П Р О Т О К О Л
№ 21

от проведено редовно заседание на Комисията по труда, социалната и демографската политика на 18 септември 2019 г.

---

ДНЕВЕН РЕД:
1. Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социалното осигуряване, № 954-01-55, внесен от Дора Стоянова Христова и група народни представители на 26 юли 2019 г.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за семейни помощи за деца, № 954-01-56, внесен от Кръстина Николова Таскова и група народни представители на 26 юли 2019 г.
3. Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 954-01057, внесен от Кръстина Николова Таскова и група народни представители на 26 юли 2019 г.
Списък на присъствалите народни представители, членове на Комисията по труда, социалната и демографска политика и гостите, се прилага към протокола.
Заседанието се ръководи от председателя на Комисията по труда, социалната и демографска политика господин Хасан Адемов.

* * *

ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Колеги, предлагам да открием редовното заседание на Комисията по труда, социалната и демографска политика.
Дневният ред за днешното заседание:
1. Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социалното осигуряване, № 954-01-55, внесен от Дора Стоянова Христова и група народни представители на 26 юли 2019 г.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за семейни помощи за деца, № 954-01-56, внесен от Кръстина Николова Таскова и група народни представители на 26 юли 2019 г.
3. Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 954-01057, внесен от Кръстина Николова Таскова и група народни представители на 26 юли 2019 г.
Който е съгласен да бъде подкрепен така предложения дневен ред, моля да гласува.
За – 17, против и въздържали се – няма.

По точка първа:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОДЕКСА ЗА СОЦИАЛНОТО ОСИГУРЯВАНЕ, № 954-01-55, ВНЕСЕН ОТ ДОРА СТОЯНОВА ХРИСТОВА И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА 26 ЮЛИ 2019 Г.
Госпожо Христова, заповядайте да представите Законопроекта.
ДОРА ХРИСТОВА: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, чрез нашето законодателно предложение се отменя задължението на работодателите да изплащат обезщетение за временна нетрудоспособност за първите 3 работни дни. Искам да обърна внимание, че тази промяна в никакъв случай няма да бъде във вреда на работниците. По този начин ще подкрепим и бизнеса, тъй като за тях това представлява финансова и административна тежест.
Искам малко да се спра на историята на текстовете, които сега променяме. През 2010 г. на Националния съвет за тристранно сътрудничество е решено като антикризисна мярка държавата да прехвърли към работодателите задължението за изплащане на първите три дни от временната нетрудоспособност. Много от Вас са участвали в заседанията на Социалната комисия, когато са били приети тези текстове.
Четох протоколите, много от Вас са били против приемането на тези текстове, но все пак държавата е уверила бизнеса, че това е временна антикризисна мярка, която ще бъде в действие до края на 2010 г. След това срокът е удължен до края на 2011 г., а от 1 януари 2013 г. с промяната на чл. 40, ал. 5 от Кодекса за социалното осигуряване тази временна мярка вече е с 10-годишна давност.
През всичките тези години работодателите са изисквали държавата да спазва споразумението и да върне старото положение – първият ден да бъде за сметка на осигурителите – 100% от дневното възнаграждение, от втория ден НОИ поема обезщетението за временна нетрудоспособност в размер на 80%.
След приемането на действащите сега текстове, от една страна, са ощетени коректните работодатели, които внасят всеки месец осигуровките на своите служители и работници, и в същото време са принудени да изплащат и първите болнични, от друга страна, са ощетени работниците и служителите, тъй като, знаете, че процентите бяха намалени на 70%.
Както казах, тази временна мярка беше въведена, от една страна, държавата да бъде подпомогната, тъй като фонд Държавно обществено осигуряване тогава беше с голям дефицит, от друга страна, да играе ролята на дисциплинираща мярка, тъй като през 2009 г. са зачестили случаите, когато работодатели и работници умишлено са вземали болнични, за да могат по този начин да си намалят фонд „Работна заплата“ или предприятия със сезонен характер.
Данните показват, че тази мярка вече не върши своята роля. От няколко години насам болничните драстично се увеличават. През 2018 г. са изплатени 734 млн. лв. обезщетения за временна нетрудоспособност, от които 177 млн. лв. от работодателите. През тази година лично премиерът Борисов алармира за тревожното нарастване на болничните листове, като заплаши с арести и лекарското съсловие, което издава неправомерно такива.
На всички е ясно, че работодателите нямат лостове и възможност да осъществяват контрол върху медицинските експертизи. Ние смятаме, че прехвърляйки това задължение към фонд „Държавно обществено осигуряване“, в лицето на държавата виждаме възможност за по-голям контрол, тъй като тя притежава повече лостове, които може да използва.
Само искам да кажа, че през 2019 г. броят на болничните листове, които прогнозно се очаква да бъдат издадени, са 3 милиона и 500 хиляди, което е драстично увеличение. Към шестмесечието са издадени около милион и седемстотин хиляди болнични листове, които се приравняват приблизително на всички, издадени през 2007 г., когато са били милион и деветстотин.
На всички е ясно, че това не води до намаляване броя на болничните листове, напротив, те се увеличават, което означава, че тази мярка не върши работа, а излишно натоварва работодателите, и трябва да се търсят други начини и механизми за осъществяване на контрол. Тъй като службите по трудова медицина, тяхната роля е да правят анализ на здравословното състояние на работниците и служителите и те най-добре са запознати с техните здравословни проблеми може би те могат да правят някакво филтриране на издаваните болнични листове. Така действащото законодателство в никакъв случай не помага за контрола, напротив, те непрекъснато се увеличават. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Христова.
Колеги, имате думата за въпроси, коментари, изказвания.
Заповядайте, госпожо Ангелова.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители!
От парламентарната група на ГЕРБ няма да подкрепим това предложение. Действително проблемът с нарастване броя на болничните листове през последните години е факт. Проблем има и е свързан с нарастването на дните – това е статистиката и от НОИ. Действително има и злоупотреби – това, което казахте, но това е въпрос на контрол, а не на крайни решения, които предлагате с този законопроект.
Това предложение няма да има и дисциплиниращ ефект за работниците, няма да бъде и стимул за работодателите да упражняват контрол.
На следващо място, във връзка с предоставените становища от институциите, от НОИ става ясно, че ако приемем това предложение, ще натоварим бюджета на държавното обществено осигуряване за 2020 г., а именно допълнително ще бъдат необходими около 198 млн. лв., и тези средства ще се увеличават. Знаем, че Фонд „Общо заболяване и майчинство“ е на дефицит. Това още повече ще увеличи дефицита.
На следващо място, въпрос, който е свързан с хода на бюджетната процедура, мисля, че трябва да се постави и да се решава, когато се гледа бюджетът на държавното обществено осигуряване или преди това в Националния съвет за тристранно сътрудничество, където на масата са и работодателите, и синдикатите, и държавата. Този проблем трябва да се обсъжда в тристранката, а не да се внася чрез народни представители в Народното събрание. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Реплики?
Заповядайте, господин Поповски.
КАЛИН ПОПОВСКИ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители!
Групата на „Обединени патриоти“ също няма да подкрепи това предложение. Мотивите ни са подобни на колежката, която ги цитира преди малко. Като лекар клиничен специалист имам богат опит и с болничните, и с пациенти, които взимат болнични. Наистина изглежда примамливо да прехвърлим на държавата, на бюджета на държавното обществено осигуряване тези 200 милиона за първите три дни.
Ще се окаже, че колкото и дисциплиниращ ефект да имат тези три дни, ако ние ги прехвърлим към бюджета на ДОО, те ще се увеличат много повече, тоест изобщо ще отпадне дисциплиниращият ефект, който може да осъществи работодателят към работника, а най-близо до работника, който ползва болничен, стои неговият работодател. Той го познава най-добре, знае му и здравословното състояние, вижда го ежедневно на работа, така че прекият контакт между работника и работодателят има значение за този контрол, уверявам Ви.
Наистина в последната година наблюдаваме парадоксално увеличение на болничните листове и на общата хронология на болничните листове. Увеличава се и в майчиното, и в детското здравеопазване, защото много от българките като бременни ползват болнични листове. Някои работодатели ги принуждават да взимат и някои бременни пациентки през цялата бременност са в болнични, просто защото работодателят наема друг човек. За да не се връща примерно от един болничен, да има някаква пауза, и те през ЕЛКК, през болници изкарват цялата бременност в болнични. Това е една от причините да се увеличат драстично болничните листове през 2019 г.
Все пак в демографската криза, в която се намираме, гледаме малко, как да кажа, с по-лека ръка на точно този модел болнични листове. За останалите пациенти, които взимат къси болнични – за остри заболявания, грип, вирусни инфекции, бронхити и други, които се лекуват до десет дни, може би този модел наистина е най-правилен: три дни от работодателя, останалите вече от бюджета на държавното обществено осигуряване.
Само припомням, че и към настоящия момент държавният бюджет прехвърля около 30% към бюджета на държавното обществено осигуряване, които са над 3 милиарда към настоящия момент. Смятайте какво ще стане, ако увеличим разхода на държавното обществено осигуряване с нови 200 милиона, които трябва да дойдат от големия национален бюджет.
Няма логика да подкрепим такова предложение, въпреки че изглежда примамливо да освободим работодателите от тези 200 милиона и да ги прехвърлим към бюджета на данък обществено осигуряване. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Реплики?
Заповядайте, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Няколко са съображенията ми да бъда против този законопроект.
Първо, исторически винаги съм пледирал бизнесът да поема по-големи ангажименти и по-големи социални грижи по отношение на работещите и не само в това отношение, а и в много други сфери, в които бизнесът може да помогне. Стига сме товарили неимоверно държавата със задължения. Либералите казват: държавата едва ли не няма роля и нищо да не прави, а в същото време същите изискват от държавата все повече и повече и се чудят как да ѝ вменят повече задължения и вини. Бизнесът е получил толкова много от обществото, от държавата, нека и той да дава нещо.
Второто ми съображение – за контрола при тази ситуация, в която се злоупотребява толкова много с този институт. Ако този контрол не се осъществява на първо ниво за тези три дни, той изобщо няма да бъде осъществяван. Сега тези, които злоупотребяват с болничните, все пак внимават, тъй като бизнесът – оторизираните техни управители и ръководители, все пак внимават да не се злоупотребява. Тази мрежа улавя злоупотребяващите. Ако парите ще се дават от държавата, този контрол ще бъде преустановен, няма да има каквато и да е грижа и внимание от страна на бизнеса, тъй като парите ще ги дава обществото, тоест те ще се плащат от държавата. По тази причина нещата ще станат още по-безконтролни.
Ще направя и една вметка: в тази тежка ситуация в тази комисия, уважаемият господин председател, и всички ние мислим по въпроса. Ако има лавинообразно и много тежко нарастване на броя на болничните, както всъщност е, моето становище е: в такива случаи има Наказателен кодекс най-вече, има и други органи, разбира се, но има и прокуратура, която трябва да се вземе в ролята, когато едно явление придобие епидемиологичен характер, както е в момента, прокуратурата се задейства, прави своите обследвания. Бяха правени подобни действия преди известно време, няма да посочвам в какви области. Едни проверки направи прокуратурата и там нещата автоматично се дисциплинираха, след като няколко души бяха подведени под отговорност, бяха станали няколко скандала и така нататък.
Третото ми съображение: хайде да не пипаме решения, които десетилетия са действали, които имат традиция, които са се установили като най-добрите, пробвани са – решението, което от десетилетия вече работи. Тези три дни са може би оптималните и да не ги пипаме на повече, на по-малко или да ги ликвидираме като такава възможност.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Други колеги?
Госпожа Желева.
ВИОЛЕТА ЖЕЛЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги!
Ще се присъединя към изразените мотиви от преди мен изказалите се, като само бих искала да отворя скоба, че темата с така наречените фалшиви болнични листове се преекспонира. Никой не отчита, че ръстът на заболяваемостта в България като цяло е много голям и сериозен. Дали ще бъде променен инструментът, или мярката, която досега е била, няма да промени тяхното намаляване, по-скоро, както казаха и колегите, тук темата е да обърнем внимание на контрола и той да бъде засилен.
И друго бих искала да кажа. Не съм съгласна с основния мотив, че по този начин болничните листове ще бъдат намалени. Нищо подобно, напротив. Ще Ви кажа защо. Пак казвам, съгласна съм с дотук изказаните мнения, но ще добавя и едно друго, странично като човек, който е работил дълги години в частния сектор, в производството.
Много голяма част от фирмите не изплащат първите три дни, изписват ги само на хартия и работникът всъщност не получава тези болнични. И ако се прехвърли на държавата, те ще се увеличат. Така по-спокойно ще могат да ползват болнични. Пак казвам, работила съм дълги години, знам, била съм свидетел, голяма част от работещите в частния сектор не ползват болнични, предпочитат да не ползват болнични за своето заболяване и така ходят на работа. Разбира се, това е жестоко, но се случва.
По отношение, че се натоварват работодателите. Хайде стига сме говорили, че само тях натоварваме. Има много случаи, в които голяма част от работодателите пък осигуряват на минимална работна заплата работниците и другата заплата се получава в плик, но това е друга тема. Пак казвам, този инструмент не е добър и затова ние няма да го подкрепим.
Второ, по отношение на това, че тази мярка ще въздейства много сериозно върху бюджета на държавното обществено осигуряване. Сега в бюджетната процедура ще направим предложения, които смятам, че са по-важни: преизчисление на пенсиите, по-голямо обезщетение за безработица. Смятам, че с тази мярка не бива да се въздейства върху бюджета на държавното обществено осигуряване. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Господин Гьоков ще отстъпи любезно на госпожа Клисурска. Ще Ви помоля да не повтаряме аргументите, които чухме, нека да са по-различни.
Заповядайте, госпожо Клисурска.
НАДЯ КЛИСУРСКА: Уважаеми господин Председател, благодаря.
Уважаеми колеги, единственото нещо, което смятам, че не е казано до момента като аргумент, е дали вносителите на предложението в крайна сметка отразяват ролята на самоосигуряващите се, защото самоосигуряващите общо взето понасят цялата тежест във фондовете. В крайна сметка те като самонаети лица в един момент дължат и този болничен те си го рекапитулират чисто счетоводно като разход. В един момент се случва така, че отнемайки възможността на работодателите – това е европейска практика, аз не знам дали си спомняте, но през 2010 г. беше направена ревизия по отношение на болничните. И преди в социалното законодателство работодателите имаха ангажимент да плащат болнични, само че плащаха един ден, а не както е към момента – 3 дни. Болничният лист дава информация за заболяването на лицето. Ако работодателите са отговорни, те винаги могат да проверят в крайна сметка валидността на този болничен. Тежестта върху държавата, тези 200 млн. лв., които ще легнат като тежест на държавата, колежката го каза, може да бъдат дадени за много по-справедливи социални мерки, а не мерки, свързани със стимули към работодателите.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Господин Гьоков, заповядайте.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители, уважаеми вносители!
Ще се опитам да не повтарям аргументите, които колегите изтъкнаха. Само ще кажа, че и трите законопроекта третират интересни проблеми, които в момента не са най-актуалните в социалната сфера, но все пак са интересни проблеми.
Няма да коментирам другите два законопроекта, но няма да вземам думата след това по останалите законопроекти.
Ще кажа, че другите два законопроекта ги разглеждам като елемент от това, че те искат да повлияят по някакъв начин на демографската катастрофа.
Сега разглеждаме Законопроекта, който условно ще нарека Законопроект на госпожа Дора Христова. Другите два законопроекта ще ги подкрепя, но този няма как да го подкрепя и ще кажа мотивите за това.
Приемам мотивите, които ни представи Дора Христова, включително и с опита за предварителна оценка на въздействието на Закона върху всичко – и във финанси, и така нататък. Абсолютно смятам, че те отразяват проблема едностранно, само от гледна точка на работодателите.
Още нещо, което искам да кажа, този въпрос се повдига системно, а напоследък доста сериозно, от работодателски организации. Не мисля, че въпросът кой ще плаща първите два, три дни от болничните, интересува другите социални партньори в момента в такава степен. Разбира се, когато се предлага от работодателските организации, той неминуемо ще касае и другите, но това не е тема на другите две страни в тристранния диалог.
Тук се казва, че държавният бюджет ще се натовари с 200 милиона. Да Ви кажа, сигурно ще използвам силна дума: на мен не ми пука дали ще се натовари държавният бюджет стига това да бъде в полза на хората, на работниците, които ще получават болнични. В случая смятам, че натоварването на бюджета в никакъв случай няма да бъде в полза на работниците и на служителите. Тяхното положение няма да се промени по никакъв начин. В момента първите три дни се плащат от работодателите. За работника няма значение кой ще му плаща болничния – дали държавата, или работодателят. Затова казвам, че натоварването на бюджета не ме интересува, стига да е в полза на работника, но то не води до такава полза.
За болничните трябва засилен контрол, а не промяна на законодателството. За съжаление, държавата не се справя с проблема за фалшивите болнични. Искам да кажа, че със Законопроекта колегите от „ВОЛЯ“ по никакъв начин няма да решат, той дори не прави стъпка към решаване на проблема с фалшивите болнични. Дори, мисля, че ще се влоши положението. Работодателите имат по-голям поглед върху служителите си и знаят кога един болничен може да бъде фалшив или не, а иначе работодателите ще имат интерес да си затварят очите пред фалшивите болнични. С този законопроект по никакъв начин не решаваме проблема с фалшивите болнични.
Искам да отида малко по-далеч в говоренето в последните месеци особено за болничните листове. Не знам дали прави впечатление на колегите народни представители, но становище по Законопроекта са дали Министерството на труда и социалната политика, Националният осигурителен институт и нататък: Българската стопанска камара, Българската търговско-промишлена палата, Асоциацията на индустриалния капитал в България, Съюз за стопанска инициатива, и свършвам дотук. От страна на другия социален партньор в този диалог няма становище. Не знам какво мислят те, имам предвид синдикалните организации. Това също трябва да е някакъв сигнал. От тук тръгвам към говоренето в последно време в публичното пространство от работодателските организации, защото е ясно, че те имат интерес да не плащат тези болнични, но те стигат и малко по-далече. Като че ли да привлекат държавата на своя страна, за да не прехвърля средства, да дотира фондовете в държавното общество осигуряване, включително и този фонд, да не се изплаща първият или първите три болнични от никой – нито от общественото осигуряване, нито от работодателите. Сигурно има такава практика в някои държави, но аз не мисля, че това е нормално, въпреки че в предложението на колегите няма нищо такова, но разговорът тръгна в тази посока.
Ще спра дотук, въпреки че мога да дам още аргументи и мотиви в посока на неподкрепата ми за този законопроект. Мисля, че колегите достатъчно казаха и сигурно и Вие, господин Председател, ще кажете по този повод, но няма да подкрепя този законопроект. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Доктор Генов, Вие сте.
РУМЕН ГЕНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги!
Не знам защо се получава, че някак си започва да се случва едно говорене срещу работодателите. Мисля, че не е правилно така да говорим. Работодателите също имат част от вноската, която се прави и затова не напразно той се нарича „осигурител“.
Какъв е Законът и до какво съгласие ще се стигне, това е съвсем отделен въпрос. Точно в тази връзка имам един чисто технически въпрос. Законопроектът казва: в чл. 40, ал. 5 отпада, което означава, че осигурителят престава да има задължение да плаща първите три дни.
Въпросът е оттук нататък кой член и кое указва, защото в началото Вие казахте, че трябва да се върнем на старото положение: работодателят да плаща един ден на сто процента от среднодневната заработка. Въпросът е кой член и кое указва, че ако този член отпадне, ще се върнем на старото? Това ми е въпросът.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Ще дам думата на госпожа Христова да отговори на въпросите Ви.
Реплика на господин Гьоков.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Приех това изказване като реплика и упрек към мен за говоренето срещу работодателите.
Искам да стане ясно на членовете на Комисията, че моето убеждение е, че без работодателите няма как да има въобще икономика. И Конституцията, и икономиката ни, уважава частната собственост и я равнопоставя на всяка останала. За мен частните работодатели са също толкова важни, колкото държавата като работодател.
Не бива и не може да се смята, че моето изказване е говорене срещу работодателите. Аз сам посочих факти, които са известни в публичното пространство и какво се говори от страна на едните и какво се говори от страна на другите по темата.
Този законопроект е една малка част от осигурителните отношения в България. Ако мислите, че с това изчерпваме и решаваме проблема – дали на работодателите, дали на работниците, или пък в случая на държавата, се лъжем. Докато има дотиране на фондовете от държавното общество осигуряване от страна на държавата, ще има проблеми в осигуряването. Може би е необходимо в тази комисия или в тристранното сътрудничество, може би на някаква друга кръгла маса или нещо подобно да се сложат на масата всички желания, искания на работодатели, на синдикати, на държавата и да се помисли за нова система на осигурителните отношения, ако трябва и преразпределение на осигурителните тежести.
Извинявайте, но няма да приема това, че съм говорил срещу работодателите.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин Гьоков, не сте говорили срещу работодателите.
Дуплика? Не виждам.
Други изказвания, колеги? Няма.
Искам към хронологията, която ни представи в началото на представянето на Законопроекта госпожа Христова, да добавя още няколко неща.
Този проблем стартира в края на 1999 г., когато първите три дни бяха задължение за изплащане от работодателя. През 2007 г. беше, ако не бъркам, първата промяна, когато тези три дни бяха намалени на един ден. След това дойде временната мярка – това, което каза госпожа Христова, а през 2013 г. стана постоянна мярка.
Каква е практиката в другите страни? Няма държава, в която да няма отлагателен период. Този период например в Полша е около 15 дни. Различни са периодите.
Между другото, отварям скоба, за да Ви кажа – който иска може да присъства – има конференция точно по тази тема, организирана от Асоциацията на индустриалния капитал в България между 11,00 ч. и 13,00 ч. точно на тази тема: „Злоупотреба с парични обезщетения за временна нетрудоспособност“.
Аз съм категорично несъгласен с термина „злоупотреби“. Злоупотреби, преди малко уважаемият господин Шопов каза, се доказват единствено и само в съда.
През последните десет години около 20 лекари са наказани със съдебно решение, затова че са издали неправомерно болнични листове. На фона на тази бройка, за която говорим, миналата година са малко на над 5 милиона дни.
Въпросът е следният: ако твърдим, че работодателите нямат инструменти, с които да контролират издаването на неправомерни, както Вие казахте, болнични листи – това не е вярно, защото в Закона за здравето и в Наредбата за медицинска експертиза категорично е казано какви са ангажиментите на работодателя.
Има една графа, в която пише „режим“. Режимът може да бъде стационарен, може да бъде домашен, може да бъде домашно-амбулаторен. Това са възможните режими, тоест работодателят е този, който трябва да следи. Това са ангажименти, разписани в закони, в наредбата за медицинска експертиза. Тоест работодателят има сериозен инструмент, с който да следи дали работникът е на почивка, или не е, или така нататък. Големият проблем е, че около и покрай празници винаги се оформят някакъв тип нови отпуски, мини отпуски и не са толкова мини, което всъщност дразни работодателите, и то с основание.
В случаите, в които не се спазва режимът, например работникът, служителят е в отпуск за временна нетрудоспособност и в същия момент е в чужбина или някъде, става въпрос за явно нарушение. Тоест работодателят, пак повтарям, има инструмент да контролира спазването. (Реплика.) Престъпление е, ако го докаже съдът.
Оттам нататък какво трябва да се направи? Има различна практика в различните държави. Има държави, в които отлагателният срок е между 3, 15, 20 дни дори и с месеци, когато става въпрос за по-продължителни дни за временна нетрудоспособност; има други държави, в които има облагане на тези дни за временна нетрудоспособност – заплащането. Българското законодателство казва, че се получават 70% първите три дни, 70% от средно дневното брутно трудово възнаграждение, но не по-малко от 70% от договореното в колективни или в индивидуални трудови договори. Оттам нататък останалите дни се плащат, ако не става въпрос за трудова злополука, професионално заболяване, 80%. Нали това е ясно на всички?!
Въпросът е следният. Ако ние премахнем тази марка – прав е доктор Генов, като каза, никъде не е казано, че първите три дни трябва да се плащат от държавното обществено осигуряване, тоест това е сериозен пропуск в предложения законопроект.
Другото, финансовата обосновка, за която говориха колегите. Тези 200 милиона, за които говорят колегите от Националния осигурителен институт, действително биха били проблем за държавното обществено осигуряване, ако има някъде текст, който да казва в предложения проект, че първите три дни ще се плащат от Националния осигурителен институт. Такъв текст няма. Затова ние сме убедени, че тази дискусия трябва да върви успоредно с дискусията за бюджета на държавното обществено осигуряване. Предвид обаче конкретната обстановка сега, предизборната кампания, вероятно ще има отсъствие на народни представители и така нататък, си позволихме сега да гледаме този законопроект, но той винаги е стоял на вниманието на колегите от Националния съвет за тристранно сътрудничество.
И сега в Комисията по трудови и осигурителни отношения или в една от двете комисии тази дискусия е прехвърлена, понеже няма консенсус, на Националния съвет за тристранно сътрудничество. Това е решението на Комисията по осигурителни отношения към Националния съвет за тристранно сътрудничество.
Представителите на нашата парламентарна група ще се въздържим от подкрепата на този законопроект с надеждата най-после социалните партньори да седнат, да се обединят около това как трябва да продължи нататък, по какъв начин. Защото има няколко възможности за решаване. Това, което предлагат на конференцията колегите от Асоциацията на индустриалния капитал в България, е първите 3 дни въобще да не се плащат. Това е тяхното предложение. Те ще го заявят официално в петък на тяхната кръгла маса.
Въпросът е какво предлагаме ние, какво предлагат останалите социални партньори? Тоест питанката по този въпрос остава и тази дискусия е една от вечните дискусии в осигурителното право през последните 20 години, да ги наречем. Благодаря.
Други мнения, колеги?
Ако няма, госпожо Христова, заповядайте да отговорите.
ДОРА ХРИСТОВА: Аз искам да благодаря на всички колеги, че така са се подготвили за това заседание, прочели са нашите предложения и взеха отношение. Може да е допусната някаква техническа грешка в нашите текстове, които евентуално могат да се коригират между първо и второ четене.
Защо решихме да го внесем по-рано? Решихме да го внесем по-рано, за да има време, ние вече бяхме свидетели как се приемат държавният бюджет и бюджетът на ДОО – за много кратко време, и в никакъв случай нямаше да има възможност да бъдат проведени заседанията на комисиите към Тристранния съвет, както и дискусията, която водим пълноценно в момента. Това, че в петък се събират всички участващи страни в този механизъм да се обсъжда и да се търси нов начин за решаване на този проблем, пак е нещо. Дори и да се върне старото положение, където работодателите изплащаха първия ден на 100%, а останалите дни бяха за сметка на фонда, пак ще бъде някаква подкрепа за работодателите, защото тези 200 милиона те биха могли да ги използват за увеличение на работните заплати на своите служители, или за осигуряване на някои техни придобивки. Това, което каза господин Гьоков, че за работниците и служителите няма никакво значение кой ще им плаща, но колежката му от неговата парламентарна група предварително отговори на неговото становище, че, напротив, работниците и служителите имат полза, тъй като, тя сама каза, че от практиката и от опита, който има в частния бизнес, някои работодатели си позволяват, използвайки своите правомощия, да не им изплащат и намират различни механизми, за да го направят.
Вие не ме убедихте, Вашите аргументи наистина бяха основно срещу това, че това ще се прави в полза на работодателите. В основата на всички аргументи беше това и аз благодаря на колегата, че той го е забелязал и го отбеляза в неговото изказване – нашата цел е по този начин, след като държавата ще поеме отговорността да заплаща първите три работни дни, плащайки тези пари, тя ще потърси по-добри механизми за осъществяване на контрол.
В допълнение искам да отговоря на колежката Клисурска, която каза за самоосигуряващите се. Пропуснах да кажа, това го има в мотивите, че тук има неравнопоставеност между самоосигуряващи се и работници и служители, тъй като при самоосигуряващите се обезщетенията за временна нетрудоспосоност се изплащат изцяло от Фонда.
Другото, на което исках да Ви обърна внимание, е, че масово използваните болнични листове са за три дни и на практика се ощетяват работодателите. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Други мнения?
Колеги, само ще добавя. Изключително много, никога не съм си давал сам на себе си отговор на въпроса: защо непрекъснато говорим, че се увеличават болничните дни особено първите три дни и никога не говорим, че България е на първо място по смъртност в Европейския съюз, по обща заболеваемост със смъртност? Не смятате ли, че има някаква колерация между тези неща? За голямо съжаление, условията на труд, българското здравеопазване, липсата на навици за профилактика, възможностите за предотвратяване на тежките заболявания чрез скрининг контрол и така нататък не се използват в пълния им обем и това води до увеличаването на, особено на тези, които са над три дни. Става въпрос за продължителните болнични листове.
Другата дискусия ние я проведохме, запознати сме с Вашето становище. Сега постъпи едно становище на КНСБ, господин Гьоков, ще имаме грижата да го разпределим. Те не подкрепят предложения законопроект в най-общи линии.
Ако няма други изказвания, мнения, подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, внесен от Дора Христова и група народни представители.
Който е съгласен да бъде подкрепен, моля да гласува.
За – 1, против – 12, въздържали се – 7.
Не се приема предложеният законопроект.

Преминаваме към точка втора:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СЕМЕЙНИ ПОМОЩИ ЗА ДЕЦА, № 954-01-56, ВНЕСЕН ОТ КРЪСТИНА НИКОЛОВА ТАСКОВА И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА 26 ЮЛИ 2019 Г.
Заповядайте, госпожо Христова, да представите Законопроекта.
ДОРА ХРИСТОВА: Законодателната промяна, която ние внасяме, има за цел да осигури месечната помощ за отглеждане на дете до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст, да бъде плащана за всяко дете – български гражданин, независимо от доходите на семейството.
Според нас всички български семейства имат равни права и възможности за получаване на този вид месечни помощи. Тази законодателна промяна кореспондира и с конституционното задължение на държавата да подпомага отглеждането на децата. Промяната отговаря и на потребностите, възникнали в обществото за преобръщане на настоящи демографски тенденции.
Даването на еднакви права на всички български деца е справедлив подход, който ще действа еднакво спрямо всички български деца, ще поощри раждаемостта и ще подпомогне процеса по преодоляване на негативните демографски тенденции. Размерът на семейните помощи по чл. 2, ал. 3, т. 2 за всяка година ще бъде определян в Закона за държавния бюджет, като се запазва ограничението, че не може да бъде по-малък от размера, определен през предходната година. Допълнителните средства, които ще бъдат необходими в бюджета за изплащане на семейните помощи за всяко дете до завършване на средно образование, но не по-късно от навършване на 20 годишна възраст, могат да бъдат взети от средствата, спестени от закупуването на машини за гласуване, съгласно Изборния кодекс намаляване на субсидиите на политическите партии и редица други разходи, които могат да бъдат оптимизирани, а средствата да бъдат пренасочени за децата на Република България. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, госпожо Христова.
Колеги, Министерството на труда и социалната политика, Агенция за социално подпомагане по-скоро?
Заповядайте.
МИЛЯНА ПАВЛОВА: Становището ни е представено официално. Не подкрепяме Законопроекта.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Заповядайте, госпожо Петрова.
ДИАНА ПЕТРОВА: Уважаеми доктор Адемов, уважаеми дами и господа народни представители!
Агенцията за социално подпомагане внесе своето становище – не подкрепя Законопроекта. Посочени са мотивите.
Месечната помощ за отглеждане на деца до 18-годишна възраст попада в обхвата на социалното подпомагане и като такава би следвало да има някакви условия за нейното отпускане, като част от тези условия са доходите на родителите и учебната заетост на самите деца. В този Законопроект тези неща липсват.
Ако става въпрос за социално плащане за всички български деца, то би следвало да е извън обхвата на законите, осигуряващи някакъв вид подпомагане. Безспорен е фактът, че държавата е длъжна да подпомага отглеждането на тези деца. Една от целите на Закона за семейни помощи за деца е, че те подпомагат родителите да отглеждат децата в случаите, в които родителите нямат необходимите ресурси за това. Отделно от това плащанията по това бюджетно перо – няма такива програмирани средства в бюджетната прогноза до 2021 г. Аз съм извадила данни, показатели за осъществяваните до момента плащания…
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Госпожо Петрова, ще Ви помоля да представите данни колко са децата – има ги в становището Ви, които в момента са до 18 години и продължават до 20 години.
Второ, общият брой на децата, колко са децата, които към днешна дата получават така наречените месечни помощи?
ДИАНА ПЕТРОВА: Семействата, отглеждащи деца в тази задължителна учебна възраст през 2015 г. започват от 500 хиляди семейства, като помощи са отпуснати за близо 740 хиляди деца; в 2016 г. имаме намаление – 440 хиляди семейства, близо за 680 хиляди деца; в 2017 г. – 402 хиляди семейства, за близо 625 хиляди деца; в 2018 г. – 392 хиляди семейства, за 608 хиляди 182 деца.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Колеги, имате думата за изказвания – откривам дискусията.
Доктор Поповски.
КАЛИН ПОПОВСКИ: Уважаеми колеги, уважаеми господин Председател, уважаеми представители на държавната администрация!
Предложението има някакъв резон, защото преди малко чухте едни вопиющи цифри, според които половината български деца не получават детски надбавки по сегашното законодателство. В неофициален разговор съм коментирал с някои от Вас дали не е възможно да направим такава законодателна промяна, че за първо и второ дете всички български граждани да получават, защото може би и бюджетът би позволил такова нещо, и от трето дете нагоре да ги спрем. Така че това може да се коментира на второ четене, когато напредне Законопроектът. Групата на „Обединени патриоти“ ще подкрепим този законопроект на старта му. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Колеги, други изказвания.
РАЛИЦА ДОБРЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители!
От парламентарната ни група няма да подкрепим така внесения Законопроект. Не можем да се съгласим с посоченото в мотивите на законодателя, че с промяната ще се поощри раждаемостта или пък ще се преборим с преодоляване на процеса на демографската тенденция. На всички ни е ясно, че държавата трябва да подкрепя семействата, но това е комплекс от мерки, които трябва да се вземат, а не само финансовата страна. Държавата трябва да осигури достъп до качествено здравеопазване, достъп до детски заведения, но не може според нас финансовият фактор да толерира раждаемостта, да насърчава раждаемостта и да е основен фактор за това нещо.
Също така следва да се отбележи и липсата на финансова обезпеченост на предложението. Съгласно анализите на Министерството на финансите при Вашето предложение са необходими допълнително около 350 млн. лв. годишно, които Вие не посочвате откъде ще се вземат. Лично на мен ми се струва несериозно, че ще спестим от закупуване на машини и ще осигурим 350 милиона годишно. Няма обоснован аргумент за това нещо. Ние се въздържаме от подкрепа на Законопроекта. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Господин Гьоков, краткият вариант на Вашето изказване, както заявихте преди малко.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Господин Председател, ще се опитам наистина съвсем кратко, защото обещах да не се изказвам, но няма как, това е сериозен проблем, който витае из българското общество – кой получава детски и кой не получава? Във връзка с това, което казахте, че болничните са вечен въпрос, това е пък още по-вечен въпрос. Мисля, че преди 1989 г. всички деца получаваха детски и оттам българите не смятат това за помощ, както Вие казахте – един от аргументите, които не приемате, че това е социално подпомагане, а те смятат, че това е нещо, с което държавата насърчава например раждаемостта, но те не го разглеждат като социална помощ.
Разбира се, аргументът, че това е семейна помощ, е много силен в случая. Ако има някакво предложение в тази посока, то не трябва да бъде според мен в Закона за семейните помощи за деца.
Ние направихме много разумно предложение, с което предложихме държавата да подкрепя семействата като намалява данъчната основа на всички работещи родители за първо дете – с еди-колко си, за второ дете – с еди-колко си, което автоматично дава възможност всички български деца да получават детски. Тези, които работят и се осигуряват, ще си получават подпомагането – детските, чрез намаляване на данъчната основа като не плащат данък общ доход.
Другите, които не отговарят на този критерий, не се осигуряват, ще си получават детските по Закона за семейните помощи за деца. Нашият законопроект беше отхвърлен, не беше приет от мнозинството, но аз твърдя, че това решава въпроса, който очакват българите от народното представителство да подпомагат семействата. Дали въобще ще има такова подпомагане трябва да го реши законодателят, но аз смятам, че в контекста на демографската криза и това, че всички се надпреварваме по някакъв начин да предлагаме решения за преодоляване на демографската криза, това може би е едно палиативно решение, но то не е излишно. Подпомагането на семействата да отглеждат децата си при ниските доходи на българите, при тази бедност и неравенства, които се ширят в България, е актуално и ще бъде актуално дълго време. Може би от това дали децата им получават или не получават детски не се интересуват най-много 10% от българските семейства, които имат възможност да си отглеждат децата без всякакво подпомагане от държавата. За останалите това е проблем и най-вече обществото очаква от нас решение по този въпрос, защото е дразнещо, пак казвам, едни хора да получават детски, а други – не, защото българите не го приемат като помощ, а като ангажимент на държавата към семействата. Аз ще подкрепя Законопроекта. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Други изказвания, колеги?
Госпожо Клисурска, заповядайте.
НАДЯ КЛИСУРСКА: Няма да повтарям казаното от колегите преди мен. Както стана ясно нашата група ще подкрепи това предложение. Искам обаче да върна темата малко по-назад във времето.
Колегата Гьоков постави този въпрос на министъра на труда и социалната политика преди година и половина. Много добре си спомням отговора на министъра тогава и той е в отговор на това, което Вие изложихте – тази помощ, независимо че е в Закона за семейни помощи за деца – чл. 2 и чл. 4а, е регламентирана като помощ. Министърът в отговор към колегата признава, че това не е помощ и не може да бъде наречена социална помощ. Ако погледнем практиката до 2002 г. и аргументите на държавата защо всички деца на България получаваха до 2002 г. такава помощ, ще видим точно аргументите, заложени в Конституцията, че грижата за децата е на родителите, не цитирам точно члена от Конституцията, но държавата подпомага това. Така че, ако погледнем чисто конституционния текст, който е основният закон, ще видим, че има правно основание това, което колегите искат. Подкрепям твърдението на колегата Гьоков, че нашите предложения са по-разумното и по-добре аргументираното, но има резон всички деца в България съгласно Конституцията, по текста, който е регламентиран, да имат право на такава детска надбавка, която не е социална помощ.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Други колеги?
Аз искам да кажа няколко думи, включително и по въпроса, за който Вие говорите. Понеже конституционният текст е такъв, затова помощта се казва „месечна помощ за деца“ и съответно за 20-годишните, ако продължават.
Иначе логиката на социалното подпомагане, на социалната помощ е подкрепа до задоволяване на основни жизнени потребности. Това е социалното подпомагане.
А през Закона за семейни помощи за деца, неслучайно е кръстен „Закон за семейни помощи за деца“, подкрепата е за семействата, през семействата за децата. Всички знаете, че става въпрос за това, че тази подкрепа се осъществява единствено и само от държавния бюджет със средства от бюджета.
Нещо повече, знаете, че има друг текст, в друг член на този закон е казано, че ако е до 500 лв. примерно се получава 80% от помощта. Това е текст, който беше приет преди една или две години – знаете го това много добре.
Така че, когато говорим за социална помощ, когато говорим за подкрепа през Закона, макар и дефинирана като „месечна помощ“ за деца, искам да си отговорим и на един много важен въпрос: искаме универсално подпомагане, универсална подкрепа на всички? Ако попитаме господин Русанов дали децата на депутатите трябва да получават месечни помощи, той ще стане и високо ще каже: „не“. Казва го човекът.
Въпросът е, ако търсим подкрепа през държавния бюджет, веднъж държавата прави социална политика с данъци, втори път, чрез специалните закони пак през данъци прави друг тип подкрепа, тоест два източника на финансиране, винаги ни казват от Министерството на финансите: за една и съща подкрепа два източника на финансиране. Затова искам веднъж завинаги да сме наясно какво искаме да правим в тази държава? Искаме универсализирано подпомагане и подкрепа или искаме диференциран подход? Това е възелът на този казус: диференциран подход – само тези, които имат нужда от подкрепа по определени критерии, защото този закон е само на базата на критерии. Ако отговаряш на определени критерии за тези 11 вида подкрепа от държавата, тогава имаш право на тази подкрепа. Тоест в момента философията на Закона за семейни помощи за деца е на базата на диференцирания подход – подпомагаме семействата, които имат нужда, а не всички, по определени критерии.
Ако искаме да променим цялостната философия на подпомагане, на подкрепа, да сменим диференцирания подход с универсализиран, е друга тема. Тогава трябва да направим промяна в цялото законодателство. Колегите тук искат всички деца да получават месечни помощи за деца, нали така, без подоходен критерий?
Когато говорим обаче примерно за другите видове подкрепа, знаете, че от тези 11 вида, които са в Закона за семейни помощи за деца, има 4, които са с подоходен критерий. Неслучайно останалите са без подоходен критерий, тоест веднъж там сме нарушили принципа – да не бъде диференциран подход, а да бъде универсализиран. От там идва неистовото желание държавата непрекъснато да раздава нещо. Има хора, които, да кажем, нямат нужда от такава подкрепа, трябва да им даваме, така ли да разбирам? Има и такова мнение, знам. Има хора, които държат на универсалния подход. Това са концептуално различни подходи и схващания за системата на подпомагане в България. Въпросът е: избираме този начин, продължаваме…
Социалното законодателство в България е подредено по този начин. Разбира се, има и съответни изключения. Ако решим, трябва да направим предложения, които да са изцяло обвързани с универсалния начин на подпомагане.
На следващо място, в Законопроекта е казано, че всички деца трябва да получават. Какво се случва с тези, които, да кажем, преди малко казах – има отделен член, които са между 450 и 500 лв. на член от семейството, те получават 80%. Значи те ще останат, така излиза в предложения законопроект. Не се пишат лесно текстове. Вадиш един текст и пишеш нещо, но трябва задължително с всички останали да бъдат обвързани предложенията.
Заповядайте за реплики, други изказвания.
Господин Недев, ще Ви помоля много накратко да вземете отношение.
КОСТАДИН НЕДЕВ: Ще бъда кратък. Занимавам се с пенсионерски организации от 20 години. Ние сме отправяли много въпроси, организирали сме много кръгли маси. Нашата позиция е, че когато говорим за подпомагане и стимулиране на децата – те са си деца, и не трябва да ги обвързваме от какво семейство са – бедно или богато.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Разбрахме Ви, господин Недев.
Други изказвания?
Заповядайте, госпожо Клисурска.
НАДЯ КЛИСУРСКА: Репликата ми към Вашето изказване – Вие говорите за универсалния начин на подпомагане, но знаете, че в крайна сметка тук има един тънък момент – за да получаваш такава семейна помощ, както е регламентирано в Закона, трябва да подадеш съответното заявление. Това е личното волеизявление на семейството дали да ползва тази помощ.
Друг е моментът, че държавата в един момент въвежда възможността всяко дете да получава такава помощ, но това не означава, че всички милион и 300 хиляди български деца, по справката, която ни дадохте, ще ползват тази помощ. Аз съм убедена, че тук чистото администриране на процеса няма да е в такава тежест – 300 милиона, каквито са фиксирани. Всички деца ще имат право на помощ, а до волята на законодателя е да помисли можем ли да си позволим това, добра мярка ли е по отношение на демографските проблеми, отговаря ли на конституционната разпоредба?
Другото, което казахте, господин Адемов, и затова го казвам като реплика – 80%. Действително текстът не е съвършен и е проблемен по отношение на тези, които попадат в хипотезата от 450 до 500 лв., което може да се изчисти между първо и второ четене. Друг е въпросът, че нито един от нас в тази зала не казва за сумата. Тя не засяга тази тема, но сумата е върху брутното възнаграждение. Хората, които в момента получават това подпомагане, го получават при доходи, които са на прага на бедността. Сумата, която получава всяко дете от тези семейства, в крайна сметка, господин Адемов, е крайно ниска. Аз съм убедена, че държавата може да си го позволи.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Аз пък съм убеден, че ако се универсализира тази подкрепа, не милион и триста, а ще бъдат милион и четиристотин. Поне с още сто хиляди ще се увеличат, но това е друга тема.
Други изказвания, колеги?
Заповядайте.
ПЕТЯ МАЛАКОВА: Въведеният доходен критерий е в сила още с влизане в сила на Закона за семейни помощи за деца. Така е направен Законът.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Всички в тази комисия знаят, че този доходен критерий се определя всяка година със Закона за държавния бюджет.
Други изказвания, колеги?
Госпожо Христова, заповядайте.
ДОРА ХРИСТОВА: Исках да уточня, че е записано „право на семейни помощи по чл. 2, ал. 3, т. 2 има всяко дете, отглеждано в страната, независимо от доходите на семейството“. В бюджета на държавното обществено осигуряване са заложени и доходите.
Виждам, че голяма част от колегите ще подкрепят предложението ни, като апелирам към другите колеги да се замислят. Трябва да обърнем внимание, че все още в България документите, които се издават за размера на доходите, не са изрядни и има семейства с много по-високи доходи, но предоставят документи за по-ниски доходи и получават.
Наскоро разбрах, че ако едно семейство има брак с две деца, техният доход е много по-висок, ако живеят без брак и може да се получи така, че с едни и същи доходи, семейството, което няма сключен брак, майката се води, че сама отглежда децата, тя може да получава. Има много такива нередности. Това също трябва да се вземе предвид, когато се помисли за тази промяна.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, госпожо Христова.
Не съм човекът, който да Ви съветва как да пишете мотиви, но когато пишете мотиви, не може да пишете неща от рода на: от парите за машини за гласуване; от намалението на субсидиите на партиите.
Когато говорим за източник на финансиране при такава подкрепа, това са устойчиви източници на финансиране. Догодина като не купуваме машини, откъде ще ги финансираме? Оставете това нещо, моля Ви. Това е много несериозно.
Подлагам на гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за семейни помощи за деца с вносител Кристина Таскова и група народни представители.
Който е съгласен да бъде подкрепен Законопроектът, моля да гласува.
За – 9, против – няма, въздържали се – 11.

Преминаваме към следващия Законопроект:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОДЕКСА НА ТРУДА, № 954-01057, ВНЕСЕН ОТ КРЪСТИНА НИКОЛОВА ТАСКОВА И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА 26 ЮЛИ 2019 Г.
Госпожо Христова, заповядайте да представите и този законопроект.
ДОРА ХРИСТОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители!
Чл. 168, ал. 1 дава възможност към момента за особен вид допълнителен отпуск, условията и редът на който са предмет на колективно договаряне. Смисълът на този отпуск е да даде възможност на майките на непълнолетни деца да участват в подготовката и отбелязването на важни събития – рождени дни на своите деца, първи учебен ден и други.
Според нас има неравнопоставеност между майките, които работят в предприятия и фирми, които имат сключени колективни трудови договори и това е заложено в тях, с тези майки, които не работят в такива предприятия. Поради тази причина ние внасяме тази промяна, като в Кодекса на труда е уредена възможност чрез колективен трудов договор да бъде договорен допълнителен платен годишен отпуск за всяка работничка или служителка с две живи деца до 18 години. Със законодателната промяна се въвежда задължителен допълнителен платен годишен отпуск от 1 ден за всяка работничка или служителка с едно или повече деца.
Изменението ще засегне всички майки, които са сключили индивидуални трудови договори, а не само тези, които са страна по колективен трудов договор.
От друга страна, се запазва възможността в колективен трудов договор да бъде уредено всяка майка да има право на допълнителен платен годишен отпуск при две или повече деца. По този начин ще се осигури спокойствие, подкрепа на майките, като им се предостави възможност за един ден допълнителен отпуск за всяко дете, през който могат да заведат децата си, както описах, на лекар, на важни събития или задължения към децата си.
Само искам да вмъкна, че когато разглеждахме нашите законопроекти в Комисията в Социалното министерство, голяма част от участващите страни дадоха препоръки това да не бъде валидно само за майките, може и за бащите, не знам дали е необходимо да се включат и тези, които са осиновили деца. Това може да стане между първо и второ четене. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Колеги, имате думата за изказвания, въпроси, мнения, съображения.
Знаем становищата на Министерството на труда и социалната политика.
Заповядайте, доктор Тончев.
ЕМИЛ ТОНЧЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми гости!
Искам да взема отношение по така предложения законопроект, да изкажа някои свои несъгласия и възражения. Може би текстът ще бъде коригиран допълнително, но прави впечатление, че с новата ал. 1 в чл. 168 от Кодекса на труда се гарантира правото на допълнителен отпуск за работничка или служителка. Изключва се възможност това право да се ползва от работници, служители, мъже, които самостоятелно отглеждат децата си. Ако се приеме в този вид, имаме неравнопоставеност и дискриминация по полов признак, който изрично е забранен, недопустим в самия Кодекс на труда.
Ще добавя, че по силата на колективното трудово договаряне в много фирми работодателите – било частни, или държавата в качеството си на работодател, при тези колективни трудови договори са предвидени и доста повече от един ден отпуск за работниците. Аз няма да подкрепя този законопроект.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Други изказвания, колеги?
Заповядайте, госпожо Клисурска.
НАДЯ КЛИСУРСКА: Само едно изречение: помним времената, в които в Кодекса на труда имаше такъв текст и не беше необходимо колективно трудово договаряне, за да могат, които имат деца, да имат право на такъв отпуск. Мисля, че това предложение е изключително справедливо. Нека да възстановим стария текст. През 2001 г. и 2002 г. се направиха сериозни ревизии на Кодекса на труда. Казвам го в лично качество, помня тези промени.
Имаше времена, в които майките ползваха такъв допълнителен отпуск, бащите, общо взето членовете на семейството. Смятам, че това предложение е резонно и ние ще го подкрепим.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Заповядайте, господин Гьоков, да направите реплика чрез изказване, имате тази възможност.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Нека по-скоро да бъде изказване към колегата, който каза за дискриминацията и за колективните трудови договори.
Искам да кажа, че е несериозно да се изтъкват аргументи, че в текста имало дискриминационен елемент. Аз твърдя, че това може да се изправи с предложение между първо и второ гласуване – да важи както за жените, така и мъжете, и това не може да бъде аргумент за отхвърляне на цялото предложение, първо.
Второ, тук се изтъкна, че можело да става чрез колективни трудови договори, защото там се давали много повече от един ден. Това какъв аргумент е за отхвърляне точно на това предложение?
Иска да Ви кажа, че ще подкрепя това предложение, защото все повече хора, все повече работници, служители остават извън обхвата на колективните трудови договори. Няма да отправям критика към синдикати или към когото и да било, но е факт, че се случва така. Ако ние не гарантираме законово възможността на майки или бащи, родители на тези деца да ползват един ден, ако щете да си вземат този ден за първи клас, когато отиват децата им, и ги оставим на благоволението на работодателя, значи не правим нищо. Предлагам на колегите да си преразгледат отношението към Законопроекта, да се обединим около приемането му, да изправим текста между първо и второ гласуване и да гарантираме на тези родители този един ден.
Колеги, партийната Ви дисциплина няма да бъде притеснена, защото нито средства се изисква от Вас, нито работодателите ще Ви корят, защото те и без това пускат хората поне за първия учебен ден от човешко чувство. Така че направете един жест и към колегите от „ВОЛЯ“, и към българските майки и родители. Отново ще Ви напомня, че всички говорим за демографска криза, за преодоляване на демографската криза, а пък и дребни неща, разбира се, са палиативни решения на демографската криза, но помагат. Ако направим сто малки жеста към хората, вижте пък, че някой се излъгал да роди едно, две деца заради това. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Доктор Генов.
РУМЕН ГЕНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги!
Аз ще се въздържа относно този законопроект и това е мнението на цялата ни парламентарна група, поради факта че не можем да намерим фокуса. Например казвате, че този законопроект трябва да въздаде някаква справедливост, каквато е имало преди това. Добре, хората, които са с колективен трудов договор, и имат повече отпуск, поради това че са майки или бащи, и те ще получат по един ден допълнително, нали?
Хайде да си говорим сериозно. Един ден допълнителен отпуск – и с това ще борим демографската криза, или ще решаваме проблемите със застаряването на народа в България?! Това е абсолютно несериозно.
От друга страна, казвате, че могат да използват този ден, за да заведат детето си на лекар. Всички знаем, че когато майка или баща води детето си на лекар, на него му се издава болничен.
Ако трябва да заведат детето си на първия учебен ден, какъв е проблемът да си пуснат един ден отпуск? (Реплика.) Защо, другият за какво е даден? Това е платен годишен отпуск и всеки може да го използва както си иска. За мен, а както предполагам и за колегите, това са много неоснователни причини да се даде един ден допълнителен отпуск. Какво правим с това? За мен това е абсолютно популистично и по-скоро подигравателно отношение. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Три последователни реплики по реда на тяхното заявяване.
Аз предлагам да бъдат по обратния ред.
Заповядайте, госпожо Клисурска.
НАДЯ КЛИСУРСКА: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Генов, ако отворите Кодекса на труда и прочетете чл. 168, ще видите текста: ако е уговорена в колективния трудов договор. Ако! Така, че господин Генов, в никакъв случай тези, които имат колективно трудово договаряне, не означава, че майките, служителките, семействата имат право на допълнителен отпуск, ако това не е уговорено. Бъдете сигурен, че не е!
Репликирам в тази част, където коментарът беше свързан с колективното трудово договаряне. Ако си спомняте, годините преди 2002 г. – това е удължена част от репликата ми – как беше регламентиран чл. 168? Тогава имаше диференциация в зависимост от положения трудов стаж, на съответните дни, които работникът имаше право да ползва като платен годишен отпуск. След реформата през 2001 г. – 2002 г. минималният отпуск стана 20 дни. Тази диференциация беше премахната с определени мотиви. Беше премахната обаче и възможността на майките или семействата да ползват такъв допълнителен платен годишен отпуск. Аз не виждам какъв е проблемът с този допълнителен платен годишен отпуск. В крайна сметка всяко семейство, което отглежда дете, винаги има своите допълнителни ангажименти, които са много повече от тези, които не полагат грижа за дете. Смятам, че този един ден отпуск ще е в полза на родителите и на семействата и няма проблем това да се направи. Репликата ми беше по отношение на: „ако има договорено в колективното трудово договаряне“.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: След репликите ще коментирам тази тема с други аргументи.
Господин Недялков.
МИЛКО НЕДЯЛКОВ: Господин Председател, благодаря Ви за думата.
Колега Генов, с Вашето изказване усетих, че Вие въобще не познавате хората, които гледат деца и ходят на работа. Камбанарията, от която гледате въпроса, явно е много широка. Аз познавам хиляди хора, които всеки ден работят по малко повече от 8 часовия работен ден, които работят и в съботите, а понякога полагат извънреден труд поради сумарно отчитане и така нататък.
За тях всеки един почивен ден повече, даден им от Кодекса на труда, където те разчитат на него все още, и все още вярват на този кодекс, е от значение. Мога да ви посоча примери дори от миналия 15 септември, когато работодатели не позволиха на майките да отидат, да изпратят децата си на училище.
Вие май не познавате действителността в България. Вие гледате от нашата камбанария. Аз няма да го взема за моя син. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И аз благодаря.
Господин Гьоков – трета реплика.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Генов, намесихте няколко неща: фокуса, справедливостта, демографската криза, застаряването, въпреки че никой не е повдигал въпроса за застаряване на населението и това въобще няма нищо общо с него. Болнични, първи клас. Аз искам да Ви кажа, че колегите, аз така го разбирам, фокусират, за което Вие говорите – че трябва да видим фокуса, ще ми кажете какъв е Вашият фокус, но колегите искат да помогнем на семействата, които гледат децата си с един ден отпуск, още повече че това доскоро го имаше в Кодекса на труда. Не мога да кажа кога го отменихме, но го имаше в Кодекса на труда. Там също се даваше толеранс на тези, които имаха повече трудов стаж – един или два дни. Отменихме го, защото било дискриминация или не знам си какво било. Законодателят, който е мислил тези неща преди нас, има логика, но Вие не искате да вникнете в тази логика.
Говорите за справедливост. Не знам каква справедливост е това, че ние не искаме да дадем един ден повече на хората, които имат нужда от този ден. Дали ще го даваме за завеждане в първи клас, преди малко говорихме за болничните. Защо пък например да дават болничен на майката, която си води детето на лекар, а тя да не ползва един ден от отпуска, който ѝ даваме допълнително, затова че има дете.
Казвате, че няма да преборим демографската криза. Господин Генов, тази демографска криза и хиляда работи да направим няма да я преборим. Достатъчно сме говорили всички ние, събрани в тази зала, за демографска криза. Добре, кажете едно действие, което сте предприели в посока решаване на проблемите на демографската криза и аз ще се съглася, че тяхното предложение в случая е излишно да се прави за подобряване на демографската картина в България.
Застаряването въобще няма да го коментирам. Смятам, че самото споменаване „застаряване“ го ползвате като клише наравно с демографската криза, защото като се говори за демографска криза, говорим за застаряване и Вие го вмъкнахте не знам поради каква причина.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин Гьоков.
Доктор Генов, желаете ли дуплика?
РУМЕН ГЕНОВ: Що се отнася до проблема с колективния трудов договор. Не съм казал по никакъв начин, че всички, които участват в колективен трудов договор, получават примерно по два или три дни. Казах, че когато дадем по един ден на всички, ще получат и тези, които така или иначе имат такива дни според колективния трудов договор.
Що се отнася – ето затова говорим за справедливост, господин Гьоков. Това Ви беше всъщност репликата и затова казвам, че не можем да намерим фокуса. Ще бъдем справедливи, тоест ще компенсираме тези, които нямат допълнителни дни, поради факта че не участват в колективен трудов договор или нещо друго ще правим? Затова казвам, че няма фокус на справедливост. Категорично заявявам, че това не може, няма, сигурен съм, че ако направим с десет хиляди родители интервю, ако им кажем, че ще имат за детето си един ден платен годишен отпуск в повече, и те ще кажат: добре, утре отиваме да раждаме. Такова нещо няма да се случи.
Господин Недялков, няма да влизаме, както Вие обичате да влизате, в план, посочвайки някакви събития от личния си живот. Моето семейство също сме си гледали детето съвсем сами. Аз съм бил лекар-хирург от момента, в който съм завършил, съпругата ми също работи в тази сфера и по същия начин не е била вкъщи. Няма нужда точно на мен да ми обяснявате, че нямам представа от това как хората гледат децата си.
МИЛКО НЕДЯЛКОВ: Не измествайте центъра…
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Колеги, моля Ви, да чуем господин Генов.
РУМЕН ГЕНОВ: Вие ми казахте, че нямам поглед въобще на нещата в България. Що се отнася до това, че някои работодатели не са пуснали работниците си да отидат на 15 септември, добре, направете предложение – да фиксираме тези, които имат деца, ученици на 15 септември да ги освобождаваме. Това е съвсем друго. Това няма нищо общо. (Размяна на реплики.)
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Генов.
Колеги, моля Ви.
Аз искам да кажа няколко думи. Понеже няколко пъти говорихте за фокуса. Тази думичка е хубава. Фокусът не е този, който коментираме. Фокусът е съчетаване на трудовия със семейния начин на живот. Това е фокусът. Неслучайно има директива, която в най-скоро време ще бъдем задължени да бъде част от нашето законодателство.
Вижте сега, контрааргументите срещу това предложение. Ще Ви кажа: в България е най-дълго така нареченото майчинство – две години. Нали така? Двеста и колко дни?
Ще Ви кажа и други аргументи. В момента 45 дни преди раждане, след това една година, до навършване на две години на детето – 410 дни.
По-нататък, около раждането. И майката, и бащата имат право, поправете ме госпожо Петкова, ако бъркам, на 10 или 15 дни платен отпуск. Още нещо, до 8-годишна възраст има право на 6 месеца неплатен годишен отпуск. Това са отпуските, които дават възможност на родителите да съчетаят професионалния си със семейния начин на живот.
На следващо място, колективните трудови договори – има ги, няма ги. Колеги, освен колективни трудови договори има и индивидуални трудови договори. Всеки, когато постъпва на работа, се подписва под един такъв индивидуален трудов договор, където могат да влязат и такива каузи, които са задължителни и които след това могат да бъдат оспорвани по съдебен път, ако не разрешава работодателят.
На следващо място, много сме претенциозни към трудовото законодателство, искаме да решим всички въпроси – на 15 септември, на 1 юни, когато се разболее детето… Ама трудовото законодателство не е универсален дарител. Не може да говорим, от една страна, че по Кодекса на труда в България има 15 официални празници и един национален и да кажем, че отпуските трябва да бъдат увеличени.
Още повече, ако в колективния трудов договор, в индивидуалния трудов договор имаме тези дни, за които говорим – два дни, и още дни в зависимост от поредността на детето, както казвате, тогава ще се окаже, че майките, защото в Законопроекта не е написано за бащите, ще бъдат привилегировани. Това е абсолютно недопустимо от гледна точка на равнопоставеност на половете. Ние имаме поети ангажименти, имаме законодателство в тази сфера, няма да го нарека антидискриминационно, напротив, ще го нарека нарушение на принципа на равенството между половете. Това е записано в Законопроекта и ние коментираме това, което е записано, а не това, което ще предложим. Гласуваме това, което е предложено, а не това, което ще се предложи.
Това са моите аргументи.
Други изказвания, мнения, предложения, съображения.
Господин Сираков.
НИКОЛАЙ СИРАКОВ: Съвсем накратко ще разгледам в друг аспект, защо няма да го подкрепя. И в това предложение, и в предното предложение за болничните се наблюдава едно и също нещо – изместваме отговорността изцяло към държавата. Тук има възможност работодателят да даде този ден с колективния трудов договор. Има възможност да го направи. Хайде да има малко повече диалог между служителите и работодателите. Ако те желаят, да го направят.
Примерно аз питам господин Марешки в неговите фирми какви отпуски дава на служителите си например на майките?
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Има ли колективен трудов договор?
НИКОЛАЙ СИРАКОВ: Добре, има ли колективен трудов договор? И ако го е изпълнил и ги е дал, а те са малко, да направим промяна на закона. Това, което искам да кажа, е, че изместваме прекалено много тежестта към държавата, а мисля, че трябва да се поеме малко повече отговорност и от самите работодатели. Тоест това си остава. Работодателят, който дава повече почивни дни на майките, този, който се грижи повече за служителите си, той ще бъде предпочитан повече.
Последното, което искам да кажа, аз наистина не виждам един ден какъв проблем решава? Наистина не виждам какъв проблем решава този един ден, който се дава?
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Колеги, ще дам думата за реплика на господин Гьоков и след това ще дам възможност на госпожа Христова да отговори на въпросите.
Преди това ще Ви кажа нещо, което не трябва да забравяме. Има един термин, който се казва „корпоративна социална отговорност“. Всяка една от фирмите, всеки един от работодателите има възможност в колективен или в индивидуален трудов договор, или както той реши – работодателят, да даде възможност не само за дните, които са казани там, ами за повече. Ако ние запишем в законодателството тези дни задължително, какво се случва с колективен или индивидуален трудов договор, в който е договорено примерно за майките с деца или бащите още по 5 дни платен годишен отпуск? Веднага ще ми кажете, че няма такъв случай, но вероятно по-нататък би могло да има.
Господин Гьоков, заповядайте.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Благодаря, господин Председател.
Репликата ми е към господин Сираков.
Господин Сираков, докато за болничните съм напълно съгласен с Вас, тук не можах да разбера с това законодателно предложение на колегите как увеличаваме задълженията на държавата или утежняваме задълженията на държавата. Ако имате нещо да кажете по този въпрос, кажете го. В лицето на работодателя виждате държавата ли? Не знам. (Реплики.) Цитирам точно това, което каза господин Сираков и питам: как утежняваме задълженията на държавата в случая, като даваме един ден повече на майките с деца?
Второто нещо, което искам да кажа по изказването на господин Сираков, абсолютно недопустимо е, когато има изявление или законодателна инициатива на едни народни представители, да намесвате Марешки, фирми, в които работят и така нататък. Мисля, че трябва да си вземете бележка по този въпрос и да не го повтаряте този момент.
Господин Председател, мисля, че дори Вие трябваше да се намесите в случая.
Продължавам да твърдя, че нямате аргументи против това. (Шум и реплики.)
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Колеги, моля Ви.
Други реплики? Не виждам.
Господин Сираков.
НИКОЛАЙ СИРАКОВ: Първо, господин Гьоков, правите свободни интерпретации върху моето изказване. Аз казвам, че се измества тежестта към държавата, очаква се отговорността да поеме държавата, държавата да даде единия ден. Ами нека работодателят да го даде. Нека да си комуникират служителите с работодателя.
Второ бизнесмен, който и да е той, когато е решил да стане народен представител, не можем да разделим личността на: днес е 8 часа депутат, после е 8 час бизнесмен. И аз просто питам за добра практика. Питам за добра практика как се е случвало в тези компании? Нали затова той като представител на народа, точно защото е предприемач, бизнесмен, успешен – това го казвам абсолютно отговорно, и той е успешен, нека да видим как го прави това нещо. Затова намесих неговото име.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Сираков. (Шум и реплики.)
Колеги, моля Ви.
Господин Гьоков, моля Ви, не съм Ви дал думата.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Искам думата по начина на водене.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Заповядайте.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Господин Председател, отправям към Вас апел. Законопроектът е подписан от пет или шест човека от една парламентарна група, народни представители. Аз не виждам въобще името или подписа на човека, който коментира господин Сираков, и Вие го допускате.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Аз откъде мога да знам той какво ще каже?! Мога ли да предполагам какво ще каже господин Сираков.
Абсолютно несъстоятелна е Вашата бележка, моля Ви.
Колеги, моля Ви, да успокоим тази дискусия. Това са така наречените социални евъргрийни през годините. Знаем за какво става въпрос. Знаем, че винаги предизвикват напрежение, но нека да успокоим страстите, за да можем да продължим по-нататък дискусията, ако има някой желание да се изкаже.
МИЛКО НЕДЯЛКОВ: Ако се внесе това предложение от управляващите, ще го подкрепя.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Не смятам, че някой от народните представители – било то управляващи, или неуправляващи нямат право на законодателна инициатива. Всеки има право да внесе проекти, ако сметне за необходимо. Конституционно право е.
Други изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда с вносител госпожа Таскова и група народни представители.
Който е съгласен, да бъде подкрепен този Законопроект, моля да гласува.
За – 6, против – 1, въздържали се – 13.
С много голямо извинение, пропуснах да дам думата на госпожа Дора Христова.
Заповядайте, ако искате да кажете нещо.
ДОРА ХРИСТОВА: Благодаря.
Вие видяхте, че исках думата, но просто разговорът мина на много ниско ниво и аз не сметнах за необходимо да настоявам. Плюс това господин Гьоков повтори това, което исках да кажа.
Благодаря, господин Председател.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Колеги, поради изчерпване на дневния ред закривам днешното заседание.
Благодаря на всички за участието.

(Закрито в 15,45 ч.)





ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ХАСАН АДЕМОВ


Стенограф:
Стефка Аличкова