Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по труда, социалната и демографската политика
20/11/2019
П Р О Т О К О Л
№ 23
от проведено редовно заседание на Комисията по труда, социалната и демографската политика на 20 ноември 2019 г.
ДНЕВЕН РЕД:
1. Точка единствена: Разглеждане и гласуване на Отчет за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2018г., Доклад по отчета за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2018 г., Годишен доклад и Отчет за дейността на фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система за 2018 г. и Годишен отчет за състоянието на държавния дълг за 2018 г., № 902-00-36, внесен от Министерския съвет на 7 октомври 2019 г.
Списък на присъствалите народни представители, членове на Комисията по труда, социалната и демографска политика и гостите, се прилага към протокола.
Заседанието се ръководи от председателя на Комисията по труда, социалната и демографска политика господин Хасан Адемов.
* * *
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Добър ден, колеги! Имаме необходимия кворум. Откривам редовното заседание на Комисията по труда, социалната и демографска политика.
Дневният ред за днешното заседание е с единствена точка:
Разглеждане и гласуване на Отчет за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2018г., Доклад по отчета за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2018 г., Годишен доклад и Отчет за дейността на фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система за 2018 г. и Годишен отчет за състоянието на държавния дълг за 2018 г., № 902-00-36, внесен от Министерския съвет на 7 октомври 2019 г.
Който е съгласен да бъде подкрепен предложеният дневен ред, моля да гласува.
За – 17, против и въздържали се – няма.
Дневният ред е приет.
Колеги, гости от Министерството на финансите са: Светла Костова – директор на дирекция „Държавно съкровище“, Петя Кузева – директор на дирекция „Държавен дълг“, Любомир Малчев – началник на отдел в дирекция „Държавно съкровище“, и Емил Иванов – началник на отдел в дирекция „Държавен дълг“.
Кой ще представи проектите?
Госпожа Костова или госпожа Кузева?
СВЕТЛА КОСТОВА (МФ): Аз ще говоря по отношение на консолидираната фискална програма.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: С акцент върху приложното поле на дейността на социалната комисия на Министерството на труда и социалната политика.
Заповядайте.
СВЕТЛА КОСТОВА (МФ): Първо ще представя основните цифри.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! На база на данните от годишните отчети, одитирани от Сметната палата за изпълнението на бюджета на първостепенните разпоредители с бюджет, салдото по консолидираната фискална програма е положително – 135 млн. лв.
Отнесени към брутния вътрешен продукт е 0,1 при планиран дефицит – говорим за консолидирана фискална програма. Това спомага за запазване на натрупаните фискални буфери на разположение във фискалния резерв. Наличието на фискалните буфери дава възможност за гъвкава политика по управление на държавния дълг, съобразена с конкретните пазарни условия при минимизиране на ликвидните рискове. Салдото, съгласно октомврийските Нотификационни таблици за дефицита и дълга на България – това са таблиците, които се изготвят от правителствата и се публикуват от Евростат, салдото на сектор „Държавно управление“ за 2018 г. е положително – в размер на 1,8 от БВП.
На база на публикуваните в средата на месец октомври данни на Евростат за дефицита и дълга на държавите членки да 2018 г. се отчита подобряване и на двата показателя средно за Европейския съюз, а усреднената стойност на дефицита на държавите членки за 2018 г. се равнява на 0,6% от БВП, което е подобрение от 1% от БВП за 2017 г. За страните от еврозоната – 0,5% от БВП, подобрение 0,9% от БВП.
Дванадесет държави членки отчитат излишък за 2018 г. Все повече страни отчитат излишък от страните от Европейския съюз – една страна е на балансирано бюджетно салдо, други 14 отчитат дефицит в рамките на референтната стойност от 3% от БВП, и само две държави –Румъния и Кипър, отчитат дефицит по-висок или равен на референтната стойност.
По отношение на дълга, за поредна година България е трета – след Естония и Люксембург, с най-нисък дълг за сектор „Държавно управление“ за 2018 г. – 22,3% от БВП, като спрямо предходната година се отчита понижение с 3 процентни пункта. Четиринадесет държави членки надвишават референтната стойност от 60% от БВП по Пакта за стабилност и растеж, като средно за Европейския съюз дългът се свива с 1,7 процентни пункта на годишна база до 80,4 от БВП за 2018 г. Има няколко страни, които имат доста висок дълг. Основните параметри на касовото изпълнение по Консолидираната фискална програма са следните:
- Приходите, помощите и даренията са в размер на 39,6 милиарда, което представлява 103% спрямо годишните разчети. Съпоставени с 2017 г. постъпленията по Консолидираната фискална програма бележат номинален ръст от 12,3%, което е 4,3 милиарда.
- Общата сума на данъчните постъпления за годината възлизат на 32,2 милиарда, което е 103,5% , спрямо годишните разчети.
- Неданъчните приходи са 5,3 милиарда, което представлява 112,7% изпълнение на годишните разчети, а приходите от помощи и дарения – основно структурните и кохезионните и селските райони, са в размер на 2,1 милиарда, което е 79% от разчета.
- Разходите, включително вноската към Комисията, са 39,5 милиарда, което представлява 100,5% спрямо годишните разчети.
- Лихвените плащания възлизат на 688 милиона, което е 95,3% от планираните.
- Текущите – нелихвени, са 32,3 милиарда – 103,2% спрямо разчетите.
Капиталовите са 5,3 милиарда – 87,7% от разчетите.
Вноската на Република България в общия бюджет на Европейския съюз е в размер на 1милиард 83 милиона или 1% от БВП.
Разгледани по функционален признак най-висок дял са средствата са сферата на социалното осигуряване, подпомагане и грижи. Общите разходи за функцията са 13,2 милиарда, което е 12,2% от БВП.
С най-голям относителен дял са разходите, естествено, в група „пенсии“, отчетени по бюджета на ДОО и УПФ (Универсален пенсионен фонд), които възлизат на 9,5 милиарда и нарастват с 452 млн. лв. или 5% спрямо предходната година.
Увеличението на тези разходи се дължи на: базовия ефект при разходите за пенсии от увеличението от месец юли 2017 г., увеличението на две стъпки през 2017 г. на размера на минималната пенсия от месец юли и месец октомври, както и увеличението на пенсиите от месец юли 2018 г.
Следващи по стойност са разходите за отбрана и сигурност. Те за 4,1 милиарда, което е 3,8% от БВП.
Образованието, което е приоритетно, е 3,7% от БВП – близо 4 милиарда, като през 2018 г. е осигурено приоритетно изпълнението на правителствената политика за удвояване средствата за възнаграждения – поетапно осигуряване увеличаване възнагражденията на педагогическите специалисти, като за 2018 г. бяха осигурени допълнително 330 млн. лв.
Предприети са мерки, свързани с промяна в система на делегираните бюджети, като финансирането вече не зависи само от броя на децата и учениците, а и от броя на групите и паралелките, и на институциите с цел минимизиране на несъвършенствата при разпределението на средствата по стандарти.
Извършените разходи в сферата на здравеопазването са 4,8 милиарда или 4,5 % от БВП.
Икономическите дейности и услуги са 6,6 милиарда или 6,1% от БВП.
Основните направления, за които са изразходвани средствата в тази функция са: изграждане на инфраструктурни обекти с национално значение, ремонт и поддържане на съществуваща транспортна мрежа, и подпомагане на земеделските производители.
В общи държавни служби средствата са 2,2 милиарда или 2,1% от БВП.
В жилищно строителство, благоустройство, комунално стопанство и опазване на околната среда са 2 милиарда или 1,9% от БВП.
В култура, спорт и почивни дейности са 752 милиона или 0,7% от БВП.
Лихвените плащания са 688 милиона – 0,6% от БВП.
Превишението на приходите над разходите по Консолидираната фискална програма за 2018 г. е в размер на 135 милиона или 0,1% от БВП.
Останалите акценти са, че през 2018 г. БВП на България възлезе на 109 милиарда 695 милиона като реалният растеж достигна 3,1%. Положителен принос за растежа беше вътрешното търсене – 5,9 процентни пункта, докато този на нетния износ беше отрицателен – 2,8 процентни пункта.
През 2018 г. продължи тенденцията от предходните години за намаляване коефициента на безработица. Стойността на показателя достигна 5,2% и спад от пред кризисното си равнище от 5,6% за 2008 г., като отбеляза ново историческо най-ниско ниво.
За поредна година салдото по текущата сметка е положително, като за 2018 г. излишъкът възлезе на 2,5 милиарда евро. Положителните баланси по статиите „услуги“ и „вторичен доход“ напълно компенсираха търговския дефицит и отрицателното салдо по първичния доход.
Параметрите по изпълнението на Консолидираната фискална програма на сектор „Държавно управление“ отговарят на изискванията на фискалните правила, съгласно разпоредбите на Закона за публични финанси.
Оценката от октомврийските Нотификационни таблици, отново повтарям, че излишъкът е 1,8% БВП.
За поредна година салдото е положително – 135 милиона. Приходите и помощите, спрямо разчетите за 2018 г., са 103,8% изпълнени, а по държавния бюджет 101,3%.
Общите разходи, спрямо годишните разчети са 100,5%, а по държавния бюджет разходите, трансферите и вноската представляват 98,7% от планираните за годината.
Предвидените законови ограничения по отношение на държавния дълг за 2018 г. са спазени, като номиналният размер на държавния дълг към 31 декември е 22,1 милиарда – колегите ще Ви дадат повече информация, и е значително повече от предвиденото в Закона 23,5 млрд. лв.
Общият размер на касовите постъпления от Европейския съюз, структурни, кохезионни и земеделски, включително и директни плащания, са в размер на 3,8 милиарда, а нетните постъпления, тоест намалени с вноската, отново са положителни и са 2,7 милиарда. Поредна година имаме положително салдо спрямо европейския.
Фискалния резерв към 31 декември е в размер на 9,4 милиарда, в които 9 милиарда са депозитни във фискалния резерв в БНБ и банки и 0,4 са вземани от фондовете на Европейския съюз.
По отношение на разходите на Министерството на труда и социалната политика, свързани със социалните помощи и обезщетенията за 2018 г., включително и ДОО, са изплатени 556 млн. лв. разходи при временна нетрудоспособност поради общо заболяване, гледане на болен член на семейството, карантини и нетрудови злополуки, като е налице преразход спрямо плана с 42 милиона, което е 8,2%.
Изплатени са 9,163 милиона за трудови злополуки и професионални заболявания, което е икономия спрямо плана от близо 1,4 милиона.
През 2018 г. са изплатени парични обезщетения за бременност и раждане в размер на 416 милиона с преразход 29 милиона – 7,6%.
За обезщетение за отглеждане на дете до 2 годишна възраст са изплатени близо 177 милиона, което е преразход с 12,1%.
За 2018 г. са изплатени 1,4 милиона за обезщетение за осиновяване на дете до 5 годишна възраст.
Паричните обезщетения за безработица са 431 милиона. При тях преразходът е 35 милиона, което е 8,8%.
Еднократните помощи при смърт са 2 милиона, икономията е 500 хиляди – 18,2%.
По отчет са изразходвани също и 17,9% разходи за помощи за профилактика и рехабилитация и други социални разходи – 44,6 хиляди.
Това са основните направления свързани със социалното осигуряване.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Молбата ми е да кажете няколко думи по това, което интересува тази комисия за Сребърния фонд – Държавния фонд за подпомагане на държавната пенсионна система е сложното заглавие. Ще Ви помоля, да кажете какво е там състоянието, за да имат колегите от Комисията информация, какво се случва с този фонд, изпълнява ли целите, за които е създаден, и така нататък?
СВЕТЛА КОСТОВА (МФ): Актуална тема е, да.
Съгласно Закона за държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система, така както и в отчета, който сме представили, е посочено – в полза на фонда се отчисляват от централния бюджет средства от паричните постъпления от приватизация, приходите от концесии, отчетени по държавния бюджет, 25% отчисления за съответната бюджетна година излишък по държавния бюджет.
Искам да подчертая, че в Закона е регламентирано салдо по държавния бюджет, защото, това което излиза в публичното пространство, мисля, че миналата година го споменахме, говорят за дефицит или излишък на Консолидирана фискална програма, което не отговаря на законовите изисквания. Тоест в Сребърния фонд постъпват 25% от реализирания излишък по държавния бюджет. В последните години нямаме излишък по държавния бюджет.
Законът за държавния бюджет, всички знаете, защото се гласува, е на дефицити и то доста по-големи дефицити, които се одобряват със Закона за бюджета. По пътя на изпълнението се реализира доста по-нисък дефицит, но дефицит. Основно подобрението идва от преизпълнение на приходите, които правителството няма право да харчи, съгласно Закона за публичните финанси. Ако се налага да харчи, трябва да влиза за одобряване от парламента. Това е основната причина за по-ниския дефицит, който е в държавния бюджет. Разбира се, има някои икономии, които също подобряват – както чухте преди малко, 97,8% е изпълнението на разходи, трансфери и вноската, така че това е причината за доста по-ниския дефицит, но на ниво Консолидирана фискална програма излишъкът идва по-скоро от другите съставни – така наречените „бюджети на Консолидираната фискална програма“. Това е едно отклонение. (Реплики.)
Приходите от други източници, които също са определени със закон или акт на Министерския съвет, са средства от глоби, имуществени санкции и неустойки, свързани с приватизационния процес по реда на чл. 8, ал. 8, т. 2 и ал. 9 от Закона за приватизация и след приватизационен контрол.
От създаването си, до настоящия момент акумулирания ресурс на фонда се намира в отделна сметка в БНБ от 2007 г. и е част от фискалния резерв на страната. Следваната до момента консервативна стратегия при инвестирането на средствата в срочни депозити в БНБ, гарантира минимизиране негативните ефекти и проявите на волатилност на международните капиталови пазари. Това от своя страна съответства на текущата пазарна среда и води до избягване на риска, свързан с резките промени на външните пазари.
С Решение № 693 на Министерския съвет от 4 ноември 2018 г. са приети „Дългосрочна инвестиционна политика“ и „Средносрочна инвестиционна политика“ за инвестиране на средствата. С тези документи се предвижда запазване на прилагания досега консервативен подход. Настоящите пазарни условия не предполагат реализирането на висока доходност при желани ниски нива на инвестиционен риск, поради което е одобрена като най-добра алтернатива за инвестиране на средствата на Фонда, е да продължи инвестирането под формата на депозити в централната банка, който е един от инструментите, съгласно чл. 13 на Закона.
Дългосрочната инвестиционна програма ще бъде съобразена с актюерски разчети, изготвени от НОИ, които предвиждат дефицит по бюджета през целия период до 2070 г.
В средносрочен хоризонт при прилагания досега консервативен подход активите на Фонда ще се управляват при спазване принципите надеждност, ликвидност и прозрачност под формата на депозит, поне засега е така е предвидено, с оглед гарантиране на устойчивост на държавната пенсионна система. По-рисково инвестиране на средствата на Фонда не е приемливо. В подкрепа на това е и продължаващата конюнктура на ниски лихви.
В дългосрочен план, при благоприятно развитие на пазарните условия, анализът на възможностите за по активно управление на средствата на Фонда и диверсификация на инвестициите, ще бъде на база оценка на степента на риска, както и оценка на възможния нетен доход след приспадане на разходите за управление на инвестициите и други разходи, съгласно Закона, тъй като е важно какъв нетен доход ще има във Фонда. Времевият хоризонт на средносрочната е три години.
Предвид пазарните условия, както вече казах, постигането на висока номинална доходност е свързано с голям риск и същевременно рискът от това средствата на Фонда да намалеят при недобре свършена по-рискова сделка е неприемлив от гледна точка на основната му функция, а именно осигуряване на устойчивост. Съгласно тези аргументи, запазването на тази консервативна политика при нулева доходност, е като отрицателните лихви, които са определени по общите условия на БНБ, са за сметка на централния бюджет, съгласно Закона за държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система. Тази политика отговаря в най-голяма степен на текущата пазарна среда и заложените в Закона основни принципи. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви.
Колеги, откривам дискусията – имате думата за въпроси, коментари и изказвания.
Аз искам да попитам: средствата във „сребърния фонд“ част ли са от онази сума, която, към края на годината трябва да бъде 4 милиарда и половина?
СВЕТЛА КОСТОВА: Да, част са, но ние с тези средства не оперираме. Те стоят по съвсем отделни сметки. Имахме специална проверка от Сметната палата, която установи същото. Те също имаха съмнение, че ние може би ползваме този ресурс. Не го ползваме. Той си е отделен за сребърния фонд, така че…
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Колко беше сумата към края на миналата година, можете ли да повторите сега?
СВЕТЛА КОСТОВА: Към края на миналата година е 2,922 милиарда.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Да изясним още един такъв въпрос: казвате, че правителството не може да харчи преизпълнението на приходите…
СВЕТЛА КОСТОВА: По държавния бюджет.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ:…по държавния бюджет, да. Може би трябва да има едно уточнение – може да харчи, до размера на предвидените в бюджетната програма разходи.
СВЕТЛА КОСТОВА: За разходи – да, аз казвам за приходите. В стария закон за устройството на държавния бюджет имаше и такава възможност – по решение на правителството, може да бъде харчен определен процент, а сега…
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Но, до размера на разходите, които са предвидени в бюджета.
СВЕТЛА КОСТОВА: Да, да.
ПРЕДС. ХАРАН АДЕМОВ: Колеги, други въпроси?
Заповядайте, господин Гьоков.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Благодаря, господин Председател.
То явно въпросът се върти около Сребърния фонд, защото въпросът се повдигна, но в последните няколко години, аз сега в това, което казахте не чух, или пък не съм прочел внимателно в Отчета, но в последните години беше отрицателен…
СВЕТЛА КОСТОВА: Лихвата е отрицателна.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ:…и Фондът плащаше на БНБ за това, че стоят така. Аз имам отговор от министър Горанов, че е така. Мога да Ви го предоставя и за предишните години. Тази година не знам как е, затова Ви питам. Искам да питам и колко са платени обратно към БНБ, ако имате такава информация, а Вие твърдите че не е – от Фонда към БНБ. Благодаря.
СВЕТЛА КОСТОВА: Върху този ресурс лихви плаща правителството. Тоест лихвите, които са начислени за средства на сребърния фонд са за сметка на централния бюджет. (Реплики.)
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Тогава може да уточня въпроса: колко са платени от правителството заради сребърния фонд на БНБ за тези години назад и тази година има ли такова нещо като отрицателна доходност?
СВЕТЛА КОСТОВА: В момента нямам такава справка, но за първите две или три години сумата не е толкова голяма. Миналата година беше по-голяма, защото постепенно отрицателната лихва се увеличи. Тя е по същия начин и в европейските страни и размерът миналата година е малко по-голям, но в момента не мога да кажа конкретна сума, но мога да изпратя допълнителна информация.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Колеги, други въпроси? Не виждам.
Заповядайте, господин Русанов.
ГЕОРГИ РУСАНОВ (НКВХ): Ние сме не само присъстващи, но и най-заинтересовани, защото за другите е безразлично.
Когато от Управителния съвет на Фонда се дава прогноза, че едва през 2040 г. може да бъде използван – това го пише в документа, ясно е, че трябва да се усъмним в експертите, които са в Управителния съвет, които всяка година прогнозират кризи – демографски и какви ли не, аз задавам първия въпрос: Сметната палата има ли право да дава препоръки? Ако няма, има ли право на становище по това, което проверява?
Вторият въпрос – самият министър Горанов каза, че от време на време се ползват средствата от Сребърния фонд, а Вие не сте констатирали. Сметната палата категорично проверява нещата и те са в противоречие с това, което се дава от главния финансист на Републиката.
Трето, Вие би трябвало, когато давате своя доклад, да посочвате в скоби източника, по който сте изготвили доклада. Говоря за така наречения „Сребърен фонд“. Така докладът излиза много общ и действително има вестникарски вид, защото ние не можем да направим проверка на Вашата проверка, тъй като не отговаря на истината.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин Русанов.
Разбрахме Вашия въпрос.
Госпожо Костова, заповядайте.
СВЕТЛА КОСТОВА: Благодаря.
Това, което Управителният съвет разглежда, във връзка със стратегиите, е въз основа на актюерските разчети на НОИ. Тези актюерски разчети за дългосрочен период – до 2070 г., се намират на сайта на НОИ. Това, което ние сме отбелязали е, че Сребърния фонд, тоест там има няколко, може да се каже, очертани периоди, в които дефицитът на Фонда е по приемлив и Вие всички знаете, че дефицита се поема от държавния бюджет. Всъщност това, което се предвижда, поне на този етап, защото всичко това би могло в някакъв момент да претърпи известни промени, до около 20 години напред, се предвижда изцяло да се покрива от държавния бюджет. Той всъщност се предвижда през цялото време да се покрива от държавния бюджет. Но да кажем след около 20 години, когато, съгласно актюерските разчети се увеличава този дефицит, средствата на Фонда биха могли да подпомогнат бюджета на държавното обществено осигуряване – тези, които са натрупани. Всъщност ние и към момента вече в Закона изтече годината, до която нямахме право да финансираме със средствата от Сребърния фонд, и към момента биха могли тези средства да се прехвърлят към бюджета на държавното обществено осигуряване, но засега няма такова решение. Затова казваме, че актюерските разчети сочат някаква подобна тенденция.
За съжаление, всички сте наясно, че и демографската криза и емиграция и всичко влияе върху средствата, с които бюджета на държавното обществено осигуряване се пълни, така че всъщност този ресурс, който е необходим, държавния бюджет допълва за да може да се изплащат пенсиите.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: А тези пари са малко повече от двумесечния разход на държавното обществено осигуряване за пенсии.
СВЕТЛА КОСТОВА: Те вече са 3 милиарда, така че…
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Три милиарда на 800 разделено …
СВЕТЛА КОСТОВА: Да, така е.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Добре, благодаря.
Подлагам на гласуване Отчет за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2018 г., Доклад по отчета за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2018 г., Годишен доклад и Отчет за дейността на фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система за 2018 г., и Годишен отчет за състоянието на държавния дълг за 2018 г., № 902-00-36, внесен от Министерския съвет на 7 октомври 2019 г.
Който е съгласен да бъде подкрепен този проект, моля да гласува.
За – 12, против – няма, въздържали се – 5.
Проектът е приет.
Колеги, благодаря Ви за участието Ви в днешното заседание.
Благодаря и на колегите от Министерството на финансите.
Закривам заседанието.
(Закрито в 15,00 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ХАСАН АДЕМОВ
Стенограф:
Катя Данчева
№ 23
от проведено редовно заседание на Комисията по труда, социалната и демографската политика на 20 ноември 2019 г.
ДНЕВЕН РЕД:
1. Точка единствена: Разглеждане и гласуване на Отчет за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2018г., Доклад по отчета за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2018 г., Годишен доклад и Отчет за дейността на фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система за 2018 г. и Годишен отчет за състоянието на държавния дълг за 2018 г., № 902-00-36, внесен от Министерския съвет на 7 октомври 2019 г.
Списък на присъствалите народни представители, членове на Комисията по труда, социалната и демографска политика и гостите, се прилага към протокола.
Заседанието се ръководи от председателя на Комисията по труда, социалната и демографска политика господин Хасан Адемов.
* * *
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Добър ден, колеги! Имаме необходимия кворум. Откривам редовното заседание на Комисията по труда, социалната и демографска политика.
Дневният ред за днешното заседание е с единствена точка:
Разглеждане и гласуване на Отчет за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2018г., Доклад по отчета за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2018 г., Годишен доклад и Отчет за дейността на фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система за 2018 г. и Годишен отчет за състоянието на държавния дълг за 2018 г., № 902-00-36, внесен от Министерския съвет на 7 октомври 2019 г.
Който е съгласен да бъде подкрепен предложеният дневен ред, моля да гласува.
За – 17, против и въздържали се – няма.
Дневният ред е приет.
Колеги, гости от Министерството на финансите са: Светла Костова – директор на дирекция „Държавно съкровище“, Петя Кузева – директор на дирекция „Държавен дълг“, Любомир Малчев – началник на отдел в дирекция „Държавно съкровище“, и Емил Иванов – началник на отдел в дирекция „Държавен дълг“.
Кой ще представи проектите?
Госпожа Костова или госпожа Кузева?
СВЕТЛА КОСТОВА (МФ): Аз ще говоря по отношение на консолидираната фискална програма.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: С акцент върху приложното поле на дейността на социалната комисия на Министерството на труда и социалната политика.
Заповядайте.
СВЕТЛА КОСТОВА (МФ): Първо ще представя основните цифри.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! На база на данните от годишните отчети, одитирани от Сметната палата за изпълнението на бюджета на първостепенните разпоредители с бюджет, салдото по консолидираната фискална програма е положително – 135 млн. лв.
Отнесени към брутния вътрешен продукт е 0,1 при планиран дефицит – говорим за консолидирана фискална програма. Това спомага за запазване на натрупаните фискални буфери на разположение във фискалния резерв. Наличието на фискалните буфери дава възможност за гъвкава политика по управление на държавния дълг, съобразена с конкретните пазарни условия при минимизиране на ликвидните рискове. Салдото, съгласно октомврийските Нотификационни таблици за дефицита и дълга на България – това са таблиците, които се изготвят от правителствата и се публикуват от Евростат, салдото на сектор „Държавно управление“ за 2018 г. е положително – в размер на 1,8 от БВП.
На база на публикуваните в средата на месец октомври данни на Евростат за дефицита и дълга на държавите членки да 2018 г. се отчита подобряване и на двата показателя средно за Европейския съюз, а усреднената стойност на дефицита на държавите членки за 2018 г. се равнява на 0,6% от БВП, което е подобрение от 1% от БВП за 2017 г. За страните от еврозоната – 0,5% от БВП, подобрение 0,9% от БВП.
Дванадесет държави членки отчитат излишък за 2018 г. Все повече страни отчитат излишък от страните от Европейския съюз – една страна е на балансирано бюджетно салдо, други 14 отчитат дефицит в рамките на референтната стойност от 3% от БВП, и само две държави –Румъния и Кипър, отчитат дефицит по-висок или равен на референтната стойност.
По отношение на дълга, за поредна година България е трета – след Естония и Люксембург, с най-нисък дълг за сектор „Държавно управление“ за 2018 г. – 22,3% от БВП, като спрямо предходната година се отчита понижение с 3 процентни пункта. Четиринадесет държави членки надвишават референтната стойност от 60% от БВП по Пакта за стабилност и растеж, като средно за Европейския съюз дългът се свива с 1,7 процентни пункта на годишна база до 80,4 от БВП за 2018 г. Има няколко страни, които имат доста висок дълг. Основните параметри на касовото изпълнение по Консолидираната фискална програма са следните:
- Приходите, помощите и даренията са в размер на 39,6 милиарда, което представлява 103% спрямо годишните разчети. Съпоставени с 2017 г. постъпленията по Консолидираната фискална програма бележат номинален ръст от 12,3%, което е 4,3 милиарда.
- Общата сума на данъчните постъпления за годината възлизат на 32,2 милиарда, което е 103,5% , спрямо годишните разчети.
- Неданъчните приходи са 5,3 милиарда, което представлява 112,7% изпълнение на годишните разчети, а приходите от помощи и дарения – основно структурните и кохезионните и селските райони, са в размер на 2,1 милиарда, което е 79% от разчета.
- Разходите, включително вноската към Комисията, са 39,5 милиарда, което представлява 100,5% спрямо годишните разчети.
- Лихвените плащания възлизат на 688 милиона, което е 95,3% от планираните.
- Текущите – нелихвени, са 32,3 милиарда – 103,2% спрямо разчетите.
Капиталовите са 5,3 милиарда – 87,7% от разчетите.
Вноската на Република България в общия бюджет на Европейския съюз е в размер на 1милиард 83 милиона или 1% от БВП.
Разгледани по функционален признак най-висок дял са средствата са сферата на социалното осигуряване, подпомагане и грижи. Общите разходи за функцията са 13,2 милиарда, което е 12,2% от БВП.
С най-голям относителен дял са разходите, естествено, в група „пенсии“, отчетени по бюджета на ДОО и УПФ (Универсален пенсионен фонд), които възлизат на 9,5 милиарда и нарастват с 452 млн. лв. или 5% спрямо предходната година.
Увеличението на тези разходи се дължи на: базовия ефект при разходите за пенсии от увеличението от месец юли 2017 г., увеличението на две стъпки през 2017 г. на размера на минималната пенсия от месец юли и месец октомври, както и увеличението на пенсиите от месец юли 2018 г.
Следващи по стойност са разходите за отбрана и сигурност. Те за 4,1 милиарда, което е 3,8% от БВП.
Образованието, което е приоритетно, е 3,7% от БВП – близо 4 милиарда, като през 2018 г. е осигурено приоритетно изпълнението на правителствената политика за удвояване средствата за възнаграждения – поетапно осигуряване увеличаване възнагражденията на педагогическите специалисти, като за 2018 г. бяха осигурени допълнително 330 млн. лв.
Предприети са мерки, свързани с промяна в система на делегираните бюджети, като финансирането вече не зависи само от броя на децата и учениците, а и от броя на групите и паралелките, и на институциите с цел минимизиране на несъвършенствата при разпределението на средствата по стандарти.
Извършените разходи в сферата на здравеопазването са 4,8 милиарда или 4,5 % от БВП.
Икономическите дейности и услуги са 6,6 милиарда или 6,1% от БВП.
Основните направления, за които са изразходвани средствата в тази функция са: изграждане на инфраструктурни обекти с национално значение, ремонт и поддържане на съществуваща транспортна мрежа, и подпомагане на земеделските производители.
В общи държавни служби средствата са 2,2 милиарда или 2,1% от БВП.
В жилищно строителство, благоустройство, комунално стопанство и опазване на околната среда са 2 милиарда или 1,9% от БВП.
В култура, спорт и почивни дейности са 752 милиона или 0,7% от БВП.
Лихвените плащания са 688 милиона – 0,6% от БВП.
Превишението на приходите над разходите по Консолидираната фискална програма за 2018 г. е в размер на 135 милиона или 0,1% от БВП.
Останалите акценти са, че през 2018 г. БВП на България възлезе на 109 милиарда 695 милиона като реалният растеж достигна 3,1%. Положителен принос за растежа беше вътрешното търсене – 5,9 процентни пункта, докато този на нетния износ беше отрицателен – 2,8 процентни пункта.
През 2018 г. продължи тенденцията от предходните години за намаляване коефициента на безработица. Стойността на показателя достигна 5,2% и спад от пред кризисното си равнище от 5,6% за 2008 г., като отбеляза ново историческо най-ниско ниво.
За поредна година салдото по текущата сметка е положително, като за 2018 г. излишъкът възлезе на 2,5 милиарда евро. Положителните баланси по статиите „услуги“ и „вторичен доход“ напълно компенсираха търговския дефицит и отрицателното салдо по първичния доход.
Параметрите по изпълнението на Консолидираната фискална програма на сектор „Държавно управление“ отговарят на изискванията на фискалните правила, съгласно разпоредбите на Закона за публични финанси.
Оценката от октомврийските Нотификационни таблици, отново повтарям, че излишъкът е 1,8% БВП.
За поредна година салдото е положително – 135 милиона. Приходите и помощите, спрямо разчетите за 2018 г., са 103,8% изпълнени, а по държавния бюджет 101,3%.
Общите разходи, спрямо годишните разчети са 100,5%, а по държавния бюджет разходите, трансферите и вноската представляват 98,7% от планираните за годината.
Предвидените законови ограничения по отношение на държавния дълг за 2018 г. са спазени, като номиналният размер на държавния дълг към 31 декември е 22,1 милиарда – колегите ще Ви дадат повече информация, и е значително повече от предвиденото в Закона 23,5 млрд. лв.
Общият размер на касовите постъпления от Европейския съюз, структурни, кохезионни и земеделски, включително и директни плащания, са в размер на 3,8 милиарда, а нетните постъпления, тоест намалени с вноската, отново са положителни и са 2,7 милиарда. Поредна година имаме положително салдо спрямо европейския.
Фискалния резерв към 31 декември е в размер на 9,4 милиарда, в които 9 милиарда са депозитни във фискалния резерв в БНБ и банки и 0,4 са вземани от фондовете на Европейския съюз.
По отношение на разходите на Министерството на труда и социалната политика, свързани със социалните помощи и обезщетенията за 2018 г., включително и ДОО, са изплатени 556 млн. лв. разходи при временна нетрудоспособност поради общо заболяване, гледане на болен член на семейството, карантини и нетрудови злополуки, като е налице преразход спрямо плана с 42 милиона, което е 8,2%.
Изплатени са 9,163 милиона за трудови злополуки и професионални заболявания, което е икономия спрямо плана от близо 1,4 милиона.
През 2018 г. са изплатени парични обезщетения за бременност и раждане в размер на 416 милиона с преразход 29 милиона – 7,6%.
За обезщетение за отглеждане на дете до 2 годишна възраст са изплатени близо 177 милиона, което е преразход с 12,1%.
За 2018 г. са изплатени 1,4 милиона за обезщетение за осиновяване на дете до 5 годишна възраст.
Паричните обезщетения за безработица са 431 милиона. При тях преразходът е 35 милиона, което е 8,8%.
Еднократните помощи при смърт са 2 милиона, икономията е 500 хиляди – 18,2%.
По отчет са изразходвани също и 17,9% разходи за помощи за профилактика и рехабилитация и други социални разходи – 44,6 хиляди.
Това са основните направления свързани със социалното осигуряване.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Молбата ми е да кажете няколко думи по това, което интересува тази комисия за Сребърния фонд – Държавния фонд за подпомагане на държавната пенсионна система е сложното заглавие. Ще Ви помоля, да кажете какво е там състоянието, за да имат колегите от Комисията информация, какво се случва с този фонд, изпълнява ли целите, за които е създаден, и така нататък?
СВЕТЛА КОСТОВА (МФ): Актуална тема е, да.
Съгласно Закона за държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система, така както и в отчета, който сме представили, е посочено – в полза на фонда се отчисляват от централния бюджет средства от паричните постъпления от приватизация, приходите от концесии, отчетени по държавния бюджет, 25% отчисления за съответната бюджетна година излишък по държавния бюджет.
Искам да подчертая, че в Закона е регламентирано салдо по държавния бюджет, защото, това което излиза в публичното пространство, мисля, че миналата година го споменахме, говорят за дефицит или излишък на Консолидирана фискална програма, което не отговаря на законовите изисквания. Тоест в Сребърния фонд постъпват 25% от реализирания излишък по държавния бюджет. В последните години нямаме излишък по държавния бюджет.
Законът за държавния бюджет, всички знаете, защото се гласува, е на дефицити и то доста по-големи дефицити, които се одобряват със Закона за бюджета. По пътя на изпълнението се реализира доста по-нисък дефицит, но дефицит. Основно подобрението идва от преизпълнение на приходите, които правителството няма право да харчи, съгласно Закона за публичните финанси. Ако се налага да харчи, трябва да влиза за одобряване от парламента. Това е основната причина за по-ниския дефицит, който е в държавния бюджет. Разбира се, има някои икономии, които също подобряват – както чухте преди малко, 97,8% е изпълнението на разходи, трансфери и вноската, така че това е причината за доста по-ниския дефицит, но на ниво Консолидирана фискална програма излишъкът идва по-скоро от другите съставни – така наречените „бюджети на Консолидираната фискална програма“. Това е едно отклонение. (Реплики.)
Приходите от други източници, които също са определени със закон или акт на Министерския съвет, са средства от глоби, имуществени санкции и неустойки, свързани с приватизационния процес по реда на чл. 8, ал. 8, т. 2 и ал. 9 от Закона за приватизация и след приватизационен контрол.
От създаването си, до настоящия момент акумулирания ресурс на фонда се намира в отделна сметка в БНБ от 2007 г. и е част от фискалния резерв на страната. Следваната до момента консервативна стратегия при инвестирането на средствата в срочни депозити в БНБ, гарантира минимизиране негативните ефекти и проявите на волатилност на международните капиталови пазари. Това от своя страна съответства на текущата пазарна среда и води до избягване на риска, свързан с резките промени на външните пазари.
С Решение № 693 на Министерския съвет от 4 ноември 2018 г. са приети „Дългосрочна инвестиционна политика“ и „Средносрочна инвестиционна политика“ за инвестиране на средствата. С тези документи се предвижда запазване на прилагания досега консервативен подход. Настоящите пазарни условия не предполагат реализирането на висока доходност при желани ниски нива на инвестиционен риск, поради което е одобрена като най-добра алтернатива за инвестиране на средствата на Фонда, е да продължи инвестирането под формата на депозити в централната банка, който е един от инструментите, съгласно чл. 13 на Закона.
Дългосрочната инвестиционна програма ще бъде съобразена с актюерски разчети, изготвени от НОИ, които предвиждат дефицит по бюджета през целия период до 2070 г.
В средносрочен хоризонт при прилагания досега консервативен подход активите на Фонда ще се управляват при спазване принципите надеждност, ликвидност и прозрачност под формата на депозит, поне засега е така е предвидено, с оглед гарантиране на устойчивост на държавната пенсионна система. По-рисково инвестиране на средствата на Фонда не е приемливо. В подкрепа на това е и продължаващата конюнктура на ниски лихви.
В дългосрочен план, при благоприятно развитие на пазарните условия, анализът на възможностите за по активно управление на средствата на Фонда и диверсификация на инвестициите, ще бъде на база оценка на степента на риска, както и оценка на възможния нетен доход след приспадане на разходите за управление на инвестициите и други разходи, съгласно Закона, тъй като е важно какъв нетен доход ще има във Фонда. Времевият хоризонт на средносрочната е три години.
Предвид пазарните условия, както вече казах, постигането на висока номинална доходност е свързано с голям риск и същевременно рискът от това средствата на Фонда да намалеят при недобре свършена по-рискова сделка е неприемлив от гледна точка на основната му функция, а именно осигуряване на устойчивост. Съгласно тези аргументи, запазването на тази консервативна политика при нулева доходност, е като отрицателните лихви, които са определени по общите условия на БНБ, са за сметка на централния бюджет, съгласно Закона за държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система. Тази политика отговаря в най-голяма степен на текущата пазарна среда и заложените в Закона основни принципи. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви.
Колеги, откривам дискусията – имате думата за въпроси, коментари и изказвания.
Аз искам да попитам: средствата във „сребърния фонд“ част ли са от онази сума, която, към края на годината трябва да бъде 4 милиарда и половина?
СВЕТЛА КОСТОВА: Да, част са, но ние с тези средства не оперираме. Те стоят по съвсем отделни сметки. Имахме специална проверка от Сметната палата, която установи същото. Те също имаха съмнение, че ние може би ползваме този ресурс. Не го ползваме. Той си е отделен за сребърния фонд, така че…
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Колко беше сумата към края на миналата година, можете ли да повторите сега?
СВЕТЛА КОСТОВА: Към края на миналата година е 2,922 милиарда.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Да изясним още един такъв въпрос: казвате, че правителството не може да харчи преизпълнението на приходите…
СВЕТЛА КОСТОВА: По държавния бюджет.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ:…по държавния бюджет, да. Може би трябва да има едно уточнение – може да харчи, до размера на предвидените в бюджетната програма разходи.
СВЕТЛА КОСТОВА: За разходи – да, аз казвам за приходите. В стария закон за устройството на държавния бюджет имаше и такава възможност – по решение на правителството, може да бъде харчен определен процент, а сега…
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Но, до размера на разходите, които са предвидени в бюджета.
СВЕТЛА КОСТОВА: Да, да.
ПРЕДС. ХАРАН АДЕМОВ: Колеги, други въпроси?
Заповядайте, господин Гьоков.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Благодаря, господин Председател.
То явно въпросът се върти около Сребърния фонд, защото въпросът се повдигна, но в последните няколко години, аз сега в това, което казахте не чух, или пък не съм прочел внимателно в Отчета, но в последните години беше отрицателен…
СВЕТЛА КОСТОВА: Лихвата е отрицателна.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ:…и Фондът плащаше на БНБ за това, че стоят така. Аз имам отговор от министър Горанов, че е така. Мога да Ви го предоставя и за предишните години. Тази година не знам как е, затова Ви питам. Искам да питам и колко са платени обратно към БНБ, ако имате такава информация, а Вие твърдите че не е – от Фонда към БНБ. Благодаря.
СВЕТЛА КОСТОВА: Върху този ресурс лихви плаща правителството. Тоест лихвите, които са начислени за средства на сребърния фонд са за сметка на централния бюджет. (Реплики.)
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Тогава може да уточня въпроса: колко са платени от правителството заради сребърния фонд на БНБ за тези години назад и тази година има ли такова нещо като отрицателна доходност?
СВЕТЛА КОСТОВА: В момента нямам такава справка, но за първите две или три години сумата не е толкова голяма. Миналата година беше по-голяма, защото постепенно отрицателната лихва се увеличи. Тя е по същия начин и в европейските страни и размерът миналата година е малко по-голям, но в момента не мога да кажа конкретна сума, но мога да изпратя допълнителна информация.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Колеги, други въпроси? Не виждам.
Заповядайте, господин Русанов.
ГЕОРГИ РУСАНОВ (НКВХ): Ние сме не само присъстващи, но и най-заинтересовани, защото за другите е безразлично.
Когато от Управителния съвет на Фонда се дава прогноза, че едва през 2040 г. може да бъде използван – това го пише в документа, ясно е, че трябва да се усъмним в експертите, които са в Управителния съвет, които всяка година прогнозират кризи – демографски и какви ли не, аз задавам първия въпрос: Сметната палата има ли право да дава препоръки? Ако няма, има ли право на становище по това, което проверява?
Вторият въпрос – самият министър Горанов каза, че от време на време се ползват средствата от Сребърния фонд, а Вие не сте констатирали. Сметната палата категорично проверява нещата и те са в противоречие с това, което се дава от главния финансист на Републиката.
Трето, Вие би трябвало, когато давате своя доклад, да посочвате в скоби източника, по който сте изготвили доклада. Говоря за така наречения „Сребърен фонд“. Така докладът излиза много общ и действително има вестникарски вид, защото ние не можем да направим проверка на Вашата проверка, тъй като не отговаря на истината.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин Русанов.
Разбрахме Вашия въпрос.
Госпожо Костова, заповядайте.
СВЕТЛА КОСТОВА: Благодаря.
Това, което Управителният съвет разглежда, във връзка със стратегиите, е въз основа на актюерските разчети на НОИ. Тези актюерски разчети за дългосрочен период – до 2070 г., се намират на сайта на НОИ. Това, което ние сме отбелязали е, че Сребърния фонд, тоест там има няколко, може да се каже, очертани периоди, в които дефицитът на Фонда е по приемлив и Вие всички знаете, че дефицита се поема от държавния бюджет. Всъщност това, което се предвижда, поне на този етап, защото всичко това би могло в някакъв момент да претърпи известни промени, до около 20 години напред, се предвижда изцяло да се покрива от държавния бюджет. Той всъщност се предвижда през цялото време да се покрива от държавния бюджет. Но да кажем след около 20 години, когато, съгласно актюерските разчети се увеличава този дефицит, средствата на Фонда биха могли да подпомогнат бюджета на държавното обществено осигуряване – тези, които са натрупани. Всъщност ние и към момента вече в Закона изтече годината, до която нямахме право да финансираме със средствата от Сребърния фонд, и към момента биха могли тези средства да се прехвърлят към бюджета на държавното обществено осигуряване, но засега няма такова решение. Затова казваме, че актюерските разчети сочат някаква подобна тенденция.
За съжаление, всички сте наясно, че и демографската криза и емиграция и всичко влияе върху средствата, с които бюджета на държавното обществено осигуряване се пълни, така че всъщност този ресурс, който е необходим, държавния бюджет допълва за да може да се изплащат пенсиите.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: А тези пари са малко повече от двумесечния разход на държавното обществено осигуряване за пенсии.
СВЕТЛА КОСТОВА: Те вече са 3 милиарда, така че…
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Три милиарда на 800 разделено …
СВЕТЛА КОСТОВА: Да, така е.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Добре, благодаря.
Подлагам на гласуване Отчет за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2018 г., Доклад по отчета за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2018 г., Годишен доклад и Отчет за дейността на фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система за 2018 г., и Годишен отчет за състоянието на държавния дълг за 2018 г., № 902-00-36, внесен от Министерския съвет на 7 октомври 2019 г.
Който е съгласен да бъде подкрепен този проект, моля да гласува.
За – 12, против – няма, въздържали се – 5.
Проектът е приет.
Колеги, благодаря Ви за участието Ви в днешното заседание.
Благодаря и на колегите от Министерството на финансите.
Закривам заседанието.
(Закрито в 15,00 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ХАСАН АДЕМОВ
Стенограф:
Катя Данчева
0
