П Р О Т О К О Л
№ 48

На 11 ноември, сряда, 2020 г. се проведе заседание на Комисията по труда, социалната и демографската политика при следния

---

ДНЕВЕН РЕД:

1. Изслушване на кандидата за председател на Икономическия и социален съвет.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за личната помощ, № 002-01-66, внесен от Министерски съвет на 10 ноември 2020 г.
3. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за хората с увреждания, № 002-01-67, внесен от Министерски съвет на 10 ноември 2020 г.
Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по труда, социалната и демографска политика се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 14,30 ч. и ръководено от председателя на Комисията по труда, социалната и демографската политика господин Хасан Адемов.

* * *

ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Колеги, има кворум, откривам днешното заседание на Комисията по труда, социалната и демографската политика.
Откривам заседанието със следния дневен ред:
1. Изслушване на кандидата за председател на Икономическия и социален съвет.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за личната помощ, № 002-01-66, внесен от Министерски съвет на 10 ноември 2020 г.
3. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за хората с увреждания, № 002-01-67, внесен от Министерски съвет на 10 ноември 2020 г.
Който е съгласен да бъде подкрепен така предложения дневен ред, моля да гласува.
Гласували за – 16, против и въздържали се няма.
Гости на днешното заседание са: от Министерството на труда и социалната политика – заместник-министър Адриана Стоименова;
Любомира Аршинкова – държавен експерт в отдел „Интеграция на хората с увреждания“, дирекция „Политика за хората с увреждания, равни възможности, социални помощи“;
Елица Таратупска – технически сътрудник на зам.-министър Зорница Русинова.
Колеги, в тази зала сме, защото първата точка трябва да бъде излъчвана директно от парламентарния канал;

Преминаваме към първа точка:
ИЗСЛУШВАНЕ НА КАНДИДАТА ЗА ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ИКОНОМИЧЕСКИЯ И СОЦИАЛЕН СЪВЕТ.
Колеги, преди да преминем към тази точка, ще Ви запозная наново с Раздел IV от Процедурните правила, които приехме в Комисията, в пленарна зала.
Изслушване на кандидата за председател на Икономическия и социален съвет
1. Преди да изслуша предложения кандидат Комисията по труда социалната и демографската политика проверява представените документи и дали той отговаря на изискванията за заемане на длъжността. Комисията може да изисква допълнителна информация както от кандидата, така и от съответния компетентен орган.
Тази проверка е направена. Кандидатът отговаря на необходимите изисквания.
2. Изслушване на допуснатия кандидат се провежда в открито заседание на Комисията по труда, социалната и демографската политика, което се излъчва в реално време, в интернет чрез интернет страницата на Народното събрание.
3. Кандидатът се представя от представител на вносителя – до две минути. Представянето включва и данни за специфичната подготовка, мотивацията, публичната репутация и обществената подкрепа за кандидата.
4. Кандидатът представя концепция за дейността на икономическия социален съвет – до 10 минути.
5. Комисията по труда, социалната и демографската политика провежда разискване по предложената кандидатура. Народните представители поставят поотделно своите въпроси към кандидата – до две минути на народен представител. След изчерпване на зададените въпроси от всички народни представители, кандидатът отговаря – до 10 минути.
6. Председателят на Комисията по труда, социалната и демографската политика задава в резюме въпросите на лицата по чл. 93, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, на които не е получен отговор.
7. От изслушването се изготвя пълен стенографски протокол, който се публикува на специализирания тематичен сайт на интернет страницата на Народното събрание.
8. Комисията изготвя, по смисъла на чл. 93, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, Доклад от изслушването на кандидата и го внася в Народното събрание. Към Доклада се прилага и Проект на решение за избор на кандидат за председател на Икономическия и социален съвет.
9. Отказът на кандидата от участието в изслушването прекратява процедурата започната с настоящето решение.

Преминаваме към точка трета: Кандидатът се представя от представител на вносителя.
Госпожо Стоименова, имате думата да представите в рамките на две минути, кандидатурата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АДРИАНА СТОИМЕНОВА: Господин Председател, благодаря.
Уважаеми дами и господа народни представители, съгласно чл. 7, ал. 2 от Закона за икономическия и социален съвет, Народното събрание избира председател за Съвета. Според предвиденото в чл. 8, ал. 1 мандатът на Съвета за председател и членовете е четиригодишен като същия е изтекъл още 2016 г.
С Решение № 728 от 15 октомври по предложение на Министерския съвет предлагаме за председател на Икономическия и социален съвет – госпожа Зорница Русинова. Предложената кандидатура е съгласувана и подкрепена от всички групи представени в Съвета, в това число национално представените синдикални и работодателски организации, както и организациите в група трета на неправителствения сектор.
Госпожа Русинова успешно е изпълнявала функциите на министър на труда и социалната политика в периода май 2016 г. до месец януари 2017 г. През този период тя сложи край на дългите уикенди от четири дни и на отработването в събота. Насърчи работещите майки на деца до една година да се върнат по-рано на работа, като получават 50 на 100 от полагащото им се обезщетение плюс заплатата. Това всъщност носи по-висока пенсия. Вдигна помощите на деца с над 90% увреждания до 930 лв.
През 2017 г. минималната работна заплата стана 460 лв. Пенсиите пък бяха вдигнати с 2,4%. Като заместник-министър на труда и социалната политика в рамките на три правителства от 2010 г. насам е отговаряла за политиките на пазара на труда, социалното включване, европейските въпроси и международното сътрудничество, както и за управлението на европейските фондове.
Гарантирала е дейността на Агенцията по заетостта, Държавна агенция „Закрила на детето“, Агенцията за социално подпомагане и Агенцията за контрол и качество на социалните услуги. Ръководила е и е управлявала е орган на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“. Тя допринесе за утвърждаването на Европейския социален фонд като ключов инструмент в реализирането на активните мерки на пазара на труда и политиките на социално включване и равни възможности чрез успешно управление като ръководител на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ в два последователни периода считано от 2007 г. досега.
Под нейно ръководство се създадоха успешни модели за управление на Оперативната програма, припозната и сред останалите страни – членки на Европейския съюз. Като ефективно реализиращи реформи и иновации в двете сфери на въздействие. Развитие на реформите в социалните услуги и активно включване на пазара на труда.
Тя осъществи и координацията по въпросите на Европейския съюз. Включително подготовката и провеждането на първото Българско председателство на Съвета на Европейския съюз през 2018 г. По време на председателството под нейно ръководство екипът на Министерството на труда и социалната политика успя да постигне значителен напредък по всички законодателни и незаконодателни инициативи в социалната сфера.
Предложена от Европейската комисия като преизпълни първоначално заложените цели. По-конкретно. По време на Председателството бяха успешно приключени преговорите между парламента и Съвета, по едно силно политическо, чувствително досие, а именно това досие беше ръководено от заместник-министър Русинова, и води преговор от името на Съвета. Постигнати три общи подхода в Съвета по отворени законодателни досиета, по едно от които, преговорите между Европейския парламент и Съвета продължават и в момента. Прие един Доклад за напредъка на Съвета по ново законодателно предложение. Приети три заключения на Съвета, одобрени насоките по заетостта и Доклада за еднаквостта на пенсиите от 2018 г.
Госпожа Русинова притежава богат опит за национално и международно ниво при провеждане на преговори като успешно прилага механизмите на социален диалог и социално партньорство при провеждане на различните политики в социалната сфера. Разполага с голям опит в социалния диалог. Особено в тристранния диалог със социалните партньори по много въпроси от национално естество и европейски измерения.
Също така притежава опит и в структурирания диалог с други организации на гражданското общество по важни въпроси от икономическото и социалното развитие на страната. Тя е магистър по международни икономически отношения. Притежава магистърска степен по българска и английска филология. Има дългогодишен опит в управлението на програми и проекти придобит в Програмата на ООН за развитие.
Американска агенция за международно развитие и Българо-швейцарската програма за сътрудническо и други, който опит ще е полезен, в качеството ѝ на председател на Икономическия и социален съвет.
За мен е чест и привилегия да Ви представя кандидатурата на госпожа Зорница Русинова. Страхотен кандидат и председател ще бъде.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Стоименова.
Колеги преминаваме към следващата точка от Процедурните правила свързани с изслушване на кандидата за председател на Икономическия и социален съвет.
Госпожо Русинова, имате думата в рамките на 10 минути да представите концепция за дейността на Икономическия и социален съвет.
ЗОРНИЦА РУСИНОВА: Благодаря.
Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Първо, ми позволете като всички нас, пристрастни към осигурителната система да Ви поздравя с днешния празник „Свети Мина“. Празник, който е символичен и за нашата комисия. Символичен в ден като днешния, когато всички ние първо, трябва да си пожелаем да сме здрави. Второ, да си пожелаем да сме силни и обединени.
Ще се опитам съвсем накратко да маркирам за мен, какво е важно в рамките на следващ мандат като председател на Икономическия и социален съвет. В опита, който съм имала с годините в работата си с Икономическия и социален съвет, както и с представителите на Европейския икономически и социален съвет. Считам, че в момента страната ни наистина се нуждае от силен Икономически и социален съвет.
Това е истинският граждански диалог, който може да направи моста между парламента, между изпълнителната власт, между всички органи на властта и хората, така че в тежките времена когато първо страната ни трябва справи с пандемията и второ, с тежката социално-икономическа криза. Този орган може да има съвсем нов начин на взаимодействие на гражданите. Да обедини и да създаде така нужното ни съгласие, което имаме необходимо да направим, в обществото.
Какво според мен е важно оттук нататък като следващи стъпки, в които трябва да се развие Икономическия и социален съвет, защото с годините и опита, който е натрупан, считам че има много повече потенциал. Първо по този начин гражданите представени през отделните три групи на работодателите, на синдикатите, на гражданските организации активно да вземат решение, активно да участват във всички социално-икономически теми на обществото ни. Особено в момент, в който всички ние сме изправени пред трудностите и пред това обществото ни да бъде консенсусно, и диалогично.
Важно е да споменем, че в трите групи не само привеждането на очакванията на гражданите към изпълнителната, законодателната и президентската власт може да бъде факт, но в тези три групи има и много експертиза, която в много моменти е изключително важна във всяка една от темите на икономическия и социалния ни живот.
Какво считам, че е изключително важно оттук нататък като европейски приоритети? Знаете, че много рядко имаме силна инициатива от страна на Икономическия и социалния съвет да може да дава становища по европейски актове.
Това, което ни предстои през следващата година като програма, анонсирана от страна на Европейската комисия, има пряко влияние върху България като страна членка. Затова считам, че Икономическият и социален съвет трябва да има много по-активно участие и принос в националните позиции, когато те се формират и когато те се защитават. Освен дебата, който се води на институционално ниво между отделните правителства в Съвета, Европейския парламент, форматите, които има в Европейския икономически и социален съвет, групите на гражданското общество, на работодателите и синдикатите, също могат да бъдат силна трибуна за отстояване на националните ни позиции и много по силен глас, защото това е гражданският парламент и на европейско ниво.
Досиетата, които в следващата една година, имат силно отражение върху националните ни позиции и това, което ще се случи в България, са свързани с инициативите на досиетата за дигитализация, законодателните инициативи свързани с финансовите инструменти, устойчивото корпоративно развитие, европейският стълб за социалните права – предстои да бъде приет план, условията на труд, социалната икономика, зелената сделка. Голяма част от инициативите свързани в социалната сфера, като новата инициатива свързана със Стратегията за правата на детето и европейската стратегия за хората с увреждания. И считам, че експертизата, която е натрупана в трите групи, би могла да има принос и към съответните национални позиции.
Какво друго считам, че е изключително важно като акцент на работата на Икономическия и социален съвет? Формиране на мнения и становища свързани с отделните елементи на плана на България за възстановяване през следващите, бих казала една и няколко години, защото тепърва страната ни, надявам се, успешно да се справи с пандемията и с чисто здравословния проблем. Но от тук нататък, в зависимост от това какви са социалните и икономическите мерки, ние ще имаме дълъг и по-кратък път на възстановяване. Никой в момента не може да каже какви ще са чисто икономическите и социалните щети и считам, че до голяма степен Икономическият и социален съвет може да бъде, от една страна, напипващият пулс на обществото ни спрямо мерките, които могат да бъдат направени. По този начин да има засилено гражданско участие, но и да бъдат и добрият начин, така че и правителството, и парламентът да може да преведе към гражданите мерките, които се предприемат.
Тук е мястото може би да спомена, че е необходимо при състава на новия Икономически и социален съвет, който ще бъде направен, да се вземе предвид и една от важните теми, че доколкото има структуриран социален диалог между работодатели и синдикати, и ясни правила в Кодекса на труда за представителност на национално представителните организации на служителите, на работодателите, по отношение на гражданското участие в Икономическия и социален съвет, моята амбиция като председател би била също да се поставят ясни и прозрачни правила за участие, така че да има прозрачно участие на видими групи от всички граждански организации в сферите на икономическия живот, не само по отношение на социално включване, но и зелени организации, организации, които се занимават с всяка една от икономическите сфери.
Друга изключително важна роля на Икономическия и социален съвет би било приносът на гражданското общество с трите групи в прилагането на европейския стълб за социалните права. На първо място, Икономическият и социален съвет би бил органът, който може да направи една безпристрастна оценка на прилагането на стълба. Може да се засили ролята му в участието в Европейския семестър, защото голяма част от мерките, които се планират от правителствата, имат отношение към всеки един човек в България, както и да служи като много по-ясен ретранслатор на посланията на европейския стълб за социалните права към обществото ни и много по-добре да бъдат комуникирани отделните принципи в рамките на това, което предстои да бъде направено.
Вярвам, че сътрудничеството между всички национални институции също може да бъде засилено, защото през прегледа, който можем да направим в по-голямата част от случаите, откакто съществува Икономическия и социален съвет, становищата, които са издавани са основно по тяхна инициатива. Считам, че със законодателна инициатива бихме могли много по-добре да използваме потенциала на Икономическия и социален съвет и важни теми, които касаят и всички парламентарно представени сили в националния парламент, изпълнителната власт могат да бъдат подставени със становища на Икономическия и социален съвет. Например теми, които често възбуждат различни интереси, биха могли наистина със законодателна инициатива да бъдат обвързани и се надявам, ако бъда подкрепена за председател на Икономическия и социален съвет да имам много по-активна работа с всички парламентарно представени сили в Народното събрание, както и специално с тази комисия, защото вярвам, че това е една от основните комисии, която има отношение с Икономическия и социален съвет, защото това е реалният тристранен диалог.
Вярвам също, че можем всички ние малко по-добре да комуникираме всичко, което се случва в Икономическия и социален съвет, както и да се засили отношението на Икономическия и социален съвет с останалите икономически и социални съвети на международно ниво, връзката с Европейския икономически и социален съвет, да се постави под нов начин информираността на гражданите какво прави този съвет, да има много по-силна информационно кампания, както и разбира се, трибуната на тези три представителни организации – работници, служители, гражданско общество, могат да бъдат наистина ясният начин, по който и парламента, и изпълнителната власт могат да приведат всичко, което се случва в обществото ни, до гражданите.
Считам, че с опита, който съм натрупала не само с годините си работа, в Министерството на труда и социалната политика, политическия опит, който имам, международния опит, който имам, съм доказала, че мога да сближавам позиции, че мога да гарантирам еднаква отдалеченост от всички интереси и да се опитам да бъда безпристрастна, така че да бъдем наистина обективен и действащ Икономически и социален съвет. И вярвам, че ако бъда подкрепена за нов мандат за председател на Икономическия и социален съвет, той ще бъде една реална трибуна и реален мост между гражданите и законодателната и изпълнителната власт. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Русинова.
Колеги, преминаваме към следващата точка от процедурните правила – в рамките на две минути всеки народен представител може да постави въпроси към кандидата и след изчерпване на всички въпроси кандидатът има право на отговор в рамките до 10 минути.
Заповядайте, имате думата за въпроси, мнения, предложения.
Председателят на Икономическия и социален съвет веднъж годишно отчита дейността си в Комисията по труда, социалната и демографската политика. Вие вероятно си спомняте, че досегашният председател е изпълнявал това задължение.
Аз искам да задам един въпрос и той е свързан с инициативата на Европейската комисия. Буквално в утрешния ден в комисиите на Европейския парламент ще се разглежда проектодиректива за минималната работна заплата. Това е една изключително интересна тема. Вие знаете, че в една част от страните, към които принадлежи и България, се определя на законодателно ниво размерът на минималната работна заплата. В други страни – на принципа на колективното трудово договаряне, по отделни браншове и професии се определя минималната работна заплата.
Въпросът ми е свързан с това възнамерявате ли, ако бъдете избрана за председател на Икономическия и социален съвет, да поставите тази тема пред Гражданския парламент, за да може да изготвите едно становище, което да подпомогне институциите, в случая Министерския съвет, работодателски и синдикални организации, за вземане на едно решение, ако се приеме тази директива, в рамките на две години страните-членки трябва да ратифицират в законодателството си?
Аз искам да се извиня на всички колеги от Комисията за един досаден пропуск. От няколко заседания имаме нов член на Комисията – госпожа народният представител Полина Шишкова. Искам да я поздравя и съжалявам, че пропуснах досега да я представя.
Имате думата, колеги. Не виждам.
Госпожо Русинова, ще отговорите ли на въпроса?
ЗОРНИЦА РУСИНОВА: Благодаря, доктор Адемов.
Не само по отношение на Директивата за минимална работна заплата, а както споменах и в началото на експозето си, тя е актуална. Считам, че ролята на Икономическия и социален съвет при формиране на националните позиции е ключова за следващата година, защото минималната работна заплата, предстои Директива по отношение правата на децата, предстои приемане на Националния план, както и Европейския план, и много зависи каква ще бъде националната позиция по прилагането на стълба, множество инициативи, свързани с дигитализация, зелена сделка и така нататък.
Към момента трите групи, които са представени в Икономическия и социален съвет, много трудно могат да изразят категорично становищата си, когато се формира националната позиция, и това мога да го кажа от собствен опит, тъй като самите национални позиции се изготвят от изпълнителната власт. Да, в рамките на работните групи има участие на социалните партньори и гражданските организации, но те са част от работните групи. Затова считам, че нова роля на Икономическия и социален съвет би било принос към националните позиции, не само защото с опита и експертизата, която имат трите групи, могат да подобрят самата национална позиция и тя да добие гражданственост и да има отклик на всички заинтересовани страни, а и с членството на членовете на Икономическия и социален съвет в Европейския икономическия и социален съвет, в комитета по регионите, много по-силно бихме защитавали съответно националните си позиции. Примери много могат да се дадат, не само с Директивата за минималната работна заплата. Примерно, ако имаше такава възможност, съответно Народното събрание да възложи становище например по една от важните ключови европейски инициативи, толкова спорна и толкова ощетяваща националния ни интерес, и това е пакетът „Мобилност“, бихме могли много по-силно да защитаваме националните си позиции.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Русинова.
Колеги, преминаваме към следващата точка от процедурните правила – трябва да гласуваме Проекта за решение за избор на кандидат за председател на Икономическия и социален съвет.
Който е съгласен да бъде подкрепен този проект, моля да гласува.
За – 10, против няма, въздържали се 6.
Приема се предложението.
Благодаря Ви за участието в днешното изслушване. Пожелавам Ви успех.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЛИЧНАТА ПОМОЩ.
Вносител е Министерският съвет.
Госпожо Стоименова, заповядайте да представите Проекта на Министерския съвет.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АДРИАНА СТОИМЕНОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Нормативната промяна в Закона за личната помощ ще доведе до следните отражения: определяне на конкретния кръг правоимащи лица за достъп до механизма Лична помощ, съобразно реалната нужда от насочване към тази асистентска грижа, финансирана с публичен ресурс за най-нуждаещите се уязвими лица, без да се допуска обхватът да се свежда до всички хора с трайни увреждания в страната. По този начин ще се запази въведеното ограничение на кръга ползватели съобразно действащите до 31 декември 2020 г. разпоредби, като леко ще се разшири кръгът по отношение на лицата с така наречените стари ТЕЛК-ове – преди 1986 г., които са издадени между 70,01 до 89,99%, с определен вид и степен на вреждане и чужда помощ. Изрично „и чужда помощ“.
Прецизиране на степените на зависимост, обвързване с определяне на брой часове за лична помощ на базата на индивидуална оценка на потребностите за хората с увреждания според конкретния случай, съобразно зависимостта на интензивна подкрепа на ползвателя от друго лице за реализиране на различни дейности в ежедневния живот. Запазват се границите на действащите четири степени на зависимост и максималният брой часове – до 168 часа в най-тежката – четвърта група от зависимост.
Прецизиране на регулациите, засилващи контрола с цел превенция на риска от злоупотреби, както и за повишаване на качеството на личната помощ за ползвателите чрез въвеждането на ангажимент за кметовете на общини при упражняването на контрол да извършват наблюдение за качеството на предоставената лична помощ.
Оптимизиране на контролната дейност чрез създаване на възможност за лишаване от включването в механизма при установени нарушения и неправомерни действия (това се случва след второто или третото нарушение), гарантиране на финансово обезпечаване на общинските администрации за постигане на устойчивост и по-добро качество за предоставяне на личната помощ посредством предоставяне на средства за администриране на механизма лична помощ на съответната община, съгласно предоставения месечен брой часове на ползвателите на нейната територия, повишаване на изискванията към асистентите, предоставящи лична помощ по отношение на здравословно състояние за осъществяване на дейностите по лична помощ. Доставчикът на лична помощ ще може да поставя изисквания към асистентите в зависимост от конкретните индивидуални потребности на самия ползвател.
Възможност за предоставяне на механизма лична помощ в случаите, когато ползвател има нужда от провеждане на лечение в чужбина извън пределите на страната или при извършване на рехабилитационна услуга, по този начин, при ясни правила лицето продължава да получава асистентска грижа, с което се осигурява непрекъсваемост на процеса от осигуряване по механизма на личната помощ. Предлаганата промяна за Закона за лична помощ ще доведе до повишаване на ефективността на провежданата държавна политика за предоставяне на лична помощ за хора с увреждания, съобразено с разполагаемите бюджетни средства.
Предложените изменения предполагат превенция от социална зависимост, недопускане на злоупотреби и рискове на социалната система финансирана с публичен ресурс. По този начин ще се създаде обективен механизъм за преодоляване на идентифицираните затруднение в областта на личната помощ. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Стоименова.
Колеги, имате думата за въпроси, изказвания, коментари.
Заповядайте, господин Генов.
РУМЕН ГЕНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Заместник-министър, уважаеми колеги, гости! Ние се запознахме достатъчно добре със Законопроекта и ще го подкрепим, ще подкрепим изцяло философията на този законопроект, защото предложените промени в съществуващия Закон за личната помощ са базирани на направения и предоставения от Министерството на труда и социалната политика анализ, който касае практическото прилагане на механизма за лична помощ и още повече, че сега действащият Закон беше приет под значителен обществен натиск от определени неправителствени организации, без пълната необходима съгласуваност и естествено съдържа множество пропуски и неуредици.
Ние сме абсолютно съгласни с това, че в анализа бяха определени два основни проблема – кои точно са правоимащите ползватели на лична помощ и какъв е максимумът часове лична помощ, чиито лимити на практика трябваше да отпаднат сега, в края на тази година и от 1 януари да започне едно без лимитно определяне на часове. На практика според данните на Министерството правоимащи по този закон са около 670 хиляди човека и те ще имат право на лична помощ за неопределен брой часове, както беше споменато в мотивите. По тази логика само личните асистенти за тези 670 хиляди трябва да са 670 хиляди човека, така че абсолютно подкрепяме напълно определянето на конкретен кръг правоимащи, което да е съобразено с реалните нужди, което на практика става с прецизирането на степените на зависимост на потребителите, което респективно се отразява на определяне на броя часове, който ще им бъде отпуснат.
Подкрепяме напълно и промените, касаещи контрола за предотвратяване на възможностите за злоупотреби, както и повишаването на изискванията към асистентите за лична помощ. В обобщение – подкрепяме Законопроекта, и ако от наша страна възникнат предложения ще ги внесен между първо и второ четене. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви.
Аз имам една реплика. И във Вашето изказване, господин Генов, и в оценката на въздействието към Проекта, има една неточност или по-точно некоректност по отношение на фактите такива, каквито са били към момента на приемането на Закона за личната помощ. Вярно е, че има отрицателни становища на Министерството на труда и социалната политика и на Министерството на финансите, но към Проекта, който беше внесен от „БСП за България“ и „ВОЛЯ – Българските Родолюбци“, който беше Проект на Мая Манолова – тогавашният омбудсман.
Що се отнася до окончателния вариант на Закона за личната помощ, той е изготвен изцяло на базата на споразумението, което беше подписано между министърът на финансите, омбудсманът, министъра на труда и социалната политика... (Реплики извън микрофона.)
Това е изключително важно, защото изобщо не съм съгласен да се обвинява парламента. Парламентът е приел един законопроект, един закон, на базата на договорка в присъствието на представители на Министерството на финансите, на Агенцията за социално подпомагане, на Министерството на труда и социалната политика. Абсолютно всички текстове бяха съгласувани. Така че ще Ви моля да не споменавате това, че Законът е бил приет от Парламента под натиск. Да, натиск имаше, но на базата на Споразумението бяха приети всички текстове.
Други реплики?
Заповядайте, госпожо Желева.
ВИОЛЕТА ЖЕЛЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо Заместник-министър! Уважаеми колега, аз под формата на реплика искам да Ви задам един въпрос или по-скоро да повторите още веднъж. С така предложените промени ще могат да се възползват 670 хиляди хора с увреждания и ще могат да получават безлимитно часове лична помощ. Това ли искахте да кажете?
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Ще Ви дам на Вас думата по късно. В момента има процедура.
Други реплики? Не виждам.
Заповядайте, господин Генов за отговор.
РУМЕН ГЕНОВ: Уважаеми господин Председател, абсолютно ще се съобразя с Вашата забележка. Но моят спомен, когато се приемаха тези закони беше изключителна и необичайна работата на Комисията в извънреден режим и, аз имах предвид, че, когато нещо се прави под такъв обществен натиск, е закономерно да има и пропуски и несъответствия.
Това ми беше мисълта. В никакъв случай не съм казвал, че парламентът не си е свършил работата или нещо от този род, още по-малко Комисията, защото Вие свиквахте извънредни комисии, всичко стига и само да може да се осъществи това, което трябваше да се осъществи.
Що се отнася до 670-те хиляди – говорим за отпадането на възможността тези потребители, които ще бъдат потребители на тази лична помощ, и да имат часове отпуснати за лична помощ, техните степени досега са такива, че на практика този закон, който действа в момента, ще позволи на 670 хиляди човека да кандидатстват за тази лична помощ и няма как да им бъде отказано за неопределен брой часове. Ако приемем, че един личен асистент максимално работи по 168 часа, помислете си, това за всеки един кандидатстващ се получават 670 хиляди лични асистенти трябва да намерим. И аз мога да Ви кажа, споделено от мои лични разговори с колеги, които например в една физиотерапия, в които една дама, която е потребител на услугата личен асистент казва следното нещо: ами, ще може ли да ме изключите малко по-рано, защото трябва да си отида в къщи, тъй като ще идва личния ми асистент. Това нормално ли е? Това беше.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Генов.
Други колеги?
Заповядайте, госпожо Клисурска.
НАДЯ КЛИСУРСКА: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо Заместник-министър! Една част от предложенията, които правите, аз честно да си призная не можах в подробности да се запозная със Законопроекта, защото той ни беше предоставен на вниманието едва вчера след обяд. Така че не мога да кажа доколко пълно и всеобхватно сме се запознали с текстовете на предложения Законопроект. Но по същество.
В момента в действащата разпоредба на Закона за личната помощ, чл. 8, аз не твърдя, че текстовете в нея са добре написани, но в чл. 8 става ясно, че право на лична помощ имат хората, които се нуждаят и са определени да се ползват от чужда помощ. Това, че в момента Вие променяте ал. 2 – аз съм съгласна с рамката, която беше определена с § 3, доколкото си спомням от Закона за личната помощ кои хора ще ползват личната помощ в рамките до 2020 г., че разширявате обхвата, но изрично чл. 8 регламентираше, че това ще бъдат хората, които се нуждаят от лична помощ.
Инструментът, на база на който ще бъдат определени тези хора, в крайна сметка е индивидуалната оценка на потребностите. Този лимит от часове, който беше заложен в Закона за личната помощ пак с преходна разпоредба, която да действа в рамките на тази година, то беше с оглед на това, че финансовият ресурс не е обезпечен. В момента Вие отново въвеждате определен лимит, който аз смятам и затова задавам този първи мой въпрос, смятате ли, че слагайки такъв таван, трайно в този закон, че това няма да доведе до намаляване на часовете за ползване на лични асистенти.
Когато бяха сериозните дебати по Закона за личната помощ – аз също ще се присъединя към казаното от председателя на Комисията, че този законопроект, в неговия вид, изцяло бе структуриран и формулиран по начина, по който в момента действа в законодателството, от една много сериозна експертна група, и всеки един от текстовете буквално е минал, от една страна, през експертизата, от друга страна, през консенсуса и разбирането, че това е необходимо. В момента ние отново въвеждаме определени лимити и часове, които нарушават онзи основен принцип, който е заложен още в Конвенцията и индивидуалната оценка на потребностите.
Другото притеснително нещо. Вие в мотивите говорите за повишаване на сумите, които ще получават личните асистенти. Това беше изложено и в прессъобщение, когато Законопроектът мина през Министерския съвет в края на миналия месец, или сега в понеделник – това не е толкова важно за стенограмата, но това, което ми прави впечатление е, че през 2021 г. коефициентът, на база на който щяха да получават възнаграждение личните асистенти, трябваше да бъде увеличен на 1,4. В момента в предложения Законопроект, който разглеждаме коефициентът отново е замразен на 1,2. И това увеличение, за което Вие говорите през медиите, е свързано с увеличението на минималната работна заплата.
Аз смятам, че крайно ниски са, от една страна, тази услуга я ограничавате в лимита на осемчасов работен ден, след като знаем, че една голяма част от хората, които са лични асистенти, те са лични асистенти на своите близки и възможността те да работят нещо друго е изключително малка. Напротив – те се грижат за своите близки. Неслучайно беше целият този процес по създаването на това изцяло специализирано законодателство за хората, които се нуждаят от лични асистенти. И сега в момента, от една страна, слагаме тавана по отношение на времетраенето, от което ще се ползват тези хора, от лични асистенти, от друга страна, замразяваме коефициента и от трета страна – какво подобряваме?
И аз задавам и следващия си въпрос: защо и какво налага промяната на чл. 11 може би беше, какво налага промяната на думите „хора с увреждания“ да се заменят с „ползватели“? Кое наложи тази редакция? На мен не ми стана ясно нито в мотивите, нито в това, което Вие изложихте като аргументи. Аз си мисля, че Конвенцията за хората с увреждания в крайна сметка е регламентирала фундамента. И това, към което ние трябва да се придържаме – извинявайте, господин Председател за многословието, надявам се да чуя отговорите на всички свои въпроси.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Реплики към изказването на госпожа Клисурска? Не виждам.
Заповядайте, господин Поповски.
КАЛИН ПОПОВСКИ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Групата на „Обединените патриоти“ ще подкрепи Законопроекта с няколко мотива.
Първо, да не се повтарям, това, което каза доктор Генов е абсолютно точно така – 670 хиляди хора с ТЕЛК по сегашното законодателство имат право да ползват услугата. Кой от Вас реално как си представя, че това е възможно да се случи в реално време – 670 хиляди! Това едно.
Второ, наистина Законът знаем как беше приет. Да кажем, че не е имало обществен натиск – при този закон си подаде оставка един вицепремиер. Колко оставки имаме на вицепремиери в това правителство точно заради този закон, точно тогава. Така че сега прецизират се тези неща. Законът работи вече една година. Министерството горе-долу е направило разчетите кой трябва и кой не трябва да получава такъв модел помощ и как да бъде степенувана тази помощ до финала от 168 часа. Парите, които се дават също не са малко, те се увеличават и според този коефициент. Те се увеличават и спрямо минималната работна заплата за страната.
Така че аз не виждам да има някакво реално недоволство, ако е нещо чисто от позиционен характер, да кажем, че сте против, но аз не виждам. Всичко тук ми изглежда много разумно и нормално като стъпка напред да се прецизират текстовете от този закон. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Реплики към изказването на господин Поповски?
Аз ще се опитам да репликирам, защото непрекъснато се говори за 670 хиляди, които в един момент ще отидат, и ще поискат лична помощ. Практиката показва от приемането на приложението на механизма лична помощ, че 32 000 са тези, които са ползватели по новия Закон, а хора с увреждания по стария, които са поискали лична помощ.
Големият въпрос обаче е, разбирам притесненията на носителите на Законопроекта, че не може да се определи поведението на многофункционалните екипи, които определят индивидуалните потребности, защото не е ясно примерно колко ще бъдат часовете, за да може да се предвиди финансовата рамка. И затова са тези рестрикции, затова се прави една рамка, от която не може да се излезе и няма как да има преразход на това перо. Като имаме предвид, че бюджета на Министерство на труда и социалната политика е разчетен предварително, това са притесненията да не би някое от перата да има преразход, както е сега това перо през тази година по механизма лична помощ.
Така че малко по-полека с притесненията, че средствата за 670 хиляди асистента ще трябват, че 670 хиляди човека с увреждания, които ги има в България, ще отидат да поискат лична помощ и да поискат асистентска подкрепа.
Други реплики? Не виждам.
Господин Поповски? Нямате намерение за дуплика.
Господин Недялков, заповядайте.



МИЛКО НЕДЯЛКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаемо госпожо Заместник-министър, колеги! Има нещо, което ме притеснява. Аз следих процеса по изработването на този закон малко по-отрано, докато имаше и един вид обсъждане, поне слушах оценките за него от различните страни.
Какво мога да кажа? Притеснен съм от някои отстъпления…
Преди това искам да Ви заявя, че въпреки че участвах активно в изработването на Закона за личната помощ, по моему Законът за личната помощ като отделен начин на, най-грубо казано, подпомагане на хората с увреждания може би не трябваше да бъде в отделен закон. Това трябваше да бъде част от Закона за социалните услуги. Това е моето разбиране, което беше от началото.
Разбирам и това, което каза господин Генов, че все пак имаше определено някаква насока, това да се създаде в отделен закон. Тук срещаме продукта, който имаме, Закон за личната помощ като едно определено разбиране на отношенията на обществото към хората с увреждания, което да е по-доминантно чрез личната помощ. Това го изразяват и редица неправителствени организации, това го изразяват и някои страни в Европейския съюз, а и извън него.
Какво виждам в промените, които се предлагат? Първо замяната на „хора с увреждания“ в първите членове – 1, 2, 3, 4, с „ползвателите“ е една коренна промяна на философията на Закона. Това е моето мнение, защото ако наложим в някои от текстовете, върху самия закон се нарушават някои принципи на права, които вече са дадени, на хората с увреждания. Например чл. 4 би звучал така: „предоставянето на лична помощ се основава на принципите предвидени в закона за ползвателите, ефективност и ефикасност на предоставянето на помощта и зачитане на личното пространство, достойнството, самостоятелността и независимостта на ползвателите“ – ето това е текстът. Вижте го.
НИКОЛАЙ СИРАКОВ (извън микрофона): Кои са ползвателите?
МИЛКО НЕДЯЛКОВ: Не ме прекъсвайте! Кои са ползвателите? Извинявайте, да му поясня – ползвател е този, който ползва определен род подкрепа, която държавата осъществява. Човек с увреждания може да бъде човек с увреждания и без да е ползвател, разбирате го, нали? Но потенциално всеки човек с увреждания, трябва да има правото на избор.
Вижте го, наложете го в Закона, правил съм го и за трети, и четвърти – направете го. И заличаването особено на едно второ изречение.
Мога да продължа нататък и с други неща, но бях потресен в част от мотивите. Аз моля министерството, въпреки че са приети и са подписани от Бойко Борисов, да ги оттегли до гледането на закона в залата на първо четене. Ще ме извините, колеги, ще Ви прочета изречение: „Създалата се проблематика и ескалиралото социално напрежение за очакваната реформа обаче рефлектира пряко върху регламентацията и последвалото приложение на едни недостатъчно добре структурирани подходи и вземането на някои нерационални решения, какъвто е примерът със Закона за личната помощ, съответно без ясна перспектива и с негативен социален афект.“ Ето това е изречението. Незнам от къде сте го взели. Може Вие да сте го писала (обръща се към зам.министър Стоименова), но все пак българският език и правенето на закони изисква да се каже точно защо този закон, в този му вид, и затова му правим промените – една година след като той е тръгнал в действие, защо му правим промените – недостига ресурс, няма да изменяме и т.н. Особено обичам сладки думи като: „имплементирането“, това са хубави думи. Тук има и други, които съм подчертал, в мотивите.
Моите въпроси към госпожа заместник-министърката са:
- Колко сега са потребителите, ползвателите на лична помощ?
- Колко се очаква да бъдат те следващата година?
- Колко са предвидените в бюджета за тази година, колко са за следващата година, след като се добавят и така необходимите административни разходи за общините като доставчици на този вид лична помощ? Защото оставам учуден за мотивите където пише: „Проектът на акт не оказва финансово въздействие върху държавния бюджет.“ Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Има ли реплики към изказването на господин Недялков?
Заповядайте, господин Поповски.
КАЛИН ПОПОВСКИ: Моята реплика към господин Недялков, уважаеми колеги, и той е съгласен, че този закон трябваше да бъде част от другия, големия закон, въпреки че той е от опозицията, е съгласен.
Пак връщам лентата назад – какъв беше общественият натиск и оставка на един вицепремиер и даже Гьоков пускаше на майките SMS, които дойдоха и до нас. Ние знаем какво беше тогава точно, пък виждаме, че има човек от групата на БСП, който също мисли рационално и нормално, че този закон трябваше да бъде част от големия закон, но „се ла ви“ , за да угодим на обществения натиск Валери Симеонов подаде оставка, приехме закона набързо и сега трябва да го ремонтираме. Аз не виждам какво толкова странно се е случило. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Дуплика, господин Недялков.
МИЛКО НЕДЯЛКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми доктор Поповски! Аз за разлика от много народни представители не се деля от акъла си. Имам си определени принципи, разбирания, които се опитвам да спазвам. Искам да заявя, че аз също се подадох на тази ситуация, че трябва да има отделен закон. Дори проучих и в моето изказване го заявих, че има една определена концепция за работата на обществото с хората с увреждания, която извежда на много високо ниво само и единствено личната помощ. Помислих си, че това ще може да заработи. Виждаме сега, че това изисква сериозен финансов ресурс, който държавата не може да осигури, защото ако осигури по този закон финансовия ресурс, продължавам да говоря, то той ще засегне другата сфера, в която държавата също трябва да помага – в сферата на социалните услуги да го наречем. Моята позиция не се е променила.
Аз, за разлика от някои парламентарни групи, не съм внасял предложение за отмяна и за ликвидиране на Закона за социалните услуги. Дори стана така, че бях един от малкото, които гласува заедно с други народни представители, за неговото по-ранно влизане. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Господин Гьоков, имате думата за изказване.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Заместник-министър, уважаеми народни представители! Аз незнам защо беше замесено моето име в цялата тук препирня. Аз нямах намерение да се изказвам, защото колегите достатъчно ясно казаха за какво става въпрос в закона. Няма как един закон приет преди осем месеца днес да му правим разбор, анализи и еди какво си. Разбира се, че хората протестираха, имаше обществен натиск, но Вие сте мнозинство, Вие сте спечелили властта – да убедите тези хора колко сте прави и да направите един свестен закон. Сега изплющяхте един закон, доктор Адемов Ви каза как беше формулиран законът и как беше приет от Народното събрание, а сега ще се извинявате с протестите. Няма как да стане тази работа. Носете си отговорността за всичко, за което сте си вдигали ръката. Така че, извинявайте, но незнам за какво търсите мотиви.
Ясно е, че оплескахте работата с този закон и то много яко. Ясно е, че в бюджета нямате тези средства, които трябва да се предвидят, за така приет закон. Сега като нямате средства ще променяме закона!? Е, защо поне не го направихте малко по-напред във времето – да не лъсват в навечерието на бюджета, тези неща, които правите. Нямам повече какво да кажа.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Реплики? Не виждам.
Други колеги? Не виждам.
Госпожо Стоименова – заповядайте да отговорите на въпросите и коментарите.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АДРИАНА СТОИМЕНОВА: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, няма да отговарям по ред, а в концепция по отношение на поставените въпроси, в синхрон с промените, които правим.
Истината е, наистина от 1 януари 670 хил. са потенциалните ползватели по механизма лична помощ. Всички те запазват правото си да имат лични асистенти за неограничен брой часове – 24 часа в денонощието. Дотолкова, доколкото личната помощ или достъпа до механизма лична помощ от ползвателите, които са хора с трайни увреждания, според определението за човек с трайни увреждания в Закона за хората с увреждания, на трудов договор, това означава три по осем – сменен режим. Това наистина много разширява обема от ресурс и ангажираност от страна на лични асистенти за обгрижването на хората с увреждания и такива, които са с тежки увреждания, безспорно, които имат нужда от такава подкрепа.
За тази година ресурсът по осигуряване на механизма лична помощ, който е предвиден в бюджета, на Министерството на труда и социалната политика – 92 млн. лв.
За 2021 г. сте видели в разчетите сме посочили ресурс от 214,6 млн. лв., така че да можем да осигурим обезпеченост по Закона за личната помощ. Законът за личната помощ не се отменя. Това трябва да бъде ясно и искам да го кажа като воля от страна на правителството. Напротив механизмът продължава да действа. Дали е социална услуга или не тълкуванията са различни, но с влезлия в сила от 1 юли Закон за социалните услуги се въвежда асистентската подкрепа – нов вид социална услуга, която също да бъде в полза на хората с увреждания – специализирана подкрепа от лични асистенти. Тя ще бъде доставяне чрез общините. Там има допълнителен ресурс за лични асистенти от 87 млн. лв.
За въпроса на господин Недялков колко са хората с увреждания, които към днешна дата могат да достъпят механизма лична помощ, те са 80 090 точно – към днешна дата.
Тези, които са достъпили механизма лична помощ са 32 385 по данни от понеделник – имаме ежеседмични справки. Това, което искам да Ви кажа, е че се наблюдава една тенденция, в която 40% от хората достъпили механизма лична помощ, защото това е механизъм за подкрепа и тези хора са ползватели, са лица над 65 годишна възраст, с ТЕЛК решения, с определен вид и степен на увреждане, с присъдена чужда помощ и само 8% са от правоимащите деца, което безспорно означава, че този механизъм за подкрепа трябва да остане към хората с увреждания като алтернатива.
Социалните услуги – това го казват и представителите на неправителствените организации както и Националният съвет за хората с увреждания, социалните услуги, Националният план за подкрепа на заетостта, приобщаващото образование, различните финансови подкрепи и форми на допълнителна подкрепа, достъпната среда за формите на подкрепа, така че хората с увреждания да са независими и да им се даде възможност за развитие.
Социалните услуги за възрастни хора както и за хора с наистина тежки увреждания, трябва да бъдат развити. Приели сме Закона за социалните услуги, върви в план и приемането на поднормативната уредба. Дали трябва да бъдат представени интегрирани услуги, социално-здравни? Да, това е предвидено.
Имаше въпроси по отношение на индивидуалната оценка. Знаете, че индивидуалната оценка е част от Закона за хората с увреждания. Чрез тази индивидуална оценка се определят часовете по механизма лична помощ, тоест един ползвател колко часове трябва да има. В сега разписаната методика са четири степени, като най-голямата степен е 168 часа – и сега е 168 часа, и след 1 януари ще е 168 часа. Това няма промяна.
Продължават лицата да бъдат оценявани по този начин с брой часове. Това, което сме прецизирали в Закона са четирите степени, за да бъде ясно на всеки един ползвател колко часа според групата „независимост“ има право.
Също така сме синхронизирали, че хората, които са ползватели по механизма лична помощ, имат право да достъпват и социалните услуги. Това по никакъв начин не се отразява на броя часове по механизма лична помощ.
По отношение на сумите за личните асистенти. Увеличава се значително ресурсът по механизма лична помощ. Увеличава се значително и ресурса за финансова подкрепа на хората с увреждания както се обезпечава и по-висок ресурс за социални услуги.
Да, за 2021 г. замразяваме коефициента на 1,2, но не го отменяме, през 2022 г. ще продължи с 1,4. Сами виждате, че хората с увреждания, които в момента са ползватели на механизма лична помощ, едва около 35% са достигнали този вид подкрепа. Наистина имаме необходимост още малко всички ние като общество да видим дали този механизъм работи по този начин, по който е необходимо да работи – завишаваме контрола, завишаваме качеството, така че самите ползватели, които са хора с трайни увреждания да върнат онази положителна оценка, която всички ние очакваме, след като приемаме такова законодателство.
Имаше въпрос по отношение на кръга лица. Кръгът лица не се променя напротив – леко се разширява. Хората, които са така наречената втора и трета група зависимости, или по ниските ТЕЛК решения, медицинска експертиза с вид и степен на увреждане. Идеята ни е те да бъдат подкрепени чрез социални услуги, чрез активни мерки за заетост, социално предприемачество, обучение, приобщаваща среда, така че тяхното развитие да не бъде вкъщи, а да бъде навън – сред подкрепата, сред нас в обществото да им се даде шанс да бъдат икономически и социално активни.
Ако съм пропуснала да отговоря на някои от въпросите, моля, да ме подсетите. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Заместник-министър.
Заповядайте, госпожо Клисурска.
НАДЯ КЛИСУРСКА: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо Заместник-министър! Въпросът ми е уточняващ и той е свързан с данните, които в момента съм отворила, свързан с подадените заявления. От това, което виждам, в момента подадените заявления за нужда от лична помощ са около 41 000, а издадените направления са 39 000. Към момента действително сключените договори, Вие споменахте са 32 385, може ли да уточните от къде идва тази разлика, защото това е нещо, което в крайна сметка, рефлектира точно по отношение на личната помощ.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АДРИАНА СТОИМЕНОВА: Благодаря за въпроса, господин Председател. Уважаеми дами и господа народни представители! По реда на механизма за личната помощ действащите договори са 33 196, броят на ползвателите на механизма лична помощ е 32 385, а броят на асистентите е 33 191. Разликите между издадените направления и хората, които действително са сключили договори е поради това, че в момента тези хора, които не са достъпили сключване на договори, или се отказват или въобще не са намерили търсения асистент, с който да бъде сключен договор, или някои от хората, които са сключили договор, имат по двама асистента – разнообразни са случаите.
Имате предвид обаче, че когато се прави анализът по механизма за лична помощ при ползвателите някои от хората имат специфични изисквания – по отношение на пол, по отношение на години, по отношение на допълнителни квалификации, което на нас ни даде увереността, че в развитието на асистентската подкрепа при Закона за социалните услуги би удовлетворило и част от този вид специфични изисквания, които Законът за личната помощ и механизма не може в момента да предостави.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви.
Колеги, преминаваме към гласуване. Който е съгласен да бъде подкрепен Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за личната помощ, моля да гласува
За – 9, против – няма, въздържали се – 6.
Законопроектът се приема.

Преминаваме към следващата точка:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ХОРАТА С УВРЕЖДАНИЯ
Заповядайте госпожо Стоименова.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АДРИАНА СТОИМЕНОВА: Благодаря Ви.
Ще бъда кратка по Закона за хората с увреждания. Правят се няколко промени, които касаят също искания на общността на хората с увреждания.
На първо място, се удължава срокът за конструиране на новата държавна агенция за хората с увреждания до края на 2021 г., тоест да започне работа от 1 януари 2022 г. Защо ни беше необходимо това отлагане? Истината е, че в Националния съвет за хората с увреждания, след проведен дебат, няма единно мнение дали да бъде държавна агенция, комисия към Министерския съвет – какъв да бъде обхватът на координиращите функции, да бъде ли с регионални, или както са дирекциите „Социално подпомагане“ – офиси. Какви точно правомощия да има, пък и ковид кризата ни изненада, така че тези присъствени изключително важни и съществени дебати нямаше как да бъдат проведени.
Самата общност на хората с увреждания е разделена. Няма единно мнение, поради което тази тема трябва да бъде спокойно и изключително задълбочено дебатирана, не само сред представителите на гражданското общество, но и сред институциите – как точно да бъде конструирана, какъв точно да бъде обхвата на дейността ѝ.
Съгласно Доклада, който получихме от ООН за правата на хората с увреждания, по спазването на Конвенцията, сме поели такъв ангажимент – такъв орган да бъде създаден. Дали ще бъде държавна агенция или комисия, или какъв ще бъде точно предстои да разберем през 2021 г. За мен също е от изключителна важност, в лично качество след 20 години в тази сфера, този орган е изключително чакан и от мен.
По отношение на центровете, които са със защитена заетост, разширяваме обхвата. Защо? Важно е. Защитената заетост е важна за групи хора с увреждания, които изначално са доста сегрегирани. Лично наша кауза е в Националния съвет за хората с увреждания, много пъти е коментирано по отношение на лицата с психични и ментални увреждания. Искаме да дадем шанс и за такъв вид заетост – ето защо са включени като вид подкрепа в защитената заетост.
Не на последно място по важност, изключително съществена е създаването на прецизна правна уредба, уреждаща механизма за дейностите по предоставяне и ползване съобразно стандарти за качество и финансиране на помощните средства, приспособления и съоръжения и медицински изделия. Знаете, че искането на гражданското общество от много години е тези изделия да бъдат в обхвата на Министерството на здравеопазването и Националната здравно осигурителна каса. До края на 2021 г. се запазва тяхното получаване от ползвателите – хора с трайни увреждания, чрез индивидуалната оценка и чрез изричното им индивидуално изписване от конкретен лекар специалист. До края на 2021 г. ще бъде уреден статутът, по който регистърът, който в момента е към Агенцията за хората с увреждания, за фирмите доставчици на такива средства, ще бъде прехвърлен към Изпълнителна агенция за лекарства, както и механизмът за получаване, ремонт, поддръжка на самите технически помощни средства, медицински изделия и съоръжения, от хората с увреждания чрез Националната здравно осигурителна каса. Това изисква изключително прецизни конкретни текстове, така че този механизъм да бъде проигран и нито едно лице с увреждане да не бъде ощетено.
Тук искам да вметна, че сигурно сте видели, при обсъжданията на Законопроекта за Национална здравно осигурителна каса, този механизъм е разписан. Параграф втори, т. 6, както и § 11 от Законопроекта за бюджет на НЗОК. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И аз Ви благодаря.
Откривам дискусията. Колеги, имате думата за изказвания.
Заповядайте, госпожо Ангелова.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Заместник-министър! Ние от парламентарната група ще подкрепим тези промени в Закона за хората с увреждания. Както и Вие казахте, целта е прецизиране на правната уредба в Закона за хората с увреждания. Много се радвам, че най-накрая е постигнат консенсус и има воля и решение предоставянето на помощните средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия да се отпускат и да се предоставят от здравната система, а не от Агенцията за социално подпомагане. Тази тема е обсъждана дълги години в различни форми и резултатите показват, че този вид дейност трябва да се предоставя от здравната система.
На следващо място подкрепяме и важните допълнения в Закона за хората с увреждания именно по отношение на разширяване кръга на лицата обект на защитена заетост чрез включване на лицата с психични разстройства, интелектуални затруднения. По този начин ще се създаде възможност за тяхната трудова реализация.
По отношение на преобразуването на Агенцията за хората с увреждания като държавна агенция за хората с увреждания към Министерския съвет. Аз смятам, че удължаването на този срок е разумен с цел прецизно институционализиране. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, госпожо Ангелова.
Реплики? Не виждам.
Други колеги? Заповядайте, господин Недялков
МИЛКО НЕДЯЛКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо Заместник-министър! Моят въпрос към Вас е имаме ли становище на Съвета за наблюдение по Закона за хората с увреждания към промените в Закона? Какъв е сега съставът му? Той би трябвало да даде становище по един такъв закон, защото не може да е встрани от процеса.
Отдавна говорим за тези промени, които се предлагат сега. Те до известна степен са логични. Те не касаят философията на Закона. Аз поне на първо четене ще ги подкрепя.
Един път в годината задавам този въпрос: кога в Закона за хората с увреждания, индивидуалната оценка на потребностите ще бъде заменена или допълнена с индивидуална оценка на възможностите. Това е духа на една промяна, която правите. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Недялков.
Други колеги? Не виждам.
Заповядайте, госпожо Стоименова.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АДРИАНА СТОИМЕНОВА: Благодаря, че подсещате всички нас, че спазваме Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания. Със Закона за хората с увреждания създадохме, съгласно чл. 33 на Конвенцията, Съвет за наблюдение. Той се председателства на ротационен принцип от Омбудсмана и от Комисията за защита от дискриминация през другата година.
С Омбудсмана даже направихме специална среща по отношение на бележките им свързани с промените, които правим в Закона за хората с увреждания. Общо взето са подкрепени. Единственият коментар беше по отношение на формата и дизайна на Държавната агенция за хората с увреждания. Имаме тяхната подкрепа и сътрудничество в посока на дебата, който очакваме да организираме, след излизането от толкова тежкото положение с ковид кризата и наистина да се направи дизайн, който да бъде съобразен със становището на всички страни. Да бъде балансиран орган, който да работи в полза на хората с увреждания.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, госпожо Ангелова.
Аз съм малко озадачен от това, което казахте, по отношение на Агенцията за хората с увреждания. По отношение създаването на агенция има Закон за администрацията, който казва как се образуват агенциите, какви правомощия имат, какви регионални поделения, ако трябва. Когато няма единно мнение, тогава министерството поема отговорността и предлага решение. Така че този въпрос трябва да бъде решен, той не може да се отлага. Аз съм сигурен, че със същите аргументи, с които ги отложихме сега, съвсем спокойно можем да отложим този въпрос и за 2023 г.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АДРИАНА СТОИМЕНОВА: Господин Председател, не може да го отлагаме, защото ние сме поели ангажимент, имаме план за изпълнение по препоръките на Комитета на ООН за правата на хората с увреждания. Имаме желание, имахме разписани текстове, но от организациите на гражданското общество дойдоха контра предложения, което в един момент, ни постави в позиция, в която блокира работата. Докато няма балансирано решение, в което всички страни да бъдат единомислещи, е абсолютно безсмислено да се налага вид и дизайн на орган, който да определя правата на хората с увреждания. Знаете, че това изисква наистина консенсус и то колкото се може повече страни да бъдат привлечени в единомислието. Винаги ще има някой, който…
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Направо ме изненадвате. Правата на хората с увреждания не може Агенцията да ги решава, а ги решава Законът. Освен това възможните агенции са две – или изпълнителна агенция към министъра на труда и социалната политика, или държавна агенция към министерския съвет. Какво има да се умува по този въпрос? Какво съгласие ще се търси – въобще не ми е ясно!?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АДРИАНА СТОИМЕНОВА: Някои от държавите членки са направили комисии към Министерски съвет. Някои от държавите членки имаха отделни съвети по подобие на Националния съвет за хората с увреждания. Амбиции различни, предложения различни.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Заповядайте, госпожо Клисурска.
НАДЯ КЛИСУРСКА: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо Заместник-министър! В момента на моето внимание е Становището на Омбудсмана в качеството ѝ на член на Съвета за наблюдение – това, което коментирахте преди малко. Тя обръща сериозно внимание в своето Становище по отношение на неразрешения проблем с несправедливото групиране на правоимащите граждани от сега действащата Разпоредба на чл. 70, т. 3 до 5 от Закона за хората с увреждания. Това Становище най-вероятно е постъпило при Вас в средата на миналия месец, от това, което виждам, че е датирано.
Във връзка с това след като има такова несправедливо групиране, какво е Вашето становище? Защото тя се обръща към Вас с оглед на тези изменения, които правим в момента, да бъдат решени и тези проблеми.
В другата част от нейното Становище аз виждам, че тя общо взето тези промени, които се правят, отговарят на това, което тя изразява в своето Становище, но просто искам Вашето мнение по отношение на чл. 70.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АДРИАНА СТОИМЕНОВА: Благодаря Ви.
По отношение на въпроса за военноинвалидите – това е, което Вие визирате. С нарочно писмо на Министъра на труда и социалната политика, след постъпилите в общественото обсъждане предложения на колегите от военноинвалиди и военнопострадалите, както и Становището на Омбудсмана, сме изпратили писмо в Министерството на отбраната. Знаете, че Законът за военноинвалидите и военнопострадалите уреждат абсолютно всички механизми, но допълнителна подкрепа за тази наистина уязвима и важна част от обществото ни хора с различен вид увреждания. В момента там има работна група. Между първо и второ четене надявам се да имаме готовност да Ви предложим текст, който да подкрепим тази група, но в Закона за военноинвалидите и военнопострадалите. Ако ми позволите, тук искам да допълня, че има специален бюджетен ресурс за подкрепа на тази група от обществото, което е в размер на над 3,5 млн. лв. допълнителни преференции за хората, които са военноинвалиди и военнопострадали. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Други колеги? Не виждам.
Подлагам на гласуване Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за хората с увреждания. Вносител е Министерският съвет.
За – 15, против и въздържали се – няма.
Законопроектът е приет с консенсус.

Колеги, благодаря Ви за участието в днешното заседание на Комисията.
Поради изчерпване на дневния ред, закривам заседанието.

(Закрито в 15,50 ч.)



ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Хасан Адемов




Стенограф:
Елеонора Драганова