Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по труда, социалната и демографската политика
17/09/2020
П Р О Т О К О Л
№ 41
от проведено извънредно заседание на Комисията по труда, социалната и демографската политика на 17 септември 2020 г.
ДНЕВЕН РЕД:
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за резерва на Въоръжените сили на Република България, № 002-01-38, внесен от Министерския съвет на 17 август 2020 г.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България, № 002-01-31, внесен от Министерския съвет на 30 юли 2020 г.
3. Законопроект за изменение и допълнение на Семейния кодекс, № 002-01-41, внесен от Министерския съвет на 28 август 2020 г.
Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по труда, социалната и демографска политика се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 15,30 ч. и ръководено от председателя на Комисията по труда, социалната и демографската политика господин Хасан Адемов.
* * *
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Колеги, има кворум, откривам днешното заседание на Комисията по труда, социалната и демографската политика.
Не виждам представители на Министерството на вътрешните работи.
Откривам заседанието със следния дневен ред:
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за резерва на Въоръжените сили на Република България, № 002-01-38, внесен от Министерския съвет на 17 август 2020 г.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България, № 002-01-31, внесен от Министерския съвет на 30 юли 2020 г.
3. Законопроект за изменение и допълнение на Семейния кодекс, № 002-01-41, внесен от Министерския съвет на 28 август 2020 г.
Който е съгласен да бъде подкрепен така предложения дневен ред, моля да гласува.
Приема се единодушно.
Гости на днешното заседание са: от Министерството на отбраната – заместник-министър Атанас Запрянов; Елена Маркова – директор дирекция „Правно-нормативна дейност в отбраната“; Людмил Михайлов – директор дирекция „Управление на човешките ресурси в отбраната“.
От Министерството на вътрешните работи: госпожа Росица Грудева – директор на дирекция „Правно-нормативна дейност“; Владислава Радонова – началник сектор „Процедури в ЕС за пребиваване и работа“ ; Вангелия Терзийска – главен юрисконсулт в дирекция „Миграция“ към МВР; Румяна Йорданова – началник отдел „Консулско-правни въпроси, ЕС и Шенген“ към дирекция „Консулски отношения“ при МВнР; Грета Николова – началник отдел в правна дирекция на ДАНС; адвокат Мартин Костов – сдружение „Солидарна България“; Марио Нинов – КТ „Подкрепа“.
От Министерството на правосъдието: заместник-министър Евгени Стоянов; Милена Първанова – директор дирекция „Международна правна закрила на детето и международни осиновявания“; Донка Аврамова – държавен експерт в дирекция „Съвет по законодателство“ в Министерството на правосъдието.
Предлагам да започнем с втора точка:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЧУЖДЕНЦИТЕ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, № 002 01-31.
Вносител: Министерският съвет на 30 юли 2020 г.
Заповядайте, колеги.
От Министерството на вътрешните работи – ще Ви помоля да представите Законопроекта само в частта, която касае предметния обхват на Комисията по труда, социалната и демографската политика.
РОСИЦА ГРУДЕВА: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Предложенията за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България са насочени към пълното транспониране на Директива 2011/98 ЕС относно Единната процедура за кандидатстване на граждани на трети страни за единно разрешение за пребиваване и работа на територията на държава членка.
Най-общо казано, Директивата има за цел установяване на Единна процедура за кандидатстване, водеща до комбиниран акт, един административен акт, включващ разрешение за пребиваване и разрешение за работа.
Съгласно сега действащото българско законодателство процедурата за издаване на Единно разрешение за пребиваване и работа е свързана с подаване на заявление пред две административни структури – Агенцията по заетостта към Министерството на труда и социалната политика, и пред Дирекция „Миграция“ към Министерството на вътрешните работи.
В тази връзка, както е констатирала и Европейската комисия в свое пилотно проучване, е необходимо от страна на България да се предприемат мерки за разписване на Единна процедура по издаване на един документ за работа и пребиваване.
Следвайки тази насока, предложеният на Вашето внимание Законопроект предвижда кандидатстването и получаването на Единно разрешение за пребиваване и работа да се извършва пред една структура, а именно Дирекция „Миграция“ към Министерството на вътрешните работи, като в Законопроекта детайлно е разписан редът за съгласуване на подадените заявления за издаване на Единно разрешение за пребиваване и работа със съответните компетентни национални структури, ангажирани с разрешаването на пребиваване и предоставянето достъп на пазара на труда.
Предвидено е Единно разрешение за пребиваване и работа да могат да получат чужденците, граждани на трети държави, които отговарят на условията за получаване на достъп до пазара на труда съгласно законодателството и притежават виза за дългосрочно пребиваване или разрешение за пребиваване съгласно Регламент 10/30. Срокът за единното разрешение е три години, а когато трудовият договор е по-кратък от три години, разрешението се издава за срока на продължителността на договора. Допуска се също така и продължаване на срока за издаденото разрешително, когато, разбира се, са налице условията за това.
Предвидено е заявлението за издаване на Единно разрешение да се подава пред Дирекция „Миграция“, като от тази правна опция ще могат да се ползват работодателят или упълномощено от него лице, или пък чужденецът. Предвидено е след получаване на заявлението и съпровождащите документи към това заявление, които са имплицитно уредени в Законопроекта, Дирекция „Миграция“ да изпраща за съгласуване на Агенцията по заетостта по електронен път целия пакет от документи, включително се изпраща за съгласуване и с Държавната агенция „Национална сигурност“, която пък от своя страна да предостави становище по компетентност.
В Законопроекта е предвидено процедурата по издаване на това единно разрешително да не бъде по-дълга от два месеца, но съгласно Директивата сме допуснали по изключение, и когато самият случай съставлява правна и фактическа сложност, срокът за издаване на това разрешение да бъде удължен с още два месеца.
Тъй като Директивата за единно разрешително се явява Рамкова директива, бе необходимо да се предложат съответните промени в още други текстове от Закона за чужденците, в които са транспонирани няколко директиви, по-специално Директивата за сезонната заетост, също така Директивата за висококвалифицираните работници, така наречената синя карта, както и за вътрешно-корпоративния трансфер. Това са най-общо промените, които касаят този законопроект.
Съвсем накратко ще обърна внимание на другите промени, които са насочени към преглед на Глава „Мерки за административна принуда“ в Закона за чужденците, като там сме прецизирали нормите на чл. 44, чл. 46 и чл. 46а, които касаят условията за издаването на мерки за административна принуда, както и опциите за обжалване. Тук е мястото да посоча, че тези промени са направени на базата на препоръки на Европейския съд по правата на човека, така че ние сме адаптирали нормите на Закона с тези препоръки.
На последно място, в Преходните и заключителни разпоредби на Законопроекта сме предложили промени в Закона за трудовата миграция, свързани преди всичко с промените, които предлагаме в Закона за чужденците с оглед единното разрешително. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И аз Ви благодаря.
Колеги, имате думата за въпроси, коментари, изказвания.
Аз искам да задам един въпрос. Виждате, в Комисията сме получили, не знам дали сте имали възможност да ги разгледате, становища от социалните партньори, в случая от КНСБ и КТ „Подкрепа“, които са крайно критични към предложенията, които правите, и които са свързани с пазара на труда. Очевидно е, че предложенията за промени в Закона за чужденците са направени или идеята за тези промени е била малко в по-ранен етап, преди корона кризата, защото ситуацията на пазара на труда в момента е по-различна отколкото, да кажем, преди няколко месеца. Опасението на социалните партньори е, че българският работник или служител може да бъде поставен натясно, както те са се изразили в едно от становищата, за сметка, когато става въпрос за промени в Закона за чужденците, Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност за чужденци примерно от трети страни. В най-общи линии това са възраженията на социалните партньори, разбира се, и това, че Проектът не е гледан в Националния съвет за тристранно сътрудничество. Ако имате отговор на тези въпроси или нещо покрай тази дискусия, за да има яснота в Комисията, защо сте предприели точно такъв подход?
РОСИЦА ГРУДЕВА: Господин Председател, обръщам внимание, че аз лично не съм участвала и не съм се запознала със становищата на синдикалните организации. Това, което мога да кажа, е, че ние не правим нищо по-различно от това, което е разписано в Европейското законодателство. Просто ние въвеждаме европейски директиви и промените, които предлагаме, са свързани преди всичко с транспониране на Директивата и с препоръките на Европейската комисия.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви.
Други колеги?
Заповядайте, господин Нинов.
МАРИО НИНОВ: Благодаря, господин Председател. Представител съм на КТ „Подкрепа“.
Благодаря, господин Адемов, че зададохте тон към нашето становище. Набързо ще кажа само няколко думи, за да не отегчавам всички, защото виждате каква е ситуацията.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Извинявайте, становищата са на страницата на Комисията по труда, социалната и демографската политика, може да ги вземете оттам.
МАРИО НИНОВ: КТ „Подкрепа“ винаги приветства, когато се опитваме да хармонизираме нашето законодателство с европейското и се надяваме тази практика да бъде по-честа и за неща, които са в полза на работещите в България, не така обаче, както е в случая – хармонизираме нещо, което не е в полза на работещите. Това е едно от нашите безпокойства, което Вие казахте: при тази криза в момента да слагаме българския работник зад останалите, да имат преимущество, някак си не е добре.
Нас ни безпокоят много малко неща. Другите неща в Законопроекта ги приветстваме и той би трябвало да мине на по-следващ етап, но неслучайно обръщаме внимание за второто четене на някои неща, които не са приятни за нас.
Второто нещо, на което искам да обърна внимание, е възможността за появата на така нареченото псевдодоброволчество. Предполагам, че имате информация – след проверки на Главната инспекция по труда вече има постановени дела за така наречените доброволци, които не са доброволци, а по този начин се възползват да пребивават в страната и да извършват труд, какъвто нямат право да упражняват. Най-важното и основно нещо е, че за нас неща, които касаят трудовоправни въпроси, да се решават в Закон за чужденци, някак си не е нормално. Нормално е да се решават чрез трудовото законодателство.
Другите неща са описани в становището. Няма смисъл да Ви отегчавам. Благодаря за вниманието и се надявам да обърнете внимание на тези по-фрапиращи неща.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И аз Ви благодаря.
Има запис и колегите ще могат да се запознаят със стенографския протокол, така че ще има възможност да се вземе предвид Вашето становище.
Заповядайте и ще Ви помоля да се представите.
РУМЯНА ЙОРДАНОВА: Тъй като участвах с колегите от Министерството на вътрешните работи в работната група, която изготви предложенията, само искам да кажа, че ние не въвеждаме почти нищо ново, тоест опциите за приемане на работници със синя карта, висококвалифицирани специалисти, включително и сезонните работници в момента са разписани в Закона за чужденците и ги има като опции за законно пребиваване в страната. Това не е нещо ново. Това, което правим с тези изменения, е просто улесняване на процедурата и за всичките тези няколко категории работници да има единна процедура, която да е не просто за издаване разрешение за пребиваване, но едновременно и разрешение за работа, тоест ние не накърняваме правата на българските работници, защото и към момента, по действащия Закон за чужденците, чуждестранните работници имат право да влязат. Тук става въпрос за процедурно обединяване на три процедури в една, които да улеснят работодателите, а не въвеждане на повече привилегии за чуждестранните работници за сметка на българските такива.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Исках да кажа нещо, но в залата ще продължи тази дискусия.
Други колеги? Не виждам.
Подлагам на гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България, внесен от Министерския съвет на 30 юли 2020 г.
Който е съгласен да бъде подкрепен, моля да гласува.
За – 10, против няма, въздържали се – 8.
Приема се този законопроект.
Преминаваме към точка първа от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА РЕЗЕРВА НА ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, № 002-01-38, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 17 АВГУСТ 2020 Г.
Господин Заместник-министър, заповядайте.
Вие бяхте към първа точка, но понеже решихме в движение да променим програмата, заповядайте да представите Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за резерва на Въоръжените сили на Република България в частта, която касае нашата комисия.
ЗАМ.-МИНИСТЪР АТАНАС ЗАПРЯНОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Законопроектът, който предлагаме, е свързан с промени в Закона за резерва на Въоръжените сили на Република България, с които, от една страна, се цели подобряване на действащата законова уредба, а от друга – да се създаде възможност за въвеждане на срочна служба в доброволния резерв, което ще увеличи броя на подготвените български граждани за защита на Отечеството.
Част от текстовете, които касаят хармонизиране на Закона за резерва със Закона за отбраната и въоръжените сили не касаят Вашата комисия и няма да се спирам на тях. Също така даваме статут на Централното военно окръжие като юридическо лице.
Освен това се правят и промени, с които се въвеждат ограничения за кандидатите за резервисти – това касае и Вас, а именно да не се назначават лица по трудово служебни правоотношения в структурите по чл. 50, ал. 2 от Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България поради факта, че тези служители са част от структурите на въоръжените сили за военно време и изпълнението на задачите им като част от тези структури е несъвместимо с изпълнението на активна служба в доброволния резерв. Тоест ако служители на МВР, на ДАНС, на ДАР и други структури, които са по чл. 50, ал. 2 във военно време, са част от въоръжените сили и искат да станат резервисти, няма как, защото те по принцип се военизират във военно време. Затова се прави това ограничение.
Освен това се въвежда максимална възраст за сключване на договор за служба в доброволния резерв, която да бъде не по-малко от две години до навършването на пределната възраст. Това ще гарантира възможността за използване на резервиста в рамките поне на две години, което би оправдало извършената подготовка и разходи за него.
Увеличава се пределната възраст в служба в доброволния резерв, като това предложение е обвързано с промяната в Закона за отбраната и въоръжените сили, която направихте и вдигнахме възрастта на действащите кадрови хора да служат по-дълго, така че се вдига и възрастта за резервисти, което хармонизира изискванията на двата закона.
Регламентира се нарочно основание за прекратяване на договора за служба в доброволния резерв при изтичане на установения уговорен срок, но т. 1 в чл. 30 от Закона няма да позволява автоматично действие и продължаване на договора, ако не е включено допълнително споразумение към него.
С измененията в чл. 45 се регламентира правната възможност, при която работодателят, органът по назначаването като страна по договора може да прекратява договора на резервиста по време на изпълнение на неговата активна служба при настъпването на обективни обстоятелства, закриване на предприятието по чл. 328, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда или закриване на администрацията по чл. 106, ал. 1, т. 1 от Закона за държавния служител.
Предложени са изменения в Закона за резерва на Въоръжените сили на Република България в чл. 36, чл. 47, ал. 2, чл. 51 и чл. 53, ал. 5 във връзка със синхронизиране именно на уредбата с разпоредбите на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и определянето на основното месечно възнаграждение на резервиста за длъжност и за военно време, доколкото времето на активната служба в доброволния резерв той ще има статут на военнослужещ, действащ военнослужещ.
С измененията на чл. 61, ал. 3 и 5 и чл. 79 се определя по-висока пределна възраст за водене на военен отчет. Тук вече говорим за отчета и това се прави отново във връзка с повишената възраст за служба във въоръжените сили. Оттук се вдига и възрастта, до която ние водим на отчет запасните.
Предвидени са изменения и допълнения в Закона, чрез които ще се подобри дейността по водене на военния отчет на българските граждани.
В „Глава трета „а“: Подготовка на българските граждани за защита на Отечеството“ се създават два раздела, като в първия се обуславя обучението на ученици и студенти за защита на Отечеството, във втория – срочна служба в доброволния резерв. Обучението на учениците касае Комисията по образованието и науката – ако искате да не се спирам на него. Това е подготовката, която извършваме.
Накрая да Ви доложа, че в прогнозните средства за прилагането на Законопроекта са включени: заплати, осигуровки, издръжка и военна подготовка на личен състав, изпълняващ срочна служба от доброволния резерв в размер на 8 млн. 371 хил. 400 лв. на годишна база. Срочната служба в доброволния резерв ще се осъществява на два периода по шест месеца, като за всеки период са разчетени да участват до 300 човека. В хода на съгласувателната процедура при условията и по реда на чл. 32 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация Законопроектът е съгласуван с бележки и предложения от Министерството на вътрешните работи, Министерството на труда и социалната политика, Министерството на образованието и науката, Министерството на икономиката, както и в дирекция „Правна“ и в дирекция „Модернизация на администрациите“ към Министерския съвет, като повечето от тях са приети и текстовете вече са прецизирани и включени. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Заместник-министър.
Колеги, имате думата.
Не чух Министерството на финансите.
ЗАМ.-МИНИСТЪР АТАНАС ЗАПРЯНОВ: То си е от нашия бюджет, така че…
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Вашият бюджет го определя министърът на финансите, общо взето, и правителството.
Колеги, въпроси? Не виждам.
Подлагам на гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за резерва на въоръжените сили на Република България с вносител Министерския съвет.
Който е съгласен да бъде подкрепен, моля да гласува.
За – 12, против – няма, въздържали се – 6.
Законопроектът е приет.
Благодаря Ви.
Точка трета:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА СЕМЕЙНИЯ КОДЕКС, № 002-01-41, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 28 АВГУСТ 2020 Г.
Кой ще представи Законопроекта?
Заповядайте, господин Заместник-министър.
ЗАМ.-МИНИСТЪР ЕВГЕНИ СТОЯНОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми народни представители, представям на Вашето внимание Законопроект за изменение и допълнение на Семейния кодекс.
Предложените промени в Законопроекта касаят Глава шеста „Произход“ от Семейния кодекс и те са обусловени от необходимостта от изпълнение на решенията на Европейския съд по правата на човека, постановени по обединени дела „Л.Д. и П.К. срещу България“ и „Докторов срещу България“. Те имат за цел отстраняване на констатирано непълно съответствие на действащите норми в Семейния кодекс с чл. 8 от Конвенцията – право на зачитане на личния и семейния живот от Конвенцията. Съгласно чл. 46 от Конвенцията влезлите в сила решения на Европейския съд по правата на човека имат задължителна сила спрямо държавата ответник, като същата следва да предприеме индивидуални и общи мерки за тяхното изпълнение.
Какви са предложените промени в Семейния кодекс? В предлагания Законопроект за изменение и допълнение на Семейния кодекс параграфи 1 и 2 са мотивирани от задължителното за България решение по делото „Докторов срещу България“, а параграфи 3, 4 и 5 се аргументират с решението „Л.Д. и П.К. срещу България“.
С приемането на предложения Законопроект за изменение и допълнение на Семейния кодекс, на първо място, ще се отстрани съществуващото констатирано непълно съответствие на действащите норми относно припознаването и оспорването на бащинство – несъответствие с чл. 8 от Конвенцията; ще се изпълнят препоръките от решенията на Европейския съд по правата на човека, постановени по обединените жалби „Л. Д. и П. К. срещу България“ и „Докторов срещу България“; ще се разшири възможността за оспорване на презумпцията за бащинство от физически лица, които имат правен интерес и необходимост от това; ще се разширят възможностите за оспорване на припознаването преди и след извършването му; ще се създадат законови предпоставки за ограничаване използването на Института на припознаването за заобикаляне на осиновяване, трафик и търговия с деца, като същевременно с това ще се осигури по-добра и навременна защита на интересите на децата. Това е съвсем накратко. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Заместник-министър.
Колеги, някакви бележки?
Основната роля тук е на Агенцията за социално подпомагане, естествено, на прокуратурата и на заинтересованите лица.
Не виждам въпроси.
Заповядайте, госпожо Първанова.
МИЛЕНА ПЪРВАНОВА: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители!
В действителност като цяло Законопроектът е насочен към процедурите по оспорване на произхода и целта е да се дадат по-големи възможности, които съответстват в по-пълна степен на промените в обществения живот и особено в семейните отношения. В същото време да се гарантират винаги и на първо място интересите на децата както чрез възможностите, които се дават за Дирекция „Социално подпомагане“ – както винаги, тя е ключовият орган, който може да следи, трябва да следи и да се намесва, когато може да има необходимост от защита на тези права, така, разбира се, и от прокуратурата.
Третите лица, които биха искали да оспорват бащинството при припознаване или при семейно родените деца, също получават такива възможности. Очевидно е, че възникват все повече казуси и има голям обществен интерес да бъдат уредени и нови хипотези, които да ги решават. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: В тази връзка и свободното движение има огромно значение.
Колеги, не виждам въпроси и изказвания.
Който е съгласен да бъде подкрепен Законопроектът за изменение и допълнение на Семейния кодекс с вносител Министерския съвет, моля да гласува.
За – 12, против – няма, въздържали се – 6.
Законопроектът е приет.
Колеги, благодаря Ви за участието в днешната малко странна Комисия.
Поради изчерпване на дневния ред, закривам заседанието.
(Закрито в 16,00 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ХАСАН АДЕМОВ
Стенограф:
Стефка Аличкова
№ 41
от проведено извънредно заседание на Комисията по труда, социалната и демографската политика на 17 септември 2020 г.
ДНЕВЕН РЕД:
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за резерва на Въоръжените сили на Република България, № 002-01-38, внесен от Министерския съвет на 17 август 2020 г.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България, № 002-01-31, внесен от Министерския съвет на 30 юли 2020 г.
3. Законопроект за изменение и допълнение на Семейния кодекс, № 002-01-41, внесен от Министерския съвет на 28 август 2020 г.
Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по труда, социалната и демографска политика се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 15,30 ч. и ръководено от председателя на Комисията по труда, социалната и демографската политика господин Хасан Адемов.
* * *
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Колеги, има кворум, откривам днешното заседание на Комисията по труда, социалната и демографската политика.
Не виждам представители на Министерството на вътрешните работи.
Откривам заседанието със следния дневен ред:
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за резерва на Въоръжените сили на Република България, № 002-01-38, внесен от Министерския съвет на 17 август 2020 г.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България, № 002-01-31, внесен от Министерския съвет на 30 юли 2020 г.
3. Законопроект за изменение и допълнение на Семейния кодекс, № 002-01-41, внесен от Министерския съвет на 28 август 2020 г.
Който е съгласен да бъде подкрепен така предложения дневен ред, моля да гласува.
Приема се единодушно.
Гости на днешното заседание са: от Министерството на отбраната – заместник-министър Атанас Запрянов; Елена Маркова – директор дирекция „Правно-нормативна дейност в отбраната“; Людмил Михайлов – директор дирекция „Управление на човешките ресурси в отбраната“.
От Министерството на вътрешните работи: госпожа Росица Грудева – директор на дирекция „Правно-нормативна дейност“; Владислава Радонова – началник сектор „Процедури в ЕС за пребиваване и работа“ ; Вангелия Терзийска – главен юрисконсулт в дирекция „Миграция“ към МВР; Румяна Йорданова – началник отдел „Консулско-правни въпроси, ЕС и Шенген“ към дирекция „Консулски отношения“ при МВнР; Грета Николова – началник отдел в правна дирекция на ДАНС; адвокат Мартин Костов – сдружение „Солидарна България“; Марио Нинов – КТ „Подкрепа“.
От Министерството на правосъдието: заместник-министър Евгени Стоянов; Милена Първанова – директор дирекция „Международна правна закрила на детето и международни осиновявания“; Донка Аврамова – държавен експерт в дирекция „Съвет по законодателство“ в Министерството на правосъдието.
Предлагам да започнем с втора точка:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЧУЖДЕНЦИТЕ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, № 002 01-31.
Вносител: Министерският съвет на 30 юли 2020 г.
Заповядайте, колеги.
От Министерството на вътрешните работи – ще Ви помоля да представите Законопроекта само в частта, която касае предметния обхват на Комисията по труда, социалната и демографската политика.
РОСИЦА ГРУДЕВА: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Предложенията за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България са насочени към пълното транспониране на Директива 2011/98 ЕС относно Единната процедура за кандидатстване на граждани на трети страни за единно разрешение за пребиваване и работа на територията на държава членка.
Най-общо казано, Директивата има за цел установяване на Единна процедура за кандидатстване, водеща до комбиниран акт, един административен акт, включващ разрешение за пребиваване и разрешение за работа.
Съгласно сега действащото българско законодателство процедурата за издаване на Единно разрешение за пребиваване и работа е свързана с подаване на заявление пред две административни структури – Агенцията по заетостта към Министерството на труда и социалната политика, и пред Дирекция „Миграция“ към Министерството на вътрешните работи.
В тази връзка, както е констатирала и Европейската комисия в свое пилотно проучване, е необходимо от страна на България да се предприемат мерки за разписване на Единна процедура по издаване на един документ за работа и пребиваване.
Следвайки тази насока, предложеният на Вашето внимание Законопроект предвижда кандидатстването и получаването на Единно разрешение за пребиваване и работа да се извършва пред една структура, а именно Дирекция „Миграция“ към Министерството на вътрешните работи, като в Законопроекта детайлно е разписан редът за съгласуване на подадените заявления за издаване на Единно разрешение за пребиваване и работа със съответните компетентни национални структури, ангажирани с разрешаването на пребиваване и предоставянето достъп на пазара на труда.
Предвидено е Единно разрешение за пребиваване и работа да могат да получат чужденците, граждани на трети държави, които отговарят на условията за получаване на достъп до пазара на труда съгласно законодателството и притежават виза за дългосрочно пребиваване или разрешение за пребиваване съгласно Регламент 10/30. Срокът за единното разрешение е три години, а когато трудовият договор е по-кратък от три години, разрешението се издава за срока на продължителността на договора. Допуска се също така и продължаване на срока за издаденото разрешително, когато, разбира се, са налице условията за това.
Предвидено е заявлението за издаване на Единно разрешение да се подава пред Дирекция „Миграция“, като от тази правна опция ще могат да се ползват работодателят или упълномощено от него лице, или пък чужденецът. Предвидено е след получаване на заявлението и съпровождащите документи към това заявление, които са имплицитно уредени в Законопроекта, Дирекция „Миграция“ да изпраща за съгласуване на Агенцията по заетостта по електронен път целия пакет от документи, включително се изпраща за съгласуване и с Държавната агенция „Национална сигурност“, която пък от своя страна да предостави становище по компетентност.
В Законопроекта е предвидено процедурата по издаване на това единно разрешително да не бъде по-дълга от два месеца, но съгласно Директивата сме допуснали по изключение, и когато самият случай съставлява правна и фактическа сложност, срокът за издаване на това разрешение да бъде удължен с още два месеца.
Тъй като Директивата за единно разрешително се явява Рамкова директива, бе необходимо да се предложат съответните промени в още други текстове от Закона за чужденците, в които са транспонирани няколко директиви, по-специално Директивата за сезонната заетост, също така Директивата за висококвалифицираните работници, така наречената синя карта, както и за вътрешно-корпоративния трансфер. Това са най-общо промените, които касаят този законопроект.
Съвсем накратко ще обърна внимание на другите промени, които са насочени към преглед на Глава „Мерки за административна принуда“ в Закона за чужденците, като там сме прецизирали нормите на чл. 44, чл. 46 и чл. 46а, които касаят условията за издаването на мерки за административна принуда, както и опциите за обжалване. Тук е мястото да посоча, че тези промени са направени на базата на препоръки на Европейския съд по правата на човека, така че ние сме адаптирали нормите на Закона с тези препоръки.
На последно място, в Преходните и заключителни разпоредби на Законопроекта сме предложили промени в Закона за трудовата миграция, свързани преди всичко с промените, които предлагаме в Закона за чужденците с оглед единното разрешително. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И аз Ви благодаря.
Колеги, имате думата за въпроси, коментари, изказвания.
Аз искам да задам един въпрос. Виждате, в Комисията сме получили, не знам дали сте имали възможност да ги разгледате, становища от социалните партньори, в случая от КНСБ и КТ „Подкрепа“, които са крайно критични към предложенията, които правите, и които са свързани с пазара на труда. Очевидно е, че предложенията за промени в Закона за чужденците са направени или идеята за тези промени е била малко в по-ранен етап, преди корона кризата, защото ситуацията на пазара на труда в момента е по-различна отколкото, да кажем, преди няколко месеца. Опасението на социалните партньори е, че българският работник или служител може да бъде поставен натясно, както те са се изразили в едно от становищата, за сметка, когато става въпрос за промени в Закона за чужденците, Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност за чужденци примерно от трети страни. В най-общи линии това са възраженията на социалните партньори, разбира се, и това, че Проектът не е гледан в Националния съвет за тристранно сътрудничество. Ако имате отговор на тези въпроси или нещо покрай тази дискусия, за да има яснота в Комисията, защо сте предприели точно такъв подход?
РОСИЦА ГРУДЕВА: Господин Председател, обръщам внимание, че аз лично не съм участвала и не съм се запознала със становищата на синдикалните организации. Това, което мога да кажа, е, че ние не правим нищо по-различно от това, което е разписано в Европейското законодателство. Просто ние въвеждаме европейски директиви и промените, които предлагаме, са свързани преди всичко с транспониране на Директивата и с препоръките на Европейската комисия.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви.
Други колеги?
Заповядайте, господин Нинов.
МАРИО НИНОВ: Благодаря, господин Председател. Представител съм на КТ „Подкрепа“.
Благодаря, господин Адемов, че зададохте тон към нашето становище. Набързо ще кажа само няколко думи, за да не отегчавам всички, защото виждате каква е ситуацията.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Извинявайте, становищата са на страницата на Комисията по труда, социалната и демографската политика, може да ги вземете оттам.
МАРИО НИНОВ: КТ „Подкрепа“ винаги приветства, когато се опитваме да хармонизираме нашето законодателство с европейското и се надяваме тази практика да бъде по-честа и за неща, които са в полза на работещите в България, не така обаче, както е в случая – хармонизираме нещо, което не е в полза на работещите. Това е едно от нашите безпокойства, което Вие казахте: при тази криза в момента да слагаме българския работник зад останалите, да имат преимущество, някак си не е добре.
Нас ни безпокоят много малко неща. Другите неща в Законопроекта ги приветстваме и той би трябвало да мине на по-следващ етап, но неслучайно обръщаме внимание за второто четене на някои неща, които не са приятни за нас.
Второто нещо, на което искам да обърна внимание, е възможността за появата на така нареченото псевдодоброволчество. Предполагам, че имате информация – след проверки на Главната инспекция по труда вече има постановени дела за така наречените доброволци, които не са доброволци, а по този начин се възползват да пребивават в страната и да извършват труд, какъвто нямат право да упражняват. Най-важното и основно нещо е, че за нас неща, които касаят трудовоправни въпроси, да се решават в Закон за чужденци, някак си не е нормално. Нормално е да се решават чрез трудовото законодателство.
Другите неща са описани в становището. Няма смисъл да Ви отегчавам. Благодаря за вниманието и се надявам да обърнете внимание на тези по-фрапиращи неща.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И аз Ви благодаря.
Има запис и колегите ще могат да се запознаят със стенографския протокол, така че ще има възможност да се вземе предвид Вашето становище.
Заповядайте и ще Ви помоля да се представите.
РУМЯНА ЙОРДАНОВА: Тъй като участвах с колегите от Министерството на вътрешните работи в работната група, която изготви предложенията, само искам да кажа, че ние не въвеждаме почти нищо ново, тоест опциите за приемане на работници със синя карта, висококвалифицирани специалисти, включително и сезонните работници в момента са разписани в Закона за чужденците и ги има като опции за законно пребиваване в страната. Това не е нещо ново. Това, което правим с тези изменения, е просто улесняване на процедурата и за всичките тези няколко категории работници да има единна процедура, която да е не просто за издаване разрешение за пребиваване, но едновременно и разрешение за работа, тоест ние не накърняваме правата на българските работници, защото и към момента, по действащия Закон за чужденците, чуждестранните работници имат право да влязат. Тук става въпрос за процедурно обединяване на три процедури в една, които да улеснят работодателите, а не въвеждане на повече привилегии за чуждестранните работници за сметка на българските такива.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Исках да кажа нещо, но в залата ще продължи тази дискусия.
Други колеги? Не виждам.
Подлагам на гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България, внесен от Министерския съвет на 30 юли 2020 г.
Който е съгласен да бъде подкрепен, моля да гласува.
За – 10, против няма, въздържали се – 8.
Приема се този законопроект.
Преминаваме към точка първа от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА РЕЗЕРВА НА ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, № 002-01-38, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 17 АВГУСТ 2020 Г.
Господин Заместник-министър, заповядайте.
Вие бяхте към първа точка, но понеже решихме в движение да променим програмата, заповядайте да представите Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за резерва на Въоръжените сили на Република България в частта, която касае нашата комисия.
ЗАМ.-МИНИСТЪР АТАНАС ЗАПРЯНОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Законопроектът, който предлагаме, е свързан с промени в Закона за резерва на Въоръжените сили на Република България, с които, от една страна, се цели подобряване на действащата законова уредба, а от друга – да се създаде възможност за въвеждане на срочна служба в доброволния резерв, което ще увеличи броя на подготвените български граждани за защита на Отечеството.
Част от текстовете, които касаят хармонизиране на Закона за резерва със Закона за отбраната и въоръжените сили не касаят Вашата комисия и няма да се спирам на тях. Също така даваме статут на Централното военно окръжие като юридическо лице.
Освен това се правят и промени, с които се въвеждат ограничения за кандидатите за резервисти – това касае и Вас, а именно да не се назначават лица по трудово служебни правоотношения в структурите по чл. 50, ал. 2 от Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България поради факта, че тези служители са част от структурите на въоръжените сили за военно време и изпълнението на задачите им като част от тези структури е несъвместимо с изпълнението на активна служба в доброволния резерв. Тоест ако служители на МВР, на ДАНС, на ДАР и други структури, които са по чл. 50, ал. 2 във военно време, са част от въоръжените сили и искат да станат резервисти, няма как, защото те по принцип се военизират във военно време. Затова се прави това ограничение.
Освен това се въвежда максимална възраст за сключване на договор за служба в доброволния резерв, която да бъде не по-малко от две години до навършването на пределната възраст. Това ще гарантира възможността за използване на резервиста в рамките поне на две години, което би оправдало извършената подготовка и разходи за него.
Увеличава се пределната възраст в служба в доброволния резерв, като това предложение е обвързано с промяната в Закона за отбраната и въоръжените сили, която направихте и вдигнахме възрастта на действащите кадрови хора да служат по-дълго, така че се вдига и възрастта за резервисти, което хармонизира изискванията на двата закона.
Регламентира се нарочно основание за прекратяване на договора за служба в доброволния резерв при изтичане на установения уговорен срок, но т. 1 в чл. 30 от Закона няма да позволява автоматично действие и продължаване на договора, ако не е включено допълнително споразумение към него.
С измененията в чл. 45 се регламентира правната възможност, при която работодателят, органът по назначаването като страна по договора може да прекратява договора на резервиста по време на изпълнение на неговата активна служба при настъпването на обективни обстоятелства, закриване на предприятието по чл. 328, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда или закриване на администрацията по чл. 106, ал. 1, т. 1 от Закона за държавния служител.
Предложени са изменения в Закона за резерва на Въоръжените сили на Република България в чл. 36, чл. 47, ал. 2, чл. 51 и чл. 53, ал. 5 във връзка със синхронизиране именно на уредбата с разпоредбите на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и определянето на основното месечно възнаграждение на резервиста за длъжност и за военно време, доколкото времето на активната служба в доброволния резерв той ще има статут на военнослужещ, действащ военнослужещ.
С измененията на чл. 61, ал. 3 и 5 и чл. 79 се определя по-висока пределна възраст за водене на военен отчет. Тук вече говорим за отчета и това се прави отново във връзка с повишената възраст за служба във въоръжените сили. Оттук се вдига и възрастта, до която ние водим на отчет запасните.
Предвидени са изменения и допълнения в Закона, чрез които ще се подобри дейността по водене на военния отчет на българските граждани.
В „Глава трета „а“: Подготовка на българските граждани за защита на Отечеството“ се създават два раздела, като в първия се обуславя обучението на ученици и студенти за защита на Отечеството, във втория – срочна служба в доброволния резерв. Обучението на учениците касае Комисията по образованието и науката – ако искате да не се спирам на него. Това е подготовката, която извършваме.
Накрая да Ви доложа, че в прогнозните средства за прилагането на Законопроекта са включени: заплати, осигуровки, издръжка и военна подготовка на личен състав, изпълняващ срочна служба от доброволния резерв в размер на 8 млн. 371 хил. 400 лв. на годишна база. Срочната служба в доброволния резерв ще се осъществява на два периода по шест месеца, като за всеки период са разчетени да участват до 300 човека. В хода на съгласувателната процедура при условията и по реда на чл. 32 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация Законопроектът е съгласуван с бележки и предложения от Министерството на вътрешните работи, Министерството на труда и социалната политика, Министерството на образованието и науката, Министерството на икономиката, както и в дирекция „Правна“ и в дирекция „Модернизация на администрациите“ към Министерския съвет, като повечето от тях са приети и текстовете вече са прецизирани и включени. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Заместник-министър.
Колеги, имате думата.
Не чух Министерството на финансите.
ЗАМ.-МИНИСТЪР АТАНАС ЗАПРЯНОВ: То си е от нашия бюджет, така че…
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Вашият бюджет го определя министърът на финансите, общо взето, и правителството.
Колеги, въпроси? Не виждам.
Подлагам на гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за резерва на въоръжените сили на Република България с вносител Министерския съвет.
Който е съгласен да бъде подкрепен, моля да гласува.
За – 12, против – няма, въздържали се – 6.
Законопроектът е приет.
Благодаря Ви.
Точка трета:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА СЕМЕЙНИЯ КОДЕКС, № 002-01-41, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 28 АВГУСТ 2020 Г.
Кой ще представи Законопроекта?
Заповядайте, господин Заместник-министър.
ЗАМ.-МИНИСТЪР ЕВГЕНИ СТОЯНОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми народни представители, представям на Вашето внимание Законопроект за изменение и допълнение на Семейния кодекс.
Предложените промени в Законопроекта касаят Глава шеста „Произход“ от Семейния кодекс и те са обусловени от необходимостта от изпълнение на решенията на Европейския съд по правата на човека, постановени по обединени дела „Л.Д. и П.К. срещу България“ и „Докторов срещу България“. Те имат за цел отстраняване на констатирано непълно съответствие на действащите норми в Семейния кодекс с чл. 8 от Конвенцията – право на зачитане на личния и семейния живот от Конвенцията. Съгласно чл. 46 от Конвенцията влезлите в сила решения на Европейския съд по правата на човека имат задължителна сила спрямо държавата ответник, като същата следва да предприеме индивидуални и общи мерки за тяхното изпълнение.
Какви са предложените промени в Семейния кодекс? В предлагания Законопроект за изменение и допълнение на Семейния кодекс параграфи 1 и 2 са мотивирани от задължителното за България решение по делото „Докторов срещу България“, а параграфи 3, 4 и 5 се аргументират с решението „Л.Д. и П.К. срещу България“.
С приемането на предложения Законопроект за изменение и допълнение на Семейния кодекс, на първо място, ще се отстрани съществуващото констатирано непълно съответствие на действащите норми относно припознаването и оспорването на бащинство – несъответствие с чл. 8 от Конвенцията; ще се изпълнят препоръките от решенията на Европейския съд по правата на човека, постановени по обединените жалби „Л. Д. и П. К. срещу България“ и „Докторов срещу България“; ще се разшири възможността за оспорване на презумпцията за бащинство от физически лица, които имат правен интерес и необходимост от това; ще се разширят възможностите за оспорване на припознаването преди и след извършването му; ще се създадат законови предпоставки за ограничаване използването на Института на припознаването за заобикаляне на осиновяване, трафик и търговия с деца, като същевременно с това ще се осигури по-добра и навременна защита на интересите на децата. Това е съвсем накратко. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Заместник-министър.
Колеги, някакви бележки?
Основната роля тук е на Агенцията за социално подпомагане, естествено, на прокуратурата и на заинтересованите лица.
Не виждам въпроси.
Заповядайте, госпожо Първанова.
МИЛЕНА ПЪРВАНОВА: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители!
В действителност като цяло Законопроектът е насочен към процедурите по оспорване на произхода и целта е да се дадат по-големи възможности, които съответстват в по-пълна степен на промените в обществения живот и особено в семейните отношения. В същото време да се гарантират винаги и на първо място интересите на децата както чрез възможностите, които се дават за Дирекция „Социално подпомагане“ – както винаги, тя е ключовият орган, който може да следи, трябва да следи и да се намесва, когато може да има необходимост от защита на тези права, така, разбира се, и от прокуратурата.
Третите лица, които биха искали да оспорват бащинството при припознаване или при семейно родените деца, също получават такива възможности. Очевидно е, че възникват все повече казуси и има голям обществен интерес да бъдат уредени и нови хипотези, които да ги решават. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: В тази връзка и свободното движение има огромно значение.
Колеги, не виждам въпроси и изказвания.
Който е съгласен да бъде подкрепен Законопроектът за изменение и допълнение на Семейния кодекс с вносител Министерския съвет, моля да гласува.
За – 12, против – няма, въздържали се – 6.
Законопроектът е приет.
Колеги, благодаря Ви за участието в днешната малко странна Комисия.
Поради изчерпване на дневния ред, закривам заседанието.
(Закрито в 16,00 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ХАСАН АДЕМОВ
Стенограф:
Стефка Аличкова
0
