П Р О Т О К О Л

№ 31

от проведено редовно заседание на Комисията по труда, социалната и демографската политика на 31 октомври 2018 г.

---

ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне и обсъждане на проект на Закон за социалните услуги – презентация на министъра на труда и социалната политика господин Бисер Петков.
Списъците на присъствалите народни представители – членове на Комисията по труда, социалната и демографската политика, и на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,30 ч. и ръководено от председателя на Комисията господин Хасан Адемов.

* * *

ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: имаме необходимия кворум, откривам редовното заседание на Комисията по труда, социалната и демографската политика.
В предложения дневен ред по точка първа Представяне и обсъждане на проект на Закон за социалните услуги, има презентация на министъра на труда и социалната политика Бисер Петков.
По точка втора – заповядайте, госпожо Ангелова.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, господин Коралски, колеги! Моето предложение и на парламентарната група на Политическа партия ГЕРБ е да отпадне втора точка, защото нямаме две важни становища по Законопроекта за личните документи, а именно становището на Министерството на вътрешните работи и становището на Министерството на здравеопазването. Щом постъпят в Комисията, нямаме нищо против да се гледат, но все пак това са важни неща и трябва да видим какво е становището и какви са техните предложения. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви.
Очаквахме до днес да пристигнат становищата, за съжаление ги няма.
Имаме волята да го гледаме този проект, нищо че не сме водеща комисия, но без тези становища не е допустимо.
Господин Гьоков, заповядайте.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Министър, господин Председател, ще подкрепя, разбира се, това, ама каква е причината да се забавят становищата от двете институции и министерства? Практиката показва, че трябва да реагираме по-бързо. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Подлагам на гласуване дневния ред само с точка първа. Моля, гласувайте. За 15. Приема се. Благодаря.

Господин Министър, имате думата да представите Проекта на Закона за социалните услуги с уговорката, че става въпрос за презентация за предварително запознаване на Комисията с предложения законопроект.
Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР БИСЕР ПЕТКОВ: Благодаря, господин Председател.
Аз очаквам да стартира презентацията, но вероятно има технически проблем. Все още част от екипа не е влязъл, предполагам че на пропуска има задръстване.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Ще изчакаме, но мисля, че всички народни представители разполагат с материала.
МИНИСТЪР БИСЕР ПЕТКОВ: Ако позволите, в самото начало по повод на отлагането на т. 2, да кажа, че за утре е насрочено заседание на Националния съвет за интеграция на хора с увреждания, който също ще даде становище по Законопроекта за промяна в Закона за личните данни. Така че утре след заседанието ще имате становището на Националния съвет за хора с увреждания, за да може да се гледа този законопроект.
Позволете ми да благодаря за предоставената възможност да предоставя проекта на Закона за социалните услуги на етап обществено обсъждане, който процес започна на 16-ти октомври и ще продължи до 15 ноември. Това желание, което благодаря, че беше удовлетворено от страна на Комисията по труда социалната и демографската политика, е в духа на цялостния процес по подготовка на този проектозакон, а именно включване на всички заинтересовани страни в подготовката на проектозакона.
Аз съжалявам, че не можем да гледаме презентацията, надявам се, че тя ще стартира, но този проектозакон премина няколко етапа. Работата по него започна от една голяма междуведомствена работна група миналата година като, разбира се, както е известно, този закон и по-скоро в проекта на документ е работено и по-рано, но работата започна през есента на миналата година с формирането на голяма междуведомствена работна група, която изготви пътна карта за консултативния процес и тази пътна карта беше одобрена през януари тази година. На базата на пътната карта, в която бяха уточнени всички етапи и срокове по подготовка на законопроекта, през периода февруари – май бяха проведена тематични дискусии и разработката на концепция, която концепция през периода юни – юли, летните месеци, беше подложена на широко обществено обсъждане, като тя също беше публикувана за обществени консултации със срок 30 дни, а така също беше изпратена на областните управители, на доставчици на социални услуги, на потребители на социални услуги, за да може да се чуе тяхното мнение по концепцията и след като приключи този процес на обсъждане на концепцията, през август и септември се подготвяше самият проектозакон, който на 16 октомври беше публикуван за обществено обсъждане, което ще продължи до 15-ти ноември.
Нашето желание да представим проектозакона на вниманието на народните представители е обоснован и от това, че на предишното заседание Вие подкрепихте, одобрихте два проектозакона за хората с увреждания и Законопроекта за личната помощ, като този законопроект, макар и с по-широк обхват, също адресира превенция на някои от рисковете, съответно помощ за социално включване на хора от уязвимите групи, в това число и хора с увреждания.
Тази илюстрация показва, че този закон наистина е адресиран към много широк кръг потребители, не само към хора от уязвимите групи от населението, които се нуждаят от специализирана подкрепа и от специализирани услуги, но чрез регламентиране на така наречените „общодостъпни услуги“ с този законопроект на практика се разширява значително полето на неговото приложение и той обхваща, както виждате, от детето в утробата на майката до преклонната възраст на възрастния човек и той е резултат от една осъзната нужда да имаме отделна регламентация на социалните услуги извън Закона за социалното подпомагане, където те са регламентирани понастоящем.
Само за сравнение ще кажа, че тази материя понастоящем е регламентирана в Глава четвърта от Закона за социалното подпомагане в четири члена – от 16 до 19 член. Разбира се, част от тях са с букви, така че нормите са повече, а в Законопроекта, който е на Вашето внимание, тази материя е регламентирана в 173 члена, което отчита значителния напредък в тази сфера, на практиката в тази сфера през последните 15 години, когато секторът на социалните услуги се разви много динамично и подготовката на самостоятелен законопроект отчита тези нови реалности и необходимостта от адекватна законова уредба.
Кои са целите на Закона? Първо, с този законопроект се цели да се предостави равен достъп на всички хора за ползване на социални услуги, като се разширява достъпът. Целта е да се разшири достъпът и това става чрез въвеждане на така наречените общодостъпни услуги, които ще се ползват без насочване, без необходимостта да бъде идентифициран някакъв риск, на който да са изложени съответно техните потребители. Това са услуги, които имат преди всичко консултативен, информативен, подпомагащ характер.
Другата цел на Закона и да се повиши качеството и ефективността на социалните услуги. България вече разви немалка мрежа от социални услуги, над 1130 са делегираните от държавата дейности, социални услуги, 260 милиона са предвидени в бюджета за следващата година за финансиране на държавно делегираните социални услуги, които общините осъществяват, но това, от което се нуждаем, е да се повиши качеството и ефективността на социалните услуги и това е другата цел на законопроекта. Както е известно, съгласно действащата законова уредба общините са основният доставчик на социални услуги, макар че и държавата присъства като запис в Закона, но тя реално не изпълнява функциите на доставчик на социални услуги, общините могат да възлагат чрез конкурси управлението на създадени от тях социални услуги на така наречените частни доставчици.
Една от целите на закона и да се разшири публично-частното партньорство, така че да може по-активно да се включи неправителственият сектор, който доказа през изминалите години, че е носител на иновативни подходи в предоставянето на социални услуги.
Следващата цел е да се прокара със законопроекта интегрираният подход в предоставянето на социални услуги и да се гарантира подкрепа за живот в домашна среда и в общността и на практика с този законопроект да се приключи, като за това са дадени неясни срокове, в процеса на деинституционализация на грижата за деца, който вече доста напредна през последните 10 години и би трябвало закриването на всички домове за деца да приключи до 2021 година. Този процес е предвидено да продължи по-дълго за пълнолетните лица, но отново посоката е тази, която ще бъде съответно стимулирана с този законопроект чрез тази цел – да се подкрепи именно животът на хората в домашна среда и в общността. В законопроекта е ясно изведена мисията на социалните услуги, а именно всяко лице в България да има право на подкрепа за превенция или преодоляване на социалното изключване, реализиране на права и подобряване на качеството на живот при недопускане на дискриминация, нарушаване на правата, свободите, достойнството и личната неприкосновеност на лицата и при уважение на желанията и личния избор. Така че социалните услуги на практика ще играят ролята на мост за реализиране на други основни права, ще имат своя принос за подобряване качеството на живот на хората и съответно превенция на социалното изключване при спазване на определени принципи, които ясно са закрепени в законопроекта.
Една същностна промяна, която този законопроект предвижда, е промяна в разбирането на това какво е социална услуга от разбирането, което в момента има, че това са места, домове, центрове както се наричат, в които се осъществяват социалните услуги, към разбиране за това, че социалните услуги са дейности, които се осъществяват в подкрепа на техните ползватели, което разбиране, което определение дава една много по-голяма гъвкавост. В законопроекта са определени 10 дейности, 10 видове социални услуги, които виждате на този слайд, а именно информиране и консултиране, застъпничество и посредничество, общностна работа, терапия и рехабилитация, обучение за придобиване на умения, подкрепа за придобиване на трудови умения, дневна грижа, резидентна грижа, осигуряване на подслон и асистентска подкрепа – тази дейност, с която този законопроект има общо със Законопроекта за личната помощ, който гласувахте на миналото заседание.
По отношение на ключовите участници в процеса на планиране, предоставяне, финансиране на социалните услуги, на този слайд виждате тяхното групиране на три нива. На национално ниво държавата запазва съответно агенциите по финансиране на услугите, които са държавно делегирана дейност, по-ясно се въвеждат отговорностите на държавата по отношение планиране на услугите на национално ниво чрез въвеждане на изготвянето на национална карта за социалните услуги, която на база на анализ на потребностите на местно ниво съответно ще дава и ще внася ред по отношение на създаване, съществуване и закриване на социални услуги на национално ниво. Държавата ще продължава да осъществява още по- действено функциите по контрол и мониторинг чрез предвидения нов орган – Агенция за качество на социалните услуги, както и функциите по управление и координация на политики и процеси, включително и чрез създаване на нормативна рамка. Този законопроект предвижда създаването, разработването и приемането на значителна подзаконова нормативна уредба, с която реално ще се обезпечи неговото функциониране пълноценно и в цялост.
Общините ще продължават да имат ключова роля в доставката на социални услуги, не само в доставката като основен доставчик, но и в насочването на потребителите, в тяхното информиране и консултиране, като с този законопроект реално се прави следваща крачка към децентрализация на този сектор – процес, който започна, но на практика половинчато още със Закона за социалните услуги като функциите по организация, управление и предоставяне на услугите на общинско ниво се възлагат на общините, контролът и мониторингът на общинско ниво също ще се осъществява от общините, анализът на потребностите и планиране на общинско ниво отново ще бъде прерогатив на общините, както и възлагане на предоставяне на услуги чрез конкурси на частни доставчици ще продължи, като, както споменах, ще се засили публично-частното партньорство и възможностите общините да предоставят управлението не само на създадени услуги, но и на услуги, които не могат да създадат по една или друга причина.
В този законопроект по-ясно се очертава ролята на частните доставчици, които след получаване на лиценз от Агенцията за контрол на качеството на социалните услуги, която ще лицензира всички доставчици на услуги, и на база на лиценз с 5 годишна валидност ще могат да осъществяват тази дейност, те ще имат правата да изберат начина на организация и управление на услугите, да развиват качеството и съответно този законопроект има за цел да насърчи частната инициатива и партньорство.
Тук ще си позволя само да спомена, че вчера в Кюстендил посетиха три центрове за настаняване от семеен тип, които през 2010 година – в началото на процеса на деинституционализация, са създадени от една фондация и съответно община Кюстендил и, както имах възможност вчера да се убедя, те са наистина доказателство за успешното партньорство, за това, че деца и младежи, които са в тежко състояние, с тежка умствена изостаналост, на практика получават една качествена грижа, изведени от специализирана институция в село Горна Козница.
По отношение на планиране и финансиране това, което законопроектът предвижда, е вече споменатата Национална карта на социалните услуги, която ще бъде разработена по критерии, определени в Наредба за планирането на социалните услуги, за която има делегация в проектозакона. В законопроекта се разписват социално социални услуги както на общинско, така и на областно ниво, въвежда се годишно планиране на социалните услуги и на тази база обвързване дългосрочното и годишното планиране с финансирането чрез картата, тоест ще бъдат финансирани само услуги, които са в Националната карта. Съответно въвеждане стандарти за финансиране в зависимост от различните изисквания към всяка услуга, както и нещо ново – въвеждане на допълващи стандарти. Знаете, че един от проблемите сега, който се поставя от общините и от доставчиците на социални услуги, е, че единният разходен стандарт за част от услугите не осигурява достатъчно средства за финансиране. Става дума за услугите с 24 часова грижа. Правителството с решението, което прие на извънредното заседание в неделя за определяне стандартите, направя една по-значителна крачка в увеличаване на някои стандарти, примерно стандарта за центровете за настаняване от семеен тип за деца и младежи с увреждания, увеличен с повече от 18% спрямо тазгодишното му ниво, но чрез допълващи стандарти съответно се счита, че би могло да се отговори по-адекватно на конкретиката на всяка една услуга, както и се регламентира смесеното финансиране от държавни общински бюджети от физически и юридически лица. И сега част от услугите наистина съществуват и осигуряват едно добро ниво на грижа, благодарение на спомоществователи, тоест на допълнителен ресурс, който се мобилизира за покриване на разходите.
По отношение на създаването на услуги и въобще живота на една услуга, сега всъщност услугите се създават на база на заповед на изпълнителен директор на Агенцията за социално подпомагане, а сега се предлага да се обърне подходът, пак като стъпка към реална децентрализация на този сектор, социалните услуги, които се финансират от държавния бюджет, да се създават с решение на общинския съвет, тоест това да е пораждащият акт, след предварително одобрение от Агенция социално подпомагане по отношение съгласуване с картата. Но водещата роля ще има общинският съвет, на база на чието решение ще се създава социална услуга в съответната община.
Казах вече, че се предвижда лицензионен режим за всички услуги, които се предоставят от частни доставчици или ако общината е решила да ги предоставя чрез общинско предприятие, като новият орган, който се предвижда да бъде създаден – Агенцията за качество на социални услуги, да извършва проверки на място в рамките на предварителния контрол, който ще осъществява при лицензиране. По-добре се регламентира в законопроекта и това е по-скоро е нещо ново, сътрудничеството между общините при предоставяне на услуги. Не можем да си позволим, най-богатите държави не могат да го позволят, във всяка община да има всичко. Затова чрез споразумения между общините могат да се предоставят услуги както на общинско ниво за лица от други общини, и на услуги и на услуги на областно ниво за деца от цялата област. Съответно регламентира се предоставяне на услуги за лица от друга община както и в случаите, в които обективно не е възможно създаването на услуга. В законопроекта се регламентира и прекратяването на предоставянето на услуга, като основанията са при отпаднала необходимост, тоест при отпадане на услугата от Националната карта, което е при липса на потребители или при решения услугата да се предоставя от друга община, и втората хипотеза е прекратяване поради несъответствие със стандартите за качество, като са разписани задължителните стъпки преди това прекратяване.
Но отново подчертавам, качеството ще бъде водещо изискване както при създаването, така и при функционирането на услугите и съответно основание за прекратяването в случай, че те не отговарят на съответните стандарти.
По отношение на възлагането на услугите – два вида възлагане са регламентирани в проектозакона. Запазен е съществуващият режим да се възлагат създадени услуги чрез конкурс от общината на частен доставчик, предвидена е нова възможност да се възлагат услуги, които общината няма възможност да създаде, тоест доставчикът да създаде и да развие съответно услугата, и са регламентирани в законопроекта три форми на публично-частно партньорство, тоест то може да се реализира при възлагане на услуги, които общината няма обективна възможност да създаде при осигуряване на смесено финансиране от физическо или юридическо лице и при съвместно предоставяне на социални услуги чрез осигурено финансиране от общинския бюджет и от частен доставчик. Считаме че се дава една много по-голяма гъвкавост.
Това е по отношение на възлагането. В отделна глава в законопроекта е разписано предоставянето на услугите. Тук е делението на двете големи групи общодостъпни услуги и специализирани услуги, като за ползването на общодостъпни услуги не се предвижда издаване на заповед и съответно направление, насочване, като не се предвижда и сключване на договор за ползване на услугата.
По отношение на специализираните услуги, при които има идентифициран риск, насочването преимуществено е предвидено да става от общината, като в определени случаи се запазва насочването да се извършва от дирекциите за социално подпомагане. Преди всичко става дума за насочване от ДСП за децата в риск, когато трябва да бъдат настанени в съответната услуга, или за кризисни ситуации, в които също дирекцията „Социално подпомагане“ ще извършва насочването.
Отпада издаването на заповеди и направления, което сега става от дирекциите „Социално подпомагане“, от изпълнителните директори. Това е свързано с правото и гарантирането на избор на лицата да ползват съответната услуга, като се регламентира и правото на избор на доставчик – нещо, което към момента на практика не е осигурено. Реализирането на това право, поне докато се развие изцяло мрежата на услуги съгласно Националната карта на услугите, ще предполага и формирането при определени доставчици на листа на чакащи, нещо, което и сега съществува, но не е регламентирано. Изготвянето на индивидуалната оценка и плана става от самия доставчик. Също така в законопроекта е предвидено и регламентирано подробно какво представлява управлението на случая.
В предоставянето на социални услуги е предвидено и тяхното заплащане. Знаете, че понастоящем услугите за деца са безплатни за техните ползватели, а услугите за възрастни се заплащат в зависимост от имуществото, имотното състояние, имущественото състояние на ползвателите. В законопроекта е запазен този подход, като се регламентират конкретно кои са безплатните социални услуги, съответно за услугите, които се ползват от лица, на които доходният статус на практика е над въведената граница, съответно е регламентирано тяхното заплащане. В Проекта на закона се запазва постъпването на приходите от такси в държавния бюджет – настоящата практика, въпреки че в процеса на разработване на проектозакона тук имахме варианти за оставяне на тези такси или на част от тях в общините с цел техното реинвестиране в социални услуги. Предполагам че това ще бъде тема, по която ще продължи дебатът и на следващите етапи от разглеждане на законопроекта.
В Главата за предоставяне на услуги са регламентирани правото на заместваща грижа, това е услуга, която е насочена към лицата, които полагат грижи за хора с увреждания и за други зависими членове на семейството, регламентира се възможността те да ползват за определен период от време съобразен отдих или поради обективни случаи, когато се налага те да постъпят в болница или да извършат някакви други задължения, да се поеме заместващата грижа за лицата, за които те полагат непрекъсната грижа, резидентна грижа и от дневен център. Тази услуга е нова за нашите условия. Вече има разработена концепция за заместващата грижа от работна група, която работеше последните няколко месеца. И в този законопроект е регламентирано и правото на асистентска подкрепа за възрастните хора, които са в невъзможност за самообслужване и за хора с увреждания в случай, че не ползват такава асистентска подкрепа по силата на друг закон. Тук е връзката, която е направена между този законопроект и Законопроекта за личната помощ, след като беше уточнено, че Законопроектът за личната помощ ще бъде разглеждан самостоятелно като отделен закон, тъй като знаете, че на определен етап нашето разбиране беше, че тези въпроси могат да бъдат регламентирани в този закон.
Казах вече, че качеството е лайтмотив на законопроекта, като то ще бъде осигуряване чрез разработване на стандарти за качество по отношение на организацията и управлението на услугата, по отношение квалификацията и професионалното развитие на служителите, по отношение стандартите за ефективност. Тези въпроси ще бъдат разработени по-подробно в наредба за качеството на услугите, която е делегирана, като контролът и мониторингът ще се осъществяват на три нива: на ниво доставчик чрез собствени програми за развитие на качество, на ниво община и на национално ниво от Агенцията за качество на социалните услуги, която е предвидено да осъществява предварителния контрол при лицензиране, последващия контрол относно спазването на закона, на стандартите и на правата на потребителите, да извършва проверки относно начина, по който общините и частните доставчици разходват средства от държавния бюджет и да осъществява мониторинг на ефективността на национално ниво.
Изрично във финансовата обосновка към законопроекта е предвидено, че създаването на тази нова агенция за Качеството на социалните услуги ще бъде с ресурс в рамките на щатната численост на Министерството на труда и социалната политика, тоест не претендираме за допълнителни щатни бройки, като целта е някои от функциите, които в момента се изпълняват от Агенцията за социално подпомагане и от Държавната агенция за закрила на детето, да бъдат поети от тази агенция, като, както Ви е известно, в момента в Държавната агенция за закрила на детето лицензира доставчиците на услуги за деца и осъществява частично контрол върху тяхната дейност, инспекторатът на Агенцията за социално подпомагане осъществява контрол върху всички доставчици на услуги както за деца, така и за пълнолетни лица. Не е тайна, че има претенции по отношение на по- доброто взаимодействие между тези части от две различни институции за случаите, които на всички са ни известни – в различни услуги показват, че контролът трябва да бъде засилен. Затова в проектозакона се предлага създаването на Агенция за контрол на качеството, като създаването на тази агенция по никакъв начин не поставя под съмнение съществуването на Държавната агенция за закрила на детето, чийто фокус е по отношение контрол върху спазването на правата на децата. И тази агенция е създадена, регламентирана е основната й дейност чрез Закона за закрила на детето, който е основният закон, а по отношение на Агенцията за социално подпомагане част от функциите, които осъществяват това особено формирование – инспекторат на АСП, също се предвижда да бъдат поети от новия орган – Агенция за качество на социалните услуги. Спирам се изрично на това, защото в такива случаи избуяват страхове, които искам категорично да подчертая, че са неоснователни. Тук не става дума за закриване на други органи, за да бъде създаден нов, става дума за обединяване на функции за изпълняването им по един по-добър начин.
Вече споменах, че една от целите на проектозакона е да се регламентира интегрираният подход при предоставяне на услуги, от една страна, и интегрираните услуги, които като цялостна организация се предоставят от един доставчик, като в случая е разписано интегрираното предоставяне на подкрепа, интегрираните междусекторни услуги, основно в системата на образованието на здравеопазването, предвидени са необходимите координационни механизми. Отделно акцентът е върху интегрираните здравно-социални услуги и съответно как се осъществява лицензирането и контролът на интегрираните услуги е част от законопроекта.
Един нов закон предполага, разбира се, промяна и в действащото законодателство. Аз искам тук да отбележа, че това е третият нов закон, който настоящият екип на Министерството на труда и социалната политика подготви – Закона за социалната икономика, Закона за хората с увреждания, Закона за социалните услуги, пропускам проектите, все още първият е закон, другите два са проекти. Но тук е мястото да благодаря на екипа, който подготви този законопроект. Това са колеги от Министерството, които работиха много активно по законопроекта с подкрепата на Националното сдружение на общините, на неправителствени организации, които имат опит в предоставянето на услуги, една интензивна, няколкомесечна работа. Аз в началото започнах с етапите – близо една година, но мисля че продуктът, който представяме пред Вас, си заслужава и е добър атестат за труда на експертите. Така че държа да им благодаря тук и пред Вас.
Предлагат се промени в 26 закона в Преходните и заключителни разпоредби, които са свързани с новата регламентация на различното дефиниране на социалните услуги, защото ние променяме парадигмата, разбирането за това какво е социална услуга, свързани са с поетите ангажименти за закриване на домовете за деца и за пълнолетни лица с увреждания. Знаете, че имаме актуализиран план за визия за деинституционализация на грижата за деца, имаме Национална стратегия за дългосрочна грижа и Първи план за нейното прилагане, който е тригодишен, така че в Преходните и заключителни разпоредби на законопроекта са заложени конкретните срокове, в които България поема като ангажименти да извърши тези процеси – сложни, тежки. По-съществените промени, които се предлагат, са в Закона за социалното подпомагане, Закона за закрила на детето, Семейния кодекс, Закона за здравето, Закона за лечебните заведения.
Няколко думи и за сроковете. До януари 2020 г. е предвидено закриването на всички домове за деца, както и забрана за създаване на нови домове за деца и за настаняване в резидентна грижа на деца до 3-годишна възраст, съответно до януари 2025 реформиране домовете за възрастни хора без увреждания, които се предвижда да продължават да съществуват като услуга, като резидентна грижа, но отговарящи на новите стандарти за качество, същевременно забрана за създаване на нови домове за възрастни хора, предлагаща институционална грижа.
По отношение на закриване на домовете за пълнолетни лица с увреждания срокът е до януари 2035 година и е съобразен със срока в Националната стратегия за дългосрочна грижа. По отношение на цялостното влизане в сила на законопроекта предвидено е това да стане от първи януари 2020 година, като за отделни произтичащи от закона ангажименти са предвидени също срокове – за изготвяне Национална карта на социални услуги, нейното приемане е предвидено да стане до първи януари 2021 г. Срокът за лицензиране по новия ред на частните доставчици да бъде до 12 месеца влизане в сила на закона, съответно е предвиден преходен период за съответствие с новите стандарти за качество до 12 месеца от влизане в сила на закона, финансирането по новоразработените финансови стандарти да бъде от 2021 година, както е нормално при всеки нов законопроект, са предвидени срокове за приемане на подзаконовата уредба и утвърждаване на етичния кодекс и стандартите за работно натоварване.
Няма го в презентацията като отделен слайд, но не искам да пропусна, че друг един акцент в законопроекта е върху професионалистите в социалните услуги, тоест по друг начин казано, хората, които работят, експертите, това са, започвайки от детегледачите през социалните терапевти, трудовите терапевти, социалните работници, въобще многото социални професии, които намират приложение в социалните услуги. Има отделна глава в законопроекта, като са предвидени съответно правата на работещите по отношение на заплащането, по отношение на въвеждащо, надграждащо обучение, супервизия. Целта е с този законопроект и с подзаконовата уредба, която ще го последва, да мотивираме по-добре съответно работещите в социалните услуги, защото това е един сектор, който осигурява вече и заетост на немалко хора и ще продължава да осигурява заетост, тъй като нуждата от социални услуги нараства.
Позволете ми с това да приключа моята презентации. Заедно с колегите сме на разположението да отговорим на въпроси.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Уважаеми колеги, имате думата за въпроси, изказвания, коментари.
Заповядайте, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Не за друго, пръв взимам думата, защото искам да кажа нещо относно заглавието, от него се почва. Напоследък има една тенденция в българското Народно събрание да се променят общи понятия, свързани със заглавия и понятия изобщо в законите, на която не съм привърженик, но тук е точно обратното. Понеже правим чисто нов закон, много важно е как ще го наречем. Закон за социалните услуги, визирам думата „услуги“, която по принцип е свързана с действия, от които следват възмездности, се касае до много често безвъзмездни действия и по-точно грижи. Да, има и услуги, но те са по-малко, отколкото са грижите. Когато говорим за грижи, се касае до безвъзмездност, до грижи на обществото за отделните групи. И понеже има и услуги, мисля че най-правилно е законът да бъде озаглавен „За социалните грижи и услуги“, за да бъдем всеобхватни и да дадем пълна характеристика.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Шопов.
Реплики? Не виждам.
Господин Министър, нека да се съберат няколко въпроса и тогава ще имате възможност да отговорите.
Заповядайте, госпожо Ангелова.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, гости, господин Коралски, уважаеми господин Министър! Искам първо да Ви благодаря за възможността в първо лице да запознаете народни представители – членове на Комисията по труда, социалната и демографската политика, с Проекта на закон за социалните услуги. Този Проект на закон през последните няколко месеца фокусира голям интерес на обществото, дългоочакван закон, вече сме на финалната права, имаме такъв проект, качен е за обществено обсъждане.
Дълго се работи по този закон. Аз като човек от практиката, на който почти целият му трудов стаж е минал в социалната система за социалните услуги, мога да кажа, че това е една много сложна и всеобхватна материя и затова беше нужно толкова много време да се работи по този Проект на закон за социалните услуги. Същевременно и тази ползотворна работа на неправителствени организации, на експерти от различни министерства, главно на Министерството на труда и социалната политика, на представители на общините, показа, че на практика имаме един добър закон, проект на закон за социалните услуги, защото истината е, че той получи положителна оценка и от неправителствения сектор, и от представителите на общините.
Тъй като фокусът на този Закон за социалните услуги е към общините, тоест чрез този Проект на закон за социалните услуги се предвижда да се засили ролята на общините, аз смятам, че е редно да се направят такива дискусионни форуми на представяне на проекта на Закон за социалните услуги на регионално ниво пред самите общини, съвместно с местните доставчици на социални услуги, за да може те предварително да се запознаят с целите и задачите на този закон.
Казахте, че качеството е лайтмотивът на този Проект на Закон за социалните услуги. На мен това много ми харесва, защото в България ние имаме социални услуги, но куцаме с качеството на социалните услуги, тъй като не са така достатъчни критериите и стандартите за оценка на тези социални услуги, но с този проект на закон се набляга на самото качество и създаването на Агенция за качество на социалните услуги, където се извежда самият контрол.
Аз не Ви разбрах, моят въпрос е по отношение на тази Агенция за качеството на социалните услуги. Тя ще дублира ли функциите на Държавната агенция за закрила на детето, които също извършват контрол на качеството на социалните услуги за деца? Също така казахте, че в инспектората на Агенцията за социално подпомагане също има инспектори, които в момента правят проверки по отношение на заведенията за социалните услуги. Те ще бъдат ли изведени от там или ще се дублират тези функции?
Също така за картата на социалните услуги. Това е един проблем, който е чакан с години, особено от неправителствения сектор, защото много е важно да имаме тази Карта на социални услуги, за да могат да се планират въз основа на реалните нужди и потребности на лицата в самият регион. По този начин ще се гарантира и по-лесен достъп, и няма да има струпване и дублиране на социални услуги, както сега се наблюдава в определени региони. Адмирации по отношение на този Проект на закон за социалните услуги заслужава, че се въвежда възможността за публично-частно партньорство, като това е от голямо значение както за общините, така и за частните доставчици на социални услуги. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, госпожо Ангелова.
Реплики? Не виждам.
Други изказвания и мнения?
Докато се концентрирате, колеги, аз ще си позволя да кажа няколко думи.
Благодаря, уважаеми господин Министър, на Вас и на Вашия екип. Всъщност историята на идеята за Проект на закон за социалните услуги датира не от месеци, а години, не мога да кажа точно от колко, но от доста години. Така че самият факт, че са достигнали до ситуация, в която законът да бъде вече на публично обсъждане и готов за съгласувателна процедура и оттам по съответния ред в Народното събрание, заслужава поздравления.
Но аз искам да информирам уважаемите колеги от Комисията и нашите гости, че от Националното сдружение на общините бяха поканени, за съжаление не виждам техен представител, ако бъркам някъде да бъда извинен, защото е изключително важно, както каза преди малко госпожа Ангелова, и тяхното присъствие, защото ако те са тук, веднага ще зададат въпроса: добре е, че ще има не карта на социалните услуги, а карта на потребностите от социални услуги, това е изключително важно. Защото имаме и един не достатъчно коректен пример, меката дума използвам, от Националната здравна карта, защото Картата на потребностите от социални услуги е изключително важна, защото на базата на тази Карта на потребностите ще върви процедурата оттам нататък за възможностите за предоставяне на такива услуги.
Аз искам да обърна Вашето внимание, уважаеми колеги на Националната агенция за качеството на предоставяните услуги. Това вероятно ще бъде държавен регулаторен орган. По дефиниция такива регулаторни органи следят за стандартите, държавата е тази, която дава стандартите, Вие сте ги разписали съвсем подробно, не искам да ги повтарям, но качеството на предоставяната услуга според мен трябва да бъде в прерогативите на доставчиците на социални услуги и на съответното съсловие. По принцип качеството е в дейността, в предметния обхват на дейността на тези, които предоставят услугите. Това е изключително важно според мен, защото ако държавата следи за изпълнението на стандарти, в което няма нищо лошо, още повече, че казахте преди малко 260 милиона по държавно делегирани дейности за предоставяне на социални услуги, държавата, естествено, че трябва да има отношение към контрола на спазването на стандартите, но по отношение на качеството аз имам известни резерви. Мисля че ако тази агенция седи за спазването на стандартите, за спазване на качеството, както се казва и хлябът, и ножът ще бъдат в нейните ръце. Не смятате ли, че възлагаме на такава агенция правомощия, които надхвърлят очакванията към дейността на й? Казвам това, защото в други системи, например в системата на здравеопазването, държавата е тази, която контролира стандартите и качеството, предоставено за контрол от съсловните организации, в случая от неправителствени организации или от техни представители. Поставям го този въпрос само за коментар.
Лично за себе си нямам оформено мнение как да бъде реализиран, какъв подход трябва да има, но мисля, че предоставянето на изключителни права в тази агенция няма да доведе до решаването на проблема със социалните услуги.
Това е, което исках да кажа накратко.
Реплики или други изказвания?
Заповядайте, господин Гьоков.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми господин министър, уважаеми народни представители, уважаеми господин Коралски! Господин министър, и аз ще се присъединя към адмирациите, благодарностите за това, което направихте, презентирахте законопроекта.
А в същото време аз няма да коментирам достойнствата или недостатъците на законопроекта, тъй като има време и за двете. Когато се обсъжда на първо гласуване, ще вземем отношение по законопроекта. Във връзка с презентацията у мен възникнаха няколко въпроса. Първо, както каза господин доктор Адемов, историята на законопроекта. Да припомним, че идеята е от шест години след ратифициране на Конвенцията за правата на хората с увреждания и там беше залегнал в Плана за действие за постигането на резултати по тази конвенция, бе предвидено той да бъде готов 2016 година, за което Вие, разбира се, нямате никаква отговорност за забавянето му, но е факт това забавяне. Сега аз силно се надявам, че когато е факт този Закон за обществено обсъждане, са се включили в неговото изработване всички заинтересовани страни и ще имаме по-малко проблеми с приемането от предишния закон – за хората с увреждания. Имам предвид при приемането от обществото и от заинтересованите страни.
А сега всички се спират и няма как и аз да го пропусна, на Картата на социалните услуги, Национална карта, предполагам, че ще има областни и общински карти. До момента всички общини имат областни стратегии за развитие на социалните услуги. Вие предвиждате ли в този законопроект някакво съобразяване с тази областна стратегия, а също има и общински стратегии такива, и то последните са от 2016 до 2020 година, но преди това имаше други и аз си спомням, че тези стратегии бяха изработени с много надежди от общините. В една или друга степен не се случи това, което им се щеше на общините с тези областни стратегии, та затова Ви питам: ще се съобразите ли с тези областни стратегии и в тази връзка не е ли дълъг срокът за приемане на карта на социалните услуги до първи януари 2021 година?
Още нещо, тук ми направи впечатление, че социалните услуги, които се финансират от държавния бюджет, се създават с решение на общинския съвет, забележете, след предварителното одобрение от Агенцията за социално подпомагане. Аз мисля, че няма много логика тук в цялата работа, защото като ще разрешава Агенцията, по-добре да ги разрешава, какво ще искаме да разрешение на общинския съвет в случая. Принципно говоря, че общината може да иска и да преценява необходимост от такава услуга, пък Агенцията за социално подпомагане да откаже предварително да одобри или пък следварително да одобри тази услуга.
И още нещо. Вие доста убедително говорихте за създаването на Агенцията за качество на социалните услуги и така нататък, не Ви ли притеснява това, въпреки че споменахте и в изложението си, предполагам, че така ще бъде и в мотивите по законопроекта, че няма да се разширява администрацията, ще бъде за сметка на части от Агенцията за социално подпомагане и закрила на детето, но не мислите ли че това, и в предходния закон, който представихме, вече го минахме на първо четене, на първо гласуване – Закона за хората с увреждания, става прекалено много администрация да се занимава с проблемите на хората с увреждания в случая? Това увеличаване на администрацията дори пак с уговорката, че няма да се разширява като численост и като цяло, не мислите ли, че води до размиване на отговорности и така нататък?
И последното, което казвам пак във връзка с това: не намирате ли за неудачно това, че всичко се прави за сметка на Агенцията за социално подпомагане, а там ще бъде обезкървена Агенцията от специалисти, от хора, които да вършат другата работа в Агенцията? Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И аз благодаря.
Ще си позволя под формата на реплика, господин Гьоков, да Ви кажа, че този подход за предварително съгласуване с тази Национална агенция е добър подход, според мен, защото най-важното за социалните е устойчивостта във финансирането. Ако няма такова съгласуване и ако всеки реши, където сметне за необходимо да разкрие социални услуги, ще има проблеми с финансирането.
Но един друг въпрос според мене трябва да коментираме, че Националното сдружение на общините и отделните представители на общините винаги са заявявали, че ако примерно в една община е дефинирана потребността от разкриване на социални услуги, те веднага ще ни обвинят, че им прехвърляме отговорности от една страна, без да им прехвърлим финансов ресурс. Това е коронният номер, ако мога така да се изразя, защото за предоставяне на една социална услуга освен тези средства, за които говорим по стандарти, са необходими други логистични дейности от рода на транспортни услуги, от рода на строителство, на оборудване и така нататък, защото една социална услуга с усилията единствено и само на доставчиците няма как да се случи, ако няма и допълнително финансиране. И в този смисъл искам да добавя и още нещо. Вие предвиждате мерки за квалификация и преквалификация на персонала, който ще предоставя услуги. Това е изключително важно, защото без необходимата квалификация няма как да говорим за качество на предоставените услуги. Това е нещото, на което исках да обърна внимание.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми Министър, господин Председател, колеги! Аз прекрасно разбирам че всичко е свързано с финансирането и точно поради тази причина тези областни стратегии за развитие на социалните услуги и общинските стратегии бяха леко разочароващи за общините и за хората, защото те там обективно предвидиха какви услуги трябват на територията на общината в зависимост от анализите, които направиха, и в края на краищата голяма част от тях не се състояха на национално ниво и като разрешения за тези услуги. Та финансирането е изключително важно.
Но само да вметна, че аз не знам община, която да иска да разкрива някаква социална услуга, ама да я финансира сама, иска винаги от държавата да бъде финансирането. В много редки случаи и с уговорки има такива изключения. Та в общи линии това е, аз не го оспорвам като принцип, разбира се, че, както се казва, който дава парите, той поръчва музиката и в случая стои така въпросът, че след като в една община има много голяма нужда, но няма възможност за финансиране от държавния бюджет, защото възможностите на държавния бюджет не са безкрайни, така ще бъде. Просто обърнах внимание на това. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Други въпроси? Госпожа Клисурска и господин Недялков след това. И ще възможност на господин Министъра, защото се натрупаха доста и коментари, и въпроси.
НАДЯ КЛИСУРСКА: Аз ще допълня въпросите. Моите въпроси до голяма степен бяха вече зададени, но искам да доразвия темата, свързана със закриването на домовете за възрастни хора с увреждания, които са с психични увреждания и тези срокове, които се поставят за 2035 година. Както знаем тази година по оперативна програма „Региони в растеж“, бяха отпуснати 42 милиона лева за изграждането на 68 центъра за такива възрастни хора с психични разстройства и увреждания. Тези центрове със сигурност в крайна сметка са на базата, така както бяха обявени в оперативната програма, на Картата за резистентните услуги и картата, която беше направена за подкрепа в общността. Тя беше създадена от работна група, в която Министерството участваше и в тази връзка след като в момента такава сума се инвестира, като как ще бъдат трансформирани тези центрове, защото те не са дневни центрове от този тип, за който ние говорим, различния тип социални услуги, те са центрове с 24-часова покриваемост на услугата, която влиза в другия тип социална услуга?
В тази връзка тази инвестиция, която прави сега Министерството, оперативната програма, за мен я няма тук последователността, която би трябвало да следва в закона, затова да ми го изясните това.
И другото, което искам да коментирам, е свързано с тази карта, за която всички говорим, за социалните услуги. До момента по действащото законодателство ни правеше впечатление, че много често господин Адемов донякъде в коментарите си обоснова защо така се случва, но има доста общини с неравнопоставено предоставяне на социалните услуги на територията на България и равноотдалечеността от такъв тип социални услуги, които са необходими на общността, не са достатъчно уплътнени.
В тази връзка тази карта, която Вие предвиждате, защото много често критериите, които се залагаха преди и по оперативните програми, и по отношение на държавно делегираните дейности, бяха свързани с това, че трябва да има близост съответната болница, съответните транспортни услуги и много често общините, независимо че имаха такава потребност през техните общински планове, не получаваха достъп до създаването на такъв тип услуги. Как ще бъде преодоляно и чрез тази Национална карта, която Вие предвиждате, този достъп до социалните услуги ще бъде ли облекчен или ще бъде горе-долу по същия начин?
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Реплики?
Не виждам. Господин Недялков, Вие сте.
МИЛКО НЕДЯЛКОВ: Господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги, уважаеми представители на различни организации, които сте работили по този закон! Виждам тук някои. Искам да кажа, че наистина е голяма чест за Министерството три закона за кратко време в гранични сфери и региони, но докато аз имах сериозни забележки към първите два закона, мога да кажа, че тук в голяма степен като човек, познаващ тази материя, съм удовлетворен. Удовлетворен съм от тази дългогодишна работа и най-вече от един факт, само него искам да изтъкна, и няколко неща, свързани с него – въвеждането на планирането в областта на социалните услуги.
Мотивирам се с две изречения защо това е така. До голяма степен досега социалните услуги в България имаха талвег, имаха направление, движение, но до голяма степен те бяха изграждани хаотично. Лошото е, че ние въвеждаме термина „планиране“ и националната карта след като голяма част, дай боже да не е така, но голяма част от възможностите на оперативните програми вече се изчерпват. Искам да Ви кажа, че част примерно от деинституционализацията стана по един такъв начин, че закривайки такъв тип услуги, като домове за хора с увреждания в различни части на България, стана така, че те бяха изведени в домове в съвсем други части на България, което не знам дали беше толкова лесно.
Второто, досега общините гледаха да участват в оперативните програми, като вземат определен тип социална услуга, без да знаят дали имат капацитета и другите неща да я управляват. Общините гледаха на голяма част от социалните услуги – това, което намекна нашият председател, като на инфраструктура, като на сграда, като на възможности за усвояване на пари. Тук центърът трябваше да бъде именно с тези европейски пари да се постига определено качество на социалните услуги, за което сега министърът правилно казва, че това е егото на закона. Липсата досега на такава Национална карта доведе до това голяма част от хората, особено в големите градове, и тук са представителите на инициативата „Системата ни убива“, да няма такава развита структура на такива социални услуги, които да могат да им създадат възможност за социализация на голяма част от хората с увреждания.
Казвам ги всичките тези неща, защото приветствам това. Има някои неща, които трябва наистина между първо и второ четене да се изпипат. Ние сега не сме даже на първо четене на закона. Например малко ме учуди в закона, че частният доставчик, ако има лиценз, може да разкрие услуга само като уведоми кмета на общината. Той не зависи от тази национална карта засега. Разбрахте ме какво е. Но ще Ви покажа един пример и мога да Ви го разчертая още тук, как един човек, който има лиценз за услуга, даден от тази Национална агенция или какво беше, за качество, и тъй нататък, може да направи социална услуга, която да доминира държавната услуга и след време държавата да бъде принудена да финансира неговата услуга, а не тази, която се осъществява от общините или от друг доставчик. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Не виждам реплики.
Доктор Поповски.
КАЛИН ПОПОВСКИ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! Групата на обединените патриоти сме доволни от този проектозакон. Само връщам лентата назад: ратификацията от 2012 година е била 41-то Народно събрание, вече сме 44-то. Този закон досега не е видял бял свят и поради политическата нестабилност, която имаше оттогава насам. В правителството на ГЕРБ и „Обединени патриоти“ този закон е вече факт и може би съвсем дребни забележки, които ще се коментират допълнително на първо и второ четене.
Една от тях е това, че наистина общините в България имат много различно географско разположение и икономически възможности и тези центрове трябва да бъдат съобразени точно с и релефа, и надморската височина, и много неща, които трябва да бъдат синхронизирани, за да може застаряващото население, особено в по-малките общини, което има остра нужда от тази услуга и от регламентиране на този модел законодателство, да ползва тези услуги, за които коментираме законодателство. Там трябва да има едно много прецизно разпределение чисто в географски план. И някои други дребни забележки, да не повтарям колегите, които ще бъдат обмислени допълнително на първо и второ четене. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И аз благодаря.
Заповядайте, господин Недев.
КОСТАДИН НЕДЕВ: Благодаря.
Имам само един въпрос: кой плаща в тези домове за възрастни хора с увреждания? Ще им бъде ли вземана пенсията – цялата, или част от нея, или процент от тази пенсия за дома и колко остава за самия пенсионер с някакво заболяване? Защото чувам, че сега в разни старчески домове им дават само 20 или 30 процента от пенсията, а другото го вземат. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И аз благодаря, господин Недев.
Други? Не виждам.
Господин Министър, имате думата. Тези въпроси и коментари са свързани с надеждата ако можем да помогнем Законът да изглежда по-добре, да се получи по добър проект.
МИНИСТЪР БИСЕР ПЕТКОВ: Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа, народни представители гости и колеги! Аз благодаря за тази помощ. Ние затова предложихме да се разгледа законопроектът още на този ранен етап, за да чуем и се съобразим в рамките на цялостния консултационен процес и становищата на народните представители. Аз затова благодаря на всички, които взеха отношение за коментарите, забележките, за въпросите, на които аз сега ще се опитам да отговоря, ако ми позволите да обобщя някои сходни въпроси, за да не се повтарям.
По въпроса за името на Законопроекта, който постави господин Шопов: социалните грижи е нещо доста по-широко от социални услуги. Да припомня това, което казах в началото на презентацията, че сега социалните услуги са регламентирани в Закона за социалното подпомагане, редом със социалните помощи – другия инструмент. Но нашето разбиране, мисля че то е общоприето, е, че това са различни мерки – социалните помощи, които допълват доходите на хората, за покриване на основни жизнени потребности, и които по същество са пасивна мярка и съответно социалните услуги, които по природата си са активна мярка, тоест те са инструмент за превенция, за подкрепа, за социално включване, за овластяване и затова ги разделяме в два отделни закона. Тоест има повече логика да речем това, което сега ще остане в Закона за социалното подпомагане, това са социалните помощи основно, но ние тук изваждаме точно този комплекс от мерки и социални услуги и затова считаме, че е наименованието, което е предложено, съответства на съдържанието на закона, тоест не надхвърля обхвата, който е в този законопроект. Но да, социалните услуги са част от социалните грижи, по-голямото понятие, но не знам защо, по какви причини това понятие и тази част беше сменена от името на Министерството, което до кога беше, господин Коралски, Вие май бяхте последният министър на труда и социалните грижи, след това стана „и социалната политика“?
Това е по въпроса на уважаемия господин Шопов.
Уважаема госпожо Ангелова, ние наистина отчитаме ключовите роли на общините в процеса на създаване и предоставяне на социални услуги и затова много държахме на тяхното участие в целия конституционен процес. Съжалявам че няма техен представител тук, но миналата седмица отново с участието на госпожа Кременлиева Проектозаконът беше коментиран на срещата в Банско на работещите в общините по социални дейности и здравеопазване, в Албена съответно на форума на срещата на местните власти също тази тема присъстваше, както и в много работни формати, които бяха с участието на Служението на общините и специализираната комисия също. Те са и участници в подготовката на законопроекта. Така че ние разчитаме на тяхната подкрепа и за окончателното приемане на законопроекта, както и, разбира се, в неговото изпълнение.
По отношение на няколкото въпроса за Националната карта на социалните услуги аз смятам, че тя би трябвало да съчетае потребностите с финансирането, защото е предвидено тази Национална карта да е само за услугите, финансирани от държавата, и да обезпечи именно тези услуги, които са изведени на база на анализ на потребностите с участието на общините, с необходимия финансов ресурс. Защото, съгласен съм с казаното от господин Недялков, че досега процесът на създаване на социални услуги вървеше някакси хаотично.
Да, има общински стратегии, има областни стратегии, това е необходимо, за да бъде една услуга предложена и да получи подкрепа от страна на случая с решение на изпълнителен директор на Агенцията за социално подпомагане, който може да открива социални услуги. Но целта е наистина да имаме реално планиране на национално ниво, каквото към момента нямаме. И тъй като знаете, че сега по линия на оперативните програми услугите се въвеждаха пилотно, а след това някаква, образно казано, на държавния бюджет, защото само държавният бюджет може да осигури устойчивост. Има много услуги, които чакат държавния бюджет да осигури финансиране. И ако ние продължаваме по този начин, първо се изправяме пред риска да създаваме и да финансираме услуги, които не отговарят на потребностите и в един момент държавният бюджет да не може да отговори. Така че може би е малко закъсняло, но целта е да има ред и планиране на национално ниво, като, разбира се, всичко това ще бъде на база на анализите, които се правят на регионално ниво по отношение на потребностите и в Наредбата, подзаконовия документ, който предвиждаме, ще се опитаме да свържем достатъчно добре тези нива на планиране и да се градира финансирането на това, което е в Националната карта.
По отношение на качеството и ролите на новата Агенция за качество на социални услуги, аз ще повторя казаното, че тя няма да изисква допълнителен човешки ресурс, допълнителни щатни бройки, допълнително да натоварва и да разширява администрацията и по-скоро в нея ще се концентрират функции, отделни дейности, които в момента се изпълняват от Държавната агенция за закрила на детето и от Агенцията за социално подпомагане с цел да се избегне именно размиване на отговорности. Защото сега има известно припокриване, сега и контролните органи на Държавната агенция за закрила на детето, и Инспектората на АСП влизат в една услуга, за да дадат цялостната картина. Това ще бъде един специализиран орган, който ще лицензира, ще осъществява и последващия контрол.
А на база на стандартите за предоставянето на услуги – тук преминавам към въпроса на уважаемия доктор Адемов. Наистина Вие правите паралел с участието на неправителствени организации в контрола на качеството, но в случая те биха изпаднали в конфликт на интереси, защото са доставчик, ще бъдат доставчик на социални услуги. Да, аз съм съгласен, че първото ниво на контрол върху качеството е на доставчика и затова законопроектът дава възможност те да развиват свои програми за качество, да управляват процеса на качеството в доставяне на услуги и след това да има другите нива на ниво община и на национално ниво чрез Агенцията за контрол върху качеството на социалните услуги.
По отношение на трансформирането на центровете в първия план за прилагане на националната стратегия за дългосрочна грижа е предвидено закриването на 10 институции, като техният избор беше направен от експертна група на база анализ и от страната на Агенцията за социално подпомагане – домовете с най лоши условия, които най-спешно се нуждаят от промяна. Така че това е първият тригодишен план, всъщност съгласно Националната стратегия до 2035 година трябва да се реализира този процес, като да, вече ние въвеждаме различните дейности като по-съответстващи на разбирането ни за услуга. Тези центрове ще бъдат услуги от типа дневна грижа, които са регламентирани в новия законопроект и се надяваме наистина това ново понятие за социална услуга да даде по-голяма гъвкавост в предлагането им, защото сега те са разписани като места, чисто физически места, където се предоставят понякога различни комплекси от услуги.
По отношение на въпроса на господин Недев кой ще плаща в домовете и сега, както Вие подчертахте, част от услугите, които се ползват от пълнолетни лица, се заплащат от тях. Заплащат се на база на подоходен критерий, в смисъл само тези, които имат доходи, които надхвърлят определена сума, обикновено това е линията на бедност, съответно заплащат с част от доходите си услугата.
Да, част от услугите и за част от потребителите ще останат платени. Мисля, че тук нямаме различия в това разбиране. Но този въпрос не се решава от Законопроекта за социалните услуги, който дава най-общо, че ще има съответно безплатни за потребителите и платени услуги, общодостъпните услуги, които са, ще бъдат съответно безплатни, не всички, казва госпожа Кременлиева, и отново ще има такси, които ще бъдат регламентирани конкретно в тарифа както и сега, която ще бъде подзаконов акт към закон.
Надявам се, че отговорих на повечето въпроси. Ако някой от задалите ги се чувства пренебрегнат, моля да ме извини и да повтори отново въпроса, ще се опитам да отговоря конкретно. Така че благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Колеги, други въпроси, мнения?
Господин Коралски, заповядайте.
МИНЧО КОРАЛСКИ: Благодаря, господин Адемов.
Уважаеми госпожи и господа, аз нарочно изчаках да приключи образно казано дискусията по Закона за социалните услуги и тъй като в една или друга степен съм имал възможност да работя и по трите закона, едно от основните неща това е как те да бъдат синхронизирани. Тук вече въпросът опира за до една фина настройка между трите закона, главно в няколко неща.
Първо, мястото и ролята на АСП в трите закона. Ще видите, че там има сериозни разминавания, ако щете и в компетенциите, и в мястото. Мястото на услугите, личната помощ и всичко останало в индивидуалната оценка, финансирано управление, планиране на общинско ниво, тъй като нещата ще се развиват там лицензирането, ако щете, оценката на качеството – все неща, които по същество бяха в основата на това в Националния съвет за интеграция на хората с увреждания да се гледа Законът за личната помощ заедно със Закона за социалните услуги и виждаме, че при едно обсъждане, на което присъствахме вчера, на практика голяма част от въпросите, които бяха зададени по въпроса за Закона за личната помощ, намират отговор в този закон. И какво ще бъде решението е въпрос на народните представители. Но мисля, че решението да се гледат тези трите закона в пакет беше правилно и ми се струва, че оттук нататък действително тази фина настройка би следвало да бъде направена, тъй като нито административният, нито финансовият капацитет е безкрайно голям, за да можем да гарантираме, че за всеки закон може да има отделна администрация или отделни структури.
Всъщност това беше моето обръщение и то беше по-скоро на експерт, отколкото на шеф на Агенцията за хора с увреждания.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин Коралски.
Колеги, не виждам други мнения, съображения, въпроси изказвания.
Благодаря на всички за участието в днешното заседание. Надяваме се по-скоро законопроектът да влезе в Народното събрание. Благодаря още веднъж.
Закривам заседанието.
(Закрито в 15,54 ч.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Д-р Хасан Адемов

Стенограф:
Антон Лазаров