕТЯ МАЛАКОВА (МТСП): Това се отнася до параграф 2, т. 1 „… само за период на изчакване … 6-месечен срок … връщане … нямаме обратна сила за подаване на информация за лицата.. Параграф 2, т. 1 е единствено за периода на изчакване. Параграф 7 – за периода на изчакване в случаите, когато лицата трябва, е възможно да бъдат удовлетворявани от работодателите в 6-месечен срок. Това изречение по параграф 7 не е …
    ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: … претенции. Отнася се за обхвата.
    ПЕТЯ МАЛАКОВА (МТСП): Обхватът на лицата, но не по отношение на правото им да получат информация, което е в другия параграф 1, а по отношение само на правото им да бъдат осигурявани, защото в параграф 7 изрично е записано: „изискванията само на параграф 2, т. 1“, което им дава правото да за почнат да бъдат осигурявани. Та няма как да има обратна сила и да се преразглеждат решения на работодателя, свързани с правото на информация …
    ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Защото те … в колективните трудови договори няма как да бъдат преразгледани ..
    ПЕТЯ МАЛАКОВА (МТСП): Да, то затова е смисълът на Директивата да се прилага за периоди на заетост за напред.
    ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Да, затова ако имаме текст…
    ПЕТЯ МАЛАКОВА (МТСП): Текстът много бързо може да се даде. Например, да бъде нещо, че за случаите, когато …“за осигурените лица, за които осигуряването е възникнало преди датата на влизане в сила на този закон срокът по чл. 236, ал. 3 да бъде …“ или „срокът на изчакване по чл. 236, ал. 3 да започва да тече от датата на влизане в сила на закона“. Нещо в този смисъл: „по отношение на възникналите правоотношения преди влизане в сила на закона“… периодът на изчакване…
    ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Вижте… Да, господин Министър, заповядайте.
    МИНИСТЪР БИСЕР ПЕТКОВ: Благодаря. Първо правя уговорката, че не съм запознат с Директивата, извинявам се за което и съжалявам. Изказвам ad hoc едно мнение, четейки текстовете на параграф 2, т. 1, на параграф 7 и допълнителната разпоредба за това кой срок ни чака … 34.
    Всъщност, нека колегата Паунова ме поправи, ако бъркам, но тази Директива има като обхват част от осигурените лица от третия стълб на пенсионната система – това са осигурените лица в допълнителното доброволно пенсионно осигуряване и допълнителното пенсионно осигуряване по професионални схеми – това е тесният обхват на Директивата. Всъщност това са няколко професионални схеми – 7 или 8, а може би и броят е вече малко по-голям, които са в един такъв фонд, управляван от Пенсионноосигурителна компания „ДСК-Родина“. (Нали няма друг такъв фонд). А всъщност разбирам, че Директивата ще се прилага и по отношение на другата част от доброволното пенсионно осигуряване, която не е по професионални схеми, която е с работодателски вноски, нали така? Там са доста повече лица, т.е. се правят вноски за сметка на работодател и изискват и работникът също да прави част от вноската по този начин да мотивира. А всъщност какво казва разпоредбата на параграф 7: „Изискванията на § 2, т. 1 се прилагат за периоди на заетост след влизането в сила на този закон.“ А всъщност параграф 2, т. 1 е по отношение на срока на изчакване, който „не може да бъде по-дълъг от 6 месеца от възникване на правоотношението със съответното лице“. Т.е параграф 7 не казва: „се прилагат за правоотношения, възникнали след влизане в сила на този закон. Срок на изчакване е период на заетост, който е необходим съгласно правата на осигурителния доход …, за да има задължение работодателят да прави осигурителни вноски за своя работник.
    ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Само ако осигурява останалите работници.
    МИНИСТЪР БИСЕР ПЕТКОВ: Само ако осигурява останалите, т.е. той трябва в този 6-месечен срок да присъедини всеки нов работник, с който той е сключил трудов или граждански договор или някакъв друг вид правоотношение, което е възникнало. Наистина е много, много щекотлива ситуацията, защото текстът на параграф 7 е буквално преведен от Директивата: „се прилагат за периоди на заетост след влизането в сила на този закон“. Вярно е, че директивите дават минимални стандарти и че всъщност държавите-членки могат съответно да транспонират или да разширят, или така да се каже. Но въпросът е дали ние казваме, че за правоотношения, възникнали само след влизане в сила на Директивата, т.е. след 21 май или за всички такива ситуации, като срокът, периодът на заетост всъщност или срокът на изчакване е 6 месеца от 21 май, т.е. за напред от датата на възникване на всяко едно индивидуално правоотношение. Например, ако от 1 юни възниква, Законът вече е в сила, до 6 месеца, т.е. до 1 ноември да има задължение. Но за тези, които законът заварва към 21 май, т.е. в 6-месечен срок, всъщност срокът на изчаква са тези периоди на заетост, които са след влизане в сила на Директивата. Това е моят прочит. Не претендирам, нека юристите да се произнесат.
    ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Сега, нека да чуем това, което ние сме приготвили.
    „Разпоредбата на чл. 236, ал. 3 се прилага и за заварените правоотношения, за които предвидения в нея срок е изтекъл до влизането в сила на този закон. В тези случаи този срок започва да тече от датата на влизане в сила на този закон.“
    ПЕТЯ МАЛАКОВА (МТСП): А за тези, за които не е изтекъл? (Реплики от залата) И поемаме риска работодателите, които с факта на обнародването, да бъдат в нарушение. (Реплики от залата) Тези, за които периодът е изтекъл … ако махнем само …, защото стеснява обхвата, добре е в началото за всички заварени правоотношения – това са всички заварени, този, който е сключил договор на 1 април, на 1 януари и преди 10 години – това са всички заварени. И ако махнем средата, което уточнява, че този срок е изтекъл, ще стане: „за заварените правоотношения срокът по чл. 236, ал. 3 е 6 месеца от влизане в сила на закона“. Нали така? Но без уточнението „за които срокът на изчакването е изтекъл“. Защото ще останат тези междинните.
    ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Госпожо Паунова?
    (Към г-жа Малакова) Ще Ви помоля да прочетете текста така, както би бил в окончателния вариант. По параграф 7, защото трябва да бъде нов.
    ПЕТЯ МАЛАКОВА (МТСП): Нямам нищо написано.
    ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Сега, колеги, вижте така няма да стане. Нека колегите, референтите, госпожа Паунова и госпожа Малакова да седнат там отстрани и да уточнят предложението за редакция на текста, а ние да минем по другите текстове. В момента, в който имате съгласие, да дойдете, защото другото е лесно, другото е да гласуваме сега Преходните разпоредби. Съгласни ли сте?
    Преходни и заключителни разпоредби.
    Който е съгласен с наименованието на това подразделение, моля да гласува.
    15 гласа „за“, без гласове „против“ и „въздържал се“. Приема се.
    Следващият текст, госпожо Капитанова.
    Параграф осми.
    Госпожо Паунова, параграф 8 по вносител. Защо трябва да бъде включена тази норма, като тя е част от закона? Параграф 8.
    МИЛЕНА ПАУНОВА (КФН): След приетото по параграф 1 обособяването на двете нови алинеи „3а“ и „3б“, отпада необходимостта от параграф 8.
    Колеги подлагам на гласуване предложението параграф осми по вносител да отпадне. Който е съгласен, моля да гласува.
    15 гласа „за“, без гласове „против“ и „въздържал се“. Приема се.
    Параграф девети.
    Госпожо Капитанова, защо трябва да напишем, че Законът влиза в сила от 21 май, защото ще се публикува по-късно, така ли е?
    БОРЯНА КАПИТАНОВА: Защото вече няма изключение по параграф 1.
    ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Параграф 9 по вносител – какво правим с него?
    СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Приемаме по принцип и даваме редакция на Комисията.
    ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Колеги, който е съгласен да приемем по принцип параграф 9 по вносител с редакция на Комисията: „Законът влиза в сила от 21 май 2018 г.“, моля да гласува.
    15 гласа „за“, без гласове „против“ и „въздържал се“. Приема се.
    Колеги, изчакваме колегите да се обединят по параграф 7, ще се върнем после към него. Сега преминаваме към следващата точка – блиц контрола.
    Втора точка: Отговори на актуални устни въпроси.
    Колеги от ГЕРБ, въпроси? Заповядайте.
    ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Уважаеми господин министър, уважаеми дами заместник-министри, уважаеми господин Иванов, уважаема госпожо Караиванова, колеги.
    Уважаеми господин министър, моят въпрос е следният: вчера на сайта на Министерство на труда и социалната политика е публикуван проект на Закон за предприятията на социалната и солидарната икономика. Наличието на правна рамка в областта на социалната и солидарната икономика е важен елемент от цялостната екосистема, подпомагаща развитието съответно на този вид икономика. Тези предприятия могат да повлияят на социално-икономическата парадигма положително.
    Може ли да дадете по-голяма яснота по отношение на този проект на закон на народните представители? Благодаря Ви.
    ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Господин министър, заповядайте.
    МИНИСТЪР БИСЕР ПЕТКОВ: Благодаря, господин председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Ангелова, уважаеми колеги.
    Наистина преди дни Министерството на труда и социалната политика публикува за обществено обсъждане проект на Закон за предприятията на социалната и солидарната икономика. Това е първият проект на цялостен, нов законодателен акт, който Министерството прави в рамките на този мандат. Всъщност той е в изпълнение на целите и мерките от Управленската програма на правителството, свързани с насърчаване на развитието на социалната икономика, социалното предприемачество. Като конкретно целите, които са поставени в Управленската програма, е делът на вътрешния брутен продукт на тези предприятия да достигне в рамките на мандата до 2%, като същевременно се осигури и значително нарастване на заетостта на лицата в социални предприятия. Всъщност може би е любопитно да спомена, че в момента Националният статистически институт дава данни, че на принципа на самоопределение в България има около 4800 социални предприятия. Те са с различна правна форма – те са по закона за кооперациите, съответно регистрирани по Закона за юридическите лица с нестопанска цел. И отново казвам – те са се самоопределили като такива.
    Всъщност предложеният проект на Закон за първи път в нашата правна история дава правна легитимация за това какво е социално предприятие, дава легална дефиниция на социално предприятие, критерии, които трябва да покрива, за да се каже, че е социално предприятие, и всъщност насърчава социалното предприемачество и развитието на този специфичен сектор от икономиката, все по-бързо и динамично развиващ се –социална и солидарна икономика, който всъщност се характеризира и се измерва по социалната добавена стойност, която дава, която генерира.
    Така че в проекта на Закон за предприятията на социалната и солидарната икономика, които е разработен от една междуведомствена работна група по социална икономика, която е създадена и функционира към министъра на труда и социалната политика, всъщност се предлагат критерии, на които трябва да отговарят предприятията. Ако те отговарят на тези критерии, независимо каква е тяхната правна форма – дали кооперация, дали по Търговския закон, дали регистрирани по Закона за юридическите лица с нестопанска цел, те всъщност се приема, че са социални предприятия. И съответно Министерството на труда и социалната политика ще води регистър На тези предприятия и същевременно ще издава специална марка за социално предприятие, която ще ги прави разпознаваеми в обществото и ще насърчава този сектор от икономиката.
    Към момента – отново данни на националната статистика, броят на заетите лица в социалните предприятия е малко над 1% от цялото заето население – 36 хил., което е малко над 3% от заетите лица. В Европа средният дял на заетите лица в този тип предприятия е над 6,5%. Т.е. вижда се, че ние имаме много още какво да направим, за да се доближим до тези средноевропейски нива. Считаме, че с този закон, проект на закон, надявам се след време вие да го гласувате, да насърчим развитието на социалната икономика, защото освен всичко друго, тя дава заетост на уязвими групи от населението, които изрично са изброени в закона. Това са хора с увреждания, това са безработни лица, това са майки на хора с увреждания, може би са 7-8 групите, които са уязвими. И всъщност техният дял в състава на съответното предприятие е един от критериите, за да бъде това предприятие социално, като всъщност се предлага, и това е иновативно, мога да кажа от страна на подготвилите законопроекта, да има два класа социални предприятия: клас А и клас А+ (плюс), съответно според критериите, които те трябва да покрият.
    Така че, надяваме се, че с този закон даваме правната рамка на социалната икономика, което е важен елемент от цялостната екосистема на социалната икономика, която има, разбира се, и други елементи, но този е един от най-важните. Благодаря.
    ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин министър. Инвестиране на печалбата за социална цел. Госпожа Ангелова, имате думата.
    СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Благодаря Ви, господин министър за разясненията по проекта на нов закон, но смятам, че трябва да има по-голяма публичност и по-голяма гласност. Предвиждате ли, това като уточняващ въпрос, предвиждате ли да се предприемат в страната кръгли маси по отношение на популяризирането на този проект на закон да се извършат, докато влезе в Народното събрание? Защото аз мисля, че би било добре да има така по-голям отзвук и по-голяма информираност сред обществеността по отношение на този закон.
    ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Заповядайте, господин министър.
    МИНИСТЪР БИСЕР ПЕТКОВ: Благодаря, господин председател. Бих искал да спомена, че напълно споделям казаното от госпожа Ангелова, че новият проект на закон наистина се нуждае от разяснителна кампания, така да я нарека, или от действия, които да доведат до целите и инструментите, с които всъщност се достига до широката публика. Така че от няколко дни проектът е на страницата на Министерството и на strategy.bg за едномесечния срок/период за обществени консултации. Планирали сме в рамките на Плана за социална икономика да се проведат такива дискусии, включително и на регионално ниво, включително и семинар с представители на медиите.
    ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин министър. Колеги от БСП за България, заповядайте.
    МИЛКО НЕДЯЛКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, госпожи заместник-министри, господин Иванов, госпожо Караиванова, колеги.
    Моят въпрос, господин министър, е следният – април месец беше изпъстрен с протести на хора с увреждания и на техните семейства. Станаха и няколко събития, които, така да се каже, определиха насоките на по-нататъшната работа на Министерството. Това беше, че Концепцията за ТЕЛК-овете беше изтеглена, повдигна се въпросът за Закона за социалното подпомагане. Бихте ли разяснили тук , пред нас, какво е направено през последния месец, има ли придвижване в диалога с организациите на хората с увреждания и техните семейства? Благодаря.
    ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Заповядайте, господин министър.
    МИНИСТЪР БИСЕР ПЕТКОВ: Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми господин Недялков, уважаеми колеги. Да, усилията на Министерството на труда и социалната политика, както и на народни представители и на вас наистина са насочени към поддържане на един конструктивен диалог с представителите на хората с увреждания и съответно разглеждане на поставените от тях искания. Като, както и Вие споменахте, през месец април бяха проведени два протеста – на 11-ти и на 18 април на представители на организации на хората с увреждания. Национално представените организации, както знаете, бойкотираха за известен период от време работата на различните съвместни формати на Националния съвет за интеграция на хората с увреждания, работните групи към Министерството. Радвам се, че още веднага след техния протест бяха организирани срещи и беше възобновен диалогът.
    Какво е направено? Вчера в Министерството на труда и социалната политика, заедно с участието на доктор Дариткова, на госпожа Ангелова и на заместник-министър Димитрова, проведохме една среща с представители на цели организации на хора с увреждания, т.е. национално представени, представителите на т. нар. Шести протест, т.е. майките на деца с увреждания, като целта беше да продължи работата по изготвяне на Закона за изменение и допълнение на Закона за интеграция на хората с увреждания. Защото от 7-ми февруари със заповед на министъра на труда и социалната политика е създадена Работна група, която да подготви Закон за изменение и допълнение на Закона за интеграция на хората с увреждания. Като първоначалната идея беше това да бъдат изменения и допълнения, произтичащи от прилагане на Конвенцията за правата на хората с увреждания и по-конкретно на член 33, който изисква да бъде регламентиран съответният координационен механизъм за прилагането на Конвенцията.
    Това, което вчера след срещата, а преди това и на експертно ниво, беше проведена среща на работната група, се взе като решение, е, и смятам, че то удовлетворява в голяма степен исканията на представителите на хората с увреждания, е да се разработи нов Закон за хората с увреждания.
    Като в този нов Закон за хората с увреждания намерят отражение първо постановките, включително принципите и дефинициите, които Конвенцията за правата на хората с увреждания въвежда. Знаете, че тя е ратифицирана 2012 година, а Законът за интеграция на хората с увреждания е от 2005 година. Включително да се разпише подробно социалната оценка индивидуалните потребности, като всъщност основа, за база, на която да се ползват съответните права от хората с увреждания. Кой и как ще извършва тази социална оценка на индивидуалните потребности и като същевременно се разпише подробно финансовата подкрепа, която съответно получават хората с увреждания, включително и правото на лична помощ, което, знаете, че е едно от основните искания, което се поставя от майките на деца с увреждания, като всъщност тази лична помощ, предлагана и представена като парични средства, разбира се и алтернативно и като услуга, считаме, че ще реши един от основните проблеми, основното несъответствие, което се появи между деца с увреждания, които получават от началото на 2017 година значителна подкрепа по линия на въведената от началото на 2017 година нова семейна помощ за отглеждане на деца с увреждания, и пълнолетните лица, които получават в общия случай социална инвалидна пенсия и добавка за чужда помощ. Т.е. това, което в момента го има, но е доста разпокъсано в законодателството ни, да бъде консолидирано и предоставено като една по-значителна финансова подкрепа за хората с увреждания, за пълнолетните лица. Защото, нека да споделя с вас, че и в момента от Държавното обществено осигуряване се изплащат над 80 хиляди добавки за чужда помощ, т.е. над 80 хиляди пенсионери получават заедно с пенсията си добавка за чужда помощ, като това като разход за бюджета на ДОО годишно е над 90 милиона лева. Но всъщност едва ли някои от тези бенефициенти го отчитат това нещо, защото помощта като размер е действително малка – 90 лв., тя е част съответно от социалната пенсия за старост. Същевременно се ползва от над 20 хиляди услугата личен асистент или социален асистент, но явно това не удовлетворява хората с увреждания, затова ние наистина сме готови да обсъдим и да регламентираме в Закона правото на лична помощ. Като всъщност в Закона ще се регламентират основните елементи на тази финансова подкрепа, един от които ще бъде и правото на лична помощ. Това е, което сме направили, господин Недялков, работим непрекъснато по тези въпроси, за да намалим градуса на напрежението. И мисля, че и на вчерашната среща представителите на хората с увреждания го отчетоха това, споделяйки, че всъщност хора, които много отдавна всъщност поставят тези искания, този път имат очакването, надеждата, че този път би трябвало да се случат. Така че тази тема присъства и в Народното събрание, в петък ще отговарям на Ваше питане. Ние работим и, надявам се, след няколко месеца да имаме резултат – нов Закон за хората с увреждания.
    ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин министър. Ако позволите да направя едно уточнение, понеже казахте Закон за хората с увреждания, защото вече сме ги интегрирали? … (Размяна на реплики без микрофон)…
    МИНИСТЪР БИСЕР ПЕТКОВ: Да, сега е Закон за интеграция на хората с увреждания, но в новия закон акцент би трябвало да са правата на хората с увреждания. Даже някой предлага да бъде само Закон за уврежданията… Като цяло тече един вид терминологичен спор.
    ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин министър. Господин Недялков, заповядайте.
    МИЛКО НЕДЯЛКОВ: Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми господин министър, приветствам тези усилия на Министерството.
    Плюс това да се включа и аз в терминологичния спор. Може би Закон за хората с увреждания ще реши проблемите не само на тяхната интеграция, защото все повече се налага европейското разбиране за отношение към хората с увреждания, като не страна в един процес на интеграция, а като пълноправни участници в обществото. Бих, също така, подкрепил и усилията, към които Вие сега ни насочвате, и сега леко ги щрихирахте, че разнобоят също така е в различните организации на хората с увреждания, също едва ли не трябва да бъде решен от властта в България, по-точно от Министерството. И Вие цитирахте, че това трябва да стане или със средства, които да се отпуснат за подпомагане на хората с увреждания, или с търсене на услуги, в които също хората с увреждания да намират един достоен живот в обществото. Ще се радваме по-нататък да ни осведомявате по тези въпроси, за да можем и ние да имаме съответното становище. Благодаря Ви.
    ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: За дуплика заповядайте, господин министър.
    МИНИСТЪР БИСЕР ПЕТКОВ: Благодаря Ви, господин председател. Възползвам се от правото на дуплика, за да спомена, че подкрепата за хората с увреждания ние се стремим да разширяваме и по линия на схемите и операциите на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“. Вчера в Пловдив се проведе заседание на Комитета за наблюдение на Оперативната програма. Одобрени са пет нови схеми, като с тяхната реализация на практика над 95% от разполагаемия ресурс се програмира, което считаме, че е доста добър атестат за програмата и за нейното управление. Като сред тези нови схеми всъщност мога да кажа, че голяма част от тях са насочени към хората с увреждания. Става дума за допълнителен ресурс, който Комитетът за наблюдение насочва към две схеми – Обучение и заетост за младите хора и Обучение и заетост, като всъщност се дава възможност за заетост и придобиване на квалификации и нови компетентности на лица с трайни увреждания, както и безработни лица, като се надяваме наистина с тези нови схеми и новите компоненти, които към действащи схеми се добавят, да подпомогнем трудовата интеграция на хората с увреждания.
    ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Господин Поповски, заповядайте за следващия въпрос.
    КАЛИН ПОПОВСКИ: Уважаеми господин министър, уважаеми колеги.
    Аз искам един допълнителен коментар да направя за реформата в ТЕЛК-овете. Това, което е важно за всички нас тук, депутати и администрацията. Имахме скоро среща с представителите на хората с увреждания в Парламентарната група на Обединени патриоти в Парламента, буквално миналата седмица. Значи къде е притеснението при тях? Те приветстват първа точка от реформата в ТЕЛК-овете да се преработят наново, защото те са съгласни, че част от хората в България незаслужено взимат инвалидни пенсии. Въпреки че някои от тях казват, че този процент е долу-горе приличен за Европа. Според мен не може да бъде приличен за Европа, защото около 500 хиляди хора с инвалидни групи в работоспособна възраст, като в България работят не повече от 3 милиона като цяло, нали така? 7 милиона държава, 2 милиона деца, 2 милиона пенсионери по възраст. Значи при тези 3 милиона и 500 хиляди пенсионери в работоспособна възраст с инвалидни пенсии – това е долу-горе всеки шести човек е с инвалиден ТЕЛК. Това не е нормално. Мисля, че в Германия и Холандия не е така. Възникнаха едни леки спорове с тях, при което се оказа, че те наистина приветстват първата част на реформата в ТЕЛК-а наново с помощта на НОИ, с това, което сме го коментирали, всички тези хора да минат отново през ТЕЛК-оките комисии, което няма да стане наведнъж, естествено, а изтичайки сроковете за 2- и 3-годишни ТЕЛК-ове и т. н. Но оказа се, че за целта трябва да има референтни лаборатории и референтни специалисти, които да помагат на НОИ в тази реформа, защото винаги за някой пациент в комисията в ТЕЛК може да се осъмни, че или изследванията му са фалшиви, или епикризата му е фалшива, или има нещо нередовно в документите, което се случва. И аз го знам това много добре, защото аз съм клиничен специалист, бях председател на борда на директорите на Плевенската болница и знам как ставаха тези неща под масата. И тези измами започват, смело мога да го кажа, в доболничната помощ с изфабрикуването на тези документи в лабораторни изследвания, в епикризи, от пролежали хоспитализация. И хората наистина това го разбират.
    Голямото притеснение е във втората част на реформата, за което може би и ние като депутати и вие като администрация не обяснихме добре в националните медии. Те се притесняват открито, че част от хората, които наистина са болни, ще останат без тези инвалидни пенсии. Т.е. ние ще направим такъв модел на рестрикция, който ще доведе наистина на някой болен човек да му вземем пенсията. И това се помъчихме да им обясним, че тези страхове са тотално неоснователни, защото ние … (Реплика от председателя Хасан Адемов). Не, вижте, аз не …, ние не ги плашим умишлено, ние им казваме, че наистина такива хора с фалшиви диагнози, с фалшиви болести – съществуват. Аз познавам лично, един мой колега от плевенското родилно, на когото му няма нищо, който е с трета група и получава 512 лв. на месеца без да е болен от нищо. Нали там да не говоря за случаите, които сме коментирали многократно… познавам лично хората.
    Но във втората част на наредбата, втората част на реформата, ние в момента …експертиза на работоспособността…е, хубаво е написана тази част на стратегията, но тя е много трудно приложима към момента. На нас не ни достигат в национален мащаб специалисти по трудова медицина и по професионални болести. Ние тук ще срещнем голямо затруднение как да направим експертизата на работоспособността. Това исках да кажа по втората част на самата реформа. Така че тук започва едно някакво боксуване, недоверие в обществото и едно така, как да кажа, леко неразбиране, включително в своите структури, които имам чувството, че или не ни разбират, или ние не обясняваме както трябва, или някой умишлено някъде ги плаши, че искаме да направим някакви супер катаклизми в тази система, а ние наистина не искаме да бъде така. Искаме да има разбиране от обществото – първо от тях, после от цялото общество, естествено. Така че тук трябва да помислим нещо заедно и най-напред вие като администрация нещо, ако инициирате, или да го минете отново през комисията да го изкоментираме на експертно ниво преди да тръгнем по националните медии да го обясняваме как искаме да го направим. Защото това много ги плаши, аз усетих големия страх в тези хора.
    ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Въпроса задайте, господин Поповски.
    КАЛИН ПОПОВСКИ: Да, това ми е въпросът към министъра.
    ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Този въпрос е по-скоро към министър Ананиев.
    КАЛИН ПОПОВСКИ: Да, точно така е, защото реформата я гледахме в двете комисии и може би да има някакви корекции занапред. Може би пак трябва да направим съвместно заседание на двете комисии. Ние тук половината хора сме лекари и малко дубъл сме и в двете комисии сме членове... така че сме наясно с тази част от нещата, чисто професионално. Благодаря.
    ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Заповядайте, господин министър.
    МИНИСТЪР БИСЕР ПЕТКОВ: Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми господин Поповски, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми колеги.
    Да, наистина темата отдавна е на вниманието и на Комисията, и на обществото, и в дискусиите с хората с увреждания. Знаете, че в края на месец октомври беше внесена Концепция за въвеждане на експертизата на работоспособността в изпълнение на Решение на Народното събрание. Тя беше обсъдена в двете комисии (здравна и социална), съответно в нейното въвеждане беше видяна сериозна заплаха от организациите на хората с увреждания. И всъщност основното искане на организациите на и за хората с увреждания беше тази концепция да се изтегли. Но така или иначе тя е разработена и внесена в Народното събрание в изпълнение на Решение на Народното събрание. Наистина, както спомена и доктор Поповски, Реформата в медицинската експертиза и експертизата на работоспособността, които всъщност сега в момента съвпадат, е замислена и беше обсъдена и на Националния съвет по медицинска експертиза през месец октомври миналата година, да протече на два етапа. Първият етап вече се реализира. Там водещата роля е на Министерството на здравеопазването, което предложи, в момента са на обществено обсъждане, както знаете, промени в Наредбата за медицинската експертиза и в Правилника за работата на ТЕЛК-овите състави и съответно регионалните … на медицинската експертиза. Всъщност продължава да има обсъждане между представителите на хората с увреждания по това дали да се прибавя съответно процент на съпътстващи заболявания, какви от тези заболявания да се вземат под внимание и т.н. Но тук държа да подчертая, че водещата роля е на Министерството на здравеопазването.
    Това, което като втори етап беше замислено и предложено с Концепцията за експертиза на работоспособността, е след съответно медицинската експертиза и медицинската оценка, която да оценява вид и степен на увреждане за лицата в работоспособна възраст, да има и експертизата на работоспособността. Нещо, което не се възприе еднозначно и срещу което голяма част от организациите на и за хората с увреждания се възпротивиха, виждайки заплаха за отнемане на инвалидни пенсии.
    Всъщност мисля, че седящите около тази маса сме убедени, че не може да се слага знак за равенство между увреждане и неработоспособност. А сега в нашето законодателство всъщност са вид и степен на увреждане, наклонена черта , крайно загубена работоспособност, 70%, 90% и т.н. Това е и едно клеймо за хората с увреждания, т.е. крайно загубена работоспособност, с което ние обричаме тези хора, че не могат да си намерят работа. И това беше идеята да се направи разликата. Да, вид и степен на увреждане, функционален дефицит и т.н., който вие като лекари по-добре разбирате от мен, съответно права, интеграционна подкрепа и т.н. Но съответно работоспособността на това лице, дали то съответно може да върши работата, която то върши в момента, дали е загубило част от доходите, заради което трябва да получи пенсия, която трябва да замести загубени доходи, това да бъде вече предмет на следващата оценка на работоспособността.
    Това, което беше много ясно артикулирано и аз знам, че представителите на организациите на хората с увреждания поставят като искане номер едно от срещите с вас, е да се изтегли тази концепция. Но така или иначе това е технически невъзможно. Така по този въпрос сме обсъждали и с председателя на Народното събрание, ние сме казали, че да, тази концепция я замразяваме. И както виждате и това, което отбеляза и господин Недялков, трябва да се концентрираме повече в нашата област, така да се каже, защото струва ми се, че прекалено много темата ТЕЛК се пренесе в Министерството на труда и социалната политика. А вие знаете, че медицинската експертиза е част от системата на Министерството на здравеопазването. Това е, което, надявам се, че то беше коментар, защото нямаше въпрос точно. Ако искате да добавите такъв.
    ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин министър. Доктор Поповски имате ли уточняващ въпрос?
    КАЛИН ПОПОВСКИ: Не, благодаря.
    ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Господин министър, аз ще задам въпрос от името на Парламентарната група на Движението за права и свободи, като ще Ви помоля за кратък отговор, защото темата е отдавна известна. Миналата седмица, ако не се лъжа в петък, Омбудсманът, госпожа Мая Манолова, внесе в Народното събрание предложения, които касаят въпроси за т. нар. персонални и наследствени пенсии. За съжаление аз не съм получил предложенията, но в общи линии знам от медиите за какво се отнася. Става въпрос за това при наследствените пенсии да отпадне изискването за стаж, а при персоналните пенсии – да отпадне подоходният критерий. Ако правилно съм разбрал това.
    Аз знам, че Министерството работи по тези въпроси. Ще Ви помоля, господин министър, накратко да кажете какво предвиждате Вие, защото сега ще започнат въпроси от рода на: Защо не познавате сериозните и задълбочени предложения? И ще трябва да отговаряме защо. Аз много бързо и лесно мога да отговоря, но ще Ви помоля да чуят колегите това, което Министерството предвижда по тези въпроси.
    МИНИСТЪР БИСЕР ПЕТКОВ: Благодаря, уважаеми доктор Адемов. Уважаеми народни представители, уважаеми колеги.
    Министерството на труда и социалната политика има позиция по този въпрос, който беше поставен на общественото внимание по Коледа, когато всъщност в едно писмо, си спомням, до Дядо Коледа беше поставен от госпожа Златина Хаджипанайотова, а след това подет и от Омбудсмана. Участвахме, госпожа Петя Малакова беше на срещата при Омбудсмана през месец февруари. И след това сме подготвили законопроект за изменение на Закон за семейни помощи за деца, с който предлагаме да се регламентира нов вид месечна помощ, която да бъде получавана от съответно семействата, т.е. от живия родител или от настойника/попечителя на децата, загубили един или и двамата си родители. Като всъщност тази месечна помощ да бъде отпускана при условия, които са валидни за всички помощи по Закона за семейни помощи за деца. Като всъщност по този начин, разбира се тук въпросът стои дали тази помощ да се отпуска без доходен критерий или с доходен критерий, нали знаете, че месечните помощи, които сега получават семействата на деца са с доходен критерий, който беше завишен в началото на тази година, но съществува такъв. Като по този начин се даде възможност на тези лица да получат специална грижа и подкрепа от държавата, една парична помощ, която да компенсира частично загубата, която всъщност нищо не може да компенсира в материален план, загубата на родител, става дума за лица, които нямат право на наследствена пенсия за починал родител, защото над 25 хиляди, тук колегите от НОИ, ако бъркам, да ме поправят, приблизително деца получават такава наследствена пенсия – 22 хиляди деца получават такава наследствена пенсия от починал родител, а около 3 хиляди и 500 получават персонална пенсия. Но всъщност тези персонални пенсии се отпускат след една дълга, тромава, тежка процедура, която завършва с Решение на Министерския съвет и те са с доходен критерий, който е гарантираният минимален доход, т.е. 75 лв. тази година и разбирате кой може да ги получи тези персонални пенсии.
    Така че анализът, който направихме, данните, които събрахме за законопроекта, показва, че около 8 хиляди са децата, които съответно не получават такива пенсии, като считаме, че принципното решение е да се регламентира в Закона за семейни помощи за деца нов вид помощ за семействата, а не като персонална пенсия, защото персоналната пенсия, както добре знаете, е едно от плащанията, което има социален характер, характер на социално подпомагане, редом с още няколко такива плащания, които се изплащат от осигурителната система. И нашето желание е да постепенно да почне да се реализира това, което от много години се поставя, тези плащания да бъдат изведени от осигурителната система, съответно от бюджета на Държавното обществено осигуряване и да отидат там, където им е мястото, към социалното подпомагане.
    Оказа се обаче, че това не е лесна задача, защото всички отпуснати пенсии и добавки от НОИ няма как да бъдат спрени, т.е. може да се спре отпускането занапред, но всичко, което вече е отпуснато, то се плаща, както, примерно, стана с четвъртинките от социалните инвалидни пенсии, отпускането им е вече спряно, но продължават да се изплащат без да се актуализират заварените случаи. Нещо подобно вероятно ще се случи и с персоналните пенсии, защото помощта, която се регламентира естествено, че тя трябва да бъде в съответствие с размера на персоналната пенсия, която в момента е 108 лв. и по-малка от наследствената пенсия, която е 75% от минималния размер на наследствената пенсия, знаете 75 % от минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст, т.е. 150 лв. – към момента. Няма как да дадем като помощ за деца без право на наследствена пенсия от починал родител по-голяма сума от тази, която минимално получават децата, чиито родители имат принос към осигурителната система и които получават, въз основа на това наследствена пенсия.
    Така че това са все ограничения, които ние трябва да спазим, готови сме, ще го предложим на обществено обсъждане. Считаме, че е принципно решение, защото предложенията на Омбудсмана са за намаляване на изискуемия осигурителен стаж. Това ще засегне и инвалидните пенсии, наследствените пенсии и това е, според мен, една радикална промяна, която ще има много ефекти в бъдеще в Държавното обществено осигуряване . Така че това е нашето предложение и което много скоро ще бъде представено за обществено обсъждане.
    ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин министър. Задавам този въпрос, защото има доста сериозна активност по тази тема, дори на заседанието на Комисията по труда, социалната и демографската политика, когато разглеждахме Отчета на Омбудсмана за 2017 година, тогава госпожа Манолова постави този въпрос, затова си позволявам да задам този въпрос, защото знам, че се работи по решението на този проблем. Но премахването на осигурителния принос за наследствените пенсии според мен е невъзможно. Иначе няма да се казват пенсии. Пенсия означава, че трябва да имаш някакъв осигурителен принос – малък или голям, като в Кодекса за социално осигуряване има конкретни изключения за тези, които са родени слепи по рождение или там какви бяха и други имаше. Така че, ако говорим за пенсия, трябва да имаш осигурителен принос. Друг е въпросът, че тези пенсии, несвързани с трудова дейност, те са в Кодекса за социално осигуряване, но това е друга тема, те се определят от държавния бюджет и една част от тях, и вие казахте за тях, които не могат да се прехвърлят в социалното подпомагане. Но един от главните проблеми е, че отивайки в социалното подпомагане, задължително трябва да има подоходен критерий, защото подпомагането не е универсален механизъм, а е механизъм за таргетово подпомагане, за тези, които имат най-голяма нужда, респективно подоходен критерий. А има ли подоходен критерий, една част от тези, които сега са наречени пенсии, под една или друга форма, няма да могат да ги получават от подпомагането. Това е голямата причина, която години наред така дава отражение върху тази дискусия. Но поставих този въпрос, защото има актуална ситуация, внесени предложения. Аз не знам по какъв начин мога да ги видя, колегите ще ми подскажат, вероятно.
    Благодаря, господин министър, за този отговор.
    (Връщане към т. 1. - ЗИД КСО, 802-01-12 – гласуване на параграф 7.)
    ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Сега, колеги, кой от тази мини работна група ще представи текста?
    БОРЯНА КАПИТАНОВА: Няма нов текст.
    ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Остава текстът на вносителя? Добре. Тогава – параграф седми. Аргументи? Които ги чухме преди малко от госпожа Малакова и от госпожа Паунова.
    ПЕТЯ МАЛАКОВА (МТСП): Уточнявайки помежду си текстовете за такова кратко време рискуваме да излезем може би от обхвата на Директивата и което пък ще доведе в определен момент до това да ни уведомят от Комисията, че не сме транспонирали напълно Директивата. Поради което преценихме, че е по-добре текстът да си остане в този вид, в тази редакция, а впоследствие, ако има неясноти, Комисията за финансов надзор така или иначе изразява официални становища, те са в постоянна връзка с пенсионноосигурителните дружества, ако има някакви възникнали спорове и неясноти, те винаги ще бъдат отстранени. Но просто сега да не поставяме така …. (Реплики). Да, да.
    ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Добре. Благодаря. Колеги, подлагам на гласуване параграф седми по вносител. Който е съгласен, моля да гласува.
    15 гласа „за“, без гласове „против“ и „въздържал се“. Приема се.
    По точка 2 – Актуални устни въпроси – втори кръг въпроси.
    Колеги от ГЕРБ?
    СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Нямаме.
    ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Колеги от БСП за България? Господин Гьоков, заповядайте. Ние от ДПС нямаме втори въпрос.
    ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми госпожи заместник-министри, уважаемо ръководство на Националния осигурителен институт, уважаеми колеги народни представители.
    Аз се лутах между това да задавам ли или да не задавам въпрос и се получи един изключително сложен въпрос според мен. Той касае общо взето концепцията за регламентиране на фазата на изплащане от допълнителното задължително пенсионно осигуряване. Сега, аз не мога да твърдя, че много внимателно съм я чел, чел съм я няколко пъти, но тя е много сложна материя и там са описани случаите като че ли са анализирани повече проблемите, отколкото да се дават решения в концепцията. И аз си мисля, че не е допустимо да не сме уредили още тази фаза на изплащане от допълнителното задължително пенсионно осигуряване – от втория стълб, защото от 2016 година се изплащат вече първите пенсии от професионалните пенсионни фондове, пенсии за ранно пенсиониране. Аз я четох тази концепция, пък и от приемните, които правя и при мене въпроси, които идват, хора, които да се консултират с мен за какво става въпрос. Значи, няма да можем да отговаряме на тези хора, докато не бъде ясна тази фаза на изплащане на пенсиите. И аз си мисля, че тук един друг момент има – как тези хора, които вече са, разбира се ние им удължихме с малко срока, но които вече изпадат от тези на 5 години преди пенсиониране да направят информиран избор, като не знаят как ще им се плаща и какво ще им се плаща. И искам само да дам един пример, който ние коментирахме, идвайки насам. Аз направо ще ви го кажа – роден 1961 година, започнал работа 1981 година, без прекъсване, пенсионира се 2026 година на 65 години с общ трудов стаж 45 години, в това число 21 години на 100% е осигуряван в Държавното обществено осигуряване и 24 години – съответно 84,4% в Държавното обществено осигуряване и 25,6% в допълнителното задължително пенсионно осигуряване, като основните проценти вече са променени, но да речем, че ще ги приемем тези проценти. И един, роден 1981 година, започнал 2002 година работа, пенсионира се 2047 година, пак с общ трудов стаж 45 години, от това число 0% - 100% в Държавното обществено осигуряване и 45 години общо разпределени, или условно казано 84,4% в Държавното обществено осигуряване и 25,6% в допълнителното задължително пенсионно осигуряване. Сега, на тия двама човека ние с колко ще им намалим пенсиите от Държавното обществено осигуряване? Защото те, по принцип се говори в концепцията и така между другото то това е намалението – 25,6%, колкото се отнася към вноските в допълнителното пенсионно осигуряване, какъвто процент представляват от общото осигуряване, толкова намаляваме.
    ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Сега е по-малко.
    ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Да, аз казах, че условно ги казвам тези цифри, защото сега се промениха осигуровките, но еднакво ли ще им бъде намалявано и какво правим в този случай? И още редица много въпроси произтичат от това изплащане на пенсиите от втория стълб, но най-важното за мен е хората да могат да правят някакъв информиран избор по въпроса. Защото те в момента няма как да го направят и се лутат и няма кой да поеме отговорност – аз, например, или пък Вие като министър, пък дори от НОИ да им кажат – „За Вас е по-изгодно да се прехвърлите от ДОО или да си останете в това…“ Това много ги тормози хората – несигурното бъдеще. Какво правим в случая? И още като въпрос, ако искате, кога смятате да влезе тази фаза на изплащане от допълнителното пенсионно осигуряване като факт в законодателството ни? Благодаря Ви.
    ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Гьоков. Само да припомня, че преди два месеца господин министърът даде отговор на този въпрос. Само че тези конкретни неща няма как да ги възприемем сега днес по начина, по който ги зададохте. Тук говорим принципни неща. Заповядайте, господин министър.
    МИНИСТЪР БИСЕР ПЕТКОВ: Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми господин Гьоков, уважаеми госпожи и господа народни представители, колеги. Безспорно е, че въпросът е много важен за всички, които са задължени да се осигуряват в допълнително задължително пенсионно осигуряване, т.е. родените след 31 декември 1959 година. Наистина с поправката, която вие приехте, до края на годината всички на практика имат правото да променя на осигуряването.
    Това е една от причините Министерството на труда и социалната политика да поеме тази тежка задача – да разработи като продукт на една работна група, която беше създадена миналото лято, с участие на социалните партньори, на Комисията за финансов надзор, на Националния осигурителен институт, Концепция за регламентиране на фазата за изплащане. Сами разбирате, че в тази концепция се очертават направленията, основни насоки, основните продукти, които съответно се предлагат. И в тази концепция всъщност наистина има анализ на ситуацията, анализ на проблемите, но има и предложения за решение. Като предложенията за решение са, изхождат от…, все пак от това, което можем да очакваме на база на натрупванията в индивидуални партиди, които не са високи и няма да бъдат високи достатъчно за първите пенсионери, т.е. за лицата, родени 1960-1965 година, които и първи ще се пенсионират от Универсалните пенсионни фондове.
    Ние направихме едни разчети на базата на данните, които Комисията за финансов надзор има. Те породиха основно дискусии в медиите. Като случаите са наистина много разнообразни, но това, което Концепцията предлага е, че: първо, когато едно лице добие право на пенсия, това е, когато навърши възрастта за пенсиониране, защото става дума вече за пенсиите за старост, а не за стаж и възраст, то има право на пенсия от съответния универсален пенсионен фонд. Ако всъщност на база на натрупванията в индивидуалната партида, биометричната база, която използват съответно дружествата, се установи, че изчисленият размер на пожизнената пенсия, това е основният продукт, е по-малко от 20% от минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст, т.е. сега – 40 лв. е този репер, разбира се той се променя във времето, тогава всъщност ако е над 20%, се отпуска пожизнена пенсия. Като лицето може да избира в рамките на този продукт, примерно, пожизнена пенсия с гарантиран период на изплащане. Т.е. т. нар. пожизнена пенсия, която той прекъсва, когато лицето почине, но ако мисли и за своите наследници, желае да има наследяване, съответно може да избере един гарантиран период на получаване 10-15 години, в който период, ако лицето почине, пенсията продължава да се изплаща до края на този гарантиран период на посочения от него наследник или наследници. Така по този начин се преодолява проблема на липса на наследяване на пожизнената пенсия, който така е основният, защото всеки продукт покрива определен риск, но пък има и определени недостатъци.
    Когато размерът на пенсията, пожизнената, е под 20%, лицето има право да избере програмирано теглене или съответно – пожизнена пенсия, само че плащанията да бъдат на по-големи интервали, не месечно, и да бъдат пак в размер не по-малко от 20%, защото има административни разходи, свързани с плащането, дори има задължение да се превеждат парите в определена банка без начисляване на такси и това трябва да се отчита. И всъщност това програмирано теглене е теглене по определена схема, структурирано на парите, които имаш по партидата, като всъщност то трябва колкото се може по-продължително, разбира се зависи от размера на натрупванията. Затова сме казали за период не по-малък от 5 години и докато съответно свършат парите, като целта е да ограничим максимално еднократното изплащане на суми, защото съответно тези суми вероятно няма да отидат по предназначение и ще бъдат за някакъв друг разход, който е текущ, който е належащ, а също на същите тези хора им се гарантира минималният размер на пенсията, който вероятно няма да бъде заработен от ДОО – от първия стълб.
    Така че държавата с въведеното през 2015 година право на избор, право на промяна на осигуряването, гарантира на тези лица, родени след 1 януари 1960 година, че те няма да получат по-малко от това, което е от ДОО, т.е. това, което родените преди 31 декември 1959 година ще получат. Защото да, Вие казахте, пенсията от ДОО се намалява, когато лицето съответно се осигурява в универсален пенсионен фонд. Това намаление варира в интервал от 18% до 27%, в зависимост от периода на осигуряване, който е имал в универсалния пенсионен фонд, Вие дадохте примери за това. Нормално е пенсията от универсалния пенсионен фонд като минимум поне да компенсира тази редукция на пенсията от ДОО.
    Не мога да дам рецепта. Всеки вероятно иска да знае кой е по-изгодният случай – дали да промени осигуряването си, като прехвърли парите в Сребърния фонд, а след това пенсията му да отиде в НОИ и парите да му се изплащат в пълен размер от Националния осигурителен институт, или да остане в универсалния пенсионен фонд, да получи намален размер на пенсията от Националния осигурителен институт и пенсия от универсален пенсионен фонд? Но въпросът е дали тя ще компенсира този доход, това намаление на пенсията от Националния осигурителен институт. НОИ отдавна има калкулатор в смисъл – електронна услуга, с която може да се изчислява прогнозният размер на пенсията и с намалението от универсален пенсионен фонд.
    А в момента има работната група, която на базата на концепцията пише текстове, т.е. подготвя Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване. Така че надявам се тя да си изпълни задачата и съответно в рамките на тази година да се гледат тези изменения и допълнения. Така че хората колкото се може по-рано да имат правната рамка, за да могат да правят информиран избор, да има повече яснота, защото и сега има разписани в част втора на Кодекса за социално осигуряване определени законови текстове, но те не са работещи, противоречиви са и не може фазата на изплащане да започне на база на тези текстове. Трябва допълнителна уредбата, като разбира се, крайният срок все още не е толкова близо, защото първите редовни пенсионери от универсалните пенсионни фондове се очакват втората половина – края на 2021 година, когато първите жени ще придобият право на пенсия от УПФ. Благодаря.
    ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин министър. Колеги, ако имате други въпроси? Нямате. Не виждам. Приключваме с тази точка от дневния ред.
    Преминаваме към точка трета.
    Много накратко, господин министър, да дадете информация за постигнатия напредък по реализацията на приоритетите на Българското председателство на Съвета на ЕС и проведените събития в изминалия период, за месец април.
    МИНИСТЪР БИСЕР ПЕТКОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател. Уважаеми дами и господа народни представители. Предполагам, че писмената информация ви е предоставена, така че аз ще бъда съвсем кратък в нейното представяне.
    Тази информация обхваща по-кратък, по-къс период от едномесечния с оглед на това, че предишното изслушване беше сравнително скоро през месец април, втората половина на месец април и тогава ви информирах за неформалното заседание, което се проведе на 17 и 18 април, съпътстващата го Конференция за социална икономика.
    Така че за периода след 25 април се проведе на 25 април заседание на Комитета по социална закрила, на което е разгледан и одобрен Проект за Заключения на Съвета по един от основните приоритети на Българското председателство на Съвета на ЕС, а именно – ранното детско развитие. На това заседание на Комитета по социална закрила бяха обсъдени още две важни теми, които предстои да бъдат разгледани на предстоящото заседание на Съвета EPSCO на 21 юни в Люксембург, а именно насоките за политики по заетостта на държавите-членки и Докладът за адекватността за пенсиите за 2018 година.
    На 3 май 2018 година в Европейския парламент се проведе техническа среща във връзка с провежданите триалози по Европейския акт за достъпност, като резултатите ще бъдат докладвани на следващото ни изслушване.
    На същия ден (3 май) на заседание на Работна група „Социални въпроси“ беше разгледан проект на заключения на Съвета: „Бъдещето на труда: подход, основан на жизнения цикъл“. Това беше темата на Конференцията, която се проведе през месец март в София, като всъщност заключения ще бъдат продължение на заключенията на Естония, предишния председател, по същата тема, която ще бъде продължена и от следващия председател на Съвета – Австрия. Като това, което също така е в процес на подготовка, е предстоящата 107-ма сесия на Международната конференция на труда в Женева.
    Като в периода 2 – 4 май в Брюксел се проведе подготвителна среща за 107-та сесия на Международната конференция на труда в Брюксел.
    На 7 и 8 май се проведе заседание на Работна група социални въпроси относно Регламент 883/2004 за координация на системите за социална сигурност. Това е едно от досиетата, по които ние работим за постигане на Общ подход по време на юнското заседание на Съвета, като съответно нашата цел максимум е да постигнем – три общи подхода по три основни досиета. Засега тя все още е вероятно изпълнима.
    Разбира се, преговорите са много трудни, защото ежедневно в Брюксел колеги от Министерството и наши постоянни представители участват в различни заседания, комитети, работни групи и т.н. Но може би до края на месец май и началото на месец юни ще бъде вече ясно къде е постигнато съгласие и какво е реалистично да очакваме по време на последното заседание на Съвета EPSCO на 21 юни в Люксембург. Амбициите ни са там да бъдат приети няколко заключения, които ще бъдат резултат от проведените събития по време на нашето председателство и съответно да бъде постигнат един или повече подходи, общи подходи по актуалните досиета. А те са двете последни глави на Регламент 883/2004, т.е. частичен подход и заедно с другите частични подходи по предишните четири глави – Общ подход по това досие. Също така Общ подход по Директивата за предвидимите и прозрачни условия на труд, която е част от инициативите на Комисията по Европейския стълб за социални права. И другата Директива за съчетаване между личния и професионалния, трудовия живот или Директивата, известна като Work-Life Balance, която също е много трудна, така че, уверявам ви, колегите полагат максимални усилия да постигнат компромис, защото интересите на държавите-членки са различни. Всяка една има определени несъгласия, определени искания и ние, като модератори и балансьори на този процес, се опитваме наистина да постигнем компромиса, да получим подкрепа, квалифицирано мнозинство, както се казва, за да може на Съвета EPSCO да се постигне Общ подход.
    Така че за сравнително краткия период от предишното докладване това е, което мога да споделя с вас, а фактологията е в представената ви писмена информация. Благодаря.
    ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА (води заседанието): Благодаря Ви, господин министър, за изчерпателната информация относно постигнатия напредък и проведените събития във връзка с Българското председателство на Съвета на ЕС.
    Колеги, имате ли някакви въпроси? Ако няма, закривам заседанието. Благодаря ви.

    (Закрито в 18.05 ч.)


    ПРЕДСЕДАТЕЛ:
    Д-р Хасан Адемов

    (Запис от фонограмата.)
    Форма за търсене
    Ключова дума