1. Разглеждане на Годишен отчет за дейността на Българската академия на науките за 2015 г., № 705-00-2, внесен от председателя на Българската академия на науките на 11 май 2017 г.
2. Разглеждане на Годишен отчет за дейността на Българската академия на науките за 2016 г., № 705-00-1, внесен от председателя на Българската академия на науките на 24 април 2017 г.

---

ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Добър ден, уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин Министър, уважаеми акад. Ревалски – председател на Българската академия на науките!
За мен е чест и удоволствие да открия първото заседание на Комисията по образованието и науката към Четиридесет и четвъртото народно събрание. Позволете ми да Ви предложа това първо заседание – извънредно, по молба на председателя на парламента, да протече при следния дневен ред:
- Точка първа, разглеждане на Годишен отчет за дейността на Българската академия на науките за 2015 г., № 705-00-2, внесен от председателя на Българската академия на науките на 11 май 2017 г.;
- Точка втора, разглеждане на Годишен отчет за дейността на Българската академия на науките за 2016 г., № 705-00-1, внесен от председателя на Българската академия на науките на 24 април 2017 г.
Предложения по така предложения от нас дневен ред има ли? Не виждам. В такъв случай го подлагам на гласуване.
„За” – 14, „против” и „въздържали” се няма.
Дневният ред се приема единодушно.

Благодаря.
На днешното заседание гости, освен министър Вълчев, са: заместник-министър Иван Димов, Златина Карова – директор на дирекция „Наука“, и Диана Лесева от дирекция „Наука“, от страна на Министерството на образованието и науката, от Българската академия на науките: акад. Юлиан Ревалски, който вече приветствах, това е и неговото първо участие в Комисията към Народното събрание, член-кореспондент Константин Хаджииванов – заместник-председател на БАН, проф. Евдокия Пашева – главен научен секретар, проф. Евелина Славчева – председател на Общото събрание, акад. Иван Юхновски – председател на БАН в периода 1996 – 2008 г., проф. Никола Малиновски – член на Съвета на настоятелите на БАН, и Велина Димитрова – „Връзки с обществеността“ на Българската академия на науките. Освен това тук сред нас са и доц. Лиляна Вълчева – председател на синдикат „Висше образование и наука“ към КНСБ, доц. Росен Кирилов, доц. Борис Грозданов, от Съвета на настоятелите на БАН проф. Лъчезар Аврамов, от Синдикален академичен съюз на Българската академия на науките – д-р Ермак Димов – председател, и доц. Васил Попов – заместник-председател.
Добре дошли на нашите колеги и партньори от медиите, вестник „Азбуки“, телевизия „Европа“, вестник „Дума“ и на вестник „Сега“! Ако някой пропусна, да ме извините, но колеги, радвам се да се видим отново.
Тъй като това е първо заседание на Комисията, имаме и една протоколна част, която няма как да пропуснем. С някои от колегите се познаваме от Четиридесет и първото, от Четиридесет и второто, от Четиридесет и третото народно събрание, но имаме и нови колеги, които след това накратко ще помоля всеки един от Вас да се представи.
Аз благодаря изключително много за доверието, което ми гласувахте всички, за това отново да бъда председател на Комисията по образованието и науката вече към Четиридесет и четвърто народно събрание. Това е доверие, но аз лично го приемам и като огромна отговорност заедно да търсим консенсусни решения, добри решения за образованието и науката в България.
Това, което мога да заявя е, че като председател на Комисията ще направя максималното затова да работим за създаването и развитието на една широка обществена коалиция за промяна на обществените нагласи към училището, към детската градина, към учителите, към учените в България, за да постигнем всички промените и реформите, за които говорим ежедневно и те наистина да се усетят положително от обществеността.
В нашата Комисия е традиция и това е от няколко поредни народни събрания, всяко едно решение да се обсъжда с всички заинтересовани страни, всички заинтересовани страни са канени на нашите заседания, правим работни групи, когато това е необходимо. Този подход на работа ще продължи и в Четиридесет и четвъртото народно събрание, защото смятам, че това е правилният подход за постигане на работещи решения и в сферата на образованието, и в сферата на науката.
Имаме няколко инициативи, които започнахме в Четиридесет и третото народно събрание – консенсусни, които са добри в системата на предучилищното и училищното образование и които възнамерявам, ако нямате нищо против, да продължим. От една страна, това е инициативата: „Училището в музея и музеят в училището“. Имахме много ползотворна кръгла маса миналата година през месец май. Тогава всички членове на Комисията се обединихме, че ще учредим награда за добро взаимодействие между училище и детска градина, но за съжаление, поради прекратяването на мандата на Четиридесет и третото народно събрание не можахме да реализираме тази наша инициатива. Надявам се сега вече да имаме тази възможност.
Другата инициатива е лидерската Академия с млади, новоназначени директори, която провеждаме съвместно с Комисията по икономика и със Съвета на жените в бизнеса в България. Това са все инициативи. Разбира се, имаме, как да кажа, поле за действие и всеки може да предлага такива различни събития и конференции, които да организираме към Комисията, за да изградим един, на първо място, конструктивен тон, но и да бъдем полезни за образованието и науката в България. Това беше съвсем накратко от мен като уводни думи.
Позволете ми сега да представя, всъщност те ще се представят, но да кажа кои ще са и заместник-председателите на Комисията, основно за нашите гости. Вляво от мен е госпожа Галя Захариева, която беше заместник-председател на Комисията и в Четиридесет и трето народно събрание; вдясно от мен – доц. Милен Михов, също беше заместник-председател на Комисията в Четиридесет и третото народно събрание; господин Ерол Мехмед – от Движението за права и свободи, и проф. Анелия Клисарова, която предполагам закъснява. Към нас ще се присъедини също и проф. Станилов, който е на заседание на Комисията по културата и медиите и също малко ще закъснее. Ще помоля, колеги с по две изречения, няколко думи за протоколната част, която винаги се случва на всяко едно заседание – да се представите, след което ще преминем и към същинската част.
Заповядайте, госпожо Захариева.
ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Благодаря, госпожо Председател.
Здравейте, уважаеми колеги, господин Министър, господин Заместник-министър, гости!
Казвам се Галя Захариева. Имам удоволствието да работя в тази Комисия и в Четиридесет и третото, и сега в Четиридесет и четвъртото народно събрание. Моята експертиза е в сферата на средното образование, аз съм учител и се радвам, че в нашата Комисия успяваме, въпреки всичко, да търсим наистина най-верните решения за българското образование. Пожелавам на всички успешен мандат – да имаме по-ползотворни заседания, да намираме най-добрите решения и да постигаме необходимия консенсус. Благодаря.
МИЛЕН МИХОВ: Госпожо Председател, госпожи и господа, колеги, господин Министър!
Аз съм университетски преподавател, историк съм по квалификация и образование, бивш ръководител катедра, бивш заместник-ректор на Великотърновския университет, бивш заместник-председател на тази Комисия в Четиридесет и третото Народно събрание и настоящ Ваш колега. Радвам се да видя колеги и приятели от ляво и от дясно на тази маса.
Убеден съм, че в духа на професионализъм, на искрена грижа за българското образование и наука, ще бъдат водещи в нашата работа, както беше и в Четиридесет и третото обикновено народно събрание. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: И ето, към ръководството се присъедини и проф. Клисарова.
Господин Мехмед, заповядайте.
ЕРОЛ МЕХМЕД: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Не съм бил народен представител в предишни парламенти. Ерол Мехмед се казвам, от Момчилград. Историк съм по образование и българска филология. Дълги години съм заместник-кмет на общината, 17 години опит в местното самоуправление. От 2003 г. се занимавам с образование и това ми е основният ресор.
Надявам се в този парламент да сме полезни преди всичко, както на подрастващите деца, на учениците, така и във висшето образование. Нека това да е основна цел, ако можем да повдигнем нивото с наши решения, с добри закони, с промени, когато се налагат и корекции, така че всички да бъдем единни в това общо намерение и цел. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря Ви.
Сега проф. Клисарова.
АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: Добър ден на всички, здравейте!
Първо, искам да се извиня за закъснението, но беше по добър повод.
Проф. Анелия Клисарова съм, медик съм по професия, работя нуклеарна медицина и радиология. Тридесет години работя в системата на висшето образование. От първият си ден след селския стаж съм асистент, след това доцент, професор, два мандата ректор на Медицинския университет – Варна, един мандат заместник-ректор, за кратко министър на образованието. Мисля, че много научих и от двете страни, когато си в системата – много трудности, много сложно и най-важното за мен изключително отговорно. Ако ние не се обединим, нямаме силата, волята, желанието наистина да направим добро за нашите деца, то това ще бъде най-голямата грешка, която правим.
Инвестицията трябва да е в образованието, това е за мен, и то не като лозунг, а като реално случило се. Трябва да създадем условия на младите хора да останат в България – това беше поводът, на една конференция с Български лекарски съюз – 500 до 700 лекари заминават всяка година от България. Може би това е не само в медицината. Това трябва да променим и можем да го променим заедно. Ще бъдем опозиция, но конструктивна опозиция, ще работим усилено, да направим най-доброто, което можем, което знаем и мисля, че всеки от нас ще може да допринесе.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря на проф. Клисарова.
Сега да започнем от ляво – господин Йорданов е първи.
ЙОРДАН ЙОРДАНОВ: Уважаеми колеги, казвам се Йордан Йорданов, на 42 г. от град Добрич. Аз не идвам от Четиридесет и третото народно събрание, идвам от българско училище след завършване на Великотърновския университет, специалност „История и география“. Започнах работа като учител по география в хуманитарната гимназия в гр. Добрич и така до месец април 2017 г. По стечение на обстоятелствата от 2005 г. съм неин заместник-директор. В чисто политически план от 2003 г. като общински съветник в община гр. Добрич съм бил член на Постоянната комисия по образование и наука, така че ще има приемственост и в това отношение. За мен е чест да бъда в тази Комисия в Народното събрание.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря Ви.
Господин Кичиков, заповядайте.
СЕРГЕЙ КИЧИКОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми гости, колеги! Сергей Кичиков от Велинград, женен с две деца. Народен представител в Четиридесет и второто Народно събрание, след това заместник-кмет на община Велинград, където един от ресорите ми е „Образование“, който се надявам да ми бъде от полза в работата в настоящата Комисия. Така че да си пожелаем успешен и ползотворен мандат. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Проф. Христов, заповядайте.
ИВО ХРИСТОВ: Уважаеми колеги, Иво Христов се казвам, университетски преподавател. Това е. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Госпожа Анастасова.
ИРЕНА АНАСТАСОВА: Здравейте всички! Директор съм на едно от големите и много добри столични училища, общински съветник в Столичния общински съвет до началото на работата на настоящото Народно събрание. Много съм щастлива, че ще мога да работя в Комисията по образование, защото вече съм убедена, че цялото общество видя това, което ние в системата виждахме много отдавна. Затова се надявам да имаме и подкрепата на обществото. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря Ви.
Господин Цонков.
НИКОЛАЙ ЦОНКОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги!
Казвам се Николай Цонков, от град София. От десет години се занимавам с проблемите на образованието и работя в системата на висшето образование – главен асистент в Университета за национално и световно стопанство, този месец ми предстои хабилитация, във Факултет „Управление и администрация“. Също така съм преподавал във Военна академия „Георги С. Раковски“. Радвам се, че ще работим с Вас. Смятам, че образованието е много важно, основно за всяка страна, както и за България, така че искам с общи усилия да работим, да оздравим системата и да повишим авторитета както на средното, така и на висшето образование. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Значи този месец да не разглеждаме Закона за академичния състав, да го оставим за следващия, докато премине хабилитацията – това в рамките на шегата, разбира се.
Госпожа Ненчева, заповядайте.
ВЕСКА НЕНЧЕВА: Уважаема госпожо Председател, господин Министър, уважаеми колеги! Казвам се Веска Ненчева, 21 години съм обикновен учител в средно училище „Христо Проданов“ – град Карлово. Два мандата имам като общински съветник и смятам, че съвместната ни работа тук трябва да бъде посветена на българските ученици, българските родители, българските учители. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Госпожа Симеонова.
ДОНКА СИМЕОНОВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, дами и господа! Донка Симеонова – поредния историк от Великотърновския университет. (Оживление.) Имам поглед в сферата на образованието като учител, директор, началник на отдел „Образование“, началник на РИО – Стара Загора, общински съветник, така че се надявам да бъде полезна. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря Ви.
Преминаваме към дясната половина.
Госпожа Стоянова, заповядайте.
СТАНИСЛАВА СТОЯНОВА: Госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги и гости! Казвам се Станислава Стоянова и съм университетски преподавател в сферата на икономиката, главен асистент, доктор съм в Стопанска академия – Свищов, и смятам, че ще бъда полезна, особено в сферата на висшето образование. Пожелавам на нашата Комисия ползотворна, съвместна работа. Успех!
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Госпожа Пеева, заповядайте.
АСЯ ПЕЕВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър! Ася Пеева съм от Поморие. До встъпването ми в Народното събрание – първи мандат, бях заместник-директор на средно училище, втори мандат – общински съветник, председател на Комисията по образование. Радвам се, че от всички сфери на българското образование имаме представители и се надявам, че ще се случат нещата такива, каквито желаем. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Госпожа Петрова.
ТАНЯ ПЕТРОВА: Добър ден на всички! Уважаема госпожо Дамянова, господин Вълчев, аз съм Таня Петрова. Над 20 години училищен директор от град Варна, математик.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Господин Борисов.
БОРИСЛАВ БОРИСОВ: Госпожо Председател, господин Министър, уважаеми колеги! Казвам се Борислав Борисов, от София. За първи път съм народен представител, по образование съм фармацевт. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Госпожо Малешкова, заповядайте.
ДАНИЕЛА МАЛЕШКОВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, колеги! Казвам се Даниела Малешкова. За първи път съм народен представител, учител, преподавател по професия – български език и история, в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. Имам петнадесет години педагогически стаж като преподавател и последната година и половина съм работила като заместник-кмет на община Септември. За мен ще бъде огромна чест и отговорност да работя в Комисията по образование и наука. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Госпожа Стоянова.
ВЕНКА СТОЯНОВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, колеги и гости!
Аз се казвам Венка Стоянова, от Търговище съм. Лекар съм по професия, но свързан с образованието, защото едната от моите специалности е „Хигиена на детско-юношеската възраст“, така наречената „училищна медицина“. Дълги години образованието съм го гледала от страната на контрола и на здравната система, сега съм много доволна, че за втори пореден път, след участието ми в Четиридесет и третото народно събрание, ще бъда в тази Комисия. Искам да Ви пожелая здраве и съм убедена, че заедно ще изковем най-добрите закони в името на нашите деца, ученици, на науката и така нататък. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
И като човека с най-много опит в тази Комисия – госпожа Дукова. Само че на микрофона, госпожо Дукова, водим стенограма.
СНЕЖАНА ДУКОВА: Уважаема госпожо Председател, колеги, господин Министър! Започвам с пожелание за изключително успешен мандат. Наистина голяма опит – от Четиридесет и първо събрание до Четиридесет и четвърто, в които неотлъчно съм била член на Образователната комисия. Моят натрупан опит обаче ме кара да кажа, че освен, че се казвам Снежана Дукова и моята експертиза в системата на образованието е сериозна, както и в системата на българската култура, в която аз съм работила над 20 години, с висок капацитет, разбира се.
Искам днес да кажа три важни неща.
Първо, да пожелая огромен успех на тази Комисия, защото фигуративното разделение на ляво и дясно пространство нищо не значи, когато говорим за образование.
Второ, нека, когато водим конструктивните дебати за българското образование, както ние го наричаме – консенсусна територия, в Комисията се оказва, че има много лекари, дебатите, нека да не бъдат застрашени и колегите, които са лекари, да нямат нужда от това да правят бърза помощ на нашите заседания.
Третото нещо, което искам да кажа. Искам да се обърна и да благодаря на всички журналисти, които участват в Образователната комисия за търпението, за коректните отношения, за изключителните материали и за голямата пристрастност, защото те са неотлъчно до нас, в процеса на развитие на българското образование такова, каквото ние го искаме.
Завършвайки, освен здраве, искам да пожелая цялостен мандат, коректна експертиза и разбира се, много успехи за българското образование. Това хората чакат от нас. На добър път, господин Министър, на добър път, уважаема Комисия!
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря Ви, госпожо Дукова.
Междувременно влезе проф. Станилов, който пък е с най-голям опит в Народното събрание, от всички нас тук.
Проф. Станилов, няколко думи, обичайното и протоколно представяне по принцип за всяко едно първо заседание на Комисията.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Извинявайте за закъснението, но бях на Комисия по културата и медиите, където съм заместник-председател. Трябваше да гласуваме седем извънредни пенсии на видни представители на българската култура, затова се забавих. Гласувахме ги с пълно единодушие.
Аз съм проф. Станислав Станилов, с два доктората, на редовна работа в Българската академия на науките от 45 години насам, пети мандат в Народното събрание – от 2005 г., постоянен член на Комисията по образованието и науката и на Комисията по културата и медиите, на която съм бил два пъти заместник-председател. Няма да Ви представям професионалната си квалификация, повечето от колегите тук знаят какво съм направил.
Искам да кажа, че моят опит в Комисията по образованието и науката има негативни и позитивни страни. Комисията по образованието и науката е най-тежката в Народното събрание и не го казвам случайно, тя е по-тежка от Финансовата комисия даже, която се смята за най-тежка, тъй като тук проблемите са изключително сложни и модернизираното законодателство по образование и наука е изключително тежко. Ние имаме за задача да усъвършенстваме постоянно това законодателство, то е и с тежко наследство – и отпреди двадесет години, и отпреди тридесет, и от преди пет-шест, отпреди две-три дори. Когато работите всички в тази Комисия, колеги, които не сте били в нея, ще разберете колко трудно вървят нещата и как е толкова сложна материята, че ние работим бавно. Единственото, което мога да пожелая на Комисията и на всички нейни членове поотделно, е успешно и по-бързо да придвижваме законодателството, по-лесно да достигаме съгласие по най-важните въпроси на това законодателство.
Господин Борисов каза в началото, когато спечели изборите, че образованието ще бъде приоритет на това правителство. Нека да се надяваме, че той не се е заблудил. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря на проф. Станилов.
Всъщност времето, за което приемаме законопроектите в нашата Комисия си зависи от нас самите, имали сме и среднощни заседания в Комисията. Сигурна съм, че ще продължим със същото темпо, но дано да имаме добра успеваемост. Колеги, аз Ви благодаря.
Господин министърът ще има възможност в едно от следващите заседания, когато вече е пълен и екипът на Министерството също да ни го представи, да представи и своите приоритети. Лично аз ще кажа, всъщност тук ще цитирам писателя Георги Господинов, който каза, че ако финансистите четяха книги, кризите ни ще бъдат по-различни. Аз вярвам, че при министър на образованието – финансист, кризите ни наистина ще станат по-различни. (Оживление.)
Сега ми позволете вече да преминем към дневния ред.
Първо, правя предложение двете точки да се разглеждат като в една, тоест обсъжданията и дебатите, дискусията да се проведе заедно, като след това гласуването обаче бъде разделно по двата доклада.
Има ли възражения по това мое предложение? Не виждам.
В такъв случай нека да дадем думата и на акад. Юлиан Ревалски, за да представи двата доклада, отчета – това ще го уточним след това, допълнително като понятие.
АКАД. ЮЛИАН РЕВАЛСКИ: Благодаря, госпожо Дамянова.
Уважаема госпожо Председател на Комисията по образованието и науката, уважаеми господин Министър на образованието и науката, уважаеми госпожи и господа депутати, членове на Комисията, уважаеми представители на синдикатите, на медиите, драги колеги! Ще се постараем в рамките на около тридесетина минути да Ви представим и двата доклада, като предварително искам да кажа няколко думи.
Първо, по отношение на чистото спазване на Закона, съгласно буквата – допусната е техническа грешка при изписване наименованието на разглежданите документи, като вместо „отчет“ следва да се чете „доклад“, който съдържа отчета. Става въпрос за два доклада, съдържащи отчета за 2015 г. и 2016 г. Искам да подчертая, че докладът с отчета за 2015 г. е бил внесен миналата година в законовия срок, но по стечение на обстоятелствата не е бил разгледан. Ето защо това, което госпожа Дамянова представи, беше внесен наново в сегашното Народно събрание.
Що се касае до доклада с отчета за 2016 г., той беше приет от Общото събрание на Българска академия на науката на 10 април, беше съгласуван с настоятелството, както е по закон – на 19 април, и беше внесен също така в законовия срок. Поради това че днес разполагаме с не много време съм помолил главния научен секретар проф. Пашева, която по-гладко от мен представя нещата и ги познава – особено за по-стария доклад, за да не Ви губим времето, тя да ги представи. Онова, което Ви предлагаме, онези части от 2015 г., които съдържат сравнителни таблици със съседни години, по-скоро да им бъде обърнато внимание в 2016-та, защото там ще видите съответно данните и за 2015 г.
Преди да предоставя думата на моята колежка, главен научен секретар на Българска академия на науките, все пак бих искал да кажа нещо, което според мен е важно. Няма да намерите човек в Българската академия на науките, пък не знам дали и в България ще се намери някой, който да не припознава образованието като основен приоритет на нашето общество. В този смисъл ние сме доволни, че това е приоритет на Народното събрание и на правителството.
Бих искал да подчертая нещо, което наистина е важно и го казвам не като представител на Българска академия на науките, а като представител на научната общност. Няма добро образование без добра наука. Обикновено образованието е онова, което е видимо на повърхността и което най-бързо виждаме дали върви добре, или не върви чак толкова добре. Науката остава по-скрита, но няма развита страна, в която да видите образованието да върви нагоре, а науката да остава малко заметена настрани.
В този смисъл се обръщам с изключително голяма настоятелна молба към Вас: когато мислите за образованието, мислете и за това как да се поддържа развитието на науката, защото без добра наука няма да има и добро образование. Без добра наука няма да има иновативна икономика и други неща, но първата непосредствена връзка на образованието е с науката. Щом тя започне да изостава, и това го видяхме в последните години, съответно и образованието тръгна надолу. Нека да имаме всички това предвид, защото то е от полза на всички, на цялото ни общество. И пак казвам, казвам го като представител на научната общност, не само на тази в Българската академия на науките, но и тази в университетите.
Така че с тези няколко думи ми позволете да дам думата на проф. Пашева, която накратко да Ви представи и двата отчета.
ПРОФ. ЕВДОКИЯ ПАШЕВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми дами и господа народни представители! Аз ще ви представя и двата доклада. Наистина първият ще бъде малко по-съкратен, тъй като някои от данните ще видите и във втория отчет.
Започвам с Отчета на Българската академия на науките за 2015 година. По принцип отчета на Академията всяка година върви по следния ден дневен ред: кратък отчет на събранието на академиците и член-кореспондентите; характеристиките, които определят Академията като водещ научен център; експертният потенциал на Българската академия на науките; Академията като национален духовен център; финансово състояние и изводи.
Всяка година по принцип се минава под знака на някакво основно събитие, което през 2015 година беше Годината на светлината, определена от ЮНЕСКО и ООН и чрез много събития в Академията бяха разгледани светлинните технологии за намирането на решение в енергетиката, съобщенията и здравеопазването. По принцип винаги мога да кажа, че всяка година наградите „Питагор“ се присъждат основно на учени от Българската академия на науките. Виждате (показва мултимедия) тука имената на нашите колеги, които взеха различни награди за ръководство на големи международни проекти за тяхната цялостна професионална кариера. Аз няма да давам повече детайли, но искам да подчертая, че през 2015 година „Томсън Ройтерс“ даде награда за най-добра публикация на Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика към Академията.
Както и академик Ревалски каза, науката е тясно свързана с образованието, затова изрично искам да Ви подчертая дейността на така наречения „ученически институт“ към БАН. Целта на този институт е да даде възможност за изяви и развитие на ученици от 8 до 12 клас, които имат желание да се занимават с изследователска дейност. Така че тук е момента да се обърна към всички учители, които се представиха, да пропагандират тази инициатива на Академията. Наистина има изключителен интерес от страна на учениците и след това тези, които спечелят награда, различните институти на БАН им предоставят възможност те да изкарат един определен стаж по специалността, която ги интересува.
През 2015 година учени от Академията бяха отличени с високи държавни награди „Св. св. Кирил и Методий“ – първа степен, на академик Дочи Ексерова, академик Дамян Дамянов и проф. Христо Баларев, всеки от тях за постиженията им в тяхната изследователска област.
Съвсем кратка информация за събранието на академиците и член-кореспондентите. Искам да Ви кажа, че дейността на академиците и член-кореспондентите в БАН, това са хора – пояснявам, които не само работят в БАН, това са от цялата страна, от университетите, от различните научни организации и изкуствата. Тяхната научна дейност е почти равна на научната дейност на един голям институт. Тези графики, които виждате (показва мултимедия), характеризира тяхната публикационна активност, участието в изследователските проекти и педагогическата им дейност. Нямам възможност да се спра повече на всички прояви на членовете на Събранието на академиците и член-кореспондентите.
От основните наукометрични данни, които характеризират Академията като водещ научен център, това са, разбира се, научните публикации. Тук са дадени разпределението на различните научни публикации по различен тип. Аз няма да се спирам на конкретните данни. Това ще стане в следващия отчет. На тази графика виждате постоянното състояние на Академията. Няма спад както в научните трудове в реферирани списания, така и в цитатите, които виждате. Техният брой се запазва еднакъв. Тук много ми се иска да поясня на хората, които не се занимават с наука, че цитатите, това е отзвукът на научните резултати в световната научна общност и те се взимат от световните бази данни, което показва големия интерес на световната научна общност към резултатите, които се публикуват в Българската академия на науките.
Няколко данни за последните пет години – 2010-2015. Това са публикациите, които са взети от световната база данни, процента на публикационната активност сравнени с основните изследователски институти – Софийския университет, Медицинския университет – София и Техническия университет. Виждате, че Академията дава почти 63% от научната продукция, а това, както казах, е другият важен показател. Това са цитатите – почти 60%, пак сравнени с тези три големи изследователски института.
Защо Ви давам тези данни. Искам да Ви кажа, преди да мина към проектното финансиране, че тези наукометрични данни са основните данни, които се взимат предвид при печеленето на големите европейски проекти. Това са данните, които показват изследователския и експертен потенциал на хората, които кандидатстват за европейски проекти, съответно и за оперативните програми, които, знаете, са актуални в момента.
Искам също да обърна внимание, че парите, които се привличат за наука са изключително на проектен принцип, тоест конкуренцията е много голяма и ние трябва да си спечелим парите за наука в конкуренция вече с всички големи европейски и световни научни организации. Това е една графика как вървят проектите в последните години, печелени от БАН от Фонд „Научни изследвания“ от България и от чужбина. Няма да се спирам тук на тази графика, защото я има в следващия отчет и там ще я разясня (показва мултимедия). И това са парите, които се привличат от Академията по проектно финансиране. За 2015 година те са почти 47 милиона лева – допълнително финансови средства, привлечени само от научни проекти. Тук е – как се разпределя това допълнително финансиране в различните научни направления. Само искам да споделя на уважаемите дами и господа народни представители, че в Академията има девет научни направления – така са групирани институтите, затова тук са дадени само девет основни научни направления, 42 института в Академията са разпределени в тези научни направления.
Откъде през 2015 година са дошли парите? От България, виждате Фонд „Научни изследвания“. Знаете, че тогава нямаше никаква сесия реално – само един процент дойде от Фонд „Научни изследвания“, търговски дружества, тоест от бизнеса са дошли около 8 милиона, за 2014 година те бяха 7 милиона, така че има определено повишение; и трансфери от министерства и ведомства – над 23 милиона, това са целеви средства, които идват в Академията с конкретни задачи, които се възлагат на експерти от Българската академия на науките.
Тази графика е доста показателна за неравномерното и, за съжаление, невинаги предсказуемото национално финансиране, което идва от Фонд „Научни изследвания“. Виждате върховете и спадовете на сесиите във Фонд „Научни изследвания“ – за 2015 година на практика нямаше абсолютно никакво реално национално финансиране.
Допълнителното финансиране, което идва от чужбина. В Академията идва основно, разбира се, от европейските програми, за които ще стане дума по-нататък, от други международни организации, както и от търговски дружества, които имат сравнително, мога да кажа, голям интерес към някои разработки на институтите в Българската академия на науките.
Тъй като приключи Седма рамкова програма, тука имаше един голям форум за отчитането на Академията на проектите по Седма рамкова програма и аз няма да се спирам, но искам специално да подчертая един проект, за който ще стане дума и за 2016 г. Това е проектът на Института по информационни и комуникационни технологии към БАН – АКОМИН, който беше отличен специално от Европейската комисия, след анализа на Седма рамкова програма, в една книга, която беше озаглавена: „Проектите, с които Европейската комисия се гордее“. Искам да Ви кажа, че имаше много европейски големи страни, които нямаха отличени проекти от Европейската комисия. Така че не само Европейската комисия, но и ние се гордеем с проекта АКОМИН „Съвременните изчисления в полза на иновациите“.
В 2014-2015-та – това е една схема на разпределение на участието на БАН в „Хоризонт 2020“ – ще стане дума и в следващия отчет.
Експертният потенциал на Българската академия на науките. Само няколко факта, които показват, че експертите от Академията са търсени от различни държавни организации. През 2015 г. бе представено официално изданието на Червената книга на Република България по поръчка на Министерството на околната среда и водите – един наистина колосален труд. Също така беше възложено да се изработи една стратегия за демографската криза – „Национална стратегия за демографското развитие на населението в Република България“.
Бях на изключително много форуми. Изброила съм няколко – работна среща на БАН, на която бяха формулирани основните приоритети във връзка с предизвикателствата пред технологичното развитие, много кръгли маси, стратегии, мнения по изключително важни и горещи въпроси на българското общество Това е киберсигурност. Няма защо да Ви казвам в последните дни какво се развива, какво се случва с кибератаките – това е една изключително важна тема, бежанският проблем и сигурността в България, миграционните процеси и групови идентичности. Нямам възможност да отчета всичко, каквото се е случило през 2015 година в Академията.
Естествено, експертният потенциал на Българската академия на науките това са учените. Знаете, тоест може би и не знаете, но аз все пак да Ви поясня, че Академията обучава 20% от докторантите в България. Ние нямаме лиценз, така да се каже, да обучаваме студенти, но обучаваме докторанти в различните институти и това е една графика за 2015 година – защитилите докторанти в Академията са 138, а по принцип обучаващите са около 600 всяка година. Общият брой на учените е 2741. Виждате разпределението по проценти на хабилитирани лица – професори, доценти, главни асистенти, асистенти. В графиката в 2016 г. ще видите, че процентите се запазват, което показва, че няма производство на хабилитирани лица в Българска академия на науките, тъй като искам да Ви уверя, че критериите за хабилитиране в институтите са изключително високи.
В последните години Академията стана и национален духовен център. Мога да Ви уверя, че големият салон на БАН всяка вечер е пълен с хора от интелектуалния и академичен елит във връзка с най-различни събития. Ще изброя само няколко. С френското посолство и Френския културен център имаме изключително тясно сътрудничество. Беше организиран един форум „Научните изследвания в услуга на обществото“, чествания на 24 май заедно с Македонската академия на науките, изключително много изложби. Мога да Ви кажа само някои – „Морал в политиката“, посветена на 150-годишнина на Тодор Влайков, „Гравюри за Руско-турската война“, изложба „Словото“, „Съхранените реликви за Габрово“ и така нататък. Няма да мога да изброя всичките, нямаме време да Ви кажа всичко.
Стигаме до субсидията „Приходи и трансфери“. Субсидията за 2015 година е малко над 75 милиона, собствените приходи са около 54 милиона за миналата година. Тук са дадени различните източници на доходи, най-различни трансфери от министерства, проекти и така нататък. Общите постъпления „Субсидия и собствени средства“ са малко над 130 милиона. Естествено, основното е субсидията – около 58%, и другите, както и от предишната графика Ви показах, това са от различни доходи и проекти, които има Академия.
Съотношението между „Собствени приходи и субсидия“ се запазва в последните години в съотношение 60:40 процента. Разходите през 2015 година са около 136 милиона – основно работни заплати, издръжка осигуровки и така нататък, а от субсидията те са основно, разбира се, за заплати, данъци, издръжка и осигурителни вноски и така нататък.
По принцип капиталовите разходи на Академията, за съжаление, мога да Ви кажа, виждате, те са били малко над 15 милиона, се покриват единствено от собствените средства на Академията. Тук 2012, 2013-та е имало някаква субсидия от държавата, но за съжаление в последните години такава субсидия за инфраструктура де факто няма.
Какви са изводите? Аз ще си позволя съвсем накратко да ги прочета. Основните показатели, както Ви казах и в самото изложение, показват, че Академията е основния Национален научен център. Споменах, освен за публикациите и за цитатите, че в последните години 72% от регистрираните патенти, в сравнение с другите научни организации, се дължат на Академията.
В съвременния свят на криза на морал и ценностната система, Академията се утвърди като безспорен център, където се възпитават и оформят етичните и естетически жалони на съвременното общество. Тук само ще спомена, но в следващия отчет ще развия малко по-подробно стартирането на една програма, финансирана от МОН – „Програма за подпомагане на млади учени в БАН“, която стартира през 2015 година, но де факто се осъществи 2016-та. Затова сега няма да влизам в подробности.
За съжаление, разбира се, тази програма има един краткотраен ефект, но недостатъчният бюджет на Академията, признаваме си, силно ни затруднява в привличането на млади кадри, които искат да се занимават с наука, именно поради ниските заплати в Академията.
Съвсем накратко, повечето от Вас може би са запознати с този панел – Policy Support Facility, който беше в България преди няколко години и който даде някои основни постулати за развитието на науката в България. Аз няма да ги чета, тъй като наистина нямаме много време, но Вие ги виждате на екрана. Знаете, че този панел е отново в България и даже вчера той беше на посещение в Академията, за да проследи как се развиват тези указания, които беше дал преди няколко години.
Ще прочета само последното заключение, че амбициозната задача на стартиращите оперативни програми „Наука и образование за интелигентен растеж, иновации и конкурентоспособност“ и „Иновационна стратегия за интелигентна специализация“ е повишаване на конкурентоспособността на България, на европейската и международна сцена и преминаване на страната от групата на скромните иноватори към категорията на умерените иноватори, но тези цели могат да се осъществят само чрез стабилното национално финансиране на науката в България.
Колеги, това е по първия отчет, ако ми позволите след глътка вода да продължа втория.
Продължаваме с 2016 година.
Знаете, Съдържанието е същото, няма да се спирам.
Някои основни събития през 2016 година. Това бе отбелязването на 1100 години от Успението на Св. Климент Охридски – един наистина много голям юбилей, който беше в културния календар на ЮНЕСКО. Миналата година стартира един много голям академичен проект, който се нарича „Траките – генезис и развитие на етноса, културни идентичности и цивилизационни взаимодействия и наследство от древността“. Той включва 27 научни института от Академията, където целта е тракийското наследство да бъде оценено от различни ъгли на науката, като бъдат използвани най-съвременните достижения на българската наука.
Искам да Ви кажа за Програмата за млади учени към Министерството, която беше финансирана от МОН, съвсем накратко. Основната цел на Програмата беше младите хора да станат ръководители на малки проекти, за да могат те да се научат как да управляват финансово и научно своите проекти, как да се научат да ги отчитат. Искам да Ви кажа, че беше изключително голям интересът, според мен и успеха на тази програма. Бяха подадени 379 проекта, от които 230 получиха финансиране. Наистина ефекта от Програмата го оценяваме като изключително положителен.
Тук съм Ви представила носителите на голямата награда „Питагор“ и награда за млади учени „Питагор“ за проект. Няма да ги изброявам, нямаме много време, но пак традиционно представители на Академията взеха голяма част от наградите, мисля, че вече са шест наградите „Питагор“ от миналата година в различните области.
Отново традиционно публикационната дейност на членовете на САЧК през 2016 година бележи ръст. Това са числата на тяхната дейност – 600 статии, 68 монографии и над 230 научно-популярни статии. Тук изрично съм оставила този слайд и искам да Ви кажа, че всички членове на САЧК много добре разбират ситуацията, в която наистина сме поставени в привличането на млади хора и те дариха 89 000 лв. само през 2016 година, които бяха използвани основно за подпомагане на млади учени, за техни стипендии, за подпомагане на този образователен ученически институт, както и за финансиране за издаването на различни списания. Не мога да пропусна името на академик Антон Дончев, който дари 13 хиляди лева на библиотеката на Българската академия на науките и беше номиниран, и спечели наградата „Подкрепа за библиотеките 2015 година“.
Отново искам да Ви кажа публикациите. Пак подчертавам, че това са някои основни фактори, които се оценяват, когато ние кандидатстваме по оперативните програми и печеленето на европейски проекти, така че просто това не е една, ще използвам, „куха“ статистика. Искам да Ви обърна внимание, че Академията дава почти 50% от публикациите, които са реферирани в Международната база данни Web of Knowledge и същите тези публикации, които са издадени същата година, са цитирани 674 пъти, което означава, че те са предизвикали веднага интерес в световната научна общност. Един индикатор, който показва нивото на научните изследвания и стабилността на развитието на научната организация, това е h-индексът, който за миналата година за цялата страна е 204, само за Академията той е 162.
Тук отново са дадени разпределенията по различни типове публикации. Няма да се спирам на тях. Това е как в годините като бройка се движат публикациите. Направили сме изводите, че има значително повишаване на качеството на публикационната дейност на Академията, тъй като публикациите с импакт фактор, а това е един много важен фактор, който гарантира качеството на научната продукция, се е увеличил 1,5 пъти в сравнение с 2015 година. Виждате, това е графиката, която последните години показва публикационната активност на реферирани списания и цитиранията. За миналата година те са над 36 000, пак повтарям, че това е един изключително важен показател за отзвука в световното научно пространство.
Стигаме до проектното финансиране. Слава богу, миналата година имаше сесия на Фонд „Научни изследвания“ и това е успеваемостта на Академията в тази сесия. Тя е 56%. Виждате някои отличници тук – във физическите, биологическите, химическите науки, но искам да Ви обърна внимание, че даже в сферата на селскостопанските науки успеваемостта е 31%, а ние в Академията нямаме специализирани институти в аграрните науки, така че това също е един успех за Академията.
Проектите в последните години като брой. Основно искам да подчертая, че може да Ви направи впечатление, ако сте внимавали при предишния отчет, че количеството на проектите е намалено, но това е абсолютно целенасочено, тъй като ние предприехме едни действия за окрупняване на научните колективи, с оглед повишаване на тяхната конкурентоспособност, така че тематиките да бъдат окрупнени и интердисциплинарно насочени и затова има по принцип лек спад в проектите, които се разработват в Академията. Ако видите тази графика на привлечените средства, въпреки че в последните години има почти два, три пъти намаляване на проектните предложения, то привлечените средства са 45 милиона. Разпределението на тези 45 милиони по различните направления в абсолютни стойности и проценти. Отново искам да Ви покажа откъде идват парите в Академията. От България, този път Фонд „Научни изследвания“, както Ви казах, благодарение на спечелените проектите от търговските дружества те са се увеличили почти с един милион. На миналия отчет, ако обърнахте внимание, беше 8 милиона и разбира се трансферите от министерства и ведомства, от чужбина, отново от търговски дружества, от европейските програми и от други международни програми, ако обърнахте внимание, през 2015 г. бяха около 15 милиона, сега са 17 милиона и отгоре.
Относно европейското финансиране. Знаете, повечето от Вас, за започналата програма „Хоризонт 2020“. В момента имаме 47 проекта като общата договорена сума е малко над 7 милиона евро.
В международен план ще се спра само на някои неща. Това е отново този проект, за който Ви казах в миналия отчет, разработван от Института по информационни и комуникационни технологии, активното участие на ядрения институт в програмите на ЦЕРН. Изключително един много интересен проект на Института по електрохимия и енергийни системи – Усъвършенстване на стакове с нови твърдооксидни горивни клетки, на базата на материали с подобрена дълготрайност, за който има голям интерес от германски фирми, ако не се лъжа. Може би тук няма възможност да Ви прочета всички големи международни проекти. Това са само някои от тях, които наистина са интердисциплинарни и са с голям потенциал за бизнеса и за обществото.
През 2016 година бяха дадени над 9300 експертни мнения, поискани от различни министерства и ведомства. Ще спомена само някои събития. Европейската лига за икономическо сътрудничество избра Академията за създаване на Европейския институт за анализи и стратегии. БАН и Съветът по иновации и развитие на технологиите при БТПП организираха среща на тема: „Примери за успешни иновации в Академията“. Отново изключително важни дискусии, които бяха на горещи теми в българското общество – за мюнхенската конференция, тероризмът и бежанските вълни, рисковете и заплахите за сигурността и изграждане на интегриран сектор за сигурност.
Не мога да не спомена една инициатива на Института по български език. Може би колегите учители са чували за нея – „Написаното остава. Пиши правилно!“. Тя пътуваше из цяла България. Изключително голям интерес от малки и големи към тази инициатива във времето, където за съжаление неграмотността завзема доста територии.
Отново искам да Ви кажа за ученическия институт. Аз искам да подчертая, което и академик Ревалски каза, че образованието без науката няма как да върви нагоре, че тe вървят ръка за ръка и учените от Българската академия на науките полагат изключително големи усилия да привлекат млади кадри, които имат интерес към науката с най-различни инициативи. Даже миналата година имаше участници от чужбина – от Република Македония, ученици, които представиха своите малки проекти и разработки.
За съжаление, стигаме до една негативна тенденция, която няма как да не споделя с Вас. Ако си спомняте от миналия отчет, защитилите аспиранти бяха 138, а сега защитилите са 92 – не защото не могат да защитят, а защото интересът към науката от страна на младите хора изключително затихна и това много ни притеснява, тъй като ние вече трудно намираме млади хора, които наистина да се занимават с наука в институтите на Академията. Това е една тенденция, която за съжаление, изключително много ни плаши. Общият брой на учените, както и преди Ви казах, някъде около 2700, процентите на хабилитираните наши колеги остават същите, няма увеличение на бройката и процентното съотношение.
Национален духовен център. Няколко важни събития, организирани от Академията – това беше тържественото отбелязване на 140-та годишнина на Априлското въстание, юбилейните чествания по случай 150 години от рождението на Пенчо Славейков, Национален събор в Копривщица, който благодарение на Института по етнография и фолклор влезе в Календара на нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО и редица други инициативи, много концерти, книги, които се представяха в големия салон. Пак казвам, една инициатива на Френския институт, който активно участваше – „Академията – срещи на бъдещето“.
И накрая, субсидията. Отново в 2016 година има леко повишаване, но тук искам изрично да подчертая, че това бяха едни целеви средства, които дойдоха в края на миналата година, именно за такива програми. Ще ги спомена. Специално тук мога да подчертая, че се радвам, че управляващите оцениха експертния потенциал на БАН и възложиха на някои колективи от Академията осъществяването на целеви програми във връзка с демографията, във връзка с образованието, с археологичната карта и риска от земетресения.
Собствените приходи са 54 милиона, разпределени от различни източници. Общите постъпления „Субсидии и собствени приходи“, са малко над 137 милиона. Виждате тук разпределението. Отново, пак Ви казвам, 60:40 се задържа съотношението на субсидия към собствени приходи. Разходите са около 120 милиона миналата година – освен за работни заплати, издръжка, стипендии и капиталови разходи, а от субсидията основната част, разбира се, са за работни заплати, осигурителни вноски и издръжка. Миналата година малко по-малко са капиталовите разходи, но пак те се поддържат изцяло от приходите на Академията. Няма държавна субсидия за това.
Изводите, с две думи. През миналата година мога да отбележа, че основно пак Академията зае своето водещо място на национален научен център, според всички международни платформи. Няма да повтарям фактите. В проектно отношение както националното финансиране, така и международното финансиране ни донесе немалко успехи и съответно финанси.
Разбира се, проблемът, искам отново да подчертая, привличането на младите учени за нас е изключително болен проблем. Мога да благодаря на Министерството на образованието и науката за разбирането и отпускането на тези два милиона средства за Програмата за подпомагане на млади учени, която сега ще финализираме, но искам да споделя, че тази година започна също една нова програма, която ние обявихме и тя протича с изключително голям успех, което силно се надявам, че наистина това ще бъде една традиция и ще може по този начин да задържим младите хора, макар че е само глътка въздух.
Последно. Тъй като една препоръка на Министерството за миналогодишния отчет беше, че ние трябва да кажем какви са приоритетите за следващата година, ще ги кажа съвсем накратко. Това, естествено е повишаване на качеството на научната продукция. Това, което ни куца е също популяризирането на научната дейност на колегите от Академията. Затова сме започнали една инициатива – БАН представя пред обществото своите институти, за да може наистина авторитета на учените и техните постижения да бъдат оценени по достойнство, засилване ролята на Академията като център за национална идентичност, задълбочаване на традиционното сътрудничество с изследователските университети. Тук искам да Ви кажа, че наистина с университетите ние имаме прекрасни взаимоотношения и това личи от подадените апликации за оперативните програми, където ние сме в колективи с големите университети, активизиране на връзките с бизнеса, привличане на целеви средства за изпълнение на стратегически за обществото задачи. Естествено, че сега, което много ни се иска, това е успешното представяне, надявам се в наскоро стартиралата оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ и дано и тази програма за млади учени продължи.
Съвсем накрая искам да кажа, че наистина 2016 г. е поредната отчетна година, белязана с недостатъчна бюджетна субсидия, което обрича Академията да се бори за своето съществуване при много тежки условия. Много ни се иска и се надявам в следващата стратегия за научните изследвания да бъде начертана една последователна държавна политика за национално финансиране, тъй като оперативните програми не могат да заместят националното финансиране, те са само допълнение към националното финансирането, което би трябвало да бъде държавен приоритет. Това е.
ПРОФ. ЮЛИАН РЕВАЛСКИ: Благодаря на колежката Пашева за това представяне. Може би продължи малко повече, отколкото трябваше, но сами разбирате, че има какво да кажем – два отчета са.
Преди да отговорим на Вашите въпроси, аз искам да кажа три неща като заключителна част на тези два отчета.
Първото е, че в Българска академия на науките поддържаме изключително висококвалифициран научен потенциал, като казвам висококвалифициран имам предвид от гледна точка на световните критерии. Ние сме около една пета от учените в България, както забелязахте, произвеждаме поне половината от световно видимата научна продукция.
Считаме, че поддържането на такъв научен потенциал е от изключителна важност не само за Българската академия на науките, а за България като цяло. Разглеждаме го като елемент от, най-общо казано, националната сигурност на България. Трябва във всеки един момент да имаме подготвени специалисти.
Този висококвалифициран персонал е изключително активен по отношение на търсенето на проекти, както забелязахте сме общо взето сред най-успешните в България и горе-долу на един лев субсидия намираме около седемдесет стотинки допълнително, както забелязахте съотношението, тоест влагането както забелязвате, на средства тук е ефективно.
Третото нещо, което искам да подчертая е че този висококвалифициран научен персонал е изключително полезен за страната от гледна точка на експертизата. Забелязахте какъв голям брой експертизи от голяма важност са предоставени от страна на Българската академия на науките към държавните институции и в областта на образованието, за което вече говорихме, което не може без наука, но и редица други области. Нека не забравяме, че при нас са основните оперативни дейност на българската държава, свързани с метрологията, със сеизмологията и с други дейности. И всичко това накуп мисля, че показва полезността на Българската академия на науките за българското общество. Аз много се надявам, че с Вашата активна помощ тя ще продължи и занапред да се развива като основния научен център, служещ на обществото, на образованието, на всички държавни институции и че ще успеем заедно да запазим и развием този безценен човешки капитал, който имаме в Българската академия на науките. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря на акад. Ревалски.
Можем да изключим вече мултимедията, за да може и министър Вълчев и заместник-министър Димов да си седнат спокойно на местата, които им се полагат.
Сега ми позволете да дам думата на министър Вълчев за становището на Министерството на образованието и науката. Ние го имаме раздадено, предполагам, че колегите, докато течаха презентациите, успяха да го прегледат.
Така че съвсем накратко, господин Вълчев, заповядайте.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Приветствам Ви за конституирането на Комисията. Радвам се, че съм поканен на първото Ви заседание. Още повече се радвам, че темата е свързана с Българската академия на науките. Някак си покрай големите и важни разговори за образованието не винаги стигаме до важния разговор за науката, за Българската академия на науките. Следващата седмица вероятно ще продължим този разговор, тъй като утре в дневния ред на Министерския съвет е включен Проект на Национална стратегия за насърчаване на научните изследвания, предложение до Народното събрание за одобряване на Проект на Национална стратегия за научните изследвания. Част от въпросите, които касаят развитието на Българската академия на науките и науката като цяло, ще бъдат разгледани и обсъдени, предполагам в контекста на този документ.
Кратко отклонение, надявам се ще ми простите, тъй като ми е първо заседание и се представям сега пред Вас. С част от народните представители се познаваме, което е предпоставка за ползотворна работа, не само в качеството на народни представители, а някои в качеството на министри, а други в качеството на началници на регионални управления или директори на образователни институции. Надявам се като Министерство, аз като министър, представляващ Министерството, да успеем да реагираме на всички Ваши въпроси, на всички поставени ни актуални проблеми. Нивото и качеството на документите, които ще внесем в Комисията за разглеждане чрез Министерския съвет, разбира се да бъде добро и да имаме ползотворна съвместна работа. Образованието и науката може би сме, проф. Станилов каза, най-тежката система. Определено това е най-голямата система с най-много заети, най-много публични институции, най-много хора, в случая деца и ученици, които ежедневно са в тези институции, но в същото време и може би най-положителната. Ние имаме късмета да работим за тази система, в тази Комисия или в Министерството. Това може би е системата, в която има най-много положителни емоции, най-много усмивки, най-много бъдеще, най-много мисъл за бъдещето. Благодарим на Българската академия на науките за ползотворното партньорство досега.
Представеният отчет на Българската академия на науките е изчерпателен, подробен, аналитичен. Съдържа данни и показатели, които са липсвали в предходни отчети. В този смисъл той надгражда предходните отчети, разбира се, като съдържа информация за съответните години.
Предполагам, че Вие ще дадете възможност на колегите да отговорят на някои конкретни въпроси или да кажат повече подробности. Може би ние, заедно с ръководството на Академията, това вчера на първата ни среща с акад. Ревалски си говорихме, трябва да артикулираме, да аргументираме пред обществото полезността на средствата и на увеличаването на средствата за научни изследвания. Този доклад го показва, той е подробен и може би това, което ние трябва да намерим, са най-важните, есенцията от този доклад. Вярвам, че както Ви казах, този разговор ще бъде проведен и в контекста на Националната стратегия за насърчаване на научните изследвания, която съдържа и финансова рамка и адресира голяма част от проблемите в сферата на науката. Ще се огранича дотук. Благодаря Ви. И още веднъж Ви приветствам за първото заседание.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря на министър Вълчев.
Колеги, имате думата за изказвания, за въпроси.
Заповядайте, госпожо Дукова.
СНЕЖАНА ДУКОВА: Госпожо Председател, господин Министър. Тъй като е първа Комисия, искам да обера луфта от може би, колебание на по-младите и по-нови колеги в Комисията. Искам да кажа няколко безспорни неща.
Българската академия на науките наистина е безспорен научен и духовен център в България. Аз ще се съглася с министър Вълчев за анализа, който е направил министърът на образованието и науката в това, което е предоставил на Комисията. Ще кажа, че този анализ е коректен и всеобхватен и тенденциите, които се представят, следват хронологичен ред в годините като структура, като обем и съдържание. Обикновено ние приемаме тези доклади ежегодно в Народното събрание, обикновено нещата се случват с консенсус, обикновено нещата, които съдържат анализите, са приблизително еднакви, предоставят се с малка разлика и коя е разликата?
На първо място, това е хроничното недофинансиране, което се изтъква за Българската академия на науките, подходите и начините то да се преодолява. Вероятно има успех в това отношение.
Обикновено, когато говорим за този анализ, искаме да кажем и нещата, които ни липсват и нещата, които биха се променили в анализа, а за мен това е липсата на сравнителен анализ в годините, анализ на резултатите като тенденции в Българската академия на науките. Както казах, обикновено съдържат това недофинансиране и проектните дейности на Академията.
На второ място, не знам защо ми липсва анализ на структурните промени в Академията и политиката на структурни промени в Академията, защото това също е един от източниците. Ние знаем, че центровете в Българската академия на науките не всички са еднакво успешни, не всички са еднакво добре структурирани, не всички имат този научен потенциал, бих казала и резултати, което би трябвало да се отрази в анализа като тенденция на съответните научни направления в Българската академия на науките.
На следващо място, бих искала да изкажа своето силно притеснение от това, че тенденция в анализите е да говорим за изключителното притеснение за липсата на млади учени в Академията и да анализираме това само с финансовия недостиг и с програмите за младите учени, което за щастие, двете години безспорно като 2 млн. лв. присъстват в Академията. Но аз мисля, че трябва да се търсят по-дълбоко причините в това отношение, то граничи с авторитет, с безспорен капацитет, с експертиза на младите учени, със система на реализация в научните общности. Аз мисля, че може би дълбоко повече трябва да говорим притеснително и когато говорим за 0,2 % млади учени до 26 години и за далеч по-висок процент за академичния състав от 60 до 65 годишна възраст. Смятам, че в тази посока Българската академия на науките, особено под ръководството на акад. Ревалски, би могла да направи много повече, освен коректните мерки, като финансово присъствие във финансовите желания и във финансовия отчет.
Още нещо, което е супер притеснително, това е намаляването на броя на защитилите докторантски степени, което ме притеснява мен. Те са с 1/3 по-малко в сравнение с 2015 г. Това само е предадено като цифра, като коефициент, като присъствие, но дълбокият анализ на този процес за мен липсва.
Ще завърша с още по-притеснително изказване в тази посока, че аз не виждам критерии и подходи по отношение на плагиатството колеги, в научните изследвания и публикации. За мен това е изключително важно, защото и тези научни степени и докторските дисертации, които се дават в голямата си част, Вие видяхте в последните години какви са тенденциите в тази посока. За мен Българската академия на науките трябва да има свои критерии, свои рестриктивни мерки, за да направи този процес да не се случва.
Като експертиза БАН наистина задава процесите в науката в България, но на мен ми се иска да бъде стратегически партньор в Комисията, стратегически партньор на изпълнителната власт със своята експертиза и прогноза за развитие на процесите, за анализа и тенденциите в развитието на тези процеси, защото капацитетът е там, експертизата – високо научна е там, и мисля, че това може също да се развие в по-голяма степен. А иначе Ви благодаря за изключителния труд и за това, което предоставихте на нашето внимание като анализ. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря Ви, госпожо Дукова.
Други изказвания – госпожа Анастасова.
Изказване или реплика? Изказване.
Заповядайте.
ИРЕНА АНАСТАСОВА: Уважаеми академик Ревалски, господин министър, госпожо Дамянова! Аз винаги съм си мислила, че най-високата наука в България, може и да не съм права, се развива в Българската академия на науките. Респектирана съм от Българската академия на науките и си мисля, че съм много малка от гледна точка на високия научен капацитет, за да давам оценка на научните Ви постижения, но вземам думата, за да кажа, че съм изключително впечатлена от работата Ви не с младите учени, а с децата. Вие тук отчитате работата си с децата от 8 до 12 клас, но Ваши представители работят и с по-малки деца и затова просто искам да Ви кажа, че аз не познавам друга институция в България – научна институция, било то висше учебно заведение, което да отделя толкова много внимание за работата с децата и с учениците. Това е много добре и това е един от начините да се привличат млади учени. Казвам го от опит, защото моето училище работеше активно с Института по математика и информатика с акад. Кендеров и така нататък. И не само с нас. Аз знам, че не работите само с нас.
Другото, което така ме впечатлява, то наистина е проблемът с младите учени. Аз лично считам, че Вие сте прави в извода си, че това трябва да бъде национален приоритет, а когато казваме, че нещо е национален приоритет, колкото и да е тривиално, това е подплатено с финансови средства. И това наистина трябва да се случи. Аз съм убедена, че вероятността това да се случи е все по-голяма. Така, както ние дълги години обяснявахме, че в образованието трябва да се инвестира, за да не стигнем дотук, докъдето стигнахме – е сега вече се разбра, че наистина трябва да се инвестира. Убедена съм, че това ще се случи и с научните институции.
Имам един въпрос, разбира се, ако можете да ми отговорите.
Има ли статистика в последните две години какъв процент от младите учени са напуснали Академията? (Реплики.)
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря на госпожа Анастасова.
Ако искате да отговорите на въпроса, ако искате още едно изказване, да запишем въпросите и след това да Ви дам думата да отговорите?
Проф. Станилов, поиска думата за изказване.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Налага ми се да повтарям изказванията си от предишни обсъждания, комисии, във връзка с финансирането на науката, обсъждане на бюджета и така нататък. И за тези, които не са слушали тези мои изказвания, аз във въвеждащата се част тук, когато трябваше да се представя, забравих да кажа, че откакто съм в парламента – от 2005 г., аз съм лобист на Българската академия на науките и лошото е, че от моя лобизъм нищо не излиза. (Смях.) Нищо смешно няма. Когато се говори за структура на Българската академия на науките и структурни промени, всички забравяте – ето тук никой не напомни, че Българската академия на науките по собствена инициатива покани външен одит от Европейската асоциация на академиите на науките. Този одит показа, че Българската академия на науките е на средно европейско равнище и седем института получиха оценка три пъти „А“, което значи световно равнище. И когато се говори за българската наука не бива да се забравя, че преди 15 години ICI – Американската агенция за оценка на науките, показа доколкото си спомням, че на всеки 400 публикации в света една е българска. Едва ли разбирате, може и да разбирате, какво значи това за една страна със 7 млн. население. Това е страхотно постижение, но това падна и сега вече не е така.
Второ, финансирането. Финансирането, средноевропейското финансиране, аз взимам известната германска група „Макс Планк“, която има същата структура като на нашата Академия, където финансирането от държавната субсидия е 85% – 10% са по проекти и 5% са от частния бизнес. Това, ако го сравните с финансирането на нашата Академия, което беше показано тук, разликата е пропаст, тоест приоритета на държавното финансиране, където държавата се грижи за фундаменталните научни изследвания, които не могат да се продават на Женския пазар в София, казвал съм го сто пъти, значи тези пари не могат да се добият по никакъв друг начин, освен чрез държавни субсидии и тези пари работят не днес, за утре и за вдругиден, а за далечното бъдеще, което е най-важно за една държава.
Още веднъж ще напомня, че когато мина този одит с всички тези оценки и той в общественото пространство не получи никакъв отглас, Българската академия на науките се преструктурира и няма нужда от никакви структурни реформи, има нужда от финанси. Моята заплата на професор в Българската академия на науката, базовата ми заплата е 830 лв., което е базовата заплата на един учител в едно елитно училище с десетгодишен трудов стаж в гимназия. Правете сравнение за какво става дума.
И накрая вече, понеже колегата Дукова, която аз винаги слушам с удоволствие, спомена за плагиатството, бръкна с пръст в раната. Госпожо Дукова, моят Проектозакон за академичния състав, който трета година не може да стигне до обсъждане на първо четене в Комисия има две клаузи против плагиатството, които са категорични и изключително строги, да не кажа радикални. Кой беше основният противник да се приемат тези клаузи, госпожо Председател? Няма да Ви карам Вие да кажете, аз ще кажа. Това беше Съветът на ректорите, който има огромно влияние над Министерството и Министерството не посмя да направи това радикално решение. Надявам се, че новият състав на Министерството ще събере душевни сили и ще отреже тези мераци за плагиатство.
Значи проф. Тотев, съжалявам че не е тук и не е хубаво да се говори за отсъстващи, беше категоричен противник в тази Комисия на тези клаузи за плагиатството, както и на последното ми предложение да се формира комисия по апелацията, където след защити, хабилитации и прочие и прочие да може да се прави проверка, да има къде да се оплачеш и така нататък. Днес тези неща според закона Игнатов отиват в съда. Къде в света съдът определя кой е учен и кой не? Такова нещо няма. Има го само у нас и на това никой не обръща внимание. Това законодателство продължава да се влачи и аз ще бъда много щастлив този парламент най-сетне този Закон за академичния състав да бъде променен и наистина да се постави контрол, защото Българската академия на науките има високи изисквания.
По въпроса за кадрите. Това е последно, извинявайте, че стана много дълго.
Преди седем години аз поисках от Министерството на образованието, не помня кой беше министърът, да ми дадат едно сведение колко от тези дечица, които печелят награди по биология, физика, химия и математика в чужбина са завършили у нас и се завръщат у нас да работят? Ами нито едно. Такова нещо няма. Защо няма? Ами по простата причина, че тук заплатите са такива, че те няма да се върнат, като им предложат там стартова заплата най-ниска от 2 хил. евро, той няма да работи тук за 460 лв., с което не може да се изхрани, не може да направи семейство, не може нищо да направи.
Затова те няма да дойдат. Затова са малко, госпожо Дукова, защитилите в БАН, защото миналата година в нашия институт в секцията, на която аз бях много дълги години ръководител, дадоха две аспирантури. Те се провалиха – на едното място се явиха двама много слаби кандидати, които ги скъсах, защото аз бях председател на журито, а пък на другото не се яви никой. И не защитават, защото колегите, когато направят компромиси и вкарат някой в аспирантура, който не е чак толкова добър, той накрая се проваля, пише дисертация петнадесет години. А тези които са кадърни, също може да не защитят, защото работят на две места, за да се изхранят и дисертацията я пишат между другото. Това са горчивите истини.
Единственият начин е да се вдигне два пъти субсидията на Българската академия на науките и главният асистент с четири езика и с две магистратури, който е при мен главен асистент, който ми е дясната ръка, няма да замине за Австрия да работи, където го канят сега и той се готви да ме напусне, а ще остане тук. Ама с 560 лв. главен асистент, няма да остане. Няма да остане, това е ясно! И всички останали приказки са празни приказки. Базовите средства за изследователска наука трябва да съществуват.
Друг е въпросът, че през мандата 2005 – 2009 г. във Фонд „Научни изследвания“ имаше 120 милиона. От тези 120 милиона няма отчет, няма резултативност, няма доклад как е завършило всичко и къде, какви пари са вложили, защото там ги изкрадоха частни фирми. Акад. Юхновски може да каже, да си сложи ръка на сърцето и да каже не е ли така. Така е, макар че Вие не бяхте в цялата игра, аз говоря, като свидетел Ви посочвам само. Това е истината, още веднъж ще Ви я кажа. Мога да говоря още един час и да Ви изнеса още факти и данни, които съм изнасял. Няма полза от това. Има полза от политическа воля нещата да се променят, защото наистина, ако елитарното пространство не е качествено заето, надолу средното образование дето толкова го приказваме, нищо няма да излезе, както и висшето. То затова и не излиза. Висшето ни образование е на много ниско равнище главно по тази причина, защото преподавателите са слабо квалифицирани и когато те са слабо квалифицирани, те подготвят слаби студенти. Взимат рушвети и пишат какво им падне. Да не говорим затова, защото това е вече друг въпрос, макар че е свързан с цялата теза. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря на проф. Станилов.
Само едно уточнение. Всъщност ние започнахме на второ четене Закона за развитие на академичния състав и на работна група обсъждахме и плагиатството. За съжаление, правилата в Народното събрание са такива, че не можем да продължим там, докъдето сме стигнали, защото наистина текстовете бяха приети, колеги, с пълен консенсус в Комисията, което наистина беше добра работа. Но се надявам по същия начин пък сега по тези текстове да минем по-бързо и да не губим време и да приемем остатъка от Закона за развитие на академичния състав.
По отношение на финансирането. Аз казах, че имаме финансист, който е чел книги, за министър, така че се надяваме наистина кризите ни в един момент да станат други.
Проф. Иво Христов поиска думата. Заповядайте.
ИВО ХРИСТОВ: Благодаря.
Госпожо Председател, господин Министър, колеги! Вече от протеклата дискусия и изказвания е ясно, че системата на образованието и системата на изследванията са свързани, защото, образно казано, който и частен проблем да започнем, ние пак опираме до фундаменталния проблем. Аз, разбира се напълно подкрепям това, което беше казано преди малко, но проблемът за ниското качество на висшето образование, което е публична тайна, не се изразява само в това, че слаби преподаватели подготвят още по-слаби студенти. Тази система е изцяло сбъркана. Тя е сложена на грешни основи, на прогнили основи. Нейното финансиране е порочно и каквито и частни подобрения да правим те няма да решат основния порочен проблем, а той се изразява във следното.
Държавната субсидия, която е основната за финансиране на българските висши училища и частни, и държавни. Това, особено с частните, ми е много интересен въпрос, не е обвързана с крайните резултати на тази институция, а е обвързана с броя студенти, които влизат в това учебно заведение, това е, ще прощавате малоумният принцип, че парите следвали студента, както парите следвали ученика. Изхожда се от една абсолютно нереална предпоставка, че видите ли, Вие имате заинтересован студент, който знае какво иска и следвайки принципите на Болонската система той ще се реализира и ще получи най-доброто качество на висшето образование. Е, няма да стане и не се получава. Поради тази причина в момента имаме 57 висши училища – не при 7, при 5 милиона и половина население реално. Миналата година висшите училища обявиха прием, който надхвърляше целия брой на абитуриентите, които въобще завършват в страната. Като четете, че близо една трета от тях заминават за чужбина, ясно Ви е за какво става дума. Очаквам в най-скоро време във връзка с масовизацията на висшето образование, както се казва, куцо и сакато да завърши.
Обаче нашата тема днес не е толкова, макар и обвързана с проблемите на висшите училища – предполагам, че този въпрос ние ще го повдигнем, когато говорим по Законопроекта за израстване на академичния състав, но разбира се, той е свързан преди всичко с функционирането на науката в България, тъй като в България няма ясно разграничение или пък ясно обособяване, или пък ясно диференциране на финансиране на организация и така нататък, на изследователска дейност и на образователна дейност. Не може да поискате Вие от един университетски преподавател, който има огромно натоварване и се занимава по същество с даскалска дейност, да извършва и научно-изследователска дейност. Как да стане това? В кое време точно? Това ще имаме възможност да го говорим пак, когато му дойде времето.
На трето място, в България имаме една институция, която се казва Национална агенция по оценяване и акредитация, която би трябвало да осъществява контрол върху качеството на висшето образование във всичките му звена и, разбира се върху контрола по създаването на висши училища и тяхното преобразуване. От личен опит мога да Ви кажа, че резултатите от нейната дейност са, меко казано плачевни. Поради тази причина имаме, от една страна, тенденция за намаляване въобще на населението на страната, а от друга страна, за експоненциално увеличаване на броя на висшите училища в страната. Защо? Поради простата причина, че е ясно, че тези висши училища са създавани по процедури, които трябва да ги дискутираме, меко казано тяхното функциониране е неконтролно, въпреки всичките сложни системи за институционална и друга акредитация, и резултатите, които те дават – това пък е третият много интересен въпрос, тъй като финансирането им не е обвързано с техните резултати, резултатите са – особено, да речем в хуманитарните и социалните науки, че огромната част от завършилите въобще не работят по специалността, ако работят. Онзи ден профсъюзите изнесоха данни, че 1 млн. души в страната могат да работят, но не желаят. Имаме 1 млн. тунеядци в тази страна.
Сега по въпроса за Българската академия на науките. Много интересни теми се казаха. Аз напълно подкрепям проф. Станилов в това, което каза за повишаване на размера на държавната субсидия в абсолютно изражение. Поради личния професионален опит съм запознат с работата на „Макс Планк“ и знам как работят те и какво е тяхното финансиране, то е просто несравнимо. Но има една малка подробност, германската държава е заинтересувана от резултатите на „Макс Планк“ институтите и какво дават те. Тя се явява потребител и поради това и финансист на отделните институти и на цялата система на институтите.
От данните, които ми дадоха тук, разбира се признавам, че за първи път ги виждам в такъв сбит вид, поправете ме, ако греша, излиза, че грубо казано две трети от финансирането на Българската академия на науките идва от държавата – било под формата на субсидия, било под формата на възлагане на държавни поръчки на институти или на отделни експерти. Две трети от структурата на разходите, които Вие дадохте преди малко – 25% идват от така наречените „частни търговски дружества“. Това е между другото, във връзка с мантрата, че видите ли висшето образование и науката като цяло би трябвало да се обърнат към нуждите на бизнеса. Аз тук обичам да казвам: кой бизнес и какви нужди има той в България, особено в областта на технологията и науката? Това е меко казано дискусионен въпрос.
От тези две трети финансиране, които държавата дава, поправете ме, лъвският пай отива за заплати и свързаните с това осигуровки. Грубо казано, ние наливаме системата, за да се възпроизвежда тя, за да не изпадне в активен задгробен живот. Тоест въпросът не е само за обемите на финансирането, въпросът даже не е и за структурата на това финансиране, а проблемът е, че това финансиране само по себе си не е самоцел да финансираме БАН, защото трябва да имаме БАН и отделни институти.
Въпросът е: защо финансираме БАН? Тоест липсва държавна политика по отношение на най-важната и бих казал, духовна институция в страната. Защото финансирането е преди всичко политика, а след това е счетоводство, а такова липсва. Донякъде съм запознат с проблемите на БАН в това отношение. Липсва такова. Не е ясно всъщност държавата има ли нужда, проф. Станилов, от научните продукти, които БАН създава, въпреки че държавата дава очевидно крайно недостатъчни, да не кажа, мизерни приходи за финансирането на тази институция.
От друга страна ми направи впечатление и друго - резултатите, които Вие казахте, на изхода на системата се свеждат до два основни такива измерими компоненти, макар че има някои неща, които не са измерими. Нали знаете, че Айнщайн е написал цифром и словом четири книги, като Теорията на относителността е седемдесет страници, което не пречи на Айнщайн да е това, което е. А графомани пишат по сто книги и все тая, но както и да е. Едното се наричаше – публикации в реферирани и нереферирани издания, а другото беше така наречения „цитейшън индекс“. Тази работа с индекса за цитиране, знаете много добре, че тя е донякъде и в значителна степен уместна в областта на точните и природните науки, но нейното приложение в областта на хуманитарните и социалните науки е, меко казано дискусионна. Тя се е довела до тази крайност, че има колеги – аз съм имал такива случаи с колеги от САЩ, в рамките на 10 страници статия бележките под линия да са две трети от текста. Тоест, аз зададох въпроса: Вие не можете ли да напишете едно изречение, без да се позовете поне на два източника отдолу и те ми съобщиха, че всъщност си правят взаимни услуги с индекса, за да може след това въпросният човек да се хабилитира.
И второто, което искам да Ви кажа, Вие дадохте обаче един много важен показател, поправете ме ако греша, а това са 45% от публикациите, които обаче са в нереферирани списания. Това е близо половината и това въобще не е повод за гордост. Това е Българската академия на науките. Ако е n-тият университет от Горно Нанадолнище, иди-дойди, но тук става въпрос за публикации в нереферирани списания. И оттук възниква другият въпрос – за реферираните и нереринирани списания, по какви стандарти отговарят и как се извършва там съответната публикация. Даже по отношение на цитиранията и публикациите в реферирани списания има цял бизнес, вторичен пазар на публикации в реферирани списания срещу заплащане. Вие много добре знаете за какво става дума.
Така че данните, които Вие дадохме, защото понякога можете да направите един разрез на една структура дори през финансирането й и да разберете всъщност, както кръвообращението на човешкото тяло и какво е състоянието на организма. Недобро. Не е добро не само, защото дебитът на кръвта е малък, сиреч обемът на финансирането е малко, липсва политика на това финансиране, липсват приоритети на това финансиране. Ясно е, че това финансиране има задача само да възпроизвежда системата тя да не падне под нивото за удавяне. И всъщност възниква питането: защо БАН съществува? На този въпрос трябва да го отговори не само БАН, но българската държава и политиците, които са тук, защото този въпрос е политически. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря на професор Христов.
Други изказвания?
Една реплика на госпожа Дукова и след това господин Мехмед.
СНЕЖАНА ДУКОВА: Уважаема госпожо Председател! Уважаеми професор Христов, Вие сте изтъкнат учен в сферата на политическата социология. Бих искала обаче, по-скоро да приемем правилата за работа на Комисията, в които има регламенти, които не трябва да се надхвърлят. Иначе общото говорене е само общообразователна характеристика за членовете на Комисията, но обикновено, когато говорим по определена точка от дневния ред би трябвало да се концентрираме точно върху това, върху което говорим. Не толкова пространствено – кой колко познава „Макс Планк“ и Германия, за разлика от това България и Германия са много различни в много посоки. С оглед на това не ми се ще да Ви върна на Ваш термин – „малоумен“ принцип, да Ви кажа, на ангро не бива да се говори. В този смисъл аз не смятам, че Вие сте прави в дефинитивни понятия, които употребявате като последна инстанция, с оглед на това, че видите ли, системата ни е порочна, заложени са далеч отдавна тези бомби, защо е БАН и така нататък. Аз мисля, че безспорно в това отношение анализите са отговорили.
За висшето образование имаме много и дълго да си говорим, но според мен не е проблем приемът и че целокупният завършващ ученическа средна степен капацитет може да бъде приет в по-голям обем във висшите училища. За мен фунията може да бъде изключително широка на входа, но трябва да се приемат окончателно критерии и механизмът тук трябва да бъде различен за тясна фуния на изхода. Иначе в някои от нещата сте прав, но смятам, че аналитичното говорене изисква не проста социология, а зрял, обективен и политически подход и изказ. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря, госпожа Дукова.
Част от репликата може би беше към мен по начина на водене, затова ще се възползвам от случая. Правилата на Комисията ще разгледаме в следващата седмица, тоест по следващата, когато ще имаме заседание, тъй като следващата сряда е 24 май, така че ще определим своите правила с време за изказвания и така нататък, но това е първо заседание, работим по общия правилник и затова сега си позволявам да бъда и малко по-благосклонна и толерантна. Наистина, важно е да спазваме темата, която е. Темата ни е БАН, а не висшето образование. Тепърва ще имаме дискусии, но все пак проф. Христов имате право на дуплика. Заповядайте.
ИВО ХРИСТОВ: Много често, тъй като съм и юрист, ако не знаете, много често под формата на спазване на правилата, се създава цензура и опит да се отнеме думата.
Госпожо Дукова, не може да бъдете едновременно и права, и щастлива. Изберете да бъдете едното или другото.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Господин Мехмед.
ЕРОЛ МЕХМЕД: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, ще бъда максимално кратък, защото тези, които се изказаха, отвориха един спектър от различни теми по всяка, от които може да се води отделна многочасова дискусия. И именно затова, за да се върнем към дневния ред, ще имам два кратки въпроса. Първият, може би ще бъде към госпожа Дамянова, защото разбрах, че отчетът за 2015 година, по думите на акад. Ревалски, е внесен, но не е разгледан.
Въпросът ми е: какви бяха мотивите и съображенията, според които колегите от предишния парламент не са разгледали този отчет или не са го внесли за разглеждане въобще в пленарната зала.
И вторият ми въпрос е повече към акад. Ревалски. Аз не съм от плашливите и питам директно. Много простичък въпрос, но с огромна тежест: само финансови ли са проблемите в Българската академия на науките? Защото в двата отчета се заговори за проблема с младите кадри, но каквото и да си говорим накрая става въпрос за пари. И това сякаш е основна тежест и в образованието, не само в средното, но виждам, че и във висшето. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Преди да дам думата на акад. Ревалски за отговор на въпроса, ще Ви отговоря и аз. Разглеждането на дадена точка в Комисията се определя и съгласно графика на Председателя на БАН, така че в миналата година нямаше така възможност през месец юли той да бъде разгледан. След това имаше редица почивки на Народното събрание във връзка с изборите и основният ни приоритет, който беше поставен за разглеждане, това беше Законът за развитие на академичния състав и това беше прието с единодушие на Комисията. Така че работата ни, да - трябваше да гледаме бюджета и така нататък, беше съсредоточена в тази посока. Както виждате обаче, нищо не се губи в Народното събрание. Няма начин да приемем доклада на БАН за 2016 година без да сме разгледали и приели този за 2015 година. Междувременно имаше и нови избори за нов Председател на БАН, така че много са обстоятелствата, но затова Ви отговарям какво е било решението на ръководството на Комисията и всъщност защо се стига дотук. Не е първият такъв случай. Вероятно, ако си направите справка в архивите на Народното събрание, ще видите, че има много такива случаи и с доклади на БАН, и с доклади на други институции. Но пак казвам, нищо не се губи в Народното събрание, дебатът винаги се реализира, има дискусия, така че няма как да прескочим един или друг доклад.
Акад. Ревалски, заповядайте, имаше въпроси към Вас.
АКАД. ЮЛИАН РЕВАЛСКИ: Благодаря, госпожо Дамянова.
Да започна от въпросите, които се съдържаха в изказването на госпожа Дукова. По отношение на структурните реформи, да ги наречем най-общо казано, проф. Станилов направи едно въведение да не го повтарям, действително Българска академия на науките е единствената организация в България, която покани международен одит, плати си го сама и група от европейски експерти направиха одит през 2008 г., 2009 – 2010 г. беше извършена структурна реформа и институтите на Българска академия бяха намалени с една трета.
Истина е, че в този момент Академията очакваше известно насърчаване от страна на институциите във финансово отношение като израз на това, че е направила някаква стъпка. За съжаление, се случи точно обратното, няма да се връщам назад, за да Ви кажа колко ни беше намалена субсидията, но случилото се случило. Във всеки случай това беше изключително обезкуражаващо за всички – и за ръководството, и за членовете на институтите, на научните работници.
Никой при нас не е казал, че ние сме против евентуални бъдещи структурни реформи, ако такива се окажат необходими. Ние сме научна организация и знаем, че нещата се развиват, може да дойде време да се правят и други структурни реформи, но тази структурна реформа беше дълбока, беше болезнена, не беше лесна. След нея бяха извършени още две неща, които не бяха видими за повечето, които са извън системата. Първото беше, че беше изградена една много строга атестационна политика. Оттогава до сега имаме два кръга атестации, които са изключително сериозно проведени в институтите и мога да Ви кажа даже, че има и хора, които са освободени на базата на тези атестации.
И второто нещо, което беше извършено, беше вътрешно преструктуриране на тематиките, за които и проф. Пашева спомена. Ние извършихме значително окрупняване на тематиките с цел избягване на дребнотемието и отчитайки това – все пак сме малка страна, намалено финансиране, не можем всичко да правим. Така че толкова по отношение на структурната реформа. Отново казвам, ако е необходимо нещо да се направи, което произтича от вътрешни, естествени, логични причини за развитието на научните изследвания ние сме готови да го разгледаме и ще го направим.
По отношение на младите хора и възрастовата структура. Действително положението никак не е добре, няма какво да се заблуждаваме. Вие видяхте, тук можем да видим и възрастовия състав. Ние вече имаме не само дупка в началото, а и такава, както им казваме ние – вече установените учени, които са 4-5 години след докторантура, около доцентурата си тъкмо да станат. Причините са много, но действително най-важното, всички знаем как разсъждават младите хора. Всеки млад човек поглежда, когато иска да отиде в една система, каква ще бъде перспективата за неговото развитие и като види, че неговият професор не е в много добра ситуация, да не кажа в каква, той не е много мотивиран да остане в такава система. Всъщност най-важното според мен в момента, казвам го от гледна точка на представител на научната гилдия, е да се даде някаква надежда на младите хора, че в тази система нещата ще вървят към подобряване. Това те не го виждат. И поради тази причина, за съжаление и това, което спомена проф. Станилов, и кандидатите започват да стават по-малко, провалят се конкурси, въпреки че малко се иска. Изключително тревожно е това число и това намаляване, което видяхме. Тук съм напълно съгласен с Вас. Известен анализ сме направили за момента, ние ще продължим да го правим занапред, но трябва да направим притегателна тази професия за младите хора. А тя става притегателна и чрез ясна визия какво ще се прави за в бъдеще, ние сме реалисти и знаем много добре, че рогът на изобилието няма да потече от утре нито към нас, нито към колегите от вузовете.
По отношение на плагиатството. Изключително сериозен въпрос. С развитието на IT-системите в света буквално в момента една програма може да Ви произведе статия без всякакви проблеми.
Какво може да се направи в тази насока?
Първо, разбира се, ние сме инициатори и поддръжници на това и което проф. Станилов каза, да има такъв текст в закона. Твърди привърженици сме.
Второ, ето и тук беше споменат в единия от отчетите ни, че на тази тема с водещ научен център във Франция организирахме също една конференция. Онова, което правим е в две насоки. Първо, и това ще е свързано и с въпроса на проф. Христов, че ние слагаме изключителен акцент в публикуването в тези места, които са видими от световните бази данни, защото там вече в тези списания има контрол за плагиатство, тъкмо заради тези IT-системи, които съществуват. Много по-лесно се проверява там дали една статия е плагиатствана или не. И даже не е много по-лесно, а е задължителна такава проверка. Това е един филтър, който може да се сложи.
Второто, което направихме, поехме инициатива нашите издания в България, които са имам предвид на Българска академия на науките, за другите не можем да поемем, задължихме главните редакции, главните редактори да предприемат мерки за влизане на тези издания да бъдат наблюдавани в тези световни бази данни, защото влязат ли там те също ще бъдат наблюдавани и за плагиатство. Така че това са няколко насоки, не казвам, че са всичките, за които работим, но въпросът е изключително сериозен, напълно го споделям и трябва всички заедно да направим така, че такова нещо да не се случва, защото това е грозно, това не е етично и изобщо това не може да бъде база за развитие на кариера.
Аз много Ви благодаря, госпожо Анастасова за тази висока оценка с младите хора. Математиката действително е областта, в която най-активно се работи с деца, включително и малки. С тях ние работим още от трети клас. Искам да подчертая, че ние работим и с учителите. Това нещо започва да се разраства на ниво вече Академия и в други области. И в тази специализирана задача, която ни беше потвърдена от Министерския съвет във връзка с нови подходи в образованието и младите таланти, вече са включени около двадесетина други института в други области, тоест надявам се да разширим това и към другите науки.
За проф. Станилов. Напълно споделям неговата загриженост как да върнем тези, които са най-добри. Не можем да ги върнем всичките, няма какво да се заблуждаваме. Една голяма част от тях ще останат там, където са отишли, защото все пак това са брилянтни деца със страхотни възможности. Мога да Ви кажа само, че една цяла генерация български учени израсна в чужбина, в различни области и в момента само можем да се гордеем с тях. Ние се опитваме от време на време да ги събираме, примерно математическата диаспора сега след два месеца ще ги съберем отново. Мога да Ви кажа, че имаме такива представители, че ние направихме една награда на Института по математика, която е за математиката, „Джон Атанасов“. Комитетът ни- международен, чуди се на кой да я даде, българин, говоря. Но има все пак надежда, аз съм го споделял с много хора това – и с Министерството съм го споделял, и със сегашния министър, че след 25–26 години тичане в една посока, повярвайте ми, има надежда някои от тях да се върнат.
Аз самият съм бил дълго време в чужбина. Познавам добре българската диаспора. Сред тях има хора, които търсят начини, за да се върнат обратно. И преди четири, пет години, когато станах директор на Института по математика и информатика, казах на моите колеги, че трябва да се опитаме да потърсим тези хора, които искат да се върнат. Те в първия момент малко ми се подсмиваха. В момента в Института по математика и информатика работят 11 души, които са 4–5 години след докторат и дойдоха от Съединените щати и Западна Европа. И само един от тях е с интеграционен грант. Което показва, че първото им желание да се върнат не са парите. Те знаят много добре, че тук заплатите не са големи, но ако ние им създадем подходяща атмосфера, видят това, за което след малко пак ще стане дума – една тенденция положителна в развитието на българската наука, повярвайте ми, доста ще се върнат. А това са хора прекрасно обучени вече, които само добро ще ни донесат. И затова съм предлагал на Министерството да си направим ние собствена интеграционна политика такава, каквато има на ниво Европейска комисия и ще видите, че ще има доста хора, които ще се върнат, но трябва да се задели финансов ресурс. Ето Националният фонд за научни изследвания може да го прави. Тези хора, разбира се няма да дойдат само в БАН, те ще отидат и във вузовете, но вярвайте ми има интерес за връщане. Така че, тук отново, ако всички заедно помислим, ще намерим някакъв начин, за да можем да върнем част от нашите деца обратно.
По отношение на няколкото бележки и въпроси на проф. Христов. Първо, за тази забележка, която е преподавателите с научната дейност, тук съм напълно съгласен. Аз винаги съм заявявал на всеослушание, че наукометричните изисквания към учените от Българската академия на науките трябва да бъдат по-високи, отколкото към колегите ни от вузовете. Те имат там, не знам, от 350-360 часа е минимума, с който започват на година, естествено те трябва да имат и други критерии, както между другото е и в другите страни. Например във Франция, която отговаря на нашите, са много по-строги към наукометричните – когато си професор в университет, гледат и какво правиш по отношение на преподаването, на академическата дейност. Така, че това може да отчете. И аз го поддържам лично и не вярвам да има някой колега, нормално мислещ в Академията, който няма да си признае, че към него трябва да има по-високи изисквания, отколкото към съответното ниво във ВУЗ-а.
За политиката. Тук съм повече от съгласен и всички смятаме, че трябва да има една, това беше казано в нашето заключение, ясна политика. Там ще се види имаме ли нужда от Българска академия на науките и от Национален научен център или не. В този смисъл, радвам се, че ще се внесе Стратегията, която беше може би изменена със забележките на Министерството на финансите, която беше подготвена в последните два месеца, защото в нея има заложени много такива политики. Не само, защото учени от Българска академия на науките са участвали в подготовката им, но повярвайте ми познавам Академията, на събранието, на което дойдоха всички член-кореспонденти и академици и цялото Общо събрание на Българска академия на науките – тук е проф. Славчева, за първи път от много години беше обсъдена стратегията – служебният министър я представи, отдавна не ми се е случвало да видя такава категорична подкрепа на принципите на стратегията. Тоест явно в нея са заложени основи, които са добри и дай Боже, Вие да ги одобрите като дойдат при Вас от Министерството на образованието и науката. Така, че в това отношение ясно е, че когато има политика нещата се нареждат. Ще се види има ли нужда от това, или пък няма нужда, може да има нужда от друго.
Сега, за нуждата. Смятам, че от една такава стратегия ще се види съответно и нуждата. Вярно е, че българският бизнес в момента не проявява голям интерес към научните изследвания. Една от причините, че една част от българския бизнес е дъщерен и той предпочита да си извършва научните изследвания, ако има такива, някъде навън. Тук експерименти правят и това е едно от другите неща, с което ние не сме съгласни, експерименталното нещо да бъде категоризирано като разходи за наука. Но все пак има надежда, покрай тези проекти и този, който беше споменат, защото го познавам по-отблизо – на Института по информационни и комуникационни технологии, малкият бизнес, който е иновативен, проявява интерес. И другият голям проект, който е на Института по полимери и горе още един друг голям проект има на Института по физика на твърдото тяло. Тези фирми, по-малки, които са иновативни, проявяват интерес и аз мисля, че те ще бъдат първият потребител на научните изследвания. Аз смятам, че има и такъв, който е по-малко видим, за който говорих. Той е индиректен импакт върху образованието, за което говорих в началото, който е от съществено значение според мен, ако ние искаме да си повдигнем нивото на българското образование.
Тук се връщам към похвалата, която получихме. Поне в моя професионален път аз съм видял, че най-добрите иноватори за нови начини на преподаване, които подпомагат образованието обикновено идват от учени. Не искам, разберете ме, изключително много уважавам учителската професия, моята съпруга е учителка, но когато става въпрос да се доведат нови методи – това са хората, които заради начина си на мислене, познават и световния опит, те са първите пионери.
За наукометричните показатели. Без съмнение тези показатели, за които говорихте, фаворизират природните и инженерните науки. Ние сме също на мнение и сме го заявили пред министерството, че този Правилник, който е изработен от Министерството през 2015 г. и беше публикуван през месец октомври, ако не ме лъже паметта, трябва да помисли също за социалните науки. Освен това да не забравяме, че имаме и национална идентичност, запазване на културно-историческо наследство, ние не можем, понеже голяма част е концентрирана в Българска академия на науките, да си оставим държавата. Тези изследователи, които работят там, те ще публикуват и на български, няма всичко да им се реферира и така нататък, но без това не може. Същото, което Вие казвате, го казах и аз пред Общото събрание. Изключително тревожно нещо. И затова при нас основното е повишаване на качеството на публикационната дейност, намаляване силно на този дял. Даже аз ще си призная, но да не го казвате пред моите колеги, ми идва и еретична мисъл, такива да не се взимат изобщо предвид при атестацията на учените. Но понеже има много все още и сега правим анализ – публикации, които са свързани с националната идентичност, които се пишат на български, априори, не че не могат да имат някакво английско резюме, но все пак са написани за българи, малко е трудна в тази част, която са ни колегите от хуманитарните и социалните науки, да кажем, веднага всичко това ще се неглижира и няма да бъде взимано предвид.
В този смисъл към Вашите въпроси на господин Мехмед: дали само финансови са ни проблемите. Ето това е единият от проблемите, които и проф. Христов, и то е свързано с това, че трябва да си подобрим качеството на продукцията, казано така на най-общ език, и това е да се повиши качеството и на публикационната дейност. Ние, както отбелязах под това имаме предвид, както индивидуалното, това, което хората публикуват, така и нашите списания. Определено имаме твърде много списания, които не се наблюдават от тези световни бази данни и това не е добре. Списанията се списват добре, ние не сме, естествено, Америка, Русия или Китай, но се списват добре, имат си международни редколегии и същевременно не е направено необходимото, защото те да бъдат тези бази данни, което веднага ще повиши и вниманието, с което те приемат статии, защото всичко ще се вижда по света и никой няма да му е приятно, ако знае, че в неговото списание се публикува плагиатство или пък некачествени статии и така нататък. Така, че това е едното от нещата, които исках да спомена като проблем.
Другото, самото качеството, бих го нарекъл, също така ориентиране по-скоро на нашите изследвания към неща, които са в частта, която може да премине към иновации, към приложение в бизнеса. Това е свързано със същия този въпрос. Там нямаме според мен достатъчно на този етап постижения. Има ли сме преди много години много по-силни връзки с индустрията. Това ни е едно от нещата, които сега ние трябва да подобрим и това е едно от нещата, които бизнеса ни го казва. Казва, че иска повече – говоря за българския бизнес, иска повече да види такива ориентирани изследвания.
И другото е това, което споменавах по отношение на образованието. Има области и науки, в които загрижеността за образованието е много силна. Има други, които не им обръщат чак толкова внимание. Всъщност целта ни е – това е, което стана дума тук и с ученическия институт, да накараме всички колеги от различните области да разберат, че ние трябва да подпомогнем Министерството на образованието и науката в бързо и рязко повишаване на качеството на българското средно образование във всички области, защото министерството само няма да може се оправи. В момента сме на такова дередже, че всички вкупом трябва да помагаме за това нещо. Има, разбира се и други проблеми, но не само финансовите.
За да завърша на този кръг въпроси и да кажа, че всъщност онова, което ми се иска, понеже говорим за финансиране, разбира се, че имаме нужда от всичко това, което каза проф. Станилов, но имаме и нужда, повярвайте ми, да върнем авторитета и достойнството на тази професия. Обръщам се с гореща молба към Вас – много е важно какво казвате Вие. Вас Ви слушат много повече – и обществото Ви слуша, защото Вие сте по-често пред медиите. Много е важно какво казвате за науката. Чрез Вас и чрез всички останали ние ще си направим нашето, каквото е трябвало от наша страна, но трябва да върнем достойнството и авторитета на българския учен не само в БАН и във ВУЗ-те. Защото се изприказваха толкова приказки и хората вече започнаха да ни гледат като някаква ненужна част от обществото, което само потребява, без нищо да дава. Това просто е дълбоко неистинно и няма да се развие България като добра държава, ако ние имаме такова нихилистично отношение към нашата научна общност. А това става не само с пари. Пари трябват, но и само с пари не става. Иска се едно уважение, когато говорим за тази професия. Не казвам, че всички сме добри. И при нас си имаме трески за дялане и в нашата Академия има хора, които не са може би за там, но голям част от учените са достойни и не биха искали техните постижения да бъдат неглижирани и да се чува в общественото пространство, че това, което правят не е хубаво, че трябва по някакъв друг начин. Има световни начини на правене на наука и в тази стратегия, която аз се надявам, че ще бъде приета, те са описани и ако ги следваме всички заедно, нещата ще вървят на добро за всички нас.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря на акад. Ревалски.
Колеги, други въпроси има ли?
Изказвания?
Още един въпрос.
ЕРОЛ МЕХМЕД: Пак ще бъда кратък. Имате бюджет от 800 хил. лв. за борба с демографската криза. По кои дейности работите за усвояването им? Благодаря.
АКАД. ЮЛИАН РЕВАЛСКИ: Бюджетът е един милион, осемстотин хиляди е за другата, но това не е чак толкова важно. Там сме се разбрали така: аз самият не съм член на колектива. Групата, която работи е от 4-5 института. Назначили сме по всички тези задачи отговорен институт – базова организация, от Института за населението и човека. Екипите са сформирани, работят вече втори месец. Знам, че започнаха теренни изследвания, защото един от секретарите ни е включен в този екип и всъщност може би това ще е една от най-енергоемките, в смисъл – време, което изисква, защото трябва да се ходи на терен. Но при всички положения, това, което сме записали, понеже сме го оформили в нещо като договор, изискване какво трябва да се направи, че те ще представят мерки за преодоляване на демографската криза. Тоест целта е не да се извършат едни научни изследвания, които заради научните изследвания да се извършат и да се направят публикации, а целта е заключението да бъде мерки, които да бъдат предоставени на правителството, на парламента за преодоляване на тази демографска криза в интегралният й характер, да се има предвид във всяко едно направление, свързано и с раждаемост, образование, миграционни процеси и прочие. Не съм подготвен повече подробности да Ви дам, ще ме извините.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Други въпроси, колеги?
Професор Христов.
ИВО ХРИСТОВ: Благодаря Ви, акад. Ревалски.
Дето се казва, разговорът придоби конкретен характер. Два въпроса имам още допълнително. Първият е, тъй като очевидно е ясно, че лъвският пай от финансирането на Академията отива само за нейното възпроизводство, заплати и социални осигуровки.
Второто разходно перо, което ми направи силно впечатление, това са капиталовите разходи. Никъде не видях перо – финансиране за ново оборудване, консумативи, лаборатории, тоест материалното финансиране на самата наука. Тоест имате ли някаква допълнителна информация за структурата на капиталовите разходи. Дали това е просто грубо казано дограми и къщи или става въпрос за инвестиране в инфраструктура – научна, лабораторна и така нататък.
Вторият въпрос. Двадесет и седем процента от допълнителното финансиране, което сте привлекли е от търговски дружества. Направи ми впечатление. Имате ли информация, ако имате, колко от тези търговски дружества са на членове или на хора от институтите на БАН?
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Да, заповядайте.
АКАД. ЮЛИАН РЕВАЛСКИ: По втория въпрос, признавам си, нямам информация.
Ако имаш някаква информация по втория въпрос, а по първия аз ще отговоря.
ПРОФ. ЕВДОКИЯ ПАШЕВА: По принцип няма такива, защото според Устава на БАН хора, които са в Академията, нямат право да имат фирми със същата дейност, която работят в Академията. Така че няма как да има, тоест ти да работиш в Академията и да имаш фирма със същата тематика и оттам да печелим пари. Това няма как да се случи.
Само една добавка искам да кажа. За съжаление, търговските дружества основно ни ползват за различни анализи, експертизи, те не инвестират в развитието на науката.
АКАД. ЮЛИАН РЕВАЛСКИ: Този въпрос е много важен. Между другото, забравих да кажа нещо много важно, то беше свързано с някои от предишните въпроси – ефективност и така нататък, да не се връщам, но ще го кажа сега, защото стана въпрос за заплатите.
Българската академия на науките, по отношение на финансите мога да Ви кажа, поддържа изключително строга финансова дисциплина. Ние Ви обещаваме, че няма да се чуе от нас, че изпадаме в задължение към държавата или нещо от този сорт, както се случва с някои други организации. Важно е да се отбележи, че въпреки че не е голяма субсидията, за да не кажа, че е направо малка, ние разпределяме, като се махнат средствата, които са задължителни за централизираните ни разходи, свързани с членство в международни организации, с оперативната дейност, която сме длъжни да вършим, останалата част, макар и да не стига за заплати, се разпределя все пак на две парчета. Поне 20% от останалата част се раздава по видими критерии. Заплатите не стигат, тоест ние недофинансираме от по-голямото парче институтите, максимум 75-80% институтите получават за това, което им трябва за заплати, от по-голямото парче от 80-те%, обаче останалите 20%, въпреки че не достигат, ги разпределяме по видими критерии. Главно са: каква е публикационната активност, какви са проектите, докторантите, патентите, експертизите, за които чухте, които са най-важните, свързани както с науката, така и с обществото.
Въпреки че сме в ситуация на недоимък, спазваме тези принципи и дай Боже, ако се увеличи субсидията този процент, който се разпределя по видими критерии, той ще се увеличи, защото такива са ни правилата. Това искам да се подчертае, защото много често чуваме, че там Вие в БАН си раздавате парите на калпак. Няма такова нещо. Институтите, които са по-добри и това е свързано точно и със структурната реформа, за която се спомена в началото, които са по-добри, получават повече. И тазгодишния бюджет, който се надявам утре да приемем след много зор, тъкмо защото трябваше да направим всички тези неща, не малка част в бюджета слагаме и от наши собствени приходи.
По отношение на капиталовите разходи. Няма големи инфраструктури, които са финансирани от Българската академия на науките от субсидията. Просто няма такива. Има, разбира се, защото там мисля, че минимумът е 1000 лв., не знам, не съм счетоводител, от който нагоре започват да се вкарват капиталовите разходи, но основно е нашата остаряла база и правим много капиталови ремонти. Даже в една година около 15-ина милиона бяха отишли. Имаме много, постоянно на всяко ръководство разглеждаме такива искания за ремонти, които са от такъв характер.
Единственият начин, по който имаме уникална апаратура е програмите. През 2014 г. бяха оперативните програми за иновации, няколко милиона дойдоха тогава. И сега в момента, затова много се надяваме, че оперативната програма – конкурсите са в процес на оценка, ще завържи успешно и прозрачно, защото в нея действително има много средства, в които почти всички институти на Българската академия участват. Там средствата са основно за инфраструктура. Това също искам да подчертая. Тази програма е много важна за нас. Тя е на стойност 350 милиона, 200 милиона за центрове за върхови постижения, 150 милиона за центрове за компетентност, но 75% от тези средства, хубаво е да се знае, че са за инфраструктура. Още пет като прибавите за поддръжката й, 260-280 милиона, ако смятам правилно, 280 милиона ще бъдат само за инфраструктура. Ще останат 70 милиона за управлението на тези проекти, за назначаване на нови хора, които като ги разпределите на шест години и видите какво е – това е другата мантра, която чуваме, че тези пари ще оправят българската наука, просто те ще оправят частта инфраструктура, но за тази инфраструктура трябват хора, които да работят. Така че нека да го имаме предвид това: нямаме финансирана от субсидията, отговорът ми е категоричен, съществена инфраструктура в Българската академия на науките.
Много се надяваме, че ще има, защото една не малка част от нашите проекти са включени в пътната карта, но тя просто не получава финансиране в изследователската инфраструктура в България в последните години. Ние имаме най-малко четири, пет инфраструктури, гласувани са от Министерския съвет, но просто няма финансиране.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Все пак достатъчно средства, както и Вие сам казахте, има в оперативната програма, така че се съобразяваме със средствата Ви за бюджета.
Професор Малиновски, мисля, че поиска думата, ако не се лъжа.
ПРОФ. НИКОЛА МАЛИНОВСКИ: Благодаря Ви.
Ще бъда съвсем кратък. Много често се повдига въпросът: кой е основният проблем на Българската академия на науките? Ще си позволя да се разгранича малко от нашия председател и да кажа, че той е ясен и точен. Той е само финансов.
Проблемът, че е само финансов ще трае много малко време още, защото ние се стопяваме.
Ще отговоря на Вашия въпрос, госпожа Атанасова, грубо. За последните две години от Академията са напуснали около 1000 души. Повече от половината или половината са млади. И до момента, до който ние говорим, че това или онова и ще ни се повдигне реномето и не знам как ще ни се повдигне, питам: как ще се повдигне и ще привлече един аспирант със заплата, която е по-малка в момента от минималната работна заплата? Сега излезе статистиката 1300 лв. средна работна брутна заплата за страната. Средната работна брутна заплата за Академията е 730 лв. Така, че на въпроса, кой ни е проблемът, мисля, че бях достатъчно изчерпателен. Категоричен съм. Единствен е този, но за кратко време. След време ще престане да съществува, защото няма кой да го консумира и да се възпроизведе.
На Вашия въпрос, проф. Христов – за част от инвестициите, които имаме. Конкурентоспособност – привлякохме по тази програма от 70 милиона – 22 милиона, като апаратурата в Академията. Само, че изтича проектът – конкурентоспособност, и сега ние сме се хванали за главата с какво да ги поддържаме. Консумативи – ток, вода, газове, химикали… Да, уникална апаратура. Благодаря Ви, с това мисля, че изчерпах, отговорих на въпроса Ви кой е основният проблем.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Ако няма други желаещи за изказвания, Ви предлагам да преминем към гласуване. (Реплики.)
Да, ще ги гласуваме поотделно. Само да кажа, че уточнението, което направи акад. Ревалски относно наименованието на точките или на документа, който е внесен в Народно събрание, е коректно, защото, съобразно чл. 3 от Закона за Българската академия на науките, наименованието на разглежданите документи следва да се чете „доклад“, а не „отчет“.
В такъв случай, първо, ще Ви помоля да гласуваме тази корекция в наименованието на документа за 2015 г. и за 2016 г., след което ще гласуваме двата доклада поотделно.
Подлагам на гласуване корекцията в наименованието – „Годишен отчет за дейността на Българската академия на науките“, да се чете – „Годишен доклад за дейността на Българската академия на науките“.
Който е съгласен, моля да гласува.
Броим гласовете на господин Мирчев и на господин Цонков, които са „за“.
Единодушно „за“.
Подлагам на гласуване Проект на Решение по Годишния доклад за дейността на Българската академия на науките за 2015 г.
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България, във връзка с чл. 3, ал. 3 от Закона за българската академия на науките, реши:
Приема Годишния доклад за дейността на Българската академия на науките за 2015 г.“
Който е „за“, моля да гласува.
„За” – 20, „против” – няма, „въздържал се” – 1.
Преминаваме към втория доклад.
Подлагам на гласуване Проект на Решение по Годишния доклад за дейността на Българската академия на науките за 2016 г.
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и във връзка с чл. 3, ал. 3 от Закона за Българската академия на науките, реши:
Приема Годишния доклад за дейността на Българската академия на науките за 2016 г.“
Който е „за“, моля да гласува.
„За” – 20, „против” – няма, „въздържал се” – 1.
С това изчерпваме дневния ред за днес.
Следващото заседание ще бъде на 31 май, сряда, 15,00 ч. (Реплика от акад. Юлиан Ревалски.)
Да довърша с точка „Разни“ за следващия път и ще Ви дам думата.
Заседанията обикновено се провеждат в другата сграда. Ще получите имейли затова. Ще разгледаме Правилата за работата на Комисията, които също ще получите по имейл, с направените корекции в съответствие с измененията в големия Правилник на Народното събрание. Ще имате указания в имейла. Ако имате предложения, съответно в определен срок да ги изпратите към Комисията, за да могат те да бъдат нанесени своевременно от експертите и 31-ви да можем да разгледаме и Правилата и Стратегията за научните изследвания. Благодаря Ви.
Академик Ревалски, заповядайте.
АКАД. ЮЛИАН РЕВАЛСКИ: Да кажа само нещо, което може би трябваше да кажа в началото, но по-добре късно, отколкото никога. Искам много да Ви благодаря на Вас, госпожо Дамянова, и на цялата Комисия затова, че толкова бързо и оперативно ни поканихте да представим двата доклада, които Вие да приемете и да представите на парламента. Много Ви благодаря. Надявам се, че и така ще работим и занапред. От наша страна бъдете сигурни, че винаги сме готови с каквото можем да Ви помогнем не само в нашата дейност, но и в други. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря Ви.
Беше важно да разгледаме докладите преди Стратегията. Мисля, че това е правилният ред. Така, че ще разчитаме на Вашето участие и на 31 май.

(Закрито в 17,35 ч.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Милена Дамянова