Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по труда, социалната и демографската политика
03/02/2021
П Р О Т О К О Л
№ 3
На 3 февруари 2021 г., сряда, от 14,30 ч. се проведе извънредно заседание на Комисията по труда, социалната и демографската политика при следния
Д Н Е В Е Н Р Е Д:
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози, № 154-01-2, внесен от Валери Симеонов Симеонов и група народни представители на 14.01.2021 г.
2. Законопроект за допълнение на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, № 154-01-7, внесен от Менда Кирилова Стоянова и група народни представители на 29.01.2021 г.
Списък на присъствалите на заседанието народни представители – членове на Комисията, и списък на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито и ръководено от председателя на Комисията господин Хасан Адемов.
* * *
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Добър ден, колеги!
Имаме кворум. Откривам редовното заседание на Комисията по труда, социалната и демографската политика.
Дневният ред за днешното заседание е:
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози, № 154-01-2, внесен от Валери Симеонов Симеонов и група народни представители на 14.01.2021 г.
2. Законопроект за допълнение на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, № 154-01-7, внесен от Менда Кирилова Стоянова и група народни представители на 29.01.2021 г.
Който е съгласен с така представения дневен ред, моля да гласува.
За – 14, против и въздържали се няма.
Дневният ред е приет.
Преминаваме към първа точка от дневния ред, а именно:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АВТОМОБИЛНИТЕ ПРЕВОЗИ, № 154-01-2, внесен от Валери Симеонов Симеонов и група народни представители на 14.01.2021 г.
Господин Ячев, Вие ли ще представите Проекта?
Заповядайте!
БОРИС ЯЧЕВ: Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Като вносител предоставям на Вашето внимание Законопроект за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози, внесен от групата на „Обединени патриоти“.
Предложените промени в Закона целят да разрешат един много важен обществен проблем, който, за съжаление, става актуален основно през последните месеци във връзка с пандемията от COVID-19.
Проблемът е свързан с дейността на частните линейки, които работят извън обхвата на центровете за спешна медицинска помощ. Голяма част от тези линейки не подлежат на контрол към този момент и не фигурират в никакъв регистър.
Още в началото трябва да направим уточнение, че тук става въпрос за линейки, които извършват така наречения медицински транспорт. В над 90 – 95% от случаите медицинският транспорт е услуга, необходима за гражданите и съответно се заплаща от тях. Едва в по-малко от 5% от случаите медицинският транспорт е услуга, необходима за лечебните заведения и в частност болниците.
Проблемът идва от това, че заради липса на създадена до момента регулация има редица субекти с неясен произход, които предлагат услугата медицински транспорт, като в същото време тази услуга е изключително некачествена, извършват се измами на гражданите, данъчни престъпления, а нерядко и животозастрашаващи действия. Помните случая от октомври месец миналата година за смъртта на 33-годишен мъж в подобен тип нерегламентиран автомобил за медицински транспорт.
Към момента има над 100 обяви в интернет пространството, които предлагат услугата „медицински транспорт“, които, за съжаление, не са обхванати в никаква регулация. Само в София по данни на Министерството на транспорта така наречените линейки-копърки са между 55 – 75, никой не знае точният им брой, като общо в големите градове и в страната се предполага, че броят им достига до 200.
В тази връзка ние предлагаме всички тези линейки в частния сектор и са извън обхвата на центровете за спешна медицинска дейност да попаднат в нарочен регистър, за да може да се извърши ефективен контрол върху тяхната дейност.
Предложената от нас промяна включва и създаването на наредба, която да регламентира изискванията относно линейките, тяхното оборудване, екипите, начина на извършване на превоза, предпътния контрол и съответно административнонаказателната отговорност.
Всички тези предложения за регулация, включени в чл. 23, ал. 3 и ал. 4 – 17 в по-голямата си част не се отнасят до лечебните заведения – подчертавам това нещо, тъй като болниците и лечебните заведения отговарят на огромна част от предвидените изисквания. Например те имат диспечерски пунктове, които всъщност са регистратурата с денонощни телефони, имат експлоатационен център, което е паркингът на болницата обикновено, имат ръководител-транспорт в администрацията на болничните заведения. Тоест внасяйки нашето предложение ние като вносители сме се постарали да не утежняваме по никакъв начин работата на болничните лечебните заведения и да не ги натоварваме с допълнителни административни и финансови разходи.
Направеното допълнение на чл. 24в от Закона за автомобилните превози подпомага и готвената от работната група, каквато има в момента, която готви наредба, като създава възможността не просто да се изработи един регистрационен режим, в който всяка добросъвестна или недобросъвестна частна линейка, да може да влезе в някакъв списък, а чрез нашия законопроект даваме ясни изисквания и правила, които уреждат въпросите с административнонаказателната отговорност, създаването на специален регистър, който ще бъде публично достъпен и ще подпомага както работата на контролните органи, които във всеки един момент ще могат да проведат дейността на съответния автомобил, така и ще дава възможност гражданите да могат да проверяват избрания от тях доставчик на услугата „медицински транспорт“, доколкото той е регламентиран, легитимен или нелегитимен.
Не на последно място със законовите промени ние предлагаме и решение на проблема с линейките, които имитират линейките на центровете за спешна медицинска помощ. Много често те носят същите знаци, брандирани са по същия начин, независимо дали са закупени като втора употреба или внесени от чужбина и въвеждат в заблуда потребителите. Това е проблем, от който страдат както граждани, така и служителите на центровете за спешна медицинска помощ. Между другото, този проблем е отразен и в една част от становищата, получени в съответните комисии, разглеждащи законопроект, и от отделните центрове за спешна медицинска помощ, които подчертават, че това дублиране – тази имитация на техните официални автомобили, пречи и дискредитира работата на центровете за спешна медицинска помощ. Тук не искам да припомням снимките на линейки, качващи гардероби, пренасящи изделия, които впоследствие се оказа, че всъщност това са така наречените нерегламентирани линейки.
В заключение, надявам се да подкрепите предложението от нас промени, които определено са от много широк обществен интерес. Видно и от зачестилите медийни публикации за измамени граждани и поставянето в риск на пациенти в нужда.
Ще завърша с това, че Законопроектът има подкрепата в становищата на двете министерства – на транспорта и на здравеопазването, подкрепата на пациентски организации, Български лекарски съюз, Българската асоциация на професионалистите на здравни грижи, голяма част от центровете за спешна медицинска помощ.
Ще завърша с това, колеги, че ние предлагаме една правна рамка, с която сме далече от идеята, че тя е съвършена и ако подкрепите Законопроекта на първо четене, между първо и второ четене по него могат да бъдат направени и съответно подкрепени от нас като вносители всички предложения и промени, които счетете, че са необходими да го направят възможно по-ефективен. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин Ячев.
Колеги, откривам дискусията.
Имате думата за изказвания, въпроси, мнения по предложения законопроект.
Аз имам няколко въпроса към вносителите. Тези изисквания, които Вие предлагате в § 2, ал. 3 – смятате ли, че са постижими за по-голямата част от транспортните средства, осъществяващи тази дейност? Защото от това, което е записано тук – т. 2 – диспечерски пункт, да, това го има, но го няма в по-голямата част от лечебните заведения за спешна помощ или техните филиали. Във филиалите няма експлоатационен център, няма технически център, няма ръководител-транспорт, няма ръководител-медицинска дейност.
Отделно, първо, наричате пациенти хората, които се возят в тези превозни средства, а пациент е съвсем друго нещо. Пациентът е пациент в лечебно заведение, когато има показание за лечение. Защо трябва да има медицински екип в такова транспортно средство? Той няма да извършва лечебна дейност! Той не вози хора, които имат нужда от спешна помощ. Може би трябва да има парамедици или нещо от този род, защото да има задължително лекар в такъв специализиран автомобил, мисля, че при този недостиг на лекари в България да задължим тези хора да имат медицински специалист, хайде да не е лекар, фелдшер да бъде, мисля, че е малко повече, отколкото е необходимо според мен.
Съгласен съм с това, че тази дейност трябва да бъде регламентирана, но не смятам, че всички тези изисквания, които ми се виждат прекалено завишени, да отговарят тези лица, които извършват този превоз.
„Превозите на болни и ранени лица“. Какво означава това „ранени лица“? Един прострелян, недай си Боже, трябва ли да се вози в такава кола или трябва да се вози в специализиран превоз?
Имам много въпроси, на които поне в този проект не виждам отговори. Разбирам добрите намерения и че трябва да се уреди този въпрос, но има неща, които трябва да бъдат малко по-смекчени според мен, тъй като трябва да правим разлика между специализираните линейки, които са към системата на спешната медицинска помощ – те са регламентирани в Закона за здравето, в съответните наредби. Там има специални изисквания към тях. Но изискванията към тези превозни средства според мен – неслучайно Вие предлагате промени в Закона аз автомобилните превози – не трябва да се различават от тези изисквания. Защото тези хора не могат да возят болни. Човек, изписан от лечебното заведение, е изписан клинично здрав. Така пише поне ако не във всички епикризи, в по-голямата част или с подобрение. Това не са болни хора. А за ранени вече ми идва повече. Ранен от катастрофа може ли да се вози такъв човек? Абсурдно е това! Така че тези въпроси ми се въртят в главата, казвам ги съвсем добронамерено.
И последният въпрос, който искам да задам, е – има ли такава структура в момента, физическо или юридическо лице, което да отговаря на тези изисквания и да се опитаме по някакъв начин да регулираме пазарни отношения чрез законодателство?
БОРИС ЯЧЕВ: Ако въпросите са към мен, господин Председател.
Започвам отзад напред. Не мога да отговоря дали има такава структура, в смисъл такава, която да отговаря на тези условия. Мога да отговоря, че в държавите от Европейския съюз има подобен род регулация – да, част от работата върху Законопроекта е съгласувана с Държавната автомобилна инспекция, с експерти от Министерството на транспорта, които съвсем доброжелателно препоръчаха онова, което според тях е необходимо да влезе в изискванията, на които трябва да отговаря едно транспортно средство, извършващо услугата „медицински транспорт“.
А по отношение на държавните и общински лечебните заведения аз подчертах, че ние максимално сме се старали – и тук сме отворени за предложения, ненапразно сме дали възможност в ал. 3 част от условията от т. 9 – 12 да не се отнасят за болниците, за лечебните заведения.
А по отношение на понятието „превоз на болни и ранени лица“ стъпихме на тази база, че такова понятие в този момент няма и сме се опитали да дадем дефиниция, че превоз на болни, но това е в Допълнителните разпоредби, § 1, т. 59 – 60, превоз на болни и ранени лица е превоз на болни или ранени лица, чието състояние не е определено като спешно, за което съответно е необходима линейка или автомобил на центровете за спешна медицинска помощ и съответно не попадат в обхвата на понятието „спешни пациенти“ съгласно Наредба № 3 за утвърждаване на медицински стандарт „спешна помощ“, при които превозът на тези спешни пациенти се извършват от специалните превозни средства, оборудвани със съответната медицинска апаратура. Така че се опитахме дефиниция на това понятие. Разбира се, пак казвам без да имаме претенцията, че сме изчерпателни или точни. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, уважаеми господин Ячев.
Колеги, други въпроси, мнения? Не виждам.
Подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози, № 154-01-2, внесен от Валери Симеонов Симеонов и група народни представители на 14.01.2021 г.
Който е съгласен да бъде подкрепен този проект, моля да гласува „за“.
За – 10, против – 4, въздържали се – 2.
Законопроектът е приет.
Господин Ячев, благодаря Ви. Колеги, благодаря Ви за тази точка.
БОРИС ЯЧЕВ: Успешна работа и Ви благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Преминаваме към втора точка от дневния ред, а именно:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МЕРКИТЕ И ДЕЙСТВИЯТА ПО ВРЕМЕ НА ИЗВЪНРЕДНОТО ПОЛОЖЕНИЕ, ОБЯВЕНО С РЕШЕНИЕ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ОТ 13 МАРТ 2020 Г., И ЗА ПРЕОДОЛЯВАНЕ НА ПОСЛЕДИЦИТЕ, № 154-01-7, внесен от Менда Кирилова Стоянова и група народни представители на 29.01.2021 г.
Госпожо Ангелова, Вие ли ще представите проекта?
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Да, господин Председател.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Заповядайте!
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Благодаря Ви.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Заместник-министър! На нашето внимание е Законопроект за допълнение на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците.
Със Законопроекта в Преходните и заключителните разпоредби има промени в Закона за местните помощи за деца и в Закона за социалните услуги, които касаят Комисията по труда, социалната и демографската политика, така че ако позволите само с тази част от Законопроекта да запозная колегите народни представители.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Да.
СВЕТЛАНА НАЙДЕНОВА: Предложените промени в Закона за семейните помощи за деца имат за цел изравняване на размерите на месечните помощи за отглеждане на дете с трайно увреждане по чл. 8д от Закона за семейните помощи за деца, отпускани на семействата на роднини или близки и на доброволните приемни семейства, с тези на родителите-осиновителите. За разлика от професионалните приемни семейства, тези семейства не получават възнаграждения. Семействата на роднини или близки получават месечни помощи по Закона за закрила на детето, само ако отговарят на определен доходен критерий. Поради това се налага тези семейства да получават по-адекватна подкрепа за това, че отглеждат дете с трайно увреждане.
С цел равнопоставеност се предлага от размерът на помощта за семействата на роднини или близки и доброволните приемни семейства, когато настаненото дете е с определени 90 и над 90 на сто вид и степен на увреждане или степен на трайно намалена работоспособност, да се приспада размерът на месечните финансови помощи съгласно Закона за закрила на детето, ако семейството получава такива. Това са месечните помощи за издръжка и добавка за дете с трайно увреждане.
Предложените разпоредби във връзка със Закона за държавния бюджет на Република България за 2021 г. са свързани с промяната на размерите на месечните помощи за отглеждане на дете с трайно увреждане по чл. 8д от Закона за семейните помощи за деца, отпускани на семействата на роднини или близки и на доброволните приемни семейства.
Втората промяна, която касае Комисията по труда, социалната и демографската политика в този законопроект, са промени в Преходните и заключителни разпоредби на Закона за социалните услуги са във връзка с направените промени в Закона за преброяване на населението и жилищния фонд в Република България през 2021 г. приети в края на 2020 г., както и с предложение на Националното сдружение на общините в Република България по повод бъдещото планиране на социалните услуги.
Сдружението предлага сроковете за изготвяне на първите анализи на потребностите от социални услуги и разработването на Националната карта на социалните услуги да бъдат съобразени с предстоящото през 2021 г. преброяване на населението. В противен случай общините през 2021 г. ще трябва да подготвят анализите на базата на данните от 2011 г., които са значително остарели и неактуални, а през 2022 г., поради новите резултати от проведеното преброяване, ще се наложи подготовката на нови анализи на потребностите от социални услуги. Поради това, предлаганата промяна е наложителна с цел общините да започнат с подготовката на първите анализи на потребностите от социални услуги едва след извършване на преброяването през 2021 г. и представяне на официалните данни от него.
Същевременно, от промяната в срока за приемането на Националната карта на социалните услуги се налага и промяна на срока, в който ще започне финансирането на социалните услуги по стандарти, разработени по новия ред. Независимо кога се приема картата, финансирането следва да съвпада с началото на съответната бюджетна година.
Промяната на § 38, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за социалните услуги, с която се удължава с 6 месеца срокът за лицензирането по новия ред, се налага поради все още усложнената епидемична обстановка в страната. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Ангелова.
Госпожо Стоименова, заповядайте да представите позицията на Министерството на труда и социалната политика в частта, която касае дейността на Социалната комисия.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АДРИАНА СТОИМЕНОВА: Благодаря, господин Председател.
Здравейте, колеги и депутати!
В допълнение на това, което каза госпожа Ангелова по отношение на мотивите на предложенията, които правим за изменение в Закона за семейни помощи за деца и в Закона за социалните услуги, ще се спра по-скоро по отношение на Закона за семейни помощи за деца.
Нашите предложения са в посока на това децата да се обгрижват в семейна среда и да гарантираме равнопоставеност по отношение на получаваната подкрепа, по отношение на чл. 8д, свързан с децата с увреждания. За всички групи деца от 90 и над 90% ще бъдат уравнени и ще бъде изравнена тази подкрепа, достигаща максималния размер, както и децата между 70 – 90% също ще се изравни. По отношение на децата, настанени в доброволни приемни семейства също се предвижда завишаване на подкрепата, касаеща децата с увреждания, разпределени в такъв семейства. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Стоименова.
Колеги, имате думата за изказвания, въпроси, мнения.
Само преди това да кажа, че горе – в Социалната комисия, съм се постарал това, което разказа госпожа Стоименова и което представи госпожа Ангелова, съм го начертал на един кадастрон. Който иска, може да го види в Комисията.
Заповядайте, господин Недялков.
МИЛКО НЕДЯЛКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Заместник-министър, уважаеми колеги! В частта, където отново се отлага реалното влизане в сила на Закона за социалните услуги, поне аз лично не мога да се съглася с изложените мотиви.
Извършването на преброяването едва ли ще направи много сериозен анализ на вече съществуващата структура на социалните услуги, нито пък ще очертае за вбъдеще и потребността от нови социални услуги, което трябва да бъдат няколко елемента на здравните услуги.
Лошо беше, че това предложение се подкрепя от кметовете. Аз не за първи път изразявам едно особено мнение по това какво свършиха досега кметовете в областта на социалните услуги. Някои гледаха много реално на потребностите, които имат в своите общини и в своите региони за социални услуги, но по-голямата част, независимо от техния цвят и партийна принадлежност, се втурнаха да правят социални услуги, които просто да могат да усвоят различните структурни фондове, които влизаха в България.
И сега има един голям проблем – не знам госпожа Стоименова дали ще се съгласи, че голяма част от новосъздадените услуги по регионалната програма сега не могат да бъдат нито запълнени с капацитет, нито с качествени хора, с които да работят в тези социални услуги. Докато са на издръжка на Проекта, може би ще съществуват, но тяхната трайност вбъдеще е под сериозно съмнение. Защото това беше част от грешната политика в тази страна за усвояване на средства.
Затова аз не считам, че в момента аргументът, че преброяването из един път ще светне самите кметове за това каква трябва да бъде структурата на социалните услуги в техните региони, пък и задължение на държавата е да види каква трябва да бъде структурата на социалните услуги в по-голям мащаб в регионите, ще бъде доведено до това с неговото отлагане във времето. Това само ще натрупа проблеми, особено отлагането на финансирането на социалните услуги. Хем искаме качество на социалните услуги, хем отлагаме финансирането на социалните услуги по новите стандарти отново за неопределено време вбъдещето. Затова няма подкрепя Законопроекта. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Реплики?
Аз под формата на реплика нека да кажа, че и мен ме дразни думата „усвояване“, влага се различно съдържание в тази дума, в зависимост от гледната точка. Но имаше периоди, в които за работата на едно министерство се съдеше по това какъв е напредъкът по усвояването на средствата от предприсъединителните и след това от европейските структурни и социални фондове. Така че не знам дали не си противоречим като казваме – защо не усвояваме, защо са малко, а от една страна пък искаме да бъдат усвоени. Но може би Вашата идея е да бъдат усвоени от гледна точка на потребностите на обществото и постигане на определени цели. Там винаги има някакви проблеми.
Други реплики? Не виждам.
Дуплика желаете ли?
МИЛКО НЕДЯЛКОВ: Не, благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И аз Ви благодаря.
Други колеги?
Аз искам да кажа няколко думи. Понеже гласуваме по целия законопроект, а не по отделните точки, няма как да подкрепя този законопроект по няколко причини. Първата причина е, че в Преходните и заключителните разпоредби се променят девет закон. Вносители народни представители по бърза писта миналия петък – сега в петък ще се гледа в залата, няма обществено обсъждане, няма съгласувателна процедура, няма и финансов анализ. Вероятно в това, което са ни представители от Министерството на финансите, няма такъв анализ. Вероятно в Министерството на труда и социалната политика имат натуралните показатели и разходите, които са необходими, но идваме до най-важния момент – стана стил в правенето на политика и на законодателство народни представители да променят Закона за държавния бюджет в противоречие на Конституцията. Това, което се предлага в момента, е класически пример за това. Само преди два месеца приехме Закона за държавния бюджет, защо тогава не променихме тези текстове? Какъв беше проблемът? Дори имаше и такива предложения – ако добре си спомням, може би не точно тези, а подобни на тези.
И последното, с което завършвам. Вероятно на второ четене ще подкрепим изравняването на тази подкрепа, но там продължава, понеже се променят на парче – в зависимост от финансовия ресурс, в зависимост от конюнктура и така нататък, възникват тези проблеми, които се решават пак на парче, а не цялостно.
Сега това, което искам да кажа, е, че тези мерки и които са тази подкрепа, е във връзка с чл. 26 от Закона за закрила на детето, който дава мерки за закрила. Тук става въпрос за мерки за закрила – в семейна среда, в приемно семейство, в професионално приемно семейство и така нататък.
За голямо съжаление институционалната среда, в която се оказва подкрепата за реинтеграция на детето, а в семейна среда не е една и съща. Вие знаете, че при професионалната приемна грижа има минимална работна заплата и половина – за едно дете; 1,6 – за две; 1,7 – за три деца. Като прибавим и другите възможности, които са по Правилника за приложение на Закона за закрила на детето, оказва се, че когато в едно семейство, което предлага професионална приемна грижа, е настанено дете за реинтеграция, подкрепата е една, а когато става въпрос за биологични родители, когато става въпрос за близки, роднини и приемни семейства – сега сме ги кръстили „доброволни“, без да има определение на това какво означава „доброволни“. Аз разбирам защо се прави това. Защото по някакъв начин трябва да се направи разлика между приемните семейства и професионалната приемна грижа, но така или иначе в този законопроект за първи път се появява терминът „доброволни приемни семейства“. Според мен трябва по някакъв начин в Допълнителна разпоредба да бъде обяснено що е то „доброволна приемна грижа“. За първи път се появява в законодателството. Това са бележките ми.
Иначе за Закона за социалните услуги този аргумент за статистиката е бил релевантен, когато се е приемал Закона, когато го поправяхме.
Второто нещо е за лицензирането на доставчици на социални услуги. Сега всичките да ги струпаме пред Агенцията за качеството на социалните услуги да ги лицензираме – мисля, че там има някаква логика да удължим този срок до края на годината. Щом така са преценили от практическото приложение на Закона, това би могло да се приеме. Но другото може да се приеме под условие, както казах преди малко. От много отдавна се знае, че 2021 г. ще има преброяване, така че спокойно можехме да запишем този текст в началото, когато се приемаше Законът.
Това са моите бележки.
Реплики? Не виждам.
Други колеги?
МИЛКО НЕДЯЛКОВ: Аз имам една реплика.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Заповядайте.
МИЛКО НЕДЯЛКОВ: Все пак, когато говорим за известни параметри, които променят бюджета на Републиката, би трябвало да знаем, че изискването на Комисията е то да бъде внасяно от Министерския съвет.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Това казах преди малко. За съжаление, това се случва не за първи път.
МИЛКО НЕДЯЛКОВ: Така е.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Аз имам такъв опит. Отварям една скоба, между другото го казвам. Когато внесохме с Иван Искров – беше председател на Бюджетната комисия, в началото на месец януари 2001 г. промени в Закона за бюджета на ДОО, трябваше да кажа, че в пленарната зала стана чудо, такава жестока дискусия – откъде-накъде народни представители ще внасят промени в бюджета на ДОО, а, знаете, че бюджетът на ДОО е част от държавния бюджет.
Други колеги? Не виждам.
Подлагам на гласуване Законопроект за допълнение на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, № 154-01-7, внесен от Менда Кирилова Стоянова и група народни представители на 29.01.2021 г.
За – 10, против – 6, въздържали се – няма.
Законопроектът е приет.
Благодаря Ви за участието в днешното заседание. И на Вас, госпожо Заместник-министър.
Закривам заседанието.
(Закрито в 15,03 ч.)
Председател:
Хасан Адемов
Стенограф:
Катя Бешева
№ 3
На 3 февруари 2021 г., сряда, от 14,30 ч. се проведе извънредно заседание на Комисията по труда, социалната и демографската политика при следния
Д Н Е В Е Н Р Е Д:
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози, № 154-01-2, внесен от Валери Симеонов Симеонов и група народни представители на 14.01.2021 г.
2. Законопроект за допълнение на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, № 154-01-7, внесен от Менда Кирилова Стоянова и група народни представители на 29.01.2021 г.
Списък на присъствалите на заседанието народни представители – членове на Комисията, и списък на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито и ръководено от председателя на Комисията господин Хасан Адемов.
* * *
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Добър ден, колеги!
Имаме кворум. Откривам редовното заседание на Комисията по труда, социалната и демографската политика.
Дневният ред за днешното заседание е:
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози, № 154-01-2, внесен от Валери Симеонов Симеонов и група народни представители на 14.01.2021 г.
2. Законопроект за допълнение на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, № 154-01-7, внесен от Менда Кирилова Стоянова и група народни представители на 29.01.2021 г.
Който е съгласен с така представения дневен ред, моля да гласува.
За – 14, против и въздържали се няма.
Дневният ред е приет.
Преминаваме към първа точка от дневния ред, а именно:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АВТОМОБИЛНИТЕ ПРЕВОЗИ, № 154-01-2, внесен от Валери Симеонов Симеонов и група народни представители на 14.01.2021 г.
Господин Ячев, Вие ли ще представите Проекта?
Заповядайте!
БОРИС ЯЧЕВ: Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Като вносител предоставям на Вашето внимание Законопроект за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози, внесен от групата на „Обединени патриоти“.
Предложените промени в Закона целят да разрешат един много важен обществен проблем, който, за съжаление, става актуален основно през последните месеци във връзка с пандемията от COVID-19.
Проблемът е свързан с дейността на частните линейки, които работят извън обхвата на центровете за спешна медицинска помощ. Голяма част от тези линейки не подлежат на контрол към този момент и не фигурират в никакъв регистър.
Още в началото трябва да направим уточнение, че тук става въпрос за линейки, които извършват така наречения медицински транспорт. В над 90 – 95% от случаите медицинският транспорт е услуга, необходима за гражданите и съответно се заплаща от тях. Едва в по-малко от 5% от случаите медицинският транспорт е услуга, необходима за лечебните заведения и в частност болниците.
Проблемът идва от това, че заради липса на създадена до момента регулация има редица субекти с неясен произход, които предлагат услугата медицински транспорт, като в същото време тази услуга е изключително некачествена, извършват се измами на гражданите, данъчни престъпления, а нерядко и животозастрашаващи действия. Помните случая от октомври месец миналата година за смъртта на 33-годишен мъж в подобен тип нерегламентиран автомобил за медицински транспорт.
Към момента има над 100 обяви в интернет пространството, които предлагат услугата „медицински транспорт“, които, за съжаление, не са обхванати в никаква регулация. Само в София по данни на Министерството на транспорта така наречените линейки-копърки са между 55 – 75, никой не знае точният им брой, като общо в големите градове и в страната се предполага, че броят им достига до 200.
В тази връзка ние предлагаме всички тези линейки в частния сектор и са извън обхвата на центровете за спешна медицинска дейност да попаднат в нарочен регистър, за да може да се извърши ефективен контрол върху тяхната дейност.
Предложената от нас промяна включва и създаването на наредба, която да регламентира изискванията относно линейките, тяхното оборудване, екипите, начина на извършване на превоза, предпътния контрол и съответно административнонаказателната отговорност.
Всички тези предложения за регулация, включени в чл. 23, ал. 3 и ал. 4 – 17 в по-голямата си част не се отнасят до лечебните заведения – подчертавам това нещо, тъй като болниците и лечебните заведения отговарят на огромна част от предвидените изисквания. Например те имат диспечерски пунктове, които всъщност са регистратурата с денонощни телефони, имат експлоатационен център, което е паркингът на болницата обикновено, имат ръководител-транспорт в администрацията на болничните заведения. Тоест внасяйки нашето предложение ние като вносители сме се постарали да не утежняваме по никакъв начин работата на болничните лечебните заведения и да не ги натоварваме с допълнителни административни и финансови разходи.
Направеното допълнение на чл. 24в от Закона за автомобилните превози подпомага и готвената от работната група, каквато има в момента, която готви наредба, като създава възможността не просто да се изработи един регистрационен режим, в който всяка добросъвестна или недобросъвестна частна линейка, да може да влезе в някакъв списък, а чрез нашия законопроект даваме ясни изисквания и правила, които уреждат въпросите с административнонаказателната отговорност, създаването на специален регистър, който ще бъде публично достъпен и ще подпомага както работата на контролните органи, които във всеки един момент ще могат да проведат дейността на съответния автомобил, така и ще дава възможност гражданите да могат да проверяват избрания от тях доставчик на услугата „медицински транспорт“, доколкото той е регламентиран, легитимен или нелегитимен.
Не на последно място със законовите промени ние предлагаме и решение на проблема с линейките, които имитират линейките на центровете за спешна медицинска помощ. Много често те носят същите знаци, брандирани са по същия начин, независимо дали са закупени като втора употреба или внесени от чужбина и въвеждат в заблуда потребителите. Това е проблем, от който страдат както граждани, така и служителите на центровете за спешна медицинска помощ. Между другото, този проблем е отразен и в една част от становищата, получени в съответните комисии, разглеждащи законопроект, и от отделните центрове за спешна медицинска помощ, които подчертават, че това дублиране – тази имитация на техните официални автомобили, пречи и дискредитира работата на центровете за спешна медицинска помощ. Тук не искам да припомням снимките на линейки, качващи гардероби, пренасящи изделия, които впоследствие се оказа, че всъщност това са така наречените нерегламентирани линейки.
В заключение, надявам се да подкрепите предложението от нас промени, които определено са от много широк обществен интерес. Видно и от зачестилите медийни публикации за измамени граждани и поставянето в риск на пациенти в нужда.
Ще завърша с това, че Законопроектът има подкрепата в становищата на двете министерства – на транспорта и на здравеопазването, подкрепата на пациентски организации, Български лекарски съюз, Българската асоциация на професионалистите на здравни грижи, голяма част от центровете за спешна медицинска помощ.
Ще завърша с това, колеги, че ние предлагаме една правна рамка, с която сме далече от идеята, че тя е съвършена и ако подкрепите Законопроекта на първо четене, между първо и второ четене по него могат да бъдат направени и съответно подкрепени от нас като вносители всички предложения и промени, които счетете, че са необходими да го направят възможно по-ефективен. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин Ячев.
Колеги, откривам дискусията.
Имате думата за изказвания, въпроси, мнения по предложения законопроект.
Аз имам няколко въпроса към вносителите. Тези изисквания, които Вие предлагате в § 2, ал. 3 – смятате ли, че са постижими за по-голямата част от транспортните средства, осъществяващи тази дейност? Защото от това, което е записано тук – т. 2 – диспечерски пункт, да, това го има, но го няма в по-голямата част от лечебните заведения за спешна помощ или техните филиали. Във филиалите няма експлоатационен център, няма технически център, няма ръководител-транспорт, няма ръководител-медицинска дейност.
Отделно, първо, наричате пациенти хората, които се возят в тези превозни средства, а пациент е съвсем друго нещо. Пациентът е пациент в лечебно заведение, когато има показание за лечение. Защо трябва да има медицински екип в такова транспортно средство? Той няма да извършва лечебна дейност! Той не вози хора, които имат нужда от спешна помощ. Може би трябва да има парамедици или нещо от този род, защото да има задължително лекар в такъв специализиран автомобил, мисля, че при този недостиг на лекари в България да задължим тези хора да имат медицински специалист, хайде да не е лекар, фелдшер да бъде, мисля, че е малко повече, отколкото е необходимо според мен.
Съгласен съм с това, че тази дейност трябва да бъде регламентирана, но не смятам, че всички тези изисквания, които ми се виждат прекалено завишени, да отговарят тези лица, които извършват този превоз.
„Превозите на болни и ранени лица“. Какво означава това „ранени лица“? Един прострелян, недай си Боже, трябва ли да се вози в такава кола или трябва да се вози в специализиран превоз?
Имам много въпроси, на които поне в този проект не виждам отговори. Разбирам добрите намерения и че трябва да се уреди този въпрос, но има неща, които трябва да бъдат малко по-смекчени според мен, тъй като трябва да правим разлика между специализираните линейки, които са към системата на спешната медицинска помощ – те са регламентирани в Закона за здравето, в съответните наредби. Там има специални изисквания към тях. Но изискванията към тези превозни средства според мен – неслучайно Вие предлагате промени в Закона аз автомобилните превози – не трябва да се различават от тези изисквания. Защото тези хора не могат да возят болни. Човек, изписан от лечебното заведение, е изписан клинично здрав. Така пише поне ако не във всички епикризи, в по-голямата част или с подобрение. Това не са болни хора. А за ранени вече ми идва повече. Ранен от катастрофа може ли да се вози такъв човек? Абсурдно е това! Така че тези въпроси ми се въртят в главата, казвам ги съвсем добронамерено.
И последният въпрос, който искам да задам, е – има ли такава структура в момента, физическо или юридическо лице, което да отговаря на тези изисквания и да се опитаме по някакъв начин да регулираме пазарни отношения чрез законодателство?
БОРИС ЯЧЕВ: Ако въпросите са към мен, господин Председател.
Започвам отзад напред. Не мога да отговоря дали има такава структура, в смисъл такава, която да отговаря на тези условия. Мога да отговоря, че в държавите от Европейския съюз има подобен род регулация – да, част от работата върху Законопроекта е съгласувана с Държавната автомобилна инспекция, с експерти от Министерството на транспорта, които съвсем доброжелателно препоръчаха онова, което според тях е необходимо да влезе в изискванията, на които трябва да отговаря едно транспортно средство, извършващо услугата „медицински транспорт“.
А по отношение на държавните и общински лечебните заведения аз подчертах, че ние максимално сме се старали – и тук сме отворени за предложения, ненапразно сме дали възможност в ал. 3 част от условията от т. 9 – 12 да не се отнасят за болниците, за лечебните заведения.
А по отношение на понятието „превоз на болни и ранени лица“ стъпихме на тази база, че такова понятие в този момент няма и сме се опитали да дадем дефиниция, че превоз на болни, но това е в Допълнителните разпоредби, § 1, т. 59 – 60, превоз на болни и ранени лица е превоз на болни или ранени лица, чието състояние не е определено като спешно, за което съответно е необходима линейка или автомобил на центровете за спешна медицинска помощ и съответно не попадат в обхвата на понятието „спешни пациенти“ съгласно Наредба № 3 за утвърждаване на медицински стандарт „спешна помощ“, при които превозът на тези спешни пациенти се извършват от специалните превозни средства, оборудвани със съответната медицинска апаратура. Така че се опитахме дефиниция на това понятие. Разбира се, пак казвам без да имаме претенцията, че сме изчерпателни или точни. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, уважаеми господин Ячев.
Колеги, други въпроси, мнения? Не виждам.
Подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози, № 154-01-2, внесен от Валери Симеонов Симеонов и група народни представители на 14.01.2021 г.
Който е съгласен да бъде подкрепен този проект, моля да гласува „за“.
За – 10, против – 4, въздържали се – 2.
Законопроектът е приет.
Господин Ячев, благодаря Ви. Колеги, благодаря Ви за тази точка.
БОРИС ЯЧЕВ: Успешна работа и Ви благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Преминаваме към втора точка от дневния ред, а именно:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МЕРКИТЕ И ДЕЙСТВИЯТА ПО ВРЕМЕ НА ИЗВЪНРЕДНОТО ПОЛОЖЕНИЕ, ОБЯВЕНО С РЕШЕНИЕ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ОТ 13 МАРТ 2020 Г., И ЗА ПРЕОДОЛЯВАНЕ НА ПОСЛЕДИЦИТЕ, № 154-01-7, внесен от Менда Кирилова Стоянова и група народни представители на 29.01.2021 г.
Госпожо Ангелова, Вие ли ще представите проекта?
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Да, господин Председател.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Заповядайте!
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Благодаря Ви.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Заместник-министър! На нашето внимание е Законопроект за допълнение на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците.
Със Законопроекта в Преходните и заключителните разпоредби има промени в Закона за местните помощи за деца и в Закона за социалните услуги, които касаят Комисията по труда, социалната и демографската политика, така че ако позволите само с тази част от Законопроекта да запозная колегите народни представители.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Да.
СВЕТЛАНА НАЙДЕНОВА: Предложените промени в Закона за семейните помощи за деца имат за цел изравняване на размерите на месечните помощи за отглеждане на дете с трайно увреждане по чл. 8д от Закона за семейните помощи за деца, отпускани на семействата на роднини или близки и на доброволните приемни семейства, с тези на родителите-осиновителите. За разлика от професионалните приемни семейства, тези семейства не получават възнаграждения. Семействата на роднини или близки получават месечни помощи по Закона за закрила на детето, само ако отговарят на определен доходен критерий. Поради това се налага тези семейства да получават по-адекватна подкрепа за това, че отглеждат дете с трайно увреждане.
С цел равнопоставеност се предлага от размерът на помощта за семействата на роднини или близки и доброволните приемни семейства, когато настаненото дете е с определени 90 и над 90 на сто вид и степен на увреждане или степен на трайно намалена работоспособност, да се приспада размерът на месечните финансови помощи съгласно Закона за закрила на детето, ако семейството получава такива. Това са месечните помощи за издръжка и добавка за дете с трайно увреждане.
Предложените разпоредби във връзка със Закона за държавния бюджет на Република България за 2021 г. са свързани с промяната на размерите на месечните помощи за отглеждане на дете с трайно увреждане по чл. 8д от Закона за семейните помощи за деца, отпускани на семействата на роднини или близки и на доброволните приемни семейства.
Втората промяна, която касае Комисията по труда, социалната и демографската политика в този законопроект, са промени в Преходните и заключителни разпоредби на Закона за социалните услуги са във връзка с направените промени в Закона за преброяване на населението и жилищния фонд в Република България през 2021 г. приети в края на 2020 г., както и с предложение на Националното сдружение на общините в Република България по повод бъдещото планиране на социалните услуги.
Сдружението предлага сроковете за изготвяне на първите анализи на потребностите от социални услуги и разработването на Националната карта на социалните услуги да бъдат съобразени с предстоящото през 2021 г. преброяване на населението. В противен случай общините през 2021 г. ще трябва да подготвят анализите на базата на данните от 2011 г., които са значително остарели и неактуални, а през 2022 г., поради новите резултати от проведеното преброяване, ще се наложи подготовката на нови анализи на потребностите от социални услуги. Поради това, предлаганата промяна е наложителна с цел общините да започнат с подготовката на първите анализи на потребностите от социални услуги едва след извършване на преброяването през 2021 г. и представяне на официалните данни от него.
Същевременно, от промяната в срока за приемането на Националната карта на социалните услуги се налага и промяна на срока, в който ще започне финансирането на социалните услуги по стандарти, разработени по новия ред. Независимо кога се приема картата, финансирането следва да съвпада с началото на съответната бюджетна година.
Промяната на § 38, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за социалните услуги, с която се удължава с 6 месеца срокът за лицензирането по новия ред, се налага поради все още усложнената епидемична обстановка в страната. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Ангелова.
Госпожо Стоименова, заповядайте да представите позицията на Министерството на труда и социалната политика в частта, която касае дейността на Социалната комисия.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АДРИАНА СТОИМЕНОВА: Благодаря, господин Председател.
Здравейте, колеги и депутати!
В допълнение на това, което каза госпожа Ангелова по отношение на мотивите на предложенията, които правим за изменение в Закона за семейни помощи за деца и в Закона за социалните услуги, ще се спра по-скоро по отношение на Закона за семейни помощи за деца.
Нашите предложения са в посока на това децата да се обгрижват в семейна среда и да гарантираме равнопоставеност по отношение на получаваната подкрепа, по отношение на чл. 8д, свързан с децата с увреждания. За всички групи деца от 90 и над 90% ще бъдат уравнени и ще бъде изравнена тази подкрепа, достигаща максималния размер, както и децата между 70 – 90% също ще се изравни. По отношение на децата, настанени в доброволни приемни семейства също се предвижда завишаване на подкрепата, касаеща децата с увреждания, разпределени в такъв семейства. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Стоименова.
Колеги, имате думата за изказвания, въпроси, мнения.
Само преди това да кажа, че горе – в Социалната комисия, съм се постарал това, което разказа госпожа Стоименова и което представи госпожа Ангелова, съм го начертал на един кадастрон. Който иска, може да го види в Комисията.
Заповядайте, господин Недялков.
МИЛКО НЕДЯЛКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Заместник-министър, уважаеми колеги! В частта, където отново се отлага реалното влизане в сила на Закона за социалните услуги, поне аз лично не мога да се съглася с изложените мотиви.
Извършването на преброяването едва ли ще направи много сериозен анализ на вече съществуващата структура на социалните услуги, нито пък ще очертае за вбъдеще и потребността от нови социални услуги, което трябва да бъдат няколко елемента на здравните услуги.
Лошо беше, че това предложение се подкрепя от кметовете. Аз не за първи път изразявам едно особено мнение по това какво свършиха досега кметовете в областта на социалните услуги. Някои гледаха много реално на потребностите, които имат в своите общини и в своите региони за социални услуги, но по-голямата част, независимо от техния цвят и партийна принадлежност, се втурнаха да правят социални услуги, които просто да могат да усвоят различните структурни фондове, които влизаха в България.
И сега има един голям проблем – не знам госпожа Стоименова дали ще се съгласи, че голяма част от новосъздадените услуги по регионалната програма сега не могат да бъдат нито запълнени с капацитет, нито с качествени хора, с които да работят в тези социални услуги. Докато са на издръжка на Проекта, може би ще съществуват, но тяхната трайност вбъдеще е под сериозно съмнение. Защото това беше част от грешната политика в тази страна за усвояване на средства.
Затова аз не считам, че в момента аргументът, че преброяването из един път ще светне самите кметове за това каква трябва да бъде структурата на социалните услуги в техните региони, пък и задължение на държавата е да види каква трябва да бъде структурата на социалните услуги в по-голям мащаб в регионите, ще бъде доведено до това с неговото отлагане във времето. Това само ще натрупа проблеми, особено отлагането на финансирането на социалните услуги. Хем искаме качество на социалните услуги, хем отлагаме финансирането на социалните услуги по новите стандарти отново за неопределено време вбъдещето. Затова няма подкрепя Законопроекта. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Реплики?
Аз под формата на реплика нека да кажа, че и мен ме дразни думата „усвояване“, влага се различно съдържание в тази дума, в зависимост от гледната точка. Но имаше периоди, в които за работата на едно министерство се съдеше по това какъв е напредъкът по усвояването на средствата от предприсъединителните и след това от европейските структурни и социални фондове. Така че не знам дали не си противоречим като казваме – защо не усвояваме, защо са малко, а от една страна пък искаме да бъдат усвоени. Но може би Вашата идея е да бъдат усвоени от гледна точка на потребностите на обществото и постигане на определени цели. Там винаги има някакви проблеми.
Други реплики? Не виждам.
Дуплика желаете ли?
МИЛКО НЕДЯЛКОВ: Не, благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И аз Ви благодаря.
Други колеги?
Аз искам да кажа няколко думи. Понеже гласуваме по целия законопроект, а не по отделните точки, няма как да подкрепя този законопроект по няколко причини. Първата причина е, че в Преходните и заключителните разпоредби се променят девет закон. Вносители народни представители по бърза писта миналия петък – сега в петък ще се гледа в залата, няма обществено обсъждане, няма съгласувателна процедура, няма и финансов анализ. Вероятно в това, което са ни представители от Министерството на финансите, няма такъв анализ. Вероятно в Министерството на труда и социалната политика имат натуралните показатели и разходите, които са необходими, но идваме до най-важния момент – стана стил в правенето на политика и на законодателство народни представители да променят Закона за държавния бюджет в противоречие на Конституцията. Това, което се предлага в момента, е класически пример за това. Само преди два месеца приехме Закона за държавния бюджет, защо тогава не променихме тези текстове? Какъв беше проблемът? Дори имаше и такива предложения – ако добре си спомням, може би не точно тези, а подобни на тези.
И последното, с което завършвам. Вероятно на второ четене ще подкрепим изравняването на тази подкрепа, но там продължава, понеже се променят на парче – в зависимост от финансовия ресурс, в зависимост от конюнктура и така нататък, възникват тези проблеми, които се решават пак на парче, а не цялостно.
Сега това, което искам да кажа, е, че тези мерки и които са тази подкрепа, е във връзка с чл. 26 от Закона за закрила на детето, който дава мерки за закрила. Тук става въпрос за мерки за закрила – в семейна среда, в приемно семейство, в професионално приемно семейство и така нататък.
За голямо съжаление институционалната среда, в която се оказва подкрепата за реинтеграция на детето, а в семейна среда не е една и съща. Вие знаете, че при професионалната приемна грижа има минимална работна заплата и половина – за едно дете; 1,6 – за две; 1,7 – за три деца. Като прибавим и другите възможности, които са по Правилника за приложение на Закона за закрила на детето, оказва се, че когато в едно семейство, което предлага професионална приемна грижа, е настанено дете за реинтеграция, подкрепата е една, а когато става въпрос за биологични родители, когато става въпрос за близки, роднини и приемни семейства – сега сме ги кръстили „доброволни“, без да има определение на това какво означава „доброволни“. Аз разбирам защо се прави това. Защото по някакъв начин трябва да се направи разлика между приемните семейства и професионалната приемна грижа, но така или иначе в този законопроект за първи път се появява терминът „доброволни приемни семейства“. Според мен трябва по някакъв начин в Допълнителна разпоредба да бъде обяснено що е то „доброволна приемна грижа“. За първи път се появява в законодателството. Това са бележките ми.
Иначе за Закона за социалните услуги този аргумент за статистиката е бил релевантен, когато се е приемал Закона, когато го поправяхме.
Второто нещо е за лицензирането на доставчици на социални услуги. Сега всичките да ги струпаме пред Агенцията за качеството на социалните услуги да ги лицензираме – мисля, че там има някаква логика да удължим този срок до края на годината. Щом така са преценили от практическото приложение на Закона, това би могло да се приеме. Но другото може да се приеме под условие, както казах преди малко. От много отдавна се знае, че 2021 г. ще има преброяване, така че спокойно можехме да запишем този текст в началото, когато се приемаше Законът.
Това са моите бележки.
Реплики? Не виждам.
Други колеги?
МИЛКО НЕДЯЛКОВ: Аз имам една реплика.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Заповядайте.
МИЛКО НЕДЯЛКОВ: Все пак, когато говорим за известни параметри, които променят бюджета на Републиката, би трябвало да знаем, че изискването на Комисията е то да бъде внасяно от Министерския съвет.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Това казах преди малко. За съжаление, това се случва не за първи път.
МИЛКО НЕДЯЛКОВ: Така е.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Аз имам такъв опит. Отварям една скоба, между другото го казвам. Когато внесохме с Иван Искров – беше председател на Бюджетната комисия, в началото на месец януари 2001 г. промени в Закона за бюджета на ДОО, трябваше да кажа, че в пленарната зала стана чудо, такава жестока дискусия – откъде-накъде народни представители ще внасят промени в бюджета на ДОО, а, знаете, че бюджетът на ДОО е част от държавния бюджет.
Други колеги? Не виждам.
Подлагам на гласуване Законопроект за допълнение на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, № 154-01-7, внесен от Менда Кирилова Стоянова и група народни представители на 29.01.2021 г.
За – 10, против – 6, въздържали се – няма.
Законопроектът е приет.
Благодаря Ви за участието в днешното заседание. И на Вас, госпожо Заместник-министър.
Закривам заседанието.
(Закрито в 15,03 ч.)
Председател:
Хасан Адемов
Стенограф:
Катя Бешева
0
