1. Актуални въпроси, отправени от членове на Комисията по образованието и науката на основание чл. 29 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
2. Разглеждане и гласуване на Доклад за дейността на омбудсмана на Република България през 2016 г., № 739-02-3, внесен от омбудсмана на Република България на 5 май 2017 г.
3. Разни.

---

ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин Министър, уважаеми представители на Министерството на образованието и науката, представители на медиите!
Предлагам Ви днешното заседание да протече при следния

ДНЕВЕН РЕД:
1. Актуални въпроси, отправени от членове на Комисията по образованието и науката на основание чл. 29 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
2. Разглеждане и гласуване на Доклад за дейността на омбудсмана на Република България през 2016 г., № 739-02-3, внесен от омбудсмана на Република България на 5 май 2017 г.
3. Разни.

Точката, която касаеше Законопроекта за жестомимичния език отпада, след като сме я гледали в зала. По принцип правилата са такива, че преди да бъде гласуван дневния ред в зала, няма как да свалим точката от дневния ред на заседанието. След това вече – след като един законопроект е преминал през пленарната зала, той не се разглежда в комисия.
Ще помоля колегите от комисията, тъй като някои от неправителствените организации са дошли за тази точка, просто да ги уведомят, че тя няма да се гледа в комисията, тъй като е разгледана вече в пленарната зала.
Има ли други предложения към така представения Ви дневен ред? Не виждам.
Подлагам го на гласуване – който е „за“, моля да гласува.
Гласували: за – 22, против и въздържали се – няма.

Преминаваме към точка първа:
АКТУАЛНИ ВЪПРОСИ, ОТПРАВЕНИ ОТ ЧЛЕНОВЕ НА КОМИСИЯТА ПО ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 29 ОТ ПРАВИЛНИКА ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА И ДЕЙНОСТТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ.
Ще припомня процедурата за така наречения „блиц контрол“ на министъра.
Съгласно чл. 6, ал. 2 от Правилата на Комисията – въпросите следва да се отнасят до конкретни политики на Министерството и не могат да съдържат искания за предоставяне на подробни числови данни.
Ресорният министър отговаря веднага след задаването на въпросите.
В ал. 3 – право на по два актуални устни въпроса има всяка една парламентарна група, а народни представители нечленуващи в парламентарна група имат право общо на два въпроса.
И ал. 4 касае времето, което спазваме стриктно – времето за изложение на въпроса е до 2 мин., отговорът на министъра – господин Министър, е в рамките на 3 мин. Народният представител, задал въпроса, има право на реплика в рамките на до 2 мин., и отново министърът има право на дуплика също в рамките на 2 мин.
Първи тур завъртаме, съобразно големината на парламентарните групи и след това отново – втори тур.
Първа с актуален въпрос е парламентарната група на ГЕРБ.
Госпожа Петрова, заповядайте.
ТАНЯ ПЕТРОВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър! Един от ангажиментите на Политическа партия ГЕРБ, който сме поели пред учителите, е да направим преглед и промяна, където е необходимо, на наредбите, обвързани с държавните образователни стандарти, като това обсъждане да се осъществи заедно с учители, социални партньори и неправителствени организации.
Целта е да се синхронизират с основния Закон за предучилищно и училищно образование, да се намали бюрокрацията и да се гарантира свобода на действие на учителите.
В тази посока е и моето питане: сформирани ли са работни групи, които да организират този преглед на държавните образователни изисквания? На какъв етап е работата на Министерството на образованието и науката и какъв е съставът на тези работни групи? Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря Ви, госпожо Петрова.
Господин Министър, имате думата за отговор. Заповядайте.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Няколко пъти имах възможност да заявя, че това ни е една от приоритетните, като срок, задачи. Организирал съм изпълнението й.
Факт е, че миналата година Министерството на образованието и науката трябваше да подготви много голям брой – над 30 подзаконови нормативни акта. Оценката ни и механизмът за мониторинг, който имаме е, че част от тези нормативни актове имат нужда от промени, свързани както с това в по-голяма степен да отговарят на философията на Закона, така и в посока на облекчаване на работата на учителите с оглед концентриране върху същинската учебно-възпитателна работа.
Едни от най-честите критики са свързани с нивото на бюрократичната работа, бумащината, която я има в училищата.
Много бързо сме отворили и стандарта за приобщаващото образование, който предизвиква най-много дискусии в системата.
Работните групи не са формализирани със заповед. Може би съвсем скоро това ще бъде направено, тъй като събираме предложения от страна на всички партньори – кои техни представители да бъдат включени в работните групи, но въпреки това те са започнали работа. Вече има тематични дискусии както по отделни теми, така и в отделни региони на страната.
Надяваме се, че следващите два-три месеца до началото на учебната година, ще подготвим и ще утвърдим пакета от промени по по-голямата част от документите, които в момента предизвикват дискусии.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Госпожо Петрова, желаете ли реплика? Заповядайте.
ТАНЯ ПЕТРОВА: Не толкова реплика.
Бих казала, че учителите се успокоиха по отношение на техните заплати, тъй като в медиите Вие многократно разяснихте по какъв начин ще стане увеличаването на техните заплати. Добре е този отговор, за който аз Ви благодаря, да стигне чрез медиите до учителите, за да бъдат спокойни през лятната ваканция, че за новата учебна година ще имат едно законодателство, което няма да ги постави отново в ситуация на зависимост и да бъдат бюрократи. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
За дуплика, господин Министър, желаете ли? Заповядайте.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Всъщност най-големият ни отговор ще бъде, когато подготвим тези промени. Засега мисля, че сме дали сигнала, че сме проявили чувствителност към проблемите, но решението им предполага да бъдат утвърдени промени в съответните подзаконови нормативни актове.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Следва групата на „БСП за България“ – госпожа Анастасова ми дава знак. Заповядайте.
ИРЕНА АНАСТАСОВА: Господин Министър, първо да Ви благодаря за отговора на писмения въпрос, който поставих към Вас и да Ви попитам дали това е изчерпателната информация, защото са ни представили резюме на доклад за извършена оценка на системата на помощните училища без самия доклад изцяло и без приложенията, предполагам, които касаят всяко едно училище. Ще помоля това да се случи.
И сега към въпроса на нашата група. Тъй като всички знаем, че на 1 август влезе в сила новия закон, подзаконовите нормативни актове влизаха поетапно, някои от тях със Закона или малко след него, други в продължение на месец-два-три, и някак си проблемите откривахме и ние поетапно в работата си, когато се сблъсквахме с тях, въпросът е следният: тъй като по сега действащия Закон в осми клас във всички училища на територията на България има единствено профилирани паралелки, а в осми клас, който в момента е осми клас, ние имаме и паралелки, които са непрофилирани. Учениците, които завършват тези паралелки и които отиват на поправителен изпит, и които не вземат успешно този поправителен изпит, къде ще продължат образованието си в следващата учебна година? Това е въпросът. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Господин Министър, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Да, това наистина е специфичен казус и въпрос, който трябва да получи отговор.
Единствената възможност е те да продължат на свободни места в профилирани и професионални паралелки. Това е възможността.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Госпожо Анастасова – за реплика.
ИРЕНА АНАСТАСОВА: Тоест, искате да кажете, че те са започнали и са учили една година в непрофилирани паралелки, а трябва да повторят образованието си в профилирани?
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Господин Министър, за дуплика, заповядайте.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Аз не разбрах за повтарянето ли говорим или след повтарянето. (Реплики.)
Аз мисля, че в осми клас няма такава голяма разлика в учебните планове, която да ни позволи те да повтарят. След осми клас е по-голямата разлика и не е необходимо да държат приравнителни изпити.
Колегите ми казват, че са сигурни в това твърдение. Аз си признавам – не съм го изследвал този въпрос.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Може да поискате писмен отговор или да направим конкретно запитване от Комисията по този въпрос, да го формулираме като въпрос и да получим съответния отговор.
По начина на водене ли искате думата, госпожо Дукова?
Заповядайте.
СНЕЖАНА ДУКОВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги!
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Госпожо Дукова, ако е по начина на водене – към мен се обърнете!
СНЕЖАНА ДУКОВА: Ами, да де, но да ги поздравя! (Весело оживление.)
А не мога ли да кажа, че ги уважавам? Мога!
Госпожо Председател, необходимо беше, когато толкова систематично разяснихте минутите, начините и процедурите, по които се състои блиц контролът, трябваше да обясните същността и смисъла му, защото той носи друго съдържание.
Аз разбирам, че част от колегите са в първи мандат и за това не им е много ясно, защото това Правилникът не го дефинира обстойно, но принципът – когато се задават въпроси към министрите, които присъстват на блиц контрола, е за общи политики, без конкретика. И аз моля Вие да се съобразите с това и да обясните на колегите, че конкретни въпроси не биха могли да се задават на блиц контрол. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря Ви, госпожо Дукова.
Аз прочетох много детайлно, тоест в цялост ал. 2 на чл. 6 от Правилата, в които пише, че въпросите следва да се отнасят до конкретни политики на Министерството.
В случая няма да се съглася с Вас, защото тук става въпрос за това каква е политиката и каква е съдбата на тези ученици, които в момента се обучават в обикновено училище в осми клас, какво се случва с тях, ако се наложи те да повторят и къде повтарят въпросния осми клас. Това е принципен въпрос и затова го допуснах.
Вярвам, че тъй като в крайна сметка на блиц контрол право на отговор има само министъра, ако разрешите, мога да дам думата на госпожа Костадинова да внесе уточнения, ако някой нещо не е разбрал, но аз си запазвам правото като председател на Комисия да отправим писмен въпрос, за да може съответно след това той да бъде предоставен и на директорите в страната.
Госпожа Анастасова ми подсказва, че така е по-добре да постъпим, за да може информацията да достигне до системата. Очевидно има, как да кажа, неразбиране и неяснота, която трябва да компенсираме. Има решение Министерството, което е добре.
Аз лично бих се притеснила, ако няма, така че още утре ще изпратим въпроса, така че след това да го представим всички ние на колегите директори в страната и да няма притеснения. Благодаря.
От групата на „Обединени патриоти“ – доцент Михов, Вие ли ще зададете въпрос?
МИЛЕН МИХОВ: Господин Министър, нашият въпрос е към нашето министерство и нашия министър и е свързан с политиката на Министерството при реализацията на Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“.
Миналата година стартираха някои процедури, някои – добре, някои – не чак толкова добре. Припомням, че една процедура, свързана с подкрепата за предучилищно възпитание и подготовка на децата в неравностойно положение тръгна с един фалстарт, да го кажем – три едноименни неправителствени организации с почти еднакъв състав, бяха класирани за една обща сума за около милион и половина, която предишното министерство спря.
Въпросът ни е: каква е политиката на Министерството по реализирането на Оперативната програма?
Знам, че е малко конкретен, но любопитно ще ни бъде, ако имате информация и за тази Програма за подкрепа на предучилищното възпитание и подготовка на деца в неравностойно положение, тъй като тя засяга не просто един детайл от Програмата, а една цяла сфера от политиката на Министерството. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Господин Вълчев, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Трета ос на Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ са средствата за интеграция, средствата, насочени към децата от уязвими, проблемни групи. Тя е с наименование „Образователна среда за активно социално приобщаване“.
Миналата година бяха одобрени четири конкурсни операции, казват им „общи грантови схеми“, за финансиране на проекти на образователните институции в партньорство с неправителствени организации, общини и други институции.
От тези четири операции, едната беше насочена към системата на предучилищното и училищно образование, другата беше насочена към образователната интеграция на деца от етническите малцинства или търсещите международна закрила в системата на училищното образование, третата беше насочена към подкрепяща среда, и четвъртата – към ограмотяване на възрастни. Всъщност, третата и четвъртата са проекти, които се изпълняват от Министерството на образованието и науката, като конкретен бенефициент. Общата стойност на тези четири операции е близо 59 милиона.
Една голяма част от ресурса по Трета ос на Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ е ангажиран за инициативата „Водени от общността за местно развитие“, където също ще бъдат финансирани проекти, но вече с обединени ресурси на Програмата за развитие на селските райони и Програмата за развитие на човешките ресурси, и Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“, по която инициатива ще се финансират проекти на малките общини за дейности в сферата на образованието, в случая – допълнителни мерки за обхващане и задържане на лицата от уязвими групи.
Що се отнася до политиката в системата на образованието има множество дейности, инструменти на политиката, мерки, които са насочени към задържането и обхващането на децата и учениците и в частност – тези от проблемни групи.
Трета ос на Оперативната програма със своите операции има за цел по ефективен начин да допълни микса от дейности и политики. Тя има за цел в по-голяма степен да ангажира допълнителни ресурси извън образователните институции. Тук имам предвид ресурси, свързани с ресурси на общините и ресурси на юридически лица с нестопанска цел, които работят с родители, така че да се постигне един ефективен комплекс от дейности на училищно и на местно ниво, който да допринесе за задържането и подобряването на образователните резултати на лицата от уязвими групи.
Проблеми имаше миналата година действително по отношение на двете операции на тези свързани лица, за които Вие споменахте. Има може би нужда и от допълнителна настройка в много други дейности, настройка за подобряване на ефективността на много други инструменти и мерки, които имаме в системата.
Това, което ние анонсираме като приоритет също така е, че в най-голяма степен за интеграцията на децата от уязвими групи ще разчитаме на два фактора, които може би в момента не са с достатъчна ефективност.
Първият е междуинституционалното взаимодействие, общите усилия на институциите, които могат да направят значително за подобряване на резултатите по отношение на тази политика.
И вторият е – по-добрите и мотивирани учители, това вече е в дългосрочен и средносрочен план, всичките промени, които трябва да се направят и в системата на разпределение, и политиките, които са по отношение на учителите.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря Ви, господин Министър. Просрочихте отговора с една минута, но като за първи път, ще бъда по-толерантна. (Реплики. Весело оживление.)
И тъй като нямаше възражение от колегите, Ви дадох такава възможност.
Доцент Михов, желаете ли реплика? Не желаете.
В такъв случай преминаваме към следващия въпрос от Движението за права и свободи.
Господин Мехмед, заповядайте.
ЕРОЛ МЕХМЕД: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Забелязах, че когато се обръщат към Вас, винаги започват с това „Вие сте финансист“, а това означава, че имат очаквания. Надявам се, все добри!
Моят въпрос е свързан с обединените училища.
Уважаеми колеги, знаете – миналата година стартира новият Закон с достатъчно дискусии. Дискусиите продължават и до момента. Сигурен съм, че и занапред ще има такива, но що се отнася до обединените училища в една част, разбира се, от този Закон, знаете, тази година стартира тази възможност, и въпросът ми е много конкретен, но той пък е и достатъчно важен: осигурено ли е финансиране за тази година, а не за учебната 2017/2018 г., а за бюджетната 2017 г.? Какво се случва с обединените училища? И ще се наложи ли и някъде да има нулев прием? Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Господин Министър, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Благодаря.
Преструктурирането на мрежата от основни училища в такива до седми клас или в обединени училища е едно от най-значимите предизвикателства във връзка със Закона за предучилищното и училищното образование пред нас. Този процес тече в момента.
Общините ни представиха предложения до 31 май. Комисията ги разглежда. Вече имаме може би над 30 одобрени заповеди. Днес и утре имаме още една комисия, на която ще се гледат може би последните предложения. Общо-взето можем да кажем, че почти всички предложения на местните власти са приети. Аз лично очаквах да има повече предложения за обединени училища.
Ние се опитахме, доколкото е уместно, с общи критерии да направляваме този процес, тъй като водеща е спецификата. В някои училища няма материална база, в други няма преподаватели, за да прераснат от основни в обединени училища и да обучават в първи прогимназиален етап.
Не е подходящо в други случаи, заради наличието на професионални гимназии, където децата биха получили професионална подготовка. Това е от една страна.
От друга страна, имаме множество села, райони, в които децата са с ниска склонност да пътуват и не биха пътували в друго училище. Подхождали сме при всеки случай индивидуално.
Имахме проблем с разминаването в сроковете за определяне на приема. Поради тази причина помолих колегите да изготвят промяна в наредбата, която вече е факт и предстои да се обнародва в „Държавен вестник“ – Наредбата за организацията на дейностите в системата, така че да могат да заявят допълнително прием обединените училища. Въпросът Ви е навременен.
Що се отнася до това – осигурено ли е финансиране, да. Ние действително имаме разминаване между учебна и бюджетна година при финансирането на образователните институции, но всъщност държавният бюджет финансира първо първостепенните разпоредители, а те чрез механизма на формулата, на второ ниво вече могат да осигурят това финансиране, тоест ако имаме движение на ученици от едно в друго училище, увеличение или намаление от началото на учебната година, това може да бъде направено на ниво „първостепенен разпоредител с бюджет“.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: За реплика – господин Мехмед.
ЕРОЛ МЕХМЕД: Не можахте да ме изненадате, господин Министър, защото когато има финансови промени, те винаги се прехвърлят върху първостепенните разпоредители, но във въпроса ми има много смисъл, наистина. И се надявах да получа друг отговор.
Не е много времето от септември до Нова година. Сигурен съм, че за следващата година сте осигурили такова финансиране и сте обмислили различни варианти, но общините, особено малките, където има и малки училища с малко на брой деца, със своя единен разходен стандарт и с тази формула, която не се променя в рамките на бюджетната година, ще създаде допълнително трудности за първостепенните разпоредители. Моля Ви, имайте го предвид това.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: За дуплика, господин Министър.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Съгласно Закона за предучилищното и училищното образование, а същата постановка беше и в Закона за народната просвета, общините получават финансиране, и първостепенните разпоредители, въз основа на броя на децата, на учениците към 1 януари. Формулата не се променя като параметри и съотношение между тях, но може да се променя при промяна в броя на децата и учениците, тоест има възможност, ако ученикът остане в обединеното училище, а не отиде в средното училище, да се коригира формулата. (Реплики.)
Финансирането, да. Точно така.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря Ви, господин Министър.
Госпожа Миткова – „Воля“, заповядайте.
НИНА МИТКОВА: Благодаря, уважаема госпожо Председател
Уважаеми господин Министър, въпросът ми към Вас е следният: налице е нарушено естествено кадрово обновление и повишена средна възраст в сектора. Работите ли вече върху конкретна програма за привличане на млади кадри и можем ли да се надяваме, че за предстоящата учебна година ще бъдем свидетели на масово заемане на незаетите места от млади учители?
Така обявеното в медиите повишаване на заплатата на учителите от новата учебна година смятате ли, че ще помогне? Това ли е единствената и най-важна мярка или има и други, които ще накарат младите кадри, завършващи своето образование, да влязат в системата и да станат млади учители? Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря Ви, госпожо Миткова.
Господин Министър, заповядайте.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Обезпечаването на системата с педагогически специалисти е едно от най-големите ни предизвикателства пред Министерството.
С обезпечаването в средносрочен и дългосрочен план към днешна дата или към началото на идната учебна година, ние ще имаме не толкова голям проблем. Имаме проблем по отделни дисциплини – математика, английски език, информационни и комуникационни технологии, нещо, с което сме имали като проблеми и в предходните години, но в период от девет години ще навлязат в пенсионна възраст половината от педагогическите специалисти. В момента работят много такива, които са навлезли в пенсионна възраст. Те пък съответно, чисто поради възрастови причини, в един момент ще отпаднат, тоест голямото предизвикателство е в един период от 5 до 15 години оттук нататък, когато ние няма да имаме достатъчно педагогически специалисти, когато този резерв на пазара на труда няма да съществува.
Какво правим по отношение на това предизвикателство? Факторът „възнаграждение“ е основен. Ние не просто трябва да привлечем млади преподаватели, трябва да привлечем и да има мотивирани преподаватели. Трябва да направим така че ученици с по-високи резултати на изхода на гимназиално обучение да се включат в педагогическо образование и в педагогическата професия, защото това е гаранция, това показват и международните изследвания, че най-високите образователни резултати са в тези държави, в които учениците с най-висок успех се включват в педагогическо образование и след това в педагогическата професия.
Разбира се, че има и други фактори, като кариерно развитие, квалификация, психо-климат в училищата, това, което говорихме за стандарта, че трябва да се промени и да не ги натоварваме учителите с бюрократична работа. Всичко това влияе и на мотивацията.
Освен на системно ниво, ние имаме проблеми с регионалните диспропорции и особено с училища и детски градини, в които има концентрация на лица от уязвими групи. Там ни трябват още по-мотивирани, още по-подготвени, още по-заплатени педагогически специалисти, за да се справят с образователните дефицити на децата, които те са натрупали още, докато постъпят в училище.
Детските градини също е важно да бъдат обезпечени с педагогически специалисти.
Мерките ни в системата на висшето образование показват, че има резултат от политиката на преструктуриране на приема и финансирането. В професионално направление „Педагогика“ имаме 16% в предходните три години, сега мисля, че ако се натрупа и тази година, 20% увеличение на приема ще имаме. Имаме леко увеличение на средния резултат от държавните зрелостни изпити на тези, които се включват в професионално направление „Педагогика“ и на „Педагогика на обучението по“. Тези две професионални направления са и сред приоритетните професионални направления, за които висшите училища получават допълнително финансиране, студентите – допълнителни стипендии.
От друга страна пък, в други професионални направления имаме значително намаление на приема, като „Икономика“, „Администрация и управление“, така че се надяваме с комплекс от мерки и политики този проблем да бъде решен, но пак повтарям – възнаграждението е основен фактор, особено за младите преподаватели.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря Ви, господин Министър.
Госпожо Миткова, за реплика.
НИНА МИТКОВА: Благодаря.
Допускате ли също така, че част от привличането на младите учители е по-добрата техническа обезпеченост и осъвременяване на средствата на преподаване? Всъщност дали работата в амортизирана работна среда, с недостатъчно и съвременни средства на преподаване, също не са част от демотивацията?
Предполагам, ще се съгласите, че за един учител е цяло предизвикателство да задържи вниманието на така познатата ни черна дъска, когато статично стои и разказва, без учениците да са участници в процеса. И ако зад учителя стои една интерактивна дъска, с която си помага и прожектира, и демонстрира, дали няма да задържи повече вниманието? Всъщност, като част от мерките за привличане на младите кадри, няма ли да бъде и осъвременяването на средствата за преподаване?
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Благодаря Ви.
Несъмнено смятам и техническата обезпеченост, и методите на преподаване. В тази връзка и политиките, които произтичат от Закона за предучилищното и училищното образование за повече свобода, автономност са в тази посока.
Утвърден е списък от 184 иновативни училища съвсем скоро, което също е в тази посока.
Що се отнася до техническата обезпеченост, разбира се, ни се иска повече класни стаи да я имат, въпреки че скоро четох едно изказване на съоснователя на „Епъл“ Стив Уозняк. Дори той отрича, че трябва масово да навлязат информационните и комуникационните технологии във всички класни стаи. Тук не говоря за компютърните кабинети.
Има гласове и в другата посока, че децата достатъчно време прекарват пред екраните, за да го правят и в класната стая. Това е един въпрос, който други образователни системи може би по-активно дискутират, включително и в европейски страни.
Аз следя до някаква степен тази дискусия. Няма съмнение обаче, че имаме нужда от повече компютри, интерактивни дъски, както в училищата, така и в детските градини.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря Ви, господин Министър.
Сега отново идва ред на Парламентарната група на ГЕРБ.
Госпожо Пеева, заповядайте.
АСЯ ПЕЕВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър! Един въпрос, който вълнува изключително родителите на учениците със специални образователни потребности, както и педагогическия и непедагогическия персонал от помощните училища, а именно съгласно § 13 от Закона за предучилищното и училищното образование в срок до една година от влизането му в сила, помощните училища трябва да бъдат преобразувани в държавни и общински центрове за специална образователна подкрепа със заповед на министъра на образованието и науката, като с тази заповед се определят и дейностите, адреса и седалището на управление на съответния център.
В ал. 3 на въпросния параграф е посочено, че трудовите правоотношения на работниците и служителите се определят според чл. 123 от Кодекса на труда.
Въпросът ми е: издадена ли е такава заповед за преобразуване на помощните училища в центрове за специална образователна потребност и ще има ли закрити помощни училища? Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря Ви, госпожо Пеева.
Господин Министър, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Използвам възможността да кажа, че ще предоставим доклада на госпожа Анастасова. Помолих парламентарния секретар. Не си спомням дали Ви я представих на предишното заседание – това е госпожа Йорданка Петрова, затова сега използвам възможността да Ви я представя.
На конкретния въпрос: да, ще спазя закона. Ще издам заповедта. Все още не е дошъл крайният срок. Всички помощни училища ще бъдат преобразувани в центрове за специална подкрепа на личностното развитие. Няма да има закриване на помощни училища, респективно центрове, през тази година. То няма и процедурна възможност вече, но до 31 май няма предложения за закриване.
Част от въпросите бяха провокирани по изготвен доклад, възложен от Министерството на образованието и науката. Тези, които са изготвили доклада носят само експертна отговорност. Дори ние, честно казано, имаме известна професионална критика по някои части от доклада. Ние сме съгласни и въпрос на управленска отговорност е оттук нататък ние по най-добрия начин да планираме мрежата от центрове, в които ще се преобразуват помощните училища.
Със сигурност имаме такива, в които трябва да се подобри капацитетът, други, които могат да се деинституционализират напълно децата, но това ще бъде въпрос, който ще решаваме в хоризонт за следващата година.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
За реплика – госпожо Пеева.
АСЯ ПЕЕВА: Благодаря. Няма да се възползвам.
Отговорът беше изчерпателен и може да се каже – по-конкретен. Надявам се напрежението на засегнатите от този проблем да падне. Благодаря, господин Министър.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря Ви.
Дуплика не желаете. Благодаря Ви.
От парламентарната група на „БСП за България“ кой ще зададе въпрос? Заповядайте.
ВЕСКА НЕНЧЕВА: Госпожо Председател, господин Министър, колеги! В началото на 2016/2017 учебна година с новия Закон за предучилищното и училищното образование, който получихме – и учители, и родители, и ученици, още на 15 септември се появи първата пробойна – с новите учебни програми и планове, по които трябваше да бъдат обучавани учениците в първи и в пети клас и невъзможността да ползват нови учебници по тези програми.
Благодарение на професионализма и наистина на къртовската работа на колегите учители, тази пробойна беше запушена, но това им костваше много нерви, напрежение и време през цялата учебна година.
Въпросът ми е: по общата политика на това, което ще се случи, на конкретната дата 15 септември 2017 г., началото на новата учебна година. Да очакват ли колегите отново пробойна, която ще трябва да запушват или Министерството е работило по това? Говоря за конкретна дата – 15 септември 2017 г. Ще има ли учебници за втори и шести клас – учебници за ощетените от първи и пети клас, които тази година ще бъдат втори и шести клас? Въпросът е логичен – ще имат ли учебници на 15 септември 2017 г. учениците от втори и пети клас? Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря Ви.
Господин Министър, моля.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Вие знаете каква е процедурата с утвърждаването на учебните програми. Следва стартиране процедурата за изготвяне на учебници. Има 12-месечен срок за изготвянето им.
Впоследствие имаме процедура за оценяване – оценяване от страна на комисия от оценители към Министерството. Следва оценка от страна на педагогическите специалисти по съответната дисциплина и третата фаза е избор от страна на педагогическите колективи на учебници, които да се ползват в конкретната образователна институция.
Тази процедура е достатъчно дълга като срокове, въпреки че миналата година започна март месец реализирането й. Тя предполага едни амбициозни срокове.
Към днешна дата това, което мога да кажа, че и по време на служебното правителство са направени усилия за оптимизиране в максимална степен на процедурата, включително и промени в наредбата. След среща с издателствата ние направихме допълнителни промени, които ще позволят по-бързо да бъдат отпечатани учебниците без това да уврежда по някакъв начин процедурата и възможността за избор от страна на всички педагогически специалисти.
Графикът, който заварих, беше да има сключени договори с издателствата на 14 септември. Последният график, който утвърдих предвижда на 8 септември да бъдат сключени договорите, но след сключването на договорите следва доставката на учебниците.
Има предпоставки някъде да се доставят по-бързо и на 15 септември да имаме учебници за втори и шести клас, някъде да се забавят не много време след 15 септември, но като отчитаме, че първите часове имаме преговор, препитване, това може би няма да повлияе и няма да предизвика възможност да се ползват учебници в електронен вариант или поне първите уроци да се ползват в електронен вариант.
Надяваме се, че във всички образователни институции ще имаме учебници до 30 септември, като в част от образователните институции, както Ви казах, ще имаме такива и към 15 септември.
За следващата година процедурата е стартирала по-рано, така че се надяваме този проблем да не съществува за следващата година.
ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Благодаря, господин Министър.
Имате думата за реплика.
ВЕСКА НЕНЧЕВА: Тази дата – 30 септември, би притеснила най-напред родителите на първолаците. Вие знаете емоционалната част на момента, когато трябва нови учебници да посрещнат първолаците. Би притеснила и колегите учители.
Дори един месец по-късно, преговорът не може да навакса онова, което трябва да се погледне в новите учебници, така че пожеланието ми е наистина в по-кратки срокове и с малко по-бързи темпове, ако могат да се случат нещата до 15 септември, иначе не бихме успокоили колегите учители по този начин с тази дата – 30 септември. Благодаря.
ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Благодаря.
Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Това е и задача пред мен през следващите три месеца.
Само една забележка – за първи клас ще имаме учебници навреме, тоест ще има буквари на чина на първокласниците. Говорим за втори и шести клас, както и за езиците в осми и девети класове.
ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Продължаваме нататък.
Господин Йорданов, заповядайте.
ЙОРДАН ЙОРДАНОВ: Благодаря.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Вълчев, въпросът ми е в унисон с това, което госпожа Петрова още в началото зададе и по-скоро като предшественик на нейния въпрос – по отношение на подзаконовите нормативни актове, които влязоха, съпътстващи Закона за предучилищното и училищното образование, извършен ли е от Министерството на образованието и науката мониторинг относно ефекта от действието им през вече почти изтеклата учебна година?
Вече говорихте за създаването на работни групи, но трябва да кажете, ако е извършен такъв мониторинг дали всички наредби, които касаят стандартите се налага да се променят, дали някои трябва наново изобщо да се напишат или има и такива, които не трябва да се пипат? Благодаря.
ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Благодаря Ви, колега.
Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Към днешна дата е идентифицирана необходимост за промяна в девет наредби. Имаме предложения. Това не означава, че всички тези предложения ще бъдат реализирани. Сега по-скоро събираме всички предложения. Ще ги обсъдим.
Най-дискусионен е въпросът с наредбата, както Ви казах, за приобщаващото образование. Голяма част от нея ще отпадне. Вече правно-технически е въпросът дали да се преиздаде тази наредба или с наредба за изменение и допълнение да бъдат извършени промени, основно в посока заличаване на текстове от нея. Разбира се, и други промени ще има.
Ежедневно възникват дискусионни въпроси и по други теми. Примерно, вчера темата беше с критерия „близост до училището“. Там също вероятно ще направим промени в наредбата, с оглед гарантиране правото на достъп до най-близкото училище, чисто физическия достъп, или да подобрим механизма, така че да се прилага по-лесно от страна на общините.
Все още е отворена темата. Не мога да Ви кажа точно колко.
ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Благодаря, господин Министър.
Имате ли реплика?
ЙОРДАН ЙОРДАНОВ: Да.
Искате да кажете, че няма някаква система, следствие на която Министерството да извършва наблюдение върху всичко това, което е вече в продължение на една година – някои от наредбите, които трябва да покрият всички стандарти още не са и факт, а по-скоро следствие на обществения натиск или все пак има чуваемост към искането на браншовите организации, на хората, на потърпевшите от действията на тези наредби. Няма някаква система, с такова впечатление останах.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Имаме система. Тя е още от 2016 г., но като че ли другата система – тази на предучилищното и училищното образование работи по-добре от нашата вътрешна система, която е регламентирана.
И едното, и другото. Част от предложенията за промени са в резултат на сигнали до тази система, предложения до нашата вътрешна система.
ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Благодаря, господин Министър.
Преминаваме към следващата парламентарна група.
Заповядайте, господин Мехмед.
ЕРОЛ МЕХМЕД: Благодаря.
Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Има едно Постановление под № 334 на Министерския съвет от 2011 г., което регламентира дейността на българските неделни училища в чужбина.
Информацията, която получавам в момента от чужбина, е, че се готви промяна на това постановление. Въпросът ми е вярно ли е това в предвид, че тази промяна сякаш касае училищните ръководители, на които им се отнема правото, ако са в тази организация, с която работи училището или училището е юридическо лице, регистрирано в съответния съд, нямат право да преподават. И това е точно промяната.
И във връзка с това – тези организации, български, дали се водят културно-просветни дружества или под друго название, под условие, че са регистрирани в съответния съд на съответната държава, защо българското Министерство на образованието и науката би се намесило в този регламент?
Основно: предстои ли такава промяна и ако – да, тази информация нека да бъде разгласена и училищата зад граница предварително да се запознаят. Благодаря.
ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Министър, за отговор.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Политиката по финансиране на българските неделни училища, която е регламентирана в сезираното Постановление, е пример за една политика, която с не много средства, дори без изрично законово нормативно основание бяха постигнати значителни резултати.
В момента ние финансираме близо 200 училища в различни точки на света. Това са 200 средища, само по Постановлението, отделно финансираме по Национална програма „Роден език и култура зад граница“. Това са 200 средища не само на българското образование, но въобще и на българщината.
Имаме близо 20 хиляди ученика, записани в тях, на които родителите решават събота и неделя да жертват от времето си и да ги водят, въпреки че това не е задължително.
С приемането на Закона за предучилищното и училищното образование беше постановено, беше регламентирано, че тези училища са част от българската образователна система, въпреки че не са институции по смисъла на Закона. Те са създадени по местното законодателство като юридически лица с нестопанска цел. Имаме и десет училища към дипломатическите представителства, посолства и консулства.
Необходимостта от нов нормативен акт е заради това, че ние имаме задължението да издадем такъв по смисъла на Закона за предучилищното и училищното образование, а необходимостта да се месим е заради това, че една образователна институция в България сигурно я контролират над 20 институции.
Това са училища, които разходват бюджетни средства, получават бюджетна подкрепа и ако ние не гарантираме, че тези училища разходват средствата законосъобразно, от една страна, от друга страна, ако нямаме необходимите гаранции за осъществяване на учебния процес, рискуваме да компрометираме цялата програма за финансирането на българските неделни училища. И тъй като нямаме възможност за такъв интензивен контрол, разчитаме на дипломатическите представителства. Много от тези училища са извън градовете, далеч от градовете, в които имаме дипломатически представителства. Разчитаме и на родителите, и на учителите. Има задължение всяко училище да има родителски съвет, който ни помага, така да се каже, да осъществяваме контрола, като те осъществяват обществен контрол.
По отношение на разделението – аз честно да Ви кажа, не съм сигурен дали това е предвидено в Постановлението. Допускам, че може да е предвидено с цел разделение на функциите на училищния ръководител от функциите на управителя на организацията.
Има логика в такова разделение, но по-скоро ще се въздържа да Ви отговоря. Ще го проверя това, за да се запозная с аргументите. Във всички случаи това не е най-важната промяна, която ние ще предложим в Постановлението. Ще предложим и промени в механизма за разпределение. Имаме проблем с фрагментацията на мрежата, тъй като тя възниква на принципа на самоинициативата в няколко големи града като Чикаго, Мадрид, Лондон училищата се фрагментират нежелателно. Това ще бъде един от въпросите, които ще решим.
Основните предизвикателства там са свързани с това как да направим така, че да обхванем повече деца, които вече са второ поколение българи, защото за първото поколение е по-лесно. Успяхме да ги обхванем. За второто поколение е по-трудно. То предполага и нови учебници за деца, чиито роден език не е български, да ги запазим тези деца като част от българското културно и езиково пространство.
ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Благодаря, господин Министър.
Господин Мехмед, реплика.
ЕРОЛ МЕХМЕД: Само едно леко уточнение – Вие се хванахте на втората част от моя въпрос. Разбира се, че основните техни проблеми са повече по финансите и не съм против контрола, разбира се, че точно такъв трябва да се осъществява, но притеснението на училищните ръководители, защото в голяма част и в повечето от тези неделни училища в чужбина, едно и също лице изпълнява тази функция – едновременно да е председател на управителния съвет на това културно-просветно дружество, или НПО, както е регистрирано в съда, така и с функцията на преподавател.
Ако се отнеме това право, ще има и друг проблем, защото кадровият проблем си съществува. Дали ще бъде училищен ръководител, дали ще бъде просто преподавател в това училище, този преподавател трябва да избере при такъв вариант. Затова конкретно питах за такава промяна.
А иначе съм сигурен, че и това Постановление, аз се запознах с него, сигурно ще се коригира допълнително и може би ще се допълва още с новите изисквания на времето, разбира се. Благодаря.
ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Господин Министър, желаете ли дуплика?
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Да, разбрах Ви. Това е сериозен аргумент, с който трябва да се съобразим, защото много училища разчитат на един-двама учители, които са в съответното населено място и ние трябва да го имаме предвид това, че не можем да се лишаваме от един учител, който да бъде училищен ръководител.
ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Благодаря, господин Министър.
И последен въпрос от парламентарната група на „Воля“.
Заповядайте.
НИНА МИТКОВА: Благодаря, господин Председател.
Господин Министър, въпросът ми към Вас е свързан с една инициатива, извършена по време на работата на временното правителство и по-точно – един документ, представен от временния министър на образованието господин Денков, а именно „Междуинституционален план за действие за превенция на агресията и за засилване сигурността в образователните институции“.
Вие запознат ли сте с него? Подкрепяте ли го? Ще съблюдавате ли неговото изпълнение, тъй като една част от краткосрочните мерки в него са със срок на изпълнение май-юни, от които единият месец е изминал, а другият е текущ?
Има и такива мерки за септември и дали ще можем като цяло да разчитаме, че децата и учителите ще стартират новата учебна година в една по-сигурна среда и че ще има вече в ход инициативи, които ще предотвратят агресивност и насилие в училище занапред? Благодаря
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря Ви, госпожо Миткова.
Господин Министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Когато организирахме среща по темата „Агресия“ имаше може би около 100 различни предложения за мерки, които трябва да се осъществят.
Всъщност беше засегнат в хода на разговора, в хода на дебата целият въпрос от политики, от дейности в системата като започнем с учебни планове, методи на преподаване, финансиране, среда, учители и това само в образователните институции, само в образователната среда.
Разбира се, голяма част от проблемите, свързани с агресията имат източник извън училището. Не малка част са и факторите извън училището.
Аз още в самото начало казах, че този междуинституционален план съдържа комплекс от мерки, които са полезни в своята реализация по отделно и като комплекс, но не изчерпва всички мерки. Колкото и да го надградим, пак няма да кажем, че изчерпва всички мерки.
Не съм проследил конкретно сроковете за май и за юни. Това, което видях още първия ден буквално, е, че в него са отразени само мерките на институциите, и то не толкова на образователните институции, а на другите институции като Агенцията за закрила на детето, Агенцията за социално подпомагане. Всички тези мерки трябва да бъдат допълнени с мерките в системата.
Дали в началото на учебната година ще постигнем резултат, много трудно можем да кажем, че ще преодолеем агресията в пълна степен. Имаме за цел да я редуцираме и се надяваме.
Продължаваме работата в работната група. Надяваме се да идентифицираме няколко мерки, които са с хоризонт в началото на учебната година, да започнат да се изпълняват. Иначе няма единична мярка или две-три, които мога да откроя и да кажа, че това са мерките, които, ако реализираме, ще редуцираме до голяма степен агресията. Не знам. Може би и Вие няма да се сетите за една или за три основни мерки, които можем да изброим от всички.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
За реплика – госпожо Миткова.
НИНА МИТКОВА: Благодаря. Аз абсолютно ще се съглася с Вас, че този план не е панацея и той и не е и толкова всеобхватен, защото наистина проблемът с агресията у подрастващите опира до много други проблеми в обществото и семейната среда, но все пак до голяма степен родителите наистина разчитат на училищната среда да коригира неправилно поведение и да създава правилни умения и знания у децата.
Този план, пак казвам, не е панацея, но все пак е някакъв разписан план и е една добра основа, поне да следваме неговото изпълнение и, разбира се, във времето да го надграждаме. Той може да бъде динамичен и винаги да се добавя нещо към него, тоест все пак смятам, че проследяването н неговото изпълнение е някакво начало по работа с този проблем. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Желаете ли дуплика, господин Министър? Съгласен сте с казаното.
С това, колеги, приключихме първият блиц контрол на министър Вълчев в Комисията.
В началото на месец юли ще имаме нова такава възможност. Поемаме ангажимента в рамките на утрешния ден да изпратим писменото запитване по въпроса на госпожа Анастасова.
Благодаря на господин Вълчев и на неговия екип за участието.
Ще продължим да следим работата на Министерството по отделните политики, които са заложени в Програмата и системата на предучилищното и училищното, и системата на висшето образование и науката.

Колеги, предлагам да започнем работа по тази втора точка от днешния дневен ред:
РАЗГЛЕЖДАНЕ И ГЛАСУВАНЕ НА ДОКЛАД ЗА ДЕЙНОСТТА НА ОМБУДСМАНА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ 2016 Г., № 739-02-3, ВНЕСЕН ОТ ОМБУДСМАНА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ НА 5 МАЙ 2017 г.
Колеги, добре дошла – на госпожа Манолова, която има готовността да ни представи доклада под формата на презентация.
Госпожо Манолова, имате думата.
МАЯ МАНОЛОВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Благодаря за възможността да представя Доклада за работата на институцията на Омбудсмана за 2016 г.
Това е Докладът – 230 страници!
Има две опции – да започна да го чета или да Ви го преразкажа, но както се разбрахме с госпожа Дамянова, ще имаме възможността да го прочета утре в зала.
Накратко ще Ви представя работата на институцията.
Все пак ще кажа няколко уводни думи. Това, което се опитах да направя в институцията през миналата година, е на първо място да изпълня ангажиментите, които поех към народните представители, които ме избраха за Омбудсман преди две години, а именно – изнесох изцяло работата на институцията на терен, буквално пресрещахме проблемите на място, там, където са проблемите и българските граждани.
Направихме институцията по-активна, по-действена. Наистина Омбудсман в действие.
Уплътнихме всички правомощия, които Законът дава, включително и правото на косвена законодателна инициатива и в резултат на всичко това успяхме, мисля, за една година да променим отношението към институцията от такова като към една институция, от която нищо не зависи, която е готова да съчувства, да изслуша, но не може да реши никакъв проблем, като към институция, която практически действа, която има правомощия и която решава проблеми, при това не се отказва, а стои зад гърба на българските граждани.
Всъщност успехите във вид на решени проблеми на българските граждани станаха възможни най-вече благодарение на доброто взаимодействие с институциите и с администрацията – централна и местна, с изпълнителната власт, с министрите, служебни или редовни, с народните представители и от предния, и, надявам се, от този парламент, с агенциите, с областните управители, с кметовете, така че използвам представянето на Доклада за работата на институцията и за това да благодаря на всички народни представители, защото по-големите кампании, които завършиха успешно за институцията през миналата година станаха възможни благодарение именно на парламента.
Така приключихме с успех битката срещу арбитражните съдилища и по-точно – успяхме да ги затворим за съдебни дела с граждани, съществуващата частна паралелна съдебна система беше приключена по отношение на българските граждани, което наистина е един успех, още повече, че става дума все пак за огромно количество дела, които се водеха през тези съдилища.
Само за онагледяване – пред най-големия съд в София, Арбитражен съд – София, се гледаха годишно по 100 хиляди дела на български граждани, много често за несъществуващи задължения или за такива, които отдавна, отдавна са погасени по давност.
С успех завърши и кампанията за падане на ДДС върху дарените храни, за което благодаря и на депутатите, които бяха в предния парламент. Приключихме тази кауза, по която работеха общественици и целия български хранителен бранш няколко години преди това. Сега има един механизъм, чрез който храните, които са излишни да стигат до трапезите на бедните и гладните. И се надявам през тази година, след като вече беше изготвена и подзаконовата нормативна база, това да стане една често срещана практика, която да реши някои от най-тежките проблеми на бедността в България.
Друга важна битка беше тази срещу монополните дружества, по която не можем да се похвалим с Бог знае какви успехи, но пак благодарение на доброто взаимодействие с парламента, например, една от битките срещу доставчиците на така наречените „обществени услуги“ да не начисляват в съдебен процес и в изпълнително производство огромни юристконсултски възнаграждения за сметка на гражданите. Тази кауза беше решена, завърши успешно като намалихме шест пъти възможностите и на „Топлофикация“ и на ЕРП-тата, и на останалите дружества да прибират по три пъти по 300 от гражданин, който не си е изпълнил някакво задължение и така само заради тези юристконсултски възнаграждения дълговете нарастваха с близо хиляда лева. Сега този размер е сведен до 150.
Кампанията „В нашите ръце“, която ще продължим и през тази година, е свързана с правата на българските деца. Всъщност това е един от основните приоритети в моята работа и през миналата, и през тази година, което е не просто законов мандат, а мисия, в която и аз, и моят екип влагаме много усилия. Месец юни тази година сме посветили на правата на децата и на популяризиране на Омбудсмана като институция, която защитава правата на българските деца.
Утре в зала ще мога да представя статистика. Жалбите са нараснали два пъти. Хората, които идват в приемната са се увеличили два пъти в сравнение с миналата година. Успели сме да окажем съдействие на над 27 хиляди души, които са дошли в приемната, обадили са се на горещата телефонна линия или са писали жалба или сигнал и, което е най-важно, сме успели да приключим близо 10 хиляди преписки, тоест не само събираме преписки, не само ги разпределяме към институциите, а реално ги приключваме и решаваме проблеми.
Всяка втора препоръка на Омбудсмана през миналата година е била уважена, което е успех за институцията.
Изнесли сме, образно казано, 27 приемни в различни населени места в страната за миналата година. Лично аз съм приела 1109 души. Мисля, че това беше числото. Приемната непрекъснато е пълна. Тя работи всеки ден и за информация и на народните представители – от 9,00 до 17,30 всеки гражданин може да бъде изслушан от експерт, от заместник-омбудсмана или от мен, и да му се съдейства за решаването на конкретен проблем.
Привлякохме сериозна експертиза, която да подкрепя работата на институцията. Създадохме Консултативен конституционен съвет с именити юристи и сътрудничеството ни с над 150 неправителствените организации е гаранция, че подхождаме професионално и с така необходимата експертиза към решаването на всички важни за българските граждани теми.
Да кажа няколко думи и за това какво сме свършили в областта на правата на гражданите на образование.
За образователната система – миналата година беше една наистина важна година, което е свързано с приемането на Закона за предучилищното и училищното образование. Както всички мащабни промени, така и тази предизвика напрежение в системата, което е обяснимо и беше свързано както със забавеното приемане на държавните образователни стандарти, с подготовката на учебници за някои класове, а също така и за преструктурирането на учебното съдържание за седми и за осми клас по три дисциплини.
Също така, имаше и известно забавяне и в издаването на подзаконовите нормативни актове, защото всички знаем, че един закон действа и чрез съответните правилници, наредби, стандарти и правила, които се приемат.
Както чухме и от отговорите на министъра днес, тези проблеми, всички очакваме, че няма да съществуват на старта на следващата учебна година, но те бяха и причина, и повод за част от жалбите, които български граждани подадоха до институцията.
Всъщност, жалбите в този сектор на фона, например, на ръста на жалбите срещу монополни дружества, срещу социални права на гражданите не са нараснали с такава динамика – 31% е, ако трябва да бъда точна, ръстът на жалбите през 2016 г. спрямо 2015 г., 186 срещу 131, като най-често срещаните проблеми очаквано са свързани с ограничения достъп до детски заведения, до детски ясли, до детски градини, с правилата за приема, с качеството на грижата в предучилищното възпитание и образование, а също и в образователния процес, с осигуряването на равен достъп до предвидените от държавата стимули, материалната база в учебни и детски заведения, някои проблеми, свързани с упражняването на учителската професия, с конкурсите за различни академични длъжности.
Опитвали сме се и благодарение на съдействието на институциите, регионалните инспекторати, Министерството на образованието и науката, съответните кметове една голяма част от жалбите са били уважени.
Имахме някъде и статистика, че от 25 препоръки, които сме отправили, 19 са били уважени, взети предвид и приведени в действие.
Няколко думи за предучилищното и училищно образование – казах, че основният проблем, който най-вече е в столицата и който е предмет на една голяма част от жалбите, е свързан с достъпа до детски заведения, което предполага една по-активна политика изобщо на общините в тази посока, но от друга страна, и с абсолютно ясни и прозрачни правила за прием, тъй като напрежението сред родителите наистина е много сериозно.
Друга тема е свързана с размера на таксите, които се определят от общините в страната. Като Омбудсман съм писала препоръки и отново ще кажа и пред Вас, че според мен таксите в детските заведения изобщо трябва да отпаднат, защото това е и един от механизмите за неотпадане на децата от училище. Практиката показва, че всички, които са посещавали детско заведение преди училище, се задържат в училище. Това е много важно и за ромските квартали, изобщо за малцинствените общности, които са непосредствена грижа и на моя екип, и на мен като Омбудсман.
Писахме препоръки и водихме конкретни битки за създаването на възможност за децата със заболявания и с увреждания да се интегрират в масовите детски заведения. Например, положихме много усилия, които, слава Богу, завършиха с успех по отношение на деца с хемофилия. Проблемът с детските заведения и отглеждането в тях на деца с диабет, също според нас не се решаваше адекватно в Столична община, защото идеята е не да бъдат събрани всички деца с диабет в едно детско заведение, а те наистина да се интегрират във всички останали, където съответно персоналът да бъде подготвен за работа с деца с проблеми. Добър пример за това е община Варна, в която редовно се провеждат такива обучения.
Спирам, защото разбирам, че май времето изтече…
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Спокойно, имате още минути.
МАЯ МАНОЛОВА: Искам да поставя на вниманието на Комисията и част от жалбите, които са насочени към осигуряването на достатъчно спортни занимания и спорт на децата в предучилищна възраст. Родителите се оплакват, че много често тази дейност се води от външни фирми и срещу определено заплащане, което част от тях не могат да си позволят.
Би следвало да има фокус по тази тема, тъй като това е важно за развитието и за здравето на нашите деца.
По отношение на жалбите, които получихме и по които работехме, свързани със системата на средното образование и с началното образование. Всъщност темата, за съжаление, спрямо приема на първокласници през миналата година няма особено положително развитие и през тази.
В крайна сметка става дума за същите училища, които бяха предмет на жалби и през миналата година. Всъщност, то може би е и обяснимо, че родителите предпочитат точно тези: 19-о, 20-о, 55-о, 51-во.
Ясно е, и ние сме подготвили съответните препоръки, че наистина трябва да бъдат прецизирани критериите. Всъщност, ние отправихме препоръки и предложения още когато съответните правила бяха на дневен ред и представени за публично обсъждане от Столична община. За съжаление Столична община не се съобрази с нашите препоръки. В крайна сметка акцентирахме именно върху това, че тежестта на признака „местоживеене“ е подценен в тези условия, че наистина е нормално едно дете, което живее в блока до училището да има възможност да учи в него, а не в резултат на натежаване на други критерии това да не се случва.
Наистина, и аз съм изненадана от изобретателността да се заобикалят критериите чрез записване в последния момент по настоящ адрес на много семейства. Изглежда малко пресилено въвеждането на уседналост на родители за прием на първокласници, но очевидно това ще се наложи или да има някаква диференциация в точките, които набират първокласниците в зависимост от това кога семейството се е регистрирало в съответния район, но, така или иначе, проблем има и с районирането.
Проблем има и с изграждането на училища в новите квартали, в новите столични райони. Например, имаше жалба, че в пренаселения „Манастирски ливади“ няма училище. Това е по-скоро проблем на градоустройството, но в крайна сметка опира и до правото на децата на образование.
Имаше доста жалби, свързани със закриване на училища, което е проблем. Преживява се много драматично от гражданите. Всяка една такава хипотеза, имаше няколко такива създаващи напрежение случаи през миналата година. Сега отново на дневен ред са закриване на училища в община Троян, в Тополовград и в други общини. Ние се опитваме да се намесваме най-вече от гледна точка на това, че подобни решения трябва да се вземат, след като бъде взето предвид мнението на гражданите и на съответната местна общност.
Да кажа няколко думи за висшето образование – всъщност, темите отново се повтарят в сравнение с 2015 и през 2016 г., свързани със стипендиите, с таксите, с административното обслужване, с признаването на образователно-квалификационни степени, които са получени в учебни заведения в страни от Европейския съюз.
Много често обаче зад рамките и зад извинението на академична автономия на отделните вузове се крие и несправедливото решаване на дадени казуси по отношение на студентите или на различни страни в образователния процес, така че ние сме се опитвали да се намесваме с предложения и с конкретни препоръки.
Добро е взаимодействието ни със студентските съвети. Заедно, например, положихме усилия за намаляване на таксите за обучение по право, задочна форма в Софийския университет.
Използвам случая и да благодаря на Яна, с която работим заедно, активно и по тази, и по други теми, така че усилията и в тази посока ще продължат.
Ще маркирам още две теми.
Опитах се институцията на Омбудсмана да работи, да е насочена и да е в подкрепа на младите хора, така че с няколко младежки организации осъществихме инициативи и общи каузи.
Една от тях беше свързана с разработването на вариант на Закон за доброволчеството, който много се надявам, че най-накрая ще има шанса да влезе в парламентарни комисии и пленарна зала в рамките на този мандат.
Заедно изготвихме различни законодателни предложения, които аз внесох по реда на косвената законодателна инициатива. Например, за намаляване на лихвите по студентски кредити от 7 на 5, на 3% или изобщо тяхното премахване, тъй като това са абсолютно ниско-рискови кредити, които изцяло се гарантират от българската държава. За съжаление, това предложение не беше възприето от парламента, но може би ще бъде обсъдено в рамките на този парламент.
Много се надявам, и с това ще приключа, на активно поведение от страна на Комисията по образование и наука по темата, свързана с детското правосъдие и по-специално с детските интернати – там, където се настаняват деца за извършени определени простъпки, а не за престъпления. Не визирам общежитието в Бойчиновци, а интернатите, които съществуват в страната.
Казвам, че това би следвало да е на вниманието именно на Комисията по образование и наука, защото в момента тези интернати са към това министерство.
Преди буквално две седмици в Сливен бях инициатор на един голям форум, в който се включиха народни представители от региона – госпожа Захариева участваше, господин Таско Ерменков, господин Милев, госпожа Десислава Танева, кметът на Сливен, изобщо цялата общественост, като темата беше свързана с интерната в Драгоданово, където имаше пореден тежък инцидент, този път завършил фатално за един възрастен мъж от селото, което създава напрежение на местната общност срещу децата, които са въдворени в този интернат.
Само ще си позволя отново да маркирам, че там децата са зад решетки за простъпки, за които възрастните не носят отговорност. На практика – най-често заради бедност, и по този начин бедността в България за децата се криминализира, което е абсолютно несправедливо. Те живеят там без лично пространство, без лични вещи, без нормален учебен процес, без джобни пари и в крайна сметка се стига до ситуации, в които, като тази в Драгоданово, които аз много често съм изнасяла и на пресконференции, и на различни форуми, да се налага да проституират за по 5 лв., за да си осигуряват някакви средства, което според мен не е нормално и просто държавата и институциите не могат да гледат това с години.
През миналата година беше разработен един закон и с мое участие – законопроект от Министерство на правосъдието, модерен, съвременен, адекватен. Много се надявам той да бъде внесен най-накрая в този парламент и този проблем да намери своето решение, но сега, като първа стъпка, тъй като и министърът на образованието и науката, и заместник-министър госпожа Сачева, поеха конкретен ангажимент, да започнем закриването на тези интернати и по-специално този в Драгоданово и без промени в Закона, просто да покажем, че когато институциите искат да свършат нещо, а става дума за деца и то за 200 деца общо във всичките интернати, могат да го направят с общи усилия. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря Ви, госпожо Манолова.
Колеги, имате думата за изказвания.
Професор Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Сега тези домове, като ги закрият, тези деца къде ще отидат, според Вас?
МАЯ МАНОЛОВА: Този въпрос е много подробно уреден в новия Законопроект за детското правосъдие, който не третира само темата с интернатите, а изобщо достъпа и сблъсъка на децата с правосъдната система и като правонарушители, но и като свидетели и жертви на насилие. Там подробно е обяснено, но това, което предлагаме да се случи и без промените в Закона, който ще замени закона за противодействие срещу противообществените прояви, който е по-възрастен от всеки един от нас. (Весело оживление.)
Идеята е тези деца, в зависимост и след конкретен анализ и индивидуална оценка по всеки един случай – със семейна среда, с извършени простъпки, да бъде взето конкретно решение за всяко дете, като възможностите са или то да бъде върнато обратно в семейството, тъй като и моята оценка е, че ние полагаме като държава, като общество много усилия и за институции, и за интернати, и за приемни семейства, и за алтернативна грижа, но много малко за подкрепа на биологичните семейства, така че част от тях биха могли да се върнат в биологичното семейство и да са предмет на засилено внимание на съответните институции там, където детето живее.
Друга част могат да бъдат пратени в приемни семейства. Приемната грижа, според мен, е подходяща за тези случаи.
Трета част от децата могат да бъдат изпратени, за които нито едно от тези неща не е подходящо, в домове за деца, лишени от родителски грижи. Такива домове съществуват в България. Те са доста модернизирани, освен като материално-техническа база, но и с квалифициран персонал, тоест това е част от деинституционализацията, която върви през последните пет години в страната.
Вече за крайните случаи, за които нито една от тези възможности не е подходяща, те биха могли да бъдат преместени като начало в друг интернат.
Но закриването на този в Драгоданово не трябва да се разглежда така, че наличните 40 деца там ние просто ги пръскаме в останалите пет интерната, които фигурират в страната.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря Ви, госпожо Манолова.
Ако ми позволите, колеги, и аз тук ще добавя нещо.
Всъщност основанията за така наречените СПИ и ВУИ (Заб. стенографа: социално-педагогически интернати и възпитателни училища-интернати) в Закона за предучилищното и училищното образование е именно този Закон за борба срещу противообществените прояви за малолетни и непълнолетни – един изключително остарял закон от 1958 г. Разбира се, има някакви изменения в годините, но те в никакъв случай не касаят философията.
Аз мога да кажа, че това е кръпката в Закона за предучилищно и училищно образование. Нямаше обаче как да ги извадим оттам, въпреки огромното желание и на нас тогава, като вносители, и още в предходните години – на Министерството, просто защото трябва да се приеме новия Закон за детско правосъдие и наистина се надяваме в този парламент да извършим и тази реформа.
Тук ще си позволя да споделя, че тя също има много противници. Има много хора, които са против новата изобщо философия за работа и за подкрепа на тези деца, защото, ако всички ние не си дадем сметка като възрастни, че ако не подкрепим и не помогнем на тези деца в детската им възраст, всъщност те ще станат престъпници след това в по-късните години.
Да, това е ново виждане, нов подход и аз се надявам наистина да се обединим, защото само зачеркването на практика на СПИ и на ВУИ като институции, нищо не означава. Това изисква алтернативна грижа, алтернативна подкрепа.
И, да – в случая закриването на СПИ Драгоданово ще реши проблема там, така както навремето решихме проблема са СПИ Илик. И искам да Ви кажа, че тогава имаше много хора, които бяха против, особено учителите във въпросното СПИ, но там имаше, за съжаление, смъртен случай. С това започнахме в 2009 г.
Да, закрихме СПИ Илик, преместиха се децата в Тутракан. В случая ще се получи вероятно същото, но това не е решение. Решението е в новата система за детско правосъдие, в новите политики, в новите мерки, в новите подходи и се надявам, че ще намерим път.
Аз поздравявам госпожа Манолова и й благодаря, която в Комисията по граждански организации потвърди, заяви отново своята подкрепа, но трябва да извървим този път, защото времената вече са различни. Далеч сме от 1958 г., за да искаме да прилагаме едни правила от преди толкова години. Нови са обществените отношения, нова е средата. Наистина трябва да вървим в тази посока и затова наистина Ви поздравявам, госпожо Манолова, за последователността по отношение на политиките. Благодаря.
Госпожа Анастасова.
ИРЕНА АНАСТАСОВА: Аз благодаря на госпожа Манолова. Мисля си, че институцията на Омбудсмана отделя много сериозно внимание на проблемите на образованието и всъщност това са най-важните проблеми. Няма как при Вас да пристигат положителни, така както при един директор на училище, за съжаление, стигат по-често негативните случаи, отколкото позитивните, така и при Вас.
Искам да кажа само две изречения във връзка с приема на ученици, с жалбите за неравнопоставеност и да Ви кажа дълбокото си убеждение, че каквито и мерки да се предприемат в това отношение, недоволни винаги ще има, просто защото каквито и критерии да се измислят, те всичките са дискриминиращи по определен начин.
Наистина местоживеенето е най-близкия до логиката критерий и аз съм много за това, защото трябва да има ситуации, в които едно дете все пак пораства. То не може да бъде водено от своите родители от първи клас чак до шести клас, примерно. Трябва да дойде времето, в което детето наистина ще пресече една или две улици и ще отиде в най-близкото училище.
Защо мисля, че този въпрос е тежък за решаване, защото във всичките тези години на преход, които вече ми се струват безкрайни, ние доведохме образователните институции до абсолютно различно ниво на качество на образованието в тях и сега всеки родител иска детето му да учи в най-добра среда и в най-добро училище. И оттук всичко вече става много тежко за решение, какъвто и критерий да измислиш.
Специално наредбата в Столична община, аз много съжалявам, че колегите не ме чуха тогава и там сега ще има много сериозни проблеми, даже точно с господин Александров от 51-во училище си говорихме на тази тема. И той даже каза, че е гледал онлайн заседанията и съжаляваше, че не съм чута тогава.
Наистина не можем да добавим всякакви измислени критерии като месторабота на родителите, като подготвителни групи в училище. Между другото тези критерии в Столична община бяха измислени, за да се удовлетворят желания на отделни родители, като например децата, които учат в „Шилер“, затова се измислиха подготвителните групи, и сега се оказва, че – ето, аз Ви говоря за едно конкретно училище, каквото е моето.
От пет години сме с електронна система, с основен признак – местоживеене, и втори признак – братя и сестри в по-големи класове. Нали най-логичното е това? Няма родители да ходят на пет места да си оставят децата? И пет години ние сме нямали проблем.
Сега имаме жесток проблем – 20 деца с братя и сестри нагоре в класовете не могат да бъдат приети, и 37 деца, живеещи в карето около училището, точно заради тези неща, които ние няма как да проверяваме, като измислени бележки за месторабота, по същия начин – смяна на адреси, но няма как да накараме администрациите на училищата да проверяват. Те не са следователи. Няма как да се занимават с това, така че този проблем не виждам как ще бъде решен в скоро време. Той ще бъде решен, когато общо-взето се положат достатъчно грижи за образованието и когато се изравни качеството на образованието. Това е! Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря Ви, госпожо Анастасова.
Професор Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Искам да кажа, че царят е гол!
И сега ще Ви кажа няколко изречения в цялата тази работа каква е истината.
Истината е следната: понеже аз съм в известен смисъл потърпевш от такава ситуация. Ставаше дума за едната ми внучка.
Когато имаш един клас с 30 деца и от тях 5-6-7 са циганчета, учителката се занимава главно с тях, защото трябва да ги озаптиса, трябва да им окаже специално внимание, трябва да ги организира. Те обаче представляват една общност и аз съм се консултирал с много учители и даже доста съм попрочел.
Едно дете от малцинството не е проблем. То винаги се вписва. Две веднага се сговарят, три са група. Тази група не може да бъде разбита по друг начин, освен да се занимаваш специално с тях.
А ще напомня на всички тук и най-вече на учителките, че човешкият живот е един! Той се случва само веднъж и никой родител заради такива групички от малцинствата, които теглят назад, няма да иска да си запише детето там. Те ще вдигнат бунт! Бъдете сигурни! Това наближава, защото ние ставаме все повече и повече циганско общество, все повече и повече безделници от социалните номади – циганите, продължават да нарастват и да нарастват! И един ден ще стане бунт, каквито стават в Париж, където в отделните квартали арабските изселници, техните деца и внуци сега растат с образование, задоволени с дрехи и жилища, с храна и с всичко, но те се бунтуват, обръщат коли, палят ги и прочее и сега са хранителна среда за това, което става в Западна Европа.
Тук, при нас, ще се получи подобно нещо, ако ние продължаваме да правим така. Нашето общество, ако ги прави тези работи, които са – непрекъснато териториално ги групирате, нареждате ги и там вътре е пълна бъркотия от деца на различни интелектуални и културни нива, цялата нация е теглена надолу.
Не Ви стига дето децата, които печелят големите награди по физика, химия, биология заминават и нито едно не се връща! И никой не иска да поеме отговорност за това. Една нация, когато няма духовен и интелектуален елит, когато няма елитарно пространство, което да бъде захранено, тя не е никаква модерна нация. Тя просто е върната в средните векове, накъдето вървим ние. Благодаря Ви за вниманието.
Извинявам се, че по този начин се изразявам, но това е положението истинското…
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря, професор Станилов.
Всъщност, ако мога така да кажа с едно изречение – Вие поставихте един много сериозен въпрос за – как да кажа, не ранното профилиране, но селекцията на децата от първи клас, защото ако трябва да ги разделяме според възможностите и потребностите, всъщност всички директори в училищата трябва да ги подложат на тест, което вече противоречи на всякакви световни, европейски практики, пък и тук, предполагам, че и колегите, които са в системата, ще Ви кажат, че винаги трябва децата да са смесени, защото силните деца дърпат по-слабите.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Обратно е!
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Въпрос на подход, но това е… Как да кажа?
Да, и въз основа на какво ще му кажеш: „Не ставаш!“. Това бяха въпросите, които обсъждахме и по времето, когато пишехме Закона. Аз, например, бях противник на точно тази диагностика, която трябваше да се извършва в края на предучилищното образование. Бяха против и колегите от предучилищното образование, защото това означаваше точно една такава селекция.
Тогава пък си представям – сигурно институцията на Омбудсмана щеше да бъде зарината от жалби. Наистина, това е проблем, който със сигурност, както и с агресията не можем да дадем една или две мерки, които да решат проблема, включително и уседналостта. Това, което си проговорихме с госпожа Захариева – хубаво, но ако, примерно, родителите наистина са се преместили и детето от тук нататък ще живее на това място, какво правим тогава с него?
Ето един такъв случай, но и госпожа Анастасова е права. Аз съм в течение на дебатите в Столична община, но винаги, когато се постарае един общински съвет да въведе по-строги критерии, които не биха създавали проблеми, тогава има обратна реакция и от директорите на училищата, които визирахте – „Шилер“ , а аз мога да дам още няколко такива примера. И от родители. И винаги решението се опитваме да го намерим някъде по средата, за да е балансирано и с компромис, който води след себе си много проблеми.
Надявам се, наистина обсъждайки всички казуси, да се опитаме да намерим правилни решения и госпожа Анастасова е права, че докато не гарантираме, колкото и да звучи, може би химерично, качествено образование във всяко едно училище, просто този проблем няма да бъде решен. Това е истината.
Заповядайте.
ДОНКА СИМЕОНОВА: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Манолова, използвам възможността да Ви благодаря. Имам специална поръка за това, защото са впечатляващи резултатите, които отчитате, впечатляващи са хората, които все повече и повече Ви търсят, което означава, че доверието във Вашата институция все повече укрепва.
Освен това констатациите, специално за сферата на образованието наистина са най-важните и най-проблемните, затова аз искам да благодаря, че издигате институцията не само на национално ниво, а и помагате на омбудсманите по места.
Имах среща с омбудсмана на град Казанлък и затова казвам специална благодарност, защото тази институция има нужда да се развива също и по места. Тя каза, че е впечатлена от Вашата дейност и за помощта, която оказвате.
Благодаря Ви още веднъж.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря Ви.
Госпожо Манолова, искахте да вземете отношение, заповядайте.
МАЯ МАНОЛОВА: Надявам се, че един законопроект, който беше изготвен от народни представители и с мое участие в предния парламент за промени в Закона за местното самоуправление и местната администрация, ще бъде на вниманието на този парламент, който улеснява избора на местни омбудсмани. Те са важни и по места.
Аз ще си позволя да дам и моята интерпретация като омбудсман на проблема, който беше поставен.
Факт е, че в България има малцинство, което нараства – ромското такова. Като омбудсман имам своите ангажименти да защитавам малцинствата, така че следващата година ще посветя част от усилията си именно на проблемите на това малцинство в контакста „Образование“.
Единственият шанс за интеграция и за нормално развитие и на малцинството, и на българското общество е чрез образование на ромите и мисля, че всички трябва да положим усилия в тази посока. Просто нямаме избор, искаме или не, за да работят, за да не тежат на социалната система, те трябва да бъдат образовани.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря Ви, госпожо Манолова.
Доцент Михов, заповядайте.
МИЛЕН МИХОВ: Госпожо Председател, госпожо Манолова! Аз не се съгласявам с Вашата формулировка, че в България има малцинства. Няма национални малцинства в България. (Реплики.)
Да, да! Няма малцинства в България, но това е друг въпрос.
Вие няколко пъти сте идвали в нашата група и в предходния парламент, и сега. На последната ни среща развихте една любопитна теза, която виждам, че и в Отчета някъде се прокарва – ако не бъркам термина, за „косвена законодателна инициатива“, която притежавате.
Вие сте юрист и няма да споря с Вас, тъй като аз съм любител на правото, но според Конституцията и според Закона, по който Вие работите, институцията Омбудсман на Република България няма законодателна инициатива.
Искам да изразя своето становище, че Вие често пъти в медиите употребявате израза „Аз внесох в Народното събрание законопроект, който трябва да бъде припознат от някой народен представител“, което лично за мен поставя институцията Омбудсман над Народното събрание и над народните представители, което по същество е антиконституционно.
Иначе, за това, което сте свършили мисля, че Народното събрание ще Ви даде положителна оценка. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря, доцент Михов.
За реплика – заповядайте, господин Мехмед.
ЕРОЛ МЕХМЕД: Много естествено, че моята реплика сама по себе си идва сякаш отдълбоко.
Казвам се Ерол Мехмед.
Неговото мнение не променя моята духовна същност. Неговото мнение не променя моя етнос. Аз съм български гражданин с всички произтичащи от това права и задължения.
Тази Комисия, да се надяваме, че няма да е скандална с тази точка не защото трябва да защитавам интересите на тези или онези, или пък мнението на този или на онзи, но ако ще работим за България мисля, че всички трябва да се съобразяваме.
Преди малко аз бях този, който постави въпроса за българските неделни училища в чужбина, не защото проблемът касае изцяло ДПС, а защото е важен проблем за всички нас.
От там нататък и тръгвайки от тази позиция, моля Ви, никой да не си – ей така, въобразява, че може да слага етикети или да ме прави наново българин, както беше през 1984 г. Аз съм български гражданин. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Разбира се, ще Ви дам думата за дуплика, доцент Михов.
Имате думата.
МИЛЕН МИХОВ: Този дебат сме го водили дълго и в предходния мандат, господин Мехмед, с Вашия бивш лидер – господин Местан.
Когато говорим, е важно да използваме правилните термини.
Няма международен договор, няма и конституционен текст, няма и съществуваща правно норма, съществуваща в българското законодателство, която дефинира и определя съществуването на национални малцинства в България.
Аз знам много добре Вашето име. В нашата парламентарна група пък има един господин, който се казва Александър Сиди и той в никакъв случай не се смята за национално малцинство.
Тезата, че в България съществуват национални малцинства и поради това някоя чужда държава има правото да играе ролята на държава-майка е нещо, което противоречи на законите и международните ангажименти на Република България.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте.
ЕРОЛ МЕХМЕД: Аз мисля, че познавам добре Конституцията. Според нея, може би сме еднонационална държава…
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (встрани от микрофоните): Да, ние сме еднонационална държава, ясно е! Това е известно!...
ЕРОЛ МЕХМЕД: Прекъсвате ме, професор Станилов.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Професор Станилов, ще Ви дам думата за реплика.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Просто не мога да се въздържа. Извинявайте!
ЕРОЛ МЕХМЕД: Мисля, че дискусията може да се трансформира и в пленарната зала, а може и в съда, но това, което искам да кажа е следното.
България е подписала Международната конвенция за защита на националните малцинства. По йерархия на нормативните документи, хайде тук юристите да ми помогнат, първо идват националните закони, а след това – международните.
Ние сме членове на Европейския съюз. Оттам нататък, съобразявайки се с всички етноси и народи, живеещи в рамките на Европейския съюз, и с историческите корени на всички онези, които живеят в тази държава, която е обща Родина за всички нас, аз пак повтарям и с това ще прекъсна този безсмислен спор – не приемам никой, нито в тази зала, нито където и по света да е, да определя аз какъв съм, защото Конституцията била такава или законът бил такъв, или неговото мнение е било такова!
Тук съм достатъчно сериозен. Благодаря Ви. (Шум и реплики.)
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Аз не мога да разбера от какво се защитавате, като никой не Ви напада! Нито ВМРО, нито ние сме Ви наричали някога „българи“. Вие сте турска диаспора в България и принадлежите към турската нация. В това няма никакво съмнение! Какъв е проблемът? Ние не сме нация по Конституция!
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Професор Клисарова, заповядайте.
АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: Благодаря Ви.
Искам по процедура, защото не обсъждаме тази тема. Абсолютно! Предмет на нашата среща тук е да изслушаме Омбудсмана на Република България и да кажем за нейната роля, значение и по какво можем заедно да работим, щото да решим проблемите, които поставя тя или проблемите, които стоят пред нашата Комисия.
Затова много моля процедурно да се върнем на темата! И ако има изказвания по темата, тогава да продължим. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря Ви, професор Клисарова.
Приемам Вашата бележка.
Колеги, наистина нека да се придържаме към точката, която разглеждаме – Доклада на Омбудсмана. Това ще бъде точката и утре в пленарната зала, така че нека да я спазваме и да се съобразяваме с темата, която имаме.
Заповядайте, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА: Няколко думи по темата за косвената законодателна инициатива, която имам като Омбудсман.
В Закона и в Правилника за работата на Омбудсмана, които са приети от парламента е записано, че в случаите, в които Омбудсманът установи нарушени права на гражданите, може да предложи на Народното събрание през неговия председател, и на Министерския съвет – през премиера, промени в законодателството.
В случаите на нарушени права, в случаите на законови разпоредби, които нарушават права на българските граждани, Омбудсманът има право да направи такова предложение.
Всъщност, такова предложение има и всеки български гражданин и аз наистина не Ви разбирам за това какво е Вашето притеснение. В предния парламент именно групата на „Патриотичния фронт“ беше тази, която внесе изключително важни предложния, свързани с монополните дружества, частните съдебни изпълнители, банките, които впрочем работехме заедно с представители на Вашата парламентарна група.
Не е ли най-естественото нещо, като защитник на гражданите, в момента, в който установя, че заради законодателни текстове, правата на гражданите са нарушени, да предложа тяхната променя? Какво тук Ви притеснява.
Още повече, че аз не съм пропуснала и днес многократно благодарих в Правна комисия за това, че в предния парламент всъщност една от най-значителните кампании, която завърши успешно стана именно благодарение на депутатите от Правната комисия, които припознаха от всички парламентарни групи моя Законопроект, внесоха го, обсъдиха го и дебатирахме два пъти по седем часа, докато приехме нужните текстове за затваряне на арбитражните съдилища за граждани.
Както и благодарих на Бюджетната комисия, защото без нея ДДС върху дарените храни нямаше да как да падне, но тази кампания заедно с гражданското общество и с хранителния бранш, я водех аз. Естествено е да направя законодателни предложения, които от работна група от Комисията бяха многократно подобрени.
Според мен тук няма място за ревност, няма място за съперничество. Всяка институция има своите ангажименти. Всички работим за българските граждани, а най-добре е, когато си кооперираме усилията, за да имаме ефективен резултат.
Аз имам в момента възможността, която Вие нямате, защото имате доста ангажименти в парламента, комисии, партийни ангажименти и прочее, но моят ангажимент е да чувам гражданите. Аз съм 24 часа, седем дни от седмицата, непрекъснато! Така че съм наясно и това, че съм била народен представител десет години е само плюс, защото аз знам как функционира парламента, познавам всички Вас персонално, мога да напиша законопроект и мисля даже, че по този начин Ви облекчавам работата.
Мога да се огранича с една препоръка, в която да кажа: „Променете еди-кой си закон еди-как си“, но мога също така да напиша текстовете. Така или иначе, в крайна сметка става дума за действие, което е в интерес на гражданите.
Аз не мога без Вас и всъщност моята цел е да стигнем до един момент, в който и Вие да не можете без мен.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря, госпожо Манолова.
Други изказвания, колеги?
РЕПЛИКИ: След това изказване, надали… (Оживление.)
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Не виждам.
Госпожа Миткова, заповядайте.
НИНА МИТКОВА: Благодаря, госпожо Председател.
Искам да кажа, че наистина трябва да благодарим за добрата работа на Омбудсман и затова, че е направила институцията за хората да е сред хората! Няма нищо по-хубаво от това ние, хората от които зависят законодателните промени, инициативи и всичко, свързано с подобряване на живота на хората да бъдем активни и действително да работим за хората. Просто, ако всички сме толкова активни, мисля че няма да останат проблеми, за които да говорим!
Аз лично благодаря!
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря на госпожа Миткова.
Добър финал!
Колеги, предлагам да преминем към гласуване на Доклад за дейността на Омбудсмана на Република България през 2016 г., № 739-02-3, внесен от Омбудсмана на Република България на 5 май 2017 г.
Гласували: за – 20, против и въздържали се – няма.
Благодарим на госпожа Манолова за участието в днешното заседание.

По точка
РАЗНИ,
колеги, имате ли въпроси, предложения, които да обсъждаме?
Тогава да приключим.
Нека да напомня само, че в Комисията в Четиридесет и третото Народно събрание единодушно се бяхме обединили за учредяване на Награда на Комисията за най-добро взаимодействие по инициативата „Училището в музея, музеят – в училището“ – награда, която да се връчва последователно в парламентите от Комисията за най-добро взаимодействие между училище и музей.
Това, което не направихме, е да помислим върху име на наградата. Има едни процедурни дейности, които трябва да извършим, да обявим своите критерии за тази кампания, за този конкурс и в началото на следващата учебна година да може това да е обявено, да проведем подбор и да зарадваме системата с нашето отношение. Наистина, това беше една инициатива, която се хареса изключително много.
По искане на Комисията бяха направени промени в наредбите – някои добри, други не чак толкова. Имаше изслушване и на Министерството на образованието и науката, и на Министерството на културата по препоръките, които бяха дадени на една кръгла маса през месец май миналата година.
Аз Ви предлагам да продължим тази инициатива, да я финализираме и да я превърнем в традиция в Комисията по образованието и науката към Народното събрание. Това беше предложение и на музейните деятели и на хората от системата на училищното образование, на учителите и на директорите.
Ще изпратим и писмо така че на следващото заседание да помислим, да обсъдим име на наградата, критериите, за да можем да ги обявим.
Благодаря Ви.
Закривам днешното заседание.

(Закрито в 17,10 ч.)



ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Милена ДАМЯНОВА