П Р О Т О К О Л
№ 10


от проведено редовно заседание на Комисията по труда, социалната и демографската политика на 3 април 2019 г.

---

Д Н Е В Е Н Р Е Д:

1. Отговори на актуални устни въпроси, отправени от членовете на Комисията по труда, социалната и демографската политика към министъра на труда и социалната политика, на основание чл. 29 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
2. Законопроект за допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 954-01-17, внесен от Светлана Ангелова Найденова и група народни представители на 27 март 2019 г. – обсъждане за първо гласуване.
3. Отчет за дейността на Икономическия и социален съвет за 2018 г., № 956-32-3, внесен от Икономическия и социален съвет на 26 март 2019 г.
Списъците на присъствалите народни представители – членове на Комисията по труда, социалната и демографската политика и на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,30 ч. и ръководено от председателя на комисията господин Хасан Адемов.

* * *

ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Откривам редовното заседание на Комисията по труда, социалната и демографската политика.
Дневният ред за днешното заседание е:
1. Отговори на актуални устни въпроси, отправени от членовете на Комисията по труда, социалната и демографската политика към министъра на труда и социалната политика, на основание чл. 29 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
2. Законопроект за допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 954-01-17, внесен от Светлана Ангелова Найденова и група народни представители на 27 март 2019 г. – обсъждане за първо гласуване.
3. Отчет за дейността на Икономическия и социален съвет за 2018 г., № 956-32-3, внесен от Икономическия и социален съвет на 26 март 2019 г.
Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля, да гласува.
За – 15, против и въздържали се – няма.
Дневният ред се приема.
Преди да преминем към точките от дневния ред, искам да информирам членовете на Комисията, че е изготвен Общ законопроект на приетите на първо четене днес в залата закони за социално подпомагане с вносителите Искрен Веселинов и Цветан Цветанов. Общият законопроект ще бъде представен в Народното събрание и ще започне да тече срока за предложения, както е по Правилника.

Преминаваме към точка първа от дневния ред:
ОТГОВОРИ НА АКТУАЛНИ УСТНИ ВЪПРОСИ, ОТПРАВЕНИ ОТ ЧЛЕНОВЕТЕ НА КОМИСИЯТА ПО ТРУДА, СОЦИАЛНАТА И ДЕМОГРАФСКАТА ПОЛИТИКА КЪМ МИНИСТЪРА НА ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА, НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 29 ОТ ПРАВИЛНИКА ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА И ДЕЙНОСТТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ.
В заседанието по т. 1 от дневния ред участваха господин Бисер Петков - министъра на труда и социалната политика, и госпожа Красена Стоименова – главен експерт в Дирекция „Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд“.
Колеги от ГЕРБ, имате думата.
Заповядайте, господин Гечев.
ДИМИТЪР ГЕЧЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! През настоящата 2019 г. се отбелязва кръгла 100-годишнина на Международната организация на труда. Има ли идея в България да бъде отбелязана тази годишнина, като се има предвид, че ние сме една от най-старите членки на така важната международна организация? Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, уважаеми господин Гечев.
Господин Министър, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР БИСЕР ПЕТКОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Управител, уважаеми колеги и гости на днешното заседание! Уважаеми господин Гечев, наистина 2019 г. е юбилейна за Международната организация на труда – 100 години от нейното създаване като част от Версайския мирен договор, с който приключва Първата световна война, и съответно принципа на социална справедливост, на който е базирана тази организация, всъщност се вгражда в основите на бъдещия мир.
Както Вие подчертахте, България е една от най-старите държави – членки на Министерството на отбраната, членуваме от 1920 г., тоест само една година след учредяването на Организацията. Тук бих искал да отбележа, че сме сред първенците и по броя на ратифицираните конвенции. България е ратифицирала 101 конвенции на Международната организация на труда от общо 189 и е сред първата десетка държави членки по брой ратифицирани конвенции. Така че не само, че сме едни от най-старите членове, но сме и едни от най-ангажираните към каузата на Организацията членове, държави членки, и е нормално да отбележим по подобаващ начин 100-годишнината от създаването на Международната организация на труда. Разбира се, през месец юни, по време на Международната конференция на труда, ще бъде кулминацията на събитията, които ще отбележат тази годишнина, но всяка държава членка провежда и национални събития, посветени на тази годишнина. В България вече направихме и мисля, че е редно да го подчертая, защото е наш национален принос към глобалният доклад за бъдещето на труда, който беше изготвен от една комисия и беше публикуван през месец януари тази година, още миналата година, като част от събитията в рамките на нашето Председателство на Съвета на Европейския съюз беше проведена конференция, може би си спомняте, мисля, че имаше участници от Комисията, „Бъдещето на труда, подход, обоснован на жизнения цикъл“. На база на тази конференция предложихме на Съвета ЕПСКО през месец юни да приеме едни заключения по отношение бъдещето на труда. Аз имах честта лично да ги предоставя на Генералния секретар на Международната организация на труда Гай Райдер, за да бъдат предоставени на специално създадената комисия за изготвяне на този доклад за бъдещето на труда, който вече е публикуван за едно по-добро бъдеще.
Конкретно на Вашия въпрос. Това, което планираме през тази юбилейна година, е, първо, едно тържествено заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество, нашият трипартитен орган, което е насрочено за 18 април 2019 г., съвсем скоро, на което очакваме да присъства Регионалният директор на Международната организация на труда – офисът в Будапеща, който да представи основните положения от доклада на Международната организация на труда за бъдещето на труда, и на който да се очертае, съвместно със социалните партньори, приносът на България за каузата на Международната организация на труда.
Другото голямо национално събитие, което сме планирали, е за 24 април 2019 г. тук, в Народното събрание – искам да благодаря на ръководството на Комисията, което се отзова, на председателя на Народното събрание госпожа Караянчева, която пое патронажа, надявам се и на Вашето лично участие, става дума за една кръгла маса, която да бъде с участието на Комисията по труда, социалната и демографската политика, с участието на социалните партньори, на която водещата тема да бъде „Парламентарното измерение на трипартизма“.
Разбира се, това са двете основни събития, инициативата за които е на Министерството на труда и социалната политика, но реализацията ще стане със съдействието на социалните партньори и Вашето съдействие. Това, което е планирано в края на месец юни, е Научно-практическа конференция „България и МОТ 100 години и занапред“, която е планирана от Българската асоциация по осигурително и трудово право и която Министерството на труда и социалната политика също ще подкрепи.
Това са основните събития, които предстоят – говоря за национални събития. Надявам се още веднъж тази кръгла маса, която планираме в Народното събрание, да бъде ключовото водещо събитие, с което ще отбележим 100-годишнината на Международната организация на труда. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Господин Гечев, имате думата. Не желаете.
Колегите от БСП ги няма.
Колегите от „Обединени патриоти“.
Заповядайте, д-р Поповски.
КАЛИН ПОПОВСКИ: Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми господин Иванов, уважаеми колеги народни представители! Въпросът в блиц контрола към Министъра от името на „Обединени патриоти“ е следния: кой е най-точният източник за търсещите работа лица в България, където може да се направи официална справка за равнището на безработицата, за налични свободни работни места по позиции и т.н.? Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, д-р Поповски.
Господин Министър, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР БИСЕР ПЕТКОВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми народни представители, уважаеми д-р Поповски! Позволите ми преди да отговоря директно на въпроса, да Ви кажа кои са източниците, защото е малко трудно да се отговори кой е най-точния източник. Има няколко източника на информация за търсенето и предлагането на труд на националния трудов пазар.
Първият източник е административната статистика на Агенцията по заетостта. Знаете, че тази административна статистика регистрира съответно данни за търсенето и предлагането на труд, което става чрез посредничеството на бюрата по труда. Това отбелязвам, защото от тази гледна точка, доколкото знаете, че няма задължение да се регистрират свободните работни места от всички работодатели в бюрата по труда, тоест на нашия пазар, и това е така, защото на пазара имаме и частни трудови посредници, наред с обществения посредник, в лицето на Агенцията по заетостта, тази информация не е изчерпателна, не е достатъчно представителна. Но така или иначе ежемесечно Агенцията по заетостта обявява, съответно на 15-то число данни за регистрирания брой безработни лица, съответно за равнището на безработица и т.н.
Другият източник на информация е Националният статистически институт, като съответно мога да кажа, че информацията, която Националният статистически институт предоставя, е по-богата, по-изчерпателна, по-представителна от гледна точка на това, че, първо, тя се събира чрез провеждането на изследване, което е изследване на работната сила, което е представително и чрез него всъщност се регистрират не само тези, които са се регистрирали като безработни лица, но те всъщност изследват нагласите за започване на работа и т.н.
Освен данните от това изследване, Националният статистически институт съответно разполага с данните, които предприятията предоставят по линия на отчетността в Статистическия институт.
Може би поради различния обхват се обяснява и защо данните, които предоставят Националният статистически институт и Агенцията по заетостта, примерно за коефициент и равнището на безработица се различават. Това винаги го отбелязваме, защото има методологически различия.
В отговор на Вашия въпрос искам да спомена и нещо ново, което се прави, на практика от миналата година, на база на промени в Закона за насърчаване на заетостта. Това са проучванията, които се правят от комисиите по заетост към областните съвети за развитие. С помощта на бюрата по труда се проучват краткосрочните и средносрочните потребности в хоризонт до 6 месеца на работодателите в съответния регион. Тоест какви са търсените специалности, търсените професии, работни места и т.н. В момента върви такова проучване – то е два пъти в годината, което е полезно за регионалните политики по отношение на заетостта.
Това, което правим ние като министерство, е да обобщаваме на нашата интернет страница информацията от тези източници. Мисля, че най-изчерпателната информация, която събира данни от различните източници, е именно на сайта на Министерството на труда и социалната политика. Ежемесечно има анализи на пазара на труда, в които се дават данните на Агенцията по заетостта, данните на Националният статистически институт и съответно данните на Евростат, които всъщност са на база на определено изглаждане и хармонизиране по определена методика. Мога да кажа, че там е най-изчерпателната информация – говоря като макро ниво, но по отношение на конкретни работни места, разбира се, това, което е заявено в бюрата по труда. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, уважаеми господин Министър.
Заповядайте за реплика, д-р Поповски.
КАЛИН ПОПОВСКИ: Благодаря, господин Министър.
Наистина, информацията беше интересна. Сайтът на Министерството фактически е една компилация от трите неща, включително и Евростат, което е важно и за работодателите, и за нивото на заетостта в България. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви.
Следващият въпрос от името на „Движението за права и свободи“ ще зададе господин Ерол Мехмед.
Заповядайте.
ЕРОЛ МЕХМЕД: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! От миналата година, след множество перипетии, усложнени ситуации, организирани протести, а и след свършена много по обем работа приехме три закона – Закона за хората с увреждания, Закона за личната помощ и Закона за социалните услуги. На преден план, още по време на дискусията, излезе темата за оценка на индивидуалните потребности – говорим вече за конкретната личност, за отделният човек който има нужда от закрила и подкрепа.
В тази връзка е и моят въпрос: дали вече е изготвена такава методика или на какъв етап от разработването е такъв документ? Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Господин Министър, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР БИСЕР ПЕТКОВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Мехмед, благодаря за въпроса. В края на миналата година Вие приехте пакет от три закона, ако прибавим и Закона за социалните услуги, който беше приет през месец февруари, стават четири, които предполагат и доста интензивна работа по подготовка и приемане на подзаконовата уредба, която произтича от тях.
Наистина по Закона за хората с увреждания един от най-важните подзаконови документи е Методиката за извършване индивидуална оценка за потребностите, която трябваше да бъде приета в тримесечен срок от влизане в сила на Закона за хората с увреждания. Ние положихме усилия да влезем в рамките на този кратък срок.
Конкретно на Вашия въпрос: на 27 март 2019 г., на предишното заседание на Министерския съвет, Методиката беше приета от Министерския съвет и се прилага от 1 април 2019 г., както е записано в Закона за хората с увреждания. Вече имах възможност да кажа, че на 1 април 2019 г. са подадени първите 177 заявления-декларации за извършване на индивидуална оценка. Преди това с промени в Устройствения правилник на Агенцията за социално подпомагане бяха структурирани самостоятелни отдели за индивидуална оценка на хора с увреждания във всички дирекции „Социално подпомагане“ – 147, които знаете, че има Агенцията за социално подпомагане, и на практика този процес стартира на база на приета и обнародвана вчера в „Държавен вестник“ Методика, разбира се, заедно с Правилника за прилагане на Закона за хората с увреждания. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, уважаеми господин Министър.
Не желаете реплика, господин Мехмед.
Заповядайте, госпожо Найденова.
АЛБЕНА НАЙДЕНОВА: Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Министър, уважаеми господин Управител, уважаеми гости! Господин Министър, въпросът ми е от малко по-тясно практическо естество и е следния: как е уредена възможността хабилитирани лица, които са преподаватели във висши учебни заведения и биха предпочели да се пенсионират при условията на Кодекса за социално осигуряване, да продължават да преподават в съответните ВУЗ-ве, възползвайки се от правото, уредено в Закона за висшето образование?
Във връзка с това, има ли правно основание ректорът на съответния ВУЗ да прекрати трудовите правоотношения с тях, поради това че са пенсионирани, въпреки че не е достигната още максималната възраст от 65 години, според Закона за висшето образование?
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, уважаема госпожо Найденова.
Уважаеми господин Министър, имате право на отговор.
МИНИСТЪР БИСЕР ПЕТКОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаема госпожи и господа народни представители! Уважаема госпожо Найденова, ще се опитам да отговоря на Вашия въпрос в достатъчна степен на конкретика, ако имате предвид конкретни казуси и случаи, разбира се, може да ги зададете и писмено, за да можем да отговорим по-изчерпателно и компетентно.
Кодексът за социално осигуряване всъщност въвежда общи условия за придобиване и упражняване право на пенсия за всички лица, които полагат така наречената „трета категория труд“, включително и хабилитираните лица във висшите учебни заведения, като тези условия са свързани с навършването на определена възраст, различна все още за мъжете и жените, и наличието на определен осигурителен стаж. Така че включително и хабилитирани лица, когато изпълнят тези условия, могат да упражнят правото си на пенсия. Това обаче е тяхно лично решение.
Наистина Законът за висшето образование поставя по-високи възрастови граници за работа в съответните университети и научни заведения. Доколкото съм запознат, защото става дума за Закона за висшето образование, който пряко не е в приложимата област на Министерството на труда и социалната политика, при навършване на определената пенсионна възраст в този закон, различните университети прилагат различни възможности за удължаване, при желание на съответните преподаватели на техния трудов път, така да се каже, като съответно допълнителни договори, които мисля, че са за доцент до една година, за професор до две години. Това става на база на решение на съответните органи – факултутни, академични съвети, и след изчерпването на тези допълнителни възможности остават като гост-преподаватели, като хонорувани преподаватели.
Второто Ви го казвам по-скоро от битието ми на университетски преподавател, не толкова в качеството ми на министъра на труда и социалната политика, в каквото качество отправяте въпроса към мен. Но ако има конкретни случаи, свързани с прилагането на трудовото право в университетите, моля да ги зададете писмено. Ще отговоря конкретно. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, уважаеми господин Министър.
Уважаема госпожо Найденова, имате право на реплика.
АЛБЕНА НАЙДЕНОВА: Не, благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И аз благодаря.
Колеги от ГЕРБ, вторият кръг въпроси.
Заповядайте, господин Сираков.
НИКОЛАЙ СИРАКОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Министър, колеги! Започна отново приемът за заявленията за ваучери за заети лица за обучение „Придобиване на квалификация и ключови компетенции“. Моля, ако може малко повече разяснение за параметрите на новия разширен прием на заявленията и новите моменти по самия проект? Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, уважаеми господин Сираков.
Уважаеми господин Министър, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР БИСЕР ПЕТКОВ: Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Сираков, да, наистина от 1 април 2019 г. започна нов прием по Проекта „Ваучери за заети лица“. Първият прием беше през 2017 г., когато стартира този Проект, с бюджет от 50 млн. лв. Мисля, че няма са сгреша, ако кажа, че някъде около 25 хил. лица получиха ваучери, съответно за обучение по „Ключови компетенции и нова професионална квалификация“. От 1 април е новият прием.
По отношение на параметрите, оставащият ресурс, който се очаква да бъде изчерпан с този прием, е около 20 милиона от тези първоначално 50 милиона. Целта е да се даде възможност на заетите лица по трудови правоотношения в предприятия, които са извън държавния сектор, да повишат своите умения и да придобият нова квалификация. За това съответно имаме обучения по „Ключови компетенции“ или „Професионална квалификация“.
Новото в параметрите на втория прием, който започна от началото на месец април, е това, че ползвателите могат да бъдат лица, които са със средно или по-ниско образование, които са заети по трудови правоотношения в извънбюджетния сектор, независимо от възрастта, които желаят да повишат или да допълнят своята квалификация. Втората целевав група са лица на възраст над 55 години с висше образование, които желаят да се преквалифицират или да придобият нови знания и умения.
Другата промяна в параметрите е по-високия дял на, така да се каже, самоучастие, тост съфинансиране от страна на обучаемите лица. Ако в първият прием беше 15%, сега изискването е 50% от цената на обучението да се заплати от обучаемото лице. Това повишение на дела на съфинансирането беше направено с цел да се мотивират по-силно обучаемите лица да постигат резултати и успешно да завършват обучението.
Това най-общо са промените в параметрите, господин Сираков, на новия прием по Проекта „Ваучери за заети лица“. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, уважаеми господин Министър.
Заповядайте за реплика, господин Сираков. – Не желаете.
Колеги от „Обединени патриоти“.
Заповядайте, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Уважаеми господин Министър, въпросът ми е по повод на въпрос на граждани от приемната ми в гр. Хасково, в моя изборен район. Въпрос, който и по-рано съм мислил да Ви поставя.
Стотици хиляди са българските граждани, които по силата на разпоредбите и на споразуменията с европейските страни съвсем легално, нормално и естествено работят в чужбина. Много проблеми възникват по повод на тази тяхна работа там при правоотношения, които са определени в законодателството на всяка една конкретна страна. Много често тези български граждани стават жертва на недобросъвестност във връзка с трудовоправни отношения. Знаете, често не им се плаща, имат проблеми относно социални, осигурителни и всякакви други правоотношения, свързани със сферата и обсега на Вашата дейност като министър в България. Много такива граждани често питат и поставят въпроси за пребиваването си в тези страни, естествено, нормално на нас като депутати, а е нормално и българската държава да се грижи за правата и интересите на българските граждани в чужбина, още повече когато те съвсем легално и нормално, естествено по силата на международни споразумения и разпоредби, работят и пребивават в тези страни.
В тази сфера са и въпросите относно много често в България, незнаенето на български граждани по различни причини на обстоятелства, разпоредби в държавите, в които искат да заминат, тръгват абсолютно неподготвени. Заминават без да са наясно с обстоятелства, последици, правата им, задълженията им, особено някои групи от българското население, които имат по-малки възможности и са по-беззащитни за справянето с тези проблеми.
Моят въпрос конкретно към Вас е: има ли в повереното Ви министерство някакво звено, което да се занимава с подобни проблеми, което би могло да окаже съдействие, да окаже помощ, да даде отговори на подобни български граждани? Ако няма, не се ли мисли за създаване на подобно звено, което да се занимава със страшно много подобни проблеми, които възникват с българските граждани?
Сигурен съм, че в някои страни от Европейския съюз се грижат за своите граждани в тази връзка и на място, поне като анализаторско звено, поне за обобщаване на казусите, на случаите, поне към някакво елементарно правно насочване, защита, някаква функционална подготвеност, която да се дава на такива граждани, които искат да заминат, да бъдат улеснени.
Въпросът ми е в тази връзка.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Шопов.
Въпросът е в рамките на две минути, отговорът – в рамките на три минути.
Заповядайте, уважаеми господин Министър, за отговор.
МИНИСТЪР БИСЕР ПЕТКОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Шопов, наистина трудовата миграция и трудовата мобилност се засилват и поставят проблеми и въпроси, които очертахте във Вашия въпрос.
Конкретно на поставения въпрос. Да, Министерството на труда и социалната политика има специално създадени служби по трудово осигурителни въпроси в рамките на българските посолства в пет европейски столици. Там работят така наречените „трудови аташета“, както ние ги наричаме. Това са командировани служители, които се водят в щата на Дирекция „Европейски въпроси и международно сътрудничество“ на Министерството, които имат именно тази задача – да оказват трудовоправни консултации на българите, които работят и живеят в чужбина. Мисля, че имаме висококвалифицирани колеги, които съвестно и със сърце изпълняват тези свои функции. Отново казвам, в пет европейски столици, тръгвайки от най-север – Лондон, Великобритания, където сега специфичното е, че колегата, който е там, е ангажиран пряко в провеждане на информационни дни за българите във връзка с правата им след Брекзит, специфична тема за острова. Преминавайки през Берлин, където имаме също трудово аташе. Във Виена и в южните държави – Испания и съответно Атина, която отговаря и за екипа.
Това са основно в страните, където има повече работещи българи. Съответно тези служби по трудово социални въпроси, които оказват съдействие и консултации. Разбира се, стремим се да провеждаме и други инициативи, примерно колегите от Националния осигурителен институт провеждат традиционно пенсионни консултации или информационни дни в Германия и в други държави, но в Германия традицията е най-постоянна. В Гърция – наскоро, мисля, че имаше и в Испания и други инициативи, които в рамките на 2-3 дни предварителна организация, пак се задействат нашите трудови аташета и на българските посолства, се консултират български граждани за техните права.
Това е в момента практиката. Стремим се, доколко ни позволява бюджета, да я разширяваме и да я засилваме.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, уважаеми господин Министър.
Уважаеми господин Шопов, заповядайте за реплика.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Отговорът Ви е повече от удовлетворителен. Не очаквах, че се разгръща такава мрежа. Явно, че тя се разгръща и тези пет страни ще станат повече. Вярно, че това са страните с най-много български граждани, които работят в тях. Явно началото, но това според мен е много важна дейност. Мисля, че трябва да намери своя израз и тук централно, във Вашето министерство, да има една база, една централа, ако щете, и база данни по всички тези въпроси, където да се обобщава информацията и в страната трябва да се организира такава дейност, която да дава помощ на българските граждани, които тепърва са решили да тръгват и да работят там, да се дава информация и да бъдат подпомагани. Това трябва да се развива. То е започнато. Явно говорите за финансиране, ще си струва да бъде финансирана една такава мрежа, защото това до голяма степен е защита и сигурност за българските граждани.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин Шопов.
Дуплика, господин Министър, желаете ли?
МИНИСТЪР БИСЕР ПЕТКОВ: Не.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Следващият въпрос ще се опитам аз да го задам. На 1 февруари 2019 г., господин Министър, Европейската комисия представи допълнително предложение за изменение на действащия Регламент за общоприложимите разпоредби по отношение на финансирането на Инициативата за младежка заетост през 2019 г. Знаем, че Инициативата за младежка заетост осигурява подкрепа на младите хора, живеещи в региони, в които младежката безработица през 2012 г. е била по-висока от 25%, през 2017 г. средствата бяха увеличени за региони, в които младежката безработица е била по-висока от 25% през 2016 г.
В тази връзка инициативата за младежка заетост, както е известно, е част от гаранцията за младежта – схема, чрез която държавите членки прилагат мерки, с които на младите хора на възраст до 25 години се осигуряват добри предложения за работа и предложения за образование, чиракува или стаж във … четири месеца, след като напуснат училище или останат без работа.
На 22 февруари 2019 г. Европейския парламент прие предложението на Комисията бюджета за Инициативата за младежка заетост за 2019 г. да бъде обявен в рамките на 350 млн. евро.
В тази връзка искам да попитам: каква е готовността на Министерството на труда и социалната политика в рамките на настоящата година да се включи в решаването на проблемите на младежката безработица с помощта на този допълнителен финансов ресурс?
МИНИСТЪР БИСЕР ПЕТКОВ: Уважаеми д-р Адемов, уважаеми госпожи и господа народни представители! Наистина Европейската комисия, респективно Европейския парламент, отделят голямо значение на инициативите, свързани с намаляване на младежката безработица, респективно увеличаване на младежката заетост.
Във Вашият въпрос, д-р Адемов, споменахте изпълнението на европейската гаранция за младежта, която в България определено дава добри резултати и те са в това, че равнището на безработица сред младите хора във възрастовите групи до 24 и до 29 години респективно, намаля чувствително. Точно, благодарение на тази гаранция, че всеки млад човек, след завършване на своето образование, в рамките на четири месеца трябва да получи добро предложение за започване на работа или за продължаване на обучение и своята квалификация.
Безспорно предприетите нови действия от Европейската комисия и гласувания бюджет от Европейския парламент за младежка заетост са следваща стъпка в тази посока, особено за държавите, където все още нивата на младежката безработица са високи.
Ние очакваме разпределението на тези 350 милиона, които споменахте във Вашия въпрос, и, разбира се, предизвикателство ще бъде тяхното ефективно използване за още по-голямо снижаване на безработицата сред тази уязвима група на пазара на труда.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Задавам този въпрос, защото Инициативата за младежка заетост е един изключително сериозен инструмент, благодарение на който още 2012 г. Европейската комисия прие в рамките на действащия Програмен период един бюджет от 6 милиарда евро. Сега, за тази година, без да се променят предвидените пари за 2020 г. бюджета за тази инициатива се увеличава на 350 милиона.
Благодарение на тази инициатива в България младежката безработица е вече около средната за Европейския съюз, но проблема, който остава, е, че по брой на младежите, които не са ангажирани нито в образование, нито в заетост, нито в обучение е на едно от първите места в Европейския съюз, да не кажа на челно място. Затова е изключително важно този ресурс да бъде ефективно използван. Надяваме се, че Министерството на труда и социалната политика ще предприеме всички мерки, за да може да решим и този въпрос с безработните младежи, които не са обхванати нито в заетост, нито в образование, нито в обучение. Благодаря Ви.
Желаете ли дуплика? – Не желаете.
Благодаря Ви, уважаеми господин Министър, за участието в днешния блиц контрол.

Преминаваме към точка втора от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОДЕКСА ЗА СОЦИАЛНО ОСИГУРЯВАНЕ, № 954-01-17, ВНЕСЕН ОТ СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА НАЙДЕНОВА И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА 27 МАРТ 2019 Г. – ОБСЪЖДАНЕ ЗА ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ.
По т. 2 в заседанието на Комисията участваха министърът на труда и социалната политика Бисер Петков, господин Ивайло Иванов – управител на Националния осигурителен институт, госпожа Снежана Малакова – директор на Дирекция „Правна“ в Националния осигурителен институт, и господин Драгомир Драганов – директор на Дирекция „Анализи, планиране и прогнозиране“ в Националния осигурителен институт.
Госпожо Ангелова, Вие ли ще представите Проекта?
Заповядайте.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Министър, уважаеми господин Управител на Националния осигурителен институт, уважаеми колеги народни представители! Предлагаме на Вашето внимание Законопроект за допълнение на Кодекса за социално осигуряване.
Причината за този законопроект е създалото се напрежение във връзка с влезли в сила промени в Кодекса за социално осигуряване, свързани с начина на определяне на индивидуалния коефициент във формулата за изчисляване размера на пенсиите за трудова дейност в сила от 1 януари 2019 г.
В тази връзка предлагаме в Преходните и заключителни разпоредби лицата, които са подали заявление за пенсиониране след 31 декември 2018 г., до 1 януари 2023 г. да могат да имат право на избор размерът на пенсията им да бъде определен с индивидуален коефициент, изчислен по стария ред, тоест с включване на доход за трите най-благоприятни години преди 1997 г. и на целия доход от 1 януари 1997 г. до пенсионирането им.
Също така с предлагания законопроект, с цел недопускане на неравнопоставеност по отношение на лицата, които до влизане в сила на тези предложения, са подали вече заявление за отпускане на пенсия за трудова дейност с начална дата след 31 декември 2018 г. и за които има отпусната такава пенсия, предлагаме в шестмесечен срок от влизане в сила на настоящия закон, те да могат да упражнят еднократно правото си на избор, като в тези случаи пенсията се отпуска в новия размер от същата начална дата.
Като допълнение към законопроекта, искам да кажа, че в хода на представянето на промените в Закона за допълнение на Кодекса за социално осигуряване предходната седмица възникна въпроса: по какъв начин ще бъде изчислявано – дали по служебен начин служителите на Националния осигурителен институт ще могат да изчисляват кой размер ще бъде по-благоприятен за лицата, дали по стария или по новия ред от 1 януари 2019 г.?
В разговора ми с експерти от Националния осигурителен институт, с министъра на труда и социалната политика, с управителя на Националния осигурителен институт стигнахме до убеждението, че трябва да улесним българските граждани по отношение на изчисляването кой размер на пенсията ще бъде по-благоприятен – дали по стария ред или по новата методика.
Затова с подаване на заявлението за отпускане на пенсия, свързана с трудова дейност, ако лицата са посочили, че избират размера на пенсията им да бъде определен с индивидуален коефициент, изчислен по старата методика, и представят необходимите документи за три най-добри години преди 1997 г., с това едновременно с изчисляването по старата методика при предоставени документи от лицата, на които предстои пенсиониране, експертите от Националния осигурителен институт ще могат да изчислят размера на пенсията за трудова дейност и по новия ред, като лицата ще имат право на избор дали по стария или по новия ред. Ако лицето, което е подало заявление за отпускане на пенсия, свързана с трудова дейност, след 31 декември 2018 г., в заявление изрично, че е посочило, че иска пенсията му да бъде изчислена по новата методика и не е представило необходимите документи за трите най-добри години преди 1997 г., няма как експертите да изчислят размера на пенсията по стария ред. То изрично ще си е заявило правото за изчисляване на пенсията по новия ред след 31 декември 2018 г.
Между първо и второ четене ще направим предложения, които ще бъдат предоставени от експертите на Националния осигурителен институт, в тази посока. Едновременно с това на сайта на Националния осигурителен институт ще работят и двата калкулатора. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, уважаема госпожо Ангелова.
В Комисията има представени становища на Министерството на труда и социалната политика, на Националния осигурителен институт, на КНСБ, на Българската търговско-промишлена палата и на Асоциацията на индустриалния капитал в България.
Всички работодателски и синдикални организации са помолени да представят становища, но това са тези, от които сме получили. Те са разпределени, на Вашето внимание са.
Господин Министър, ще Ви помоля да представите най-напред Вашето становище, след това – становището на Националния осигурителен институт.
МИНИСТЪР БИСЕР ПЕТКОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Управител, уважаеми колеги и гости! Както споменахте, д-р Адемов, Министерството на труда и социалната политика е представило писмено становище по Законопроекта. Няма да го чета изцяло, за да спестя време. Само ще кажа, че Министерството на труда и социалната политика подкрепя предложения Законопроект.
Считаме, че с предложената преходна разпоредба към Кодекса за социално осигуряване ще се гарантират осигурителните права на всички бъдещи пенсионери, давайки им право на избор. На практика никой няма да бъде засегнат от новия начин за изчисляване на индивидуалния коефициент, защото, както всички знаем, този въпрос стоеше и 2015 г., когато беше взето решение да отпаднат трите години и затова се даде един гратисен период. Явно този гратисен период не е бил достатъчен, за да отпаднат всички случаи, при които има негативно влияние в промяната в начина на изчисляване на индивидуалния коефициент. Така че, давайки възможност на хората да изберат по-лесното за тях, защото по-благоприятно може и да е по-лесния вариант, мисля, че е едно добро решение. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, уважаеми господин Министър.
Господин Иванов, заповядайте.
ИВАЙЛО ИВАНОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Министър! Становището на Националния осигурителен институт е, че подкрепя предложенията така, както са направени от народните представители.
За да не повтарям казаното от Министъра, ние сме създали и създаваме необходимата организация, за да може Националния осигурителен институт да улесни по максимално възможния начин, да облекчи хората при избора и при взимането на решението по коя формула искат да бъде изчислена тяхната пенсия.
Както беше споменато и преди малко, ако лицето е избрало да бъде изчислена неговата пенсия по формулата, действаща до 31 декември 2018 г., на него ще му бъде направени, разбира се, изчисление и по новата, за да може да му се отдаде по-благоприятен вариант от пенсията, която има да получава. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Иванов.
Не виждам други колеги, които са представили становища, да могат да ги представят отново – говоря за писмени становища.
Откривам дискусията.
Имате думата, уважаеми народни представители.
Аз искам да кажа няколко думи. Започвам с това, че ще подкрепим направеното предложение, с няколко уговорки, защото и този Проект поставя няколко въпроса.
Първият въпрос е7 трябва ли всяко едно лице само да избере по кой индивидуален коефициент да се пенсионира? Това е записано в Закона. Дебело искам да подчертая, че няма нито нова формула, нито нова методика. Формулата е една и съща, само има различни компоненти.
По така наречената „стара методика“, ако може да използваме този термин, има изчисляване на индивидуалния коефициент с трите най-благоприятни години и изчисляване на база на средномесечния осигурителен доход. По новия вариант има изчисляване с годините на индивидуалния пенсионен коефициент, годините след 2000-та година, плюс изискването за среднодневен осигурителен доход.
Знам, че ако Националния осигурителен институт реши да изчислява по административен път всеки един български пенсионер, на който предстои да се пенсионер, това ще отнеме достатъчно дълго време. Процедурата по пенсионното производство ще продължи по-дълго. Само че искам да припомня, че до получаването, до определянето на окончателния размер на пенсията, пенсионерите получават минималния размер на пенсията. Така че те няма да бъдат ощетени по никакъв начин. Това, първо.
Второто нещо, което е, възможността всеки един от тези 90 хиляди човека, бъдещи пенсионери, около 90 хиляди човека, да изберат по кой индивидуален коефициент да се пенсионират – дали този, важеше до края на миналата година или по новия, според мен ще затрудни хората особено от отдалечените региони, които ще имат труден достъп до калкулаторите на Националния осигурителен институт, които ще имат труден достъп до експертите на Националния осигурителен институт. Не вярвам такива мобилни работни групи да могат да посетят всички населени места. Това е абсурдно!
Затова искам да помислим заедно с колегите от Националния осигурителен институт, от Министерството на труда и социалната политика да можем да дадем възможност по административен път да бъде определен по-благоприятния размер. Смятам, че по този начин ще изпълним и волята на премиера, и на онази работна група, която заяви, че нито един български пенсионер не трябва да бъде ощетен по какъвто и да е начин от приложението на новия подход.
Това е предложението, което ще се опитам да направя между първо и второ четене, за да можем да улесним българските пенсионери.
Надявам се колегите от Националния осигурителен институт да вземат отношение възможно ли е това, при какви условия, трябва ли да има нов софтуер, старият може ли да реши този проблем? Това са технически въпроси, на които трябва да отговорят информатиците, трябва да отговори Националния осигурителен институт. Но идеята нито един пенсионер по никакъв начин да бъде ощетен, според мен си заслужава всякакъв тип усилия.
Още нещо, всички тези, които са се възползвали от възможността да се пенсионират по чл. 68а – става въпрос за тези, които имат възможността да се пенсионират при навършени години с една година по-малко стаж, какво ще се случи с тях? Те са се пенсионирали примерно миналата година, но не са имали възможността да се възползват от годините след 2000-та година, ако се пенсионират по новия начин.
Затова мисля, че трябва да помислим и за другата група, която е на тези, които сега, с новото предложение, ще решат да се пенсионират примерно със стария начин за изчисляване на индивидуалния коефициент, което означава, че те ще се пенсионират при условията на тези, които са се пенсионирали преди 31 декември 2018 г. Тогава, ако те са се възползвали от този начин, техния размер на пенсията ще бъде ли актуализиран от 1 юли 2018 г., тъй като всички знаем – виждам госпожа Малакова клати глава, защото познава текста, който казва, че индексирането на пенсиите става за тези, които са отпуснати до 31 декември на предходната година?
Това са въпроси, които според мен трябва да бъдат решени преди второто четене.
Ще подкрепим предложения Законопроект с надеждата да постигнем по-добрите решения.
Реплики? Не виждам.
Други изказвания, колеги? Не виждам.
Господин Министър, господин Иванов, отношение към това, което чухте, или между първо и второ четене ще мислим по тези въпроси?
Не казвам, че отговорите са лесни, но ако е възможно това да се случи, мисля, че ще бъдем полезни за бъдещите пенсионери. Иначе откриваме една нова бизнес възможност на тези, които, знаете ги – знайни и незнайни герои, които предлагат своите услуги не безвъзмездно за изчисляване на размери на пенсия и т.н., и т.н.
РЕПЛИКА: Това си е бизнес консултации.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Колеги, предлагам да преминем към гласуване.
Който е съгласен да бъде подкрепен Законопроекта за допълнение на Кодекса за социално осигуряване с вносител Светлана Ангелова и група народни представители, моля да гласува.
Гласували: за – 15, против и въздържали се – няма.
Предложението се приема.
Законопроектът е приет на първо четене. Утре предстои да бъде разгледан в пленарната зала – точка 2 от дневния ред за утрешното заседание.
Благодаря на колегите от Националния осигурителен институт и министъра на труда и социалната политика.

Преминаваме към точка трета от дневния ред:
ОТЧЕТ ЗА ДЕЙНОСТТА НА ИКОНОМИЧЕСКИЯ И СОЦИАЛЕН СЪВЕТ ЗА 2018 Г., № 956-32-3, ВНЕСЕН ОТ ИКОНОМИЧЕСКИЯ И СОЦИАЛЕН СЪВЕТ НА 26 МАРТ 2019 Г.
В заседанието по т. 3 от дневния ред присъстваха господин Лалко Дулевски – председател на Икономическия и социален съвет, господин Генади Неделчев – главен експерт в Икономическия и социален съвет, госпожа Людмила Виденова – главен експерт в Икономическия и социален съвет, госпожа Ася Гонева – национален секретар на КНСБ, господин Николай Славчев от Асоциацията на индустриалния капитал в България, господин Марин Григоров от Движение „Защита на гражданите и държавата“ и господин Станислав Косаков от Движение „Защита на гражданите и държавата“.
Господин Дулевски, заповядайте да представите Отчета на Икономическия и социален съвет, съгласно Закона за Икономическия и социален съвет. Този отчет е Годишен и всяка година Вие пред Комисията по труда, социалната и демографската политика сте задължени да представите Отчета на Икономическия и социален съвет.
ЛАЛКО ДУЛЕВСКИ: Уважаеми господин Председател, Уважаеми народни представители, уважаеми гости! Позволете ми накратко да представя Годишния отчет на Икономическия и социален съвет за 2018 г., който е структуриран съгласно законово регламентираните функции на нашия съвет.
Първата част обхваща разработените актове на Съвета, резолюции, становища и анализи.
Втората част представя консултациите и дискусиите на Съвета.
Третата част – сътрудничество с Европейския икономически и социален комитет, като винаги отделяме една допълнителна част в отчета. Стремим се да намерим влиянието или резултата от приложението на някои идеи на Икономическия и социален съвет в документи, стратегии и решения.
Искам да маркирам само няколко неща, тъй като Отчета е на разположение. Едва ли е необходимо да обяснявам подробно.
Първо, 2018 г. беше типична за Съвета с неговата проевропейска проблематика, нека така да го кажа. Това не беше случайно.
Първо, нашият Съвет насочи усилията и целите си към Българското европредседателство и се опита, доколкото можа, да подпомогне процеса на доброто представяне на България по време на първото ни европредседателство.
В тази връзка искам да подчертая, че може би над 90% от нашите приети актове са посветени на европейски проблеми. Това са предложения, директиви, проблеми на европейско ниво, които обаче касаят България. Тук е мястото да подчертая: това не е случайно и не е свързано само и единствено с Българското европредседателство.
В продължение на 15 години, колкото направихме миналата година декември месец, ние търсихме мястото на Икономическия и социален съвет в рамките на консултативните органи на страната. Това, което мисля, не се допусна в България отрицателно и което пък е големия плюс, че Икономическия и социален съвет като институция на организирания граждански диалог, в която участват големите структури на организирания граждански диалог и не участват правителство и власт, не допусна да дублира предметната област и дейността на институциите от социалния диалог. Ние намерихме своята проблематика и независимо, че едни и същи участници и работодатели, и синдикати участват и в Националния съвет за тристранно сътрудничество и в другите формати, и в Икономическия и социален съвет, те общо взето споделят тази идея за различията и за това, че Икономическия и социален съвет е надграждаща форма при него трябва да се дискутират стратегическите проблеми и политики. Тук е мястото да подчертая, че проблемите, които Икономическия и социален съвет разгледа, разви и прие актове и становища, не са обект – сега дали бих казал за съжаление или за радост, на нито една друга институция. А те са изключително важни за България.
И мога да започна. Бялата книга, с която Юнкер постави въпроса за разделението на Европа, ще го кажа направо, за петте сценария, срещна някаква реакция сред медии, може би и някакви коментари, но единствено Икономическия и социален съвет излезе с ясна позиция единодушно и прие становище по Бялата книга на Юнкер.
Европейският стълб за социални права, който е ключов, бих казал, проблем за Европа и продължава да се дискутира много активно, бе обект може би единствено на документ, приет с консенсус от Икономическия и социален съвет.
Мога да продължа още: Европейският продукт за лично пенсионно осигуряване; присъединяването на България към Еврозоната – говоря като становища, не като коментари, не като дискусии и дебати, като становища с ясно изразени позиции; бъдещето на труда; Европейският орган по труда. Дори мога да кажа, че в момента ние сме пред финализация, ако се случи необходимият консенсус, следващата седмица ще приемем един изключително ключов документ, за който, за съжаление, в България също не се дебатира, това е Многогодишната финансова рамка на бюджета на Европейския съюз 2021 0 2027 г., където сега, на 9 май, в Сибил европейските лидери ще решават бъдещето на Европа през Многогодишната финансова рамка.
В този смисъл Икономическия и социален съвет, чиито функции са консултативни, тоест той трябва да консултира хоризонтално, съгласно Закона на Икономическия и социален съвет, президента на републиката, Народното събрание, Министерския съвет. Освен функциите по хоризонталната консултация чрез приемане на тези актове и обратните, бих казал, отговори – тук нося отговорите, няма да цитирам и да показвам, но нося отговорите и отражението на нашите предложение поне от петима министри: отговорът на министър Петков, който излезе преди малко, през икономическия министър, финансов министър, здравеопазване, образование и т.н., касаещи приетите актове 2018 г., и отговор – отчитането на различни идеи. Но по-важното е, че България разви един модел, който не съществува в друга страна, в това съм убеден, че консултациите между националния, бих казал, граждански парламент и институциите вече излязоха на европейско ниво. Всички документи, които приемаме, могат да се видят на нашия сайт и на английски език. Аз лично ги изпращам и до председателя на Европейската комисия, президента на Европейския парламент, президента на Европейския икономически и социален комитет и т.н. И не само ги изпращам, но вече ние виждаме реализирани наши предложения в тази посока.
Разбира се, не искам да отнемам Вашето внимание, но например от гледна точка на нашите позиции за бъдещето на Европа и Бялата книга, и двете ни резолюции за социалните измерения на Европа, които съм предоставил на всички народни представители, и икономическите измерения на по-силна Европа имаме отговора приети идеи от страна на Юнкер – президента на Европейския комитет. Преди няколко дни получихме отговор от еврокомисар Домбровскис, който отчита различни предложения от гледна точка на нашето становище по отношение на едно друго предложение на Комисията за създаване на пазари за растеж на малки и средни предприятия. Тук има една серия от отговори от българските евродепутати, от Теле Мигел, от Мария Габриел, от Георги Пирински, от Ангел Джамбазки – мога да изредя всички, имам тези неща, които означават, че този диалог и връзката между Националния съвет вече съществува и на европейско ниво.
В тази връзка, ако позволите само няколко думи, може би възниква въпросът: да, но това може да е само израз на добра формалност и на добра европейска етикеция да отговорят на един национален орган. От една страна, това е така, от друга страна обаче, ние виждаме наши идеи, които вече се реализират.
Твърдо мога да заявя, имам доказателства от гледна точка на нашите документи, че Икономическия и социален съвет на България още преди 3-4 години в свое становище и анализ разви една идея. Простичко казано, ще маркирам само три неща, които касаят сферите, които са, така да се каже, субсидиарно на Вашата комисия.
Например Европа концентрира – това беше и нашата теза, изцяло вниманието си в дълготраен и безработните лица. Там са всички политики, всички фокуси и т.н. Ние обаче казахме така: „А извън фокуса на всички политики и достъпа на ресурси останаха дълготрайно икономическите неактивни лица. Те са не само извън пазара – те са дълготрайни извън пазара, и ние не достигаме до тях с нито една мярка. А те са снежната топка, която става опасна. Предложихме политики и съвместно със Националният статистически институт, с Министерството на труда и социалната политика, които поканихме, разработихме и доказахме проблема. Това стана обект на изключителен интерес от страна на Европейския икономически и социален комитет, който изпрати специална Мисия в България да изследват нашите предложения и нашите идеи. Преди два месеца Европейския икономически и социален комитет прие становище по повод включването на икономически неактивните лица, изпрати го в Комисията и вече се работи по този проблем. Ето едната релация.
Второ, Европейският стълб за социалните права. През 2016 г., когато Комисията, специално Юнкер, обяви Прокламацията, в първия официален вариант той изпитваше България. Той беше за страните – членки на Евро зоната. Мисля, че д-р Адемов присъства на дебата, който направихме тук, в София, заедно с Европейския икономически и социален комитет. След това приехме и становище.
Смея да твърдя, че Българският икономически и социален съвет е първият съвет в цяла Европа и може би първата българска институция, която изпрати до Инкар и до Комисията предложението с остра реакция, че не трябва да има изолирани страни и обхвата трябва да бъде за всички страни членки. Днес това е факт - Европейският стълб за социалните права се прилага за всички страни членки, включая и за България.
Още един факт – по отношение на ранното отпадане от училище. Това е една много, бих казал, любима тема за Икономическия и социален съвет, защото считаме, че там е заровено кучето, ако мога да кажа така. Ако не режим проблема с ранното отпадане от училище, не решаваме бъдещи проблеми на пазара на труда. Имаме много изследвания, анализи и документи по този въпрос.
Една от тезите беше: България има конституционно регламентирано право за образование на децата. Децата имат право на образование, но ние нямаме механизъм, който да гарантира реализирането на това право. Тук се получава парадокса – по Конституция всеки има право на образование и т.н., но реализирането не е задължение на никого. Единственото нещо, доколкото си спомням, в Закона за училищно и предучилищно възпитание може би имаше санкция за родителите, ако не изпратят децата си на училище – до 150 лв. И на среща с кметовете, особено в малките общини, те казват: „Няма как да ги съберем, защото няма от кой да съберем това“.
Ето го парадокса. Ние поставихме въпроса и казахме: „Трябва да се създаде гаранция, като се започне от европейска гаранция и се стигне до национална, която да регламентира ясно законодателни задължения и отговорности на институции, семейство и други заинтересовани страни, за това че детето ще завършва определено ниво на образование. Когато предложих това нещо от името на Икономическия и социален съвет на среща с президентите – имаме годишни такива срещи на икономическите и социални съвети в Европа и европейския президент, и исках това да влезе в Декларацията, която изпращаме до Европейската комисия, в първия момент не бяха разбрали. Започнаха да ми обясняват, особено холандците, австрийските: „Защо не си включите във Вашия закон, както ние имаме закон правото на това образование?“. След това обаче разбраха, че ние сме го регламентирали конституционно и че тук става въпрос за особени групи в България, за особен проблем на България, който те не разбират, но въпреки всичко се включи в тази Декларация. Днес виждаме, първо, че и на европейско ниво дебатът по този въпрос вече е задвижен.
Удовлетворен съм и от това, че резултати от това предложение и дебати виждаме вече в настоящи предложения, по повод санкции на родители, които не изпращат децата си в училище. Но това не е достатъчно според нас, защото тук трябва да ги има отговорностите и ангажиментите на всички страни и на всички институции – и териториално, и национално и т.н.
Последно ще завърша, по отношение на бъдещето Европа, сценариите за Европа. Мисля, че дадохме доста ясни визии от гледна точка единна визия на структурите, които участват в Икономическия и социален съвет както по сценариите на Юнкер, сега ще Ви изпратя, мисля, че е доста силно становище по Многогодишната финансова рамка и интересите на България – върху какво настоява България, върху какво е ощетена, къде ще бъде ощетена от тази Многогодишна финансова рамка, защото бюджета до 2027 г. е всичко в крайна сметка и това означава съответно как ще се финансират отделните политики.
Бих обобщил със следното. Разбира се, тук мога да спомена колко допълнителни мероприятия организирахме и консултирахме по време на Българското европредседателство и т.н., но бих казал следното.
Тъй като миналата година през месец декември Икономическия и социален съвет на България навърши 15 години – като една равносметка, защото за първи път съм пред Вас след месец декември, мога да Ви кажа, че ако в началото, когато имах възможност да застана пред уважаемите народни представители, казах, че България е първата страна от новите 12, сега вече 13 с Хърватска, страни – нови членки на Европейския съюз от петото разширяване, която създаде е и успешно разви Икономически и социален съвет по модела на Европейския икономически и социален комитет. Това е исторически факт, който не може да се промени – България е първата страна. След нас се опитаха унгарците и канцелираха нещата по понятни причини. Румънците започнаха, станаха скандали – също проблеми, и т.н.
Днес мога да кажа, че България е не само първата, но България е една от няколкото страни в момента в целия Европейския съюз, в който все още тази независима структура функционира успешно. Италия там има 50-годишен съвет, там станаха много сериозни проблеми. В Румъния нещата вървят на вълни, за Унгария не коментирам. Мога да започна да изброявам, да изброявам и да изброявам.
Мисля, че това е едно доста голямо достижение за България, което малко оценяваме. Много често и младите колеги, понеже съм и член на Европейския икономически и социален комитет, които познават много добре България, ме питат: как се случва това в България? Тъй като понякога образът ни е по-различен в различни ресори. Аз, не защото съм в тази Комисия или в момента съм в Народното събрание, мога ясно и категорично да заявя: просто шансът, че в България е имало, има, дай Боже, да има политическо разбиране и консенсус за ролята и мястото на тази институция. Но с течение на обстоятелствата – председател съм от 2003 г. на този Съвет, едва ли мога да бъда обвинен за някакво политическо пристрастие, защото съм избиран три пъти досега в парламента при различни политически конфигурации и т.н., и мога да заявя: не знам вече с колко правителства от тогава съм работил, народни събрания, президенти, не сме имали проблеми с комуникацията, консултацията, ако щете, и подкрепата от страна на изпълнителна и законодателна власт и това се оценява
Как? В края на месец декември миналата година Европейския икономически и социален комитет чества 60 години от своето създаване. Единственото събитие, което се проведе на тема „Бъдещето на Европа“ по повод 60-годишнината, беше в България. Двата съвета – д-р Адемов участва, заедно с господин Кънев – председателя на Икономическата комисия, в това събитие. Заедно с тях президента на Европейския икономически и социален комитет дойде в България и заедно чествахме както 15 години наш Съвет, така и 60 години – Европейски. Такова събитие не се състоя в нито една държава. Преди един месец в Европейския комитет – той организира голямото събитие, пак по повод бъдещето на Европа, в което беше цялото ръководство на европейските институции, с Юнкер и останалите, всички лидери на най-големите граждански организации в Европа, целия Европейски икономически и социален комитет и бяха поканени да изразят своите позиции за бъдещето на Европа само четири съвета в Европа. Заедно с Френски, Италиански и Малта беше и Българският съвет.
Мисля, че това е един знак за добро взаимодействие и уважение между нашия Съвет и съответно Европейския икономически и социален комитет.
Мога да кажа още доста неща, но ми позволете на финала да благодаря за много доброто сътрудничество, което е имало между Икономическия и социален съвет и Народното събрание, особено в лицето на Вашата комисия. Знам, че нещата стават все по-трудни и по-трудни, защото при нас се изисква много висок консенсус. Ние приемаме становищата със 75% мнозинство и в залата винаги трябва да присъстват 50 плюс 1 процента и винаги от едната страна са лидерите на Синдикатите, на работодателите – третият сектор. Не е никак леко. Досега се е случвало, да се надяваме, че ще се случва и занапред и това сътрудничество и взаимодействие ще продължи.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И аз благодаря, проф. Дулевски.
Колеги, имате думата за въпроси. Знаете, че и Комисията, чрез председателя на Народното събрание, и всички народни представители могат да изискват от Икономическия и социален съвет становища или резолюции по отделни стратегически въпроси, за които говори проф. Дулевски преди малко.
Колеги, ако нямате въпроси, искам да се опитам накратко да помолим проф. Дулевски да каже какво се случва с Европейският стълб за социалните права? Имаше Прокламация от председателя Юнкер, от там нататък нещата като че ли някак си не се развиват по начина, по който се очакваше това да се случи. Знаете, че утре в КНСБ организират дискусия на тези тема.
Затова молбата ми е да кажете накратко Вашите съображения. Имахте и резолюция по този въпрос.
Межупрочем, искам да припомня на народните представители, че когато Икономическия и социален съвет предостави техните становища по отделните стратегически проблеми, веднага ги разпространяваме на всички народни представители по съответния начин.
Господин Дулевски, ще Ви помоля накратко да кажете няколко думи каква е съдбата на Европейският стълб за социалните права.
ЛАЛКО ДУЛЕВСКИ: Ще бъда много кратък, тъй като утре наистина има Конференция, на която това ще се дискутира широко. Освен това ние доста обстойно сме разгледали Европейският стълб за социалните права.
Мисля, че темата набира скорост на европейско ниво. Може би се търсят повече механизмите за нейната реализация, може би вече това, което се предлага от социалните партньори, особено синдикатите, е да имаме един разработен план, включая на национално и на европейско ниво за реализиране на Европейският стълб за социалните права.
Разбира се, тук големия въпрос, ако мога да изразя лично мнение, за мен е принципа на субсидиарността и хоризонталните европейски политики. Ако говоря откровено, на мен ми прави впечатление следното.
Европа в момента и особено големите държави членки какво правят? Натискат за още европейски политики ,защото ние искаме Европейският стълб за социалните права да стане общоевропейска политика, така да кажа, обаче къде? – В областта на икономическия съюз, Паричния съюз и паричната политика, и вътрешния пазар. Там се говори и натиска за единна данъчна основа и ще я въведат, за единни, собствени приходи на Европейския съюз, които да ги организират там, единен Банков съюз – това за Еврозоната. Там вече също вървят. Между другото, ние ще дадем нашата позиция, защото в никакъв случай не искаме отделен бюджет на Еврозоната извън бюджета на Европейския съюз и институционализиране на Еврозоната, ако това ще раздели веднага Европа.
Въпросът е, че когато стане въпрос за социална политика, тъй като свързвам Европейският стълб за социалните права със социална политика, задавал съм този въпрос. Отговорът е: „Съгласно Договорът за функциониране на Европейския съюз това е субсидиарен въпрос. Вие имате право и си го решавайте.“ Да, но ние искаме нещо подобно, както Вие споменахте, господин Председател, преди малко към Министъра, като младежката гаранция. Ние искаме европейски ресурси, за да можем да изравняваме стандарти и да имаме близки темпове в социалната политика, а това не може да стане само със собствени ресурси. Тук обаче Европа не отговаря на въпроса.
Мисля, че големият въпрос, който ще се повдига и занапред, е: дали с отваряне на договора, ако стане това след излизането на Великобритания, или в рамките на тези възможности, които съществуват, много ясно трябва да се постави въпроса: дали елементите на социална политика, включая елементите от тези 28 области, за които споменахте, в Европейският стълб за социалните права, не могат да станат обекти на хоризонтално европейско законодателство, а не само да оставят страните да си ги решават субсидиарно и този, който има средства, ще си ги решава, а този, който има проблеми, ще продължава с проблемите?
Според мен въпросът е много по-деликатен и касае вече интересите между големите и по-малките страни и докъде ще върви този процес – икономически и финансово, се иска концентрация на европейско, разбира се, и Единния пазар. В социалната сфера – не.
Лично за мен интересен е и другия въпрос. Сега говорим много силно за Европейският стълб за социалните права. Допреди 2 3 години говорихме за европейския социален модел. Спряхме да говорим. Защо спряхме да говорим за европейския социален модел, който отличаваше Европа от щатите, от всички страни? Отидохме към Европейският стълб за социалните права. Има ли опасност след 2 години да се появи нещо ново, за което пак да започнем да говорим и в крайна сметка да стане трудно реализуемо?
Лично аз мисля, че тези нишки, по които се води дебата в момента, дори в Европейския комитет се води голям дебат, стана голям дебат между работодатели и синдикати за минималния доход – дали е възможно да се въведе или не, дебатът вече стигна до там не само дали е възможно да има минимално гарантиран доход, хоризонтално във всички страни, а дали европейското законодателство и Договора за функциониране на Европейския съюз позволява това?
Пак се връщам към този въпрос: дали той ще остане само субсидиарен, основно в държавите членки, или ще се изведе на базата на някакви общи европейски собствени ресурси на Европа, за да може да се решават тези политики?
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, проф. Дулевски.
Колеги, въпроси, коментари?
Заповядайте, „най-младия“ член на нашата Комисия. Постоянно присъствие в Комисията.
ГЕОРГИ РУСАНОВ: Искам да подчертая като представител на гражданския сектор на масовите организации и сдружения, че Икономическия и социален съвет като едно стъпало на Организацията на обединените нации и нейния Икономически и социален съвет, който е най-близко до хората, при нас е конструиран съвсем равнопоставено, в което участват по 12 човека от работодателския, синдикалния и обществения сектор. Дванадесет души участваме равноправно в работата на този Икономически съвет. Там намираме действително възможности да може да се поставят някои проблеми.
Това е показателно и за министерства, ако щете и за Социалната комисия, че които загърбват гражданския сектор – това е единствената институция, която не…
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Как загърбваме гражданите, като ти давам думата без да имам право за това? Не мога да го разбера?!
ГЕОРГИ РУСАНОВ: Критиката освежава.
Искам да благодаря на проф. Дулевски, че успя да отстои вече 15 години тази политика – полезна за цялата страна. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И аз благодаря.
Благодаря, проф. Дулевски, за представянето на Отчета.
Няма да гласуваме по този проект, тъй като е само за сведение на Социалната комисия.
Благодаря на всички за участието в работата на Комисията.
Закривам заседанието.



(Закрито в 16,00 ч.)




ПРЕДСЕДАТЕЛ:
(Хасан Адемов)


Стенограф:
(Мая Станкова)