П Р О Т О К О Л
№ 34

от проведено редовно заседание на Комисията по труда, социалната и демографската политика на 3 юни 2020 г.

---

ДНЕВЕН РЕД:

1. Отговори на актуални устни въпроси, отправени от членовете на Комисията по труда, социалната и демографската политика към министъра на труда и социалната политика, на основание чл. 29 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
2. Отчет за изпълнение на бюджета на държавното обществено осигуряване за 2019 г., № 010-00-6, внесен от Националния осигурителен институт на 15 май 2020 г.

Списъците на присъствалите народни представители – членове на Комисията, и на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,30 ч. и ръководено от председателя на Комисията – господин Хасан Адемов.
* * *

ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Добър ден, колеги!
Откривам редовното заседание на Комисията по труда, социалната и демографската политика.
Предложение за дневен ред:
1. Отговори на актуални устни въпроси, отправени от членовете на Комисията по труда, социалната и демографската политика към министъра на труда и социалната политика, на основание чл. 29 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
2. Отчет за изпълнение на бюджета на държавното обществено осигуряване за 2019 г., № 010-00-6, внесен от Националния осигурителен институт на 15 май 2020 г.
Който е съгласен да бъде подкрепен така предложения дневен ред, моля да гласува.
За – 16, против и въздържали се – няма.
Дневният ред се приема.
Колеги от ГЕРБ, имате възможността да зададете въпроси.
Заповядайте.
ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Уважаеми господин Председател, колеги! Уважаема госпожо Министър, въпросът ми към Вас е свързан с дейностите във Фонда за социална закрила. Ако има възможност да ни представите какви са конкретните действия и мерките, предприети от Фонда за подпомагане на социалните дейности. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, уважаема госпожо Желязкова.
Уважаема госпожо Министър, имате право на отговор в рамките на три минути.
МИНИСТЪР ДЕНИЦА САЧЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Фонд „Социална закрила“ е второстепенен разпоредител с бюджета на министъра на труда и социалната политика. През изминалия период – от началото на годината досега, това, което е извършено от Фонда, е, че са: отпуснати средства за социална помощ в размер на 397 хил. 829 лв. за 237 лица. По целевата програма „Обществени трапезарии“ – от началото на годината досега, са подпомогнати 4141 лица, като допълнително бюджетът на Програмата е 3 млн. 200 хил. лв. до края на годината. Целевата програма за социално подпомагане на Столична община беше в размер на 30 хил. лв. и с тези средства бяха осъществени извънредни доставки на 1175 броя пакета със стоки от първа необходимост за социално слаби лица и семейства във връзка с карантинния период.
В изпълнение на волята на дарител бяха закупени и представени таблети на деца от институциите. От центровете за настаняване от семеен тип имахме частни дарения и Българската академия на науките също предостави чрез своите академици член-кореспонденти 35 хил. лв., с които бяха закупени мобилни устройства. Всички членове на Министерския съвет дариха 1000 лв. от заплатата си за Фонд „Социална закрила“, в това число и колегите от кабинета. Може би тук е мястото да кажа, че управителят на НОИ доброволно сам дари своята заплата също в рамките на извънредното положение отново за закупуване на хранителни продукти, пакети във Фонд „Социална закрила“.
Тъй като даренията, които бяха осъществени за таблети, срещнаха много голямо одобрение, имаше и голяма нужда от целевите групи, затова утвърдихме целева Програма за подпомагане на образователния процес на децата и младежите, настанени в социалните услуги и осигурихме допълнителен финансов ресурс в размер на 1 млн. лв., така че да могат да бъдат закупени съответно лаптопи, таблети и други компютърни конфигурации, включително да може да бъде заплатен интернета в социалните услуги, като по този начин ще дадем възможност децата, настанени там, да могат да участват активно в образователния процес. Знаете, че за в бъдеще той ще включва комбинация от уроци в клас и дистанционна форма, така че това ще подпомогне интеграцията на тези деца. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Министър.
Госпожо Желязкова, имате думата за реплика.
ГАЛЯ ЖЕЛЯЗКОВА: Благодаря Ви за отговора.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Колеги от „БСП за България“?
Госпожо Желева, заповядайте.
ВИОЛЕТА ЖЕЛЕВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги, уважаема госпожо Министър, уважаеми гости! Моят въпрос е свързан с така наречената мярка 60/40 и това че в последните дни се разбра, че една голяма част от средствата, предвидени за тази мярка, няма да могат да се обезпечат и най-вероятно тя ще бъде модифицирана, за да може да се достигне до един нов вид заетост. Въпросът ми е свързан с това: какъв ще бъде новият дизайн, който предвиждате за мярката; кои отрасли и дали ще бъдат разширени възможностите повече фирми за участват? Стана ясно, че досега не е чак толкова добре работещо, защото заявленията са много, но се оказва, че след това отказите на фирмите също са много. В тази връзка: ще се подобрят ли условията – в смисъл, ще бъдат ли редуцирани условията за кандидатстване? В отрасъл „Транспорт“ също се заговори, че мярката ще бъде увеличена на 80/20, как ще стане това? Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Желева.
Госпожо Министър, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР ДЕНИЦА САЧЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаема госпожо Желева, няма да се съглася с Вашата оценка, затова че мярката не работи. Мярката беше създадена за две седмици и съответно трябваше да достигне до максимален брой нуждаещи се, трябваше да има дизайн, който да дава възможност както на неработещи предприятия, така и на частично работещи предприятия съответно да могат да получават помощ от държавата за запазване на заетостта. Дотолкова, доколкото мярката се отнася до това колко души запазиха свята работа и дали беше овладяна безработицата, това са единствените два критерия, по които тази програма може да бъде оценявана. Тя на този етап върши своята работа много добре. Регистрираните към вчерашна дата общо постъпили заявления са 15 046 за 251 553 работници и служители. Изплатените до момента средства са 66 млн. 383 хил. лв. за 157 504 работници и служители от 10 092 предприятия и организации.
Разбира се, този брой е динамичен, той всеки ден се покачва. Откакто работи мярката, тоест от първия ден, в който са подадени заявления, ежедневно броят на подаващите заявления расте. Факт е, действително, че имаме и откази, но те не възпрепятстват работодателя да подаде отново документи. Тоест отказите не са окончателни дотогава, докогато съответно не се изчистят всички условия, а работодателят, стига да отговаря на тях, би могъл да продължи да кандидатства за част от месеците. Тоест не е задължително да кандидатства за трите месеца, може да кандидатства и част от тях.
Що се отнася до новия дизайн на мярката, ще бъдат разширени групите на лица, на които ще изплащат субсидии за заплати. Всъщност досега мярката, докато беше кризисна, изплащаше компенсации, сега вече ще говорим за субсидии за заплати, като съответно възможностите ще бъдат не само да се кандидатства за субсидия за тези, които работят в съответното предприятие, но и работодателите ще могат да кандидатстват и за безработни хора, които наемат. Тези безработни трябва да са регистрирани в бюрата по труда, а не хора, които са просто останали без работа или са били преди това освободени от съответния работодател, тоест трябва да имат регистрация.
Това, което предвиждаме по отношение на секторите. На този етап предвиждаме да няма два списъка, отново да има максимално ограничаване на възможностите за различните икономически дейности. Ограниченията, които ще предложим, отново са за сектор „Селско стопанство”, за „Държавно управление“ и за „Финанси и застраховане“.
По отношение на „Образование“ и „Здравеопазване“ ще предложим конкретни подикономически дейности на общите икономически дейности да могат да бъдат допустими, за да можем да избегнем двойното финансиране и съответно подкрепата, която се получава в тези сектори от държавата. С прости думи, ако един изпълнител на медицинска помощ в дентална практика, да речем, няма договор с Националната здравноосигурителна каса, той би бил допустимо лице, поне такова ще бъде нашето предложение. Съответно и за дейностите, които са свързани с областта на образованието, на неформалното образование също ще предложим мярката да може да достигне и до тези сектори. По отношение на процедурата за подаване на заявления, ще бъде същата.
Друг нов момент, е, че сме предвидили текст – тези лица, които са изчистили своите данъчни задължения към края на 2019 г., а за 2020 г. са декларирали съответните си данъчни задължения, но все още не са ги платили, това да не бъде пречка за тях, а те да кандидатстват, за да могат да получат съответно помощта. Тоест те трябва да са декларирали, че дължат пари, но това, че в момента имат временни затруднения и не са могли да ги изплатят, няма да бъде пречка те да кандидатстват отново. Предвиждаме отново мярката да продължи три месеца, тоест да бъде от 1 юли до 30 септември, като сме в готовност при необходимост и в зависимост от резултатите, които ще получим от третото тримесечие, разбира се, мярката може да продължи да бъде изпълнявана и до края на тази календарна година. Това са в общи линии новите моменти.
По отношение на автобусния транспорт. Това е изключително важен сектор, тъй като не само заради това, че той е обществена услуга и защото транспортът е много ключов за това да могат хората да си намират работа и да пътуват от едно населено място до друго, затова и предложихме това да бъде единственият сектор, който да може да комбинира мярката 60/40 със средства от Европейската комисия. Там в допълнение на мярката 60/40, ще може да се изплаща субсидия в размер на 290 лв., съответно с осигуровките за това, като по този начин, общият размер на помощта за сектор „Автобусен транспорт“ ще бъде 80/20.
На този етап няма политическо решение за включване на други сектори. Има предложение за сектор „Туризъм“, но все още не са направени необходимите разчети и все още не е взето такова решение дали 80/20 ще може да се разпростира и за сектора на туризма. За момента други сектори, извън тези два, не се обсъждат да бъдат целево допълнително подпомагани. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, уважаема госпожо Министър.
Уважаема госпожо Желева, имате право на реплика.
ВИОЛЕТА ЖЕЛЕВА: Уважаема госпожо Министър, благодаря за отговора относно новия заем, който предлагате, друг заместващ механизъм на мярката 60/40 и това, че наистина са отразени някои забележки, които имаха работодателите – най-вече данъчните задължения, които най-вероятно ще отпаднат за тази година и също така, че ще могат много по-широк кръг от фирми и сектори, същевременно да се включат. Надявам се новите мерки да са навременни, защото аз във въпроса си казах, че може би мярката беше закъсняла. Първоначално имаше едно объркване и изчакване от страна на работодателите и затова не можаха да се възползват.
Относно Вашата реплика, че не сте съгласна, искам да кажа, че ние сме задали такъв въпрос, който ще зададем и в залата, и тук ще си спестя да направя реплика към Вас, всъщност колко реално са работниците, които са се възползвали от мярката 60/40, и относно отказите. Затова ще изчакам отговора Ви в залата. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Желева.
Желаете ли реплика, госпожо Министър? Благодаря Ви.
Въпросът, който аз искам да Ви задам, е свързан с резултатите от няколко заседания на Националния съвет за тристранно сътрудничество. Стана известно, че работодатели и синдикати са стигнали до споразумение по 54 мерки, ако не бъркам. Разбрах от публичните изявления на социалните партньори, че тези предложения в момента са на вниманието освен на господин Премиера, и на секторните министри. Очаква се становище по тях.
Въпросът ми, свързан с тази тема, е: в какви срокове трябва да стане ясно становището на правителството, защото една голяма част от тези мерки налагат приложение, ако мога така да се изразя, от днес за вчера, тоест изключително важно е сроковете, в които ще бъдат предложени? Затова въпросът, който задаваме, е: има ли някакви срокове, в които трябва да има становище на правителството и евентуално да бъдат предприети мерките, за които има договорка между социалните партньори?
МИНИСТЪР ДЕНИЦА САЧЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! На този етап, както Вие казахте, мерките са дадени за мнение и становище от ресорните министри.
От страна на Министерството на труда и социалната политика има отрицателно становище по значителна част от тези мерки, така че все още не мога да се ангажирам с това кога тези мерки ще бъдат реализирани, защото те са предложения на този етап, но за част от тях има основателни причини те да не могат да бъдат реализирани в рамките на тази календарна година.
При всички случаи, част от мерките, които се предлагат – тези, които са свързани със заетостта, предложенията ще бъдат отразени именно в това, което току-що казах, по отношение на мярката 60/40, както и по отношение на средствата от Европейската комисия по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“. Така че за тях това са мерките, за които и аз отговарям, но мога да гарантирам, че ще направим необходимото те да бъдат реализирани. За останалите, предполагам, че в рамките на този месец ще има окончателно политическо становище.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви.
Нямам повече въпроси.
Господин Поповски, заповядайте.
КАЛИН ПОПОВСКИ: Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги! Моят въпрос днес към Вас е: на какъв етап е Проектът „Красива България“? Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Поповски.
Заповядайте, уважаема госпожо Министър.
Замислих се, защото усещам, че има нужда от конкретика в отговора на въпроса. Ако имате готовност в момента, ако не после писмено да предоставите информация на господин Поповски. Защото смисълът на блицконтрола е актуални въпроси, които не са свързани с конкретика.
МИНИСТЪР ДЕНИЦА САЧЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Проектът „Красива България“ е част от програмата на Министерството на труда и социалната политика за намаляване на безработицата и за стимулиране на заетостта и чрез него се осигурява работа на безработни лица, които да извършват съответно строително-ремонтни работи.
Това, което мога да кажа на този етап, е, че има сключени около 50 споразумения по този проект, като те в значителна степен се отнасят до детски градини, до обществени сгради, центрове за обществена подкрепа, центрове от семеен тип. Има 11 детски градини, седем училища, два културни дома, две читалища, библиотека и музеи.
В момента сме на преглед и оценка на това какви са нашите финансови възможности. Имаме списък от чакащи, от резервни бройки, така че при първа възможност, когато можем да отделим допълнителен финансов ресурс, ще направим необходимото съответно и проектите от резервите, част от тях, да могат да бъдат финансирани.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, уважаема госпожо Министър.
Реплика, господин Поповски?
КАЛИН ПОПОВСКИ: Благодаря.
По-нататък ще имаме и други въпроси към Вас може би в залата, и във връзка с новата комисия, на която съм член, за финансиране от Вашия бюджет изобщо за COVID-19 по принцип. Благодаря засега.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Поповски.
Колеги от ГЕРБ, втори кръг въпроси. Нямате.
Колеги от „БСП за България“?
Госпожо Клисурска, заповядайте.
НАДЯ КЛИСУРСКА: Благодаря.
Уважаеми господин Председател, колеги, уважаема госпожо Министър, уважаеми гости! Моят въпрос също е свързан с една от мерките, които бяха предприети за подкрепа на родителите, които са излезли в неплатен отпуск по време на коронакризата. Тази мярка беше свързана с една еднократна помощ от 375 лв. Миналата седмица излезе информация по данни на Агенцията за социално подпомагане около 1995 семейства са получили, общо взето, такива издадени заповеди за отпускане на тази подкрепа.
В информацията на Агенцията за социално подпомагане става ясно, че за тази подкрепа са кандидатствали над 5 хиляди души, което означава, че около 60% от кандидатствалите не са получили възможност да получат тази подкрепа. Понеже, когато стартира подкрепата па тази мярка, правителството отпусна 20 млн. лв., които в крайна сметка трябваше да обезпечат тази подкрепа. Към момента по данните на Агенцията за социално подпомагане се оказва, че са изразходени едва около 750 хиляди, сметката е ясна, което означава, че, първо, отказите са доста. В крайна сметка всички, които подават заявления, аз съм убедена, че те са знаели критериите и ми е интересно да чуя кои са най-честите случаи на отказ? Другият ми въпрос е свързан с това, че когато гласувахме закона за мерките – в чл. 173а, когато въведохме възможността на едни уязвими групи да имат право да поискат неплатен отпуск, под тези хипотези не попадаха само родителите на деца до 12-, 14-годишна възраст, попадаха и хора с увреждания, попадаха и други по-уязвими групи, попадаха тези, които са под закрилата на чл. 333 от Кодекса на труда и в крайна сметка миналата седмица Националният статистически институт излезе с едно изследване – това изследване излиза вече два последователни месеца, и той казва, че 26,8 от нефинансовите предприятия са се възползвали от възможността да изкарат в неплатен отпуск своите работници, което се оказа, че е много голям процент от нефинансовите предприятия в България и работодателите са се възползвали от това да пуснат своите служители в неплатен отпуск, от което се оказва, че много голям процент от българските граждани не получават доходи поради това извънредно положение, и то понеже е въведено с решение на Народното събрание, със заповед на министъра.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Въпросът?
НАДЯ КЛИСУРСКА: Въпросът ми е: след като не е изразходван ресурсът, и след като има едни 20 млн. лв., които са отпуснати за такава подкрепа, за хора в неплатен отпуск, дали предвиждате да разширите обхвата на тази мярка и защо толкова откази има по тази мярка?
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Клисурска.
Уважаема госпожо Министър, имате право на отговор.
МИНИСТЪР ДЕНИЦА САЧЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! По отношение на мярката, свързана с подпомагане на работещи родители в неплатен отпуск, това, което мога да Ви информирам, е следното. Подадените заявления към вчерашна дата са 5798, като са издадени общо 2508 заповеди за отпускане на еднократна помощ. Отказите са 1760, а останалите заявления – 1530, в момента се намират в процес на обработка.
Факт е действително, че са постановени откази и мога да Ви информирам, и, разбира се, да Ви предоставя тази справка, включително и по региони, като масово основният мотив е, че доходът на член от семейството е над 610 лв. Има, разбира се, и други мотиви, като например, че лицата получават обезщетения за безработица; лицето не е осигурявано по реда на Кодекса за социално осигуряване през последните шест месеца, съответно изгубило е работата си преди началото на извънредното положение – това един или два пъти се появява като мотив; имат недекларирани данни за доход и наличие на недвижими имоти, регистрация на търговски фирми, получават обезщетения за временна неработоспособност или съответно не са използвали своя платен годишен отпуск. Това са основните мотиви. Може да Ви бъдат предоставени в детайли.
В случая помощта се отнасяше не до това дали е валидно наличието на неплатен отпуск, а до това дали имаме работещ родител, който няма как да не гледа своето дете, защото са затворени детските градини и училищата. Така че това беше водещият мотив.
По отношение на хората, които са без доходи и бяха в неплатен отпуск, за тях знаете, че се отпусна възможността за безлихвени кредити. Очакваме, разбира се, да получим статистиката да видим колко хора са имали възможност да се възползват и от безлихвените кредити.
По отношение на общите средства. Там бяха отпуснати средства – просто имаше такава възможност, до толкова милиона могат да бъдат използвани в зависимост от интереса, който ще получи мярката. Това са пари, които към момента са в наличност от гледна точка на бюджета за семейни помощи. Затова сме предложили да има възможност да се увеличават помощите, които са свързани с образование, обвързването на семейните помощи и образованието, тъй като смятаме, че това е изключително важно за бъдещи периоди. Към момента предвид факта, че детските градини вече работят, а училищата съответно приключиха своята учебна година, не виждаме причина тази мярка, която се отнасяше до работещите родители и възможността им да си гледат децата, не виждаме причина и необходимост да разширяваме нейния обхват.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Министър.
Уважаема госпожо Клисурска, реплика?
НАДЯ КЛИСУРСКА: Да, уважаеми господин Председател.
От информацията, която е предоставена от министъра за социалното подпомагане, а и специално в Правилника за прилагане на Закона за социалното подпомагане, ние всички знаем, че има такава подкрепа за лица и семейства, които са изпаднали инцидентно във възникнали социални, образователни, комунални, битови и други жизнено важни потребности и те също могат да се възползват от тази мярка. Но въпросът ми е свързан с това, че най-вероятно един голям процент от хората, които са инцидентно при възникнала такава ситуация, все още част от мерките възпрепятстват една част от хората реално да влязат в този работен процес, в който ние очакваме.
Така че аз мисля, че е хубаво да се помисли де факто за всички онези хора, които са останали в неплатен отпуск и реално не могат да отидат на работа поради това, че в предприятието има голяма зараза. Вие знаете, че има предприятия, в които има огнища. Аз съм от град Пазарджик и там в едно от големите предприятия има заразени доста широк брой от хора. Голям процент от тези хора са в неплатен отпуск, но те не са родители на деца и не получават никакви доходи, най-вероятно не се възползват и от мярката 60/40, защото тя е извън обхвата и нея не могат да я получават.
Така че моят апел към Вас е: да преразгледате възможния финансов ресурс. Смятам, че част от тези мерки ще са необходими на част от работещите и за в бъдеще време, така че може би ресурсът би могъл да бъде оползотворен в тази посока.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Клисурска.
Дуплика желаете ли? Не.
Други въпроси от другите парламентарни групи? Не виждам.
Благодаря Ви, уважаема госпожо Министър, за участието в днешния блицконтрол.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред.
ОТЧЕТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА БЮДЖЕТА НА ДЪРЖАВНОТО ОБЩЕСТВЕНО ОСИГУРЯВАНЕ ЗА 2019 Г., № 010-00-6, ВНЕСЕН ОТ НАЦИОНАЛНИЯ ОСИГУРИТЕЛЕН ИНСТИТУТ НА 15 МАЙ 2020 Г.
Съгласно чл. 31, ал. 1 от КСО годишният отчет за изпълнението на бюджета на държавното обществено осигуряване се изготвя от НОИ и се внася от управителя на НОИ в Народното събрание.
Заповядайте, господин Иванов, да представите Отчета за изпълнението на бюджета на държавното обществено осигуряване за 2019 г.
ИВАЙЛО ИВАНОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми доктор Адемов, уважаеми госпожи и господа народни представители! Благодаря за предоставената възможност да представя накратко Отчета за изпълнението на бюджета на администрираните от НОИ социалноосигурителни фондове.
В началото на 2019 г. изпълнението на бюджета се случи в благоприятна макроикономическа среда – икономиката нарасна; състоянието на пазара на труда се подобрява, като коефициентите на заетост в групата между 20- и 64-годишна възраст нарасна с 2,6 пункта, а коефициентът на безработица достигна рекордно ниско равнище от 4,2 на сто; средната работна заплата в края на годината достигна 1345 лв. и отчита ръст от 12 на сто.
Демографското развитие на населението също не е без значение. Населението на страната намаля и към края на миналата година вече е под 7 милиона души. Увеличи се обаче делът на възрастните хора над 65-годишна възраст спрямо населението между 15- и 46-годишна възраст. Това има важни последици за възрастовата структура на работната сила.
Възходящото развитие на икономиката в съчетание с предприетите мерки за повишаване на доходите, помага с положително влияние върху приходната част на бюджета на държавното обществено осигуряване. Приходите от осигурителни вноски нараснаха с 11,6 на сто спрямо отчетената си стойност от 2018 г., достигайки близо 7 млрд. 560 млн. лв. В сравнение с плана за годината, бе отчетено преизпълнение с 1,2 на сто или с около 211 млн. лв.
По отношение на разходите, включително и трансферите, е отчетено изпълнение от 99,2 на сто при ръст от 4,3 на сто спрямо отчета за 2018 г. Общият размер на разходите възлиза на 11 млрд. 656 млн. 486 хил. лв.
Нарастването на разходите за пенсии, парично обезщетение и помощи, изплащани от държавното обществено осигуряване, бе по-бавно отколкото нарасна икономиката, поради което техният дял от брутния вътрешен продукт намаля от около 10,1 на сто до 9,8 на сто.
В общия разход най-голям дял заемат разходите за пенсии, като там е отчетено по-ниско от планираното изпълнение. Макар че в доклада и отчета са подробно анализирани, искам да насоча вниманието Ви към някои от по-важните.
Най-силно влияние в посока намаление на разходите за пенсии оказва служебното прекратяване, считано от 1 януари 2019 г., на социалните пенсии за инвалидност, изплащани като втори до 25 процентов размер. Това бе извършено в изпълнение на Закона за хората с увреждания.
Влияние има и фактът, че в края на 2019 г., бе отчетен по-малък брой на пенсионерите в сравнение с планираните. Отчетено е с 9559 пенсионери по-малко, от които 8257 пенсии за инвалидност поради общо заболяване. До голяма степен това е резултат от промените в нормативната уредба на медицинската експертиза на работоспособността и мерките за засилен контрол върху издаваните експертни решения. Пенсионерите с пенсия за осигурителен стаж и възраст са с 1082 лица повече спрямо планираните, което има отношение преди всичко към увеличения брой на пенсионерите, пенсионирани през 2019 г. при условията на чл. 68а по-рано от една година от стандартната пенсионна възраст при изпълнени условия за осигурителен стаж.
Броят на пенсионерите с новоотпуснати пенсии за осигурителен стаж и възраст от всички останали групи намаля, както е посочено и в Доклада. В посока увеличение на разходите за пенсии, най-съществено влияние оказаха взетите решения за осъвременяване на пенсиите с 5,7 на сто; увеличаването на максималния размер на пенсиите до 1200 лв. и изплатените добавки – допълнителни суми, към пенсиите за април и декември – тъй наречените великденска и коледна добавки.
Специално внимание искам да обърна на намалената от 2019 г. възможност за избор на методика за изчисляване на стойността на индивидуалния коефициент, което сме имали възможност да посочим и поради ефекта от тази мярка върху бюджета на държавното обществено осигуряване за 2019 г., не е особено значимо. Оценката показва, че тази възможност е довела до увеличение на разхода само с около 6 млн. лв. Ефектът от това е, че вече се подобри съотношението между броя на осигурените и броя на пенсионерите, тъй нареченият вътрешно системен коефициент на заместване. При ръст за заетостта и ниската безработица, намаляващ брой на пенсионери през 2019 г. – на 100 осигурени се падат по 87 пенсионери. От 2013 г. насам, когато беше отчетена приходната стойност на населението около 10 години, стойността на коефициента намалява и затова не може да се говори за намаляване на финансовите рискове на системата. В същото време средният размер на пенсията нарасна по-малко от средния осигурителен доход за страната и през 2019 г. така нареченият брутен коефициент на пенсията вече е под 40 на сто.
Що се отнася до разходите за парично обезщетение, те повлияха преди всичко върху проблемите в икономиката и пазара на труда, както и от взетите решения по отношение на нормативите за определяне размерите на тези плащания и срокът за изплащането им. В контекста на така наречените болнични, важно е да се отчете и дейността на органите за експертиза на временната неработоспособност, както и на контролните органи. Доколкото през 2019 г. нямаше проблем в нормативно заложените параметри, най-съществено влияние върху разходите оказаха последните два фактора – разходите за предсрочно обезщетение или помощи достигнаха 1 млрд. 674 млн. 605 хил. лв., отчитайки ръст от 3,9 на сто спрямо 2018 г., и преизпълнение с 2,9 на сто спрямо НОИ.
Причината за това са най-вече нарасналият брой на осигурените лица и ръста на осигурителния доход, а не в по-големия брой изплатени работни дни. Както се вижда, за най-големите платци неизплатените към държавно обществено осигуряване доходи намаляват и паричното обезщетение за временна неработоспособност. Това се дължи на по-малкия брой издадени болнични листове, които се падат на едно осигурено лице, както и относително по-малкият брой дни неработоспособност за едно лице. При обезщетенията за майчинство най-съществено влияние има по-малкият брой живородени деца.
При паричното обезщетение за безработица. По-ниският брой на регистрираните в бюрата по труда безработни лица доведе до намаляване на броя на лицата, на които е изплатено обезщетение, и намаление и компенсиране на разходите, които са 7,8 на сто спрямо средния размер на изплатените обезщетения.
Преизпълнението на приходите, и помощите, и разходите имаха като резултат намаляването на средния централен бюджет за компенсиране на недостига за пенсии. За изплащането на „Великденските” и „Коледните” добавки през 2019 г. трансферът на разходите е в размер малко под 3 млрд. 625 млн. лв. Това е намаление както в абсолютно изражение спрямо предходната година, така и от общите разходи. През 2019 г. малко над 30 на сто от общите разходи са били финансирани с трансфер от централния бюджет, а през 2018 г. – 34,5 на сто.
Налице са всички основания да се твърди, че през 2019 г. финансовото състояние на фондовете за държавното обществено осигуряване се е подобрило, макар че повечето от тях да са на дефицит, стойността на дефицита като абсолютна стойност намалява. Много е важно да се обърне внимание на баланса на Фонд „Общо заболяване и майчинство” и на Фонд „Безработица“ през 2019 г., като при тях недостигът е от 7 на сто и около 25 на сто от общите разходи, също и 13,5 на сто и 35 на сто през 2018 г. Делът на дефицита на Фонд „Пенсии“ също намалява като дял от общите разходи през 2019 г. С около 41,5 на сто от разходите не са били финансирани с вноски, а през 2018 г. – 45,2 на сто.
Преминавайки през анализа на фондовете за държавното и обществено осигуряване, бих искал да кажа и няколко думи за Учителския пенсионен фонд и за Фонд „Гарантиране вземанията на работниците и служителите“. През миналата 2019 г. Учителският пенсионен фонд завърши с излишък от около 33,8 млн. лв., отчетът като изпълнение възлиза на 74,1 млн. лв., а разходите над 40,3 млн. лв. Спрямо 2018 г. приходите са нараснали с 11,4 на сто, а разходите с 13,8 на сто. При запазване на здравноосигурително място от 4,3 на сто, принос за нарастването на приходите има преди всичко увеличението на възнагражденията на педагогическия персонал и ръстът на минималната работна заплата. Също така по-високото възнаграждение доведе до увеличение до прага на осигурените лица с учителски стаж. За година средномесечният брой е нараснал с малко под 2 хиляди лица. Има повече лица, за които се правят осигурителни вноски, а самите вноски се изплащат върху по-висок осигурителен праг. Що се отнася до НОИ, разходите върху нея влияят на няколко фактора.
На първо място, през 2019 г. пенсиите бяха увеличени с 5,7 на сто, което е повече в сравнение с увеличението от 2018 г. 3,8 на сто и, на следващо място, намалява броят на пенсионерите с пенсии, изплащани от Фонда, но нараства броят на пенсионерите с добавка към пенсията. Това означава, че все повече лица с учителски стаж избират да се пенсионират при навършване на стандартната пенсионна възраст и да получават добавка към пенсията, а не да се пенсионират по-рано и да получават срочна пенсия и намален размер.
Фондът „Гарантиране вземанията на работниците и служителите” приключи годината с по-малък дефицит – 11 хил. лв., а през 2019 г. разходите са малко над 104,7 млн. лв., близо 4,5 милиона, които са за изплащане на гарантирани вземания на работниците и служителите. Изплатени са вземания над 3011 хиляди правоимащи лица при среден размер на гарантираното вземане от 1592 лв. За сравнение – през 2018 г. са изплатени вземания на 3720 лица при среден размер на вземанията близо 1985 лв. Разходите за вземания доближават 3,4 млн. лв.
Приходната част е формирана изцяло от приходите от лихви и инвестиции от държавни ценни книжа, депутатите не внасят и не правят вноски към фонда.
В заключение ми позволете да направя няколко извода относно изпълнението през 2019 г. на бюджета на социалноосигурителните фондове, администрирани от НОИ.
Финансовото състояние на социалноосигурителните фондове на борсата се подобрява.
Приходите от осигурителни вноски са нараснали по-бързо от разходите, в резултат на което намалява и трансферът за покриване на недостига в сектора.
Дефицитът във всички фондове намалява както по стойност, така и от общите разходи. Върху динамиката на разходите оказва благоприятно влияние и добрата икономическа обстановка и развитието на пазара на труда. При икономически растеж и ръст на заплатите, бяха отчетени по-високи приходи от планираните. Това може да бъде подчертано и ролята на политиката на правителството по доходите.
Върху динамиката на разходите влияние оказаха взетите решения по отношение на придобиването на право на пенсия, от една страна и, от друга, решенията по отношение на размера и продължителността от изплащане на краткосрочните обезщетения.
При пенсиите допълнителен фактор спрямо предходните години се формира от премени в нормативната уредба във връзка с медицинската експертиза.
При краткосрочните обезщетения се наблюдава положителна тенденция. За първи път от няколко години намаля броят на работните дни за обезщетение, изплащани на база болничен лист.
Финансовото състояние на Учителския пенсионен фонд също се подобрява. Отчетен е излишък и при ръст на осигурителните вноски не се нарушават разходите.
Независимо от това, че Фондът „Гарантиране вземанията на работниците и служителите” се формира единствено от приходи и подоходност, през 2019 г. настъпиха събития, които изложиха на риск финансовото състояние както в краткосрочен, така и в дългосрочен план. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Иванов.
Колеги, откривам дискусията.
Въпроси?
Заповядайте, госпожо Ангелова.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Управител на Националния осигурителен институт, гости! Искам да поздравя ръководството на Националния осигурителен институт за добре презумирания Доклад по отчет. Както винаги, спазени са всички стандарти по отношение на изготвянето му. Но от така представения отчет за изпълнението на бюджета на държавното обществено осигуряване за 2019 г. се появяват няколко положителни тенденции, които заслужават внимание.
На първо място, това е, че се подобрява финансовото състояние на фондовете за финансиране от Националния осигурителен институт. Както вече беше споменато от управителя в неговия отчет, трансферът за покриване на недостига от средства намалява и като стойност спрямо миналата година, и спрямо общите разходи. Тази тенденция отново се забелязва за 2019 г. Това, което е показателно, че добре се управляват, администрират всички фондове.
Дефицитът във всички фондове на държавното обществено осигуряване също намалява, при това без да има промени, забележете, в размера на осигурителната вноска и най-вече това действа положително и се отразява върху стабилността на пенсионната система. Всички знаем, че допреди няколко години имахме проблеми с дефицита на Националния осигурителен институт, с пенсионните фондове. Отпреди 3 – 4 години имаме положителна тенденция за значително намаляване на този дефицит.
На следващо място, другата положителна тенденция, която забелязах в Отчета за изпълнението на бюджета на държавното обществено осигуряване за 2019 г., е, че се повишава ефективността на разходите. Видно от отчета, за първи път от 2011 г. насам, изплатените от държавното обществено осигуряване работни дни за временна неработоспособност поради общо заболяване намаляват. Това е въпреки факта, че броят на осигурените лица се увеличава, броят на изплатените болнични като дни намалява. Това е в резултат на приетите законодателни мерки през миналата година, в резултат на по-строгия контрол както от страна на различните институции, така и от страна на лекарите.
На следващо място, забелязвам друга положителна тенденция, че за разлика от предходни години намалява и броят на отпуснатите инвалидни пенсии. Това също е в резултат на предприетите ефективни мерки по отношение на контрола върху издадените експертни решения.
Аз имам един въпрос към управителя на НОИ: през последните години много се повдига темата и се говори за обезщетение за безработица – изплащано на лица, работели в други държави – членки на Европейския съюз. Какво е било влиянието на този проблем върху финансовото състояние на Фонд „Безработица“ за 2019 г.? От Отчета виждаме, че разходите на Фонда намаляват спрямо 2018 г., означава ли това, че този проблем не е актуален? Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви.
Реплики? Няма.
Заповядайте, господин Гьоков.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Иванов, уважаеми народни представители! Аз ще взема отношение по Отчета и ще имам и няколко въпроса.
Аз често наблюдавам отчетите и въобще движението в бюджета на държавното обществено осигуряване с голям интерес, тъй като той касае един много сериозен брой българи, и то в не съвсем добро материално и финансово състояние – това са пенсионерите, затова с особено внимание към Отчета. Деля моето изказване на няколко неща.
Първото е, че Националният осигурителен институт изпълнява бюджета такъв, какъвто го приема Народното събрание.
Второ, Министерството на финансите определя макрорамка на този бюджет, а не НОИ.
И Националният осигурителен институт не прави политики, политиките ги правят управляващите. Надявам се, че сте съгласни с мнението ми по тези въпроси.
Длъжен съм да кажа още в началото, че това, което отсега нататък е изградено по тези три твърдения, не се съмнявам въобще, че Вие сте се справили отлично с Отчета по изпълнението на бюджета за държавното обществено осигуряване за 2019 г., така както го правиха през предходните години.
Това отлично изпълнение на отчета не може да ме накара да гласувам „за“ приемането му. По-скоро ще гласувам против, тъй като и като приемахме бюджета от нашата парламентарната група имахме доста забележки по него, казахме какво смятаме, че трябва да се случи с бюджета на държавното обществено осигуряване, така че сега няма как да го подкрепим. Но това не пречи да кажа още веднъж, че той е много добре изготвен технически и професионално, дали е така политически, е съвсем друг въпрос.
Внимателно слушах това, което Вие казахте, като презентация на Отчета за изпълнението на консолидирания бюджет на държавното обществено осигуряване и смятам, че е направен обективен преглед на финансовото състояние на фондовете към държавното обществено осигуряване, друг е въпросът дали ми харесва финансовото състояние на тези фондове.
Прави ми впечатление, че състоянието на фондовете не се променя през последните години. Аз сравнявах тазгодишния отчет с миналогодишния и не намирам особена разлика, въпреки че господин Иванов каза, че са в по-добро финансово състояние, но въпросът е в това дали подобряването на финансовото състояние на НОИ е толкова значително, че да отчетем някакъв успех в това. Може би с малки изключения, Вие ги казахте тук, „при трудова злополука”, „професионална болест”, „пенсиите”, са свързани с трудова дейност, а всички други са на дефицити.
Оттук идва и въпросът за Фонд „Безработица“, за който госпожа Ангелова задава също уточняващ въпрос, ние при приемането на бюджета обърнахме внимание върху Фонд „Безработица“, че със сегашните вноски от 1% ще дойде момент, в който той няма да може да покрива обезщетенията. И ако Вие през 2019 г. в Отчета казвате, че има подобрение, всъщност дефицитът е по-малък във Фонда, защото са по-малко хората, възползващи се обезщетение и не така ще бъде в 2020 г. и Вие още сега го виждате това нещо.
Въпросът ми е за Фонда: как смятате, че ще издържи Фондът, въпреки че той не отчетен като въпрос през 2020 г., с една запазена вноска от 1%?
Другият ми въпрос е за Фонда „Гарантиране вземанията на работниците и служителите”, в който отново има средства, защото те бяха натрупани доста, но Вие си спомняте, че по време на приемането на бюджета, ние настоявахме да се възстанови вноската в този фонд, може би вече станаха 10 г., а няма вноски по него, защото днес отново се изправяме пред въпроса. За миналата година е ясно какъв е Отчетът, но тази година отново ще се изправим пред въпроса, че парите в този фонд ще намаляват, а нови постъпления не влизат в него.
Хубаво е да ни кажете, разбрах, че са били нужни по-малко средства за покриване на дефицитите за 2019 г., но по отделните фондове къде е най-малък дефицитът и особено акцентът трябва да бъде върху Фонд „Пенсии“. Там дефицитът го правим непременно за сметка на лишаване от права. Имам предвид, че не е от повишена събираемост или нещо такова, а от това, че – Ви го казахте – намаляват разходите, защото са прекратени еди какви си пенсии – например втората пенсия за инвалидност и така нататък, а се увеличават разходите за сметка на ранното пенсиониране.
Като последен въпрос: аз пак внимателно гледах и слушах, ама не чух да споменете за издръжката на Националния осигурителен институт. При всички случаи смятам, че управлявате изключително сериозна сума пари, а пък процентът от тях за издръжката на НОИ е малък, как се справяте с този въпрос? В този контекст сега натоварването – аз получавам сигнали от доста места, че има забавяне в изплащането и на обезщетенията, и от Фонд „Гарантиране вземанията на работниците и служителите” при обявяване на фалит на предприятията. Не знам дали е вярно, въпреки че хората твърдят, че е така. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви.
Аз искам да Ви задам един въпрос, уважаеми господин Иванов, уважаеми колеги. За разлика от господин Гьоков аз ще подкрепя този проект, защото този проект за изпълнението на бюджета на държавното обществено осигуряване е една снимка на това, което се е случило в резултат на изпълнението на бюджета, който ние сме приели. Тоест администрирането на бюджета е задача на администрацията, така да я нарека, на Националния осигурителен институт.
Аз имам бележки по планирането и ще Ви кажа след малко. Ако Господ даде и участвам в следващия парламент, никога няма да подкрепя Отчета на бюджета за 2020 г. Знаете ли защо? Защото Националният осигурителен институт не може да плаща от фондовете на държавното обществено осигуряване, в случая от Фонд „Безработица“, компенсации за хора, които са с трудови договори, за които в регистъра на осигурените лица, постъпват осигурителни вноски и те получават обезщетение за безработица – това е големият абсурд, но той пак не зависи от Вас, а зависи от Народното събрание.
По отношение на планирането. Към края на 2019 г. Вие сте имали информация за изпълнението на бюджета за 2019 г., ако не, до месец септември. Не може да не сте знаели, че в един от фондовете – за всички мога да говоря, но за Фонда по чл. 69а.
Вие казвате сега, че неизпълнението, необвързването на приходи с разходи във Фонда по чл. 69а, е 45 милиона. В същия момент в бюджета за 2020 г. Вие предвиждате 147 милиона дефицит, който, разбира се, ще трябва да бъде покрит със съответни трансфери, тъй като бюджетът трябва да бъде на нула. Същото се отнася и за другите фондове.
Тоест към края на миналата година Вие сте имали информация за изпълнението на бюджета и в същия момент дали Вие, дали по предложение на Министерство на финансите, не говоря за планиране, сте планирали по-големи дефицити, които, респективно, се покриват с по-голям трансфер. И сега какво се оказва? Сега се оказва, че трансферът е намален с 300 милиона. Това не е реално намаление благодарение на политиките по държавното обществено осигуряване, а е намален, благодарение на хитро планирани – мога да се изразя по този начин.
Същото се отнася и за приходите. Всяка година, нарочно предлагам едно и също число – 150 милиона увеличение на приходите. Тази година 2019 г. са увеличени приходите с 211 милиона, което означава, че по този начин също се намалява трансферът, тоест Министерството на финансите прави политика, чрез държавното обществено осигуряване на макрониво.
Разбирам, че голяма част от тези въпроси не са в компетенциите на Националния осигурителен институт, но сега се включва планирането, и то е в ход, на бюджета за 2021 г. Затова молбата ми е малко по-внимателно да се вглеждаме в тези числа, защото това е изключително сериозна снимка, колеги. Съветвам Ви да прочетете в детайли този отчет, защото той може, образно казано, да Ви отвори очите за това, което се включва в държавното обществено осигуряване.
Казвам, че подкрепям този проект, защото той е снимка на това, което се е случило – решенията за приходите и за разходите, ако щете, с вземането на базата на макрорамката на Закона за държавния бюджет, така че препоръката ми е да бъдете настоятелни – при планирането на бюджета да бъде малко по-реално, а не раздути разходи с раздут трансфер и след това да отчетем, че този трансфер е намален благодарение на политиките. Благодаря Ви.
Други колеги?
Заповядайте господин Сираков.
НИКОЛАЙ СИРАКОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Иванов, аз имам кратък въпрос. От Отчета става ясно, че е подобрено финансовото състояние на фондовете на ДОО и това е вследствие на преизпълнение на приходите. Въпросът ми е: има ли други фактори, които са повлияли на това подобрение на финансовото състояние или е само заради приходите, заради преизпълнението?
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Други колеги?
Господин Иванов, не виждам други въпроси – заповядайте за отговори.
ИВАЙЛО ИВАНОВ: Благодаря, господин Председател.
Ще започна от приходите. Тъй като приходите са увеличени с 211 млн. лв., от приходите, от 211 млн. лв., 86 млн. лв. само за тях са от осигурителни вноски, тоест останалите около 123 млн. лв. са най-вече от лицата, които се осигуряват за „втория стълб”, са прехвърлили или във Фонд „Пенсии“ или в Сребърния фонд своите доходи. Оттам идва и тази голяма разлика – близо 211 млн. лв., както доктор Адемов точно отбеляза. Това е причината в приходната част да се увеличат с толкова приходите. Така че считам, че горе-долу сме направили точен разчет във връзка с приходната част.
Що се касае до въпросите, които бяха зададени, за обезщетенията за безработица. Има два въпроса, които там седят. Единият е за лицата, които идват от чужбина и, разбира се, ползват Фонд „Безработица“, за да може той да изплати тези плащания. Този въпрос ние многократно сме го поставяли, той наистина ни притеснява. Повечето от лицата, които се появяват в България, знаете, че отиват поради дохода, който получават в чужбина и ги осигуряват на максималния размер на безработицата. Не сме притеснени обаче, защото лицата са само с около 200 повече спрямо миналата година, и предходната 2018 г. Считам, че разчетите, които сме направили, са добри.
Това, което господин Гьоков отбеляза, във Фонд „Безработица“ наистина има нарастване през 2020 г., но това не е Отчетът за 2019 г., където в момента хората, които ползват, само за миналия месец са 126 000, на които сме им изплатили от Фонд „Безработица“ обезщетения за безработица, при около 68 хиляди през миналата година – говоря за месец април, което отговаря на безработните. Да, бюджетът на Фонд „Безработица“ беше 428 милиона. Знаете, че в този фонд по решение на Народното събрание беше увеличен фондът с един милиард. Вярно е, че е и мярката 60/40, така или иначе това е увеличение на средствата във Фонд „Безработица“ и аз считам, че ще има необходимите средства, за да се покрият всички разходи.
За Фонд „Пенсии“ е отчетен дефицит около 30 милиона по-малко от планираните. Това се дължи на преизпълнение на приходите от осигурителни вноски с около 61 милиона и икономията в разходите за пенсии с около 31 млн. лв. Икономията в разходите за пенсии се дължи на по-малко отчетения брой, спрямо планирания от приходите с близо 7 хиляди, колкото казах в началото.
За издръжката имаше въпрос. Издръжката наистина е около 1%. Тя е такава, каквато е приета от Народното събрание. В момента успяваме да се справим.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Заповядайте, колеги. Няма въпроси.
Подлагам на гласуване Отчета за изпълнение на бюджета на държавното обществено осигуряване за 2019 г., внесен от Националния осигурителен институт.
За – 12, против – 4, въздържал се – 1.
Проектът се приема.
Благодаря Ви за участието в днешното заседание, благодаря на колегите от Националния осигурителен институт.
Закривам заседанието.

(Закрито в 15,36 ч.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Хасан Адемов


Стенограф:

Любка Самодумова