Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по труда, социалната и демографската политика
01/07/2020
П Р О Т О К О Л
№ 36
На 1 юли 2020 г., сряда, от 15,10 ч. се проведе извънредно заседание на Комисията по труда, социалната и демографската политика при следния
Д Н Е В Е Н Р Е Д:
1. Отговори на актуални устни въпроси, отправени от членовете на Комисията по труда, социалната и демографската политика към министъра на труда и социалната политика, на основание чл. 29 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
2. Обсъждане на Решение за приемане на процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати за подуправител на Националния осигурителен институт, представяне и публично оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в Комисията по труда, социалната и демографската политика, както и процедурата за избор от Народното събрание.
Списък на присъствалите на заседанието народни представители – членове на Комисията, и списък на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито и ръководено от председателя на Комисията господин Хасан Адемов.
* * *
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Добър ден, колеги! Имаме необходимия кворум.
Откривам редовното заседание на Комисията по труда, социалната и демографската политика.
Дневният ред на днешното заседание е:
1. Отговори на актуални устни въпроси, отправени от членовете на Комисията по труда, социалната и демографската политика към министъра на труда и социалната политика, на основание чл. 29 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
2. Обсъждане на Решение за приемане на процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати за подуправител на Националния осигурителен институт, представяне и публично оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в Комисията по труда, социалната и демографската политика, както и процедурата за избор от Народното събрание.
Който е съгласен да бъде подкрепен предложения дневен ред, моля да гласува.
За – 11, против и въздържали се – няма.
Дневният ред се приема.
По първа точка от дневния ред, а именно:
ОТГОВОРИ НА АКТУАЛНИ УСТНИ ВЪПРОСИ, ОТПРАВЕНИ ОТ ЧЛЕНОВЕТЕ НА КОМИСИЯТА ПО ТРУДА, СОЦИАЛНАТА И ДЕМОГРАФСКАТА ПОЛИТИКА КЪМ МИНИСТЪРА НА ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА, НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 29 ОТ ПРАВИЛНИКА ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА И ДЕЙНОСТТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ.
Колеги от ГЕРБ?
Заповядайте, доктор Папашимов.
ЮЛИЯН ПАПАШИМОВ: Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги, уважаеми гости! В медиите в последно време се изнесе информация за продължаване на схемата за запазване на заетостта 60/40 за още три месеца от началото на месец юли.
Госпожо Министър, моят въпрос към Вас е: кои работодатели ще могат да се възползват и при какви условия; какви субсидии ще получат и какъв е източникът на финансирането?
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Папашимов.
Уважаема госпожо Министър, право на отговор.
МИНИСТЪР ДЕНИЦА САЧЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми доктор Папашимов, днес беше прието Постановлението на Министерския съвет за продължаване на Мярката 60/40. Очаква се с новия дизайн на Мярката да се запазят работните места на около 300 хиляди души. Общата стойност на прогнозните разчети за този период са около 500 милиона, като има известно разширяване на секторите, които биха могли да кандидатстват по Мярката. Става дума в сектор „Здравеопазване“. Това са лекарите и практиките на лекарите по дентална медицина, а също и други дейности в областта на хуманитарното здравеопазване. В това число влизат кръвни банки, тъканни банки, балнеологични центрове и така нататък, други дейности, които са регистрирани с този код на икономическа дейност. Най-общо казано, такива юридически лица, които нямат договор със Здравноосигурителната каса.
По отношение на сектор „Образование“ продължават да се финансират частните детски градини, както и в сектор „Здравеопазване“ могат да бъдат финансирани частните детски ясли, тъй като и двете имат изключително значение по отношение на обхвата на децата, особено в по-големите градове.
Що се отнася до данните към момента, към вчерашна дата 128 млн. лв. са платени по настоящия дизайн на Мярката за около 9000 предприятия и съответно е запазена заетостта на около 150 хиляди работници и служители. По принцип броят на заявленията е много по-голям, но някои от работодателите кандидатстват по няколко пъти, така че в случая общият брой на подадените заявления към вчерашна дата е 16 880 за почти 300 хиляди работници и служители.
В новия дизайн на Мярката има една друга допълнителна подробност, че всички общински предприятия, които получават субсидия за държавно делегирана дейност, с която се изплащат възнагражденията, няма да имат право да кандидатстват по тази мярка. Ако до този момент е имало такива общински предприятия, които са кандидатствалите, те ще трябва да възстановят тази сума. Говорим за онези, които получават държавно делегирана дейност за заплати. Ако получават целева държавна субсидия за други цели, които не са свързани с възнаграждения, тогава няма пречка да продължат да кандидатстват.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Министър.
Господин Папашимов?
ЮЛИЯН ПАПАШИМОВ: Благодаря за отговора.
Нямам допълнителни въпроси.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Едно уточнение само ще си позволя, понеже господин Папашимов е стоматолог, дентален медик.
Тези, които са сключили договор със Здравната каса, нямат право да се възползват от тази мярка, тоест трябва да нямат договор със Здравната каса.
ЮЛИЯН ПАПАШИМОВ: Разбрах го, да.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Да нямат двойно финансиране.
Извинявайте, госпожо Министър.
Господин Гьоков, Вие ли сте от „БСП за България“?
Заповядайте.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, уважаема госпожо Заместник-министър. Госпожо Министър, сега ще направя няколко умозаключения, с които може би не сте съгласна, но съм длъжен да ги направя. Общо взето начинът на подкрепа на хората на бизнеса, на икономиката, във връзка с кризата покрай вируса, според мен и според голяма част от критикуващите правителството е с изключително слаба ефективност.
След отговора, който дадохте по Мярката 60/40 на доктор Папашимов, може би като видя протокола ще си направя сметките, но засега в медиите се твърди, че са покрити много малка част от заетите, а усвоените средства, близо четири месеца след стартиране на мерките, са едва 11% от обещаните средства за това. Защото слушах министър-председателя да говори за едни 4 милиарда, които по никакъв начин не ми се връзват с похарчените до тук пари. Нещата се случват някак си, но с много сериозно забавяне. Експерти твърдят, че до момента вместо правителството да подпомага икономиката с безвъзмездни мерки, се оказва, че икономиката общо взето подпомага правителството да се задържа на власт. Аз отново не бих казал, че констатацията ми е от последна инстанция. Въпросът е да се направи анализ на бюджета и да се види дали бюджетът подпомага икономиката, или икономиката все още подпомага бюджета, защото, за разлика от нас, в другите страни не е така.
Убедеността на парламентарната група на „БСП за България“, и лично моята, е друга, че трябва да се действа по друг начин – истински да се подпомага бизнеса, заетите, самонаетите, безработните и въобще всички заети.
В тази връзка и във връзка с очакването на цялото ни общество от адекватни действия в контекста на това, че навсякъде по медиите излезе информация – официална и неофициална, че днес след заседанието на Министерския съвет ще се обявят нови мерки в подкрепа на икономиката, на бизнеса, на хората, да ни кажете повече за това излезе ли решението, тъй като заседанието беше допреди 15 – 20 минути и не знам дали излезе информация в публичното пространство. Какви ще бъдат новите мерки, които предвиждате; какви ще са сроковете за кандидатстване по тях; какъв ще бъде обхватът им, кого ще засягат и така нататък?
Може съвсем обща да е информацията. Мисля, че това представлява интерес за хората и за обществото. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Гьоков.
Уважаема госпожо Министър, право на отговор.
МИНИСТЪР ДЕНИЦА САЧЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Гьоков, правилно предположихте във Вашия въпрос, че аз няма да бъда съгласна с изводите, които правите.
Започвам по ред на нещата, които Вие казвате.
По отношение на настоящата Мярка 60/40 планираме да направим такъв анализ, разбира се, за нейното действие. На практика вчера беше последният ден, в който работодателите можеха да кандидатстват по стария дизайн. Поели сме такъв ангажимент, включително и в Националния съвет за тристранно сътрудничество, във втората половина на месец юли да дадем пълен анализ за изпълнението на Мярката до момента – колко работодатели са кандидатствали, какъв е общият размер на изплатените средства. Към момента, както Ви казах, е 130 милиона. Тъй като последното плащане по тази мярка ще бъде възможно до 30 юли, очакваме дотогава плащанията по Мярката да нараснат вероятно с между 50 и 70 млн. лв. още, така че около 200 млн. лв. да струва първият дизайн на Мярката.
За втория преди малко казах, че прогнозните ни разчети са около 500 милиона до 30 септември, а дали Мярката ще продължи след това до края на годината – имаме такава готовност, но на този етап искаме да изчакаме да видим, първо, какви ще бъдат прогнозите и какви ще бъдат разчетите, които ще имаме към третото тримесечие.
По отношение на четирите милиарда, за които Вие говорите, това е общият размер на подкрепата, която включва, от една страна, единият милиард, който вече беше одобрен във Фонд „Безработица“, за който говорим до момента, че се харчат пари за Мярката 60/40. Става дума за средствата, които са отделени от европейски фондове и програми, в това число говорим за 60 милиона за лекарите, 45 милиона за домашния социален патронаж, Мярката за безработните в размер на 160 млн. лв., която от днес стартира – за нея ще спомена след малко, 40 милиона има за сектор „Пътнически транспорт и туризъм“, която е допълнителната мярка с добавката от 290 лв., която прави на практика в сектор „Пътнически транспорт и туризъм“ да има 80/20 съотношение на подкрепа на държавата. Говорим за 500 милиона, които бяха дадени като гаранция от Българската банка за развитие за фирмите, още 200 милиона, които пък са за кредити за физически лица. Към това число има допълнителни средства в размер на почти 200 милиона за грантови схеми, така наречената схема 3/10 – между 3 и 10 000 лв.
Вчера беше одобрена и Мярката за средни предприятия, която също е за около 200 милиона, която е между 30 хиляди и 100 хиляди. Така че като ги сумирате всичките тези числа, предполагам, че ще стигнете по-близо до 4 милиарда. Те не се отнасят единствено и само до мерките на Министерството на труда и социалната политика, а комплексно на мерките на правителството.
Има и програма, по която се работи в момента – конкретна мярка 30 млн. лв. само за транспорта, грантова схема само за превозвачите, която все още не е обявена, но по нея се работи в момента, така че съвсем скоро вероятно ще има възможност да се съобщи и това.
Днес беше одобрена Мярката 60/40 и отново днес стартират двете мерки по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ – едната, която току-що Ви споменах, само за пътнически превози и за туризъм. Искам да отбележа, че е в новия дизайн на 60/40 – това, което също е възможно, е специално за сектор „Хотелиерство, ресторантьорство и туризъм“ да може да се подкрепят хора, които са новоназначени, тоест назначени са от 1 юни и за този конкретен сектор. Конкретно за сезонната заетост сме предложили да няма изискване за запазване на служителите и работниците в размер на толкова месеци, колкото е получена подкрепата, но да има ангажимент за запазване на работното място, тоест следващия сезон работното място да съществува. Това е предвид сезонния характер на този сектор.
За Мярката „Заетост за теб“, за която споменах – 160-те милиона, 50 милиона от нея се отнасят до сектора на туризма и могат да бъдат наемани безработни лица, които да получават 610 лв. – минималната работна заплата и осигуровките, в срок от три месеца. В момента Мярката вече в два часа – информационната система на Агенцията по заетостта, стартира, така че могат да се подават заявления.
Другата мярка – за 290-те лева добавката, тя ще е в период от шест месеца и може да се кандидатства по нея. В нея биха могли да кандидатстват и самоосигуряващи се и самонаети лица, които са в тези два сектора – „Пътнически превоз“ и съответно „Хотелиерство, ресторантьорство и туризъм“.
Доколкото поне ми е известно, въпреки че това не е в моя ресор, но над 100 хиляди вече са и самоосигуряващите се лица, които са ползвали възможността за кредити в размер на до 4500 лв. Така че до този момент аз смятам, че правителството изпълнява своите ангажименти за подкрепа на икономиката и със сигурност поне Министерство на труда и социалната политика действа с максимално експедитивни срокове.
Неведнъж сме имали възможност да коментираме, че извънредното положение се обяви на 13 март, а първите заявки по 60/40 бяха подадени на 31 март – на практика само две седмици след извънредното положение. Така че от наша гледна точка ние изпълняваме нашите ангажименти и правим всичко възможно да запазим работата, доходите и, разбира се, да подкрепяме икономиката.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Министър.
Реплика, господин Гьоков.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, уважаема госпожо Заместник-министър! Аз Ви благодаря за отговора. Разбира се, че няма да сте съгласна с моята констатация, но аз в част от това, което казах, цитирах експерти, които никак не могат да бъдат причислени към лявото пространство, или като симпатизанти на БСП. Те критикуват също правителството за забавянето на мерките и за неусвояването на средствата.
Съгласен съм, че в тези 4 милиарда влизат, как да кажа, произволно много неща, включително, когато беше представена първоначално сумата в подкрепа на бизнеса, на икономиката и на хората във връзка с кризата. Даже беше цитирано, че в тях влиза и индексирането на пенсиите от 1 юли, защото съм чел протокола от онова заседание, но това са подробности и те не би трябвало да са толкова важни в случая.
Аз неслучайно Ви питах и за новите мерки, които обявихте днес, които от два часа наистина са факт, и ще стартират чрез сайта на Агенцията по заетостта за приемане на документи.
Искам да обърна внимание на един проблем, за който съобщават хората, които кандидатстват по тези мерки и възможности за финансиране на всички засегнати, че когато Вие отворите някоя програма или схема за кандидатстване – например тя се отваря от 12,00 ч. на 1-ви еди-кой си, а в 12,01 ч. вече има кандидатствали стотици фирми. Хората си го представят, че има фирми посредници, които изготвят възможната документация за кандидатстване, въпреки че аз не се съмнявам, че е направена за улесняване на хората и само не с представяне на кой знае какви проекти, а само с чекване, но са готови, вече знаят и са подали документите. Това ги дразни и смятат дори, че принципа, по който се подхожда – първи подал, първи получил, не е много честен и нормален в момента. Аз не мога да Ви предложа друг принцип да предлагате, разбира се, но може би трябва да помислите дали този е най-удачният.
Приветствам усилията за по-голям обхват на засегнатите от кризата. Може би към края на годината и с отчета на бюджета ще трябва да се направи анализ на ефективността на всички мерки и тогава да си кажем в прав текст, че това беше добро, че това не беше добро, но честно, а не да се залъгваме колко сме велики или пък ние да Ви казваме, че не сте велики, ами някакъв честен анализ, защото, когато утре дойде пак такова положение, да сме си извадили поуките. Благодаря Ви за отговора.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Дуплика, желаете ли? Не.
Преди аз да задам въпрос, пропуснах, извинявам се, колеги, да Ви представя госпожа Адриана Стоименова – за първи път е в нашата Комисия в качеството си на заместник-министър. Надявам се да имаме възможност да работим по-нататък с нея. (Ръкопляскания.)
Моят въпрос, уважаема госпожо Министър, е свързан с един текст от Закона за личната помощ. В Преходните и заключителни разпоредби на този закон има текст, който казва, че до вчера, тоест до 30 юни 2020 г., Министерството на труда и социалната политика трябва да внесе анализ за приложението на Закона за личната помощ и евентуално препоръки оттук нататък – какво трябва да се предприеме като мерки, за да може да бъде приложен този закон? Това е моят въпрос. Благодаря.
Заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР ДЕНИЦА САЧЕВА: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми доктор Адемов, вчера внесохме този анализ в Народното събрание в края на деня съгласно срока, който Вие цитирахте в момента. Помолили сме анализът и предложенията, които сме направили в него, да бъдат разгледани във Вашата Комисия, в Комисията по здравеопазването и в Комисията по бюджет и финанси. Предполагам, че Вие всички ще получите анализа в пълнота.
Това, което мога да Ви споделя в отговор на Вашия въпрос, е, че имаме различни виждания по отношение на това как трябва да продължи да се прилага Законът от гледна точка на това, че има доста жалби, различни недоволства и оплаквания, които получихме, проблеми, свързани с изразходването на средствата; изразено недоволство от гледна точка на обхвата; наличие на ограничителен характер, свързан със задължителното пренасочване на осигурени средства вече под формата на добавка за чужда помощ или месечна помощ за оглеждане на дете с увреждане; липса на обвързаност между личната помощ и друг вид подкрепа. Почти над 87% от личните асистенти към момента са съответно близки и роднини на хората с увреждания, като имаме и недостиг, разбира се, и липса на кандидати за асистенти особено, когато говорим за по-малките населени места, има изключително занижени изисквания към самите асистенти. В този смисъл това създава предпоставка за непрофесионална грижа и съответно за незадоволително качество на подкрепата.
Нашето становище, което винаги сме изразявали, е, че нито личната помощ е панацея, нито социалните услуги в случая като личен асистент са панацея за проблемите на хората с увреждания, а трябва да се търси сечение, което да дава възможност там, където е необходимо, след строго индивидуална оценка и нужда, да се дава възможност близките и роднините да бъдат лични асистенти, но истинската помощ и подкрепа е свързана с осигуряване на по-голяма независимост както на самото лице с увреждане, така и на неговите близки и роднини, което би могло да се случи през социалните услуги.
По отношение на финансовата рамка, където всъщност са най-големите ни притеснения и тревоги, мога да Ви информирам, че, както добре знаете, утвърдените разходи в Закона за държавния бюджет са в размер на 92,6 милиона. Към момента вече се очертава недостиг от 100 милиона само за тази година. Ако всички 80 хиляди правоимащи лица, които към момента са в обхвата на настоящия закон, изразят желание да използват Закона за личната помощ, тогава средствата на годишна база биха били 600 милиона, които са необходими.
Към момента 28 хиляди са горе-долу договорите, които са сключени. Знаете, че законовото ограничение пада от 31 декември, което прави буквално Закона доста рисков от гледна точка на държавния бюджет, защото 660 хиляди български граждани с трайни увреждания биха имали право да ползват Закона за личната помощ без ограничения от гледна точка на часове, което от своя страна означава, че общият размер би могъл да достигне до 36 млрд. лв.
Ние сме наясно, че няма как всички 660 хиляди души да изразят такова желание, няма и възможност за всеки един от тях да бъдат намерени по трима асистенти, но за нас е притеснително, защото това все пак дава тези права и тези възможности, без оглед на индивидуална оценка, на реална потребност, необходимост и, разбира се, най-вече ефективност от гледна точка на качество и от гледна точка на осигуряване на независимост.
Предложили сме конкретни предложения във връзка с продължаване на действане на някои от ограниченията в Закона – да продължат да действат, докато не се изготви Кодексът за социална подкрепа, в който да можем да направим така, че да има по-голяма синергия между личната помощ, личния асистент като услуга и между останалите плащания и задължения по правата на хората с увреждания. Предполагам, че ще има специално заседание по темата, на което ще говорим по-подробно.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ Благодаря Ви, уважаема госпожо Министър.
Нямам реплика. Мисля, че това, което казахте, ни удовлетворява всички, още повече че ще има такова заседание на Комисията, на което ще разгледаме в детайли.
Искам обаче да припомня нещо, което е много важно. Когато приемахме на второ четене Закона за личната помощ, на практика ние пренаписахме Закона, който беше предложен от Мая Манолова, на базата на тристранното споразумение между министъра на труда и социалната политика, министъра на финансите и Омбудсмана. Всички текстове, включително и Финансовата рамка, влязоха в Закона за личната помощ.
Неслучайно обаче сме записали този текст, за който говорим в момента, защото всички бяхме убедени и тогава – Народното събрание, народните представители бяха наясно, че очевидно на базата на този анализ ще трябва да се предприемат мерки, за които преди малко министър Сачева ни информира. Това не е реплика, просто е коментар.
Колеги от „Обединени патриоти“?
Доктор Поповски.
КАЛИН ПОПОВСКИ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Министър и нов заместник-министър! Ще обединя моите два въпроса, които мислех да ги задам поотделно в един, защото те са с една малко дублираща кауза. Съжалявам, че не чух първите въпроси, да не би да има някакво дублиране… (Реплика извън микрофоните.)
Не чух първия въпрос на ГЕРБ… (Реплика извън микрофоните.)
По същата мярка имам следното питане: колко отказа има в страната досега за Мярката 60/40? Смята ли Министерството да направи някаква допълнителна мярка заради това, че безработните са около 100 хиляди повече от същия период на миналата година, дори, доколкото знам, може би вече прехвърлят 100-те хиляди?
Обмисля ли се някаква допълнителна мярка? Това е вторият подвъпрос.
Първият: колко са отказите на Мярката 60/40? Благодаря Ви, няма да задавам втори въпрос по-късно.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви.
На практика ще се наложи, уважаема госпожо Министър, да повторите това, което казахте преди малко, или част от коментарите, за да отговорите на въпроса на доктор Поповски.
МИНИСТЪР ДЕНИЦА САЧЕВА: Уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Поповски, в момента не мога да Ви дам точна цифра за отказите поради простата причина, че ние нямаме досега откази, които да са категорични, тоест работодателят да няма право след това да подава молба.
До този момент всички заявления, които не отговарят на изискванията, им се дава възможност отново да се върнат, за да допълнят съответно необходимите документи или пък да направят това, което е нужно, за да могат да получат подкрепата, от която имат нужда.
Категоричните откази, които абсолютно не отговарят на никакви условия, в момента се обобщават, тъй като вчера беше последният ден, в който могат да се подадат документите. Предполагам, че в срок до 10 юли ще можем да извадим тази статистика, но до момента някои от работодателите бяха връщани многократно – дотогава, докогато не подадат всички документи.
По отношение на безработните. Ние стартирахме извънредното положение с 201 000 души, които бяха регистрирани като безработни. Към вчерашна дата общият брой на безработните в страната е 273 000, тоест общото нарастване за периода е около 72 000. Много е динамична ситуацията, почти 82 000 души до момента са намерили работа в хода на извънредното положение, като за последните няколко дни средно по 2000 души на ден намират работа, а от друга страна, броят на регистрираните безработни е под 1000 души на ден – това е в последната седмица, но, пак казвам, ситуацията е динамична. За момента смятам, че сме успели да овладеем кризата с безработицата.
Без съмнение нашите по-негативни очаквания са за периода октомври – ноември, когато след изтичане на сезонната заетост в сферата на туризма и вследствие на някои инерционни процеси, които могат да се случат в икономиката ни, поради нейната взаимна свързаност с международната икономика, евентуална нова вълна от безработни може да се очаква в този период октомври – ноември, като ние имаме готовност, пак казвам, както да продължим Мярката 60/40 – вече фокусирано върху тези сектори и отрасли, в които ще има очаквана безработица, така и да допълним с нови мерки по линия на европейските средства, които биха се получили в този момент, за да може да се направи така, че безработицата в крайна сметка на годишна база да не се покачи повече от 6,5%.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Министър.
Реплика – доктор Поповски.
КАЛИН ПОПОВСКИ: Моята реплика по-скоро е едно малко обобщение, че сега туристическият сезон навлиза наистина и колко ще продължи никой не знае – месец-два, да не се получи наесен нова вълна от растяща безработица от хора, които сега са заети в сезонния бизнес, което е логично и нормално. Плюс това ние все пак не знаем тази нова болест – от чисто медицински аспект, как би се развила занапред. Засега виждаме намаление на вирулентността на самия вирус за България и увеличаване на бройката на заразените, без да има увеличаване на бройката на пациентите в реанимация, но все пак не знам какво ще стане есента. Така че Социалното министерство трябва да е нащрек, така да го кажем на народен език. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Дуплика – желаете ли, госпожо Министър? Не.
Колеги от ГЕРБ – втори кръг въпроси? Нямате.
Колеги от БСП?
Госпожо Клисурска, заповядайте.
НАДЯ КЛИСУРСКА: Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, заместник-министър, уважаеми колеги! Въпросът ми е кумулативно свързан с Националния съвет за тристранно сътрудничество, който мина онзи ден на 29 юни, но и със ЗИД-а, който беше внесен на Портала за обществени консултации по отношение на трудовото законодателство. Интересува ме на този Национален съвет за тристранно сътрудничество – винаги се запознаваме от стенограмите, освен Мярката 60/40, какви други проблеми разглеждахте на този национален съвет? Имаше ли такива, които бяха свързани с трудовото законодателство?
Понеже в рамките на публичните изяви на участниците стана ясно, че е коментиран нощният труд като част от трудовото законодателство, а не вече част от Наредбата, или аз така го разбрах, дали в тази посока е имало разговори; каква е визията на Министерството на труда и социалната политика по отношение на ставката за нощен труд?
И вече в обосновката ще задам другите въпроси, свързани със ЗИД-а, който е на Портала за обществени консултации.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Клисурска.
Уважаема госпожо Министър, имате право на отговор.
МИНИСТЪР ДЕНИЦА САЧЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаема госпожо Клисурска, на последното заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество се разглеждаше само Мярката 60/40, както и запознах представителите на НСТС с двете мерки по Оперативната програма „Развитие на човешките ресурси“, защото трите мерки са взаимно свързани. Всъщност един работодател може да кандидатства както по двете мерки, ако е в тези сектори, за да може да получи 80/20, така и по 60/40, и по Мярката „Заетост за теб“. Така че това бяха темите, които се разглеждаха.
По отношение на нощния труд, темата излезе в медиите отново, защото в понеделник двата синдиката внесоха в Министерството на труда и социалната политика подписка по отношение на над 110 000 души, които са се подписали, с три искания – едното е във връзка с нощния труд, другото е във връзка със сумираното изчисляване на работното време и със заплащането на извънредния труд.
По отношение на нощния труд, знаете, че вече беше постигнато споразумение. В момента Наредбата изчаква своята финансова обосновка. Вероятно следващата седмица, или най-късно по-следващата седмица, ще влезе в Министерския съвет за приемане, но ангажимента, който сме поели, е нощният труд да се заплаща 0,15% от минималната работна заплата, но не по-малко от един лев, и това да бъде факт от 1 януари 2021 г., като съответно това ще намери отражение в бюджета за следващата година.
Различията, които имаме със синдикатите, са по отношение на това дали да се използва минималната работна заплата, или основната. На този етап сме приели решение да бъде минималната работна заплата, предвид факта че една голяма част от служителите в държавната администрация, за които държавният бюджет плаща техните възнаграждения, също са обект на нощен труд.
На този етап смятаме, че може би няма да имаме такива финансови възможности да направим заплащането да бъде обвързано с основната работна заплата. Така че за следващата година ще остане от минималната работна заплата, а вече съобразно икономическите параметри по-нататък може да се мисли и за промени в това отношение.
По отношение на сумираното изчисляване на работното време ние сме предложили в ЗИД-а на Кодекса на труда намаляване на изчисляване на сумираното работно време от един месец до четири месеца.
Що се отнася до ставката за извънреден труд – на този етап не ни е възможно да приемем исканията, които има към нас, така че приех подписката и в тази връзка изникна и темата за нощния труд, но няма нищо, което е разглеждано в НСТС, различно от това, което Ви информирах току-що.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Министър.
Уважаема госпожо Клисурска – реплика?
НАДЯ КЛИСУРСКА: Благодаря.
Аз просто бих помолила всички тези стенограми – не знам доколко е възможно, но до ден-днешен няма публикувана стенограмата на Националния съвет и затова няма как да стане достояние какво в крайна сметка се е случило на Националния съвет.
Другото нещо, което искам да засегна в дупликата, е свързано със ЗИД-а и с регламентите, които Вие въвеждате по сумираното изчисление на работното време и извънредния труд.
Прави ми впечатление, че разпоредбите и европейските директиви, това че чл. 143 в Кодекса на труда изрично забранява извънредния труд, а след това последващите позволяват той да бъде до 150 часа – европейските директивите, в момента не мога да се сетя, мисля, че беше 2003/88, регламентират максимална продължителност на работното време. Това, което Вие в момента предлагате за увеличение на 300 часа, аз смятам, че в голяма степен влиза в противоречие на тези европейски директиви.
Не зная какво е становището на синдикатите, но и по отношение на сумираното изчисление на работното време миналата година Социалният икономически съвет излезе с един много специфичен доклад по темата „Сумирано изчисление на работното време“.
Това, което въвеждате в хипотезите на ал. 4 от ЗИД-а, то все още вървят становища, но аз смятам, че тези 12 месеца, които Вие предлагате през колективното трудово договаряне, също са притеснителни. Така че като орган на изпълнителната власт и Вие, които отговаряте в крайна сметка за политиките по отношение на спазването на труда и трудовото законодателство, знаем, че международните документи са над националното законодателство, когато те са ратифицирани.
Така че е хубаво тези неща да намерят някаква обосновка в тези следващи дискусии, които ще водим по трудовото законодателство. Ще завърша с това, въвеждате Регламента за намаляване правото на платен годишен отпуск отработени месеци на четири месеца – от осем на четири месеца, но не правите никакви предложения в Преходните и заключителни разпоредби по отношение на Закона за държавния служител. Според мен въвеждате една различна хипотеза за всички онези млади хора, които по Закона за държавния служител в крайна сметка трябва да са отработили осем месеца.
С оглед на това аз смятам, че корекциите на трудовото законодателство трябва да стават на един малко по-широк дискусионен форум, когато се правят, защото устойчивостта на тези трудови отношения във времето е изключително важна, и спазването както на българското, така и на европейското законодателство. Просто Ви казвам като коментари, които е хубаво – и ние като Комисия на труда и социалната политика предварително може би да обсъждаме, преди те да намират отражение в законодателството.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Заповядайте, уважаема госпожо Министър, ако желаете дуплика.
МИНИСТЪР ДЕНИЦА САЧЕВА: Да, благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаема госпожо Клисурска, започвам от Вашия финал. То няма как да има законодателство в областта на труда, което да не мине от тази Комисия, така че без съмнение всички ще участват тук.
Разбира се, в момента, както Вие правилно отбелязахте, това е дадено за обществено обсъждане. Имайте предвид, че темите за сумираното изчисляване на работното време и извънредния труд влязоха и в Споразумението, което подписахме между социалните партньори и правителството, така че те са широко обсъждани.
Разбира се, че няма единодушен консенсус по тях, но за нас е много важно, когато говорим за Кодекса на труда, той не само да осигурява закрила на работниците, която е безспорна и задължителна, но да дава възможност, разбира се, и за конкурентоспособност на самите предприятия, защото в момента извънредният труд съществува и няма как да твърдим, че него го няма. Съществува, но въпросът е, че в сектори например, които са високотехнологични като, да кажем, информационните технологии, там този въпрос не се поставя от тази гледна точка, която Вие казвате, а точно от обратната. Защото там много хора работят извънредно и в момента ние караме де факто – и работодатели, и служители, служителите да не са овъзмездени за труда си, а работодателите да трябва да правят неща, които са незаконосъобразни. Защото, когато се внедрява една информационна система и ако, не дай си боже, има бъг в нея, IT-специалистът не става да си тръгва, защото е станало пет часа, а работи до когато оправи нещата.
Така че ние трябва да търсим баланса между това, което реално се случва в живота. Защото особено, когато говорим за икономики, които са взаимно свързани и с международни пазари, тогава, знаете, че понякога става въпрос за 24 часа необходимост да се работи, а ние не говорим само за онези сектори на производството, в които Вие предпоставяте, че би имало некоректен работодател.
Имаме иновативни индустрии, иновативни сектори, които също имат нужда от гъвкаво работно време, от гъвкави условия и така нататък. Гаранцията на интересите ние балансираме през колективното трудово договаряне и казваме така: да, извънредният труд продължава да бъде ограничен, но само там, където има колективно трудово договаряне той може да бъде 300 часа годишно. Тоест там, където е налице синдикат, и съответно има договорка с работодателя, само там това може да се случи. Ние не го правим задължително навсякъде. Същото се отнася и по отношение на сумираното работно време, но без съмнение, както Вие правилно отбелязахте, трябва да има по-широки дискусии, ние сме готови да ги направим.
По отношение на Закона за държавния служител – предполагам, че такава бележка ще постъпи от Министерския съвет, защото те са вносител на Закона за държавния служител. Ние нямаше как да направим това в предложенията, които са за Кодекса на труда, но очакваме, че от тях ще постъпи такова предложение.
В този смисъл и правата на държавните служители за намаляване на изисквания брой месеци преди да ползват отпуска, също ще бъдат гарантирани. Благодаря Ви за тази бележка, също я отбелязвам.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Министър.
Нямаме повече въпроси.
Благодарим Ви за участието в днешния блиц контрол. (Шум и реплики извън микрофоните.)
Интересното, госпожо Клисурска, извинявам се за отклонението – интересно е, ако в отделните браншове има колективно договаряне, окей, но там, в браншове, в които няма колективно договаряне, дали може да се разпростре в отделните предприятия, където няма колективно трудово договаряне, както е казано в Кодекса на труда? (Шум и реплики извън микрофоните.)
Там е тънкият момент, но това е друга тема. (Шум и реплики извън микрофоните.)
Благодаря Ви, колеги.
Преминаваме към точка втора от дневния ред:
ОБСЪЖДАНЕ НА РЕШЕНИЕ ЗА ПРИЕМАНЕ НА ПРОЦЕДУРНИ ПРАВИЛА ЗА УСЛОВИЯТА И РЕДА ЗА ПРЕДЛАГАНЕ НА КАНДИДАТИ ЗА ПОДУПРАВИТЕЛ НА НАЦИОНАЛНИЯ ОСИГУРИТЕЛЕН ИНСТИТУТ, ПРЕДСТАВЯНЕ И ПУБЛИЧНО ОПОВЕСТЯВАНЕ НА ДОКУМЕНТИТЕ И ИЗСЛУШВАНЕТО НА КАНДИДАТИТЕ В КОМИСИЯТА ПО ТРУДА, СОЦИАЛНАТА И ДЕМОГРАФСКАТА ПОЛИТИКА, КАКТО И ПРОЦЕДУРАТА ЗА ИЗБОР ОТ НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ.
Колеги, Процедурните правила са във Вашите имейли. Аз не смятам да ги чета тук пред Вас, знам, че сте ги прочели. Те са съвсем стандартни. (Шум и реплики извън микрофоните.)
Молбата ми е, ако имате някакви предложения... (Шум и реплики извън микрофоните.)
Ако нямате предложения и бележки, подлагам на гласуване Решението за приемане на Процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати за подуправител на Националния осигурителен институт.
Който е съгласен да бъдат приети Процедурните правила за условията и реда за предлагане на кандидати за подуправител на Националния осигурителен институт, моля да гласува.
За – 14, против и въздържали се – няма.
Благодаря Ви за участието в днешното заседание.
Закривам заседанието.
(Закрито в 15,55 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ХАСАН АДЕМОВ
Стенограф:
Красимира Коева
№ 36
На 1 юли 2020 г., сряда, от 15,10 ч. се проведе извънредно заседание на Комисията по труда, социалната и демографската политика при следния
Д Н Е В Е Н Р Е Д:
1. Отговори на актуални устни въпроси, отправени от членовете на Комисията по труда, социалната и демографската политика към министъра на труда и социалната политика, на основание чл. 29 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
2. Обсъждане на Решение за приемане на процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати за подуправител на Националния осигурителен институт, представяне и публично оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в Комисията по труда, социалната и демографската политика, както и процедурата за избор от Народното събрание.
Списък на присъствалите на заседанието народни представители – членове на Комисията, и списък на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито и ръководено от председателя на Комисията господин Хасан Адемов.
* * *
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Добър ден, колеги! Имаме необходимия кворум.
Откривам редовното заседание на Комисията по труда, социалната и демографската политика.
Дневният ред на днешното заседание е:
1. Отговори на актуални устни въпроси, отправени от членовете на Комисията по труда, социалната и демографската политика към министъра на труда и социалната политика, на основание чл. 29 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
2. Обсъждане на Решение за приемане на процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати за подуправител на Националния осигурителен институт, представяне и публично оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в Комисията по труда, социалната и демографската политика, както и процедурата за избор от Народното събрание.
Който е съгласен да бъде подкрепен предложения дневен ред, моля да гласува.
За – 11, против и въздържали се – няма.
Дневният ред се приема.
По първа точка от дневния ред, а именно:
ОТГОВОРИ НА АКТУАЛНИ УСТНИ ВЪПРОСИ, ОТПРАВЕНИ ОТ ЧЛЕНОВЕТЕ НА КОМИСИЯТА ПО ТРУДА, СОЦИАЛНАТА И ДЕМОГРАФСКАТА ПОЛИТИКА КЪМ МИНИСТЪРА НА ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА, НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 29 ОТ ПРАВИЛНИКА ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА И ДЕЙНОСТТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ.
Колеги от ГЕРБ?
Заповядайте, доктор Папашимов.
ЮЛИЯН ПАПАШИМОВ: Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги, уважаеми гости! В медиите в последно време се изнесе информация за продължаване на схемата за запазване на заетостта 60/40 за още три месеца от началото на месец юли.
Госпожо Министър, моят въпрос към Вас е: кои работодатели ще могат да се възползват и при какви условия; какви субсидии ще получат и какъв е източникът на финансирането?
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Папашимов.
Уважаема госпожо Министър, право на отговор.
МИНИСТЪР ДЕНИЦА САЧЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми доктор Папашимов, днес беше прието Постановлението на Министерския съвет за продължаване на Мярката 60/40. Очаква се с новия дизайн на Мярката да се запазят работните места на около 300 хиляди души. Общата стойност на прогнозните разчети за този период са около 500 милиона, като има известно разширяване на секторите, които биха могли да кандидатстват по Мярката. Става дума в сектор „Здравеопазване“. Това са лекарите и практиките на лекарите по дентална медицина, а също и други дейности в областта на хуманитарното здравеопазване. В това число влизат кръвни банки, тъканни банки, балнеологични центрове и така нататък, други дейности, които са регистрирани с този код на икономическа дейност. Най-общо казано, такива юридически лица, които нямат договор със Здравноосигурителната каса.
По отношение на сектор „Образование“ продължават да се финансират частните детски градини, както и в сектор „Здравеопазване“ могат да бъдат финансирани частните детски ясли, тъй като и двете имат изключително значение по отношение на обхвата на децата, особено в по-големите градове.
Що се отнася до данните към момента, към вчерашна дата 128 млн. лв. са платени по настоящия дизайн на Мярката за около 9000 предприятия и съответно е запазена заетостта на около 150 хиляди работници и служители. По принцип броят на заявленията е много по-голям, но някои от работодателите кандидатстват по няколко пъти, така че в случая общият брой на подадените заявления към вчерашна дата е 16 880 за почти 300 хиляди работници и служители.
В новия дизайн на Мярката има една друга допълнителна подробност, че всички общински предприятия, които получават субсидия за държавно делегирана дейност, с която се изплащат възнагражденията, няма да имат право да кандидатстват по тази мярка. Ако до този момент е имало такива общински предприятия, които са кандидатствалите, те ще трябва да възстановят тази сума. Говорим за онези, които получават държавно делегирана дейност за заплати. Ако получават целева държавна субсидия за други цели, които не са свързани с възнаграждения, тогава няма пречка да продължат да кандидатстват.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Министър.
Господин Папашимов?
ЮЛИЯН ПАПАШИМОВ: Благодаря за отговора.
Нямам допълнителни въпроси.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Едно уточнение само ще си позволя, понеже господин Папашимов е стоматолог, дентален медик.
Тези, които са сключили договор със Здравната каса, нямат право да се възползват от тази мярка, тоест трябва да нямат договор със Здравната каса.
ЮЛИЯН ПАПАШИМОВ: Разбрах го, да.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Да нямат двойно финансиране.
Извинявайте, госпожо Министър.
Господин Гьоков, Вие ли сте от „БСП за България“?
Заповядайте.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, уважаема госпожо Заместник-министър. Госпожо Министър, сега ще направя няколко умозаключения, с които може би не сте съгласна, но съм длъжен да ги направя. Общо взето начинът на подкрепа на хората на бизнеса, на икономиката, във връзка с кризата покрай вируса, според мен и според голяма част от критикуващите правителството е с изключително слаба ефективност.
След отговора, който дадохте по Мярката 60/40 на доктор Папашимов, може би като видя протокола ще си направя сметките, но засега в медиите се твърди, че са покрити много малка част от заетите, а усвоените средства, близо четири месеца след стартиране на мерките, са едва 11% от обещаните средства за това. Защото слушах министър-председателя да говори за едни 4 милиарда, които по никакъв начин не ми се връзват с похарчените до тук пари. Нещата се случват някак си, но с много сериозно забавяне. Експерти твърдят, че до момента вместо правителството да подпомага икономиката с безвъзмездни мерки, се оказва, че икономиката общо взето подпомага правителството да се задържа на власт. Аз отново не бих казал, че констатацията ми е от последна инстанция. Въпросът е да се направи анализ на бюджета и да се види дали бюджетът подпомага икономиката, или икономиката все още подпомага бюджета, защото, за разлика от нас, в другите страни не е така.
Убедеността на парламентарната група на „БСП за България“, и лично моята, е друга, че трябва да се действа по друг начин – истински да се подпомага бизнеса, заетите, самонаетите, безработните и въобще всички заети.
В тази връзка и във връзка с очакването на цялото ни общество от адекватни действия в контекста на това, че навсякъде по медиите излезе информация – официална и неофициална, че днес след заседанието на Министерския съвет ще се обявят нови мерки в подкрепа на икономиката, на бизнеса, на хората, да ни кажете повече за това излезе ли решението, тъй като заседанието беше допреди 15 – 20 минути и не знам дали излезе информация в публичното пространство. Какви ще бъдат новите мерки, които предвиждате; какви ще са сроковете за кандидатстване по тях; какъв ще бъде обхватът им, кого ще засягат и така нататък?
Може съвсем обща да е информацията. Мисля, че това представлява интерес за хората и за обществото. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Гьоков.
Уважаема госпожо Министър, право на отговор.
МИНИСТЪР ДЕНИЦА САЧЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Гьоков, правилно предположихте във Вашия въпрос, че аз няма да бъда съгласна с изводите, които правите.
Започвам по ред на нещата, които Вие казвате.
По отношение на настоящата Мярка 60/40 планираме да направим такъв анализ, разбира се, за нейното действие. На практика вчера беше последният ден, в който работодателите можеха да кандидатстват по стария дизайн. Поели сме такъв ангажимент, включително и в Националния съвет за тристранно сътрудничество, във втората половина на месец юли да дадем пълен анализ за изпълнението на Мярката до момента – колко работодатели са кандидатствали, какъв е общият размер на изплатените средства. Към момента, както Ви казах, е 130 милиона. Тъй като последното плащане по тази мярка ще бъде възможно до 30 юли, очакваме дотогава плащанията по Мярката да нараснат вероятно с между 50 и 70 млн. лв. още, така че около 200 млн. лв. да струва първият дизайн на Мярката.
За втория преди малко казах, че прогнозните ни разчети са около 500 милиона до 30 септември, а дали Мярката ще продължи след това до края на годината – имаме такава готовност, но на този етап искаме да изчакаме да видим, първо, какви ще бъдат прогнозите и какви ще бъдат разчетите, които ще имаме към третото тримесечие.
По отношение на четирите милиарда, за които Вие говорите, това е общият размер на подкрепата, която включва, от една страна, единият милиард, който вече беше одобрен във Фонд „Безработица“, за който говорим до момента, че се харчат пари за Мярката 60/40. Става дума за средствата, които са отделени от европейски фондове и програми, в това число говорим за 60 милиона за лекарите, 45 милиона за домашния социален патронаж, Мярката за безработните в размер на 160 млн. лв., която от днес стартира – за нея ще спомена след малко, 40 милиона има за сектор „Пътнически транспорт и туризъм“, която е допълнителната мярка с добавката от 290 лв., която прави на практика в сектор „Пътнически транспорт и туризъм“ да има 80/20 съотношение на подкрепа на държавата. Говорим за 500 милиона, които бяха дадени като гаранция от Българската банка за развитие за фирмите, още 200 милиона, които пък са за кредити за физически лица. Към това число има допълнителни средства в размер на почти 200 милиона за грантови схеми, така наречената схема 3/10 – между 3 и 10 000 лв.
Вчера беше одобрена и Мярката за средни предприятия, която също е за около 200 милиона, която е между 30 хиляди и 100 хиляди. Така че като ги сумирате всичките тези числа, предполагам, че ще стигнете по-близо до 4 милиарда. Те не се отнасят единствено и само до мерките на Министерството на труда и социалната политика, а комплексно на мерките на правителството.
Има и програма, по която се работи в момента – конкретна мярка 30 млн. лв. само за транспорта, грантова схема само за превозвачите, която все още не е обявена, но по нея се работи в момента, така че съвсем скоро вероятно ще има възможност да се съобщи и това.
Днес беше одобрена Мярката 60/40 и отново днес стартират двете мерки по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ – едната, която току-що Ви споменах, само за пътнически превози и за туризъм. Искам да отбележа, че е в новия дизайн на 60/40 – това, което също е възможно, е специално за сектор „Хотелиерство, ресторантьорство и туризъм“ да може да се подкрепят хора, които са новоназначени, тоест назначени са от 1 юни и за този конкретен сектор. Конкретно за сезонната заетост сме предложили да няма изискване за запазване на служителите и работниците в размер на толкова месеци, колкото е получена подкрепата, но да има ангажимент за запазване на работното място, тоест следващия сезон работното място да съществува. Това е предвид сезонния характер на този сектор.
За Мярката „Заетост за теб“, за която споменах – 160-те милиона, 50 милиона от нея се отнасят до сектора на туризма и могат да бъдат наемани безработни лица, които да получават 610 лв. – минималната работна заплата и осигуровките, в срок от три месеца. В момента Мярката вече в два часа – информационната система на Агенцията по заетостта, стартира, така че могат да се подават заявления.
Другата мярка – за 290-те лева добавката, тя ще е в период от шест месеца и може да се кандидатства по нея. В нея биха могли да кандидатстват и самоосигуряващи се и самонаети лица, които са в тези два сектора – „Пътнически превоз“ и съответно „Хотелиерство, ресторантьорство и туризъм“.
Доколкото поне ми е известно, въпреки че това не е в моя ресор, но над 100 хиляди вече са и самоосигуряващите се лица, които са ползвали възможността за кредити в размер на до 4500 лв. Така че до този момент аз смятам, че правителството изпълнява своите ангажименти за подкрепа на икономиката и със сигурност поне Министерство на труда и социалната политика действа с максимално експедитивни срокове.
Неведнъж сме имали възможност да коментираме, че извънредното положение се обяви на 13 март, а първите заявки по 60/40 бяха подадени на 31 март – на практика само две седмици след извънредното положение. Така че от наша гледна точка ние изпълняваме нашите ангажименти и правим всичко възможно да запазим работата, доходите и, разбира се, да подкрепяме икономиката.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Министър.
Реплика, господин Гьоков.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, уважаема госпожо Заместник-министър! Аз Ви благодаря за отговора. Разбира се, че няма да сте съгласна с моята констатация, но аз в част от това, което казах, цитирах експерти, които никак не могат да бъдат причислени към лявото пространство, или като симпатизанти на БСП. Те критикуват също правителството за забавянето на мерките и за неусвояването на средствата.
Съгласен съм, че в тези 4 милиарда влизат, как да кажа, произволно много неща, включително, когато беше представена първоначално сумата в подкрепа на бизнеса, на икономиката и на хората във връзка с кризата. Даже беше цитирано, че в тях влиза и индексирането на пенсиите от 1 юли, защото съм чел протокола от онова заседание, но това са подробности и те не би трябвало да са толкова важни в случая.
Аз неслучайно Ви питах и за новите мерки, които обявихте днес, които от два часа наистина са факт, и ще стартират чрез сайта на Агенцията по заетостта за приемане на документи.
Искам да обърна внимание на един проблем, за който съобщават хората, които кандидатстват по тези мерки и възможности за финансиране на всички засегнати, че когато Вие отворите някоя програма или схема за кандидатстване – например тя се отваря от 12,00 ч. на 1-ви еди-кой си, а в 12,01 ч. вече има кандидатствали стотици фирми. Хората си го представят, че има фирми посредници, които изготвят възможната документация за кандидатстване, въпреки че аз не се съмнявам, че е направена за улесняване на хората и само не с представяне на кой знае какви проекти, а само с чекване, но са готови, вече знаят и са подали документите. Това ги дразни и смятат дори, че принципа, по който се подхожда – първи подал, първи получил, не е много честен и нормален в момента. Аз не мога да Ви предложа друг принцип да предлагате, разбира се, но може би трябва да помислите дали този е най-удачният.
Приветствам усилията за по-голям обхват на засегнатите от кризата. Може би към края на годината и с отчета на бюджета ще трябва да се направи анализ на ефективността на всички мерки и тогава да си кажем в прав текст, че това беше добро, че това не беше добро, но честно, а не да се залъгваме колко сме велики или пък ние да Ви казваме, че не сте велики, ами някакъв честен анализ, защото, когато утре дойде пак такова положение, да сме си извадили поуките. Благодаря Ви за отговора.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Дуплика, желаете ли? Не.
Преди аз да задам въпрос, пропуснах, извинявам се, колеги, да Ви представя госпожа Адриана Стоименова – за първи път е в нашата Комисия в качеството си на заместник-министър. Надявам се да имаме възможност да работим по-нататък с нея. (Ръкопляскания.)
Моят въпрос, уважаема госпожо Министър, е свързан с един текст от Закона за личната помощ. В Преходните и заключителни разпоредби на този закон има текст, който казва, че до вчера, тоест до 30 юни 2020 г., Министерството на труда и социалната политика трябва да внесе анализ за приложението на Закона за личната помощ и евентуално препоръки оттук нататък – какво трябва да се предприеме като мерки, за да може да бъде приложен този закон? Това е моят въпрос. Благодаря.
Заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР ДЕНИЦА САЧЕВА: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми доктор Адемов, вчера внесохме този анализ в Народното събрание в края на деня съгласно срока, който Вие цитирахте в момента. Помолили сме анализът и предложенията, които сме направили в него, да бъдат разгледани във Вашата Комисия, в Комисията по здравеопазването и в Комисията по бюджет и финанси. Предполагам, че Вие всички ще получите анализа в пълнота.
Това, което мога да Ви споделя в отговор на Вашия въпрос, е, че имаме различни виждания по отношение на това как трябва да продължи да се прилага Законът от гледна точка на това, че има доста жалби, различни недоволства и оплаквания, които получихме, проблеми, свързани с изразходването на средствата; изразено недоволство от гледна точка на обхвата; наличие на ограничителен характер, свързан със задължителното пренасочване на осигурени средства вече под формата на добавка за чужда помощ или месечна помощ за оглеждане на дете с увреждане; липса на обвързаност между личната помощ и друг вид подкрепа. Почти над 87% от личните асистенти към момента са съответно близки и роднини на хората с увреждания, като имаме и недостиг, разбира се, и липса на кандидати за асистенти особено, когато говорим за по-малките населени места, има изключително занижени изисквания към самите асистенти. В този смисъл това създава предпоставка за непрофесионална грижа и съответно за незадоволително качество на подкрепата.
Нашето становище, което винаги сме изразявали, е, че нито личната помощ е панацея, нито социалните услуги в случая като личен асистент са панацея за проблемите на хората с увреждания, а трябва да се търси сечение, което да дава възможност там, където е необходимо, след строго индивидуална оценка и нужда, да се дава възможност близките и роднините да бъдат лични асистенти, но истинската помощ и подкрепа е свързана с осигуряване на по-голяма независимост както на самото лице с увреждане, така и на неговите близки и роднини, което би могло да се случи през социалните услуги.
По отношение на финансовата рамка, където всъщност са най-големите ни притеснения и тревоги, мога да Ви информирам, че, както добре знаете, утвърдените разходи в Закона за държавния бюджет са в размер на 92,6 милиона. Към момента вече се очертава недостиг от 100 милиона само за тази година. Ако всички 80 хиляди правоимащи лица, които към момента са в обхвата на настоящия закон, изразят желание да използват Закона за личната помощ, тогава средствата на годишна база биха били 600 милиона, които са необходими.
Към момента 28 хиляди са горе-долу договорите, които са сключени. Знаете, че законовото ограничение пада от 31 декември, което прави буквално Закона доста рисков от гледна точка на държавния бюджет, защото 660 хиляди български граждани с трайни увреждания биха имали право да ползват Закона за личната помощ без ограничения от гледна точка на часове, което от своя страна означава, че общият размер би могъл да достигне до 36 млрд. лв.
Ние сме наясно, че няма как всички 660 хиляди души да изразят такова желание, няма и възможност за всеки един от тях да бъдат намерени по трима асистенти, но за нас е притеснително, защото това все пак дава тези права и тези възможности, без оглед на индивидуална оценка, на реална потребност, необходимост и, разбира се, най-вече ефективност от гледна точка на качество и от гледна точка на осигуряване на независимост.
Предложили сме конкретни предложения във връзка с продължаване на действане на някои от ограниченията в Закона – да продължат да действат, докато не се изготви Кодексът за социална подкрепа, в който да можем да направим така, че да има по-голяма синергия между личната помощ, личния асистент като услуга и между останалите плащания и задължения по правата на хората с увреждания. Предполагам, че ще има специално заседание по темата, на което ще говорим по-подробно.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ Благодаря Ви, уважаема госпожо Министър.
Нямам реплика. Мисля, че това, което казахте, ни удовлетворява всички, още повече че ще има такова заседание на Комисията, на което ще разгледаме в детайли.
Искам обаче да припомня нещо, което е много важно. Когато приемахме на второ четене Закона за личната помощ, на практика ние пренаписахме Закона, който беше предложен от Мая Манолова, на базата на тристранното споразумение между министъра на труда и социалната политика, министъра на финансите и Омбудсмана. Всички текстове, включително и Финансовата рамка, влязоха в Закона за личната помощ.
Неслучайно обаче сме записали този текст, за който говорим в момента, защото всички бяхме убедени и тогава – Народното събрание, народните представители бяха наясно, че очевидно на базата на този анализ ще трябва да се предприемат мерки, за които преди малко министър Сачева ни информира. Това не е реплика, просто е коментар.
Колеги от „Обединени патриоти“?
Доктор Поповски.
КАЛИН ПОПОВСКИ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Министър и нов заместник-министър! Ще обединя моите два въпроса, които мислех да ги задам поотделно в един, защото те са с една малко дублираща кауза. Съжалявам, че не чух първите въпроси, да не би да има някакво дублиране… (Реплика извън микрофоните.)
Не чух първия въпрос на ГЕРБ… (Реплика извън микрофоните.)
По същата мярка имам следното питане: колко отказа има в страната досега за Мярката 60/40? Смята ли Министерството да направи някаква допълнителна мярка заради това, че безработните са около 100 хиляди повече от същия период на миналата година, дори, доколкото знам, може би вече прехвърлят 100-те хиляди?
Обмисля ли се някаква допълнителна мярка? Това е вторият подвъпрос.
Първият: колко са отказите на Мярката 60/40? Благодаря Ви, няма да задавам втори въпрос по-късно.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви.
На практика ще се наложи, уважаема госпожо Министър, да повторите това, което казахте преди малко, или част от коментарите, за да отговорите на въпроса на доктор Поповски.
МИНИСТЪР ДЕНИЦА САЧЕВА: Уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Поповски, в момента не мога да Ви дам точна цифра за отказите поради простата причина, че ние нямаме досега откази, които да са категорични, тоест работодателят да няма право след това да подава молба.
До този момент всички заявления, които не отговарят на изискванията, им се дава възможност отново да се върнат, за да допълнят съответно необходимите документи или пък да направят това, което е нужно, за да могат да получат подкрепата, от която имат нужда.
Категоричните откази, които абсолютно не отговарят на никакви условия, в момента се обобщават, тъй като вчера беше последният ден, в който могат да се подадат документите. Предполагам, че в срок до 10 юли ще можем да извадим тази статистика, но до момента някои от работодателите бяха връщани многократно – дотогава, докогато не подадат всички документи.
По отношение на безработните. Ние стартирахме извънредното положение с 201 000 души, които бяха регистрирани като безработни. Към вчерашна дата общият брой на безработните в страната е 273 000, тоест общото нарастване за периода е около 72 000. Много е динамична ситуацията, почти 82 000 души до момента са намерили работа в хода на извънредното положение, като за последните няколко дни средно по 2000 души на ден намират работа, а от друга страна, броят на регистрираните безработни е под 1000 души на ден – това е в последната седмица, но, пак казвам, ситуацията е динамична. За момента смятам, че сме успели да овладеем кризата с безработицата.
Без съмнение нашите по-негативни очаквания са за периода октомври – ноември, когато след изтичане на сезонната заетост в сферата на туризма и вследствие на някои инерционни процеси, които могат да се случат в икономиката ни, поради нейната взаимна свързаност с международната икономика, евентуална нова вълна от безработни може да се очаква в този период октомври – ноември, като ние имаме готовност, пак казвам, както да продължим Мярката 60/40 – вече фокусирано върху тези сектори и отрасли, в които ще има очаквана безработица, така и да допълним с нови мерки по линия на европейските средства, които биха се получили в този момент, за да може да се направи така, че безработицата в крайна сметка на годишна база да не се покачи повече от 6,5%.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Министър.
Реплика – доктор Поповски.
КАЛИН ПОПОВСКИ: Моята реплика по-скоро е едно малко обобщение, че сега туристическият сезон навлиза наистина и колко ще продължи никой не знае – месец-два, да не се получи наесен нова вълна от растяща безработица от хора, които сега са заети в сезонния бизнес, което е логично и нормално. Плюс това ние все пак не знаем тази нова болест – от чисто медицински аспект, как би се развила занапред. Засега виждаме намаление на вирулентността на самия вирус за България и увеличаване на бройката на заразените, без да има увеличаване на бройката на пациентите в реанимация, но все пак не знам какво ще стане есента. Така че Социалното министерство трябва да е нащрек, така да го кажем на народен език. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Дуплика – желаете ли, госпожо Министър? Не.
Колеги от ГЕРБ – втори кръг въпроси? Нямате.
Колеги от БСП?
Госпожо Клисурска, заповядайте.
НАДЯ КЛИСУРСКА: Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, заместник-министър, уважаеми колеги! Въпросът ми е кумулативно свързан с Националния съвет за тристранно сътрудничество, който мина онзи ден на 29 юни, но и със ЗИД-а, който беше внесен на Портала за обществени консултации по отношение на трудовото законодателство. Интересува ме на този Национален съвет за тристранно сътрудничество – винаги се запознаваме от стенограмите, освен Мярката 60/40, какви други проблеми разглеждахте на този национален съвет? Имаше ли такива, които бяха свързани с трудовото законодателство?
Понеже в рамките на публичните изяви на участниците стана ясно, че е коментиран нощният труд като част от трудовото законодателство, а не вече част от Наредбата, или аз така го разбрах, дали в тази посока е имало разговори; каква е визията на Министерството на труда и социалната политика по отношение на ставката за нощен труд?
И вече в обосновката ще задам другите въпроси, свързани със ЗИД-а, който е на Портала за обществени консултации.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Клисурска.
Уважаема госпожо Министър, имате право на отговор.
МИНИСТЪР ДЕНИЦА САЧЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаема госпожо Клисурска, на последното заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество се разглеждаше само Мярката 60/40, както и запознах представителите на НСТС с двете мерки по Оперативната програма „Развитие на човешките ресурси“, защото трите мерки са взаимно свързани. Всъщност един работодател може да кандидатства както по двете мерки, ако е в тези сектори, за да може да получи 80/20, така и по 60/40, и по Мярката „Заетост за теб“. Така че това бяха темите, които се разглеждаха.
По отношение на нощния труд, темата излезе в медиите отново, защото в понеделник двата синдиката внесоха в Министерството на труда и социалната политика подписка по отношение на над 110 000 души, които са се подписали, с три искания – едното е във връзка с нощния труд, другото е във връзка със сумираното изчисляване на работното време и със заплащането на извънредния труд.
По отношение на нощния труд, знаете, че вече беше постигнато споразумение. В момента Наредбата изчаква своята финансова обосновка. Вероятно следващата седмица, или най-късно по-следващата седмица, ще влезе в Министерския съвет за приемане, но ангажимента, който сме поели, е нощният труд да се заплаща 0,15% от минималната работна заплата, но не по-малко от един лев, и това да бъде факт от 1 януари 2021 г., като съответно това ще намери отражение в бюджета за следващата година.
Различията, които имаме със синдикатите, са по отношение на това дали да се използва минималната работна заплата, или основната. На този етап сме приели решение да бъде минималната работна заплата, предвид факта че една голяма част от служителите в държавната администрация, за които държавният бюджет плаща техните възнаграждения, също са обект на нощен труд.
На този етап смятаме, че може би няма да имаме такива финансови възможности да направим заплащането да бъде обвързано с основната работна заплата. Така че за следващата година ще остане от минималната работна заплата, а вече съобразно икономическите параметри по-нататък може да се мисли и за промени в това отношение.
По отношение на сумираното изчисляване на работното време ние сме предложили в ЗИД-а на Кодекса на труда намаляване на изчисляване на сумираното работно време от един месец до четири месеца.
Що се отнася до ставката за извънреден труд – на този етап не ни е възможно да приемем исканията, които има към нас, така че приех подписката и в тази връзка изникна и темата за нощния труд, но няма нищо, което е разглеждано в НСТС, различно от това, което Ви информирах току-що.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Министър.
Уважаема госпожо Клисурска – реплика?
НАДЯ КЛИСУРСКА: Благодаря.
Аз просто бих помолила всички тези стенограми – не знам доколко е възможно, но до ден-днешен няма публикувана стенограмата на Националния съвет и затова няма как да стане достояние какво в крайна сметка се е случило на Националния съвет.
Другото нещо, което искам да засегна в дупликата, е свързано със ЗИД-а и с регламентите, които Вие въвеждате по сумираното изчисление на работното време и извънредния труд.
Прави ми впечатление, че разпоредбите и европейските директиви, това че чл. 143 в Кодекса на труда изрично забранява извънредния труд, а след това последващите позволяват той да бъде до 150 часа – европейските директивите, в момента не мога да се сетя, мисля, че беше 2003/88, регламентират максимална продължителност на работното време. Това, което Вие в момента предлагате за увеличение на 300 часа, аз смятам, че в голяма степен влиза в противоречие на тези европейски директиви.
Не зная какво е становището на синдикатите, но и по отношение на сумираното изчисление на работното време миналата година Социалният икономически съвет излезе с един много специфичен доклад по темата „Сумирано изчисление на работното време“.
Това, което въвеждате в хипотезите на ал. 4 от ЗИД-а, то все още вървят становища, но аз смятам, че тези 12 месеца, които Вие предлагате през колективното трудово договаряне, също са притеснителни. Така че като орган на изпълнителната власт и Вие, които отговаряте в крайна сметка за политиките по отношение на спазването на труда и трудовото законодателство, знаем, че международните документи са над националното законодателство, когато те са ратифицирани.
Така че е хубаво тези неща да намерят някаква обосновка в тези следващи дискусии, които ще водим по трудовото законодателство. Ще завърша с това, въвеждате Регламента за намаляване правото на платен годишен отпуск отработени месеци на четири месеца – от осем на четири месеца, но не правите никакви предложения в Преходните и заключителни разпоредби по отношение на Закона за държавния служител. Според мен въвеждате една различна хипотеза за всички онези млади хора, които по Закона за държавния служител в крайна сметка трябва да са отработили осем месеца.
С оглед на това аз смятам, че корекциите на трудовото законодателство трябва да стават на един малко по-широк дискусионен форум, когато се правят, защото устойчивостта на тези трудови отношения във времето е изключително важна, и спазването както на българското, така и на европейското законодателство. Просто Ви казвам като коментари, които е хубаво – и ние като Комисия на труда и социалната политика предварително може би да обсъждаме, преди те да намират отражение в законодателството.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Заповядайте, уважаема госпожо Министър, ако желаете дуплика.
МИНИСТЪР ДЕНИЦА САЧЕВА: Да, благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаема госпожо Клисурска, започвам от Вашия финал. То няма как да има законодателство в областта на труда, което да не мине от тази Комисия, така че без съмнение всички ще участват тук.
Разбира се, в момента, както Вие правилно отбелязахте, това е дадено за обществено обсъждане. Имайте предвид, че темите за сумираното изчисляване на работното време и извънредния труд влязоха и в Споразумението, което подписахме между социалните партньори и правителството, така че те са широко обсъждани.
Разбира се, че няма единодушен консенсус по тях, но за нас е много важно, когато говорим за Кодекса на труда, той не само да осигурява закрила на работниците, която е безспорна и задължителна, но да дава възможност, разбира се, и за конкурентоспособност на самите предприятия, защото в момента извънредният труд съществува и няма как да твърдим, че него го няма. Съществува, но въпросът е, че в сектори например, които са високотехнологични като, да кажем, информационните технологии, там този въпрос не се поставя от тази гледна точка, която Вие казвате, а точно от обратната. Защото там много хора работят извънредно и в момента ние караме де факто – и работодатели, и служители, служителите да не са овъзмездени за труда си, а работодателите да трябва да правят неща, които са незаконосъобразни. Защото, когато се внедрява една информационна система и ако, не дай си боже, има бъг в нея, IT-специалистът не става да си тръгва, защото е станало пет часа, а работи до когато оправи нещата.
Така че ние трябва да търсим баланса между това, което реално се случва в живота. Защото особено, когато говорим за икономики, които са взаимно свързани и с международни пазари, тогава, знаете, че понякога става въпрос за 24 часа необходимост да се работи, а ние не говорим само за онези сектори на производството, в които Вие предпоставяте, че би имало некоректен работодател.
Имаме иновативни индустрии, иновативни сектори, които също имат нужда от гъвкаво работно време, от гъвкави условия и така нататък. Гаранцията на интересите ние балансираме през колективното трудово договаряне и казваме така: да, извънредният труд продължава да бъде ограничен, но само там, където има колективно трудово договаряне той може да бъде 300 часа годишно. Тоест там, където е налице синдикат, и съответно има договорка с работодателя, само там това може да се случи. Ние не го правим задължително навсякъде. Същото се отнася и по отношение на сумираното работно време, но без съмнение, както Вие правилно отбелязахте, трябва да има по-широки дискусии, ние сме готови да ги направим.
По отношение на Закона за държавния служител – предполагам, че такава бележка ще постъпи от Министерския съвет, защото те са вносител на Закона за държавния служител. Ние нямаше как да направим това в предложенията, които са за Кодекса на труда, но очакваме, че от тях ще постъпи такова предложение.
В този смисъл и правата на държавните служители за намаляване на изисквания брой месеци преди да ползват отпуска, също ще бъдат гарантирани. Благодаря Ви за тази бележка, също я отбелязвам.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Министър.
Нямаме повече въпроси.
Благодарим Ви за участието в днешния блиц контрол. (Шум и реплики извън микрофоните.)
Интересното, госпожо Клисурска, извинявам се за отклонението – интересно е, ако в отделните браншове има колективно договаряне, окей, но там, в браншове, в които няма колективно договаряне, дали може да се разпростре в отделните предприятия, където няма колективно трудово договаряне, както е казано в Кодекса на труда? (Шум и реплики извън микрофоните.)
Там е тънкият момент, но това е друга тема. (Шум и реплики извън микрофоните.)
Благодаря Ви, колеги.
Преминаваме към точка втора от дневния ред:
ОБСЪЖДАНЕ НА РЕШЕНИЕ ЗА ПРИЕМАНЕ НА ПРОЦЕДУРНИ ПРАВИЛА ЗА УСЛОВИЯТА И РЕДА ЗА ПРЕДЛАГАНЕ НА КАНДИДАТИ ЗА ПОДУПРАВИТЕЛ НА НАЦИОНАЛНИЯ ОСИГУРИТЕЛЕН ИНСТИТУТ, ПРЕДСТАВЯНЕ И ПУБЛИЧНО ОПОВЕСТЯВАНЕ НА ДОКУМЕНТИТЕ И ИЗСЛУШВАНЕТО НА КАНДИДАТИТЕ В КОМИСИЯТА ПО ТРУДА, СОЦИАЛНАТА И ДЕМОГРАФСКАТА ПОЛИТИКА, КАКТО И ПРОЦЕДУРАТА ЗА ИЗБОР ОТ НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ.
Колеги, Процедурните правила са във Вашите имейли. Аз не смятам да ги чета тук пред Вас, знам, че сте ги прочели. Те са съвсем стандартни. (Шум и реплики извън микрофоните.)
Молбата ми е, ако имате някакви предложения... (Шум и реплики извън микрофоните.)
Ако нямате предложения и бележки, подлагам на гласуване Решението за приемане на Процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати за подуправител на Националния осигурителен институт.
Който е съгласен да бъдат приети Процедурните правила за условията и реда за предлагане на кандидати за подуправител на Националния осигурителен институт, моля да гласува.
За – 14, против и въздържали се – няма.
Благодаря Ви за участието в днешното заседание.
Закривам заседанието.
(Закрито в 15,55 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ХАСАН АДЕМОВ
Стенограф:
Красимира Коева
0
