П Р О Т О К О Л
№ 19

от проведено редовно заседание на Комисията по труда, социалната и демографската политика на 24 юли 2019 г.

---

Д Н Е В Е Н Р Е Д:

Точка единствена: Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2018 г., № 902-00-19, внесен от Министерския съвет на 11 юли 2019 г.

Списък на присъствалите на заседанието народни представители – членове на Комисията, и списък на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито и ръководено от председателя на Комисията господин Хасан Адемов.

* * *

ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Добър ден, колеги! Имаме необходимия кворум, откривам заседанието на Комисията по труда, социалната и демографската политика.
Дневният ред за днешното заседание е:
Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2018 г., № 902-00-19, внесен от Министерския съвет на 11 юли 2019 г.
Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
За – 15, против и въздържали се – няма.
Дневният ред се приема.

Преминаваме към:
ГОДИШЕН ДОКЛАД ЗА СЪСТОЯНИЕТО НА НАЦИОНАЛНАТА СИГУРНОСТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ 2018 Г.
Господин Кръстев, имате думата да представите Годишния доклад за състоянието на националната сигурност на Република България.
ГЕОРГИ КРЪСТЕВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! В изпълнение на т. 3 от Решение № 401 от 11 юли 2019 г. на Министерския съвет, представям на Вашето внимание одобрен по т. 1, от същото решение от Министерския съвет, Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2018 г.
Проектът на доклад бе създаден от работна група, създадена със Заповед № 17 от 8 февруари 2019 г. на министър-председателя, в съответствие с Разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 3 от Закона за управление и функциониране на системата за защита на националната сигурност и във връзка с т. 185 от Актуализираната стратегия за национална сигурност на Република България от 2018 г.
Проектът на доклад е обсъден от Съвета по сигурността към Министерския съвет на заседание на 12 юни 2019 г., на което бяха направени някои бележки и предложения от представителите на Президента на Републиката. Тези предложения бяха взети предвид при оформянето на окончателния Проект на доклад, който беше внесен в Министерския съвет, респективно в Народното събрание.
Структурата на Годишния доклад за състоянието на националната сигурност е съобразена със структурата и акцентите за Стратегията за националната сигурност. Разбира се, основният ориентир при подготовката на Доклада е Актуализираната стратегия за национална сигурност. Взети са предвид и най-важните моменти от 2018 г., характерни само за 2018 г., каквото е Председателството на Съвета на Европейския съюз от страна на Република България. Аз няма да навлизам в дълбочина и подробност на Доклада.
От гледна точка на компетентността на тази комисия, бих искал да отбележа, че разделите „Социална сигурност“ също се оформят като едни от най-големите като цяло, тъй като още в Стратегията за 2011 г. социалната сигурност се разглежда в широк аспект, включващ не само труда и социалната политика, но и образованието, здравеопазването, а в случая и някои аспекти от сигурността в сферата на културата, или от културата като фактор за сигурност, което мисля, че е съвсем обосновано.
Предполагам, че значителен интерес са предизвикали страниците, посветени на демографската ситуация в страната и на някои други аспекти. Това, към което искам да привлека Вашето внимание, е фактът, че има редица текстове, касаещи социалната сигурност, или политиката за социална сигурност, които се намират в подраздела за Председателството от Република България на Съвета на Европейския съюз.
Предлагам с това да приключа и ако има въпроси, да отговоря на тях.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Кръстев.
Колеги, имате думата за въпроси, коментари, изказвания.
Заповядайте, колеги. Докладът е разпределен на почти всички комисии.
Заповядайте, госпожо Лечева.
ВЕСЕЛА ЛЕЧЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми гости! Ще кажа няколко думи защо няма да се съглася с този доклад и с оценките в него. Ще цитирам само първото изречение, което, разбира се, буди недоумение по отношение на констатациите, които се включват в него, а именно, че „правителството на Република България продължава да изпълнява успешно управленската си програма, която да продължи политиката на финансова стабилност, икономическо развитие и решаване на социални проблеми с особено висока обществена значимост и чувствителност“.
Само думата „успешно“ – просто Ви казвам, че не кореспондира със състоянието на България по отношение на демографските процеси, по отношение на най-големия бич – бедността, огромното социално разслоение в България през последните години, което ни отрежда и затвърждава последното място. Не можем да говорим за успешна управленска програма и въобще не можем да говорим, че се следва някаква линия и стратегическа посока по отношение на развитието на България.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Лечева.
Реплики към изказването? Не виждам.
Други изказвания, коментари, въпроси?
Господин Гьоков, заповядайте.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Аз ще се присъединя към становището на госпожа Лечева. Аз се отнасям изключително сериозно към такива документи като тези доклади. Разбира се, няма да правя анализ на целия доклад, който е достатъчно обширен, но мисля, че преповтаря всяка година едно и също. Знам, че има отделено място на демографската катастрофа, на социалния срив.
Ще ми се обаче да кажа, че няма как да говорим за успешно решаване на социалните проблеми на българите по принцип, защото като видим какво е състоянието на българската пенсионна система, като видим какви са проблемите, които има със социалното подпомагане и които ще настъпят със социалното подпомагане сега от 1 септември, няма как да се съглася с това, че се решават успешно социалните проблеми на българите.
Искам да кажа, че все повече хора изпадат в състояние на бедност. Рано или късно ще настъпи сериозен социален срив, който ще засегне и цялото българско общество, защото не може да има такива големи групи българи – почти една трета от населението, които да бъдат държани под прага на бедност. Рано или късно тези групи се маргинализират и няма как да вървим напред, след като има такава голяма част от българското население в такова състояние.
Социалната изключеност на все по-големи групи хора засяга все повече сфери – икономика, пазар, политическа, образователна, здравна, а да не говоря за риска отново за националната сигурност, произхождайки от риска за икономиката. Имам предвид липсата на квалифицирана работна ръка за българската икономика. Проблемите са навързани – колкото са социални проблеми, толкова стават и проблеми на националната сигурност.
Докладът сигурно е направен по изискванията – добре структуриран, добре изготвен. Хората, които са правили Доклада, са си свършили работата, само че няма как да приема един такъв доклад като цяло, защото със сигурност националната ни сигурност е застрашена от социалните проблеми, които имаме в държавата.
Няма да подкрепим този доклад. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Гьоков.
Реплики към изказването? Не виждам.
Други колеги?
Заповядайте, госпожо Желева.
ВИОЛЕТА ЖЕЛЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги и гости! Тук донякъде се съгласявам с колегите за това, че Докладът е доста обширен, добре структуриран, но не мога да се съглася с това, че е еднакъв с предходния. Напротив, една голяма част от статистиката и анализите, които са ни предоставени, показват, че коефициентите, показателите са много, много по-зле. Това е в темата раждаемост, смъртност. (Реплики при изключени микрофони.)
Да, колеги, разбираме всички за какво става въпрос, че като основна формулировка може би е едно и също, но трябва да обърнем внимание на тези стряскащи показатели. За предходната година раждаемостта е намаляла с близо 2 хиляди по-малко живородени деца. Регионалните различия, които се утвърждават като още един голям срив, което ще окаже влияние за националната ни сигурност. Има много добре разработени акценти за това колко голямо е обезлюдяването в някои от районите на страната ни.
Другото, което е, казахме е за пенсионната реформа. Показателят на влизащите в трудоспособна възраст и тези, които излизат, също много повече нарастват предходните години – повече от 20-30 е разликата между влизащи и излизащи на пазара на труда. За сравнение предни години е било 66, а сега е – 100-124 излизат от пенсионна възраст. Това са показатели, на които ние трябва да обърнем внимание. Да, това е доклад и от тук насетне тези доклади са хубави, но трябва да бъдат взети под внимание в нашите законодателни инициативи.
Миналата седмица разглеждахме някои закони, свързани със стимулиране на раждаемостта. Имали сме въпроси за инвестиционните политики, които трябва да бъдат целево финансирани за Северозападния район, за Странджа-Сакар, но както винаги тези теми някак си звучат несериозно в залата, а пък когато предлагаме докладите, искате да ги приемаме с това, че се съгласяваме със статистиката, а какво правим след това?
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви.
Реплики?
Аз имам една реплика.
Да, проблемът с раждаемостта е един от компонентите на демографската политика, но в България, въпреки тенденцията за намаляване през последните години на раждаемостта, не е най-важният елемент от демографския срив и от демографската катастрофа, защото при 8,8 на 1000 раждаемост в България ние сме някъде около средните нива в Европа. Но що се отнася до показателя „Обща смъртност“, ние сме начело. И това е един от големите проблеми, когато става въпрос за демографските характеристики.
Разбира се, има много други елементи, на които няма защо да се спираме сега, но такъв един доклад е едно настолно четиво, уважаеми колеги, за всички, които се интересуват от проблемите през предходната година. Защото тук има събрана информация на едно място, която не може по никакъв начин да я намерите синтезирана, структурирана на едно място. В това е достойнството на един такъв доклад.
Дуплика желаете ли?
Заповядайте.
ВИОЛЕТА ЖЕЛЕВА: Да, с последното, което казахте, мога да се съглася. Категорично много добре структурирано, много добро четиво от тук нататък. Аз това исках да кажа, че от тук нататък ние трябва да взимаме под внимание това, което ни е предоставено. Това беше по-скоро като мое мнение, а не като критика.
Да, съгласни сме. Много пъти сме водили дебати за елементите на демографската криза, какви са те и как могат да бъдат решени. Естествено, че смъртността е един от най-важните. Аз не казвам, че раждаемостта е най-важният елемент, но ние трябва да работим по всеки един елемент. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Други колеги?
Господин Недялков.
МИЛКО НЕДЯЛКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми господа народни представители, уважаеми господин Кръстев! Аз съм съгласен, че Докладът е много интересно и съдържателно четиво. Това наистина е един труд за събиране на едно място на много информация, на която можем да се доверим, тъй като това е информация, която касае националната сигурност.
Имам само една забележка към него – и то доста съществена, и може би тя е забележка, която беше и към по-предния доклад. Това е, че на базата на информацията няма предпоставки за търсене на анализ, който да подпомогне ръководните органи в страната, администрацията, управлението във взимането на важни решения, особено където сме ние, в така наречената социална сфера.
Да, говорим, че нараства бедността, нарастват различията между различните групи, за маргинализирането на групите, но тук нямаме извода, че това поражда определени конфликти, като търсенето на врага. Обикновено врагът за маргинализираните групи кое е? Това е политическата класа, това са етническите проблеми, които намираме във врага с етническа окраска, мигрантите. Всички други и всички други се изострят на базата на социалната структура се изострят конфликтите в обществото както на обикновеното битово ниво, така и на ниво политическа система и управление на държавата. Това е моята забележка, която имам към Доклада.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин Недялков.
Реплики? Не виждам.
Други колеги? Няма.
Господин Кръстев, заповядайте да коментирате това, което чухте.
ГЕОРГИ КРЪСТЕВ: Благодаря, господин Председател.
Трябва да започна с това, че дискусиите в комисии, а след това и в пленарна зала по Годишния доклад за състоянието на националната сигурност са изключително важни и полезни за екипа, който през последните години се характеризира с постоянство като състав, който подготвя проектите на този тип документи. Затова колкото по-конкретни са тези бележки, толкова по-добър считам, че става всеки следващ доклад, тъй като всяко министерство, агенциите, които участват в подготовката на Доклада, самата работна група, отделно вече на съответния етап, взема предвид тези бележки.
Аз благодаря за някои оценки, особено тези, които казват, че Докладът е достатъчно критичен, не точно думата „критичен“, но в този смисъл, мисля, че бяха изказванията, тъй като понякога се казва, че Докладът е твърде розов. Честно казано, на базата на споделеното тук, смятам, че сме се постарали да представим нещата такива, каквито са, включително с богат статистически материал.
Трябва да отбележа, че освен Министерството на труда и социалната политика, в подготовката на този доклад тази година, както и предишната, но тази година някак си много по-ползотворно, се включи Националният статистически институт и това личи.
Докладът е годишен, той касае състоянието на нашата страна, от гледна точка на сигурността през 2018 г. Доколкото си спомням, това е третият или четвъртият по ред доклад, извинявам се, ако греша, и вече имаме достатъчно база за сравняване. В непосредствена ретроспектива можем да направим сравнение с някои от годишните доклади в по-далечното минало. Доколкото си спомням – за 2006 г., 1999 г. дори, когато беше първият доклад.
На базата на тези сравнения могат да се изведат тенденции – които съм сигурен, ще се види, че не зависят, и върху тях трудно може да окаже въздействие краткосрочно решение или решение, взето в дадена година, а също така да се очаква, че през следващата вече ще произведе ефектът.
Що се отнася до липсата на анализи, които да подпомогнат вземането на решения, аз бих си позволил да посоча текстовете на страница 197 – 199 от Доклада, където според мен имаме, може би недостатъчно като цяло или като конкретност, но все пак достатъчни като ориентири посочвания на основните проблеми в Годишния доклад. Определено са споменати рискове от маргинализацията, включително в сферата на радикализацията и други по-остри и тежки форми за заплахи срещу националната сигурност.
Така или иначе, благодаря за направените бележки. Ние ще ги отчетем в работата по Годишния доклад за 2019 г. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Кръстев.
Колеги, подлагам на гласуване Годишния доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2018 г., № 902-00-19, внесен от Министерския съвет на 11 юли 2019 г.
Който е съгласен да бъде подкрепен Годишният доклад за състоянието на националната сигурност, моля да гласува:
За – 9, против – 1, въздържали се – 8.
Не се приема.
Благодаря Ви за участието.
Колеги, това беше последното заседание на Комисията за този сезон, за тази сесия. Благодаря Ви още веднъж. Наесен продължаваме.
Закривам заседанието.

(Закрито в 11,53 ч.)




ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Хасан Адемов



Стенограф:
Красимира Коева