ПРОТОКОЛ

№ 24

от проведено редовно заседание на Комисията по труда, социалната и демографска политика на 12 септември 2018 г.

---

ДНЕВЕН РЕД:

1. Отговори на актуални устни въпроси, отправени от членовете на Комисията по труда, социалната и демографска политика към министъра на труда и социалната политика на основание чл. 29 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за семейни помощи за деца, № 802-01-29, внесен от Министерския съвет на 6 август 2018 г. – първо гласуване.
3. Законопроект за предприятията на социалната и солидарна икономика, № 802-01-30, внесен от Министерския съвет на 6 август 2018 г. – първо гласуване.
4. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права, № 802-01-31, внесен от Министерския съвет на 13 август 2018 г. – първо гласуване.
Списъкът на присъствалите народни представители – членове на Комисията по труда, социалната и демографска политика, и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,30 ч. и ръководено от председателя на Комисията Хасан Адемов.
* * *

ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Добър ден, колеги!
Имаме кворум – откривам първото заседание за новия политически сезон на Комисията по труда, социалната и демографска политика.
Дневният ред за днешното заседание:
1. Отговори на актуални устни въпроси, отправени от членовете на Комисията по труда, социалната и демографска политика към министъра на труда и социалната политика на основание чл. 29 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за семейни помощи за деца, № 802-01-29, внесен от Министерския съвет на 6 август 2018 г. – първо гласуване.
3. Законопроект за предприятията на социалната и солидарна икономика, № 802-01-30, внесен от Министерския съвет на 6 август 2018 г. – първо гласуване.
4. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права, № 802-01-31, внесен от Министерския съвет на 13 август 2018 г. – първо гласуване.
Който е съгласен да бъде подкрепен така предложеният дневен ред, моля да гласува.
За – 19, против и въздържали се – няма.
Приема се дневният ред.

По първа точка:
ОТГОВОРИ НА АКТУАЛНИ УСТНИ ВЪПРОСИ, ОТПРАВЕНИ ОТ ЧЛЕНОВЕТЕ НА КОМИСИЯТА ПО ТРУДА, СОЦИАЛНАТА И ДЕМОГРАФСКА ПОЛИТИКА КЪМ МИНИСТЪРА НА ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 29 ОТ ПРАВИЛНИКА ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА И ДЕЙНОСТТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ.
Давам думата на колегите от ГЕРБ за първия въпрос.
Заповядайте, госпожо Ангелова.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми господин Министър, уважаема госпожо Заместник-министър, колеги, гости!
Господин Министър, през месец февруари стартира Проектът „Работа“ за близо 10 хиляди безработни и неактивни лица. Този проект е продължение на успешно реализираната през миналата година пилотна програма „Работа“, която обхваща общини с най-висока безработица в Северозападна България, благодарение на която през миналата година близо 1140 безработни лица от Северозападна България бяха включени в заетост.
Проектът обхваща 193 общини, в които безработицата е над средната за страната за предходните дванадесет месеца. Освен продължително безработни лица, в Проекта „Работа“ са включени и неактивни лица. Също така има възможност заетостта да бъде комбинирана с обучение, за да може наетите лица да придобият трудови навици, квалификация и след това да могат да останат на пазара на труда.
Въпросът ми към Вас е: какъв е интересът към този проект? Как върви Проектът и какви са очакванията от него? Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, госпожо Ангелова.
Господин Министър, имате право на отговор в рамките на три минути.
МИНИСТЪР БИСЕР ПЕТКОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители!
Уважаема госпожо Ангелова, както споменахте, Проект „Работа“, финансиран със средства от Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“, е продължение на Национална програма „Работа“, която стартира пилотно миналата година в общините в Северозападна България, които са с равнище на безработица два пъти над средната за страната. Проектът беше продължен тази година, като финансирането е с бюджет 80 млн. лв., като се предвиди квота за работодатели от реалния сектор, не по-малко от 40% и 60% за работодатели, предимно общини от публичния сектор.
Според данните от Агенцията по заетостта над 1100 работодатели са заявили интерес за наемане на работници и служители по Проект „Работа“. На база на сключените споразумения към момента са назначени и се финансира заетостта на около 7 хиляди лица, като това е около 70% от общия брой лица, за които е предвидено да бъдат финансирани по този проект. Както споменахте, в Проекта участват 193 общини, в които равнището на безработица е над средното за страната. Новото в този проект е, че освен заетост се финансира и обучение, тъй като става дума за лица, които са с ниска квалификация, с ниска степен на образование и които определено имат нужда от квалификация, за да бъдат интегрирани на пазара на труда.
Отново по данни на Агенцията по заетостта около 2600 лица са включени в обучение по Проект „Работа“, като по този начин и двата компонента на Проекта функционират.
Подписването на споразумения с работодателите продължава от Агенцията по заетостта. Очакваме, че през есента ще има имаме пълния капацитет на Проекта, от чието функциониране имам и лични впечатления. При едно от посещенията в страната – в склад за хранителни стоки в Дупница, заедно с кмета посетихме работодатели, наели работници по този проект. Разговарях с наетите лица, които изразиха удовлетвореност от тази възможност, от работата. Проектът се посреща добре и от работодателите, които заявяват интерес за участие в него. Мисля, че данните, които споменах, показват този интерес и ползата от такъв проект. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Госпожо Ангелова, имате право на реплика.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Благодаря.
Няма да направя реплика. Удовлетворена съм от отговора на министър Петков. Аз също имах възможност да се запозная с лица от регион Русе, които са назначени по този проект. Те също са удовлетворени, особено защото имат възможност да съчетаят заетостта с обучение, което им дава възможност за нова квалификация, което ще ги направи по-конкурентоспособни на пазара на труда. Приветствам Проекта. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Господин Министър, ще ползвате ли дуплика? Не.
От „БСП за България“ – заповядайте, господин Гьоков.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, Заместник-министър, уважаеми колеги и гости на нашето заседание!
Господин Министър, няма да Ви задавам въпрос, а по-скоро молба за информация. Няма да Ви затрудня, защото по всяка вероятност цяло лято сте се занимавали и с това покрай другите неща.
Моля да ни дадете информация докъде стигнахте с преговорите с организациите на хората са увреждания? Говорим за три закона: Закона за личната помощ, Закона за социалните услуги и Закона за хората с увреждания. От медиите има доста информация, но Вие като пряко преговарящ с тях по всеки текст от Закона, да ни кажете докъде сте стигнали, има ли спорни текстове, ще бъдат ли спазени сроковете, обещани от Вас и народното представителство? Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Господин Министър, имате право на отговор.
МИНИСТЪР БИСЕР ПЕТКОВ: Уважаеми госпожи и господа народни представители!
Уважаеми господин Гьоков, наистина голяма част от времето и усилията ни през лятото бяха посветени на работата по споменатите от Вас законопроекти и по-конкретно по Законопроекта за хората с увреждания и по Законопроекта за социалните услуги. Както знаете, Законопроектът за личната помощ е внесен от омбудсмана в Народното събрание.
Законопроектът за хората с увреждания е на страницата на Министерството на труда и социалната политика. Срокът за обществено обсъждане по този законопроект е 30-дневен и изтича на 26 септември тази година. Правим всичко възможно този законопроект да бъде разгледан и утвърден от Министерския съвет и внесен в Народното събрание в края на месец септември или началото на месец октомври. Законопроектът е във фаза на обществени консултации след множество, многочасови срещи – мисля, че бяха и медийно отразени. Мисля, че с общи усилия се постигна съгласие по повечето текстове на Законопроекта.
Част от мерките и текстовете ще влязат в сила от началото на следващата година. В Законопроекта са заложени и реформи в тази област, за които е предвидено да бъдат реализирани на по-късен етап, като примерно преминаването на финансирането и предоставянето на медицинските изделия и помощните средства за хората с увреждания към системата на здравеопазване, което е предвидено да стане от началото на 2020 г. и създаване на специализиран орган за хората с увреждания, който да координира политиките, адресирани към тях, което е предвидено да стане от 2021 г. Законопроектът е на публично обсъждане, надявам се, че по време на обсъждането ще постъпят още предложения.
Знаете, че и от работодателските организации има определени възражения срещу планираната квота за хора с увреждания, която цели да увеличи заетостта на хората с увреждания – обичайната заетост, тоест при обичайни условия. Дебатът ще продължи и в рамките на общественото обсъждане, вероятно ще се пренесе и в парламента.
По отношение на Законопроекта за социалните услуги, след като беше приета концепцията по този законопроект от работната група във втората половина на месец юли, работата продължи в по-малка работна група с излъчени представители от основните заинтересовани страни, преди всичко представители на общините, на НПО-сектора, Агенцията за социално подпомагане, колеги от Министерството, които работиха усилено през месец август. Законопроектът е почти готов. На пресконференция в Министерството утре ще дадем подробна информация относно Законопроекта, ще го изпратим на работната група – над 80 членове, за да бъде обсъден до края на месец септември. До 15 октомври този законопроект също трябва да бъде на обществено обсъждане. Към днешна дата мога да потвърдя, че се движим съгласно определените срокове. Законопроектът е нов, реформата в сферата на социалните услуги е сериозна – нов модел, който изисква наистина доста упорита работа.
Оптимист съм, че в следващите седмици ще можем да представим готов Законопроект за социалните услуги, който също да мине фазата на обществено обсъждане и след утвърждаването му от Министерския съвет през месец ноември да постъпи в Народното събрание. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин Министър.
Господин Гьоков – реплика.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Господин Министър, удовлетворен съм от информацията, която давате. Предварително знаех, че няма да Ви затрудня с този въпрос.
Допълнително бих попитал: кои са, ако мога така да ги нарека, препъни камъните в Закона за хората с увреждания? Достигнахте ли до консенсус – когато в индивидуалната оценка се определи потребност от някаква услуга, ще бъде ли гарантирано нейното предоставяне?
Второ, пак по информация от медиите, проблемът с националната представителност на Организацията на хората с увреждания: постигнахте ли консенсус по тези две неща? Как разглеждате Закона за личната помощ? Ако може да дадете допълнителна информация по този въпрос.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин Гьоков.
Този отговор предполага конкретика и повече от допустимите две минути, но господин Министър, заповядайте.
МИНИСТЪР БИСЕР ПЕТКОВ: Уважаеми господин Гьоков, ще се опитам най-общо да отговоря на въпросите, които поставихте.
По отношение Законопроекта за хората с увреждания споменатите от Вас теми наистина бяха широко дискутирани в работната група между отделните групи и представители на хората с увреждания, на организациите на хората с увреждания. В Законопроекта е записано, че заключенията на индивидуалната оценка на потребностите са задължителни за всички органи, така че по отношение правата, предвидени в Законопроекта за хората с увреждания, на практика заключенията на индивидуалната оценка ще имат пряко действие, а по отношение на права, които се обезпечават от други системи, като системата на здравеопазването, ще има направление, насочване на лицата към другите системи, които ще им обезпечат правата.
По отношение на националната представителност на хората с увреждания. В Законопроекта тя се запазва, запазва се консултативният орган, който и сега функционира – Национален съвет за интеграция на хората с увреждания. Критериите за представителност обаче са в Законопроекта, не в Правилника. Това е промяната. Има и малка либерализация на някои от критериите, свързани с покритието на страната не от структури, а по-скоро от членски състав не по-малко от 25% от общините в България. В Законопроекта се говори за представителни организации на хората с увреждания и е възприета терминологията на Конвенцията за правата на хората с увреждания, защото Законопроектът регламентира и нов орган, мониториращ орган – Съвет за наблюдение е наименованието му в Законопроекта, който ще насърчава прилагането на Конвенцията, координира действията по нея. В състава на този орган е предвидено да участват представители на омбудсмана, на Комисията за защита от дискриминация и на представителните организации на хората с увреждания, както и на един представител на академичните среди. Също така е предвидено изрично, че държавата подпомага организациите на хората с увреждания чрез субсидии за тези, които покриват критериите за представителност и чрез финансиране на проекти за тези, които не покриват критериите, но имат успешни проекти. Това са предложенията, надявам се компромисни, по тези теми, които довеждаха до противопоставяне на различни групи и организации на хората с увреждания.
В Законопроекта за хората с увреждания е регламентирано правото на лична помощ, като изрично е записано, че оценката, обхватът се уреждат в отделен закон, тъй като на един етап бяхме подготвили съответните текстове, но категоричното несъгласие на протестиращите майки, които държат да има самостоятелен закон и настояваха дори за индивидуална оценка за потребностите, която е регламентирана в Законопроекта за хората с увреждания.
В Законопроекта за социалните услуги ще бъде регламентирана като социална услуга асистентската подкрепа, защото, знаете, че тя се ползва не само от хора с увреждания, но и от възрастни хора, които са в невъзможност за самообслужване. Това е най-общо.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Колеги от Обединени патриоти – заповядайте, доктор Поповски.
КАЛИН ПОПОВСКИ: Уважаеми господин Министър, въпросът на нашата група е: как върви процесът на сключване на двустранните спогодби между Република България и трети държави за регулиране на трудовата миграция?
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Господин Министър, имате думата.
МИНИСТЪР БИСЕР ПЕТКОВ: Уважаеми доктор Поповски, Министерството на труда и социалната политика полага усилия да придвижи максимално бързо преговорите с трети държави за сключване на спогодби за регулиране на трудовата миграция в отговор на потребностите на българския пазар на труда от работна сила, главно сезонна заетост и заетост по режима, свързан с висококвалифицирана заетост „синя карта на Европейския съюз“.
До момента имаме сключени две спогодби – първата е с Армения, която беше подписана през месец февруари 2018 г. по време на посещение на президента на Републиката в Армения. От наша страна е утвърдена от Министерския съвет, тоест националните процедури са приключили, но поради промени в изпълнителната власт на Армения и техни национални процедури, които изискват ратификация от парламента на тези спогодби, все още не е ратифицирана. При посещение обаче на заместник-министър Русинова в началото на този месец в Армения по друг повод, в нейната среща с министъра на труда и социалните въпроси на Армения е потвърдено, че до края на месец септември тази година ще приключат всички процедури, което ще отвори възможност за подписване на административното споразумение. Поканили сме министъра през месец октомври да посети България, за да подпише административното споразумение. С това ще влезе в сила тази спогодба.
Очакваме буквално следващите дни да влезе в сила Спогодбата с Молдова – втората, подписана Спогодба. Специфичното при нея е, че административните процедури са в самата спогодба, тоест отпада нуждата от подписване на отделно административно споразумение. От българска страна още през месец юли беше утвърдена подписаната Спогодба. Имаме информация, че от страна на Молдова това също е направено. Очакваме по дипломатически път потвърждение, с което тази спогодба ще влезе в сила, надявам се, още до края на месец септември тази година.
Започват разговори с Украйна – третата държава от първия пакет държави, за които имах мандат да водя преговори. Уточняват се конкретните дати, през есента ще има посещение на експертно ниво от България в Киев, за да започнат разговорите. От украинска страна изрично беше заявено желанието преговорите да започнат през втората половина на годината. Очакваме насрочване на конкретни дати за преговори в Киев.
В началото на месец септември правителството гласува решение, с което утвърди проектите на спогодби с още две държави – Грузия и Беларус. Имаме мандат да започнем преговори и с тези две държави. Към момента имаме две подписани спогодби, които очакваме в скоро време да влязат в сила; една, по която се водят преговори и две, по които ще започнат процедурите.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Господин Поповски – реплика.
КАЛИН ПОПОВСКИ: Благодаря и аз.
За Украйна е изключително важно – държавата е голяма и българската диаспора също, така че може би колкото по-скоро приключи, по-добре е за българския трудов пазар. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Господин Министър, ще задам въпрос, който е по-скоро продължение на въпроса на господин Гьоков. Той е свързан пряко с поетите ангажименти от заинтересованите страни, имам предвид Министерството, Националния съвет за интеграция на хората с увреждания, протестиращите майки, омбудсмана на Републиката. Знаете, че беше поет ангажимент, според който трите законопроекта: за хората с увреждания, за личната помощ и за социалните услуги да бъдат разгледани в пакет.
Майките на децата с увреждания обаче са поставили срок, който виждаме всяка сутрин пред сградата на Народното събрание – остават още 20 дни, което означава, че до края на месеца трите закона трябва да бъдат разгледани. От отговора, който Вие дадохте и който е ясен от много време, Законът за социалните услуги ще бъде готов до 15 октомври. Това изправя Комисията по труда, социалната и демографска политика пред деликатната ситуация, ако отговорим на предварителната уговорка, няма как да гледаме трите закона в пакет, можем да гледаме двата проекта и евентуално след това да гледаме в нашата комисия и след това в Народното събрание Законопроекта за социалните услуги. Това ще ни постави в деликатна ситуация, ако откажем да ги гледаме и да изчакаме пакетното придвижване на законите, защо не изпълняваме сроковете, които сме поели, като ангажимент.
Задавам този въпрос по начин да Ви дам възможност евентуално утре или в други срещи със заинтересованите страни да уточним този въпрос, защото е важен. Ако до края на месеца Вие внесете в Народното събрание Закона за хората с увреждания, можем да ги гледаме заедно със Закона за личната помощ, но няма да отговорим на условието да ги гледаме в пакет. Това е технически въпрос, който в един момент може да се окаже в основата на скандал. Пак повтарям, утре ще видим пред сградата на Народното събрание: остават 19 дни, 18 и така нататък.
Възможно ли е да гледаме двата закона в края на месеца или в началото на следващия месец и в момента, в който постъпи в Народното събрание Законът за социалните услуги, да го гледаме в Комисията и след това в пленарната зала да ги гледаме в пакет?
Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР БИСЕР ПЕТКОВ: Наистина въпросът Ви е актуален от гледна точка на това, което беше коментирано – да се гледат в пакет законопроектите за хората с увреждания. Мисля, че Министерството на труда и социалната политика е последователно в изпълнение на ангажиментите, които поема и на сроковете, които си поставя.
Законопроектът за социалните услуги може да се гледа заедно с останалите два законопроекта, ако бъде припознат от народни представители и бъде внесен директно в Народното събрание, без да се спазват процедурите, които изисква Законът за нормативните актове. Министерският съвет като вносител е длъжен да спази всички процедури и срокове, за да не даде възможност за атакуване на формално основание на нещо, което ние не бихме си позволили. Не виждам пряка необходимост тези три законопроекта да се гледат в пакет. Да, те имат допирни точки, но, както казах, в Законопроекта за хората с увреждания е регламентирано правото на лична помощ, но е посочено, че уреждането на този инструмент става в отделен закон.
По отношение на Закона за социалните услуги. Той също е рамков закон и адресира не само хората с увреждания, но всички лица в уязвимо положение, които се нуждаят от социални услуги, още повече че Законопроектът предвижда освен така наречените специализирани социални услуги и общо достъпни или универсални социални услуги. В този смисъл, ако наистина дадем приоритет на по-бързото приемане на основни закони за хората с увреждания, какъвто е Законът за хората с увреждания, напълно нормално би било той да се разглежда заедно със Законопроекта, който е в Народното събрание, а на по-късен етап да се разгледа и Законопроектът за социалните услуги. Не виждам пряка необходимост непременно трите законопроекта да се гледат в пакет, още повече че би било и малко сложно всичко това да се координира. Ясно е съдържанието на трите законопроекта. Утре ще обявим основните положения в Закона за социалните услуги, до края на месеца ще има текстовете, така че ще може обсъжданията в отделните законопроекти да отчитат и това, какво е заложено в друг законопроект, който е на някакъв по-заден етап на развитие. Мисля, че нещата са обвързани концептуално и това, че законопроектите ще се гледат през определени интервали от време, не би нарушило взаимната логика между тях. Отдавна не е правена такава мащабна промяна. Моите отговорности са свързани с двата законопроекта, чийто вносител е правителството.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Зададох този въпрос, защото, без да обвинявам Министерството на труда и социалната политика и работните групи – знам, че още в началото на годината заявихте, че Законът за социалните услуги ще бъде готов на 15 октомври, така че от тази гледна тока няма разминаване.
Мисля, че компромисният вариант е, и ако колегите се съгласят, в края на месеца или в началото на следващия да разгледаме в Комисията двата въпроса, след това като влезе Законът за социалните услуги и го разгледаме в Комисията в пакет, за да изпълним и другото условие – да ги гледаме в пленарната зала, ако колегите приемат такъв вариант. Мисля, че при това стечение на обстоятелствата това е компромисният вариант. Зададох въпроса, за да няма след това излишни коментари. Това го казвам в интерес на коректността. Според мен това е много важно.
Господин Министър, при тази ситуация няма нужда от дуплика, но ако желаете, заповядайте.
Колеги от ГЕРБ – заповядайте.
ЮЛИЯН ПАПАШИМОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин Министър, уважаема госпожо Заместник-министър, уважаеми гости!
Въпросът ми е: каква е актуалната ситуация с Оперативна програма по фонд за европейско подпомагане на най-нуждаещите се лица за осигуряването на хранителни продукти? Има ли някакъв риск от загуба на средства по тази програма? Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР БИСЕР ПЕТКОВ: Уважаеми доктор Папашинов! Оперативна програма по фонд за европейско подпомагане на най-нуждаещите се лица за осигуряването на хранителни продукти е с период на реализация 2014 – 2020 г., с бюджет 220 милиона. Подпомагането е в две направления: осигуряване на целеви групи на хранителни продукти от първа необходимост, а второто направление е осигуряване на топъл обяд чрез обществени трапезарии. Управляващ орган на Оперативната програма е Агенцията за социално подпомагане.
Това, което мога да кажа в отговор на Вашия въпрос, е, че няма риск от неусвояване на средства по Оперативната програма – над 95% от средствата са програмирани. Тази година Агенцията за социално подпомагане проведе три обществени поръчки, защото закупуването на хранителни продукти става чрез обществени поръчки по Закона за обществените поръчки. Може да се каже, че в общи линии първата процедура е приключила, подписани са договори с 13 изпълнители. По данни на Агенцията за социално подпомагане за 13 позиции са сключени договори, по три от позициите решенията на възложителя са обжалвани и вече са към финализиране в полза на решението на възложителя. Доставката по сключените договори вече е започнала и тази есен Българският червен кръст – партньорската организация, с която АСП работи, ще извърши раздаване на поредния транш хранителни продукти. Над 300 хиляди лица и семейства получават хранителни продукти по тази програма.
Няма никакъв риск от неусвояване на средства по Оперативната програма. С другите две обществени поръчки, които са на различен етап, са обявени за доставка стоки за 2019 г., като забавянето, каквото имаше миналата година, към момента е напълно компенсирано. Много добре се развива дейността и по направление доставка на топъл обяд чрез обществени трапезарии, където изпълнители са общините. Броят на общините, които имат сключени договори с Агенцията за социално подпомагане, неколкократно е нараснал – около 40 хиляди в момента ползват топъл обяд по Оперативната програма. Срещите ми с кметове на общини потвърждават, че това е много добре приета програма от населението, главно от възрастни хора, от бездомни, от хора в затруднено положение, които получават питателна храна от обществените трапезарии. Тази програма се развива добре.
В перспектива е предвидено тя да загуби своята самостоятелност в следващата многогодишна финансова рамка и да се влее в Европейския социален фонд “Плюс“, който ще обедини няколко самостоятелни програми на Европейския съюз, но ще запази насоката им за инвестиции в хората – подпомагане на най-нуждаещите се. Над 300 хиляди получават хранителни продукти и над 40 хиляди получават топъл обяд. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин Министър.
Право на реплика? Няма да правите реплика.
Колеги от „БСП за България“ – заповядайте, господин Христов.
МИХАИЛ ХРИСТОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, колеги, гости! Въпросът ми е свързан с индивидуалната оценка на потребностите и по-точно с помощните средства.
Каква ми е идеята? Да кажем, колянна протеза за 70-годишен и такава за 20-годишен са с различна степен на амортизация – на самото помощно средство. В същото време и двамата получават еднаква сума за ремонт всяка година и на всеки четири години сума за нова протеза. Мисля, че това трябва да се вземе под внимание, защото какво се получава? Дори самото помощно средство да не е повредено, парите се усвояват, а това е дупка в Министерството. Този въпрос съм го повдигал много пъти. За мен най-добрият вариант е да се направи просто една обществена поръчка за помощни средства, отколкото да се дават всяка година тези пари и в повечето случаи да изчезват. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Господин Министър – право на отговор.
МИНИСТЪР БИСЕР ПЕТКОВ: Уважаеми господин Христов, вече споменах, че в Законопроекта за хората с увреждания е предвидено от 2020 г. финансирането и предоставянето на помощни средства и медицински изделия да премине към системата на здравеопазването. Това е и желаното от хората с увреждания. Според нас също е необходима реформа в тази област, защото, както знаете, Министерството на труда и социалната политика предприе нормативни промени с цел подобряване на организацията на тази дейност – промените в Правилника за прилагане на Закона за интеграция на хората с увреждания, които влязоха от 1 юли. Признавам, че в рамките на нашата система трудно може да се постигне сериозно подобрение. По-скоро се опитваме да намалим административното бреме върху хората с увреждания и да подобрим целенасочеността на използване на средствата с оглед на това, че те ще бъдат заплащани на доставчиците, когато те удостоверят, че съответното техническо или помощно средство, медицинско изделия е доставено на съответното лице. Практиката показа, че част от лицата не могат да удостоверят след това, че тези средства са разходвани по предназначение и това създаваше проблем на дирекциите за социално подпомагане да образуват искови производства, съдебни дела за възстановяване на средствата, за които няма доказателства, че са използвани по предназначение. Това вече е направено, както и първият опит да се актуализира списъкът с добавяне на 3 нови медицински изделия – промените в Приложение № 7 към Правилника за прилагане и в лимитната заповед.
Беше дискутирано да има стандарти за тези медицински изделия и това също се пое като ангажимент от Министерството на здравеопазването. Другото, което беше направено с промените в Наредбата за медицинската експертиза и промените в Правилника за дейността на телковите състави, е в телковото решение да бъде записано от какво помощно средство или медицинско изделия има нужда съответното лице. В крайна сметка медицинското лице е този, който най-добре може да прецени какво точно е необходимо.
Вие поставяте въпроса за експлоатационните срокове, за разходите за ремонт. Наистина тук все още има възможности за злоупотреби, доколкото тази целева помощ е за производство, за ремонт на помощни средства. Освен по-добър контрол, мисля, че когато тази дейност се поеме и се контролира от медицински лица, контролът би бил и по-ефективен, защото в момента дирекциите за социално подпомагане, когато имат съмнения, обжалват. Това създава определено недоволство сред хората с увреждания. Особено чести такива практики са по отношение на ортопедични обувки, слухови апарати и така нататък. В повечето случаи решенията на ЕЛКК се потвърждават и тези средства се отпускат. Коментирали сме и мисля, че вече има нагласа, добра стъпка би било да се съкратят тези експлоатационни срокове, а пък неизползвани от съответните лица средства да се връщат и след някаква обработка те да се предоставят отново, когато имат запазена годност. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин Министър.
Реплика – господин Христов.
МИХАИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Министър, за отговора.
Имам допълнителен въпрос: ще се актуализира ли списъкът на заболявания, които имат нужда от ортопедични обувки и помощни изделия? Дете с детска церебрална парализа например също има нужда от ортопедични обувки, но не съм много сигурен дали ги получава. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Господин Министър – дуплика.
МИНИСТЪР БИСЕР ПЕТКОВ: Уважаеми господин Христов, работим много тясно с колегите от Министерството на здравеопазването, защото нямаме достатъчна компетентност по отношение на заболяванията и във връзка с прилагането на промените, касаещи медицинските изделия от 1 юли – постъпваха въпроси, част от които внесохме по компетентност към Министерството на здравеопазването. Това, което сме направили, е да има постоянно действаща комисия и тя да разглежда всички тези въпроси, да предлага промени в Приложение № 7, където са медицинските заболявания, експлоатационните срокове, тоест това, което доста години на практика не беше правено като актуализация на списъка на медицинските изделия, на лимитната заповед, да бъде нормален процес, докато тази дейност се осъществява по този начин и се извършва главно от Министерството на труда и социалната политика.
Перспективата, която е заложена в Законопроекта за хората с увреждания и която се споделя от всички, е тази дейност да се поеме от системата на здравеопазването.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин Министър.
Колегите от „Обединени патриоти“? Нямате въпроси.

Преминаваме към втора точка от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СЕМЕЙНИ ПОМОЩИ ЗА ДЕЦА, № 802-01-29, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 6 АВГУСТ 2018 Г. – първо гласуване.
Господин Министър, Вие ли ще представите Законопроекта?
Заповядайте.
МИНИСТЪР БИСЕР ПЕТКОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Позволете ми кратка предистория на този законопроект. В началото на тази година омбудсманът на Републиката пое кампания на база поставено от родители на деца, загубили един от родителите си. Въпросът е, че голяма част от тях нямат право на наследствена пенсия от починалия родител, когато починалият родител няма осигурителен стаж, няма осигурителен принос и не може да даде право на наследствена пенсия на своя наследник.
В момента за тези случаи българското законодателство се регламентира чрез механизма на отпускане на така наречените персонални пенсии, регламентирани в Кодекса за социално осигуряване, но доходният критерий за отпускане на тези персонални пенсии е много нисък – 75 лв. месечно. Право на персонална пенсия имат деца – сираци, при положение че средномесечният доход на член на семейството не надхвърля 75 лв. Разбирате, че това е много нисък праг. Част от децата – около 5 хиляди по наша оценка – приспадайки около 22 хиляди деца до 20-годишна възраст, които получават наследствени пенсии, всъщност остават без специална подкрепа след загуба на родител.
Министерството на труда и социалната политика още в началото на годината предприе мерки. Имаше различни варианти, които бяха предложени от омбудсмана, имаше и инициатива към Народното събрание за промени в Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, към повишаване на доходния критерии. Това, което ние предлагаме, е регламентиране на нова семейна помощ в Закона за семейните помощи, която да осигури тази специална закрила на децата, останали без родител. Става дума за деца, които нямат право на наследствена пенсия от починалия родител. За тези случаи се регламентира правото на месечна помощ, като регламентирането на тази помощ е в съответствие с регламентациите на другите помощи по този закон, тоест тя ще се получава при определени условия.
Тези условия са свързани – първо, децата да посещават училище или различни предучилищни форми на подготовка. Тук искам да кажа, че отпускането на персонални пенсии не е свързано с такива условия и отпускането на персонална пенсия, макар и с доходен критерий, се изплаща до 26 години без да се прави периодично нов доходен тест. Считаме че по този начин ще допринесем да върнем всички деца в училище, като в Законопроекта тази помощ е предвидено да се получава на база на доходен критерий, какъвто съществува за повечето помощи. Размерът на помощта също се определя със Закона за бюджета, както всички други семейни помощи. Във всички случаи този размер ще бъде по-висок от актуалния размер на персоналните пенсии, който е 113,02 лв. месечно – 90% от социалната пенсия за старост.
Предвижда се на лица, на които е отпусната такава помощ, да им бъде прекратена персоналната пенсия, тоест ще има процес на преминаване на получатели на персонални пенсии, които в един момент ще предпочетат, ако, разбира се, размерът на тази месечна помощ нарасне, да получават месечна помощ, ако покриват и отговарят на условията, които изброих. Предвидено е изплащаните и отпуснати до края на 2018 г. персонални пенсии да продължат да се изплащат от държавното обществено осигуряване – около 2700 персонални пенсии се изплащат в момента на деца; запазва се в Кодекса за социално осигуряване отпускането на персонални пенсии, макар че това става много рядко, на многодетни майки. Считаме, че с тази стъпка поставяме началото на нещо, за което отдавна се говори, но към момента все още няма предприети стъпки – процесът на извеждане на нехарактерни за държавното обществено осигуряване плащания към системата „Социално подпомагане“, защото персоналната пенсия по никакъв начин не е свързана с осигурителен принос. Тя има характер на помощ и мястото й е в системата на социалното подпомагане.
Разчетите, които са правени по Законопроекта – около 5600 деца, които не получават наследствена пенсия от починал родител, биха имали право на тази помощ, разбира се, съобразявайки се с доходния критерий, за който стана дума; около 2700 от тях в момента получават персонална пенсия и те трябва да изберат дали да продължат да получават персонална пенсия, или да кандидатстват за новата помощ. Реално около 2900 лица допълнително ще имат това право.
За финансиране на тази нова помощ са предвидени допълнително 4 млн. лв. в бюджета на Министерството на труда и социалната политика за финансиране на месечната помощ за деца, останали без родител.
Това е стъпка, насочена към децата, загубили родител, една специална закрила, както казах, целевата група е около 5600 деца, като 2700 от тях получават персонални пенсии, 2900 допълнително ще имат право на тази месечна финансова помощ.
Размерът ще бъде определен със Закона за бюджета, но ще бъде по-голям от 113,02 лв. Персоналната пенсия за тези, които ще продължат да я получават, ще бъде замразена. Предвидено е Законопроектът да влезе в сила от 1 януари 2019 г. и е предвидено в двумесечен срок от приемане на Законопроекта да се измени Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, която регламентира персоналните пенсии. Това е накратко. Ако има конкретни въпроси, сме готови да отговорим.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Колеги, имате думата за изказвания, коментари.
Заповядайте, госпожо Ангелова.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, госпожо Заместник-министър, колеги, гости! От парламентарната група на ГЕРБ приветстваме тази законодателна инициатива. Това е дългоочаквана законодателна инициатива, тъй като с предлагания Законопроект ще се реши проблем, който стои на вниманието ни от доста време. Една голяма част от децата, чиито родители са починали, нямат право на персонална пенсия, защото родителите не са придобили необходимия осигурителен стаж.
Друг проблем, който стои за неполучаването на персонална пенсия от всички деца, чиито родители са починали, е изискването доходите на семейството за предходните дванадесет месеца да бъдат по-малко от сбора на гарантирания минимален доход, установен за страната през последните 12 месеца. С въвеждането на тази нова месечна семейна помощ в Закона за семейните помощи за деца ще дадем възможност за подпомагането на повече деца, чиито родители са починали. Парламентарната група на Политическа партия ГЕРБ ще гласува за този законопроект. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Колеги, други изказвания?
МИЛКО НЕДЯЛКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги и гости!
Мисля, че този законопроект е в посока, която избистря нещата кое трябва да бъде част от социалните помощи и кое трябва да бъде част от пенсионното осигуряване. По този начин ще бъдат премахнати част от персоналните пенсии и те ще отидат като социални помощи за деца и то в по-голям размер, отколкото сега са персоналните пенсии. По този начин се осъществява и един вид подпомагане на децата, останали без родители. Ще отиде на едно място, където е системата, която се грижи за тях. С моя син, който имам от месец декември, допуснах грешка на българското законодателство. Момчето имало наследствена пенсия и трябвало аз, като съм го осиновил, да отида в системата на НОИ и да откажа тази пенсия, да не я превеждат повече. Липсата на тази връзка сега става по пряка и се намалява административната тежест.
Между първо и второ четене ще обмисля подоходните критеии за отпускането на тази социална помощ. Хубаво е, въпреки че на Социалното министерство му е много трудно да каже тези неща предварително, но още отсега да се каже какъв горе-долу ще бъде размерът. Вие казвате, ще бъде над размера на персоналната пенсия, но да се видят разчетите, които сте направили за парите, които се отпускат – не са много на фона на целия държавен бюджет – какъв ще бъде размерът на социалната помощ. Хубаво е, че предвиждате тя да се отпуска за една година, за да може всеки път да се сравнява и да се види каква е нуждата, за да може социалните служби да проверят наново какво става с това дете и по този начин да държат контакт с него. Обикновено голяма част от децата, които са без родителите, имат връзка с хората от социалните служби, но не всеки път имат тази пряка връзка. Ще гласувам на първо четене „за“. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Колеги, други изказвания?
Искам да кажа няколко думи. В представянето на Законопроекта министър Бисер Петков заяви, че тази инициатива е стартирала след като омбудсманът на Републиката Мая Манолова е идентифицирала този проблем. Аз обаче, за честта на пагона, искам да спомена и адвокат Златина Хаджипанайотова, която първа постави този въпрос с коректната бележка, че тя има такива деца, но отпада заради подоходния критерий, но не заради своите деца повдига този въпрос, а за останалите. Исках това да се чуе, защото това според мен е изключително важно.
На следващо място, правилна е стъпката да бъдат извадени персоналните пенсии от Кодекса за социално осигуряване, които не са свързани с трудова дейност. Много добре знаете, че има и други пенсии, които не са свързани с осигурителен стаж и нямат нищо общо с осигуряването, имам предвид социалните инвалидни пенсии – за тях има предвиден текст в Закона за хората с увреждания. Вероятно в бъдеще време ще се тръгне и в тази посока и по този начин трансферът, който прави Министерството на финансите към държавното обществено осигуряване, ще бъде редуциран, така че това са стъпки в правилна посока.
Аз обаче още веднъж искам да повдигна въпроса за доходния критерий. Вярно е, че в българското законодателство е прието подпомагането да бъде диференцирано, тоест най-нуждаещите се да получат подкрепа от държавата. Вярно е обаче, че има и изключения например за хората с увреждания, когато става въпрос за месечни помощи. Може ли да бъде направен разчет и да отпадне подоходният критерий за тази група, която е изключително социално чувствителна? Това са сираци, като 600 от тях са кръгли сираци от тези, за които говорим.
Въпросът ми е: можем ли да обсъдим между първо и второ четене колко ще струва такъв подход и за тази група да няма подобен критерий, още повече че вече има изключения в Закона за семейните помощи? Благодаря.
Господин Министър, слушаме Ви.
МИНИСТЪР БИСЕР ПЕТКОВ: Благодаря Ви за очертаващата се подкрепа на Законопроекта.
Прав сте, доктор Адемов, че ако трябва да сме точни, нещата тръгнаха от писмото на дядо Коледа, както беше наречена госпожа Златина Хаджипанайотова, която по доста вълнуващ начин постави този свой проблем, разбира се, пречупен през проблема на доста други в сходно положение и след това беше кампанията, след това беше и инициативата на Министерството на труда и социалната политика.
Това, което искам да уточня, е, че Законопроектът, когато беше разработен и представен за публично обсъждане, не предвиждаше доходен критерий, тоест бяха стъпили на изключенията, които ги има в Закона за социалното подпомагане и в Закона за семейните помощи за деца, но в съгласувателната процедура при одобряване на финансовата обосновка становището на Министерството на финансите беше точно това, че правилото е, че отпускането на месечни помощи в преобладаващата си част са свързани с доходен критерий и следва да бъде приложен и в този случай.
Затова във вида, който е приет от Министерския съвет, Законопроектът предвижда доходни критерии при отпускане на тази помощ.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Други изказвания, колеги? Не виждам.
Подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за семейни помощи за деца.
Който е съгласен да бъде подкрепен, моля да гласува.
За – 20, против и въздържали се – няма.
Благодаря Ви, колеги, такъв Законопроект наистина заслужава пълна подкрепа.

Преминаваме към трета точка:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ПРЕДПРИЯТИЯТА НА СОЦИАЛНАТА И СОЛИДАРНА ИКОНОМИКА, № 802-01-30, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 6 АВГУСТ 2018 Г. – първо гласуване.
Госпожо Заместник-министър, имате честта да представите този законопроект.
ЗАМ.-МИНИСТЪР СУЛТАНКА ПЕТРОВА: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми народни представители, уважаеми гости, уважаеми господин Министър! Ще се опитам да бъда по-кратка и ще акцентирам върху най-важните според мен неща.
През последните години социалната икономика се превърна в една от водещите политики в Европейския съюз, както и в център на социалния дневен ред за цяла Европа. За България социалната икономика е нова политика. През 2012 г. Министерският съвет прие Национална концепция за социалната икономика, която се изпълнява в двугодишни планове за действие.
С цел преодоляване на съществуващите дефицити в Министерството на труда и социалната политика си поставихме спешната задача да разработим такъв закон за предприятията от социалната и солидарна икономика.
Законът дава дефиниции за социалните предприятия, за социалната и солидарна икономика, предлага критерии за идентифициране на социалното предприятие, съобразно европейските и национални практики. Предлага конкретни мерки за развитие на социалните предприятия, предлага развитие на капацитет, образование, обучение, квалификация, преквалификация, дава механизъм за финансово и ресурсно насърчаване не само чрез финансирани от европейски проекти, но и други финансови инструменти. Заложено е изработване на марка, продукт на социалното предприятие, включено е информационно естетическо обезпечаване – електронна платформа, която предвиждаме да направим, очертава участниците в структурите, техните отговорности, както и упражняването на контрол и мониторинг.
Очакванията са Законът за предприятията от социалната и солидарна икономика да допринесе за по-добра среда за развитие на социалната икономика в България. Законът ще подпомогне по-бързото и добро социално включване и по-доброто качество на живот на уязвимите групи в българското общество. Тук искам да подчертая, че най-сериозният икономически показател за ползите от социалната икономика ще са спестените публични средства за социални помощи, както и средствата, които отделяме за безработица.
Законът дава дефиниции, урежда отношенията, реда и условията по които трябва да функционират социалните предприятия. Набелязани са и много мерки за насърчаване.
Целта на Закона за предприятията от социалната и солидарна икономика е развитие на социалната и солидарна икономика по специални правила; подобряване на достъпа до заетост, обучение, квалификация, преквалификация, намаляване на социалното неравенство. Насърчаването ще бъде чрез създаване на национален регистър на Република България за социалните предприятия, създаване на електронна платформа, на сертификационна марка, създаване на механизъм за подкрепа, възможност на различните форми за сътрудничество, даване на възможност за право на строеж върху частна общинска собственост съгласно Закона за общинската собственост, ползване на имоти и вещи, части на общинска собственост, след решение на общинския съвет за не повече от десет години.
Целта на Закона е създаване на цялостна екосистема, обхващаща целия цикъл от признаването на социалното предприятие до неговия мониторинг и контрол.
Социалната икономика в Европейския съюз е много важна както за хората, така и за икономиката. Тя осигурява платена заетост на повече от 14 милиона души от работещото население. Насърчителните мерки, на които сме обърнали внимание, се отнасят до всички субекти на социалната икономика, регистрирани по Закона за предприятията от социалната и солидарна икономика, Закона за кооперациите, Закона за юридическите лица с нестопанска цел. Тези насърчителни мерки ще дадат възможност за повече социален диалог между субектите и държавните администрации и, разбира се, общи инициативи при изпълнение на плана за социалната икономика; подобряване на асоциирането им чрез създаване на електронна платформа. Тук бих искала да акцентирам върху прозрачност, ефективност, конкурентоспособност, разширяване на пазарния дял; предоставяне възможност за обучение, споделяне на добри практики, модели; предоставяне на цялостна информация за развитие на сектора; даване възможност за колективно пазаруване; подобряване връзките между предприятията.
За социалните предприятия, регистрирани по този закон, предлагаме консултиране както на предприятия, които стартират, така и на тези, които вече са стартирали; обучителни програми, създаване и поддържане на сертификационната марка „произведено от социално предприятие“, с което се цели потребителите да правят своя избор, имайки предвид социалния принос на самото социално предприятие. Създаване на национален център на социалните предприятия в България с цел да се предотвратят и ограничат възможностите за самоопределяне или заблуда на потребителите, на финансовите институции или на други администрации, че дадено предприятие притежава характеристики на социално, ако то не е такова.
Със Закона създаваме и социални предприятия клас А, които имат значителна социална добавена стойност, тоест те инвестират изключително много средства за реализиране на социалните цели или наемат голям брой от уязвимите групи.
На тези предприятия се предоставят следните насърчителни мерки: право да кандидатстват при облекчени условия за учредяване, право на строеж, финансово подпомагане за обучение на работниците от уязвимите групи. Тук искам да спомена и още няколко насърчителни мерки: разширяваме обхвата на Фонд „Социална закрила“ и социалните предприятия ще могат да кандидатстват за финансиране на проектен принцип; в Закона за корпоративното подоходно облагане предоставяме на инвеститорите в социалните предприятия предимства по отношение на данъчното облагане. В момента полагаме много големи усилия за възможности за съвместна работа с Българската банка за развитие и не на последно място ще очакваме и финансиране от европейските фондове.
Със Закона за предприятията от социалната и солидарна икономика изпълняваме Програмата на българското правителство 2017 – 2021 г., където в цел 41 е подобряване качеството на живот на групи от населението чрез развитие на социалната икономика и чрез социално отговорни бизнес практики, както и мярка 151, където е заложено да формира качествен индикатор от близо 2% от брутния вътрешен продукт на страната за развитие на социалното предприемачество. Благодаря Ви, господин Председател.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Заместник-министър.
Колеги, имате думата, заповядайте.
ГАЛЯ ЖЕЛЯЗКОВА: От парламентарната група на Политическа партия ГЕРБ подкрепяме инициативата за внасянето на този законопроект. Както каза и заместник-министър Петрова, той е залегнал в управленската програма и това е доказателство, че ние изпълняваме всяка една точка, заложена в нея.
В момента темата за социалното предприемачество е много актуална, много сериозно е навлязла в Европейския съюз и се забелязва завидна инициатива и в България. Считаме, че с внасянето на този законопроект наистина ще се направи добра нормативна база, с която могат да функционират тези социални предприятия.
Предполагам, че ще водим дебати между първо и второ четене, но наистина това е нещо, което ще допринесе много да помогне на този бранш, защото ще им даде възможност за разширяване на дейността на взаимоотношенията с администрацията, както и ще им помогне да изяснят различни възникнали неясноти при тяхната работа.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Реплика?
Заповядайте, господин Недялков.
МИЛКО НЕДЯЛКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, Заместник-министър, колеги!
Уважаема колежке, бихте ли ми посочили кои са моментите в този закон, които са мотивите на солидарност? Говорим за социална икономика, има социални предприятия в него, клас А, клас А+. Кои са в Закона моментите, които говорят за солидарност, защото в Закона се казва, че е Закон за солидарната и социална икономика? Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Други реплики? Не виждам.
Госпожо Желязкова, заповядайте.
ГАЛЯ ЖЕЛЯЗКОВА: Самият Законопроект не е пред мен, извадила съм си точки от мотивите, но наименованието на Закона е Закон за предприятията на социалната и солидарната икономика. Това са неща, които вървят взаимно свързани, затова не мога да разбера откъде идва Вашето питане, защото социалното предприемачество само по себе си излъчва солидарност. Това че правителството подпомага социалните предприятия означава, че подпомага и солидарността.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Господин Недялков, дуплика? Няма.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Сигурно съм пропуснал нещо или не съм разбрал. Тези така наречени социални предприятия ще бъдат частни или държавни? От частника ще търсим, макар и по желание, социална насоченост, социални функции? От предприемача, който в пазарната икономика има по дефиниция целта да печели пари, да развива бизнеса си? Не става ли едно раздвоение? Не знам. Мисля, че до този момент минаваме на първо четене без дебат по този закон.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Шопов.
Преди това искам да направя един коментар. Това е нов Закон, поздравления за това. Отдавна има идея за такъв закон. От 2012 г., когато е приета Националната стратегия за социална и солидарна икономика, е казано, че 2% от брутния вътрешен продукт трябва да бъдат като дял от социалната и солидарна икономика, което означава при над 100 милиарда брутен вътрешен продукт – сещате се за какви пари става въпрос. Така че философията, господин Шопов, на социалната икономика е да не реализира печалба, или тази, която са я реализирали, да я инвестират за социални цели, за социални инициативи.
По-важното е, че като че ли се налага становището, вероятно сте забелязали, аз отдавна следя тази тема, че сме искали становище от Националния съюз на трудовопроизводителните кооперации. Тук е господин Баласопулов – той ще ни каже и няколко думи по този въпрос.
Знам, че има две становища на Икономическия социален съвет и за информация сме ги предоставили на народните представители, защото в тяхното становище също има интересни коментари и предложения.
Поискали сме становище и от Балканския институт по социална политика. Господин Иван Нейков също има интерес към тази тема от доста време. Направил съм това с цел да улесним Комисията, защото това е нов Законопроект и всякакви идеи на практика са приемливи. Това е рамков закон и дано той да бъде работещ. Всички искаме това.
Имам въпроси, които са и въпроси на Националния съюз: каква е разликата между социална, солидарна икономика и социално предприемачество, защото по принцип има разлика между тези понятия? В Закона е дадено общо обяснение на социална икономика и на солидарна икономика като цяло. Двата регламента всъщност са част от нашето законодателство и са с преимущество, независимо от това какво сме приели като законодателна уредба или не. В следващия момент, когато Европейската комисия проконтролира нашето законодателство, вероятно ще се наложат някои бележки. В този смисъл, смятате ли, че е необходимо прецизиране на дефинициите за социална икономика, социално предприемачество, солидарна икономика?
Аз знам отговорите, но задавам въпроса, за да стане ясно какво е Вашето мнение и защо сте решили да преминете към този начин на регламентиране. Освен това ще Ви помоля да поправим изречението по някакъв начин, защото почти всички закони в България започват с изречението „Този закон или Законът урежда обществени отношения“. Тук сте написали някакво словосъчетание, което определено не ми допада терминологично, не говоря за смисъл. „Урежда свързани отношения“. Естествено, че става въпрос за обществени отношения, които са свързани с това. Това обаче е най-малкият проблем, просто дразни ме, спъва се в погледа ми този текст.
Реплики имате ли, колеги? Не виждам.
Други изказвания?
Да дадем думата и на господин Баласопулов, за да може след това да вземете отношение по всички въпроси.
Заповядайте.
СТИЛИЯН БАЛАСОПУЛОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Министър, уважаеми гости! Председател съм на Националния съюз на трудовопроизводителните кооперации в България. Говоря като участник, въвлечен, така да се каже, в сферата на социалната икономика. Кооперациите, които ние представляваме, са с над 120 години традиция. Темата ни касае много пряко.
Участвахме в работната група по отношение на подготовката на Закона и някои неща може би останаха недоизяснени. В този смисъл искам да обобщя нашето мнение, че Законът е абсолютно необходим дори може би трябваше малко по-рано да влезе в действие, тъй като социалната икономика съществува. Има дори институти и така нататък, а понятията тепърва ще бъдат изяснявани.
По отношение на терминологията, мисля, че нещата трябва да се прецизират. Нашето мнение е, че социалната и солидарна икономика, ако вървят в пакет, може да има известен дисонанс, тъй като в България никъде другаде нормативно не е употребено понятието „солидарност“ с икономика. Мнението ни е, че трябва да се прецизират някои неща, свързани с участниците в Закона и да е по-ясна рамката на неговия обхват. Това е едното.
Най-важната ни бележка, това, което най-много ни смущава, е, че тъй като това е социална икономика, от Закона виждаме, че участниците са хора от най-различни социални групи. Говорим не само за хора с увреждания, уязвими групи, трайно безработни, бивши затворници, наркомани и така нататък. Това е една голяма група. Предприятия, основани и работещи основно с такива участници, трудно може да очакваме, че ще имат печалба, че ще бъдат ефективни. Дори и сега много от кооперациите за хора с увреждания, за които ние сме най-големият работодател, трудно формират печалба.
От друга страна, без подкрепа на държавата, по-сериозна подкрепа, отколкото според нас е в Закона, трудно ще сработи този закон. Няма да постигнем резултат. Целта е отрасъл, който е много значим и който в бъдеще има голям потенциал, да бъде подпомогнат. Мерките, които госпожа Петрова представи, са необходими, но според нас не са достатъчни.
Трябва да има повече подкрепа по отношение на Закона за корпоративното подоходно облагане. Защо ако тези предприятия ползват печалбата, която не знаем дали ще я имат, да не бъде освободена? Защо например в Закона за обществените поръчки също да не намерят място под някаква форма? Нашето становище е, че тези предприятия трябва да бъдат подпомагани много повече от държавата, отколкото от местната власт. Тъй като ние искаме да има прозрачност и яснота, това е нов сектор, който ще се развива. Оценяваме регистъра, който се прави, но според нас трябва още една стъпка – да се създадат обективни индикатори за статистическа отчетност към Националния статистически институт. Ако този отрасъл не влезе в полезрението на държавата, ако няма анализи на сравнително ниво с цялата българска индустрия и икономика, считаме, че отново можем да влезем в дебати доколко са обективни критериите и така нататък. Регистърът ще направи своите анализи, но мислим, че това е най-доброто – в Статистическия институт. Този сектор трябва да излезе на светло. С една дума държавата трябва да подкрепи повече и да има яснота и отчетност. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: По отношение на регистъра трябва да се говори с другите регистри, да бъде част от електронното правителство.
Заповядайте, госпожо Петрова, сега имате възможност да отговорите на въпросите.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР СУЛТАНКА ПЕТРОВА: Господин Председател, Вие много добре казахте, че тази видимост на социалната икономика в България вече наистина има голямо значение.
Бих искала да кажа няколко неща. Когато започват да се задълбочават дебатите, явно става въпрос за пари. Искам да кажа, че в Министерството на труда и социалната политика положихме изключително много усилия, за да намерим различни инструменти, чрез които могат да се подпомагат социалните предприятия в България. Затова казах, че тези разговори не са приключили, ние продължаваме да търсим начин и възможности, чрез които социалната икономика в България да бъде подпомогната.
Изключително важно е хората, които създават социални предприятия, да имат сигурност. Не е от значение само да се създадат социални предприятия, а да има устойчивост във времето. Това е нашата цел и вървим в тази посока.
Що се касае до социално, солидарно и така нататък, бих искала да кажа, че в оценката на въздействие много точно е акцентирано защо сме се ориентирали да направим Закона и социален, и самото име да бъде такова. Социалната икономика е нова икономика, на базата на която ние търсим социалния ефект. Голяма част от средствата, които се получават от такова производство, се инвестират в социални цели.
Положихме много усилия, за да включим тук всички уязвими групи, включително и родителите, отглеждащи деца с увреждания. Направихме анализ на тези уязвими групи и се постарахме всеки да бъде включен, за да може да има шанс освен да участва в програмите, за обучение, за включване в работа, квалификация и преквалификация, всички хора от уязвимите групи да имат по-голяма възможност и по-лесен достъп до обучение, образование и до пазара на труда.
Що се касае до това, което господин Баласопулов каза, изключително много съм благодарна за комуникацията ни и добрата работа. Бих искала да кажа, че ако има възможност Министерството на финансите да отпусне допълнителни средства, и общините, ще бъде прекрасно
Що се отнася до статистиката – имаме вече такива разговори. Разбира се, когато започнем и изработим електронната платформа, която наистина ще затвори тази екосистема, надявам се да имаме изключително добра визия къде сме и какво искаме да постигнем. Разбира се, това без статистика няма как да се случи. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Петрова.
Колеги, други въпроси и коментари?
Господин Недялков, заповядайте.
МИЛКО НЕДЯЛКОВ: Запознал съм се със Закона доста подробно. Взимам един пасаж от Вашето изказване, господин Председател, този закон е твърде рамков, защото вътре в него няма финансово обезпечение. Тъй като няма никакво финансово обезпечение или гаранции на държавата, за да тръгне тази икономика. За да тръгне една икономика, независимо каква е, тя трябва да има някакъв капитал. Един предприемач, който сега тръгва, няма да отиде и да прави социално предприятие, от което да няма печалба.
Моето разсъждение е в крупен план. Да, изпълнява се предизборна програма, изпълняват се много неща, но зад това не стои ресурс. Погледнете в Закона, давам пример. Там се говори единствено „на социалните предприятия да се отпуска частна общинска собственост“. Никак не е малко, но само. Преди това текстът, знаете ли какъв е, Вие го казахте: общините могат, а могат и да не могат. Само общинска собственост, а защо не и държавна? Колко пустеещи държавни имоти има, които могат да се вкарат в социални предприятия. Тук държавата чрез министъра на труда и социалната политика как помага? Насърчава диалога с другите държавни институции – помня текстовете почти наизуст.
В този закон има и още нещо, което ще ме накара на този етап да се въздържа. Ако последват добри предложения, също ще участвам в дебата и на второ четене.
Погледнете един от основните членове – чл. 5. „Субекти на социалната и солидарна икономика са: кооперациите, неправителствените организации и социалните предприятия“. Първите две нататък отпадат. Говоря за прецизен юридически текст. Разбирам, че Вие сте го готвили, приветствам Ви. Това е наистина Закон, по който трябва много да работим.
От тук нататък, до края нито някъде е казано, че неправителствените организации са социални предприятия, нито нещо такова. Няма го. (Реплики.)
Искам да кажа, че след като те са субекти на социалната и солидарна икономика, къде са те по-назад в текста на Закона? Няма ги. Те ще участват ли в регистъра? От друга страна, тази двойнственост на понятията „социални предприятия независимо от тяхната форма“. Веднъж са изведени като отделни субекти на социалната и солидарна икономика, а след това те влизат в понятието „социално предприятие“. Така разсъждавам, защото в края на краищата един закон да е работещ, трябва да има яснота на понятийния речник. Нека да изясним тези неща, защото това наистина е рамков закон.
Хубаво е, че обществото започва да мисли за социалната и солидарна икономика и аз неслучайно правя разлика между двете неща. При солидарност трябва да има и друг субект – спрямо кого си солидарен, с кого си солидарен. Това са мои разсъждения на първо четене и Ви казвам, лично аз, не ангажирам никой, ще се въздържа на първо четене. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Недялков.
Ще се опитам да Ви репликирам в частта, в която казахте, че публичните финанси трябва да подпомагат предприятията на социалната и солидарна икономика. Мисля, че точно обратното трябва да се случва.
По начина, по който трябва да действат предприятията на социалната и солидарна икономика, как трябва да бъдат финансирани? По какъв начин те трябва да развиват своята дейност? Кои трябва да бъдат субектите на социалната и солидарна икономика? Мисля, че има достатъчно инструменти – такъв например е Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“. Знаете, че имаше няколко схеми по Оперативната програма, които подпомагаха предприятията на социалната и солидарна икономика. Не мога да разбера смисъла на този закон, като натоварим държавата да бъде донор на тези предприятия. Едва ли тези хора, които са субекти на социалната икономика, искат това. Те искат облекчение, искат сътрудничество, искат реален диалог с институциите в държавата. Ако този рамков закон даде възможност за опосредстване на тези отношения, добре. Иначе, с понятията ще се оправим. Това е най-малкият проблем. Мисля, че същността е това: държавата да налива пари там, колкото и както да е, или да даде възможност на тези предприятия да произвеждат социален продукт на базата на иновации, на базата на технологии. Защото тези хора, които са изброени като субекти на социалната и солидарна икономика, са носители на такъв потенциал. Аз така разбирам нещата. Вероятно има и други разбирания по този въпрос.
Заповядайте, господин Недялков, ако искате да отговорите?
МИЛКО НЕДЯЛКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, гости! Прав сте в това, което казвате, но донякъде. Защо моето разсъждение е такова?
Защото и сега наистина има програми дори в момента и аз мога да посоча примери, където по някои от програмите на Социалното министерство се използват плащания за труд, за други неща, за хора, които работят в социални предприятия, на хора с увреждания, на хора от уязвими групи и така нататък. И сега това го има.
Ако искаме да изведем – аз не казвам държавата да налива ресурс. Заместник-министър Петрова преди малко каза, че Българската банка за развитие също може да подпомага дейността на социалните предприятия. Да, но това пък в Закона го няма. Ние не го регламентираме. Моето разбиране е такова: ако ще се тръгне на тези 2%, които са заложени в Националната стратегия от 2012 г., тогава ще трябва да видим каква е ролята именно на държавата. Иначе с приемането на този закон ние поставяме една рамка, в която те ще се движат, ще бъдат в регистър, ще бъдат във всичкото. Ще има и една подреденост, но дали системата ще работи, това е друг въпрос. Плюс това, говорим за уязвимите групи. Знаете ли колко могат да преобърнат нещата, ако се направят социални предприятия в преработващата промишленост, но това е моя идея.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин Недялков.
Господин Шопов, заповядайте.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Аз ставам все по-скептичен. От начало за мен се биеха понятията „стопанска инициатива, стопанска дейност“ и социалното. Не виждам как ще се съвместят. Винаги съм претендирал, че в България съм първият християндемократ, а в християндемокрацията – класическата, стои понятието „социално- пазарна икономика“, но всичкото минава през разпределителността и възможностите на държавата. Стопанските субекти са си стопански. И да им се поставя такава двойнственост като изискване и по дефиниция вече нещата се объркват и отиват с главата надолу.
В тази връзка в началото на прехода имаше едни фамозни фигури – кооперациите. Помните ли какво отнесоха от обществените блага и държавното богатство кооперациите дори с една форма, която беше още по-уникална – студентските кооперации, освободени от данък оборот върху акцизни стоки особено и студентски кооперации, които бяха студентски, и бяха социални, и това бяха форми на социална „пазарна“ икономика?
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Господин Шопов, да се съсредоточим върху Закона. Навремето беше сложно.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Напомням! Това са мои разсъждения. Ще ми дойдат още доводи в тази връзка. Но бизнесът и предприемачите опищяха света със задълженията да приемат социално слаби и казаха: да не влизаме в ролята на държавата. Спомняте си, съвсем скоро беше това и те бяха абсолютно прави.
И аз си представям 2% от икономиката – още отсега някои хора точат зъби да се пишат като социални предприятия. Най-лесното нещо е едно предприятие да свърши на нула и да не генерира печалба. Такива бизнесмени бол, само и само да чопнат някой общински или държавен терен.
Господин Недялков, малко ли е тази подкрепа от държавата при тази стагнация? Вече я няма тази яма в грабене на държавни и общински терени. Отново да им падне тази възможност – общините можели, дайте да задължим общините да заделят последните останали им общински терени, че някой решил да прави хаир на нуждаещите се.
Не знам как ще реагира министърът на финансите, на който му се вменява едва ли не задължението да направи преференции. Ние не правим преференции, за да не нарушим ставката на ДДС за хляб, учебници и най-необходими неща, а сега ще започнем да освобождаваме. Това означава данъчни преференции или да намалим ставката на печалба на такива предприятия. Пак Ви казвам, може да се измисли нещо подобно, но нещата са в страшно суров вид, много противоречиви и се пускат на юнашко доверие. Такива закони в толкова груб вид на второ четене, ще каже някой, тогава ще мислим, ще пипнем, ще променим няма да станат, защото е сбъркана философията. Така го виждам аз.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Шопов.
За наша радост голяма част от Вашите притеснения ги няма в Закона.
Господин Баласопулов, заповядайте.
СТИЛИЯН БАЛАСОПУЛОВ: Господин Председател, тъй като кооперациите бяха засегнати много директно, и аз съм единственият представител, бих искал да попитам: когато бяха ликвидирани тези кооперации, спряха ли тези явления? Защото са били кооперации, това ли е причината да се получат тези неща? Кооперациите, признато и от ООН, са най-демократичната форма на управление. Решават се от всички, всеки има един глас, независимо от участието и са признати като най-демократичната и пряка форма.
Освен това тук не говорим държавата да дава пари, ние говорим да им подаде ръка. Знаете ли, че в момента кооперация за хора с увреждания, е освободена от данък печалба. Въпросът е формират ли такъв данък предприятия, в които над 50% реално са хора с увреждания, които трябва обаче на пазарен принцип да произведат, да продадат и ако им се продаде продукцията да платят заплати? Има ли по-трудни участници в икономиката от тези кооперации, които по право трябва да бъдат в този закон? Има много неща, които са деформирани като мнение в обществото.
Искам да не се бърза с констатации. Думата „кооперация“ е с над 125 години история в България и неслучайно тя е останала и сега. Смятаме, че отново има своето място.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Колеги, мисля, че станаха ясни отделните позиции.
Подлагам на гласуване Законопроект за предприятията на социалната и солидарна икономика.
Който е съгласен да бъде подкрепен Законопроектът, моля да гласува.
За – 13, против – няма, въздържали се – 6.
Благодаря Ви, колеги, за представянето и за участието в дискусията.

Преминаваме към последната точка:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АВТОРСКОТО ПРАВО И СРОДНИТЕ МУ ПРАВА, № 802-01-31, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 13 АВГУСТ 2018 Г. – първо гласуване.
Ще ни го представи господин заместник-министъра на Министерството на културата, господин Румен Димитров.
Заповядайте, господин Димитров, да представите краткия вариант на Вашето представяне. Ние не сме водеща комисия, но трябва да бъде обсъден и в нашата комисия.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР РУМЕН ДИМИТРОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители!
В предлагания Законопроект се въвеждат нови възможности за свободно използване на писмени произведения от незрящи лица или лица с физически увреждания, които възпрепятстват четенето или боравенето с печатни материали. Допуска се изготвянето на копия в алтернативен формат, достъпен за лицата с увреждания, брайлов шрифт, едър шрифт, адаптирана електронна книга, звукозапис на съдържанието на писмено произведение, тоест аудиокнига, радиопрепредаване и други.
Конкретните начини на използване, чрез които е допустимо да се изготви копие в достъпен формат, са лимитивно изброени. Действията, чрез които създадените копия могат да се представят на лица със съответните увреждания, също са предмет на изчерпателно изброяване. Копията в достъпен формат могат да се изготвят пряко от лицето с увреждания, от негов асистент или от организации, които са уведомили министъра на културата, че ще извършват такава дейност. Като такава организация законът предвижда, за да могат да работят, именно юридически лица с нестопанска цел за осъществяване на обществено полезна дейност, народни читалища, библиотеки, специалните училища за обучение и подкрепа на ученици със сензорни увреждания – увреден слух или нарушено зрение.
На интернет страницата на Министерството на културата се публикува списък на организациите, депозирали уведомление, а тези от тях, които и към момента на влизане в сила на Закона извършват такава дейност, подават уведомлението в тримесечен срок. За тези организации е предвидено задължение да гарантират спазване на неимуществените авторски права, да предотвратяват неоторизираното използване, от една страна, на лица, които не страдат от увреждане по смисъла на Закона, или по начини, извън допустимите от Закона. Записано е и задължение за предоставяне на информация относно наличния каталог на копия в достъпен формат, поддържан от съответната организация.
Важно място заемат и разпоредбите, които предвиждат, че организации със седалище в Република България могат да предоставят копия в достъпен формат на лица с увреждания от други страни – членки на Европейския съюз, а лица с увреждания или организации от Република България имат право да получат копие в достъпен формат или достъп до такова копие от други държави – членки на Европейския съюз. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Колеги, имате думата.
Не виждам изказвания.
Колегите ми подсказват, че отсъстващите колеги са заявили подкрепа за предложения Законопроект.
Който е съгласен да бъде подкрепен предложения Законопроект, моля да гласува.
За – 20, против и въздържали се – няма.
Консенсус – приема се Законопроектът.
Колеги, благодаря Ви.
Закривам заседанието.
(Закрито в 16,30 ч.)






ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Д-Р ХАСАН АДЕМОВ



Стенограф:
Стефка Аличкова