Комисия по образованието и науката
21/06/2019
Разглеждане и обсъждане на Национална гражданска инициатива, „Системата ни убива“, № ПГ-839-01-28, внесена на 29 ноември 2018 г., в Народното събрание от Инициативен комитет, както и Национална гражданска инициатива „Системата ни убива всички“, № ПГ-939-01-1, внесена на 4 януари 2019 г. от Инициативен комитет.
На свое извънредно заседание, проведено на 5 юни 2019 г., Комисията по образованието и науката разгледа и обсъди Национална гражданска инициатива „Системата ни убива“, № ПГ-839-01-28, внесена на 29 ноември 2018 г., внесена в Народното събрание от Инициативен комитет и Национална гражданска инициатива „Системата ни убива всички“, № ПГ-939-01-1, внесена на 4 януари 2019 г. в Народното събрание от Инициативен комитет.
.
В заседанието взеха участие: от Министерството на образованието и науката - г-жа Деница Сачева - заместник-министър и г-жа Йорданка Петрова - парламентарен секретар; от Национална гражданска инициатива „Системата ни убива“ - г-жа Вера Иванова - председател и членове на гражданската инициатива - г-жа Кристина Николаева, г-жа Нели Димитрова, г-жа Димитрина Русева и г-жа Валентина Ташкова; от Национална гражданска инициатива „Системата ни убива всички“ - Весела Одеджиева, г-жа Мая Стоицева и г-жа Валентина Ташкова; от сдружение „Образователно Равенство Аутизъм“- г-жа Христина Бабалова, г-жа Вилиана Панова, г-жа Илонка Александрова и г-жа Кристина Ражданова.
Гражданската инициатива „Системата ни убива“ беше представена от г-жа Кристина Николаева. Основни искания и цели на инициативата в сферата на образованието са:
- Ратифициране на факултативния протокол към Конвенцията за правата на хората с увреждания, което е трябвало да се случи през 2019 г., но все още не е факт.
- Създаване на електронен регистър на деца и лица с увреждания и заболявания с възможност за онлайн достъп.
- Преразглеждане на наредбата за медицинската експертиза на работоспособността. Преминаване към качествено нов модел на оценка на уврежданията, основан на Международна класификация на функционирането, уврежданията и здравето.
- Отпадане на национално представителния статут на неправителствените организации и прекратяване на субсидирането им.
По отношение на адекватното прилагане на приобщаващото образование исканията на гражданската инициатива са:
- Ускоряване процеса по изграждане на достъпна среда във всяко учебно заведение, като достъпна среда е не само изграждането на рампа, а изграждането в училищата, а и на тоалетни за инвалиди, асансьори др.
- Мерки за предотвратяване на фиктивното присъствие на деца със специални образователни потребности в училище. Липсата на достъпна среда, на подходяща подкрепа, на програми, неправилното насочване на родители към дадена форма на обучение за децата им и към определена програма на обучение води до обезсмисляне от гледна точка на родителя да води детето си на училище.
- Мерки за осигуряване на адекватна допълнителна подкрепа на деца със специални образователни потребности в общообразователните училища. В момента почти в цялата страна, независимо какво е увреждането на детето, независимо какви са образователните му потребности с леки вариации, всяко дете с увреждане получава два часа седмично ресурсен учител. Подкрепа чрез личен асистент, която да бъде регламентирана в Закона за предучилищното и училищното образование.
- Осигуряване на ефективен контрол на образователния процес по прилагане и изпълнение на нормативната уредба в образователната система. Законът за предучилищното и училищното образование е прекрасен, дава една нова, модерна философия за образованието като цяло, но контролът, заложен в него, е формален и е само въз основа на документи.
Гражданската инициатива „Системата ни убива“ предлага:
- Електронните дневници и електронните бележници да станат задължителни.
- Да се монтират камери в коридорите и в класните стаи, което да бъде форма на контрол и форма на превенция.
- Да се повиши грамотността, да се преразгледа забраната за повтаряне на клас, включително и за деца със специални образователни потребности.
Националната гражданска инициатива „Системата ни убива всички“ беше представена от г-жа Одеджиева, която подчерта, че голяма част от техните искания съвпадат с вече представените искания от Националната гражданска инициатива „Системата ни убива“. Тя обърна внимание на подготовката на кадри за работа с хората с увреждания. Необходимо е да се мисли в близко бъдеще да има подготвени кадри - специални педагози, терапевти специалисти, както и социални работници, които да работят с хората с увреждания, защото проблемът от ден на ден става все по-голям.
Г-жа Одеджиева изрази мнението на инициативата, че в центровете за специална образователна подкрепа приобщаващото образование е фиктивно. Децата се водят на училище в училища, в центровете за специална образователна подкрепа няма индивидуални програми, те са такива, каквито са за всички останали масови училища. Добре е да се помисли за програми за обучение на децата с тежки обучителни трудности, които наистина да са им от полза, които да ги научат как да се справят с живота. Да се работи по различен начин, по различни методи.
Сдружението „Образователно равенство Аутизъм“ бе представено от г-жа Христина Бабалова – негов председател. Сдружението е ново, насочено е изключително към образователни програми, адаптирани към деца с образователни затруднения и в частност деца с аутизъм в училищна среда. Сдружението подготвя законопроект как приобщаващото образование да се случи в един пилотен иновативен проект в училищна среда.
Г-жа Кристина Ражданова представи проекта на сдружението за образователна среда на децата със специални образователни потребности и по-специално тези от аутисчния спектър. Основното в проекта е интеграцията – интегриране на тези деца и ученици в една по-тясна среда, която да им даде възможност да развият първо личностните си умения, капацитет и след това да бъдат интегрирани в образователната система и обществото като цяло. Сдружението има изработена програма и от месец септември ще стартира пилотен клас с девет деца, които ще бъдат обучавани по тази програма.
Сдружението има предложения, които биха дали шанс на Програмата на проекта да продължи своя път на развитие. Необходимо е да бъдат направени няколко промени в Закона за предучилищното и училищното образование.
Първо в ал. 3 на чл. 283 от Закона за предучилищното и училищното образование да се добави т. 6 на ал. 1. – „Децата в частните детски градини и училища да могат да получават средства за допълнителна подкрепа“. Мотивите за него се основават на чл. 187, ал. 2, който гласи: „Допълнителната подкрепа за личностно развитие се предоставя на деца и ученици със специални образователни потребности в риск, с изявени дарби и хронични заболявания“.
Второто предложение е да бъдат създадени национални програми за финансиране на иновативни проекти и програми за обучение на деца със специални образователни потребности, по които да могат да кандидатстват и частните детски градини и училища.
Г-жа Ражданова подчерта, че предложението за създаване на национална програма е изключително важно, за да може децата и учениците със специални образователни потребности да получат подходяща среда, която да им осигури по-лесно и достъпно усвояване на учебния материал именно чрез такива адаптирани програми, които да бъдат прилагани в настоящия момент пилотния клас, а след това и възможно най-скоро масовите училища. По този начин ще бъдат преодолени техните поведенчески затруднения и да бъдат развити социалните им умения.
В рамките на програмата ще се предвиди обучение на учителите, които ще обучават децата, както и организиране на подходяща следобедна занималня за допълнителна училищна подготовка, адаптирани занимания по изкуства и спорт.
От името на министерството на образованието и науката отношение по исканията на двете национални граждански инициативи и на сдружение „Образователно равенство Аутизъм“ взе заместник-министър Деница Сачева.
Г-жа Сачева посочи, че в образователната система се обучават 22 263 деца, като 18 198 от тях са ученици и 4 065 са в детските градини. Педагогическите специалисти, които работят с тези деца са 3 933 и 869 психолози, 320 са децата с лични асистенти.
По инициатива на Министерството на образованието и науката, заедно с Министерството на здравеопазването и на труда и социалната политика, е проведено обучение на почти 1800 специалисти в детски градини за прилагане на Международната класификация за функциониране на човека, уврежданията и здравето на СЗО специално за деца. Планирано е обучението на 1800 души, до момента е проведено обучението на около 100 от тях.
На сайта на Министерството има платформа, в която се набират и се популяризират добри практики, планира се да се разшири портал, който да съдържа информация за всички услуги, които са достъпни и които се финансират по линия на Министерството на образованието и науката и по линия на Министерството на труда и социалната политика.
За първи път тази година в Националната програма за осигуряване на съвременна образователна среда са отделени 1 млн. и 600 хил. лв. конкретно за центровете за специална образователна подкрепа.
Ремонтите, които в момента се извършват в цялата страна в различни училища, са над 500, при всички тях има категорични изисквания за достъпност, където има възможност е препоръчано да се изграждат и различни асансьорни платформи.
Предстои разработването на нов голям проект на стойност 30 млн. лв. Той ще бъде насочен към децата със специални образователни потребности и децата с проблемно поведение и ще бъде разработен до края на месец октомври с прогнозно очакване да бъде одобрен от Европейската комисия през ноември и неговата реализация да стартира през 2020 г.
Планира се за следващата 2020 г. да има и евентуална Национална програма или модул, който да бъде насочен именно към иновационни практики и да бъде отворен за всички училища и детски градини.
Г-жа Сачева подчерта, че министерството разглежда подкрепата, която държавата дава за децата от гледна точка на нуждите на конкретното дете, а не от гледна точка на собствеността на образователната институция. Това е политика, която се прилага по отношение на стипендиите, на даровитите деца, защото смисълът на подкрепата от държавата е да се подкрепи конкретното дете, а не собствеността. В този смисъл, министерството би подкрепило отварянето на тези програми и към частните образователни институции. Разбира се, при определени условия, които да бъдат такива, че да защитават действително интересите и обществената полза.
По отношение на електронните дневници, до края на тази учебна година ще има във всички училища Wi-Fi, което ще допринесе допълнително за възможностите да се използват електронни дневници. До края на 2020 г., поетапно, това ще бъде факт във всички училища.
По отношение искането на гражданските организации за поставяне на камери във всички помещения, министерството смята, че не е подходящо да се прави мащабно наблюдение навсякъде – в класни стаи, в общите помещения, в двора и така нататък. Там, където и в момента има камери, това е, което се подкрепя както от гледна точка на сигурност, така и от гледна точка на защита на личните данни и на аспекти, свързани с киберсигурността.
Министерството насърчава и подкрепя развитието на кадрите както в социалната, така и в здравната система, защото само чрез по-сериозен холистичен подход може да се постигнат целите. Министерството е готово да си сътрудничи с гражданските организациите и е готово да обсъди конкретни предложения, които те имат за промяна в нормативни документи.
В последвалата дискусия взеха участие народните представители: Милена Дамянова, Ирена Анастасова и Таня Петрова.
Народният представител Милена Дамянова подчерта, че с приемането на Закона за предучилищното и училищното образование, приобщаващото образование е неизменна част от правото на образование защото това е бъдещето и това е перспективата за децата със специални образователни потребности. Приобщаващото образование не касае само децата със специални образователни потребности. За да се случи то като философия е необходимо време. Необходима е промяна на ценности, което се случва изключително бавно, защото приобщаващото образование изисква усилия от всички страни – то не се затваря единствено и само в детската градина и в училището. Това е разбиране от страна на цялото общество. В някои детски градини с усилията на учителите, на родителите, на всички специалисти приобщаващото образование вече е факт. Г-жа Дамянова отбеляза, че има недостиг на логопеди,а психолози, както и на други специалисти, които са необходими за работа с децата със специални образователни потребности и трябва да се обърне внимание върху приема във висшите училища и да се подкрепят точно тези специалности, от които има нужда.
Г-жа Дамянова изрази подкрепата на парламентарната група на ГЕРБ на предложението на Сдружение „Образователно Равенство Аутизъм“ и предложи народните представители да се обединят около това, че децата със специални образователни потребности, независимо къде учат те, имат нужда от една и съща подкрепа.
Народният представител Ирена Анастасова отбеляза, че по-тежкият проблем, който не може да бъде решен само с усилията на училищата и на детските градини, е обществото и битуването на различни позиции спрямо децата с проблеми. Г-жа Анастасова изрази мнение, че достатъчно студенти се обучават и завършват за психолози, но те не искат да работят в училище, а дори и да искат, то това не е училището в отдалечено населено място. Основната тежест при обучението на децата със специални образователни потребности е върху учителя, който е с детето в класа, а тези учители са неподготвени. Изказа съгласие с г-жа Дамянова, че трябва да се преоцени начина, по който се подготвят учителите и по-активни усилия за реализация на добри намерения.
Народният представител Таня Петрова сподели редица положителни примери за работа както на центрове за специална образователна подкрепа, така също и на училища, в които има деца със специални образователни потребности. Отделят се много пари както за подобряване на физическата среда, така и за квалификацията на кадрите, но се изисква време процесите да бъдат осъзнати.
В дискусията се включиха и г-жа Валентина Ташкова, г-жа Кристина Николаева и г-жа Христина Бабалова. Те поставиха въпроси във връзка с достъпността до висше образование на хората с увреждания; на какъв етап е подготовката на Закона за жестомимичния език; кога ще бъде синхронизиран Законът за професионалното образование и обучение със Закона за предучилищното и училищното образование; предвидена ли е в новоизграждащите се училища достъпна физическа среда за обучение на деца със специални образователни потребности.
На поставените въпроси отговориха г-жа Сачева и г-жа Дамянова.
Комисията по образованието и науката след проведени гласувания взе следните
Решения:
1. С резултат: „За” - 15 гласа, „Против“ и „Въздържали се“ – няма Комисията по образованието и науката прие следното
Решение:
Приема за сведение и препоръчва на народните представители по тяхна преценка да съобразят в своята законодателна дейност Национална гражданска инициатива „Системата ни убива“, № ПГ-839-01-28, внесена на 29 ноември 2018 г., внесена в Народното събрание от Инициативен комитет.
2. С резултат: „За” - 15 гласа, „Против“ и „Въздържали се“ – няма Комисията по образованието и науката прие следното
Решение:
Приема за сведение и препоръчва на народните представители по тяхна преценка да съобразят в своята законодателна дейност Национална гражданска инициатива „Системата ни убива всички“, № ПГ-939-01-1, внесена на 4 януари 2019 г. в Народното събрание от Инициативен комитет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
МИЛЕНА ДАМЯНОВА