Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по труда, социалната и демографската политика
П Р О Т О К О Л
22
от проведено редовно заседание на Комисията по труда, социалната и демографската политика на 18 юли 2018 г.
ДНЕВЕН РЕД:
1. Законопроект за изменение на Кодекса за социално осигуряване, № 854-01-49, внесен от Светлана Ангелова и група народни представители на 13 юни 2018 г. – обсъждане на първо гласуване.
Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по труда, социалната и демографската политика, и гости се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 14,45 ч. и ръководено от председателя на Комисията по труда, социалната и демографската политика господин Хасан Адемов.
* * *
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Колеги, имаме необходимия по нашия Правилник кворум – откривам редовното заседание на Комисията по труда, социалната и демографската политика при следния дневен ред:
1. Законопроект за изменение на Кодекса за социално осигуряване, № 854-01-49, внесен от Светлана Ангелова и група народни представители на 13 юни 2018 г. – обсъждане на първо гласуване.
Който е съгласен да бъде подкрепен дневният ред, моля да гласува.
За – 13, против и въздържали се – няма.
Приема се дневният ред с пълен консенсус.
Колеги, преди да дам думата на вносителите да представят Законопроекта, искам да призова за спокойна дискусия. Всеки да си каже мнението, без да се прекъсваме, за да може да се чуят колкото може повече мнения.
Искам да благодаря на колегите от „БСП за България“, че са изпратили писмо, с което настояват по чл. 30 от Нашия правилник, да включим точката в дневния ред. Искам да допълня, че аз съм един от хората, които бяха в Комисията за изготвянето на Правилника и прекрасно познавам текстовете. Моля Ви и Вие да се запознаете с чл. 79, ал. 3, който задължава председателя на Комисията да иска становище от Националния съвет за тристранно сътрудничество.
Когато беше насрочено заседанието на Тристранния съвет, веднага включих точката в дневния ред, преди Вие да изпратите това писмо – това за информация.
Не знам по какви причини бяха предупредени по-голямата част от колегите – от 16 вносители на Проекта, никой не представи Проекта в Тристранния съвет и затова колегите в Националния съвет за тристранно сътрудничество са отказали гледането, но този проект е гледан в Комисията по трудови и осигурителни отношения и има становище от това заседание.
Заповядайте, госпожо Ангелова, да представите Законопроекта като един от вносителите.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Благодаря, господин Председател.
Уважаема госпожо Манолова, уважаема госпожо Караиванова, дами и господа народни представители, гости!
Със Законопроекта на народните представители от парламентарната група на Политическа партия ГЕРБ и на „Обединени патриоти“ предлагаме редакция на чл.69б, ал. 4 от Кодекса за социално осигуряване, което дава възможност за ранно пенсиониране на лицата, чиито трудови договори са прекратени на основание чл. 328, ал. 1, т. 1 и 2 от Кодекса на труда.
Ще отворя скоба – какво означава този член и алинеята от Кодекса на труда, т. 2: „при закриване на част от предприятието или съкращаване на щата – продължавам – лицата, които работят или са работили при условията на чл. 104 ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване, ако имат сбор от осигурителен стаж и възраст 90, от които 10 години осигурителен стаж, положен при условията на чл. 104, ал. 3 и навършена възраст 45 години и 5 месеца към 31 декември 2017 г.
Сегашната разпоредба на чл. 69б ал. 4 от Кодекса за социално осигуряване, изменена със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2018 г., засяга социалните права на миньорите от закритите подземни рудници и такива, чието закриване предстои. При прилагането й няма да могат да придобият право на ранно пенсиониране, считано от 1 януари 2018 г., работещите с дългогодишен подземен стаж, чиито правоотношения са прекратени поради ликвидация на рудника и такива, чието закриване предстои. Това са работници, инженерно-технически специалисти и ръководни служители, до ръководител на участък, включително, заети на работа под земята, в подземните рудници, в подземните геологопроучвателни и хидротехнически обекти, в тунелното и подземното минно строителство.
В противоречие с принципа за социална предвидимост миньорите с дългогодишен стаж под земята, които са с прекратени на горните основания правоотношения, или предстои прекратяване поради закриването на подземния рудник, са оставени без възможност да се пенсионират дори при навършване на изискуемата възраст по чл. 69б, ал. 4 от Кодекса за социално осигуряване, ако не са я навършили към момента на прекратяване на трудовото правоотношение. Така те трябва да чакат поне десет години, за да придобият право на пенсия. Неслучайно техният труд е от първа категория, доколкото се касае за изключително тежки и опасни за здравето и живота условия на труд.
Не на последно място, тези лица са с прекратени правоотношения поради една или друга причина, независеща от тяхната воля, включително и несъстоятелност на работодателя. Поради продължителността на трудовия си стаж под земята поне двадесет години тези хора разчитаха, че ще могат да се пенсионират при закриване на рудниците, в които работят, а в края на миналата година тази възможност им бе отнета без обсъждане.
Лицата, които промяната засяга, не са многобройни и пенсионирането им не би натоварило в прекомерна степен бюджета на държавното обществено осигуряване. По предварителни данни става въпрос за 80 човека, за които, ако приемем разпоредбата от Народното събрание, до края на годината ще са нужни приблизително 16 хил. лв. на месец допълнително. Сумата е съвсем малка и по никакъв начин няма да се отрази върху дефицита на бюджета на държавното обществено осигуряване за 2018 г. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Колеги, последователно ще дам думата на вносителите на становища към Законопроекта, каквато е традицията в нашата Комисия.
Получили сме становище от Министерството на труда и социалната политика, Националния осигурителен институт, синдикални и работодателски организации. Тези от колегите, които присъстват, ще Ви помоля накратко да представите Вашите становища. Те са на разположение на народните представители, което означава, че са запознати с тях. Моля за кратко изложение по внесените становища.
Заповядайте, госпожо Малакова – Министерството на труда и социалната политика.
ПЕТЯ МАЛАКОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители!
Министерството на труда и социалната политика подкрепя предложения Законопроект с писмено становище. Единствено имаме редакционна бележка, свързана с посочването на нарастването на възрастта за пенсиониране. Тя има прецизиращ характер.
С предложението на практика се запазват съществувалите условия за лицата с прекратени правоотношения както преди 1 януари 2018 г., така и след тази дата. Обръщаме внимание, че по този начин не се постига в пълнота целта, с която първоначално е въведена разпоредбата през 2000 г., а именно лица, работили при тези вредни, тежки условия на труд, които са съкратени от предприятието на сравнително висока възраст, която законодателят е определил – над 45 години, с нарастване до 50 г. да не е необходимо да търсят възможности за преквалификация, а да имат възможност да се пенсионират, тъй като имат и необходимия продължителен стаж в тези вредни условия на труд.
Законопроектът има подкрепата от Министерството на труда и социалната политика.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, госпожо Малакова.
Други колеги?
Заповядайте, госпожо Манолова, като един от вносителите на Законопроекта.
ОМБУДСМАН МАЯ МАНОЛОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми представители на институции!
Искам да благодаря на народните представители от Комисията по труда и социалната политика, че разглежда днес този законопроект. Благодаря и на госпожа Светлана Ангелова и другите колеги, подписали Законопроекта, също и на парламентарната група на БСП, които заявиха своята подкрепа за Законопроекта. Така с консенсус, с общи усилия, с добра воля на народни представители от всички парламентарни групи – очаквам и другите да се включат – ще бъде поправена една несправедливост.
Факт е, че в края на миналата година бяха променени правилата за пенсиониране на миньорите, което предизвика бунтове, буквално по Коледа, на тези, които бяха съкратени от закрития рудник „Бабино“. Тогава благодарение на НОИ и на госпожа Весела Караиванова – реагираха бързо и адекватно, и поправиха тази несправедливост по отношение на миньорите от закритите рудници през миналата година.
Това ме накара на 8 януари тази година да внеса на Вашето внимание през председателя на парламента Проект за промени в Закона, които впоследствие бяха припознати от парламентарната група на ГЕРБ и заявена подкрепа от парламентарната група на БСП.
Има наистина напрежение, тъй като предизвестието на миньорите от последния закрит рудник „Бобов дол“ изтича вдругиден, тоест те остават на улицата и след като има воля тази несправедливост да бъде поправена, е добре това да се случи своевременно, за да има спокойствие сред тях и техните семейства.
Още веднъж искам да благодаря на всички Вас, че разглеждате своевременно Законопроекта, внесен от госпожа Светлана Ангелова и подкрепен от парламентарната група на БСП. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, госпожо Манолова.
Други колеги?
Откривам дискусията на народните представители.
Госпожа Ангелова.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Уважаеми колеги народни представители, гости!
Приемам редакционната бележка по становището на Министерството на труда и социалната политика. Съгласна съм със забележката – във второто изречение по основния текст, да не бъде след 31 декември 2017 г., а от 31 декември 2017 г. Смятам, че това е по-правилно предвид прецизиране на самия текст.
Няма да се изказвам повече, освен да призова всички народни представители да подкрепят Законопроекта. По този начин ще изправим една несправедливост спрямо хората, които дълги години са работили в подземните рудници и ще бъдат защитени в най-пълен обем техните социални права.
Законопроектът ще се гледа като първа точка в петък на заседание на Народното събрание. Молбата ми е да бъде приет на две четения в петък. Това е моето предложение с редакционната бележка, направена от Министерството на труда и социалната политика. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Реплики към изказването на госпожа Ангелова? Не виждам.
Господин Гьоков, имате думата.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин председател, уважаема госпожо Омбудсман, уважаеми представители на институции и министерства, уважаеми миньори от „Бобов дол“!
Сагата е на път да приключи. На мен обаче не ми е ясно защо предизвикахме цялата тази сага, като беше ясно какво ще се случи. Малко странно ми е, когато вносителите говорят за липса на социална предвидимост и за други такива неща, като прекрасно се знаеше какво ще се случи няколко месеца по-нататък дори в самия процес на приемането на чл. 69б в Кодекса за социално осигуряване, още с тогавашните протести от една друга мина.
Няма да говоря надълго и нашироко по темата, ще направя по-продължително изказване в залата. За да няма спекулации по темата, заявявам твърдо, че аз подкрепям промяната в Кодекса за социално осигуряване и парламентарната група на „БСП за България“ подкрепяме промяната.
При срещата на парламентарната ни група с миньорите от „Бобов дол“ заявихме, че ще работим в посока това да се случи до края на тази парламентарна сесия, тоест до ваканцията. Ако няма предложения между първо и второ гласуване и друг не направи предложение, ние ще предложим, още тогава го говорихме, това да бъде прието в един и същи ден, така че има пълна подкрепа на парламентарната група на „БСП за България“ за промените в Кодекса за социално осигуряване. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Реплики към изказването на господин Гьоков?
Госпожо Ангелова, заповядайте.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, госпожо Манолова!
Господин Гьоков, възразявам срещу Вашето изказване – в началото на Вашето изказване, по отношение на промяната от 1 януари, която се случи в Кодекса за социално осигуряване с бюджета на държавното обществено осигуряване за 2018 г.
Направих си труда да прегледам стенограмите и на заседание на Комисията по труда, социалната и демографската политика, и на заседания, когато бюджетът на държавното обществено осигуряване се обсъждаше в залата, и по време на второто четене Вие не сте направили, нито един народен представител от парламента не е направил възражение по отношение приемането на чл. 69б, ал. 4. Така че нямате право да коментирате, след като тогава Вие не сте направили никакво възражение нито на заседание на Комисията, нито в залата. Ако сте били толкова искрен, още тогава можеше да повдигнете този въпрос и да направите възражения, а не сега чисто популистки да се обръщате.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Колеги, моля Ви, да спазваме коректния тон, още повече че този текст беше в рамките на един параграф, в който параграф имаше поне 20 или 30 текста и в рамките на пет минути едва ли можеше да се изкаже по всички текстове. Това е моето възражение към това, което казахте.
Заповядайте, господин Гьоков.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Омбудсман, гости и представители на институции!
Мислех да не тръгвам по тази плоскост, госпожо Ангелова, но Вие ме предизвикахте и ще Ви кажа за какво става въпрос. Много съм съпричастен към тези хора, включително с госпожа Манолова – записал съм си, датата е 29 октомври 2014 г.– и група народни представители от парламентарната група на тогавашната „БСП лява България“: Мая Манолова, Георги Гьоков, Атанас Мерджанов, Дора Янкова, Корнелия Нинова, Драгомир Стойнев внесохме Законопроект за изменение на Кодекса за социално осигуряване, което касаеше точно ранното пенсиониране и § 4 на Кодекса за социално осигуряване. Тогава Вие, защото много ги разбирате тези неща и много уважавате тези хора…
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Господин Гьоков, моля Ви!
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Така се тръгна и аз ще продължа и няма да спра, докато не кажа за какво става въпрос.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Аз обаче няма да позволя такъв тон и такъв стил!
Заповядайте.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Добре, продължавам. Въпреки Вашата заинтересованост, Вие тогава гласувахте „против“.
Между другото, през месец декември, когато приемахме промените в Кодекса за социално осигуряване, Вие, с Вашите гласове – разпечатките стоят и аз ги показах на хората при нашата среща – с Вашите гласове приехме предложението за промяна в чл. 69б. „Против“ беше само и единствено групата на „БСП за България“, ДПС са се въздържали, и с гласовете на „Воля“, „Обединени патриоти“ и ГЕРБ се прие този текст. Сега точно Вие да ми говорите за социална предвидимост и да ми правите реплика, когато аз въобще не искам да се заяждам и да повдигам въпроса, просто не е нормално. Нали разбирате това?! Мога да продължавам, но наистина ще стане неприличен и некултурен тонът, затова ще Ви помоля, когато има консенсус по нещо, да не повдигате въпроси, по които няма докъде да стигнете. До никъде ще стигнете. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Други колеги?
Аз искам да кажа няколко думи.
Искам да се върна малко назад във времето, защото тук има колеги, които са от дълги години в тази тема и знаят точно за какво става въпрос. Каква беше идеята през 2000 г. да се приеме този текст в Кодекса за социално осигуряване като преходна разпоредба – § 4 на Преходните и заключителни разпоредби?
Преди 2000 г. имаше масово съкращаване в мините, имаше ликвидации. Тогава идеята беше да се даде възможност на отделните сектори в икономиката на България – не говоря само за рудодобив и въгледобив, говоря за селско стопанство, за армия и полиция, говоря за всички останали, които в момента се пенсионират при условия, различни за масовата трета категория. Тоест всички от трета категория, искам да кажа, че в никакъв случай не искам да противопоставям една група, една категория на друга – опазил ме господ от това, защото всички са осигурени лица, всички искаме да отговарят на условията на Кодекса за социално осигуряване.
Искам да отворя скоба и да кажа, че не е вярно, че няма предвидимост. Тогава този законопроект за промени в бюджета на държавното обществено осигуряване е минал през Надзорния съвет на Националния осигурителен институт, където са представени социалните партньори. В сектора, за който говорим в момента, синдикалното движение е със сериозни традиции, също и работодателите участват в тези дискусии.
След Надзорния съвет на Националния осигурителен институт този проект е разгледан и в Тристранния съвет, където е мястото за консултации. Тоест всички тези въпроси тогава са били ясни, било е ясно за какво става въпрос.
Не приемам и възражението, че народни представители не са взели отношения по този текст, защото той беше в рамките на един параграф, за който имаме право на пет минути. Няма как, когато говорим за един параграф, в който има 32 точки, да вземем отношение по всички от тях – това, първо.
Второ, искам да успокоя тона, защото и аз набрах някаква нежелана инерция.
Второ, до 2015 г. във всички препоръки на Европейската комисия към Националната програма за реформи на държавата България – членка на Европейския съюз, фигурираше препоръката за ограничаване на ранното пенсиониране. Нещо повече, през 2013 г. и 2014 г. имаше заплахи, че ако не преодолеем този проблем – тук има свидетели на това нещо – ще бъдат спрени парите по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“. Това го припомням неслучайно.
Още нещо – законодателят е предвидил допълнителна възможност, така наречените професионални пенсионни фондове. Работодателите в мините, понеже в случая говорим за тях, и не само в мините, тези, които работят в условията на първа категория, внасят 12% осигурителна вноска за професионални пенсионни фондове. Тоест ако в продължение на 20 години от началото на 2000 г. и по-нататък в годините коректно са внасяни тези осигурителни вноски на база реални доходи, това означава, че тези хора биха могли да имат прилична професионална пенсия за ранно пенсиониране – една от опциите, понеже казваме, че няма възможност.
На следващо място, уважаеми дами и господа! Знаете ли, че този, който си е прехвърлил средствата от индивидуалните партиди по професионални пенсионни фондове в държавното обществено осигуряване дори и по новия ред няма право да се пенсионира. Това е записано в текстовете на чл. 69б, мисля, че алинеята беше 7, може да бъркам.
На следващо място, тази група има възможността при пенсиониране една година стаж да се преизчислява за три. Тази група, която в хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 1 и 2, възрастта при тях расте до 50 години за разлика от техните колеги, които не отговарят на тази хипотеза, където възрастта расте до 55 години.
По отношение на разчетите. Благодаря на Националния осигурителен институт за коректно предоставената информация, за смелата позиция. Какво е записано там? В регистрите на НОИ към месец април 2018 г. има 2400 осигурени, от които 15% или 360 човека в момента са пенсионери, като средната пенсия е около 600 лв. – цитирам становището на Националния осигурителен институт.
На следващо място, през 2018 г., за която иде реч в предложението, тези, които ще навършат възрастта – тук не говоря дали всички от тях ще отговарят на кумулативното условие за години стаж, за възраст и за точки – са 1100 човека. Няма да цитирам разчетите, които са направени там, които са далеч от разчетите, за които спомена преди малко госпожа Ангелова.
Уважавам мнението на всеки един народен представител. Знам, че тази тема е изключително болезнена. Още през 2000 г. обаче, когато се приемаше този текст в Преходните разпоредби, ние бяхме убедени в това, че със средствата на осигурените лица, подчертавам, не само на тези от категорийните групи, а на всички осигурени лица, няма как да решим проблемите на заетостта. Тоест със средствата от държавното обществено осигуряване не могат да бъде решени нито социални проблеми, нито проблемите на безработицата и заетостта. Системата е много ясна. Тя е, както казва един мой съсед: „дал Кольо, взел Кольо“, колкото си дал, толкова получаваш по съответната формула. Няма как този математически модел да задоволи всички възможни политики в държавата.
Неслучайно бюджетът, който е натрупан – не казвам, че той е натрупан за сметка на пенсионирането на категорийните работници, защото започнахме с една група, продължихме с друга, третата категория стана универсален дарител. Третата категория стана универсален дарител!
Искахме да решим проблемите на земеделието, искахме да решим проблемите на сектор „Сигурност“, на пожарникари, на военни, на летци, на тези, които са под водата, на тези, които са в небето. И какво се случи? Случи се така, че стигаме до ситуация, в която трябва да вдигаме възрастта и стажа за трета категория и тогава голяма част от колегите, които подкрепят това решение сега, ще бъдат против. Ще бъдат против, защото дефицитът в бюджета на държавното обществено осигуряване е 4 млрд. 300 млн. лв. тази година. Тези средства няма да увеличат този бюджет, това е ясно.
Когато обаче говорим за тези неща, трябва да сме наясно, че медалът има две страни. Едната страна е тази, за която Вие говорите –бляскавата страна, но има и обратна страна. Затова, колеги, нашата парламентарна група след бурно заседание снощи решихме да се въздържим по тази тема, както се въздържахме и тогава по тези причини.
Нямам нищо против всеки един от колегите, който е тук, да си каже мнението. Призовавам всеки да си каже мнението. Нека да се съобразим с всички опции, разгледани в цялата плоскост на социалното осигуряване, защото, пак повтарям, универсален дарител е третата категория. Ако трябва да използвам терминологията на кръводаряването, това е кръвна група „0“, универсален приемател. Тоест негативите на всички решения, които взимаме тук, е дефицитът на бюджета на държавното обществено осигуряване. Приключих.
Реплики, ако има?
Заповядайте, госпожо Караиванова.
ВЕСЕЛА КАРАИВАНОВА: Благодаря Ви, доктор Адемов.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Омбудсман, уважаеми социални партньори, миньори!
Становището на Националния осигурителен институт дава хронологията на законодателството от 2000 г. и всички законодателни промени с цел преструктуриране в рудодобива, което да доведе до справедливост при изчисляване размера на пенсиите и прецизиране на правата на тази категория лица. Искам обаче да обърна внимание на числата и на цифрите, които са коментирани в становището.
Разходът, който сме записали в становището, между 360 и 600 хиляди лева, е така, но е сметнат на база на общо заетите в съответния сектор. Данните на госпожа Ангелова също са коректни, те касаят само работещите при рудници, които са в несъстоятелност и чиито трудови договори са в процес на прекратяване заради заличаването или прекратяването на стажа. От тези 1000 човека, заети в останалите рудници – дали те ще си прекратят това, ние не можем да кажем. Затова в становището сме записали, че по тази причина не можем да дадем точни и коректни данни за следващите години. Но данните, за които говори госпожа Ангелова, са за 2018 г. и те са при условията на чл. 328. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Други изказвания, колеги? Всеки, който присъства, може да се изкаже.
Заповядайте, господин Топалов.
ВЛАДИМИР ТОПАЛОВ: Благодаря.
Председател съм на миньорска федерация „Подкрепа“ и с господин Адемов сме двамата, които се занимаваме с този проблем от 1990 г. Прав е за това, което каза.
Аз обаче искам да говоря конкретно върху това, което той каза: „дал Кольо, взел Кольо“.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: По Законопроекта.
ВЛАДИМИР ТОПАЛОВ: Да, по Законопроекта. Това е много съществено нещо – колко си внесъл в системата? Тези, които се пенсионират при условията на чл. 69б, т. 4, забележете, говорим само за нея, какво се получава?
Ако изходим от хипотезата, че ако продължителността на получаване на пенсията, независимо от коя категория, е около 16 – 17 години, какво се получава с тези, които са работили десет и повече години под земята? Средната продължителност не е толкова. Следователно, колкото и неприятно да звучи, съм длъжен да го кажа, че тези, които доживяват до възрастта на третата категория по условията на чл. 69б, т. 4, са много малко. Броят се на едната ръка!
Нещо повече, ако Вие се възползвате от тази хипотеза, то задължително прехвърляте професионалния си фонд в държавното обществено осигуряване – всички го знаете. В момента на подаване на заявлението за пенсия прехвърляте и професионалния си фонд. От гледна точка на ощетяване на останалите ние не го виждаме като миньори. Напротив, обратното – ние твърдим, че ние сме донорите, защото средната ни продължителност на живот е 57 – 58 години. Следователно да говори някой, че ние сме взели пари от третата категория, не е вярно.
Нещо повече, искам да коригирам и цифрите, които се изтъкват. Не всичките от тези, които са под земята, ще се възползват от т. 4 на чл. 69б. Те са много малка част. Огромната несправедливост идва от това, че ние с колегата сме работили примерно 20 години заедно. Той обаче се е родил в тази година и се пенсионира, аз съм в следващата и не мога да се пенсионирам. Ето това е огромната несправедливост. Когато сме тръгвали с него, сме си дали ясната сметка, че нямаме друг поминък, че по стечение на обстоятелствата сме се родили в този край и сме избрали тази професия, и сме натрупали този стаж. Наистина недоумяваме на кого беше нужно да отиде и да каже: „Не, всичко друго, но към датата на пенсионирането трябва да имате печата, така наречения чл. 328, т. 1 и 2.“ Ами като ни закриха мината, ние какво сме виновни? Къде след една година да взема този печат?
Смятаме, че мотивът, който беше написан и го прочетохме, че, видите ли, някой имал тези десет години, бил в чужбина и чакал да навърши възрастта си там, за да дойде да се пенсионира, искам да Ви кажа, че това почти не е възможно. Но въпреки всичко ние се стараем, издирваме да намерим този, който е направил подобно нещо, за да видим къде е точно този случай, цитиран в мотивите на тогавашния министър Бисер Петков – края на 2016 г.
Надяваме се на общото разбиране. Не искаме да правим политика от това, просто искаме справедливост, да можем да се възползваме от правото си на по-ранно пенсиониране. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от присъстващите миньори.)
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И аз Ви благодаря, господин Топалов.
Господин Топалов, мога да оспоря една част от нещата, които казахте, но не искам да влизам в диалогов режим, защото говорим двадесет години и повече.
Колеги, други изказвания?
Заповядайте.
ВАЛЕНТИН ВЪЛЧЕВ: Благодаря, д-р Адемов.
Госпожо Манолова, дами и господа народни представители, колеги! Председател съм на Федерацията на независимите синдикати на миньорите към КНСБ.
Ще бъда достатъчно кратък. Всички или по-голямата част от присъстващите през 2015 г. участвахме, когато се направиха промените в Кодекса на труда, в срещи – национални, регионални и така нататък, с всички парламентарни групи и със съгласието им стигнахме до промените, които в една или друга степен урегулираха нещата, особено за работещите при тези тежки условия на труд и като цяло за всички от първа и втора категория. Затова за мен това, което стана в края на миналата година, е несправедливо, след като всички колеги особено от Югозападна България – мините, които постепенно една след друга си отиват, останаха на улицата, без да могат да се пенсионират. Затова казвам, че е несправедливост, след като са дали толкова години от труда си, от живота си за благото на тази страна.
Федерацията на независимите синдикати на миньорите моли, призовава Ви, ако е възможно да подкрепите предложението на госпожа Ангелова и в края на краищата всички да си отидем от тази зала с уважително отношение към труда на тези изстрадали трудови хора. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Други колеги? Всеки може да вземе думата, няма никакви ограничения.
Заповядайте, госпожо Гонева.
АСЯ ГОНЕВА: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители!
КНСБ има писмено становище, надявам се, че сте имали възможност да го прочетете. То не е в подкрепа на това предложение.
Преди да кажа няколко неща, които ще бъдат извън това, което сте прочели, позволете ми най-напред да се обърна към тук седящите представители на сектора на минодобива.
Уважаеми колеги миньори! Аз твърдя, че запазването на правата на ранно пенсиониране на миньорите беше извоювано от моята организация през 1999 г., повтарям, от моята организация с работа по 12 – 14 часа на ден; със спорове с тогавашния министър на труда, преди да дойдем в парламента, където и тогава си говорехме по по-специални начини; и с гласуването в голяма част от случаите на хора, които днес Ви обясняват колко мислят за Вашето бъдеще, а бяха „против“ по всеки член поотделно и общо по законодателството.
Моля Ви да се отнесете спокойно към това, което ще кажа, защото представлявам конфедерацията, в която членуват и тези, за които говори д-р Адемов, на които непрекъснато трупаме нови и нови изисквания, допълнителни неща, които те трябва да изпълнят – допълнителен стаж, допълнителна възраст. С триста зора, и с Вашата подкрепа стигнахме през 2015 г. до само два месеца все пак. Само че докъде отиваме? Няма да правим сравнения, защото това, до което отиваме, е 64 – 61 и продължаваме да вървим нагоре, изравняваме мъже и жени.
Позволете ми д-р Адемов да уточня това, което се опитахте Вие да направите.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Аз Ви моля по Законопроекта да говорите. Какво съм казал аз изобщо не е важно.
АСЯ ГОНЕВА: Разбира се, по Законопроекта. Понеже тук се говорят много, как да кажа, неточни неща, е хубаво да се знае, че текстът, за който говорим, влезе през месец август 2008 г. Там за хората, които са потърпевши от преструктурирането, имаше права, които бяха валидни до 2004 г. След това пак по политически причини и всякакви други – натиск, отидохме на 2006 г. После отидохме до две и еди-коя си, накрая стигнахме до 2014 г. В 2015 г. вкарахме този текст в тялото на закона, тоест с Ваша помощ, за което сме благодарни, запазихме този подход за абсолютно всички хора, които работят при първа и втора категория труд, в това число и за тези, които биват жертва на преструктуриране. Само че никога този текст, повярвайте ми, никога този текст не е казвал, че можеш да се уволниш по чл. 328, ал. 1 или 2 преди десет, преди пет, преди две, преди три години, да стоиш, да стоиш, да работиш или да не работиш и когато изпълниш заветните 45 години, дами и господа, повтарям, 45 години, вижте ги, мъже като слънца, а Вие ми обяснявате как те щели да останат на улицата. Никой в България, който е осигурен, не остава на улицата. Те имат право на една година обезщетение по безработица. В това време могат да бъдат преквалифицирани и само след седем години и няколко месеца те пак ще придобият право десет, тринадесет години преди всички останали. Права ли съм, или нещо подвеждам аудиторията?! (Оживление. Реплики. Шум.)
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Колеги, моля Ви. Разбира се, че е вярно, това е записано в Закона. Това е записано в Кодекса за социално осигуряване.
АСЯ ГОНЕВА: Разбира се, че е вярно. Просто трябва да се чете, госпожо Ангелова, Закона. Аз нищо не си съчинявам.
Ето го, симпатичният млад човек, много Ви моля! Ето го симпатичният млад човек. Внимателно гледах сутринта предаването. (Реплики.) Помолих Ви спокойно да ме изслушате. Разберете ме, отнасям се приятелски към Вас, Вие сте хората, заради които 40 години се блъскам, независимо дали сте ми благодарни или не. Но Вашите 24 години, мило момче, защото за мен сте момче, знаете ли в какво се превръщат? В толкова осигурителен стаж, колкото Вие не сте на години. Можем ли да умножим 24 по 3. (Реплика.) Не, не сте! Само искам да Ви покажа, че има много неща, които трябва да бъдат съобразявани! Не можем просто така да оставим нещата!
Бидейки в мините, аз съм убедена, че ако не всички Вие, немалка част от Вас знаят каква далавера въртят работодателите с начина, по който беше и бива принуждаван НОИ да прилага тази норма, защото не това е искал законодателят. Плаща се за назначаване, плаща се за освобождаване, взимат им се част от обезщетенията, защото днес ги уволняваме, утре ги назначаваме.
Давам само два примера: съкратен от „Горубсо“ в 1999 г. по ликвидация, уважаеми дами и господа народни представители, по ликвидация; месец декември 2015 г. назначен в „Горубсо“ и през месец май 2017 г. в ликвидирания „Горубсо“ или ликвидирания участък на този „Горубсо“ е пенсиониран на основание уволнението от 1999 г. и, разбира се, остава да работи човекът, защото няма изискване да бъдеш с прекратено осигуряване – също един принос в световната осигурителна практика, чисто български.
Мога да Ви дам поредица такива примери.
Излишно е да казвам, че не се сещам за мина, която да не дължи осигурителни вноски. Не може да бъдем майки за едни и мащехи за други. Не може на всички да казваме, че за да придобиеш право на пенсия, трябва да си отговорил на изискването за стаж и възраст. И сега само защото една политическа конюнктура или просто защото това продължава вече години наред, и защото става дума за една много здрава част от българските работници, ние искаме да продължим до безкрай тази несправедливост, гледана от хората, които работят в трета категория труд. През 2015 г. ние подписахме споразумение с правителството и приехме да се увеличава постепенно възрастта за пенсиониране.
Убедена съм, че ако не утре, вдругиден ще си дадем сметка, че солидарната пенсионна система бавно и сигурно загива. Защото тя се храни от текущите вноски, защото тези 4, близо 5 милиарда, които са днес, със сигурност ще продължат да растат, ако по този начин гледаме на солидарната система и се опитваме да превръщаме пенсиите в някакви подаръци, само защото една група хора се е срещнала с един политик, той е силният на деня примерно и може да повлече такова решение.
Завършвам с нещо, което прочетох на страницата на парламента, защото това е групата, в която ще дойде този законопроект. Сега, уважаеми дами и господа, има предложение магистратите в България да се пенсионират без да им искаме възраст. Ами как да убеждавам аз тези хора, че не може така? Как да убеждавам хората от трета категория труд, че трябва да сме коректни всички към системата, когато сега се прави реверанс към малка група хора?
Позволих си да Ви говоря по този начин, защото не може да не се гледа професионално. Няма да коментирам становището на Министерството на труда и социалната политика, аз прекрасно разбирам какво се случва. За мен е срамота! Срамота е и имам смелостта да го твърдя! Не ми е безразлично какво става с осигуряването в България. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, госпожо Гонева.
Колеги, имате думата.
Отново молба за коректен тон – заповядайте, господин Минев.
КИРИЛ МИНЕВ: Ще се опитам да бъда коректен и уважителен към госпожа Ася Гонева и към всички, присъстващи тук.
Госпожа Гонева може да има своите мотиви, действително да са станали някакви злоупотреби. Ние обаче нямаме вина за това. Тя може да провери, като иска да се увери, от коя година сме започнали и дали сме напускали това предприятие. Когато съм започнал, не съм мислил, че може да се стигне в един момент да остана на улицата. Никой не започва с такава мисъл и идея. Не съм виновен аз – тя ми казва, че аз имам де факто повече точки от моята възраст. Добре, работил съм при първа категория. Поминъкът в нашия район е такъв. Дядо ми е бил миньор, майка ми беше в мината, баща ми. Баща ми е мъртъв, в момента майка ми е с инсулт и лежи на легло.
Искам да се спра на това, което каза господин Топалов – средната продължителност на живота на миньорите. Може да се види таблото на нашите колеги. Някои дори не се и зарадваха на тази пенсия. Не се и зарадваха, не можаха да я дочакат! Докато чакаха да им излезе решението, болести, заболявания – може да ми казва, че съм изглеждал младеж като слънце, но тя не знае сутрин като стана как ме боли кръстът или коленете от влагата. Не това е слънцето. Съгласен съм, ако съм го виждал през цялото време, да. За мен 24 години под земята е уважителен трудов стаж. Не може госпожа Гонева да ме убеди, че нямам право…
Ние не искаме така да стават нещата. По съвсем нормален начин търсим подкрепата и уважението на хората. Да се казва, че силните на деня, че ние се възползваме както от госпожа Светлана Ангелова, както и от групата на БСП, които ни подкрепиха.
Мисля, че сме заслужили да имаме уважението като всички останали професии. Не може госпожата да каже, че благодарение на нейния синдикат или на нейната организация – синдикатите са организация на хората. Всички народни представители защитавате нашити интереси и ние идваме с молба при Вас за подкрепа на нашата кауза.
Не сме дошли да създаваме напрежение, хаос или нещо друго. Дошли сме да търсим подкрепа. Не искам да се противопоставям с хората от трета категория, втора категория и така нататък. Знам, че всички хора имат своите основания, както и Вие казахте, хората, които са работили на тютюна, хората, които работят при съвсем други условия на труд, също имат своите права. Ние не искаме обаче да се превръщаме в заложници и не сме виновни за това нещо.
Искали ли сме нашата мина да затвори? Никой не е мислил това. Когато започвахме, нашата мина представляваше близо 7 – 8 хиляди човека. Сега в рудник „Бобов дол“ останахме 400 човека. Откакто съм започнал не съм напускал, за да ми каже госпожата, че, видите ли, съм се върнал след еди-колко си години. Вчера в Министерския съвет да каже, че ние сме мошеници или далавераджии или не знам какво. Не мисля, че това отговаря на нашата професия. Да ни виждате с нещо да сме просперирали?
Не знам! Възмутен съм от това отношение на човек, който казва, че милее за хората и е синдикалист. Нямам думи! Нямам думи в момента да се изкажа колко сме разочаровани! Буквално ми идва да се разплача, разбирате ли ме?! След два дни ми връчват уволнението. Какво да кажа на семейството си, на двете ми дъщери? Че баща им тепърва трябва да се преквалифицира?! Ще търсим работа, не сме казали, че ще останем да лежим. Но искаме нещо, което ни се полага, с поправка в Закона, която стана миналата година, ако може да се върне това право. Не искаме нищо повече. Обидно ми е! Обиден съм от човек, който твърди, че е синдикалист. Това за мен е непростимо! Аз също съм член на КНСБ толкова години, госпожа Гонева не съм я виждал на срещи. Това, което се случи вчера, ми е обидно. И днес продължава. Да умрем тогава, за да се реши проблемът. Изчезваме от картата и това е!
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Това ли, господин Минев, е Вашето изказване? Благодаря.
Колеги, нека атмосферата да бъде спокойна. Ако искате да говорим само в една посока, може да го направим. Мисля, че е важно да се чуят различни мнения, за да може народните представители и всички останали да направят преценка какво отношение да имат към този проблем.
Всеки може да вземе думата, отново приканвам, заповядайте колеги. Има ли други желаещи за изказване?
Един въпрос може ли да задам, който е част от законодателството: ако на базата на това, че сте съкратени и имате право на една година – не говоря само за Вас, по принцип – ще пристъпите ли, ще подадете ли веднага молба-заявление за пенсиониране, като се публикува Законът в „ДВ“, или ще ползвате правото на обезщетение в рамките на една година? Честно! Аз ако съм, ще ползвам обезщетение, казвам Ви го честно.
КИРИЛ МИНЕВ: За разлика от Вас имам други планове. Действително съм млад човек, както каза госпожата, и моята идея е да работя. Не искам да съм в тежест на държавата, защото виждам какво се случва. Казвам Ви честно, че няма да се възползвам от това и това може да се провери.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Тоест рубриката е заплата плюс пенсия.
КИРИЛ МИНЕВ: В смисъл няма как да получа сега заплата, аз не съм навършил годините.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Добре, разбрах. Благодаря.
Други колеги? Не виждам.
Прекратявам дискусията.
Подлагам на гласуване Законопроект за изменение на Кодекса за социално осигуряване, № 854-01-49, внесен от Светлана Ангелова и група народни представители на 13 юни 2018 г.
Който е съгласен да бъде подкрепен Законопроектът, моля да гласува.
За – 15, против – няма, въздържали се – 2.
Колеги, благодаря за участието.
Заповядайте, госпожо Ангелова.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Бях поставила въпроса в петък Законопроектът да се приеме на две четения с редакционната поправка, направена от Министерството на труда и социалната политика. Искам да чуя становищата на колегите от другите парламентарни групи дали приемат това предложение и дали ще има между първо и второ четене някакви предложения.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Такова предложение може да бъде направено, единствено и само когато Законопроектът е приет на първо четене в залата. Предложението се прави по силата на нашия Правилник на две четения в рамките на едно заседание. Това става само след приемането на Закона на първо четене.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Благодаря Ви. Ще го направя в петък.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Ако го направите и Народното събрание гласува, окей, няма никакъв проблем.
Благодаря Ви колеги за дискусията – чуха се много мнения.
Закривам заседанието.
(Закрито в 15,40 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ХАСАН АДЕМОВ
Стенограф:
Стефка Аличкова
22
от проведено редовно заседание на Комисията по труда, социалната и демографската политика на 18 юли 2018 г.
ДНЕВЕН РЕД:
1. Законопроект за изменение на Кодекса за социално осигуряване, № 854-01-49, внесен от Светлана Ангелова и група народни представители на 13 юни 2018 г. – обсъждане на първо гласуване.
Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по труда, социалната и демографската политика, и гости се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 14,45 ч. и ръководено от председателя на Комисията по труда, социалната и демографската политика господин Хасан Адемов.
* * *
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Колеги, имаме необходимия по нашия Правилник кворум – откривам редовното заседание на Комисията по труда, социалната и демографската политика при следния дневен ред:
1. Законопроект за изменение на Кодекса за социално осигуряване, № 854-01-49, внесен от Светлана Ангелова и група народни представители на 13 юни 2018 г. – обсъждане на първо гласуване.
Който е съгласен да бъде подкрепен дневният ред, моля да гласува.
За – 13, против и въздържали се – няма.
Приема се дневният ред с пълен консенсус.
Колеги, преди да дам думата на вносителите да представят Законопроекта, искам да призова за спокойна дискусия. Всеки да си каже мнението, без да се прекъсваме, за да може да се чуят колкото може повече мнения.
Искам да благодаря на колегите от „БСП за България“, че са изпратили писмо, с което настояват по чл. 30 от Нашия правилник, да включим точката в дневния ред. Искам да допълня, че аз съм един от хората, които бяха в Комисията за изготвянето на Правилника и прекрасно познавам текстовете. Моля Ви и Вие да се запознаете с чл. 79, ал. 3, който задължава председателя на Комисията да иска становище от Националния съвет за тристранно сътрудничество.
Когато беше насрочено заседанието на Тристранния съвет, веднага включих точката в дневния ред, преди Вие да изпратите това писмо – това за информация.
Не знам по какви причини бяха предупредени по-голямата част от колегите – от 16 вносители на Проекта, никой не представи Проекта в Тристранния съвет и затова колегите в Националния съвет за тристранно сътрудничество са отказали гледането, но този проект е гледан в Комисията по трудови и осигурителни отношения и има становище от това заседание.
Заповядайте, госпожо Ангелова, да представите Законопроекта като един от вносителите.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Благодаря, господин Председател.
Уважаема госпожо Манолова, уважаема госпожо Караиванова, дами и господа народни представители, гости!
Със Законопроекта на народните представители от парламентарната група на Политическа партия ГЕРБ и на „Обединени патриоти“ предлагаме редакция на чл.69б, ал. 4 от Кодекса за социално осигуряване, което дава възможност за ранно пенсиониране на лицата, чиито трудови договори са прекратени на основание чл. 328, ал. 1, т. 1 и 2 от Кодекса на труда.
Ще отворя скоба – какво означава този член и алинеята от Кодекса на труда, т. 2: „при закриване на част от предприятието или съкращаване на щата – продължавам – лицата, които работят или са работили при условията на чл. 104 ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване, ако имат сбор от осигурителен стаж и възраст 90, от които 10 години осигурителен стаж, положен при условията на чл. 104, ал. 3 и навършена възраст 45 години и 5 месеца към 31 декември 2017 г.
Сегашната разпоредба на чл. 69б ал. 4 от Кодекса за социално осигуряване, изменена със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2018 г., засяга социалните права на миньорите от закритите подземни рудници и такива, чието закриване предстои. При прилагането й няма да могат да придобият право на ранно пенсиониране, считано от 1 януари 2018 г., работещите с дългогодишен подземен стаж, чиито правоотношения са прекратени поради ликвидация на рудника и такива, чието закриване предстои. Това са работници, инженерно-технически специалисти и ръководни служители, до ръководител на участък, включително, заети на работа под земята, в подземните рудници, в подземните геологопроучвателни и хидротехнически обекти, в тунелното и подземното минно строителство.
В противоречие с принципа за социална предвидимост миньорите с дългогодишен стаж под земята, които са с прекратени на горните основания правоотношения, или предстои прекратяване поради закриването на подземния рудник, са оставени без възможност да се пенсионират дори при навършване на изискуемата възраст по чл. 69б, ал. 4 от Кодекса за социално осигуряване, ако не са я навършили към момента на прекратяване на трудовото правоотношение. Така те трябва да чакат поне десет години, за да придобият право на пенсия. Неслучайно техният труд е от първа категория, доколкото се касае за изключително тежки и опасни за здравето и живота условия на труд.
Не на последно място, тези лица са с прекратени правоотношения поради една или друга причина, независеща от тяхната воля, включително и несъстоятелност на работодателя. Поради продължителността на трудовия си стаж под земята поне двадесет години тези хора разчитаха, че ще могат да се пенсионират при закриване на рудниците, в които работят, а в края на миналата година тази възможност им бе отнета без обсъждане.
Лицата, които промяната засяга, не са многобройни и пенсионирането им не би натоварило в прекомерна степен бюджета на държавното обществено осигуряване. По предварителни данни става въпрос за 80 човека, за които, ако приемем разпоредбата от Народното събрание, до края на годината ще са нужни приблизително 16 хил. лв. на месец допълнително. Сумата е съвсем малка и по никакъв начин няма да се отрази върху дефицита на бюджета на държавното обществено осигуряване за 2018 г. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Колеги, последователно ще дам думата на вносителите на становища към Законопроекта, каквато е традицията в нашата Комисия.
Получили сме становище от Министерството на труда и социалната политика, Националния осигурителен институт, синдикални и работодателски организации. Тези от колегите, които присъстват, ще Ви помоля накратко да представите Вашите становища. Те са на разположение на народните представители, което означава, че са запознати с тях. Моля за кратко изложение по внесените становища.
Заповядайте, госпожо Малакова – Министерството на труда и социалната политика.
ПЕТЯ МАЛАКОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители!
Министерството на труда и социалната политика подкрепя предложения Законопроект с писмено становище. Единствено имаме редакционна бележка, свързана с посочването на нарастването на възрастта за пенсиониране. Тя има прецизиращ характер.
С предложението на практика се запазват съществувалите условия за лицата с прекратени правоотношения както преди 1 януари 2018 г., така и след тази дата. Обръщаме внимание, че по този начин не се постига в пълнота целта, с която първоначално е въведена разпоредбата през 2000 г., а именно лица, работили при тези вредни, тежки условия на труд, които са съкратени от предприятието на сравнително висока възраст, която законодателят е определил – над 45 години, с нарастване до 50 г. да не е необходимо да търсят възможности за преквалификация, а да имат възможност да се пенсионират, тъй като имат и необходимия продължителен стаж в тези вредни условия на труд.
Законопроектът има подкрепата от Министерството на труда и социалната политика.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, госпожо Малакова.
Други колеги?
Заповядайте, госпожо Манолова, като един от вносителите на Законопроекта.
ОМБУДСМАН МАЯ МАНОЛОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми представители на институции!
Искам да благодаря на народните представители от Комисията по труда и социалната политика, че разглежда днес този законопроект. Благодаря и на госпожа Светлана Ангелова и другите колеги, подписали Законопроекта, също и на парламентарната група на БСП, които заявиха своята подкрепа за Законопроекта. Така с консенсус, с общи усилия, с добра воля на народни представители от всички парламентарни групи – очаквам и другите да се включат – ще бъде поправена една несправедливост.
Факт е, че в края на миналата година бяха променени правилата за пенсиониране на миньорите, което предизвика бунтове, буквално по Коледа, на тези, които бяха съкратени от закрития рудник „Бабино“. Тогава благодарение на НОИ и на госпожа Весела Караиванова – реагираха бързо и адекватно, и поправиха тази несправедливост по отношение на миньорите от закритите рудници през миналата година.
Това ме накара на 8 януари тази година да внеса на Вашето внимание през председателя на парламента Проект за промени в Закона, които впоследствие бяха припознати от парламентарната група на ГЕРБ и заявена подкрепа от парламентарната група на БСП.
Има наистина напрежение, тъй като предизвестието на миньорите от последния закрит рудник „Бобов дол“ изтича вдругиден, тоест те остават на улицата и след като има воля тази несправедливост да бъде поправена, е добре това да се случи своевременно, за да има спокойствие сред тях и техните семейства.
Още веднъж искам да благодаря на всички Вас, че разглеждате своевременно Законопроекта, внесен от госпожа Светлана Ангелова и подкрепен от парламентарната група на БСП. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, госпожо Манолова.
Други колеги?
Откривам дискусията на народните представители.
Госпожа Ангелова.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Уважаеми колеги народни представители, гости!
Приемам редакционната бележка по становището на Министерството на труда и социалната политика. Съгласна съм със забележката – във второто изречение по основния текст, да не бъде след 31 декември 2017 г., а от 31 декември 2017 г. Смятам, че това е по-правилно предвид прецизиране на самия текст.
Няма да се изказвам повече, освен да призова всички народни представители да подкрепят Законопроекта. По този начин ще изправим една несправедливост спрямо хората, които дълги години са работили в подземните рудници и ще бъдат защитени в най-пълен обем техните социални права.
Законопроектът ще се гледа като първа точка в петък на заседание на Народното събрание. Молбата ми е да бъде приет на две четения в петък. Това е моето предложение с редакционната бележка, направена от Министерството на труда и социалната политика. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Реплики към изказването на госпожа Ангелова? Не виждам.
Господин Гьоков, имате думата.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин председател, уважаема госпожо Омбудсман, уважаеми представители на институции и министерства, уважаеми миньори от „Бобов дол“!
Сагата е на път да приключи. На мен обаче не ми е ясно защо предизвикахме цялата тази сага, като беше ясно какво ще се случи. Малко странно ми е, когато вносителите говорят за липса на социална предвидимост и за други такива неща, като прекрасно се знаеше какво ще се случи няколко месеца по-нататък дори в самия процес на приемането на чл. 69б в Кодекса за социално осигуряване, още с тогавашните протести от една друга мина.
Няма да говоря надълго и нашироко по темата, ще направя по-продължително изказване в залата. За да няма спекулации по темата, заявявам твърдо, че аз подкрепям промяната в Кодекса за социално осигуряване и парламентарната група на „БСП за България“ подкрепяме промяната.
При срещата на парламентарната ни група с миньорите от „Бобов дол“ заявихме, че ще работим в посока това да се случи до края на тази парламентарна сесия, тоест до ваканцията. Ако няма предложения между първо и второ гласуване и друг не направи предложение, ние ще предложим, още тогава го говорихме, това да бъде прието в един и същи ден, така че има пълна подкрепа на парламентарната група на „БСП за България“ за промените в Кодекса за социално осигуряване. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Реплики към изказването на господин Гьоков?
Госпожо Ангелова, заповядайте.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, госпожо Манолова!
Господин Гьоков, възразявам срещу Вашето изказване – в началото на Вашето изказване, по отношение на промяната от 1 януари, която се случи в Кодекса за социално осигуряване с бюджета на държавното обществено осигуряване за 2018 г.
Направих си труда да прегледам стенограмите и на заседание на Комисията по труда, социалната и демографската политика, и на заседания, когато бюджетът на държавното обществено осигуряване се обсъждаше в залата, и по време на второто четене Вие не сте направили, нито един народен представител от парламента не е направил възражение по отношение приемането на чл. 69б, ал. 4. Така че нямате право да коментирате, след като тогава Вие не сте направили никакво възражение нито на заседание на Комисията, нито в залата. Ако сте били толкова искрен, още тогава можеше да повдигнете този въпрос и да направите възражения, а не сега чисто популистки да се обръщате.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Колеги, моля Ви, да спазваме коректния тон, още повече че този текст беше в рамките на един параграф, в който параграф имаше поне 20 или 30 текста и в рамките на пет минути едва ли можеше да се изкаже по всички текстове. Това е моето възражение към това, което казахте.
Заповядайте, господин Гьоков.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Омбудсман, гости и представители на институции!
Мислех да не тръгвам по тази плоскост, госпожо Ангелова, но Вие ме предизвикахте и ще Ви кажа за какво става въпрос. Много съм съпричастен към тези хора, включително с госпожа Манолова – записал съм си, датата е 29 октомври 2014 г.– и група народни представители от парламентарната група на тогавашната „БСП лява България“: Мая Манолова, Георги Гьоков, Атанас Мерджанов, Дора Янкова, Корнелия Нинова, Драгомир Стойнев внесохме Законопроект за изменение на Кодекса за социално осигуряване, което касаеше точно ранното пенсиониране и § 4 на Кодекса за социално осигуряване. Тогава Вие, защото много ги разбирате тези неща и много уважавате тези хора…
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Господин Гьоков, моля Ви!
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Така се тръгна и аз ще продължа и няма да спра, докато не кажа за какво става въпрос.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Аз обаче няма да позволя такъв тон и такъв стил!
Заповядайте.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Добре, продължавам. Въпреки Вашата заинтересованост, Вие тогава гласувахте „против“.
Между другото, през месец декември, когато приемахме промените в Кодекса за социално осигуряване, Вие, с Вашите гласове – разпечатките стоят и аз ги показах на хората при нашата среща – с Вашите гласове приехме предложението за промяна в чл. 69б. „Против“ беше само и единствено групата на „БСП за България“, ДПС са се въздържали, и с гласовете на „Воля“, „Обединени патриоти“ и ГЕРБ се прие този текст. Сега точно Вие да ми говорите за социална предвидимост и да ми правите реплика, когато аз въобще не искам да се заяждам и да повдигам въпроса, просто не е нормално. Нали разбирате това?! Мога да продължавам, но наистина ще стане неприличен и некултурен тонът, затова ще Ви помоля, когато има консенсус по нещо, да не повдигате въпроси, по които няма докъде да стигнете. До никъде ще стигнете. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Други колеги?
Аз искам да кажа няколко думи.
Искам да се върна малко назад във времето, защото тук има колеги, които са от дълги години в тази тема и знаят точно за какво става въпрос. Каква беше идеята през 2000 г. да се приеме този текст в Кодекса за социално осигуряване като преходна разпоредба – § 4 на Преходните и заключителни разпоредби?
Преди 2000 г. имаше масово съкращаване в мините, имаше ликвидации. Тогава идеята беше да се даде възможност на отделните сектори в икономиката на България – не говоря само за рудодобив и въгледобив, говоря за селско стопанство, за армия и полиция, говоря за всички останали, които в момента се пенсионират при условия, различни за масовата трета категория. Тоест всички от трета категория, искам да кажа, че в никакъв случай не искам да противопоставям една група, една категория на друга – опазил ме господ от това, защото всички са осигурени лица, всички искаме да отговарят на условията на Кодекса за социално осигуряване.
Искам да отворя скоба и да кажа, че не е вярно, че няма предвидимост. Тогава този законопроект за промени в бюджета на държавното обществено осигуряване е минал през Надзорния съвет на Националния осигурителен институт, където са представени социалните партньори. В сектора, за който говорим в момента, синдикалното движение е със сериозни традиции, също и работодателите участват в тези дискусии.
След Надзорния съвет на Националния осигурителен институт този проект е разгледан и в Тристранния съвет, където е мястото за консултации. Тоест всички тези въпроси тогава са били ясни, било е ясно за какво става въпрос.
Не приемам и възражението, че народни представители не са взели отношения по този текст, защото той беше в рамките на един параграф, за който имаме право на пет минути. Няма как, когато говорим за един параграф, в който има 32 точки, да вземем отношение по всички от тях – това, първо.
Второ, искам да успокоя тона, защото и аз набрах някаква нежелана инерция.
Второ, до 2015 г. във всички препоръки на Европейската комисия към Националната програма за реформи на държавата България – членка на Европейския съюз, фигурираше препоръката за ограничаване на ранното пенсиониране. Нещо повече, през 2013 г. и 2014 г. имаше заплахи, че ако не преодолеем този проблем – тук има свидетели на това нещо – ще бъдат спрени парите по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“. Това го припомням неслучайно.
Още нещо – законодателят е предвидил допълнителна възможност, така наречените професионални пенсионни фондове. Работодателите в мините, понеже в случая говорим за тях, и не само в мините, тези, които работят в условията на първа категория, внасят 12% осигурителна вноска за професионални пенсионни фондове. Тоест ако в продължение на 20 години от началото на 2000 г. и по-нататък в годините коректно са внасяни тези осигурителни вноски на база реални доходи, това означава, че тези хора биха могли да имат прилична професионална пенсия за ранно пенсиониране – една от опциите, понеже казваме, че няма възможност.
На следващо място, уважаеми дами и господа! Знаете ли, че този, който си е прехвърлил средствата от индивидуалните партиди по професионални пенсионни фондове в държавното обществено осигуряване дори и по новия ред няма право да се пенсионира. Това е записано в текстовете на чл. 69б, мисля, че алинеята беше 7, може да бъркам.
На следващо място, тази група има възможността при пенсиониране една година стаж да се преизчислява за три. Тази група, която в хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 1 и 2, възрастта при тях расте до 50 години за разлика от техните колеги, които не отговарят на тази хипотеза, където възрастта расте до 55 години.
По отношение на разчетите. Благодаря на Националния осигурителен институт за коректно предоставената информация, за смелата позиция. Какво е записано там? В регистрите на НОИ към месец април 2018 г. има 2400 осигурени, от които 15% или 360 човека в момента са пенсионери, като средната пенсия е около 600 лв. – цитирам становището на Националния осигурителен институт.
На следващо място, през 2018 г., за която иде реч в предложението, тези, които ще навършат възрастта – тук не говоря дали всички от тях ще отговарят на кумулативното условие за години стаж, за възраст и за точки – са 1100 човека. Няма да цитирам разчетите, които са направени там, които са далеч от разчетите, за които спомена преди малко госпожа Ангелова.
Уважавам мнението на всеки един народен представител. Знам, че тази тема е изключително болезнена. Още през 2000 г. обаче, когато се приемаше този текст в Преходните разпоредби, ние бяхме убедени в това, че със средствата на осигурените лица, подчертавам, не само на тези от категорийните групи, а на всички осигурени лица, няма как да решим проблемите на заетостта. Тоест със средствата от държавното обществено осигуряване не могат да бъде решени нито социални проблеми, нито проблемите на безработицата и заетостта. Системата е много ясна. Тя е, както казва един мой съсед: „дал Кольо, взел Кольо“, колкото си дал, толкова получаваш по съответната формула. Няма как този математически модел да задоволи всички възможни политики в държавата.
Неслучайно бюджетът, който е натрупан – не казвам, че той е натрупан за сметка на пенсионирането на категорийните работници, защото започнахме с една група, продължихме с друга, третата категория стана универсален дарител. Третата категория стана универсален дарител!
Искахме да решим проблемите на земеделието, искахме да решим проблемите на сектор „Сигурност“, на пожарникари, на военни, на летци, на тези, които са под водата, на тези, които са в небето. И какво се случи? Случи се така, че стигаме до ситуация, в която трябва да вдигаме възрастта и стажа за трета категория и тогава голяма част от колегите, които подкрепят това решение сега, ще бъдат против. Ще бъдат против, защото дефицитът в бюджета на държавното обществено осигуряване е 4 млрд. 300 млн. лв. тази година. Тези средства няма да увеличат този бюджет, това е ясно.
Когато обаче говорим за тези неща, трябва да сме наясно, че медалът има две страни. Едната страна е тази, за която Вие говорите –бляскавата страна, но има и обратна страна. Затова, колеги, нашата парламентарна група след бурно заседание снощи решихме да се въздържим по тази тема, както се въздържахме и тогава по тези причини.
Нямам нищо против всеки един от колегите, който е тук, да си каже мнението. Призовавам всеки да си каже мнението. Нека да се съобразим с всички опции, разгледани в цялата плоскост на социалното осигуряване, защото, пак повтарям, универсален дарител е третата категория. Ако трябва да използвам терминологията на кръводаряването, това е кръвна група „0“, универсален приемател. Тоест негативите на всички решения, които взимаме тук, е дефицитът на бюджета на държавното обществено осигуряване. Приключих.
Реплики, ако има?
Заповядайте, госпожо Караиванова.
ВЕСЕЛА КАРАИВАНОВА: Благодаря Ви, доктор Адемов.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Омбудсман, уважаеми социални партньори, миньори!
Становището на Националния осигурителен институт дава хронологията на законодателството от 2000 г. и всички законодателни промени с цел преструктуриране в рудодобива, което да доведе до справедливост при изчисляване размера на пенсиите и прецизиране на правата на тази категория лица. Искам обаче да обърна внимание на числата и на цифрите, които са коментирани в становището.
Разходът, който сме записали в становището, между 360 и 600 хиляди лева, е така, но е сметнат на база на общо заетите в съответния сектор. Данните на госпожа Ангелова също са коректни, те касаят само работещите при рудници, които са в несъстоятелност и чиито трудови договори са в процес на прекратяване заради заличаването или прекратяването на стажа. От тези 1000 човека, заети в останалите рудници – дали те ще си прекратят това, ние не можем да кажем. Затова в становището сме записали, че по тази причина не можем да дадем точни и коректни данни за следващите години. Но данните, за които говори госпожа Ангелова, са за 2018 г. и те са при условията на чл. 328. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Други изказвания, колеги? Всеки, който присъства, може да се изкаже.
Заповядайте, господин Топалов.
ВЛАДИМИР ТОПАЛОВ: Благодаря.
Председател съм на миньорска федерация „Подкрепа“ и с господин Адемов сме двамата, които се занимаваме с този проблем от 1990 г. Прав е за това, което каза.
Аз обаче искам да говоря конкретно върху това, което той каза: „дал Кольо, взел Кольо“.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: По Законопроекта.
ВЛАДИМИР ТОПАЛОВ: Да, по Законопроекта. Това е много съществено нещо – колко си внесъл в системата? Тези, които се пенсионират при условията на чл. 69б, т. 4, забележете, говорим само за нея, какво се получава?
Ако изходим от хипотезата, че ако продължителността на получаване на пенсията, независимо от коя категория, е около 16 – 17 години, какво се получава с тези, които са работили десет и повече години под земята? Средната продължителност не е толкова. Следователно, колкото и неприятно да звучи, съм длъжен да го кажа, че тези, които доживяват до възрастта на третата категория по условията на чл. 69б, т. 4, са много малко. Броят се на едната ръка!
Нещо повече, ако Вие се възползвате от тази хипотеза, то задължително прехвърляте професионалния си фонд в държавното обществено осигуряване – всички го знаете. В момента на подаване на заявлението за пенсия прехвърляте и професионалния си фонд. От гледна точка на ощетяване на останалите ние не го виждаме като миньори. Напротив, обратното – ние твърдим, че ние сме донорите, защото средната ни продължителност на живот е 57 – 58 години. Следователно да говори някой, че ние сме взели пари от третата категория, не е вярно.
Нещо повече, искам да коригирам и цифрите, които се изтъкват. Не всичките от тези, които са под земята, ще се възползват от т. 4 на чл. 69б. Те са много малка част. Огромната несправедливост идва от това, че ние с колегата сме работили примерно 20 години заедно. Той обаче се е родил в тази година и се пенсионира, аз съм в следващата и не мога да се пенсионирам. Ето това е огромната несправедливост. Когато сме тръгвали с него, сме си дали ясната сметка, че нямаме друг поминък, че по стечение на обстоятелствата сме се родили в този край и сме избрали тази професия, и сме натрупали този стаж. Наистина недоумяваме на кого беше нужно да отиде и да каже: „Не, всичко друго, но към датата на пенсионирането трябва да имате печата, така наречения чл. 328, т. 1 и 2.“ Ами като ни закриха мината, ние какво сме виновни? Къде след една година да взема този печат?
Смятаме, че мотивът, който беше написан и го прочетохме, че, видите ли, някой имал тези десет години, бил в чужбина и чакал да навърши възрастта си там, за да дойде да се пенсионира, искам да Ви кажа, че това почти не е възможно. Но въпреки всичко ние се стараем, издирваме да намерим този, който е направил подобно нещо, за да видим къде е точно този случай, цитиран в мотивите на тогавашния министър Бисер Петков – края на 2016 г.
Надяваме се на общото разбиране. Не искаме да правим политика от това, просто искаме справедливост, да можем да се възползваме от правото си на по-ранно пенсиониране. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от присъстващите миньори.)
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И аз Ви благодаря, господин Топалов.
Господин Топалов, мога да оспоря една част от нещата, които казахте, но не искам да влизам в диалогов режим, защото говорим двадесет години и повече.
Колеги, други изказвания?
Заповядайте.
ВАЛЕНТИН ВЪЛЧЕВ: Благодаря, д-р Адемов.
Госпожо Манолова, дами и господа народни представители, колеги! Председател съм на Федерацията на независимите синдикати на миньорите към КНСБ.
Ще бъда достатъчно кратък. Всички или по-голямата част от присъстващите през 2015 г. участвахме, когато се направиха промените в Кодекса на труда, в срещи – национални, регионални и така нататък, с всички парламентарни групи и със съгласието им стигнахме до промените, които в една или друга степен урегулираха нещата, особено за работещите при тези тежки условия на труд и като цяло за всички от първа и втора категория. Затова за мен това, което стана в края на миналата година, е несправедливо, след като всички колеги особено от Югозападна България – мините, които постепенно една след друга си отиват, останаха на улицата, без да могат да се пенсионират. Затова казвам, че е несправедливост, след като са дали толкова години от труда си, от живота си за благото на тази страна.
Федерацията на независимите синдикати на миньорите моли, призовава Ви, ако е възможно да подкрепите предложението на госпожа Ангелова и в края на краищата всички да си отидем от тази зала с уважително отношение към труда на тези изстрадали трудови хора. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Други колеги? Всеки може да вземе думата, няма никакви ограничения.
Заповядайте, госпожо Гонева.
АСЯ ГОНЕВА: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители!
КНСБ има писмено становище, надявам се, че сте имали възможност да го прочетете. То не е в подкрепа на това предложение.
Преди да кажа няколко неща, които ще бъдат извън това, което сте прочели, позволете ми най-напред да се обърна към тук седящите представители на сектора на минодобива.
Уважаеми колеги миньори! Аз твърдя, че запазването на правата на ранно пенсиониране на миньорите беше извоювано от моята организация през 1999 г., повтарям, от моята организация с работа по 12 – 14 часа на ден; със спорове с тогавашния министър на труда, преди да дойдем в парламента, където и тогава си говорехме по по-специални начини; и с гласуването в голяма част от случаите на хора, които днес Ви обясняват колко мислят за Вашето бъдеще, а бяха „против“ по всеки член поотделно и общо по законодателството.
Моля Ви да се отнесете спокойно към това, което ще кажа, защото представлявам конфедерацията, в която членуват и тези, за които говори д-р Адемов, на които непрекъснато трупаме нови и нови изисквания, допълнителни неща, които те трябва да изпълнят – допълнителен стаж, допълнителна възраст. С триста зора, и с Вашата подкрепа стигнахме през 2015 г. до само два месеца все пак. Само че докъде отиваме? Няма да правим сравнения, защото това, до което отиваме, е 64 – 61 и продължаваме да вървим нагоре, изравняваме мъже и жени.
Позволете ми д-р Адемов да уточня това, което се опитахте Вие да направите.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Аз Ви моля по Законопроекта да говорите. Какво съм казал аз изобщо не е важно.
АСЯ ГОНЕВА: Разбира се, по Законопроекта. Понеже тук се говорят много, как да кажа, неточни неща, е хубаво да се знае, че текстът, за който говорим, влезе през месец август 2008 г. Там за хората, които са потърпевши от преструктурирането, имаше права, които бяха валидни до 2004 г. След това пак по политически причини и всякакви други – натиск, отидохме на 2006 г. После отидохме до две и еди-коя си, накрая стигнахме до 2014 г. В 2015 г. вкарахме този текст в тялото на закона, тоест с Ваша помощ, за което сме благодарни, запазихме този подход за абсолютно всички хора, които работят при първа и втора категория труд, в това число и за тези, които биват жертва на преструктуриране. Само че никога този текст, повярвайте ми, никога този текст не е казвал, че можеш да се уволниш по чл. 328, ал. 1 или 2 преди десет, преди пет, преди две, преди три години, да стоиш, да стоиш, да работиш или да не работиш и когато изпълниш заветните 45 години, дами и господа, повтарям, 45 години, вижте ги, мъже като слънца, а Вие ми обяснявате как те щели да останат на улицата. Никой в България, който е осигурен, не остава на улицата. Те имат право на една година обезщетение по безработица. В това време могат да бъдат преквалифицирани и само след седем години и няколко месеца те пак ще придобият право десет, тринадесет години преди всички останали. Права ли съм, или нещо подвеждам аудиторията?! (Оживление. Реплики. Шум.)
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Колеги, моля Ви. Разбира се, че е вярно, това е записано в Закона. Това е записано в Кодекса за социално осигуряване.
АСЯ ГОНЕВА: Разбира се, че е вярно. Просто трябва да се чете, госпожо Ангелова, Закона. Аз нищо не си съчинявам.
Ето го, симпатичният млад човек, много Ви моля! Ето го симпатичният млад човек. Внимателно гледах сутринта предаването. (Реплики.) Помолих Ви спокойно да ме изслушате. Разберете ме, отнасям се приятелски към Вас, Вие сте хората, заради които 40 години се блъскам, независимо дали сте ми благодарни или не. Но Вашите 24 години, мило момче, защото за мен сте момче, знаете ли в какво се превръщат? В толкова осигурителен стаж, колкото Вие не сте на години. Можем ли да умножим 24 по 3. (Реплика.) Не, не сте! Само искам да Ви покажа, че има много неща, които трябва да бъдат съобразявани! Не можем просто така да оставим нещата!
Бидейки в мините, аз съм убедена, че ако не всички Вие, немалка част от Вас знаят каква далавера въртят работодателите с начина, по който беше и бива принуждаван НОИ да прилага тази норма, защото не това е искал законодателят. Плаща се за назначаване, плаща се за освобождаване, взимат им се част от обезщетенията, защото днес ги уволняваме, утре ги назначаваме.
Давам само два примера: съкратен от „Горубсо“ в 1999 г. по ликвидация, уважаеми дами и господа народни представители, по ликвидация; месец декември 2015 г. назначен в „Горубсо“ и през месец май 2017 г. в ликвидирания „Горубсо“ или ликвидирания участък на този „Горубсо“ е пенсиониран на основание уволнението от 1999 г. и, разбира се, остава да работи човекът, защото няма изискване да бъдеш с прекратено осигуряване – също един принос в световната осигурителна практика, чисто български.
Мога да Ви дам поредица такива примери.
Излишно е да казвам, че не се сещам за мина, която да не дължи осигурителни вноски. Не може да бъдем майки за едни и мащехи за други. Не може на всички да казваме, че за да придобиеш право на пенсия, трябва да си отговорил на изискването за стаж и възраст. И сега само защото една политическа конюнктура или просто защото това продължава вече години наред, и защото става дума за една много здрава част от българските работници, ние искаме да продължим до безкрай тази несправедливост, гледана от хората, които работят в трета категория труд. През 2015 г. ние подписахме споразумение с правителството и приехме да се увеличава постепенно възрастта за пенсиониране.
Убедена съм, че ако не утре, вдругиден ще си дадем сметка, че солидарната пенсионна система бавно и сигурно загива. Защото тя се храни от текущите вноски, защото тези 4, близо 5 милиарда, които са днес, със сигурност ще продължат да растат, ако по този начин гледаме на солидарната система и се опитваме да превръщаме пенсиите в някакви подаръци, само защото една група хора се е срещнала с един политик, той е силният на деня примерно и може да повлече такова решение.
Завършвам с нещо, което прочетох на страницата на парламента, защото това е групата, в която ще дойде този законопроект. Сега, уважаеми дами и господа, има предложение магистратите в България да се пенсионират без да им искаме възраст. Ами как да убеждавам аз тези хора, че не може така? Как да убеждавам хората от трета категория труд, че трябва да сме коректни всички към системата, когато сега се прави реверанс към малка група хора?
Позволих си да Ви говоря по този начин, защото не може да не се гледа професионално. Няма да коментирам становището на Министерството на труда и социалната политика, аз прекрасно разбирам какво се случва. За мен е срамота! Срамота е и имам смелостта да го твърдя! Не ми е безразлично какво става с осигуряването в България. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, госпожо Гонева.
Колеги, имате думата.
Отново молба за коректен тон – заповядайте, господин Минев.
КИРИЛ МИНЕВ: Ще се опитам да бъда коректен и уважителен към госпожа Ася Гонева и към всички, присъстващи тук.
Госпожа Гонева може да има своите мотиви, действително да са станали някакви злоупотреби. Ние обаче нямаме вина за това. Тя може да провери, като иска да се увери, от коя година сме започнали и дали сме напускали това предприятие. Когато съм започнал, не съм мислил, че може да се стигне в един момент да остана на улицата. Никой не започва с такава мисъл и идея. Не съм виновен аз – тя ми казва, че аз имам де факто повече точки от моята възраст. Добре, работил съм при първа категория. Поминъкът в нашия район е такъв. Дядо ми е бил миньор, майка ми беше в мината, баща ми. Баща ми е мъртъв, в момента майка ми е с инсулт и лежи на легло.
Искам да се спра на това, което каза господин Топалов – средната продължителност на живота на миньорите. Може да се види таблото на нашите колеги. Някои дори не се и зарадваха на тази пенсия. Не се и зарадваха, не можаха да я дочакат! Докато чакаха да им излезе решението, болести, заболявания – може да ми казва, че съм изглеждал младеж като слънце, но тя не знае сутрин като стана как ме боли кръстът или коленете от влагата. Не това е слънцето. Съгласен съм, ако съм го виждал през цялото време, да. За мен 24 години под земята е уважителен трудов стаж. Не може госпожа Гонева да ме убеди, че нямам право…
Ние не искаме така да стават нещата. По съвсем нормален начин търсим подкрепата и уважението на хората. Да се казва, че силните на деня, че ние се възползваме както от госпожа Светлана Ангелова, както и от групата на БСП, които ни подкрепиха.
Мисля, че сме заслужили да имаме уважението като всички останали професии. Не може госпожата да каже, че благодарение на нейния синдикат или на нейната организация – синдикатите са организация на хората. Всички народни представители защитавате нашити интереси и ние идваме с молба при Вас за подкрепа на нашата кауза.
Не сме дошли да създаваме напрежение, хаос или нещо друго. Дошли сме да търсим подкрепа. Не искам да се противопоставям с хората от трета категория, втора категория и така нататък. Знам, че всички хора имат своите основания, както и Вие казахте, хората, които са работили на тютюна, хората, които работят при съвсем други условия на труд, също имат своите права. Ние не искаме обаче да се превръщаме в заложници и не сме виновни за това нещо.
Искали ли сме нашата мина да затвори? Никой не е мислил това. Когато започвахме, нашата мина представляваше близо 7 – 8 хиляди човека. Сега в рудник „Бобов дол“ останахме 400 човека. Откакто съм започнал не съм напускал, за да ми каже госпожата, че, видите ли, съм се върнал след еди-колко си години. Вчера в Министерския съвет да каже, че ние сме мошеници или далавераджии или не знам какво. Не мисля, че това отговаря на нашата професия. Да ни виждате с нещо да сме просперирали?
Не знам! Възмутен съм от това отношение на човек, който казва, че милее за хората и е синдикалист. Нямам думи! Нямам думи в момента да се изкажа колко сме разочаровани! Буквално ми идва да се разплача, разбирате ли ме?! След два дни ми връчват уволнението. Какво да кажа на семейството си, на двете ми дъщери? Че баща им тепърва трябва да се преквалифицира?! Ще търсим работа, не сме казали, че ще останем да лежим. Но искаме нещо, което ни се полага, с поправка в Закона, която стана миналата година, ако може да се върне това право. Не искаме нищо повече. Обидно ми е! Обиден съм от човек, който твърди, че е синдикалист. Това за мен е непростимо! Аз също съм член на КНСБ толкова години, госпожа Гонева не съм я виждал на срещи. Това, което се случи вчера, ми е обидно. И днес продължава. Да умрем тогава, за да се реши проблемът. Изчезваме от картата и това е!
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Това ли, господин Минев, е Вашето изказване? Благодаря.
Колеги, нека атмосферата да бъде спокойна. Ако искате да говорим само в една посока, може да го направим. Мисля, че е важно да се чуят различни мнения, за да може народните представители и всички останали да направят преценка какво отношение да имат към този проблем.
Всеки може да вземе думата, отново приканвам, заповядайте колеги. Има ли други желаещи за изказване?
Един въпрос може ли да задам, който е част от законодателството: ако на базата на това, че сте съкратени и имате право на една година – не говоря само за Вас, по принцип – ще пристъпите ли, ще подадете ли веднага молба-заявление за пенсиониране, като се публикува Законът в „ДВ“, или ще ползвате правото на обезщетение в рамките на една година? Честно! Аз ако съм, ще ползвам обезщетение, казвам Ви го честно.
КИРИЛ МИНЕВ: За разлика от Вас имам други планове. Действително съм млад човек, както каза госпожата, и моята идея е да работя. Не искам да съм в тежест на държавата, защото виждам какво се случва. Казвам Ви честно, че няма да се възползвам от това и това може да се провери.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Тоест рубриката е заплата плюс пенсия.
КИРИЛ МИНЕВ: В смисъл няма как да получа сега заплата, аз не съм навършил годините.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Добре, разбрах. Благодаря.
Други колеги? Не виждам.
Прекратявам дискусията.
Подлагам на гласуване Законопроект за изменение на Кодекса за социално осигуряване, № 854-01-49, внесен от Светлана Ангелова и група народни представители на 13 юни 2018 г.
Който е съгласен да бъде подкрепен Законопроектът, моля да гласува.
За – 15, против – няма, въздържали се – 2.
Колеги, благодаря за участието.
Заповядайте, госпожо Ангелова.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Бях поставила въпроса в петък Законопроектът да се приеме на две четения с редакционната поправка, направена от Министерството на труда и социалната политика. Искам да чуя становищата на колегите от другите парламентарни групи дали приемат това предложение и дали ще има между първо и второ четене някакви предложения.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Такова предложение може да бъде направено, единствено и само когато Законопроектът е приет на първо четене в залата. Предложението се прави по силата на нашия Правилник на две четения в рамките на едно заседание. Това става само след приемането на Закона на първо четене.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Благодаря Ви. Ще го направя в петък.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Ако го направите и Народното събрание гласува, окей, няма никакъв проблем.
Благодаря Ви колеги за дискусията – чуха се много мнения.
Закривам заседанието.
(Закрито в 15,40 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ХАСАН АДЕМОВ
Стенограф:
Стефка Аличкова
0
