П Р О Т О К О Л

№ 26

от проведено редовно заседание на Комисията по труда, социалната и демографска политика на 26 септември 2018 г.

---

ДНЕВЕН РЕД:

Точка единствена – Дискусия по повод искане на Инициативен комитет и внесена Петиция за отмяна на § 6, ал. 1 от Преходните и заключителните разпоредби на Кодекса за социално осигуряване, както и относно възможности за промяна размера на пенсиите за осигурителен стаж и възраст чрез механизмите на осъвременяването, индексирането и преизчисляването на пенсиите.

Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по труда, социалната и демографска политика и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,30 ч. и се ръководеше от председателя на Комисията господин Хасан Адемов.

* * *

ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Добър ден, колеги!
Откривам редовното заседание на Комисията по труда, социалната и демографска политика.
Предлагам следния дневен ред:
Точка единствена – Дискусия по повод искане на Инициативен комитет и внесена Петиция за отмяна на § 6, ал. 1 от Преходните и заключителните разпоредби на Кодекса за социално осигуряване, както и относно възможности за промяна размера на пенсиите за осигурителен стаж и възраст чрез механизмите на осъвременяването, индексирането и преизчисляването на пенсиите.
Който е съгласен да бъде подкрепен така предложеният дневен ред, моля да гласува.
За – 17, против и въздържали се – няма.
Приема се с консенсус.
Колеги, благодаря за участието в днешното заседание. Най-напред искам да благодаря на министър Бисер Петков, на господин Ивайло Иванов, на господин Лазар Лазаров, на всички представители от Инициативния комитет, а и на всички от пенсионерските организации в България, многобройни пенсионерски организации – няма как да ги поканим. Заседанията на Комисията са публични, така че който желае, може да присъства.
Поканили сме на това заседание председателя на Комисията по правни въпроси. Господин Данаил Кирилов в момента провежда заседание на Правната комисия, но има техни представители, както и има представители на Комисията по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите.
Идеята за провеждане на тази дискусия в Комисията по труда, социалната и демографска политика е, от една страна, предложението на Инициативния комитет. Знаете, че в рамките на това лято е внесена Петиция от 245 листа в Народното събрание. Оригиналът е при председателя на Народното събрание с пет искания, които са отбелязани в документите, с които разполагат всички. Те ще имат възможността сега да представят исканията.
В един от материалите, който притежаваме, се твърди, че Комисията не е разгледала и предишно такова искане – нещо което не отговаря на истината и веднага Ви го доказвам: редовно заседание на Комисията по труда, социалната и демографска политика на 28 септември 2016 г., от 14,30 ч. Дневният ред е: дискусия на тема „Възможности за промяна на размера на пенсиите от трудова заетост чрез механизмите на осъвременяването, индексирането, компенсирането и преизчисляването на пенсиите“. Такава дискусия е проведена през 2016 г. в тази зала, но това е по-малкият проблем, не е толкова важно.
Другото, което искам да кажа е, че Комисията, и всички комисии на Народното събрание, изготвят становище по внесени законопроекти или проекти за решения. Становища по меморандуми – няма как на нормативно основание, но така или иначе е важно да се проведе тази дискусия, важно е да се проведе в този състав, за да може да има публичност, за да може да има прозрачност на исканията на пенсионерските организации и, от друга страна, да има възможност да се чуят мненията на институциите, а в момента, в който има внесено предложение в Народното събрание под формата на нормативен акт, ние сме задължени да излезем със становище, което да бъде разгледано в пленарната зала.
Практиката показва, че най-често тези дискусии вървят успоредно с бюджетната процедура, която тече впрочем в момента. Аз искам да благодаря на колегите, че се отзоваха на тази комисия, защото мисля, че сега е времето когато тече бюджетната процедура, да се анализират всички аспекти, законовите възможности за реализиране на исканията, финансовите параметри на тези искания, за да може да е ясно кое може да бъде постигнато, кое може да бъде постигнато на последващ етап.
Предлагам следната процедура: най-напред да дадем думата на вносителите на Петицията в рамките на 10 минути да представите Вашите искания, след това ще дадем възможност на институциите, на народните представители, и на всички, които желаят да участват в тази дискусия. Молбата ми е да бъдем на високата на отговорностите на тази дискусия, да можем да чуем всички мнения, които са известни и не толкова известни по този проблем, за да могат и институциите да бъдат улеснени при вземането на решение.
Благодаря още веднъж от името на Комисията, на пенсионерските организации, на ръководството на Министерството на труда и социалната политика, на Националния осигурителен институт за участието в тази дискусия, разбира се, и на другите комисии, които са споменати в тази петиция.
След този кратък увод, давам думата на господин Върбанов да представи Петицията пред народните представители.
Заповядайте, господин Върбанов.
ВАСИЛ ВЪРБАНОВ (Председател на Инициативния комитет): Благодаря, господин Адемов.
Уважаеми господин Адемов, уважаеми господин Министър, уважаеми дами и господа народни представители! В последно време в средите на българските пенсионери зрее огромно напрежение, търпението за което може да излезе извън контрол. След редица експерименти с реформите в пенсионното осигуряване, по-голямата част от пенсионерите живеят в условия на мизерия, бедност и лишения от най-необходимото за нормален живот. Над два милиона пенсионери по официални данни на НОИ от 31 март тази година, са със средна пенсия от 321 лв., каквато е линията на бедността. Определено разочарование в пенсионерските среди предизвика и обстоятелството, че в Средносрочната бюджетна прогноза за периода 2019 – 2021 г. не са заложени нови политики и идеи в областта на пенсионното дело, които да водят до чувствително увеличаване на пенсиите на българските граждани.
Взетите решения по социалната политика за отделни групи от обществото са на принципа на гасене на пожари. Счита се, че за пенсионерите, актуализацията на пенсиите с 3,8% за 2018 г. и обещаните 5,7% за 2019 г. при драстично повишение на цените на услугите и продуктите от първа необходимост, тези мерки са достатъчни. Те са козметични и са твърде далеч от кардинални решения за устойчиво и чувствително нарастване на пенсиите. Към това следва да се добави, че някои от взетите решения, като например Великденските надбавки, се възприеха като дискриминационни по отношение на пенсионерите, за които те не се отнасят. Със символичното подпомагане само на част от пенсионерите се пренебрегнаха основни принципи на пенсионната система, каквито са принципите за справедливост и равнопоставеност.
Несъобразяване с тези принципи е и другата крайност в решенията за пенсионната система. В нарушение на Конституцията на Република България, на закони и международни конвенции, вече много години се прилага нормата, заложена в Кодекса за социално осигуряване, в съответствие с която се ограничава максималният размер на пенсиите. В тази насока е и чл. 13, ал. 1, т. 6 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица, който гласи, че „Не се облагаеми доходите за задължителното осигуряване в България и чужбина“, както и чл. 6, ал. 2 от КСО, който изисква „осигурителните вноски да включват доходите от трудова дейност”.
По силата на § 6, ал. 1 от Преходните и заключителните разпоредби на Кодекса за социално осигуряване за така нареченият таван на пенсиите, който от 1 януари 2019 г. ще се прилага само за тези пенсионери, пенсионирани до 31 декември 2018 г., а останалите – десетки хиляди български пенсионери – ще бъдат ощетени и подложени на дискриминация.
Още по-несправедливо е, че това ограничение засяга граждани, чиято трудова дейност е била съпроводена с голямо физическо и психическо натоварване и риск за техния живот и здраве, които поради характера на извършваната от тях работа са получавали по-високи възнаграждения и са имали по-големи отговорности. Това са миньори, летци, служители от ръководство „Въздушно движение“, военнослужещи, моряци, водолази, енергетици, химици, служители от службите по обществения ред и сигурността, от правораздавателните и правозащитните органи, учени, инженери и други. Като пенсионери тези граждани сега понасят последствията от своята напрегната трудова дейност. Мнозина от тях си отидоха огорчени твърде рано от този свят и не дочакаха отпадането на тавана на пенсиите.
В изпълнение на конституционната повеля, че сдруженията на гражданите служат за задоволяване и защита на техните интереси, на 21 февруари 2018 г. в съответствие със Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, на събрание на пенсионери подехме гражданска инициатива да излезем с предложение до компетентните държавни власти за премахване на ограничението върху максималния размер на пенсиите. Избраният Инициативен комитет организира изпълнението на всички законови процедури, подготви се Петиция и се организира в цялата страна подписка с над 5000 подписа в нейна подкрепа. Подписката е символична и показва, че в нея участват граждани с различни възрасти и професии. За да не бъдат манипулирани и противопоставяни пенсионерите на бедни и богати, 19 граждански организации с нестопанска цел обединиха усилията си в Обща декларация със справедливите искания на своите членове за чувствително повишаване на пенсиите и на социалния статус на пенсионерите, с която предлагат:
1. От 1 юли 2019 г. да се индексират всички пенсии за осигурителен стаж и възраст с механизма за преизчисляване на основата на средния осигурителен доход за предходната календарна година с отчитане на средногодишната инфлация за 2016 и 2017 г.
2. Минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст от 1 януари 2019 г. да възлезе на 55% от минималната работна заплата, установена за същата година.
3. Пенсиите за инвалидност поради общо заболяване, трудова злополука, професионална болест или военна инвалидност да се определят след актуализиране на нормативната и поднормативната уредба, свързана със социалното осигуряване, здравеопазването, медицинската експертиза и оценката на работоспособността на хората с увреждания и да са обвързани с размера на социалната пенсия за старост в съотношение от 100 до 160% за различните пенсии.
4. Да се отмени § 6, ал. 1 от Преходните и заключителните разпоредби на Кодекса за социално осигуряване, тъй като тази норма е в нарушение на принципите на равнопоставеност и справедливост и по своята същност налага дискриминация по отношение на част от българските пенсионери.
5. Да се приеме Закон за възрастните хора, които съставляват над 30% от населението на България.
Петицията заедно с Подписката и Декларацията на гражданските организации, както Ви е известно, преди четири месеца са внесени в Народното събрание, Президентството, Министерския съвет и при омбудсмана на Република България. Тези наши искания са реалистични, изпълними и крайно наложителни. Държавата разполага с източници и неизползвани резерви за осигуряване на необходимия финансов ресурс за поетапно и чувствително повишаване на пенсиите на българските пенсионери, които заслужават достоен живот и спокойни старини.
Обясненията в отговора на Министерството на труда и социалната политика са за пред лаици и се опровергават дори само с приетото решение за § 6, ал. 1 от Преходните и заключителните разпоредби на КСО, с който отпада ограничението на пенсията само за тези, които се пенсионират след 1 януари 2019 г. За тях принципът за солидарност няма да важи, за тези, които и досега са били солидарни, това ограничение се очаква да отпадне когато самите те отпаднат по естествен път от обществото. Парадоксалното е това, че тези, за които няма да има таван, вземат решенията и тълкуват Конституцията и законите избирателно в полза на тези решения.
Искам да заявя, че крайно некоректни са изявленията по медиите на високопоставени лица, с които внушават на обществото, че законово определените пенсии на ощетените лица са несправедливо изчислени и неоснователно, без конкретни доказателства, се обвиняват в измама. За това е отговорна държавата със своите институции. Отново се поставя въпросът: как обществото ще възприеме високите пенсии само на тези, които досега са ощетявани, а не на тези, които ще бъдат привилегировани? Възниква и въпросът за справедливостта и солидарността по отношение на актуализацията на заплатите по върховете и на администрацията, за огромната разлика между бедните и богатите и с начина на придобиване на богатството за една голяма част от тях.
Неправдоподобно и абсурдно е изявлението по медиите, че преди 1997 г. не е имало сериозни документи, не е имало регистър, но са били налице финансови документи, които по закон се сахраняват десетки години и са достъпни за изясняване на всякакви спорове. Ако е имало спорни момент, Националният осигурителен институт е бил в състояние да намери необходимите доказателства. Възниква въпросът: колко още ще продължи поправянето на грешките на държавната администрация в миналото и пенсионерите ли трябва да бъдат изкупителната жертва за тези грешки?
В заключение: искам да подчертая, че с Петицията, Подписката и Декларацията показваме, че повече не могат да ни считат само като един обикновен електорат, който може да бъде манипулиран и разделян на противопоставящи се една на друга групи, а като гражданско общество от граждани с чест и достойнство, които открито заявяват своята гражданска позиция. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин Върбанов.
Колеги, ще дам възможност на всички да участват в дискусията, но ми позволете, първо, да дам думата на господин Бисер Петков – министър на труда и социалната политика.
Господин Петков, преди Вие да представите позицията на Министерството, и на правителството, молбата ми е да снижим малко градуса на напрежението. Тази дискусия – вярно, създава възможности за по-висок емоционален заряд, но е по-добре според мен да бъдем малко по-спокойни, за да чуем мненията на всички.
Господин Министър, заповядайте.
МИНИСТЪР БИСЕР ПЕТКОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми представители на организациите в Инициативния комитет, изготвили Петицията и Декларацията, уважаеми колеги и гости! Благодаря за поканата да участваме в днешната дискусия. Както виждате, и от Министерството, и от Националния осигурителен институт се отзовахме на тази покана, защото по темата на днешната дискусия се поставят важни въпроси не за първи път, тук искам да подчертая, свързани с пенсиите на над 2 млн. български пенсионери.
В Петицията, която господин Върбанов прочете, и в Декларацията има няколко искания, част от тях са вече познати, дискутирани, в други – поне за мен – като нюанс има нещо ново. Тези теми наистина са поставяни и към Министерството на труда и социалната политика, и към Националния осигурителен институт, вероятно и към други институции, и всички сме се старали да отговаряме, независимо дали отговорите се харесват, приемат се професионално, като лаишки и така нататък.
Първо, имаме едно законодателство, което последно беше променено по-съществено през 2014 и 2015 г. част от нормите, тоест последната пенсионна реформа, както я нарекохме, в рамките на която бяха направени няколко значителни промени, включително и в светая светих на Кодекса – пенсионната формула. Промените са познати на аудиторията, свързани са съответно с отпадане на участието на трите години преди 1997 г. в изчисляването на индивидуалния коефициент, тоест доходът от тях. В тази връзка беше съответно формулирана и настоящата редакция на § 6, ал. 1 от Преходните разпоредби, свързана с отпадане на тавана на пенсиите за новите пенсии, изхождайки от това, че на практика в изчисляването на формулата остава период, в който естественият регулатор е максималният осигурителен доход и съответно запазване на тавана на пенсиите, отпуснати до края на 2018 г., с предложеното увеличаване на този таван – на 40% от максималния осигурителен доход.
Всички знаете, че темата, свързана с тавана на пенсиите, е една от най-дискутираните теми. Колегите от НОИ всъщност са направили една рекапитулация, че от 2000 г., откакто имаме съвременното пенсионно законодателство, § 6 е променян 12 пъти, а удължаването на сроковете за отпадане на тавана, е правено пет пъти. Винаги е предвиждано таванът да отпадне за новоотпусканите от дадена дата пенсии. Аргументите, които и към момента се поддържат, е, че по отношение на пенсиите, отпускани и до настоящия момент, на практика нямаме действие – за целия период на осигуряване – на автоматичен регулатор или коректив на пенсиите, какъвто от 2000 г. на практика е въведеният максимален осигурителен доход.
Разбира се, че колегите от НОИ, които се занимават с пенсионното производство, имат много по-богата практика, повече наблюдение, но аз тук бих искал да кажа, за да завърша с тази тема, че твърденията за противоконституционност, за дискриминация чрез този текст, има произнасяне по тях на компетентните органи. Имам предвид произнасянето на Конституционния съд още през 1998 г., произнасяне по-късно на Европейския съд за правата на човека по делото „Вълков и останалите“ срещу България, с което е потвърдено, че действието на тавана не води до нарушаване на правата на човека, и произнасяне от компетентния орган по въпросите за равното третиране и недискриминацията – Комисията за защита от дискриминация – през юни този месец по повод на жалби, свързани с това, че таванът е предвиден да отпадне за новоотпуснатите пенсии, а да се запази за старите пенсии. Така че компетентните органи по тези въпроси са се произнесли.
По отношение на това дали отпадането на тавана за пенсиите може да бъде поето като допълнителен разход от държавното обществено осигуряване, респективно бюджетът, защото знаете, че бюджетът – говоря за държавния бюджет – субсидира бюджета на държавното обществено осигуряване, има ясни разчети, те са познати, колегите от НОИ вероятно ще ги представят. Годишният разход за следващата година се оценява на около 155 милиона допълнително.
Разбира се, тук има и въпроси, свързани с общественото възприемане, социалната справедливост, защото наистина изчислените размери на някои от старите пенсии са смущаващи за общото разбиране за размера на пенсията, нека така да кажа. Това в момента е действащото законодателство.
Разбира се, въпросът с наближаване на момента за влизане в сила на промените, приети през 2015 г., се поставя на дискусии. Това е полезно, защото ще се чуят различните гледни точки. Явно, както беше споменато и в Декларацията, назрява напрежение и ние като органи, и специално като Министерство, трябва да се вслушаме в очакванията, становищата, в разбиранията за правилност на решенията на организациите, които представляват интересите на пенсионерите.
Аз очаквам днешната дискусия да подскаже дали и в каква посока евентуално действащите разпоредби, които предстоят да влязат в сила биха могли да се променят, ако въобще има нагласа за промяна, защото става дума за действащи текстове в продължение на три години, за формирани очаквания в бъдещи пенсионери и така нататък. Разбира се, става дума за прогнозируемост, предвидимост, която законодателството особено в областта на пенсиите, трябва да дава. Защото, отново подчертавам, тази норма доста често в годините се е променяла – пет или 12 общо промени имаме на § 6 за един 17-годишен период.
Откакто имаме пенсионно законодателство в България,винаги е имало таван на пенсиите – и при Закона за пенсиите действието, и при Кодекса за задължително обществено осигуряване, и при Кодекса за социално осигуряване. Международният преглед, който колегите от НОИ са направили, показва, че от 28 държави – членки на Европейския съюз, в 18 има ограничение на размерите на пенсиите в публичната система. Тези ограничения са или като абсолютен размер, или като референтна стойност, или като някакъв друг регулатор, който е вграден в пенсионната формула. Тоест, в преобладаващия брой държави – членки на Европейския съюз, действат такива ограничения.
По отношение на другото искане – за преизчисляване на пенсиите с актуален осигурителен доход – това също не е нова тема, ново искане. Знаете, че миналата година беше направено увеличение на минималните пенсии за осигурителен стаж и възраст и свързаните с тези пенсии други минимални размери. В българското законодателство трайно установена е и действа формула и правило за осъвременяване на пенсиите. Това е познатото Швейцарско правило, което и в момента запазва действието си, само че чрез един друг механизъм – чрез увеличаване тежестта на година осигурителен стаж в пенсионната формула. Вече сме готови с разчетите и публично беше споменато, че на база на Швейцарското правило за следващата година ще бъде заложена в Проекта на Бюджет на Държавното обществено осигуряване за 2019 г. – осъвременяване на пенсиите с 5,7% от 1 юли. Това е един по-съществен ръст на пенсиите, който се дължи главно на сравнително по-високият темп на нарастване на средния осигурителен доход, който натежава във формулата и в крайния резултат.
Преизчисляването на всички пенсии с актуален осигурителен доход от 2018 г., както се предлага в Декларацията, би увеличило съществено разходите за пенсии на държавното обществено осигуряване, би изострило още повече дефицита, би нарушило финансовата устойчивост на пенсионната система, която с последните изменения в Кодекса за социално осигуряване в някаква степен беше стабилизирана. Защото нивата на дефицита всъщност започнаха да намаляват, а устойчивостта на всеки пенсионен фонд е първата предпоставка, за да може той да плаща и да посреща бъдещи задължения за пенсиите.
Колегите от НОИ са направили своите разчети, нека те да кажат какво би струвало това. По-скоро ние винаги сме се придържали, че в пенсионната система трябва да има ясни правила и те да се спазват, независимо какви са обстоятелствата, какво показват като краен резултат, тоест има правило – това е Швейцарското правило и каквото то даде като резултат. Още повече че законодателството позволява при наличие на бюджетен ресурс, това увеличение да бъде минимално с това, което се получава по Швейцарското правило, но може да бъде и по-високо, но преизчисляване с актуален осигурителен доход за 2018 г. ще струва прекалено скъпо на бюджета и ще влоши съществено съответно дефицита, ще увеличи несъразмерно разходите за пенсии като дял от брутния вътрешен продукт, ще струва – по памет – над милиард и половина годишно.
По отношение на другите предложения – позволявам си да не се съглася с предложението да се обвързват минимални размери на трудови пенсии, каквито са пенсиите за инвалидност поради общо заболяване със социалната пенсия за старост. Ако това се направи, ще имаме намаляване на трудови пенсии. Първо, принципно според мен е неправилно, тъй като, знаете, че всички минимални размери на трудовите пенсии са обвързани към минималния размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст, която от 1 юли е 207,80 лв. Разчетите показват, че ако бъде прието това предложение, ще имаме намаляване на значителен брой – около 200 хиляди пенсии за трудова дейност, инвалидни и така нататък, което го прави неприемливо. Нека с това да приключа.
Разбира се, в предстоящата дискусия очаквам да чуя различни гледни точки. Ние сме тук да слушаме, за да чуем вижданията – и на народните представители, и на представителите на организациите, които са инициирали Подписката, Петицията и Декларацията, и разбира се, ако нещо съществено пропускам, колегите от НОИ ще допълнят. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, уважаеми господин Министър.
Давам възможност на господин Ивайло Иванов – управител на НОИ да представи позицията на Националния осигурителен институт по въпросите, поставени в Петицията на Инициативния комитет.
Заповядайте, господин Иванов.
ИВАЙЛО ИВАНОВ (Управител на Националния осигурителен институт): Благодаря, доктор Адемов.
Уважаеми доктор Адемов, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Министър, колеги, гости! На първо място, благодаря за възможността да представя позицията на Националния осигурителен институт и да участвам на тази дискусия, за да можем да изтъкнем нашите аргументи, базирани преди всичко на експертните мнения, които са подготвили колегите в Националния осигурителен институт. Аз ще се спра най-вече на финансовата страна на исканията на организациите на пенсионните дружества и какъв е ефектът, ако се изпълнят всички искания, които са представени от пенсионерските организации.
Кумулативният финансов ефект от предложените промени с увеличение на разходите за пенсии – необходимата сума, ако се изпълнят всички техни искания, е в размер на 1 млрд. 645 млн. лв. за 2019 г., в това число: от преизчисление на пенсии със средния осигурителен доход за 2018 г., считано от 1 юли 2019 г., е 1 млрд. 440 млн. лв.; от увеличението на минималния размер на пенсиите за осигурителен стаж и възраст до 55%, е 50 млн. лв. и от отпадане на тавана на пенсиите, са необходими допълнително 155 млн. лв.
Всичко това би увеличило разходите за пенсии за 2019 г. до над 11,5 млрд. лв., което е над 10,3% от прогнозния брутен вътрешен продукт за 2019 г. Също така трансферът за покриване на недостига от средства ще надхвърли 5% от брутния вътрешен продукт при прогноза от около 3,7% за 2019 г.
По предложението: от 1 юли 2019 г. да се индексират всички пенсии за осигурителен стаж и възраст с механизма за преизчисляване на основата на средния осигурителен доход за предходната календарна година с отчитане на средногодишната инфлация за 2016 и 2017 г. – разчетите са направени при допускане, че пенсиите за трудова дейност се преизчисляват от 1 юли 2019 г., като индивидуалният коефициент на лицето се умножи по средномесечния осигурителен доход за страната за 2018 г., който е 892,60 лв. – това е очакваният, след което размерът на пенсията се определя при условията и по реда на чл. 70, 75 и 79 от КСО.
Реализираното самостоятелно необходимите допълнителни средства за преизчисляване на пенсиите за трудова дейност от 1 юли 2019 г. със средномесечния осигурителен доход за 2018 г. при посочените по-горе допускания, са 1 млрд. 440 млн. лв.
По предложението: минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст да възлезе на 55% от минималната работна заплата, установена за същата година – при допускане за размер на минималната работна заплата от 560 лв. през 2019 г., но съгласно предложението, минималният размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст би бил 308 лв. При този увеличен размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст ще бъдат увеличени над 536 хил. пенсии, в това число не само пенсии за осигурителен стаж и възраст, но също така пенсии за инвалидност поради общо заболяване и пенсии за инвалидност поради трудова злополука и професионална болест, чийто размер се определя в процент от минималния размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст.
Реализираното самостоятелно, считано от 1 юли 2019 г., без отчитане на предложението за преизчисление на пенсиите със среден осигурителен доход за 2018 г., финансовият ефект от предложението се изразява в увеличение на разходите за пенсии със 600 млн. лв. за второто полугодие на годината. Броят на пенсиите, които ще бъдат приравнени на минималния размер, ще са около 1 млн. 273 хил. лв., което е приблизително 50% от изплащаните в момента пенсии.
По предложението: пенсии за инвалидност поради общо заболяване, трудова злополука, професионална болест или военна инвалидност да се обвърже с размера на социалната пенсия за старост в съотношение от 100%, до 160% за различните пенсии – не е възможно да бъде разработена точна оценка на финансовия ефект от това предложение, доколкото в Декларацията не е конкретно посочен размерът на кой вид пенсия в какъв процент към социалната пенсия за старост да обвърже. В същото време е ясно, че неговата реализация би довела до намаляването на размерите на близо 280 хил. лични инвалидни пенсии, 274 500 пенсии за инвалидност поради общо заболяване и 5 хил. пенсии за инвалидност поради трудова злополука и професионална болест.
Също така следва да се вземе предвид факта, че пенсиите за инвалидност поради общо заболяване и поради трудова злополука и професионална болест са пенсии за трудова дейност, поради което към момента техният минимален размер е обвързан с минималния размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст. Този принцип е важен, за да се гарантира, че всички пенсии за трудова дейност ще бъдат актуализирани по един и същ начин.
По предложението: от 1 януари 2019 г. да се отмени § 6, ал. 1 от Преходните и заключителните разпоредби на КСО - отмяната на посочената разпоредба означава, че всички пенсии, независимо от момента на отпускането им, ще бъдат изплащани в действителен размер, считано от 1 януари 2019 г. Финансовият ефект от тази мярка, както вече стана ясно, би довел до увеличаване на разходите за пенсии със 155 млн. лв. Общо, близо 65 хил. пенсионери с пенсии, отпуснати до края на 2018 г. ще получат пенсията си в действителния размер.
По предложението: да се приеме Закон за възрастните хора – по тази тема на този етап ще се въздържа от коментар. Благодаря, господин Председател.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Иванов.
След дискусията ще имате възможност да отговорите на евентуално поставените въпроси.
Давам думата на народните представители, след това ще дам думата на който пожелае в рамките на три минути да изрази позицията си.
Първо, народните представители.
Госпожо Ангелова, заповядайте.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Министър, Заместник-министър, уважаеми господин Управител, госпожо Подуправител на НОИ, уважаеми дами и господа народни представители, господин Върбанов, гости! Стана традиция в Комисията по труда, социалната и демографската политика да обсъждаме предложения на различни неправителствени организации, чрез които ние - народните представители, най-точно да имаме възможност да се запознаем с техните искания. Неправителствените организации, гражданските сдружения от своя страна, чрез тези петиции, чрез тази дискусия да могат да получат достъп до платформа, чрез която техните идеи да бъдат чути от повече хора. Така че бих искала да благодаря на вносителите за тази петиция и за възможността да направим тази дискусия.
Едва ли има човек в тази зала, който да подлага под съмнение, че има какво още да бъде направено по отношение на жизнения стандарт на възрастните хора. Особено има някои групи от възрастните хора – като жените, самотно живеещите възрастни хора, където положението с жизнения стандарт е по-тежко. Това са добре известни обстоятелства, както данните на ЕВРОСТАТ за жизнения стандарт на възрастните хора в България. Те заслужават естествено нашето внимание и е важно да проведем тази дискусия, но не по-малко са важни няколко въпроса, които трябва да ги поставим на дискусия.
На първо място, дали тези тревожни данни, които изнесохте господин Върбанов, са резултат единствено от провежданата пенсионна политика, второ, дали проблемът с бедността сред възрастните хора трябва да бъде решаван единствено и само чрез пенсионната политика и не на последно място – дали включените в Петицията предложения ще доведат до разрешаване на проблема с бедността на възрастните хора и ако е да, каква ще бъде цената най-вече, която да бъде платена от обществото за това? Ще спра вниманието си на всеки един от тези поставени въпроси.
По отношение на първия въпрос, мисля, че тук има консенсус, че проблемите с жизненото равнище на възрастните не се изчерпва само с параметрите на пенсионната система. Така както бедността е многопластово явление, така и причините, довели до жизнения стандарт на възрастните хора, не се свежда само по отношение размера на пенсиите. Върху бедността сред възрастните оказват влияние и редица други фактори извън пенсионната система, като динамиката на пазара на труда, икономическото развитие, достъпът до здравеопазване, до социални услуги. Промяната в механизма за осъвременяване на пенсиите за определяне на минималните и максималните размери на пенсиите са ключови мерки, но не е единствената алтернатива, която трябва да бъде предприета.
Стигаме до конкретните предложения. Безспорно е, че ако бъдат приложени, това, което каза господин Върбанов, в Петицията, която представлява от 19 организации, тези предложения естествено е, че ще доведат до чувствително увеличение на доходите на всички български пенсионери, но също така трябва да се има предвид оценката на Националния осигурителен институт, че това ще бъде средно увеличение на доходите на пенсионерите с 40%, а за минималните размери на пенсиите за трудова дейност – близо с 48%.
Най-важният въпрос е: каква ще бъде цената? Тук управителят на Националния осигурителния институт изнесе данни, че в най-общ план пакетът от предложени мерки би довел до увеличение на разходите за пенсии с близо 1 млрд. 650 млн. лв., той каза 1 млрд. 645 млн. лв., при общ планиран разход за пенсии от около 9 млрд. 800 млн. лв. за 2019 г. Това ще е увеличение от 16,5% в номинално изражение. Не бива да се заблуждаваме, че такива мерки по отношение на драстично увеличение на доходите на възрастните хора ще доведат до изключване на бедността сред тях.
От къде могат да се вземат тези средства, които са над 1 млрд. 645 млн. лв.? На първо място, алтернативите налагат или да се увеличи осигурителната вноска, или да се увеличат данъците, или да има съкращение в бюджетната сфера. Някой трябва да плати тази допълнителна цена. В конкретния случай това ще бъде или бизнесът и работещите, или ползвателите на други публични услуги. Защото неминуемо това ще доведе до по-висок трансфер от държавния бюджет, който е необходим за покриване на дефицита и това ще бъде за сметка естествено на други сектори, както казах – здравеопазване, образование, отбрана, сигурност, транспорт, регионално развитие.
В обобщение: бих искала да повторя тезата си, че предложените мерки, господин Върбанов, действително ще имат положителен ефект. Това не подлежи на съмнение. За съжаление обаче ефектът според мен ще се окаже твърде неустойчив, защото цената, която трябва да плати обществото, ще е непосилна за поддържане на тези подобрения във времето. Защото не става въпрос само за увеличаване на доходите на възрастните хора само за 2019 г., те трябва да се увеличат и през следващите години с натрупване. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И аз Ви благодаря.
Други колеги?
Господин Гьоков, Вие ли желаете думата? Заповядайте.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, Заместник-министър, Управител на НОИ, колеги народни представители и гости! От всички изказвания, включително и на министъра, на колежката не знам, но е ясно, че напрежение има в обществото и то няма как да няма напрежение. Защото виждате как малко или много, въпреки че сме най-бедната държава в Европа, с най-ниски доходи, доходите може би са огромният проблем в България, пък тези доходи пораждат бедност, неравенства и така нататък, но не ни е това темата.
Въпреки че сме най-бедната страна в Европа, доходите по някакъв начин растат нагоре – според мен с ниски темпове, доходите на работещите имам предвид. Не така стои въпросът с доходите на пенсионерите. Аз не знам как да я окачествявам пенсионната реформа и пенсионната система, но една пенсионна система, която осигурява средна пенсия 340 лв. при – да речем – среден осигурителен доход 850 – 900 лв., няма как да я считаме за нормална.
Мисля, че абсолютно справедливи са исканията на този инициативен комитет. Те отразяват желанията и исканията сигурно на 95% от пенсионерите, да не казвам на 100% от пенсионерите. И петте точки от исканията са изключително важни. Няма да ги коментирам една по една.
Индексиране или преизчисляване на пенсиите с осигурителния доход от предходната година – Вие знаете, че това е правено веднъж през 2007 – 2008 г. Аз мисля, че съвсем успешно се получи тогава и пенсионерите получиха някаква глътка въздух. Мисля си, че ако тогава бяхме разсъждавали по този начин и бяхме казали: това са страшно много пари, дайте с тези пари да построим магистрала или да санираме някой квартал в големите градове, сега представяте ли си какви щяха да бъдат пенсиите? Задавам го само като риторичен въпрос: без увеличението, без преизчисляването през 2008 г., какви щяха да бъдат пенсиите на българските пенсионери в момента?
Сега сигурно си приказваме, че страшно много пари трябват. За мен цифрите, които изнесе Ивайло Иванов – управителят на Националния осигурителен институт са общо взето плашещи. Само че каква държава сме ние, ако не можем да намерим средства за тези хора? Сигурно няма дискриминация, сигурно има ограничение на максималните пенсии в по-голямата част от европейските страни, но ако започнем да сравняваме техните пенсии с нашите пенсии, сигурно ще се получи една страшна картина, която няма как да я обясним на потърпевшите.
На мен постоянно ми се върти в главата, откакто тук говорим по тази тема - говорим за Европа на две скорости, а пък в България колко скорости имаме, за колко групи хора скорости има? Кои са в първата скорост и кои са в последната? Аз мисля, че пенсионерите са в последната скорост и, извинявайте за моето усещане, но то е такова, че те са последна грижа на управляващото мнозинство в момента. Не мисля, че казвам силна дума, защото аз като народен представител от опозицията забелязвам някакво желание да се увеличават доходите на работещите хора, но пенсионерите, разбирате ли, че няма как да получат по-високи пенсии или по-високи доходи, ако държавата не се погрижи за тях, защото те са градили тази държава и са отдавали труда си за тази държава.
Има много подробности, които искам да изясня, но не мисля, че са предмет на тази дискусия. Аз мисля, че дискусията в момента е принципна. Иначе на първо четене се сещам за един проблем: говорим постоянно за дефицита в пенсионната система, а нали тези хора, които сега получават пенсии са внасяли по-високи осигуровки от сегашните работещи и са внасяли 100% в Националния осигурителен институт от тези вноски? Сега се внася по-малък процент осигуровки от работната заплата и се отделят едни 5% в допълнителни задължителни осигурителни фондове. Тоест, когато говорим за дефицита във фонда, трябва да отчитаме и тези неща, че сегашните работещи, които плащат пенсиите на сегашните пенсионери, поемат по-малка тежест, отколкото са поемали те в предходните години. И още редица такива неща можем да споменаваме.
Преизчисляване на пенсиите – твърдо „за“. Може би на първо време не с осигурителния доход от предходната година, но с един по-скорошен доход. Последното преизчисляване, пак казвам, е 2007 – 2008 г. Може би трябва да се намери някаква цикличност, на която да се преизчисляват тези пенсии.
Минималната пенсия да е 55% от минималната работна заплата – доста амбициозна цел, но ние трябва да се стремим към някаква цел – да не е 55%, 50 да е, тя сега в момента е доста под тези проценти, за които говорим.
Таванът на пенсиите – като че ли акцентът на цялата дискусия, и тук, за да се отклони вниманието от истинския проблем – от ниските доходи на пенсионерите, все като че ли в медиите звучи „Премахване на тавана на пенсиите, премахване на тавана на пенсии“. Днес колкото човека срещнах, казаха: отиваме на дискусията за премахване на § 6 за премахване на тавана на пенсиите. Много е лесно да отбием номера, като казваме: виждате ли ги тези там богатите пенсионери, които са обаче 50 – 60 хил. човека, а пък останалите два милиона и стотина, двеста хиляди, не са така богати като тези 55 хиляди и ние мисля, че техните проблеми трябва да решаваме. Въпреки че, аз съм убеден – за да имат доверие в пенсионната система, държавата трябва да спазва договорките си – негласните или гласните, които е записала в законите с тези хора и техните пенсии, колкото са сметнати, толкова трябва да получават. Защото, как ще убедите един млад човек, един работещ човек, че когато си плаща осигуровките, ще получи достойната пенсия и това, върху което се осигурява, защото в медиите апокалиптични картини се очертават как утре няма кой да работи и няма кой да плаща пенсии на сегашните работещи?
За § 6, разбира се, че трябва да се отмени – не знам колко струва – 155 милиона, сигурно правилно сте го сметнали, но има една българска приказка: „Кога яде кюфтетата – не рева, сега защо ревеш?”. Когато взеха парите на тези хора, защо не им казаха: няма да Ви вземем парите, защото после не можем да Ви даваме пенсия, а сега им се казва това нещо?
Сигурно все още е дискутируем въпросът в обществото дали е справедливо това премахване на тавана или не, може би и затова е тази дискусия – да видим как ще реагира обществото на това премахване на тавана, но мисля – въпреки че са произнесли десетки органи, че няма дискриминация, но мисля, че справедливостта изисква премахването му.
Аз ще се спра и на петата точка от исканията – за Закона за възрастните хора.
ПЕРДС. ХАСАН АДЕМОВ: Ще Ви помоля накратко, господин Гьоков, за да може да участват в дискусията и другите колеги.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Привършвам. Мисля, че е изключително важна дискусията и няма да прозвучи тази гледна точка повече от това, което казвам аз, така че ще продължа още малко. Законът за възрастните хора – ние като парламентарна група предложихме такъв законопроект. Той мина – беше отхвърлен. Не е влизал за второ четене, не си спомням вече, но по принцип не се прие. Искам да е ясно на всички, че рано или късно в България ще се наложи на Народното събрание под натиска на обществото заради застаряващото население такъв закон да се приеме – Закон за възрастните хора – и по-добре рано, отколкото късно да приемаме този закон.
Аз мисля, че от тези искания, трябва да се подкрепят и петте в разумна степен. Мисля, че хората, които са представили Петицията в Народното събрание са склонни на отстъпки, само че трябва да се започне от някъде, защото сега не тръгваме за никъде. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И аз Ви благодаря.
Други колеги?
Уважаеми господин Министър, уважаеми господин Иванов! Тази дискусия предполага както емоционални, така и фискални, така и рационални аргументи. Аз ще се спра на рационалните аргументи. Какво искам да Ви кажа?
Преди три или четири години – 2014 – 2015 г., когато се приемаше последната реформа, тогава беше изразена подкрепа на сега действащото законодателство. Вчера от устата на финансовия министър – казах му го и на него, не го казвам зад гърба му – чухме аргументи, които аргументи съществуваха и преди четири години. Абсолютно същите аргументи: че има проблеми с формулата за изчисляване на размера на пенсията, че има проблеми с това, че не е имало регистър преди 1997 г., че има нарушения, които са регистрирани от Националния осигурителен институт. Тоест, има административни процедури, които не позволяват да има коректна корелация между осигурителния принос, от една страна, и размерът на пенсията – от друга. Пак повтарям, тези аргументи съществуваха и 2014 г. Тогава защо предложихме в Кодекса за социално осигуряване от 1 януари 2019 г. да отпадне таванът за новоотпуснатите пенсии? Моето притеснение е, че дискусията сега за тавана на пенсиите, за § 6 изобщо ще направи така, че отново да отменим тавана – дали за новоотпуснатите пенсии, дали за старите, няма никакво значение. По този начин ще демотивираме младите хора, които сега започват осигурителния си път да внасят осигуровки върху реалните доходи.
Аз няма да коментирам темата за максималния осигурителен доход, защото това е тема, която е дълго дискутирана, но исках да поставя тези въпроси, защото те са много важни. Не може затова, че няма административен механизъм, с който да бъдат минимизирани нарушенията във фазата на пенсионното производство да се твърди, че не трябва да отпада таванът. Такъв аргумент аз категорично не мога да приема.
На следващо място, не мога да приема аргумента, че релевантния период, от който се изчислява размерът на пенсията сега е по-малък – 20 години – от 2000 г. до сега, откакто има регистър, да кажем от 1997 г. Ами преди четири години този аргумент отново съществуваше? Сега какво се е променило, за да влизане в нова хипотеза, да обсъждаме в момента дали трябва да отпадне таванът или да не трябва да отпадне?
Мисля, че тази система трябва да се гради на базата на доверие. Без доверие няма осигурителна система - за никого не е тайна. Ясно е, че търсенето на справедливост в тази система, е вечно. Няма как да постигнем пълна справедливост. Винаги съм казвал, че е много важно системата да бъде по-малко несправедлива, нещо, което можем да постигнем. Затова молбата ми е, колеги, по някакъв начин да се изчистим от емоционалните аргументи и да стъпим на рационалните аргументи, които да гарантират приемственост, които да гарантират устойчивост. Защото няма ли приемственост, няма ли устойчивост, ако решенията се приемат под различно давление, няма как да градим една устойчива, финансово стабилна, адекватна, справедлива система.
Това беше краткото ми изложение и молбата ми е всички да се опитаме да бъдем достатъчно кратки, за да има – ето виждате колегите напират, и с право напират, да участват в дискусията. Тя е за тях, не е само за народните представители. Радвам се, че тази дискусия е в хода на бюджетната процедура. Сега се вземат решенията – дори днес е имало такива срещи в Министерството на финансите, така че до края на бюджетната процедура тази дискусия е отворена, включително и в тази комисия.
Други колеги?
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Реплика.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Реплика, не. Това не е класическо заседание. Имахте възможност в продължение на повече от 20 минути.
Други колеги? Не виждам.
Господин Недев, след това да се готви доктор, инженер Венелин Новаков. Молбата ми е по-накратко, за да могат да участват всички колеги.
КОСТАДИН НЕДЕВ (Представител на Българската асоциация на пенсионерите - обединени): Благодаря.
Абсолютно кратко. Необходимо е да бъде записано само едно изречение: ежегодно преизчисление на пенсиите по осигурителния доход за предната година, ежегодно преизчисление на добавките за работа в тежка производствена среда. Имам предвид – радиоактивни обекти, силикозоопасни обекти и други опасни обекти. Какъв е въпросът? Пари има. От всеки телевизор се говори как имаме висока събираемост, как имаме над три милиарда излишък в бюджета, а сега за пенсиите – няма пари! Как така? Има пари. Няма политическа воля. Моля да бъде решен въпросът в тази зала. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Недев.
Заповядайте. Моля да се представите за протокола.
Докато се подготви господинът искам да кажа, ако тази година има преизпълнение на бюджета, а другата няма, тогава какво правим, господин Недев?
Заповядайте.
АДВОКАТ ТОДОР КОСТОВ (Председател на Съюза на миньорите пенсионери от въгледобива): Уважаеми господин Министър, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Адемов! С Вас се срещаме трети път за изправяне на тази несправедливост отново години назад – и като министър на труда и социалната политика, но той все не е решен. От кога е изкривен? Изкривен е от Конституционния съд. Точно тогава, ако прочетете протоколите, ще видите, че част от съдиите бяха с особено мнение, а други, като им обещаха, че и на тях няма да има таван на пенсиите, тома нещо от тогава води зародиша си.
Към министъра на труда и социалната политика – Комисията по дискриминация, аз бях адвокат на миньорите пенсионери 2008 г., излезе с решение през 2009 г., което го има, и там пише, че това е непряка дискриминация, а ние тогава говорехме за президент, министър-председател и тези конституционни съдии, които си извоюваха тогава да няма таван на пенсиите.
Много пъти сме се срещали през този период, но този въпрос не се реши, продължава да не се решава и сега когато – прав е господин Адемов, че младите трябва да имат някаква стабилност, но така или иначе като се чу, че 2019 г., а то има - ето Кодексът за социално осигуряване, където е предвидено да падне таванът само на отпуснатите пенсии, това е дълбока несправедливост.
Вие много добре знаете, че аз като представител на миньорите пенсионери – те измряха, господин Адемов, за съжаление, те не дочакаха таванът на пенсиите от този тежък и изнорителен труд. Сега, колкото са останали, просто те не вярват вече на Вас, и на всички депутати в момента.
Това, което каза министърът на социалните грижи, че с 5,8 ще поеме всичките тези, които от 1 октомври ще натоварят всички тези възрастни хора, а говорим за преизчисление на пенсиите, и господин Гьоков говори, и колегата преди мен, ако това не стане, тези хора ще измрат. Разбере го това нещо веднъж завинаги. Макар и малкото, които са останали, те са готови да дойдат тук. Аз съм възмутен –половин час сървърът долу не може да работи. Не знам, ако така продължавате да управлявате, тежко и горко на този български народ. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И аз Ви благодаря.
Господин Новаков. С молба за повече рационални аргументи.
ВЕНЕЛИН НОВАКОВ (Заместник-председател на Съюз на пенсионерите - 2004): Изказванията и Петицията, която беше внесена, показват, че проблемът действително е важен, отговорен и не търпи отлагане неговото решение. Тази дискусия дано помогне малко за това, независимо че ние от различните пенсионерски организации се обединихме около един меморандум, който е и при Вас, който потвърждава така подготвената Петиция. Считаме, че е изключително важно да се реши въпросът за преизчисляване на пенсиите на българските пенсионери. Икономическата обстановка може да се определи каква е и защо е. Ние сме дали и пътя, по който могат да се получат достатъчно допълнителни доходи без да се увеличават рязко осигурителните вноски и същевременно да може да влязат в бюджета на държавата допълнителни средства.
За голямо съжаление, миналата година, когато представихме това в Бюджетната комисия, и в Социалната комисия, някак си се отнесоха: „А бе, то няма пари, няма възможности, няма пари“. Министърът на финансите лично отговори, че е нямало пари. Неговият заместник тогава – Ананиев – също каза, че няма пари, но изведнъж тази година, откривайки няколко следствени дела се оказа, че много кутии с обувки са пълни с пари. На това трябва да отговорят управляващите: защо тогава казват, че няма пари, а сега се оказва, че е имало много пари от различни фирми, които криели доходите си? Ето това е същественият въпрос – трябва да се реши този проблем, трябва да се реши в бюджета има ли 1 млрд. 650 млн. лв. за цяла година? За догодина трябва да бъде около 800 милиона, 900 милиона да бъде и да се направи това преизчисление, защото, колкото повече се закъснява, следващата година ще бъдат още повече.
Господин Петков – министърът на социалната политика знае, че каза горе-долу тази цифра. Това число беше казано преди три години. Сега продължава да бъде пак приблизително същото. Необходимо е решение, което парламентът трябва да вземе за периодично преизчисляване на пенсиите – дали ще бъде всяка година или през някакъв период от 2 – 3 години, но това трябва да съществува.
На последно място сме в Европа, на дъното на таблицата. Няма на Балканите, няма по-малка пенсия, отколкото българската минимална пенсия и това, което става, е позор за България. Позор за отношението към възрастните хора. А иначе, можем да се представяме на международни обстановки колкото искаме, но това няма да реши въпроса. Затова нашето предложение е да се вземат под внимание всички тези идеи, които са поставени на дискусията, възможността да се приложат допълнително начини и средства за прибиране на допълнителни средства в бюджета, финансови средства в бюджета и да не се говори, че преизчисляването на пенсиите ще претовари бюджета. Няма да го претовари. Просто трябва да спрат кражбите, трябва да спре корупцията и същевременно да се внесат тези средства в държания бюджет, които са необходими не само за възрастните хора, там ще последва и преизчисление на редица други пенсии, инвалиди и така нататък – има някакви такива проблеми, на които трябва да се отговори.
Тези средства има възможност да бъдат вкарани в бюджета и то сега е времето да бъдат вкарани, а не в последния момент да се казва „Няма средства“. Ето, министър-председателят заяви, че има 2 млрд. 800 млн. лв., финансовият министър го потвърди – 2 млрд. 800 млн. лв., че има преизпълнение на бюджета. Това какво значи? Това означава, че ако се вкарат в бюджета 1 млрд. 600 млн. лв. няма да се почувства. Остават още 1 млрд. 200 млн. лв. свободни. Така че нашето мнение е, че твърдо подкрепяме Петицията и трябва да се преизчислят пенсиите на българските пенсионери. Коя година вече - 2017 г. ли ще бъде, 2016 г. ли, това е въпрос на икономическа преценка. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И аз Ви благодаря, господин Новаков, но нека всички, които се изказват да помислят: какъв модел на пенсионно осигуряване искаме да направим в България? Такъв от данъци, или такъв от осигурителни вноски, или осигурително-данъчният модел, какъвто е настоящият? Защото, ако решим, че трябва да добавяме от данъци на всички български граждани, това означава, че господин Новаков отива в магазина си, плаща преки данъци и след това с тези данъци – примерно ДДС, рефинансира обратно размера на своята пенсия. Не знам дали този модел е най-удачният, но едва ли тази дискусия е точно за това.
Други колеги?
Заповядайте.
ГЕОРГИ РУСАНОВ (НКВХ): Първо, искам да кажа, че всички сме наясно, че обсъждаме въпроса за пенсиите за осигурителен стаж и възраст, защото тук и там все още се говори за 2 млн. 200 хил. пенсионери. Пенсионерите, които получават пенсия за осигурителен стаж и възраст, основна пенсия, са 1 млн. 600 хил., около 1 млн. 600 хил., за тях говорим.
Второ, все още сметката – колегите от НОИ – правят на база на предидуща година. Смятам, че за преизчисляването, което трябва да стане, трябва да направим различни варианти: 2007 г. – колегите от НОИ, които са от тогава на работа помнят, че се разработиха 13 варианта, които обсъждахме така на Кръгла маса в продължение на няколко дни, а не един час с китката да благословим. Трябва да се разработят варианти. Не може да ни се бута един вариант, който е реален, аз не го оспорвам, но той не е единственият възможен. Ние може да не може да прекрачим изведнъж тази ножица, която съществува в пенсиите, може да я направим поетапно.
Не веднъж в нашия закон е залягало поетапно увеличение увеличение, но се знае: за тази година толкова, за тази година толкова, за тази година – толкова, там се предвиждат вече в период и съответните суми. Трябва да седнем на вариант – дали за всички пенсии, дали само за основната пенсия, дали за тези, дали за онези, от коя година. Едно предложение има от 2014 г. да запълним, след това вторият етап да бъде след време, да стигнем 2018 г., а не изведнъж да скачаме на 2018 г., което реално виждаме, че е трудно осъществимо. Това искаме, първо – да се разработят и обсъдим в НОИ различни варианти, схеми на възможностите.
Съшо така: постави господин Адемов – каква система? Системата трябва да бъде осигурителна. Нашата пенсионна система е разходо-покривна. Често колеги – аз казвам „колеги“, понеже съм учил социални науки в университета – често колеги бъркат принципа – какво значи „разходо-покривна“? Разходо-покривна значи, че недостигът на средства се покриват от държавата в края на годината, а колкото има остатък – отива в държавата. Това е истината. Какво значи „покривна“? Именно, че някой покрива разходите. Кой ги покрива, кой ги покрива сега – бюджетът. Дали 300 милиона за миналата година, но бюджетът ги покрива. Така че трябва да изхождаме от това. Деветнадесет и осем, от които 5% умните законодатели преди Вас внедриха да отиват в частните фондове и да се трупат милиарди, ами няма как? Народните избранници обезглавиха пенсионната система с тези 5%, вторият стълб – също, 20%, 12%, а парите не се връщат. Даже и да се върне човек в НОИ, което ще направят, защото е по-хубаво, парите отиват във фискалния резерв. Щом говорим за фискален резерв, нека да погледнем какво става със Сребърния фонд, какво става с други натрупани средства. Пари има. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Русанов.
Заповядайте, госпожо Гонева.
АСЯ ГОНЕВА (КНСБ): Добър ден, уважаеми дами и господа народни представители! Господин Министър, уважаеми представители на ръководството на Националния осигурителен институт! Аз си позволявам да взема думата в лично качество. Няма да говоря от името на моята организация, нито като представител на осигурените лица в Надзорния съвет, а като един обикновен експерт. Понеже е известно, че не страдам от деликатност, ще Ви моля да ми позволите и този път да следвам линията си на поведение.
Най-напред ще си позволя да кажа една фраза по риторичния въпрос, който си задава уважаемия народен представител Георги Гьоков. Каква е тази реформа и какво става с реформата можем да открием, ако се вгледаме доста назад в политическите решения, с които се промениха основни принципи от реформата. Давахме пенсии на хора, които нямаха достатъчно стаж и с пенсиите им разрешавахме да си плащат вноските, ред такива неща, за които сега не искам да губя време, защото знам, че председателят на Комисията ще ми вземе думата след мъничко, помоли да бъдем кратки.
Така че хубаво е да се вглеждаме всички ние в това, което сме правили. Само преди един месец цялата Комисия тук си късаше ризите, за да се дадат пенсии на 40-годишни млади хора, живеещи на 20 – 30 км от столицата, на които вместо да им предложим работа, защото те губели своята работа, тъй като един огромен длъжник на Националния осигурителен институт, който дължи точно токова милиони, колкото са нужни сега за тавана на пенсиите, щял бил да съкращава, видите ли? Ама никой няма да следи съкратен ли е щатът или той просто на тези хора така, решава да им вземе… Някои бяха против, въздържали се – май че имаше, все едно. Аз си позволявам това да го кажа, защото наистина трябва да помним какво говорим и какво се случва.
Понеже тук в краткия вариант на това, което е раздадено във връзка с Петицията се набляга на справедливостта, пък аз много съм привързана към този принцип и когато сме в Социалната комисия бих искала да поставя един такъв въпрос: без да отричам, че 2/3 от пенсионерите в България, знаем, тук беше казано, живеят под границите на бедността, не, ами получават пенсия под средния размер, обаче държавата, и законодателят е решил, че на всички пенсионери ще плаща осигурителните вноски за здравноосигурителната система, в това число и на тези, които пледират за максималния размер на пенсията. Само че работещите с минимална работна заплата 510 лв., тези, които са на четири часа още по-малко – половината на това, плащат осигурителни вноски. И когато те ме питат: „Аджеба, Ася, ти като си толкова за справедливостта, стига с този твоя НОИ“ – това е критиката към мен, защото „моят НОИ“, аз бащини интереси там нямам, както обичам да казвам, аз се гъна и се чудя какви аргументи да търся. Казвам това, защото наистина е въпрос на гледна точка когато се говори за това кое и колко е справедливо.
Известно е моето персонално становище за бленуваното преизчисляване на пенсиите с осигурителния доход от предходната година. Няма да се връщам на 2007 г., която е просто годината след 2006, в която 6% от вноските литнаха – от същото правителство, но аз нямам аргументи да обяснявам на работещите днес, които формират този осигурителен доход, който стои в същата тази пенсионна формула, как така техният принос изведнъж решаваме да го дадем на хора, които вече 15 – 20 години получават пенсия? Какъв е техният стимул - тук председателят говори за младите хора? Не само за младите, и тези като мен дето още работят. И това е нещо, върху което трябва да мислим, не е толкова просто.
Като се върнем на този момент, за който Вие, господин Адемов, говорихте, като ще се съглася с Вас – такива аргументи имаше тогава, те бяха говорени, обмисляни, този въпрос стоеше и тогава, и затова се съгласихме, че оттук нататък осъвременяването на пенсиите ще го правим през формулата, където стоят годините осигурителен стаж, които никой не може да пипне на всеки един от нас. Само че, след като се споразумяхме и се подписахме тристранно, че ще следваме бързо тенденцията да стигнем до 1,5, за да може не с 40 и повече, а с 50% да увеличим пенсиите, сега лазим и се придържаме стриктно към това, което е казал законът, но не повече от 50 – това, 50 – онова… Хайде заедно да помислим, ако наистина искаме да направим нещо за тези хора, да минаваме през формулата и да бъдем малко по-амбициозни по отношение на прилагането на този модел на осъвременяване, който във всички случаи изглежда по-справедлив, дотолкова, доколкото се минава през личния принос на всеки един от нас.
Последно, което искам да кажа по отношение на тавана на пенсиите: аз смятам, господин Адемов, господин Министър, че има смисъл в това, което е написано в § 6. Защото не е все едно дали пенсията ти е изчислена от 36 месеца, избрани от теб, и във формулата стоят 25 години под земята, умножени по три, които правят повече, два пъти повече от възрастта на лицето кандидат-пенсионер, и истинските 38 и 40 години, от които, от 1997 г. до сега, колко години имаме вече в информационната система на НОИ? Две трети според мен от моя стаж там се вижда какво съм правила, как съм се държала, дали съм се осигурявала и върху какво.
Макар че казах, че в лично качество говоря тук, аз бих пледирала в органите на КНСБ, когато гледаме предложението за Бюджет на Държавното обществено осигуряване за следващата година, ние да поискаме и да настояваме – и в срещите си с Вас, уважаеми народни представители, да се опитваме да Ви убеждаваме, че не бива да се връщаме назад по отношение на новоотпуснатите пенсии.
Що се отнася до пенсиите, отпуснати до края на 2018 г., там нашият стремеж би трябвало да бъде по-бързичко да преминаваме от това, което сега сме записали като 40% в стъпки напред. Давам си сметка за предизвикателствата, които имаме поради начина, по който сме направили формулата за определяне на пенсията и там се налага да бръкнем, надявам се, да има сериозна политическа воля за това, защото там има заровена несправедливост и отсъствие на достатъчно солидарност. Тоест, там има еднопосочна солидарност към хората, работещи в категорийните отрасли. Много благодаря за вниманието и търпението, с което ме изслушахте.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И аз благодаря, госпожо Гонева.
Понеже стана въпрос на няколко пъти за политическа воля, пропуснах в моето много кратко изказване, все пак да съобщя една новина от нашата парламентарна група. Ако тези мерки, които са предложени в Меморандума не бъдат приети, нашата парламентарна група обсъжда в хода на бюджетната процедура да предложи преизчисляването на пенсиите за следващата година вместо от 1 юли да бъде от 1 април.
Във връзка с всичко това, което се случва с енергоносителите, и с цените на стоките от първа необходимост, ние обмисляме сериозно да направим предложение в хода на бюджетната процедура – преизчисляването на пенсиите вместо от 1 юли 2019 г. да бъде от 1 април 2019 г., като изключение само за тази година. Нещо, което сме правили и през други години.
Имате думата, колеги, заповядайте.
ВАЛЕНТИНА НИКОЛОВА (Председател на Съюз на пенсионерите - 2004): Знаете всички, че нашият съюз е най-големият.
Уважаеми господин Министър, уважаеми господин Управител и Подуправител на НОИ, уважаеми господин Адемов, уважаеми депутати! Аз като председател от година и половина на Съюза на пенсионерите – 2004 и обикалям цяла България, създаваме нови и нови структури, но всички въпроси, които се отправят към мен, са три: преизчисляване, Закон за възрастните хора и здравеопазване.
Какво можем да направим ние за нашите избиратели? Нищо в момента. Увеличение с 4 – 5 лв. на минималната пенсия, това не задоволява с днешните цени нашите хора. Моето обръщение към всички Вас, към господин Министъра, към Управителя на НОИ, към господин Адемов, депутатите, моля първото, което трябва да направим – преизчисляване за нормален живот на възрастните хора. Второто, най-важно нещо, е да приемем този закон, който вече четвърти или пети път внасяме в Народното събрание и не стига до никакво, ама никакво решение – отхвърля се, отхвърля се, отхвърля се на базата … вече не знам на какво. Ето защо, това е нашата молба, на над 100 хил. пенсионери, които са членове на Съюза на пенсионерите. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И аз Ви благодаря, включително и за рекламната дейност.
Господин Кисимов, заповядайте.
ДИМИТЪР КИСИМОВ (Българска асоциация на пенсионерите): Достатъчно много се приказва, така че аз ще бъда много кратък, защото 28 години мисля, че стигат. Всичко се е изговорило по отношение на нашата пенсионна система – стабилност, адекватност. Нито едното, нито другото е вярно. Затова, уважаеми господин Министър, уважаеми господин Управител, Заместник-управител, уважаеми господин Адемов! Предстои празникът 1 октомври. Аз ще си позволя да отправя една покана към всички Вас, които нямат такава, да заповядат в НДК, зала № 11, на 1 октомври, от 11,00 ч. Там ще бъдат казани още много истини. Аз ще си позволя тук да кажа нещо, което трябва да бъде чуто. Оттук нататък ние, представляващи Българска асоциация на пенсионерите и предстоящо обединение под Национален пенсионерски съвет за всички структури в страната, за което имаме и принципно споразумение вече подписано 2012 г., остава едно нещо: тези дискусии, които водим, тези дебати, които ги слушаме, са верни. Едно предложение имаше в парламента, внесено от „БСП за България“ – преизчисляване размера на всички пенсии и Закон за възрастните хора. Какъв дебат беше направен? „Проформа” е истинската дума, само за да мине.
Не, повече това ние не искаме да виждаме в нашия парламент. Депутатите трябва да станат истински народни депутати, а не партийни и тогава това нещо ще се получи. Затова спираме с тези варианти и начини. Искаме преизчисляване на размера на всички пенсии с решение на Народното събрание, и Закон за възрастните хора. Ако това нещо – на всички тук казвам съвсем отговорно, ако това нещо не се случи, ние няма как повече да продължаваме. Годишно си отиват от този свят, по статистика на НОИ, над 100 хил. пенсионери. Асоциацията е от седем години, 800 хиляди вече ги няма. Затова, ако не се случи този дебат в Народното събрание, единственият изход е политическо решение, политическо решение, което трябва да се случи и то, ако трябва, с протестите на възрастните хора. Все още ние не сме излизали на улицата, обаче организирано. Аз Ви благодаря за вниманието на всички.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И аз благодаря, господин Кисимов.
Господин Велчев.
ПЕТЪР ВЕЛЧЕВ (Председател на Съюза на военноинвалидите в България): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми народни представители! Хубаво е, че аз последен взимам думата, защото нашите пенсии не са осигурителни. Ние сме Съюз на военноинвалиди и военнопострадали и към днешна дата в НОИ сме около 4800 човека – половината са военноинвалиди, половината са военнопострадали. За съжаление тук господин Гьоков говореше за някакви скорости, при нас пенсиите са на задна скорост. Съжалявам, че го казвам, но това от години е така. Като гледам тук са мъже на възраст, всички са служили в казармата и ние сме пострадали при и по повод изпълнение на тези конституционни задължения, и то задължително.
Само ще Ви кажа, че нашите пенсии са от 139 до 181 лв. в зависимост от процента загубена работоспособност и това нещо само по себе си говори за какво става реч. Тъй като ние участваме в тази петиция, ние я поддържаме и всичко това, което се каза в тази посока, е задължително.
Искам да Ви обърна внимание тази специфична категория български граждани да имате предвид в изчисленията си, тъй като нашият размер на пенсиите е около 4500 млн. лв., ако не се лъжа. Това е по статистика на бюлетините на НОИ. Така че ние сме далеч под прага на бедността, който е 315 лв., ако не се лъжа.
Много пъти сме се опитвали да предложим на народното представителство, и на институциите да се промени основата, на която се изчислява. Да не са тези 125 – социалната пенсия, примерно, давали сме пример да бъде на минималната работна заплата, сега да е на линията на бедността, защото ние бяхме момчета, сега сме в една възраст, която е трагична, много малка част от тях успяват да работят, много малка част от тях могат да получат тези пенсии.
Благодарим затова, което направи Народното събрание преди няколко години, ако някой работи да може да получава и двете пенсии в пълен размер, само че много малко хора я достигат. Така че искам да насоча Вашето внимание към тази специфична категория български граждани и за да стигнем до това, което ние тук се стараем да направим за род и родина, както се казва, трябва да вдигнем икономиката, защото в крайна сметка без икономика и без всички тези неща, няма как да стане. Икономиката, за съжаление, в годините – тези 28 – я разбихме. Това е, което исках да кажа, за да не Ви задържам.
Понеже споменах род и родина, ще ми разрешите да връча на Председателя – ние сме на 103 години, и това не е случайно. Ако народните представители имат желание да прочетат законите от 1915, 1923, 1936 г., тогава ще се разбере за какво става реч и това е девизът, който е на 103 години – „Всичко за България“ (Ръкопляскания.) Аз мисля, че обединени в тази тръпка, бихме направили това, което е необходимо за всички нас.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Това не е само за мен, а за цялата Комисия.
ПЕТЪР ВЕЛЧЕВ: Да, за Комисията, която Вие ръководите.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин Велчев.
Заповядайте. Да се ориентираме към приключване, за да дадем възможност на колегите от институциите.
СВЕТЛА ГЕРГИНОВА (Член на Инициативния комитет, изработил Петицията и организирал внасянето й): Аз не искам да бъда многословна. Казаха се някои неща, на които може да се репликира, защото има много анализи и можем да ги оборим. Целта на нашето явяване, и на тази дискусия, която сега се прави според мен е съвсем различна. Тук трябва да се чуе онова, което вълнува всички пенсионери, а това е в контекста на изказването на господин Адемов – липсата на справедливост. Ако тази дума стане мото на всички действия на управляващите без значение от техния цвят, политическа принадлежност и така нататък, то нещата в нашето общество ще дойдат на мястото си.
Какво имам предвид? Ще използвам и аз една известна реплика в нашата народопсихология: „Сит на гладния не вярва“. Господа, помислете по тези въпроси. Ние не сме се събрали тук, за да решаваме каква система, как ще се направи и от къде ще се намерят пари. Ние сме се събрали, за да кажем, че нещата наистина са в безнадеждно положение, не нещо друго, безнадеждно. Няма да излагам всички съображения, които тук се чуха, но маркирани. За мен ключовата дума, отново казвам, е справедливост и какво казвам: текстът на § 6 – нямало дискриминация, имало решение на Комисията.
Ама, хора, простият човек дето може би не може и да чете, може да разбере, че се касае за дискриминация и то дискриминация по възраст! Не може до вчера тези, които са се пенсионирали, да продължават да дотират държавата с разликата от това, което им е определено от НОИ, и това, което получават, за да могат на базата на солидарността, естествено, другите да получават някакви пенсии. Това е чиста дотация на държавата. Къде е справедливостта? А тези, които до 1 януари 2019 г. са получавали високите заплати, след това веднага ще си получат високите пенсии.
Извинявайте, намирате ли го това за справедливо? Ами всеки разумен човек само като го помисли, може да направи тази разлика. Ако справедливостта не е морална категория, тогава отиваме на дискриминацията. Няма как да няма дискриминация по възраст. Защото, какво съм виновна аз, че съм се родила по-рано? Нали тези, които са се родили след мен, ще имат тази привилегия. Целта на системата, както и да искате да я определяте, трябва да бъде: всички, които имат принос – равен принос и справедливост. Приносът е от съществено значение за определяне на пенсиите. Това по принцип се знае, че по своята същност пенсиите са вътрешен дълг на държавата. Касае се за договор между държавата, който самият Кодекс за социално осигуряване представлява един колективен и дългосрочен договор между гражданите и държавата. Хората си правят отчисленията и чакат да получат това, което им се пада по закон.
И какво се получава накрая? Ами, как искате да си попълните системата, как искате да бъде ликвидиран сивият сектор? Че всички млади като знаят какво става, естествено е, че не се осигуряват на пълния размер на доходите си, естествено е, че се получават тези дупки. Какво да чакаме? Дайте пример на справедливост, за да чакате, че хората ще повярват и ще направят онова, което е нужно, за да подпомогнат държавата си.
Мисля, че всички други разсъждения – аз мога да Ви направя анализ на всички конституционни решения, да Ви разказвам, да анализирам и решенията на Комисията по дискриминация и да Ви кажа къде има пробойна, защото независимо че са от оторизирани органи, са направени невероятни пропуски, тъй като – нали знаете „Едно си база знае, едно си баба бае“, всеки разбира правото май така както му изнася, а има принципи на правото и това може да се докаже по всякакъв начин.
Целта на тази дискусия според мен, е да се вземе решение, че това състояние на възрастните хора не може да бъде оставено така и че не може да продължава така. А какво ще се направи, това зависи от тези, които ние сме избрали и тези, които би трябвало да мислят за нас – млади или стари. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И аз Ви благодаря, госпожо Гергинова.
Други колеги? Не виждам.
Господин Министър, на базата на това, което чухте, няколко заключителни думи, ако желаете, разбира си, и господин Иванов след това.
МИНИСТЪР БИСЕР ПЕТКОВ: Благодаря, за дадена дума, уважаеми доктор Адемов.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми представители на Инициативния комитет, гости и колеги! За мен лично изказванията, които прозвучаха, беше важно да бъдат чути, защото смятам, че те отразяват обективно очакванията, исканията, настроенията на голяма част от българските пенсионери, а те са за повече пенсионни доходи, за по-голям размер на пенсията, за повече справедливост.
Аз няма да влизам в детайли, ще взема повод само от казаното от госпожа Гергинова, че всъщност освен текущия дефицит на държавното обществено осигуряване, публичната разходо-покривна система създава и един голям скрит дълг, тоест натрупани задължения към бъдещите поколения. Защото всички добре знаем, че пенсиите, които получават част от нас, са всъщност заработени от тези, които в момента работят и които внасят своите вноски в контрибутивната ни система.
Така че когато говорим и когато решаваме тези въпроси, би трябвало да държим сметка за това: ще има ли приходи и кой ще плаща тези бъдещи задължения, ако ги увеличим прекомерно много? Защото пенсионната система, и пазара на труда са скачени съдове. Всички знаем, че всъщност на пазара на труда в момента ситуацията наистина е, че заетостта се повишава, но като цяло работната сила на България поради демографски причини, поради миграция към други европейски държави, дори и трети държави, намалява. Отчитайки тези тенденции, които е трудно да очакваме, че могат да бъдат съществено променени, защото тук инерционните сили са много водещи, би трябвало наистина да държим сметка за това, че пенсионната система от този тип, от разходо-покривния тип, в който един от водещите принципи е солидарността, е един договор между поколенията. Това бих искал да кажа в заключение.
Без отново да се връщам към конкретните теми на днешната дискусия, аз се присъединявам към казаното от Вас, доктор Адемов, че дискусията е навременна, полезна, защото сме във време на финализиране на подготовката на бюджета на държавното обществено осигуряване за следващата година, и на държавния бюджет. Всичко казано днес ни дава основание отново да преосмислим доколко всъщност решенията, които са в Кодекса за социално осигуряване са най-верните, най-точните, като държим сметка отново за това, че в пенсионната система, съответно произволни решения и решения, които не са добре разчетени и обмислени не бива да се допускат, защото се присъединявам към казаното – най-важното за пенсионната система е доверието в нея, доверието, което ще задържи тези, които сега се осигуряват да го правят и съответно другото важно е – да има наистина една предвидимост, тоест разпоредбите, които са заложени в законодателството да действат за времето, за което съответно са предвидени. Още веднъж благодаря на всички, които се изказаха по темата. С това бих искал и да приключа.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Господин Иванов, ако желаете? Не желаете. И аз, благодаря.
Искам да благодаря на вносителите на тези предложения, да благодаря на всички, които участваха в тази дискусия. Мисля, че се изказаха различни мнения, чуха се различни позиции. Надявам се в хода на бюджетната процедура въпросите, които бяха дискутирани, да намерят своето реално отражение. Надявам се през следващата година да има по-добро ниво на социална защита на всички пенсионери в България.
Благодаря Ви още веднъж за участието.
Закривам днешното заседание.

(Закрито в 16,20 ч.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Д-Р ХАСАН АДЕМОВ

Стенограф:
Янка Иванова