Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по труда, социалната и демографската политика
12/06/2019
П Р О Т О К О Л
№ 14
от проведено редовно заседание на Комисията по труда, социалната и демографската политика на 12 юни 2019 г.
Д Н Е В Е Н Р Е Д:
Годишен отчет за дейността на Комисията за финансов надзор за 2018 г. и Годишен финансов отчет на Комисията за финансов надзор за 2018 г., част от който е и Отчетът за изпълнението на бюджета на Комисията за финансов надзор за 2018 г., № 920-00-15, внесен от Комисията за финансов надзор на 29 май 2019 г.
Списък на присъствалите на заседанието народни представители – членове на Комисията, и списък на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито и ръководено от председателя на Комисията господин Хасан Адемов.
* * *
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Добър ден, колеги!
Имаме кворум. Откривам редовното заседание на Комисията по труда, социалната и демографската политика.
Точка единствена от дневния ред за днешното заседание е:
Годишен отчет за дейността на Комисията за финансов надзор за 2018 г. и Годишен финансов отчет на Комисията за финансов надзор за 2018 г., част от който е и Отчетът за изпълнението на бюджета на Комисията за финансов надзор за 2018 г., № 920-00-15, внесен от Комисията за финансов надзор на 29 май 2019 г.
Който е съгласен да бъде подкрепен така предложения дневен ред, моля да гласува.
За – 15, против и въздържали се – няма.
Дневният ред се приема.
Преминаваме към точката от дневния ред, а именно:
Годишен отчет за дейността на Комисията за финансов надзор за 2018 г. и Годишен финансов отчет на Комисията за финансов надзор за 2018 г., част от който е и Отчетът за изпълнението на бюджета на Комисията за финансов надзор за 2018 г., № 920-00-15, внесен от Комисията за финансов надзор на 29 май 2019 г.
Бързам да дам думата на госпожа Диана Йорданова, за да представи отчета. Молбата ми е акцентирате и наблегнете върху осигурителния надзор, а Бюджетната комисия да се занимава с останалия надзор. нямаме нищо против да чуем няколко думи за общия надзор, така да го наречем.
Заповядайте!
ДИАНА ЙОРДАНОВА: Благодаря, доктор Адемов.
Добър ден, колеги! Господин Адемов, първо ще представя колегите, тъй като Управление „Осигурителен надзор“ има две дирекции – колегата Милена Иванова Паунова – познавате я, тя е директор на дирекция „Регулаторни режими на осигурителния надзор“ и Драгомир Гочев – директор на дирекция „Осигурителен надзор“, тоест това е човекът който ежедневно следи какво правят пенсионните фондове. (Реплика на Хасан Адемов.) Да, в буквалния смисъл ежедневно – информацията, която контролираме, е на ежедневна база.
С оглед на това, което казахте, аз действително ще се спра на отчета в частта, която касае Социална комисия и фондовете за доброволно пенсионно осигуряване. По останалата част, разбира се, с цялостната дейност на Комисията ако има въпроси, съм готова да отговоря впоследствие.
С оглед на това, че дейността, която надзираваме е с изключителна обществена значимост, само ще си позволя да Ви информирам – с малко информация, съвсем актуална, че към 31 март 2019 г. общият брой на осигурените лица в универсални пенсионни фондове е 3 751 954, в професионалните – 303 531 в доброволните – 630 514, и в доброволни пенсионни по професионални схеми – имаме и една такава работеща схема, както знаете, е 8 445 лица или общо 4,5 милиона осигурени лица.
Размерът на управляваните нетни активи е над 14 милиарда. Ако трябва да бъдем точни, сумата е 14 млрд. 78 млн. 888 хил. лв. Нарастването на управляваните активи в дружествата и броят на осигурените лица предполага и завишаване на ефективното изпълнение както на регулаторните, така и на надзорните функции на Комисията и в частност на Управление „Осигурителен надзор“.
Нашата дейност е съсредоточена в следните направления: осигуряване на стабилност, прозрачност и доверие в самия осигурителен пазар, повишаване на защита на правата и интересите на осигурените лица и пенсионери и осигуряване на стабилна и адекватна инфраструктура чрез непрекъснато хармонизиране на българското законодателство, надзорни практики с европейските чрез правила и системи за управление на рисковете.
В тази връзка използвам случая, за да благодаря на Социалната комисия, защото винаги е била наш партньор както в лицето на нейния председател, така и на Вас, колеги – когато е трябвало да се правят своевременни промени в законовата база.
Осигуряването на стабилността и доверието в областта на пенсионното осигуряване изисква не само контрол на пазарните участници за това дали спазват и съблюдават съответните нормативни изисквания, но и непрекъснато усъвършенстване на съществуващата регулация както за коригиране на констатирани законови празноти и несъответствия, така и за нейното развитие, съобразно промените в икономическата и правна среда. В тази връзка с оглед на приетите през ноември 2017 г. изменения и допълнения в КСО през 2018 г. в дух на диалог и изключително активна комуникация с бизнеса в лицето както на поднадзорните лица на Комисията, тоест на фондовете за доброволно пенсионно осигуряване, така и на всякакви други съсловни организации, които биха допринесли и могат да способстват за усъвършенстване на нормативната база, сме провели може би над 50 или 60 срещи с оглед на това, че трябваше всички изменения в КСО да бъдат претворени в поднормативна база. В тази връзка мога да кажа, че сме променили над 20 наредби на Комисията, за да приведем в съответствие дейността на пенсионните фондове.
Също така, както знаете, в началото на тази година, но работата беше в 2018 г. се приеха изменения в Кодекса за социално осигуряване, с които бяха въведени изискванията на Директива 2014/50 ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 г. относно минималните изисквания за повишаване на мобилността на работниците между държавите членки чрез подобряване на придобиване и запазване на допълнителни пенсионни права.
Хармонизирането и усъвършенстването на регулаторната рамка е процес, който включва, разбира се, и последващи действия и мерки по съобразяване на дейността на пазарните участници в нея и не по-малко отговорната задача на надзорния орган да проследи всъщност привеждането на тяхната дейност в съответствие с приетите регулаторни норми. Разбира се, това налага висок стандарт в работата на лицата, осъществяващи контрол по изпълнение на изискванията на регулаторната рамка, от една страна. От друга страна, и за лицата, осъществяващи самата дейност по допълнително пенсионно осигуряване, като в резултат на наложената прозрачност и диалогичност отчитаме успешно изпълнение на стратегическите цели и заложени приоритети за 2018 г.
С оглед своевременното изпълнение на мерките, адресиращи специфичните препоръки на Съвета относно предотвратяване и коригиране на макроикономическите дисбаланси и за изпълнение намеренията на Република България за присъединяване към валутния механизъм ЕRM II и към Банковия съюз през отчетната 2018 г. беше разработена в тясно сътрудничество с EIOPA – това е Европейският орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване, и рамката за оценка на риска по отношение на пенсионноосигурителни дружества и управляваните от тях пенсионни фондове, съобразена с най-добрите и съвременни европейски практики. Процесът на тестване на рамката за извършване на риск базиран надзор, тоест това е системата за ранно предупреждаване за евентуални рискове и съответно по-сериозно наблюдаване на определени показатели, беше започната като работа може би малко след като отидох в Комисията, още в края на 2017 г. През 2018 г. завършихме целия процес по разработване, съответно коментар, съгласуване с EIOPA и може да отчетем, че към края на 2018 г. Методологията беше приета, одобрена на най-високо ниво, като от началото на тази година ние вече ефективно прилагаме риск базиран надзор.
Самата методология съдържа матрица с разработени приблизително 200 качествени и около 30 количествени показатели, на базата на които се извършва комплексна оценка по скалата за общ риск, въз основа на които пенсионноосигурителните дружества биват поставени в отделни рискови групи. Във връзка с това, както и с цялостната дейност на Комисията, залагаме изключително на модернизиране на системите на надзор с фокус автоматизиране и надграждане на процесите, в това число осъществяване на директни връзки с други институции и организации, администриращи необходимите за целите на надзора данни, идентифициране на потенциално недобри или лоши бизнес практики още в самото начало, анализ на представената за надзорни цели информация в съответствие с риск базирания надзор и осъществяване на координиран надзор с активно участие и на други институции.
Успешното изпълнение на заложените през 2018 г. приоритетни области ни дава убеждението, че са на положени стабилни основи за осъществяване на ефективен надзор чрез налагане на непрекъснат анализ с фокус надграждане и оптимизация на надзорните процеси, от една страна и от друга страна, последователно професионално сътрудничество и диалог с останалите държавни органи, бизнеса, потребители на небанкови финансови услуги и международни партньори и заинтересовани лица.
Това е съвсем накратко в резюме общ поглед на дейността, която извършихме през отчетния период в Комисията. Постарахме се да бъдем максимално кратки с колегите, за да дадем възможност повече на Вас – нашите работодатели, за задаване на въпроси. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Йорданова.
Колеги, имате думата за въпроси, коментари и изказвания.
Госпожо Ангелова, заповядайте.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Йорданова! По-скоро имам един въпрос. Благодаря за така подробния отчет, който предоставихте. Процесът на присъединяване на страната ни към валутния механизъм IRM II и към Банковия съюз поставят нови предизвикателства пред финансовия сектор, част от който са пенсионноосигурителните дружества и управляваните от тях пенсионни фондове в качеството им на най-големите институционални инвеститори на капиталовия пазар.
В контекста на това моля да представите малко по-детайлна информация за ангажиментите на ръководеното от Вас управление за изпълнение на мерките, отнасящи се до специфични препоръки на Европейската комисия за небанковия финансов сектор. Мисля, че има какво да се каже в тази посока, което е положително. Затова зададох този въпрос. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И аз Ви благодаря, госпожо Ангелова.
Заповядайте да отговорите на този въпрос, госпожо Йорданова.
ДИАНА ЙОРДАНОВА: Благодаря, доктор Адемов.
Благодаря, госпожо Ангелова.
Действително подготовката и участието на Комисията в рамката, препоръките и ангажиментите, приети от българското правителство в тази посока, в контекста и на последния доклад, който излезе, заемаше доста съществена част от работата на Комисията. От една страна, това е поетият ангажимент за осъществяване на така наречения риск базиран надзор – тема, която коментирах преди малко. Тъй като идеята както на Европейската комисия, така и на нас като надзорен орган, е да осъществяваме надзор не на отделни икономически субекти, които са поднадзорни лица на Комисията, а надзор като цяло на пазара – било на ниво група, било на ниво отделни застрахователи, пенсионни дружества и инвестиционни посредници и така нататък, да не изброявам всички поднадзорни лица на Комисията.
Риск базираният надзор дава възможност, от една страна, както в началото спомена доктор Адемов, действително на база на ежедневната информация, която ние получаваме, първо, да подобрим надзора от гледна точка на това, че имаме възможност с капацитета, с който се разполага и с възможностите ни, действително да идентифицираме доста по-ранно, ако щете, така като сигнални лампи рискове евентуално при инвестиране не съвсем подходящо на средствата на осигурените лица. Защото в крайна сметка това е работата на Комисията.
От друга страна, да даваме препоръки, ако видим, че се наближават количествените ограничения, заложени при инвестиране в различни финансови инструменти, да виждаме какви разходи правят, ако случайно не са присъщи на дейността на самите пенсионноосигурителни дружества. Това, което може да отбележим, е, че пенсионноосигурителните дружества, благодарение на регулацията, която приехте в края на 2017 г. и с цялата промяна на поднормативната база, така се справят доста добре с предизвикателствата, капитализирани са. Това означава, че може за нас да е трудно да разработим целия този процес, но те пък се съобразиха и също се привеждат в съответствие.
Едната основна тема, по която имахме ангажимент, това беше разбазираният надзор. Започнахме рано подготовка, но пък си свършихме и навреме работата.
Другата основна тема, свързана с това, а и е голямо предизвикателство пред нас самите като регулатор, беше приемане на Наредба № 9, която касае начина и реда за оценка на активи и пасиви на фондовете за допълнително пенсионно осигуряване, на стойността на нетните активи на фонда за изчисляване и обявяване на стойността на един дял и за изискванията към водене на индивидуалните партиди. Какво се крие зад това заглавие? Основните изисквания към нас, вследствие на проведените, мога да ги нарека „стрес тестове“ на активите през 2016 г., бяха, че трябва да си подобрим базата по оценка, както на финансови инструменти, така и на активи, от една страна. От друга страна, да въведем международните счетоводни стандарти по съответно оценъчен и всякакъв друг метод – така, както е заложено, както и да подобрим изискванията към самите оценители като лица, които извършват оценка както на инструменти, така и на активи. Говорим за недвижими имоти в по-голямата си част, тъй като знаете, че пенсионните дружества имат един срок, до който трябва да реагират, който съвсем скоро наближава – след около 2 години, в който ако активите, които притежават, не докажат принадена стойност, ако мога така да кажа, те трябва по най-бързия начин да се освободят от тях. Всичко това е с цел действително гарантиране както на капиталова адекватност, така и на възможност с оглед предстоящата фаза на изплащане да си изплащат акуратно пенсиите.
Работата по тази наредба беше доста тежка. Използвахме експертизата както от страна на Асоциацията – на БАДПО, така от страна на ИДЕС, от страна на КНОП – да не пропускам някой, общо взето всички заинтересовани съсловни организации, които биха могли да бъдат полезни. В този процес работиха доста екипно, навременно и мога да кажа, че всички разговори в процеса на приемане специално на тази наредба, както и препоръки на EIOPA, бяха спазени и за наша голяма радост още в средата на годината си отдъхнахме с облекчение с колегите, защото се направиха доста значителни промени и съответно поднадзорните лица в момента вече прилагат наредбата. Защото има изисквания за контрол както на банките попечители, така и на самите тях, и от наша страна, разбира се – тук колегата може повече да разказва, но действително всяко едно текстче сме пречупвали и буквално през нас е минавало. Мога да кажа, че колегите доста сериозно – на моменти се е налагало да работим до малките часове, за да можем да си изпълним ангажиментите, така че с радост мога да отчета пред Вас, че ангажиментите, поети от Осигурителен надзор, респективно Комисията, в тази си част по отношение на Плана за приемане в Еврозоната и в Банковия съюзQ е изпълнен доста предсрочно. Така че както виждате, и в самия доклад няма препоръки по отношение на нашия сектор. Затова благодаря, защото абсолютно адекватно винаги, когато сме имали промени, те са били подкрепяни и приемани. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, госпожо Йорданова.
Други въпроси, колеги?
Заповядайте!
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Аз искам да благодаря за предоставената задълбочена информация, госпожо Йорданова – на Вас и на Вашия екип. Явно, че законодателните промени, които всички ние приехме в Социалната комисия тази и миналата година, са си свършили работата, както и благодарение на добре свършената задълбочена и професионална работа на Вас и на Вашия екип по отношение на надзора на пенсионноосигурителните дружества. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Господин Гьоков.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Йорданова! Въпросите могат да Ви се сторят малко така лаишки, но последните стрес тестове 2016 г. ли са правени?
ДИАНА ЙОРДАНОВА: Да.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Кога предвиждате следващи стрес тестове? В промените, които приехме през месец януари, Ви дадохме този инструмент в ръцете и почти Ви задължихме да го използвате. Това е първият въпрос.
Следващ въпрос: в момента и до момента според мен, не съм видял, би трябвало да е разписан ясно и точно института по изплащане на втората пенсия в Кодекса за социално осигуряване, това не е ли проблем в работата Ви, когато правите оценки на тези дружества? Знам, че Вие оценявате други рискове, но това също би трябвало да влиза в полезрението Ви. Докога ще търпим – и Вие, и ние, това да няма така разписано как се изплаща втората пенсия и хората да не са ориентирани за какво става въпрос?
На мен ми се щеше да Ви питам и относно това, което, разбира се, не е Ваша работа, но все пак e за информираността на хората, които се осигуряват в тези фондове – смятате ли, че е на достатъчно добро ниво? Могат ли те да вземат информиран избор в случая? То има много въпроси, но да се ограничим с тези. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Информиран избор за какво?
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Ами, за преместване от фонд във фонд например.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Уточнението е важно.
Заповядайте, госпожо Йорданова.
ДИАНА ЙОРДАНОВА: Благодаря, доктор Адемов.
Уважаеми господин Гьоков, изключително важни въпроси, по които ако се разпрострем, може да си говорим доста време и да направим една много добра дискусия. Ще се помъча да отговоря максимално обрано на всеки един от въпросите.
Ще започна със стрес тестовете. Да, действително в началото на тази година дадохте такава възможност, но това касае по-скоро така нареченото професионално пенсионно осигуряване. Ако трябва да бъда съвсем конкретна, към настоящия момент не предвиждаме и не сме планирали провеждане на стрес тестове в пенсионния сектор. (Реплика на народния представител Георги Гьоков.)
Казвам, че не сме планирали и не сме предвидили към настоящия момент. Надявам се да не се наложи да правим такива. Но мисля, че тестовете за пенсионните фондове, така наречените стрес тестове съвсем скоро ще станат факт с оглед следващия Ви въпрос относно фазата за изплащане. Защото какъв по-голям стрес тест за системата като цяло от възможността на пенсионните фондове да изплащат допълнителните пенсии към основната част. Ненапразно говорих толкова за надзор и въобще за надзорни практики, защото всъщност от това колко стабилни са те, тук в самия отчет има доста подробна информация, включително и статистическа, която показва стабилността на нивото на капиталова адекватност и тяхната възможност. Пак казвам, съвсем скоро ще станем свидетели на това доколко и докъде са устойчиви и стабилни. Към настоящия момент гарантирам, че можем да бъдем спокойни за парите си за втора пенсия.
Относно уреждането на самата фаза, има създадена работна група в Министерството на труда и социалната политика с участие на социални партньори, участие на експерти от Министерството на труда и социалната политика, участие на експерти от Министерството на финансите, както и наши колеги. Работи се доста усилено. Ако не ме лъже паметта, преди 10 дни имаше поредна среща, на която се обсъждаха чисто детайли от концептуалните моменти. Има разписани донякъде текстове. Спомагаме в нашата експертиза, която имаме. По заповед на министъра на труда и социалната политика мисля, че за средата на юли беше фиксирана – пак казвам, говоря, нямам документ в момента пред мен, тук не съм се подготвила честно казано, други неща съм подготвила предварително, но мисля, че имаше срок до средата на юли, в който трябваше да приключи работата тази работна група, да се изготвят законовите предложения, които съвсем скоро трябва да постъпят в Социална комисия за разглеждане под формата на пакет.
По отношение на информираността на осигурените лица, Комисията има разработена наредба, и то не една, но специално една, касаеща, на първо място, извлеченията, които получава всеки един от нас, в които са посочени както основните натрупани суми, така и удръжките, и човек във всеки един момент трябва да знае с каква сума разполага.
Отделно част от нашата контролна и надзорна функция да проверяваме на страницата на всяко едно пенсионноосигурително дружество дали своевременно и как информират осигурените при тях лица по отношение промяна на инвестиционни политики и всякакви други вътрешни правила, които в момента преглеждаме, защото отново се привеждат в съответствие – имах един срок до 17 май и типично по нашенски всички в последния момент си предоставиха документите, но това е част от нашата ежедневна работа.
По отношение на това дали лицата са надлежно информирани какво предлага всеки един фонд, няма как да кажа – според мен, не съвсем, но това, което сме си говорили при срещи с Асоциацията, е, че е необходимо, просто изчакваме фазата на изплащане вече да стане факт чисто като законови текстове, които да приемете, и когато започне информационна кампания за самата фаза на изплащане, за самите продукти, които ще се предлагат, да могат лицата наистина да направят информиран избор – на тези, които им предстои скорошно пенсиониране, дали да приемат разсрочена пенсия, дали да приемат изплащане на еднократни суми за тези, които са с най-малки натрупвания. Защото, знаете, че най-необлагодетелствани, за съжаление, са хората 1950 – 1960 г., на които им предстои, но те имат много малък период на натрупване в партидите. Така че наред с тази информационна кампания сме предприели стъпки в тази посока още миналата година, когато си променяхме нормативната база. Надяваме се към края на годината да имаме работещи вече такива текстове, приети от Вас , за да може да започнем масирана информационна кампания, а с това и информационна кампания по отношение на това какви продукти предлагат самите пенсионни фондове по начина, по който те си могат. Ще разчитаме и на активното съдействие на Социалната комисия. Но просто изчакваме този момент и малко по-късно ще направим един дебат – ще предложа на господин Адемов, съвместно може да го организираме. Но така или иначе всичко предстои в тази посока.
По отношение на прехвърлянето от фонд във фонд – на страницата, пак казвам, на всеки фонд има условия. Отделно винаги, когато някое лице поиска от нас конкретна информация, бива своевременно информирано, включително затова дали има онаследяване при смърт на родител – обикновено хората вече са информирани, което показва, че е започнала по-голяма информираност сред населението. Все повече случаи имаме на запитване от граждани за онаследяване на партиди по отношение на прехвърляне и така нататък. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И аз благодаря.
Други въпроси, колеги?
Аз искам – провокиран съм от това, което чухме за работната група, знам, че и миналата година имаше работна група, която завърши с happy end, прегърнаха се, общо пресконференция, общи текстове и сега какво се оказа – че пак има работна група. Информацията, която имам от участници в тази работна група, е, че нещата не вървят към сближаване на позициите, поне на този етап. Не казвам, че това е окончателна информация, но на един етап по този начин стоят нещата. Това, първо.
Второ, казахте, а и в Годишния отчет за дейността на КФН го има това, че осигурените лица са около 4,5 милиона. Имате ли някаква информация каква част от тези – не говоря за конкретика, а приблизително, каква част от тези лица имат пълно осигуряване, а не да се появят няколко месеца и да изчезнат? Защото това е един изключително важен въпрос. Една голяма част от тези 4,5 милиона се появяват за няколко месеца, след това ги няма. (Реплика на Георги Гьоков.) Не, те не се осигуряват за допълнително задължително пенсионно осигуряване.
На следващо място, понеже говорим за държавен регулаторен орган, Комисията за финансов надзор в своите правомощия има право освен надзорната дейност, а и на дейност по санкциониране – административно-наказателна процедура, има ли нарушение на това, което приехме миналата година? Знаете, че през 2018 г. приехме с промени в Кодекса за социално осигуряване и забранихме инвестициите на свързани лица. През тази година след приемането на тези текстове има ли нарушения? Има ли инвестиции, които са в свързани лица, които да са установени от Комисията за финансов надзор? Няма смисъл да споменавате кои са, ако ги има. Въпросът е след като сме приели промени в законодателството има ли някакъв ефект от това?
ДИАНА ЙОРДАНОВА: Много благодаря за въпросите, доктор Адемов.
По отношение на работната група, действително мисля, че лятото беше миналата година, видяхме една пресконференция, на която беше обявено, че е постигнато пълно съгласие. Честно казано ние като участници в този процес бяхме леко изненадани, защото на практика до лятото се приеха чисто концептуални предложения. Но знаете, че една концепция е много хубаво нещо, въпросът е, че след това трябва да се разпишат конкретни текстове, а както се казва, фината настройка е да се свърши. След приемане на концепцията като цяло и на основните положения, залегнали в нея, тази работната група продължи своята работа. Аз това коментирах точно по работата на конкретно разписване на текстове за всеки определен случай, казус, капиталова адекватност и всичко останало, защото това е основното – ние искаме много неща, но трябва да има откъде да дойдат и да бъде устойчива. Така че за мен от това, което имам като информация текат разговори. Да, върви се бавно, защото в крайна сметка това е един доста тежък процес – трябва да си даваме сметка затова, но аз лично съм обнадеждена, че в крайна сметка заедно с Вас ще станем свидетели на приемането на измененията в Кодекса за социално осигуряване.
По отношение на лица, въпросът беше – по партидите на които има малко суми или малки движения, за съжаление не са малко, като се има предвид, че общият брой на осигурените лица е около 3 600 000. Такива партиди с, да кажем, две вноски, три вноски, някаква сезонна заетост или започнали, пък спрели или много малки сумички на различни интервали от време внасяни, някъде сме идентифицирали около 1 100 000 партиди. Това не е никак малко. Причините може да са много. Може една част от тези лица, които в 2000 г. са имали задължения, да са в чужбина. Пак казвам, може да има временна заетост. Тук е абсолютно всичко. Ако желаете по-детайлен профил, бихме могли да изготвим, но те са различни и варират в различни периоди. Прави впечатление в последните години, че може би във връзка със засилената работа на Инспекцията по труда и контролът, който също те налагат и изсветляване на икономиката, на бизнеса, голям процент от осигурените лица през летните сезони – сезонната заетост, така наречена, също влизат тук. Но знаете, че има и работници, които са от чужбина, тоест идват тук, поработват два-три месеца, така че цифрата поради тази причина е толкова голяма.
По отношение забраната за инвестиции в свързани лица, знаете, че според приетите текстове поднадзорните лица имаха гратисен период, в който да се приведат в съответствие. Това, което констатирам, е периодично, така или иначе, на месец-два си правим, как да кажа – refresh на базата на информацията. Към момента нямаме такива идентифицирани групи, тоест там, където имаше, колегите от дружествата вече са се освободили от инвестиции в такива лица. Като комисия, която сте наш работодател, мога леко да открехна завесата и да кажа, че освен чрез базирания надзор ние правим и различен тип тематични проверки по определени теми, които на нас ни се струват важни за осигурените лица. Така че съвсем скоро – анализите вече са готови, сме предвидили, може би с оглед летния сезон малко по-нататък ще стане, защото поднадзорните лица протестират, когато ходим лятото на проверка, нямат възможност да предоставят всичко, което изискваме, но сега сме започнали подготовка, за да можем ние да си съберем информацията, до която може да стигнем и може би следващия път – имам предвид към края на годината, може да изнесем един такъв доклад с данни, защото започваме проверка и по тази тема, освен всички други, които сме предвидили отново.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, госпожо Йорданова.
Зададох тези въпроси, защото очакванията към допълнителното задължително пенсионно осигуряване са големи на базата на недостатъчната информация – искам да обвържа и с това, което каза и господин Гьоков. Защото през 2000 г., когато се приемаше законодателството, тогава беше ясно, че за тези, които са родени около 1960 г. и малко след това, периодът на натрупване ще бъде на 50% от този, който е за общественото осигуряване. В Общественото осигуряване осигуряването, да кажем, е 40 години или малко по-малко, докато с 20 години и при тази доходност, която се отчита и при това инцидентно появяване на индивидуалните партиди на някои от осигурените лица, да очакваме някакви сериозни допълващи или заместващи в единия или в другия фонд доходи, не е толкова реалистично. Затова зададох по този начин въпроса, за да стане ясно, че за да има тя изпълнение на предварително зададените цели през 2000 г. трябва да има един по-дълъг период на натрупване на средствата, респективно на инвестиции, за да може да се очаква доходност, а с новите предложения се очаква да има поне съхранение на номиналния размер на вноските. Това е за сметка на Гаранционния фонд, дори за сметка на поемане на риск от частните пенсионни фондове от дружества, така че тази дискусия е разположена в полето на дискусионния режим е вечна дискусия. Но трябва да е ясно, че за да можеш да получиш сериозен допълнителен доход, трябва да има достатъчно дълъг период на инвестиране, трябва да има добър инвестиционен портфейл, от една страна. От друга страна трябва да има разнообразни пенсионни продукти, от които да може осигуреното лице, когато настъпи времето за пенсиониране, да подбере най-подходящият за него продукт. Това е идеята и аз съм убеден, че нашата комисия ще допишем този закон, който ще дойде от комисията някога – да се надяваме, до края на тази сесия в най-оптимистичния вариант.
Други въпроси, колеги?
Господин Русанов, заповядайте.
ГЕОРГИ РУСАНОВ: Представител съм не само на пенсионерите, а и на техните деца и внуци.
Моят първи въпрос е: колко лица са прехвърлили своите лични партиди в пенсионноосигурителните дружества в НОИ и на каква сума?
Вторият въпрос е: прехвърляйки своите партиди към НОИ – специално моят син и снахата, виждат, че прехвърлените средства са по-малко, отколкото внесените първоначално, като се разбира, че се приспадат вноските, които има при внасянето и годишната издръжка на сумата. На какво се дължи това, след като Вие отчитате една положителна рентабилност?
Също така, Вие правите ли насрещни проверки на вложените в пенсионноосигурителните дружества в различните акционерни и така нататък фирми? Тоест дали те са ликвидни, дали те могат да върнат тези суми, дали въобще са легитимни? Защото в пресата излязоха данни, че пенсионноосигурителните дружества закупуват акции от дружества, бих казал, от фантоми или фалшиви, които даже техните акции не са лимитирани на фондовия пазар. Има ли забелязани такива случаи?
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Това няма как да бъде разрешено от колегите, които са тук срещу Вас, всеки ден. Има такава проверка. Но имате право да зададете този въпрос.
ГЕОРГИ РУСАНОВ: Питам: правят ли насрещни проверки?
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Да, разбрах.
Благодаря, господин Русанов. Или има още въпроси?
ГЕОРГИ РУСАНОВ: Не.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Добре, благодаря.
Госпожо Йорданова?
ДИАНА ЙОРДАНОВА: Благодаря.
Започвам по реда на зададените въпроси. Много Ви благодаря за въпросите.
По отношение на прехвърлените средства от индивидуалните партиди на лицата, които са променили своето участие, през 2018 г. те се увеличават с 5,2% спрямо 2019 г. и са на стойност 536,9 млн.лв.
Това е сумата, просто използвам данните от отчета.
По отношение на втория въпрос, който зададохте, ако правилно разбрах, че средствата, които са прехвърлени от доброволен фонд в НОИ, са доста по-малко от внесеното като брутни вноски – ако имате конкретна информация, в смисъл с конкретни данни, ние сме готови да ги разгледаме. Но искам да Ви уверя, че това е почти невъзможно, да не кажа и невъзможно, най-малкото, защото в различните години процентът на сумите, вследствие на инвестиции наистина варира, но не е и по-малък.
Само мога да Ви дам за пример, че за 2018 г. например непретегленият размер на управляваните активи на един участник в Универсален пенсионен фонд е 2 714 лв. прямо 2 581 лв. – говорим за най-ниските партиди, тоест забелязва се нарастване, да не говоря в проценти. Но, пак казвам – ако има конкретни такива случаи, молим да бъдем сезирани – ще Ви отговорим навреме.
И последният въпрос по отношение на насрещните проверки и съответно инвестирането в, как ги казахте Вие: „кухи нерегистрирани активи и фирми“, това няма как да стане поради една проста причина. Първо, пенсионните дружества подлежат на лицензионен режим, от една страна.
Второ, самите дружества, които предлагат финансови продукти, ако щете – борси, КИС-ове, АЦИС-ове, инвестиционни посредници и така нататък, всичко подлежи на регистрационен режим. Да, действително не само, че правим насрещни проверки. Както неведнъж беше казано днес, ние всъщност проверяваме всяка една транзакция и инвестиция. Имаме информация на ежедневна база, буквално в деня, в който тя се случва. Така че пак призовавам – ако имате конкретни данни, моля да бъдем сезирани. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И аз благодаря.
Други въпроси, колеги? Не виждам.
Един уточняващ последен въпрос. Тези прехвърлени 500 милиона са само за 2018 г. или заедно с всички останали след влизането в сила на този закон? Защото в отчета видях друго число – 140 и няколко милиона. (Реплика на Диана Йорданова.)
Добре, това беше важно.
Други въпроси, колеги? Не виждам.
Тогава ми позволете да подложа на гласуване Годишния отчет за дейността на Комисията за финансов надзор за 2018 г. и Годишния финансов отчет на Комисията за финансов надзор за 2018 г.
Който е съгласен да бъде подкрепен, моля да гласува.
Гласували 17 народни представители: за 16, против няма, въздържал се 1.
Приети са отчетите на Комисията за финансов надзор.
Колеги, благодаря Ви за днешното участие.
ДИАНА ЙОДАНОВА: Ако ми позволите, аз също ще благодаря на Социалната комисия и да се надявам, че и в бъдеще ще работим все така активно.
Благодаря, колеги! Хубав ден на всички!
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Закривам заседанието.
(Закрито в 15,14 ч.)
Председател:
Хасан Адемов
Стенограф:
Катя Бешева
№ 14
от проведено редовно заседание на Комисията по труда, социалната и демографската политика на 12 юни 2019 г.
Д Н Е В Е Н Р Е Д:
Годишен отчет за дейността на Комисията за финансов надзор за 2018 г. и Годишен финансов отчет на Комисията за финансов надзор за 2018 г., част от който е и Отчетът за изпълнението на бюджета на Комисията за финансов надзор за 2018 г., № 920-00-15, внесен от Комисията за финансов надзор на 29 май 2019 г.
Списък на присъствалите на заседанието народни представители – членове на Комисията, и списък на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито и ръководено от председателя на Комисията господин Хасан Адемов.
* * *
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Добър ден, колеги!
Имаме кворум. Откривам редовното заседание на Комисията по труда, социалната и демографската политика.
Точка единствена от дневния ред за днешното заседание е:
Годишен отчет за дейността на Комисията за финансов надзор за 2018 г. и Годишен финансов отчет на Комисията за финансов надзор за 2018 г., част от който е и Отчетът за изпълнението на бюджета на Комисията за финансов надзор за 2018 г., № 920-00-15, внесен от Комисията за финансов надзор на 29 май 2019 г.
Който е съгласен да бъде подкрепен така предложения дневен ред, моля да гласува.
За – 15, против и въздържали се – няма.
Дневният ред се приема.
Преминаваме към точката от дневния ред, а именно:
Годишен отчет за дейността на Комисията за финансов надзор за 2018 г. и Годишен финансов отчет на Комисията за финансов надзор за 2018 г., част от който е и Отчетът за изпълнението на бюджета на Комисията за финансов надзор за 2018 г., № 920-00-15, внесен от Комисията за финансов надзор на 29 май 2019 г.
Бързам да дам думата на госпожа Диана Йорданова, за да представи отчета. Молбата ми е акцентирате и наблегнете върху осигурителния надзор, а Бюджетната комисия да се занимава с останалия надзор. нямаме нищо против да чуем няколко думи за общия надзор, така да го наречем.
Заповядайте!
ДИАНА ЙОРДАНОВА: Благодаря, доктор Адемов.
Добър ден, колеги! Господин Адемов, първо ще представя колегите, тъй като Управление „Осигурителен надзор“ има две дирекции – колегата Милена Иванова Паунова – познавате я, тя е директор на дирекция „Регулаторни режими на осигурителния надзор“ и Драгомир Гочев – директор на дирекция „Осигурителен надзор“, тоест това е човекът който ежедневно следи какво правят пенсионните фондове. (Реплика на Хасан Адемов.) Да, в буквалния смисъл ежедневно – информацията, която контролираме, е на ежедневна база.
С оглед на това, което казахте, аз действително ще се спра на отчета в частта, която касае Социална комисия и фондовете за доброволно пенсионно осигуряване. По останалата част, разбира се, с цялостната дейност на Комисията ако има въпроси, съм готова да отговоря впоследствие.
С оглед на това, че дейността, която надзираваме е с изключителна обществена значимост, само ще си позволя да Ви информирам – с малко информация, съвсем актуална, че към 31 март 2019 г. общият брой на осигурените лица в универсални пенсионни фондове е 3 751 954, в професионалните – 303 531 в доброволните – 630 514, и в доброволни пенсионни по професионални схеми – имаме и една такава работеща схема, както знаете, е 8 445 лица или общо 4,5 милиона осигурени лица.
Размерът на управляваните нетни активи е над 14 милиарда. Ако трябва да бъдем точни, сумата е 14 млрд. 78 млн. 888 хил. лв. Нарастването на управляваните активи в дружествата и броят на осигурените лица предполага и завишаване на ефективното изпълнение както на регулаторните, така и на надзорните функции на Комисията и в частност на Управление „Осигурителен надзор“.
Нашата дейност е съсредоточена в следните направления: осигуряване на стабилност, прозрачност и доверие в самия осигурителен пазар, повишаване на защита на правата и интересите на осигурените лица и пенсионери и осигуряване на стабилна и адекватна инфраструктура чрез непрекъснато хармонизиране на българското законодателство, надзорни практики с европейските чрез правила и системи за управление на рисковете.
В тази връзка използвам случая, за да благодаря на Социалната комисия, защото винаги е била наш партньор както в лицето на нейния председател, така и на Вас, колеги – когато е трябвало да се правят своевременни промени в законовата база.
Осигуряването на стабилността и доверието в областта на пенсионното осигуряване изисква не само контрол на пазарните участници за това дали спазват и съблюдават съответните нормативни изисквания, но и непрекъснато усъвършенстване на съществуващата регулация както за коригиране на констатирани законови празноти и несъответствия, така и за нейното развитие, съобразно промените в икономическата и правна среда. В тази връзка с оглед на приетите през ноември 2017 г. изменения и допълнения в КСО през 2018 г. в дух на диалог и изключително активна комуникация с бизнеса в лицето както на поднадзорните лица на Комисията, тоест на фондовете за доброволно пенсионно осигуряване, така и на всякакви други съсловни организации, които биха допринесли и могат да способстват за усъвършенстване на нормативната база, сме провели може би над 50 или 60 срещи с оглед на това, че трябваше всички изменения в КСО да бъдат претворени в поднормативна база. В тази връзка мога да кажа, че сме променили над 20 наредби на Комисията, за да приведем в съответствие дейността на пенсионните фондове.
Също така, както знаете, в началото на тази година, но работата беше в 2018 г. се приеха изменения в Кодекса за социално осигуряване, с които бяха въведени изискванията на Директива 2014/50 ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 г. относно минималните изисквания за повишаване на мобилността на работниците между държавите членки чрез подобряване на придобиване и запазване на допълнителни пенсионни права.
Хармонизирането и усъвършенстването на регулаторната рамка е процес, който включва, разбира се, и последващи действия и мерки по съобразяване на дейността на пазарните участници в нея и не по-малко отговорната задача на надзорния орган да проследи всъщност привеждането на тяхната дейност в съответствие с приетите регулаторни норми. Разбира се, това налага висок стандарт в работата на лицата, осъществяващи контрол по изпълнение на изискванията на регулаторната рамка, от една страна. От друга страна, и за лицата, осъществяващи самата дейност по допълнително пенсионно осигуряване, като в резултат на наложената прозрачност и диалогичност отчитаме успешно изпълнение на стратегическите цели и заложени приоритети за 2018 г.
С оглед своевременното изпълнение на мерките, адресиращи специфичните препоръки на Съвета относно предотвратяване и коригиране на макроикономическите дисбаланси и за изпълнение намеренията на Република България за присъединяване към валутния механизъм ЕRM II и към Банковия съюз през отчетната 2018 г. беше разработена в тясно сътрудничество с EIOPA – това е Европейският орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване, и рамката за оценка на риска по отношение на пенсионноосигурителни дружества и управляваните от тях пенсионни фондове, съобразена с най-добрите и съвременни европейски практики. Процесът на тестване на рамката за извършване на риск базиран надзор, тоест това е системата за ранно предупреждаване за евентуални рискове и съответно по-сериозно наблюдаване на определени показатели, беше започната като работа може би малко след като отидох в Комисията, още в края на 2017 г. През 2018 г. завършихме целия процес по разработване, съответно коментар, съгласуване с EIOPA и може да отчетем, че към края на 2018 г. Методологията беше приета, одобрена на най-високо ниво, като от началото на тази година ние вече ефективно прилагаме риск базиран надзор.
Самата методология съдържа матрица с разработени приблизително 200 качествени и около 30 количествени показатели, на базата на които се извършва комплексна оценка по скалата за общ риск, въз основа на които пенсионноосигурителните дружества биват поставени в отделни рискови групи. Във връзка с това, както и с цялостната дейност на Комисията, залагаме изключително на модернизиране на системите на надзор с фокус автоматизиране и надграждане на процесите, в това число осъществяване на директни връзки с други институции и организации, администриращи необходимите за целите на надзора данни, идентифициране на потенциално недобри или лоши бизнес практики още в самото начало, анализ на представената за надзорни цели информация в съответствие с риск базирания надзор и осъществяване на координиран надзор с активно участие и на други институции.
Успешното изпълнение на заложените през 2018 г. приоритетни области ни дава убеждението, че са на положени стабилни основи за осъществяване на ефективен надзор чрез налагане на непрекъснат анализ с фокус надграждане и оптимизация на надзорните процеси, от една страна и от друга страна, последователно професионално сътрудничество и диалог с останалите държавни органи, бизнеса, потребители на небанкови финансови услуги и международни партньори и заинтересовани лица.
Това е съвсем накратко в резюме общ поглед на дейността, която извършихме през отчетния период в Комисията. Постарахме се да бъдем максимално кратки с колегите, за да дадем възможност повече на Вас – нашите работодатели, за задаване на въпроси. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Йорданова.
Колеги, имате думата за въпроси, коментари и изказвания.
Госпожо Ангелова, заповядайте.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Йорданова! По-скоро имам един въпрос. Благодаря за така подробния отчет, който предоставихте. Процесът на присъединяване на страната ни към валутния механизъм IRM II и към Банковия съюз поставят нови предизвикателства пред финансовия сектор, част от който са пенсионноосигурителните дружества и управляваните от тях пенсионни фондове в качеството им на най-големите институционални инвеститори на капиталовия пазар.
В контекста на това моля да представите малко по-детайлна информация за ангажиментите на ръководеното от Вас управление за изпълнение на мерките, отнасящи се до специфични препоръки на Европейската комисия за небанковия финансов сектор. Мисля, че има какво да се каже в тази посока, което е положително. Затова зададох този въпрос. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И аз Ви благодаря, госпожо Ангелова.
Заповядайте да отговорите на този въпрос, госпожо Йорданова.
ДИАНА ЙОРДАНОВА: Благодаря, доктор Адемов.
Благодаря, госпожо Ангелова.
Действително подготовката и участието на Комисията в рамката, препоръките и ангажиментите, приети от българското правителство в тази посока, в контекста и на последния доклад, който излезе, заемаше доста съществена част от работата на Комисията. От една страна, това е поетият ангажимент за осъществяване на така наречения риск базиран надзор – тема, която коментирах преди малко. Тъй като идеята както на Европейската комисия, така и на нас като надзорен орган, е да осъществяваме надзор не на отделни икономически субекти, които са поднадзорни лица на Комисията, а надзор като цяло на пазара – било на ниво група, било на ниво отделни застрахователи, пенсионни дружества и инвестиционни посредници и така нататък, да не изброявам всички поднадзорни лица на Комисията.
Риск базираният надзор дава възможност, от една страна, както в началото спомена доктор Адемов, действително на база на ежедневната информация, която ние получаваме, първо, да подобрим надзора от гледна точка на това, че имаме възможност с капацитета, с който се разполага и с възможностите ни, действително да идентифицираме доста по-ранно, ако щете, така като сигнални лампи рискове евентуално при инвестиране не съвсем подходящо на средствата на осигурените лица. Защото в крайна сметка това е работата на Комисията.
От друга страна, да даваме препоръки, ако видим, че се наближават количествените ограничения, заложени при инвестиране в различни финансови инструменти, да виждаме какви разходи правят, ако случайно не са присъщи на дейността на самите пенсионноосигурителни дружества. Това, което може да отбележим, е, че пенсионноосигурителните дружества, благодарение на регулацията, която приехте в края на 2017 г. и с цялата промяна на поднормативната база, така се справят доста добре с предизвикателствата, капитализирани са. Това означава, че може за нас да е трудно да разработим целия този процес, но те пък се съобразиха и също се привеждат в съответствие.
Едната основна тема, по която имахме ангажимент, това беше разбазираният надзор. Започнахме рано подготовка, но пък си свършихме и навреме работата.
Другата основна тема, свързана с това, а и е голямо предизвикателство пред нас самите като регулатор, беше приемане на Наредба № 9, която касае начина и реда за оценка на активи и пасиви на фондовете за допълнително пенсионно осигуряване, на стойността на нетните активи на фонда за изчисляване и обявяване на стойността на един дял и за изискванията към водене на индивидуалните партиди. Какво се крие зад това заглавие? Основните изисквания към нас, вследствие на проведените, мога да ги нарека „стрес тестове“ на активите през 2016 г., бяха, че трябва да си подобрим базата по оценка, както на финансови инструменти, така и на активи, от една страна. От друга страна, да въведем международните счетоводни стандарти по съответно оценъчен и всякакъв друг метод – така, както е заложено, както и да подобрим изискванията към самите оценители като лица, които извършват оценка както на инструменти, така и на активи. Говорим за недвижими имоти в по-голямата си част, тъй като знаете, че пенсионните дружества имат един срок, до който трябва да реагират, който съвсем скоро наближава – след около 2 години, в който ако активите, които притежават, не докажат принадена стойност, ако мога така да кажа, те трябва по най-бързия начин да се освободят от тях. Всичко това е с цел действително гарантиране както на капиталова адекватност, така и на възможност с оглед предстоящата фаза на изплащане да си изплащат акуратно пенсиите.
Работата по тази наредба беше доста тежка. Използвахме експертизата както от страна на Асоциацията – на БАДПО, така от страна на ИДЕС, от страна на КНОП – да не пропускам някой, общо взето всички заинтересовани съсловни организации, които биха могли да бъдат полезни. В този процес работиха доста екипно, навременно и мога да кажа, че всички разговори в процеса на приемане специално на тази наредба, както и препоръки на EIOPA, бяха спазени и за наша голяма радост още в средата на годината си отдъхнахме с облекчение с колегите, защото се направиха доста значителни промени и съответно поднадзорните лица в момента вече прилагат наредбата. Защото има изисквания за контрол както на банките попечители, така и на самите тях, и от наша страна, разбира се – тук колегата може повече да разказва, но действително всяко едно текстче сме пречупвали и буквално през нас е минавало. Мога да кажа, че колегите доста сериозно – на моменти се е налагало да работим до малките часове, за да можем да си изпълним ангажиментите, така че с радост мога да отчета пред Вас, че ангажиментите, поети от Осигурителен надзор, респективно Комисията, в тази си част по отношение на Плана за приемане в Еврозоната и в Банковия съюзQ е изпълнен доста предсрочно. Така че както виждате, и в самия доклад няма препоръки по отношение на нашия сектор. Затова благодаря, защото абсолютно адекватно винаги, когато сме имали промени, те са били подкрепяни и приемани. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, госпожо Йорданова.
Други въпроси, колеги?
Заповядайте!
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Аз искам да благодаря за предоставената задълбочена информация, госпожо Йорданова – на Вас и на Вашия екип. Явно, че законодателните промени, които всички ние приехме в Социалната комисия тази и миналата година, са си свършили работата, както и благодарение на добре свършената задълбочена и професионална работа на Вас и на Вашия екип по отношение на надзора на пенсионноосигурителните дружества. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Господин Гьоков.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Йорданова! Въпросите могат да Ви се сторят малко така лаишки, но последните стрес тестове 2016 г. ли са правени?
ДИАНА ЙОРДАНОВА: Да.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Кога предвиждате следващи стрес тестове? В промените, които приехме през месец януари, Ви дадохме този инструмент в ръцете и почти Ви задължихме да го използвате. Това е първият въпрос.
Следващ въпрос: в момента и до момента според мен, не съм видял, би трябвало да е разписан ясно и точно института по изплащане на втората пенсия в Кодекса за социално осигуряване, това не е ли проблем в работата Ви, когато правите оценки на тези дружества? Знам, че Вие оценявате други рискове, но това също би трябвало да влиза в полезрението Ви. Докога ще търпим – и Вие, и ние, това да няма така разписано как се изплаща втората пенсия и хората да не са ориентирани за какво става въпрос?
На мен ми се щеше да Ви питам и относно това, което, разбира се, не е Ваша работа, но все пак e за информираността на хората, които се осигуряват в тези фондове – смятате ли, че е на достатъчно добро ниво? Могат ли те да вземат информиран избор в случая? То има много въпроси, но да се ограничим с тези. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Информиран избор за какво?
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Ами, за преместване от фонд във фонд например.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Уточнението е важно.
Заповядайте, госпожо Йорданова.
ДИАНА ЙОРДАНОВА: Благодаря, доктор Адемов.
Уважаеми господин Гьоков, изключително важни въпроси, по които ако се разпрострем, може да си говорим доста време и да направим една много добра дискусия. Ще се помъча да отговоря максимално обрано на всеки един от въпросите.
Ще започна със стрес тестовете. Да, действително в началото на тази година дадохте такава възможност, но това касае по-скоро така нареченото професионално пенсионно осигуряване. Ако трябва да бъда съвсем конкретна, към настоящия момент не предвиждаме и не сме планирали провеждане на стрес тестове в пенсионния сектор. (Реплика на народния представител Георги Гьоков.)
Казвам, че не сме планирали и не сме предвидили към настоящия момент. Надявам се да не се наложи да правим такива. Но мисля, че тестовете за пенсионните фондове, така наречените стрес тестове съвсем скоро ще станат факт с оглед следващия Ви въпрос относно фазата за изплащане. Защото какъв по-голям стрес тест за системата като цяло от възможността на пенсионните фондове да изплащат допълнителните пенсии към основната част. Ненапразно говорих толкова за надзор и въобще за надзорни практики, защото всъщност от това колко стабилни са те, тук в самия отчет има доста подробна информация, включително и статистическа, която показва стабилността на нивото на капиталова адекватност и тяхната възможност. Пак казвам, съвсем скоро ще станем свидетели на това доколко и докъде са устойчиви и стабилни. Към настоящия момент гарантирам, че можем да бъдем спокойни за парите си за втора пенсия.
Относно уреждането на самата фаза, има създадена работна група в Министерството на труда и социалната политика с участие на социални партньори, участие на експерти от Министерството на труда и социалната политика, участие на експерти от Министерството на финансите, както и наши колеги. Работи се доста усилено. Ако не ме лъже паметта, преди 10 дни имаше поредна среща, на която се обсъждаха чисто детайли от концептуалните моменти. Има разписани донякъде текстове. Спомагаме в нашата експертиза, която имаме. По заповед на министъра на труда и социалната политика мисля, че за средата на юли беше фиксирана – пак казвам, говоря, нямам документ в момента пред мен, тук не съм се подготвила честно казано, други неща съм подготвила предварително, но мисля, че имаше срок до средата на юли, в който трябваше да приключи работата тази работна група, да се изготвят законовите предложения, които съвсем скоро трябва да постъпят в Социална комисия за разглеждане под формата на пакет.
По отношение на информираността на осигурените лица, Комисията има разработена наредба, и то не една, но специално една, касаеща, на първо място, извлеченията, които получава всеки един от нас, в които са посочени както основните натрупани суми, така и удръжките, и човек във всеки един момент трябва да знае с каква сума разполага.
Отделно част от нашата контролна и надзорна функция да проверяваме на страницата на всяко едно пенсионноосигурително дружество дали своевременно и как информират осигурените при тях лица по отношение промяна на инвестиционни политики и всякакви други вътрешни правила, които в момента преглеждаме, защото отново се привеждат в съответствие – имах един срок до 17 май и типично по нашенски всички в последния момент си предоставиха документите, но това е част от нашата ежедневна работа.
По отношение на това дали лицата са надлежно информирани какво предлага всеки един фонд, няма как да кажа – според мен, не съвсем, но това, което сме си говорили при срещи с Асоциацията, е, че е необходимо, просто изчакваме фазата на изплащане вече да стане факт чисто като законови текстове, които да приемете, и когато започне информационна кампания за самата фаза на изплащане, за самите продукти, които ще се предлагат, да могат лицата наистина да направят информиран избор – на тези, които им предстои скорошно пенсиониране, дали да приемат разсрочена пенсия, дали да приемат изплащане на еднократни суми за тези, които са с най-малки натрупвания. Защото, знаете, че най-необлагодетелствани, за съжаление, са хората 1950 – 1960 г., на които им предстои, но те имат много малък период на натрупване в партидите. Така че наред с тази информационна кампания сме предприели стъпки в тази посока още миналата година, когато си променяхме нормативната база. Надяваме се към края на годината да имаме работещи вече такива текстове, приети от Вас , за да може да започнем масирана информационна кампания, а с това и информационна кампания по отношение на това какви продукти предлагат самите пенсионни фондове по начина, по който те си могат. Ще разчитаме и на активното съдействие на Социалната комисия. Но просто изчакваме този момент и малко по-късно ще направим един дебат – ще предложа на господин Адемов, съвместно може да го организираме. Но така или иначе всичко предстои в тази посока.
По отношение на прехвърлянето от фонд във фонд – на страницата, пак казвам, на всеки фонд има условия. Отделно винаги, когато някое лице поиска от нас конкретна информация, бива своевременно информирано, включително затова дали има онаследяване при смърт на родител – обикновено хората вече са информирани, което показва, че е започнала по-голяма информираност сред населението. Все повече случаи имаме на запитване от граждани за онаследяване на партиди по отношение на прехвърляне и така нататък. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И аз благодаря.
Други въпроси, колеги?
Аз искам – провокиран съм от това, което чухме за работната група, знам, че и миналата година имаше работна група, която завърши с happy end, прегърнаха се, общо пресконференция, общи текстове и сега какво се оказа – че пак има работна група. Информацията, която имам от участници в тази работна група, е, че нещата не вървят към сближаване на позициите, поне на този етап. Не казвам, че това е окончателна информация, но на един етап по този начин стоят нещата. Това, първо.
Второ, казахте, а и в Годишния отчет за дейността на КФН го има това, че осигурените лица са около 4,5 милиона. Имате ли някаква информация каква част от тези – не говоря за конкретика, а приблизително, каква част от тези лица имат пълно осигуряване, а не да се появят няколко месеца и да изчезнат? Защото това е един изключително важен въпрос. Една голяма част от тези 4,5 милиона се появяват за няколко месеца, след това ги няма. (Реплика на Георги Гьоков.) Не, те не се осигуряват за допълнително задължително пенсионно осигуряване.
На следващо място, понеже говорим за държавен регулаторен орган, Комисията за финансов надзор в своите правомощия има право освен надзорната дейност, а и на дейност по санкциониране – административно-наказателна процедура, има ли нарушение на това, което приехме миналата година? Знаете, че през 2018 г. приехме с промени в Кодекса за социално осигуряване и забранихме инвестициите на свързани лица. През тази година след приемането на тези текстове има ли нарушения? Има ли инвестиции, които са в свързани лица, които да са установени от Комисията за финансов надзор? Няма смисъл да споменавате кои са, ако ги има. Въпросът е след като сме приели промени в законодателството има ли някакъв ефект от това?
ДИАНА ЙОРДАНОВА: Много благодаря за въпросите, доктор Адемов.
По отношение на работната група, действително мисля, че лятото беше миналата година, видяхме една пресконференция, на която беше обявено, че е постигнато пълно съгласие. Честно казано ние като участници в този процес бяхме леко изненадани, защото на практика до лятото се приеха чисто концептуални предложения. Но знаете, че една концепция е много хубаво нещо, въпросът е, че след това трябва да се разпишат конкретни текстове, а както се казва, фината настройка е да се свърши. След приемане на концепцията като цяло и на основните положения, залегнали в нея, тази работната група продължи своята работа. Аз това коментирах точно по работата на конкретно разписване на текстове за всеки определен случай, казус, капиталова адекватност и всичко останало, защото това е основното – ние искаме много неща, но трябва да има откъде да дойдат и да бъде устойчива. Така че за мен от това, което имам като информация текат разговори. Да, върви се бавно, защото в крайна сметка това е един доста тежък процес – трябва да си даваме сметка затова, но аз лично съм обнадеждена, че в крайна сметка заедно с Вас ще станем свидетели на приемането на измененията в Кодекса за социално осигуряване.
По отношение на лица, въпросът беше – по партидите на които има малко суми или малки движения, за съжаление не са малко, като се има предвид, че общият брой на осигурените лица е около 3 600 000. Такива партиди с, да кажем, две вноски, три вноски, някаква сезонна заетост или започнали, пък спрели или много малки сумички на различни интервали от време внасяни, някъде сме идентифицирали около 1 100 000 партиди. Това не е никак малко. Причините може да са много. Може една част от тези лица, които в 2000 г. са имали задължения, да са в чужбина. Пак казвам, може да има временна заетост. Тук е абсолютно всичко. Ако желаете по-детайлен профил, бихме могли да изготвим, но те са различни и варират в различни периоди. Прави впечатление в последните години, че може би във връзка със засилената работа на Инспекцията по труда и контролът, който също те налагат и изсветляване на икономиката, на бизнеса, голям процент от осигурените лица през летните сезони – сезонната заетост, така наречена, също влизат тук. Но знаете, че има и работници, които са от чужбина, тоест идват тук, поработват два-три месеца, така че цифрата поради тази причина е толкова голяма.
По отношение забраната за инвестиции в свързани лица, знаете, че според приетите текстове поднадзорните лица имаха гратисен период, в който да се приведат в съответствие. Това, което констатирам, е периодично, така или иначе, на месец-два си правим, как да кажа – refresh на базата на информацията. Към момента нямаме такива идентифицирани групи, тоест там, където имаше, колегите от дружествата вече са се освободили от инвестиции в такива лица. Като комисия, която сте наш работодател, мога леко да открехна завесата и да кажа, че освен чрез базирания надзор ние правим и различен тип тематични проверки по определени теми, които на нас ни се струват важни за осигурените лица. Така че съвсем скоро – анализите вече са готови, сме предвидили, може би с оглед летния сезон малко по-нататък ще стане, защото поднадзорните лица протестират, когато ходим лятото на проверка, нямат възможност да предоставят всичко, което изискваме, но сега сме започнали подготовка, за да можем ние да си съберем информацията, до която може да стигнем и може би следващия път – имам предвид към края на годината, може да изнесем един такъв доклад с данни, защото започваме проверка и по тази тема, освен всички други, които сме предвидили отново.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, госпожо Йорданова.
Зададох тези въпроси, защото очакванията към допълнителното задължително пенсионно осигуряване са големи на базата на недостатъчната информация – искам да обвържа и с това, което каза и господин Гьоков. Защото през 2000 г., когато се приемаше законодателството, тогава беше ясно, че за тези, които са родени около 1960 г. и малко след това, периодът на натрупване ще бъде на 50% от този, който е за общественото осигуряване. В Общественото осигуряване осигуряването, да кажем, е 40 години или малко по-малко, докато с 20 години и при тази доходност, която се отчита и при това инцидентно появяване на индивидуалните партиди на някои от осигурените лица, да очакваме някакви сериозни допълващи или заместващи в единия или в другия фонд доходи, не е толкова реалистично. Затова зададох по този начин въпроса, за да стане ясно, че за да има тя изпълнение на предварително зададените цели през 2000 г. трябва да има един по-дълъг период на натрупване на средствата, респективно на инвестиции, за да може да се очаква доходност, а с новите предложения се очаква да има поне съхранение на номиналния размер на вноските. Това е за сметка на Гаранционния фонд, дори за сметка на поемане на риск от частните пенсионни фондове от дружества, така че тази дискусия е разположена в полето на дискусионния режим е вечна дискусия. Но трябва да е ясно, че за да можеш да получиш сериозен допълнителен доход, трябва да има достатъчно дълъг период на инвестиране, трябва да има добър инвестиционен портфейл, от една страна. От друга страна трябва да има разнообразни пенсионни продукти, от които да може осигуреното лице, когато настъпи времето за пенсиониране, да подбере най-подходящият за него продукт. Това е идеята и аз съм убеден, че нашата комисия ще допишем този закон, който ще дойде от комисията някога – да се надяваме, до края на тази сесия в най-оптимистичния вариант.
Други въпроси, колеги?
Господин Русанов, заповядайте.
ГЕОРГИ РУСАНОВ: Представител съм не само на пенсионерите, а и на техните деца и внуци.
Моят първи въпрос е: колко лица са прехвърлили своите лични партиди в пенсионноосигурителните дружества в НОИ и на каква сума?
Вторият въпрос е: прехвърляйки своите партиди към НОИ – специално моят син и снахата, виждат, че прехвърлените средства са по-малко, отколкото внесените първоначално, като се разбира, че се приспадат вноските, които има при внасянето и годишната издръжка на сумата. На какво се дължи това, след като Вие отчитате една положителна рентабилност?
Също така, Вие правите ли насрещни проверки на вложените в пенсионноосигурителните дружества в различните акционерни и така нататък фирми? Тоест дали те са ликвидни, дали те могат да върнат тези суми, дали въобще са легитимни? Защото в пресата излязоха данни, че пенсионноосигурителните дружества закупуват акции от дружества, бих казал, от фантоми или фалшиви, които даже техните акции не са лимитирани на фондовия пазар. Има ли забелязани такива случаи?
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Това няма как да бъде разрешено от колегите, които са тук срещу Вас, всеки ден. Има такава проверка. Но имате право да зададете този въпрос.
ГЕОРГИ РУСАНОВ: Питам: правят ли насрещни проверки?
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Да, разбрах.
Благодаря, господин Русанов. Или има още въпроси?
ГЕОРГИ РУСАНОВ: Не.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Добре, благодаря.
Госпожо Йорданова?
ДИАНА ЙОРДАНОВА: Благодаря.
Започвам по реда на зададените въпроси. Много Ви благодаря за въпросите.
По отношение на прехвърлените средства от индивидуалните партиди на лицата, които са променили своето участие, през 2018 г. те се увеличават с 5,2% спрямо 2019 г. и са на стойност 536,9 млн.лв.
Това е сумата, просто използвам данните от отчета.
По отношение на втория въпрос, който зададохте, ако правилно разбрах, че средствата, които са прехвърлени от доброволен фонд в НОИ, са доста по-малко от внесеното като брутни вноски – ако имате конкретна информация, в смисъл с конкретни данни, ние сме готови да ги разгледаме. Но искам да Ви уверя, че това е почти невъзможно, да не кажа и невъзможно, най-малкото, защото в различните години процентът на сумите, вследствие на инвестиции наистина варира, но не е и по-малък.
Само мога да Ви дам за пример, че за 2018 г. например непретегленият размер на управляваните активи на един участник в Универсален пенсионен фонд е 2 714 лв. прямо 2 581 лв. – говорим за най-ниските партиди, тоест забелязва се нарастване, да не говоря в проценти. Но, пак казвам – ако има конкретни такива случаи, молим да бъдем сезирани – ще Ви отговорим навреме.
И последният въпрос по отношение на насрещните проверки и съответно инвестирането в, как ги казахте Вие: „кухи нерегистрирани активи и фирми“, това няма как да стане поради една проста причина. Първо, пенсионните дружества подлежат на лицензионен режим, от една страна.
Второ, самите дружества, които предлагат финансови продукти, ако щете – борси, КИС-ове, АЦИС-ове, инвестиционни посредници и така нататък, всичко подлежи на регистрационен режим. Да, действително не само, че правим насрещни проверки. Както неведнъж беше казано днес, ние всъщност проверяваме всяка една транзакция и инвестиция. Имаме информация на ежедневна база, буквално в деня, в който тя се случва. Така че пак призовавам – ако имате конкретни данни, моля да бъдем сезирани. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И аз благодаря.
Други въпроси, колеги? Не виждам.
Един уточняващ последен въпрос. Тези прехвърлени 500 милиона са само за 2018 г. или заедно с всички останали след влизането в сила на този закон? Защото в отчета видях друго число – 140 и няколко милиона. (Реплика на Диана Йорданова.)
Добре, това беше важно.
Други въпроси, колеги? Не виждам.
Тогава ми позволете да подложа на гласуване Годишния отчет за дейността на Комисията за финансов надзор за 2018 г. и Годишния финансов отчет на Комисията за финансов надзор за 2018 г.
Който е съгласен да бъде подкрепен, моля да гласува.
Гласували 17 народни представители: за 16, против няма, въздържал се 1.
Приети са отчетите на Комисията за финансов надзор.
Колеги, благодаря Ви за днешното участие.
ДИАНА ЙОДАНОВА: Ако ми позволите, аз също ще благодаря на Социалната комисия и да се надявам, че и в бъдеще ще работим все така активно.
Благодаря, колеги! Хубав ден на всички!
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Закривам заседанието.
(Закрито в 15,14 ч.)
Председател:
Хасан Адемов
Стенограф:
Катя Бешева
0
