П Р О Т О К О Л
№ 39

от проведено редовно заседание на Комисията по труда, социалната и демографската политика на 23 юли 2020 г.

---

ДНЕВЕН РЕД:

1. Изслушване на кандидатите за подуправител на Националния осигурителен институт.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за социалните услуги, изготвен на основание чл. 81, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, въз основа на приетите на първо гласуване на 17 юли 2020 г. законопроект за изменение и допълнение на Закона за социалните услуги, № 054-01-55, внесен от Искрен Веселинов и група народни представители на 23 юни 2020 г. и законопроект за изменение и допълнение на Закона за социалните услуги, № 054-01-71, внесен от Светлана Ангелова и група народни представители на 14 юли 2020 г. - за второ гласуване
Списъкът на присъствалите народни представители – членове на Комисията, се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 14,27 ч. и ръководено от председателя на Комисията господин Хасан Адемов.
* * *

ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Добър ден, колеги!
Имаме необходимия кворум.
Откривам редовното заседание на Комисията по труда, социалната и демографската политика със следния:

ДНЕВЕН РЕД:
1. Изслушване на кандидатите за подуправител на Националния осигурителен институт.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за социалните услуги, изготвен на основание чл. 81, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, въз основа на приетите на първо гласуване на 17 юли 2020 г. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за социалните услуги, № 054-01-55, внесен от Искрен Веселинов и група народни представители на 23 юни 2020 г. и Законопроект за изменение и допълнение на Закона за социалните услуги, № 054-01-71, внесен от Светлана Ангелова и група народни представители на 14 юли 2020 г. – за второ гласуване.
Който е съгласен да бъде подкрепен така предложения дневен ред, моля да гласува.
Гласували 14 народни представители: за 14, против и въздържали се – няма.
Дневният ред се приема.
Преминаваме към първа точка:

ИЗСЛУШВАНЕ НА КАНДИДАТИТЕ ЗА ПОДУПРАВИТЕЛ НА НАЦИОНАЛНИЯ ОСИГУРИТЕЛЕН ИНСТИТУТ.
Колеги, на 8 юли 2020 г. приехме процедурните правила за изслушване на кандидати за подуправител на Националния осигурителен институт. Сега сме в хипотезата на IV от Процедурните правила, които бяхме приели. Ще Ви ги прочета, за да може да си ги припомним:
Изслушване на кандидатите.
1. Преди да изслуша предложените кандидати Комисията по труда, социалната и демографска политика, проверява представените документи и дали кандидатите отговарят на съответните изисквания за заемане на длъжността.
Такава проверка е направена. Кандидатът, за който има подадено заявление отговаря на изисквания на Кодекса за социално осигуряване за заемане на тази длъжност.
2. Изслушването се провежда в открито заседание на Комисията по труда социалната и демографската политика, което се излъчва в реално време, в интернет чрез интернет страницата на Народното събрание.
3. Кандидатите се представят от вносителите на предложенията по азбучен ред на собствените им имена на кандидатите за подуправител – до 2 минути на кандидат.
Представянето включва и данни за специфичната подготовка, мотивацията, публичната репутация, обществената подкрепа за кандидата.
4. Кандидатите за подуправител представят концепция за дейността на Националния осигурителен институт – до 10 мин. На кандидат.
5. Комисията по труда, социалната и демографската политика, провежда разисквания по направените предложения. Народните представители поставят поотделно своите въпроси към кандидатите за подуправител, по азбучен ред на собствените им имена на кандидатите – до 2 мин. на народен представител за кандидат.
След изчерпване на зададените въпроси към съответния кандидат от всички народни представители, кандидатът отговаря до 10 мин.
6. Председателят на Комисията по труда, социалната и демографската политика задава в резюме въпросите на лицата по чл. 93, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, поставили въпроси, на които не е получен отговор.
7. Отговор на съответния кандидат на поставените въпроси по т. 6 – до 5 мин.
8. От изслушването се подготвя пълен стенографски протокол, който се публикува на специализирания тематичен сайт на интернет страницата на Народното събрание.
9. Комисията изготвя по смисъла на чл. 93, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание и внася Доклад от изслушването.
Комисията прилага към Доклада списък на кандидатите участвали в изслушването подредени по азбучен ред на собствените им имена. Към Доклада се прилагат и проекта на решение за избор на всеки кандидат за подуправител на Националния осигурителен институт.
10. Отказът на кандидат от участие в изслушването или оттегляне на кандидатура от вносителя не спира процедурата по отношение на останалите кандидати.
Това е процедурата, по която трябва да се проведе изслушването за кандидати на Националния осигурителен институт. Съгласно тази процедура преминаваме към представяне на кандидатите.
Госпожо Ангелова, имате думата да представите кандидатурата, която е внесена от ГЕРБ и Обединени патриоти.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! На основание чл. 37, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване и Решение на Народното събрание от 9 юли 2020 г. за Процедурните правила за условията и реда за предлагане на кандидати за подуправител на Националния осигурителен институт, както и процедурата за избор от Народното събрание, предлагаме за подуправител на Националния осигурителен институт кандидатурата на Весела Николова Караиванова-Начева.
Госпожа Караиванова е завършила висше икономическо образование в Университета за национално и световно стопанство, специалност „счетоводна отчетност“.
Професионалния си път започва през 1989 г. като икономист. В периода от 1992 до 2004 г. последователно заема различни длъжности в данъчната администрация.
Била е народен представител в 39-ото Народно събрание. Избрана е от 17. МИР – Пловдив област.
Избрана е за подуправител на Националния осигурителен институт през 2005 г. и преизбрана през 2009 г. и 2016 г.
От месец април 2011 г. до месец юни 2016 г. госпожа Караиванова съвместява функциите на директор на фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“.
Като подуправител на Националния осигурителен институт госпожа Караиванова е била отговорна за създаването на нови структури. В дейността си в НОИ насочва усилията си към последователност на процесите, отговорност, ефективност за постигане устойчиви във времето резултати основани на прозрачност и законност.
По време на работата си въвежда добри практики и модели както и процедури за разглеждане на сигнали и жалби и подпомага оптимизацията на дейността на Института чрез намаляване на административния товар. Поддържа добра и бърза комуникация с народното представителство, неправителствените организации на работодателите и синдикатите, пенсионерските организации, като представлява и Обществения съвет на пенсионерските организации по въпросите на социалното осигуряване в България.
Всичко изложено до момента ни дава основание да предложим госпожа Весела Караиванова-Начева за длъжността подуправител на Националния осигурителен институт. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И аз Ви благодаря, уважаема госпожо Ангелова.
Следващата точка от Процедурните правила е кандидатите за подуправител да представят концепция за дейността на Националния осигурителен институт – до 10 мин. Ние сме в хипотезата на един кандидат.
Заповядайте, госпожо Караиванова. Но искам да се извиня от името на администрацията на Народното събрание – поради ремонтните дейности се оказа, че сме без интернет в момента. Това го разбираме сега. Затова не може да прожектирате.
ВЕСЕЛА КАРАИВАНОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Аз си позволих да оставя пред всеки един от Вас брошурка, в която са описани основните моменти от концепцията ми в качеството на кандидат за подуправител на Националния осигурителен институт и все още такъв в момента. Съжалявам, че няма да имам възможност да илюстрирам и това, което ще говоря пред Вас. Между другото, концепцията е качена в рубриката „Документи“ на страницата на Народното събрание, тя може да се види. Който има желание, мога да я изпратя и по електронна поща. Аз ще маркирам основните моменти в темите и важните неща, които са залегнали, за да има информираност, когато задавате въпроси и когато вземате решение за подкрепа или не на кандидатурата ми за подуправител на Националния осигурителен институт.
Самата тема на концепцията е за по-устойчива осигурителна система, приемственост и стабилност, в отговор на несигурността и демографските рискове. Националният осигурителен институт, не е необходимо да повтарям, но ще го кажа и за присъстващите външни лица, е администрация, на която по силата на Кодекса за социално осигуряване са възложени функции по управлението на държавното обществено осигуряване. Ние администрираме политиките на правителството в сферата на социалната политика. Имаме важни функции по отношение на администрирането на учителския пенсионен фонд, както и административното, техническо, правно и счетоводно сътрудничество и осигуряване на дейността на Фонд „Гарантирани вземания на работници и служители“.
Институтът отговаря за близо 10% от брутния вътрешен продукт на България. Естествено този мащаб на дейността и управлението на този публичен ресурс изисква огромна отговорност за ефективно, ефикасно и законосъобразно управление на публичния ресурс. Предпоставка за това е стабилността на работеща организация, каквато е Националният осигурителен институт и каквато смея, че аз в качеството ми на част от ръководството на Националния осигурителен институт от 2005 г. до момента, заедно с управителя, продължаваме да следваме и да сме подчинени на принципите на отчетност пред обществото, прозрачност в резултатите, приемственост и проследимост в действията, трипартизъм в управлението и участието на гражданите в това управление, имам предвид управлението на политиките, на различните дейности, които администрира Националният осигурителен институт, динамичност и приспособимост към промените.
В качеството ми на подуправител на Националния осигурителен институт няколко поредни мандата, имам удовлетворението, че съм допринесла за отстояване на тези принципи в практиката. Вярвам, че благодарение на моите усилия заинтересованите страни и обществото, както и Вие като народно представителство, пред Вас ние отчитаме дейността на Националния осигурителен институт, отчитаме бюджета на управлението на фондовете на държавното обществено осигуряване, вдъхваме доверие и постигаме една институционална стабилност, която е изключително важна в днешни времена. В Института работят и се стараем да привличаме професионалисти, за да може институцията да бъде надежден партньор не само в добрите, но особено в трудните моменти на гражданите на нашето общество.
Днес живеем в трудно и за съжаление несигурно време. Самата пандемия от коронавирус преобърна и представите ни за начин на общуване, и представите ни за работа, и представите ни за това как да вървим напред в обществото. България е изправена пред сериозни социални предизвикателства. Сред тях е необходимо да обърнем внимание и да подчертаем сериозния демографски преход, който се извършва в момента. Тези рискове и самите демографски проблеми намаляват броя на населението в трудоспособна възраст и увеличават тези, които ще разчитат на социална солидарност за издръжката си. Големи са в същото време и очакванията на българските граждани социалноосигурителната система да бъде по-важен фактор при сближаването ни със средните на Европейския съюз равнища, на доходите и жизнен стандарт.
Естествено на преден план стои въпросът как е възможно да се отговори на тези очаквания и едновременно с това да не допускаме финансова дестабилизация на системата. Чувствително се променя структурата на пазара на труда. Гъвкавите форми на заетост, работата в дигитална сфера, в дигитални платформи и в международни екипи все повече се превръщат в правило, отколкото в изключение. Тези хора също трябва да бъдат включени в осигурителната система, при това не само да допринасят към нея финансово, но и за да могат да черпят осигурителни права и да бъдат защитени по същия начин, както и работещите в традиционни форми на заетост.
България дълги години е пълноправен член на Европейския съюз. Ние, освен че придаваме източноевропейски колорит на европейския социален модел, но в същото време се стремим да черпим от добрия опит, добрите практики на държавите от Запада, и поради тази причина Националният осигурителен институт, в качеството му на сродна организация с други осигурителни системи в Европа, е пълноправен член и на МАСО, и на Европейската социалноикономическа платформа, за да можем да превърнем общоевропейските инициативи като социални права и европейски стълб в реално време чрез нашето национално законодателство.
Все повече българи учат и работят в чужбина. Националният осигурителен институт трябва да гарантира и правилното прилагане на законодателството в областта на координацията на системите за социална сигурност, за да могат всички български граждани, независимо къде пребивават, да се чувстват защитени срещу икономическите рискове.
Изброих тези предизвикателства, за да споделя убедеността си, че днес повече от всякога е от първостепенна важност за Националния осигурителен институт да бъде по-адаптивна към промените организация и по-дръзко да посреща предизвикателствата, които несигурността на нашето време носи. И точно поради това повече от всякога Институтът се нуждае от приемственост и стабилност, защото успехите са устойчиви, когато надграждат вече постигнатото – и доброто, и лошо, и радостта от признанието, и от горчивите уроци на грешките.
Основополагащ момент в моята концепция, в качеството ми на кандидат за подуправител за следващ мандат, е да осигури успешното изпълнение на действащата стратегия за развитие на Националния осигурителен институт за периода 2018 – 2021 г.
В предходните няколко години в Националния осигурителен институт бяха подети много положителни инициативи и смятам за важно те да бъдат продължени и на един следващ етап завършени. Затова и в следващите части на концепцията представям своите предложения за приоритетни инициативи, които биха могли да залегнат и в новата стратегия за развитие на Института след 2021 г.
Приоритетна инициатива 1 – Национален осигурителен институт – престижно място за работа. Много пъти тук с Вас сме споделяли, че благодарение на Вашата подкрепа, когато гласуваме бюджета и на Националния осигурителен институт за увеличение на Фонд „Работна заплата“, когато гласуваме бюджета по отношение на капиталовите разходи, всичко това дава изключително силен стимул и мотивира служителите в Националния осигурителен институт да подхождат със съответната отговорност и професионализъм при изпълнение на своите задачи. Винаги те виждат във Вас и подкрепа по отношение на материализирането на техния труд, и по отношение на подкрепа за създаване на по-добри здравословни и безопасни условия на труд.
Съжалявам, че няма да може да видите, но на сайта на Националния осигурителен институт може да погледнете и Програмата за енергийна ефективност на сградата на Националния осигурителен институт. Ние в момента се помещаваме в сграда, която е от 60-те години – бившият Комитет по планиране навремето. Там съм илюстрирала как тя ще изглежда 2021 г., с оглед на мерките, които сме предприели за енергийна ефективност, със съответните зали за конферентна връзка с международните осигурителни институти, със съответните зали за почивка на служителите, мястото, където те могат да ползват библиотеката на Националния осигурителен институт и добрите приемни – широки и просторни, за обслужване на гражданите.
Знанията и уменията на тези колеги, на всички служители, са ключът към добрите резултати при управлението на всяка една организация. Публично известен факт е, че намаляването на населението и неговото застаряване неизбежно ще се отрази на числеността и възрастовата структура на работната сила. От друга страна, не бива да изключваме и засилващите се тенденции в конкуренцията за привличане и особено между държавната администрация и корпоративния сектор за привличане на най-знаещите и можещите кадри.
За Националния осигурителен институт като организация, която отговаря за управлението на изключително голям дял публичен ресурс от брутния вътрешен продукт и близо 3500 служители, това не е въпрос без значение. За редица функции, особено информационни и комуникационни технологии, международна дейност, медицинска…
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Имахте 10 минути за представянето…
ВЕСЕЛА КАРАИВАНОВА: Извинявайте. Аз съм още в началото. Да, извинявайте, това не го бях отчела. По друг начин бях структурирала слайда. Да, извинявайте.
Само по себе си това е задача, която стои пред Националния осигурителен институт и за която ние имаме сериозни теми за дискусия. Въпреки че с мъдрото планиране на наличните публични ресурси, конкретно стъпка по стъпка, ние можем да подобрим генерацията на поколенията и да привлечем млади и можещи хора.
Съжалявам, извинявайте.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Караиванова.
Колеги, преминаваме към следващата точка от процедурните правила. Тя е – народните представители представят поотделно своите въпроси към кандидатите, в случая към кандидата, до две минути за народен представител. След изчерпване на зададените въпроси към съответния кандидат от всички народни представители, кандидатът отговаря до 10 минути.
Заповядайте, имате възможност да зададете въпроси.
Заповядайте, госпожо Желева.
ВИОЛЕТА ЖЕЛЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Караиванова, във Вашето изказване, Вие също споменахте Стратегията за развитие на НОИ за периода 2018 – 2021 г. Като дългогодишен подуправител, Вие сигурно много добре сте запозната с основните принципи и акценти, и най-вече стратегическите цели в този стратегически документ.
Искам да попитам, съвсем накратко относно Вашето виждане и действия относно цел три. Именно: „Подобряване на контрола при управлението на финансовия ресурс на държавното обществено осигуряване и изпълнение на дейностите в НОИ“. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Желева.
Други, колеги?
Искам да задам два въпроса. Уважаема госпожо Караиванова, уважаеми колеги! Вие сте дългогодишен подуправител на Националния осигурителен институт. Мен ме интересува последният мандат, какви са успехите, които постигна Националния осигурителен институт и Вашето участие в тези успехи?
Естествено от друга страна, какви са проблемите, най-големите проблеми, които трябва Националния осигурителен институт да реши в своята дейност?
Вторият въпрос, който се опитвам да формулирам е свързан с един от приоритетите във Вашата концепция, той е: развитието на човешките ресурси и тяхната квалификация? Няма да говоря за тяхното заплащане, защото знам, с какви средства от разходите се издържат служителите от системата на социалното осигуряване.
Въпросът, който поставям е свързан с квалификацията и преквалификацията на кадрите, така че дейностите и службите в Националния осигурителен институт да станат атрактивни за качествени кандидати, а не за такива, които трудно се справят със задълженията си.
Други въпроси, колеги?
Заповядайте, госпожо Клисурска.
НАДЯ КЛИСУРСКА: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Караиванова, моят въпрос е свързан с месеците, които ни се наложи да преодолеем по време на коронавируса. Част от Вашата програма и в предходните периоди, когато бяхте избирана за подуправител бяха свързани с подобряване на потребителската удовлетвореност и достъпа, и достъпността до обслужване. В този случай по време на коронавируса доста сериозна реорганизация се наложи по отношение на тази достъпност, защото не винаги тази електронна среда, за която Вие говорите най-вече беше ефективен инструмент. Точно обратното.
Голяма част от хората, които получаваха своите пенсии бяха в невъзможност тези, които не получават директно през дебитните карти и по банков път. Точно именно с дебитните карти нямаха възможност да стигнат до населените места. Как реорганизирахте процесите? В следващата програма, която в крайна сметка сте си начертали, ние виждаме само рамките. Предприели ли сте някакви действия за разработване на такъв по-ефективен план за подобряване на тази достъпност? Защото до мен стигнаха сигнали и с оглед на забавянето на отпускането на заявления за пенсии, за получаване на пенсии и забавяне на обработка на документацията по време на коронавируса, и за хора, които в крайна сметка не са им определени пенсиите в рамките на определения от Закона срок.
Въпросите са ми в тази посока. Когато има подобни форсмажорни обстоятелства, имате ли някаква насока в бъдеще как ще действате?
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Клисурска.
Други въпроси, колеги? Не виждам.
Заповядайте, госпожо Караиванова да отговорите на така поставените въпроси.
ВЕСЕЛА КАРАИВАНОВА: Благодаря Ви.
Благодаря, уважаеми народни представители за въпросите, които зададохте. Наистина те са от изключителна важност. Приоритетно ще започна отговора си отзад-напред с въпроса на госпожа Клисурска, защото той ме смути. Съвсем отговорно в качеството си подуправител на Националния осигурителен институт в момента и лице, което по силата на изрична заповед на управителя на Националния осигурителен институт му е възложена организацията и контрола върху изпълнение на специализираната администрация, в която администрация се включва и дирекция „Пенсии“ мога да Ви кажа, че ние нямаме неприето заявление на кандидат за пенсия.
Формите, които бяха установени за комуникация между гражданите и Националния осигурителен институт бяха няколко. Електронната форма е само една от тях. В нашите изнесени работни места и в териториалните ни структури, независимо къде се намира пенсионера, той може да подаде във всеки един момент своето заявление за отпускане на пенсия, да го изпрати по пощата заедно със съответните документи. Нашите приемни по време на коронавируса и по време на всички заповеди, които бяха издадени от министъра на здравеопазването за дистанционна форма на работа, за ограничаване на приема, за затваряне на приемните – това в Националния осигурителен институт не се е случило.
Ние имахме много малко дни във форма на дистанционна заетост. Лично аз и управителят в големите стълпотворения, когато не се спазваха отстоянията от метър и половина, сме слизали долу при хората в приемните освен за морална подкрепа на служителите, които работят в приемните, за да подпомогнем хората, които чакаха да подадат своите заявление.
Много силно се използваше контактната форма на контактния център чрез Български пощи за връзка с Националния осигурителен институт. Заявления за пенсия можеше да се подаде и във всеки клон на банка. Заявление за пенсия можеше да се подаде във всеки клон на Български пощи. Така че, ние сме създали тази организация.
На този етап единствено забавяне извън рамките на законоустановения четиримесечен срок за отпускане на пенсията, тук неведнъж сме говорили, че пенсионното производство е изключително сложен процес, съчетаващ в себе си познанията на национално законодателство преди 40 години, първични форми на документация оттогава. Единственото забавяне може да стане по силата на необходимостта от допълнителни изисквания за проверки в съответните осигурители или когато чакаме удостоверяване на стаж на лица, които имат такъв положен от страни – членки на Европейския съюз или страни, с които Националния осигурителен институт има договори.
Бих била удовлетворена, ако има такъв конкретен случай, с който Вие сте запозната да ме уведомите мен, за да мога да взема съответните мерки и да го коригираме. Държа да кажа, че колегите от приемната и оперативното управление, служителите на ръководни нива, на нива дирекции и отдели, направиха и невъзможното, за да няма необслужен клиент. Буквално идваха хора, директно от летището, без да спазват карантината, никой не сме върнали – със съответните мерки за дезинфекция, с изолирането в специална зала, така че това са основните моменти.
Да, Вие сте права, че само електронната форма на комуникация не е достатъчна. В по-голямата си част, въпреки че поколението на младите пенсионери вече на този етап е след 50-тата година и те ползват електронни форми на комуникация. Все още има пенсионери, които предпочитат директния контакт. Ние имаме изградени приемни за тази цел. Нашите директори на дирекция „Пенсии“ независимо, дали са в териториалните поделения на Националния осигурителен институт, или в Централно управление са в готовност да подпомогнат всеки.
Създадохме чрез Обществения съвет на пенсионерските организации възможност при заявка от тяхна страна наши служители да отидат там на място и да подпомогнат членове на пенсионерските организации в попълването на документите.
Това, към което се стремим е електронно-осигурително досие, което ще събере в себе си стажа не само положен в България, но и стажа чрез електронно структурираните документи, който идва като потвърждение от останалите европейски страни, и от останалите европейски институти. Такава комуникация в момента тече с Испания, която е направила електронни досиета на всички българи, които са положили труд в Испания и в момента ние получаваме на един файл буквално в реално време с много малка часова разлика в дни информация за техния стаж в съответната страна, за да може той да се сумира и да се прибави към стажа за преценка на правото.
Доктор Адемов, по отношение, да, наистина човешкият фактор е изключително важен в институция, каквато е Националният осигурителен институт, по нейното призвание. Аз си давам сметка, че един ръководител не би бил успешен, ако зад него не стоят усилията и труда, и професионалните качества на служителите в Националния осигурителен институт. Освен библиотеката на знанието, която от тази година стартираме и започваме да развиваме, ние имаме изключително много форми на обучения, форми на менторство, форми на приемственост от по-възрастни към по-млади служители и не без значение е възможността тези служители да могат да ползват базите за профилактика, рехабилитация и одит почти на символични цени на себестойност, за да могат да отдъхнат със своите семейства.
Но аз мисля, че изключително важно е личният пример на ръководния състав на Националния осигурителен институт и той действа като изключително мотивиращ фактор и за тяхната институционална принадлежност. Аз съм в Националния осигурителен институт от 2005 г. и трябва да Ви кажа – преди това съм била в държавна администрация Национална агенция за приходите, където съм считала, че там събирайки ни тогава от институтите млада администрация, има най-добрата институционална принадлежност. Но това, което видях като съградено в Националния осигурителен институт и продължавам да наблюдавам е институционалната принадлежност на всеки един от служителите. За тях няма събота и неделя, те са корпоративно социално отговорни, включваме се в различни социални инициативи, които подпомагаме, включваме се в обучения между самите териториални поделения в страната.
И не на последно място, виждайки свободата на взаимоотношенията във висшето ръководство на Националния осигурителен институт те са по-спокойни и техният продукт е изключително по-качествен. Но те виждат и подкрепата, която имаме чрез различните форми на гласуване в Народното събрание и в Комисията на техните отчети, така че от тяхно име Ви благодаря. А ние като ръководство остава само да развиваме техните тези качества.
По отношение на проблемите, които предстоят за реализация. На 10 юли в страната ни се случи едно изключително историческо събитие и това е включването ни в ИЕРЕМ 2. Вие знаете, че превалутирането на националната валута в евро ще постави пред изпитания документите, първичните документи, с които ние работим. Ние годишно изплащаме пет милиона обезщетения, 2 млн. и 150 хил. са пенсиите. Всички тези разпореждания трябва да бъдат приравнени на единната европейска валута.
Имаме вече опита на други страни – членки на Европейския съюз, с които имаме добри контакти и аз мисля, че Националният осигурителен институт чрез своите експерти, а защо не и с помощта на всички институции, ние ще успеем да преодолеем и това предизвикателство и да унифицираме първичните си документи и разпорежданията, които издаваме съгласно изискванията на договора, който България е подписала и предстои да финализира, дай боже, в най-скоро време.
По отношение на подобряване на контрола. Този въпрос беше на първо място. Последен, завършвам с него, но не и по значение, риска и превенцията от осигурителни измами, било то умишлено, било то съвсем неволно, е изключително важно за Националния осигурителен институт и за неговото ефективно управление на публичния ресурс. Това не би било възможно без взаимодействието с останалите институции – МВР, Министерството на здравето по отношение на инвалидните пенсии, Националната агенция по приходите, Инспекцията по труда и заетостта по отношение на формите на заетост – фиктивни, които все по-често наблюдаваме.
Аз съм заложила, Вие в брошурата ще видите на няколко подхода, които са изключително важни. Това е унифициране на подхода, тоест методологията по отношение на прилагане на обстоятелствата по вземане на решения за изпращане на обезщетенията във всяко едно териториално поделение да бъде единна, тя да бъде синхронизирана със съдебните решения, които са излезли във връзка с това.
И второ, изключително важно място, това е управлението на риска. Трябва да го анализираме, трябва да го идентифицираме в Националния осигурителен институт. Това е заложено като самостоятелен стратегически документ чрез вътрешния одит, чрез одитните пътеки и доброто финансово управление. Така че мисля, че по отношение на контролната среда и вменените допълнителни функции чрез – и новото Постановление на Министерски съвет за изплащане на разходите за компенсации вследствие на пандемията и подпомагане на бизнеса, аз мисля, че той се засилва и приоритетно е за ръководството да работи в тази посока. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, колеги.
Доктор Поповски е пропуснал възможността да зададе въпрос.
Ще Ви моля много накратко да дадем възможност на госпожа Караиванова да отговори.
КАЛИН ПОПОВСКИ: Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Караиванова, уважаеми колеги! Аз съжалявам, че преди малко пропуснах времето за въпроса, но моят въпрос е следния: в условията на COVID епидемията се натъкваме на един нов разход на Националния осигурителен институт. Това са болничните за хората, които са под карантина. Имате ли представа за първите шест месеца какъв е преразходът в бюджета точно по този параграф? Имате ли идея какви средства трябва да се заложат за новия бюджет, защото виждаме, че тази епидемия не си отива, напротив, се разраства леко тревожно в последните 15 – 20 дни и излиза от клъстерното, излиза към дифузно увеличение на болните, което е леко тревожно. И ако в момента ние имаме 400 – 500 болни хоспитализирани в страната и само 30 души на респираторни машини в реанимацията, ние имаме поне няколко хиляди души едновременно всеки ден, които са в болничен платен от НОИ за това, че са карантинирани за 14 дни – това не е малко време. Всеки един такъв карантиниран е минимум 14 дни.
С новата наредба на министър Ананиев и самите амбулаторни пациенти също карантината се намали – знаете от 28 на 14 дни. Тоест, тук трябва да се предвиди много скоро и много спешно в новия бюджет такова перо, каквото не беше предвидено. За пръв път знаете се сблъскваме с такава болест и с такава световна пандемия, епидемия на територията на страната. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Колеги, има ли други въпроси все пак да попитам? Няма.
Заповядайте, госпожо Караиванова.
ВЕСЕЛА КАРАИВАНОВА: Аз съм се подготвила с определена статистика. Да, в момента болничните листове, общо за карантина в това число и за COVID за периода 13 март – 22 юли, са 23 400 бр. Брой болнични листове с карантина, защото имам предвид заушка, други…, само за COVID са 10 499 бр. Общият брой на болнични листове плюс тези, които включват карантина, е 790 869. В цифрово изражение това е с 20,7% увеличение на разхода за временна неработоспособност. Да, ние сме предвидили тези средства за следващата година, но все още очакваме макро-рамка, така че те са на база на отчетни данни към настоящия момент.
Съвсем в рамките на предварителните отчетни данни бих искала да Ви кажа, че изключваме болничните листове издадени за карантина – дали била поради COVID или друг тип заболявания, които предполагат карантина, броят на болничните листа за този период е намалял чувствително с 265 хил., което има своето отражение и във финансов аспект.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Караиванова.
Колеги, следващата точка от Процедурните правила е председателят на Комисията задава в резюме въпросите на лицата по чл. 93, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание поставя въпроси, на които не е получен отговор. Това са неправителствени организации, журналисти, на специализираната страница на Комисията по труда социалната и демографската политика няма зададени въпроси, така че приключваме и с тази точка.
С това приключваме процедурата по изслушване в Комисията по труда социалната и демографската политика. Това, което искам да обява пред уважаемите колеги, е че Комисията ще изготви Доклад на базата на това изслушване и проект за решение, които ще бъдат представени в Народното събрание и ще продължи следващата точка или следващата седмица, изслушването в Народното събрание в пленарна зала.
Благодаря Ви, уважаема госпожо Караиванова.
Благодаря на колегите участващи в дискусията.
Преминаваме към следващата точка от дневния ред:

„ЗАКОН ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СОЦИАЛНИТЕ УСЛУГИ.“
Има ли изказвания по заглавието? Не виждам.
Подлагам на гласуване заглавието: „Закон за изменение и допълнение на Закона за социалните услуги.“
Гласували 19 народни представители: за 19, против и въздържали се няма.
Приема се.
Има предложение по § 1 на народния представител Милко Недялков за отпадане и предложение на народните представители Светлана Ангелова и Николай Сираков.
Господин Недялков, заповядайте първо предложението за отпадане.
МИЛКО НЕДЯЛКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми гости! Моето предложение е § 1 да отпадне, тъй като той не казва нещо различно от това, което съществува досега в нашето законодателство.
В едната си част този параграф разгръща в малко не съвсем ясен вид определени конституционни права, които са, а в другото се повтаря едно твърдение, че социалните услуги не са търговска дейност по смисъла на Търговския закон, които и сега в момента, от съществуването на Търговския закон, от съществуването на Закона за ДДС наистина са изключени като дейности, които са търговска дейност. Не мисля, че това повтаряне в Закона за социалните услуги ще създаде някакви ясноти. Напротив – неговото тълкуване може да бъде в различни погрешни посоки, за които сега не бих искал да говоря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ. Благодаря Ви.
Реплики? Не виждам.
Други изказвания по този параграф? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Милко Недялков за отпадане на § 1.
Гласували 19 народни представители: за 8, против няма, въздържали се 11.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Светлана Ангелова и Николай Сираков.
Гласували 19 народни представители: за 11, против няма, въздържали се 8.
Предложението се приема.
Подлагам на гласуване текста на вносителя по принцип заедно с предложението на народните представители Светлана Ангелова и Николай Сираков, приетото предложение, в редакция на Комисията. Гласуваме редакцията на Комисията за § 1.
Гласували 19 народни представители: за 13, против 6, въздържали се няма.
Приема се § 1 с редакцията на Комисията.
По § 2 има предложение от народния представител Кристиан Вигенин и група народни представители за създаване на нови параграфи от 1а до 1л.
Заповядайте колеги, да аргументирате тези предложения, в един параграф.
КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми членове на Комисията, благодаря за поканата да се включа в днешното заседание!
Преди да минем по същество параграф по параграф, само искам да кажа, че причината да внесем тези предложения са многобройните дискусии, които вървяха в последните месеци от втората половина на миналата година и тази година и очакванията на една част от българското общество и на не малко организации в Закона да бъдат внесени някои корекции, които да го направят по-приемлив. Ние сме се опитали, отчитайки различните становища, да предложим такива промени, които да дадат подобни гаранции, без това да изменя съществено самия Закон, по който считаме, че има много друга работа. Тоест тези промени са по-скоро частични, но смятаме, че са необходими.
Първо по § 1а считаме, че е добре отчитайки потребностите на децата да се добави и текстът, че се зачита мнението и на законните му представители родители или настойници, или на неговия попечител. Смятаме, че думата „ се зачита“, дава достатъчно свобода на тълкуване, но заедно с това и съответните гаранции, че все пак когато се определят социални услуги за деца, което е един от проблемните въпросиq поставени от немалко организации, все пак такива социални услуги не трябва да се предоставят без най-малкото знанието и без мнението на родителите и законните представители. Това е смисълът на нашето предложение.
НАРОДЕН ПРЕДСТАВИТЕЛ: Това, което казвате, го има в чл. 9.
КРИСТИАН ВИГЕНИН: Ние знаем, че го има, но от наша гледна точка е добре този факт да бъде отбелязан и тук. Не мисля, че това повторение противоречи на доброто оформление на Закона. То подчертава смисъла на това, че зачитането мнението на родителите или на попечителя изрично се споменава и в този член.
Вървим и по другите предложения. Вече Вие ще прецените как да стане самото гласуване.
Следващото предложение е по чл. 25. Такова предложение БСП беше направила още при приемането на Закона за социалните услуги през пролетта на миналата година. То беше отхвърлено тогава и нашите представители не бяха в Парламента, така че да могат да го защитят, смятаме че общинските съвети трябва да са тези, които имат решението, тоест имат отговорността да вземат решение по предоставянето на социални услуги, които се финансират със средства от държавния и общинския бюджет на частни доставчици на социални услуги, а това да не става с решение на кмета. Тук имаме малка корекция, която трябва да направи по-ясноq от правна гледна точка този текст. Аз ще помоля госпожа Клисурска да представи текста, до който стигнахме, тъй като терминът „възлага за общинските съвети“ не е точен. Идеята ни е всъщност решението да е на общинския съвет, а самото възлагане вече да става от кмета, така както в момента е написано в Закона.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Има ли реплики към изказването на господин Вигенин?
КРИСТИАН ВИГЕНИН: Аз исках точно за текста уточнението да направи госпожа Клисурска, ако позволите, тъй като аз го обясних, но тя може да каже точния текст.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Аз помислих, че приключихте с Вашето изказване. Няма как при прекъсванеq след това той пак да продължи – няма как да стане.
КРИСТИАН ВИГЕНИН: Добре, тогава ще продължим по останалите предложения, а пък след това госпожа Клисурска ще направи изказване и ще уточни текста, който имаме предвид.
По отношение на чл. 27 – тук също беше един от спорните въпроси от многобройните дискусии, които се проведоха. Нашето предложение е частните доставчици на услуги да не участват в съветите, които формират политиката на общините. И затова предлагаме в чл. 26, т.3-7 да се замени с чл. 26, т.3,5,6 и 7, тоест т. 4 да отпадне. Тук може да се мотивираме с това, че от наша гледна точка има риск частните доставчици на услуги, сами по себе си да попаднат в конфликт на интереси, в случая. Тук подчертавам, че не става дума за неправителствените организации в обществена полза, тъй като имаше известно объркване. Ние считаме, че те трябва да участват в тези съвети, но частните доставчици могат да попаднат в конфликт на интересиq участвайки в тези съвети да формират такава политика, която да бъде в техен интерес разширявайки необходимостта от такива услуги. От наша гледна точка е редно те да не присъстват в тези съвети.
В следващия член добавяме, това вече е в някаква степен политика и на Българската социалистическа партия, но считаме че социалните услугиq на първо мястоq трябва да бъдат предоставени от общините. На второ място от дружества, които е възможно да бъдат създавани от общините. И на трето място, при изчерпване на тези възможности бихме искали изрично да го подчертаем, тогава да се преминава към възлагане на такива услуги на частни доставчици. Подчертавам, че това не е дискриминация, а въпрос на политика и преценка от страна на законодателя. Естествено подробностите вече се изписват в Правилника.
По отношение на следващия член, който предлагаме – чл. 31, ал. 3, предлагаме да отпадне. Защо? Тук имаше коментари, че това противоречи на Европейското законодателство – това не е така. С отпадането на тази алинея предлагаме всъщност доставчиците, които са регистрирани в Европейския съюз, в Европейското икономическо пространство да подлежат на лицензиране в България, не само когато са постоянно установени и предлагат постоянно услуги на територията на България, но да бъдат лицензирани и когато предоставят еднократни или временни услуги.
Направили сме справка – това не е дискриминация, не е противоречие, а въпрос пак на политика и на решение на законодателя – дали ще възприеме по-свободен режим за тях или ще възприеме, не бих го нарекъл ограничителен, но режим, който да съответства изцяло на изискванията и към българските доставчици на такива услуги.
В чл. 41, ал. 2 се изброяват източниците на финансиране. Има една точка „други източници“. Ние внимателно прегледахме изброените и сами не стигнахме до идея какви други биха могли да бъдат тези източници, затова смятаме това ограничение да стигнем до там и да отпадне „други източници“ е логично, тъй като само по себе си също създава някои притеснения у хора, които виждат възможни конспирации с тази точка. Пак подчертавам просто не виждаме какви други биха могли да бъдат тези източници, затова предлагаме тази точка да отпадне.
В чл. 57, ал. 1…
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Господин Вигенин, извинявам се, че Ви прекъсвам – пет минути е времето за изказване на второ четене.
КРИСТИАН ВИГЕНИН: Минаха ли пет минути?
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: За съжаление, да.
КРИСТИАН ВИГЕНИН: Добре, може би ще продължи някои друг от колегите. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Реплики? Не виждам реплики.
Други колеги?
Госпожо Клисурска, заповядайте.
НАДЯ КЛИСУРСКА: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Искам да внеса яснота по отношение на част от тези предложение, които са на Вашето внимание и по-скоро тези, които третират възможността на общинските съвети, освен да определят общинската политика в областта на социалните услуги, да се предпостави и необходимостта общинските съвети да вземат решения за предоставянето на социалните услуги.
Когато правим нашите предложения по чл. 25 за ролята и мястото на общинските съвети и последващите 63 – 67 – 29 искам да Ви уверя, че в случая ние добре разбираме правомощията на кметовете и общинските съвети такива, каквито те са регламентирани в Закона за местното самоуправление и местната администрация. Наясно сме, че няма как органът на изпълнителната власт, в случая кметът, да не възлага услугата, но в случая предложенията, които правим са свързани с това, че по-добре да предпоставим ангажимента на общинските съвети да вземат решения за предоставянето на социалните услуги, а възлагането вече да се извършва от кмета на общината Във връзка с това искам да направя редакционна поправка на чл. 25 по начина, по който ние сме формулирали нашето предложение – ал. 1, т.2, която е свързана именно с това, че кметовете реално са органът на изпълнителната власт, която възлага и извършва необходимите действия свързани с възлагане на предоставянето. Редакцията е следната – вместо: „Общинските съвети възлагат предоставянето на социални услуги, които се финансират със средства от държавния и общинския бюджет на частни доставчици на социални услуги“ да придобие следната редакция: „Общинските съвети вземат решения за предоставянето на социалните услуги, които се финансират със средства на държавния и общинския бюджет, на частни доставчици на социални услуги, като кметът на общината извършва необходимите действия свързани с възлагането“. Това е едното предложение по чл. 25.
В последващите членове, които третират кметовете на общини, пак казвам предпоставено от регламентите на Закона за местното самоуправление и местната администрация, смятаме че решенията, и колегата Кристиан Вигенин го обоснова, че решенията свързани с възлагането на предоставянето на социални услуги на частни доставчици на социални услуги трябва да се вземат на един по-широк наистина в случая политически формат и с един много по-сериозен анализ на това, което ще се предостави на частни доставчици с оглед да разсеем притесненията, които са възникнали от гледна точка на това – не кметовете, а общинските съветници, като колективни органи независимо, че са орган на законодателната власт по Закона за местното самоуправление и местната администрация, но все пак един по сериозен колективен орган, който да взема по-обосновано решение. Така че в следващите членове, които ние третираме в нашето предложение именно по този начин въвеждаме и текстовете за редакция. Аз най-вероятно ще изляза от рамките на тези пет минути, които Вие коментирате, но моля да ме извините, за което. Най-вероятно няма да мога да се обоснова по всичките членове, които ние предлагаме.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Имате възможност да ги правите по отделно, за да имате Вашите пет минути.
НАДЯ КЛИСУРСКА: В момента на второ четене ние гледаме Закон, който буквално в рамките преди 15 дни влезе в сила.
За мое голямо съжаление Наредбата за планирането на социалните услуги, ако беше видима, и ако всички ние имахме яснота като как са формулирани вътре съответно всичките регламенти свързани с планирането, може би нямаше да си задаваме всички тези въпроси, може би обществото нямаше да си задава определени въпроси. В никакъв случай с тези наши предложения ние не искаме да ограничим възможността на това частни доставчици на социални услуги да предоставят, защото те разширяват възможността за едно по-качествено предоставяне на социални услуги, но по начина, по който текстовете са въведени в ЗСУМА, не дават тази яснота. Затова наистина ни е изключително трудно в момента и по начина на формулирането им по отношение на текстовете, които ние в момента предлагаме на Вашето внимание.
В чл. 29, ал. 3, т. 3, където добавяме: „при изчерпване на възможностите по т.1 и 2“, предлагам да допълним редакционно на основание пак чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание регламентирани в Наредбата за планиране на социалните услуги и там изрично да бъдат регламентирани кои са възможностите, общо взето това изчерпване на възможностите, по т. 1 и 2.
По отношение на чл. 63, ал. 1, след думата „услуги“ се поставя запетая и се добавя само: „ако общината няма възможност да предоставя същите, регламентирани в Наредбата за планиране на услугите.“
В чл. 64, където заменяме „кметът на общината“ се заменя с „общинският съвет“, предлагаме следното – в комисиите със заповед на кмета, които ще провеждат конкурс за възлагане на създадени от общината услуги, задължително да има членове на общинския съвет.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Три минути говорите повече, госпожо Клисурска. Съжалявам.
Реплики? Не виждам.
Други изказвания?
МАЯ СТОИЦЕВА: Аз имам.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Не може да участват в дискусия на второ четене гостите по нашия Правилник – само народните представители, на второ четене.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Кристиан Вигенин и група народни представители за създаване на нови параграфи от 1а до 1л, който е съгласен тези предложения с редакциите, които прочете госпожа Клисурска преди малко, да бъдат подкрепени моля да гласува.
Гласували 19 народни представители: за 5, против 9, въздържали се 5.
Предложенията не се приемат.
Преминаваме към следващия § 2. Има предложение на народния представител Милко Недялков за отпадане на § 2.
Има предложение на народните представители Светлана Ангелова и група народни представители за изменение на § 2.
Има още едно предложение на народните представители Светлана Ангелова и Николай Сираков за нова промяна.
НИКОЛАЙ СИРАКОВ: Него го оттеглям, защото…
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Добре, разбрах.
Заповядайте, колеги.
МИЛКО НЕДЯЛКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги вносители! Искам Вие да уточните кое е последното Ви предложение. Много моля, защото тук наистина текстове, които се пишат в последния момент, дори с помощта на Министерството, които са след излизане решението на Конституционния съд, трябва много добре да знаем, трябва да са много добре изпипани. Кое е последното, за да мога и аз като народен представител, да се ориентирам, за да видя кое да подкрепя.
Моята идея да отпадне параграфът е, че все още нямаме възможност да заменим с добър текст чл. 81, ал. 1, който отпадна с решение на Конституционния съд.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви. Искам да направя едно пояснение. Има Решение на Конституционния съд № 3 от 28 април, което е публикувано в бр. 42/ 12 май 2020 г., съгласно това Решение в заключение Решението на Конституционния съд, с което се обявява за противоконституционен Закон – не произвежда възстановителни действия. В случая ние имаме нов Закон за социалните услуги, така че това място трябва да остане свободно. За да се запълни вакуумът, празнотата, ние като Народно събрание сме задължени да направим такива предложения. Тези предложения, които сме Ви ги дали като допълнителен Доклад, ако някои от народните представители ги припознае, ние ще ги подложим на гласуване. Ако не ги припознае, тогава Народното събрание трябва да излезе с ново предложение, за да може да отговори с ново решение, за да може да отговори на Решението на Конституционния съд. Това е казано в това Решение № 3 на Конституционния съд. Затова са написани тези предложения и те са съгласувани с дирекция „Правна“ на Народното събрание, съгласувани са с референтите.
МИЛКО НЕДЯЛКОВ: Последният текст бих подкрепил, който днес ни се даде по чл. 81, ал. 1.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Заместник-министър, уважаеми дами и господа народни представители! Нашето предложение е в отговор на обявяване на противоконституционен чл. 81, ал. 1 от Закона за социалните услуги, по отношение даването права на доставчиците на социални услуги да получават лична информация за обслужените лица. Във връзка с това, че трябва да бъде изготвена индивидуалната оценка на потребностите, индивидуалният план за подкрепа и необходимостта от събирането на информация с цел гарантиране, че оценката и планът трябва да бъдат изготвени въз основа на тази информация, ние предлагаме нов текст, с който изрично казваме, че тази информация за изготвянето на оценката и плана се основава на информация осигурено от лицето или с неговото изрично съгласие. Това, което ние сме входирали първоначално между първо и второ гласуване в общия Законопроект, след като сме съгласували този текст с правната дирекция, с референтите, предлагаме нова редакция на чл. 81, ал. 1, а именно, и Вие я имате колеги, но ще я изчета –в чл. 81 се създава нова ал. 1: „ Ал. 1. Индивидуалната оценка на потребностите, индивидуалният план за подкрепа се изготвят въз основа на информация предоставена от лицето или получена въз основа на негово писмено съгласие, когато се изготвят оценка на потребностите и план за подкрепа на деца, информацията съответно съгласието се предоставя от техните родители, настойници или попечители.“ Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Има ли реплики към изказването на госпожа Ангелова? Не виждам.
Други колеги?
Заповядайте, госпожо Клисурска.
НАДЯ КЛИСУРСКА: Уважаеми господин Председател, аз ще коментирам второто изречение от така направеното предложение. Когато се изготвя оценка на потребностите и план за подкрепа на деца информацията съответно се предоставя от техните родители, когато детето е в хипотезите на Закона за закрила на детето, Вие знаете, че тогава родителят просто бива информиран и не е необходимо неговото съгласие. Така че формулировката по начина, по който в момента се прави, смятам, че в голяма степен ще влезе в някакво противоречие със Закона за закрила на детето – там където говорим за мярка, за закрила. Само и единствено по отношение на този текст имам определени притеснения. Аз също съм направила редакция на текста по начина, по който Вие го излагате – горе-долу редакционно е по същия начин, но имам някакви притеснение за второто изречение по отношение на Закона за закрила на детето. Аз се радвам, че тук е заместник-министър Русинова и може да отговори на тези мои страхове.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Господин Недялков, реплика.
МИЛКО НЕДЯЛКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаема госпожи Клисурска, чл. 81 и досега е текст, който говори въобще за индивидуалната оценка на потребностите и индивидуалния план въобще за хората, които касаят социални услуги. Второто изречение конкретизира, че само в позицията когато става дума за дете, тогава ще се търси информацията от неговите родители, настойници, попечители или тя може да бъде набавена с тяхно съгласие. Мисля, че този текст, който е в момента, е ясен и мисля, че напълно удовлетворява нещата, защото по-нататък в чл. 87 вече конкретизираме за децата. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И аз Ви благодаря.
Други реплики? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Милко Недялков за отпадане на предложението на вносителя.
Гласували 19 народни представители: за 1, против 11, въздържали се 7.
Това предложение не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Светлана Ангелова, Галя Желязкова и Калин Вельов.
Гласували 19 народни представители: за 18, против няма, въздържал се 1.
Предложението се приема.
Подлагам на гласуване предложението, което беше направено по реда на чл. 83, ал. 3, т. 1 от ПОДНС, преди малко го прочете госпожа Ангелова, който е съгласен да бъде подкрепено това предложение, заедно с приетото по принцип предложение на вносителя и предложението на госпожа Ангелова и господин Сираков, моля да гласува.
Гласували 19 народни представители: за 19, против и въздържали се няма.
Преминаваме към следващия параграф – предложение от народните представители Светлана Ангелова, Галя Желязкова и Калин Вельов за създаване на нов параграф, който касае чл. 87.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, госпожо Заместник-министър, уважаеми народни представители! Нашето предложение за създаване на нов чл. 87 е също в отговор на констатациите на Конституционния съд в Решение № 9 от 14 юли, с което отменя този текст. Ако приемем, че той е отменен изцяло – това няма да даде възможност на дете, което се нуждае от подкрепа на потърси подкрепа от доставчик на социална услуга. Ние добавяме, че в този случай, ако дете потърси подкрепа от доставчик на социална услуга, доставчикът е длъжен да уведоми незабавно дирекция „Социално подпомагане“ и родителя, настойника или попечителя на детето. Но имаме и редакция, защото текстът, който сме внесли, след консултации с Правната дирекция на Народното събрание, се нуждае от уточняване и затова ние предлагаме нова редакция, за да бъде по ясно, а именно създава се нов чл. 87: „Задължение при поискана подкрепа от дете“; „Ал. 1 „Когато дете е поискало подкрепа от доставчик на социална услуга, доставчикът е длъжен незабавно да уведоми дирекция „Социално подпомагане“ и родителите, настойника или попечителя на детето.“
„Ал. 2 Когато детето не предостави на доставчика информация за родителите, настойника или попечителя си, те се уведомяват от дирекция „Социално подпомагане“. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря. Само да направя едно уточнение, което трябва да бъде направена, и аз ще се опитам да го направя – забелязвате, че става въпрос за две идентични предложения с една много важна разлика, която я прочетох преди малко, в Решението на Конституционния съд. Това предложение, което правят колегите в Доклада, който сте получили е, че те изменят чл. 87, само че чл. 87 вече го няма, тъй като е отменен от Конституционния съд. Затова промяната, която е направена, е да се създаде нов чл. 87. Разликата, която повярвайте ми трябваха ми няколко часа, за да я схвана. Това в рамките на признанието.
Има ли други изказвания?
МИЛКО НЕДЯЛКОВ: Само една редакционна поправка. Не е ли по правилно да се каже: когато дете поиска подкрепа, а не когато дете е поискало подкрепа?
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: От гледна точка на граматика може би е това. Поискало е минало свършено време и това е волята на вносителя.
Колеги, подлагам на гласуване предложението на Светлана Ангелова, Галя Желязкова и Калин Вельов, което е подкрепено по принцип.
Гласували 13 народни представители: за 13, против няма въздържали се няма.
Предложението се приема.
Има предложение по реда на чл. 83, ал. 5, т. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, направено от госпожа Светлана Ангелова, който е съгласен за създаване на нов чл. 87, който беше прочетен преди малко, като редакция на Комисията, моля да гласува.
Гласували 19 народни представители: за 19, против и въздържали се няма.
Предложението се приема.
Има предложение направено от госпожа Светлана Ангелова, Галя Желязкова и Калин Вельов за създаване на нов параграф към чл. 116.
КАЛИН ВЕЛЬОВ: Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Заместник-министър, уважаеми народни представители! В чл. 116 се правят следните допълнения – създава се нова т. 3: „По искане и въз основа на съгласие на лицата, които ползват социални услуги в домашна среда, да ги посещават и проверяват спазването на правата им и на стандартите за качество на предоставените услуги.“
Създава се и нова т. 7: „Да получават пряко лицата, ползващи социални услуги, мнението им за спазване на техните права, както и за качеството и ефективността на ползваните от тях социални услуги.“ Това е предложение направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. (Шум и реплики.) Аз съм се подготвил с домашното. (Шум и реплики.) Смятаме, че чл. 116 трябва да остане и същевременно е съществено важно органите за контрол да могат да изпълняват функцията си спрямо доставчиците на социални услуги. В същото време да бъде зачетено мнението на ползвателите на социални услуги. Всичко това се покрива с тези поправки и същевременно да се отбележи, че са спазени забележките на социалния сектор. (Ръкопляскания.)
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Колеги, в това предложение, което е направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, логиката на държавната подкрепа е да не се намесва в личното пространство и в периметъра на бенефициента на социалните услуги и като отговор на конституционното решение предлагаме този текст, който дава възможност на тези, които проверяват по искане на бенефициента на социалните услуги, да проверяват единствено и само спазването на техните права и на стандартите за качество на предоставените услуги и нищо друго. Примерно не може да им проверяват лични документи и така нататък. Това е логиката, която е в отговор на Решението на Конституционния съд, което господин Вельов прекрасно мотивира преди малко.
Други изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложение направено от народните представители госпожа Светлана Ангелова, Галя Желязкова и Калин Вельов, което е подкрепено по принцип.
Гласували 19 народни представители: за 19, против и въздържали се няма.
Предложението се приема.
Предложението на народния представител Калин Вельов направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, за допълнение в чл. 116, защото в чл. 116 има седем хипотези, като само две от тях са атакувани от Конституционния съд. В това предложение, в този текст, всъщност отговорът е за тези предложения.
Подлагам на гласуване това предложение.
Гласували 19 народни представители: за 19, против и въздържали се няма.
Предложението се приема.
Следващото предложение е на народните представители Кристиан Вигенин, Надя Клисурска и група народни представители за отмяна на чл. 163.
Заповядайте колеги в контекста на това, което говорихме преди малко.
НАДЯ КЛИСУРСКА: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо Заместник-министър, уважаеми гости! Предложението, което правим, е свързано кумулативно с чл. 31, ал. 3, където става въпрос за временните услуги, които се предоставят. Нашето желание е всички те да преминават през съответните лицензии.
В чл. 163 е регламентиран този уведомителен режим на тези доставчици, които временно ще предоставят своите услуги, така че след като чл. 31, ал. 3 не бе приет за ревизия, няма как да не остане този уведомителен режим, който е въведен в чл. 163, така че оттегляме нашето предложение.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Клисурска. (Шум и реплики.)
По § 3 има редакционно предложение.
Заповядайте, госпожо Ангелова.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Заместник-министър, уважаеми дами и господа народни представители! Имам редакционно предложение за поправка в т. 3 относно § 39. Ще го прочета, за да стане по-ясно: „т.3. В § 39 се създава ал. 3 и ал. 4:
„(3) До приемането на устройствения правилник на Агенцията за качеството на социалните услуги председателят на Държавната агенция за закрила на детето осъществява контрола по спазване на стандартите за качество на социалните услуги за деца при досегашните условия и ред.
(4) До приемането на устройствения правилник на Агенцията за качеството на социалните услуги Инспекторатът към Изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане осъществява контрол по чл. 31, ал. 2 от Закона за социалното подпомагане в редакцията до влизане в сила на Закона при досегашните условия и ред.”
Става въпрос само за редакционна поправка на самите текстове. Самият смисъл на предложението не се променя. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 3 с редакцията, която…(Шум и реплики встрани от микрофоните.)
Елате на микрофона.
МИРЯНА СИРИЙСКИ, Фондация „Светът на Мария”: В т. 2 се казва, че индивидуалната оценка и индивидуалният план се сключват преди подписване на договора. Това много ще затрудни работата ни като доставчици и не е възможно. Ние правим индивидуалния план след подписване на договора. (Шум и реплики встрани от микрофоните.) Ние първоначално имаме направление от отделите за закрила на детето – например, ако имаме случай на насилие върху дете, след това правим оценка на база на това направление, и след това правим индивидуален план.
В чл. 85 изрично е разписано, че договорът се сключва след изготвяне на индивидуалната оценка, но никъде не е казано „индивидуален план”. (Шум и реплики.)
Намесваме се, защото тази част е много важна за работата на всички социални услуги. Много благодаря. Смятаме, че става дума за техническа грешка. Става дума за смесването на индивидуалната оценка и индивидуалния план, които не се правят едновременно, правят се последователно. Както знаете, диагностиката при лечение първо се прави и след това се прави план за лечение, когато човекът вече е постъпил в болничното заведение. Същото се случва и в социалната услуга. Това изрично го уточнявахме, когато се изготвяше и текста на самия закон. Това според нас е някаква грешка, тъй като изрично в чл. 85 е разписано, че договорът за ползване се сключва след изготвяне на индивидуална оценка на потребностите – това е ал. 2, а не след индивидуална оценка и индивидуален план. Ние не можем да изготвим индивидуален план без да предоставяме услугата, което…, как можем без договор да правим? И е много важно да се уточни сега, за да няма после проблеми.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Значи, да отпадне индивидуалният план – така ли? (Шум и реплики.)
МИРЯНА СИРИЙСКА: Точно така.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Колеги, моля Ви! Моля Ви!
Госпожо Русинова – кой иска да вземе отношение?
ЗОРНИЦА РУСИНОВА: Благодаря, господин Адемов.
Нека да припомним, че това са преходни разпоредби, които не противоречат на принципа на закона, и това ще бъде уредено в Правилника към Закона. В момента говорим за Преходните разпоредби само по отношение на временното преминаваме от сегашния ред към новия ред.
МИРЯНА СИРИЙСКА: Да, но тези задължават в действие. Извинявайте.
Ние трябва да предоставяме услуга на хора без договор.
Реално, ако това се приеме, ние ще предоставяме услуга на хора без договор.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Не е така. Прочетете ал. 4… (Шум и реплики.) Ама не мога да вляза в такъв диалог сега!
Колеги, подлагам на гласуване § 3… (Шум и реплики.)
Колеги, моля Ви!
…на вносителя, заедно с предложението, което Ви прочете по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от ПОДНС госпожа Светлана Ангелова.
Който е съгласен да бъдат подкрепени тези текстове, моля да гласува, като редакция на Комисията.
Гласували 19 народни представители: за 13, против няма, въздържали се 6.
Предложението се приема.
Параграф 4 – заглавие „Заключителни разпоредби”.
Който е съгласен да бъде подкрепено заглавието, моля да гласува.
Гласували 13 народни представители: за 13, против и въздържали се няма.
Предложението се приема.
По § 4 има предложение от народния представител Милко Недялков за отпадане на § 4 и предложение от народните представители Светлана Ангелова и Николай Сираков.
Заповядайте, господин Недялков.
МИЛКО НЕДЯЛКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Заместник-министър, уважаеми колеги! Моето предложение е за отпадането на § 4 поради много съображения. Много от тях са изтъкнати в някои от мненията – нереалните срокове, късите срокове за производството, които сте сложили в този параграф. Аз мисля, че тук има един основен друг дефект на това предложение. Заповедта за временно настаняване се издава по АПК. Изведнъж тази заповед я вадим от целия административен процес, нейното обжалване, я правим по един закон, който се различава от АПК. Дори в текста, който Вие сте дали, че сроковете на Административно-процесуалния кодекс не важат за това производство – разбирам Ви желанието – с цел ускоряване на нещата. Смятам, че смесването на различните неща в съдопроизводството водят до, как да Ви кажа, до нарушаване на начина, по който действа правната система в България. След това отново връщате, след решението на Първоинстанционния съд връщате това производство отново по АПК, жалването му на втора инстанция, което също не мога да приема като правилна логика при сътворяването на Закона. Мисля, че досега Административно-процесуалният кодекс даваше добри основания да се жали заповедта, която е също издадена по правилата на АПК, и да се продължи по това производство и на втора инстанция, и т.н.
Искам да заявя още нещо. Водени от това, което има в някои различни мнения, които съществуват в обществото, ние вадим доставчика на социална услуга от този процес, където той може да помогне – чл. 36 в Закона за закрила на детето. Искам да Ви кажа, че това наистина е много интересна форма. Ами, ако доставчикът на социалната услуга е общината? Той защо да не бъде там? Ако доставчикът на социалната услуга е общинско предприятие, общинско дружество и т.н? Затова аз мисля, че този ред, който Вие въвеждате по този начин, няма ще ускори производството – напротив, ще затрудни съдилищата в България при взимането на правилното решение. Затова предлагам този параграф да отпадне.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин Недялков.
Реплики? Не виждам.
Други изказвания?
Госпожо Клисурска, заповядайте.
НАДЯ КЛИСУРСКА: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, госпожо Заместник-министър, гости! В подкрепа на казаното от колегата Недялков, аз също съм на мнение, че чл. 149 от АПК регламентира сроковете за обжалване по общия ред на такива административни актове и той е 14-дневен. Разбирам, че това, което целят вносителите, е свързано с това тези кратки срокове да са в полза на детето, но в този случай предлаганият текст, смятам, че значително ще затрудни родителите и ще затрудни тяхната възможност за защита вместо да я подобри.
Общо-взето от правната практика, прегледах правни процедури, водени по такива случаи, обикновено случаите на родителите – те са слабо образовани хора, без юридическа грамотност и без финансови възможности. Смятам, че връщането към стария ред в 14-дневен срок би било по-добро. Ще направя конкретно… (Шум и реплики.)
Това е ал. 1 по отношение на 7-дневния рок.
Ще направя и коментар по чл. 28, ал. 3, където въвеждате съгласието на двамата родителите. Смятам, че по време на предварителното проучване, в рамките на административното производство, винаги се взима и мнението на родителите, така че не е необходимо да се въвежда изрично в Закона за закрила на детето в ал. 3 тази хипотеза.
По отношение на анонимните сигнали, това предложение, което правите – те да не се разглеждат, в момента в действащия правилник за прилагане на Закона за закрила на детето, има такива случаи, в които общо-взето се разглеждат и анонимни сигнали и те най-често се отнасят за деца, жертви на насилие. Тези анонимни сигнали се разглеждат по преценка на дирекциите за социално подпомагане – така е регламентирано в Правилника за прилагане.
Моят коментар за анонимните сигнали е, че и към момента действащите разпоредби понякога, с оглед за по-добрата закрила на децата и проучването на конкретните случаи, може би е необходимо те да се запазят. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Реплики към изказването на госпожа Клисурска? Не виждам.
Аз искам да задам няколко въпроса към заместник-министър Русинова, и към другите колеги, естествено.
Този седемдневен срок в чл. 27, – срокът за обжалването от родителите, трябва ли да остане, или не трябва да остане? В точки 1 и 2 са дадени две хипотези за обжалване, където се заличават думите. Това вероятно е направено във връзка с отлагането на влизането на Закона в сила и за следващия период. Правно-технически е възможно да ги обединим в една точка, ако не възразявате.
На следващо място по отношение на анонимните сигнали – има предложение да не се разглеждат, а това е текст от Закона за закрила на детето, нали така?
Последните две точки – 6 и 7, са в хипотезата на 1 и 2 – това, което казах преди малко, преди влизане на Закона в сила и след влизането също могат да бъдат обединени.
Госпожо Кременлиева, желаете ли думата или госпожа Русинова?
КРЕМЕНЛИВА: Благодаря, господин Адемов.
Това са текстове, които за нас е важно да бъдат подкрепени с цел да запазим до голяма степен действащите разпоредби, така че Законът за закрила на детето да бъде в полза на децата. Така че – категорично да, бихме подкрепили увеличаването на 14 дни, както и разглеждането на анонимните сигнали. Защото в случаите на анонимни сигнали – в крайна сметка по един сигнал се правят множество проверки, не просто някой да вдигне телефона. Мисля, че сме свидетели от миналата седмица на подобни неща. (Шум и реплики.)
Не, не – не подкрепяме да не се разглеждат.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Колеги, други изказвания?
Заповядайте, господин Сираков.
НИКОЛАЙ СИРАКОВ: Да уточня, че това, което госпожа Клисурска каза, ние сме го предложили – от 7 дни да стане на 14. (Шум и реплики.)
Ние също смятаме, и го има внесено като предложение.
Другото в ал. 2 да бъде внесено от първия работен ден, защото жалбата може да бъде получена в петък примерно, в неработен ден. Това исках да кажа като уточнение.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Това го има във Вашето предложение.
По отношение на анонимните сигнали – остава така, както е било досега, а не да приемем предложението, което правят вносителите?
КРЕМЕНЛИЕВА: Точно така.
Имайте предвид, че когато говорим за анонимен сигнал той не предполага автоматично прилагане на мярка за закрила, а си има начин, по който анонимният сигнал се разглежда…
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Има си ред от 2003 г.
КРЕМЕНЛИЕВА: Има си ред и чак тогава, ако…
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Колеги, ако няма други изказвания, подлагам на гласуване § 4 по вносител с направените бележки…
Първо, има предложение за отпадане.
Който е съгласен да бъде подкрепено предложението за отпадане на § 4, моля да гласува.
Гласували 19 народни представители: за 6, против 11, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
По предложението на народните представители Светлана Ангелова и Николай Сираков, който е съгласен, моля да гласува. (Шум и реплики.)
Предложението в § 4. (Шум и реплики.)
Уважаеми колеги, на третата година и половина не искам да разгръщам страниците на Правилника. Когато искате предложение да се гласува точка по точка – има си процедура за такова предложение. След като не е направена такава процедура, какво да направя аз?
Заповядайте, госпожо Ангелова.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Във връзка със становището, което беше изказано от заместник-министър Русинова, че т. 5 от Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за социалните услуги в Преходните и заключителните разпоредби в Закона за закрила на детето т. 5 да отпадне, а именно анонимните сигнали не се разглеждат, правя предложение по чл. 83, ал. 5, т. 2 от ПОДНС, т. 5 да отпадне.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И в чл. 27а – 7-дневният срок да стане 14-дневен срок от съобщаването. (Шум и реплики.)
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Има го като предложение. С господин Сираков сме го направили.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Стигнахме до предложението на народните представители Светлана Ангелова и Николай Сираков – или преди това трябва да гласуваме процедурното предложение, направено по реда на чл. 83, за отпадане на т. 5 в § 4.
Който е съгласен т. 5 в § 4 отпадне, моля да гласува.
За – 19, против и въздържали се – няма.
Подлагам на гласуване текста на вносителя с приетите предложения по него за отпадане на т. 5, заедно с приетото предложение на народните представители Светлана Ангелова и Николай Сираков като предложение на Комисията.
Който е съгласен да бъде подкрепен текста на Комисията, моля да гласува.
Гласували 19 народни представители: за 13, против 1, въздържали се 5.
Приема се текстът на вносителя.
По § 5 има предложение на народния представител Милко Недялков да отпадне § 5. (Шум и реплики.)
Други изказвания? Господин Недялков не желае да аргументира това предложение.
Заповядайте, госпожо Ангелова.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Ние смятаме, че това предложение е резонно. Предлагаме по чл. 83, ал. 5, т. 2 от ПОДНС § 5 да отпадне.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Второ предложение за отпадане. (Реплики: „Точно така – едното е писмено, едното е устно.”)
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Добре, разбрах.
Колеги, изказвания по § 5? Не виждам.
Който е съгласен да бъде подкрепено предложението на народния представител Милко Недялков за отпадне § 3 и предложението за отпадане на § 5 – по същество едно и също, направено по реда на чл. 83 от госпожа Ангелова, моля да гласува.
Гласували 19 народни представители: за 19, против и въздържали се няма.
Предложението се приема.
Колеги, позволете ми да направя едно друго предложение…(Шум и реплики.)
За протокола – господин Сиди гласува „въздържал се” – за предложението, казвам, на вносител. Моля Ви!
Нов параграф от Закона за социалното подпомагане – предлагам чл. 17 да се отмени.
Колеги, това са таксите и тарифите към времето на приемането на Закона за социалните услуги. По решение на Върховния административен съд беше наложително да се приеме този чл. 17, но след влизането в сила на Закона за социалните услуги, след отлагането му, вече няма такава нужда чл. 17 да съществува в Закона за социалното подпомагане. Това е предложението, то е редакционно.
Който е съгласен да бъде подкрепено това предложение – за създаване на нов параграф, моля да гласува.
Гласували 18 народни представители: за 18, против няма, въздържали се няма.
Предложението се приема.
Параграф 6. Този закон влиза от 1 юли 2020 г.
Изказвания? Референтите.
Госпожа Капитанова регистрира участие в днешното заседание.
КАПИТАНОВА: Благодаря, господин Председател.
Становището на референтите е, че няма нужда от този параграф – връщането с обратна сила на измененията, и предлагаме той да бъде отхвърлен от Комисията.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на Комисията за отпадане на § 6.
Който е съгласен да бъде подкрепено предложението на Комисията, моля да гласува.
Гласували 19 народни представители: за 19, против и въздържали се няма.
Предложението се приема.
С това Законът за изменение и допълнение на Закона за социалните услуги е приет на второ четене в Комисията.
Колеги, благодаря Ви за участието в днешното заседание.
Закривам заседанието.

(Закрито в 16,10 ч.)



ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ХАСАН АДЕМОВ





Стенограф:

Елеонора Богданова