П Р О Т О К О Л
№ 20

от проведено редовно заседание на Комисията по труда, социалната и демографската политика на 11 септември 2019 г.

---

ДНЕВЕН РЕД:

1. Отговори на актуални устни въпроси, отправени от членовете на Комисията по труда, социалната и демографската политика към министъра на труда и социалната политика, на основание чл. 29 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронното управление, № 902-01-41, внесен от Министерски съвет на 5 август 2019 г.
3. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за висшето образование, № 902-01-42, внесен от Министерски съвет на 12 август 2019 г.

Списъкът на присъствалите народни представители – членове на Комисията, и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,30 ч. и ръководено от председателя на Комисията господин Хасан Адемов.
* * *

ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Добър ден, колеги!
Имаме необходимия кворум. Откривам първото редовно заседание на Осмата сесия на Четиридесет и четвъртото Народно събрание.
Пожелавам на всички колеги успешна сесия! Знаете, че няма да бъде лека, но така или иначе Социалната комисия трябва да бъде на ниво.
Дневният ред за днешното заседание:
1. Отговори на актуални устни въпроси, отправени от членовете на Комисията по труда, социалната и демографската политика към министъра на труда и социалната политика, на основание чл. 29 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронното управление, № 902-01-41, внесен от Министерски съвет на 5 август 2019 г.
3. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за висшето образование, № 902-01-42, внесен от Министерски съвет на 12 август 2019 г.
Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
За – 18, против и въздържали се – няма.
Приема се дневния ред.

По първа точка:
ОТГОВОРИ НА АКТУАЛНИ УСТНИ ВЪПРОСИ, ОТПРАВЕНИ ОТ ЧЛЕНОВЕТЕ НА КОМИСИЯТА ПО ТРУДА, СОЦИАЛНАТА И ДЕМОГРАФСКАТА ПОЛИТИКА КЪМ МИНИСТЪРА НА ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА, НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 29 ОТ ПРАВИЛНИКА ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА И ДЕЙНОСТТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ.
Давам думата на колегите от ГЕРБ.
Заповядайте, д-р Папашимов.
ЮЛИЯН ПАПАШИМОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Изтекоха нормативните срокове за работодателите да назначават хора с трайни увреждания, съгласно квота, определена със Закона за хората с увреждания.
Моят въпрос към Вас, господин Министър, е: създаден ли е ред за упражняване на контрол от страна на Инспекцията по труда, който да гарантира изпълнението на квотите? Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И аз Ви благодаря, уважаеми господин Папашимов.
Уважаеми господин Министър, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР БИСЕР ПЕТКОВ: Благодаря Ви.
Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми гости на днешното заседание! Позволете ми и аз да се присъединя към пожеланията на председателя на Комисията за ползотворна нова сесия!
Да пристъпя към отговор на въпроса, който господин Папашимов отправи, свързан с действията по изпълнение на едно законово задължение за работодателите, въведено с приетия Закон за хората са увреждания. Това задължение за работодателите да предприемат действия за изпълнение на квотите за назначение на хора с увреждания, както знаете, се отнася за част от тях – за средните и големи предприятия, които са с численост на персонала над 50 човека, като то ефективно влезе в сила от 2 юли. Имайки предвид, че допълнителната уредба беше предвидена и направена в Правилника за прилагане на Закона за хора с увреждания, който беше приет в тримесечен срок от влизане в сила на закона и беше обнародван на 2 април 2019 г., в тримесечен срок, съгласно Правилника, работодателите трябваше да предприемат за тази година съответните действия за изпълнение на това задължение. Така че ефективно срокът за предприемане на действия от страна на задължените работодатели е 2 юли.
В рамките на този срок двете агенции към Министерството, които имат отношение по прилагане на Закона – Агенцията по заетостта и Агенцията за хора с увреждания, предприеха съответните действия. Главна инспекция по труда това, което направи, е своевременно да приеме предвидените вътрешни правила за осъществяване на специализирания контрол по изпълнение на това задължение, към които Вътрешни правила има приложение за критериите, по които се освобождават от задължението работодатели, при които работещите работят в специфични условия на труд и фактори на производствената среда, които не позволяват наемането на хора с увреждания. Допълнително изпълнителният директор на Главна инспекция по труда издаде и указания за прилагане на тези вътрешни правила, така че към началото на месец юли имаше готовност на практика за прилагане на тези действия между двете агенции – Агенция по заетостта и Главна инспекция по труда, установено взаимодействие, обмен на данни с оглед на това своевременно да се получават данни от контролния оран, от ГИД за това какви лица, хора с увреждания са насочени към работодателите в отговор на техните заявки за назначаване на хора с увреждания на конкретни места.
Твърдя, че процесът сработи още в началото на месец юли. Главна инспекция по труда, приемайки и някакъв период на толеранс по отношение на работодателите, включи в обсега на пълните си планирани проверки проверка и на това задължение, а с оглед на специализирания контрол, след като идентифицира всички работодатели, които попадат в тази група, изиска от тях да представят по стандартна форма, под формата на един информационен лист, как изпълняват тези задължения. Тази информация постъпва в Главна инспекция по труда. Ще ми е трудно да коментирам и да посоча конкретни данни, но процесът на контрол вече се осъществява.
Това, което мога да спомена и е по-любопитно, е, че към момента 78 работодатели са предпочели да платят така наречената компенсационна такса, в случай че те не назначават хора с увреждания на квотата. Знаете, че Законът предвижда размерът на тази компенсационна такса да е 30% от минималната работна заплата месечно и към момента са постъпили по сметка на Главна инспекция по труда от тази компенсационна такса около 52 хил. лв. Останалите работодатели съответно рапортуват за изпълнено задължение, а това доколко то на практика е изпълнено, ще се установява в проверките, които ГИД осъществява на база на вътрешните правила, на база на критериите за освобождаване, поради фактори на работната среда.
Разбира се, да припомня, че Вие като законодатели предвидихте и още една възможност, алтернативни мерки, които Правилникът съответно специфицира за изпълнение на това ново задължение за българските работодатели – в обичайна работна среда да назначават, съгласно отредената квота, която да припомня също е: до едно лице за работодатели с численост от 50 до 99, и 2% за работодатели с численост над 100. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, уважаеми господин Министър.
Господин Папашимов – реплика.
ЮЛИЯН ПАПАШИМОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Нямам реплика. Искам да благодаря на господин Министъра за изчерпателния отговор. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Колеги от „БСП за България“, заповядайте.
НАДЯ КЛИСУРСКА: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър, въпросът ми е свързан с възнагражденията на социалните работници и с осигуряване качество на по-добри условия на труд.
Както знаете, в края на миналата година и в началото на тази беше прието изцяло ново законодателство в сферата на решаване проблемите на хората с увреждания и социалните услуги, но това доведе до вменяване и на нови много по-отговорни ангажименти на социалните работници. За съжаление, с бюджета през миналата година увеличението на възнагражденията на социалните работници е незавидно и както Вие твърдите във Ваши интервюта, които давате – 60% от работещите в социалната сфера получават възнаграждения близки до минималната работна заплата.
Предстои новата бюджетна процедура и това, че в Закона за социалните услуги ние сме регламентирали и въвеждането на стандарт, този стандарт ще влезе в сила от 2021 г., което означава, че социалните работници отново ще получават тези незавидни възнаграждения.
Искам да Ви кажа, че имам доста сигнали като представител на Комисията по труда и социалната политика, имам сигнали от цялата страна, че вменените им задължения по изготвяне на индивидуална оценка, паралелно с приемането на заявления за отопление, са довели до огромно полагане на извънреден труд, който не се компенсира.
В тази връзка въпросът ми е: какво предвиждате за възнагражденията на социалните работници за следващата година? Зная, че ще има такъв стандарт, но той е отложен към 2021 г. И какви мерки ще предприемете за компенсиране полагането на този извънреден труд с оглед те да получат едни нормални възнаграждения срещу труда, който са положили? Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Клисурска.
Уважаеми господин Министър, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР БИСЕР ПЕТКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаема госпожо Клисурска, поставяте един наистина много важен и актуален въпрос, свързан с възнаграждението на социалните работници. Разбирам от формулировката на въпроса, че тук имате предвид не само социалните работници, работещи в системата на Министерството на труда и социалната политика, в частност Агенцията за социално подпомагане, но и в социалните услуги.
Въпросът за тяхното възнаграждение стои на вниманието и на Министерството, и на правителството. Знаете, че беше заявено намерение от страна на премиера за увеличаване на възнагражденията в публичния сектор, което ще бъде осигурено с новия бюджет. Това, което аз ще пледирам като министър, е това увеличение специално за Агенция социално подпомагане да бъде по-високо от това, което ще бъде предвидено като цяло за държавните служители и за работещите в публичния сектор, за да може да се компенсира това изоставане в нарастването на тяхното възнаграждение спрямо нарастването на възнаграждението в други сектори като образование, здравеопазване и така нататък.
Увеличение има, както знаете. Тази година разходите за персонал на Агенцията за социално подпомагане бяха увеличени с около 13%, но разпределено на всички и още повече допълнителните отговорности, които бяха възложени по изпълнението на Закона за хората с увреждания, Закона за личната помощ и така нататък, не съответстват на възнагражденията и увеличението на възнаграждението, което получиха.
Това е, което аз ще защитавам в тази бюджетна процедура за работещите в Агенция „Социално подпомагане“ – една от агенциите към Министерството на труда и социалната политика, да бъде по-високо от средното увеличение.
По отношение на възнаграждението на социалните работници в социалните услуги, които знаете, че са държавно делегирана дейност и финансирането става чрез бюджетите на съответните общини, този въпрос се решава в рамките на единния разходен стандарт. В приетите по-рано през годината постановления е предвидено съответното увеличение в разходните стандарти, което да компенсира очакваното нарастване на минимална работна заплата и така нататък. Като Министерство винаги сме изразявали позиция пред Министерството на финансите, че особено за услугите с 24-часова грижа увеличението е недостатъчно, то трябва да бъде по-високо и с оглед на това да осигури възможност на нарастване заплащането на работещите в тези услуги.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Госпожо Клисурска – право на реплика.
НАДЯ КЛИСУРСКА: Уважаеми господин Министър, отговорът Ви на въпроса беше много общ и в крайна сметка не влязохте в конкретика.
За мое голямо съжаление, Вие много добре знаете, има голяма петиция, искане от страна на социалните работници техните основни базови възнаграждения да бъдат увеличени с 40%. Това действително е справедливо.
Това, което Вие казахте, че ще се борите за по-високо увеличение, ако то е в рамките на тези отново 13% по никакъв начин няма да се спре течът на кадри от социалната към образователната сфера. Аз смятам, че Вашата позиция трябва да е изключително сериозна по отношение отстояването на тези искания.
Другата ми част от въпроса не получи отговор, а става въпрос за огромния положен извънреден труд. В доста от изказванията на директори на дирекции за социално подпомагане и служители твърдят, че се правят едни формални междинни оценки. Знаете, че възнагражденията на служителите минават през това оценяване. Те са формални, положеният извънреден труд не се отразява.
В тази връзка се надявам, казвам го като една препоръка, Министерството на труда и социалната политика да проучи каква е ситуацията с този положен извънреден труд и в крайна сметка всички социални работници, които наистина са подложени на много нови вменени задължения, да получат компенсация за това.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Клисурска.
Уважаеми господин Министър, право на дуплика.
МИНИСТЪР БИСЕР ПЕТКОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаема госпожо Клисурска, до момента към министъра на труда и социалната политика не са постъпвали сигнали за положен и незаплатен извънреден труд. Казвайки това не казвам, че няма такива случаи, но Вие добре знаете, че министърът на труда не е работодател или орган по назначаване, ако трябва да бъда по-точен. Така че не мога да Ви отговоря на този въпрос. Вярвам, че се спазва стриктно трудовото законодателство.
По отношение на искането за 40% увеличение – да, аз съм запознат. Това е искане на една от синдикалните организации, но още когато то беше поставено, моят отговор е, че то е неизпълнимо в рамките на възможностите, които има. Знаете, че предвиденото увеличение на учителите – приоритетният сектор в управленската програма, е предвидено да е с 20%. В случая работим да постигнем възможното, реалистичното увеличение на заплащането на разходите за персонал.
Това, което искам също да допълня, че тази година за първи път чрез предоставяне по бюджета на Министерството на труда и социалната политика на сума, която е за сметка на авансово изплатени и верифицирани разходи по Оперативната програма, бяха осигурени допълнително 3,5 млн. лв. по бюджета на Агенцията за социално подпомагане за капиталови ремонти, защото това е 7 пъти от стандартния годишен бюджет на агенцията, което позволява да се подобрят условията на труд, защото, както знаете, в много места от тези 47 дирекции, условията на труд не са на необходимото равнище. Това е също част от политиката за подобряване на условията на труд в Агенцията. Слава богу времената, не много отдавна, в които в Агенцията нямаше хартия, нямаше консумативи, нямаше столове, нямаше бюра мисля, че са безвъзвратно отминали. Това се прави, ще продължава да се прави непоколебимо.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Следващия въпрос ще се опитам да го формулирам аз.
Уважаеми господин Министър, уважаеми дами и господа народни представители, в медийното пространство, в публичното пространство се появи идея за актуализация на Стратегията за заетост. Ако може с няколко думи да кажете поне на този етап с информацията, с която разполагате, кое налага тази актуализация, от една страна? И от друга страна, кои са основните положения, които ще намерят място в бъдещата Стратегия за заетост?
МИНИСТЪР БИСЕР ПЕТКОВ: Уважаеми доктор Адемов, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми гости, Министерството на труда и социалната политика пристъпи към подготовка нова Стратегия за заетост за новия период до 2030 г., тъй като срокът на следващата Стратегия за заетост изтича през 2020 г.
Това, което е направено до момента, е сформиране на представителна работна междуинституционална, която, първо, да анализира резултатите от прилаганата Стратегия по заетост, да анализира ефективността от националните програми и мерки по ежегодните национални планове за действие по заетостта. И на база на този анализ, на база на прогнозите за търсенето и предлагането, знаете, че Министерството извършва средносрочни и дългосрочни прогнози на пазара на труда, и, разбира се, европейските насоки в политиката по заетостта да разработи нова стратегия за заетостта.
Очакваме това да се случи в рамките на следващата година, работата е в начален стадий, но това, което смятаме, че трябва да бъде изведено като приоритетни направления в новата Стратегия за заетост, е, първо, да се подсили предлагането на труд, на работна сила на пазара на труда с оглед на демографското свиване на населението в работоспособна възраст. Целта е да се мобилизира голяма част от неактивната работна сила, от неактивните лица, които са винаги един резерв за пазара на труда и в рамките на настоящата стратегия те са приоритетна група. Знаете, че има Национална програма за активиране на неактивни лица. Знаете, че има операции, готови за работа, на Оперативната програма, които са насочени точно към тази група, но там има още резерви. По този начин – чрез включване на хора от уязвимите групи, да речем и хора с увреждания, дългосрочни безработни, младежката група също продължава да е приоритетна като продължение на гаранция за младежта, да се компенсира този недостиг на работна сила, който се очертава в резултат на неблагоприятни демографски прогнози.
Второто направление е свързано с повишаване на качеството на работната сила, на нейната пригодност спрямо потребностите на пазара на труда, изискванията на работодателите – всички тези промени, които бъдещето на труда ще ни донесе, и инвестиране в необходимите умения на работната сила в 21 век. Безспорно е, че водещо ще бъде инвестирането в дигитални компетентности. Това ще бъде и една от приоритетните задачи на Оперативната програма „Развитие на човешките ресурси“ в следващия програмен период. Знаете, че очакванията са, че ресурсът ще се увеличи с около 70% - над 4 млрд. лв., което ще позволи не само досегашните програми и операции да продължат, но и да се надгради и да се инвестира в човешки капитал, в умения на работната сила, която, макар и намаляваща като количество, би трябвало да има необходимото качество, структура, така че да не възпрепятства икономическия растеж. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Зададох този въпрос, защото изготвянето на един такъв стратегически документ, какъвто е този, за който говорим в момента – Стратегията за заетост, изисква една широка публична дискусия от гледна точка на предизвикателства през следващите няколко години. Вие знаете и сутринта във Ваше интервю заявихте, че се задават вече първите признаци на рецесия. Пазарът на труда трябва да бъде подготвен както пред тези предизвикателства, които казахте Вие, от една страна. Другите предизвикателства са свързани със застаряване на населението и намаляване в България. Ключовите компетенции на хората, ангажирани на пазара на труда, в ерата на новите дигитални технологии ще бъдат съвършено различни от тези, които са към днешна дата. От тази гледна точка пазарът на труда и участниците в пазара на труда трябва да бъдат готови с инструментите, за които Вие споменахте, трябва да бъдат подготвени, за да могат да отговорят на предизвикателствата на новите пазарни условия.
Вие знаете, че в досегашната стратегия е заложен един критерий, който е за броя на заетите – 76%. Надявам се, че до края на следващата година този показател ще бъде изпълнен, защото заетостта към днешна дата вече наближава тези стойности, които са в сегашната Стратегия за заетост. Пак повтарям – добре е тази стратегия за заетост впоследствие да бъде разгледана и в Комисията по труда, социалната и демографската политика, за да може и колегите евентуално да имат информация за това, което се случва и ако имат предложения да намерят място в Стратегията, защото тя е Национална стратегия за заетост и ангажира всички български граждани. Благодаря още веднъж.
Дуплика, ако искате.
МИНИСТЪР БИСЕР ПЕТКОВ: Благодаря.
Само да потвърдя, че когато тази проектостратегия бъде разработена от работната група, тя ще бъде обект на обществени консултации и, разбира се, ще бъде обект на обсъждане и в Комисията по труда, социалната и демографската политика, за да може да имаме обща визия за пазара на труда, който е много динамичен, не се изключват и промени от сегашната ситуация. Стратегията, още повече тя е с по-дълъг хоризонт, трябва да предвижда направления, мерки и визия, която да поглежда доста далеч напред в бъдещето. Вие знаете, че реално държавната политика на пазара на труда се осъществява чрез годишните национални планове за действие по заетостта, където се предвиждат програмите и мерките, които се прилагат от държавата и от работодателите на пазара на труда. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Уважаеми господин Поповски, имате думата да зададете Вашия въпрос.
КАЛИН ПОПОВСКИ: Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Аз също искам от групата на „Обединени патриоти“ да пожелая една ползотворна есенна сесия на нашата комисия, която е една от най-ангажираните парламентарни комисии със сериозни социални проблеми на държавата и на Министерството в частност.
Първият ми въпрос е: какви мерки реализира Министерството на труда и социалната политика за задържане на младите хора в страната и за борбата с негативната демографска тенденция? Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, уважаеми господин Поповски.
Уважаеми господин Министър, имате право на отговор.
МИНИСТЪР БИСЕР ПЕТКОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Поповски, това, което прави Министерството на труда и социалната политика по отношение на младите хора, които учат и работят в чужбина, е чрез организирането на кариерни форуми да предоставя възможност на нашите сънародници да получат информация от първа ръка, както се казва, за актуалното социално-икономическо състояние на страната, за състоянието на пазара на труда, равнищата на възнаграждения, предлаганите работни места, нива на възнаграждение и така нататък, както и, разбира се, да бъдат запознати със социалните права, които действащото законодателство им дава, като право на отпуск, на обезщетение, различните видове отпуски, които са предвидени в Кодекса на труда и съответно обезщетение в Кодекса за социално осигуряване.
За тази година беше изготвена една програма за провеждане на кариерни форуми в европейски градове, където има най-много български студенти. Четири от тези форуми вече бяха проведени – във Виена, Лондон, Кьолн и Мюнхен, мога да кажа при голям интерес, стотици млади българи, които посещават тези форуми. Министерството съответно кани работодатели, особено фирми, които имат чуждестранни капитали, но с присъствие на българския пазар на труда, които вземат участие в тези кариерни форуми и съответно правят конкретни оферти към участниците.
Считаме, че по този начин даваме възможност на българите, които завършват своето образование в европейските университети, да получат достатъчно пълна информация за възможностите за тяхната професионална реализация в Родината и се радваме, че немалка част от тях избират този път, тоест приемат офертите, връщат се.
Предстои такъв форум да се организира в Хага, той е в процес на организация – на 5 октомври. Това, което планираме, е до края на годината да организираме подобни форуми и в други градове, като Одеса, където също има немалко българи, които живеят там. По този начин смятаме, че правим една стъпка за връщане на част от младите българи в Родината им – нещо, което всички искаме. Министерството със своя ресурс за тази година това изведе като задача и се опитваме да го реализираме със съдействието на една организация „Български кариерен форум“ и на работодателите, които откликват на поканата, присъстват, представят възможности за работа, конкретни оферти. И обратната връзка, която получаваме, че вече имаме десетки случаи на приети оферти и на върнали се българи, които започват работа в България, след като са завършили добро образование в чужбина. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Господин Поповски – реплика.
КАЛИН ПОПОВСКИ: Аз разбирам Вашия отговор в две направления. Единият е наистина да върнем тези български студенти, които учат на Запад, да дойдат да се реализират тук. Това е едното важно нещо. И другото, вторият форум, който споменахте – в Одеса, привличането на българите, които са с български корени, български произход и българско самосъзнание, които са един демографски резерв на страната ни в този тежък момент. Макар че техните предци са излезли от България преди 100, 200 и повече години, наистина това е много важно, защото тези хора милеят за България, имат и такава тенденция като дойдат да учат тук да останат и в България. Така че този форум в Одеса е не по-малко важен от другия. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Господин Министър, желаете ли дуплика?
МИНИСТЪР БИСЕР ПЕТКОВ: Съгласявам се напълно с казаното от доктор Поповски.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Вторият кръг въпроси – колеги от ГЕРБ, заповядайте.
НИКОЛАЙ СИРАКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, колеги! Моят въпрос е сходен с въпроса на доктор Адемов, който беше преди малко. По-скоро ме интересува в една малко по-специфична, тясна насоченост, това е проблем от нашия регион – инвестициите, които се случват през последните няколко години, изискват специализирана и висококвалифицирана работна ръка. Въпросът ми е: има ли някакви средства, методи, какъв е подходът на Министерството при разработването на политиките по заетост, както и каква е ролята на Агенцията по заетостта в точно този отрязък – високоспециализирана квалифицирана работна ръка? Предприемат ли се някакви мерки? Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Сираков.
Уважаеми господин Министър, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР БИСЕР ПЕТКОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Сираков, да, наред с дългосрочната визия, която разработваме за пазара на труда чрез този документ – Стратегия по заетостта, със съдействието, разбира се, и на Агенцията по заетостта като обществен посредник на пазара на труда и като прилагаща политиките в областта на заетостта, правим съответните проучвания на текущото търсене или краткосрочното търсене на работна сила.
Тук ще спомена нещо, което се прави от миналата година, съгласно Закона за насърчаване на заетостта, Агенцията по заетостта два пъти годишно провежда проучване сред работодателите на търсенето на работна ръка. В момента е в ход четвъртото проучване. То се осъществява съответно от Бюрата по труда със съдействието на комисиите о заетостта към Областните съвети за развитие. И е един добър инструмент, който дава информация за това какви са очакванията, какво е търсенето на работодателите за следващите 12 месеца, така че да се настроят съответно политиките, мерките спрямо това, което пазарът на труда и работодателите като търсещи работна сила очакват и имат като потребност.
Агенцията по заетостта публикува резултатите от тези проучвания. Това, което мога да спомена на база на третото проучване, което е завършено и резултатите от което бяха оповестени, е, че както и Вие във въпроса споменахте, най-големият проблем на работодателите, който проличава от тези проучвания е съответно недостигът на специализирани кадри с висше и средно образование, и с по-висока степен на образование, като машинни оператори и така нататък. За този недостиг те сигнализират. Също така търсене на работници с по-висока квалификация като учители, медицински сестри, машинни инженери и така нататък е проблем. Има заявено увеличаващо се търсене, което надвишава предлагането. Това е един ориентир за Агенцията по заетостта в каква посока да провежда обучение за преквалификация, като усилията ни вече са насочени към придобиване на трета степен на квалификация, тоест част или нова професия. Както знаете към Министерството на труда и социалната политика има и държавно предприятие Българо-германски център за професионално обучение, което също изпълнява задачи в тази посока.
Това, което правим, е тези проучвания, които Агенцията по заетостта два пъти годишно провежда, краткосрочни, те са близкия хоризонт – какво в следващите 12 месеца очакват работодателите, от какво имат нужда като потребности. А средносрочните и дългосрочните прогнози, разработва Министерството по утвърден алгоритъм, за да можем да бъдем адекватни в действията си в различните времеви хоризонти.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Уважаеми господин Сираков, желаете ли реплика?
НИКОЛАЙ СИРАКОВ: Не. Благодаря за отговора.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И аз благодаря.
Колеги от „БСП за България“?
Господин Недялков, заповядайте за втори кръг въпроси.
МИЛКО НЕДЯЛКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Ще се опитам да бъда много кратък: какви са вижданията на Министерството за основните маркери на пенсионната система през 2020? Така или иначе 2019 г. почти изтече. Имам предвид минимална пенсия – ще бъде ли тя около очакваното 232-233 лв.? Какъв ще бъде максималният размер на пенсиите? Какви са прогнозите според Министерството, мисля съгласувани с НОИ, за средния размер? Каква се очаква да бъде актуализацията и откога ще бъде тя? А също така: имате ли виждане за това как ще се преодолее това състояние, където според данните на статистиката, аз мисля, че те са малко занижени, над милион и половина българи са под прага на бедността, който сега е от 351 лв. и 11 ст.? Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Недялков.
Вашите въпроси са свързани с Проектобюджета на държавното обществено осигуряване за следващата година.
Уважаеми господин Министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР БИСЕР ПЕТКОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Недялков, Проекта на закона за бюджета на държавното обществено осигуряване се разработва от Националния осигурителен институт и се внася от управителя в Надзорен съвет. Тази процедура в момента е в ход, така че на този етап заложеното в Проекта на бюджета на държавното обществено осигуряване не е съгласувано с Министерството на труда и социалната политика. Но това, което мога да кажа в отговор на Вашите въпроси, е, че съгласно действащото законодателство от 1 юли следващата година се възстановява чистото действие на чл. 100 и на така нареченото Швейцарско правило, тоест актуализацията на пенсиите от 1 юли ще бъде извършена с процент, който все още не мога категорично да кажа колко е, защото той зависи от последните макроикономически прогнози, от ръста на средния осигурителен доход и на инфлацията€ Но това, което мога да кажа, е, че на база на данните, които имаме текущо за ръста на средния осигурителен доход, който е сравнително висок, днес НОИ обяви 945 лв., ако не се лъжа в числото, средноосигурителен доход за последните 12 месеца, се очаква индексацията на пенсиите, както казваме, или осъвременяването от 1 юли да бъде с процент по-висок от 6%, тоест по-висок от заложените в тригодишната прогноза 5,3%.
Това е, което мога да кажа по отношение, както Вие казахте, на маркерите на Бюджета на държавното обществено осигуряване за следващата 2020 г.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Уважаеми господин Недялков – право на реплика.
МИЛКО НЕДЯЛКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Министър, аз разбирам, че все още бюджетът се разработва от Управителния съвет на НОИ и ще бъде внесен в Надзорния съвет за одобрение, а после и Вие от министерството ще дадете становище, след това ще влезе и в Министерския съвет, оттам в Народното събрание, но аз мисля, че това, което Вие предвиждате за тази индексация, все пак дава определено един от маркерите, който е за индексацията в средата на годината и дава горе-долу прогнозата ми, че минималната пенсия ще бъде някъде около 233 лв.
Все пак аз мисля, че е време да се пристъпи към реализация на коалиционното споразумение, по което работи правителството, и да бъде достигната една по-висока стойност поне на минималната пенсия в България. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Недялков.
Уважаеми господин Министър, желаете ли дуплика? – Не.
Благодаря Ви за участието в днешния блицконтрол.

Преминаваме към втора точка от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЕЛЕКТРОННОТО УПРАВЛЕНИЕ.
Гости по тази точка са господин Велик Занчев – заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, и госпожа Златина Николова – началник-отдел в дирекция „Информационни технологии“.
Заповядайте, господин Занчев, да представите Законопроекта на Министерския съвет.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВЕЛИК ЗАНЧЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, накратко ще представя промените в Закона за електронното управление.
На Вашето внимание е представен Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за електронното управление.
На първо място, Законопроектът има за задача да въведе в националното законодателство изискванията на Директива 2016/2102 на Европейския парламент и на Съвета за достъпността на уебсайтовете и мобилните приложения на организациите от обществения сектор.
Цифровата достъпност на уебсайтовете и мобилните приложения за потребителите, или по-специално за хората с увреждания, е условие за интеграцията и социалното включване на тези лица и е сред основните принципи на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания. В резултат на промените обхванатите от Закона за електронното управление субекти ще са задължени да продължат достъпността на уебсайтовете и приложенията, които да отговарят на техническите стандарти в тази област, определени съгласно Директивата.
По този начин се цели достъпност на сайтовете на административните органи на централното и местното управление, както и сайтовете при приложението на лицата за осъществяване на публични функции, сред които доставчиците на обществени услуги, тъй като именно публикуване на тези сайтове и приложението е от съществено значение за ежедневието на хората и съответно на този достъп до електронните услуги.
С цел създаване на ефективен механизъм, при който да се прилага Директивата, в който е регламентиран и редът за разглеждане на споровете и оплакванията за нарушаване на изискванията за достъпност, първо ниво, е определено пред самото задължено лице на определено от него публично оповестена процедура, като на втория етап е предвидено правомощия на председателя на Държавна агенция „Електронно управление“ да разглежда жалби по въпроса, ако титулярът на интернет страницата не отговори на сигнала в срок, не признае основателността на оплакването или не предприеме съответни мерки за отстраняване на нарушението на достъпността. При разглеждането на жалбата, председателят на Държавна агенция „Електронно управление“ може да даде задължителни указания, ако установи нарушение на изискванията за достъпност на съдържанието.
Законопроектът предвижда министърът на труда и социалната политика да представи обвързващо становище по въпроси, които нямат технически характер и са свързани със специфичността на нуждите на хората с увреждания.
В краткост това са промените.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Заместник-министър.
Нашата комисия е ангажирана в част от текстовете на предложения законопроект като компетенции. Разбирам, че днес или утре ще бъде разгледан във водещата комисия този законопроект, за да може в петък да влезе в залата на първо четене.
Заповядайте, колеги. Имате думата за въпроси, изказвания, мнения, съображения по предложения проект.
Заповядайте, господин Христов.
МИХАИЛ ХРИСТОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, миналата година бяхме направили точно такова предложение с колегите от БСП – в бюджета да се отделят средства за един вид електронно правителство за хората с увреждания, така че аз приветствам идеята и се надявам да има и капацитета това нещо да се изпълни, защото много хора с увреждания са се обръщали към мен точно с този въпрос – защо молбите и декларациите, с които боравят, ги няма в онлайн вариант. Доколкото разбирам това ще се случи. Така ли е? Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Христов?
Други въпроси, колеги?
Заповядайте, уважаема госпожо Ангелова.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Благодаря, господин Председател.
Ще бъда съвсем кратка. Ние от парламентарната група на ГЕРБ ще подкрепим Законопроекта в частта, която касае Комисията по труда, социалната и демографската политика.
Предлаганите изменения, както казахте и Вие, имат за цел да улеснят достъпа на потребителите и по-специално на хората с увреждания към мобилните приложения и уебсайтове. Цифровата достъпност е един от основните принципи в Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания и тя е важен вариант за тяхната интеграция и социално включване, така че ние подкрепяме този законопроект и ще гласуваме за. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Ангелова.
Други въпроси, колеги? Коментари, изказвания? Не виждам.
Заповядайте, господин Заместник-министър, да отговорите и да коментирате зададените въпроси.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВЕЛИК ЗАНЧЕВ: Въпросът беше един. Да, това е целта на промяната в Закона – по-бързият достъп на хората с увреждания до уебсайтовете и мобилните приложения, така че те да имат пълната свобода да се запознават с информацията, която предлагат обществените организации, така че те да са актуални и да могат да водят нормален живот, заедно с останалите хора без увреждания.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Други въпроси, колеги, изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за електронното управление с вносител Министерският съвет.
Който е съгласен да бъде подкрепен предложеният законопроект, моля да гласува.
За – 18, против и въздържали се – няма.
Консенсус.
Благодаря Ви, колеги от Министерството на транспорта. Желая Ви успех.

Колеги, преминаваме към трета точка от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ВИСШЕТО ОБРАЗОВАНИЕ.
Гости по тази точка са: господин Красимир Вълчев – министър на образованието и науката, Галина Дреновска – директор на дирекция „Висше образование“ в Министерството, и Пламен Славов – експерт в дирекция „Правна“ на Министерството на образованието и науката.
Господин Министър, заповядайте да представите Законопроекта с акцент върху въпросите, които касаят компетенциите на Комисията по труда, социалната и демографската политика. Разбира се, в основни линии и философията на предложения законопроект.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, това не е изцяло нов законопроект, ние предлагаме промени в няколко ключови подсистеми на системата на висшето образование.
Ще се опитам да поставя промените, въобще развитието на системата на висшето образование в контекста на компетентностите на Вашата комисия. Може би ще започна малко по-назад. В последните десетилетия приемът в системата на висшето образование се либерализира изцяло. Създадоха се 14 частни висши училища. Либерализацията на приема доведе до увеличаване на включване в системата на висшето образоване от 30 на близо 80% от завършващите. 8-9% от завършващите ученици отиват да учат в чужбина. Добрата новина е, че в последните години това намалява. Тази година сме издали 3500 удостоверения, в предишни години бяха 6-7 хиляди удостоверенията за кандидатстване в чужбина.
Масовизацията на висшето образование е тенденция във всички страни, но тя не трябва да достига крайност. При нас достигна. Доведе до няколко проблема – репутационен проблем в системата на висшето образование, проблем с това, че избуя нерационалното търсене предимно в социалните, стопанските и правните науки, от друга страна пък имаме недостиг в педагогическите, инженерните професионални направления, тоест ние имаме и структурен проблем, казано с други думи. От няколко години обаче това се променя. Предишните промени в Закона за висшето образование дадоха възможност на Министерството и на Министерския съвет да правим политика за преструктуриране и ограничаване на приема, и за обвързване на финансирането с комплексна оценка за качество и съответствие с потребностите на пазара на труда. Ние имаме много добри показатели в рейтинговата система, която използваме като информационна база, показатели за учебен процес, за научна дейност и за реализация, въз основа на които диференцираме финансирането.
Отделно правим диференциация между професионални направления. Намалихме приема в социалните, стопанските и правните науки – над 50%. 60% в професионално направление икономика, държавно финансиране, прием в държавните висши училища. 70% в професионално направление администрация, това ще продължи. От 48 на 37% намалихме приема след завършването на гимназиално образование – държавно финансиране прием, целта ни е до две години дори да го намалим още – до 30 хиляди.
Това е малко отклонение от закона, с което се опитвам да поставя на тази плоскост нещата.
Провеждаме политика за профил на оптимизация на висшите училища. Всъщност системата ни не избуя толкова откъм брой висши училища, въпреки че се създадоха частни висши училища, избуя профилно. Висшите училища откриха допълнителни професионални направления. Обикновено неприсъщи, несвързани с основния им профил, а нашата система, като изключим 4-5 широкопрофилни висши училища, е предимно от специализирани висши училища, създадени в определена област. Примерно Аграрния университет в областта на растениевъдството, растителна защита, животновъдството, но той обучаваше и по туризъм и икономика, сега вече нулирахме там приема. На Тракийския университет знаете какъв му беше профилът, но няма как и Стара Загора, и Русе, и Бургас да нямат университети. Всички те станаха широкопрофилни.
Провеждаме политика за профилна оптимизация благодарение на това, но това не е достатъчно. Видяхме, че системата страда общо взето от достатъчно енергия за развитие. Тази енергия за развитие е резултат от крайно затворения модел на академично самоуправление, регламентиран още в началото на 90-те години като реакция на страха, който страх тогава не е бил необоснован, че трябва да защитим висшите училища и БАН от държавата, която може да се върне към тоталитарното си начало. И е регламентиран един такъв краен модел, обаче той в дългосрочен период води до самодостатъчност, до затваряне, до липса на енергия за развитие. Това се опитваме да направим – да накараме чрез ректорите да се провеждат определени политики.
На нас много ни се иска нашите висши училища да са по-свързани в европейски университетски мрежи, по-свързани в научни инфраструктури и проекти, по-свързани с бизнеса, по-свързани помежду си. Това ще бъде една от политиките, които ще стимулираме. Много ни се иска да инвестират повече в млади преподаватели, защото утре ще бъдат силни там, където днес инвестират в млади преподаватели и развият школи. Да, ама голяма част от тях работят с преподаватели под наем – един преподавател работи на няколко трудови договора и се брои за акредитацията на няколко висши училища. Това е едно от предложенията, което правим в този законопроект – да се ограничи.
Предлагаме да се сключат договори за управление с ректорите, но не и да избираме ректорите, а само като механизъм да ги накараме да правят определени политики.
Също така предлагаме да имаме и нормативно основание да финансираме национални програми в системата на висшето образование, точно такъв механизъм – да ги насърчим да развиват определени политики.
Имаме проблем с акредитацията – това е другата подсистема, която засягаме. Законът няма да ги реши сам по себе си, необходими са много промени в методологията на Националната агенция за оценяване и акредитация. Какъв е проблемът? По десетстепенна скала средната оценка е 9,2-9,3 и инфилира постоянно. Преди скалата беше петстепенна, но средната оценка беше 82% от максимума, след това преди 5-6 години стана 88% от максимума, сега вече клони към максимума. Много хамалогия малко резултат, малко отлика ни дава акредитационната оценка. Всички са си направили стратегии и документи, но нямат реално работещи вътрешни системи.
Всички тези проблеми се опитваме малко или много да ги адресираме. Една част от предложенията не адресират пряко тези проблеми, а косвено, както ви казах, примерно, нормативното основание за национални програми. Имаме професионални направления, в които имаме драматичен недостиг на специалисти. Такова е професионално направление „Педагогика на обучението“, по „Енергетика“ – също. Там ще предложим, ако се одобри Законопроектът, да можем да финансираме изцяло обучението, в това число и таксите. Това е едно от предложенията.
Другото е да може да се финансира изцяло обучението с допълнителни стипендии за тези студенти, които сключат договори с предприятия. Това пак ще бъде само по някои професионални направления. Вие знаете, че ние имаме най-голям проблем с медицинските и инженерните специалисти. Те са и най-конвертируеми, образно да го кажем. Ние търсим механизъм, без да нарушаваме законодателството на Европейския съюз, да ги задържим, като механизмът за това ще бъде ако имат сключени договори с предприятия от определен списък, който предварително ще бъде утвърден.
Със сигурност изпускам нещо, но се опитах накратко да ви представя Законопроекта. Може би с въпросите.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Да представя и колегите, които са в екипа на господин Министъра: госпожа Галина Дреновска – директор на дирекция „Висше образование“ към Министерството на образованието и науката, и Пламен Славов – експерт в дирекция „Правна“ на Министерството.
Аз, колеги, ще се възползвам от правото си да задам първи въпрос и да направя кратък коментар на предложения законопроект.
Започвам с това, че философията на този законопроект е разположена в своеобразно – аз го наричам – минно поле неслучайно, защото са изключително сложни взаимоотношенията, от една страна, между правомощията на министъра на образованието и науката като орган по провеждане на държавната политика в системата на висшето образование. От друга страна, академичната автономия на висшите учебни заведения. От трета страна, структурните дисбаланси, които са натрупани през годините, за които Вие говорите, защото в един момент остава впечатлението, че се финансират структури повече, отколкото дейност. Защото структурите разкриват дейности, които не са конвертируеми, както Вие казахте, на пазара на труда.
Аз обаче ще задам няколко допълнителни въпроса.
На първо място, тези договори за управление, за които Вие говорите. Това е изключително сложна материя. Нашата парламентарна група ще подкрепим този законопроект с надеждата част от предложените текстове да бъдат още веднъж огледани. Аз знам, че по Устройствения правилник на Министерския съвет има законодателна процедура и тези текстове са минали през всички министерства, минали са и на обществено обсъждане. Така или иначе прави впечатление, че Вие говорите за договори за управление с ректорите. Договорите за управление са инструмент от търговското право, атрибут на търговското право и от тази гледна точка договор за управление се сключва с борда на директорите, а Вие предлагате да се сключи с ректора. Това, първо.
Второ, аз разбирам логиката защо предлагате – защото така или иначе в рамките на академичната общност Вие трябва да реализирате държавната политика, или да имате инструменти, с които поне да наблюдавате и да контролирате държавната политика, но в Кодекса на труда има текст, който казва, че след избор следва трудово правоотношение. Трудов договор, който се дължи на избор. Такива са и народните представители. Ние имаме трудови договори. Когато има избор за една длъжност, задължително се сключва трудов договор. Това е въпросът, който трябва да намери своето обяснение, разяснение. Вероятно Вие имате някакви отговори на тези въпроси. Ще бъде любопитно да ги чуем.
Следващият въпрос, който искам да формулирам – тези два месеца за легализиране на дипломите на тези, които са завършили в рамките на Европейския съюз. Не смятате ли, че двата месеца за хора, които са завършили престижни висши учебни заведения в рамките на Европейския съюз са крайно продължително време, много време. Тези неща трябва да се случват онлайн. Трябва да има възможност, аз се надявам, че има такава възможност, като завършат различните степени на висше образование в европейските държави, онлайн си подават документите и да има възможност за няколко дни, а не за тези два месеца. Не знам кое налага два месеца срок. Вероятно за някои, които са завършили в трети държави – разбирам там да направите съответните проверки и така нататък. Но в рамките на Европейския съюз, където има регламенти, които са валидни за държавите – членки на Европейския съюз, смятам, че този двумесечен период е дълъг. Искам да чуя Вашите аргументи защо са два месеца, а не са три, не е един и не са десет дни.
И последният въпрос, който се опитвам да задам, са тези правила, не знам как се наричат, по които Вие ще определяте възнагражденията на ректорите. С какъв акт ще влязат в действие тези правила, защото ректорите ще могат да ги обжалват. Ако няма такъв акт, няма как да има отношение. Унифицирането, ако има, примерно, таван, защото това не е казано – унифицирането на възнагражденията на ректорите… Виждам, че има текстове, които дават възможности за гъвкаво възнаграждение в зависимост от специфичните характеристики на отделните професионални направления, например стоматология, медицина, да не изброявам всички специалности, които са изброени тук. Въпросът е, че тези правила трябва да бъдат одобрени на някакво ниво – дали с акт на министъра, дали с акт на Министерския съвет, за да може в крайна сметка да има възможност за обжалване на тези актове, тъй като това ще бъдат индивидуални административни актове, които съгласно Административнопроцесуалния кодекс, трябва да подлежат на обжалване.
Това бяха моите кратки въпроси.
Как ще процедираме, колеги – да отговорим веднага на въпросите? Добре.
Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Благодаря, господин Адемов.
Да, ние наистина трябва да търсим баланса с академичната автономия – това, от което започнахте. От друга страна, тя не е абсолютна. Никак не е абсолютна. Дори, ако видите, ние имаме най-крайни модели на академична автономия част от бившите социалистически страни. Все пак висшите училища не са анклави или екстериториални единици, те трябва да служат и на обществените цели, без да се бъркаме в учебните планове, в методите на преподаване. Ние това не го правим като ги управляваме, а като ги насърчаваме с един или с друг инструмент да развиват определени политики. Но и регионите разчитат на тях, и те трябва да са в центъра на иновациите, както казват иновационните екосистеми, да подпомагат развитието на индустриите. И за всичко това не е необходимо ние да ги насърчаваме. Аз си мисля, че в най-голяма степен българските висши училища ще имат своеобразен стандарт за качество и за развитие, и бих казал принуда да се развиват, ако се включат в европейски университетски мрежи. Това със сигурност ще ни бъде една от политиките – максимално да ги насърчим да се включват в европейски университетски мрежи, защото тези мрежи ще имат общ стандарт, който ще трябва да се поддържа.
Договорът за управление не е типичният договор за управление. Наистина малко като иновативен инструмент е въведен в закона. От юридическа гледна точка няма проблем. Той по-скоро се опитва чрез ректора да възложи определени политики на висшето училище. Вие знаете, че ректорът в момента е отговорен единствено и само към академичната общност, която го избира. Той трябва да държи отговорни академичната общност, пък те трябва да държат него отговорен. Какво се получава често? Сумата на два противоположни вектора знаете колко е – нула! Неутрализират се линиите на отговорност и никой никого не държи отговорен. Но това е едното.
Другото е, че все пак има и някакви по-общи политики. Ние като институция трябва да гледаме гората, а пък те си гледат дървото. Гледайки дървото наоткриха всякакви специалности и всякакви професионални направления.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Нали затова си има последваща акредитация, където трябва да се оцени. Извинявайте, че се намесвам.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Акредитацията е предварителна оценка за адекватността на системите. Тя пак проверява. Акредитацията проверява дали са спазени препоръките от това, но не и резултатите. Акредитацията сама по себе си е предварителна оценка. Предварително давам доверие – това е до голяма степен в основата на думата акредитация. И тя е оценка на системите, а не на резултатите, ако погледнем чисто формално. Системи имат всички. Разписани правила, както Ви казах, имат всички. Ректорът се явява с мандатна програма и той е отговорен само за тясно вътрешноуниверситетските цели. Да, ама трябва понякога да ги насърчим да отговарят и за по-големите цели и обществените цели, общественото развитие. Това ще бъде механизмът.
Това, което ще възлагаме с договорите, ще става в режим на публичност и прозрачност. Няколко, аз си ги представям шест-седем задачи и цели се възлагат на висшето училище. Една част от тях общи, друга – специфични. Те ще бъдат изработени, разбира се, заедно с тях. Опитах се по-рано да Ви изброя кои са тези, които най-вероятно ще включва този списък, но целта е да бъдем партньори в развитието. Другият негативен ефект, който имаме сега, те казват: ние сме независими. Ние казваме: вие, като сте независими, оправяйте се. Те имат една държава, ние имаме едни висши училища. Трябва да сме партньори, за да постигнем заедно целите. Това се опитваме да направим с този механизъм.
Ректорите ще продължат да бъдат на трудов договор във висшето училище. Те така или иначе най-малкото са преподаватели и трябва да им се запази трудовият договор във висшето училище. Договорът за управление е допълнително, възнаграждението, за което говорите, е само допълнително възнаграждение. Нямаме никакъв друг инструмент да ги стимулираме да постигнат тези цели. Единственият инструмент ще бъде този. Не можем да възлагаме на колективен орган, защото знаете, че там не можем да разчитаме напълно на колективната отговорност. И правим това възлагане чрез ректора.
Така или иначе моделът малко или много е центриране на персоналната отговорност на ректора. Да, той е силно контролиран, силно зависим от колективните органи на управление, но ние търсим малко или много и персоналната отговорност на ректора. Ректорът може да инициира, да провокира политики. Разбира се, вътре академичната общност може да не ги подкрепи. Той трябва да намери баланса между интересите, както се казва, на вътрешните и външните stakeholder-и.
Другото, което правим, е представителите в Съвета на настоятелите, които представляват, образно казано, тези външни заинтересовани страни, да участват в Академичния съвет, да се чуват едните и другите, а не да се говори в различни формати, без право на глас, със съвещателен глас. Много е важно да се чуват, защото едните едно говорят, другите друго и те не са свързани много често.
Това за двата месеца имаше аргументи. Вие знаете, че минава през комисия. Какъв е смисълът на комисията? Тя забавя, комисията забавя. Онлайн не може, защото все пак това е документ със стикери, печати, подписи, но наистина може да се провери, ако не е комисията, много по-кратко. Това е заради признаване съответствието при регулираните професии и така нататък. И пак казвам – до два месеца. Иначе работим за електронизация.
Миналата година бяха направени много промени в тази връзка, които облекчават. Ще има онлайн кандидатстване, електронен апостил също предвиждаме – това, което ми напомнят колегите. Ние неизбежно вървим към електронизация – малко по-бавно и по-бързо в някои случаи.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Преди малко в Комисията разглеждахме Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронното управление.
Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Колеги, заповядайте за изказвания, мнения, въпроси.
Член 328 от Кодекса на труда, ал. 1, т. 10 няма да я коментираме. Ако искате, колеги, заповядайте да коментирате тази точка, или нещо друго.
Госпожо Клисурска, заповядайте.
НАДЯ КЛИСУРСКА: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Министър, с риск да не говоря достатъчно професионално и по отношение на въпроса, който ще задам, надявам се да ме извините за това, нямам такава специализация.
Когато се коментираха промените в Закона за висшето образование и когато беше направено публичното обсъждане, една част от критиците на тези предложения, които в момента разглеждаме, бяха свързани с това, че така наречената внедрена рейтингова система, която беше един предварителен… Тези промени бяха направени не сега, а се направиха по-рано. В тази рейтингова система впоследствие бяха въведени редица защитени специалности и редица други възможности, определените висши учебни заведения да не попадат в тази система на публично финансиране.
Във фокуса на системата на висшето образование всички говорим, че един от основните проблеми е свързан с крайния продукт, всъщност с качеството на висшето образование. И това, че в определени защитени специалности, за които Вие говорите, че са необходими и че в крайна сметка трябва да бъдат защитени и по някакъв начин фокусът да бъде насочен върху тях, аз в този законопроект не виждам къде наблягате на качеството. Това, че те са защитени, не означава в крайна сметка, че специалистите, които излизат от тези защитени специалности, притежават необходимото качество, за да дават необходимите резултати.
В тази връзка не смятате ли, че тази рейтингова система по-скоро трябва да бъде затегната и по някакъв начин да не дава такава защита, защото фокусът трябва да бъде основан по-скоро към крайния резултат, а не върху това кои са необходимите специалности, които в крайна сметка трябва да отговорят на потребностите на бизнеса, защото качеството трябва да е в основата на това, което ние целим?
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, уважаема госпожо Клисурска.
Господин Министър, заповядайте.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Мисля, че разбрах въпроса.
Студентите в защитените специалности са малко. Много са приоритетните професионални направления. Защитените специалности са тези, които, ако бъдат закрити, се закрива последното място, в което се обучава по тази специалност, а тя е необходима. И те са предимно Софийския университет в професионално направление филология, където нямаме проблем с качеството. Това са кореистика, арабистика и така нататък – специалности, които нямат обща основа с друго. Не може да си учил кореистика и да си арабист, докато в едно професионално направление може, примерно, да си учил счетоводство и да си финансист, или обратното – да си учил финанси и да си счетоводител.
Защо са ни необходими приоритетните професионални направления? Защото това са тези професионални направления, които имаме разрив между бъдещото търсене на пазара на труда и днешното търсене на образование. От много повече специалисти имаме нужда в бъдеще, но днес нямаме достатъчно студенти. Ние се опитваме да насърчим приема там, но не го правим, изключвайки критерия качество. Той е по една матрица. Можете да видите – имаме две постановления. Едното е № 328 от 2015 г., с което преструктурираме финансирането. Другото е № 64 от 2016 г. Там е една матрица – зависи както от това дали е приоритетно професионално направление, така зависи и от показателите за учебна дейност, показателите за научна дейност, показателите за реализация. Проблемът е какво е качество и как го оценяваме.
Въпреки че имаме една от международно призната като една от добрите или дори най-добрите рейтингови системи, пак не можем да кажем, че тя ни дава абсолютна атестация за качество. То няма и единна концепция. Има поне три концепции за това какво е качество във висшето образование. Едната концепция е академичната, академичните лица казват: това, което ние можем сами да си оценим, става чрез акредитацията и чрез науката. Другата е потребителската – ако са доволни студентите. И третата е пазарната – ако са се реализирали. Ние в нашата оценка вземаме рейтинговата система само като информационна база. Рейтинговата система включва тези три неща, но тя е по-скоро за това да ориентира кандидатстудентите. А в нашата оценка вземаме само акредитацията, научната дейност и реализацията. Може би най-голямото предимство на нашата рейтингова система, е, че имаме пълна, точна, проверима информация за реализацията, за среден осигурителен доход, приложение на реализация по специалността, на позиция, която изисква висше образование и така нататък.
Въз основа на това диференциране приоритетните професионални направления при равни други условия получават по-високо финансиране, но тези, които са с по-ниска оценка, получават по-ниско финансиране и обратното с приема. Но така или иначе, ако погледнете професионално направление педагогика или педагогика на обучението по…, почти всички висши училища имат добра оценка. Не е така, примерно, по икономика или по политология. Там правим силно диференциране. Не е така и по инженерните науки.
По тридесет професионални направления в различни висши училища нулирахме приема през последните две години.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, уважаеми господин Министър.
Колеги, други въпроси, мнения, изказвания, съображения?
Господин Ерол Мехмед.
ЕРОЛ МЕХМЕД: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Министър, няма да скрия, че имам достатъчно въпроси, но тъй като тази комисия не е водещата, а ние този законопроект ще го гледаме достатъчно детайлно и обстойно в Комисията по образованието и науката, затова ще си позволя един кратък въпрос, или може би два взаимно свързани.
Аз разбирам, че когато изкривяването в системата на висшето образование е достатъчно видимо, в един момент държавата трябва да намери добър регламент, да измисли механизъм, ако ще даже да осигури и дисциплина в сферата. В този смисъл тези широки правомощия, които са всъщност промените в Законопроекта, са разбираеми и ние ще ги подкрепим. Но това не значи, че ние сме направили достатъчно добър анализ, първо, за нас самите си. Съгласете се, че има вече взето отношение, има реакция, има и съображения. И единственият момент не е само този договор за управление, който ще се сключва с ректора на висшето учебно заведение по време на неговия мандат.
Въпросите ми са следните: тъй като този законопроект е внесен от Министерския съвет, това предполага един добър анализ. Направен ли е този добър анализ за въздействието върху системата? И свързаният въпрос: имате ли предварително становище, разговори и дискусия със Съвета на ректорите? Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И аз Ви благодаря, уважаеми господин Мехмед.
Уважаеми господин Министър, имате думата за отговор на поставените въпроси.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Благодаря, господин Мехмед.
Да, ние през цялото време го разработваме с участието на Съвета на ректорите. Дълго време го обсъждахме и разработвахме. Десет ректора участваха кажи-речи постоянно, излъчени от Съвета на ректорите. Други участваха епизодично.
Никога не може да се направи пълен анализ. Имаме одобрена оценка на въздействието. Ние считаме, че тези промени са задължителни и са необходими, но недостатъчни. Вероятно са необходими още промени в системата. Все пак отчитаме това, че тя е и самостоятелна система, че тя трябва да се развива, благодарение на енергията на самите висши училища. Ние можем само да ги насочим, можем да ги насърчим. При тях трябва да бъде енергията за иновации, те трябва да бъдат активни, за да бъдат по-свързани.
Пак Ви казвам: аз мисля, че ние в по-малка степен можем да ги накараме да се развиват, отколкото другите висши училища, които биха се включили в една европейска университетска мрежа. Ако се включат в европейски университетски мрежи, ще задържат повече студенти в България, ще се получава обща европейска диплома и ще се поддържа общ стандарт за качество. Ще бъдат видими на картата на европейското висше образование и това ни е един от основните приоритети. По същия начин и участието в научни проекти. Вие знаете, че 2/3 от българските висши училища имат минимална, някои и нулева наука, а висше училище предполага да има и наука, тоест те са като гимназии от по-висока степен.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, уважаеми господин Министър.
Колеги, други въпроси, изказвания, мнения, съображения? Не виждам.
Прекратявам дискусията.
Подлагам на гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за висшето образование с вносител Министерският съвет.
Който е съгласен да бъде подкрепен, моля да гласува.
За – 12, против – няма, въздържали се – 6.
Приема се предложеният законопроект.
Благодаря Ви, колеги от Министерството на образованието и на Вас, господин Министър.
Закривам днешното заседание.

(Закрито в 15,55 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Хасан Адемов



Стенограф:
Н. Иванова