Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по труда, социалната и демографската политика
05/02/2020
П Р О Т О К О Л
№ 28
от проведено редовно заседание на Комисията по труда, социалната и демографската политика на 05 февруари 2020 г.
ДНЕВЕН РЕД:
1. Отговори на актуални устни въпроси, отправени от членовете на Комисията по труда, социалната и демографската политика към министъра на труда и социалната политика на основание чл. 29 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
2. Годишна програма за участието на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз през 2020 г., № 002-00-3, внесен от Министерския съвет на 27 януари 2020 г.
Списъците на присъствалите народни представители – членове на Комисията, и на гостите, се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,35 ч. и ръководено от председателя на Комисията – господин Хасан Адемов.
* * *
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Добър ден, колеги!
Добър ден на министър Сачева и на заместник-министър Зорница Русинова!
Откривам днешното редовно заседание на Комисията по труда, социалната и демографската политика.
Предложението за дневен ред е:
1. Отговори на актуални устни въпроси, отправени от членовете на Комисията по труда, социалната и демографската политика към министъра на труда и социалната политика на основание чл. 29 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
2. Годишна програма за участието на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз през 2020 г., № 002-00-3, внесен от Министерския съвет на 27 януари 2020 г.
Който е съгласен да бъде подкрепен така предложения дневен ред, моля да гласува.
За – 19, против и въздържал се – няма.
Преминаваме към точка първа:
ОТГОВОРИ НА АКТУАЛНИ УСТНИ ВЪПРОСИ, ОТПРАВЕНИ ОТ ЧЛЕНОВЕТЕ НА КОМИСИЯТА ПО ТРУДА, СОЦИАЛНАТА И ДЕМОГРАФСКАТА ПОЛИТИКА КЪМ МИНИСТЪРА НА ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 29 ОТ ПРАВИЛНИКА ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА И ДЕЙНОСТТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ.
Колеги от ГЕРБ, имате право на въпроси към министър Сачева – заповядайте.
КЛАВДИЯ ГАНЧЕВА: Господин Председател, госпожо Министър, госпожо Заместник-министър, колеги! Министерството на труда и социалната политика представи информация, че разработва програма за предоставяне на грижи в домашна среда за лица, които не са обхванати по Механизма за личната помощ, съгласно Закона за личната помощ и за лица над 65-годишна възраст, които не могат да се обслужват сами и които нямат решение от ТЕЛК. В тази връзка, въпросът ми е: какви са условията по програмата и кога ще стартира тя? Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Ганчева.
Госпожо Министър, заповядайте.
МИНИСТЪР ДЕНИЦА САЧЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Днес Министерският съвет одобри Националния план за действие по заетостта и в рамките на този национален план за действие по заетостта има и одобрена вече Програма за предоставяне на грижи в домашна среда. Програмата ще бъде на стойност 16,5 милиона и разчетите за нея са направени така, че да може да се обхванат около 920 души, които са с 80 – 89,99% вид и степен на увреждане, както и близо 5 хиляди души, които са на възраст над 65 години и са в невъзможност от самообслужване.
Разбира се, съобразно индивидуалните оценки на всички тези лица и в зависимост от това колко часа помощ биха могли да ползват като лични асистенти, надяваме се, че ще имаме възможност да обхванем повече от този кръг. Тези числа са използвани само за да се направи разчетът на Програмата. Тъй като ние не знаем всеки един от тях дали има право на два, на четири часа и така нататък, остатъчните средства се надяваме да покрият и други до общата сума от 13 хиляди.
Същевременно сме изпратили информация до Националното сдружение на общините, с което сме ги насърчили да използват както и общинските програми, които те имат, и услугите за патронажна грижа, за да могат да се обхват всички нуждаещи се лица. Ако все пак след като влезе в сила тази програма и общините започнат да сключват договори по нея, продължаваме да имаме група хора, които не са обхванати, за тях ще потърсим допълнителни мерки. Имаме такова изречение в Националния план за действие по заетостта, който днес беше приет, че средства от другите мерки по този план, там където има неоползотворени такива, също биха могли да бъдат насочени за лични асистенти. На практика утре и вдругиден ще изпратим информация до Националното сдружение на общините, както и до бюрата по труда и хората биха могли още от понеделник да започнат да подават своите заявления, за да могат да получат тази помощ.
Обръщам внимание, че този проблем възникна вследствие на Закона за личната помощ и искам ясно да подчертая, че Законът за личната помощ се отнася само за хора с увреждания. Тези хора, които са над 65 години с невъзможност за самообслужване така или иначе са извън обхвата на тази помощ, на този закон и призивите в момента, че всъщност при разширяването на обхвата тези хора биха попаднали вътре, всъщност не са коректни. Този закон обслужва интересите на хората с увреждания конкретно, а всички услуги, касаещи въобще личните асистенти, от които имат нужда не само хората с увреждания, се уреждат в Закона за социалните услуги. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Министър.
Уважаема госпожо Ганчева, реплика? Нямате.
Колеги от „БСП за България“?
Господин Гьоков, заповядайте.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, уважаема госпожо Заместник-министър, уважаеми народни представители! Аз имам много въпроси, госпожо Министър, и се чудя кой от тях да Ви задам. Да, наистина социалната сфера има много въпроси и това не е учудващо – карате ме да казвам някои неща, които не бях планирал, но например в най-бедната държава в Европейския съюз, с най-ниски заплати, с най-нисък статус на живот няма как да няма много въпроси в социалната сфера, така че приемете въпросите като даденост.
Ще се спра обаче на въпроса: докъде стигнахме и какви инициативи предприемате със Закона за социалните услуги, който и преди малко цитирахте, че предмет на него са редица социални услуги, които би трябвало да се предоставят, на хората в неравностойно положение? Преди известно време – месец декември миналата година, парламентът удължи срока за влизане в сила на Закона с шест месеца. През тези шест месеца ние трябваше, или по-скоро Вие трябваше, да използвате, за да убедите хората в правотата на Законопроекта или те да Ви убедят Вас, че той трябва да се промени. Един месец измина оттогава. Аз внимателно следях изявлението в медиите, включително и последното от Стара Загора. Можете ли да ни кажете на какъв етап вървят разговорите и инициативите въобще по Законопроекта и какви са резултатите към момента? Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, уважаеми господин Гьоков.
Уважаема госпожо Министър, имате право на отговор в рамките на три минути.
МИНИСТЪР ДЕНИЦА САЧЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! В Министерството на труда и социалната политика постъпиха почти 30 различни становища, включително от неправителствени организации, от Българската православна църква, от омбудсмана. Тези становища бяха обобщени и подредени в таблица и групирани в различни групи, като те са изпратени вчера до Народното събрание – госпожа Цвета Караянчева, с молба да бъдат разпределени до съответните групи. Това, което видяхме, голяма част от тях са извън обхвата на Закона за социалните услуги. Те касаят и семейните политики, касаят Закона за закрила на детето, Семейния кодекс и други.
Нашето предложение към Народното събрание е да се сформира работна група от юристи, които са доказани в областна на семейното право, и на конституционното право, които да прегледат тези предложения и съответно в рамките на срок от един месец да излязат с конкретни предложения за промени не само в Закона за социалните услуги, но и в останалите закони, за които говоря.
Значителна част от предложенията се отнасят основно до семейни политики, много малка част от тях касаят всъщност обхвата на Закона за социалните услуги. Що се отнася до публичните дискусии, които ние поехме като ангажимент, че ще организираме и по време на тях ще продължим да събираме различни мнения и коментари. Първата, беше в Старата Загора. В Стара Загора получихме пълна подкрепа на Закона за социалните услуги. Предстоящите дискусии са: на 25 февруари – в Бургас; на 17 март – във Варна; на 31 март – в Русе; на 7 април – във Враца и на 14 април – в Смолян. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, уважаема госпожо Министър.
Уважаеми господин Гьоков, реплика?
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, уважаема госпожо Заместник-министър, уважаеми народни представители! Благодаря Ви за отговора. Аз не се съмнявам, че становищата излизат от рамките на Закона за социални услуги, тъй като обществото се разбуни въобще по семейните политики и ще има много предложения. Радвам се, че сте разширили работната група и ще вземете мерки по другите желания там, да видим колко са адекватни и какви промени могат да се направят цялостно в законодателството, касаещо семейните политики. Благодаря Ви за отговора.
Аз задавам въпроса, заради това че минава един месец и не е толкова дълъг срокът от шест месеца. Да не се окажем в същото положение на шестия месец на развълнувано общество и отново да се чудим какво да правим. Учуди ме нещо, което казахте в последните изречения, които споменахте, за Стара Загора, че сте получили пълна подкрепа за Закона за социалните услуги.
Не разбирайте, че аз съм против Закона за социални услуги, но се срещам с хора от Стара Загора през цялото време, включително и по телефона, и в приемните дни не усещам такова съгласие по Закона, както казахте, че сте получили пълна подкрепа. Това навява на мисълта, да Ви задам друг допълнителен въпрос: когато правите тези публични обсъждания, стараете ли се да има представителство на всички страни в този процес? Колкото и да е непродуктивно това, разбира се, за едни работни срещи, трябва да има представителност на всички групи, които се мъчим да убедим в нещо, защото, ако те не присъстват на тези срещи, после отново техните желания ще бъдат изразявани чрез протести и по друг начин. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Гьоков.
Уважаема госпожо Министър, имате право на дуплика.
МИНИСТЪР ДЕНИЦА САЧЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Гьоков! Разбира се, ние обявяваме публично тези срещи и току-що имах възможност да прочета датите и съответно местата, в които те ще бъдат провеждани. Срещите са отворени не само за всички хора, които имат мнение по Закона, но и за представителите на медиите. За Стара Загора едва ли точно на Вас трябва да обяснявам, че има 38 социални услуги, които функционират изключително добре, така че със сигурност голяма част от хората в Стара Загора са ползватели или пък техни близки са ползватели на социалните услуги и знаят за какво говорим. Знаят, че тук не говорим в никакъв случай за отнемане на деца, за насърчаване на чужди неправителствени организации и за търговия с болките на хората, а напротив. Хората са реални потребители на дневни центрове, на услуги за рехабилитация, на услуги за деца и така нататък. Така че по-голямата част от хората, които присъстваха на дискусията всъщност бяха положително настроени и по-скоро бяха притеснени от това, че Законът се забави и че всъщност те живеят в неизвестност какво точно ще се случи със социалните услуги.
Разбира се, една не малка част бяха много притеснени от това, че са вършили тази работа години наред в сферата на човещината и на добротворчеството и в момента те са брандирани като хора, които правят нещо, което е нередно, и че те не получават адекватна защита от институциите за труда си. Така че в това отношение мисля, че всички ние би трябвало да съумеем да отсеем зърното от плявата и да работим заедно да запазим това, което е изградено и което наистина е добро и работещо. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Министър.
Аз искам да продължа въпроса на господин Гьоков в една малко по-различна посока. Вие бяхте заявили, че до 15 януари събирате всички тези предложения. Те продължават да пристигат и в нашата комисия, и до председатели на парламентарни групи, и така нататък. Тоест тази дискусия продължава по някакъв начин.
В тази връзка въпросът, който искам да задам е: как мислите да процедирате оттук нататък? Защото тези предложенията, които сте ги представили на председателя на Народното събрание, те ще бъдат обобщени по някакъв начин, приемаме, че тези изтъкнати юристи, експерти ще предложат някакви решения. Тези решения ще бъдат в рамките на отделен закон или като предложение към Закона за социалните услуги? Това е първият ми въпрос, защото дори и да има оформени предложения, които да са надлежно подготвени като промени в отделните закони, няма как да има промени в Закона за социалните услуги, тъй като в момента той не е влязъл в сила. Няма как да има Закон за изменение и допълнение на невлязъл в сила закон. От тази гледна точка как мислите да процедирате по този казус, защото това е технологичен законодателен механизъм, който трябва да бъде изчистен, за да няма съмнение за това влязъл ли е в сила закон, не е ли влязъл в сила, за да няма объркване? От тази гледна точка, е въпросът, който задавам.
МИНИСТЪР ДЕНИЦА САЧЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Както вече информирах и в предходния отговор, нашето виждане е да се сформира работна група от юристи, които са достатъчно известни имена – особено в областта на семейното и конституционното право. Разбира се, ние имаме наши предложения, които бихме могли да предложим на вниманието на Народното събрание, но вече е въпрос на техника как точно да се сформира тази работна група към Народното събрание и съответно предложенията, които тази работна група, ще даде. Оттам вече не можем да говорим за промяна в един закон. Най-вероятно ще бъдат необходими промени в Закона за закрила на детето, вероятно ще бъдат предложени и някои промени в Семейния кодекс, така че в зависимост от тези предложения ще се вземе решение какво да се прави по отношение на Закона за социалните услуги.
Аз още веднъж искам да подчертая, че основните страхове на хората са свързани, на първо място, с дефиницията „дете в риск“ – нещо, което не е в обхвата на Закона за социалните услуги, а е в Закона за закрила на детето и се използва в Закона за социалните услуги. Друго тяхно притеснение е свързано пак със семейните отношения и особено с участието на социални работници в бракоразводни дела – нещо, което пък е изцяло в Семейния кодекс.
Тоест аз смятам, че ако се реализират предложенията през юристите по отношение на промени конкретно в тези два закона – за Закрила на детето, и за Семейния кодекс, в значителна степен страховете на хората ще бъдат регулирани по отношение на Закона за социалните услуги. Ако все пак се намерят рационални предложения и необходимост да има промени в Закона за социалните услуги, смятам, че бихме могли да се споразумеем, че в рамките на седмици след неговото влизане тези промени биха могли да бъдат направени.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Съгласен съм с подхода, че може да има различни писти, по които да вървят тези политики, но за себе си имам едно предложение, което ще си позволя да направя публично. Не знам дали може в рамките на оставащото време до края на мандата да се реализира една такава идея, но си заслужава според мен да се помисли. Въпросите, свързани с осигуряването в България са кодифицирани в Кодекса на социално осигуряване. Трудовото право е кодифицирано в Кодекса на труда, а политиките, които са свързани с подкрепа на семейства, на деца, закрила на детето – примерно Семейният кодекс и така нататък, възможно ли е да бъдат кодифицирани в един отделен кодекс, който да урежда въпросите, свързани с подкрепящите политики?
Всичко това, което казва Законът за семейни помощи за деца, Законът за социално подпомагане, Законът за социалните услуги, част от Семейния кодекс, Законът за закрила на детето и така нататък, да намерят място в една кодифицирана материя, която след това не толкова лесно да се подлага на промени, както са сега отделните закони. Това е един малко по-различен подход.
Пак повтарям, не знам дали ще има време до края на този мандат, но си заслужава да се помисли върху такава идея, защото в социалната сфера сме кодифицирали трудовото законодателство, осигурителното законодателство и ако подкрепящите политики ги обединим в един, да кажем, кодекс за подкрепа, или както там го кръстим, мисля, че нещата ще бъдат малко по-подредени в тази сфера. Това си го позволявам като лично мнение и не казвам, че това е най-добрият подход.
МИНИСТЪР ДЕНИЦА САЧЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Благодаря Ви за това предложение. То също е било едно, което сме дискутирали, но е въпрос на това да се вземе принципно политическо решение дали вървим към подобен тип подход. Защото действително в момента имаме сериозно фрагментиране на различни теми – както темите за децата, така и темите за хората с увреждания са доста преплетени и фрагментирани в различни закони. В това отношение може би този подход е много разумен и рационален и по принцип от страна на Министерството на труда и социалната политика, и по-скоро Вашето предложение, би срещнало подкрепа. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И аз Ви благодаря.
Колеги от „Обединени патриоти“?
Доктор Поповски.
КАЛИН ПОПОВСКИ: Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, уважаема госпожо Заместник-министър! Нашият въпрос към Вас е: какви предстоящи дейности се предвиждат от Министерството на труда и социалната политика по новата Оперативна програма? Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Заповядайте, госпожо Министър.
МИНИСТЪР ДЕНИЦА САЧЕВА: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Оперативната програма „Развитие на човешките ресурси 2020 – 2021 и 2020 – 2027“ все още е в процес на договаряне. Основните параметри на Програмата трябва да бъдат договорени до края на месец март тази година, но това което можем в момента да споделим като обща рамка, е, че прогнозният бюджет на Програмата е около 4,5 милиарда, като има два основни приоритета.
Първият приоритет е свързан със заетостта и развитието на уменията, а вторият е свързан с равните възможности и социалното включване. По отношение на заетостта и на развитието на уменията – там най-вече се набляга на бъдещите компетентности, които са необходими на пазара на труда, се предвиждат около 500 млн. лв. В рамките на този 7-годишен период да бъдат насочени към мащабна програма за дигитални умения и насочване на различни отделни възрастови групи към уменията им за работа с информационни и комуникационни технологии. Разбира се, съществен приоритет са младите хора и конкретно, които нито учат нито работят, тъй като техният процент се увеличава. В тази връзка поне 10% от евросредствата от Европейския социален фонд трябва да бъдат насочени към такива политики. Ще има и комплекс от мерки, насочени към предприемачеството и към модернизиране на службите за пазара на труда.
По компонента, който се отнася за равни възможности и социално включване, 25% от средствата на Европейския социален фонд ще бъдат предназначени за насърчаване на социалното включване и борбата с бедността. Продължават интегрираните мерки и подходи, които са насочени към хората с увреждания, включително деинституционализацията на възрастните хора и модернизация на системите за социална закрила и капацитета на заетите в социалната сфера.
Една съществена реформа, която бихме искали да предложим и да реализираме през новата програма, е свързана с професионалната квалификация у нас, с възможностите за това да се създаде голяма система за валидиране на умения и съответно за възможности за това да направим така, че професионалната квалификация у нас да се извършва малко по-професионално от по-малък кръг агенции, които да предлагат такива услуги, от една страна.
А от друга страна, да затворим изхода на производство на дипломи, така да кажем, да може по-малко доставчици да валидират на практика тези умения. Защото в момента виждаме една много голяма група от доставчици на такива услуги за професионална квалификация и умения, на които трудно можем да проследим качеството и крайния резултат. Но в най-общи линии значителна част от Оперативната програма в детайли предстои тепърва да се разписва. До края на март е първият вариант, който би трябвало да може да бъде предложен. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Министър!
Господин Поповски, реплика?
КАЛИН ПОПОВСКИ: Моята реплика е, че това, което чухме от министърката, това е една добре финансирана програма. Надяваме се Вие да направите такава организация, че всички тези средства да бъдат усвоени в обществения интерес в кратки срокове. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Дуплика, госпожо Министър? Не.
Благодаря.
Втори кръг въпроси.
Господин Тончев, заповядайте.
ЕМИЛ ТОНЧЕВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, уважаема госпожо Заместник-министър, колеги народни представители, уважаеми гости! Уважаема госпожо Министър, моят въпрос към Вас е следният: какви стъпки ще предприеме Министерството на труда и социалната политика за идентифициране на лицата, които не са на пазара на труда и са отпаднали от образователната система? Вие преди малко загатнахте по повод на Оперативната програма. Ще помоля за повече разяснения. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря на доктор Тончев.
Госпожо Министър, заповядайте.
МИНИСТЪР ДЕНИЦА САЧЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Знаете, че по данни на Националния статистически институт около 167 хиляди млади хора нито учат, нито работят. Това е един от индикаторите, по който България не се нарежда в добра позиция в рамките на Европейския съюз. Това, което в момента сме започнали заедно с колегите от Агенцията по заетостта, ще се опитаме да интегрираме различни бази данни от ГРАО, НАП, НОИ, от самата Агенция по заетостта регистрирани безработни, включително ще използваме и някои от масивите на „Гранична полиция“, за да може да идентифицираме колко от тези млади хора са в страната и колко от тях реално са в категорията нито учат, нито работят.
По неофициални данни се предполага, че част от тези млади хора са или в чужбина, или са заети в черния сектор, или пък някои от тях са заети в различни сектори на така наречената платформена икономика и работят за доста добри възнаграждения, но просто са извън обхвата на държавата – не се осигуряват и не фигурират в нито един от регистрите. Когато направим тази първоначална засечка на различните бази данни, ние ще информираме обществеността с това до какво сме достигнали и съответно когато идентифицираме тези млади хора, ще предложим необходимите мерки за тях през бюрата по труда.
Паралелно с издирването на тези хора, започнахме и работа по система за валидиране на умения, така че да можем да направим необходимото в рамките на три месеца. След като се свържем с такъв човек, който нито учи нито работи, да му предложим възможности за това той да получи необходимата квалификация и съответно да получи сертификат за умения. Този сертификат за умения няма да бъде сертификат, който ще позволява да се продължава образование в рамките на образователната система. Той ще бъде сертификат, който ще получи за работа в България. Това са намеренията и планове. Надяваме се – специално по отношение на сертификатите, това да може да се случи от началото на следващата година, а по отношение на идентифицирането на младите хора – до средата на тази година, за да можем да излезем с конкретни резултати. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, уважаема госпожо Министър.
Уважаеми доктор Тончев, реплика? Няма.
Колеги от БСП, заповядайте.
МИЛКО НЕДЯЛКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, уважаема госпожо Заместник-министър, уважаеми колеги народни представители! Аз продължавам да питам един и същ въпрос от доста време, сега ще го артикулирам – каква хубава дума сме измислили. Хубаво е, че голяма част от хората, служители в Агенцията за социално подпомагане, получиха увеличение тази година на заплатите 15% – Вие се хвалите с него, беше гласувано с единодушие в парламента. Моят въпрос е за немалък брой социални работници, които работят в социалните услуги: какви са вижданията на Вашето Министерство за повишаването на възнагражденията в социалните услуги?
Защото тук вече се забелязват, и Вие сама го споделихте, при Ваши изяви, за което Ви подкрепям, това ниско заплащане води до обезкървяване на сектора на работещите в социалните услуги, за липсата на голям брой нужни специалисти. При създадената конкуренция в системата на образованието голямата част от хората предпочитат да отидат там на работа, но това е само едната страна. Другата е в детайлното разписване на стандартите за социални услуги. Те нарастват с по-малка степен, отколкото нараства минималната работна заплата, от която зависи повишаването на заплатите в тази сфера. Така става, че голяма част от парите, които се дават по стандартите, ако отидат за изпълнението на минималната работна заплата, намаляват парите, които са за повишаване на качеството на социалната услуга и за нейното всеобхватно действия. Това е моят въпрос към Вас. Каква е Вашата визия?
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Аз Ви благодаря за това, че не подкрепихте отлагането на Закона за социалните услуги, защото, ако той не беше отложен, част от въпросите, които сега задавате, щяха да намерят своето решение в Закона.
Заповядайте, уважаема госпожо Министър.
МИНИСТЪР ДЕНИЦА САЧЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Недялков, благодаря Ви за този въпрос. Аз се отнасям с изключителна загриженост именно към тази тема от времето, когато бях и заместник-министър на труда и социалната политика, защото моето твърдо убеждение е, че по отношение на социалните услуги също трябва да има стратегия за човешките ресурси и обявихме вече, че бихме искали да се ангажираме с разработването на такава стратегия. Защото без хора нито една от тези социални услуги не може да бъде устойчива.
Миналата седмица разговаряхме с хора от социалните услуги за възрастни хора и всички домове за деменция. Там това беше основната тема, която се повтаряше през цялото време, а именно необходимостта от сериозна стратегия за привличане на хора към тази професия, разбира се, и от сериозни стандарти по отношение на възнаграждението.
Обръщам Ви внимание, че в Закона за социалните услуги като следствие от този закон трябва да бъде направена такава наредба за професионалистите в социалните услуги. Това е едно от първите неща, с които бихме искали да се заемем, когато този закон влезе в сила. Започнахме вече работа и поискахме да бъдат определени хора за работа по стандартите за услуги за следващата година и ще вземем предвид това, че минималната работна заплата нараства. През Оперативната програма също има мерки, които са насочени към социалните услуги, с възможности за насочване на допълнителни инвестиции там. Разбира се, необходима е работа и с Националното сдружение на общините, защото голяма част от тези услуги се управляват от общините и дори там, където стандартът е повишен, невинаги общините изпълняват този ангажимент да повишат заплатите. Ние получихме вече няколко такива жалби, в които не е изпълнено дори 10-процентното увеличение на заплатите. Това ще бъде проверено от нас и съответно ще поискаме да бъде направена корекцията.
В стратегически план това за нас е най-важно – да направим така, че да имаме една обща Стратегия за човешките ресурси в социалния сектор. Това е областта с най-бързо развитие по отношение на Европейския съюз. Там вече почти 10 милиона души работят в сферата на социалните услуги. В България това е въпрос на време да осъзнаем, че професиите, свързани с хора, са професии на бъдещето и че в този смисъл ние имаме нужда от целенасочени държавни инвестиции именно по отношение както на социални работници, така и на медицински сестри. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, уважаема госпожо Министър.
Уважаеми господин Недялков, реплика?
МИЛКО НЕДЯЛКОВ: Аз Ви благодаря за отговора, уважаема госпожо Министър.
В моите срещи, които имам из България и информацията, която събирам, искам да заявя пред Вас, че се натъквам на един много интерес парадокс точно с услугите, които се изпълняват от общините. Част от средствата, които се дават по стандартите за определени социални услуги, както и други средства, които постъпват за осъществяването на социални услуги, ако не бъдат изразходвани в края на годината, преминават в един общ остатък, който не се използва за реинвестиране в сферата на социалните услуги. Един от основните репери на Закона за социалните услуги, тези услуги да бъдат постоянно обновявани и да бъдат на по-високо ниво, защото ние се стремим, както Вие казахте, към нивото, което ни задават страните от Европейския съюз. Потъването на средствата за социални услуги в преходните остатъци лишава социалните услуги от тяхно по-нататъшно развитие. Общините предпочитат чрез програми да обогатяват социалните услуги, за което можем да кажем благодаря. Пишат проекти заедно с тях, купуват превозни средства, разширяват базата на социалните услуги, но за самата дейност парите не се реинвестират отново в социалните услуги. Това е моята забележка под формата на реплика.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, уважаеми господин Недялков.
Уважаема госпожо Министър, желаете ли дуплика? Не.
Аз нямам други въпроси.
Колеги от „Обединени патриоти“? Няма.
Сега можем да благодарим на министър Сачева за участието в днешния блицконтрол.
Преминаваме към точка втора от дневния ред:
ГОДИШНА ПРОГРАМА ЗА УЧАСТИЕТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ В ПРОЦЕСА НА ВЗЕМАНЕ НА РЕШЕНИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ ПРЕЗ 2020 Г., № 002-00-3, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ НА 27.01.2020 Г.
Госпожо Заместник-министър, Вие ли ще представите Проекта на Министерския съвет?
Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЗОРНИЦА РУСИНОВА: Благодаря, уважаеми господин Председател!
Дами и господа народни представители! На Вашето внимание е Годишната програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз за 2020 г. Съвсем накратко ще направя обзор на темите, които касаят социалната сфера, защото мисля, че това е важната част за Вас.
Тази година е ключова за нас от гледна точка на това, че предстои сериозният дебат по отношение на Многогодишната финансова рамка, бюджетът на Европейския съюз, приемането на регламентите, които ще определят начина на харчене, на европейската солидарност, както и за нас е ключова важна. Тази година е първата година на новата Европейска комисия и новият парламент и социалната сферата е една от ключовите инициативи на новата комисия на Европейския парламент.
Съвсем наскоро, преди няколко седмици, тук Ви призовавам активно да участвате в обществените консултации, включително, ако прецените, и като ресорна Комисия в парламента да изразите становище, Европейската комисия публикува пакета си за силна социална Европа за справедлив преход, като там е дадена графика на дейностите за тази година с различните законодателни инициативи, тематични инициативи, свързани с минимална работна заплата, детска гаранция и с консултациите с държавите членки дали и по какъв начин 20-те принципа на стълба за социалните права да се прилага на национално и на европейско ниво с общ план за действие.
За нас са ключови темите в социалната сфера, защото връзката на стълба за социалната права с европейския семестър, и с европейското финансиране, представляват добър механизъм за България да се възползва от солидарността на Европа, особено в социалната сфера – да договори по-добър пакет от Европейския социален фонд, така че да има повече възможности за пазар на труда и социалното включване.
В момента текат дебати и консултации по отношение на инициативата на Комисията за минималната работна заплата. Знаете, че това е една от новите инициативи да се намери общ европейки механизъм, който да гарантира, че по еднакъв прозрачен начин на европейско ниво ще има гарантиран минимален доход на хората, които се трудят.
За нашата страна това е дебат, с който по-скоро считаме, че ние бихме имали принос към европейския дебат, тъй като България е една от страните членки с много стар механизъм за придобиване на минимална работна заплата, независимо че е недостатъчно консултативно обвързан диалога със социалните партньори, все пак минава през Тристранния съвет за сътрудничество. Считаме, че ние сме едната от страните членки, които можем да привнесем с нашия опит на формиране на минималната работна заплата.
Другата тема е свързана с инициативата за прилагане на детската гаранция. Инициатива, която се подкрепя изцяло от Европейския парламент и очакваме в края на тази година да получим подробности затова как ще изглежда детската гаранция от страна на Европейската комисия. Като тук пак е примерът, който България има, с инвестиции в ранно детско развитие, интегрирани здравно-социални услуги, темата за деинституционализацията на деца – добри примери за използване и на европейски средства в тази насока.
Другите основни приоритети, свързани с равенството между мъжете и жените, са новите инициативи на Комисията за актуализиране на Плана и актуалната рамка за компетентностите и развитие на уменията, както и акцентаът за насърчаване на малките и средни предприятия също са важни за нас в социалната сфера.
Ние винаги сме били в добър диалог с нашата ресорна Комисия в парламента и сме отворени за инициативи за съвместни действия по темата за Европейския съюз.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, уважаема госпожо Русинова.
Колеги, знаете, че този проект е разпределен в почти всички комисии. Всички специализирани комисии правят доклади до Комисията по европейски въпроси и контрол на европейските фондове и те представят тяхното становище в Народното събрание, тогава тече дискусията. Ние като ресорна Комисия може да имаме и предложения, каквото предложение направихме и миналата година.
Госпожа Русинова беше изчерпателна в частта, която ангажира социалната сфера.
Имате думата за въпроси и коментари. Не виждам.
Вие, госпожо Русинова, нямате нещо допълнително? Не.
Позволете ми да подложа на гласуване Годишна програма за участието на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз през 2020 г.
За – 12, против – няма, въздържали се – 7.
Приета е Годишна програма за участието на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз през 2020 г.
Колеги, благодаря Ви, за участието в днешното заседание.
Закривам заседанието.
(Закрито в 15,15 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Хасан Адемов
Стенограф:
Любка Самодумова
№ 28
от проведено редовно заседание на Комисията по труда, социалната и демографската политика на 05 февруари 2020 г.
ДНЕВЕН РЕД:
1. Отговори на актуални устни въпроси, отправени от членовете на Комисията по труда, социалната и демографската политика към министъра на труда и социалната политика на основание чл. 29 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
2. Годишна програма за участието на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз през 2020 г., № 002-00-3, внесен от Министерския съвет на 27 януари 2020 г.
Списъците на присъствалите народни представители – членове на Комисията, и на гостите, се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,35 ч. и ръководено от председателя на Комисията – господин Хасан Адемов.
* * *
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Добър ден, колеги!
Добър ден на министър Сачева и на заместник-министър Зорница Русинова!
Откривам днешното редовно заседание на Комисията по труда, социалната и демографската политика.
Предложението за дневен ред е:
1. Отговори на актуални устни въпроси, отправени от членовете на Комисията по труда, социалната и демографската политика към министъра на труда и социалната политика на основание чл. 29 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
2. Годишна програма за участието на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз през 2020 г., № 002-00-3, внесен от Министерския съвет на 27 януари 2020 г.
Който е съгласен да бъде подкрепен така предложения дневен ред, моля да гласува.
За – 19, против и въздържал се – няма.
Преминаваме към точка първа:
ОТГОВОРИ НА АКТУАЛНИ УСТНИ ВЪПРОСИ, ОТПРАВЕНИ ОТ ЧЛЕНОВЕТЕ НА КОМИСИЯТА ПО ТРУДА, СОЦИАЛНАТА И ДЕМОГРАФСКАТА ПОЛИТИКА КЪМ МИНИСТЪРА НА ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 29 ОТ ПРАВИЛНИКА ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА И ДЕЙНОСТТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ.
Колеги от ГЕРБ, имате право на въпроси към министър Сачева – заповядайте.
КЛАВДИЯ ГАНЧЕВА: Господин Председател, госпожо Министър, госпожо Заместник-министър, колеги! Министерството на труда и социалната политика представи информация, че разработва програма за предоставяне на грижи в домашна среда за лица, които не са обхванати по Механизма за личната помощ, съгласно Закона за личната помощ и за лица над 65-годишна възраст, които не могат да се обслужват сами и които нямат решение от ТЕЛК. В тази връзка, въпросът ми е: какви са условията по програмата и кога ще стартира тя? Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Ганчева.
Госпожо Министър, заповядайте.
МИНИСТЪР ДЕНИЦА САЧЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Днес Министерският съвет одобри Националния план за действие по заетостта и в рамките на този национален план за действие по заетостта има и одобрена вече Програма за предоставяне на грижи в домашна среда. Програмата ще бъде на стойност 16,5 милиона и разчетите за нея са направени така, че да може да се обхванат около 920 души, които са с 80 – 89,99% вид и степен на увреждане, както и близо 5 хиляди души, които са на възраст над 65 години и са в невъзможност от самообслужване.
Разбира се, съобразно индивидуалните оценки на всички тези лица и в зависимост от това колко часа помощ биха могли да ползват като лични асистенти, надяваме се, че ще имаме възможност да обхванем повече от този кръг. Тези числа са използвани само за да се направи разчетът на Програмата. Тъй като ние не знаем всеки един от тях дали има право на два, на четири часа и така нататък, остатъчните средства се надяваме да покрият и други до общата сума от 13 хиляди.
Същевременно сме изпратили информация до Националното сдружение на общините, с което сме ги насърчили да използват както и общинските програми, които те имат, и услугите за патронажна грижа, за да могат да се обхват всички нуждаещи се лица. Ако все пак след като влезе в сила тази програма и общините започнат да сключват договори по нея, продължаваме да имаме група хора, които не са обхванати, за тях ще потърсим допълнителни мерки. Имаме такова изречение в Националния план за действие по заетостта, който днес беше приет, че средства от другите мерки по този план, там където има неоползотворени такива, също биха могли да бъдат насочени за лични асистенти. На практика утре и вдругиден ще изпратим информация до Националното сдружение на общините, както и до бюрата по труда и хората биха могли още от понеделник да започнат да подават своите заявления, за да могат да получат тази помощ.
Обръщам внимание, че този проблем възникна вследствие на Закона за личната помощ и искам ясно да подчертая, че Законът за личната помощ се отнася само за хора с увреждания. Тези хора, които са над 65 години с невъзможност за самообслужване така или иначе са извън обхвата на тази помощ, на този закон и призивите в момента, че всъщност при разширяването на обхвата тези хора биха попаднали вътре, всъщност не са коректни. Този закон обслужва интересите на хората с увреждания конкретно, а всички услуги, касаещи въобще личните асистенти, от които имат нужда не само хората с увреждания, се уреждат в Закона за социалните услуги. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Министър.
Уважаема госпожо Ганчева, реплика? Нямате.
Колеги от „БСП за България“?
Господин Гьоков, заповядайте.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, уважаема госпожо Заместник-министър, уважаеми народни представители! Аз имам много въпроси, госпожо Министър, и се чудя кой от тях да Ви задам. Да, наистина социалната сфера има много въпроси и това не е учудващо – карате ме да казвам някои неща, които не бях планирал, но например в най-бедната държава в Европейския съюз, с най-ниски заплати, с най-нисък статус на живот няма как да няма много въпроси в социалната сфера, така че приемете въпросите като даденост.
Ще се спра обаче на въпроса: докъде стигнахме и какви инициативи предприемате със Закона за социалните услуги, който и преди малко цитирахте, че предмет на него са редица социални услуги, които би трябвало да се предоставят, на хората в неравностойно положение? Преди известно време – месец декември миналата година, парламентът удължи срока за влизане в сила на Закона с шест месеца. През тези шест месеца ние трябваше, или по-скоро Вие трябваше, да използвате, за да убедите хората в правотата на Законопроекта или те да Ви убедят Вас, че той трябва да се промени. Един месец измина оттогава. Аз внимателно следях изявлението в медиите, включително и последното от Стара Загора. Можете ли да ни кажете на какъв етап вървят разговорите и инициативите въобще по Законопроекта и какви са резултатите към момента? Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, уважаеми господин Гьоков.
Уважаема госпожо Министър, имате право на отговор в рамките на три минути.
МИНИСТЪР ДЕНИЦА САЧЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! В Министерството на труда и социалната политика постъпиха почти 30 различни становища, включително от неправителствени организации, от Българската православна църква, от омбудсмана. Тези становища бяха обобщени и подредени в таблица и групирани в различни групи, като те са изпратени вчера до Народното събрание – госпожа Цвета Караянчева, с молба да бъдат разпределени до съответните групи. Това, което видяхме, голяма част от тях са извън обхвата на Закона за социалните услуги. Те касаят и семейните политики, касаят Закона за закрила на детето, Семейния кодекс и други.
Нашето предложение към Народното събрание е да се сформира работна група от юристи, които са доказани в областна на семейното право, и на конституционното право, които да прегледат тези предложения и съответно в рамките на срок от един месец да излязат с конкретни предложения за промени не само в Закона за социалните услуги, но и в останалите закони, за които говоря.
Значителна част от предложенията се отнасят основно до семейни политики, много малка част от тях касаят всъщност обхвата на Закона за социалните услуги. Що се отнася до публичните дискусии, които ние поехме като ангажимент, че ще организираме и по време на тях ще продължим да събираме различни мнения и коментари. Първата, беше в Старата Загора. В Стара Загора получихме пълна подкрепа на Закона за социалните услуги. Предстоящите дискусии са: на 25 февруари – в Бургас; на 17 март – във Варна; на 31 март – в Русе; на 7 април – във Враца и на 14 април – в Смолян. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, уважаема госпожо Министър.
Уважаеми господин Гьоков, реплика?
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, уважаема госпожо Заместник-министър, уважаеми народни представители! Благодаря Ви за отговора. Аз не се съмнявам, че становищата излизат от рамките на Закона за социални услуги, тъй като обществото се разбуни въобще по семейните политики и ще има много предложения. Радвам се, че сте разширили работната група и ще вземете мерки по другите желания там, да видим колко са адекватни и какви промени могат да се направят цялостно в законодателството, касаещо семейните политики. Благодаря Ви за отговора.
Аз задавам въпроса, заради това че минава един месец и не е толкова дълъг срокът от шест месеца. Да не се окажем в същото положение на шестия месец на развълнувано общество и отново да се чудим какво да правим. Учуди ме нещо, което казахте в последните изречения, които споменахте, за Стара Загора, че сте получили пълна подкрепа за Закона за социалните услуги.
Не разбирайте, че аз съм против Закона за социални услуги, но се срещам с хора от Стара Загора през цялото време, включително и по телефона, и в приемните дни не усещам такова съгласие по Закона, както казахте, че сте получили пълна подкрепа. Това навява на мисълта, да Ви задам друг допълнителен въпрос: когато правите тези публични обсъждания, стараете ли се да има представителство на всички страни в този процес? Колкото и да е непродуктивно това, разбира се, за едни работни срещи, трябва да има представителност на всички групи, които се мъчим да убедим в нещо, защото, ако те не присъстват на тези срещи, после отново техните желания ще бъдат изразявани чрез протести и по друг начин. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Гьоков.
Уважаема госпожо Министър, имате право на дуплика.
МИНИСТЪР ДЕНИЦА САЧЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Гьоков! Разбира се, ние обявяваме публично тези срещи и току-що имах възможност да прочета датите и съответно местата, в които те ще бъдат провеждани. Срещите са отворени не само за всички хора, които имат мнение по Закона, но и за представителите на медиите. За Стара Загора едва ли точно на Вас трябва да обяснявам, че има 38 социални услуги, които функционират изключително добре, така че със сигурност голяма част от хората в Стара Загора са ползватели или пък техни близки са ползватели на социалните услуги и знаят за какво говорим. Знаят, че тук не говорим в никакъв случай за отнемане на деца, за насърчаване на чужди неправителствени организации и за търговия с болките на хората, а напротив. Хората са реални потребители на дневни центрове, на услуги за рехабилитация, на услуги за деца и така нататък. Така че по-голямата част от хората, които присъстваха на дискусията всъщност бяха положително настроени и по-скоро бяха притеснени от това, че Законът се забави и че всъщност те живеят в неизвестност какво точно ще се случи със социалните услуги.
Разбира се, една не малка част бяха много притеснени от това, че са вършили тази работа години наред в сферата на човещината и на добротворчеството и в момента те са брандирани като хора, които правят нещо, което е нередно, и че те не получават адекватна защита от институциите за труда си. Така че в това отношение мисля, че всички ние би трябвало да съумеем да отсеем зърното от плявата и да работим заедно да запазим това, което е изградено и което наистина е добро и работещо. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Министър.
Аз искам да продължа въпроса на господин Гьоков в една малко по-различна посока. Вие бяхте заявили, че до 15 януари събирате всички тези предложения. Те продължават да пристигат и в нашата комисия, и до председатели на парламентарни групи, и така нататък. Тоест тази дискусия продължава по някакъв начин.
В тази връзка въпросът, който искам да задам е: как мислите да процедирате оттук нататък? Защото тези предложенията, които сте ги представили на председателя на Народното събрание, те ще бъдат обобщени по някакъв начин, приемаме, че тези изтъкнати юристи, експерти ще предложат някакви решения. Тези решения ще бъдат в рамките на отделен закон или като предложение към Закона за социалните услуги? Това е първият ми въпрос, защото дори и да има оформени предложения, които да са надлежно подготвени като промени в отделните закони, няма как да има промени в Закона за социалните услуги, тъй като в момента той не е влязъл в сила. Няма как да има Закон за изменение и допълнение на невлязъл в сила закон. От тази гледна точка как мислите да процедирате по този казус, защото това е технологичен законодателен механизъм, който трябва да бъде изчистен, за да няма съмнение за това влязъл ли е в сила закон, не е ли влязъл в сила, за да няма объркване? От тази гледна точка, е въпросът, който задавам.
МИНИСТЪР ДЕНИЦА САЧЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Както вече информирах и в предходния отговор, нашето виждане е да се сформира работна група от юристи, които са достатъчно известни имена – особено в областта на семейното и конституционното право. Разбира се, ние имаме наши предложения, които бихме могли да предложим на вниманието на Народното събрание, но вече е въпрос на техника как точно да се сформира тази работна група към Народното събрание и съответно предложенията, които тази работна група, ще даде. Оттам вече не можем да говорим за промяна в един закон. Най-вероятно ще бъдат необходими промени в Закона за закрила на детето, вероятно ще бъдат предложени и някои промени в Семейния кодекс, така че в зависимост от тези предложения ще се вземе решение какво да се прави по отношение на Закона за социалните услуги.
Аз още веднъж искам да подчертая, че основните страхове на хората са свързани, на първо място, с дефиницията „дете в риск“ – нещо, което не е в обхвата на Закона за социалните услуги, а е в Закона за закрила на детето и се използва в Закона за социалните услуги. Друго тяхно притеснение е свързано пак със семейните отношения и особено с участието на социални работници в бракоразводни дела – нещо, което пък е изцяло в Семейния кодекс.
Тоест аз смятам, че ако се реализират предложенията през юристите по отношение на промени конкретно в тези два закона – за Закрила на детето, и за Семейния кодекс, в значителна степен страховете на хората ще бъдат регулирани по отношение на Закона за социалните услуги. Ако все пак се намерят рационални предложения и необходимост да има промени в Закона за социалните услуги, смятам, че бихме могли да се споразумеем, че в рамките на седмици след неговото влизане тези промени биха могли да бъдат направени.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Съгласен съм с подхода, че може да има различни писти, по които да вървят тези политики, но за себе си имам едно предложение, което ще си позволя да направя публично. Не знам дали може в рамките на оставащото време до края на мандата да се реализира една такава идея, но си заслужава според мен да се помисли. Въпросите, свързани с осигуряването в България са кодифицирани в Кодекса на социално осигуряване. Трудовото право е кодифицирано в Кодекса на труда, а политиките, които са свързани с подкрепа на семейства, на деца, закрила на детето – примерно Семейният кодекс и така нататък, възможно ли е да бъдат кодифицирани в един отделен кодекс, който да урежда въпросите, свързани с подкрепящите политики?
Всичко това, което казва Законът за семейни помощи за деца, Законът за социално подпомагане, Законът за социалните услуги, част от Семейния кодекс, Законът за закрила на детето и така нататък, да намерят място в една кодифицирана материя, която след това не толкова лесно да се подлага на промени, както са сега отделните закони. Това е един малко по-различен подход.
Пак повтарям, не знам дали ще има време до края на този мандат, но си заслужава да се помисли върху такава идея, защото в социалната сфера сме кодифицирали трудовото законодателство, осигурителното законодателство и ако подкрепящите политики ги обединим в един, да кажем, кодекс за подкрепа, или както там го кръстим, мисля, че нещата ще бъдат малко по-подредени в тази сфера. Това си го позволявам като лично мнение и не казвам, че това е най-добрият подход.
МИНИСТЪР ДЕНИЦА САЧЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Благодаря Ви за това предложение. То също е било едно, което сме дискутирали, но е въпрос на това да се вземе принципно политическо решение дали вървим към подобен тип подход. Защото действително в момента имаме сериозно фрагментиране на различни теми – както темите за децата, така и темите за хората с увреждания са доста преплетени и фрагментирани в различни закони. В това отношение може би този подход е много разумен и рационален и по принцип от страна на Министерството на труда и социалната политика, и по-скоро Вашето предложение, би срещнало подкрепа. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И аз Ви благодаря.
Колеги от „Обединени патриоти“?
Доктор Поповски.
КАЛИН ПОПОВСКИ: Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, уважаема госпожо Заместник-министър! Нашият въпрос към Вас е: какви предстоящи дейности се предвиждат от Министерството на труда и социалната политика по новата Оперативна програма? Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Заповядайте, госпожо Министър.
МИНИСТЪР ДЕНИЦА САЧЕВА: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Оперативната програма „Развитие на човешките ресурси 2020 – 2021 и 2020 – 2027“ все още е в процес на договаряне. Основните параметри на Програмата трябва да бъдат договорени до края на месец март тази година, но това което можем в момента да споделим като обща рамка, е, че прогнозният бюджет на Програмата е около 4,5 милиарда, като има два основни приоритета.
Първият приоритет е свързан със заетостта и развитието на уменията, а вторият е свързан с равните възможности и социалното включване. По отношение на заетостта и на развитието на уменията – там най-вече се набляга на бъдещите компетентности, които са необходими на пазара на труда, се предвиждат около 500 млн. лв. В рамките на този 7-годишен период да бъдат насочени към мащабна програма за дигитални умения и насочване на различни отделни възрастови групи към уменията им за работа с информационни и комуникационни технологии. Разбира се, съществен приоритет са младите хора и конкретно, които нито учат нито работят, тъй като техният процент се увеличава. В тази връзка поне 10% от евросредствата от Европейския социален фонд трябва да бъдат насочени към такива политики. Ще има и комплекс от мерки, насочени към предприемачеството и към модернизиране на службите за пазара на труда.
По компонента, който се отнася за равни възможности и социално включване, 25% от средствата на Европейския социален фонд ще бъдат предназначени за насърчаване на социалното включване и борбата с бедността. Продължават интегрираните мерки и подходи, които са насочени към хората с увреждания, включително деинституционализацията на възрастните хора и модернизация на системите за социална закрила и капацитета на заетите в социалната сфера.
Една съществена реформа, която бихме искали да предложим и да реализираме през новата програма, е свързана с професионалната квалификация у нас, с възможностите за това да се създаде голяма система за валидиране на умения и съответно за възможности за това да направим така, че професионалната квалификация у нас да се извършва малко по-професионално от по-малък кръг агенции, които да предлагат такива услуги, от една страна.
А от друга страна, да затворим изхода на производство на дипломи, така да кажем, да може по-малко доставчици да валидират на практика тези умения. Защото в момента виждаме една много голяма група от доставчици на такива услуги за професионална квалификация и умения, на които трудно можем да проследим качеството и крайния резултат. Но в най-общи линии значителна част от Оперативната програма в детайли предстои тепърва да се разписва. До края на март е първият вариант, който би трябвало да може да бъде предложен. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Министър!
Господин Поповски, реплика?
КАЛИН ПОПОВСКИ: Моята реплика е, че това, което чухме от министърката, това е една добре финансирана програма. Надяваме се Вие да направите такава организация, че всички тези средства да бъдат усвоени в обществения интерес в кратки срокове. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Дуплика, госпожо Министър? Не.
Благодаря.
Втори кръг въпроси.
Господин Тончев, заповядайте.
ЕМИЛ ТОНЧЕВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, уважаема госпожо Заместник-министър, колеги народни представители, уважаеми гости! Уважаема госпожо Министър, моят въпрос към Вас е следният: какви стъпки ще предприеме Министерството на труда и социалната политика за идентифициране на лицата, които не са на пазара на труда и са отпаднали от образователната система? Вие преди малко загатнахте по повод на Оперативната програма. Ще помоля за повече разяснения. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря на доктор Тончев.
Госпожо Министър, заповядайте.
МИНИСТЪР ДЕНИЦА САЧЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Знаете, че по данни на Националния статистически институт около 167 хиляди млади хора нито учат, нито работят. Това е един от индикаторите, по който България не се нарежда в добра позиция в рамките на Европейския съюз. Това, което в момента сме започнали заедно с колегите от Агенцията по заетостта, ще се опитаме да интегрираме различни бази данни от ГРАО, НАП, НОИ, от самата Агенция по заетостта регистрирани безработни, включително ще използваме и някои от масивите на „Гранична полиция“, за да може да идентифицираме колко от тези млади хора са в страната и колко от тях реално са в категорията нито учат, нито работят.
По неофициални данни се предполага, че част от тези млади хора са или в чужбина, или са заети в черния сектор, или пък някои от тях са заети в различни сектори на така наречената платформена икономика и работят за доста добри възнаграждения, но просто са извън обхвата на държавата – не се осигуряват и не фигурират в нито един от регистрите. Когато направим тази първоначална засечка на различните бази данни, ние ще информираме обществеността с това до какво сме достигнали и съответно когато идентифицираме тези млади хора, ще предложим необходимите мерки за тях през бюрата по труда.
Паралелно с издирването на тези хора, започнахме и работа по система за валидиране на умения, така че да можем да направим необходимото в рамките на три месеца. След като се свържем с такъв човек, който нито учи нито работи, да му предложим възможности за това той да получи необходимата квалификация и съответно да получи сертификат за умения. Този сертификат за умения няма да бъде сертификат, който ще позволява да се продължава образование в рамките на образователната система. Той ще бъде сертификат, който ще получи за работа в България. Това са намеренията и планове. Надяваме се – специално по отношение на сертификатите, това да може да се случи от началото на следващата година, а по отношение на идентифицирането на младите хора – до средата на тази година, за да можем да излезем с конкретни резултати. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, уважаема госпожо Министър.
Уважаеми доктор Тончев, реплика? Няма.
Колеги от БСП, заповядайте.
МИЛКО НЕДЯЛКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, уважаема госпожо Заместник-министър, уважаеми колеги народни представители! Аз продължавам да питам един и същ въпрос от доста време, сега ще го артикулирам – каква хубава дума сме измислили. Хубаво е, че голяма част от хората, служители в Агенцията за социално подпомагане, получиха увеличение тази година на заплатите 15% – Вие се хвалите с него, беше гласувано с единодушие в парламента. Моят въпрос е за немалък брой социални работници, които работят в социалните услуги: какви са вижданията на Вашето Министерство за повишаването на възнагражденията в социалните услуги?
Защото тук вече се забелязват, и Вие сама го споделихте, при Ваши изяви, за което Ви подкрепям, това ниско заплащане води до обезкървяване на сектора на работещите в социалните услуги, за липсата на голям брой нужни специалисти. При създадената конкуренция в системата на образованието голямата част от хората предпочитат да отидат там на работа, но това е само едната страна. Другата е в детайлното разписване на стандартите за социални услуги. Те нарастват с по-малка степен, отколкото нараства минималната работна заплата, от която зависи повишаването на заплатите в тази сфера. Така става, че голяма част от парите, които се дават по стандартите, ако отидат за изпълнението на минималната работна заплата, намаляват парите, които са за повишаване на качеството на социалната услуга и за нейното всеобхватно действия. Това е моят въпрос към Вас. Каква е Вашата визия?
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Аз Ви благодаря за това, че не подкрепихте отлагането на Закона за социалните услуги, защото, ако той не беше отложен, част от въпросите, които сега задавате, щяха да намерят своето решение в Закона.
Заповядайте, уважаема госпожо Министър.
МИНИСТЪР ДЕНИЦА САЧЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Недялков, благодаря Ви за този въпрос. Аз се отнасям с изключителна загриженост именно към тази тема от времето, когато бях и заместник-министър на труда и социалната политика, защото моето твърдо убеждение е, че по отношение на социалните услуги също трябва да има стратегия за човешките ресурси и обявихме вече, че бихме искали да се ангажираме с разработването на такава стратегия. Защото без хора нито една от тези социални услуги не може да бъде устойчива.
Миналата седмица разговаряхме с хора от социалните услуги за възрастни хора и всички домове за деменция. Там това беше основната тема, която се повтаряше през цялото време, а именно необходимостта от сериозна стратегия за привличане на хора към тази професия, разбира се, и от сериозни стандарти по отношение на възнаграждението.
Обръщам Ви внимание, че в Закона за социалните услуги като следствие от този закон трябва да бъде направена такава наредба за професионалистите в социалните услуги. Това е едно от първите неща, с които бихме искали да се заемем, когато този закон влезе в сила. Започнахме вече работа и поискахме да бъдат определени хора за работа по стандартите за услуги за следващата година и ще вземем предвид това, че минималната работна заплата нараства. През Оперативната програма също има мерки, които са насочени към социалните услуги, с възможности за насочване на допълнителни инвестиции там. Разбира се, необходима е работа и с Националното сдружение на общините, защото голяма част от тези услуги се управляват от общините и дори там, където стандартът е повишен, невинаги общините изпълняват този ангажимент да повишат заплатите. Ние получихме вече няколко такива жалби, в които не е изпълнено дори 10-процентното увеличение на заплатите. Това ще бъде проверено от нас и съответно ще поискаме да бъде направена корекцията.
В стратегически план това за нас е най-важно – да направим така, че да имаме една обща Стратегия за човешките ресурси в социалния сектор. Това е областта с най-бързо развитие по отношение на Европейския съюз. Там вече почти 10 милиона души работят в сферата на социалните услуги. В България това е въпрос на време да осъзнаем, че професиите, свързани с хора, са професии на бъдещето и че в този смисъл ние имаме нужда от целенасочени държавни инвестиции именно по отношение както на социални работници, така и на медицински сестри. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, уважаема госпожо Министър.
Уважаеми господин Недялков, реплика?
МИЛКО НЕДЯЛКОВ: Аз Ви благодаря за отговора, уважаема госпожо Министър.
В моите срещи, които имам из България и информацията, която събирам, искам да заявя пред Вас, че се натъквам на един много интерес парадокс точно с услугите, които се изпълняват от общините. Част от средствата, които се дават по стандартите за определени социални услуги, както и други средства, които постъпват за осъществяването на социални услуги, ако не бъдат изразходвани в края на годината, преминават в един общ остатък, който не се използва за реинвестиране в сферата на социалните услуги. Един от основните репери на Закона за социалните услуги, тези услуги да бъдат постоянно обновявани и да бъдат на по-високо ниво, защото ние се стремим, както Вие казахте, към нивото, което ни задават страните от Европейския съюз. Потъването на средствата за социални услуги в преходните остатъци лишава социалните услуги от тяхно по-нататъшно развитие. Общините предпочитат чрез програми да обогатяват социалните услуги, за което можем да кажем благодаря. Пишат проекти заедно с тях, купуват превозни средства, разширяват базата на социалните услуги, но за самата дейност парите не се реинвестират отново в социалните услуги. Това е моята забележка под формата на реплика.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, уважаеми господин Недялков.
Уважаема госпожо Министър, желаете ли дуплика? Не.
Аз нямам други въпроси.
Колеги от „Обединени патриоти“? Няма.
Сега можем да благодарим на министър Сачева за участието в днешния блицконтрол.
Преминаваме към точка втора от дневния ред:
ГОДИШНА ПРОГРАМА ЗА УЧАСТИЕТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ В ПРОЦЕСА НА ВЗЕМАНЕ НА РЕШЕНИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ ПРЕЗ 2020 Г., № 002-00-3, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ НА 27.01.2020 Г.
Госпожо Заместник-министър, Вие ли ще представите Проекта на Министерския съвет?
Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЗОРНИЦА РУСИНОВА: Благодаря, уважаеми господин Председател!
Дами и господа народни представители! На Вашето внимание е Годишната програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз за 2020 г. Съвсем накратко ще направя обзор на темите, които касаят социалната сфера, защото мисля, че това е важната част за Вас.
Тази година е ключова за нас от гледна точка на това, че предстои сериозният дебат по отношение на Многогодишната финансова рамка, бюджетът на Европейския съюз, приемането на регламентите, които ще определят начина на харчене, на европейската солидарност, както и за нас е ключова важна. Тази година е първата година на новата Европейска комисия и новият парламент и социалната сферата е една от ключовите инициативи на новата комисия на Европейския парламент.
Съвсем наскоро, преди няколко седмици, тук Ви призовавам активно да участвате в обществените консултации, включително, ако прецените, и като ресорна Комисия в парламента да изразите становище, Европейската комисия публикува пакета си за силна социална Европа за справедлив преход, като там е дадена графика на дейностите за тази година с различните законодателни инициативи, тематични инициативи, свързани с минимална работна заплата, детска гаранция и с консултациите с държавите членки дали и по какъв начин 20-те принципа на стълба за социалните права да се прилага на национално и на европейско ниво с общ план за действие.
За нас са ключови темите в социалната сфера, защото връзката на стълба за социалната права с европейския семестър, и с европейското финансиране, представляват добър механизъм за България да се възползва от солидарността на Европа, особено в социалната сфера – да договори по-добър пакет от Европейския социален фонд, така че да има повече възможности за пазар на труда и социалното включване.
В момента текат дебати и консултации по отношение на инициативата на Комисията за минималната работна заплата. Знаете, че това е една от новите инициативи да се намери общ европейки механизъм, който да гарантира, че по еднакъв прозрачен начин на европейско ниво ще има гарантиран минимален доход на хората, които се трудят.
За нашата страна това е дебат, с който по-скоро считаме, че ние бихме имали принос към европейския дебат, тъй като България е една от страните членки с много стар механизъм за придобиване на минимална работна заплата, независимо че е недостатъчно консултативно обвързан диалога със социалните партньори, все пак минава през Тристранния съвет за сътрудничество. Считаме, че ние сме едната от страните членки, които можем да привнесем с нашия опит на формиране на минималната работна заплата.
Другата тема е свързана с инициативата за прилагане на детската гаранция. Инициатива, която се подкрепя изцяло от Европейския парламент и очакваме в края на тази година да получим подробности затова как ще изглежда детската гаранция от страна на Европейската комисия. Като тук пак е примерът, който България има, с инвестиции в ранно детско развитие, интегрирани здравно-социални услуги, темата за деинституционализацията на деца – добри примери за използване и на европейски средства в тази насока.
Другите основни приоритети, свързани с равенството между мъжете и жените, са новите инициативи на Комисията за актуализиране на Плана и актуалната рамка за компетентностите и развитие на уменията, както и акцентаът за насърчаване на малките и средни предприятия също са важни за нас в социалната сфера.
Ние винаги сме били в добър диалог с нашата ресорна Комисия в парламента и сме отворени за инициативи за съвместни действия по темата за Европейския съюз.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, уважаема госпожо Русинова.
Колеги, знаете, че този проект е разпределен в почти всички комисии. Всички специализирани комисии правят доклади до Комисията по европейски въпроси и контрол на европейските фондове и те представят тяхното становище в Народното събрание, тогава тече дискусията. Ние като ресорна Комисия може да имаме и предложения, каквото предложение направихме и миналата година.
Госпожа Русинова беше изчерпателна в частта, която ангажира социалната сфера.
Имате думата за въпроси и коментари. Не виждам.
Вие, госпожо Русинова, нямате нещо допълнително? Не.
Позволете ми да подложа на гласуване Годишна програма за участието на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз през 2020 г.
За – 12, против – няма, въздържали се – 7.
Приета е Годишна програма за участието на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз през 2020 г.
Колеги, благодаря Ви, за участието в днешното заседание.
Закривам заседанието.
(Закрито в 15,15 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Хасан Адемов
Стенограф:
Любка Самодумова
0
