Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по труда, социалната и демографската политика
17/03/2020
П Р О Т О К О Л
№ 32
от проведено редовно заседание на Комисията по труда, социалната и демографската политика на 17 март 2020 г
Д Н Е В Е Н Р Е Д:
Законопроект за мерките по време на извънредното положение, обявено с решение от 13 март 2020 г. на Народното събрание, № 054-01-24, внесен от Цвета Караянчева и група народни представители на 16 март 2020 г.
Списък на присъствалите на заседанието народни представители – членове на Комисията, и списък на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито и ръководено от председателя на Комисията господин Хасан Адемов.
* * *
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Добър ден!
Колеги, уважаема госпожо Министър, господин Заместник-министър! Откривам извънредното заседание на Комисията по труда, социалната и демографската политика.
Предлагам следния дневен ред в точка единствена:
Законопроект за мерките по време на извънредното положение, обявено с решение от 13 март 2020 г. на Народното събрание, № 054-01-24, внесен от Цвета Караянчева и група народни представители на 16 март 2020 г.
Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
Гласували 18 народни представители: за 18, против и въздържали се няма.
Дневният ред се приема.
Преминаваме към първа точка от дневния ред, а именно:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА МЕРКИТЕ ПО ВРЕМЕ НА ИЗВЪНРЕДНОТО ПОЛОЖЕНИЕ, ОБЯВЕНО С РЕШЕНИЕ ОТ 13 МАРТ 2020 Г. НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ, № 054-01-24, внесен от Цвета Караянчева и група народни представители на 16 март 2020 г.
Колеги, някой от вносителите трябва да представи предложения законопроект.
Госпожо Желязкова, заповядайте.
ГАЛЯ ЖЕЛЯЗКОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо Министър, господин Заместник-министър! Във връзка с обявеното извънредно положение в страната с решение от 13 март 2020 г. внасяме Законопроект за мерките по време на извънредно положение.
Настоящият законопроект има за цел да уреди извънредните мерки на територията на Република България за предпазване, ограничаване и преодоляване последиците от разпространението на заразата с вируса на COVID-19 за времето, в което е обявено извънредното положение.
Предлагат се в частта, която касае Комисията по труда, социалната и демографската политика различни мерки, част от които касаят работодателите и възможностите, с които те могат да въведат дистанционна форма на работа и временна дистанционна работа и работа от вкъщи за техните работници, когато това е възможно.
Със Законопроекта в Кодекса на труда се предвиждат специални мерки, които могат да предприемат работодателите и работниците и служителите, за да се ограничи събирането на голям брой хора на едно място при обявяването на извънредно положение.
Как могат да бъдат реализирани тези мерки? – Да възлагат на работниците и служителите извършването на надомна работа и работа от разстояние; да преустановяват работата в предприятието, когато това е необходимо и наложено от компетентните органи или по желание на работодателя; да установяват непълно работно време в предприятието – дава се такава възможност на работодателите, да се предоставят едностранно ползването на платен или неплатен годишен отпуск.
От друга страна, за определени категории работници и служители се създава възможност при обявяването на извънредно положение да ползват по тяхно искане платен или неплатен отпуск, като в този случай работодателите нямат право да отказват такъв отказ на служителите.
Когато работата на предприятието или на част от него е преустановена при извънредно положение поради издадена заповед на компетентен държавен орган, но работниците и служителите не ползват платен годишен отпуск от работодателя, наетите лица ще имат право на обезщетение – това е включено в Законопроекта. Размерът на обезщетението е 50 на сто от брутното трудово възнаграждение, но не по-малко от 75 на сто от минималната работна заплата, установена за страната. Обезщетението се дължи от работодателя на работника или служителя.
В случаите, когато не е предоставен платен годишен отпуск при обявеното извънредно положение и работодателят е преценил да прекрати работата на предприятието или на част от него, без да има забрана за извършване на такава дейност, наложена със заповед на държавен орган, работодателят е длъжен да изплати пълният размер на брутното трудово възнаграждение на наетото лице.
Предлагат се и промени в Кодекса за социално осигуряване с оглед да не се допусне възможността поради обявено извънредно положение осигурените лица и пенсионерите да бъдат лишени от възможност да упражняват своите осигурителни права в срок, поради което да ги загубят.
Предвижда се за периода на извънредното положение непроизнасянето в срок на длъжностните лица, които издават разпореждания и решения във връзка с правото на парични обезщетения, помощи и пенсии по причини, дължащи на извънредното положение, да не се счита за мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс.
Това са част от мерките.
Предвиждат се и в Закона за хората с увреждания също облекчаване, което се дава възможност всъщност да не се считат дадени срокове като изгубени.
Всички тези предложения в Законопроекта са свързани с мерките, които правителството обяви преди няколко дена и бяха обявени от всички ресорни министерства.
Това е, което предложихме. Сигурна съм, че ще има предложения между първо и второ четене за допълнение. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Желязкова.
Госпожо Министър, Вие сега ще добавите в момента към това, което каза госпожа Желязкова, някои Ваши съображения или допълнения или в следващ момент ще отговорите на въпросите на народните представители, или едното и другото? Вие преценявате.
МИНИСТЪР ДЕНИЦА САЧЕВА: По-скоро първото.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Заповядайте.
МИНИСТЪР ДЕНИЦА САЧЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Първо бих искала да изразя становището на Министерството на труда и социалната политика, че подкрепя току-що представения законопроект в частта, отнасяща се до уреждане на взаимоотношенията между работодатели и служители и работници по отношение на уреждане на въпроси, свързани с намаленото работно време, отпуската, компенсацията и заплащането в условия на извънредно положение.
Предвид изключително кратките, бих ги нарекла дори, екстремални срокове, в които трябваше да се подготвят текстове, текстовете, отнасящи се до Закона за социалното подпомагане и до отместването с определен период на действие на по-голямата част от сроковете, касаещи различно изплащане на месечни помощи, включително срокове на валидност на издадени заповеди за настаняване в специализирани институции и така нататък, както и текстовете по отношение на Кодекса на труда в допълнение на извънредното положение и текста за промяна на Кодекса за социално осигуряване, тези текстове ще бъдат предложени в пленарната зала между първо и второ четене. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, уважаема госпожо Министър.
Колеги, откривам дискусията.
Изказвания? Няма ли изказвания?
Господин Гьоков, заповядайте.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми господин Заместник-министър, уважаеми народни представители! Аз ще започна с това, че законопроект от такъв вид за извънредни мерки е необходим. Това сме го заявили, дори още когато казахме и подкрепихме въвеждането на извънредното положение.
Сега обаче идва въпросът дали този законопроект е добър или не. Дали е добър или не, това също е относително и зависи от гледната точка.
Аз ще изразя моето мнение, което не се изразява кой знае колко от становището на парламентарната ни група по Законопроекта.
Първо искам да кажа, че със законови мерки не могат да се преборват епидемии и заради, а по-скоро с оперативни. Радващото е, че в този все още законопроект, в началото има предвидени редица оперативни мерки, преди всичко медицински мерки.
Още от самото начало казвам, че оперативните мерки освен медицински, трябва да има и други мерки. То между другото съдържа такива мерки, като се предвиждат промени в Наказателния кодекс и така нататък. Но още в началото казвам, че никъде в Законопроекта не видях и намек за някаква превенция или борба, или пък за предотвратяване на последствията със спекулата, която неминуемо ще се развие, и то не само за медицински и хранителни стоки, а общо взето спекулата ще бъде сериозна.
Това, което е написано в Законопроекта, можем да го определим като спешни и неотложни мерки, които обаче в никакъв случай не предотвратяват и не решават последствията от пандемията и от наложените извънредни мерки, които ще предизвикват финансова, икономическа и най-вече социална криза.
На мен ми е ясно, че с този законопроект се опитваме да овладеем самата пандемия, самото разпространение на вируса и да решаваме този проблем, но неминуемо ще ни се наложи да решаваме и следващите проблеми. Ако в този законопроект беше помислено за тях, щеше да ни е по-лесно по-нататък, пък и всички засегнати страни щяха да имат възможността да си правят сметката за по-нататъшните си действия.
В този законопроект със сигурност липсват така очакваните от българите предлагани от нас, подчертавам, предлагани от нас, и още по-дебело подчертавам – прилагани в други засегнати държави от Европа, например в Италия, мерки. Без да знам италиански се опитах да прочета техните мерки. Липсват такива мерки, които да облекчават положението на най-бедните слоеве от населението, например спирането на плащане на битови сметки за вода, ток и телекомуникация, вноски по кредити и така нататък.
Аз не говоря за спиране и за неплащане. Нека да не бъдем грешно разбирани при това предложение. По-скоро такова нещо беше загатнато от министъра на енергетиката Петкова. За съжаление, нищо обаче от думите ѝ не е вкарано в този законопроект като мерки за отлагане на плащанията или по-скоро в посока на неспиране на тока, на водата и така нататък, и неначисляване на лихви, докато задължението не бъде платено.
По принцип Законопроектът е обобщение на това, което се носи в публичното пространство като предложение от всички страни, включително и от нас като партия и парламентарна група. Направен е опит да се систематизира и облече в законова форма всички тези предложения, но са пропуснати и много предложения, включително и наше, включително и такива, обещавани от управляващите, предимно от телевизора.
По мои наблюдения и информация за мерките, които се прилагат в почти всички държави в Евросъюза, има включени такива мерки. Тоест, искам да кажа, че тези, които са включени в този законопроект, се прилагат в почти всички държави от Евросъюза. Но там се стига доста по-далече и се предлагат, например мерки за обезщетяването на хората, включително разбирайте работодатели, работници и служители, които са пострадали от въвеждането на извънредните мерки.
Аз смятам, че наистина е необходимо, както каза и колежката, да бъде допълнен Законопроектът с тези мерки. Това ще стане между първо и второ гласуване. Затова аз моля и пледирам още от сега да има достатъчно време, разбира се, спешно, ако трябва, и в намалено време да бъде това между първо и второ гласуване, но да има възможност за такива предложения.
Наблюдавам, че в този законопроект текстовете по отделните направления, например медицинските мерки, мерките в Наказателния кодекс, в Кодекса за социално осигуряване, са писани от различни хора или от различни групи и са в различен стил и подход към проблемите. То не е лошо, но прави впечатление.
Не виждам търсене на възможности в Законопроекта за еднократно стимулиране, както е при медицинските специалисти, както обяви премиерът от телевизора, въпреки че и това го няма в Законопроекта, но дори не се говори за някакво стимулиране на работещите в системата за социалното подпомагане, особено в социалния патронаж, услуги по домовете чрез социалния патронаж за хората, които го извършват, и всички, които работят с този контингент, който е най-застрашен от коронавируса.
В заключение ще кажа, че Законопроектът не отговаря на моите очаквания, но то дори не е необходимо да отговаря на моите очаквания, по-важно е да отговаря на очакванията на обществото, а според мен не отговаря на очакванията на обществото. Не отговаря и на обещаното до момента от телевизора. Ще си позволя да цитирам…
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Гьоков – пет минути е времето.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Още една минута.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Тогава ще Ви отнема от времето за дуплика.
Заповядайте.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Мисля, че проблемът е достатъчно сериозен и няма да…
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Никой не е казал, че не е сериозен проблем.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Просто ще визирам чл. 218, където министър Горанов говореше за фонд, организиран от държавата, за изплащане на обезщетенията – за 60% от работната заплата, а тук съвсем друго се говори в чл. 218.
Последното, което казвам, е, въпреки че аз не отричам, че в Закона има и добри текстове, има такива, които трябва да се прецизират. Аз лично ще гласувам „въздържал се“ по Законопроекта. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Гьоков.
Реплики?
Госпожа Светлана Ангелова, след това господин Папашимов.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, господин Заместник-министър, уважаеми господин Гьоков, колеги! Господин Гьоков, аз не съм съгласна с част от това, което казахте Вие. Не Ви прави чест, както казахте Вие, да не подкрепите този законопроект, където действително има едни разумни и спешни мерки в икономическата, в социалната, във финансовата сфери, които аз смятам, че са много своевременни.
Правителството действа в спешен порядък, съобразно динамичната обстановка – гъвкаво, отговорно. Бяха обявени тези мерки през няколко дни, те няма и да бъдат окончателни – това, което каза и министър Сачева. Между първо и второ четене ще бъдат внесени специално в социалната сфера допълнителни мерки.
Не съм съгласна и с това, което казахте по отношение на мораториума за плащането на сметки за електрическа енергия, за ВиК. Смятам, че вчера ясно и категорично министър Петкова заяви защо не може това да се осъществи. Мярката, която предложи от своя страна правителството, е срокът за плащането на тези сметки да бъде удължен. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И аз Ви благодаря.
Господин Папашимов – втора реплика.
ЮЛИЯН ПАПАШИМОВ: Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, господин Заместник-министър, уважаеми колеги! Господин Гьоков, не е почтено да слагате думи в устата на министър Петкова, които не е казала, дори не е намекнала. Напротив, тя много добре, ако сте гледали пресконференцията вчера, обясни защо не трябва да се спира плащането на сметки. Защото после хората с по-малки доходи ще им бъде много трудно да платят две, три, а може би и повече сметки. Никога министър Петкова не е намеквала, а камо ли да е казала такова нещо. Това си е някаква Ваша измислица, инсинуация и не е хубаво да се говори сред хора, които следят политиката и са в час с нея, да слагате такива думи в устата на министър Петкова.
Единствените мерки – те също са много важни, които тя съобщи, че инкасаторите за водата няма да влизат в жилищата, а самите граждани ще подават информация за консумираната вода. За електроенергията се увеличава периодът, в който може да се забави плащането на сметката от 10 на 20 дни. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви.
Колеги, да се концентрираме върху Законопроекта, който ни е предложен. Нека да не коментираме други министри, които са тука.
Друга реплика има ли? Не виждам.
Заповядайте, господин Сираков.
НИКОЛАЙ СИРАКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, господин Заместник-министър! Аз ще се съглася с някои от възраженията или предложенията на господин Гьоков. Да, съгласен съм с това, че може би трябва да се допълнят с още мерки или че по-скоро на този етап липсват мерки, но всъщност ние сме още в началото на ситуацията и не знаем колко месеца ще продължи тя – един, два, три, четири, пет, шест. Ако още в рамките на първия месец компенсираме всички, които желаят да бъдат компенсирани, какво правим на третия месец, на четвъртия месец, ако, не дай си Боже, се развие епидемията по-дългосрочно?
Мисля, че към този момент тези мерки, може би с тези, които ще бъдат допълнени между първо и второ четене, са достатъчни. Следейки медийните изяви на различните министри, виждам, че се разсъждава заедно с работодателските организации, със синдикатите и с всички заинтересовани страни и се чертаят планове за следващи мерки, които да могат да компенсират тези, които ще бъдат засегнати, но така че в крайна сметка да може да продължи да функционира държавата, а държавата всъщност това е бизнесът и това сме ние, хората. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин Сираков.
Господин Гьоков, дуплика.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, Заместник-министър, народни представители! Уважаеми народни представители, ще Ви помоля да не използвате такива думи – „не ми прави чест“, „не е почтено“, „инсинуация“. Кое не ми прави чест – да направя предложенията, които аз смятам, че са добри?! Мен са ме избрали не по-малко хора от Вас – гласували са за мен, така че аз имам право и да Ви прави чест да представлявам техните интереси.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Колеги, моля Ви не влизайте в диалог.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Как да не влизам, след като някой ми отправя забележка, че не ми правело чест, че правя инсинуации и че не е почтено? Какво трябва да направя аз – да се съглася с тези констатации или да ги опровергая? Аз мисля, че не е почтено да се подават такива реплики въобще насреща, но това е друг въпрос.
Сега, дали ми прави чест, или не ми прави чест, това, което аз Ви казвам, е моето становище и Вие сте длъжни да го чуете. Друг е въпросът дали искате да се съгласите с него или не. Не дай Боже – в моите думи не съм имал нито за цел, нито за мисъл да обвиня някой от правителството, дори ги приветствам, че в трудна обстановка и в трудни условия се стигна до това, което предложиха.
Никой не отрича, че има добри текстове, но чуйте – за пореден път Вие се държите опърничаво и на инат и не чувате какво Ви се говори. Аз не съм твърдял, че министър Петкова е подкрепила мораториума или не. Министър Петкова каза точно това, което казахте, и аз го твърдя. То не се различава кой знае колко от нашето предложение.
Нашето предложение е на тези хора да не им се спира токът, да не им се спира водата, ако не са успели навреме да си платят сметките. Това отлагане с 20 дни е точно предлаганото от нас и през този период, през който той не си е платил сметката, да не му се начисляват лихви по сметката.
Чуйте ги тези работи! Не си мислете, че когато едно предложение идва от опозицията, непременно е лошо и да скачате на всяко предложение. Защото искате консенсус – получихте го консенсуса при въвеждане на мораториума. Не можете да ни вкарате обаче всички в общия кюп и да се подписваме на празни листа или пък под предложения с кредит на доверие, че Вие сте най-прави. Ами не сте! Консенсусът идва от изслушването на всички и взимането на най-правилното решение. Не го забелязвам това поведение у Вас. Коригирайте го, защото в противен случай няма да стигнем далече.
Съгласен съм с господин Сираков, че не можем всички мерки да ги струпаме, затова казах, че последствията от кризата ще ги борим с други мерки, с друг законопроект или с допълване на този. Но има някои мерки, които трябва да се запишат още днес, още утре. Неслучайно Вие сте записали, че някои от мерките, които се предлагат, трябва да се смятат в изпълнение на този законопроект. Това е изключително добро и е правилно. Тези неща, които трябва да запишете в този законопроект е, ако ме чухте, е борбата със спекулата, защото тя се разраства. Главният прокурор какво като ги лови и казва: „Е, този е спекулант?“ Какво ще му направи по Закона като пише: „сто лева глоба”? Нищо няма да направи, ако не пишем мерки.
Така че малко по-консенсусно и не с рогата напред – извинявайте за израза. Защото за добрите неща се изисква консенсус и вслушване в отсрещната страна. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Гьоков.
Преди да дам думата на господин Иванов искам да кажа няколко думи.
Колеги, не може да гледаме на този законопроект като на проект, който може да реши всички проблеми, свързани с сегашната ситуация на извънредно положение.
Основният принцип обаче, много важен – нашият председател го подчерта по време на декларацията, на изказването в петък, когато се въвеждаше извънредното положение, основният проблем е да се спазва конституционният принцип, че България е парламентарна република, тоест всички мерки да минават по законодателен път и да няма нито една мярка, която да си позволи този или онзи, ако няма законови правомощия. Това е основното и това се опитват да направят колегите вносители.
Никой не казва – аз съм убеден, че и вносителите няма да го кажат, че този проект изчерпва всички възможности. Още повече че ситуацията е динамична, тя предполага и няколко решения, които могат да последват и след приемането на този законопроект.
Няма да се спирам на всички неща, които ги пише в Законопроекта, но имам един коментар на това, което е написано по отношение на тези, които са на месечни социални помощи.
В момента с текста, който предлагаме, ние казваме, че 30 хиляди човека, които са на месечна социална помощ по чл. 9 от Закона за социално подпомагане, от които 17 хиляди човека имат заповеди за отработването на така неречения общественополезен труд в рамките на 14 дни – 4 часа дневно.
Виждате, че от тези 30 хиляди на месечно социално подпомагане 13 хиляди по различните възможности са освободени. Това е една огромна армия, която може да подпомогне, ако запишем един текст с Националното сдружение на общините, с кметовете на общини, тези хора да бъдат включени в дейности, свързани с обеззаразяване на противоепидемични мерки, на паркове, градини, ако щете на улици, на обществени сгради.
Това според мен, заедно с възможностите – там нещата са малко по-трудни, но възможности за разнасяне на храна по домовете на тези, които не могат да се справят, ако се приеме такава мярка, мисля, че това ще бъде в подкрепа на противоепидемичните мерки. Виждате, че има в момента и хора, които са доброволци в лечебните заведения. Тук имаме един потенциал, който според мен трябва да го включим в противоепидемичната мярка.
Очевидно е, че мотивът на вносителите е да не се събират много хора на едно място, да има социална изолация, но ако бъде направена една такава програма или някакви мерки, които да са свързани с включването на тези хора в противоепидемичните мерки, имам предвид точно това, което се прави в другите страни – Китай, Италия, в страните, в които има разпространение на заразата, дезинфекция и почистване на публичните места. Това е предложението, което, ако го приемете, мисля, че ще бъде в полза на обществото като цяло.
Още един друг принцип е много важен, уважаеми господин Гьоков, като един малко по-различен ракурс от Вашия – в момента, в ситуация на извънредна криза е изключително важно да има споделяне на отговорности в полето на солидарността. Споделяне на отговорности между инструментите на държавата в лицето на фондовете на държавната общественост, фонд „Безработица”, „Общи заболявания и майчинство“, където са болничните. Възможностите на оперативните програми, виждате тук, че се дава възможност на ръководните органи на оперативните програми от Европейския инвестиционен социален фонд да имат по-гъвкави възможности за отреагиране, да имат възможност за взимане на дистанционни решения, както е записано в Закона. Това са все мерки, в които този проект трябва да бъда подкрепен.
И още нещо. Тези 67 хиляди, ако не бъркам числото по информация от Министерството на здравеопазването, които са идентифицирани като лекари и медицински персонал, включително и останалият персонал, които трябва да бъдат подпомогнати месечно с тези хиляда лева, за които говори премиерът, са пак по линия на оперативните програми и тази опция, която се дава на управляващите органи, е свързана точно с предислокация на финансов ресурс, за да може тези пари да се използват за медицинския персонал.
Това беше моето изказване.
Реплики? Не виждам.
Господин Иванов, Вие пожелахте изказване.
НИКОЛАЙ ИВАНОВ: Да.
Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми господин Заместник-министър! Вие свършихте, уважаеми господин Председател, част от за това, което исках да се изкажа. Да успокоим малко тона и да търсим решение.
Ще повторя част от позицията на господин Гьоков, но по друг начин. Ясно е, че в този спешен порядък това е продуктът, който можеше да бъде създаден като извънредно законодателство. И вносителите, и екипът на Министерството признаха, че ще има допълнителни предложения, които ще бъдат внесени вероятно между първо и второ четене.
Целта е една, по-скоро две: да се предотврати заплахата за здравето и живота на хората и да се предотврати неизбежната – дано да е в по-малка степен, социално-икономическа катастрофа. Затова е необходим и консенсус.
Господин Гьоков обяви, че поради това, че голяма част – особено в социално-икономическата сфера, мерки, които са приложими и трябва да бъдат обсъдени консенсусно, но и спешно, ги няма в този законопроект, ние на първо четене ще се въздържим.
Апелирам обаче отново и аз за следното: поне 12 часа или 24 часа да имаме възможност да обсъдим предложения между първо и второ четене, а не светкавично да бъде приет Законът на второ четене. Предполагам, че самите вносители и министерствата ще имат нужда от това.
Второ, нека този път да се обединим и да се разгледат сериозно всички предложения, независимо дали са от управляващи или от опозиция. Само това ще доведе до един наистина работещ, макар и извънреден като законодателство, закон за извънредното положение. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Иванов.
Реплики към изказването на господин Иванов? Не виждам.
Господин Поповски, след това госпожа Надя Клисурска.
КАЛИН ПОПОВСКИ: Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги! Чисто по законодателна линия групата на „Обединени патриоти” ще подкрепи, естествено, в такава драматична ситуация този законопроект. Наистина може между първо и второ четене някои поправки да бъдат направени. Ние също ще имаме и една друга поправка в Закона за лечебните заведения. Тя също е много важна, чисто противоепидемична. Може би трябва да мислим в някакво близко бъдеще чисто противоепидемичните мерки да седнем професионално да ги изчистим, когато снабдим цялата държава с маски, дезифектанти, бързите тестове за тази болест и да върнем индустрията да работи.
Защото, ако не върнем индустрията да работи в рамките на един месец, ще се получат тежки финансови дисбаланси в данъчната система, което ще наложи и актуализация на бюджета на Република България за 2020 г. Така че в близък план подкрепяме този законопроект с резерви – в смисъл не с резерви, а с възможности за второ четене за някои бързи поправки и за актуализация. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин Поповски.
Реплики? Не виждам.
Госпожо Клисурска, заповядайте.
НАДЯ КЛИСУРСКА: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожо Министър, господин Заместник-министър, колеги! За всички нас е ясно нуждата от бързи и спешни действия в условията на това извънредно положение.
Разбираемо е входирането на това законодателно предложение, но аз смятам, че в момента с него ще се въведат изменения, и то сериозни изменения, в трудовото и в осигурителното законодателство – изменения, които смятам, че в момента ние като Комисия по труда, социалната и демографската политика трябва да обсъдим член по член, не на второ четене, защото няма да имаме много време и има неща, които евентуално биха били полезни да се включат задължително като елемент от измененията на това законодателство.
Сега по същество ще кажа няколко неща, които са ми като въпроси към вносителите и към министрите, защото смятам, че това, което в момента правим в Кодекса на труда и в Кодекса за социално осигуряване, е важно и е необходимо да се изговори.
По отношение на вече няколко дни, откакто беше въведено извънредното положение, слушаме няколко неща. Те са свързани с това, че държавата ще подпомогне работодателите с 60% от възнагражденията на работниците и това ще става през определен фонд. В това законодателно предложение не става ясно какъв ще бъде този фонд. Аз смятам и задавам въпроса: какъв ще бъде този фонд?
С оглед на това, че говорим за стимули към работодателите, аз смятам, че е необходимо да помислим и по темата, свързана с това, тази правна възможност осигурените лица директно да получават тази сума, която в крайна сметка работодателят им дължи като полагащо им се възнаграждение. Защото ако държавата в един момент отпусне ресурс на работодателя и той не бъде оползотворен от работника, това ще ощети работника още повече. Нека да погледнем текстовете на Кодекса на труда, които в момента ние изменяме в тяхната последователност.
Господин Председател, може да изляза малко от времето, но това, което виждаме с първото изменение на Кодекса на труда, е свързано с изменение на чл. 120б. С него ние въвеждаме възможността за възлагане на надомна работа и работа от разстояние, но при обявено извънредно положение.
Ние знаем, че действащите регламенти на чл. 120 от Кодекса на труда регламентират изменението, мястото и характера на работа. Аз смятам, че е необходимо, затова още сега ще направя всички такива забележки и въпроси към Вас – „всички“, защото смятам, че дискусията трябва да отиде на тази плоскост: какво изменяме в момента?
Не въвеждаме някаква възможност за алтернативна заетост, при положение че в чл. 173а, ал. 2 даваме „разрешаване ползване на платен годишен отпуск“. Това е друга хипотеза, но аз казвам, че там засягаме тези рискови групи работници и хора, които са бременни, самотни бащи, служители, които не са навършили 18 години, а не даваме възможност на хора в рисковите групи по някакъв начин, а аз смятам, че трябва да включим и други – такива, които са с хронични заболявания, такива, каквито са изложени на други терапии и по някакъв начин се застрашава тяхното здравословно състояние. Ние трябва да измислим и въведем някакъв елемент на алтернативна заетост на тези хора и да защитим и тях.
Най-стряскащото нещо, което на мен ми прави впечатление – не знам дали на Вас Ви прави впечатление, е свързано с чл. 173а, където действително, ако зачетем чл. 173 от действащия Кодекс на труда, ние ще видим, че там е уреден редът на ползване на платения годишен отпуск – в чл. 173, отново казвам. В една от алинеите, дали беше в ал. 3, 4 или 5 – може би в ал. 4, действително работодателят има право при престой на предприятието в рамките на 5 дни да предложи съответно платеният отпуск на работника, без неговото съгласие. Но това, което ние в момента правим с чл. 173а – ние въвеждаме възможност, освен платения, да въвеждаме възможност за неплатен, ако той е ползван.
От една страна, ние казваме сега на всички работници: „Вие излизате в платен годишен отпуск, защото предприятието спира да работи и защото сте си ползвали платения отпуск – има такива групи лица – ще бъдете в неплатен“. Възможно ли е това нещо ние да го направим с измененията на Кодекса на труда? Ако сте имали нещо друго предвид, моля, въведете ни някаква яснота, защото, четейки текстовете, аз това виждам.
Виждаме другото нещо.
Господин Председател, ще изляза от времето, извинявам се много, но съм изследвала всички членове и смятам, че е важно да ги спомена.
Въвеждаме възможността в чл. 120в, че при обявено извънредно положение работодателят със заповед преустановява работата. Това е напълно нормално, но хипотезата на чл. 267 казва, че за това време в крайна сметка работникът ще получи дължимото му се възнаграждение. В другия момент отиваме на хипотезата по чл. 218 – сега въвеждаме чл. 218а друга хипотеза, в която казваме, че на работника му се полагат 50% от полагащото му се възнаграждение и, забележете, 75% от минималната работна заплата. (Реплики.) Извинете допусната абсолютно техническа грешка. Не по-малко от 75%.
Това са наистина такива хипотези, които ние въвеждаме. Те дават и отварят възможността на работодателите – първо, да използват платените годишни отпуски на работниците сега, те да не могат по никакъв начин да възразят и в следващия момент да ги пуснем и в неплатен отпуск, за да не се получат и възнагражденията. Смятам, че това е въпрос, на който ние трябва сериозно да обърнем внимание и да получим съответните отговори.
Аз си мисля, че има и други теми, които трябва да засегнем. Те са свързани с Кодекса за социално осигуряване и това, което ние правим в момента с изменението на § 3 със замразяването на сроковете.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Продължаването на сроковете са визирани в текстовете от Глава втора до Глава осма, Раздел I на Кодекса за социално осигуряване.
НАДЯ КЛИСУРСКА: Точно в Кодекса за социално осигуряване. Ако погледнем текстовете, свързаните с чл. 3а или § 5, чл. 3а, ал. 1, ние въвеждаме нормативно определените срокове, предвидени за осигурените лица и пенсионерите във връзка с прилагането на Глава четвърта до Глава осма да бъдат спрени.
От Глава четвърта до Глава осма регламентират отношенията, свързани с обезщетенията, с ползването на майчинство, болнични и всякакви права засягат тези глави. В един момент изключително важно ми е да чуя аз и от вносителите, и от Министерството на труда и социалната политика какво имат предвид с въвеждането на този член. Защото това по начина, по който е въведено, не е свързано само с входирането само на документооборота, а свързано с всички осигурителни права. Има някакви притеснения по отношение на това хората, които в крайна сметка получават определените обезщетения или по някакъв начин как ще се случат нещата, защото аз съм убедена, че това положение няма да е в рамките до 29 март. Почти съм убедена, че това положение ще продължи в малко по-продължителен срок.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Ще Ви моля действително да оставите част от изказването си за пленарната зала.
НАДЯ КЛИСУРСКА: На мен са ми важни отговорите, господин Председател.
И другото нещо, което е изключително важно…
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: А за мен е важен Правилникът.
НАДЯ КЛИСУРСКА: Добре, господин Председател – извинете за безпокойството.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И аз Ви благодаря.
Другите колеги, реплики имате ли?
Господин Генов.
РУМЕН ГЕНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Госпожа Клисурска като даде пример за възлагането на надомна работа – чл. 120б, може ли да ни посочите какво имате предвид? Някакъв пример, за да разширим обхвата на хората, които евентуално да им даваме надомна работа, тоест работодателят да им дава. (Реплика на Надя Клисурска.)
Това обяснихте, защото в крайна сметка смисълът на това предложение е точно, когато хората, които работят – служители и работници в едно предприятие, те да могат да вършат работата си от дома.
НАДЯ КЛИСУРСКА: Друго имах предвид.
РУМЕН ГЕНОВ: Тук всички така разбрахме.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Колеги, други реплики? Не виждам.
Госпожо Клисурска, заповядайте.
НАДЯ КЛИСУРСКА: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Господин Генов, нямах нищо против въвеждането на чл. 120б по отношение на надомната работа. Напротив, приветствам това предложение за надомната работа, но коментирах възможността за въвеждане на допълнителен член – най-вероятно в чл. 120, свързан с изменението, характера и мястото на работа, свързано с определени категории лица, които са с определени заболявания, които попадат и в хипотезите там, където говорим за отпуск, ако работодателят, при възможност, да може да осигури алтернативна заетост освен надомната работа. Това имах предвид. (Реплики.)
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Други колеги?
Заповядайте, господин Недялков.
МИЛКО НЕДЯЛКОВ: Уважаема госпожо Министър, уважаеми господин Заместник-министър, колеги! Има нужда от такъв закон наистина. Уважавам труда на колегите, които са го внесли.
Моят проблем е в структурата на Закона, в предмета, който той се опитва да регулира.
Вижте си чл. 1, уважаеми колеги вносители, и разберете цялата тази поредица от закони, които се изменят в Преходните и заключителни разпоредби.
В предмета на Закона Вие сте поставили – да се изразя ли модерно? – един таргет, а след това имаме наредени всички други неща, които са събрани в този проект на закон.
Затова разбирам много добре, че заповедта на министъра на здравеопазването е преписана дословно в чл. 2, ал. 1, като е изменена една дума и е станала по-тежката забрана. Когато в един закон наистина за въвеждането на извънредно положение, мерките трябва да бъдат приети в закон и тук, в мотивите си, Вие казвате, че мерките са забраните. Чел съм мотивите и го повтарям, така е. Но след това има и неща, които не са забрани. Значи, поредицата от мерки са други мерки. Не трябваше ли в тази структура – в структурата на този закон, освен мерките за ограничаването на разпространението на коронавируса, да бъдат вкарани и мерките за осъществяването на лечението на хората, заболели от него, и превантивните мерки, които са от сферата на здравеопазването, които трябва да бъдат.
Един пример. Днес ние в Ловешката болница сме поставили един с коронавирус, който е от Троян, защото никъде другаде няма инфекциозно отделение. Как трябваше да бъде осъществена държавната политика в лечебната дейност спрямо тази панепидемия? Това го няма в Закона. Може би с промяна на други закони ще се постига. Тук беше казано, че това е така.
Що се отнася до мерките. Защо в Закона възприемаме тази мярка, която е в актуалната заповед на министъра на здравеопазването – Вашето предложение е чл. 2, ал. 1, т. 1? Защо не в първата негова заповед, издадена на 13 март, която е по-тежка и за която пледира ръководителят на Оперативния щаб? Като законодатели, тази възприемаме, защото тя сега е валидна – може би ще бъде Вашият отговор.
Тук, господин Председател, Вие казвате, че мерките трябва да бъдат въведени със закон и аз съм на това мнение – това се изисква от Конституцията и Вашият председател на партията го подчертава в своето изказване. Но в ал. 2 на чл. 2 даваме възможност на министъра на здравеопазването да въведе по-тежки мерки. А ако на министъра на здравеопазването му се наложи да въведе по-леки мерки? Разберете ме, кому даваме правото оперативно да определя мерките, които могат да бъдат и по-тежки, но могат да бъдат и по-леки? (Реплики.) Когато правим закон, той трябва да бъде така. Наистина сте бързали много. За част от текстовете, които се нуждаят промени, аз ще се опитам да направя предложения между първо и второ четене. Но на мен проблематиката всъщност не ми съответства на основната част на Закона. Там има един текст – чл. 7 мисля, че беше, който наистина определя какво правим по средствата по Европейския социален инвестиционен фонд. Това е същината на Закона.
Другите – за борба с вируса, за това как ще бъдат направени нещата, сме ги оставили като изменение и допълнение на други закони, в които също има несъответствие. Вижте Закона за държавния служител – там не се обявява извънредно положение, а че в черезвичайни случаи, че на държавния служител може да му бъде разрешено да работи надомно. Значи, не само при извънредно положение, а и в други случаи. (Реплики.) Хубаво, нека да се аутсорства неговата дейност. Но по структурата на Закона е можело да се помисли малко по-добре, а вече имаме един закон, който трябва сега да одобряваме. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Недялков.
Реплики? Няма.
Други колеги?
Госпожо Министър, преди да Ви дам думата искам да припомня на уважаемите народни представители, че става въпрос за извънредно положение – някои от мерките, естествено, вече няма как да бъдат в унисон с действащото законодателство. Точно за това е извънредното положение – за да има мерки, които да са адекватни. Това е като малко по-различен ракурс.
Заповядайте, уважаема госпожо Министър.
МИНИСТЪР ДЕНИЦА САЧЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Първо, искам да започна с две-три изречения, които са общи, защото все пак трябва да сме наясно и да работим от една и съща позиция, от един и същи контекст, за да може действително да бъдем максимално полезни на хората, на които в момента нямаме право да губим нито времето, нито доверието.
Първо, нашите мерки, които сме започнали да правим, и всичко това, което се случва през последните седмици, е концентрирано върху едно-единствено нещо и то е върху ограничаването броя на заразените в страната, ограничаване на щетите върху здравната система и това да не поставим здравната система в невъзможност да лекува хората, които биха били болни, така че да поставим под заплаха други болни, които просто не са болни от коронавирус, но ако здравната система има тези проблеми, няма да може да се погрижи адекватно за тях. В този смисъл това са и най-важните мерки, върху които ние би трябвало да се концентрираме – как да ограничим заразата и как да укрепим здравната система. Това е номер едно, защото колкото по-драстични мерки се предприеха в началото, толкова по-кратки ще бъдат те и толкова по-евтини.
Същевременно, когато правим законодателство, ние трябва да си даваме и една перспектива за какъв период от време го правим. В момента го правим за времето на извънредното положение, но всички знаем, че икономическите и социалните ефекти от това – дори и на 13 април всички да се поздравим с това, че сме успели да овладеем епидемията, икономическите последствия вероятно ще продължат още известно време, поне за онези сектори, които в момента е очевидно, че трябваше да преустановят своята дейност, каквито са сферата на туризма, да кажем, или други.
Същевременно, макар че в момента се концентрираме основно само върху негативните страни на това, което ни се случва, има много сектори, които в момента се развиват, има много нови бизнес модели, които в момента се случват, има много сектори, на които ние не можем да опрощаваме, така на едро, данъци, осигуровки и всякакви други неща, просто защото това би било най-малкото безотговорно.
От друга страна, все пак Вие добре съзнавате, че за да можем да извършим всички тези социални плащания и да подкрепим както бизнес, така и най-уязвимите хора, ние би трябвало да поддържаме един добър баланс между това, което получаваме като приходи, и това, което има като възможности за харчене.
Така че ние се опитваме да направим този баланс – балансът между онези, които наистина са пострадали, и между тези, които трябва да поддържаме жизнеспособни и след кризата и сме с ясното съзнание, че в крайна сметка ние няма как да не дадем жертви. Всеки един от нас в тази ситуация ще жертва нещо – време, отпуска, някой, за съжаление, бизнес и, дай Боже, да са наистина много малко тези, които ще жертват живот.
Така че в този законопроект, естествено, ние не можем да намерим най-верния баланс само за два дни, защото извънредното положение е от петък, а днес сме вторник на обед – искаме да решим абсолютно всички проблеми на абсолютно всички хора, на абсолютно всички бизнеси за неопределен период от време и при неопределен брой променливи, които нито един от Вас не може да каже какви ще бъдат и как ще бъдат.
Така че със сигурност предложеният законопроект може да бъде много усъвършенстван и ние, естествено, сме готови да приемем различни предложения.
Междувременно имайте предвид, че като министър на труда и социалната политика съгласувам непрекъснато текстовете и със социалните партньори, защото тяхното отношение по темата е изключително важно, така че в този смисъл има някой развития по текстовете, които вече Вие гледате и по част от предложенията ние сме готови да внесем промени точно между първо и второ четене.
По отношение на социалното подпомагане. Там, както виждате, абсолютно всички механизми, които могат да бъдат задействани за подкрепа на социално уязвимите хора, ние ги запазваме и ги укрепваме. Единственото, което правим, е да облекчаваме както административната, така и документалната работа на социалната система в момента, но и на самите граждани – удължаваме всички видове срокове без това да променя по никакъв начин правата на хората, даваме възможност, включително и по отношение на индивидуалните оценки на хората с увреждания, те да могат да бъдат извършвани и по телефон, така че да може да не се получава в момента нито необходимост лицето с увреждане да ходи в службата или пък съответно да бъде посещавано от социални работници.
По отношение на медицинските специалисти. Мярката, която беше анонсирана, тя ще бъде финансирана от Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“. От същата оперативна програма ще бъде финансирана и мярката за домашния социален патронаж и за разширяването на патронажната грижа, като в тази мярка за разширяването на патронажната грижа ние не поставяме условия по отношение на възнагражденията. Така че на общините им се препоръчва да определят допълнително материално стимулиране на служителите, които осигуряват това. Те имат тази възможност, парите са осигурени затова. Това са мерки, които не изискват законодателни промени. Те изискват законодателни промени в частта, в която спомена доктор Адемов, това е частта по отношение на начина, по който се оперира с европейски средства и програми, тоест известна гъвкавост, която на нас ни е необходима.
По отношение на мерките за обезщетение. Това, което ние ще предложим, не става въпрос за специален фонд, който ще се разкрива – говорим за сметка на фонд „Безработица“, и говорим за не повече от 3 месеца да могат да се превеждат на работодателите, определени с акт на Министерския съвет, 60% от размера на осигурителния доход, определен за месец януари 2020 г., на наетите при тях лица срещу…(Реплика: „Извинявайте – на осигурителния доход ли казвате?“) Да.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Извинявайте, на осигурителния доход ли казвате?
МИНИСТЪР ДЕНИЦА САЧЕВА: Да.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Защото в Проекта пише: „от брутната заплата“.
МИНИСТЪР ДЕНИЦА САЧЕВА: От осигурителния доход за месец януари 2020 г. Това, разбира се, са предложенията, които в момента като редакция ги даваме. Това са предложенията, като ще има ангажимент от страна на работодателя да заплаща задължително останалите 40%.
В момента се работи по определяне на критериите, на икономическите сектори, които трябва да бъдат съответно включени, които ще бъдат най-засегнати и е предвидено, ако работодателят не извърши плащанията, съответно да връща сумата.
Така че, каквото сме могли да предвидим, така че да бъде максимално балансирано и да защитава интересите на всички, мисля, че това е текстът, който – поне от наша страна, след консултации с много хора – и работодатели, и работодателски организации, и синдикати, сме успели да достигнем до този извод.
По отношение на неплатения отпуск, госпожо Клисурска. Ще бъде след съгласие на работника, тоест работникът ще трябва да се съгласи дали да излезе в неплатен отпуск или не.
По отношение на чл. 218а. Това е действащ режим, който и в момента действа по отношение на бедствията – в случай на бедствие, но сме съгласни, че може да доведе до объркване в хората, включително и до бизнеса в тази ситуация. Така че го оттегляме това предложение. То няма да бъде част от окончателния законопроект, който ще предложим.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Извинявам се много: „60% от осигурителния доход, но не по-малко от минималната работна заплата“. Това ли е текстът?
МИНИСТЪР ДЕНИЦА САЧЕВА: Не.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Нека да го уточним.
МИНИСТЪР ДЕНИЦА САЧЕВА: „Шестдесет на сто от размера на осигурителния доход на лицето за месец януари 2020 г.“ Така че това също ще бъде взето под внимание.
По отношение на това, което казахте, за КСО и за изтичането на сроковете. Говорим единствено и само за основание на изтичане на срокове, за нищо друго. (Реплика.)
Добре, готови сме да се направи необходимата редакция, която смятате, че е полезна. (Реплика.) Да, но се отнася единствено и само до основание на изтичане на права.
По отношение на обществено полезния труд – ние не възразяваме, но предполагам, че това е предложение, внесено от колегите от Министерството на здравеопазването, но отново трябва да бъдат спазвани съответно противоепидемичните, хигиенни и така нататък норми, така че да няма струпвания. Това, което смятам, че е отговорно и може би всички ще го приемат.
По отношение на работата от вкъщи, защото в случая не говорим за надомна работа по смисъла, по който аз го разбирам, а говорим за смяна на работното място. Единствено и само работодателят може да направи тази промяна работното място да не е в офиса, в компанията, в организацията, а да може да бъде вкъщи, за да може да се работи в рамките на времето, в което на него му е необходимо.
Имайте предвид, че ние не препоръчваме непременно и това, което правим от няколко дни, е да препоръчваме на работодателите да бъдат използвани всички възможности – там, където е възможно, да бъдат използвани болнични, ако някой гледа болен близък, или съответно има основание да си вземе болничен; там, където е необходимо да се ползват възможности, които са вече регламентирани в Кодекса на труда по отношение на гъвкаво работно време. Сега доизчистваме въпроса с темата по отношение на работата от вкъщи. В допълнение, пак Ви казвам, в момента има бизнеси, които вървят и се развиват. На тях пък им трябват работници. Това са хранителните вериги, това са фирмите за доставки, това са онлайн магазините. Не всичко е катаклизъм, катастрофа и огромна драма.
Да, има много проблеми, но има същевременно и много възможности. Ние препоръчваме включително работодателите да помислят за възможности да се наемат хора от една компания само за целите на периода, в който при тях има увеличен бизнес – да кажем, от ресторантьорския сектор или от туризма могат да бъдат наемани временно хора в компаниите, които в момента правят доставки или в компаниите, които в момента се занимават с онлайн магазини и така нататък. Защото там в момента има голям натиск и няма достатъчно персонал.
Така че преструктуриране на пазара ще има. Рано е все още да говорим за всички аспекти, които ще бъдат променени кардинално след кризата, защото такива ще има, особено по отношение на дигитализация, особено по отношение на други аспекти. Така че моят апел е да не бързаме да взимаме големи решения, които са стратегически важни, които дори и кризата с коронавируса да отмине, ще ни създават турболенция и кризи още месеци наред, просто защото са взети прибързано сега.
Пак казвам, осъзнаваме добре, че има много какво да се прави в този законопроект. Конкретните предложения за социалното подпомагане то Кодекса на труда и Кодекса за социално осигуряване ще бъдат внесени между първо и второ четене. Не възразяваме да бъдат внимателно обсъждани, така че да бъдат приети с достатъчно широк консенсус.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Министър.
Нямаме процедурна възможност за други коментари – ще ги оставим за залата, но това, което аз знам, като информация, е, че утре ще бъде гледан Законопроектът на първо четене, а в петък ще бъде второто четене. Така че, господин Иванов, казвате за 24 часа, но колкото и малко да са те, това е от гледна точка на изискването за спешно въвеждане на мерките.
Заповядайте, госпожо Лечева – ще Ви моля накратко.
ВЕСЕЛА ЛЕЧЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители, уважаема госпожо Министър! Очевидно е, че има какво да се доработва по този законопроект, затова смятам, че тонът, с който започна заседанието, не беше подходящ по отношение на важността на конкретните предложения. Факт е, че тук се разглеждат две групи мерки, едната от които е свързана с ограничаване на заразата, другата – с последиците от нея, а именно в социално-икономически план.
Това, което ние имахме като въпроси и притеснения, очевидно е видяно и от Министерството и ще постъпят предложения между първо и второ четене. Но тук беше по-скоро заради заявени официални позиции от министъра на финансите и така нататък. Затова нашето решение като парламентарна група и политическа сила – отговорна, бих казала, която съзнава степента и важността на извънредната ситуация в страната, ние сме готови за конструктивни обсъждания и дебати затова да бъдем изслушвани по отношение на нашата позиция и сме готови да подкрепим всички онези мерки, които считаме, че са за овладяване на последиците и последствията на тази зараза.
Това, което имахме предвид като забележки, затова и нашата позиция е да бъдем „въздържал се“ на първо четене. Но искаме възможност за нашите предложения, пак казвам да бъдат обсъждани с конструктивен тон, а не със заяждане от двете страни.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, уважаема госпожо Лечева.
Колеги, подлагам на гласуване Законопроект за мерките по време на извънредното положение, обявено с решение от 13 март 2020 г. на Народното събрание, № 054-01-24, внесен от Цвета Караянчева и група народни представители на 16 март 2020 г.
Гласували 18 народни представители: за 13, против няма, въздържали се 5.
Законопроектът е приет на първо четене.
Колеги, благодаря Ви.
Водеща комисия с определение на председателя на Народното събрание е Правната комисия. Но всички ще имаме възможност да участваме в обсъждането между първо и второ четене
Благодаря Ви още веднъж.
Закривам заседанието.
(Закрито в 15,45 ч.)
Председател:
Хасан Адемов
Стенограф:
Катя Бешева
№ 32
от проведено редовно заседание на Комисията по труда, социалната и демографската политика на 17 март 2020 г
Д Н Е В Е Н Р Е Д:
Законопроект за мерките по време на извънредното положение, обявено с решение от 13 март 2020 г. на Народното събрание, № 054-01-24, внесен от Цвета Караянчева и група народни представители на 16 март 2020 г.
Списък на присъствалите на заседанието народни представители – членове на Комисията, и списък на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито и ръководено от председателя на Комисията господин Хасан Адемов.
* * *
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Добър ден!
Колеги, уважаема госпожо Министър, господин Заместник-министър! Откривам извънредното заседание на Комисията по труда, социалната и демографската политика.
Предлагам следния дневен ред в точка единствена:
Законопроект за мерките по време на извънредното положение, обявено с решение от 13 март 2020 г. на Народното събрание, № 054-01-24, внесен от Цвета Караянчева и група народни представители на 16 март 2020 г.
Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
Гласували 18 народни представители: за 18, против и въздържали се няма.
Дневният ред се приема.
Преминаваме към първа точка от дневния ред, а именно:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА МЕРКИТЕ ПО ВРЕМЕ НА ИЗВЪНРЕДНОТО ПОЛОЖЕНИЕ, ОБЯВЕНО С РЕШЕНИЕ ОТ 13 МАРТ 2020 Г. НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ, № 054-01-24, внесен от Цвета Караянчева и група народни представители на 16 март 2020 г.
Колеги, някой от вносителите трябва да представи предложения законопроект.
Госпожо Желязкова, заповядайте.
ГАЛЯ ЖЕЛЯЗКОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо Министър, господин Заместник-министър! Във връзка с обявеното извънредно положение в страната с решение от 13 март 2020 г. внасяме Законопроект за мерките по време на извънредно положение.
Настоящият законопроект има за цел да уреди извънредните мерки на територията на Република България за предпазване, ограничаване и преодоляване последиците от разпространението на заразата с вируса на COVID-19 за времето, в което е обявено извънредното положение.
Предлагат се в частта, която касае Комисията по труда, социалната и демографската политика различни мерки, част от които касаят работодателите и възможностите, с които те могат да въведат дистанционна форма на работа и временна дистанционна работа и работа от вкъщи за техните работници, когато това е възможно.
Със Законопроекта в Кодекса на труда се предвиждат специални мерки, които могат да предприемат работодателите и работниците и служителите, за да се ограничи събирането на голям брой хора на едно място при обявяването на извънредно положение.
Как могат да бъдат реализирани тези мерки? – Да възлагат на работниците и служителите извършването на надомна работа и работа от разстояние; да преустановяват работата в предприятието, когато това е необходимо и наложено от компетентните органи или по желание на работодателя; да установяват непълно работно време в предприятието – дава се такава възможност на работодателите, да се предоставят едностранно ползването на платен или неплатен годишен отпуск.
От друга страна, за определени категории работници и служители се създава възможност при обявяването на извънредно положение да ползват по тяхно искане платен или неплатен отпуск, като в този случай работодателите нямат право да отказват такъв отказ на служителите.
Когато работата на предприятието или на част от него е преустановена при извънредно положение поради издадена заповед на компетентен държавен орган, но работниците и служителите не ползват платен годишен отпуск от работодателя, наетите лица ще имат право на обезщетение – това е включено в Законопроекта. Размерът на обезщетението е 50 на сто от брутното трудово възнаграждение, но не по-малко от 75 на сто от минималната работна заплата, установена за страната. Обезщетението се дължи от работодателя на работника или служителя.
В случаите, когато не е предоставен платен годишен отпуск при обявеното извънредно положение и работодателят е преценил да прекрати работата на предприятието или на част от него, без да има забрана за извършване на такава дейност, наложена със заповед на държавен орган, работодателят е длъжен да изплати пълният размер на брутното трудово възнаграждение на наетото лице.
Предлагат се и промени в Кодекса за социално осигуряване с оглед да не се допусне възможността поради обявено извънредно положение осигурените лица и пенсионерите да бъдат лишени от възможност да упражняват своите осигурителни права в срок, поради което да ги загубят.
Предвижда се за периода на извънредното положение непроизнасянето в срок на длъжностните лица, които издават разпореждания и решения във връзка с правото на парични обезщетения, помощи и пенсии по причини, дължащи на извънредното положение, да не се счита за мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс.
Това са част от мерките.
Предвиждат се и в Закона за хората с увреждания също облекчаване, което се дава възможност всъщност да не се считат дадени срокове като изгубени.
Всички тези предложения в Законопроекта са свързани с мерките, които правителството обяви преди няколко дена и бяха обявени от всички ресорни министерства.
Това е, което предложихме. Сигурна съм, че ще има предложения между първо и второ четене за допълнение. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Желязкова.
Госпожо Министър, Вие сега ще добавите в момента към това, което каза госпожа Желязкова, някои Ваши съображения или допълнения или в следващ момент ще отговорите на въпросите на народните представители, или едното и другото? Вие преценявате.
МИНИСТЪР ДЕНИЦА САЧЕВА: По-скоро първото.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Заповядайте.
МИНИСТЪР ДЕНИЦА САЧЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Първо бих искала да изразя становището на Министерството на труда и социалната политика, че подкрепя току-що представения законопроект в частта, отнасяща се до уреждане на взаимоотношенията между работодатели и служители и работници по отношение на уреждане на въпроси, свързани с намаленото работно време, отпуската, компенсацията и заплащането в условия на извънредно положение.
Предвид изключително кратките, бих ги нарекла дори, екстремални срокове, в които трябваше да се подготвят текстове, текстовете, отнасящи се до Закона за социалното подпомагане и до отместването с определен период на действие на по-голямата част от сроковете, касаещи различно изплащане на месечни помощи, включително срокове на валидност на издадени заповеди за настаняване в специализирани институции и така нататък, както и текстовете по отношение на Кодекса на труда в допълнение на извънредното положение и текста за промяна на Кодекса за социално осигуряване, тези текстове ще бъдат предложени в пленарната зала между първо и второ четене. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, уважаема госпожо Министър.
Колеги, откривам дискусията.
Изказвания? Няма ли изказвания?
Господин Гьоков, заповядайте.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми господин Заместник-министър, уважаеми народни представители! Аз ще започна с това, че законопроект от такъв вид за извънредни мерки е необходим. Това сме го заявили, дори още когато казахме и подкрепихме въвеждането на извънредното положение.
Сега обаче идва въпросът дали този законопроект е добър или не. Дали е добър или не, това също е относително и зависи от гледната точка.
Аз ще изразя моето мнение, което не се изразява кой знае колко от становището на парламентарната ни група по Законопроекта.
Първо искам да кажа, че със законови мерки не могат да се преборват епидемии и заради, а по-скоро с оперативни. Радващото е, че в този все още законопроект, в началото има предвидени редица оперативни мерки, преди всичко медицински мерки.
Още от самото начало казвам, че оперативните мерки освен медицински, трябва да има и други мерки. То между другото съдържа такива мерки, като се предвиждат промени в Наказателния кодекс и така нататък. Но още в началото казвам, че никъде в Законопроекта не видях и намек за някаква превенция или борба, или пък за предотвратяване на последствията със спекулата, която неминуемо ще се развие, и то не само за медицински и хранителни стоки, а общо взето спекулата ще бъде сериозна.
Това, което е написано в Законопроекта, можем да го определим като спешни и неотложни мерки, които обаче в никакъв случай не предотвратяват и не решават последствията от пандемията и от наложените извънредни мерки, които ще предизвикват финансова, икономическа и най-вече социална криза.
На мен ми е ясно, че с този законопроект се опитваме да овладеем самата пандемия, самото разпространение на вируса и да решаваме този проблем, но неминуемо ще ни се наложи да решаваме и следващите проблеми. Ако в този законопроект беше помислено за тях, щеше да ни е по-лесно по-нататък, пък и всички засегнати страни щяха да имат възможността да си правят сметката за по-нататъшните си действия.
В този законопроект със сигурност липсват така очакваните от българите предлагани от нас, подчертавам, предлагани от нас, и още по-дебело подчертавам – прилагани в други засегнати държави от Европа, например в Италия, мерки. Без да знам италиански се опитах да прочета техните мерки. Липсват такива мерки, които да облекчават положението на най-бедните слоеве от населението, например спирането на плащане на битови сметки за вода, ток и телекомуникация, вноски по кредити и така нататък.
Аз не говоря за спиране и за неплащане. Нека да не бъдем грешно разбирани при това предложение. По-скоро такова нещо беше загатнато от министъра на енергетиката Петкова. За съжаление, нищо обаче от думите ѝ не е вкарано в този законопроект като мерки за отлагане на плащанията или по-скоро в посока на неспиране на тока, на водата и така нататък, и неначисляване на лихви, докато задължението не бъде платено.
По принцип Законопроектът е обобщение на това, което се носи в публичното пространство като предложение от всички страни, включително и от нас като партия и парламентарна група. Направен е опит да се систематизира и облече в законова форма всички тези предложения, но са пропуснати и много предложения, включително и наше, включително и такива, обещавани от управляващите, предимно от телевизора.
По мои наблюдения и информация за мерките, които се прилагат в почти всички държави в Евросъюза, има включени такива мерки. Тоест, искам да кажа, че тези, които са включени в този законопроект, се прилагат в почти всички държави от Евросъюза. Но там се стига доста по-далече и се предлагат, например мерки за обезщетяването на хората, включително разбирайте работодатели, работници и служители, които са пострадали от въвеждането на извънредните мерки.
Аз смятам, че наистина е необходимо, както каза и колежката, да бъде допълнен Законопроектът с тези мерки. Това ще стане между първо и второ гласуване. Затова аз моля и пледирам още от сега да има достатъчно време, разбира се, спешно, ако трябва, и в намалено време да бъде това между първо и второ гласуване, но да има възможност за такива предложения.
Наблюдавам, че в този законопроект текстовете по отделните направления, например медицинските мерки, мерките в Наказателния кодекс, в Кодекса за социално осигуряване, са писани от различни хора или от различни групи и са в различен стил и подход към проблемите. То не е лошо, но прави впечатление.
Не виждам търсене на възможности в Законопроекта за еднократно стимулиране, както е при медицинските специалисти, както обяви премиерът от телевизора, въпреки че и това го няма в Законопроекта, но дори не се говори за някакво стимулиране на работещите в системата за социалното подпомагане, особено в социалния патронаж, услуги по домовете чрез социалния патронаж за хората, които го извършват, и всички, които работят с този контингент, който е най-застрашен от коронавируса.
В заключение ще кажа, че Законопроектът не отговаря на моите очаквания, но то дори не е необходимо да отговаря на моите очаквания, по-важно е да отговаря на очакванията на обществото, а според мен не отговаря на очакванията на обществото. Не отговаря и на обещаното до момента от телевизора. Ще си позволя да цитирам…
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Гьоков – пет минути е времето.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Още една минута.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Тогава ще Ви отнема от времето за дуплика.
Заповядайте.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Мисля, че проблемът е достатъчно сериозен и няма да…
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Никой не е казал, че не е сериозен проблем.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Просто ще визирам чл. 218, където министър Горанов говореше за фонд, организиран от държавата, за изплащане на обезщетенията – за 60% от работната заплата, а тук съвсем друго се говори в чл. 218.
Последното, което казвам, е, въпреки че аз не отричам, че в Закона има и добри текстове, има такива, които трябва да се прецизират. Аз лично ще гласувам „въздържал се“ по Законопроекта. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Гьоков.
Реплики?
Госпожа Светлана Ангелова, след това господин Папашимов.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, господин Заместник-министър, уважаеми господин Гьоков, колеги! Господин Гьоков, аз не съм съгласна с част от това, което казахте Вие. Не Ви прави чест, както казахте Вие, да не подкрепите този законопроект, където действително има едни разумни и спешни мерки в икономическата, в социалната, във финансовата сфери, които аз смятам, че са много своевременни.
Правителството действа в спешен порядък, съобразно динамичната обстановка – гъвкаво, отговорно. Бяха обявени тези мерки през няколко дни, те няма и да бъдат окончателни – това, което каза и министър Сачева. Между първо и второ четене ще бъдат внесени специално в социалната сфера допълнителни мерки.
Не съм съгласна и с това, което казахте по отношение на мораториума за плащането на сметки за електрическа енергия, за ВиК. Смятам, че вчера ясно и категорично министър Петкова заяви защо не може това да се осъществи. Мярката, която предложи от своя страна правителството, е срокът за плащането на тези сметки да бъде удължен. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И аз Ви благодаря.
Господин Папашимов – втора реплика.
ЮЛИЯН ПАПАШИМОВ: Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, господин Заместник-министър, уважаеми колеги! Господин Гьоков, не е почтено да слагате думи в устата на министър Петкова, които не е казала, дори не е намекнала. Напротив, тя много добре, ако сте гледали пресконференцията вчера, обясни защо не трябва да се спира плащането на сметки. Защото после хората с по-малки доходи ще им бъде много трудно да платят две, три, а може би и повече сметки. Никога министър Петкова не е намеквала, а камо ли да е казала такова нещо. Това си е някаква Ваша измислица, инсинуация и не е хубаво да се говори сред хора, които следят политиката и са в час с нея, да слагате такива думи в устата на министър Петкова.
Единствените мерки – те също са много важни, които тя съобщи, че инкасаторите за водата няма да влизат в жилищата, а самите граждани ще подават информация за консумираната вода. За електроенергията се увеличава периодът, в който може да се забави плащането на сметката от 10 на 20 дни. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви.
Колеги, да се концентрираме върху Законопроекта, който ни е предложен. Нека да не коментираме други министри, които са тука.
Друга реплика има ли? Не виждам.
Заповядайте, господин Сираков.
НИКОЛАЙ СИРАКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, господин Заместник-министър! Аз ще се съглася с някои от възраженията или предложенията на господин Гьоков. Да, съгласен съм с това, че може би трябва да се допълнят с още мерки или че по-скоро на този етап липсват мерки, но всъщност ние сме още в началото на ситуацията и не знаем колко месеца ще продължи тя – един, два, три, четири, пет, шест. Ако още в рамките на първия месец компенсираме всички, които желаят да бъдат компенсирани, какво правим на третия месец, на четвъртия месец, ако, не дай си Боже, се развие епидемията по-дългосрочно?
Мисля, че към този момент тези мерки, може би с тези, които ще бъдат допълнени между първо и второ четене, са достатъчни. Следейки медийните изяви на различните министри, виждам, че се разсъждава заедно с работодателските организации, със синдикатите и с всички заинтересовани страни и се чертаят планове за следващи мерки, които да могат да компенсират тези, които ще бъдат засегнати, но така че в крайна сметка да може да продължи да функционира държавата, а държавата всъщност това е бизнесът и това сме ние, хората. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин Сираков.
Господин Гьоков, дуплика.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, Заместник-министър, народни представители! Уважаеми народни представители, ще Ви помоля да не използвате такива думи – „не ми прави чест“, „не е почтено“, „инсинуация“. Кое не ми прави чест – да направя предложенията, които аз смятам, че са добри?! Мен са ме избрали не по-малко хора от Вас – гласували са за мен, така че аз имам право и да Ви прави чест да представлявам техните интереси.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Колеги, моля Ви не влизайте в диалог.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Как да не влизам, след като някой ми отправя забележка, че не ми правело чест, че правя инсинуации и че не е почтено? Какво трябва да направя аз – да се съглася с тези констатации или да ги опровергая? Аз мисля, че не е почтено да се подават такива реплики въобще насреща, но това е друг въпрос.
Сега, дали ми прави чест, или не ми прави чест, това, което аз Ви казвам, е моето становище и Вие сте длъжни да го чуете. Друг е въпросът дали искате да се съгласите с него или не. Не дай Боже – в моите думи не съм имал нито за цел, нито за мисъл да обвиня някой от правителството, дори ги приветствам, че в трудна обстановка и в трудни условия се стигна до това, което предложиха.
Никой не отрича, че има добри текстове, но чуйте – за пореден път Вие се държите опърничаво и на инат и не чувате какво Ви се говори. Аз не съм твърдял, че министър Петкова е подкрепила мораториума или не. Министър Петкова каза точно това, което казахте, и аз го твърдя. То не се различава кой знае колко от нашето предложение.
Нашето предложение е на тези хора да не им се спира токът, да не им се спира водата, ако не са успели навреме да си платят сметките. Това отлагане с 20 дни е точно предлаганото от нас и през този период, през който той не си е платил сметката, да не му се начисляват лихви по сметката.
Чуйте ги тези работи! Не си мислете, че когато едно предложение идва от опозицията, непременно е лошо и да скачате на всяко предложение. Защото искате консенсус – получихте го консенсуса при въвеждане на мораториума. Не можете да ни вкарате обаче всички в общия кюп и да се подписваме на празни листа или пък под предложения с кредит на доверие, че Вие сте най-прави. Ами не сте! Консенсусът идва от изслушването на всички и взимането на най-правилното решение. Не го забелязвам това поведение у Вас. Коригирайте го, защото в противен случай няма да стигнем далече.
Съгласен съм с господин Сираков, че не можем всички мерки да ги струпаме, затова казах, че последствията от кризата ще ги борим с други мерки, с друг законопроект или с допълване на този. Но има някои мерки, които трябва да се запишат още днес, още утре. Неслучайно Вие сте записали, че някои от мерките, които се предлагат, трябва да се смятат в изпълнение на този законопроект. Това е изключително добро и е правилно. Тези неща, които трябва да запишете в този законопроект е, ако ме чухте, е борбата със спекулата, защото тя се разраства. Главният прокурор какво като ги лови и казва: „Е, този е спекулант?“ Какво ще му направи по Закона като пише: „сто лева глоба”? Нищо няма да направи, ако не пишем мерки.
Така че малко по-консенсусно и не с рогата напред – извинявайте за израза. Защото за добрите неща се изисква консенсус и вслушване в отсрещната страна. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Гьоков.
Преди да дам думата на господин Иванов искам да кажа няколко думи.
Колеги, не може да гледаме на този законопроект като на проект, който може да реши всички проблеми, свързани с сегашната ситуация на извънредно положение.
Основният принцип обаче, много важен – нашият председател го подчерта по време на декларацията, на изказването в петък, когато се въвеждаше извънредното положение, основният проблем е да се спазва конституционният принцип, че България е парламентарна република, тоест всички мерки да минават по законодателен път и да няма нито една мярка, която да си позволи този или онзи, ако няма законови правомощия. Това е основното и това се опитват да направят колегите вносители.
Никой не казва – аз съм убеден, че и вносителите няма да го кажат, че този проект изчерпва всички възможности. Още повече че ситуацията е динамична, тя предполага и няколко решения, които могат да последват и след приемането на този законопроект.
Няма да се спирам на всички неща, които ги пише в Законопроекта, но имам един коментар на това, което е написано по отношение на тези, които са на месечни социални помощи.
В момента с текста, който предлагаме, ние казваме, че 30 хиляди човека, които са на месечна социална помощ по чл. 9 от Закона за социално подпомагане, от които 17 хиляди човека имат заповеди за отработването на така неречения общественополезен труд в рамките на 14 дни – 4 часа дневно.
Виждате, че от тези 30 хиляди на месечно социално подпомагане 13 хиляди по различните възможности са освободени. Това е една огромна армия, която може да подпомогне, ако запишем един текст с Националното сдружение на общините, с кметовете на общини, тези хора да бъдат включени в дейности, свързани с обеззаразяване на противоепидемични мерки, на паркове, градини, ако щете на улици, на обществени сгради.
Това според мен, заедно с възможностите – там нещата са малко по-трудни, но възможности за разнасяне на храна по домовете на тези, които не могат да се справят, ако се приеме такава мярка, мисля, че това ще бъде в подкрепа на противоепидемичните мерки. Виждате, че има в момента и хора, които са доброволци в лечебните заведения. Тук имаме един потенциал, който според мен трябва да го включим в противоепидемичната мярка.
Очевидно е, че мотивът на вносителите е да не се събират много хора на едно място, да има социална изолация, но ако бъде направена една такава програма или някакви мерки, които да са свързани с включването на тези хора в противоепидемичните мерки, имам предвид точно това, което се прави в другите страни – Китай, Италия, в страните, в които има разпространение на заразата, дезинфекция и почистване на публичните места. Това е предложението, което, ако го приемете, мисля, че ще бъде в полза на обществото като цяло.
Още един друг принцип е много важен, уважаеми господин Гьоков, като един малко по-различен ракурс от Вашия – в момента, в ситуация на извънредна криза е изключително важно да има споделяне на отговорности в полето на солидарността. Споделяне на отговорности между инструментите на държавата в лицето на фондовете на държавната общественост, фонд „Безработица”, „Общи заболявания и майчинство“, където са болничните. Възможностите на оперативните програми, виждате тук, че се дава възможност на ръководните органи на оперативните програми от Европейския инвестиционен социален фонд да имат по-гъвкави възможности за отреагиране, да имат възможност за взимане на дистанционни решения, както е записано в Закона. Това са все мерки, в които този проект трябва да бъда подкрепен.
И още нещо. Тези 67 хиляди, ако не бъркам числото по информация от Министерството на здравеопазването, които са идентифицирани като лекари и медицински персонал, включително и останалият персонал, които трябва да бъдат подпомогнати месечно с тези хиляда лева, за които говори премиерът, са пак по линия на оперативните програми и тази опция, която се дава на управляващите органи, е свързана точно с предислокация на финансов ресурс, за да може тези пари да се използват за медицинския персонал.
Това беше моето изказване.
Реплики? Не виждам.
Господин Иванов, Вие пожелахте изказване.
НИКОЛАЙ ИВАНОВ: Да.
Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми господин Заместник-министър! Вие свършихте, уважаеми господин Председател, част от за това, което исках да се изкажа. Да успокоим малко тона и да търсим решение.
Ще повторя част от позицията на господин Гьоков, но по друг начин. Ясно е, че в този спешен порядък това е продуктът, който можеше да бъде създаден като извънредно законодателство. И вносителите, и екипът на Министерството признаха, че ще има допълнителни предложения, които ще бъдат внесени вероятно между първо и второ четене.
Целта е една, по-скоро две: да се предотврати заплахата за здравето и живота на хората и да се предотврати неизбежната – дано да е в по-малка степен, социално-икономическа катастрофа. Затова е необходим и консенсус.
Господин Гьоков обяви, че поради това, че голяма част – особено в социално-икономическата сфера, мерки, които са приложими и трябва да бъдат обсъдени консенсусно, но и спешно, ги няма в този законопроект, ние на първо четене ще се въздържим.
Апелирам обаче отново и аз за следното: поне 12 часа или 24 часа да имаме възможност да обсъдим предложения между първо и второ четене, а не светкавично да бъде приет Законът на второ четене. Предполагам, че самите вносители и министерствата ще имат нужда от това.
Второ, нека този път да се обединим и да се разгледат сериозно всички предложения, независимо дали са от управляващи или от опозиция. Само това ще доведе до един наистина работещ, макар и извънреден като законодателство, закон за извънредното положение. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Иванов.
Реплики към изказването на господин Иванов? Не виждам.
Господин Поповски, след това госпожа Надя Клисурска.
КАЛИН ПОПОВСКИ: Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги! Чисто по законодателна линия групата на „Обединени патриоти” ще подкрепи, естествено, в такава драматична ситуация този законопроект. Наистина може между първо и второ четене някои поправки да бъдат направени. Ние също ще имаме и една друга поправка в Закона за лечебните заведения. Тя също е много важна, чисто противоепидемична. Може би трябва да мислим в някакво близко бъдеще чисто противоепидемичните мерки да седнем професионално да ги изчистим, когато снабдим цялата държава с маски, дезифектанти, бързите тестове за тази болест и да върнем индустрията да работи.
Защото, ако не върнем индустрията да работи в рамките на един месец, ще се получат тежки финансови дисбаланси в данъчната система, което ще наложи и актуализация на бюджета на Република България за 2020 г. Така че в близък план подкрепяме този законопроект с резерви – в смисъл не с резерви, а с възможности за второ четене за някои бързи поправки и за актуализация. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин Поповски.
Реплики? Не виждам.
Госпожо Клисурска, заповядайте.
НАДЯ КЛИСУРСКА: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожо Министър, господин Заместник-министър, колеги! За всички нас е ясно нуждата от бързи и спешни действия в условията на това извънредно положение.
Разбираемо е входирането на това законодателно предложение, но аз смятам, че в момента с него ще се въведат изменения, и то сериозни изменения, в трудовото и в осигурителното законодателство – изменения, които смятам, че в момента ние като Комисия по труда, социалната и демографската политика трябва да обсъдим член по член, не на второ четене, защото няма да имаме много време и има неща, които евентуално биха били полезни да се включат задължително като елемент от измененията на това законодателство.
Сега по същество ще кажа няколко неща, които са ми като въпроси към вносителите и към министрите, защото смятам, че това, което в момента правим в Кодекса на труда и в Кодекса за социално осигуряване, е важно и е необходимо да се изговори.
По отношение на вече няколко дни, откакто беше въведено извънредното положение, слушаме няколко неща. Те са свързани с това, че държавата ще подпомогне работодателите с 60% от възнагражденията на работниците и това ще става през определен фонд. В това законодателно предложение не става ясно какъв ще бъде този фонд. Аз смятам и задавам въпроса: какъв ще бъде този фонд?
С оглед на това, че говорим за стимули към работодателите, аз смятам, че е необходимо да помислим и по темата, свързана с това, тази правна възможност осигурените лица директно да получават тази сума, която в крайна сметка работодателят им дължи като полагащо им се възнаграждение. Защото ако държавата в един момент отпусне ресурс на работодателя и той не бъде оползотворен от работника, това ще ощети работника още повече. Нека да погледнем текстовете на Кодекса на труда, които в момента ние изменяме в тяхната последователност.
Господин Председател, може да изляза малко от времето, но това, което виждаме с първото изменение на Кодекса на труда, е свързано с изменение на чл. 120б. С него ние въвеждаме възможността за възлагане на надомна работа и работа от разстояние, но при обявено извънредно положение.
Ние знаем, че действащите регламенти на чл. 120 от Кодекса на труда регламентират изменението, мястото и характера на работа. Аз смятам, че е необходимо, затова още сега ще направя всички такива забележки и въпроси към Вас – „всички“, защото смятам, че дискусията трябва да отиде на тази плоскост: какво изменяме в момента?
Не въвеждаме някаква възможност за алтернативна заетост, при положение че в чл. 173а, ал. 2 даваме „разрешаване ползване на платен годишен отпуск“. Това е друга хипотеза, но аз казвам, че там засягаме тези рискови групи работници и хора, които са бременни, самотни бащи, служители, които не са навършили 18 години, а не даваме възможност на хора в рисковите групи по някакъв начин, а аз смятам, че трябва да включим и други – такива, които са с хронични заболявания, такива, каквито са изложени на други терапии и по някакъв начин се застрашава тяхното здравословно състояние. Ние трябва да измислим и въведем някакъв елемент на алтернативна заетост на тези хора и да защитим и тях.
Най-стряскащото нещо, което на мен ми прави впечатление – не знам дали на Вас Ви прави впечатление, е свързано с чл. 173а, където действително, ако зачетем чл. 173 от действащия Кодекс на труда, ние ще видим, че там е уреден редът на ползване на платения годишен отпуск – в чл. 173, отново казвам. В една от алинеите, дали беше в ал. 3, 4 или 5 – може би в ал. 4, действително работодателят има право при престой на предприятието в рамките на 5 дни да предложи съответно платеният отпуск на работника, без неговото съгласие. Но това, което ние в момента правим с чл. 173а – ние въвеждаме възможност, освен платения, да въвеждаме възможност за неплатен, ако той е ползван.
От една страна, ние казваме сега на всички работници: „Вие излизате в платен годишен отпуск, защото предприятието спира да работи и защото сте си ползвали платения отпуск – има такива групи лица – ще бъдете в неплатен“. Възможно ли е това нещо ние да го направим с измененията на Кодекса на труда? Ако сте имали нещо друго предвид, моля, въведете ни някаква яснота, защото, четейки текстовете, аз това виждам.
Виждаме другото нещо.
Господин Председател, ще изляза от времето, извинявам се много, но съм изследвала всички членове и смятам, че е важно да ги спомена.
Въвеждаме възможността в чл. 120в, че при обявено извънредно положение работодателят със заповед преустановява работата. Това е напълно нормално, но хипотезата на чл. 267 казва, че за това време в крайна сметка работникът ще получи дължимото му се възнаграждение. В другия момент отиваме на хипотезата по чл. 218 – сега въвеждаме чл. 218а друга хипотеза, в която казваме, че на работника му се полагат 50% от полагащото му се възнаграждение и, забележете, 75% от минималната работна заплата. (Реплики.) Извинете допусната абсолютно техническа грешка. Не по-малко от 75%.
Това са наистина такива хипотези, които ние въвеждаме. Те дават и отварят възможността на работодателите – първо, да използват платените годишни отпуски на работниците сега, те да не могат по никакъв начин да възразят и в следващия момент да ги пуснем и в неплатен отпуск, за да не се получат и възнагражденията. Смятам, че това е въпрос, на който ние трябва сериозно да обърнем внимание и да получим съответните отговори.
Аз си мисля, че има и други теми, които трябва да засегнем. Те са свързани с Кодекса за социално осигуряване и това, което ние правим в момента с изменението на § 3 със замразяването на сроковете.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Продължаването на сроковете са визирани в текстовете от Глава втора до Глава осма, Раздел I на Кодекса за социално осигуряване.
НАДЯ КЛИСУРСКА: Точно в Кодекса за социално осигуряване. Ако погледнем текстовете, свързаните с чл. 3а или § 5, чл. 3а, ал. 1, ние въвеждаме нормативно определените срокове, предвидени за осигурените лица и пенсионерите във връзка с прилагането на Глава четвърта до Глава осма да бъдат спрени.
От Глава четвърта до Глава осма регламентират отношенията, свързани с обезщетенията, с ползването на майчинство, болнични и всякакви права засягат тези глави. В един момент изключително важно ми е да чуя аз и от вносителите, и от Министерството на труда и социалната политика какво имат предвид с въвеждането на този член. Защото това по начина, по който е въведено, не е свързано само с входирането само на документооборота, а свързано с всички осигурителни права. Има някакви притеснения по отношение на това хората, които в крайна сметка получават определените обезщетения или по някакъв начин как ще се случат нещата, защото аз съм убедена, че това положение няма да е в рамките до 29 март. Почти съм убедена, че това положение ще продължи в малко по-продължителен срок.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Ще Ви моля действително да оставите част от изказването си за пленарната зала.
НАДЯ КЛИСУРСКА: На мен са ми важни отговорите, господин Председател.
И другото нещо, което е изключително важно…
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: А за мен е важен Правилникът.
НАДЯ КЛИСУРСКА: Добре, господин Председател – извинете за безпокойството.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И аз Ви благодаря.
Другите колеги, реплики имате ли?
Господин Генов.
РУМЕН ГЕНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Госпожа Клисурска като даде пример за възлагането на надомна работа – чл. 120б, може ли да ни посочите какво имате предвид? Някакъв пример, за да разширим обхвата на хората, които евентуално да им даваме надомна работа, тоест работодателят да им дава. (Реплика на Надя Клисурска.)
Това обяснихте, защото в крайна сметка смисълът на това предложение е точно, когато хората, които работят – служители и работници в едно предприятие, те да могат да вършат работата си от дома.
НАДЯ КЛИСУРСКА: Друго имах предвид.
РУМЕН ГЕНОВ: Тук всички така разбрахме.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Колеги, други реплики? Не виждам.
Госпожо Клисурска, заповядайте.
НАДЯ КЛИСУРСКА: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Господин Генов, нямах нищо против въвеждането на чл. 120б по отношение на надомната работа. Напротив, приветствам това предложение за надомната работа, но коментирах възможността за въвеждане на допълнителен член – най-вероятно в чл. 120, свързан с изменението, характера и мястото на работа, свързано с определени категории лица, които са с определени заболявания, които попадат и в хипотезите там, където говорим за отпуск, ако работодателят, при възможност, да може да осигури алтернативна заетост освен надомната работа. Това имах предвид. (Реплики.)
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Други колеги?
Заповядайте, господин Недялков.
МИЛКО НЕДЯЛКОВ: Уважаема госпожо Министър, уважаеми господин Заместник-министър, колеги! Има нужда от такъв закон наистина. Уважавам труда на колегите, които са го внесли.
Моят проблем е в структурата на Закона, в предмета, който той се опитва да регулира.
Вижте си чл. 1, уважаеми колеги вносители, и разберете цялата тази поредица от закони, които се изменят в Преходните и заключителни разпоредби.
В предмета на Закона Вие сте поставили – да се изразя ли модерно? – един таргет, а след това имаме наредени всички други неща, които са събрани в този проект на закон.
Затова разбирам много добре, че заповедта на министъра на здравеопазването е преписана дословно в чл. 2, ал. 1, като е изменена една дума и е станала по-тежката забрана. Когато в един закон наистина за въвеждането на извънредно положение, мерките трябва да бъдат приети в закон и тук, в мотивите си, Вие казвате, че мерките са забраните. Чел съм мотивите и го повтарям, така е. Но след това има и неща, които не са забрани. Значи, поредицата от мерки са други мерки. Не трябваше ли в тази структура – в структурата на този закон, освен мерките за ограничаването на разпространението на коронавируса, да бъдат вкарани и мерките за осъществяването на лечението на хората, заболели от него, и превантивните мерки, които са от сферата на здравеопазването, които трябва да бъдат.
Един пример. Днес ние в Ловешката болница сме поставили един с коронавирус, който е от Троян, защото никъде другаде няма инфекциозно отделение. Как трябваше да бъде осъществена държавната политика в лечебната дейност спрямо тази панепидемия? Това го няма в Закона. Може би с промяна на други закони ще се постига. Тук беше казано, че това е така.
Що се отнася до мерките. Защо в Закона възприемаме тази мярка, която е в актуалната заповед на министъра на здравеопазването – Вашето предложение е чл. 2, ал. 1, т. 1? Защо не в първата негова заповед, издадена на 13 март, която е по-тежка и за която пледира ръководителят на Оперативния щаб? Като законодатели, тази възприемаме, защото тя сега е валидна – може би ще бъде Вашият отговор.
Тук, господин Председател, Вие казвате, че мерките трябва да бъдат въведени със закон и аз съм на това мнение – това се изисква от Конституцията и Вашият председател на партията го подчертава в своето изказване. Но в ал. 2 на чл. 2 даваме възможност на министъра на здравеопазването да въведе по-тежки мерки. А ако на министъра на здравеопазването му се наложи да въведе по-леки мерки? Разберете ме, кому даваме правото оперативно да определя мерките, които могат да бъдат и по-тежки, но могат да бъдат и по-леки? (Реплики.) Когато правим закон, той трябва да бъде така. Наистина сте бързали много. За част от текстовете, които се нуждаят промени, аз ще се опитам да направя предложения между първо и второ четене. Но на мен проблематиката всъщност не ми съответства на основната част на Закона. Там има един текст – чл. 7 мисля, че беше, който наистина определя какво правим по средствата по Европейския социален инвестиционен фонд. Това е същината на Закона.
Другите – за борба с вируса, за това как ще бъдат направени нещата, сме ги оставили като изменение и допълнение на други закони, в които също има несъответствие. Вижте Закона за държавния служител – там не се обявява извънредно положение, а че в черезвичайни случаи, че на държавния служител може да му бъде разрешено да работи надомно. Значи, не само при извънредно положение, а и в други случаи. (Реплики.) Хубаво, нека да се аутсорства неговата дейност. Но по структурата на Закона е можело да се помисли малко по-добре, а вече имаме един закон, който трябва сега да одобряваме. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Недялков.
Реплики? Няма.
Други колеги?
Госпожо Министър, преди да Ви дам думата искам да припомня на уважаемите народни представители, че става въпрос за извънредно положение – някои от мерките, естествено, вече няма как да бъдат в унисон с действащото законодателство. Точно за това е извънредното положение – за да има мерки, които да са адекватни. Това е като малко по-различен ракурс.
Заповядайте, уважаема госпожо Министър.
МИНИСТЪР ДЕНИЦА САЧЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Първо, искам да започна с две-три изречения, които са общи, защото все пак трябва да сме наясно и да работим от една и съща позиция, от един и същи контекст, за да може действително да бъдем максимално полезни на хората, на които в момента нямаме право да губим нито времето, нито доверието.
Първо, нашите мерки, които сме започнали да правим, и всичко това, което се случва през последните седмици, е концентрирано върху едно-единствено нещо и то е върху ограничаването броя на заразените в страната, ограничаване на щетите върху здравната система и това да не поставим здравната система в невъзможност да лекува хората, които биха били болни, така че да поставим под заплаха други болни, които просто не са болни от коронавирус, но ако здравната система има тези проблеми, няма да може да се погрижи адекватно за тях. В този смисъл това са и най-важните мерки, върху които ние би трябвало да се концентрираме – как да ограничим заразата и как да укрепим здравната система. Това е номер едно, защото колкото по-драстични мерки се предприеха в началото, толкова по-кратки ще бъдат те и толкова по-евтини.
Същевременно, когато правим законодателство, ние трябва да си даваме и една перспектива за какъв период от време го правим. В момента го правим за времето на извънредното положение, но всички знаем, че икономическите и социалните ефекти от това – дори и на 13 април всички да се поздравим с това, че сме успели да овладеем епидемията, икономическите последствия вероятно ще продължат още известно време, поне за онези сектори, които в момента е очевидно, че трябваше да преустановят своята дейност, каквито са сферата на туризма, да кажем, или други.
Същевременно, макар че в момента се концентрираме основно само върху негативните страни на това, което ни се случва, има много сектори, които в момента се развиват, има много нови бизнес модели, които в момента се случват, има много сектори, на които ние не можем да опрощаваме, така на едро, данъци, осигуровки и всякакви други неща, просто защото това би било най-малкото безотговорно.
От друга страна, все пак Вие добре съзнавате, че за да можем да извършим всички тези социални плащания и да подкрепим както бизнес, така и най-уязвимите хора, ние би трябвало да поддържаме един добър баланс между това, което получаваме като приходи, и това, което има като възможности за харчене.
Така че ние се опитваме да направим този баланс – балансът между онези, които наистина са пострадали, и между тези, които трябва да поддържаме жизнеспособни и след кризата и сме с ясното съзнание, че в крайна сметка ние няма как да не дадем жертви. Всеки един от нас в тази ситуация ще жертва нещо – време, отпуска, някой, за съжаление, бизнес и, дай Боже, да са наистина много малко тези, които ще жертват живот.
Така че в този законопроект, естествено, ние не можем да намерим най-верния баланс само за два дни, защото извънредното положение е от петък, а днес сме вторник на обед – искаме да решим абсолютно всички проблеми на абсолютно всички хора, на абсолютно всички бизнеси за неопределен период от време и при неопределен брой променливи, които нито един от Вас не може да каже какви ще бъдат и как ще бъдат.
Така че със сигурност предложеният законопроект може да бъде много усъвършенстван и ние, естествено, сме готови да приемем различни предложения.
Междувременно имайте предвид, че като министър на труда и социалната политика съгласувам непрекъснато текстовете и със социалните партньори, защото тяхното отношение по темата е изключително важно, така че в този смисъл има някой развития по текстовете, които вече Вие гледате и по част от предложенията ние сме готови да внесем промени точно между първо и второ четене.
По отношение на социалното подпомагане. Там, както виждате, абсолютно всички механизми, които могат да бъдат задействани за подкрепа на социално уязвимите хора, ние ги запазваме и ги укрепваме. Единственото, което правим, е да облекчаваме както административната, така и документалната работа на социалната система в момента, но и на самите граждани – удължаваме всички видове срокове без това да променя по никакъв начин правата на хората, даваме възможност, включително и по отношение на индивидуалните оценки на хората с увреждания, те да могат да бъдат извършвани и по телефон, така че да може да не се получава в момента нито необходимост лицето с увреждане да ходи в службата или пък съответно да бъде посещавано от социални работници.
По отношение на медицинските специалисти. Мярката, която беше анонсирана, тя ще бъде финансирана от Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“. От същата оперативна програма ще бъде финансирана и мярката за домашния социален патронаж и за разширяването на патронажната грижа, като в тази мярка за разширяването на патронажната грижа ние не поставяме условия по отношение на възнагражденията. Така че на общините им се препоръчва да определят допълнително материално стимулиране на служителите, които осигуряват това. Те имат тази възможност, парите са осигурени затова. Това са мерки, които не изискват законодателни промени. Те изискват законодателни промени в частта, в която спомена доктор Адемов, това е частта по отношение на начина, по който се оперира с европейски средства и програми, тоест известна гъвкавост, която на нас ни е необходима.
По отношение на мерките за обезщетение. Това, което ние ще предложим, не става въпрос за специален фонд, който ще се разкрива – говорим за сметка на фонд „Безработица“, и говорим за не повече от 3 месеца да могат да се превеждат на работодателите, определени с акт на Министерския съвет, 60% от размера на осигурителния доход, определен за месец януари 2020 г., на наетите при тях лица срещу…(Реплика: „Извинявайте – на осигурителния доход ли казвате?“) Да.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Извинявайте, на осигурителния доход ли казвате?
МИНИСТЪР ДЕНИЦА САЧЕВА: Да.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Защото в Проекта пише: „от брутната заплата“.
МИНИСТЪР ДЕНИЦА САЧЕВА: От осигурителния доход за месец януари 2020 г. Това, разбира се, са предложенията, които в момента като редакция ги даваме. Това са предложенията, като ще има ангажимент от страна на работодателя да заплаща задължително останалите 40%.
В момента се работи по определяне на критериите, на икономическите сектори, които трябва да бъдат съответно включени, които ще бъдат най-засегнати и е предвидено, ако работодателят не извърши плащанията, съответно да връща сумата.
Така че, каквото сме могли да предвидим, така че да бъде максимално балансирано и да защитава интересите на всички, мисля, че това е текстът, който – поне от наша страна, след консултации с много хора – и работодатели, и работодателски организации, и синдикати, сме успели да достигнем до този извод.
По отношение на неплатения отпуск, госпожо Клисурска. Ще бъде след съгласие на работника, тоест работникът ще трябва да се съгласи дали да излезе в неплатен отпуск или не.
По отношение на чл. 218а. Това е действащ режим, който и в момента действа по отношение на бедствията – в случай на бедствие, но сме съгласни, че може да доведе до объркване в хората, включително и до бизнеса в тази ситуация. Така че го оттегляме това предложение. То няма да бъде част от окончателния законопроект, който ще предложим.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Извинявам се много: „60% от осигурителния доход, но не по-малко от минималната работна заплата“. Това ли е текстът?
МИНИСТЪР ДЕНИЦА САЧЕВА: Не.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Нека да го уточним.
МИНИСТЪР ДЕНИЦА САЧЕВА: „Шестдесет на сто от размера на осигурителния доход на лицето за месец януари 2020 г.“ Така че това също ще бъде взето под внимание.
По отношение на това, което казахте, за КСО и за изтичането на сроковете. Говорим единствено и само за основание на изтичане на срокове, за нищо друго. (Реплика.)
Добре, готови сме да се направи необходимата редакция, която смятате, че е полезна. (Реплика.) Да, но се отнася единствено и само до основание на изтичане на права.
По отношение на обществено полезния труд – ние не възразяваме, но предполагам, че това е предложение, внесено от колегите от Министерството на здравеопазването, но отново трябва да бъдат спазвани съответно противоепидемичните, хигиенни и така нататък норми, така че да няма струпвания. Това, което смятам, че е отговорно и може би всички ще го приемат.
По отношение на работата от вкъщи, защото в случая не говорим за надомна работа по смисъла, по който аз го разбирам, а говорим за смяна на работното място. Единствено и само работодателят може да направи тази промяна работното място да не е в офиса, в компанията, в организацията, а да може да бъде вкъщи, за да може да се работи в рамките на времето, в което на него му е необходимо.
Имайте предвид, че ние не препоръчваме непременно и това, което правим от няколко дни, е да препоръчваме на работодателите да бъдат използвани всички възможности – там, където е възможно, да бъдат използвани болнични, ако някой гледа болен близък, или съответно има основание да си вземе болничен; там, където е необходимо да се ползват възможности, които са вече регламентирани в Кодекса на труда по отношение на гъвкаво работно време. Сега доизчистваме въпроса с темата по отношение на работата от вкъщи. В допълнение, пак Ви казвам, в момента има бизнеси, които вървят и се развиват. На тях пък им трябват работници. Това са хранителните вериги, това са фирмите за доставки, това са онлайн магазините. Не всичко е катаклизъм, катастрофа и огромна драма.
Да, има много проблеми, но има същевременно и много възможности. Ние препоръчваме включително работодателите да помислят за възможности да се наемат хора от една компания само за целите на периода, в който при тях има увеличен бизнес – да кажем, от ресторантьорския сектор или от туризма могат да бъдат наемани временно хора в компаниите, които в момента правят доставки или в компаниите, които в момента се занимават с онлайн магазини и така нататък. Защото там в момента има голям натиск и няма достатъчно персонал.
Така че преструктуриране на пазара ще има. Рано е все още да говорим за всички аспекти, които ще бъдат променени кардинално след кризата, защото такива ще има, особено по отношение на дигитализация, особено по отношение на други аспекти. Така че моят апел е да не бързаме да взимаме големи решения, които са стратегически важни, които дори и кризата с коронавируса да отмине, ще ни създават турболенция и кризи още месеци наред, просто защото са взети прибързано сега.
Пак казвам, осъзнаваме добре, че има много какво да се прави в този законопроект. Конкретните предложения за социалното подпомагане то Кодекса на труда и Кодекса за социално осигуряване ще бъдат внесени между първо и второ четене. Не възразяваме да бъдат внимателно обсъждани, така че да бъдат приети с достатъчно широк консенсус.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Министър.
Нямаме процедурна възможност за други коментари – ще ги оставим за залата, но това, което аз знам, като информация, е, че утре ще бъде гледан Законопроектът на първо четене, а в петък ще бъде второто четене. Така че, господин Иванов, казвате за 24 часа, но колкото и малко да са те, това е от гледна точка на изискването за спешно въвеждане на мерките.
Заповядайте, госпожо Лечева – ще Ви моля накратко.
ВЕСЕЛА ЛЕЧЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители, уважаема госпожо Министър! Очевидно е, че има какво да се доработва по този законопроект, затова смятам, че тонът, с който започна заседанието, не беше подходящ по отношение на важността на конкретните предложения. Факт е, че тук се разглеждат две групи мерки, едната от които е свързана с ограничаване на заразата, другата – с последиците от нея, а именно в социално-икономически план.
Това, което ние имахме като въпроси и притеснения, очевидно е видяно и от Министерството и ще постъпят предложения между първо и второ четене. Но тук беше по-скоро заради заявени официални позиции от министъра на финансите и така нататък. Затова нашето решение като парламентарна група и политическа сила – отговорна, бих казала, която съзнава степента и важността на извънредната ситуация в страната, ние сме готови за конструктивни обсъждания и дебати затова да бъдем изслушвани по отношение на нашата позиция и сме готови да подкрепим всички онези мерки, които считаме, че са за овладяване на последиците и последствията на тази зараза.
Това, което имахме предвид като забележки, затова и нашата позиция е да бъдем „въздържал се“ на първо четене. Но искаме възможност за нашите предложения, пак казвам да бъдат обсъждани с конструктивен тон, а не със заяждане от двете страни.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, уважаема госпожо Лечева.
Колеги, подлагам на гласуване Законопроект за мерките по време на извънредното положение, обявено с решение от 13 март 2020 г. на Народното събрание, № 054-01-24, внесен от Цвета Караянчева и група народни представители на 16 март 2020 г.
Гласували 18 народни представители: за 13, против няма, въздържали се 5.
Законопроектът е приет на първо четене.
Колеги, благодаря Ви.
Водеща комисия с определение на председателя на Народното събрание е Правната комисия. Но всички ще имаме възможност да участваме в обсъждането между първо и второ четене
Благодаря Ви още веднъж.
Закривам заседанието.
(Закрито в 15,45 ч.)
Председател:
Хасан Адемов
Стенограф:
Катя Бешева
0
