П Р О Т О К О Л
№ 24

от проведено редовно заседание на Комисията по труда, социалната и демографската политика на 27 ноември 2019 г.

---

ДНЕВЕН РЕД:

1. Отговори на актуални въпроси, отправени от членовете на Комисията по труда, социалната и демографската политика към министъра на труда и социалната политика, на основание чл. 29 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи, № 902-01-48, внесен от Министерски съвет на 18 септември 2019 г.

Списък на присъствалите народни представители, членове на Комисията по труда, социалната и демографска политика и гостите, се прилага към протокола.
Заседанието се ръководи от председателя на Комисията по труда, социалната и демографска политика господин Хасан Адемов.

* * *

ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Колеги, предлагам да открием редовното заседание на Комисията по труда, социалната и демографска политика.
Дневният ред за днешното заседание:
1. Отговори на актуални въпроси, отправени от членовете на Комисията по труда, социалната и демографската политика към министъра на труда и социалната политика, на основание чл. 29 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи, № 902-01-48, внесен от Министерски съвет на 18 септември 2019 г.
Който е съгласен да бъде подкрепен така предложения дневен ред, моля да гласува.
За – 20. Дневният ред се приема.
Колеги от ГЕРБ, Вие сте първи. Имате възможност.
Заповядайте, госпожо Добрева.
РАЛИЦА ДОБРЕВА: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! Напоследък в общественото пространство се разпространяват твърдения, че с влизането в сила на Закона за социалните услуги от 1 януари 2020 г. Секторът за социални услуги се приватизира и ще се изпълнява изцяло от частни доставчици, включително и ще бъде даден и на чуждестранни организации.
В тази връзка: вярно ли е, че след влизането в сила на Закона за социалните услуги в България социалните услуги ще се предоставят само от частни доставчици на социални услуги? Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Уважаеми господин Министър, имате право на отговор.
МИНИСТЪР БИСЕР ПЕТКОВ: Благодаря на уважаемия господин Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Добрева, гости на днешното заседание! Категорично искам да опровергая твърдения, че в Закона за социалните услуги, който предстои да влезе от началото на следващата година се фаворизират частните доставчици, ако мога така да перефразирам въпроса на госпожа Добрева.
Не много отдавна, през месец март, Вие гласувахте този закон и аз това, което отговорно твърдя е, че в Закона няма промяна по отношение на кръга на доставчици на социални услуги и водещата роля на общините като доставчик на социални услуги.
Този въпрос е регламентиран и в действащия Закон за социално подпомагане. Вече 17 години – от 2002 г., са действащи разпоредби и сега физически лица, регистрирани по Търговския закон и юридически лица могат да предоставят социални услуги, възложени им от общините чрез конкурс. Този ред, разбира се, по-детайлно, по-прецизно според мен е регламентиран, е запазен и в Закона за социалните услуги.
По данни на Агенцията за социално подпомагане понастоящем само около 15% от социалните услуги са възложени на, както ги наричаме, и се използва вече този легално термин „частни доставчици“ – мисля, че в това няма нищо лошо, като общините са тези, които единствено могат да получават и да бъдат финансирани от държавния бюджет за услуги, които са държавно делегирана дейност и изцяло е в тяхната преценка, евентуално дали ще се възползват от тази възможност, да възложат чрез конкурс осъществяването на услуги от частни доставчици.
Само ще вметна, че единствената промяна е в даване на една допълнителна възможност на общините да предоставят услугите чрез създадени от тях предприятия, тоест общински предприятия за удобство на самите общини, ако изберат тази форма. Така че общините продължават да бъдат основният доставчик, към тях държавата всъщност делегира тази дейност, законът 17 години им дава възможността да възложат чрез конкурс съответно това на доставчици на социални услуги и допълнително със Закона за социалните услуги значително се завишават изискванията за достъп на частни доставчици към тази дейност. Имам предвид, че със Закона, както Ви е известно, се въвежда изискване за предварителен контрол, тоест лицензиране на всички доставчици, тъй като в момента съгласно Закона за социалното подпомагане на лицензиране подлежат само доставчиците на социални услуги за деца, който в момента се извършва лицензирането от Държавната агенция за закрила на детето.
Със Закона за социалните услуги държавата завишава изискванията, предварителния контрол към доставчиците на всички услуги – частни доставчици, като в рамките на тази процедура, която е предвидена в Закона и ще бъде разписана подробно в правилника за прилагането му, лицензиращият орган е предвидено това да бъде новата Агенция за качество на социалните услуги ще има правомощия да прави проверки в рамките на предварителен контрол на всички декларирани обстоятелства от заявителя за предоставяне на частна услуга. Така че няма промяна по същество в кръга на доставчиците, има едно по-строго регулиране на изискванията към тези, които Закона предполага да бъдат доставчици на социални услуги, тоест изискването, още веднъж подчертавам, е те да бъдат лицензирани, да има постоянен контрол върху качеството на тяхната дейност, отново възложено като правомощие на специализираната Агенция за контрол на социалните услуги. И още едно задължение за общините, когато са възложили чрез конкурс тази дейност на частен доставчик ежегодно да изискват и да получават от този доставчик доклад за изпълнението на тази възложена им дейност.
Така че потвърждавам, че нищо от тези внушения, мога да кажа, не е състоятелно и внимателният прочит на тази част на Закона за социалните услуги и съпоставката с действащите норми в Закона за социалното подпомагане, убедително го доказва.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Уважаема госпожо Добрева, имате право на реплика в рамките на две минути.
РАЛИЦА ДОБРЕВА: Благодаря Ви, господин Председател.
Благодаря Ви, господин Министър, за изчерпателния отговор. Длъжни бяхме да Ви зададем този въпрос, защото наистина и за нас това са внушения, и трябва ясно и категорично да се заяви позицията на Министерството и на държавата и да се потвърди, че това са спекулации и да бъдат успокоени хората, които във всички среди се коментира. Благодаря Ви
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Ще ползвате ли право на дуплика? Не.
Колеги, преди да преминем към втория кръг от въпроси, искам да Ви представя нашите гости, които пристигнаха току-що – студенти от Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийския университет. Добре дошли гости на нашето заседание!
Заповядайте, колеги от „БСП за България“.
Господин Гьоков, имате право на въпрос.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Министър и гости! Господин Министър, явно те въпросите ще се въртят около Закона за социалните услуги.
Продължава напрежението в общественото пространство, било то с такива физически протести, било то в интернет и социалните мрежи, така че напрежението продължава. Знам, че има много отговори на запитвания, на въпроси по всички теми от протести, които се дискутират в общественото пространство от страна на Министерството, но няма като че ли изградено и изказано в публичното пространство някакво становище, някаква декларация по този повод от страна на Министерството на труда и социалната политика.
Въпросът ми е: какво е въобще отношението на Министерството на труда и социалната политика по тези протести, първо. И второ, като по-конкретен въпрос, в Деловодството на Народното събрание вече има депозирани два законопроекта – единият е за цялостно отменяне на Закона за социалните услуги, другият е за промени на конкретни текстове. Така или иначе аз не знам докъде ще се стигне с разглеждането на тези законопроекти, но от 1 януари 2020 г. влиза в сила Закона за социалните услуги и аз като подвъпрос бих желал да ми отговорите докъде стигнаха Министерството на труда и социалната политика и всички, които имат отношение по този закон с подзаконовите нормативни актове? Има ли готовност въобще да стартира този закон от 1 януари 2020 г.? Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И аз Ви благодаря, господин Гьоков.
Преди да дам думата на уважаемия господин министър Петков, понеже една част от въпросите са към ръководството на Комисията, изчакваме становища. Законопроектът е внесен на 6 ноември, а другият буквално вчера или предишния ден. Изчакваме становище от Националния съвет за тристранно сътрудничество, за да го разгледаме на заседание на нашата Комисия. Няма да е следваща седмица, защото ще има бюджетна процедура. Когато получим тези становища, ще имате възможност да обсъдим този проект.
Извинявайте, господин Министър, заповядайте – имате право на отговор.
МИНИСТЪР БИСЕР ПЕТКОВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Гьоков, уважаеми гости, специално млади колеги! Радвам се, че има и студентска аудитория на днешното заседание на Комисията.
На въпроса на господин Гьоков, разбира се, че сме притеснени от това развитие, от това обществено недоволство и от това, че протестите, които през пролетта на тази година, започнаха и бяха насочени към проекта на Стратегия за детето, всъщност еволюираха, пренасочиха се и стигнаха до такива крайни искания, според нас, за отмяна на Закона за социалните услуги. Вие сте свидетели, че подготовката на този закон продължи година и половина, две близо, и имаше възможност да бъдат изразени становища от всички. Ние търсихме тези становища като направихме много допълнителни неща за повече публичност. (Шум и реплики.)
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Колеги, моля Ви да чуем господин Петков.
МИНИСТЪР БИСЕР ПЕТКОВ: Имам предвид, че беше разработена концепция за Закона, която беше публикувана за обществени консултации. Беше разработена Пътна карта.
Самият Законопроект беше представен пред Комисията, пред Вас, преди да бъде внесен, за да чуем отново все неща, които ние считахме, че един нов закон би трябвало наистина да се даде възможност достатъчно време той да бъде обсъден. Една много широка работна група, която твърди, че обединяваше наличната експертиза в тази дейност в сектора подготви този законопроект и за нас е необяснимо защо в рамките на тези обществени консултации тези възражения, които в момента чуваме и съответно се поставят на протестите, не бяха изразени. А всъщност шест месеца или повече след приемането на Закона в един момент се видя в този закон, че са въплътени, цитирам: „принципи и тези в проекта на Стратегия за детето“, което категорично не е състоятелно, лансира се тезата, че чрез този закон е проводник на чужди интереси и на чужди доставчици – нещо, което с отговора на предишния въпрос също опровергах.
А по отношение на съответно внесените законопроекти, разбира се, че Ваша е думата по тях. Ние вчера, аз поне подписах, мисля, че е пристигнало в Комисията становище по първия по време законопроект – Законопроектът, който е за отмяна на Закона за социалните услуги, ще подготвим и ще представим становище и по другия Законопроект, който ни беше предоставен по-късно.
Но, аз мисля че това смесване и това неразграничаване, което съзнателно се насажда, тъй като това е една специализирана материя и не е задължително всички хора, всички родители да познават Закона за социалните услуги, Вие добре знаете, че този закон е насочен към много по-широк кръг лица, отколкото към децата и семействата – към хората с увреждания, примерно ще добавя, към други, които има риск от социално включване. Социалните услуги са този необходим мост за тези хора да получат достъп до, както ги наричаме универсалните услуги – като здравеопазване, като образование.
Получавах много критики, включително и от народни представители от БСП, че се бавим с този закон. Спомняте си нали? Така че, ние направихме наистина всичко. Беше поставено ултимативно този закон да бъде внесен още с пакета закони за хората с увреждания. Ние не бяхме готови, следвахме процедурата докрай и съответно през месец март този закон беше приет. Така че припомням всички неща, защото някак си се обърнаха нещата, съзнателно или не.
В този смисъл, за да не бъда много обстоятелствен на другия подвъпрос на господин Гьоков, за подзаконовата уредба, беше създадена още в началото на лятото работна група под председателството на ресорния заместник-министър, която да разработи подзаконовата уредба към Закона за социалните услуги. Работи се от експертите по тези въпроси. Ще припомня само, че срокът за приемане е до три месеца след влизане в сила на Закон, тоест до края на месец март на база на предвиденото влизане в сила от началото на месец януари.
Но няма да скрия, че непрекъснатите атаки срещу този закон, необходимостта наистина да излизаме със становища, отговори и така нататък ангажира доста голяма част от времето на малкото експерти, които имаме в Министерството, които трябва да свършат всичко това. Но се работи, защото аз съзнавам, че е много важно подзаконовата уредба, няколкото наредби, които са предвидени, Правилника за прилагане на Закона, също да бъдат разработени достатъчно отговорно, обсъдени от всички, да се чуят мнения и предложения, защото на практика те ще спомогнат при прилагането на Закона да се получат очакваните ефекти, тоест да бъдат постигнати целите за този закон. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, уважаеми господин Министър.
Господин Гьоков – допълнителна реплика в рамките на две минути.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър и гости на нашата Комисия! Господин Министър, аз благодаря за отговора.
Ако казвате, че има някаква смяна в позицията на БСП по Законопроекта, не е така, защото БСП до момента няма категорично становище, че подкрепя тези, които протестират, или пък е на страната на противното. БСП в процеса на работа ще изразим позиция и тя ще бъде много ясно показана, когато гласуваме по двата законопроекта, които са внесени.
Но самият факт, че в публичното пространство, аз казвам в обществото, има сериозно напрежение това говори, че по някакъв начин Министерството, Народното събрание и който искате не си е свършил работата по веригата, за да се разсее това напрежение. Не знам как ще го прилагаме Законопроекта, като те още хората, които готвят подзаконовите нормативни актове, още отсега изпитват притеснение по това дали няма да сбъркат и от тук нататък.
Аз говоря през цялото време, че трябва по някакъв начин общественото напрежение да се успокои. Тези хора дали са им основателни претенциите към Законопроекта, или не, аз не мога да го категоризирам, нито да го характеризирам като напълно грешно или напълно правилно по въпроса. Въпросът е, че има такова напрежение и мисля, че се забавяме, Вие се забавяте по-скоро с реакциите по успокояване на напрежението в обществото.
Аз не знам какви трябва да бъдат стъпките и действията, които трябва да предприемете по въпроса. Вие трябва да ги кажете и може би по някакъв начин Народното събрание да ги одобри. Ако виждате, че има някъде проблеми с някакви текстове в Законопроекта, които пречат да се изготвят и по-нататък или пък да бъдат еднозначни подзаконовите нормативни актове дайте да стигнем до някакъв консенсус да ги променяме. Но да свалим напрежението в обществото.
Благодаря Ви за отговора. Аз не знам какво друго повече да кажа, но съм сигурен, че Вие и всички колеги тук, които стоят на тази маса съзнават, че това напрежение не води до нищо добро в социалната сфера и оттук нататък всяко нещо, което се предлага и се приема от Народното събрание като законодателни инициативи, като подзаконови нормативни актове, каквото искате. Ако искате като инициативи ще бъде подлагано на сериозни съмнения, ако не разсеем сега това напрежение. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря и аз затова, че се включихте в рамките на двете минути, господин Гьоков.
Господин Министър, имате право на дуплика.
МИНИСТЪР БИСЕР ПЕТКОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Да уточня само, че не съм имал предвид промяна в позиция на БСП, припомнях факти от сравнително дълго продължилия процес на подготовка на този закон. Съзнавам, че реформа се прави с обществено доверие, защото този закон постави основата за реформа в този сектор. Реформа в посока на по-високо качество на социалните услуги, на по-ефективно изразходване на публичния ресурс, защото 290 млн. лв. знаете в следващия бюджет са предвидени за финансиране на социални услуги от държавния бюджет чрез общините.
Да, аз наистина разчитам със съвместни усилия, отчитайки, че ролята на Министерството и отговорността на Министерството е водеща, ние всъщност да върнем това доверие към Закона за социалните услуги, защото той беше консенсусен закон, беше приет всъщност единодушно. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Колеги, от „Обединени патриоти“?
Заповядайте, господин Поповски.
КАЛИН ПОПОВСКИ: Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! От групата на „Обединени патриоти“ първият въпрос на контрола е следният: в сила от 1 януари тази година със Закона за семейните помощи за деца беше регламентирана възможността за предоставяне на месечна помощ на дете без право на наследствена пенсия от починал родител.
Тази мярка има за цел да отговори на потребностите на специалната защита на тези деца, които не се отглеждат от двамата родители поради смърт на единия в семейството и не получават наследствена пенсия.
Моят въпрос е: как протича изпълнението на тази мярка към настоящия момент? Почти цяла календарна година се завърта от влизането на този закон в сила. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, уважаеми доктор Поповски.
Уважаеми господин Министър, имате право на отговор.
МИНИСТЪР БИСЕР ПЕТКОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми народни представители, уважаеми доктор Поповски! Да, с промени в Закона за семейните помощи за деца от 1 януари тази година беше регламентирана една нова – единадесета по ред, помощ по Закона за семейните помощи за деца, която всъщност на практика до голяма степен замести така наречените персонални пенсии, които се отпускат от Националния осигурителен институт на база доходен критерий, който беше сравнително нисък. Знаете, че след дебати в парламента тази помощ беше приета да се отпуска без доходен критерий на всички деца, чиито родители нямат право на наследствена пенсия по Кодекса за социално осигуряване.
Преди време се интересувах от данни как се отпуска тази помощ. Тук може да не съм съвсем точен, но мисля, че малко за първите 10 месеца на годината, защото справката беше към края на месец октомври, малко над 1000 помощи от този нов вид са отпуснати от Агенцията за социално подпомагане. Разбира се, че бяха запазени правата на децата, на които им беше отпусната персонална пенсия и те продължават, да си я получават. Те имат възможност съответно да се откажат от тази персонална пенсия и да получават съответно помощ по Закона за семейните помощи за деца.
Все още размерът на тази помощ не е толкова атрактивен, че да стимулира този процес, а това, което е другата разлика, е, че съгласно Кодекса за социално осигуряване персонална пенсия се получава до по-висока възраст, отколкото помощите по Закона за семейните помощи за деца, които се изплащат до 18 или до 20 години, ако съответното дете продължава да учи. Така е, че това е, което мога да кажа. В момента нямам готовност с по-подробни данни. Но при интерес ще предоставя в писмен вид. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, уважаеми господин Министър.
Доктор Поповски – право на реплика?
КАЛИН ПОПОВСКИ: Благодаря за отговора.
Беше изчерпателен. Благодаря още веднъж.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря и аз.
Следващият въпрос ще се опитам аз да го формулирам.
През последните дни, дори днес, се появи темата за възнаграждението на социалните работници. Протестиращи в определени региони имат искания за значително увеличение на заплатите в социалната сфера. Доколкото знам средната заплата, каквото и да означава това понятие средна заплата е около 1200 лв., но има социални работници, които имат заплащане около минималната и малко над минималната работна заплата, което естествено създава напрежение.
Ние всички сме информирани затова, че работещите в публичния сектор през следващата година предложението в бюджета на държавата и в бюджета на Министерството на труда и социалната политика, респективно е увеличение с 10%. Знаем и за Вашата идея, за Вашето предложение по-скоро, за увеличение в рамките на 15%.
Въпросът, който задавам в контекста на протестите, които вървят, включително и днес е: докъде стигна тази идея? Има ли възможност Министерството на финансите да удовлетвори това желание, което все пак е по-добро от десетте процента?
Господин Министър.
МИНИСТЪР БИСЕР ПЕТКОВ: Благодаря за въпроса.
Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Да, актуален въпрос, безспорно, защото, предполагам, че е приключил вече протеста на КТ „Подкрепа“ и със сигурност е приключила тази ефективна, прекъсване всъщност на работата между 10 и 11 часа, което днес беше заявено, от около 40 дирекции „Социално подпомагане“, че ще спре обслужването на клиенти за един час.
Въпросът за възнагражденията в Агенцията за социално подпомагане стои на вниманието на Министерството. Аз съм сигурен, че и в периода, в който Вие, господин Адемов, сте бил министър на труда и социалната политика, също е поставян, защото това е най-голямата структура към Министерството на труда и социалната политика – 4700 човека, приблизително са заети с най-много задължения, които нарастват с нови задължения, които чрез нови закони или промени в законите се възлагат.
Синдикатът на административните служители към КТ „Подкрепа“ чрез своето представителство в АСП поставя съответни искания. Такива бяха формулирани и изпратени, включително и на вниманието на министъра на труда и социалната политика в края на месец май тази година. Те бяха, свързани с не само увеличаване на възнагражденията, но и с подобряване на условията за работа, с искане да се изплащат допълнително средства примерно за очила на служители, които работят с компютър, за провеждане, по друг начин на медицинските прегледи и така нататък.
Това, което мога да кажа пред Вас, уважаемите народни представители е, че голяма част от тези искания вече са изпълнени и това беше отчетено на срещата, която имах преди около две седмици с представители на синдиката на административните служители на КТ „Подкрепа“ в АСП.
Към момента остана неудовлетворено искането за увеличаване на работните заплати, което, както Вие добре разбирате, не зависи само от министъра на труда и социалната политика. Да, последните години има увеличение на средствата за работна заплата и индивидуалните равнища на работните заплати в АСП, като резултат от политиката на правителството за увеличаване на възнагражденията в бюджетния сектор.
Стараем се в рамките на разпределението на бюджетния ресурс за тази цел на първостепенния разпоредител на МТСП, без в голяма степен да ощетяваме другите второстепенни разпоредители, да насочваме по-голям ресурс към Агенцията за социално подпомагане.
Бързото нарастване на заплатите в сектора на образованието, здравеопазването, всъщност допълнително изостри проблема, защото това създаде едно относително изоставане, едно напускане, движение към другите сектори и демотивация в социалните работници, на които, както казах, се възлагат нови и нови задължения.
Затова в бюджетната процедура нашето предложение към Министерството на финансите беше макар и символично, да се даде един по-висок процент от общия за бюджетния сектор към социалните работници. Бяхме обосновали това да бъде 15% увеличение, но Вие знаете проектобюджета е в Народното събрание, че увеличението на разходите за персонал на министерството, както и на другите министерства е с 10%.
Това, което ние отново можем да направим е, след приемането на бюджета, да видим при разпределението на този лимитиран ресурс между второстепенните разпоредители, как да приоритизираме използването на този бюджетен ресурс, за да можем в някаква степен да отговорим на исканията и на очакванията.
Тъй като в системата на АСП около 3000 човека от общата численост са социални работници по трудови правоотношения. Едно от исканията, което се поставя, е за промяна в Наредбата за класификатора на професиите и длъжностите и въвеждане на изискване за висше образование за социален работник.
Този въпрос го обсъждахме във всичките му аспекти на срещата, за която споменах. Очакваме предложението на ръководството на АСП, който ние ще придвижим.
Тук има и друга страна, че една част от социалните работници сега са със средно образование. Трябва да се запазят за системата, защото са хора с опит, от които не можем да се лишим, а и като цяло системата изпитва недостиг от нови попълнения.
Работата е много тежка в секторите, свързани с хората с увреждания и закрила на детето, също така. Очакванията, исканията на обществото към социалните работници са високи и ние трябва да направим възможното, за да ги мотивираме те да бъдат на нивото на тези очаквания и изисквания. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Уважаеми господин Министър, задавам този въпрос, защото в момента тече бюджетната процедура. Има такива предложения, които са направени в хода между първо и второ четене, с надеждата народните представители да подкрепят едно такова предложение, защото тези хора, освен условия на труд, за които Вие говорите и в рамките на възможното сте направили всичко възможно, да се подобрят тези условия на труд, имат нужда и от адекватно заплащане, защото, ако не ме лъже паметта, ние непрекъснато им възлагаме ангажименти с новите закони, които приемаме. Не помня точното число, но си мисля, че са около 40 закона, по които работят социалните работници и това заплащане, което те приемат като унизително, очевидно е, че води до текучество, а нови кадри в тази сфера, трудно ще можем да ангажираме при тези нива на заплащане. Нещо повече, тече един скрит трансфер, ако мога да го нарека, от социалните работници към системата на образованието във връзка с по-високото заплащане.
В никакъв случай не искам да противопоставяме отделните сфери, защото това е пагубно за всички сфери, но, така или иначе, този процес съществува.
На този фон идеята на Министерството на труда и социалната политика и по-скоро на оперативния орган на Оперативната програма „Развитие на човешките ресурси“ да открие от 12 декември мярката за 350 желаещи да работят в социалната сфера, които да се върнат в България при заплащане 1200 лв., не знам докъде е стигнала тази дискусия, но информацията, с която разполагам е, около 350 човека в рамките на 10 милиона, да се поемат тези разходи, за да можем, от една страна, да привлечем тези, които работят в чужбина, от друга страна, да подпомогнем системата с нови свежи кадри, които да внесат по-качествено обслужване на хората, които са контингент на социалното подпомагане.
Споделих тези неща с надеждата, все пак, да се опитаме да направим в рамките на възможното това, което предоставя бюджета за следващата година в България. Благодаря.
Дуплика, желаете ли господин Министър?
МИНИСТЪР БИСЕР ПЕТКОВ: Благодаря.
Само ще уточня, че обявеното от управляващия орган на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ допълнение към една от операциите, е насочена към социални работници в социалните услуги, защото проблемът със заплащането на социалните работници стои, както в системата на АСП, така и в социалните услуги. Така че натам е насочено това предложение, което на 12 декември, на заседание на Комитета по наблюдение ще бъде обсъдено.
Другото уточнение и допълнение, което бих желал да направя е, че Вие знаете в миналото проблеми с хартия, техника и така нататък в системата на Агенцията за социално подпомагане. Надявам се те да са останали безвъзвратно в миналото.
Тази година успяхме да осигурим 3,5 млн. лв. допълнително към бюджета на Агенцията за социално подпомагане за ремонт на сгради, в които се помещават служителите, за подобряване на условията, за инсталиране на климатична техника и в 102 точки – сгради, които се ползват, Вие знаете, че 147 дирекции за социално подпомагане има, в 102 се извършват ремонти. И се надявам, че наистина това ще подобри условията за работа и за обслужване на клиентите.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, уважаеми господин Министър.
Колеги от ГЕРБ, втори кръг въпроси.
Заповядайте.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Благодаря Ви, господин Председателю.
Прави чест на Комисията, след като започна социалното напрежение през средата на септември по Закона за социалните услуги, да бъде поставен проблема и тук. Само че няма да бъде решен проблема и социалното напрежение няма да се снижи с услужливи въпроси от рода: има ли основание според Закона, за обществено напрежение и естественият отговор, разбира се, е, че няма.
Обществено напрежение има и то ще става все по-силно, защото такава е философията на Закона.
Сигурно си спомняте, че аз бях против Закона и започнах с първия ми аргумент за понятието социална услуга.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Да чуем въпроса, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Е, има въведение въпроса. Всички колеги досега имаха преамбюл, за да си поставят въпросите. Аз също ще поставя въпрос. И това обществено напрежение, както виждате, се засилва, и то не е без основание – то е, в няколко насоки. Едната насока е, че тези 290 млн. лв. се чакат като от вълци от едни НПО-та, които са огладнели и правят сметки и са си ги разпределили и как голяма част от тях да получат.
Тук успокоението, че основен потребител на парите щели да бъдат общините е несъстоятелно. Не е така. Като четем Закона виждаме, че има направени такива механизми, че да се направи една приватизация в чисто либерален стил и смисъл,и парите да изтекат като вода в пясък, без да има ефект за обществото.
И тук преди това, и отговорът на един въпрос: защо чак сега – шест месеца. Не шест месеца, а три-четири месеца след приемането на Закона се започна недоволството и разконспирирането на онова което беше сътворено в лабораториите на някои НПО-та, с влияние в Министерството на труда и социалните грижи, за да бъдат посрещнати парите, както това става перфектно в схемата – държавата отделя пари и тези пари по-специален начин и трансмисии отиват в НПО-тата, частни ръце и едни хора живеят, и пилеят. Това са хиляди хора в България, вече десетилетия.
Това се усети в един момент, разбра се. След като и от Светия Синод се изказа за отмяна на Закона, това не бива да се подминава. Това, никак не е случайно. Уверявам Ви, че човек, който знае нещата как са там, те имат такава чудесна експертиза, каквато ние нямаме, включително и в политическите партии. Те много рядко се произнасят и се произнесоха.
Моят въпрос към Вас, господин Министър: не се ли обсъжда и не се ли мисли на правителствено ниво да се отмени Закона? Защото този закон, който променя 29 други нормативни акта в специалната им част, това си е чиста подмяна на смисъла на Закона и на много още закони, подпъхнати по един много майсторски, юридически начин, както се прави много често, но тук този пример е флагрантен. Защото това правителство винаги са имали невероятното чувство в един момент да се спрат в нещо, което усещат, че са сгрешили.
За разлика от колегите от БСП ще заявя, че ние подкрепяме протестите и ще продължим да ги подкрепяме. Начинът да се излезе от тази ситуация е с дърпане назад.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Господин Шопов – две минути, за което Благодаря.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Да, това беше въпросът ми. Няма ли да поставите пред министър-председателя и пред правителството да се отмени този закон, защото сега му е времето?
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Господин Министър, заповядайте.
МИНИСТЪР БИСЕР ПЕТКОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Шопов, тъй като и предишни въпроси бяха насочени към Закона за социалните услуги ще бъда кратък в конкретно зададения от Вас въпрос, без да ангажирам правителството, нямам тези правомощия, ангажирам Министерството, което ръководя.
Министерството на труда и социалната политика не мисли и не смята да инициира отмяна на Закона за социалните услуги, защото ние сме убедени, че това е един полезен, нужен Закон, който поставя реформата в един сектор, който има определено натрупвания. Има определено слабости. Достатъчно мащабен е, за да има специален Закон, който да регламентира социалните услуги като самостоятелен инструмент за социално включване на хора, които се нуждаят от социални услуги, за осигуряване на една по-голяма достъпност, по-високо качество на социалните услуги. Държавата по никакъв начин не абдикира от тази си роля.
Да, още с уредбата от 2002 г. е направена към децентрализация на социалните услуги, тоест тяхното осъществяване от общините. Тази посока се следва и от Закона за социалното подпомагане, но държавата изцяло запазва, и засилва функциите си в планиране на социалните услуги, съобразно потребностите чрез разработването на Националната карта за социални услуги, във финансирането и контрола чрез лицензионните процедури, чрез специализираната Агенция за качество на социалните услуги. Така че отново казвам: Министерството на труда и социалната политика като водещо при разработването на този закон, внасянето му в Министерския съвет не смята, че следва този закон да се отменя. Според мен това е абсурдно.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Колеги от ГЕРБ, втори кръг въпроси?
Доктор Тончев.
ЕМИЛ ТОНЧЕВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Министър, уважаеми гости! Започва раздаването на хранителни продукти за хора в нужда по Оперативна програма за храни и/или основно материално подпомагане, съфинансирана от Фонда за европейско подпомагане на най-нуждаещите се лица. В тази връзка е моят въпрос към Вас: предвижда ли Министерството на труда и социалната политика, предвид че Програмата е към края си да продължи този вид подкрепа за семейства в затруднено положение и през следващите години? Как ще се гарантира това? Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, уважаеми доктор Тончев.
Господин Министър, заповядайте, право на отговор.
МИНИСТЪР БИСЕР ПЕТКОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Председател!
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми доктор Тончев, да, в отговора на Вашия въпрос ние считаме, че тази програма, която е част от европейското финансиране – Оперативната програма за храни и материално подпомагане на най-нуждаещи се е необходима, доказала е своята полза и инструмент, съответно за удовлетворяване на потребностите от храна на най-нуждаещите се – част от българското население. Съответно ги подпомага в задоволяването на тези първостепенни потребности.
Държавата се ангажира в изпълнение на тази програма, ежегодно да предоставя на целевата група, която е над 250 хиляди, съответно единици, тоест това са съответно семейства и отделни лица. Тези пакети от продукти от първа необходимост, хранителни продукти от първа необходимост. Да припомня, че предишното раздаване започна края на миналата година и продължи до месец май. Знаете, че партньорската организация „Български червен кръст“, съответно прави графици, в съответните населени места, максимално близко до хората, на които се раздават тези хранителни пакети. На практика от днес, или от вчера, започна раздаването на втория транш за тази година, който също ще продължи съгласно графика, който е обявен на интернет страниците на БЧК и на Агенцията за социално подпомагане.
Ще бъдат раздадени пакети, които са всъщност от 16 хранителни продукти от първа необходимост. Отново ще подчертая, както и в предишните траншове над 250 хиляди пакети, над 7000 тона като обща маса и съответно до над 500 хиляди ползватели на тази помощ.
Това, което мога да кажа, е, че се предвижда в рамките на настоящия програмен период още два транша. Процедурите в Агенцията за социално подпомагане, вървят съобразно графика. Знаете, че се провеждат процедури по Закона за обществените поръчки – много позиции, много доставчици.
Гледайки, напред мога да кажа, че в рамките на следващия програмен период се предвижда не само да се запази Програмата, но да се насочи към нея по-голям ресурс. Ще направя уточнението, че за този програмен период, малко над 240 милиона е бюджета на тази програма. Съответно да се разширят наред с хранителното подпомагане, да се подпомагат нуждаещите се и с други неща, или стоки от първа необходимост, защото отново подчертавам това е едно средство за подпомагане на най-нуждаещите се в задоволяване на техните първостепенни потребности. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви.
Доктор Тончев?
ЕМИЛ ТОНЧЕВ: Благодаря Ви.
Благодаря, господин Министър, за информацията, че Програмата и обхватът ще бъдат продължени и през следващите години. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Колеги, от „БСП за България“, втори кръг въпроси?
Заповядайте, госпожо Клисурска.
НАДЯ КЛИСУРСКА: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър, другият сериозен въпрос, който виси без консенсус и който е доста сериозна тема е свързан с изплащането на болничните, или така нареченото обезщетение за временна не трудоспособност. Ако спомним сериозно нещата започнаха от предложенията на ВОЛЯ, които средата на годината предложиха изплащането на обезщетенията да бъде прехвърлено от работодателите за първите три дни към фонда на НОИ. След което беше проведена дискусия или кръгла маса, в която работодателските организации и най-вече тези в лицето на Асоциацията на индустриалния капитал в България, направиха предложения болничните да не бъдат изплащани от работодателя. Преди две седмици Коалиционният съвет гръмна със свое алтернативно предложение, в което едва ли не това предложение беше свързано с това първия ден от болничните да не бъде изплащан нито от НОИ, нито от работодателите.
В публичното пространство четем и Ваши изявления по този въпрос. Желая да чуя Вашата категорична позиция, защото в средата на годината, категоричната Ви позиция беше, че няма се пипат обезщетенията и по никакъв начин няма да бъде ощетен работникът за правото на това обезщетение. Така че, моля да изложите Вашето становище.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Клисурска.
Уважаеми господин Министър, имате право на отговор, в рамките на три минути.
МИНИСТЪР БИСЕР ПЕТКОВ: Благодаря, уважаеми господин Председател!
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаема госпожо Клисурска, Вие направихте една ретроспекция на предложенията, свързани с така наречените болнични или паричните обезщетения за временна нетрудоспособност.
Всъщност бях вносител на Проекта на закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване в Министерския съвет – Законопроектът, който се разработи от Националния осигурителен институт и който Ви беше представен от управителя на НОИ. Там нямаше предложения касаещи паричните обезщетения за временна нетрудоспособност.
Така че не виждам, някаква непоследователност. Проблем има.
Всъщност, всички тези предложения на работодатели, синдикати, държава и така нататък, търсят решаване на този проблем. Говоря за проблем, свързан с непропорционалното нарастване на броя на дните във временна нетрудоспособност и случаи, които всички ние познаваме, с които всъщност осигурени лица злоупотребяват с това право.
Проблемът е сложен и комплексен, защото касае няколко системи – здравната система, осигурителната система. Затова се правят и различни предложения за неговото решение, всъщност се ползва и международна практика по този въпрос.
В дебатите, в които съм участвал съм припомнял, че съвременното българско осигурително законодателство, говоря след 2000 г., откакто имаме кодекс, задължително обществено, от 2003 г. Кодексът за социално осигуряване, регламентацията, режимът на изплащане на временната нетрудоспособност се променян няколко пъти и аз припомних всъщност действали в определен период от време в нашата нормативна уредба, по-широко казано, съответно положение, като примерно това, че в Наредбата за медицинската експертиза, до 2010 г. личните лекари имаха право да издават болничен лист непрекъснато, еднократно, до седем дни, след това беше увеличено на 14 дни, това е и действащото положение. Така че един преглед отново в Закона за здравето и Наредбата за медицинската експертиза на максималната продължителност, която различните органи и медицинските експертизи имат право да издават и преминаване към колективните органи и медицинска експертиза – ЛКК, съответно ТЕЛК, според мен, би имало дисциплиниращ ефект. Радвам се, че подкрепа в това отношение, имаме от министъра на здравеопазването.
Това е една от посоките и посока, най-общо засилване и на превантивните действия, и на последващия контрол, с цел да се ограничат злоупотребите с това право – мисля че, всички го желаем като общество. А другият спор е за преразпределението на плащането и на отговорностите – каква част и дали да се плаща от страна на работодателите или изцяло плащането да бъде от държавното обществено осигуряване и предложението, за което Вие казахте, което отново казвам, не е направено, но беше оповестено за евентуално включване и на осигуреното лице.
Мисля, че в тристранния формат този въпрос трябва да се реши. Има много предложения. Мисля, че водещото трябва да бъде именно да се търсят такива мерки и прилагането на които би трябвало, и нормативни промени, разбира се, да доведе до ограничаване на злоупотребите и до справедливо разпределение на това обезщетение, защото това е осигурен риск и не мисля, че добросъвестните осигурени лица трябва да плащат, или да бъдат лишени от право да получават това обезщетение, когато настъпи този риск.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Госпожо Клисурска – реплика.
НАДЯ КЛИСУРСКА: Благодаря, уважаеми господин Министър.
Аз смятам, че е важно в крайна сметка Тристранният съвет да разгледа всички предложения, но мисля, и това е мое лично мнение, че позицията на Министерството на труда и социалната политика трябва да бъде освен за създаване на едни ефективни, контролиращи мерки, свързани със злоупотребите с болнични, да има и своето предложение – поне аз така си мисля, че вече това са осигурени права на работниците, да помисли и за връщане на старата система, в която, Вие си спомняте, че тази реформа в един момент обезщетението, което плащат в момента работодателите за първите три дни болнични, възлиза на 70% от осигурителния доход на лицето. Предишната действаща разпоредба беше, свързана с 80% от дневното възнаграждение на работника. Така че освен тези контролиращи механизми, които е добре да бъдат въведени е да се помисли и за подобряване на правото и увеличаване на правото на обезщетения на работниците, защото това е най-тежкият период, особено в първите три дни от болестта на лицето. Надявам се в Тристранния съвет и тези теми да бъдат разгледани, надявам се и на Вашето отношение за подобряване състоянието на това осигурително обезщетение.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Господин Министър, дуплика желаете ли?
МИНИСТЪР БИСЕР ПЕТКОВ: Ще си позволя в дупликата да изразя мнение, че нашето осигурително законодателство, според мен, защитава достатъчно добре правата на осигурените лица в периодите на време на неработоспособност. Имам предвид, че размерът на обезщетението, което, да, за първите три дни е 70%, след това е 80%, отчитайки това, че върху него не се дължат осигурителни вноски, не се дължат съответно данъци, на практика се равнява с дохода от труд на лицата и това го прави също атрактивно. Също така този период се зачита за осигурителен стаж, зачита се за трудов стаж, така че Вие законодателите, мисля, че сте гарантирали правата достатъчно добре на хората, които изпадат в този риск.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, уважаеми господин Министър.
Доктор Поповски – желаете ли втори кръг въпроси?
Заповядайте.
КАЛИН ПОПОВСКИ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин министър Петков, в пресата се появиха съобщения от областните комисии по заетостта, за подадени към МТСП нови регионални програми по заетост. С какво се отличават те от старите и кога предстои да стартират? Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, уважаеми доктор Поповски.
Господин Министър, заповядайте.
МИНИСТЪР БИСЕР ПЕТКОВ: Благодаря Ви.
Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми доктор Поповски, регионалните програми за заетост бяха въведени в Закона за насърчаване на заетостта, с цел съответно чрез тях да се финансират в рамките на Националния план за действие по заетостта, специфични програми и мерки, които имат регионална насоченост и съответно адресират проблемите на регионалните пазари на труда. Така че представените от областните съвети по заетостта, регионални програми за заетост, на практика са утвърдени и се изпълняват в рамките на тази година – 2019. Сега нашите усилия са насочени към разработването на Националния план за действие по заетостта за следващата година – 2020 г., като в Проектобюджета за активна политика на пазара на труда са предвидени 73 млн. лв., това е ресурсът, който и тази година беше. Нашият стремеж в Министерството е насочено по-ефективно да се използва този ресурс в съответствие с текущите потребности на пазара на труда. Това, което ни удовлетворява е, че провежданите оценки на нетния ефект от програмите и мерките за заетост, което провеждаме вече за трети път от началото на 2019 г., се проведе такова изследване, показват една удовлетвореност и ефективност на тези мерки, над 62% от лицата, които са били в обучение или са били обект на тези мерки, тоест субсидирана заетост, са си продължили работата.
Съответно в условията на пазар, в който имаме висока степен на заетост, респективно ниска безработица, субсидираната заетост, радващото е това, че изследването показва, че не е за сметка на освобождаване на работниците, тоест 98% от работодателите казват, отговарят на въпросниците, които са правени по повод на тези оценки, че те не са освободили работници, за да вземат съответно по субсидирани програми и мерки.
Така че тези изследвания, които правим вече, подчертавам за трети път, са една база да бъдем по-точни, адекватни и по-ефективно да се разходва този публичен ресурс, който се отделя за активна политика на пазара на труда. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, уважаеми господин Министър.
Доктор Поповски.
КАЛИН ПОПОВСКИ: Благодаря Ви, министър Петков, за изчерпателния отговор. Нямам повече въпроси.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Аз, от името на всички колеги, благодаря на министъра на труда и социалната политика – господин Бисер Петков, за участието в днешния блицконтрол.
МИНИСТЪР БИСЕР ПЕТКОВ: Благодаря, успешна работа.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин Министър.

Преминаваме към втора точка от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ, № 902-01-48, внесен от Министерския съвет на 18 септември 2019 г.
Докато изчакваме министър Маринов, да благодарим на госпожа Цветелина Соколова за това, че заедно със студентите от Факултета по журналистика уважиха нашето заседание.
Заповядайте, господин Министър.
Уважаеми господин Министър, добре дошли в нашата комисия. Заповядайте да представите Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за МВР, с вносител Министерският съвет.

МИНИСТЪР МЛАДЕН МАРИНОВ: Благодаря за въпроса, уважаеми господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! В предложеният проектозакон са предложени структурни промени, промени в статута за част от служителите в Министерството на вътрешните работи, както и изменение и допълнения, целящи прецизиране на нормативна уредба. С цел подобряване на качественото събиране на доказателствата в рамките на досъдебното производство, както и разрешаване на съществуващи проблеми, свързани с прекомерното забавяне при изготвяне на заключения по назначени експертизи се предвижда преобразуването на Научноизследователския институт по криминалистика в Национален институт по криминалистика, предвижда и се и правоотношенията на част от служителите в Института да се преобразуват от служебни правоотношения по Закона за държавния служител в такива по Закона за Министерството на вътрешните работи. Тези служители ще изпълняват служебните си задължения при условията на първа категория труд.
Аналогично преобразуване е предвидено и за служителите от Института по психология, предвид че специалистите от Института по психология осъществяват дейност по психологично подпомагане на полицейски органи във връзка с оперативноиздирвателната дейност осъществяване на преговори в случай на взети заложници, барикадирали се лица и други различни кризи.
Предложено е създаване на Главна дирекция „Жандармерия, специални операции и борба с тероризма“. В състава на новата главна дирекция ще бъдат включени дирекция „Жандармерия“ с териториалните й звена, които съществуват в момента, като част от Главна дирекция „Национална полиция“ са към момента и Специализираният отряд за борба с тероризма. Сизменението се цели повишаване на ефективността на дейностите по предотвратяване и пресичане на терористични действия и освобождаване на заложници и задържане и/или обезвреждане на особено опасни престъпници или престъпни групи. Също така опазване на обществения ред при провеждане на масови мероприятия, възстановяване на обществения ред при нарушаване във връзка с провеждане на масови мероприятия, поддържане и опазване на обществения ред при масови безредици. Във връзка със спецификата по отношение функционалността на специализираната техника, съображенията и личните предпазни средства използвани от органите за пожарна безопасност и защита на населението е предложено изискванията към тях да се определят с наредба.
Прецизирани ни са текстове, касаещи обмен на информация или данни с компетентни органи на държави-членки на Европейския съюз с цел предотвратяване, разкриване и разследване на престъпления и привеждане в съответствие с други актове в тази област.
Предложена е и промяна на статута на служителите от дирекция „Инспекторат“, които пряко осъществяват административен контрол върху дейността на служителите от Министерството на вътрешните работи. Към момента статутът на тези служители се урежда със Закона за Министерството на вътрешните работи и те осъществяват дейността си при условията на първа категория труд. Проектът предвижда преобразуване на техните правоотношения, с което те ще бъдат преобразувани в такива по Закона за държавния служител при условията на трета категория труд.
Предвидени са промени, свързани с установяване на зависимост или злоупотреба с наркотични вещества или техните аналози от служители на Министерството на вътрешните работи или кандидати от кандидати за назначаване на държавна служба. Проектът включва и промени в глава 8 „Дисциплинарна отговорност“ п прецизирани са някои разпоредби с цел по-доброто им прилагане.
В Преходните и заключителни разпоредби са предложени изменения и допълнения на Закона за българските лични документи, Закона за защита при бедствия и Закона за устройство на територията. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря уважаеми господин Министър.
Колеги, откривам дискусията. Имате думата за изказвания, въпроси и коментари.
Заповядайте, госпожо Клисурска, имате думата.
НАДЯ КЛИСУРСКА: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър, в обяснителната записка и мотивите към Законопроекта е посочено, че за въвеждането и за провеждането на тази реформа няма да се изисква необходим допълнителен финансов ресурс. С оглед на това, че сме Комисията по труда и социалната политика у мен буди недоумение един въпрос: как при прекратяване и промяна в правоотношения от едно в друго, в крайна сметка Вие знаете, че Кодексът на труда регламентира, изплащането на обезщетения за неползван отпуск. Това са такива правоотношения, които при промяна в крайна сметка трябва да бъдат изплащани независимо, че служителят продължава своята трудова дейност, така че поне в този аспект след като правите такива трансформация, те ще са сериозни и численият състав на тях ще бъде свързан със сериозен разход за такива обезщетения, общо взето каква е Вашата позиция по този мой въпрос.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, уважаема госпожо Клисурска.
Министър Маринов, как предпочитате веднага да отговорите или Вашите колеги, или като се натрупат въпроси тогава.
МИНИСТЪР МЛАДЕН МАРИНОВ: Предпочитам веднага.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Заповядайте – имате думата.
МИНИСТЪР МЛАДЕН МАРИНОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаема госпожо Клисурска, уважаеми госпожи и господа народни представители! Тук говорим за преобразуване на служебните правоотношения, което не предполага изплащане на обезщетение, така че това, което е посочено наистина смятаме, че с наличния бюджет ще успеем да проведем тази реформа, тъй като до известна степен тя предполага сливане на определени звена, използвайки базата, която е в момента, служителите, които са – оптимизиране на структурите.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Други колеги?
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Министър, аз без да съм какъвто и да било, да познавам дейността на МВР и без никакъв намек да оспорвам правото Ви да правите реформи в Министерството на вътрешните работи, включително и структурни реформи, защото това е един вид структурна реформа. Единственото ми притеснение като член на Комисията по труда и социалната политика е доколко ще бъдат защитени правата на хората, които работят при преминаването им от една в друга длъжност. Предполагам, че сте мислили по този въпрос. Аз обаче ще се въздържа да подкрепя Законопроекта, с аргумента, че в мотивите малко е казано затова как ще бъдат защитени правата на тези хора в системата, които подлежат на структурна реформа. Приемете моето становище на един човек, който не е специалист във Вашата сфера, но пък си позволявам да знам малко повече в социалната сфера. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Гьоков.
Уважаеми господин Министър.
И другите колеги могат да участват в дискусията, няма никакъв проблем.
РОСИЦА ГРУДЕВА: Бих искала да направя само едно уточнение по повод коментара. В Преходните и заключителните разпоредби на Законопроекта се говори за преобразуване, а не за прекратяване на правоотношения, тоест в случая няма да са необходими такива допълнителни финансови средства. Имаме в хода на съгласувателната процедура одобрена финансова обосновка от министъра на финансите, в която изрично е опоменато, че средствата ще бъдат в рамките на бюджета на Министерството на вътрешните работи по изпълнение на този законопроект. И не на последно място искам само да уточня, че това преобразуване е по благоприятно за служителите от статута, който те имат в момента. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И аз Ви благодаря. Искам да уточня в контекста на тази дискусия, ако ми позволите извън правилата, в Кодекса на труда има един текст, който казва когато става въпрос, членът е 241 или , не помня точно члена, че при преобразуване за което Вие говорите, сливане от едно предприятие в друго, когато става въпрос за същата дейност. (Уточнение между председателя и представител на МВР.) Както и да е това не е толкова важно, тогава се запазват тези права и няма никакъв проблем, но когато става въпрос за преобразуване от трудови в служебни правоотношения (реплики) затова става въпрос, понеже излиза, че трудовото правоотношение вече няма как да бъде преобразуване в служебно … (реплики от народния представител Георги Гьоков) господин Гьоков, моля Ви … за да се случи това трябва да отговаря на условията на Закона за държавния служител. Вие сте казали, че конкурси и така нататък, всички тези неща ги отменяте, но Вашият специален закон няма как да отмени специалният закон – текстовете на Закона за държавния служител, затова говорим и ако може на второ четене да изчисти по някакъв начин това разминаване мисля, че ще отговори на въпроса на колегите.
Сега давам думата на госпожа Ангелова.
СВЕТЛА АНГЕЛОВА: Благодаря.
Уважаеми господин Министър, уважаеми господин Председател. Ние от парламентарната група на ГЕРБ ще подкрепим този законопроект. Говорим само за частта, която касае нашата –Социалната комисията, а както каза и директорът на Правна дирекция в Министерството на вътрешните работи, частта за преобразуване на служебните правоотношения е за служителите от Института по психология, Националният институт по криминалистика и създаването на нова дирекция „Жандармерия“. От Вашето становище, от Законопроекта, както и становището на социалното министерство става въпрос, че ще бъдат запазени правата на всички служители, които работят към настоящия момент, тоест те няма да бъдат засегнати по никакъв начин, създават се гаранции затова, така че няма никакви притеснения, което ни дава основание напълно ние от парламентарната група на ГЕРБ да подкрепим този законопроект. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И аз благодаря.
Реплики?
За изказване, заповядайте, господин Поповски.
КАЛИН ПОПОВСКИ: Уважаеми господин Председател,
Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Групата на Обединени патриоти ще подкрепи този законопроект, ако се наложи нещо между първо и второ четене с нашите експерти може нещо допълнително да коментираме. Благодаря Ви засега.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И аз благодаря.
Други колеги?
Аз искам да кажа няколко думи, уважаеми колеги, по отношение на структурните промени, които ги правите, отделни дирекции – това е във Вашето правомощие, очевидно се прави от гледна точка на практиката и опита по приложението на Закона, и от гледна на оптимизиране дейността на Министерството на вътрешните работи. Сега всички тези текстове, които приемате по времето на реформата в МВР, когато министър беше Бъчварова нещата бяха точно реципрочни. Сега трябва да има ясен отговор на това защо се връщаме обратно към това, което беше преди това – това, първо. Второ, в мотивите е написано много претенциозно изречение, чета много внимателно, и една думичка, която казва, че новият статут ще подобри професионализма на участниците в системата, в този смисъл. Аз не знам закон, който да може да променя професионализъм, или го имаш, или го нямаш, или я имаш квалификацията, или я подобряваш. Въпросът е, че го разбирам по следния начин, поправете ме ако греша, значи Вие давате възможност примерно на служителите в Националния институт по криминалистика и Института по психология и Центърът за професионално обучение, Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ досега те са били по Закона за държавния служител и като такива те нямат възможност в рамките на служебните си правоотношения да изпълняват оперативни дейности, извънреден, нощен труд и така нататък, неща, които другият статут по Закона за МВР им позволява. Ако това е идеята, приветствам една такава идея, това е направено с оглед на това да се оптимизира дейността, защото в противен случай Вие ще изпитвате сериозни затруднения нощно време, примерно не ми се иска да споменавам случая в Пирогов, където съм имал възможност да специализирам години, в такива случаи няма да може да извикате съответния експерт, който да може да извърши оперативно-следствената дейност. Ако това е логиката аз я възприемам. Не мога да разбера обаче за Инспектора, какво се случва там. Значи казвате, че на Инспектора да бъде уреден статутът им по Закона за държавния служител, а не както досега по Закона на МВР. Кое налага това? Това е във връзка така по-голяма устойчивост на служителите, защото Законът за държавния служител дава по-големи гаранции на служителите в Инспектората, тъй като те трябва да бъдат сигурни или има някаква друга причина. Сега разбирам, че тук правите съответния трансфер на права, нали, защото осигурителният, трудовият стажа и така нататък, отпуски и така нататък трябва да бъдат съхранени. Вие коректно сте го записали в текстове. И последният въпрос, който искам да задам е по отношение на прага на представителност. Да си дойдем на темата, по която нашата комисия се вълнува от такъв тип въпроси. Очевидно е, че трябва да има национални критерии за представителност. От друга страна има конституционно изискване за свобода на сдружаване. С тези критерии Вие трябва много ясно да заявите, че не нарушавате свободата на сдружаване.
От друга страна имате право, както и в Кодекса на труда за национално представителните организации на работници и служители, и на работодатели, за тях има критерии за участие в този Национален съвет за тристранно сътрудничество, Вие имате как се казваше отраслов съвет по сътрудничество, как е. (Реплики.) Няма значение как се казва, по-важното, че Вие сега искате да сложите критерии за представителност, но трябва много ясно да го кажете това, за да не Ви обвинявате в това, че тези действия противоречат по някакъв начин на свободното конституционно право за сдружаване. Иначе по начина, по който е представен Проекта излиза, че се фаворизира синдикалната федерация на служителите на МВР, за да може те да бъдат единствени ако това не е така, го кажете, за да стане ясно. Ще Ви моля да го кажете в залата, за да не създаваме впечатлението с тези текстове, че по някакъв начин ограничаваме правото на по-малките синдикални организации първо, да съществуват, защото никой не им отнема правото за съществуване, и второ, да участват в отрасловия диалог, така да го нарека. Това бяха моите въпроси.
Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР МЛАДЕН МАРИНОВ:
Уважаеми господин Председател, госпожи и господа народни представители! По отношение на дирекция „Инспекторат“ и преобразуването на правоотношенията на служителите ще дам малко разяснение. В предишно време дирекция „Инспекторат“ обхващаше и имаше правомощия да провежда оперативно издирвателни дейности, свързани с престъпления сред служителите на МВР, след структурните промени се отдели отделна дирекция „Вътрешна сигурност“, която има такива правомощия, дирекция „Инспекторат“ остана с правомощията да извършва контрол по прилагане на административните и нормативни актове в Министерството на вътрешните работи, което не налага те да имат полицейски правомощия, да прилагат такива и съответно, съобразявайки се това, че във всички други ведомства, инспекторатите по Закона за държавния служител смятаме, че това ще се отрази и на дирекция „Инспекторат“ и ще могат да си извършват правомощията като служебни правоотношения по Закона за държавния служител съответно трета категория труд, тъй като тяхната дейност не предполага работа в условията, които работят служителите по точка 1.
По отношение на връщането на другите структури в Института по криминалистика искам да допълня, освен това че можем да ги викаме по всяко време, когато налага обстановката оказа се, че преобразуването им по Закона за държавния служител води до намаляване на експертизата сред тези служители, тъй като те нямат право да участват пряко в извършване на огледи. Самият факт, че са трета категория води до липса на мотивация на определени експерти, а имаше и несъответствие към това, че в областните дирекции тези служители бяха по точка първа, а в Института бяха по точка трета, което съответно предполага едно движение в обратната посока и липса на експертиза в крайна сметка. Смятам, че това ще засили фокуса и ще може да задържим експертите, които имаме към момента, защото тъй като най-трудното нещо е да запазим хората, които са с експертни възможности. Те са есенцията на тази дейност и трябва да направим всичко възможно те да имат мотивация да продължат да работят. Това е допълнение към това, което казахте.
По отношение на представителността този въпрос беше повдигнат на един от съветите, които имахме от част от синдикатите. Естествено, те искаха четрипроцента бариера, на което ние не бяхме съгласни, тъй като тогава щеше да се влезе в тази хипотеза за която казвате Вие. Ние сме предложили 2% критерии, което предполага да не е само един синдикат от сега съществуващите, или една федерация. Така или иначе смятам, че трябва да се сложи някакъв критерии, тъй като обратният вариант да има прекалено много синдикати, които не ме разбирайте погрешно не искам нарушавам тяхната представителност, но на един съвет реално конфликтът е между групите синдикати и министъра и тези, които водят се явяват модератори на отношенията, тъй като когато са много те представят по-малка група, или по-тясна група от Министерството, а в Министерството има много направления на дейности, има администрация, в смисъл има и трите вида правоотношения, има хора, които са по първа категория, по Закона за държавния служител, лица работещи по трудови правоотношения. Всички те имат различни проблеми, различни фокуси. Когато синдикатът представлява 2% от състава това предполага, че в него ще са включени от всички сегменти, от всички области и проблемите, които се извеждат ще са актуалните, които трябва да решаваме, иначе се получава едно захождане в лични проблеми и проблемите, които не касаят основната част от структурите. Това беше мотивът да се съглася с предложението на синдикатите, но с условието, че тези проценти ще са два, за да дадем възможност да има по-сериозно представителство. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И аз благодаря.
Още повече, че освен тези два процента има и второ изискване в една трета от дирекциите да има структури, нали това е второто изискване, което е. Аз мога да Ви споделя опита, имал съм многократни срещи с тези синдикални организации, с всички от тях 6 – 8 на брой във връзка с възрастта за пенсиониране, така че имам опит и знам как се преговаря с тях.
Госпожо Клисурска, в интерес на дискусията малко против правилата ще Ви помоля за Вашия коментар.
НАДЯ КЛИСУРСКА: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! Искам малко да изляза, извинявам се, че преди това не го направих, да изляза от това, което Вие предлагате в момента като изменение на Закона за МВР, но остават необхванати един друг кръг от проблеми, които смятам, че случиха с реформата по времето на министър Бъчварова. Преди две години зададох въпрос на Вашия предшественик по отношение на тази обща администрация, която изпълнява не функции по Закона за МВР, но е свързана с друга съпътстваща дейност – това са счетоводителите, IT специалистите в системата на МВР. Една част от тях по тогавашната реформа са назначени по трудови правоотношения, а друга част от тях с въведената реформа всички, които са новоназначени по тази реформа трябваше да бъдат по Закона за държавния служител. Това неравнопостави една част от хората, които са по Кодекса на труда, с тези, които са назначени по Закона за държавния служител. Тогава в отговор министър Радев ми даде становище, че тези хора, които са оперативни счетоводители в случая, това са въпроси поставяни към по време на приемните ми, оперативни служители с едни и същи функционални компетентности са неравнопоставени, защото едните са по Кодекса на труда, а другите са по Закона за държавния служител и това се отразява не само в техните трудови възнаграждения, а и в другите допълни придобивки, които в крайна сметка има по Закона за МВР, така че мисля, че извън обхвата на тези предложения, които правите остана отново тази обща администрация, която изпълнява неспецифичните функции на МВР. Понеже това n-тата поредна реформа, която прави смятам, че тези реформи на парче не решават изцяло проблемите в системата на МВР, това е само е един коментар.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви.
Други изказвания, колеги?
Заповядайте, господин Министър, имате думата.
МИНИСТЪР МЛАДЕН МАРИНОВ: Благодаря, господин Председател.
В момента, да Вие сте права, това е при заварено положение, това е при заварено положение, има служители, които работят по трудови правоотношения и такива, които са по Закона за държавния служител, затова в момента в МВР когато такъв служители напусне мястото незабавно се преобразува по Закона за държавния служител. Разберете една такава реформа в едно такова министерство винаги ще има по-дълги последствия, не може да се направи, знаете какво беше напрежението и тогава идеята беше да се намери баланса, така че във времето от една страна да не създаде криза в Министерството от липса на кадри и служители, да се запази приемствеността на кадрите и да има възможност във времето тези неща да се изправят, така че това се прилага в момента. Надявам се, че в кратки срокове, защото както бързо във всяка администрация кадрите се сменят ще се нормализират. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И аз Ви благодаря.
Тази дискусия е много интересна, защото този статут на служителите на МВР с всички тези особености го няма в нито една друга структура. Възможно това да е от гледна точка на спецификата на дейността, която извършвате, но всички тези държавни служители, полицейски органи и органи по пожарна безопасност за защита на населението, държавни служители, лица работещи по трудово правоотношение, едните се уреждат по Закона за държавния служител, други по Кодекса на труда, трети по Закона за МВР това създава едно усещане за негласно и не толкова негласно противопоставяне между отделните групи. Не знам в бъдеще време при една по-задълбочена реформа не може да се направи нещо, което да изчисти този проблеми и да го направи в синхрон с всички останали системи. Не знам дали спецификата на Вашата дейност го позволява, но така или иначе има някаква традиция, инерция и нещата вървят по този начин. Това като отделен коментар за улесняване на дискусията.
Други колеги?
Вносителите, ако искате нещо допълнително?
Благодаря, колеги.
Закривам дискусията.
Подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи, № 902-01-48, внесен от Министерския съвет, който е съгласен да бъде подкрепен моля да гласува.
13 – за, против – няма и въздържал се 6.
Приема се предложеният Законопроект.
Колеги, благодаря Ви за участието. Благодаря и на вносителите.
Закривам заседанието.


(Закрито в 16.05 ч.)


Председател:
Хасан Адемов

Стенограф:
Мария Николова