П Р О Т О К О Л
№ 52

На 9 декември 2020 г., сряда, от 11,30 ч. се проведе заседание на Комисията по труда, социалната и демографската политика при следния

---

ДНЕВЕН РЕД:

1. Точка единствена: Рамкова позиция по т. 20 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз (2020 г.), (в тематична област – Икономика в интерес на хората), относно: Предложение за Директива на Европейския парламент и на Съвета относно адекватните минимални работни заплати в Европейския съюз – 2020/0310 (COD), вх. № 002-00-33, внесена от Министерския съвет на 2.12.2020 г., както и Проекта на акт.

Списък на присъствалите на заседанието народни представители – членове на Комисията, и списък на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито и ръководено от председателя на Комисията господин Хасан Адемов.
* * *

ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Добър ден, колеги! Откривам редовното заседание на Комисията по труда, социалната и демографската политика.
Дневният ред за днешното заседание е следният:
1. Точка единствена: Рамкова позиция по т. 20 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз (2020 г.), (в тематична област – икономика в интерес на хората), относно: предложение за Директива на Европейския парламент и на Съвета относно адекватните минимални работни заплати в Европейския съюз – 2020/0310 (COD), вх. № 002-00-33, внесена от Министерския съвет на 2.12.2020 г., както и проекта на акт.
Който е съгласен да бъде подкрепен дневният ред, моля да гласува.
За – 13, против и въздържали се няма.
Приема се.

Преминаваме към точка единствена:
РАМКОВА ПОЗИЦИЯ ПО Т. 20 ОТ ГОДИШНАТА РАБОТНА ПРОГРАМА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ПО ВЪПРОСИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ 2020 Г., (В ТЕМАТИЧНА ОБЛАСТ – ИКОНОМИКА В ИНТЕРЕС НА ХОРАТА), ОТНОСНО: ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА ДИРЕКТИВА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА ОТНОСНО АДЕКВАТНИТЕ МИНИМАЛНИ РАБОТНИ ЗАПЛАТИ В ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ – 2020/0310 (COD), ВХ. № 002-00-33, ВНЕСЕНА ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 2.12.2020 Г., КАКТО И ПРОЕКТА НА АКТ.
Знаете, че тези позиции се приемат от Народното събрание и всъщност Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове предлага окончателния вариант, а ние сме помощна комисия по този законопроект.
Бързам да дам думата на заместник-министър госпожа Султанка Петрова да представи предложението на Министерския съвет. Заповядайте, госпожо Петрова.
ЗАМ.-МИНИСТЪР СУЛТАНКА ПЕТРОВА: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми народни представители, ще ви представя становището на Министерството на труда и социалната политика във връзка с направеното предложение за Директива на Европейската комисия. Бих искала да кажа, че моето изказване ще бъде направено в две направления, като едно е това, което подкрепяме, и това, за което сме изразили резерви.
Според нас положителното е, че не се предлага изричен механизъм, а се предоставя свобода да се зачитат националните особености на държавите членки. Приветстваме и вниманието към засилване на социалния диалог и насърчаване на колективното трудово договаряне и необходимостта от допълнителна подкрепа в тази насока, очертана в проекта на Директивата. Това е направлението, което има един доста добър напредък между българското правителство и социалните партньори. Знаете, че тази година се подписа националното тристранно споразумение.
Поисканото от България и от другите държави членки писмено становище от правната служба на Съвета – за правното основание и ограниченията по чл. 153, § 5 от договора за функциониране на Европейския съюз, ние всъщност го подкрепяме. Ние сме изразили резерви в няколко посоки. Ориентировъчните стойности се реферират в чл. 5, ал. 3 и по-подробно в съображение № 21, където са определени 60% от медианата работна заплата и/или 50% от средната работна заплата. Ние изразяваме нашите резерви към този подход.
На първо място, липсват достатъчно данни, че тези стойности са общопризнати и използвани на международно равнище за измерването на адекватността на минималната работна заплата. Тези критерии биха могли да бъдат единствено индикативни и това следва да бъде, разбира се, пояснено в Съображение № 21.
България вече изрази своето становище по отношение на първия индикатор, който е 60% от медианата работна заплата. Националните медиани са много различни и различията се предопределят от характера на разпределението на индивидуалните заплати и от степента на тяхната диференциация. Използването на долната граница на минималната работна заплата – 60% от медианата заплата, може да изкриви информацията между държавните – членки на Европейския съюз.
Медианата заплата в България се изчислява веднъж на 4 години, което също е много голям проблем. Това се прави от Националния статистически институт в рамките за изследване и наблюдение на структурата на заплатите, провеждано съгласно Регламент на Съвета, № 530 от 1999 г., и Регламент на комисията № 1738 от 2005 г. на Евростат. Към настоящия момент страната няма готовност за ежегодно изчисляване на медианата работна заплата.
В тази връзка е необходимо да предвидим мерки, които да обезпечат наличието и определянето годишно на медиана заплата, без прекомерно да се увеличава административната тежест за работодателите. Според нас средната работна заплата съдържа друг значителен дефицит и в условията на нарастваща нестабилност на пазара на труда този индикатор може да отчита нарастване. Нашите експерти споделиха, че при съкращението на нископлатените работници всъщност остават по-високоплатените, което може да даде статистическото увеличение на заплатите.
Второ, България ще обсъди възможността за подкрепа на Директивата, но изразява съществени резерви по отношение на изискванията, предвидени в чл. 4 и предоставящи изискванията към държавите – членки, в които колективното трудово договаряне е под 70%. Тъй като подобна граница е нереалистична и в почти никоя страна от Европейския съюз няма постигнат такъв процент, това също е едно от нашите притеснение. Необходимо е да се разработят краткосрочни и дългосрочни планове с конкретни индикатори за изпълнение и постигане на колективни трудови до 70%.
За Ваша информация бих искала да споделя, че в момента колективните трудови договори в България са между 25% и 30%. Мониторингът и събирането на данните, което е записано в чл. 10, може да създаде прекомерно натоварване на държавите – членки. България изразява загриженост относно предвидените разпоредби по отношение на мониторинга и събирането на данни.
Предвиденият срок за транспониране на Директивата е две години след влизането в сила по чл. 17, ал. 1 и ще бъде недостатъчен за разработването на ефективни инструменти за събиране на данни с цел наблюдението на обхвата на адекватността на минималната работна заплата. Това всъщност са нашите резерви, които сме изразили, и това, което ние подкрепяме от Директивата за минимална работна заплата на Европейската комисия.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо заместник-министър Петрова.
Дискусията в Европейския парламент продължава. Тази дискусия вече е стартирала в Комисията по труда и заетостта, предстои дискусия и в Съвета на Европа, а накрая и в Европейския парламент. Така че след приемането на Директивата има двугодишен срок , в който националните парламенти трябва да се произнесат по нея.
Колеги, откривам дискусията.
Знаете, че в Конституцията има един текст, който казва, че: когато Правителството защитава позиции, трябва предварително да информира Народното събрание. Такъв е случаят по тази директива.
Заповядайте, госпожо Клисурска.
НАДЯ КЛИСУРСКА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги, аз изразявам позицията, която от доста дълго време коментираме. Тя е свързана с това, че в България е крайно наложително дебатът по отношение на въвеждането на механизъм за минимална работна заплата да бъде започнат и да бъде на едно широко и високо експертно ниво. Аз се радвам, че дискусията на ниво Европейски съюз започна по тези теми. Смятам, че ние трябва изключително адекватно да отговорим точно на такава необходимост и потребност, защото от всички доклади, които сме видели, ще видим, че има сериозно разминаване.
Аз чух аргументите на зам.-министъра по отношение на това защо се въздържаме по отношение на индикаторите медиана работна заплата и средна работна заплата. Според мен много от нещата се представят едностранчиво, защото от друга база на социологическите данни става ясно, че производителността на труда в България не е толкова ниска, което на база на нивата на възнагражденията, които получаваме. Мисля, че е изключително адекватно по отношение на тези размери – медиана работна заплата, минимална работна заплата и средна работна заплата, дебатът по тях да започне и да е изключително активен, така че резервите за мен са несъстоятелни.
Ние можем да участваме в целия този процес, който е дългогодишен и е в рамките на две години, но в крайна сметка да изявим позицията, че за нас е важно, адекватно всички български работници и служители, всички хора, които са в този икономическия оборот на България, да получават достойни доходи. Благодаря Ви.

ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви.
Не бива да забравяме, че освен тези параметри, които са посочени, има Конвенция № 131 на Международната организация на труда, която също трябва да влезе в дискусията.
Заповядайте, господин Гьоков.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаема госпожо Заместник-министър, ще кажа първо, че Българската социалистическа партия и лично аз като народен представител сме приветствали инициативата, инициирана от Европейската комисия за формиране на общ механизъм за определяне на справедливи минимални работни заплати в страните – членки на Евросъюза. Смятаме определено, че с въвеждането на този справедлив механизъм ще се реши до голяма степен проблемът с миграцията и със заплащането на труда, и ако щете в по-далечен контекст – и с неравенствата и бедността в България. Въпросът обаче е как ние ще се позиционираме в тази дискусия.
Аз изслушах внимателно това, което каза госпожа заместник-министър Петрова, и може би ще трябва да прочетем стенограмата по-внимателно – какво точно има предвид правителството, кое подкрепя и кое не подкрепя, за да можем да си изградим точна позиция по позицията на правителството по тази тема, или пък да ни я предоставите. В момента, така набързо изказана, няма как да сме много коректни в заявленията си за подкрепа или за въздържане по това, но приветстваме идеята за този механизъм. Приветстваме и това, че за българското правителство темата също е приоритет. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви.
Има ли други колеги? Не виждам.
Предлагам да гласуваме Рамковата позиция по т. 20 от Годишната работна програма на Народно събрание по въпросите на Европейския съюз (2020 г.).
Който е съгласен да бъде подкрепена тази позиция, моля да гласува.
За – 11, против няма, въздържали се – 3.
Приема се.
Колеги, благодаря Ви за участието в днешното заседание на Комисията.
Закривам заседанието.

(Закрито в 12,00 ч.)






ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ХАСАН АДЕМОВ



Стенограф:
Мария Петрова