1. Актуални въпроси, отправени от членовете на Комисията по образованието и науката към министъра на образованието и науката на основание чл. 29 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
2. Разни.

---

Заседанието беше открито в 15,00 ч. и ръководено от председателя на комисията госпожа Милена Дамянова.

* * *

ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Колеги, министърът вече е тук, така че можем да започнем днешното заседание, което е първо за тази година.
Пожелавам на всички много здраве, много късмет и да имаме светли мисли за светли дела в нашата комисия.
Много здраве и късмети на нашата именичка – госпожа Симеонова.
Днешният дневен ред вече сте го получили, но по процедура трябва да го гласуваме.
1. Актуални въпроси, отправени от членовете на Комисията по образованието и науката към министъра на образованието и науката на основание чл. 29 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
2. Разни.
Има ли други предложения към дневния ред? Не виждам.
Който е съгласен с предложения дневен ред, моля да гласува.
За – 17, против и въздържали се – няма.
Дневният ред е приет единодушно.

Преминаваме към:
АКТУАЛНИ ВЪПРОСИ, ОТПРАВЕНИ ОТ ЧЛЕНОВЕТЕ НА КОМИСИЯТА ПО ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА КЪМ МИНИСТЪРА НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 29 ОТ ПРАВИЛНИКА ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА И ДЕЙНОСТТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ.
Добър ден на него и на неговия екип!
Тук са проф. Костадин Костадинов – съветник на министъра, госпожа Йорданка Петрова – парламентарен секретар, и госпожа Диана Петрова – главен експерт в Дирекция „Връзки с обществеността и протокол“.
Днес гости на нашето заседание са господин Кирил Желязков от Българската стопанска камара, проф. д-р Лъчезар Аврамов от Защита на гражданите и държавата и госпожа Кантарева от вестник „АзБуки“.
Добър ден и нашите партньори от всички медии, които винаги уважават нашите заседания.
Първи за въпрос имат думата от парламентарната група на ГЕРБ.
Госпожо Стоянова, заповядайте.
СТАНИСЛАВА СТОЯНОВА: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми господин Министър, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми гости! След като съвсем скоро най-добрите университети в България за 2017 . получиха своите отличия, бих искала да попитам какви са резултатите от Рейтинговата система за висшето образование в България и какви изводи могат да се направят въз основа на тях?
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Господин Министър, имате три минути за отговор.
Заповядайте.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Стоянова, и от мен здраве и спорна година.
По отношение на конкретния въпрос, това е седмо по ред издание на Рейтинговата система. Всяка година анализираме освен резултатите от Рейтинговата система, така и приема във висшите училища, търсенето на висше образование. Анализираме и други елементи – на средата, на системата на висшето образование.
Това, което можем да направим като изводи, не само въз основа на последното, но и предпоследните издания на оценката е, че имаме подобряване на резултатите, подобряване на показателите за реализация. Това, разбира се, се дължи и на общата стопанска конюнктура, но и на усилията на висшите училища да се свържат с пазара на труда както като профили, така и като кариерни центрове, които те създават, и чиято работа интензифицират. Разбира се, това не е информация, която сме получили единствено и само от Рейтинговата система, но и от разговорите с академичната общност и различни нейни партньори. По същия начин се подобряват и показателите за научна дейност. Разбира се, това се случва бавно, подобрението става постепенно, но информацията ни е, че редица висши училища предприеха дейност за интензифициране и за насърчаване на научната дейност вътре в самите висши училища.
Това, което според мен е най-важно следствие, е, че самата Рейтингова система и комплексната оценка за качество и съответствие с потребностите на пазара на труда, която ние правим, въз основа на която диференцираме финансирането и преструктурираме приема въз основа на Постановление № 64 и последните промени в Закона за висшето образование е, че това доведе до промяна на поведението и на стратегиите на висшите училища.
Ако през последните 20 години, допреди 2, 3, 4, 5 години доминираха стратегиите за екстензивно разрастване, тоест усилията и ресурсите на висшите училища бяха насочени към това да откриват обучение в допълнителни професионални направления, в допълнителни факултети, филиали, то сега те се опитват да подобрят качеството на периметъра, на който са силни. Това беше една от целите на политиката. Все повече търсят своя профил на специализация, което в дългосрочен план гарантира, че ние ще имаме по-добро образование в почти всички висши училища дотолкова, доколкото почти всички висши училища имат своето силно професионално направление.
Нашите държавни висши училища са създадени предимно като специализирани висши училища с изключение на четири-пет широко профилни университета и те трябва да намерят своите профили. Няма и пазар за всички професионални направления, които бяха открити.
Този резултат се получава кумулативно и промените, които се правят, както Ви казах, в реализиране на Закона за висшето образование, Стратегията за развитието на висшето образование. Това е политиката на преструктуриране на приема и на финансирането.
Не е важно само първият да бъде награден. Всъщност тези награди са едно следствие. Важното е, че тази система създава стимули за всички да подобряват представянето си – вторият, третият, следващият. Висшето образование не е качествено, когато е добро само в най-доброто висше училище. Качеството не е превъзходното, качеството е всеки да подобри резултатите си и тази система създаде стимули за това всички висши училища да подобряват резултатите си. Може би в много по-голяма степен заслужават награда такива висши училища, които са положили повече усилия през последните една, две или три години, но те идват, със закъснение се отразяват в Рейтинговата система. Били са в много по-ниска изходна база и се надяваме, че тези резултати ще бъдат идентифицирани, видени чрез Рейтинговата система и оценката, която направим, ще се отразят благоприятно на развитието на висшите училища.

ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря Ви, господин Министър.
Желаете ли реплика, госпожо Стоянова?
СТАНИСЛАВА СТОЯНОВА: Благодаря Ви за отговора, господин Министър.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Няма реплика към министъра.
Следва парламентарната група на „БСП за България“ .
Заповядайте, госпожо Анастасова.
ИРЕНА АНАСТАСОВА: Господин Министър, според правилата на блиц контрола, моят въпрос едва ли може да бъде квалифициран като въпрос за политики, въпреки че погледнато по-дълбоко, то пак е въпрос на политика.
Става дума за едно Ваше изказване в публичното пространство, което е притеснило Колегията от Професионалната гимназия „Мария Луиза“, които ме потърсиха. Става дума за това, че поради предоставяне на тяхната сграда на Софийския университет, те трябва да бъдат преместени в друга сграда.
Тъй като те живеят в тази обстановка на несигурност от 2006 г. насам, се постарах да се запозная по-подробно. Предполагам, че и Вие сте запознат, тъй като от материалите, които четох разбрах, че Министерството на образованието и науката в годините назад е отговаряло много пъти на такива въпроси. Така или иначе тази сграда е трябвало да бъде предоставена на Република Франция за френското училище „Виктор Юго“ и т.н., и в един момент сега се оказва, че те трябва да отидат в сградата на Професионалната гимназия по текстил и моден дизайн.

Първо, някак си много неточно е казано или думите Ви са цитирани, на това и аз бях свидетел в медийното пространство, че тази сграда в момента е празна. Тя не е празна, там учат 260 ученика и имат седем или девет работилници. Това е едно училище, което в периода, в който ние много настоятелно се стремим да подпомагаме професионалното образование, е доказало, че се справя. Как се справя в тази ситуация на несигурност и как осъществява приема си, при положение че в публичното пространство непрекъснато се говори, че те ще бъдат местени, пък не са местени, пък не знам какво ще се случи. Така или иначе Колегията е много притеснена, най-вече от тази гледна точка, както и от гледна точка на това, че там, където трябва да отидат, се учи на две смени. Учениците ходят на професионалната си практика даже извън Професионалната гимназия и те самите не виждат вариант това да може да се съвмести – дейностите на двете професионални гимназии да могат да се съвместят в сградата на „Балша“ № 2.
Задавам Ви въпроса и пак Ви казвам, че съм с разбирането, че може би не съм по правилата за въпроси на блиц контрол, но хората ме потърсиха вчера и наистина бяха притеснени колеги от гимназията.
Благодаря и се извинявам, че просрочих времето.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря Ви, госпожо Анастасова.
Действително въпросът не е по правилата, но тъй като е въпрос, който е актуален, и министърът вече имаше възможност да отговаря многократно на него в медийното пространство, тоест той е събрал вече необходимата информация, за да отговори, затова ще допусна въпроса.
Заповядайте за отговор, господин Министър.

МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Благодаря.
Преди да вземем решението, по-точно още преди да го анонсираме, тъй като беше анонсирано два дни преди взимането му, имах среща-разговор с директора на училището. Тя реагира по-скоро със задоволство на това решение и ще Ви кажа защо. Не защото се наложи да се местят, когато има благоприятна, а защото действително имаше тази перспектива тази сграда да бъде предоставена дългосрочно. Не прехвърлена на френската страна, а дадена за ползване за целите на френското училище „Виктор Юго“.
Ние имаме ангажимент да осигурим на това училище сграда по силата на международно споразумение. Въпреки че то е училище по силата на международно споразумение, в широк смисъл то е част от българската образователна система. Там учат близо 600 ученици, от които над 500 са български деца. Разбира се, това не трябва да става за сметка на друго училище.
Конкретно Професионалната гимназия „Мария Луиза“ е със сменен административен адрес от по-миналата година и новият й адрес е Професионалната гимназия по текстил и моден дизайн, отново в „Лозенец“. Така че от гледна точка на локация, можем да говорим за равностойност.
От гледна точка обаче на възможности за материалната база, там никога не сме говорили да се мести Професионалната гимназия по облекло, ако преди това не се построят тези помещения в двора на Професионалната гимназия по облекло, за които имат проект, което да позволи да двете училища да учат на едносменен режим. Тоест не би трябвало да има учене на двусменен режим.

Помолих заместник-министър Михайлова веднага да отиде в училището, когато разбрахме, че има напрежение и когато установихме, че учителският колектив не е минимизирано това напрежение, в резултат на разговор с директора, за да ги уверя, че няма да бъдат местени и това е много по-сигурно сега, когато сградата предоставена на Софийския университет. Няма да бъдат местени докато в другото училище няма подходяща среда.
Затова училището ще трябва да проведе съответните процедури, да се извършат строително-монтажни работи. В никакъв случай не говорим за преместване по време на учебната година или дори от началото на идната учебна година, защото най-вероятно до тогава няма да бъдат готови извършените дейности, а и Софийският университет няма да има тази готовност да провежда обучение. Според мен реалистичният срок е по-скоро в перспектива от две-три години.
Голяма част от тази несигурност, за която споменахте, идваше от опасенията, че те ще бъдат слети. Това, което помолих заместник-министъра да ги увери, е, че нямаме намерение да сливаме двете училища. В този смисъл те ще запазят своята правосубектност. От наша страна не е казано, че сградата е празна.
Имаме ангажимента към френското училище „Виктор Юго“. Бяха предложени седем, дори мисля, че бяха и девет варианта. Само два от тях бяха идентифицирани като приемливи от френската страна. Единият беше този действително със сградата на Професионалната гимназия по облекло. В момента работим по другия вариант. Те по-скоро предпочитат да им бъде предоставен терен отколкото свободна сграда, нещо което зависи и от възможностите, които трябва да идентифицираме заедно със Столична община за такива терени.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Заповядайте за реплика, госпожо Анастасова-
ИРЕНА АНАСТАСОВА: И аз благодаря.
Наясно съм и поне винаги така съм се стремяла да постъпвам, че най-доброто нещо в този живот е да казваш истината.
Сега Вие казвате едно и аз съм склонна да Ви вярвам. Колегите там знаят друго. Вие твърдите, че директора със задоволство е приел. Пред колегите там се обяснява: „Така ни нареждат“. Явно отново има проблеми с комуникацията.
Аз съм ходила, видяла съм работилниците им, знам как те наистина са добри в това, което правят. Те трябва да имат поне такива условия и там, където ще бъдат преместени, за да могат и да се успокоят. Даже аз ги съветвах. Казах: „Направете си такава реклама, че отивате в много по-модерни работилници, много по-модерни сгради и т.н.“, но те ми казват: „Ние трябва да сме сигурни за това“.
Затова исках да задам този въпрос и дано това да успокои Колегията. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Желаете ли дуплика, господин Министър?
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Само, ако позволите, да повторя още веднъж уверенията: „Няма да бъдат сливани училища, няма да бъдат местени докато не осигурим благоприятна училищна среда на новото място“.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Следва групата на „Обединени патриоти
МИЛЕН МИХОВ (ОП): Нямаме въпроси.

ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Нямате въпроси.
От името на парламентарната група „Движението за права и свободи“ – господин Мехмед.
Заповядайте.
ЕРОЛ МЕХМЕД (ДПС): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! От тази година частните училища имат възможността да кандидатстват за финансиране. Тъй като Закона, разбира се, го предвижда, въпросът ми е: какъв е интереса, проявен от страна на частните училища да получат това финансиране? Каква част от тях вече са кандидатствали и какви са или ще бъдат контролните функции на Министерството? Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Въпросът Ви изисква числа, конкретни данни, с които министъра в момента едва ли разполага, но предполагам, че ще приеме и по-общ политически отговор.
Заповядайте, господин Министър.
ЕРОЛ МЕХМЕД: Ако случайно ги знае, да ги сподели.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Да, това е същия казус като предходния въпрос. Много пъти вече отговаряхте, но заповядайте. Все пак, ако министърът е неточен, надявам се, да го извиним.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Частните училища и детски градини, съгласно Закона за предучилищното и училищното образование могат да получават финансиране от държавния бюджет от 1 януари. Беше регламентиран срок за заявяване на това желание за включване в системата на държавното финансиране в Наредбата за финансиране на институциите. Този срок изтече. Вече получават финансиране и 14 частни училища и детски градини, които са заявили желание, от общо 198. Общата сума е под 2 милиона, мисля, че беше около милион и 800 хил. лв., която ще бъде предоставена от държавния бюджет. Очевидно наблюдаваме ниска склонност за включване в системата на държавното финансиране. Това беше очаквано от нас. Бих казал дори, че очаквахме толкова ниско. Във всички случаи очаквахме ниска склонност, тъй като това беше заявено и в разговорите, които имаме с Асоциацията на частните училища.
Контролните механизми са Общите контролни механизми, които са по Закона за предучилищното и училищното образование по отношение на организационната работа, по отношение на учебната работа, на които подлежат всички училища. Разбира се, подлежат и на инспектиране, съгласно Закона.
Тези, които са включени в системата на държавното финансиране, ще подлежат и на финансов контрол. Допълнителният контрол, който ще бъде осъществяван спрямо тях, е за това да не се допусне държавна помощ.
Самият подход, който беше възприет и гласуван в Закона за предучилищното и училищното образование, предполага да не се допуска държавна помощ, тоест тези дейности, които се финансират от бюджета, за тях да не се събират такси. Тоест да няма преливане. От друга страна, пък те могат да събират средства за допълнителни дейности. Ако са средства за допълнителни дейности, събрани от родителите, тоест финансират основни дейности, бихме могли и при някои други условия да допуснем държавна помощ. Нещо, което ще се контролира в бъдеще. Ние сме заявили достатъчно ясно това.
Освен това, тъй като държавата не предоставя материална база – нещо, което предоставя на държавните и общинските училища, те могат да събират такси, условно разчетени за компенсиране на разходите им за изграждане и поддържане на материална база по ред, определен в стандарта за финансиране. Тоест, не могат да събират повече от еди колко си лева, така че да не могат да формират печалба от тези такси или да покрият разходите плюс така наречената „нормална печалба“, но не и да позволим трансфер към собственика, така да се каже, които правила за държавните помощи, казано по друг начин, гарантират, че средствата ще бъдат насочени към децата, а не към собственика на училището, ако те се спазват.
Този контрол по принцип, знаете, контрола по държавните помощи се осъществява доста стриктно и задълбочено във всички сектори както спрямо отделни субекти, така и спрямо отделни страни.
Може би и има и нещо друго, което не се сещам да Ви кажа, но това е общо-взето.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Желаете ли реплика, господин Мехмед? – Не желаете.
Следва отново парламентарната група на ГЕРБ.
Заповядайте, госпожо Петрова.
ТАНЯ ПЕТРОВА: Уважаема госпожо Председател, Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Моят въпрос е свързан с приложение на § 4 в Преходните и заключителните разпоредби на Наредба № 10 от 1 септември 2016 г. за организация на дейностите в училищното образование – проблем, който касае големите градове в страната.
След извършен анализ на състоянието на училищната мрежа в община Варна се установи, че срокът до учебната 2020-2021 г. за минаване на едносменен режим може да бъде спазен, ако се предостави допълнителна сградна площ или се обяви нулев прием в първи и в седми клас.

Разбираме, че и двете възможности са неизпълними. Едната възможност ще доведе до голямо социално напрежение, тъй като училищата, за които изпълнението на тази разпоредба се намират в централната част на гр. Варна, имат високи резултати в образователния процес и са търсени от родителите. В момента около 50% от училищата на Варна са на едносменен режим.
По данни на Регионалното управление по образование във Варна, за да се изпълни тази разпоредба са необходими 220 класни стаи. Умножено по 25 ученика средно е равно на пет нови училищни сгради. Отново всички разбираме, че е невъзможно това да бъде направено в гр. Варна.
Подкрепяме – аз и директорите на всички варненски училища имахме среща преди няколко дни, където се подписа едно становище, заедно с всички синдикални организации, за подкрепа на идеята за полудневна организация на учебния ден преди обяд, но считаме, че осъществяването в рамките на периода 2020-2021 г., който е визиран в Наредба № 10 е нереалистичен и предлагаме удължаване на срока, при наличие на обективни обстоятелства и поетапно преминаваме на едносменен режим на училищата. Тоест промяна на § 4 от Наредба № 10.
Тук искам да подчертая, че този ограничителен срок 2020 2021 г. го няма като текст в Закона за предучилищното и училищното образование.
Какво е мнението на Министерството на образованието и науката в тази посока и бихте ли подкрепили едно такова предложение?
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Заповядайте за отговор, господин Министър.

МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Благодаря.
Няма съмнение, че тази политика за преминаване към едносменен режим трябва да се провежда. Това беше дълго обсъждано и в процеса на изготвяне на Проектозакона, и след това, при обсъждането на Наредбата, в която е регламентиран срока. Едносменният режим позволява целодневно обучение, прави така, че да няма това струпване на голям брой лица в едни определени училища, намалява, ако искате, агресията. Като цяло подобрява училищната среда.
Разумен, възможен, реалистичен ли е срока? – Не! Казвам Ви конкретно. Той трябва да бъде удължен, но не трябва да губим амбицията, така да го кажа, и трябва да намерим механизма, заедно с големите общини. Ние водим разговори с тях. Не сме успели да проведем с всички този разговор, за да намерим разумният механизъм.
Защо казвам „механизъм“? Защото тези усилия за преминаване към едносменен режим изискват многогодишни усилия. Но ако просто удължим срока, а усилията не започнат днес, много е вероятно пак да бъдем изправени пред същата ситуация след 3-4 години. Това имам предвид, като казвам да не сме загубили амбицията.
Ако постепенното намаляване на приема изисква 7 8 години строежа на сгради, ще удължим този срок, но ние трябва всяка година да имаме намаляване на броя на училищата, които са на двусменен режим.
Как става това? То става най-общо с комбинирането на четири подхода. В момента информацията, която ми дадоха колегите, е 298 училища са на двусменен режим. По-голяма част от случаите са две училища в една сграда, други са едно училище в сграда на двусменен режим. Трябва да става чрез строеж на нови училища в най-големите градове.
Във Варна примерно, надяваме се, ще бъде построена нова Математическа гимназия, в София също има квартали без строеж на училища, други са строени за три пъти по-малко хора или жители, например в „Лозенец“. Последните години говорихме повече за строеж на детски градини, а следващите години фокусът ще бъде върху строежа на училища. Процесите на вътрешна миграция бяха интензивни през последните 25 30 години, което налага и в определени места, в най-големите градове, централните части, южните райони, примерно на София, строеж на нови училища.
Второ, чрез дострояване или пристрояване на училища. Много училища могат да бъдат пристроени, да бъдат достроени и да минат на едносменен режим. Лично аз съм имал разговори с четири или пет такива. Вероятно тези възможности са много повече. Тук не става въпрос да се построи още 50% площ, а да се дострои някоя част, която е по-ниска. Това вече, разбира се, е въпрос на проект. Но в редица училища тази възможност я има.
Трето, чрез намаляване на приема. Това намаляване на приема обаче трябва да бъде минимално, трябва да бъде възможно, за да не доведе до напрежение.
Ние ще обсъдим още веднъж с големите общини дали да не запишем в Наредбата, че трябва да изготвят план за преминаване към едносменен режим и да видим колко е реалистичния период за постигане на този план. Във всички случая мисля, че можем да намалим не до 4 години, а до един период от 7-8 години може да се намали с над 50-60% броя на училищата, които са на двусменен режим, най-вече благодарение на усилията на общините, разбира се, подпомогнати и от държавния бюджет.

ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря Ви.
Желаете ли реплика, госпожо Петрова.
ТАНЯ ПЕТРОВА: Благодаря Ви, господин Министър. Разбирам, че няма да бъде задължителен за всички училища този срок 2020-2021 г. да бъде спазен и да доведем до някакво напрежение. Тоест да се огледа всичко като възможност и поетапно да се премине към едносменен режим.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Да, няма как да бъде задължително, защото ако към 2021 г. ние нямаме сграда, в която да преместим едно училище, това означала ли, че едни ученици ще останат извън образователната система? Разбира се, че не.
Въпросът е в скоростта. Ако примерно се налага намаляване, защото скоростта на строеж на нови сгради и на дострояване, разбира се, не може да бъде такава, че ние да построим определен брой училища за няколко години. Ако се налага конкретно намаляване на приема, то скоростта трябва да бъде разумна – с по една паралелка. Това впрочем вече са го направили в редица общини. Още тази година имаме намаление с няколко на броя на училищата, които са на двусменен режим, заради намаляване на приема, но там разликата е била само няколко паралелки. Да кажем, не са достигали 5% или 10%. Но ако не достигат 30 или 40% та е ясно, че не може да стане за една година.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря Ви, господин Министър.
Следва парламентарната група на „БСП за България“.
Заповядайте, госпожо Симеонова.

ДОНКА СИМЕОНОВА: Благодаря Ви, госпожо Дамянова.
Уважаеми господин Министър, моля да ни дадете повече информация, ако това е възможно на този етап, относно намерението на Министерството на образованието и науката да въведе безплатно обучение в университетите за приоритетни специалности? Това особено много вълнува колегите в системата на образованието, имайки предвид недостига на педагогически кадри, който се усеща все по-силно.
Няколко по-конкретни въпроса: по какъв начин ще бъдат определени тези приоритетни специалности? Ще има ли увеличение на финансирането? Евентуално стипендии за студентите в тези специалности? Ако има предвидени такива, тези студенти, които се обучават в специалностите безплатно със съответни стипендии, ще има ли условия за сключване на договори с тях и евентуално известно време да останат на работа в България? Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Благодаря.
Както вече имах възможност да кажа, всяка година правим този анализ как се е променило търсенето на висше образование, търсенето от страна на кандидат-студентите – висше образование, по отделните професионални направления.
В резултат на последните промени в Закона за висшето образование преструктурираме приема както от висши училища с по-ниска оценка към висши училища с по-висока оценка, така и от професионални направления с по-нисък очакван недостиг на пазара на труда към такива с по-висок очакван недостиг на пазара на труда. Това са така наречените „приоритетни професионални направления“, където имаме разрив между днешното търсене на висше образование и бъдещите потребности на базара на труда. Разбира се, бъдещите потребности на пазара на труда много трудно можем да прогнозираме с точност, но с голяма доза увереност можем да кажем, че това са професиите, по които ще имаме недостиг. И дори да имаме излишък, този излишък ще бъде желан и навременен.
В смисъл, ако имаме недостиг на инженери, по-вероятно е да дойдат чуждестранни инвеститори заради излишък на инженери отколкото заради излишък на политолози примерно. Надявам се да не съм обидил някои политолози.
Това, което можем да кажем две години след това преструктуриране на приема е, че имаме само в четири професионални направления увеличение на приема. Общо имаме намаление с 8% на приема в държавните висши училища. Осем процента е общия брой студенти, иначе последните две години бяха намалени с 13 хиляди броя финансираните от бюджета места за прием, предимно в професионалните направления, в които в най-голяма степен избуя нерационалното и неориентираното търсене на висше образование. Това е заради самата диплома, заради това да отидеш в големия град да запишеш висше образование, но не и заради получаването на конкретна квалификация по конкретно професионално направление.
Имаме обаче професионални направления – приоритетните, при които, бих казал, че спада е драматичен и имаме най-нисък брой обучавани по тях, а в същото време имаме достатъчно очаквания и имаме очаквания за далеч по-висок брой специалисти по тях. Точно тези професионални направления в Постановление на Министерския съвет № 64 ги изведохме в отделен ред и няма да ограничаваме приема по тях дори във висшите училища, които са с най-слаба оценка, но веднага бързам да кажа, че почти няма такива висши училища със слаба оценка по тези професионални направления. Това са математика, химически науки, физически науки, химически технологии, материали и материалознание, особено притеснителен е спада в професионално направление „Енергетика“, това е и „Педагогика на обучението по…“.
Ние знаем какви са потребностите на системата на предучилищното и училищното образование, бих казал, до последния учител. Имаме лек ръст на студентите по професионално направление „Педагогика“, но много голям спад на студенти по професионално направление „Педагогика на обучението по…“, където се очертава и недостига на специалисти по отделните дисциплини. Очевидно той няма да бъде компенсиран от тези, които ще учат математика или физика, тъй като много малка част от тях се реализират тепърва. Първо, те са много нисък брой учащи, второ, много малка част от тях се реализират в системата на предучилищното и училищното образование.
Затова очевидно трябва да активираме, да усилим инструментите на политиката към това допълнително да насърчим студентите да се включат в тези професионални направления.
Имаме така наречените „втори стипендии“. Предоставиха се за сметка на Европейския социален фонд по Проекта „Студентски стипендии“, заради политиката и на Европейската комисия, и тази, която провеждаме иначе с оперативната програма средствата да бъдат във все по-голяма степен фокусирани върху определени дейности. Няма да можем да продължим да финансираме тези стипендии за сметка на Европейския социален фонд, затова от тази година ги финансираме чрез държавния бюджет. Има планирани такива средства. Но това, което анонсирахме пред средствата за масово осведомяване, е, че обмисляме възможността и за своеобразни трети стипендии, които могат да бъдат целеви, ако са насочени към изплащането на таксите.
Вие знаете, че е регламентиран модел на споделено финансиране в системата на висшето образование, при който една част – по-голяма, се плаща от държавата чрез субсидията за издръжка на обучението, а друга част се плаща от такса от студент.
С промени в Закона за висшето образование, не си спомням, 2013 г. ли беше, беше дадена възможност висшите училища да не събират такси по някои професионални направления. Всъщност това, което казвате, в момента го има, но не е за всички. Така че въпрос на бюджетни възможности е да предложим това, може би на първия етап – чрез механизма на стипендиите, другият вариант е чрез промяна в Закона за висшето образование да направим още по-достъпно обучението в тази професионални направления.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря, господин Министър.
Заповядайте за реплика, госпожо Симеонова.
ДОНКА СИМЕОНОВА: Благодаря и се надяваме, че наистина Министерството на образованието и науката ще продължава да търси начини за подпомагане на подготовката на кадри за системата на образованието.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Групата на „Обединени патриоти“ няма въпроси.
„Движението за права и свободи“ нямат въпроси.
С това т. 1 от дневния ред е изчерпана.
По т. 2 – „Разни“, нямаме въпроси за обсъждане.

Благодаря на министър Вълчев и на неговия екип.
Благодаря на всички.
Закривам заседанието.



(Закрито в 15,40 ч.)




ПРЕДСЕДАТЕЛ:
(Милена Дамянова)