Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по труда, социалната и демографската политика
П Р О Т О К О Л
№ 23
от проведено редовно заседание на Комисията по труда, социалната и демографска на 25 юли 2018 г.
ДНЕВЕН РЕД:
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за професионалното образование и обучение, 802-01-26, внесен от Министерския съвет на 16 юли 2018 г. – обсъждане за първо гласуване.
2. Разни.
Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по труда, социалната и демографска политика и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,50 ч. и ръководено от председателя на комисията Хасан Адемов.
* * *
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Добър ден, колеги! Единадесет човека, което означава, че имаме кворум.
Откривам заседанието на Комисията по труда, социалната и демографската политика.
Дневният ред на днешното заседание е:
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за професионалното образование и обучение, 802-01-26, внесен от Министерския съвет на 16 юли 2018 г. – обсъждане за първо гласуване.
2. Разни.
Който е съгласен да бъде подкрепен дневният ред, моля да гласува.
За – 11, против и въздържали се – няма.
Приема се дневният ред.
Колеги, ние не сме водеща комисия по този Закон, въпреки че аз на мястото на председателя можеше да го разпределя на нашата комисия. Тези, които са прочели Законопроекта, вероятно знаят защо, но все пак става въпрос за образование. Нека да дадем право на председателя да разпределя проектите, както смята екипът на председателя на Народното събрание.
Госпожо Заместник-министър, Вие ли ще представите Законопроекта?
Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ТАНЯ МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Преди всичко искам да кажа, че това, което представяме днес на Вашето внимание, е изработено в резултат на едно съвместно заседание между три комисии в парламента – Комисията по образование и наука, Комисията по икономическа политика и туризъм и Комисията по труда, социалната и демографската политика през месец февруари. На това разширено заседание присъстваха и представители, които реално се занимават с дуалната система на обучение, най-вече представители на Българо-швейцарския проект „ДОМИНО“, на Българо-австрийската спогодба, по която също имаме дуално обучение.
Също така като резултат организирахме съвместна комисия, на която имаше представители от всяка една от трите парламентарни комисии и тези текстове, които днес предлагаме, са разработени именно в един такъв работен порядък в една по-широка комисия, на която засегнахме абсолютно всички интереси, които са свързани именно с това да работим във връзка с изпълнение на Приоритет 30, цел 93 от Програмата за Управление на правителството на Република България, мерки 336, 344 и 535 за осигуряване на качествено професионално образование и обучение.
Безспорно дуалната система на обучение гарантира качеството на професионалното образование и обучение. Конкретните предложения, които сме направили и предлагаме в Закона за професионалното образование и обучение, са в няколко направления.
Преди всичко дефинираме понятието „защитени професии“. Знаете, че от доста години се говори за това що е защитена професия и как да се реализира прием. Съответно дефинирахме и професии, които са с бъдещ очакван недостиг на пазара на труда. На база на опита на колегите, които реално осъществяват дуална система на обучение, прецизирахме приложението и изискванията – преди всичко конкретизиране на условията и изискванията към работодателите, към учителите, които са методици, към наставниците, които съответно са ангажирани с процеса на обучение в самото предприятие.
Много важен въпрос, това е въпросът с учебните програми. Залагаме един петгодишен период, в който те да се осъвременяват, защото най-често критиката е, че учебните програми, по които се обучават учениците в професионалното образование, невинаги отговарят на съвременното развитие на технологиите.
Предлагаме и разширяване на приложимостта на дуалната система на обучение в средните училища, които имат професионални паралелки, тъй като в определени населени места, където няма професионални гимназии, но има средни училища и залагат на професионалното образование, тази възможност е изключително важна за едно по-качествено образование.
Това, което е важно да подчертаем, че предлагаме също и информационна база данни за фирмите, които ще осъществяват партньорство с образователните институции и съответно изискванията към тях. Предлагаме за тази база данни да отговаря Министерството на икономиката, защото трябва да осигурим и една сигурност по отношение на партньорските взаимоотношения между образователната институция и съответно предприятия.
Това, което също така произтече като предложение от нашата работа, е постигнатото в Кодекса на труда, а именно съотносимостта към чл. 230 в Кодекса на труда при осъществяване на непосредствените работни задължения на ученика в предприятието само да се синхронизира с изменението на Закона за предучилищното и училищното образование. Това, което ние предлагаме, е единствено вместо да пише училищния учебен план, да се синхронизира с изискването да бъдат съответните учебни планове, тъй като вследствие на новите изисквания към всяка една образователна институция, училищният учебен план е за клас и за учебна година, което означава, че за всяка учебна година трябва да има училищен учебен план, тоест ние не предлагаме генерална промяна в чл. 230, а само синхронизиране със Закона за предучилищното и училищното образование и в Закона за професионалното образование и обучение.
Това, което също предлагаме като изменение в Закона за здравното осигуряване, да се добави текстът в чл. 40, ал. 3, т. 1 – учениците, включени в обучение чрез работа, а именно дуална система на обучение, за времето и обучението съгласно съответния учебен план, тоест здравните осигуровки да останат за сметка на бюджета на образователната институция, а така или иначе учениците и към момента подлежат след навършване на 18 години. Те попълват декларация, в която се установяват всички основания за здравно осигуряване, за да бъде от бюджета на образователната институция, което означава, че предлагаме да се запази тази практика в училище, с оглед на факта, че и тези ученици не са много на брой, периодът не е много дълъг, защото това е само една година в 12 клас.
Опитах се максимално кратко и синтезирано да представя основните направления, в които са предложените изменения и допълнения в Закона за професионалното образование и обучение. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, Заместник-министър Михайлова.
Колеги, на нашето заседание присъстват и госпожа Магдалена Станулова – държавен експерт в дирекция „Професионално образование и обучение“ в Министерството на образованието и науката и господин Пламен Славов – държавен експерт в дирекция „Правна“ на Министерството на образованието и науката, госпожа Петя Евтимова – ръководител на Проект „ДОМИНО“, човек с опит в материята, която е предмет на днешната дискусия, разбира се, представители на социалните партньори и други гости.
Понеже е Законопроект на Министерския съвет, това предполага, че е минала съгласувателната процедура през отделните министерства. Получили сме въпреки всичко от Комисията по образование становища от Асоциацията на индустриалния капитал в България, от Българската стопанска камара, от Националната агенция за професионално образование и обучение. Нямам информация Проектът да е гледан в Националния съвет за тристранно сътрудничество. Вероятно е гледан там.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ТАНЯ МИХАЙЛОВА: Да, гледан е на 2 юли.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Добре.
Тук има представители на Министерството на труда и социалната политика, виждам работодатели и синдикати.
Колеги, традиция е в Комисията, първо, вносителите на становища, ако желаят, да ги аргументират.
Господин Бранков, заповядайте.
ДИМИТЪР БРАНКОВ (БСК): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Българската стопанска камара подкрепи основните промени, които предвижда Законопроектът в Националния съвет за тристранно сътрудничество. Становищата са протоколирани, разбира се, и на Стопанска камара, и на другите организации са част от този протокол.
Същевременно, макар и с известно закъснение, днес депозирахме становище на Стопанската камара и на Българската търговско-промишлена палата, с които изразяваме едни по-амбициозни очаквания за промени в законовата база на дуалното обучение, включително в Кодекса на труда, в осигурителното законодателство и подзаконова уредба, именно с цел улесняване на тази форма, която считаме за изключително подходяща, имайки предвид острия дефицит в момента на работна сила в нашата икономика.
От друга гледна точка, имаме и огромен процент отпаднали от системата на училищното образование. Отчитайки опита на другите страни, а вече и българският опит, считаме че това е формата, с която те отново могат да бъдат върнати както в системата на професионалното, училищното образование, така и да бъде улеснен прехода от училището към първото и следващите работни места. Становището, което сме депозирали – предполагам, че вече разполагате с него.
Отчитайки структурата на нашата икономика, както по отношение на различните отрасли и огромните различия в условията в различните браншови отрасли на нашата икономика, един път, и втори път, преобладаването на микропредприятията в структурата на нашата икономика – считаме, че професионалното образование и обучение следва да се основава на различни форми, така че работодателите да имат различни опции, различна правна основа, от която да избират според техните условия.
На първо място, считаме, че следва да бъде облекчено администрирането на трудовия договор по чл. 230 от Кодекса на труда, договорът за обучение, така че да бъде улеснено както сключването, така и прекратяването, съответно администрирането на декларирането към НАП, знаете, по чл. 62 от Кодекса на труда. Тук по аналогия би могла да се използва по-облекчената процедура на така наречените еднодневни трудови договори за сезонна заетост, с които сте запознати.
От друга страна, считаме, че отново, отчитайки опита на страните, които са пионери в прилагане на дуалното образование и обучение, се нуждаем от по-радикална стъпка по отношение на осигурителните вноски. Считаме, че осигурителните вноски за обучаеми в дуалното обучение, в рамките на училищното образование, следва да бъдат поети за сметка на държавата – за специфицираните осигурителни рискове и права.
На евентуална реплика, че това би струвало много на бюджета – едни сравнително консервативни оценки, които сме направили, примерно три кохорти по около тридесет хиляди души на ставка половината от минималната заплата и при предвиждането, че данък доход физически лица се дължи от работодателя към бюджета, показват един разход, който не надвишава 30 млн. лв. годишно за сметка на бюджета. Това е пренебрежимо малка сума по отношение на очакваните ползи. Аз отново се връщам на въпроса с връщането в образователната система на отпадналите, а те не са малък процент, знаете.
На следващо място, считаме, че следва да бъде намалена ставката, която в момента в Кодекса на труда е определена за дуално обучение по трудов договор за обучение – от сегашните 90% от минималната заплата на 50%, отново отчитайки чуждия опит. Няма никакви пречки работодателят да заплаща повече от тази ставка. Няма никакви пречки. Това е практиката в Германия, в Австрия и в много други държави, тази ставка да бъде обект на браншовото колективно трудово договаряне, така че в зависимост от условията на работа и заплащане в съответния бранш тя да бъде значително по-висока.
Разбира се, оставаме привърженици на възможността работодателят, а и не само работодателят, но и обучаващата институция, родителите, а и самите обучаеми да имат избор от различни форми и следва да се облекат, разбира се, условията за практическо обучение на вида, в който масово, знаете, в момента се прилага – това е учебната и производствената практика. Това е все пак българската традиция, но следва да бъдат насърчавани работодателите чрез тези преференции, за които споменах. Много от тях и в момента предпочитат трудовия договор. Мисля, че и колегите от проекта „ДОМИНО“ също биха пледирали в тази посока и биха дали конкретни примери.
Може би с това да приключа. Разполагате с нашето становище. В състояние сме да осигурим експертна подкрепа, ако се подкрепи този подход, между първо и второ гласуване да участваме експертно в разработка на съответни текстове, които да бъдат гледани. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Бранков.
Госпожа Величка Микова от КНСБ пожела думата.
Заповядайте.
ВЕЛИЧКА МИКОВА (КНСБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Заместник-министър, уважаеми госпожи и господа народни представители! КНСБ участва в консултацията в Националния съвет за тристранно сътрудничество по отношение предложените промени за изменение в Закона за професионалното образование и обучение. На това заседание се взе решение, тъй като ние имаме становище, че обучението, което се казва „дуално обучение“ трябва да е обучение чрез работа. За съжаление, според нас при обучение чрез работа не се полага труд в истинския вид, в който се извършва учебната практика, така че това не би следвало да се регулира в Кодекса на труда, чрез промени в чл. 230.
В този смисъл дискусията в Националния съвет за тристранно сътрудничество протече така, че ние се опитахме заедно с други представители на работодателските организации – като Асоциацията на индустриалния капитал в България, да разработим предложения, които да урегулират това отношение, което е обучението чрез работа, чрез един граждански договор, който да намери място в самия Закон за професионално обучение и образование.
В момента аз и колегата от АИКБ разполагаме с такъв разписан текст, който ще предоставим на Вашето внимание към нашите становища, с което Вие ще се запознаете. Отново ще подчертая, че тезата ни е – ние подкрепяме дуалното обучение, но, за съжаление, не можем да се съгласим, че един ученик по време на работа ще сключва трудов договор и ще се подчинява на трудовото законодателство, защото всъщност той реализира държавната политика по образование, а не един наемем работник.
Може би господин Желязков ще ме допълни. Становище също имаме, което можем да предоставим на Вашето внимание. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Микова.
Господин Желязков, заповядайте.
ИВЕЛИН ЖЕЛЯЗКОВ (АИКБ): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Заместник министър! Ще допълня това, което каза колегата Микова, тъй като ние с КНСБ се опитахме да бъдем полезни в този процес, като дадем готов проект. Нямаме претенция за „ultima ratio regum“, както се казва, но е нещо, върху което може да се стъпи и от което би било добре да се тръгне. Ще кажа защо.
Към момента всички знаете, че в чл. 230 от Кодекса на труда се урежда трудово правоотношение. Самият факт, че това трудово правоотношение не бива ползвано масово и не бива припознавано както от обучаемите, така и от работодателите, означава, че нещо липсва, че нещо трябва да бъде направено допълнително. Тъй като имаме общото мнение и виждане, както с КНСБ, така и с КРИБ, че това нещо се отнася до обучение на ученици, а не на възрастни, то систематичното му място е в Закона за професионалното образование и обучение.
Ето с това сме се опитали да бъдем полезни като дадем някакъв проект, от който да се тръгне. Сами разбирате, че има значителни различия между уредбата, която е в Кодекса на труда и една специална уредба, която се отнася само и единствено до ученици, до обучаеми лица. Съответно, след като има тази принципна разлика, Законът би трябвало да държи сметка за нея и да я уреди, за да бъде в полза, както на обучаемите, така и на работодателите. Благодаря, ако е необходимо още нещо, тогава.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И аз благодаря.
Други мнения?
ДИМИТЪР БРАНКОВ: Може ли само едно изречение, една добавка за информация.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Може, защо да не може.
ДИМИТЪР БРАНКОВ: Извинявам се, може би е извън процедурите и Правилника, по който работите, но все пак важно е да отбележим, за да не оставате с впечатление, че становището на Стопанската камара и на Българската търговско-промишлена палата не е подкрепено от синдикатите. Точно обратното – КТ „Подкрепа“ е на становището, че трябва освен другите опции в рамките на дуалното обучение, следва да бъде използван при облекчен ред, за който говорих, и трудовия договор за обучение по чл. 230.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Заповядайте.
РУМЯНА ГЕОРГИЕВА (КРИБ): Благодаря, господин Председател.
Искам само да допълня господин Желязков, тъй като той изрази нашата позиция. Ние работодателските организации се опитахме да получим единно мнение и затова в момента не съществува изрично становище от КРИБ. Дебатът по вида на договора, който трябва да бъде към учениците за които говорим, за дуално образование, е воден нееднократно, включително в Икономическия и Социален съвет. Нашата позиция от самото начало до момента е, че той не може да се третира по Кодекса на труда. Водещото при обучението е това, че имаме обучение на ученик. Първо е обучението му като водещо, а след това е придобиването на практическите умения, които получава лицето. По време на обучението той завършва средното си образование, получава документ за това и в резултат на това може да отиде във висше образование, както се предлага по нашето законодателство. Ако щете да погледнем най-общо една длъжностна характеристика по Кодекса на труда, отделният ученик не може да покрие всички тези показатели. Тоест опасенията ни, че ако тръгнем по Кодекса на труда, ще създадем една такава форма на договор, която няма да има нищо общо със сега действащото, но достатъчно ще затрудни работодателите, за да го прилагат. И сега могат да го прилагат, и виждате колко непълно се използва.
Смисълът, идеята е да се създаде такъв специален договор по Закона за професионалното образование и обучение, който да облекчи и двете страни и даде шанс именно на това обучение. Ние твърдо заставаме на позицията, че трябва да говорим за един специален договор по Закона за професионалното образование.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Други колеги? Не виждам.
Депутатите, заповядайте.
Господин Гьоков пожела думата.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Заместник-министър, уважаеми народни представители! Ще подкрепим по принцип основните промени, които се предлагат със Законопроекта за изменение на Закона за професионалното образование и обучение, защото по принцип приемаме идеите за дуалното обучение и дори смятаме, че сме закъснели в това отношение.
Аз не съм сигурен, че промените в достатъчна степен отразяват обществените очаквания за професионалното образование и обучение. Виждам, че няма еднозначно отношение по тези въпроси и сред социалните партньори, например по вида на договора. Аз съм съгласен напълно с господин Желязков, че щом разпоредбите на чл. 230 от Кодекса на труда не се ползват масово като възможности от работодателите в това обучение, значи наистина нещо не е наред и трябва допълнително да се уреждат нещата. Правим отдавнашни опити за уреждане на трудовите правоотношения с обучаемите. Нещо не ни се получава. Мисля си, че с този закон отново няма да ни се получи да направим точно това.
Аз, а предполагам и моите колеги, не приемаме, че по някакъв начин, господин Бранков, можем да маскираме тези трудови договори, които ще наричаме, с обучаемите, като например еднодневните трудови договори, които не са еднозначно приети и със социалните партньори, и с тези, които ги ползват. Тук чувам идеята за граждански договори, които да се уредят. Някак си трябва да прецизираме тези неща.
По принцип, пак казвам, ще подкрепим Законопроекта, но трябва да имаме предвид, че този законопроект отново не решава въпросите в трудово-правните отношения с тези обучаеми. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Реплики към изказването на господин Гьоков? Не виждам.
Други изказвания, въпроси, мнения, съображения?
Господин Мехмедов.
ЕРОЛ МЕХМЕД: Уважаеми господин Председател! Ще взема отношение с разбирането, че такава дискусия при всички положения предстои и на заседанието на Комисията по образованието и науката.
Ние от доста години говорим за въвеждане на дуално обучение – дали е закъсняло, или не. По-важното е: дали вече сме готови да въведем това обучение? В интерес на истината в България работи Проектът „ДОМИНО“ – швейцарско-българската Програма от 2015 г., със срок на действие до 2019 г. „ДОМИНО“ обаче нямаше обаче национален обхват. Там имаше едни определени професии, ограничени на брой, мисля, че има разширение през годините.
Сега с предложените изменения и допълнения де факто стартираме сериозно. Това е първа стъпка, тя е достатъчно сериозна. Като посока на действие ние също ще подкрепим предложените изменения в Закона с мисълта, че тези предложения всъщност трябва, ако не да спрат, то поне да ограничат това жестоко разминаване, което беше между търсене и предлагане, между това, което произвеждат училищата в кавички – като специалисти, и това, което бизнесът търси като висококвалифицирани млади хора, които да се реализират на пазара на труда, а това означава да се реализират успешно и в живота. В предложените членове става въпрос за регламентацията, ролята и изискванията както на методистите-преподаватели, така и за наставниците по фирми, става въпрос и за списък от защитени специалности от професии.
Въпросът ми е: освен тази достатъчно добра регламентация, разбира се, с уговорката, че между първо и второ четене може да има и допълнения и корекции, разбира се, но мисълта ми е: Министерството готово ли е с този списък за защитените специалности по професии и означава ли това, че вече сме направили достатъчно добър анализ за това, което реално търси бизнесът и българското училище – имаме ли добри преподаватели-методисти, имаме ли осигурена материална база по тези училища, за да стартираме реално дуалното обучение в България? Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И аз благодаря.
Други мнения? Изказвания?
Искам да кажа няколко думи преди да дам думата на гостите.
За мен изобщо не е изненадваща позицията на работодателите. Защото, вижте, чл. 230 не работел, а как да работи като – 90% от минималната работна заплата, трябва да обучават наставниците, да плащат допълнително на наставниците, а работодателите не са много склонни да отговорят на изискванията на чл. 230. Затова не работи, а не защото не е разписан коректно. Това, първо.
Второ, по отношение на статута на фигурата на това ново лице, да го наречем, в нашето законодателство. Значи той е ученик, който има трудов договор, с условия за обучение по време на работа, тоест, докато работи – той се обучава, а докато се обучава – работи. Затова са тези мнения. Как да го нарека? Структурата на това лице, или фигурата му, като цяло предполага един такъв подход – дали казусът да бъде решен в специализирания Закона за професионално образование и обучение, или да бъде решен в Кодекса на труда? Притесненията на тези, които не искат този договор да бъде решен по Кодекса на труда, защото трудовият договор имат своите характеристики. Оказа се, че една голяма част от тях не са отнасят за това лице.
От друга страна, осигурителни права има ли този човек, или няма, след като работи?
На следващо място, по отношение на това, че държавата поема здравните му вноски. И в досегашните текстове ги поема държавата здравните вноски, ако учи до 25 години. Нали казваме, че един ученик ще се обучава? Така. Тоест включваме и тази нова, да я наречем – не искам да използвам тази дума, но имагинерна фигура, която е нова за нашето законодателство. Искаме да я регламентираме и там.
На следващо място, по отношение на Закона за здравното осигуряване и по отношение на Кодекса за социално осигуряване казах. Всъщност това са основните неща. Тази дискусия може да бъде и вечна – дали да бъде регламентиран този статут в Закона за професионалното образование и обучение, или да бъде регламентиран в Кодекса на труда, тоест този човек е нито работник, нито ученик. Той е ученик, който се обучава по време на работа и работник, който същевременно учи. Аз така ги обвързвам нещата и може би това е статутът. Не знам кой подход е правилният, кой подход е верният. Но, ако приемем, че водещата фигура е на ученика, който се обучава по време на работа, тогава работодателите биха казали: защо трябва да получава заплата, а не стипендия например? Това са важни въпроси, на които трябва да има отговор. Аз знам, че има отговор, но умишлено ги поставям, за да има дискусия по тези въпроси, защото, мисля, че това е сърцевината на проекта. Всичко останало може да се реши, ако изчистим всички тези проблеми. Аз мисля, че има хора, които знаят за какво става въпрос и може да го направим това. Надявам се в Комисията по образование и наука да разсъждават малко по-мъдро от нас, защото ние поставяме въпросите от всички възможни страни. Това е.
Господин Сираков.
НИКОЛАЙ СИРАКОВ: Благодаря, господин Председател.
Мисля, че разковничето тук е наистина дали тези взаимоотношения минават по трудовото законодателство или не, защото случаят е комплициран и може да се разглежда двустранно. Така или иначе това са ученици, които се обучават, но, от друга страна, няма как те да не бъдат в някакви договорни взаимоотношения, които да уреждат всички страни, които са нормални за един договор. Да, на тях може да не им се заплаща, но това трябва да е отразено, че те не получават възнаграждение.
От друга страна обаче, в последните класове, така или иначе всички ученици, голяма част от тях, ходят да работят. Нали целта в крайна сметка не е просто да обучим едни хора, а да ги задържим да останат в тези компании, които ги обучават, да остават в тази индустрия да работят. Така че интересът към работата би трябвало да им се създаде, още докато те работят. Отделно рисковете, застраховките – брои ли се за трудов стаж, или не се брои? Най-вероятно това няма да се брои за трудов стаж, но трябва да е регламентирано някъде, че не се брои за трудов стаж, или се брои, осигуровките и така нататък.
Мисля, че тази част от дискусията, която по-скоро е втората част на промяната, е точно за тази комисия, защото не мисля, че в Комисията по образованието и науката ще се решат тези проблеми. По-скоро те трябва да бъдат поставени на дискусия тук, в тази комисия и ние тук да намерим правилното решение или поне правилната насока. То е ясно, че с времето ще се доизгражда, но трябва да поставим правилната основа като какво точно ще представляват тези взаимоотношение. Има ли правилната основа, от там нататък можем да ги надграждаме. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Сираков.
Ще си позволя като господин Бранков едно изречение като добавка на това, което каза господин Сираков.
Ако приемем, че това лице е на трудов договор при работодателя, дори и той да е по чл. 230 – говорим за здравно осигуряване, здравната му осигуровка защо трябва да бъде поета от държавния бюджет, при положение че всички, които са на трудови правоотношения, здравната вноска се споделя между работодателят и осигуреното лице? Тоест, отново се изисква изчистване на статута.
Знам, че има отговори на тези въпроси. Тази дискусия, господин Сираков, може да бъде и вечна, тя е от дълги години, но така или иначе трябва да се поема отговорност и да се върви в едната посока.
Други колеги народни представители има ли? Не виждам.
Господин Богданов – председател на Обществена академия.
Заповядайте.
АСЕН БОГДАНОВ: Бих искал да взема отношение именно по същността на дуалното образование. Така, както тук е изложено, означава получаване на средно образование и усвояване на една професия, предназначена за определено работно място. Между нас казано, върнете се малко назад в историята. Ние такова образование имахме в началото на 50-те години на миналия век. Аз съм бил учител в училище за трудови резерви, където именно по този начин ние и работихме. За мен сега е необходимо да се отиде по-нататък и да се разкрие същността на дуалното образование, а това означава две професии в едно или две учебни заведения – дори едното може да бъде в чужбина.
Второто нещо, може да бъдат две специалности от една професия, може да бъдат две специалности от две професии, при това никъде не е казано как ще се осъществява дуалното образование. Говорихме, че вече се връщаме пак към старото на ново равнище, разбира се, за съчетаване на дуалното образование с дистанционното. Тук няма дума за дистанционното образование. Какво означава това? Че есента, когато се обяви дистанционното образование, ще правим нови поправки в Закона.
Струва ми се, че Законът трябва да бъде върнат за доработка, използване възможностите на дуалното образование, съчетаването му с дистанционното образование, нещо което у нас има и български опит, защото ние сведохме дуалното образование до опита на Швейцария, когато ние го имаме преди Швейцария – от 1950 г. Така че тези неща трябва да им се обърне особено внимание.
Същевременно аз бих искал да поставя въпроса и от друга гледна точка. Дуалното образование позволява ученикът да учи и едновременно с професията, която получава, в свободното си време да работи под ръководство, естествено, на настойник, преподавател, да работи по една-три дисциплини от бакалавратурата и автоматически да става студент, в университета да му се признаят тези взети, положени изпити и по този начин се съчетава отговорността на ученика със студента и има възможност за съкращаване срока на образование.
Нещо повече. Тук се свежда само до средното образование, но, при положение че това се приложи и във висшето образование, може да се съкрати времето на бакалавратурата и на магистратурата и по този начин по-бързо човекът да влезе в нашата индустрия, и то с достатъчно много знания.
Това е предложение на нашата Академия. В нашата Академия има някъде около 30 човека като мен, които са провеждали дуално обучение, провеждали са дистанционно обучение в България и чужбина и сме готови с най-добри чувства да помогнем на нашата страна, на нашето образование. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И аз Ви благодаря, господин Богданов.
Заповядайте, госпожо Жекова.
НАДЯ ЖЕКОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, извинете, че така на финала взимам отношение по дискусията. Имам няколко въпроса към вносителите на Законопроекта. Те са свързани с естеството на правоотношението, в което ще влиза ученикът, когато се обучава.
Когато през месец февруари участвахме в изслушването за резултатите от проекта, свързан с дуалното обучение, тогава имаше доста представители, както на Министерствота на труда и социалната политика, както на Инспекцията по труда, които изразиха доста притеснения относно начина на прилагане на Проекта такъв, какъвто е. Интересното в момента, което аз забелязвам, е, че доста от тези предложения, които тогава бяха изложени от реалните изпълнители на Проекта по отношение на трудовото законодателство, в момента не намират отражение в така направеното предложение.
Наясно съм, че чл. 230, ал. 3 от Кодекса на труда регламентира възможността за сключване на такъв трудов договор и най-вероятно по него е изпълняван съответния Проект, за който говорим. Това наистина е въпрос на дискусия. Много е сложно, когато е определен характерът и мястото на работа, когато има времетраене, да го изключиш от хипотезите на трудовото законодателство и да го вкараш в хипотезите на едно гражданско правоотношение. В тази връзка е въпросът ми. Тогава бяха изложени редица проблеми и с оглед на разрешенията от Инспекцията по труда ми е интересно защо не търсите някакви варианти за подобряване на тези предложения, които бяха направени тогава?
Другото нещо е свързано с възможните рисковете, които трябва да се поемат при престацията на труд, защото тя е такава, независимо че е обучение, защото труд се престира по чл. 230 и през дуалното обучение. Не става ясно какви рискове трябва да бъдат поети от учениците и в крайна сметка кой носи цялата отговорност за покриването на тези рискове? Говоря за здравословните и безопасни условия на труд. Аз мисля, че е необходимо да има някакви варианти на евентуално застраховане, защото със сигурност характерът и мястото на работа и това, което извършва един 16-годишен ученик, не е съпоставимо с работата, която извършва един пълнолетен човек, който е обучен, който в крайна сметка знае какво прави. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Клисурска.
Колеги, ние разглеждаме само частта, която се отнася за нашата комисия – за трудовото правоотношение общо взето, но нали не забравяме, че отделно има учебни планове, отделно има наставници, които имат характеристики, които имат задължения да обучават по определения начин и преди да станат наставници те също получават някаква квалификация. Сигурно за нас е важно да наблегнем на трудовото правоотношение, защото сме Комисия по труда, но има и други неща, за които може би ще каже нещо госпожа Петя Евтимова.
Заповядайте.
ПЕТЯ ЕВТИМОВА (ръководител на Проект „ДОМИНО“): Благодаря, господин Председател.
Искам да започна с това, че беше казано няколко пъти, че е много малък този българо-швейцарски проект. Действително 2015 г. той започва с мисълта да покрие 10 училища с до 10-15 фирми. Интересът е толкова голям, че в момента имаме 130 фирми и не можем да обхванем всички желаещи, поради което Министерството на образованието – аз наистина им благодаря за адекватната реакция, задели пари в бюджета, така че след приключване на Проекта през 2019 г. да бъдат удовлетворени всички искания на работодатели за осъществяване на такова сътрудничество.
По отношение на спора за трудовия договор. За мен като ръководител на този проект и като човек, който си партнира с тези 130 фирми, този спор е необясним. Необясним е защото ние нямаме фирма, която е възразила срещу това. Имаме фирми, които споделят с нас трудностите, които срещат с бавната, понякога тромава процедура пред Инспекцията по труда – твърде многото документи, които се изискват, но всички работодатели, които си сътрудничат с нашия проект, настояват, че това е единствената форма, при която може да се гарантира изпълнение на задълженията на ученика като работещ, защото трудовият договор го задължава да спазва трудовата дисциплина. Освен това те наистина работят. Ако в 11 клас, когато са 17-годишни и са за първи път в предприятието, те все още изпълняват част от дейностите на другите и тепърва се учат, мога да Ви уверя, че в 12 клас те изцяло работят самостоятелно. Това е информация, която получаваме от работодателите.
Спорът дали те са повече ученици, или повече работещи, в държавите, в които се прилага тази система – Австрия, Германия и Швейцария, не стои. Тук искам да кажа, че работим заедно и с Австрийската търговска камара, която има на няколко места дуално обучение и учениците се третират като ученици в училище и като работници на работното място. Там, няма този спор кой е по- по- – ученикът или работникът.
Напротив, Европейската комисия издаде една препоръка март месец тази година – госпожа Михайлова я спомена, за осигуряване на качеството на професионалното образование и обучение, в която изрично е казано, че една държава ако иска да гарантира качествено професионално обучение, при обучението чрез работа, трябва да има както конкретно работно място за обучаемите, така и адекватно възнаграждение. Отговорностите за качеството на обучението да се носят от фирмата – за практическите умения, които се дават, и от училището – за теоретичните знания на ученика.
В този смисъл искам да кажа и коментираното от господин Бранков дали да бъде 90% от минималната, или по-малко. Примерите, които ни дават директори – съвсем практически примери ще Ви кажа, че възнаграждението трябва да е такова, че да не кара ученика да предпочита да ходи да мие коли, вместо да се занимава с електротехника, което учи.
Искам да изкажа още един аргумент по отношение на трудовия договор. Почти всички ученици в професионалните гимназии в 11 и в 12 клас лятото работят с трудов договор – много често професията, която учат в училище. Защо през учебната година да не е трудов, а през месеците юли и август да е трудов договор? Не мога да си обясня?! (Реплики извън микрофоните.)
Разбира се, в дуалното обучение и през лятната си работа по трудов договор те работят с разрешение на Инспекцията по труда.
Беше казано, че много фирми не използват тази възможност. Да, не я използват, защото това е нова форма. Много от учениците започнаха преди две години в 8-ми клас. Те все още не са стигнали 16 години, за да подпишат трудови договори. От 1200 ученика в Швейцарския проект, около 336 в момента работят с трудови договори, защото другите все още са в 8-ми и 9-ти клас, а не защото работодателите не искат да подпишат трудови договори. Смятам, че не трябва да компрометираме системата, която наистина вече работи добре. Имаме и 60 души – завършили вече, и са работили по трудови договори. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Нямаме такова желание, госпожо Евтимова. Аз поне не чух такова мнение, което да се опитва да компрометира предложението. Дори, напротив, с това изказване може да разубедите някой от колегите да не подкрепят Проекта.
Господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Уважаеми колеги, не знам какъв е въпросът, проблемът? Впуснали сме се да обсъждаме нещо, което е толкова ясно и не е за обсъждане. Какви трудови договори, особено с деца под 16 години?! И това става. А то тръгне ли, нали, отпреди 16, после на две категории групи ли ще ги делим? Стига! Хайде да обсъждаме сериозни неща и да не си губим времето!
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Господин Желязков пожела за един кратък коментар.
ИВЕЛИН ЖЕЛЯЗКОВ: Благодаря, господин Председател, за повторната възможност.
Моля Ви да не бъде вземан като последно инстанционно решение резултатът от един проект, дори по няколко причини той да е възможно най-прекрасният. Интересът на работодателите към един проект дали щеше да бъде огромен, ако разходите по този проект бяха за тяхна сметка? Това, първо.
Второ, нека да е ясно, влезе ли се в режим „трудов договор“ са неизбежни няколко неща, уредени императивно в Кодекса на труда – това е възнаграждение, уведомителен режим, това са някои специфични разрешения, това са осигуровките по КСО. Вероятно ще се случат и тези по ЗЗО вече да са дължими. Със сигурност работодателите няма да бъдат въодушевени от подобно решение.
Точно затова и за да бъде удовлетворен както общественият интерес, така и интересът на ученика, на работодателя, ние предложихме да има специален договор там, където му е мястото – в Закона за професионалното образование и обучение. Няма друго решение. Другото решение го има и днес.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Разбрах.
Господин Желязков връща дискусията в началото.
Колеги, други мнения?
Господин Бранков, колко пъти искате думата?
Трети път, заповядайте.
ДИМИТЪР БРАНКОВ: Мисля, че е важна темата: дали 15 или 16 години? Ние сме я поставили в нашето становище – на БТПП и на БСК. България е ратифицирала Конвенция за минималната възраст и тя е 15 години. Статистиката на Евростат за заетостта започва от 15 плюс. Ние българите не сме бавноразвиващите се, за да се развиваме с една година по-късно от цяла Европа. Този въпрос също сериозно трябва да се дебатира.
Само още един момент, ако позволите. В нашето становище сме отбелязали, че освен трудовият договор и в момента има възможност за рамков договор по чл. 17а на Закона за професионалното образование и обучение между обучаващи, институция и работодател. Тоест ние не изчерпваме и не казваме, че само трудовият договор трябва да се използва. Според условията в предприятието работодателят и обучаващата институция трябва да избират, даже и родителите и настойниците на децата, коя от формите да бъде приложена. Нека да дадем свобода на хората според условията да изберат едното, второто или третото.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Заповядайте, госпожо Михайлова – окончателен коментар на това, което чухте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ТАНЯ МИХАЙЛОВА: Аз ще се опитам с един обобщен отговор да обхвана всички въпроси.
Ще започна от това, че списък на професиите с очакван недостиг на труда вече има. Той е изработен в края на миналата година – през месец декември 2017 г., съвместно с работодателите и съответно с Министерството на образованието и науката. В този смисъл след това получихме и предложение за защитени професии, така че имаме и списък на защитените професии. Тези професии, когато погледнете списъка, няма да бъдете изненадани, защото са в няколко важни направления – машиностроене, енергетика, транспорт, в сферата на услугите, свързани с хранително-вкусовата промишленост. Този списък е готов и е наличен. В момента ние сме в кампания на осъществяване на държавния план-прием, който до голяма степен е съобразен и с тези професии, които изведохме съвместно с работодателите като професии с очакван недостиг на труда.
По отношение на материално-техническата база и обучението на наставниците предлагаме обучението да не е за сметка на самото предприятие, а, напротив, да има възможност да се използват проекти и съответно да има друго финансиране. В този смисъл да не бъде едно широко академично обучение, което да отнема много време и ресурс, защото за всеки един работодател е много важен ресурсът, който се влага по отношение на време и на хора. В случая това обучение, което е заложено, е в помощ на наставниците, когато работят с ученици. Тук подчертавам, че дуалната система на обучение всъщност е за ученици над 16 години. Конкретните договори се сключват след 10 клас.
Тук като споменах за договор, отново да преповторим този дебат. Да, този дебат е още от съвместното тристранно заседание, още в комисията. Държа да подчертая, че предложенията, които ние изработихме са на база на тази комисия, в която имаше представители на МТСП, на Министерството на икономиката и съответно на всички парламентарни групи, така че ако мога да отговоря, всички предложения са съвместно изработени. Имаше представители и на Главната инспекция по труда. Това, което със сигурност ни увериха и ние проверихме – има един или два случая, когато не се дава разрешение, но то е тъй като не отговаря на условията.
По отношение на това: ученикът какъв е – ученик или работник? Със сигурност с три дни в 11 клас в училище няма как да избяга от статута си на ученик – два дни е на конкретно работно място и в определено предприятие, той не е в училище. В 12 клас дните са два на три. Ние обсъдихме опита на българо-швейцарския проект, а пък ако трябва, да спомена и цифри: 661 ученици са били през 2016 – 2017 учебна година, ако в момента през тази учебна година са 1332 ученици, то през 2018 – 2019 г., очакваме 2119 ученици да бъдат с дуална система на обучение, което според мен вече говори за това как един проект трябва да стане политика, ако наистина искаме качествено професионално образование.
В момента професионалните гимназии имат задължителна производствена практика. За учебната практика изискването за договор не важи, но и днес в Закона за професионалното образование и обучение се казва, че когато учениците са на производствена практика, трябва да има договор между училището и предприятието, но всъщност този договор само осигурява възможността учениците да бъдат на реалното работно място.
Трябва да Ви кажа, че колегите много често споделят не особено приятния опит за това, че когато ги заведат на практика и в края на деня минават на проверка, се оказва, че всъщност работодателите са казали, че днес няма много работа. С един договор, какъвто има в момента, ние не предлагаме кардинално изменение в Кодекса на труда на чл. 230. Това, което предлагаме е само синхронизиране със Закона за предучилищното и училищното образование.
Безспорно този дебат, който беше в Националния съвет за тристранно сътрудничество не искаме в никакъв случай да се смята, че не отстъпваме, но това е всъщност ситуация, която в момента реално съществува. Със сигурност учениците между 11 и 12 клас, когато остават лятото на работа в предприятието, също сключват трудови договори. Нима един ученик, който месец юни или юли в 11 клас е бил на производствена практика, когато е останал месец август да работи, е станал по-квалифициран, отколкото през юли месец, само защото в един момент вече няма как да бъде в предприятието без трудов договор? Със сигурност за нас най-важното е професионалното образование да даде очакваните резултати глобално за нашето общество.
Смятам, че сме склонни това, което казахме в Националния съвет за тристранно сътрудничество – по-доброто предложение между първо и второ четене, по-добрите текстове, възможността за вариация. Не виждам причина да отстъпваме от нещо, което вече е постигнато, тоест нашите предложения в чл. 230 не са кардинална промяна, каквато ситуация досега не съществува, просто искаме да бъде малко по-прецизирано и съобразено с другите ни два закона, когато говорим за професионално образование и обучение.
По отношение на Проект „ДОМИНО“. Със сигурност единствено се финансират стипендиите, тоест в момента работодателите също поемат съответните ангажименти.
По отношение на здравното осигуряване. Знаете, че здравна осигуровка се дължи върху всяко възнаграждение. Това, което успяхме да предложим, е да остане за сметка на училището, на държавния бюджет, както е в момента. Ако, разбира се, успеем и по-нататък да има облекчение, Министерството на образованието и науката е склонно за доброто решение, защото отговорността е наша за реализиране на план-приема и затова да докажем, че професионалното образование, както и сме доказвали в годините, след като толкова години то дава своите резултати. Естествено, че всеки може да ги упрекне – може в една година да не са толкова добри, но аз обикновено давам пример с края на 80-те години. Тогава съществуваше така нареченото УПК – Учебно производствен комплекс, съжалявам, но реално погледнато, пак бяха ученици, но четири месеца имаха стаж и бяха на трудов договор. Това е трудов стаж – да, и сега това ще се води трудов стаж.
Нека да използваме добрите практики и най-вече нека да научим нашите ученици, че има къде да се реализират и това е смисълът на промените, които предлагаме. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Колеги, не виждам други желаещи.
Искам само да припомня, преди да подложа на гласуване. Факт – страните в Европа, които са с най-ниска младежка безработица, са тези, които първи са въвели дуалното образование и обучение – Германия, Австрия, Швейцария.
Подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за професионалното образование и обучение, 802-01-26, внесен от Министерския съвет на 16 юли 2018 г. – за първо гласуване.
Който е съгласен да бъде подкрепен, моля да гласува.
За – 19, против и въздържали се – няма.
Приет е с консенсус
Благодаря Ви.
Дискусиите продължават в другите комисии. Ние избързахме, защото наесен ни предстоят сериозни проекти и няма да имаме време.
Колеги, преди да Ви пожелая да бъдете живи и здрави и да използвате пълноценно ваканцията, искам да Ви припомня, че както в края на всеки един сезон, сме предоставили Отчета за дейността на Комисията. Ако Ви бъде от полза, ще Ви бъда благодарен.
Благодаря Ви още веднъж, закривам заседанието.
(Закрито в 16,00 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Д-р Хасан Адемов
Стенограф:
Красимира Коева
№ 23
от проведено редовно заседание на Комисията по труда, социалната и демографска на 25 юли 2018 г.
ДНЕВЕН РЕД:
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за професионалното образование и обучение, 802-01-26, внесен от Министерския съвет на 16 юли 2018 г. – обсъждане за първо гласуване.
2. Разни.
Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по труда, социалната и демографска политика и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,50 ч. и ръководено от председателя на комисията Хасан Адемов.
* * *
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Добър ден, колеги! Единадесет човека, което означава, че имаме кворум.
Откривам заседанието на Комисията по труда, социалната и демографската политика.
Дневният ред на днешното заседание е:
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за професионалното образование и обучение, 802-01-26, внесен от Министерския съвет на 16 юли 2018 г. – обсъждане за първо гласуване.
2. Разни.
Който е съгласен да бъде подкрепен дневният ред, моля да гласува.
За – 11, против и въздържали се – няма.
Приема се дневният ред.
Колеги, ние не сме водеща комисия по този Закон, въпреки че аз на мястото на председателя можеше да го разпределя на нашата комисия. Тези, които са прочели Законопроекта, вероятно знаят защо, но все пак става въпрос за образование. Нека да дадем право на председателя да разпределя проектите, както смята екипът на председателя на Народното събрание.
Госпожо Заместник-министър, Вие ли ще представите Законопроекта?
Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ТАНЯ МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Преди всичко искам да кажа, че това, което представяме днес на Вашето внимание, е изработено в резултат на едно съвместно заседание между три комисии в парламента – Комисията по образование и наука, Комисията по икономическа политика и туризъм и Комисията по труда, социалната и демографската политика през месец февруари. На това разширено заседание присъстваха и представители, които реално се занимават с дуалната система на обучение, най-вече представители на Българо-швейцарския проект „ДОМИНО“, на Българо-австрийската спогодба, по която също имаме дуално обучение.
Също така като резултат организирахме съвместна комисия, на която имаше представители от всяка една от трите парламентарни комисии и тези текстове, които днес предлагаме, са разработени именно в един такъв работен порядък в една по-широка комисия, на която засегнахме абсолютно всички интереси, които са свързани именно с това да работим във връзка с изпълнение на Приоритет 30, цел 93 от Програмата за Управление на правителството на Република България, мерки 336, 344 и 535 за осигуряване на качествено професионално образование и обучение.
Безспорно дуалната система на обучение гарантира качеството на професионалното образование и обучение. Конкретните предложения, които сме направили и предлагаме в Закона за професионалното образование и обучение, са в няколко направления.
Преди всичко дефинираме понятието „защитени професии“. Знаете, че от доста години се говори за това що е защитена професия и как да се реализира прием. Съответно дефинирахме и професии, които са с бъдещ очакван недостиг на пазара на труда. На база на опита на колегите, които реално осъществяват дуална система на обучение, прецизирахме приложението и изискванията – преди всичко конкретизиране на условията и изискванията към работодателите, към учителите, които са методици, към наставниците, които съответно са ангажирани с процеса на обучение в самото предприятие.
Много важен въпрос, това е въпросът с учебните програми. Залагаме един петгодишен период, в който те да се осъвременяват, защото най-често критиката е, че учебните програми, по които се обучават учениците в професионалното образование, невинаги отговарят на съвременното развитие на технологиите.
Предлагаме и разширяване на приложимостта на дуалната система на обучение в средните училища, които имат професионални паралелки, тъй като в определени населени места, където няма професионални гимназии, но има средни училища и залагат на професионалното образование, тази възможност е изключително важна за едно по-качествено образование.
Това, което е важно да подчертаем, че предлагаме също и информационна база данни за фирмите, които ще осъществяват партньорство с образователните институции и съответно изискванията към тях. Предлагаме за тази база данни да отговаря Министерството на икономиката, защото трябва да осигурим и една сигурност по отношение на партньорските взаимоотношения между образователната институция и съответно предприятия.
Това, което също така произтече като предложение от нашата работа, е постигнатото в Кодекса на труда, а именно съотносимостта към чл. 230 в Кодекса на труда при осъществяване на непосредствените работни задължения на ученика в предприятието само да се синхронизира с изменението на Закона за предучилищното и училищното образование. Това, което ние предлагаме, е единствено вместо да пише училищния учебен план, да се синхронизира с изискването да бъдат съответните учебни планове, тъй като вследствие на новите изисквания към всяка една образователна институция, училищният учебен план е за клас и за учебна година, което означава, че за всяка учебна година трябва да има училищен учебен план, тоест ние не предлагаме генерална промяна в чл. 230, а само синхронизиране със Закона за предучилищното и училищното образование и в Закона за професионалното образование и обучение.
Това, което също предлагаме като изменение в Закона за здравното осигуряване, да се добави текстът в чл. 40, ал. 3, т. 1 – учениците, включени в обучение чрез работа, а именно дуална система на обучение, за времето и обучението съгласно съответния учебен план, тоест здравните осигуровки да останат за сметка на бюджета на образователната институция, а така или иначе учениците и към момента подлежат след навършване на 18 години. Те попълват декларация, в която се установяват всички основания за здравно осигуряване, за да бъде от бюджета на образователната институция, което означава, че предлагаме да се запази тази практика в училище, с оглед на факта, че и тези ученици не са много на брой, периодът не е много дълъг, защото това е само една година в 12 клас.
Опитах се максимално кратко и синтезирано да представя основните направления, в които са предложените изменения и допълнения в Закона за професионалното образование и обучение. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, Заместник-министър Михайлова.
Колеги, на нашето заседание присъстват и госпожа Магдалена Станулова – държавен експерт в дирекция „Професионално образование и обучение“ в Министерството на образованието и науката и господин Пламен Славов – държавен експерт в дирекция „Правна“ на Министерството на образованието и науката, госпожа Петя Евтимова – ръководител на Проект „ДОМИНО“, човек с опит в материята, която е предмет на днешната дискусия, разбира се, представители на социалните партньори и други гости.
Понеже е Законопроект на Министерския съвет, това предполага, че е минала съгласувателната процедура през отделните министерства. Получили сме въпреки всичко от Комисията по образование становища от Асоциацията на индустриалния капитал в България, от Българската стопанска камара, от Националната агенция за професионално образование и обучение. Нямам информация Проектът да е гледан в Националния съвет за тристранно сътрудничество. Вероятно е гледан там.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ТАНЯ МИХАЙЛОВА: Да, гледан е на 2 юли.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Добре.
Тук има представители на Министерството на труда и социалната политика, виждам работодатели и синдикати.
Колеги, традиция е в Комисията, първо, вносителите на становища, ако желаят, да ги аргументират.
Господин Бранков, заповядайте.
ДИМИТЪР БРАНКОВ (БСК): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Българската стопанска камара подкрепи основните промени, които предвижда Законопроектът в Националния съвет за тристранно сътрудничество. Становищата са протоколирани, разбира се, и на Стопанска камара, и на другите организации са част от този протокол.
Същевременно, макар и с известно закъснение, днес депозирахме становище на Стопанската камара и на Българската търговско-промишлена палата, с които изразяваме едни по-амбициозни очаквания за промени в законовата база на дуалното обучение, включително в Кодекса на труда, в осигурителното законодателство и подзаконова уредба, именно с цел улесняване на тази форма, която считаме за изключително подходяща, имайки предвид острия дефицит в момента на работна сила в нашата икономика.
От друга гледна точка, имаме и огромен процент отпаднали от системата на училищното образование. Отчитайки опита на другите страни, а вече и българският опит, считаме че това е формата, с която те отново могат да бъдат върнати както в системата на професионалното, училищното образование, така и да бъде улеснен прехода от училището към първото и следващите работни места. Становището, което сме депозирали – предполагам, че вече разполагате с него.
Отчитайки структурата на нашата икономика, както по отношение на различните отрасли и огромните различия в условията в различните браншови отрасли на нашата икономика, един път, и втори път, преобладаването на микропредприятията в структурата на нашата икономика – считаме, че професионалното образование и обучение следва да се основава на различни форми, така че работодателите да имат различни опции, различна правна основа, от която да избират според техните условия.
На първо място, считаме, че следва да бъде облекчено администрирането на трудовия договор по чл. 230 от Кодекса на труда, договорът за обучение, така че да бъде улеснено както сключването, така и прекратяването, съответно администрирането на декларирането към НАП, знаете, по чл. 62 от Кодекса на труда. Тук по аналогия би могла да се използва по-облекчената процедура на така наречените еднодневни трудови договори за сезонна заетост, с които сте запознати.
От друга страна, считаме, че отново, отчитайки опита на страните, които са пионери в прилагане на дуалното образование и обучение, се нуждаем от по-радикална стъпка по отношение на осигурителните вноски. Считаме, че осигурителните вноски за обучаеми в дуалното обучение, в рамките на училищното образование, следва да бъдат поети за сметка на държавата – за специфицираните осигурителни рискове и права.
На евентуална реплика, че това би струвало много на бюджета – едни сравнително консервативни оценки, които сме направили, примерно три кохорти по около тридесет хиляди души на ставка половината от минималната заплата и при предвиждането, че данък доход физически лица се дължи от работодателя към бюджета, показват един разход, който не надвишава 30 млн. лв. годишно за сметка на бюджета. Това е пренебрежимо малка сума по отношение на очакваните ползи. Аз отново се връщам на въпроса с връщането в образователната система на отпадналите, а те не са малък процент, знаете.
На следващо място, считаме, че следва да бъде намалена ставката, която в момента в Кодекса на труда е определена за дуално обучение по трудов договор за обучение – от сегашните 90% от минималната заплата на 50%, отново отчитайки чуждия опит. Няма никакви пречки работодателят да заплаща повече от тази ставка. Няма никакви пречки. Това е практиката в Германия, в Австрия и в много други държави, тази ставка да бъде обект на браншовото колективно трудово договаряне, така че в зависимост от условията на работа и заплащане в съответния бранш тя да бъде значително по-висока.
Разбира се, оставаме привърженици на възможността работодателят, а и не само работодателят, но и обучаващата институция, родителите, а и самите обучаеми да имат избор от различни форми и следва да се облекат, разбира се, условията за практическо обучение на вида, в който масово, знаете, в момента се прилага – това е учебната и производствената практика. Това е все пак българската традиция, но следва да бъдат насърчавани работодателите чрез тези преференции, за които споменах. Много от тях и в момента предпочитат трудовия договор. Мисля, че и колегите от проекта „ДОМИНО“ също биха пледирали в тази посока и биха дали конкретни примери.
Може би с това да приключа. Разполагате с нашето становище. В състояние сме да осигурим експертна подкрепа, ако се подкрепи този подход, между първо и второ гласуване да участваме експертно в разработка на съответни текстове, които да бъдат гледани. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Бранков.
Госпожа Величка Микова от КНСБ пожела думата.
Заповядайте.
ВЕЛИЧКА МИКОВА (КНСБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Заместник-министър, уважаеми госпожи и господа народни представители! КНСБ участва в консултацията в Националния съвет за тристранно сътрудничество по отношение предложените промени за изменение в Закона за професионалното образование и обучение. На това заседание се взе решение, тъй като ние имаме становище, че обучението, което се казва „дуално обучение“ трябва да е обучение чрез работа. За съжаление, според нас при обучение чрез работа не се полага труд в истинския вид, в който се извършва учебната практика, така че това не би следвало да се регулира в Кодекса на труда, чрез промени в чл. 230.
В този смисъл дискусията в Националния съвет за тристранно сътрудничество протече така, че ние се опитахме заедно с други представители на работодателските организации – като Асоциацията на индустриалния капитал в България, да разработим предложения, които да урегулират това отношение, което е обучението чрез работа, чрез един граждански договор, който да намери място в самия Закон за професионално обучение и образование.
В момента аз и колегата от АИКБ разполагаме с такъв разписан текст, който ще предоставим на Вашето внимание към нашите становища, с което Вие ще се запознаете. Отново ще подчертая, че тезата ни е – ние подкрепяме дуалното обучение, но, за съжаление, не можем да се съгласим, че един ученик по време на работа ще сключва трудов договор и ще се подчинява на трудовото законодателство, защото всъщност той реализира държавната политика по образование, а не един наемем работник.
Може би господин Желязков ще ме допълни. Становище също имаме, което можем да предоставим на Вашето внимание. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Микова.
Господин Желязков, заповядайте.
ИВЕЛИН ЖЕЛЯЗКОВ (АИКБ): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Заместник министър! Ще допълня това, което каза колегата Микова, тъй като ние с КНСБ се опитахме да бъдем полезни в този процес, като дадем готов проект. Нямаме претенция за „ultima ratio regum“, както се казва, но е нещо, върху което може да се стъпи и от което би било добре да се тръгне. Ще кажа защо.
Към момента всички знаете, че в чл. 230 от Кодекса на труда се урежда трудово правоотношение. Самият факт, че това трудово правоотношение не бива ползвано масово и не бива припознавано както от обучаемите, така и от работодателите, означава, че нещо липсва, че нещо трябва да бъде направено допълнително. Тъй като имаме общото мнение и виждане, както с КНСБ, така и с КРИБ, че това нещо се отнася до обучение на ученици, а не на възрастни, то систематичното му място е в Закона за професионалното образование и обучение.
Ето с това сме се опитали да бъдем полезни като дадем някакъв проект, от който да се тръгне. Сами разбирате, че има значителни различия между уредбата, която е в Кодекса на труда и една специална уредба, която се отнася само и единствено до ученици, до обучаеми лица. Съответно, след като има тази принципна разлика, Законът би трябвало да държи сметка за нея и да я уреди, за да бъде в полза, както на обучаемите, така и на работодателите. Благодаря, ако е необходимо още нещо, тогава.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И аз благодаря.
Други мнения?
ДИМИТЪР БРАНКОВ: Може ли само едно изречение, една добавка за информация.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Може, защо да не може.
ДИМИТЪР БРАНКОВ: Извинявам се, може би е извън процедурите и Правилника, по който работите, но все пак важно е да отбележим, за да не оставате с впечатление, че становището на Стопанската камара и на Българската търговско-промишлена палата не е подкрепено от синдикатите. Точно обратното – КТ „Подкрепа“ е на становището, че трябва освен другите опции в рамките на дуалното обучение, следва да бъде използван при облекчен ред, за който говорих, и трудовия договор за обучение по чл. 230.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Заповядайте.
РУМЯНА ГЕОРГИЕВА (КРИБ): Благодаря, господин Председател.
Искам само да допълня господин Желязков, тъй като той изрази нашата позиция. Ние работодателските организации се опитахме да получим единно мнение и затова в момента не съществува изрично становище от КРИБ. Дебатът по вида на договора, който трябва да бъде към учениците за които говорим, за дуално образование, е воден нееднократно, включително в Икономическия и Социален съвет. Нашата позиция от самото начало до момента е, че той не може да се третира по Кодекса на труда. Водещото при обучението е това, че имаме обучение на ученик. Първо е обучението му като водещо, а след това е придобиването на практическите умения, които получава лицето. По време на обучението той завършва средното си образование, получава документ за това и в резултат на това може да отиде във висше образование, както се предлага по нашето законодателство. Ако щете да погледнем най-общо една длъжностна характеристика по Кодекса на труда, отделният ученик не може да покрие всички тези показатели. Тоест опасенията ни, че ако тръгнем по Кодекса на труда, ще създадем една такава форма на договор, която няма да има нищо общо със сега действащото, но достатъчно ще затрудни работодателите, за да го прилагат. И сега могат да го прилагат, и виждате колко непълно се използва.
Смисълът, идеята е да се създаде такъв специален договор по Закона за професионалното образование и обучение, който да облекчи и двете страни и даде шанс именно на това обучение. Ние твърдо заставаме на позицията, че трябва да говорим за един специален договор по Закона за професионалното образование.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Други колеги? Не виждам.
Депутатите, заповядайте.
Господин Гьоков пожела думата.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Заместник-министър, уважаеми народни представители! Ще подкрепим по принцип основните промени, които се предлагат със Законопроекта за изменение на Закона за професионалното образование и обучение, защото по принцип приемаме идеите за дуалното обучение и дори смятаме, че сме закъснели в това отношение.
Аз не съм сигурен, че промените в достатъчна степен отразяват обществените очаквания за професионалното образование и обучение. Виждам, че няма еднозначно отношение по тези въпроси и сред социалните партньори, например по вида на договора. Аз съм съгласен напълно с господин Желязков, че щом разпоредбите на чл. 230 от Кодекса на труда не се ползват масово като възможности от работодателите в това обучение, значи наистина нещо не е наред и трябва допълнително да се уреждат нещата. Правим отдавнашни опити за уреждане на трудовите правоотношения с обучаемите. Нещо не ни се получава. Мисля си, че с този закон отново няма да ни се получи да направим точно това.
Аз, а предполагам и моите колеги, не приемаме, че по някакъв начин, господин Бранков, можем да маскираме тези трудови договори, които ще наричаме, с обучаемите, като например еднодневните трудови договори, които не са еднозначно приети и със социалните партньори, и с тези, които ги ползват. Тук чувам идеята за граждански договори, които да се уредят. Някак си трябва да прецизираме тези неща.
По принцип, пак казвам, ще подкрепим Законопроекта, но трябва да имаме предвид, че този законопроект отново не решава въпросите в трудово-правните отношения с тези обучаеми. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Реплики към изказването на господин Гьоков? Не виждам.
Други изказвания, въпроси, мнения, съображения?
Господин Мехмедов.
ЕРОЛ МЕХМЕД: Уважаеми господин Председател! Ще взема отношение с разбирането, че такава дискусия при всички положения предстои и на заседанието на Комисията по образованието и науката.
Ние от доста години говорим за въвеждане на дуално обучение – дали е закъсняло, или не. По-важното е: дали вече сме готови да въведем това обучение? В интерес на истината в България работи Проектът „ДОМИНО“ – швейцарско-българската Програма от 2015 г., със срок на действие до 2019 г. „ДОМИНО“ обаче нямаше обаче национален обхват. Там имаше едни определени професии, ограничени на брой, мисля, че има разширение през годините.
Сега с предложените изменения и допълнения де факто стартираме сериозно. Това е първа стъпка, тя е достатъчно сериозна. Като посока на действие ние също ще подкрепим предложените изменения в Закона с мисълта, че тези предложения всъщност трябва, ако не да спрат, то поне да ограничат това жестоко разминаване, което беше между търсене и предлагане, между това, което произвеждат училищата в кавички – като специалисти, и това, което бизнесът търси като висококвалифицирани млади хора, които да се реализират на пазара на труда, а това означава да се реализират успешно и в живота. В предложените членове става въпрос за регламентацията, ролята и изискванията както на методистите-преподаватели, така и за наставниците по фирми, става въпрос и за списък от защитени специалности от професии.
Въпросът ми е: освен тази достатъчно добра регламентация, разбира се, с уговорката, че между първо и второ четене може да има и допълнения и корекции, разбира се, но мисълта ми е: Министерството готово ли е с този списък за защитените специалности по професии и означава ли това, че вече сме направили достатъчно добър анализ за това, което реално търси бизнесът и българското училище – имаме ли добри преподаватели-методисти, имаме ли осигурена материална база по тези училища, за да стартираме реално дуалното обучение в България? Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И аз благодаря.
Други мнения? Изказвания?
Искам да кажа няколко думи преди да дам думата на гостите.
За мен изобщо не е изненадваща позицията на работодателите. Защото, вижте, чл. 230 не работел, а как да работи като – 90% от минималната работна заплата, трябва да обучават наставниците, да плащат допълнително на наставниците, а работодателите не са много склонни да отговорят на изискванията на чл. 230. Затова не работи, а не защото не е разписан коректно. Това, първо.
Второ, по отношение на статута на фигурата на това ново лице, да го наречем, в нашето законодателство. Значи той е ученик, който има трудов договор, с условия за обучение по време на работа, тоест, докато работи – той се обучава, а докато се обучава – работи. Затова са тези мнения. Как да го нарека? Структурата на това лице, или фигурата му, като цяло предполага един такъв подход – дали казусът да бъде решен в специализирания Закона за професионално образование и обучение, или да бъде решен в Кодекса на труда? Притесненията на тези, които не искат този договор да бъде решен по Кодекса на труда, защото трудовият договор имат своите характеристики. Оказа се, че една голяма част от тях не са отнасят за това лице.
От друга страна, осигурителни права има ли този човек, или няма, след като работи?
На следващо място, по отношение на това, че държавата поема здравните му вноски. И в досегашните текстове ги поема държавата здравните вноски, ако учи до 25 години. Нали казваме, че един ученик ще се обучава? Така. Тоест включваме и тази нова, да я наречем – не искам да използвам тази дума, но имагинерна фигура, която е нова за нашето законодателство. Искаме да я регламентираме и там.
На следващо място, по отношение на Закона за здравното осигуряване и по отношение на Кодекса за социално осигуряване казах. Всъщност това са основните неща. Тази дискусия може да бъде и вечна – дали да бъде регламентиран този статут в Закона за професионалното образование и обучение, или да бъде регламентиран в Кодекса на труда, тоест този човек е нито работник, нито ученик. Той е ученик, който се обучава по време на работа и работник, който същевременно учи. Аз така ги обвързвам нещата и може би това е статутът. Не знам кой подход е правилният, кой подход е верният. Но, ако приемем, че водещата фигура е на ученика, който се обучава по време на работа, тогава работодателите биха казали: защо трябва да получава заплата, а не стипендия например? Това са важни въпроси, на които трябва да има отговор. Аз знам, че има отговор, но умишлено ги поставям, за да има дискусия по тези въпроси, защото, мисля, че това е сърцевината на проекта. Всичко останало може да се реши, ако изчистим всички тези проблеми. Аз мисля, че има хора, които знаят за какво става въпрос и може да го направим това. Надявам се в Комисията по образование и наука да разсъждават малко по-мъдро от нас, защото ние поставяме въпросите от всички възможни страни. Това е.
Господин Сираков.
НИКОЛАЙ СИРАКОВ: Благодаря, господин Председател.
Мисля, че разковничето тук е наистина дали тези взаимоотношения минават по трудовото законодателство или не, защото случаят е комплициран и може да се разглежда двустранно. Така или иначе това са ученици, които се обучават, но, от друга страна, няма как те да не бъдат в някакви договорни взаимоотношения, които да уреждат всички страни, които са нормални за един договор. Да, на тях може да не им се заплаща, но това трябва да е отразено, че те не получават възнаграждение.
От друга страна обаче, в последните класове, така или иначе всички ученици, голяма част от тях, ходят да работят. Нали целта в крайна сметка не е просто да обучим едни хора, а да ги задържим да останат в тези компании, които ги обучават, да остават в тази индустрия да работят. Така че интересът към работата би трябвало да им се създаде, още докато те работят. Отделно рисковете, застраховките – брои ли се за трудов стаж, или не се брои? Най-вероятно това няма да се брои за трудов стаж, но трябва да е регламентирано някъде, че не се брои за трудов стаж, или се брои, осигуровките и така нататък.
Мисля, че тази част от дискусията, която по-скоро е втората част на промяната, е точно за тази комисия, защото не мисля, че в Комисията по образованието и науката ще се решат тези проблеми. По-скоро те трябва да бъдат поставени на дискусия тук, в тази комисия и ние тук да намерим правилното решение или поне правилната насока. То е ясно, че с времето ще се доизгражда, но трябва да поставим правилната основа като какво точно ще представляват тези взаимоотношение. Има ли правилната основа, от там нататък можем да ги надграждаме. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Сираков.
Ще си позволя като господин Бранков едно изречение като добавка на това, което каза господин Сираков.
Ако приемем, че това лице е на трудов договор при работодателя, дори и той да е по чл. 230 – говорим за здравно осигуряване, здравната му осигуровка защо трябва да бъде поета от държавния бюджет, при положение че всички, които са на трудови правоотношения, здравната вноска се споделя между работодателят и осигуреното лице? Тоест, отново се изисква изчистване на статута.
Знам, че има отговори на тези въпроси. Тази дискусия, господин Сираков, може да бъде и вечна, тя е от дълги години, но така или иначе трябва да се поема отговорност и да се върви в едната посока.
Други колеги народни представители има ли? Не виждам.
Господин Богданов – председател на Обществена академия.
Заповядайте.
АСЕН БОГДАНОВ: Бих искал да взема отношение именно по същността на дуалното образование. Така, както тук е изложено, означава получаване на средно образование и усвояване на една професия, предназначена за определено работно място. Между нас казано, върнете се малко назад в историята. Ние такова образование имахме в началото на 50-те години на миналия век. Аз съм бил учител в училище за трудови резерви, където именно по този начин ние и работихме. За мен сега е необходимо да се отиде по-нататък и да се разкрие същността на дуалното образование, а това означава две професии в едно или две учебни заведения – дори едното може да бъде в чужбина.
Второто нещо, може да бъдат две специалности от една професия, може да бъдат две специалности от две професии, при това никъде не е казано как ще се осъществява дуалното образование. Говорихме, че вече се връщаме пак към старото на ново равнище, разбира се, за съчетаване на дуалното образование с дистанционното. Тук няма дума за дистанционното образование. Какво означава това? Че есента, когато се обяви дистанционното образование, ще правим нови поправки в Закона.
Струва ми се, че Законът трябва да бъде върнат за доработка, използване възможностите на дуалното образование, съчетаването му с дистанционното образование, нещо което у нас има и български опит, защото ние сведохме дуалното образование до опита на Швейцария, когато ние го имаме преди Швейцария – от 1950 г. Така че тези неща трябва да им се обърне особено внимание.
Същевременно аз бих искал да поставя въпроса и от друга гледна точка. Дуалното образование позволява ученикът да учи и едновременно с професията, която получава, в свободното си време да работи под ръководство, естествено, на настойник, преподавател, да работи по една-три дисциплини от бакалавратурата и автоматически да става студент, в университета да му се признаят тези взети, положени изпити и по този начин се съчетава отговорността на ученика със студента и има възможност за съкращаване срока на образование.
Нещо повече. Тук се свежда само до средното образование, но, при положение че това се приложи и във висшето образование, може да се съкрати времето на бакалавратурата и на магистратурата и по този начин по-бързо човекът да влезе в нашата индустрия, и то с достатъчно много знания.
Това е предложение на нашата Академия. В нашата Академия има някъде около 30 човека като мен, които са провеждали дуално обучение, провеждали са дистанционно обучение в България и чужбина и сме готови с най-добри чувства да помогнем на нашата страна, на нашето образование. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И аз Ви благодаря, господин Богданов.
Заповядайте, госпожо Жекова.
НАДЯ ЖЕКОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, извинете, че така на финала взимам отношение по дискусията. Имам няколко въпроса към вносителите на Законопроекта. Те са свързани с естеството на правоотношението, в което ще влиза ученикът, когато се обучава.
Когато през месец февруари участвахме в изслушването за резултатите от проекта, свързан с дуалното обучение, тогава имаше доста представители, както на Министерствота на труда и социалната политика, както на Инспекцията по труда, които изразиха доста притеснения относно начина на прилагане на Проекта такъв, какъвто е. Интересното в момента, което аз забелязвам, е, че доста от тези предложения, които тогава бяха изложени от реалните изпълнители на Проекта по отношение на трудовото законодателство, в момента не намират отражение в така направеното предложение.
Наясно съм, че чл. 230, ал. 3 от Кодекса на труда регламентира възможността за сключване на такъв трудов договор и най-вероятно по него е изпълняван съответния Проект, за който говорим. Това наистина е въпрос на дискусия. Много е сложно, когато е определен характерът и мястото на работа, когато има времетраене, да го изключиш от хипотезите на трудовото законодателство и да го вкараш в хипотезите на едно гражданско правоотношение. В тази връзка е въпросът ми. Тогава бяха изложени редица проблеми и с оглед на разрешенията от Инспекцията по труда ми е интересно защо не търсите някакви варианти за подобряване на тези предложения, които бяха направени тогава?
Другото нещо е свързано с възможните рисковете, които трябва да се поемат при престацията на труд, защото тя е такава, независимо че е обучение, защото труд се престира по чл. 230 и през дуалното обучение. Не става ясно какви рискове трябва да бъдат поети от учениците и в крайна сметка кой носи цялата отговорност за покриването на тези рискове? Говоря за здравословните и безопасни условия на труд. Аз мисля, че е необходимо да има някакви варианти на евентуално застраховане, защото със сигурност характерът и мястото на работа и това, което извършва един 16-годишен ученик, не е съпоставимо с работата, която извършва един пълнолетен човек, който е обучен, който в крайна сметка знае какво прави. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Клисурска.
Колеги, ние разглеждаме само частта, която се отнася за нашата комисия – за трудовото правоотношение общо взето, но нали не забравяме, че отделно има учебни планове, отделно има наставници, които имат характеристики, които имат задължения да обучават по определения начин и преди да станат наставници те също получават някаква квалификация. Сигурно за нас е важно да наблегнем на трудовото правоотношение, защото сме Комисия по труда, но има и други неща, за които може би ще каже нещо госпожа Петя Евтимова.
Заповядайте.
ПЕТЯ ЕВТИМОВА (ръководител на Проект „ДОМИНО“): Благодаря, господин Председател.
Искам да започна с това, че беше казано няколко пъти, че е много малък този българо-швейцарски проект. Действително 2015 г. той започва с мисълта да покрие 10 училища с до 10-15 фирми. Интересът е толкова голям, че в момента имаме 130 фирми и не можем да обхванем всички желаещи, поради което Министерството на образованието – аз наистина им благодаря за адекватната реакция, задели пари в бюджета, така че след приключване на Проекта през 2019 г. да бъдат удовлетворени всички искания на работодатели за осъществяване на такова сътрудничество.
По отношение на спора за трудовия договор. За мен като ръководител на този проект и като човек, който си партнира с тези 130 фирми, този спор е необясним. Необясним е защото ние нямаме фирма, която е възразила срещу това. Имаме фирми, които споделят с нас трудностите, които срещат с бавната, понякога тромава процедура пред Инспекцията по труда – твърде многото документи, които се изискват, но всички работодатели, които си сътрудничат с нашия проект, настояват, че това е единствената форма, при която може да се гарантира изпълнение на задълженията на ученика като работещ, защото трудовият договор го задължава да спазва трудовата дисциплина. Освен това те наистина работят. Ако в 11 клас, когато са 17-годишни и са за първи път в предприятието, те все още изпълняват част от дейностите на другите и тепърва се учат, мога да Ви уверя, че в 12 клас те изцяло работят самостоятелно. Това е информация, която получаваме от работодателите.
Спорът дали те са повече ученици, или повече работещи, в държавите, в които се прилага тази система – Австрия, Германия и Швейцария, не стои. Тук искам да кажа, че работим заедно и с Австрийската търговска камара, която има на няколко места дуално обучение и учениците се третират като ученици в училище и като работници на работното място. Там, няма този спор кой е по- по- – ученикът или работникът.
Напротив, Европейската комисия издаде една препоръка март месец тази година – госпожа Михайлова я спомена, за осигуряване на качеството на професионалното образование и обучение, в която изрично е казано, че една държава ако иска да гарантира качествено професионално обучение, при обучението чрез работа, трябва да има както конкретно работно място за обучаемите, така и адекватно възнаграждение. Отговорностите за качеството на обучението да се носят от фирмата – за практическите умения, които се дават, и от училището – за теоретичните знания на ученика.
В този смисъл искам да кажа и коментираното от господин Бранков дали да бъде 90% от минималната, или по-малко. Примерите, които ни дават директори – съвсем практически примери ще Ви кажа, че възнаграждението трябва да е такова, че да не кара ученика да предпочита да ходи да мие коли, вместо да се занимава с електротехника, което учи.
Искам да изкажа още един аргумент по отношение на трудовия договор. Почти всички ученици в професионалните гимназии в 11 и в 12 клас лятото работят с трудов договор – много често професията, която учат в училище. Защо през учебната година да не е трудов, а през месеците юли и август да е трудов договор? Не мога да си обясня?! (Реплики извън микрофоните.)
Разбира се, в дуалното обучение и през лятната си работа по трудов договор те работят с разрешение на Инспекцията по труда.
Беше казано, че много фирми не използват тази възможност. Да, не я използват, защото това е нова форма. Много от учениците започнаха преди две години в 8-ми клас. Те все още не са стигнали 16 години, за да подпишат трудови договори. От 1200 ученика в Швейцарския проект, около 336 в момента работят с трудови договори, защото другите все още са в 8-ми и 9-ти клас, а не защото работодателите не искат да подпишат трудови договори. Смятам, че не трябва да компрометираме системата, която наистина вече работи добре. Имаме и 60 души – завършили вече, и са работили по трудови договори. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Нямаме такова желание, госпожо Евтимова. Аз поне не чух такова мнение, което да се опитва да компрометира предложението. Дори, напротив, с това изказване може да разубедите някой от колегите да не подкрепят Проекта.
Господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Уважаеми колеги, не знам какъв е въпросът, проблемът? Впуснали сме се да обсъждаме нещо, което е толкова ясно и не е за обсъждане. Какви трудови договори, особено с деца под 16 години?! И това става. А то тръгне ли, нали, отпреди 16, после на две категории групи ли ще ги делим? Стига! Хайде да обсъждаме сериозни неща и да не си губим времето!
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Господин Желязков пожела за един кратък коментар.
ИВЕЛИН ЖЕЛЯЗКОВ: Благодаря, господин Председател, за повторната възможност.
Моля Ви да не бъде вземан като последно инстанционно решение резултатът от един проект, дори по няколко причини той да е възможно най-прекрасният. Интересът на работодателите към един проект дали щеше да бъде огромен, ако разходите по този проект бяха за тяхна сметка? Това, първо.
Второ, нека да е ясно, влезе ли се в режим „трудов договор“ са неизбежни няколко неща, уредени императивно в Кодекса на труда – това е възнаграждение, уведомителен режим, това са някои специфични разрешения, това са осигуровките по КСО. Вероятно ще се случат и тези по ЗЗО вече да са дължими. Със сигурност работодателите няма да бъдат въодушевени от подобно решение.
Точно затова и за да бъде удовлетворен както общественият интерес, така и интересът на ученика, на работодателя, ние предложихме да има специален договор там, където му е мястото – в Закона за професионалното образование и обучение. Няма друго решение. Другото решение го има и днес.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Разбрах.
Господин Желязков връща дискусията в началото.
Колеги, други мнения?
Господин Бранков, колко пъти искате думата?
Трети път, заповядайте.
ДИМИТЪР БРАНКОВ: Мисля, че е важна темата: дали 15 или 16 години? Ние сме я поставили в нашето становище – на БТПП и на БСК. България е ратифицирала Конвенция за минималната възраст и тя е 15 години. Статистиката на Евростат за заетостта започва от 15 плюс. Ние българите не сме бавноразвиващите се, за да се развиваме с една година по-късно от цяла Европа. Този въпрос също сериозно трябва да се дебатира.
Само още един момент, ако позволите. В нашето становище сме отбелязали, че освен трудовият договор и в момента има възможност за рамков договор по чл. 17а на Закона за професионалното образование и обучение между обучаващи, институция и работодател. Тоест ние не изчерпваме и не казваме, че само трудовият договор трябва да се използва. Според условията в предприятието работодателят и обучаващата институция трябва да избират, даже и родителите и настойниците на децата, коя от формите да бъде приложена. Нека да дадем свобода на хората според условията да изберат едното, второто или третото.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Заповядайте, госпожо Михайлова – окончателен коментар на това, което чухте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ТАНЯ МИХАЙЛОВА: Аз ще се опитам с един обобщен отговор да обхвана всички въпроси.
Ще започна от това, че списък на професиите с очакван недостиг на труда вече има. Той е изработен в края на миналата година – през месец декември 2017 г., съвместно с работодателите и съответно с Министерството на образованието и науката. В този смисъл след това получихме и предложение за защитени професии, така че имаме и списък на защитените професии. Тези професии, когато погледнете списъка, няма да бъдете изненадани, защото са в няколко важни направления – машиностроене, енергетика, транспорт, в сферата на услугите, свързани с хранително-вкусовата промишленост. Този списък е готов и е наличен. В момента ние сме в кампания на осъществяване на държавния план-прием, който до голяма степен е съобразен и с тези професии, които изведохме съвместно с работодателите като професии с очакван недостиг на труда.
По отношение на материално-техническата база и обучението на наставниците предлагаме обучението да не е за сметка на самото предприятие, а, напротив, да има възможност да се използват проекти и съответно да има друго финансиране. В този смисъл да не бъде едно широко академично обучение, което да отнема много време и ресурс, защото за всеки един работодател е много важен ресурсът, който се влага по отношение на време и на хора. В случая това обучение, което е заложено, е в помощ на наставниците, когато работят с ученици. Тук подчертавам, че дуалната система на обучение всъщност е за ученици над 16 години. Конкретните договори се сключват след 10 клас.
Тук като споменах за договор, отново да преповторим този дебат. Да, този дебат е още от съвместното тристранно заседание, още в комисията. Държа да подчертая, че предложенията, които ние изработихме са на база на тази комисия, в която имаше представители на МТСП, на Министерството на икономиката и съответно на всички парламентарни групи, така че ако мога да отговоря, всички предложения са съвместно изработени. Имаше представители и на Главната инспекция по труда. Това, което със сигурност ни увериха и ние проверихме – има един или два случая, когато не се дава разрешение, но то е тъй като не отговаря на условията.
По отношение на това: ученикът какъв е – ученик или работник? Със сигурност с три дни в 11 клас в училище няма как да избяга от статута си на ученик – два дни е на конкретно работно място и в определено предприятие, той не е в училище. В 12 клас дните са два на три. Ние обсъдихме опита на българо-швейцарския проект, а пък ако трябва, да спомена и цифри: 661 ученици са били през 2016 – 2017 учебна година, ако в момента през тази учебна година са 1332 ученици, то през 2018 – 2019 г., очакваме 2119 ученици да бъдат с дуална система на обучение, което според мен вече говори за това как един проект трябва да стане политика, ако наистина искаме качествено професионално образование.
В момента професионалните гимназии имат задължителна производствена практика. За учебната практика изискването за договор не важи, но и днес в Закона за професионалното образование и обучение се казва, че когато учениците са на производствена практика, трябва да има договор между училището и предприятието, но всъщност този договор само осигурява възможността учениците да бъдат на реалното работно място.
Трябва да Ви кажа, че колегите много често споделят не особено приятния опит за това, че когато ги заведат на практика и в края на деня минават на проверка, се оказва, че всъщност работодателите са казали, че днес няма много работа. С един договор, какъвто има в момента, ние не предлагаме кардинално изменение в Кодекса на труда на чл. 230. Това, което предлагаме е само синхронизиране със Закона за предучилищното и училищното образование.
Безспорно този дебат, който беше в Националния съвет за тристранно сътрудничество не искаме в никакъв случай да се смята, че не отстъпваме, но това е всъщност ситуация, която в момента реално съществува. Със сигурност учениците между 11 и 12 клас, когато остават лятото на работа в предприятието, също сключват трудови договори. Нима един ученик, който месец юни или юли в 11 клас е бил на производствена практика, когато е останал месец август да работи, е станал по-квалифициран, отколкото през юли месец, само защото в един момент вече няма как да бъде в предприятието без трудов договор? Със сигурност за нас най-важното е професионалното образование да даде очакваните резултати глобално за нашето общество.
Смятам, че сме склонни това, което казахме в Националния съвет за тристранно сътрудничество – по-доброто предложение между първо и второ четене, по-добрите текстове, възможността за вариация. Не виждам причина да отстъпваме от нещо, което вече е постигнато, тоест нашите предложения в чл. 230 не са кардинална промяна, каквато ситуация досега не съществува, просто искаме да бъде малко по-прецизирано и съобразено с другите ни два закона, когато говорим за професионално образование и обучение.
По отношение на Проект „ДОМИНО“. Със сигурност единствено се финансират стипендиите, тоест в момента работодателите също поемат съответните ангажименти.
По отношение на здравното осигуряване. Знаете, че здравна осигуровка се дължи върху всяко възнаграждение. Това, което успяхме да предложим, е да остане за сметка на училището, на държавния бюджет, както е в момента. Ако, разбира се, успеем и по-нататък да има облекчение, Министерството на образованието и науката е склонно за доброто решение, защото отговорността е наша за реализиране на план-приема и затова да докажем, че професионалното образование, както и сме доказвали в годините, след като толкова години то дава своите резултати. Естествено, че всеки може да ги упрекне – може в една година да не са толкова добри, но аз обикновено давам пример с края на 80-те години. Тогава съществуваше така нареченото УПК – Учебно производствен комплекс, съжалявам, но реално погледнато, пак бяха ученици, но четири месеца имаха стаж и бяха на трудов договор. Това е трудов стаж – да, и сега това ще се води трудов стаж.
Нека да използваме добрите практики и най-вече нека да научим нашите ученици, че има къде да се реализират и това е смисълът на промените, които предлагаме. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Колеги, не виждам други желаещи.
Искам само да припомня, преди да подложа на гласуване. Факт – страните в Европа, които са с най-ниска младежка безработица, са тези, които първи са въвели дуалното образование и обучение – Германия, Австрия, Швейцария.
Подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за професионалното образование и обучение, 802-01-26, внесен от Министерския съвет на 16 юли 2018 г. – за първо гласуване.
Който е съгласен да бъде подкрепен, моля да гласува.
За – 19, против и въздържали се – няма.
Приет е с консенсус
Благодаря Ви.
Дискусиите продължават в другите комисии. Ние избързахме, защото наесен ни предстоят сериозни проекти и няма да имаме време.
Колеги, преди да Ви пожелая да бъдете живи и здрави и да използвате пълноценно ваканцията, искам да Ви припомня, че както в края на всеки един сезон, сме предоставили Отчета за дейността на Комисията. Ако Ви бъде от полза, ще Ви бъда благодарен.
Благодаря Ви още веднъж, закривам заседанието.
(Закрито в 16,00 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Д-р Хасан Адемов
Стенограф:
Красимира Коева
0
