Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по труда, социалната и демографската политика
17/07/2019
П Р О Т О К О Л
№ 18
от проведено редовно заседание на Комисията по труда, социалната и демографската политика на 17 юли 2019 г.
ДНЕВЕН РЕД:
1. Годишен доклад за младежта за 2018 г. и проект за решение, № 902-02-18, внесен от Министерския съвет на 28 юни 2019 г.
Списък на присъствалите на заседанието народни представители – членове на Комисията, и списък на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито и ръководено от председателя на Комисията господин Хасан Адемов.
* * *
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Добър ден, колеги!
Откривам редовното заседание на Комисията по труда, социалната и демографската политика.
Дневният ред за днешното заседание е с единствена точка:
Годишен доклад за младежта за 2018 г. и Проект за решение, № 902-02-18, внесен от Министерския съвет на 28 юни 2019 г.
Който е съгласен да бъде подкрепен така предложения дневен ред, моля да гласува.
За – 15, против и въздържали се – няма.
Дневният ред се приема.
Преминаваме към представяне на:
ГОДИШЕН ДОКЛАД ЗА МЛАДЕЖТА ЗА 2018 Г. И ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ, № 902-02-18, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 28 ЮНИ 2019 Г.
Господин Заместник-министър, Вие ли ще представите Годишни доклад за младежта?
Заповядайте.
ЗАМ.-МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ПАВЛОВ: Уважаеми доктор Адемов!
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: За нас е чест да сте в нашата Комисия.
ЗАМ.-МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ПАВЛОВ: Уважаеми народни представители! За мен е голяма радост да съм отново тук в Комисията по труда, социалната и демографската политика. Радвам се да се видя отново с всички Вас и то по такава тема – представянето на Годишния доклад за младежта за изминалата 2018 г. Знаете, той се изготвя на основание чл. 5, ал. 2 от Закона за младежта като Годишният доклад представя информация за състоянието на младежта в страната и отчита предприетите мерки от страна на отговорните институции в изпълнение на целите на държавната политика за младежта през изминалата 2018 г.
За целите на Доклада по инициатива на министерството на младежта и спорта е реализирано и национално представително социологическо проучване сред младите хора на тема: „Установяване на ефекта от политиките за младежта върху младите хора в страната“. Въпросите заложени в проучването следват основните теми и приоритети на Националната стратегия за младежка 2010 – 2020 г.
В първите части от Доклада, с който вярвам сте се запознали, се спират върху профила на младите хора и върху основните им демографски характеристики, а четвъртата и основна част представя реализираните от отговорните институции мерки, съответстващи на Националната стратегия за младежта 2010 – 2020 г.
В Доклада са използвани и данни, както вече споменах, от всички отговорни институции, както и от Националния статистически институт – тяхна актуална информация, ЕВРОСТАТ и други национални и международни проучвания, свързани с тематиката на документа и отчетния период.
Бих споменал някой по-основни акценти, включващи предприети мерки от институциите и изводи от проучването.
Бих се спрял на това, че излиза като резултат, че голяма процент – 57% от младите хора смятат, че могат да получат добро образование в населеното място, където живеят.
Положителна тенденция се отбелязва и в дела на преждевременно напусналите образователната система на възраст от 18 до 24 години – 12,4%, което е понижение с 0,3% в сравнение със стойностите от 2017 г. Една положителна тенденция и един от приоритетите на правителството за недопускане на напускане на образователната система е не само връщане, а и задържане на тези, които са установени, че не са там.
В периода 2013 г. – 2016 г. стойността на дела напуснали преждевременно образователната система расте, а през 2017 г. стойността му се понижава с 1,1% в сравнение със стойността през 2016 г. като на лице е оформена краткосрочна положителна тенденция, свързана с понижаване дела на преждевременно напусналите образователната система в страната през последните две години.
Активно се работи за реинтеграция в образователния процес на върнатите в училище отпаднали ученици в зависимост от възрастта им.
Ключов въпрос на изследването е свързан и с намерението на младите хора за учене след завършване на средното им образование. Половината от тях заявяват, че ще търсят развитие и по-висока образователна степен и то в страната – 41%, като 8% от тях пък заявяват, че ще търсят подобна реализация в чужбина.
Малко над 1/3 от младежите са на мнение, че могат да се реализират кариерно в населеното място където живеят, като съответно живеещите в столицата са далеч по-оптимистично настроени за реализацията си в кариерно отношение, отколкото живеещите в по-малки населени места и села.
Високата степен на образование е нещо, което прави впечатление. Тя все повече е гаранция за успешна реализация на трудовия пазар, за намиране на работно място, което удовлетворява младия човек и съответно по-високи доходи, а обратното – по-ниската степен на образование се явява пречка и е повод за неудовлетвореност и песимизъм сред младите хора.
Безработицата в България през 2018 г. регистрира устойчива тенденция на спад като показателят намалява от 5,7 през първото тримесечие, до 4,7 в края на четвъртото за изминалата година. Данните за младежката безработица също са положителни. Показва се понижение сред хората между 15 и 29 години до 7,4% за 2018 г., спрямо 9,9% за предходната 2017 г., и 12,2% за 2016 г. – една устойчива положителна тенденция, която се отбелязва.
Статистическите данни показват и значително подобрение в състоянието на пазара на труда на младите хора, както вследствие на подобрената икономическа ситуация, така и в резултат на активната политика на пазара на труда в страната, действията за интегриран пазар на труда включват конкретни мерки и програми, даващи възможност на младите хора да започнат първа работа да стажуват, да чиракуват, да се обучават на работното място и да участват в друга форма на обучение.
Възможност за интеграция на безработни младежи до 29 години за регистриране в бюрата по труда, заетост при работодател чрез осигуряване на обучение и субсидия за продължителна заетост, пък предлага включването в Проект „Обучение и заетост за младите хора“, който е по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” 2014-2020 г. Проектът е допълнен и с втори компонент за включване в обучение и заетост на неактивни безработни младежи с трайни увреждания до 29 години. Продължителността на цитирания проект е удължен до 2023 г. с индикатор изпълнение за близо 25 хиляди безработни младежи от 15 до 29 години и 200 безработни лица с трайни увреждания.
За периода от 1 януари до 31 декември 2018 г. е осигурена заетост на 3500 младежи по този компонент 2, от които 347 са със трайни увреждания и през изминалата година като важен приоритет конкретно на пазара на труда за младите хора е и идентифицирането и активирането на младежи, които не учат, не работят, не се и образоват. Това са така наречените вече NEETs (Not in Employment, Education and Training), като на тях приоритетно е отказвана подкрепа за започване на работа, за включване в обучение или за връщането им образователната система. За достигането до тях, което е основно предизвикателство и за тяхното активиране работят младежки медиатори, назначени по Национална програма „Активиране на неактивни лица“ именно в общините с най-голям брой такива неактивни младежки, като тяхната роля е посредничество между икономически неактивните младежи и институциите – предоставят им подходящи социални, здравни и образователни и други услуги, помощи, допълващи посредническите услуги предоставени в бюрата по труда.
Неактивните младежи са приоритетна група по Оперативната програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014-2020 г. Програмата има специален инвестиционен приоритет, в който са концентрирани мерки за младежи до 29 години, сред които безработни неактивни лица именно от групата на NEETs.
По отношение на младите хора по отношение на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014 – 2020 г. се прилага цялостен подход, при който лицето се подкрепя в момента на идентифицирано като неактивно лице до осигуряване на подкрепа за интеграцията му на пазара на труда.
Подобрява се качеството на живот на най-уязвимите групи в обществото като част от политиката в областта на социалното включване. Към края на месец декември 2018 г. общият брой на социалните услуги в общността за деца и пълнолетни, включително от резидентен тип е 1154 с капацитет близо 24 хиляди места, като от тях подходящи са почти всички 1082 услуги с капацитет над 22500 места.
Това са основни неща, които искам да нахвърля. Стратегическата визия е насочена към изграждане и реализация на единна последователна и устойчива младежка политика в Република България, основана на междусекторния подход, междусекторното сътрудничество и съвременното управление с младите хора, национално, регионално, областно и общинско ниво. Младите хора в България, както и техните връстници в Европа, са изправени пред сходни предизвикателства.
Министерство с координиращата си роля се старае да прави нещата да се случват по най-добър начин за тях. Докладът, който Ви представям, е една добра основа за подготовката на бъдещата национална стратегия за младежта, която ще е с хоризонт 2020 – 2030 г., така че изводите и информацията, които ни носи този доклад прибавяме към срещите, които провеждаме през тази година с младите хора из страната. В диалог с тях се цели извеждане на цели и приоритети, които да заложат в бъдещата стратегия.
Това казвам и като допълнение към полезността на този доклад и за нас като Министерство, подготвящо националната стратегия за младежта и политиките насочени към младите хора в страната. Благодаря за вниманието.
Готов съм да отговарям на въпроси и коментари.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, уважаеми господин Заместник-министър.
Колеги, имате думата за изказване, въпроси, мнения и съображения.
Заповядайте, госпожо Лечева.
ВЕСЕЛА ЛЕЧЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми гости представители на Министерството на младежта и спорта! Днес разглеждаме изключително важни теми, които касаят най-важните и бих казала социално значими слоеве от населението, а именно младите хора.
Днес разглеждахме и законопроекти, свързани с реализацията на младите хора, техните семейства, включително, разбира се, разглеждахме и Закона за възрастните хора и затова казвам, че е един натоварен ден.
В заседанието на днешната комисия разглеждаме Доклад за състоянието на младите хора в България. Днес при разискванията на Закона за семейните помощи и деца се чуха доста стряскащи статистики и факти по отношение на влошаващите се и задълбочаващи се демографски показатели за страната, които се отнасят и най-вече, разбира се, включват състоянието на младите хора в България. Четейки и преглеждайки целия този доклад виждам, че той е по-скоро формален, механичен сбор от подадени и заявени материали от страната на дирекциите на съответните министерства, които имат за основна цел да реализират политики, свързани с младите хора.
И след като разглеждаме вече трети подобен доклад, бих казала, че е един сгрешен подход по отношение на така поднесения доклад, който смесва социология и административните изпълнения за дадените стратегически цели, които са включени в Националната стратегия за младежта. Сгрешен подход защото тази социология, която Вие включвате в доклада всъщност показва в основната му част как са изпълнени стратегическите цели и води до грешни изводи и наблюдения.
В този доклад липсват задълбочените анализи на така изпълнените стратегически цели, които сте посочили с цифри, някъде с проценти.
Четейки в крайната част Доклада – „основните изводи и заключения“ бих казала, че тежко се разминаваме със състоянието на младите хора в България. Казах го на предишното обсъждане на Доклада за младежта, когато ставаше въпрос за Доклада за 2017 г., ще го кажа и сега, защото чета почти същите изводи, които се разминават със състоянието на младите хора в България. Изписали сте основни наблюдения и изводи в осем точки, ако искате да Ви изчета някои от тях, но те просто будят недоумение според мен и бих казала, че сериозно се разминават с това, от което имат нужда днес и каква е необходимостта от успешната реализация на младите хора в България.
Имайки предвид грешния подход, от грешно направените изводи биха могли да бъдат заложени и грешни цели и политики по отношение, както казахте Вие по предстоящото изготвяне на новата стратегия за следващия период от време.
Няма как да се съгласим с извод в основен доклад, който се представя в Народното събрание, който касае състоянието на младите хора. Не ги чета произволно, те са много и не дават ясна и правилна преценка и представа за състоянието на младите хора, но ще кажа само някой от тях.
По отношение на населеното място. Висок е делът на младите хора, които дават положителна оценка, че в населеното си място могат да получат добро образование както и да разнообразяват ежедневието си. Аз мисля, че освен в София, Пловдив и в Бургас, в малките населени места, в малките общини, там където отсъства образователна инфраструктура, отсъстват основни социални инфраструктури, това абсолютно не е вярно. Просто се прави обобщена оценка и анализ.
Притежават мобилни телефони, компютри и така нататък. Това мисля, че абсолютно е неработещо и несериозно, когато трябва да обсъждаме такава важна тема днес в Народното събрание. Затова казвам, че подходът е сгрешен, формален е и така нататък. Механичен сбор е само от проекти и програми, нахвърляни, без да има задълбочен анализ. Ето защо няма как да приемем този доклад и ще гласуваме „против“.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, госпожо Лечева.
Има ли реплики към изказването на госпожа Лечева? Не виждам.
Други колеги?
Заповядайте, госпожо Желязкова.
ГАЛЯ ЖЕЛЯЗКОВА: Здравейте, господин Председател! Уважаеми колеги, уважаеми господин Заместник-министър, представители на Министерството на младежта и спорта! Не мога да се съглася с думите, казани преди малко от колежката. Според мен Докладът е едно добро обобщение именно на всички дейности, които са проведени от институциите на нашата страна, свързани с младежките политики и всички дейности, които се правят за младите хора в страната. Излишно е да си обясняваме как и какво представляват всъщност докладите. Докладите са в структурите на стратегиите, чисто документално и си имат определен план, по който се написват. Затова смятам, че планът на Доклада отговаря напълно на това, което той трябва да представлява.
Изключително ме радва това, че за пореден път виждаме положителна тенденция в развитието и в състоянието на младежите в страната. На база на предишните два доклада за 2016 г. и 2017 г., които за първи път положиха тази положителна тенденция, Докладът за 2018 г. го затвърждава. Всъщност това ни дава основание наистина така да продължаваме да развиваме младежките политики, така както сме ги правили и досега.
Основно, изключително важно е това, което прави Министерството на младежта и спорта, в подкрепа на всички неправителствени организации на младежи в цялата страна за това, че показва, че винаги е до тях – дали чрез провеждането на различни инициативи, или оказване на друга помощ. Безспорно много е важно да се покаже, че институцията застава зад тях и плътно ги подкрепя в техните действия за развитие на младежката общност в страната.
Хубаво е, че Докладът носи положителна тенденция относно мерките, които се предприемат и в сферата на образованието, мерките, в сферата на труда и социалната политика, обхванатите младежи, които за първи път стартират работа. Това са изключително важни тенденции и считам, че трябва да се направи една хубава промоция на този доклад, за да може наистина да се види, че Министерството работи усилено, подготвя и следваща стратегия. Това са важни неща, които касаят младите хора, и съм сигурна, че докладите, които ще предстоят за 2019 г. също ще носят тази тенденция – младите хора да се чувстват все по-добре и по-на място в нашата страна. Всичкото това е благодарение на усилията, които институциите полагат в съвкупност. Това е от мен.
От Политическа партия ГЕРБ подкрепяме Доклада и ще го подкрепим в зала. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Колеги, реплики към изказването на госпожа Желязкова? Не виждам.
Господин Христов, заповядайте.
МИХАИЛ ХРИСТОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Заместник-министър, гости!
Имам конкретен въпрос, свързан с децата и младежите с увреждания, защото тази група е сериозно засегната – тя не е социализирана, те не излизат. Преди малко колежката пита за инфраструктурата – 80% от децата с увреждания не посещават училище точно заради инфраструктурата. Тук е мястото да поздравя Русенския университет, който е може би единствения в България, който е пригоден изцяло за хора с увреждания. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин Христов.
Реплики? Не виждам.
Заповядайте, госпожо Лечева за реплика.
ВЕСЕЛА ЛЕЧЕВА: Понеже чух много хвалби по отношение на Доклада и това, което е изнесено в Доклада, мисля, че ние нямаме нужда от захаросани доклади, имаме нужда от реална и обективна картина. (Реплики.)
Извинявайте, извинявам се.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Други изказвания, моля Ви?
Госпожо Желева, заповядайте.
ВИОЛЕТА ЖЕЛЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Заместник-министър, гости и колеги!
Колежката преди мен каза обширно като цяло за Доклада и най-вече това, че може би една голяма част е само статистика. На статистиката няма да се спирам. Направила съм си конкретни бележки по някои от текстовете – една част ще ги представя в зала.
Понеже сме в Комисията по труда, социалната и демографска политика, искам да се спра на един конкретен акцент. На стр. 9 едва 23% посочват, че могат да получават добра заплата на мястото, където живеят в момента, след което казваме: при неработещи, неучащи, че положителна тенденция, която можем да отчетем е, че 45% от тези хора в момента при проучването не търсят работа и не могат да намерят.
Искам да обърна внимание, че това е факт, защото говорим за една понижаваща се безработица, но, да, както казваме само в големите градове, докато в малките населени места това не е така. в Бюрата по труда не са регистрирани съответно 54% от всички неработещи и неучещи млади, а едва 22%, което значи, че Бюрото по труда не е ефикасен инструмент и трябва да се търсят други инструменти.
Веднага отиваме на следващото, което Вие сте предложили като мерки, но забележете: регионалните програми за заетост и обучение са дали възможност на заетост на 244 младежи до 29 години. Само 244. Казвам това, защото, когато се изработват регионалните програми, трябва да се вземе предвид спецификата на местно ниво и на региона, в който се предлагат. И тук трябва да е по-голяма и засилена ролята на държавата. Защото проблемът с безработицата в малките населени места наистина е голям. Няма да Ви чета статистики как в малките населени места заплащането е твърде ниско и затова има миграция от по-малкия град към по големия град и създава други предпоставки за миграционните процеси, но моето мнение е, че трябва наистина да се разработят по добри регионални политики. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, госпожо Желева.
Реплики? Не виждам.
Доктор Поповски.
КАЛИН ПОПОВСКИ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми колеги от Министерството на спорта! Докладът ще го подкрепим в зала, но не само от коалиционна култура, а и с някои препоръки към Вашата работа занапред.
Аз си спомням онези години, в които България имаше силно развит спорт, имаше масов спорт, имаше високо спортно майсторство, което бяха две различни направления на спортната дейност в България.
Големият проблем на България сега са спортните бази, което Вие знаете по-добре от нас. По проекти някъде се направиха спортни бази в малки населени места, които не се използват, а някои от големите градове на страната имат много сериозни проблеми със стадионите и спортните зали. Плевен е един такъв град, който е и моят избирателен район. Там е големият дисонанс, където наистина държавата трябва да се намеси в перспектива. Да го имате предвид, защото в последните няколко години, казвам, пак давам пример с моя избирателен район, в областния град не е направено нищо за базите – и по вина на общинска администрация, на локалния кмет, на който се сетите по веригата, но проблемите са много сериозни. Няколко футболни отбора в различни групи играят на едни стадиони, които са по-зле от Кербала – това го казвам съвсем отговорно пред тази отговорна Комисия, докато селища с четири, пет, десет хиляди души получиха по европейските проекти едни китни стадиончета, на които, освен да се снимаш няма просто какво да правиш на тях. Без население, те стават само за снимки и за нещо друго.
Така че много има какво да работите в тази насока – давам Ви го чисто като приятелски съвет. Ние от групата на „Обединени патриоти“ ще подкрепим Доклада и в зала. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, доктор Поповски.
Реплики към изказването на господин Поповски? Не виждам.
Други колеги?
Господин Ерол Мехмед.
ЕРОЛ МЕХМЕД: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Заместник-министър! Имам чувството, че този доклад е писан за младите хора в София, а София не е България. По данните, които Вие давате, разбира се, че много от тях ми направиха впечатление, но аз ще спомена само един факт: пишете в информационната част, че 80% от младите хора работят в населеното място, в което живеят и само 20% работят в друго населено място.
Каква част е 80%? От работещите в България? Един милион младежи са в момента на възраст от 15 до 29 години. Колко са в България и каква част са в чужбина? Към настоящия момент в Министерството по какви програми работят, какви са активните мерки и каква част от тези млади хора реално участват в тези мерки? Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Реплики? Не виждам реплики.
Други изказвания, колеги? Въпроси, мнения, съображения? Не виждам.
Господин Заместник-министър, колеги, имате право да отговорите на поставените въпроси, ако желаете, разбира се.
Заповядайте, господин Павлов.
ЗАМ.-МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ПАВЛОВ: Уважаеми доктор Адемов, уважаеми дами и господа народни представители! Благодаря за направените коментари, бележки и зададените въпроси.
Внимателно изслушах всеки един от Вас и си записах. Естествено всяко едно мнение и наблюдение е ценно, защото благодарение на различните гледни точки в крайна сметка се достига до наистина правилни изводи и залагане на добри цели за в бъдеще.
Бих казал, че това със сигурност не е просто един механичен сбор от данни. В крайна сметка стъпваме на данните като една добра основа, един количествен измерител за дадени показатели, от които в крайна сметка да изведем някои тенденции и да си направим съответните изводи.
Прилика вероятно има с предходни доклади, знаете задължени сме този доклад да го представим всяка година. Може би като една идея, която отдавна имаме, по-скоро периодът да е на по-дълъг – може би този Доклад за изпълнение на младежката политика да е на тригодишен период, така че да може да имаме по-дълго време назад, от което можем да извадим по-добри изводи. Един по-дълъг период, който може да се анализира и да се извадят дадени тенденции.
Споменахте, госпожо Лечева, за мобилните телефони и достъпът до интернет. Бих обърнал внимание, че това ние го виждаме точно като позитивна тенденция, която във времето се развива възходящо по отношение на притежанието на мобилни устройства, на достъп до интернет, и на притежание на персонални компютри на младите хора в страната. Достъпността им до тези информационни канали е една тенденция, която се повишава във времето, като в това виждаме конкретно възможност, както стана въпрос и за малките населени места, за намаляване на пропастта на младежите от големите градове и от малките населени места. Достъпът до интернет ти дава тази възможност, макар физически да нямаш достъп до определени услуги и информация, то виртуално ти да си я набавяш, да общуваш с младежи със сходни интереси, да виждаш добри практики и така нататък. Това е една абсолютно положителна тенденция за увеличаването на достъпа до интернет и притежанието на мобилни телефони.
Относно господин Христов. И аз като човек, който дълго време съм изкарал, макар и в друга роля в тази Социална комисия, не съм безразличен към проблемите, които имат хората с увреждания, а конкретно и младите хора с увреждания. Съгласен съм с Вас, че тогава, когато съществуват и физически прегради за тяхната интеграция, за тяхната мобилност, то това естествено ги ограничава в социализацията им, във възможността им за образование, достъпът им до услуги, до спорт и така нататък.
Мисля, че има положителни тенденции за Русенския университет, както и Вие отбелязахте, така че средата да стане възможно най-достъпна за всички хора с увреждания, а и специално за младите такива. Социалните програми, както изредих, са достъпни услуги в почти целостта си и за млади хора с подобни увреждания, някои от тях и конкретно за младежи и непълнолетни лица с подобен тип увреждания.
Госпожо Желева, стана въпрос за малките населени места. Това е наистина един от въпросите, който излиза, защото пак казвам доклада е за 2018 г., но ще се върна отново на Националната стратегия за младежта, която се подготвя.
От досегашните ни срещи и комуникация с млади хора из страната наистина това излиза като приоритет и като проблематика – младите хора от малките населени места, тяхното бъдеще там, тяхната достъпност до забавления, до образование, до трудовата им реализация. Наистина това ще залегне като един от жалоните и в новата Национална стратегия за младежта – младите хора от малките населени места. Естествено, че те имат своите специфики, не го отричаме, но пак казвам, докладът в целостта си е и за младежите в цялата страна. Макар и за съжаление да звучи, като написан само за хората от София, вярвам, че отразява реалността и в по-широки граници, взимайки предвид, естествено, регионалните различия и дисбаланси, които имаме в страната, и спецификите на столичния град, на малките населени места и на селата.
Считам, че младежките медиатори, са един успешен елемент за достигане до младите хора, непосредствено достигане на техния език, на техните места чрез техния маниер. Работата им до голяма степен считам, че има успехи, така че да бъдат младите хора активирани и тези, които е нужно да бъдат върнати в обучение, тези които е възможно да бъдат насочени и консултирани, така че да започнат работа, да се включат пълноценно в пазара на труда, което е в техен интерес, и в интерес на цялото ни общество.
Да завърша. Господин Поповски също спомена за спортната инфраструктура. Спортът без съмнение е един от основните неща, който вълнува младите хора. Според нашите проучвания голяма част от техните интереси и търсения и в онлайн пространството са свързани не толкова с програми от друг характер, а със спортни събития, мероприятия и възможности за включване в спортни състезания и прояви. Със сигурност осигуряването на добра спортна среда, като цяло наличието на стадиони, на писти, на зали, ако искате и на уреди за спортуване, нещо което се радва на голям интерес, този нов тип градска култура, а и не само – спортните уреди и площадки на открито, е наистина предпоставка за това, което е и основен приоритет на Министерството на младежка и спорта – здравословен начин на живот, физическа активност на младите, а оттам и формиране на редица ценности, които носи спорта и организирането, което носи като екипност, толерантност, уважение и така нататък.
В Министерството на младежта и спорта това е една от основните цели – спортната инфраструктура да бъде хармонично развивана и да е налице, така че да имаме и организиран професионален спорт и масов, в който младите хора са основните действащи лица.
Господин Мехмед, Вие цитирахте, че 80% работят в населеното място, в което живеят?
ЕРОЛ МЕХМЕД: …програмите, по които работят.
ЗАМ.-МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ПАВЛОВ: Програмите, които разработваме конкретно за Министерството са: Националната програма за младежта и така наречената Национална програма по хазарта. Това са двете програми, по които, както беше споменато, работим добре и с неправителствения сектор, който има добра активност, и с финансирането на техните проекти и програми се действа в различни насоки.
Един от акцентите по хазарта е приоритетно излязла от работата по зависимостите сред младите хора – агресията, която се наблюдава като проблем, нетолерантността, зависимостите освен към алкохол, цигари, наркотици и към модерните зависимости от интернет и от социалните мрежи, в които забелязваме, че се губи твърде много време, енергия, а и престоят и общуването там също крият рискове.
Така че програмите и мерките са и със спортна насоченост и с икономическа насоченост. Единият от приоритетите ни е да спомагаме проекти за предприемачеството, което виждаме, че липсва. Малката предприемаческа инициативност, замряла в страната във времето, а възбуждането на предприемачески дух и интерес, знания и умения в младите хора е нещо полезно. Стартъпите са една тенденция на национално, но най-вече на европейско и световно ниво – добър пример, който младите хора виждат и се вдъхновяват на успели млади предприемачи. Това е и другото, на което залагаме и, за което търсим неправителственият сектор.
В доклада подробно са описани също и всички други мерки, които различните ведомства и програми – техни постоянни или временни схеми, които прилагат по отношение на младежта – тяхното активиране, здравословен начин на живот, заетост, обучение и така нататък. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин Заместник министър.
Колеги, ако няма други изказвания и мнения, подлагам на гласуване Годишен доклад за младежта за 2018 г. и Проект за решение, № 902-02-18, внесен от Министерския съвет на 28 юни 2019 г.
За – 12, против – няма, въздържали се – 9.
Годишният доклад и Проекта за решение са приети.
Благодаря Ви, колеги за участието в днешното заседание.
Благодаря на колегите от Министерството на младежта и спорта.
Закривам заседанието.
(Закрито в 15,45 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Хасан Адемов
Стенограф:
Катя Данчева
№ 18
от проведено редовно заседание на Комисията по труда, социалната и демографската политика на 17 юли 2019 г.
ДНЕВЕН РЕД:
1. Годишен доклад за младежта за 2018 г. и проект за решение, № 902-02-18, внесен от Министерския съвет на 28 юни 2019 г.
Списък на присъствалите на заседанието народни представители – членове на Комисията, и списък на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито и ръководено от председателя на Комисията господин Хасан Адемов.
* * *
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Добър ден, колеги!
Откривам редовното заседание на Комисията по труда, социалната и демографската политика.
Дневният ред за днешното заседание е с единствена точка:
Годишен доклад за младежта за 2018 г. и Проект за решение, № 902-02-18, внесен от Министерския съвет на 28 юни 2019 г.
Който е съгласен да бъде подкрепен така предложения дневен ред, моля да гласува.
За – 15, против и въздържали се – няма.
Дневният ред се приема.
Преминаваме към представяне на:
ГОДИШЕН ДОКЛАД ЗА МЛАДЕЖТА ЗА 2018 Г. И ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ, № 902-02-18, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 28 ЮНИ 2019 Г.
Господин Заместник-министър, Вие ли ще представите Годишни доклад за младежта?
Заповядайте.
ЗАМ.-МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ПАВЛОВ: Уважаеми доктор Адемов!
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: За нас е чест да сте в нашата Комисия.
ЗАМ.-МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ПАВЛОВ: Уважаеми народни представители! За мен е голяма радост да съм отново тук в Комисията по труда, социалната и демографската политика. Радвам се да се видя отново с всички Вас и то по такава тема – представянето на Годишния доклад за младежта за изминалата 2018 г. Знаете, той се изготвя на основание чл. 5, ал. 2 от Закона за младежта като Годишният доклад представя информация за състоянието на младежта в страната и отчита предприетите мерки от страна на отговорните институции в изпълнение на целите на държавната политика за младежта през изминалата 2018 г.
За целите на Доклада по инициатива на министерството на младежта и спорта е реализирано и национално представително социологическо проучване сред младите хора на тема: „Установяване на ефекта от политиките за младежта върху младите хора в страната“. Въпросите заложени в проучването следват основните теми и приоритети на Националната стратегия за младежка 2010 – 2020 г.
В първите части от Доклада, с който вярвам сте се запознали, се спират върху профила на младите хора и върху основните им демографски характеристики, а четвъртата и основна част представя реализираните от отговорните институции мерки, съответстващи на Националната стратегия за младежта 2010 – 2020 г.
В Доклада са използвани и данни, както вече споменах, от всички отговорни институции, както и от Националния статистически институт – тяхна актуална информация, ЕВРОСТАТ и други национални и международни проучвания, свързани с тематиката на документа и отчетния период.
Бих споменал някой по-основни акценти, включващи предприети мерки от институциите и изводи от проучването.
Бих се спрял на това, че излиза като резултат, че голяма процент – 57% от младите хора смятат, че могат да получат добро образование в населеното място, където живеят.
Положителна тенденция се отбелязва и в дела на преждевременно напусналите образователната система на възраст от 18 до 24 години – 12,4%, което е понижение с 0,3% в сравнение със стойностите от 2017 г. Една положителна тенденция и един от приоритетите на правителството за недопускане на напускане на образователната система е не само връщане, а и задържане на тези, които са установени, че не са там.
В периода 2013 г. – 2016 г. стойността на дела напуснали преждевременно образователната система расте, а през 2017 г. стойността му се понижава с 1,1% в сравнение със стойността през 2016 г. като на лице е оформена краткосрочна положителна тенденция, свързана с понижаване дела на преждевременно напусналите образователната система в страната през последните две години.
Активно се работи за реинтеграция в образователния процес на върнатите в училище отпаднали ученици в зависимост от възрастта им.
Ключов въпрос на изследването е свързан и с намерението на младите хора за учене след завършване на средното им образование. Половината от тях заявяват, че ще търсят развитие и по-висока образователна степен и то в страната – 41%, като 8% от тях пък заявяват, че ще търсят подобна реализация в чужбина.
Малко над 1/3 от младежите са на мнение, че могат да се реализират кариерно в населеното място където живеят, като съответно живеещите в столицата са далеч по-оптимистично настроени за реализацията си в кариерно отношение, отколкото живеещите в по-малки населени места и села.
Високата степен на образование е нещо, което прави впечатление. Тя все повече е гаранция за успешна реализация на трудовия пазар, за намиране на работно място, което удовлетворява младия човек и съответно по-високи доходи, а обратното – по-ниската степен на образование се явява пречка и е повод за неудовлетвореност и песимизъм сред младите хора.
Безработицата в България през 2018 г. регистрира устойчива тенденция на спад като показателят намалява от 5,7 през първото тримесечие, до 4,7 в края на четвъртото за изминалата година. Данните за младежката безработица също са положителни. Показва се понижение сред хората между 15 и 29 години до 7,4% за 2018 г., спрямо 9,9% за предходната 2017 г., и 12,2% за 2016 г. – една устойчива положителна тенденция, която се отбелязва.
Статистическите данни показват и значително подобрение в състоянието на пазара на труда на младите хора, както вследствие на подобрената икономическа ситуация, така и в резултат на активната политика на пазара на труда в страната, действията за интегриран пазар на труда включват конкретни мерки и програми, даващи възможност на младите хора да започнат първа работа да стажуват, да чиракуват, да се обучават на работното място и да участват в друга форма на обучение.
Възможност за интеграция на безработни младежи до 29 години за регистриране в бюрата по труда, заетост при работодател чрез осигуряване на обучение и субсидия за продължителна заетост, пък предлага включването в Проект „Обучение и заетост за младите хора“, който е по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” 2014-2020 г. Проектът е допълнен и с втори компонент за включване в обучение и заетост на неактивни безработни младежи с трайни увреждания до 29 години. Продължителността на цитирания проект е удължен до 2023 г. с индикатор изпълнение за близо 25 хиляди безработни младежи от 15 до 29 години и 200 безработни лица с трайни увреждания.
За периода от 1 януари до 31 декември 2018 г. е осигурена заетост на 3500 младежи по този компонент 2, от които 347 са със трайни увреждания и през изминалата година като важен приоритет конкретно на пазара на труда за младите хора е и идентифицирането и активирането на младежи, които не учат, не работят, не се и образоват. Това са така наречените вече NEETs (Not in Employment, Education and Training), като на тях приоритетно е отказвана подкрепа за започване на работа, за включване в обучение или за връщането им образователната система. За достигането до тях, което е основно предизвикателство и за тяхното активиране работят младежки медиатори, назначени по Национална програма „Активиране на неактивни лица“ именно в общините с най-голям брой такива неактивни младежки, като тяхната роля е посредничество между икономически неактивните младежи и институциите – предоставят им подходящи социални, здравни и образователни и други услуги, помощи, допълващи посредническите услуги предоставени в бюрата по труда.
Неактивните младежи са приоритетна група по Оперативната програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014-2020 г. Програмата има специален инвестиционен приоритет, в който са концентрирани мерки за младежи до 29 години, сред които безработни неактивни лица именно от групата на NEETs.
По отношение на младите хора по отношение на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014 – 2020 г. се прилага цялостен подход, при който лицето се подкрепя в момента на идентифицирано като неактивно лице до осигуряване на подкрепа за интеграцията му на пазара на труда.
Подобрява се качеството на живот на най-уязвимите групи в обществото като част от политиката в областта на социалното включване. Към края на месец декември 2018 г. общият брой на социалните услуги в общността за деца и пълнолетни, включително от резидентен тип е 1154 с капацитет близо 24 хиляди места, като от тях подходящи са почти всички 1082 услуги с капацитет над 22500 места.
Това са основни неща, които искам да нахвърля. Стратегическата визия е насочена към изграждане и реализация на единна последователна и устойчива младежка политика в Република България, основана на междусекторния подход, междусекторното сътрудничество и съвременното управление с младите хора, национално, регионално, областно и общинско ниво. Младите хора в България, както и техните връстници в Европа, са изправени пред сходни предизвикателства.
Министерство с координиращата си роля се старае да прави нещата да се случват по най-добър начин за тях. Докладът, който Ви представям, е една добра основа за подготовката на бъдещата национална стратегия за младежта, която ще е с хоризонт 2020 – 2030 г., така че изводите и информацията, които ни носи този доклад прибавяме към срещите, които провеждаме през тази година с младите хора из страната. В диалог с тях се цели извеждане на цели и приоритети, които да заложат в бъдещата стратегия.
Това казвам и като допълнение към полезността на този доклад и за нас като Министерство, подготвящо националната стратегия за младежта и политиките насочени към младите хора в страната. Благодаря за вниманието.
Готов съм да отговарям на въпроси и коментари.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, уважаеми господин Заместник-министър.
Колеги, имате думата за изказване, въпроси, мнения и съображения.
Заповядайте, госпожо Лечева.
ВЕСЕЛА ЛЕЧЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми гости представители на Министерството на младежта и спорта! Днес разглеждаме изключително важни теми, които касаят най-важните и бих казала социално значими слоеве от населението, а именно младите хора.
Днес разглеждахме и законопроекти, свързани с реализацията на младите хора, техните семейства, включително, разбира се, разглеждахме и Закона за възрастните хора и затова казвам, че е един натоварен ден.
В заседанието на днешната комисия разглеждаме Доклад за състоянието на младите хора в България. Днес при разискванията на Закона за семейните помощи и деца се чуха доста стряскащи статистики и факти по отношение на влошаващите се и задълбочаващи се демографски показатели за страната, които се отнасят и най-вече, разбира се, включват състоянието на младите хора в България. Четейки и преглеждайки целия този доклад виждам, че той е по-скоро формален, механичен сбор от подадени и заявени материали от страната на дирекциите на съответните министерства, които имат за основна цел да реализират политики, свързани с младите хора.
И след като разглеждаме вече трети подобен доклад, бих казала, че е един сгрешен подход по отношение на така поднесения доклад, който смесва социология и административните изпълнения за дадените стратегически цели, които са включени в Националната стратегия за младежта. Сгрешен подход защото тази социология, която Вие включвате в доклада всъщност показва в основната му част как са изпълнени стратегическите цели и води до грешни изводи и наблюдения.
В този доклад липсват задълбочените анализи на така изпълнените стратегически цели, които сте посочили с цифри, някъде с проценти.
Четейки в крайната част Доклада – „основните изводи и заключения“ бих казала, че тежко се разминаваме със състоянието на младите хора в България. Казах го на предишното обсъждане на Доклада за младежта, когато ставаше въпрос за Доклада за 2017 г., ще го кажа и сега, защото чета почти същите изводи, които се разминават със състоянието на младите хора в България. Изписали сте основни наблюдения и изводи в осем точки, ако искате да Ви изчета някои от тях, но те просто будят недоумение според мен и бих казала, че сериозно се разминават с това, от което имат нужда днес и каква е необходимостта от успешната реализация на младите хора в България.
Имайки предвид грешния подход, от грешно направените изводи биха могли да бъдат заложени и грешни цели и политики по отношение, както казахте Вие по предстоящото изготвяне на новата стратегия за следващия период от време.
Няма как да се съгласим с извод в основен доклад, който се представя в Народното събрание, който касае състоянието на младите хора. Не ги чета произволно, те са много и не дават ясна и правилна преценка и представа за състоянието на младите хора, но ще кажа само някой от тях.
По отношение на населеното място. Висок е делът на младите хора, които дават положителна оценка, че в населеното си място могат да получат добро образование както и да разнообразяват ежедневието си. Аз мисля, че освен в София, Пловдив и в Бургас, в малките населени места, в малките общини, там където отсъства образователна инфраструктура, отсъстват основни социални инфраструктури, това абсолютно не е вярно. Просто се прави обобщена оценка и анализ.
Притежават мобилни телефони, компютри и така нататък. Това мисля, че абсолютно е неработещо и несериозно, когато трябва да обсъждаме такава важна тема днес в Народното събрание. Затова казвам, че подходът е сгрешен, формален е и така нататък. Механичен сбор е само от проекти и програми, нахвърляни, без да има задълбочен анализ. Ето защо няма как да приемем този доклад и ще гласуваме „против“.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, госпожо Лечева.
Има ли реплики към изказването на госпожа Лечева? Не виждам.
Други колеги?
Заповядайте, госпожо Желязкова.
ГАЛЯ ЖЕЛЯЗКОВА: Здравейте, господин Председател! Уважаеми колеги, уважаеми господин Заместник-министър, представители на Министерството на младежта и спорта! Не мога да се съглася с думите, казани преди малко от колежката. Според мен Докладът е едно добро обобщение именно на всички дейности, които са проведени от институциите на нашата страна, свързани с младежките политики и всички дейности, които се правят за младите хора в страната. Излишно е да си обясняваме как и какво представляват всъщност докладите. Докладите са в структурите на стратегиите, чисто документално и си имат определен план, по който се написват. Затова смятам, че планът на Доклада отговаря напълно на това, което той трябва да представлява.
Изключително ме радва това, че за пореден път виждаме положителна тенденция в развитието и в състоянието на младежите в страната. На база на предишните два доклада за 2016 г. и 2017 г., които за първи път положиха тази положителна тенденция, Докладът за 2018 г. го затвърждава. Всъщност това ни дава основание наистина така да продължаваме да развиваме младежките политики, така както сме ги правили и досега.
Основно, изключително важно е това, което прави Министерството на младежта и спорта, в подкрепа на всички неправителствени организации на младежи в цялата страна за това, че показва, че винаги е до тях – дали чрез провеждането на различни инициативи, или оказване на друга помощ. Безспорно много е важно да се покаже, че институцията застава зад тях и плътно ги подкрепя в техните действия за развитие на младежката общност в страната.
Хубаво е, че Докладът носи положителна тенденция относно мерките, които се предприемат и в сферата на образованието, мерките, в сферата на труда и социалната политика, обхванатите младежи, които за първи път стартират работа. Това са изключително важни тенденции и считам, че трябва да се направи една хубава промоция на този доклад, за да може наистина да се види, че Министерството работи усилено, подготвя и следваща стратегия. Това са важни неща, които касаят младите хора, и съм сигурна, че докладите, които ще предстоят за 2019 г. също ще носят тази тенденция – младите хора да се чувстват все по-добре и по-на място в нашата страна. Всичкото това е благодарение на усилията, които институциите полагат в съвкупност. Това е от мен.
От Политическа партия ГЕРБ подкрепяме Доклада и ще го подкрепим в зала. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Колеги, реплики към изказването на госпожа Желязкова? Не виждам.
Господин Христов, заповядайте.
МИХАИЛ ХРИСТОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Заместник-министър, гости!
Имам конкретен въпрос, свързан с децата и младежите с увреждания, защото тази група е сериозно засегната – тя не е социализирана, те не излизат. Преди малко колежката пита за инфраструктурата – 80% от децата с увреждания не посещават училище точно заради инфраструктурата. Тук е мястото да поздравя Русенския университет, който е може би единствения в България, който е пригоден изцяло за хора с увреждания. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин Христов.
Реплики? Не виждам.
Заповядайте, госпожо Лечева за реплика.
ВЕСЕЛА ЛЕЧЕВА: Понеже чух много хвалби по отношение на Доклада и това, което е изнесено в Доклада, мисля, че ние нямаме нужда от захаросани доклади, имаме нужда от реална и обективна картина. (Реплики.)
Извинявайте, извинявам се.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Други изказвания, моля Ви?
Госпожо Желева, заповядайте.
ВИОЛЕТА ЖЕЛЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Заместник-министър, гости и колеги!
Колежката преди мен каза обширно като цяло за Доклада и най-вече това, че може би една голяма част е само статистика. На статистиката няма да се спирам. Направила съм си конкретни бележки по някои от текстовете – една част ще ги представя в зала.
Понеже сме в Комисията по труда, социалната и демографска политика, искам да се спра на един конкретен акцент. На стр. 9 едва 23% посочват, че могат да получават добра заплата на мястото, където живеят в момента, след което казваме: при неработещи, неучащи, че положителна тенденция, която можем да отчетем е, че 45% от тези хора в момента при проучването не търсят работа и не могат да намерят.
Искам да обърна внимание, че това е факт, защото говорим за една понижаваща се безработица, но, да, както казваме само в големите градове, докато в малките населени места това не е така. в Бюрата по труда не са регистрирани съответно 54% от всички неработещи и неучещи млади, а едва 22%, което значи, че Бюрото по труда не е ефикасен инструмент и трябва да се търсят други инструменти.
Веднага отиваме на следващото, което Вие сте предложили като мерки, но забележете: регионалните програми за заетост и обучение са дали възможност на заетост на 244 младежи до 29 години. Само 244. Казвам това, защото, когато се изработват регионалните програми, трябва да се вземе предвид спецификата на местно ниво и на региона, в който се предлагат. И тук трябва да е по-голяма и засилена ролята на държавата. Защото проблемът с безработицата в малките населени места наистина е голям. Няма да Ви чета статистики как в малките населени места заплащането е твърде ниско и затова има миграция от по-малкия град към по големия град и създава други предпоставки за миграционните процеси, но моето мнение е, че трябва наистина да се разработят по добри регионални политики. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, госпожо Желева.
Реплики? Не виждам.
Доктор Поповски.
КАЛИН ПОПОВСКИ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми колеги от Министерството на спорта! Докладът ще го подкрепим в зала, но не само от коалиционна култура, а и с някои препоръки към Вашата работа занапред.
Аз си спомням онези години, в които България имаше силно развит спорт, имаше масов спорт, имаше високо спортно майсторство, което бяха две различни направления на спортната дейност в България.
Големият проблем на България сега са спортните бази, което Вие знаете по-добре от нас. По проекти някъде се направиха спортни бази в малки населени места, които не се използват, а някои от големите градове на страната имат много сериозни проблеми със стадионите и спортните зали. Плевен е един такъв град, който е и моят избирателен район. Там е големият дисонанс, където наистина държавата трябва да се намеси в перспектива. Да го имате предвид, защото в последните няколко години, казвам, пак давам пример с моя избирателен район, в областния град не е направено нищо за базите – и по вина на общинска администрация, на локалния кмет, на който се сетите по веригата, но проблемите са много сериозни. Няколко футболни отбора в различни групи играят на едни стадиони, които са по-зле от Кербала – това го казвам съвсем отговорно пред тази отговорна Комисия, докато селища с четири, пет, десет хиляди души получиха по европейските проекти едни китни стадиончета, на които, освен да се снимаш няма просто какво да правиш на тях. Без население, те стават само за снимки и за нещо друго.
Така че много има какво да работите в тази насока – давам Ви го чисто като приятелски съвет. Ние от групата на „Обединени патриоти“ ще подкрепим Доклада и в зала. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, доктор Поповски.
Реплики към изказването на господин Поповски? Не виждам.
Други колеги?
Господин Ерол Мехмед.
ЕРОЛ МЕХМЕД: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Заместник-министър! Имам чувството, че този доклад е писан за младите хора в София, а София не е България. По данните, които Вие давате, разбира се, че много от тях ми направиха впечатление, но аз ще спомена само един факт: пишете в информационната част, че 80% от младите хора работят в населеното място, в което живеят и само 20% работят в друго населено място.
Каква част е 80%? От работещите в България? Един милион младежи са в момента на възраст от 15 до 29 години. Колко са в България и каква част са в чужбина? Към настоящия момент в Министерството по какви програми работят, какви са активните мерки и каква част от тези млади хора реално участват в тези мерки? Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Реплики? Не виждам реплики.
Други изказвания, колеги? Въпроси, мнения, съображения? Не виждам.
Господин Заместник-министър, колеги, имате право да отговорите на поставените въпроси, ако желаете, разбира се.
Заповядайте, господин Павлов.
ЗАМ.-МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ПАВЛОВ: Уважаеми доктор Адемов, уважаеми дами и господа народни представители! Благодаря за направените коментари, бележки и зададените въпроси.
Внимателно изслушах всеки един от Вас и си записах. Естествено всяко едно мнение и наблюдение е ценно, защото благодарение на различните гледни точки в крайна сметка се достига до наистина правилни изводи и залагане на добри цели за в бъдеще.
Бих казал, че това със сигурност не е просто един механичен сбор от данни. В крайна сметка стъпваме на данните като една добра основа, един количествен измерител за дадени показатели, от които в крайна сметка да изведем някои тенденции и да си направим съответните изводи.
Прилика вероятно има с предходни доклади, знаете задължени сме този доклад да го представим всяка година. Може би като една идея, която отдавна имаме, по-скоро периодът да е на по-дълъг – може би този Доклад за изпълнение на младежката политика да е на тригодишен период, така че да може да имаме по-дълго време назад, от което можем да извадим по-добри изводи. Един по-дълъг период, който може да се анализира и да се извадят дадени тенденции.
Споменахте, госпожо Лечева, за мобилните телефони и достъпът до интернет. Бих обърнал внимание, че това ние го виждаме точно като позитивна тенденция, която във времето се развива възходящо по отношение на притежанието на мобилни устройства, на достъп до интернет, и на притежание на персонални компютри на младите хора в страната. Достъпността им до тези информационни канали е една тенденция, която се повишава във времето, като в това виждаме конкретно възможност, както стана въпрос и за малките населени места, за намаляване на пропастта на младежите от големите градове и от малките населени места. Достъпът до интернет ти дава тази възможност, макар физически да нямаш достъп до определени услуги и информация, то виртуално ти да си я набавяш, да общуваш с младежи със сходни интереси, да виждаш добри практики и така нататък. Това е една абсолютно положителна тенденция за увеличаването на достъпа до интернет и притежанието на мобилни телефони.
Относно господин Христов. И аз като човек, който дълго време съм изкарал, макар и в друга роля в тази Социална комисия, не съм безразличен към проблемите, които имат хората с увреждания, а конкретно и младите хора с увреждания. Съгласен съм с Вас, че тогава, когато съществуват и физически прегради за тяхната интеграция, за тяхната мобилност, то това естествено ги ограничава в социализацията им, във възможността им за образование, достъпът им до услуги, до спорт и така нататък.
Мисля, че има положителни тенденции за Русенския университет, както и Вие отбелязахте, така че средата да стане възможно най-достъпна за всички хора с увреждания, а и специално за младите такива. Социалните програми, както изредих, са достъпни услуги в почти целостта си и за млади хора с подобни увреждания, някои от тях и конкретно за младежи и непълнолетни лица с подобен тип увреждания.
Госпожо Желева, стана въпрос за малките населени места. Това е наистина един от въпросите, който излиза, защото пак казвам доклада е за 2018 г., но ще се върна отново на Националната стратегия за младежта, която се подготвя.
От досегашните ни срещи и комуникация с млади хора из страната наистина това излиза като приоритет и като проблематика – младите хора от малките населени места, тяхното бъдеще там, тяхната достъпност до забавления, до образование, до трудовата им реализация. Наистина това ще залегне като един от жалоните и в новата Национална стратегия за младежта – младите хора от малките населени места. Естествено, че те имат своите специфики, не го отричаме, но пак казвам, докладът в целостта си е и за младежите в цялата страна. Макар и за съжаление да звучи, като написан само за хората от София, вярвам, че отразява реалността и в по-широки граници, взимайки предвид, естествено, регионалните различия и дисбаланси, които имаме в страната, и спецификите на столичния град, на малките населени места и на селата.
Считам, че младежките медиатори, са един успешен елемент за достигане до младите хора, непосредствено достигане на техния език, на техните места чрез техния маниер. Работата им до голяма степен считам, че има успехи, така че да бъдат младите хора активирани и тези, които е нужно да бъдат върнати в обучение, тези които е възможно да бъдат насочени и консултирани, така че да започнат работа, да се включат пълноценно в пазара на труда, което е в техен интерес, и в интерес на цялото ни общество.
Да завърша. Господин Поповски също спомена за спортната инфраструктура. Спортът без съмнение е един от основните неща, който вълнува младите хора. Според нашите проучвания голяма част от техните интереси и търсения и в онлайн пространството са свързани не толкова с програми от друг характер, а със спортни събития, мероприятия и възможности за включване в спортни състезания и прояви. Със сигурност осигуряването на добра спортна среда, като цяло наличието на стадиони, на писти, на зали, ако искате и на уреди за спортуване, нещо което се радва на голям интерес, този нов тип градска култура, а и не само – спортните уреди и площадки на открито, е наистина предпоставка за това, което е и основен приоритет на Министерството на младежка и спорта – здравословен начин на живот, физическа активност на младите, а оттам и формиране на редица ценности, които носи спорта и организирането, което носи като екипност, толерантност, уважение и така нататък.
В Министерството на младежта и спорта това е една от основните цели – спортната инфраструктура да бъде хармонично развивана и да е налице, така че да имаме и организиран професионален спорт и масов, в който младите хора са основните действащи лица.
Господин Мехмед, Вие цитирахте, че 80% работят в населеното място, в което живеят?
ЕРОЛ МЕХМЕД: …програмите, по които работят.
ЗАМ.-МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ПАВЛОВ: Програмите, които разработваме конкретно за Министерството са: Националната програма за младежта и така наречената Национална програма по хазарта. Това са двете програми, по които, както беше споменато, работим добре и с неправителствения сектор, който има добра активност, и с финансирането на техните проекти и програми се действа в различни насоки.
Един от акцентите по хазарта е приоритетно излязла от работата по зависимостите сред младите хора – агресията, която се наблюдава като проблем, нетолерантността, зависимостите освен към алкохол, цигари, наркотици и към модерните зависимости от интернет и от социалните мрежи, в които забелязваме, че се губи твърде много време, енергия, а и престоят и общуването там също крият рискове.
Така че програмите и мерките са и със спортна насоченост и с икономическа насоченост. Единият от приоритетите ни е да спомагаме проекти за предприемачеството, което виждаме, че липсва. Малката предприемаческа инициативност, замряла в страната във времето, а възбуждането на предприемачески дух и интерес, знания и умения в младите хора е нещо полезно. Стартъпите са една тенденция на национално, но най-вече на европейско и световно ниво – добър пример, който младите хора виждат и се вдъхновяват на успели млади предприемачи. Това е и другото, на което залагаме и, за което търсим неправителственият сектор.
В доклада подробно са описани също и всички други мерки, които различните ведомства и програми – техни постоянни или временни схеми, които прилагат по отношение на младежта – тяхното активиране, здравословен начин на живот, заетост, обучение и така нататък. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин Заместник министър.
Колеги, ако няма други изказвания и мнения, подлагам на гласуване Годишен доклад за младежта за 2018 г. и Проект за решение, № 902-02-18, внесен от Министерския съвет на 28 юни 2019 г.
За – 12, против – няма, въздържали се – 9.
Годишният доклад и Проекта за решение са приети.
Благодаря Ви, колеги за участието в днешното заседание.
Благодаря на колегите от Министерството на младежта и спорта.
Закривам заседанието.
(Закрито в 15,45 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Хасан Адемов
Стенограф:
Катя Данчева
0
