1. Разглеждане на проект за Вътрешни правила за организацията и дейността на Комисията по образованието и науката.
2. Разглеждане на Проект за решение за приемане на актуализирана Национална стратегия за развитие на научните изследвания в Република България 2017-2030 г., №702-00-11, внесен от Министерски съвет на 19 май 2017 г.
3. Разни.

---

Заседанието беше открито в 15,00 ч. и ръководено от председателя на Комисията госпожа Милена Дамянова.

* * *

ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Колеги, понеже е 15,00 ч., предлагам да започнем, защото имаме доста работа. Много моля гостите за тишина, защото имаме много сериозна работа. Ако някой има нещо да споделя с някого, ще помоля да го направи отвън, защото първата точка касае Вътрешните правила на Комисията.
Кворум имаме, така че можем да започнем. Предлагаме Ви от ръководството днешното заседание да протече при следния дневен ред. (Изчита дневния ред.)
Има ли някой допълнителни предложения към дневния ред? Не виждам.
Моля да го гласуваме.
„За“ – 19, „против“ и „въздържали се“ – няма.
Броим гласът на господин Ерол Мехмед, който е оставил декларация.
Колеги, преди да преминем към Правилата, ще коригирам една моя грешка от предходното заседание, макар че всъщност то не е грешка. Идеята ни беше да представя експертите към Комисията, когато са в пълен състав, днес отново не са, въпреки всичко ще Ви представя тези, които са тук. Някои от тях ги познавате, други са ново попълнение в състава ни.
Ще започна от госпожа Аделина Белчева, която е главен експерт в Комисията. Работи и е експерт в Комисията от Тридесет и деветото народно събрание. С изключително голям опит е в тази Комисия и разчитаме изключително много на нея, тя е и ръководителят на екипа от експерти. Темите, с които се занимава са предимно в сферата на детските политики и на предучилищното и училищното образование.
До нея е новото попълнение в Комисията ни – госпожа Детелина Арнаудова. Някои от Вас я познават, отскоро е в Комисията, буквално от миналата седмица, до януари месец директор на 19-то училище в София. Аз съм изключително щастлива, че тя се съгласи и прие поканата да бъде експерт в нашата Комисия, защото се надяваме Комисията ни да участва много активно в промените на стандартите по Закона за предучилищното и училищното образование. Така имаме още един човек в системата, на когото изключително много разчитаме. Нейният ресор ще бъде „Предучилищно и училищно образование“, също „Детски политики“.
Бисер Банчев, когото не виждам в момента, но го познавате, е старши експерт към Комисията от Четиридесет и първото народно събрание с ресор „Висше образование и наука“, със сериозен опит в Комисията.
Госпожа Габриела Константинова – експерт към Комисията. Техническите въпроси, които имате, са към нея, на нея се пада задачата да се занимава с организацията на почти всичко, което се случва в Комисията.
Имаме и още двама експерти – госпожа Ванина Стоянова, която е в болничен, тя от миналото Народно събрание е експерт на Комисията, занимава се с аналитичната дейност – анализи, стратегии. Ресорите й са „Предучилищно, училищно образование“ и „Висше образование и наука“.
Госпожа Галя Заркова – също отсъства поради отпуск в днешния ден тази седмица, асистент в Софийския университет и експерт, която се занимава с въпросите на висшето образование и науката.
Пропуснах да кажа за господин Банчев, че той работи същевременно и в Българска академия на науките. Постарали сме се експертите на Комисията да имат различна експертиза, така че да ни бъдат максимално полезни.
Имате пред Вас раздадени Правилата на Комисията по образованието и науката от предишното Народно събрание. Предложения не бяха постъпили.
Госпожа Маргарита Йорданова е референт на Комисията, един от най-важните хора, на който изключително много разчитаме. Тя има особен афинитет към сферата на образованието, защото преди няколко години е била директор на дирекция „Правна“ в Министерството, така че колеги от Министерството на образованието, изключително стриктно и внимателно следим дирекция „Правна“ и ще бъдем изключително критични към нея. Още днес дори имаме такава забележка. Изключително много разчитаме на госпожа Йорданова в цялата ни дейност, защото знаете, че каквото и ние от системата да си мислим, много е важно юристите как след това ще оформят това наше желание. Мисля, че досега сме работили винаги добре с нея, за което й благодаря.
Има направени четири предложения към Правилата, които съответстват в голяма степен с измененията по Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Предлагам Ви да ги разгледаме предложение по предложение, след което да гласуваме предложенията и после да гласуваме анблок останалите правила, ако нямате, разбира се, други бележки и предложения, които да възникнат междувременно.
Първото предложение за промяна е в чл. 4, където се създава нова ал. 3. Имате Правилата раздадени. Създава се нова ал. 3, която е в съответствие с Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, която приехме.
Алинея 3 гласи така: „Законопроектите, към които не са приложени справките по чл. 76, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, не се разглеждат от Комисията до отстраняването на нередността, за което председателят на Комисията, когато тя е водеща, уведомява вносителя. В този случай срокът по чл. 78, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание спира да тече.“
Господин Мирчев, заповядайте.
СТОЯН МИРЧЕВ: Бих искал да направя едно редакционно предложение: да сложим на предпоследното изречение на финала някакъв срок, примерно в 3-дневен срок. Мотивите ми за това са, че спира да тече срокът по чл. 78, ал. 3, който е три месеца, но все пак да има някакъв срок, в който, когато се върне Законопроектът, председателят на Комисията да уведоми вносителя да отстрани нередностите си и този срок да е един, два, три дни, колкото преценим.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Госпожа Йорданова има бележка, че ако поставим такъв срок, ние ще допишем Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, което не можем да направим, така както не можем да дописваме закони, така не можем да си допишем и Правилника, макар че…
СТОЯН МИРЧЕВ: Не съм сигурен, защото това касае работата на Комисията, а не работата в пленарна зала и тези Правила за са наше удобство, а не за удобство на пленарна зала. Там си има Правилник.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Госпожа Йорданова.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Тази норма касае работата на всички комисии, касае движението на законопроектите от момента на постъпването им относно това дали да се разглеждат в Комисията. Тя трябва да е една и съща за всички комисии, Вътрешните правила имат роля да уредят неща, които не са уредени в Правилника, и да дадат в синтез това, което водещата комисия прави. В случая разбирам идеята, че трябва да има срок, може в писмото да се сложи срок, но не може да се допише Правилника, защото съгласно едно конституционно решение той има статут на закон и се приема само от пленарна зала. И няма как Комисията във Вътрешните правила, дори и да го приеме Комисията, то няма да е валидно, то ще бъде нищожно. Ако може да си го оттеглите, господин Мирчев, много ще бъдем благодарни.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря, госпожо Йорданова. Ако мога да направя нещо като предложение, защото подкрепям господин Мирчев, че това по някакъв начин ще улесни работата на Комисията, но действително, ако го запишем в Правилата, трябва да кажем какво ще следва, ако в този примерно пет, десет или колкото приемем дневен срок, не са внесени тези становища. Ние нямаме такъв текст в големия Правилник, какво – вносителят ще си оттегли законопроекта ли?
СТОЯН МИРЧЕВ: Идеята ми е съвсем друга, госпожо Председател. В този един, два, тридневен срок Вие връщате законопроекта за доработване от вносителя и спира да тече тримесечният срок, а вече той дали ще отстрани нередностите, е негов проблем и в какъв срок ще ги отстрани – също. Ние не се намесваме в отстраняването на нередностите или в тримесечния срок, който спира да тече чрез този текст. Ние просто задължаваме Комисията в някакъв тридневен, двудневен ли, няма значение какъв срок на вносителя, който е внесъл непълен законопроект, да му бъде казано, че не са му пълни документите и той да си ги отстранява. Вече в какъв срок е негов проблем. Тук не противоречим на големия Правилник.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Заповядайте, господин Христов.
ИВО ХРИСТОВ: Предложението на господин Мирчев е разумно от гледна точка на целесъобразност, обаче действително от гледна точка на законосъобразност не може да бъде прието, тъй като идеята на правилата, на което и да било от Комисията е, че не можем да дописваме Правилника, това е факт.
Второ, тук не става въпрос за допълване на законопроект, а идеята е Законопроектът да има справките по чл. 76, които са всъщност оценка за въздействието. Това се има предвид, а недоглеждането на Правилника е нещо, което въобще не коментирам. Защото по тази логика всъщност Законопроектът, в който няма справката по чл. 76, някак си виси във въздуха. Вече сме го гласували. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Съгласна съм, че ако в бъдеще правим някакво изменение в големия Правилник, нашата Комисия може да направи подобно предложение, защото лично аз също го намирам за абсолютно разумно. Бих предложила петдневен срок, който предлагам да приемем, без да го записваме в Правилника, но това ще изискваме от нас, като председател и заместник-председатели – нека да имаме петдневен срок, за да могат и експертите да се запознаят, да разгледат законопроекта и уведомлението съответно да се върне в такъв срок. Мисля, че записано така и в стенограмата, от една страна, ще имаме правило, от друга страна, няма да го има в Правилата, но не мисля, че някой от Комисията ще има нещо против, така че ще можем да го спазваме.
ИВО ХРИСТОВ: Госпожо Председател, материята не е толкова техническа, тя е конституционосъобразна. Правото на законодателна инициатива е дадена на два субекта – единият е Министерският съвет, другият е народният представител. С аргумента, че народният представител не си бил внесъл оценка на въздействието към Законопроекта, което да е уредено с ПОДНС, е меко казано несериозно. Висим във въздуха с цялата тази история, не че от друга страна не трябва да има оценка за въздействието, но това трябваше много отдавна да стане, но за съжаление имаме и конституционна празнина. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Господин Мирчев.
СТОЯН МИРЧЕВ: Отбелязахме недостатъка, който е в Правилника на Народното събрание, намерихме и начин Комисията да се справи с този недостатък, затова да не затрудняваме процеса, оттеглям предложението си.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря. Ще се съобразим с този 5-дневен срок, в който, ако някъде има някакви проблеми, различни мнения, аз предлагам да правим нещо като Председателски съвет, не знам как да го нарека, няма такова нещо в Комисията, но да го огледаме и тогава вече да върнем с единодушие на председателството въпросния Законопроект за добавяне на справките. Благодаря.
Подлагам на гласуване първото предложение за създаване на нова ал. 3 в чл. 4 с уговорката, която направихме преди малко.
„За“ – 19, „против“ и „въздържали се“ – няма.
Следващата редакция е в чл. 5 ал. 3 да отпадне, защото се дублира с предишния текст, с чл. 4, ал. 2. Това е по-скоро техническа корекция, която е и наш пропуск в предишното Народно събрание, която трябва да изчистим.
Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване и второто предложение за отпадане на ал. 3 в чл. 5.
„За“ – 20, „против“ и „въздържали се“ – няма.
Приема се.
Следващото предложение е за редакция на ал. 3 в чл. 10 като предложението е ал. 3 да бъде отразена на систематичното й място в чл. 11 със следната редакция: „При отсъствие по време на гласуване членовете на Комисията могат да декларират писмено своя вот по разглежданите законопроекти.“ Просто не е мястото в чл. 10, а в чл. 11.
СТОЯН МИРЧЕВ: Тук пак имам едно техническо предложение, тъй като част от нас имат по същото време и други комисии и ни се налага от време на време да слизаме и може да се изпусне определено гласуване. Много по-лесно и бързо е да се заяви как ще се гласува, да се отиде на другата комисия и затова предлагам следната редакция: „при отсъствие от заседание (тоест цял ден, защото има и такива ситуации), членовете на Комисията могат да декларират писмено своя вот по разглежданите законопроекти“. Така ако сме на заседанието, но отидем в друга комисия и сме заявили как ще гласуваме, ще може да се отчете вотът и тази бюрокрация просто ще отпадне. (Шум и реплики.)
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Това обаче е неприсъствено гласуване, което противоречи на Правилника. Тук става въпрос за това, когато отсъствате по уважителни причини от заседанието, Вие не фигурирате в началото. В такъв смисъл Вие изобщо не присъствате на заседанието – не идвате, не декларирате и така си оставате декларация. Винаги сме постъпвали така: идвате в началото или казвате, че сте на комисия долу, колегите Ви извиняват, а в един момент идвате. Вие присъствате за кворума, а някои от Вас примерно имат в деня командировка извън София. Нали разбирате, че няма как да сте в командировка за мероприятие в Плевен, а тук да Ви броим, че сте гласували на Комисията. Тук не става въпрос за това, за което Вие говорите - има дублиране на комисии, тук си оставяме гласовете, както сме го правили много пъти.
СТОЯН МИРЧЕВ: Тогава да остане редакцията, както ни е предложена.
СНЕЖАНА ДУКОВА: Аз мисля, че това което каза председателят, е абсолютно вярно и точно. Другото просто нито има логика, нито има измерение с това, Професор Станилов е прав, то просто е изключено. Ние имаме такава практика от миналите комисии, господин Мирчев, и Вие я знаете: има размножено форлаге на текста.
МИРЧЕВ: Да, но някой път като се забавиш…
СНЕЖАНА ДУКОВА: Иначе - да се обадиш устно, Комисията така може да не е информирана, а така, с това форлаге, на което се подписваш, заявяваш собственоръчно с подписа къде отива гласът ти. Мисля, че така е редно и така е законно. (Реплики от народния представител Снежана Дукова на изключен микрофон.)
СТОЯН МИРЧЕВ: Е, как ще сгреши колегата, на който съм му казал. (Реплики от народния представител Снежана Дукова на изключен микрофон.)
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Колеги, все пак това е текст, който беше работещ в предишната ни Комисия, правилата не се променят, просто сменяме местата. Мисля, че сме отработили един начин на гласуване – заявявате го в случая, в който Ви се налага да излезете за малко. Винаги заявявате пред Комисията как ще гласувате и устно. Мисля, че това не би било проблем сега, както не е било проблем и на предходни комисии.
Вашето предложение беше да отпадне „писмено“?
СТОЯН МИРЧЕВ: Да. Да остане както е редакцията, да отпадне „писмено“.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Добре. Ако направим „писмено или устно“?
СТОЯН МИРЧЕВ: Става, да.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: „Писмено“, но когато е устно, трябва да бъде пред всички, за да влезе в стенограмата, иначе няма документ. Нали разбирате, че утре, ако има някакви разногласия и спор по гласуванията, на практика няма как да докажем Вие как сте гласували.
СТОЯН МИРЧЕВ: Добре, от микрофона също става.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Да, за да влезе в стенограмата.
МИЛЕН МИХОВ: Аз разбирам деловите аргументи на господин Мирчев. Мисля, че текстът така е добър. Разбирам, че при съвпадение на комисиите и в зависимост от работата на едната или на другата комисия може да се получи така, че колегата да излезе, а ние да сме минали няколко точки, примерно, или да има няколко гласувания и той да е пропуснал своята възможност да упражни правото си на глас по един въпрос, който е минал тогава, когато е бил в друга комисия, или да има друга позиция. Мисля си, че това би могло да бъде решено въз основа на така предложения текст, когато попълваме тези бланки и в тези бланки да бъде форматиран дневният ред в един по-широк въпрос и по точка първа, втора, трета и четвърта си записваме гласовете. В разговорите и дебатите могат да бъдат допълнени и други предложения, но за съжаление това не можем да го предвидим и не можем да го регламентираме, защото, ако колегата е излязъл и е казал, че ще гласува по определен начин по дадена точка, но в хода на дебата се формулира друго консенсусно решение, то тогава влизаме в разминаване. Затова мисля, че е по-добре така да си остане, а в практическата си работа ние имаме добър опит от предходните комисии, възможно е с един подпис и едно „да“ и „не“ в графата да решим въпроса, дори и за няколко въпроса. Иначе влизаме в колизии: по тази точка съм „въздържал се“, но Вашата група примерно е решила в хода на дебата да подкрепи добрите идеи на управляващите и тогава би трябвало да влезете в конфликт със собствената си група.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Аз имам едно предложение, ако го приемете, което съгласувахме тук с госпожа Йорданова докато Ви слушахме, просто да добавим след „писмено“ „или устно за стенографския протокол“. Това решава проблема, за който спомена преди малко доц. Михов. (Реплики на изключени микрофони.)
Ако приемате, господин Мирчев, в такъв случай ще предложа първо тази редакция към т. 3 за ал. 4 – след „писмено“ да се добави „или устно за стенографския протокол“, „своя вот по разглежданите законопроекти и други актове“. Предлагам Ви ал. 4 да звучи така:
„(4) При отсъствие по време на гласуване членовете на Комисията могат да декларират писмено или устно за стенографския протокол своя вот по разглежданите законопроекти или други актове.“
Моля да гласуваме.
„За“ – 20, „против“ и „въздържали се“ – няма.
Приема се.
Остава следващото предложение към т. 4. Основният текст на чл. 14 става ал. 1. Създаваме нова ал. 2 със следното съдържание:
„(2) Редът по ал. 1 се прилага и за гражданите, които предварително са представили писмени становища.“
Тук даваме малко повече възможности за гражданите. Те до този момент не са имали тези възможности. Имали сме случаи, в които имаме писмени становища, но никъде няма текст, който да им позволи да участват. Даваме такова право, защото заседанията ни са открити. Както на всички гости, които каним по разглежданите законопроекти или решения, преди това се изпраща становище, гражданите също получават тази възможност, която досега не са имали. Това е предложението, което правим.
Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване тази редакция на чл. 14 за създаване на нова ал. 2.
„За“ – 20, „против“ – няма, „въздържали се“ – няма.
Приема се.
Благодаря.
И сега подлагам анблок гласуването на Вътрешните правила за организацията и дейността на Комисията по образованието и науката с така приетите вече редакции.
„За“ – 20, „против“ – няма, „въздържали се“ – няма.
С това, колеги, Вътрешните правила за организацията и дейността на Комисията по образованието и науката са приети и от тук нататък ще ги спазваме стриктно, включително и времето за изказване, което напомням, и от предишни заседания е пет минути, съответно за реплика и дуплика спазваме правилата на пленарна зала.

С това преминаваме към втора точка, а тя е:
РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ПРИЕМАНЕ НА АКТУАЛИЗИРАНАТА НАЦИОНАЛНА СТРАТЕГИЯ ЗА РАЗВИТИЕ НА НАУЧНИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
Добре дошли от Министерството: Красимир Вълчев – министър; проф. Иван Димов – заместник-министър; д-р Петър Николов – заместник-министър; Йорданка Петрова – парламентарен секретар; Златина Карова – директор на дирекция „Наука“; Калоян Трулев – дирекция „Наука“ и проф. Георги Вайсилов – председател на УС на Фонд „Научни изследвания“.
Гости на днешното заседание са: проф. Любен Тотев – председател на Съвета на ректорите; проф. Герджиков не го виждам; проф. Георги Михов – ректор на Технически университет - София; проф. Стати Статев – ректор на Университета за национално и световно стопанство; проф. Запрян Козлуджов – ректор на Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“; проф. Станислав Семерджиев – ректор на Национална академия за театрално и филмово изкуство; акад. Юлиан Ревалски – председател на Българската академия на науките; чл.-кор. Константин Хаджииванов; акад. Иван Юхновски; проф. Никола Малиновски; проф. Лъчезар Аврамов – Съвет на настоятелите на БАН; проф. Диана Петкова – Съюз на учените в България; доц. Росен Кирилов – Синдикат „Висше образование и наука“ към КНСБ, заместник-председател, главен асистент д-р Христо Беров и доц. д-р Гергана Боянова.
Имаме представителство и от Националната федерация „Техническа индустрия, наука и информатика“ към КТ „Подкрепа“ - тук е инж. Здравчо Здравчев; от Синдикален академичен съюз към БАН - д-р Ермак Димов – председател и доц. Васил Попов – заместник-председател; Движение защита на гражданите и държавата – проф. Петьо Хаджиев; Даниела Шукюрлиева, Красимир Стоянов и представители на медиите, които винаги са наши партньори на заседанията.
Господин Вълчев, давам Ви думата да представите предложения от Вас проект за Национална стратегия.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми гости! Аз ще се постарая да бъда по-кратък в представянето, ако не възразявате, и да се опитаме да отговорим на по-голяма част от Вашите въпроси или коментари. Поради това и сме подготвили разпечатани презентации, в които сме се опитали да систематизираме основните моменти, а не да представяме на екрана.
Стратегията е разработена с участието на учени от Софийския университет, ръководството на Българската академия на науките и Министерството на образованието. В хода на дискусията ще разчитам в най-голяма степен на проф. Димов, който участва в разработването на Стратегията.
Тук сред присъстващите са: проф. Денков, чл.-кор. Хаджииванов и проф. Вайсилов, които също са участвали в разработването на Стратегията. Аз Ви благодаря, че те са поканени.
Националната стратегия за насърчаване на научните изследвания, като стратегически документ, се приема на основание Закона за насърчаване на научните изследвания и има за цел да формулира основните политики в сектора „Научни изследвания“.
Представеният Проект на Стратегия прави опит да систематизира, структурира основните политики, но не ги изчерпва.
Освен Националната стратегия има и други документи, които формулират политики в сектора „Научни изследвания“, това е Оперативната програма „Наука и образование за интелигентен растеж“, Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“, Националната пътна карта за научната инфраструктура и другите секторни програми.
Имаме задължение по Споразумението за партньорство да приемем Националната стратегия за насърчаване на научните изследвания и да докладваме на Европейската комисия до 30 юни. Аз благодаря за бързата реакция на Комисията и на Народното събрание по отношение на разглеждането на Стратегията. Казано с други думи, Стратегията ни е предусловие по отношение на усвояването, отпускането и оползотворяването на средствата с източник европейските структурни и инвестиционни фондове. Това не е единствената цел за представяне на Стратегията, а и опитът да систематизираме политиките в сектора.
Основната цел на Националната стратегия е чрез мащабно, бързо и дългосрочно развитие на системата на научните изследвания България да се превърне в привлекателен център за научни изследвания и развитие на нови технологии, като се възстанови и издигне международният авторитет в областта на науката, да се задържат и привлекат млади и талантливи учени, като краен резултат е да се постигне дългосрочен икономически растеж и значително повишаване на качеството на живот. Проектът анализира силните и слабите страни на системата на научни изследвания. Няколко от дефинираните политики са: на първо място, развитие на научния потенциал, развитие на човешките ресурси в системата и в частност увеличаване броя на учените, обвързване на финансирането с научните резултати, ангажимент за увеличаване на публичното финансиране в сектора. Стратегията съдържа ангажимент за увеличаване на публичното финансиране в сектора и политики за развитие на фундаменталните научни изследвания, стимулиране на приложните научни изследвания, като дейностите са подробно записани в Стратегията, съдържа механизъм за мониторинг и контрол.
Ако имате конкретни въпроси, ще отговорим. Ако проф. Димов иска нещо да допълни, на този етап ще се огранича дотук.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Заповядайте, проф. Димов. Добре дошъл и на проф. Денков.
Той е част от екипа, който разработи тази Стратегия и благодарение на работата и съответно след това на поправките, които бяха направени, наистина имаме тази Стратегия вече в Народното събрание, в края на май, както обещахте.
ИВАН ДИМОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Председател на Съвета на ректорите, проф. Тотев, уважаеми господин Председател на Българската академия на науките, уважаеми проф. Денков – наистина Вашият принос е много голям към разработването на този документ.
Съвсем кратко ще допълня две неща, които според мен са важни.
Пред Вас е един документ, който е изключително важен за българската научна общност – за университетите и научните институти в България. Вероятно ще кажете, че той не е перфектният документ. Да, не е перфектният, но е изключително важен за нашата общност, а винаги е добре да имаме предвид, че основен бенефициент на тази Стратегия е българското обществото, защото очакванията са Стратегията да доведе до иновации, които ще рефлектират върху нови постижения в бизнеса и съответно за българското общество, така че искаме това да го имаме предвид.
Второто изключително важно нещо, което трябва да имаме предвид е, че в Стратегията се поставя изключително важен акцент върху качеството на научната дейност и в измерими параметри, както и нашият министър каза. Изключително важен е проектният принцип за организация на научните изследвания, той е на различни нива, Вие сте видели как стои в Стратегията. С тези няколко думи благодаря за вниманието. Ще бъдем готови да отговаряме на всички въпроси.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря Ви.
Колеги, откривам разискванията. Имате думата.
Заповядайте, проф. Клисарова. (Реплики.)
АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаеми гости! Искам да благодаря, че имаме възможност до края на май да имаме тази Стратегия. Както казахте, тя е изключително важен и ключов момент, за да може да продължи напред Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“.
Тази Стратегия бе направена и предложена на широко обсъждане през месец април тази година. След широкото обсъждане ефектът от нея е изключително позитивен, защото колегите, учените, университетите приеха много добре направените предложения в Стратегията. След това на 23 май 2017 г. проектът за Стратегията беше внесен в Народното събрание.
И какво трябва да кажа? Досега казвате, че трябва да се съобразим с юристите, защото юристите променят членовете. В случая не са юристите, колеги, а според мен са финансистите, които са променили точно ключови места, така че тази добре направена Стратегия да не може да бъде реализирана и да бъде пожелателна. Изключително важно е да обърнем внимание на тези места, защото думичките са малко и са част от основното изречение, което е хубаво изречение, но например, в текста на тази Стратегия, предложена през месец април, се казва: „от държавния бюджет“. Сега казваме: „от консолидираната фискална програма“. Голяма е разликата, без да съм финансист. Реших, за да не се объркам, да питам и финансистите. Да, разликата е голяма и то така, че държавата намалява субсидията, а всъщност разчитаме повече на Оперативната програма, макар че има изчисления, че до 50 милиона щяло да се намали, не, казвам, че истината е такава.
Второ, всички текстове, където Министерството на финансите има ангажимент за осигуряване на пълното изпълнение на Стратегията, са останали пожелателни. Ще дам някои примери. Например за докторантурите, за млади учени, дай Боже да имаме повече научни изследвания и докторантури. По време на докторантурата чрез целева субсидия, „подпомагане на научните изследвания, осъществявани от докторанта“. Подпомагане – как, какво и откъде пари – ректорите ще Ви питат.
Премахнато е също „осигуряване в пълен размер на субсидията за научно-изследователска и художествено-творческа дейност на висшите училища“. Същото важи и за стимулирането на студентите в проекти за млади учени. Подкрепяме ли младите учени?!
Не говоря за финансиране и заплати – това е третата точка, за която ще обърна сериозно внимание. Какво означава това? Ние няма да постигнем целите – искаме млади учени, но не увеличаваме заплатите, не осигуряваме докторантурите. Втора точка – казваме „проектно финансиране“, ами на Фонд „Научни изследвания“ въобще не му е завишен бюджетът. Както в Стратегията говорихме, че трябва да достигнем една субсидия до 1% от брутния вътрешен продукт, ние сега пак минаваме на това свиване в 3-годишните бюджети, колкото пари има за наука. Мисля, че в частта за финансиране трябва да се върнат старите добре разписани правила, за да можем, когато направим и плана за действие на Стратегията, той да е реален и да бъде финансово обезпечен. Една стратегия ще се случи, ако има достатъчно средства тя да бъде реализирана. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря, проф. Клисарова.
Други изказвания?
Господин Министър, желаете ли да вземете отношение към направените бележки?
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Благодаря. Процесът на съгласуване на един стратегически документ, както и на един нормативен документ е труден. Тази Стратегия действително е претърпяла промени, но финансовата рамка в нея е минимална. В Стратегията имаше и чисто терминологични несъответствия, например, от една страна се говореше за публично финансиране, от друга страна – за държавен бюджет. „Публично финансиране“ е по-скоро еквивалент на консолидираната фискална програма. Да, наистина разликата са европейските средства, това може да бъде уточнено, ако има волята, че не следва да се включват европейските средства. Не зная доколко са допустими корекции на този етап. Самата бюджетна статистика, която ние отчитаме, е на ниво консолидирана фискална програма и това е една от причините за конкретната бележка.
Продължавам да твърдя, че Стратегията съдържа ясен ангажимент за увеличение на средствата от държавния бюджет. В Стратегията няма разбивка колко е увеличението от държавния бюджет и колко през следващите години са прогнозните средства за сметка на европейските структурни и инвестиционни фондове, но ние общо взето ги знаем. Въпросът е, че те трябва да бъдат разпределени може би в един шест или седем годишен период, за да няма някакви съмнения, че нещо е подменено в Стратегията и че ангажиментът за увеличение на средствата няма да се изпълни. Аз бих подкрепил една евентуална промяна в Стратегията в тази й част.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря на господин Вълчев. Тук имаме съгласувателната процедура на Министерството на финансите, корекцията е направена от тях.
Други изказвания, колеги?
Заповядайте, проф. Тотев.
ЛЮБЕН ТОТЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми господа народни представители, уважаеми колеги, господин Министър, господа заместник-министри! Разглеждаме един изключително важен за българското висше образование и наука документ, който е ключов за оперативната програма и ние трябва да се съобразим с това нещо.
Направи ми впечатление това, което от самото начало беше представено: от кого е изготвена Стратегията. Няма участие на представители от висшите училища в България. Това не е толкова фатално. Смятам, че някои от нещата, които се виждат като слабост, биха били избегнати, ако беше поне съгласувана или поканени да участват представители на висшите училища.
Така или иначе има изработен един документ, за който хората, които са го правили, са положили изключително много труд и усилия за краткото време, за което е направен. Има неща, които не се отчитат тук, а се говори единствено и само за наука, наука в научните организации смятам, че не е съвсем така, защото и във висшите училища наред с нормалната дейност и ангажираност на преподавателите се извършва и научна дейност. Смятам, че това също трябва да се има предвид в тази Стратегия.
Що се отнася до финансовата страна, смятам, че министър Вълчев добре отрази фактите в момента и ако там търпи промяна, би следвало да има. Всички – и колегите от научните организации, и ние във висшите учебни завения, си говорим, че все пак държавата трябва да ни помага малко или много. В крайна сметка има подготвени становища на нашите колеги, които не знам в каква част са пристигнали. В общи линии ние подкрепяме да се приеме Стратегията с условие за финансова страна, ако може да бъдат направени някакви корекции. Така ли е проф. Козлуджов? Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря!
Заповядайте.
ЗАПРЯН КОЗЛУДЖОВ: да добавя само няколко думи. В този вариант академичната общност имаше малко време да се запознае. Ние познаваме по-ранния вариант на тази Стратегия – от края на март и началото на април. Вариантът, който видяхме, е доста по-различен, аз няма да коментирам точно какви са разликите. Много бързо Пловдивският университет изработи становище по варианта, който виждаме. Все пак това е стратегия, не е законов нормативен акт. Целта на една стратегия е така да се изработи, че след това лесно да се направят необходимите законови и подзаконови нормативни актове. Аз много моля, това, което сме синтезирали на две странички, то ще бъде входирано по надлежния ред, много важни предложения, ако има възможност при изработката, ако не в Стратегията, тъй като времето ни притиска, тя трябва да стане факт много бързо, да се има предвид при изработката на съответните законови и подзаконови актове, които ще следват тази Стратегия. Като цяло я подкрепям. Това е общо становище, тя трябва да стане факт, независимо от бележките, които имаме, защото нямаме време. Ако искаме и други много важни неща да станат факт, тя трябва да бъде приета максимално бързо. Аз благодаря на всички, които са я работили, въпреки бележките, които може да имаме към този вариант. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: В Стратегията има заложен текст за отчет по изпълнението, така че след това включително и ние, контролирайки като Комисия изпълнението на тази Стратегия, можем да правим предложения и съответно да изискаме нейното актуализиране. На този етап нейното приемане е изключително важно с оглед средствата по Оперативната програма и изискванията, които са поставени към нас. Ще имаме възможност след това за актуализиране на документа, но наистина неговото приемане към сегашния момент е от изключителна важност.
Заповядайте, проф. Христов.
ИВО ХРИСТО: Благодаря Ви, госпожо Дамянова.
Колеги, днес трябва да обсъждаме стратегически документ. За съжаление, не виждам стратегическо мислене при неговото обсъждане. Доколкото разбирам, скритият, но реален мотив на обсъждането на този документ и желанието той да бъде приет час по-скоро е да вземем едни пари, парите по Оперативната програма. Доколкото знам, става въпрос за 600 милиона, поправете ме, ако греша.
Преди да приемем новата Стратегия, е хубаво все пак да разберем защо старата се е провалила. В началото на тази Стратегия, за първи път нещо, което ми харесва в публичен български документ е, че черно на бяло е казано, че тя се е провалила тотално, във всички направления – не само финансови, не само институционални, но да си го кажем директно, описана е една много хубава панорама, която я знаят всички колеги от бранша тук. България продължава да се срива надолу в сферата на науката, научните изследвания, било фундаментални, било приложни и когато едно време казвах, че България е Африка в Европа, се оказа, че съм сбъркал. Оказа се, че Африка е по-напред от България, защото в преамбюла на Стратегията ясно е казано и в следващите страници 6, 7, 8 и нататък, че страни като Алжир, като Виетнам и други държави, които не просто не са в Европа и Европейския съюз, но са извън нашия ареал, вече са пред България по инвестиции в областта на науката. В далечната 1990 г. България е била на 35 място. В момента, ако не се лъжа, тя е на 58, 60 място. (Шум и реплики.) Спокойно, ще стигне и до 60, като гледам как сме тръгнали.
Като се сетя, че има един друг корелативен индикатор, коефициента за човешко развитие – нарича се „индекс за човешко развитие“ към същата тази 1989, 1990 г. България е била пак някъде там – 30 – 35 място, а сега е също там – някъде 58 – 60 място. Дори към 70-то място ме поправят колегите. Не се взима и няма никакъв аналитичен подход да се разбере защо това е така, каква е причината за това нещо.
Първо, причините са комплексни.
Второ, те са системни.
Трето, те искат системно отношение при анализирането на това нещо.
Единствената причина, която е посочена като основна в този документ, който иначе не е лош в тази му част, е липсата на политическа воля. Това е абсолютно имагинерно и нищо незначещо за хора, защото тук виждам колеги академични представители. Аз не познавам такова нещо политическа воля. Може да се каже, че липсва интерес. Тогава трябва да кажете на кого е липсата на този интерес и защо има интерес да няма развитие на науката.
Може да е наличието на такава структура на икономиката, на социалните отношения и научната инфраструктура, която може да има интерес, но няма възможности да го направи.
Третият вариант е, може да имате желание да го направите, но примерно мястото на страната в новото разделение на труда е да не допуска такова нещо – развитието на науката във всичките направления.
За да стане още по-плашеща ситуацията, забележете, тук са дадени индикативни данни в това отношение и се оказва, че след момента на влизане на България в Европейския съюз нашите съседи, които не са членове на Европейския съюз, вече са ни изпреварили по редица индикативни показатели: цитируемост, участие с чужди учени и съответно публикации и така нататък.
Аз лично не съм от учените, които споделят мнението, че основният проблем българската наука да нямала развитие е липсата на пари. Дори бих изказал еретичната мисъл: представете си, че сега имате достатъчно пари и ги налеете в сега съществуващата научна и академична инфраструктура, това ще е жива загуба на пари, защото те ще изтекат в пясъка по същия начин, по който са изтекли същите пари, които и в момента съществуват.
Липсва всякаква форма на контрол и неслучайно, когато в този документ е отчетен провалът на предишната Стратегия, защото става въпрос за провал, ясно е казано, че основната причина за този провал е не просто липсата на политическа воля, а например съотношението между публичните финанси или казано простичко – държавните финанси, парите, които науката и образованието, в частност само науката получава от държавния бюджет и така нареченото „проектно финансиране“. Само че така нареченото „проектно финансиране“ в България, както си спомняте, в един период от време беше осъществявано от една институция, която се наричаше Фонд „Научни изследвания“. Там отидоха едни пари, за които никой в момента още не може да каже къде са отишли. Какви са формалните и реалните резултати от дейността? Сега отново се предлага същата магическа формула – забележете, комбинация между проектно и бюджетно финансиране, по същата тази схема. Къде е гаранцията, че няма да се повтори същият негативен резултат, меко казано?
Другата мантра, която е заложена и тук, разбира се, е връзката между бизнеса, от една страна, и научните изследвания, от друга. Самият Проект на Стратегия в преамбюла и в другите раздели изрично казва следното: липсва заинтересованост на големи икономически и всякакви други агенти от развитието на наукоемки инвестиции, а пък тези, където има развитие, са филиали на чужди фирми, на чужди агенти в България в точно определени тесни сектори – в този смисъл външния, пък и вътрешният корпоративен бизнес няма интерес от развитието на фундаментални или пък някакви други приложни изследвания в широка палитра от специалности.
Тук ще цитирам уважаван от мен български учен проф. Иван Ангелов, който заяви при неофициално обсъждане на този документ и аз съм напълно съгласен с него, че ние слагаме каруцата пред коня. Научната Стратегия не е нищо друго освен документ, средство. Ние първо трябва да си изясним въпроса какъв тип държава и общество искаме да създаваме, какъв тип приоритети ще развива тази държава и това общество, а пък след това вече ще говорим на тази база какъв икономически модел ще създаваме и на тази база – какъв научен и инвестиционен модел ще създаваме. Защото в преамбюла, още в първа страница изрично е записано нещо, което е вярно на пръв поглед. Той казва следното: „в този смисъл бенефициентът на Стратегията е българското общество“. Аз като социолог ще Ви кажа, че не познавам такова нещо – българското общество, кой точно от българското общество? Кой точно? Кои точно заинтересовани групи ще имат интерес от това? Следователно трябва да се направи сериозен анализ – първо да се види структурата на българската икономика. Кои отрасли имат нужда от наукоемкост? Тоест не добавена, а принадена стойност, а и добавена стойност, защото много хора вече ги бъркат тези два термина и връзката им с иновациите, и оттам с фундаментални и приложни изследвания. Има ли такива? Когато имате икономика, която има преобладаващ профил – висока норма на ръчен труд, ниска норма на добавена стойност, ниска технологизация и висока експлоатация на този ръчен труд, аз задавам въпроса: имат ли те интерес от развитието на научни изследвания. (Реплики.)
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Ще Ви помоля да се ориентирате към приключване. Пет минути е времето за изказване.
ИВО ХРИСТОВ: Приключвам. Не знам обаче как можем да обсъждаме стратегия в рамките на пет минути. Благодаря за напомнянето.
В този смисъл по-нататък вероятно в дискусията ще говорим и за още няколко неща. Виждам предлагането за пореден път на поредната паразитна структура към Министерството на образованието, която ще бъде създадена и която се счита, че ще бъде гарант за изпълнението на тази Стратегия. Има ли извършен някакъв одит? Досега институциите, които са отговаряли за това, какво са свършили, какви са техните резултати и на тази база дали имаме основание да предлагаме нова структура, която да замести дейността им? Благодаря Ви.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Професор Станилов поиска думата, а след това ще дам и думата на проф. Иван Димов, който също ми даде знак, акад. Ревалски – също.
Заповядайте, проф. Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Тук колегата Иво Христов каза, че предишната Стратегия се е провалила, което се признава в преамбюла на настоящата. Мисля, че това не е въпрос на случайност и ще дам два примера. Известната на всички учени в тази зала Лисабонска стратегия на Европейския съюз, според която 2015 г. Европа трябваше да настигне по технологично ниво Япония и Съединените щати, се провали напълно. Тогава, преди три години мисля че беше, тук беше началникът на кабинета на еврокомисаря по науката и му зададох директно въпроса провали ли се и защо се провали. Той каза – провали се напълно и аз не мога да Ви отговоря защо се провали. Това е въпрос на философия – в модерния, в неолибералния свят науката е на ниско ниво. На високо са само приложните дисциплини, които носят от днес за утре пари. Затова трябва да сме наясно и трябва да сме наясно имаме ли воля да се борим срещу тази тенденция, ако искаме да сме нация на високо равнище, с висок дух, занимаваща се с високи материи, което е малко съмнително.
Старата Стратегия се е провалила. България няма случай от 1990 г. насам на реализирана стратегия, всички са провалени. Ако някой в залата ми каже еди-коя си стратегия, защото имаше срочни и безсрочни стратегии, е реализирана и е отчетена, свалям му шапка. Но такова нещо не случва. Това е същия въпрос на философия.
Тук проф. Тотев засегна съвсем късо един факт, който аз наричам „царят е гол“, но някой трябваше да го каже и сега ще го кажа аз още веднъж малко по-ясно. Ние сме сложени в ъгъла, поднесена ни е една Стратегия, в която не можем да нанесем никакви поправки, защото нямаме никакво време. Ако не я гласуваме (аз ще гласувам стратегията, въпреки критиката си), ще изпуснем около 600 милиона, повече или по-малко няма значение, но там някъде. Тоест кой човек със съвест, кой депутат със съвест, народен представител ще вдигне ръка да се изпуснат такива пари за науката? Аз не виждам такъв човек.
Тук стана въпрос, колегата Иво Христов каза, че парите и да се дават, при сегашната система на финансиране, където и да отидат, те ще изтекат. Аз мисля, че това не е съвсем вярно, поне от 45-годишния ми опит и занимание с изследователска работа, зная много добре, че към този момент базовите заплати на изследователите трябва да се вдигнат двойно, за да можем да съберем поне прилични докторанти, да подготвяме поколения. А останалото: дали парите отиват някъде или не отиват, е въпрос на нашата съвест, на нашата организация и на нашите институции – изследователски институции, независимо дали са чисто изследователски, или университети, което е едно и също, учените са едни и същи. Едни се занимават повече с преподаване, други – повече с наука, но те имат едно и също мислене, така че, ако имат освен това и съвест, ще бъде много добре.
За Фонда „Научни изследвания“ го казах от трибуната в Народното събрание, когато обсъждахме отчета на БАН. Дадох за пример една година, когато в този фонд имаше 120 млн. лв. Колегите, учените знаят какво значи 120 млн. лв. за наука в България, които са разграбени, изкрадени и никой не каза гък. Е, имаше една група учени, които протестираха, един от българските математици – професор по математика, няма да му кажа нарочно името, донесе една голяма папка с тези нарушения, как фирми са взели 2/3 от проектите, как са били възложени на търговски фирми, които се занимават с търговия на зеленчуци. Те формирали научни колективи. Окрадоха парите, аз съм виждал изпълнение на такъв проект: за 50-60 стр. свободен текст са взети 1 млн. лв. И хората мога да кажа кои са, но няма да го кажа, защото съм го приказвал много.
Опитът ми пак в това Народно събрание показва, че на обещанията на Министерство на финансите не бива да се вярва. Много се извинявам на моя приятел Владислав Горанов, но си мисля, че и тези пари, които са заложени тук, той няма да ги даде или ако ги даде, ще даде … Но финансовите министри са такива. Както ми каза един германски колега от университета от Франкфурт на Майн: в Германия няма разбойници, единствен разбойник е финансовият министър. Това беше на един семинар. В кръга на шегата, но в този смисъл на думата много трудно ще ни дадат пари за наука, откровено Ви казвам. Това не е политическа реч, това е донякъде професионална и гражданска реч, което Ви казвам. Ще гласувам тази Стратегия, но не вярвам, че ще бъде изпълнена. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Заповядайте за реплика, господин Мирчев.
СТОЯН МИРЧЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаеми гости. Уважаеми, господин Станилов Вие попитахте кой ще вдигне ръка? Това говорим от началото на дискусията, че Стратегията от стратегически документ е превърната в нещо пожелателно. Това не е направено случайно, а е направено с цел 2030 г. да не отчетем провала на поредната стратегия.
Питате защо се е провалила последната? Нито една цел не може да бъде достигната без съответния ресурс. И в старата стратегия до 2020 г. за наука трябваше да отделяме 1,5%, а в момента отделяме 0,3%. За следващите две години нали разбирате, че няма как да достигнем този 1,5%? Защото тук ни дадоха една много добра статистика: науката от 2009 г. е подложена на геноцид.
В момента ще приемем една стратегия. Тук ще се обърна с призив, провокиран от думите на проф. Тотев, да се съобразим с оперативната програма. Когато държавата я няма зад науката и ти е останала само Оперативната програма, няма как да си спасиш науката. Един от предшествениците на министър Вълчев, госпожа Кунева щеше да провали и тези пари. Ние от къде да знаем, че няма един следващ министър да провали всички тези пари от оперативни програми? Докато държавата не застане зад науката и не започне да инвестира в нея, а евросредствата да се използват само като допълнение на държавното финансиране, ще си говорим така за науката – как залязва и си отива и че трябва да се съобразяваме с оперативните програми, и да приемаме напълно безсмислени документи, защото след редакцията този документ е загубил своята стратегическа същност и са останали само пожелателни думи, за които 2030 г. даже няма да кажем, че сме се провалили, защото в тази Стратегия не е останало почти нищо.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: За реплика или за изказване взехте думата? Ако е реплика, изтече времето.
СТОЯН МИРЧЕВ: Да, реплика. Накрая ще завърша, проф. Станилов, с това, че време наистина няма. Но ако предишната стратегия, която беше одобрена от цялата научна общност, ни се поднесе до 2-3 дни тук, в Комисията, съм сигурен, че народните представители могат да се съберат на извънредно заседание и най-накрая да приемем един основополагащ документ, който най-накрая ще се справи с проблемите на науката, за да можем най-накрая да започнем да се движим и в някаква посока.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
За дуплика – проф. Станилов, заповядайте.
ПРОФ. СТАНИЛОВ: Всичко, което се каза, е вярно. Въпросът е, че и да правим сериозни поправки, рамката на Влади Горанов ще я посече. Вече 9 години се боря с Влади Горанов или Дянков и опитът ми не е добър. Използвам дупликата, която беше малко в шеговит вид, да кажа, че това, което най-много ми хареса в стратегията е, че там е предвидена една комисия по апелацията на академичния състав, за което аз настоявам вече три мандата и изпитах голяма съпротива. Този път се надявам, че тези които са гласували тази Стратегия, ще гласуват и за Комисията по апелацията.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Проф. Димов, заповядайте. След това акад. Ревалски, поиска думата. Добре, има съгласие – акад. Ревалски. След това проф. Тотев, но Ви моля наистина по същество на Стратегията.
ЮЛИАН РЕВАЛСКИ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми депутати, членове на Комисията, драги гости и колеги! Ние в Българска академия на науките разглеждахме доста внимателно варианта, който беше подготвен от екипа на министър Денков, след което бяхме и в контакти с екипа на министър Вълчев. Аз се възползвам от случая да благодаря и на двамата министри за това, че разбраха колко е важно да се приеме една научна стратегия за развитие на научните изследвания в България и определено мога да кажа, че принципно Българска академия на науките я подкрепя. Разбира се, когато я обсъждахме, обсъждахме споменатия вариант преди поправките на Финансовото министерство. Тогава твърдо заставахме изцяло зад нея.
Сега имаме някои предложения, които сме направили във връзка с поправките, дошли от МФ. Аз ще спомена само едно от тях.
Първо искам да кажа, че много се радвам, че приемаме такава стратегия и не само заради това, че ни предстои Оперативна програма за наука, където евентуално бихме загубили някакви средства. Аз ще се присъединя към тези, които изразяват мнението, че оперативните програми не са онази панацея, която ще спаси българската наука. Напротив, важно е какво прави българската държава за финансирането на научните изследвания в България. Оперативните програми са само добавка, както неколкократно ни беше казано от самите европейски институции. В този смисъл аз намирам приемането на стратегията като важно от гледна точка на това, което вече беше споменато, да не го повтарям: научните изследвания в България са паднали на критично ниско ниво, да не повтарям на кое място сме се озовали. Бяхме страна, в която имаше солидна наука, на световно ниво. Можехме спокойно да застанем и да се гордеем, а сега сме отишли твърде назад. Поради тази причина приемането на една такава стратегия е от изключително важно значение. Както споменах, ние подкрепяме стратегията, даже и след поправките извън тези неща, които са свързани със забележките на Финансовото министерство. Ние сме ги гледали внимателно и сме за това такъв тип стратегия да бъде приета.
Разбира се, тук ще кажа това, което и другите колеги казаха: ние имаме предложение някъде в Стратегията, ако не може да се върне старият термин, който съществуваше в таблица 5 и в таблица 6, евентуално да има отделен ред, в който да се каже как се ангажира държавата чрез бюджета си. Финансовото министерство може би, би могло да каже какво е онова, което би могло да отпусне, за да се види ангажиментът на държавата. Вярно е, че пари трябва да се дават срещу определени резултати, това не го отричаме, затова вътре са заложени международната оценка на научните организации, периодичната атестация както на институциите, така и на самите изследователи, има заложено диференцирано заплащане, което също е елемент на контрол как ще се изразходват средствата, има заложено също така и проектно финансиране. Има различни инструменти, чрез които би могло да се контролира как се изразходват средствата и поради тази причина те бяха дадени и в нарастващ вид, не изведнъж да се налеят. Но, ако не се види вътре ясната ангажираност на българската държава, българските учени ще бъдат обезкуражени и най-вече, повярвайте ми, младите хора ще бъдат обезкуражени. Един млад човек, за да влезе в дадена система, трябва да види тенденция на подобряващо се състояние. Всички те разбират, че изведнъж не можем финансово да „цъфнем“, но ако не видят устойчива стратегия в това отношение, която показва ясна ангажираност на държавата към научните изследвания в България, повярвайте ми, тези хора няма да дойдат при нас, ще отидат на други места – в чужбина, във фирми, в ИТ-сектора и така нататък.
По тази причина в предложението, което сме внесли официално, в него има едно подобно предложение. Не зная как би могло да се реализира. Аз много се радвам, че министър Вълчев също разбира къде са притесненията на учените. Ако може да се намери някаква подходяща форма, при която държавата да се ангажира ясно и категорично чрез държавния бюджет, това би било много успокояващо за цялата научна общност. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря на акад. Ревалски.
Проф. Димов поиска думата. След него – доц. Михов, проф. Тотев, след това проф. Аврамов и проф. Стати Статев.
ИВАН ДИМОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз искам да дам само някои конкретни факти, свързани с разработването на Стратегията, защото тук прозвучаха неща, без да се опитвам по никакъв начин да променя мнението на народните представители.
В интерес на истината трябва задължително да отбележим, че направеният в стратегията анализ се основава на два много сериозни одиторски доклада. Единият е така наречения „Пи Ес Еф“ или партньорската проверка от Европейската комисия. Тук знам, че има колеги, които познават и Люк Соте, който беше споменат, и други колеги. Анализът се базира на външна проверка, защото, както знаете, винаги е много полезно да погледнем на науката с малко по-страничен поглед. Това е едното нещо.
Второто е одитът за участието на България в програмата „Хоризонт 2020“, където също са направени редица много критични изводи. В голяма степен анализът в тази Стратегия се базира на този факт.
Как се вижда, че бенефициент на програмата е българското общество и по какъв начин това следва? В Стратегията има два основни стълба. Единият касае развитието на фундаменталните научни изследвания, политиката в тази област се базира на утвърдените български школи, които не са много на брой, но в редица области са много силни. И вторият стълб е анализът на така наречените насочени фундаментални изследвания и приложни изследвания, които както знаете, много често водят до иновации. Тези иновации, отивайки в българската индустрия, и такива примери има – знаете за наградата за нова технология (българска фирма спечели „Оскар“), която се базира точно на фундаментално изследване, финансирано от същия този фонд „Научни изследвания“, който финансира едно теоретично изследване за решаване на интегрални уравнения. Само го споменавам. Има много примери в това отношение. Когато науката, приложната наука и насочените фундаментални изследвания произвеждат иновация и от това печели българският бизнес, от това печели и българското общество, защото това повишава брутния вътрешен продукт и тези неща са маркирани в тезата.
Другото нещо, което искам да кажа е, че в Стратегията е отделено също така важно значение на развитието на науката и във висшите училища и университетите. Там е казано, че това е центърът, в който се правят научните изследвания, разбира се, и в научните институции на Българска академия на науките и Селскостопанска академия. Това бяха само факти, които исках да спомена, за да отговорим на въпросите, които възникват.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря Ви.
Реплика ли желаете? Да, заповядайте.
СТОЯН МИРЧЕВ: Проф. Димов, наистина много добре пожелателно звучат тези факти, но ако се върнем към месец октомври 2016 г., Европейската комисия прави анализ на състоянието на науката в България. Би трябвало да сте запознат с него. Вътре има катастрофални констатации: катастрофално намаляване на броя на учените – 4,43 учени на 1000 заети, докато средният за Европа е 10,55. Получилите степен доктор – пак за 1000 души население, това обикновено са хората между 25 и 34 години, у нас са едва 0,6 за 1,7 средно за Европа. Вътре в този доклад има различни препоръки за политики и мерки как нашата наука най-накрая да стане конкурентоспособна и да излезе от това състояние, в което е сложена в момента – в ъгъла, на опит за оцеляване. В България тези препоръки не се изпълняват по никакъв начин. Отлагаме постоянно инвестициите в науките и нормализирането на заплатите на учените. Знаете, че вече интерес от млади хора да стават учени почти няма.
Защо казвам тези факти? Защото това са факти от Европейската комисия. Това не са факти, до които аз съм достигнал или нещо от този сорт. Казвам го с една единствена цел, защото в тази Стратегия, която разглеждаме, тя е много хубава, но от нея са извадили точно този финансов гръбнак, който трябва да разреши тези проблеми. И ще повторя част от тези неща, защото ние ги коментирахме. „Държавният бюджет“ е сменен с „консолидираната фискална програма“, която включва освен бюджета, и европейските пари, които я ги има, я ги няма. Тоест парите от държавния бюджет може и да намалеят и ако се провалят европейските пари, парите за наука могат въобще да ги няма и науката да бъде тотално ликвидирана.
Другото премахнато нещо. От 0, 38 % от БВП през 2018 г. да достигне до 1% през 2025 г. Тоест ние всичко хубаво сме оставили като пожелания, но основните моменти, които превръщат този документ в стратегически, а именно как да осигурим достатъчно ресурс да постигнем целите на тази Стратегия, са премахнати. Разбирате ли къде е безумието в тези леки уж корекции на стратегията? Когато държавата отсъства от Стратегията, ние искаме да правим стратегия без да имаме никаква идея какво искаме да постигнем накрая. Защото противореча на Вашето изказване, защото фактите са такива, пак ще се върна на тази хубава графика.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Това е реплика, господин Мирчев. Две минути имате, ще Ви помоля да спазвате времето.
СТОЯН МИРЧЕВ: Докато не спре тази политика, която започва от 2009 г., за лишаване от всякакви финансови средства на науката в България, колкото и стратегии да напишем, науката в България никога няма да се оправи! (Шум и реплики.)
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря. Моля да не влизате в диалог.
Проф. Димов, желаете ли дуплика?
ИВАН ДИМОВ: Да, много добре сме запознати с резултатите от проверката. Ако сте прочели внимателно анализа в Стратегията, тези тревожни резултати ги има и са дадени. Фокусът в тази стратегия е качеството, както казах, имаме много положителни примери за участие на български учени в големи европейски инфраструктури. Това са ЦЕРН в Женева, както знаете – големи европейски проекти, които показват, че когато има добро финансиране например ЦЕРН, PRACE, това е обединението на суперкомпютрите в Европа. При нас в София се намира най-мощният суперкомпютър не само на Балканите, но и в Югоизточна Европа. Проектът IGI, където също имаме много сериозни постижения, което доказва, че ако има увеличаване на бюджета за наука, те няма да изтекат, както беше споменато тук. Аз смятам, че научната общност е убедена в това, че тези средства ще бъдат използвани по ефективен начин. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Доцент Михов е следващият, който сме записали за изказване. Заповядайте.
МИЛЕН МИХОВ: Естествено, един стратегически документ поражда стратегическо мислене и стремеж към обобщаващи, дори философски разсъждения. Аз разбрах от това, което казаха колегите, че действително първо трябва да си отговорим какво общество ще имаме, оттук каква държава и каква икономика, каква наука би трябвало да имаме. Но това ми звучи като въпрос дали съществува Бог и ако вярваме в това и спазваме неговите божи заповеди, ние, естествено, ще живеем по-добре.
Но не разбрах от колегите от ляво те всъщност за повече държавни средства в науката ли бяха, или цитирам: „ако сега ги дадем, ще бъде като наливане на вода в пясъка“. Това е един вид мое разсъждение, макар че 2009 г. не беше чак толкова преломна в развитието на науката.
И сега да се върнем към въпроса. Всъщност говорейки за Стратегия за науката, ние трябва да се спрем на това какво е наука. И ако се вгледаме, че всъщност това са хората, които са способни да правят наука, ще стигнем до отговора, че всъщност това засяга, цитирам: „12 732 човека в България“. Толкова са учените в България. Почти по равно мъже и жени, за честта на българките повечето са жени. И тази Стратегия трябва да отговаря на това как средствата на обществото трябва да стигнат до тези хора, защото науката няма да бъде свършена от най-добрите технологични условия, които имаме, компютрите все още не могат да правят открития, откритията и науката ще я направят хората. И всички пречки общественият ресурс да достига до тези хора, както да им осигури един обществен статус, така и да им осигури възможности да творят наука, това е въпросът, който трябва да решаваме както с документи, така и с управление на системата.
За съжаление, моето изказване щеше да бъде и въпрос към министър Вълчев, но предполагам, че той ще се върне и ще има възможност да ми отговори.
Тук колегите представители на научните и академични кръгове поставиха няколко въпроса. В становищата на различни институции също са поставени няколко въпроса, които са, без да навлизаме в детайли, доста важни. Така например нещо, което ще бъде актуално за нашата работа в следващите месеци, е разглеждането и приемането на Закона за развитие на академичния състав в Република България, което кореспондира пряко със Стратегията.
Тук има един въпрос, който сме си го говорили в предишния мандат, за минималните държавни изисквания. Едно от становищата на Националния браншови синдикат повдига един въпрос, който вече сме говорили, че приемането на тези промени в Закона трябва да върви и със самите изисквания, които да бъдат част от Закона.
Господин Министър, към Вас е въпросът ми, без да повтарям детайлите, ще го обобщя в едно изречение. От тук направената дискусия и от становищата на различни организации по въпроса за Стратегията, с които Вие несъмнено сте се запознали, виждате ли рационални предложения, становища, които биха могли да намерят място както в очаквания План за прилагане на Стратегията, така и в дейността на Министерството, както по изработването на Проект на Закон за развитие на академичния състав, така и в други действия. От това, което учените казват пряко тук чрез своите представители, а и писмено, виждате ли неща, които бихте приели и бихме работили заедно в тази посока? Благодаря Ви.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря Ви.
Господин Министър, желаете ли да вземете отношение? Заповядайте.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Благодаря. Нашата задача и в частност моята е да организираме изпълнението на Стратегията, когато тя бъде приета. Всъщност този въпрос е засегнат в Стратегията. Предвиден е също така механизъм за мониторинг и контрол на изпълнението на Стратегията. Поемам ангажимента тези предложения, които са в съответствие с приетата Стратегия и са разумни, в Плана за изпълнение на Стратегията и в следващите от нея нормативни документи или промени в документи да бъдат отразени, доколкото това е възможно.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Професор Тотев, заповядайте, желаете ли все още думата?
ЛЮБЕН ТОТЕВ: Аз щях да направя реплика на господин Мирчев, благодаря, отказвам се.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря Ви.
Професор Аврамов, заповядайте.
ЛЪЧЕЗАР АВРАМОВ: Благодаря.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Част от Вас ме познават, аз почти 10 години взимам участие в работата на тази Комисия. Бил съм помощник-консултант на отделни народни представители и парламентарни групи почти на всички политически сили, включително в писане на законови текстове, които са минали на второ четене, тъй че имам известно основание да направя някои забележки.
Според мен е абсолютно недопустимо един документ, още повече Национална стратегия, да премине през обществени обсъждания, през експертни оценки, след което някакъв неизвестен чиновник във Финансовото министерство да я изкорми, да я преправи и да Ви я поднесе. В това няма нито логика, нито е правилно, нито е законно.
Този документ, който аз виждам за първи път вчера, го сравних с този документ, който сме обсъждали в Академията на науките, писали сме становища и така нататък. Това представлява нещо като една купюра без покритие. Представяте си 100 долара банкнота, който всъщност е фалшификат. (Шум и реплики.) И сега на Вас Ви се предлага този фалшификат да го превърнете в Национална стратегия. Обръщам Ви внимание на това. Ако приемете това, което Ви се предлага, всъщност Вие подменяте експертния и професионалния труд на всички, които са я правили, а на всичкото отгоре ще нанесете огромна вреда.
Ако погледнете интернет страницата на Европейската комисия, даже днес, там има следния въпрос: защо Европейската комисия съветва държавите да отделят 3% от брутния вътрешен продукт за научно-изследователска и развойна дейност. И защо не 2,9%, 3,1% и така нататък?
Уважаеми дами и господа, ние имаме 4-5 национални цели, които са описани единствено в документа, наречен Национална програма за реформа. Това е европейски документ, национален европейски документ. Даже в първичния си вид тази Стратегия не изпълнява поставените цели. Там пише 1,5% до 2020 г. След като европейците видяха, че въобще не ни бива да го направим това нещо, те миналата година ни дадоха съвет поне 1%. Сега с тази Стратегия е почти ясно, че е под половин или под 0,3%, защото европейските фондове зависят от тази Стратегия, но европейската оперативна програма може дори и да не бъде финансирана, макар да приемете тази Стратегия, защото тя очевидно е изпразнена от съдържание. Тези връзки не са толкова формални. Едно чисто формално приемане на Стратегията по никакъв начин няма да гарантира изпълнението на оперативна програма, след като тези, които ни дават парите, виждат, че тя не е нормална тази програма.
И понеже самият аз съм ръководител на колектив, който е базова организация по тази оперативна програма и сме положили огромни усилия за Център за върхови постижения, уверявам Ви четири-пет месеца 100 души не са спали. Аз лично и моите хора сме изключително заинтересовани да има такава Стратегия. Но, първо тази стратегия, която се предлага да я узаконите, да я приемете, не е това, което ни трябва.
И второ, това е опит да Ви подведат.
Затова единственото, което ми се струва логично, съберете се на извънредно заседание след три дни и приемете тази Стратегия, която Ви е предложена от екипа на проф. Денков, без да е пипана от финансистите. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря, проф. Аврамов.
Все пак имаме ред, проф. Денков, няма как да променяме финансови данни. Хубаво е, че стратегиите са съгласувани с Финансовото министерство. Друг е въпросът дали предишният вариант е бил съгласуван, все пак сегашният заместник-министър на финансите тогова беше министър на финансите. Тук не става въпрос за чиновници, а за Стратегия, която е съгласувана от Финансовото министерство. Това е изключително важно. Това, че един проект е качен на сайта на Министерството, не означава, че той е бил съгласуван точно в него период. Аз лично не съм видяла такава съгласувателна положителна процедура. Това отправям като реплика към Вас.
Професор Статев след това е заявил участие.
Доцент Кирилов и след това проф. Денков, и госпожа Анастасова.
СТАТИ СТАТЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители, господин Министър, колеги, гости! Не мислех да го кажа, но мисля, че се спекулира с данните за процентния дял на науката от БВП, защото това е една част от информацията. При интегрирането на информацията на иновационните дейности отиваме към 1%, така че въпросът не е в процентите.
Колкото и да си тренираме остроумието, тук няма случайни хора, не е тук мястото, където ще решим финансирането на науката. Дори и да върнем първоначалния вариант, той пак ще отиде на съгласуване, не е нужно аз да Ви го казвам и вероятността да се върне в подобен формат е много голяма. Защото и тригодишната рамка е готова, и контролните за догодина са готови.
Взех думата за нещо друго, което тръгна от проф. Тотев, от проф. Станилов и в явен вид господин Михов го каза. Така или иначе ние тази Стратегия ще я приемем, колкото и каквото и да си говорим, защото ще загубим пари, които са равни на 40-годишния обем на сегашния Фонд „Научни изследвания“, което звучи не особено приятно, но е факт.
Ще ми се да отправя едно предизвикателство, което е коментирано в Управителния съвет на Съвета на ректорите, на което и проф. Денков в качеството си на министър присъства, че приемайки тази Стратегия, ние вървим към промяна на законовата база. Ще трябва да има Закон за изменение и допълнение на Закона за развитие на академичния състав, в него или отвъд него ще трябва да има Правилник за минимални критерии и отново ще започнем да се въртим в невъзможната спирала за съгласуване на законите, които управляват висшето образование и науката.
Съжалявам, че го няма проф. Анастас Герджиков, понеже има академичен съвет, но с него имахме много сериозни претенции, ако нашата система се управлява от Закон за висше образование, ЗРАСРБ, извинете за абревиатурата, Закон за БАН и Закон за ССА, ние се чувстваме обидени и пренебрегнати, искаме да има закон за УНСС и закон за Софийския университет. Понеже и като формат, не говоря за студенти, и като научен потенциал сме съпоставими, та дори и малко отгоре.
Казвам това шеговито, защото колегата Ревалски е широко скроен като математик, системата е дебалансирана логически. Тя се управлява от един секторен закон – Закона за висшето образование, и от един функционален закон, без който няма как да мине, и два институционални.
Решете, уважаеми народни представители, ще направите ли още 51 закона за 51 университета и държавата ще управлява образованието и науката, контролирайки институциите, или ще поемем ангажимента да направим един Закон за висше образование и наука, който да въведе ред в системата. Иначе никога няма да съгласуваме законите, които я управляват, защото това е логически неправомерна задача. Отправям това като предизвикателство, ще го получите много скоро и като наше становище, за това ще бъде информиран и министър Вълчев. Ние не виждаме начин как логически може да излезе от тълкуванието „висше училище“, тълкуванието „научна организация“. Нима БАН не е висше училище, където обучава достатъчно доктори и има достатъчно докторски програми. Е, и?! И нима университетите, които правят наука, не са научни организации? Няма как обаче да интерпретираме това и да го кажем без закон, който да управлява висшето образование и науката на Република България. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря на проф. Статев.
Доцент Кирилов, КНСБ, ще помоля на микрофон само.
РОСЕН КИРИЛОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми дами и господа народни представители! Ние сме внесли наше становище, в което имаме някои бележки по текста. Подкрепяме стратегията във вида, в който се очаква да бъде приета.
Искам да кажа обаче нещо друго, което е важно. Ние очакваме в бъдещото изпълнение на мерките по Стратегията, както и по плана, да има много сериозна концентрация на науката във висшите училища, защото считаме, че това е важно за цялата система. Важно е за качеството и на образованието, важно е и за постигането на качествени резултати, което е една от целите на Стратегията. Това не сме го написали в становището, но е продиктувано от целия характер на текста. Това искам да кажа.
Доцент Михов спомена някои неща във връзка със Закона за развитие на академичния състав, няма да ги повтарям. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря, доц. Кирилов.
Заповядайте, проф. Денков.
НИКОЛАЙ ДЕНКОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, министър Вълчев, заместник-министри и колеги! Не е моя работа да давам оценка на Стратегията, но бих искал да дам някои пояснения за общата рамка, в която тя е поставена. Не е вярно, че колата е поставена пред коня. Точно обратното е, тази Стратегия отразява проблеми на българската наука, които са се натрупали през последните години и е насочена към решаването им.
Второ, тази Стратегия е предварително условие не защото просто има една оперативна програма, а защото Европа има своите стратегически цели, за този програмен период те са 10 и първата от тези цели е „Научни изследвания и технологично развитие“. С други думи изискването да бъде развита Стратегия за научните изследвания, тя да бъде предварително условие към оперативните програми е, за да се покаже, че България разбира този приоритет, припознава го и е готова да направи каквото е необходимо, за да бъде част от приноса в развитието на Европа в този приоритет.
От тази гледна точка проблема за финансирането не е само национален проблем. Той всъщност ще бъде анализиран и от Европейската комисия, която разглежда Стратегията за научни изследвания. Преди да се пристъпи към окончателно решение, бих искал да кажа, че има два проблема и те са напълно реални, абсолютно прагматични проблеми. Първият е, че ако не е ясна финансовата рамка, не могат да бъдат подготвени другите документи, които вървят заедно със Стратегията за научни изследвания. Такъв документ е Националната пътна карта за научна инфраструктура. С моя екип и колегите работихме по подготовката на тази Национална пътна карта. Мога абсолютно категорично да кажа, че тя не може да бъде подготвена, ако не е ясен какъв е ангажиментът на държавата. Затова съм съгласен, че не е тук мястото да решим какъв точно ще бъде той и всичко останало, но знам, че ако в Стратегията този ангажимент не е дефиниран, то тогава няма да могат да бъдат изпълнени останалите изисквания на Европейската комисия по отношение на предварителните условия.
Второто е, че Европейската комисия ще гледа Стратегията не само като приета – неприета, тя ще я гледа съдържателно. Ако тя съответства на европейските приоритети, които България е поела ангажимент да изпълнява със Споразумението за партньорство например или с Националната програма 2020, тогава Стратегията със сигурност ще бъде приета, но ако се види, че Стратегията има колебания в това отношение, тогава решението на Европейската комисия остава висящо.
Затова моят призив е, ако е възможно, да се намери механизъм, чрез който преди окончателното гласуване да се фиксира какъв е финансовият приоритет, параметри на държавата, с които тя влиза. Това ще позволи да се развърже възела как да се подготви пътната карта и да се представи съгласуван пакет от документи пред Европейската комисия. В този случай тя ще бъде разпозната и приета. В другия случай не е сигурно.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря на проф. Денков.
Реплика ли желаете, проф. Христов.
Заповядайте.
ИВО ХРИСТОВ: Аз изключително много уважавам проф. Денков, но си позволявам да не се съглася с него в тази част. Ние стратегия за Европейската комисия ли пишем, или за развитие на българската наука? Тази философия – че пишем документ за Европейската комисия, е прокарана през цялата структура на тази Стратегия. Или пишем стратегия за развитие на българската наука, която е положена на два стълба – национално и европейско финансиране, и тогава трябва да поставим въпроса за приоритетите – първо национални и, разбира се, европейски, то е повече от ясно.
И второ, това, което каза проф. Станилов, някак си мина покрай ушите на много хора. Европа се провали. Европа вече не е научен фактор в много отношения. Вижте например топ 20 на университетите в света. Там има 4 – 5 китайски университета.
Това е важно само по себе си, но вижте, към предишния колега, който се изказа, още един път: не ни притискайте в ъгъла да издадем извинителна бележка, за да можем да рапортуваме където трябва. Аз лично не възприемам такъв подход. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Желаете ли дуплика, проф. Денков?
НИКОЛАЙ ДЕНКОВ: Това е национална Стратегия и това е прокарано от първия до последния ред, и всеки, който го прочете непредубедено, ще го види.
Това което обяснявам е, че има определени изисквания, които идват отвън, но тези изисквания не са съдържанието на тази Стратегия. Това е един параметър, който трябва да се вкара и това са финансовите ангажименти на държавата, защото иначе стратегията е неопределена. По принципа на Хайзенберг не знаем какво имаме като краен продукт.
Второ, Европа не се е провалила като научна сила. Претендирам да я познавам достатъчно добре, както и колегите, които работеха по Стратегията. Европа е водеща научна сила. Това, по което изостава Европа, е връзката с иновациите, но това е тема на друг документ – Иновационната стратегия за интелигентна специализация. Това е документът, който има пряко отношение между връзката наука и икономика. Това не е документът, който имаме тук.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря, министър Вълчев поиска думата. След това госпожа Анастасова.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Благодаря.
Да, факт е – има промени в много малка част на Стратегията. Аз смея да твърдя, че ако имаме някакъв праг на същественост, той е засегнат единствено и само по отношение на финансовата част. Не мога да се съглася с твърденията, че Стратегията е подменена, че тя едва ли не е с различна концепция. Що се отнася до финансовата част, още веднъж Ви обръщам внимание, че това което предложих – да се запише допълнително, че това са средства без разходи с източник Европейските структурни и инвестиционни фондове, до голяма степен е предложение, което го прави равносилно на първоначалният вариант на Стратегията.
Приемането на Стратегията обаче не означава само по себе си, че сме осигурили тези средства и сме аргументирали в достатъчна степен обществената възвръщаемост на увеличените средства за наука. Да, средствата са ниски, аз съм съгласен с всички. Не е вярно, проф. Станилов, едно нещо, че финансовият министър не си изпълнява винаги обещанията. В средносрочната бюджетна прогноза можем да видим един милиард ръст на средствата за образование, тоест по някакъв начин сме успели да аргументираме необходимостта да увеличим средствата за образование.
В същата тази средносрочна бюджетна прогноза до 2020 г. можем да видим и ръст на средствата за наука. Средносрочната бюджетна прогноза обаче е първоначалният базов бюджет. В много по-голяма степен бюджетът, може би над 80%, се предлага и се утвърждава със Закона за държавния бюджет за съответната година. Документа, с който ние трябва да имаме увеличение на средствата за наука е точно Законът за държавния бюджет.
Ако ние днес кажем, че в единия вариант на Стратегията, който е изцяло писан от учените, аз не знам има ли друг такъв стратегически документ, който да е писан в такава степен от професионалната общност, е недопустимо всякакви институционални мнения да бъдат отразени в него, ние най-малкото нямаме предпоставка да се чуем. Ясно е, че всички политики трябва да бъдат координирани с бюджетната политика. Ако съберем желанията на всички професионални групи, сигурно ще отидем на над 200% от брутния вътрешен продукт. Това очевидно е нереалистично. Дори да съберем желанията на всички комисии, които в момента работят в Народното събрание, сигурно ще пробием бюджета. Това не означава, че не съм съгласен с тезата, че трябва да се увеличават средствата. Напълно е правилно това, което каза проф. Денков – че трябва да покажем ангажимента, че споделяме, не толкова, че увеличаваме само средствата, а че споделяме развитието, базирано на науката и иновациите като общоевропейска цел. То се изразява и чрез увеличаване на средствата от държавния бюджет за научни изследвания. Но оттам нататък всяко конкретно увеличение на всички разходи предполага да аргументираме обществената възвръщаемост.
Стратегията е писана от научната общност и може би затова тя не засяга някои от деликатните моменти.
Същият този доклад, който прочетохте, е писан от господин Соте, с който аз се срещнах вчера и той ми обърна внимание на факта, че България има най-фрагментираната научна инфраструктура. Имаме над 20 научни института в Селскостопанската академия, над 30 в Българска академия на науките и 51 висши училища. Тоест над 100 института за 7 милиона население е най-неблагоприятното съотношение в международен план. Така че ако не се опитваме по-някакъв начин да си срещнем мненията и да срещнем нашето желание за увеличаване на средствата за наука с бюджетната политика, с необходимостта да аргументираме пред обществото увеличението на средствата за наука, защото самите научни изследвания са с най-неосезаем резултат, най-труден за измерване. Това не е като да построим мост, да видим ефекта, да видим готовия продукт, дори не е като образованието, защото в науката една малка част от научните проекти или от научните изследвания оправдават ефективността на всички останали, тоест самият научен резултат е с инцидентен, понякога неопределен и случаен характер. Ние трябва да обясним, че имаме структурните предпоставки, изчистили сме проблемите в системата, за да аргументираме увеличението на средствата за наука. Трябва да обясняваме каква цел споделяме и това, което каза и проф. Христов, да дефинираме приоритети. Да положим цялото това нещо в контекста на приоритетите, които имаме.
С тази Стратегия обаче не затваряме и не приключваме дебата. Това е едно от нещата, с които започнах – че Стратегията съдържа част от политиките, но не изчерпва всички политики и целия анализ по отношение на сектора „Научни изследвания“. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря на министър Вълчев.
Госпожа Анастасова, след това господин Цонков.
ИРЕНА АНАСТАСОВА: Съвсем кратко, няколко изречения.
Госпожо Председател, господин Министър!
Изказването на проф. Денков обезсмисли част от моето изказване, но ме подразни едно нещо. Много не обичам в последния момент да се казва, че нещо трябва да се гласува, защото иначе губим едни пари. Това е много български феномен, не ни е за първи път това.
Подразни ме и репликата, че Европа иска да види ясен финансов ангажимент на държавата.
Не Европа, колеги. Ние всички с Вас тук трябва да искаме да видим ясен финансов ангажимент на държавата за българската наука и българското образование. Ние сме народни представители, членове на Комисията по образование. Ние сме тук, за да правим това. И добре, че започваме този разговор сега, защото той със сигурност ще завърши, когато проведем разговора за бюджет 2018 г.
Аз не съм в сферата на висшето образование и науката, но дълги години в сферата на образованието ние всички обяснявахме колко то е недофинансирано. Разгеле всички прогледнаха най-накрая. Но кога?! Когато нещата са толкова трудни, че се притеснявам, че част от тях са необратими.
Много не искам това да се случи и с българската наука, никак не искам, и с българското висше образование – и точно това е нашият ангажимент тук.
Не считам, че това е подход да се приеме такъв стратегически документ. Друг е въпросът колко изпълняваме стратегиите. Имаше една Стратегия, Програма за развитие на средното образование. Тя миналата година даже приключи. Какво от това?!
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Господин Цонков.
НИКОЛАЙ ЦОНКОВ: Благодаря.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми гости! Аз искам да споделя само някои мои виждания, които смятам, че са важни.
На първо място, ми се иска предложеният днес и обсъжданият проект на документ – Стратегия, да бъде по-скоро не с пожелателен, а със задължителен характер. Какво имам предвид? Това казаха и моите колеги от „БСП за България“: трябва ясен ангажимент на държавата. В крайна сметка няколко са секторите, които са важни за развитие на държавата. И образованието смятам, че трябва да бъде национален приоритет. Виждам, че в Стратегията е записано точно и ясно. Адмирирам визията и целите, които са поставени, но те не кореспондират с финансовата рамка и осигуряването, което се предлага. Това ми звучи като първия вариант на Дунавската стратегия – добър документ, но нямаше никакво финансово осигуряване и в крайна сметка, никакви резултати.
Затова апелирам да се декларира точно и ясно в Стратегията финансовият ангажимент, повтарям финансовият ангажимент на държавата, за да може наистина да започнем решаване на проблема със системното недофинансиране на науката и въобще на образованието в България. И тогава може да говорим и за привличане на млади хора, за изследвания от млади научни работници, за повишаване на техните заплати и така нататък. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря Ви.
Колеги ще си позволя да Ви обърна внимание на текста на стр. 63, т. 5 при контрол на изпълнението на Стратегията. Контролът по изпълнението на стратегията се осъществява от Народно събрание и Международен контролен съвет по изпълнение на Стратегията. Там надълго и на широко е разписано какво ние трябва да утвърдим като ресорна Комисия към парламента. Това е един Контролен съвет, който ще осъществява контрола върху тази Стратегия ще прави препоръки и така нататък. Няма да го чета, вярвам, че всеки един от Вас му е обърнал внимание, и то сериозно.
Честно да Ви кажа, за първи път виждам Стратегия с такива контролни функции, които се възлагат на ресорната Комисия. Предвид на дебата, който развиваме тук в Комисията, съм сигурна, че ще го развием по същия начин и в залата. Това много ясно показва, че всеки един от нас като народен представител въз основа и на оценката, анализа и препоръките на въпросния Контролен съвет ще има възможност да прави и своите препоръки и да контролира тази Стратегия. В този смисъл, ако можем да го приемем като задължителност, да това е така и вече пък от нас зависи като Комисия как ще контролираме съответно изпълнението на тази Стратегия, от една страна, и от друга страна, как ще контролираме и и ще следим препоръките, които дава въпросният Контролен съвет, който ние сме утвърдили. Защото тук пише, че членовете на Съвета се номинират от Европейския изследователски съвет, а съставът му се утвърждава от ресорната Комисия на Народното събрание. Имаме достатъчно правомощия, които са ни възложени като Комисия. Аз вярвам, че ще се справим добре с тези свои правомощия, защото е хубаво, когато се обсъждат стратегически документи. Тук дори го обсъдихме с проф. Клисарова, аз лично съм го казвала неведнъж, не и в тази Комисия: не съм привърженик на стратегическите документи, защото в България има много такива, не ги знам колко на брой са, най-вероятно вече отдавна са преминали числото 100. Това са хубави документи, в които има хубави изречения, хубави цели. След това обаче идва моментът те да се превърнат в нормативни текстове в Закона и тогава или абдикираме от ангажиментите, които сме поели, когато сме приемали тези стратегически документи, или ги видоизменяме и така нататък.
Хубаво е, пак казвам, ние приветстваме тези контролни функции, които са ни възложени като Комисия, защото считаме, че това ще подобри всеки един следващ вариант на Стратегията. Ето тук в т. 1 има: „разглежда проекти на документи, многогодишен оперативен план за изпълнение на всеки етап на Стратегията, предложения за актуализация на Стратегията и на Оперативния план, актуализиран Годишен план“ и така нататък. Няма да чета всички, но имаме сериозна работа, която като Комисия ще трябва да извършим по Стратегията. Вярвам, че ако сме достатъчно съвестни, следващият актуализиран вариант ще бъде много по-добър и съответно ще намери, разбира се, в съответствие с действията по изпълнение на Стратегията, своето отражение в Закона за държавния бюджет.
Заповядайте, господин Мирчев.
СТОЯН МИРЧЕВ: Уважаема госпожо Председател, ако може, една кратка реплика. И в обсъждането стигнахме до извода, че в стратегически документ е хубаво да се контролира нещо. Този вече е пожелателен, ти си го демонтирал от този документ – точно финансовите цели, които бяха поставени в първата редакция. Какво ще контролираме, едни пожелания ли? Реално структурата, финансовите параметри, които бяхме заложили, вече ги няма, за да контролираме каквото и да било.
Тук ще завърша със следното. Цитирах един доклад на Европейската комисия, която като насоки казва точно липсата на финансиране, недофинансирането на системата на науката и така нататък.
Аз съм сигурен, че ние днес и да приемем тази псевдостратегия след ремонта, ще сме си изпълнили уж задачата към Европейската комисия. Но не знам дали Европейската комисия ще си затвори очите и ще се направи на добре излъгана. Тъй че, и да го приемем, не съм сигурен, че целта да спасим тези пари с тази Стратегия, ще бъде изпълнена.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Аз не зная Вие какво сте залагали в предишния вариант на Стратегия. Ние като народни представители от ГЕРБ не сме залагали нищо. Това, което залагаме, все пак трябва да отчитаме. (Реплики.)
Да, същностно е кой какво е заложил, защото, когато залагаме нещо, то трябва да бъде съобразено с това, с което разполагаме. Всеки харчи колкото му е позволено. Аз не мога да се съглася, че няма да контролираме нищо, защото към Стратегията е заложено да има Оперативен план, Годишен план и така нататък, който Оперативен план е много по-важен и много по-конкретен. Тук не бих могла да се съглася с Вас, че Стратегията е един-единствен документ.
Колеги, има ли други изказвания?
Госпожа Дукова и проф. Христов.
СНЕЖАНА ДУКОВА: Аз слушах търпеливо. Няма да бъда в никакъв случай дълга.
Първо, благодаря на всички от научната сфера – академици, професори и всички членове на Комисията, които днес са тук. Да Ви кажа честно, от дълго време за пръв път виждам много сериозно отношение към един стратегически документ, който просто леко е преработен.
Благодаря на проф. Денков за изключителните усилия да се случат тези неща и на новото ръководство на Министерството за това, че проявиха бърза реакция, защото наистина нямаме време.
Тези аргументи, които изтъкнаха обаче колегите от „БСП за България“, не ги разбирам. Разбирам ги, но те са едни и същи във всички документи и като манна небесна и мантра: „Дайте пари за всичко“.
Едно изречение за мен е много съществено и важно. Бюджетът не може да бъде мантра. Той не е персонална мисия. Той е корелация на всички заложени в него политики. Ние можем да желаем всичко. Нека колегите да знаят, че и ние от политическа партия ГЕРБ с цялата си отговорност, която носим към изпълнението на така структурирания бюджет, не може да бъркаме в него най-безобразно и, както каза професор Петров, дори ако има политическа воля за това нещо. Не бива обаче да вменяваме тази политика като един страх поради огромна липса на пари, поради огромното нефинансиране.
За мен изключително важно е да има добър управленски капацитет и добър механизъм за мониторинг и контрол. Колкото и да не Ви харесва, тази Стратегия е твърде важна и необходима и там не могат да се залагат проценти като параметри на финансово обезпечение. С оглед на това аз смятам, че ще подкрепим стратегията, защото тя е обективна крачка и анализ на едно последващо добро финансиране, на едно последващо развитие на науката, защото дисбалансът не е само във финансирането. Дисбалансът е и в стратегическите приоритети на научните изследвания, на тяхната връзка с бизнеса, на бързата им реализация и продуктът, който те създават, за да бъде инвестиран в икономика, за да даде наистина конкретни резултати.
В този смисъл наистина съм много удовлетворена от дебата, от това, че желаем да се прави сериозна наука в България, която да бъде финансирана както проектно, от Европейския съюз, така и от държавния бюджет, да има наука, която има стойност, а не наукообразна дейност. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря на госпожа Дукова.
Професор Христов, заповядайте.
ИВО ХРИСТОВ: Госпожо Дукова, не съм вярвал, че ще бъда на едно мнение с Вас, обаче това чудо се случи току-що. Така е, действително! Казахте мантра, все се сещам за мандра, много е интересно.
Аз не съм склонен да смятам, че единственият проблем на българската наука е недофинансирането. Има една друга сфера, която иначе на пръв поглед структурно и функционално има други предназначения, сферата на здравеопазването, където непрекъснато се увеличава финансирането и тя непрекъснато е недофинансирана, поради една много проста причина – краде се. В огромни количества се краде. Защо си мислите, че системата на образованието и науката е нещо по-различно? Само защото, видите ли тя е система на науката и образованието.
Преди малко беше казано нещо за фонд „Научни изследвания“. Забелязвам, че Стратегията залага нови много важни функции на Фонд „Научни изследвания“ – един компрометиран орган. Затова казах, че трябва да има един сериозен анализ защо сме докарали дотук досегашната стратегия да не бъде изпълнена по всички показатели, които показва този документ. (Шум и реплики.)
Знам, че искате да приключим и бързо да гласуваме. Вижте обаче какво казва този документ в края по въпроса за контрола: „Ресорната комисия на Народното събрание, сиреч ние, разглежда годишните отчети на Министерския съвет за изпълнение на Стратегията и докладите към тях от Международния контролен съвет и приема оценка за изпълнението“ – ще слагаме оценки, „и при съществено неизпълнение“, което не е ясно какво е, сега вече тук ще се заям за думите, от юридическа гледна точка „съществено неизпълнение“ са много и различни неща, при съществено неизпълнение на стратегията какво прави Комисията? – забележете, „Комисията по образованието може да предложи на Министерския съвет промени в организацията по изпълнение на Стратегията, включително и в състава на отговорните държавни органи“. Тази стратегия не е насочена само за държавните органи. Тя касае цялостна научна инфраструктура, институционална и така нататък. Това, което можем ние да направим, забележете, при съществено неизпълнение на показатели, които не са ни ясни, е да направим предложение на изпълнителния орган, от който зависи финансирането на държавната част от финансирането на тази Стратегия, той, ако реши да благоволи, да направи такива изменения или не. Ако това е контролът, той, убеждавам Ви, напълно е неефикасен. Ако има някакви други форми на контрол, каквито тук поне не виждам, с изключение на институцията за Международния контролен съвет, не съм убеден в неговата ефикасност.
И последно, ние тук много бързаме да приемем тази Стратегия. Ясно е защо – дванайсет без пет. Но трябваше да проведем много сериозен разговор за институционалната и административна инфраструктура, която Стратегията предлага: нови институции към Министерството на образованието, прехвърляне на компетенция и отговорности между сега съществуващите институции – няма оценка на това нещо. Преди малко се дърляхме пет часа в Правилника на нашата Комисия да има ли, да няма ли предложения по законопроектите и какво правим в тази ситуация. Тази стратегия няма оценка на това нещо. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря на професор Христов. Не аз бързам да приключим. Аз ще започна от следващото заседание да броя и колегите, които напускат преждевременно Комисията, ако желаете, но в крайна сметка имаме правила – пет минути и е редно да спазваме тези правила. Виждате, че съм достатъчно толерантна като председател на Комисия – не Ви прекъсвам, никога не сме говорили точно по 5 минути, но все пак трябва да се съобразяваме с правилата, които сами сме си приели. Ако имахте предложение да увеличим това време, можеше да го подложим на гласуване.
Професор Тотев.
ЛЮБЕН ТОТЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми господа народни представители, уважаеми колеги от науката и образованието! Позволявам си да се обърна към професор Иво Христов. Щом като един български професор може да говори за науката и образованието, че се краде, какво остава за другите хора в обществото. И ако по такъв начин ние ще правим нашата характеристика, че в образованието и в науката се краде, може да го сравним и с някои други области в България. Благодаря.
ИВО ХРИСТОВ: Професор Тотев, запознат ли сте с одитния доклад на Фонд „Научни изследвания“?
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Това реплика ли е професор Христов?
ИВО ХРИСТОВ: Да, споменато ми беше името. Запознат ли сте с одитния доклад за дейността на Фонд „Научни изследвания“?
ЛЮБЕН ТОТЕВ: Не оспорвам Фонд „Научни изследвания“, особено когато негов председател беше Рангел Гюров. Смятам, че този фонд сега не е в такъв вид. Някой преди малко каза, че фирми, регистрирани за 2 лева предния ден, участват, получават едни пари. Да, това беше факт, не го отричам. Не можем обаче под общия знаменател да кажем: „в науката и в образованието в България се краде“. Обидно е за мен специално, като председател на Съвета на ректорите, защото зад мен стоят много хора. Предполагам, че и академик Ревалски би реагирал по същия начин.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря на професор Тотев. Аз предлагам да не влизаме в тази тема. Фонд „Научни изследвания“ в следващото заседание, при наше желание, също може да бъде обект на дискусии. Министър Вълчев поиска думата. Доколкото разбирам, Министерството иска да направи конкретни предложения за две корекции, които са свързани именно с финансовата част.
Заповядайте, министър Вълчев.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Благодаря.
Господин Банчев ми обърна внимание, че за протокола трябва да изчета точно предложението, което вече два пъти направих.
На стр. 33 и стр. 62, където е записано „консолидирана фискална програма“, да се запише „с изключение на разходите с източник Европейските структурни и инвестиционни фондове“. Надявам се, че с тази промяна ще приближим в максимална степен Стратегията към първоначалния вариант. Отговаряме на критиките, които се чуха, че тя няма да дефинира параметъра на ангажимента на държавата. Всъщност, с това изключение се дефинира точно параметърът на изключение. Защото, пак казвам за средствата: отчитаме консолидираната фискална програма, всички разходи на висшите училища и на БАН са бюджетни средства. Макар и да не са част от държавния бюджет, това са автономни бюджети. Разходите им с източник приходи от собственост са приходи от държавна собственост, тоест това са средства, част от държавния бюджет в широкия смисъл, консолидирана фискална програма. По този начин очертаваме периметъра на държавата. Да, има разлика между двете, но вече разликата е съвсем минимална.
Аз много се надявам и след тази промяна да направим разговора за научните изследвания, за увеличението на средствата за научни изследвания по-малко политически. Тук вече апелът ми е не толкова към народните представители, колкото към част от представителите на научната общност. Заедно трябва, пак повтарям, да аргументираме увеличението на средствата за научни изследвания. Ако едната страна казва единствено и само, че трябва да увеличим средствата, а не искаме да чуем никакви предложения за промени, а другата страна казва, че не са направени промени и това е предпоставка да се въздържаме от увеличение на средствата, ние ще сме постоянно в този политически блокаж. Ако някой тук представлява интересите на научната, на академичната общност, това сме хората в залата и всички сме за увеличение на средствата за наука. Всяка година, когато се прави бюджетът, ние сме в конкуренция с много други политики. И колкото сме по-убедителни, колкото в по-голяма степен работим заедно, имаме по-голям шанс да увеличим средствата за научни изследвания.
Благодаря на проф. Христов, че обръща няколко пъти внимание на другата страна от дебата – по отношение на преструктурирането на научната инфраструктура. Аз поемам ангажимент, след като имаме втората оценка от механизма за подкрепа на политиките, която очакваме през октомври-ноември, да Ви я представим в Комисията и тогава да проведем и дебата за преструктурирането.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря на министър Вълчев. Надявам се, че поправката, която направихте, е съгласувана с Финансовото министерство. Все пак и Вие сте финансист и няма да бъдем коригиране в залата.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Може ли само още нещо да добавя?
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Да. Заповядайте.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Сетих се за едни думи на проф. Станилов още в началото, че нито една стратегия не е изпълнена. Всъщност има една стратегия, която се изпълнява и това е Стратегията за развитие на висшето образование. Работата по тази стратегия беше започната по време на първото правителство с министър-председател Борисов, беше завършена в основната си част, когато министър беше професор Клисарова, беше внесена от служебното правителство и беше единодушно приета от миналото Народно събрание. Това е стратегия, която се изпълнява от близо пет правителства, тоест изпълнението й е започнато още преди да бъде приета. Това го казвам в контекста на предишните си думи. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Професор Клисарова.
АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Министър! Искам да благодаря, че приехте предложенията, които направи нашата група, защото видях с очите си вече до 2025 г. 1% от брутния вътрешен продукт, замененото от „държавни средства“, държавен бюджет се казва правилно, а не консолидирана фискална програма, защото това е наистина важно за развитието на науката и сега ще знаем какво да контролираме - как постепенно се увеличават парите за наука през годините до 2025 г. Благодаря, че приехте нашите предложения. (Шум и реплики.)
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря на професор Клисарова. Всъщност, господин Вълчев направи това предложение още докато представяше Стратегията. Хубаво е, че съвпада и с Вашето предложение. Надявам се да го видим и като отражение в гласуването.
Колеги, ако няма повече желаещи за изказвания, закривам разискванията.
Госпожа Йорданова ми подсказва, че Правният отдел на Министерството на образованието и науката е изписал погрешно решението, тоест има неща, които липсват и които сега ще трябва да допълним. Много моля господин Вълчев да обърне внимание на Правния отдел и на господин Йосифов, защото неведнъж се случва в нашата Комисия да правим корекции на самите решения.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Приемам бележката.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Същите бележки сме правили и в Четиридесет и третото народно събрание. В основанията за приемане на решението трябва да се добави „чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България“, а в края да се добави „за определяне на общо приложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за отмяна на регламент ЕО № 1083/2006 на Съвета“. Това е цялото наименование на Регламента. Това трябва да добавим към решението.
Сега ще подложа първо правно-техническите бележки за гласуване по Проекта на решението, а след това предложението на министър Вълчев.
Подлагам на гласуване правно-техническото допълнение на решението, което току-що Ви прочетох. (Реплики).
„За” – 20, „против” и „въздържали се” – няма.
Приема се. Благодаря.
Сега подлагам на гласуване предложението, направено от министър Вълчев и което правим като предложение на Комисията за корекция на текста от Стратегията.
Моля да гласуваме.
„За” – 20, „против” и „въздържали се” – няма.
Приема се. Благодаря.
Сега подлагам на гласуване целия Проект на Решение за приемане на Актуализирана национална стратегия за развитие на научните изследвания в Република България 2017-2030 г.
Моля отново за гласуване. Моля експертите да броят правилно.
„За” – 17, „против” – няма, „въздържали се” – 2.
Решението за приемане на Стратегията е прието.
Колеги, имате ли въпроси или предложения в точка „Разни“? Няма.

Благодаря. Закривам заседанието.

(Закрито в 17,15 ч.)

Председател:
Милена Дамянова