1. Разглеждане за второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за развитието на академичния състав в Република България, № 754-01-27, внесен от Станислав Станилов, Милена Дамянова и група народни представители на 21 юни 2017 г.

---

На 16, 17 и 18 февруари 2018 г. се проведе изнесено заседание на Комисията по образованието и науката в гр. Велинград при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Разглеждане за второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за развитието на академичния състав в Република България, № 754-01-27, внесен от Станислав Станилов, Милена Дамянова и група народни представители на 21 юни 2017 г.

Списъците на присъствалите народни представители – членове на Комисията, и на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 15,05 ч. и ръководено от председателя на Комисията госпожа Милена Дамянова.

* * *

ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Колеги, добър ден!
Предлагам да открием днешното заседание.
Спазваме процедурата такава, каквато е. Трябва да гласуваме дневния ред и той е:
1. Разглеждане за второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за развитието на академичния състав в Република България, № 754-01-27, внесен от Станислав Станилов, Милена Дамянова и група народни представители на 21 юни 2017 г.
За – 13, против и въздържали – няма.
Единодушно се приема.
Това е дневният ред за трите дни, които броим по принцип като едно заседание. Така ще бъде публикувана съответно и стенограмата от заседанието.
Наши гости на заседанието, които сме поканили, са: проф. Анастас Герджиков, който е част и от работната група и вземаше активно участие – ректор на Софийския университет; към нас ще се присъедини може би всеки момент проф. Тотев – председател на Съвета на ректорите; очакваме и доц. Лиляна Вълчева може би в утрешния ден. Всички останали колеги и гости, които са заявили желание за участие, са поканени, така че заседанието ни е отворено и публично за участие за всички желаещи.
От страна на Министерството ще вземат участие: Калин Костов – съветник на министъра, проф. Костадин Костадинов – също съветник на министъра на образованието и науката, госпожа Милена Дамянова, която е директор на дирекция „Наука“ в Министерството на образованието и науката, и госпожа Йорданка Петрова – парламентарен секретар на Министерството, разбира се, и Петър Николов, който всеки момент ще се появи.
На днешното заседание сме поканили госпожа Стефани Михайлова. Някои от Вас я познават. Тя беше наш колега от нашата парламентарна група, член на Комисията три мандата – Четиридесет и първото, Четиридесет и второто и Четиридесет и третото народно събрание, с изключително отношение към Закона за развитието на академичния състав, а и не само.
В единия материал е даден докладът за второ гласуване, а в другия са изготвени окончателните редакции на текстовете според решенията на работната група.
Ще започнем първо с наименованието на Закона, след което ще работим паралелно и по доклада, и по работния материал, който ни е изготвен от предложенията по работната група. Разбира се, ако има някъде редакции, корекции, които да правим, ще ги правим на място.
„Закон за изменение и допълнение на Закона за развитието на академичния състав в Република България“.
Има ли изказвания към заглавието на Законопроекта? Не виждам.
В такъв случай го подлагам на гласуване.
За – 13, против и въздържали се – няма.
Приема се единодушно.
Параграф 1 – по работна група сме казали, че се приема, като имаме добавка, която следва да направим по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника. Накрая да се добави „както и контрол на качеството на научните изследвания“.
БИСЕР БАНЧЕВ: Текстът беше уточнен с проф. Анастас Герджиков.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Да, това са все текстове, по които сме работили, около които сме се обединили. Може би малко сме ги позабравили, но пък така, както е разработен материалът, мисля, че е много ясно за всички, тоест окончателната редакция на § 1 ще изглежда така:
„§ 1. В чл. 1 се правят следните допълнения:
1. В ал. 1 след думите „свързани с“ се добавя „придобиване на“, а след съюза „и“ се добавя „за заемане на“.
2. В ал. 2, т. 3 накрая се добавя „чрез определяне на единни държавни изисквания и контрол върху тяхното спазване, както и контрол на качеството на научните изследвания“.“
Изказвания има ли? Не виждам. (Реплика от Маргарита Йорданова.)
Госпожа Йорданова ми подсказва, тъй като това е Законопроект, който е внесен от народни представители, становището на Министерството по всеки един параграф е задължително.
Кой е упълномощен да изрази становище на Министерството?
Професор Костадинов.
КОСТАДИН КОСТАДИНОВ: Министерството подкрепя тези допълнения, още повече те са свързани с качествата на научните изследвания, които са основният показател за придобиване на научната степен „доктор“ и за заемане на академичните длъжности. Така че подкрепяме тези предложения.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
В такъв случай подлагам на гласуване по принцип текста на вносителя за § 1.
За – 13, против и въздържали се – няма.
Единодушно се приема.
Сега подлагам на гласуване редакцията, която е на Комисията, предложена е във Вашите материали и беше представена от мен.
За – 13, против и въздържали се – няма.
Преминаваме към § 2.
По § 2 нямаме предложения, които са направени от народни представители, нямаме предложения и от работните групи.
Колеги, имате ли изказвания или някакви бележки, които някой е видял впоследствие? Не виждам.
В такъв случай подлагам на гласуване § 2 в текста по вносител.
За – 13, против и въздържали се – няма.
Приема се единодушно.
Становище на Министерството?
КОСТАДИН КОСТАДИНОВ: Не възразяваме за това.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
По § 3 има направено предложение от народния представител Станислав Станилов и предложение от народния представител Светла Бъчварова и група народни представители.
От работната група имаме следния резултат.
Предложението от народния представител Станислав Станилов се приема.
Предложението от народния представител Светла Бъчварова и група е оттеглено по т. 3 и прието по т. 1, буква „б“ в следната редакция:
„1. лицата, придобили образователна и научна степен „доктор“ и/или научната степен „доктор на науките“ във висше училище и научна организация в Република България.“
Изказвания, колеги?
Професор Клисарова, заповядайте.
АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: Благодаря Ви.
При моята среща с ректорите не възразяваме срещу параграфа, а по принцип за това и казвам какво е с ректорите на висшите училища по медицина – медицинските университети. Те искат строго разграничаване между научна организация и висше училище, или по-скоро кое е точно научна организация, кой може да бъде и как да бъде научна организация.
Знам, ще ми кажете: от акредитацията. Знам как ме гледа проф. Станилов. Поне в момента има три частни болници, които са научни организации, правят си научни съвети и се събират. А трябва да Ви кажа, че всеки тогава може да се обяви за научна организация. Много Ви моля да направим регламент не да няма научни организации, разбирайте ме правилно, но да има добър регламент за научна организация.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Няма проблем, научната организация е тази, която е легитимна, а Агенцията за акредитация трябва да ги припознае като такива, трябва да получат регистрация. Могат да съберат сто професори, обаче не могат да бъдат научна организация, докато не са влезли в системата. Затова тези частни болници да благоволят да кандидатстват.
АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: Те са кандидатствали и са акредитирани.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Утвърдени ли са?
АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: Вижте, минават на 5%, на 25%, събира се един научен съвет от 20 човека.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Не може проценти, има си закон. Законът трябва да се спазва. На 5%, на 10%, аз имах такъв случай…
АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: Говоря за трудовия договор. На толкова проценти са и не са виждали жив студент.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Трябва да минат през Агенцията. Не минат ли през Агенцията, не са валидни. Могат да имат и 100%, няма значение. Няма стойност, има закон, той трябва да се спазва.
Те имат претенции. Аз си спомням, че болницата на д-р Тиков „Софиямед“ искаха да си правят научен съвет и ме повикаха да кажа могат ли. Не могат, това е.
АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: Ама го правят.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Те го правят, но не са легитимни и не могат да получат…
АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: Акредитират се, проф. Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Агенцията за акредитация е наш следващ проблем.
АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: Добре, с това съм съгласна, с това съм убедена. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Професор Христов, заповядайте.
ИВО ХРИСТОВ: Аз искам да подкрепя проф. Клисарова, и колкото да е странно, и проф. Станилов. И двамата са прави, само има един малък проблем – не е ясно какво означава „легитимна научна организация“?
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Тази, която е минала през Закона, Иво.
ИВО ХРИСТОВ: Знам, знам. Там е работата, че в Закона няма ясна дефиниция какво е научна организация, така че тук се отваря една вратичка и вече имаме тежки прецеденти, които водят до пробив на цялата философия на Закона в момента. Защото в Закона за висшето образование, поправете ме, цитирам по памет, там е казано, че научни организации са висшите училища, институтите на Българската академия на науките, ако не се лъжа, на Селскостопанската академия, забележете, и други научни организации.
С това „и други“, в едно друго мое професионално качество, именно в Агенцията за акредитация видях как една фондация започна да си създава доктори, а оттам вероятно „и други“ също така. Така че, колеги, проблемът не е никак за пренебрегване. С това „и други“ се създава възможност всякакви други да имат право да произвеждат доктори и всякакви други. Това е много сериозен проблем и аз предлагам да не бързаме, нека да го обсъдим още един път.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Аз предлагам да добавим нещо и мога да Ви предложа текст. Вместо „и други“ можем да сложим „организации и други организации по смисъла на решенията на Агенцията за акредитация“. Веднага става.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: А най-добре е като предложение, тъй като това е извън текста, който коментираме в момента. Редакцията на този текст, който коментираме по Закона за висшето образование, трябва да се направи в Преходни и заключителни разпоредби и всъщност най-чистият вариант ще бъде да махнем „и други“, за да нямаме двусмислие. Аз също знам за този проблем, той е идентифициран и от самата Агенция за оценяване и акредитация, тъй като те също са поставени в много неудобна ситуация дали трябва да акредитират, или не някаква друга организация, която е извън посочените и конкретно изброените в Закона за висшето образование. Така че имаме готовност за такава редакция, но тя ще се случи в Преходни и заключителни разпоредби.
Професор Христов.
ИВО ХРИСТОВ: Подкрепям от гледна точка на законодателна техника действително в Преходни и заключителни разпоредби да се изчисти този текст в Закона за висшето образование, защото в противен случай ще имаме тук проблема, за който вече говори проф. Клисарова.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Професор Герджиков.
АНАСТАС ГЕРДЖИКОВ: Първо Ви обръщам внимание, че правно определение на „научна организация“ има в Допълнителните разпоредби на Закона за насърчаване на научните изследвания, така че, ако ще се прави, трябва да се направи за трите закона синхронизирано.
И второ, в този текст, за разлика от първоначалния, на едно място се появява „и“, и Ви предлагам да остане „или“, както е било в първоначалния текст. В момента пише „във висши училища и научна организация“ – няма как да е и в двете, а в първоначалния текст, предложения, е било „или“. Едно от двете.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Дефинициите в интерес на истината са доста обтекаеми, даващи възможност за различни тълкувания, така че ще се опитаме да ги подобрим по някакъв начин. Разбира се, ще ги синхронизираме във всички закони, в които по някакъв начин са споменати.
Професор Христов.
ИВО ХРИСТОВ: Ако позволите, на пръв поглед е дребен технически проблем, но е много голям съдържателен проблем. Аз предлагам „и други“ да отпадне и под научни организации да се разбира само висшите училища, институтите на Българската академия на науките, на Селскостопанската академия и точка – това е положението.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Професор Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Има нови центрове, които Министерството ги създава по смисъла на европейските – за върхови постижения и така нататък, и няма да се измъкнем с това. Трябва да направим текста така, че да има отворена врата, тоест Законът да бъде легитимен по смисъла на Агенцията за акредитация. Нейното решение трябва да определя коя е научната организация. Защото така като го пуснем, след това те ще започнат да създават всевъзможни структури с европейски пари, ще съберат и хабилитирани лица и ще имат възможност да го направят това и ще трябва пак да поправяме Закона. Така мисля аз.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Предлагам този дебат да го водим в Преходни и заключителни разпоредби, защото мястото му не е тук наистина. Тук нямаме казус с определението на научна организация или на висше училище. Ще помоля експертите ни да извадят всички определения, които съществуват и в Закона за висшето образование, и в Закона за насърчаване на научните изследвания, за да можем да ги видим, и съответно в Преходни и заключителни разпоредби да работим директно върху понятията, да уточним и приемем един текст, който да бъде консенсусен и да не дава възможност за различни тълкувания. Да, с Преходни и заключителни разпоредби, тоест трябва да направим редакции в тези закони. Ще помоля експертите за Преходни и заключителни разпоредби да имат готовност, включително с предложения в съответствие с дебата, който така или иначе вече проведохме тук.
Професор Костадинов искаше нещо да уточни. Заповядайте.
КОСТАДИН КОСТАДИНОВ: Ние предлагаме в предложението на проф. Станилов думата „публичен“ да бъде или сменена с „отворен достъп“, или да се добави „отворен публичен достъп“. Защото думите „публичен достъп“ – може да бъде отворен, може да бъде затворен, може да бъде със специално предназначение, а в момента ние вървим към отворена наука, отворен достъп. (Реплика.) Има специален режим. „Публичен“ какво означава? Всичко ли е отворено?
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Публичен означава отворен. По законите това означава. Сега, ако Вие си имате някакви други…
КОСТАДИН КОСТАДИНОВ: Имаше дисертация на един ректор, която нямаше право да я четат хората.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Значи тя не е била публична.
КОСТАДИН КОСТАДИНОВ: Всички дисертации са публични и са в регистъра и са депозирани в НАЦИД, но колегата Калин Костов не можа да я вземе. Така че публичен достъп до публика, но със специални режими – със специални права. Заради това, щом „публичен“ означава „отворен“, трябва да го дефинираме пак в Заключителни разпоредби.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Изказвания?
Професор Христов.
ИВО ХРИСТОВ: Искрено се развеселих. Или ще създадем няколко категории публики по Юрген Хабермас и всяка публика ще си има достъп до нейния публичен регистър, или хайде да бъдем сериозни.
Има два вида дисертации – такива, които не са за показване, и затова не ги показват, или такива, които ги показват, ама не са за показване. Ако въпросната дисертация – въобще не съм запознат с конкретния казус – е била толкова секретна, че никой не е трябвало да я види, тя просто влиза в друг гриф – секретна, класифицирана информация и така нататък. Или ще прокарваме принципа докрай и в българското законодателство, и в българската правна практика публичен регистър означава публичен регистър и всеки може да влезне в него, както имаме Търговски, имаме и не знам колко си видове регистри, или торпилираме идеята за публичен достъп от самото начало и от това обезсмисляме цялото предложение на проф. Станилов, което аз подкрепям.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
На работна група сме се уточнили, че приемаме предложението на проф. Станилов, а кой как разбира „публичен“, аз смятам, че ако сложим думичката „отворен“, с това, първо, текстът няма да спечели и второ, няма да постигне резултата, който целите по някакъв начин да постигнете. Аз ще подкрепя становището на проф. Христов. Ясно е във всички нормативни актове „публичен“ какво означава. Дали някой го спазва, това вече е отделен въпрос. Има различни практики, но това, че някой нещо не е разбрал, не означава, че ние трябва да му обясняваме в Закона за развитието на академичния състав какво трябва да прави.
Има ли други изказвания, колеги? Не виждам.
В такъв случай подлагам, първо, на гласуване предложението от народния представител Станислав Станилов.
За – 13, против и въздържали се – няма.
Приема се единодушно.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Светла Бъчварова и група в неговата неоттеглена част. То е оттеглено по т. 3 и е прието по т. 1. (Шум и реплики.)
Приема се по т. 1, т. 2 и т. 3 се оттегля, така ли? (Реплики.)
Приема се по т. 1, буква „б“ и всичко останало би следвало да се оттегля.
АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: Оттеглям го.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Да, оттегляте го, проф. Клисарова. Благодаря Ви.
В такъв случай подлагам на гласуване предложението на народния представител Светла Бъчварова и група по т. 1, буква „б“.
За – 14, против и въздържали се – няма.
Приема се единодушно.
Сега подлагам на гласуване текста, който имаме в работния вариант, в окончателна редакция, а именно: „лицата, придобили образователна и научна степен „доктор“ и/или научна степен „доктор на науките“ във висше училище или научна организация в Република България“.
За – 14, против и въздържали се – няма.
Приема се.
Сега подлагам по принцип текста на вносителя за § 3.
За – 14, против и въздържали се – няма.
Приема се.
По § 4 има постъпило предложение от народния представител Милена Дамянова и група народни представители.
Предложение от народния представител Светла Бъчварова и група народни представители.
На работна група сме приели редакцията, предложена от мен и от колегите. Това е предложение на Българската академия на науките с цел да се избегне злоупотреба с автоцитиране, което ние сме възприели и сме предложили.
Има направено на работната група предложение от народния представител Таня Петрова, което сме приели.
Сега ще трябва да го направи отново. Имате го, госпожо Петрова, в работния вариант – предложение по чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника. Моля да направите Вашето предложение за стенограмата.
ТАНЯ ПЕТРОВА: Предложението по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 – да се замени „статии“ с „публикации“.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Предложението от народния представител Светла Бъчварова и група е прието по принцип в т. 1, но не е обсъждано в останалите. Може би трябва някой да го представи.
Становище на Министерството на образованието по предложението на народния представител Милена Дамянова и група и Светла Бъчварова и група?
КАЛИН КОСТОВ: Не възразяваме.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Кое от двете? Ама как не възразявате, като предложението на проф. Светла Бъчварова тотално изменя философията?
КАЛИН КОСТОВ: Подкрепяме предложението на Милена Дамянова.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: А за проф. Светла Бъчварова и група?
КАЛИН КОСТОВ: То трябва да се уточни. Прие се по принцип и не е обсъждано.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Аз виждам какво сме се разбрали на работна група, но Ви питам какво е становището на Министерството по така направеното предложение от Светла Бъчварова и група, защото Вие имате разработени вече критерии? Тук предложението на проф. Бъчварова е за съвсем нова философия, като например да отпадне „брой публикации“ и така нататък. Затова Ви питам.
КАЛИН КОСТОВ: Не се подкрепя на проф. Бъчварова.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Някой друг желае ли да вземе отношение по тези две предложения?
Госпожа Михайлова.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Искам да кажа, че в предложението на работната група за мен има нещо, което е смущаващо, и това е, че минималните национални изисквания се определят чрез числови стойности (брой точки) на един или няколко обективно измерими показатели, и следва изброяване на показателите. Числовите стойности на тези показатели, които са изброени, са именно бройките. Показателят брой статии има числова стойност брой статии, а не точки. Точките са допълнителен механизъм, който позволява чрез комбинация от тези базови наукометрични показатели да получим окончателната стойност. Броят точки не е показател, броят точки не е числова стойност на тези показатели, които са изброени, защото числовата стойност е самият брой статии, брой публикации, брой заявки за патенти. Това е числото. Числото е три заявки за патента, а не 40 точки за всяка заявка. Така че аз предлагам да отпадне оттук „брой точки“.
Имам редакция, която позволява да се прецизират тези текстове, но мисля, че ще е достатъчно, ако оттук отпадне „брой точки“, правилно ще се интерпретира останалият текст.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Становище на Министерството на образованието, тъй като Вие вече имате разработени критерии?
КАЛИН КОСТОВ: Малко или много ние вече сме направили и сме одобрили на работна група нашия вариант и считаме, че нормативното закрепване на изискването брой точки в Закона ще ни даде основание впоследствие в подзаконовия нормативен акт да използваме именно този вид таблица, който сме разработили. Ние бихме желали в предвид и много други варианти за такива минимални наукометрични критерии, които са се появявали назад във времето. Народното събрание в лицето на нормотворческия орган и закона да ни даде изрично указание, че този тип таблица е приемлива, така че държим точковият вариант да бъде изрично посочен в текста.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Госпожа Михайлова.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: В ал. 3 изрично се говори за брой точки. Там се казва, ако прочетете текста, ще видите, че минималните национални изисквания (пропускам предишното) се изразяват в минимален брой точки, които трябва да получи кандидатът в съответствие с индивидуалните си резултати по тези показатели. Така че точките са нормативно закрепени в този текст, но не е прецизно да бъдат там, където аз ги коментирах отначало. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: А Вашето предложение какво беше, госпожо Михайлова?
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Да отпадне „брой точки“.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Тоест ал. 2 предлагате да звучи по следния начин:
„Минималните национални изисквания са съвкупност от изисквания, всяко от които се определя чрез числовите стойности на един или няколко обективно измерими показатели“. Така ли?
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Да.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Аз мисля, че няма проблем. Точките си идват на друго място, така че Министерството ще си има нормативното основание за тях.
ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Така, както е в момента текстът, излиза, че числови стойности и брой точки се използват като синоним, а това не е така. И затова аз подкрепям Стефани, че тук няма как да бъде брой точки в скоби.
РЕПЛИКА: Това е същото.
ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Абсолютно не е същото. Много по на място си е в ал. 3 и там става ясно, че всъщност това се…
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Тоест дотук какво се получава? Приемаме предложението на Милена Дамянова и група.
Ще подложа на гласуване предложението на народния представител Таня Петрова, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 за замяна на „статии“ с „публикации“.
За – 14, против и въздържали се – няма.
Приема се единодушно.
Сега правя също предложение по чл. 83, ал. 5, т. 2 – в текста на вносителя по § 4 в ал. 2 да отпадне „брой точки“.
За – 14, против и въздържали се – няма.
По предложението на народния представител Светла Бъчварова имаме ли някаква яснота, проф. Клисарова?
АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: Като отпадне това, то вече няма смисъл да обсъждаме другото. Няма смисъл. (Реплики извън микрофоните.) Първото със сигурност подкрепяме, а другото отпада. Оттегляме го.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Добре.
Ще подложа на гласуване предложението на народния представител Милена Дамянова и група народни представители.
Добре дошъл на проф. Тотев.
За – 14, против и въздържали се – няма.
Благодаря, единодушно се приема.
Само една справка да направим в момента по повод оттеглянето на предложението на народния представител Светла Бъчварова. Ние на работна група сме се разбрали, че го приемаме по принцип в т. 1, така че Ви предлагам да го гласуваме по принцип в т. 1. (Реплики.)
Професор Клисарова е съвносител. Намерихме го, видяхме го, така че в останалата част от предложението на проф. Клисарова приехме по принцип т. 1, останалата част е оттеглена от проф. Клисарова.
АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: Става по-ясно.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Точно така. Благодаря.
Гласуваме по принцип текста на вносителя за § 4.
За – 14, против и въздържали се – няма.
По § 5 има направено писмено предложение от народния представител Милена Дамянова и група народни представители, и предложение от народния представител Светла Бъчварова и група народни представители.
Нашето предложение всъщност е предложение на Софийския университет и на Медицинския университет – Варна, с цел синхронизиране с уредбата в Закона за висшето образование.
Предложението на Светла Бъчварова и група народни представители – писали сме на работна група, че не се приема.
АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: Оттеглям го.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Оттегляте го, благодаря на проф. Клисарова.
Становище на Министерството?
КАЛИН КОСТОВ: Подкрепяме предложението.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря на Министерството.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Милена Дамянова и група народни представители.
За – 14, против и въздържали се – няма.
И сега текста на вносителя за § 5 по принцип.
За – 14, против и въздържали се – няма.
Приема се.
Преминаваме към § 6, ключовия § 6, който доста сериозно обсъждахме и в работна група.
Тук също имаме предложение от народния представител Милена Дамянова и група народни представители.
Има предложение от народния представител Светла Бъчварова и група народни представители.
На работна група предложението на народния представител Милена Дамянова и група се приема.
И сме приели едно друго предложение, което следва очевидно да направя по чл. 83, ал. 5, т. 2 за нова редакция в ал. 3, която да звучи по следния начин:
„(3) За членове на научното жури се избират лица, хабилитирани в български висши училища или научни организации, с резултати в съответната специалност и/или професионално направление за обявения конкурс или тема на дисертационен труд, а при невъзможност – в съответната научна област, включени в регистъра по чл. 2а, и/или учени от чуждестранни висши училища или научни организации, с резултати в съответната специалност и/или професионално направление, и/или научна област“.
Професор Клисарова, заповядайте.
АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: От медицинските университети два въпроса поставят. Много е добре, че е написана „специалност“, защото това е изключително важно. Различни са специалностите в медицината и не бива да ги свързваме, за което благодаря, че е направено.
Но имам един въпрос: какво означава „основателни съмнения“? Извинявайте, то е в § 7.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Основателни съмнения ги знаете какви са, тъй като горе-долу като мен имате значителен опит в тази работа. Основателни съмнения са когато лицата са взаимосвързани по смисъл на групировките в научните организации и ВУЗ-овете, когато са свързани с роднински връзки, когато са съавтори в ред научни публикации. Оттук идват основателните съмнения, макар че по смисъла на научния морал тези основателни съмнения не са справедливи. Но ние не можем да ги избегнем, може да споменем. Аз го казах и миналия път, лошото е това, че тази формулировка, която би могла да влезе, може да служи за една тояга за саморазправа между отделните научни общности и личности. И тя е служила винаги. Не съм сигурен, че би трябвало това да го приемем. (Реплики.)
БИСЕР БАНЧЕВ: Само да припомня от работната група, че това беше споразумение с проф. Бъчварова, а ние сме го оставили като алтернативен вариант и може би е наша грешка. На работната група се разбра, че няма нужда да се мотивира отказът, за да се избегнат тези спорове. Автоматично един член на журито може да бъде заменен по искане на кандидата. (Реплики.) Да, долу сме сложили алтернативен вариант, просто да припомним за какво става дума.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Професор Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Тук има една особеност, която изпускаме. Господин Банчев каза, че един член на журито може да бъде заменен, а тук се казва „един член от журито се заменя с друг“. Този текст изрично казва, че ако претендентът каже: „Тук има конфликт на интереси!“ и така нататък, научният или академичният съвет е длъжен да го замени.
БИСЕР БАНЧЕВ: Това беше решението на работната група – за категорична автоматична смяна.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Професор Герджиков, заповядайте.
АНАСТАС ГЕРДЖИКОВ: … и двата варианта, ако може. Единият: „който автоматично се заменя с другия…“
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: А другият: „може да се замени по преценка на съответния академичен или научен съвет“. Това трябва да се гласува. Дали е задължително, дали кандидатът може да диктува на съответния научен съвет тази замяна?
ЕРОЛ МЕХМЕД: А може ли да се опишат вътре в кои случаи става това заменяне? (Реплики.)
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Професор Костадинов.
КОСТАДИН КОСТАДИНОВ: Предлагаме да се добави думата „еднократно“. Еднократно да бъде заменен един, а не многократно да бъде заменян.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Професор Костадинов, къде предлагате да се добави в текста „еднократно“?
КОСТАДИН КОСТАДИНОВ: Предлагаме следното: „един член на журито еднократно се заменя с друг от съответната квота…“.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Тоест след „един член на журито“ предлагате да се добави думичката „еднократно се заменя с друг от съответната квота по предвидения от закона ред“.
ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: „По искане на кандидата за придобиване на научна степен или за заемане на академична длъжност до факултетния или научния съвет еднократно един член на журито се заменя с друг от съответната квота по предвидения…“. За да бъде категорично ясно, че еднократна е тази процедура.
КОСТАДИН КОСТАДИНОВ: И да не се спекулира със смяната, но да оставим възможността демократично…
КАЛИН КОСТОВ: Необходимо ли е след „еднократно“ да има „един член на журито“? Ако остане само „член на журито“, не се ли разбира, че става въпрос за един? Чисто стилистична редакция, защото „еднократно един“…
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Може да се махне.
КАЛИН КОСТОВ: Има езиковеди, те могат да кажат как е най-добре редакцията.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: „еднократно член на журито се заменя с друг от съответната квота…“ – така е най-изчистено.
Професор Герджиков, заповядайте.
АНАСТАС ГЕРДЖИКОВ: Първо, в отговор на това, което питаше проф. Станилов. Аз мисля, че алтернативният вариант е излишен. Няма как да дефинирате въпросните факти и обстоятелства. Освен това няма и нужда според мен. Никога един кандидат, без да има сериозни причини, няма да предложи такова нещо. Очевидно има някакви причини. При това положение това, което сте одобрили в работната група като текст на ал. 7, е подходящо. Аз мисля, че „еднократно“ и „един член“ казват едно и също. Ако трябва да избирате от двете, може би „един член“ е достатъчно. Очевидно става дума за „еднократно“. Смисълът е същият, но по-добре един член, отколкото еднократно да сменя член.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Госпожо Йорданова, правния език, заповядайте.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Госпожо Председател, така, както сме го предложили текста, това е закон и той си има смисъл. Езикът трябва да е точен, кратък и ясен, така, както например нормата означава, че един път може да се упражни това право.
ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Един член на журито може да бъде заменен с друг.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Само веднъж.
ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Никъде не става ясно, че е само веднъж. (Реплики.)
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Заповядайте, проф. Герджиков.
АНАСТАС ГЕРДЖИКОВ: Целият проблем с еднократно и нееднократно идва от това, че в момента текстът според мен е построен по неправилен начин, защото той е бил добре, когато е пишело в един по-ранен вариант, доколкото разбирам, „може да бъде заменен“.
Сега когато сме решили да не бъде възможност, а да бъде автоматично, текстът е останал, какъвто е бил преди това, а трябваше да стане според мен: „кандидата за придобиване на научна степен или за заемане на академична длъжност има право еднократно да поиска“ – нещо в този стил. Тогава можеше да е еднократно.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Нека да го изчетем цялото.
Кой ще направи това предложение по чл. 83? Предното го направих аз, тук проф. Клисарова например.
Заповядайте да го прочетете.
АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: „По искане на кандидата за придобиване на научна степен или за заемане на академична длъжност до факултетния съвет или научния съвет един член на журито се заменя с друг от съответната квота по предвидения от закона ред. Искането може да бъде направено само веднъж.“
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Становище на Министерството?
Надяваме се, че проследявате дебата, защото опитът ни показва като Комисия, че тук водим едни дебати, после Министерството си прави други тълкувания, даже не се съобразява с дебатите, които сме водили в залата. Това беше в едно друго Народно събрание, но тъй като е практика, аз ще продължа да го повтарям и в това Народно събрание. (Реплика.) Да, вярно е при друг министър, но при една и съща администрация, така че ненапразно го казвам, особено дирекция „Правна“, оттам обикновено идват тълкуванията. Затова правим тези разисквания – да стане ясно, ако има казус, каква е била волята на Народното събрание. Надявам се, че се изясни и очаквам да бъде спазена.
Становище на Министерството на образованието и науката?
КАЛИН КОСТОВ: Не възразяваме към така направеното предложение.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОАВ: Благодаря.
Госпожо Захариева.
ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: И още едно предложение по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 – в ал. 11 след думите „дисертационен труд“ се добавя „и представените за оценяване публикации“.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Въпроси имате ли?
Професор Клисарова, заповядайте.
АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: Когато казваме „до факултетния“, винаги трябва да има едно „академичния или научния съвет“, защото например колежите пишат до академичния съвет, те нямат факултетни съвети. Това навсякъде в текстовете искам да го добавим. Както и филиалите на висшите училища нямат факултетен съвет. Те винаги пишат до академичния. Да бъде навсякъде в текста, защото не можем тях да ги оставим без кариерно развитие. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Господин Банчев.
БИСЕР БАНЧЕВ: Това е предложението на Варненския медицински университет. Чисто технологично има възможност с една обираща норма в Допълнителните разпоредби. Всъщност в момента трябва да се уточни доколко във филиалите могат да се провеждат самостоятелни процедури, тъй като филиалите са изнесени звена, в които са представени съответни факултети, а процедурите би трябвало да бъдат по линия на факултетите.
АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: Абсолютно съм съгласна, че филиалите не са основни звена по смисъла на Закона за висшето образование, но така или иначе филиалите, когато имат нужда от преподаватели – било асистент, главен асистент, доцент, професор, те пишат до академичния съвет. Съответно академичният съвет, университетът обявява конкурса. Насочва се към съответен факултетен съвет или съответната катедра, затова нека да го дадем като възможност.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Това е стандартна практика.
АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: То е стандартна практика, но както е написано само „факултетния или…“, няма как да се обърнат. (Реплики.)
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Госпожа Йорданова.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Вече от практиката да ни кажете, ние не знаем как е нормативно уредено – кой може да обяви конкурсите за заемане на академична длъжност за филиал? За лица, на които мястото на работа е филиал.
АНАСТАС ГЕРДЖИКОВ: Факултетният съвет има ли право да обяви? Не.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Има право, така е записано в Закона за висшето образование. Може би действително има празнота, затова се опитваме в момента с проф. Клисарова…
АНАСТАС ГЕРДЖИКОВ: На факултетния съвет в звено от типа на филиал или колеж, или департамент отговаря съветът на департамента и съветът на филиала. Това е единият ранг, а другият е академичният съвет. Всички тези звена могат да предлагат на академичния съвет. (Реплики.)
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Не е записано обаче в Закона за висшето образование и затова се опитваме да го уточним – да допълним този пропуск.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Имаме възможност да направим проучването. В Допълнителни разпоредби да го уточним или после с едно гласуване след „факултетен“ навсякъде да добавим „академичен“, така че имаме такава възможност и ще я направим.
Сега да преминем към гласуване, ако няма други изказвания. Няма.
Подлагам на гласуване, първо, предложенията, направени по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2.
Първото предложение, което е направено от мен, е за нова редакция в ал. 3. Имате го в работния вариант, беше изчетено от мен.
За – 14, против и въздържали се – няма.
Приема се единодушно.
След това предложението, което прочете проф. Клисарова, по чл. 83, ал. 5, т. 2 за нова редакция на ал. 7.
За – 14, против и въздържали се – няма.
Господин Мехмед, заповядайте.
ЕРОЛ МЕХМЕД: Тя е граматична, обаче мисля, че тук дава по-добра яснота. В ал. 11, така както е предложено: „представяните за оценяване публикации“, това е едно несвършващо се време и е процес. Мисля, че по-правилно трябва да бъде „представените за оценяване“.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Да, благодаря.
В такъв случай това е предложение, направено от Галя Захариева и Ерол Мехмед по чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника – „представените за оценяване“.
За – 14, против и въздържали се – няма.
Приема се единодушно.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Милена Дамянова и група народни представители.
За – 14, против и въздържали се – няма.
Приема се единодушно.
Сега подлагам на гласуване предложение от народния представител Светла Бъчварова и група народни представители.
АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: Искам да обясня. Това, което приехме в т. 1, е част от нашето предложение със Светла Бъчварова. Останалата част оттеглихме и всичко следва като последствие – в останалите параграфи отпада. Точно това искам да кажа.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Оттегля го проф. Клисарова, като това предложение се заменя с предложението, което тя направи в ал. 7.
И сега подлагам на гласуване по принцип текста на вносителя за § 6.
За – 14, против и въздържали се – няма.
По § 7 нямаме предложения на работната група.
Изказвания, колеги? Не виждам изказвания по § 7.
Становище на Министерството на образованието и науката за § 7?
КАЛИН КОСТОВ: На работна група повдигнахме въпроса относно уточнението дали следва да бъде включен терминът „при наличен правен интерес“ в ал. 4, т. 1 в края, с оглед възможността, тъй като става въпрос за административно производство, и дали изискванията на Административнопроцесуалния кодекс: лицето, което участва в административното производство, да има правен интерес. Дали трябва изрично да бъде поставен, да се съдържа такъв текст?
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Какво предлагате, аз не разбрах, от Министерството?
КАЛИН КОСТОВ: Ние предложихме да има такъв текст: „при наличие на правен интерес“ в т. 1 в края.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Алинея 4, т. 1 звучи така:
„улесняване на достъпа до пазара на труда, както и за други цели, когато заявителят има правен интерес;“.
КАЛИН КОСТОВ: Да, да.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Господин Банчев.
БИСЕР БАНЧЕВ: На работна група остана неуточнено дали трябва изрично да се посочва правният интерес или не, защото имаше колебание между юристите.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Ние не сме имали колебание. Ако в МОН са имали някакво колебание, да го споделят. Доколкото разбрах от изказването на господин Костов, всъщност те държат да го има. (Реплики.)
Професор Герджиков.
АНАСТАС ГЕРДЖИКОВ: Аз изглежда не можах да разбера за какво става дума. Кой го иска това признаване и има опасност да няма правен интерес? Някой, който не познава кандидата и е решил, че трябва да му признае зад гърба нещо?
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Господин Банчев.
БИСЕР БАНЧЕВ: Само припомням, че от Министерството поставиха въпроса на работната група. Явно са го изяснили този въпрос.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Може Министерството да каже защо настоява този текст да…?
БИСЕР БАНЧЕВ: Не, обратно. (Реплика.)
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Да, но от изложението на Министерството аз разбрах, че…
КАЛИН КОСТОВ: Приемаме текста след уточнение. Текстът е добър.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Нека да повторя въпроса на проф. Герджиков: кой ще е този, който няма да има правен интерес, пък ще бъде заявител например? (Реплика.) Това коментирали ли сте го в Министерството? (Реплики.)
Професор Христов.
ИВО ХРИСТОВ: Да го напишем така, защото, доколкото си спомням от I-ви, II-ри и III-ти курс на Юридическия факултет, „правен интерес“ е широко понятие и варира с оглед преподавателите, които го преподават. Така че, много моля.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Госпожо Заркова, заповядайте.
ГАЛИНА ЗАРКОВА: Да отговоря на проф. Герджиков и малко пояснение. Понятието „правен интерес“ е наистина едно много сложно правно понятие, много широко, както каза и проф. Иво Христов, и то крие тук риска, защото, вижте, ал. 4 е за какво е признаването: „За: улесняване на достъпа до пазара на труда, както и за други цели“. Излишно е да казваме: „когато заявителят има правен интерес“, защото просто пишем „и за други цели“. Какви са тези? Излишно е, и може би администрацията е всъщност…
На господин Калин Костов това му беше аргументът, че ако този израз съществува – „правен интерес за заявителя“, администрацията може да направи едно дълго и сложно тълкуване и така да се затрудни всъщност осъществяването на това право. Не знам дали става ясно? (Реплики.)
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Госпожа Йорданова.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Съжалявам, че занимаваме народните представители с юридически въпроси, обаче ще прочета определението за „правен интерес“ на проф. д-р Емилия Къндева, която на мен и на много колеги тук ни е преподавала „Административно право“, и пише: „Правен интерес възниква, когато бъде засегнато или може да бъде засегнато или нарушено право или законен интерес“. Затова моля да остане този текст „за цели, когато заявителят има правен интерес“. Тоест той може да се обърне към НАЦИД за признаване, когато бъде засегнато или му бъде нарушено някакво негово право или законен интерес. Ако оставим само „цели“, е много широко.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Професор Герджиков.
АНАСТАС ГЕРДЖИКОВ: Ако правилно разбирам, всички около масата, почти, казаха, че няма нужда да стои „правен интерес“ в края на това изречение. Министерството, което преди малко казваше, че иска да има „правен интерес“, сега от него разбирам, че всъщност са предлагали това да влезе, защото се притесняват да не би някой от администрацията да откаже на човека, който има правен интерес. А според мен този проблем не се решава, ако добавим просто две думи отзад. Може би трябва нещо друго да се добави, за да гарантираме това, че някой няма право да им откаже, при положение че човекът иска признаване. (Реплика.)
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Господин Мехмед.
ЕРОЛ МЕХМЕД: Отказите, ако щете, от административно обслужване не се решават по този Закон. Така че и да остане, и да махнем текста, аз не виждам смисъл. А и в момента даже и така съществуващият вариант записан да остане, то не противоречи на духа на Закона и с нищо не ограничава или пък засилва неговите правомощия.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Професор Герджиков.
АНАСТАС ГЕРДЖИКОВ: Добре, тогава ще го кажа съвсем ясно. Министерството е настоявало на този текст с идеята да не би някой заявител да бъде ощетен, като администрацията му откаже. Сега ние добавяме този текст и ще се случи така, че администрацията ще ги кара да доказват правен интерес и ще ги затрудним масово.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Аз всъщност не разбрах какво е становището на Министерството в крайна сметка, да Ви кажа честно. (Реплика.)
ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Да седи ли „правен интерес“, или да не седи?
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Какво предлагате, как да звучи т. 1? Хайде, нека така да го кажа.
ЕРОЛ МЕХМЕД: Разширява правата на заявителя – нека остане.
ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Напротив, разширява правата на администрацията.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Аз имам едно предложение. След 10 минути имаме почивка. В почивката Министерството да се свърже с дирекция „Правна“ на Министерството и да изкоментира т. 1 от ал. 4.
А сега така или иначе ние нямаме други бележки, доколкото разбирам, по § 7, така че ще го отложим за гласуване след почивката, след като Министерството на образованието си изясни позицията с Правна дирекция в МОН.
По § 8 няма направени предложения и на работна група сме решили да се приеме.
Изказвания, колеги? Не виждам.
Становище на Министерството на образованието и науката, господин Костов.
КАЛИН КОСТОВ: Не възразяваме срещу § 8.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Приемате текста, който е предложен за § 8, който прави редакция в чл. 5а.
Професор Христов, заповядайте.
ИВО ХРИСТОВ: Тук стои въпросът за научната организация, нали, навсякъде? Ще трябва да го изясним този въпрос.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Да, навсякъде, където е. Така или иначе на края в Преходни и заключителни разпоредби ще изясним въпроса по принцип за статута на научните организации. Така че тук си стои „научна организация“, но тълкуването и определението, което ще дадем, ще го направим в Преходни и заключителни разпоредби.
Ако няма други коментари, подлагам на гласуване § 8 в текста на вносителя.
За – 14, против и въздържали се – няма.
Приема се единодушно.
По § 9 имаме предложение от народния представител Светла Бъчварова и група, която предлага § 9 да отпадне.
АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: Искам да кажа, че това е още в началото, когато приехме т. 1 – да приемем останалото от нашето предложение с проф. Бъчварова. Това е в тази философия. Това е описано в § 9, затова сега го оттегляме.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря на проф. Клисарова.
В такъв случай има ли изказвания по § 9? Не виждам.
Подлагам на гласуване § 9 в текста на вносителя.
За – 14, против и въздържали се – няма.
Приема се единодушно.
Тук има техническа грешка. Наше предложение за създаване на нов § 9а, който на работна група обаче се приема по принцип, с редакция в ал. 6: след думата „упражнено“ да се добави „в срок, определен в Правилника на съответното висше училище или научна организация, но не по-късно от пет години от решението на факултетния, съответно научния съвет по ал. 5.“
Изказвания?
Да, има малко ограничение, така че, господа ректори, становище?
Професор Тотев, заповядайте.
ЛЮБЕН ТОТЕВ: Аз понеже малко закъснях, за което се извинявам, но не е случайно. Не мога да разбера точно какво се казва в този текст, може би защото съм от една друга категория хора, но какво значи „не по-късно от пет години от решението на факултетния съвет“?
ПРЕДС: МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Това означава, че в рамките на тези пет години трябва да защити.
ЛЮБЕН ТОТЕВ: А ако не защити? (Реплики.)
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Нова процедура, започва наново. (Реплики.)
Господин Банчев.
БИСЕР БАНЧЕВ: Само да обърна внимание на ректорите – извън Закона има и практически проблем. Колко години след отчисляването университетът ще има ангажимент да плаща защита на дисертацията и колко години след това докторантът сам ще си я плаща? Това е важно за ректорите и за това им обръщам внимание.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Професор Герджиков.
АНАСТАС ГЕРДЖИКОВ: Само да Ви успокоя, че не е точно така. Има на друго място регламентирано докога поема съответното звено разходите по защитата и след кой срок ги поема докторантът. Тук става дума единствено за това докога той има право да упражни правото си на защита? Ако е пет години, както сега е записано, това означава, че след петата година не просто да има право на защита, той престава да бъде докторант. Тази дисертация не е зачислявана никога, губи всички тези права, както студентски права. Следователно трябва да се зачисли отново на свободна докторантура, ако иска да защити. Нали това? Аз мисля, че това е редно.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Становище на Министерството на образованието и науката.
КАЛИН КОСТОВ: По принцип подкрепяме предложението.
Въпросът е следният: че в практиката се получават много хипотези, при които фиксирането на този срок в абсолютни стойности може да доведе до деформации. Какво имам предвид? Поради едни или други субективни отношения в рамките на висшето училище в един момент актове на органите на управление във връзка с докторантурата са обжалвани по съдебен ред. Едно съдебно производство продължава в неустановен период от време занапред. Така че е много вероятно поради такива хипотези да се злоупотребява от страна на висшите училища спрямо определени докторанти. Пак казвам, това ще бъдат евентуално единични случаи, но е възможна хипотеза, върху която може би трябва да се замислят народните представители.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Да, това, което ми подсказва господин Банчев, и аз съм съгласна с него, че Законът не се прави за единични случаи. В крайна сметка за един, двама, пет, десет. Тук става въпрос за цялостна философия по отношение на защитите.
Госпожо Стоянова, заповядайте.
СТАНИСЛАВА СТОЯНОВА: Във връзка с този текст тук се има предвид не по-късно от пет години от решението на факултетния съвет след отчисляването на докторанта, с право на защита. Защото той може да бъде отчислен и без право на защита.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Професор Клисарова.
АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: Аз мисля, че срокът за пет години е абсолютно достатъчен, затова защото това е отчисляване с право на защита. Смята се, че голяма част от дисертационния труд е вече готов и има само забележки и доработване. В следващите пет години, ако докторантът не защити, то това означава, че този труд или не е дисертабилен, или той не желае да работи по него. Пет години е достатъчен срок.
СТАНИСЛАВА СТОЯНОВА: Само искам още нещо да добавя. Докторантът е имал три или четири години, зависимо от формата на обучение, която е да си напише, и след отчисляването, ако не е защитил в срок, той има още пет право да защити.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Точно така, има време за много неща – 10 години има-няма.
Ако няма други становища, пристъпваме към гласуване.
Професор Костадинов, заповядайте.
Добре дошъл на заместник-министър Петър Николов.
КОСТАДИН КОСТАДИНОВ: В т. 6 е писано: решението на факултетния съвет, съответно на научния съвет, а това решение може да бъде двуяко – отчислен с право на защита или отчислен без право на защита. Ако е отчислен без право на защита, той в рамките на пет години няма как да защити. (Реплики.)
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: То е ясно – когато е отчислен без право на защита, няма как да има какъвто и да е срок след това и да текат процедури.
КОСТАДИН КОСТАДИНОВ: Да, но тук е казано: „може да бъде упражнено не по късно от решението…“.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Правото на защита. Решението на факултетния или научния е с право на защита или без право на защита.
Подлагам на гласуване, първо, предложението по чл. 83 от Правилника: след думата „упражнено“ се добавя „в срок, определен в Правилника на съответното висше училище или научната организация, но“ и след това текстът продължава: „не по-късно от пет години от решението на факултетния, съответно научния съвет по ал. 5“.
За – 14, против и въздържали се – няма.
Приема се единодушно, благодаря.
И сега по принцип текста на вносителя за нов § 9а.
За – 14, против и въздържали се – няма.
Приема се единодушно.
Колеги, 16.30 е. Почивка до 17,00 ч.

(Почивка.)

ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Уважаеми колеги, предлагам да продължим нашата работа.
Дали имаме вече становище на Министерството по § 7?
КАЛИН КОСТОВ: Имаме, госпожо Дамянова.
Разнопосочното тълкуване на смисъла на този текст е било причина за този разнобой на мнения. От една страна, Министерството иска изрично (което липсва в дискутирания законов текст) да се предотврати възможността трето лице да иска признаване на диплома на друго лице, различно от титуляра на научната степен „доктор“. От втора страна, тъй като не става ясно, част от колегите го тълкуват, че липсата на този текст би дала възможност трето лице да иска признаване на друго лице на научна степен. Ако сложим в редакцията вариант, при който това нещо изрично се запише, в такъв случай може да отпадне. Хубаво е да отпадне, за да не създава излишна административна тежест и евентуално за злоупотреби на администрацията.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Предложение за редакция?
КАЛИН КОСТОВ: „Признаването на придобита в чужбина степен, съответстваща на образователната и научна степен „доктор“ се извършва по искане на носителя й за:
1. улесняване достъпа на пазара на труда, както и за други цели;“.
ЕРОЛ МЕХМЕД: И ще започнат да питат кои са другите цели.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Доколкото разбирам Министерството предлага в основния текст на ал. 4 след „за“ да се добави…
КАЛИН КОСТОВ: Преди „за“ – „по искане на вносителя й за“. И да отпадне правният интерес.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Колеги, изказвания по така направеното предложение на МОН?
Аз имам предложение да приемем текста, както е записан в § 7, и ако възникне някакво друго уточнение или по-добър текст да го разгледаме, защото, да Ви кажа честно, аз лично не смятам, че Вашият текст ще реши проблема, напротив – ще създаде допълнителни проблеми. Имаме време в рамките на следващите два дни, ако имаме по-добра редакция, винаги в Комисията можем да се върнем и да прегласуваме текста, но ако нямаме по-добра редакция мисля, че е излишно да създаваме допълнителни казуси.
Професор Герджиков, заповядайте.
АНАСТАС ГЕРДЖИКОВ: Мисля все пак, че трябва да отпадне това „когато заявителят има правен интерес“, най-малкото защото го няма в т. 2. Излиза, че в т. 2 няма значение дали има правен интерес, а в т. 1 има.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Госпожо Йорданова, заповядайте.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: В т. 2 изрично са посочени двете хипотези, в които висшите училища ще имат право да признават придобита в чужбина образователна и научна степен „доктор“: достъп до обучение за повишаване на квалификацията, за сключване на договори с постдокторанти и докторанти, заемане на академични длъжности в съответните висши училища и научни организации“. В това висше училище трябва да бъде. Това е личният интерес, това е правният интерес. А горе е записано „за всякакви други цели“.
Вие по-скоро трябва да обърнете внимание, че Ви се ограничават правата. Досега действащият текст на чл. 5 даваше право на висшите училища единствено и само те да признават придобитите в чужбина образователна научна степен „доктор“, а сега Ви се ограничават само до тези три възможности и се прехвърлят функциите на НАЦИД.
Горе са записани двете хипотези. Първата е за улесняване на достъпа до пазара на труда, тоест когато едно лице, без да се ползва от възможностите по т. 2, ще иска да се използва на пазара на труда за работа в някоя фирма и затова иска да си легализира дипломата, или за други цели, когато е нарушен неговият пряк личен правен интерес.
Нека да остане „правен интерес“ в т. 2. Можете да кажете за това дали сте съгласни с това, което е ограничението за висшите училища, тъй като Вие досега имахте повече права. Това не е дискутирано.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Това го дискутирахме на работна група.
АНАСТАС ГЕРДЖИКОВ: Това го дискутирахме.
Отначало идеята беше въобще НАЦИД да прави това и по т. 1, и по т. 2. Ние нямаме нищо против по т. 1 да го прави НАЦИД, защото и сега някои висши училища отказват да го правят, тъй като не е за техните нужди и те казват: Просто не желаем да го правим. Не са длъжни, поради което не го правеха и нямаше кой да го направи. Нямам нищо против това да отиде в НАЦИД.
Това, което госпожа Йорданова по-скоро казва, е, че обсъждахме в един момент идеята по т. 1 да бъде алтернативно – да могат и висшите училища, и НАЦИД. Но аз нямам нищо против да бъде и само НАЦИД.
Колкото до правния интерес, не виждам какво променя това, което чухме току-що.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Колеги, изказвания има ли? Предложения?
Професор Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Мисля, че проф. Герджиков е прав и в друг смисъл, че ако само НАЦИД прави това, ще се скъси процедурата. Защото процедурата във висшите училища ще е по-сложна. Там се минава през катедри, през факултетски, академични съвети. НАЦИД го решава по-лесно и с нищо няма да пострада цялата работа. Има закон.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Професор Тотев, заповядайте.
ЛЮБЕН ТОТЕВ: Аз съм напълно съгласен с това, което каза проф. Герджиков, още повече, че когато има „и/или“ тогава нещата повече се разводняват. Само НАЦИД и толкова. Да няма „или“, да бъде само НАЦИД.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Госпожа Михайлова.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Доколкото си спомням от дебатите по предишния текст, който беше аналогичен, идеята висшите училища да признават степените беше да се улесни животът на кандидатите, тоест да не се налага, първо, те да си легализират степените в НАЦИД и после да кандидатстват, а да си подадат документите и висшето училище да организира чрез НАЦИД, например, признаването на тази дипломант. Такава беше една от идеите на вносителите на този текст. Аз само я припомням, а Вашите съображения са друга тема.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Не виждам други желаещи за изказвания. Мисля, че текстът, който сме предложили, е абсолютно ясен.
Предлагам да гласуваме § 7 във вида, в който е предложен по вносител. Пак казвам – можем да продължим в следващите два дни дебатите и ако достигнем до по-разумно предложение, ще се върнем и ще прегласуваме текста. В краен случай можем да правим редакции и в залата. Допускат се по-разширени редакции. Така че ако постигнем и на по-късен етап консенсус по отношение на правния интерес, винаги можем да го коригираме. Към момента имаме различни становища, колегите народни представители нямат по-ясна визия.
Подлагам на гласуване § 7 във вида, който е по вносител.
За – 18, против и въздържали се – няма.
Приема се единодушно.
Преминаваме към § 10.
По § 10 има направено предложение от народния представител Светла Бъчварова и група народни представители.
АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: Оттеглям предложението, то е отново във връзка с чл. 1.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Има ли изказвания по § 10, колеги? Не виждам.
Подлагам на гласуване § 10 по вносител.
За – 18, против и въздържали се – няма.
Приема се единодушно.
По § 11 няма направени предложения, по § 12 и 13 – също няма.
Заповядайте.
ЛЮБЕН ТОТЕВ: Мисля, че § 11 трябва да бъде не „две рецензии, една от които на външно лице“, а „от външно лице“.
И в § 7 има нещо, което не сме видели: „за извършено признаване по реда на ал. 3 – 5 от висшите училища и научни организации се издава“ не „удостоверение“…
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Да, това е техническа грешка, която ще се коригира при оформянето на окончателния текст. Отбелязано е, ще се коригира като техническа грешка.
Само не разбрах в коя алинея на § 11 предлагате?
АНАСТАС ГЕРДЖИКОВ: Член 10, ал. 1 – „от външно лице“, а не „на външно лице“. Чия е рецензията? Това е смисълът.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Тази редакция, която правите, е към действащия текст, който ние не коригираме. Ако го коригираме, трябва да направим предложение по чл. 83 от Правилника и да направим корекция и в ал. 1.
ЛЮБЕН ТОТЕВ: Ако не Ви затруднява.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Не, не представлява затруднение. Ще направим предложение – ал. 1 от чл. 10 да звучи така:
„Членовете на журито изготвят две рецензии, една от които от външно лице, и три становища.“
Прави се нова ал. 1 и се добавя по чл. 83 от Правилника.
Ще подложа на гласуване тази редакция.
Който е за, моля да гласува.
За – 18, против и въздържали се – няма.
Приема се единодушно.
Сега гласуваме текста на § 11 по вносител по принцип.
За – 18, против и въздържали се – няма.
Приема се по принцип, защото правим редакция в ал. 1 и окончателният текст на § 11 ще изглежда по друг начин.
По § 12 няма направени писмени предложения.
Изказвания?
Становище на Министерството на образованието?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЕТЪР НИКОЛОВ: Поддържаме го.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Подлагам на гласуване § 12 във вида, в който е предложен от вносителя.
За – 18, против и въздържали се – няма.
Приема се единодушно.
По § 13 има предложение от народния представител Светла Бъчварова и група.
АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: Оттегляме предложението пак във връзка с т. 1 от вече прочетеното.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря на проф. Клисарова.
Нямаме предложения от работната група.
Изказвания, колеги? – Не виждам.
Становище на Министерството на образованието и науката.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЕТЪР НИКОЛОВ: Подкрепяме го.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Професор Герджиков.
АНАСТАС ГЕРДЖИКОВ: Извинявайте, че ще Ви върна на § 12, обаче много бързо се движим и аз не успявам да го проследя толкова бързо.
Хем е „дисертацията“, хем е „кандидатите“ – малко ме смущава това. Едното е в единствено число, другото в множествено. Аз разбирам, че сме добавили кандидатите, защото трябва да кажем, че са допуснатите кандидати, но като ги слагаме в множествено число, а пък дисертацията остане в единствено текстът звучи зле. Всичко е в единствено число – „журито“, „дисертацията“, а след това стават „кандидати“.
Може би „на кандидат, в случай че е допуснат в съответствие с…“.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: В единствено число трябва да е.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Да, защото и в ал. 2, 3 и 4 всичко е в единствено число.
Връщаме се на § 12, където текстът на ал. 1 в окончателен вариант трябва да звучи по следния начин:
„Чл. 11. (1) В едномесечен срок след публикуването на рецензиите и становището журито провежда открито заседание за защита на дисертацията на кандидат, допуснат в съответствие с изискванията на чл. 9 и 10.“
Госпожа Йорданова.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Тук става въпрос за приемане на редовни и задочни докторанти по чл. 7. Възможно ли е да бъде допуснат повече от един докторант кандидат?
АНАСТАС ГЕРДЖИКОВ: Не.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Защо в чл. 7 на действащия закон говорим в множествено число?
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Това са различни процедури. Едното е процедура, по която се избират докторанти. Могат да бъдат един, двама, трима, четирима, да кандидатстват десет души. Второто е процедура по защита на една дисертация. Това е еднократен акт. Журито пише рецензии. На първото не се пише рецензия, а се пишат писмени работи, устен изпит и пр. Това са различни неща. Първото трябва да бъде в множествено число, а второто в единствено.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Добре, остава текстът, който преди малко Ви изчетох – в единствено число.
Подлагам го на гласуване като редакция по чл. 83 от Правилника.
За – 18, против и въздържали се – няма.
Приема се единодушно.
Сега подлагам на гласуване по принцип текста на вносителя за § 12.
За – 18, против и въздържали се – няма.
Приема се единодушно.
По § 13 проф. Клисарова оттегли предложението, което са направили с колегите.
Други предложения има ли?
Становище на Министерството?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЕТЪР НИКОЛОВ: Подкрепяме го.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Професор Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Поправете ме, ако бъркам, но в ал. 6 пише така: „Дисертационният труд и авторефератът се предлагат от кандидата за обсъждане в съответната катедра, департамент или институт“.
БИСЕР БАНЧЕВ: Това е в действащия текст.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Ако имате някаква поправка, можете да я кажете.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Искам да кажа, че тук нямаме срокове. И ще кажа защо. Защото много катедри, когато започнат противоречията много често между кандидата и научния му ръководител, там се появяват противоречия в поне 10% от случаите. Ако научният ръководител завежда катедрата и завежда секцията в съответния институт, като не му сложиш срок той го бави с години и така провалят защитата на докторанта. Даже аз съм имал случаи, когато директорът издава заповед да се проведе заседание на секцията, но шефът на секцията не го провежда и така проваля докторанта, което е неправилно. Трябва да сложим някакъв срок. Нека юристите да кажат как трябва да се формулира, но трябва да има срок – тримесечен, двумесечен.
СТАНИСЛАВА СТОЯНОВА: Всъщност във вътрешния правилник на голяма част от висшите учебни заведения и научните организации това се регламентира. Във вътрешния правилник на университетите този срок е фиксиран.
ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Тогава да сложим само, че се определя от срок, определен от правилника на висшето училище. Защото иначе рискуваме.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Господин Банчев.
БИСЕР БАНЧЕВ: Само една техническа бележка. Коментарът на проф. Станилов е по § 13, който е свързан с чл. 12. А чл. 12 е свързан с научна степен „доктор на науките“, където такъв проблем обикновено няма. Коментарът на проф. Станилов е свързан с проблема, който касае по-ниската степен – образователната и квалификационната степен „доктор“. Би трябвало да погледнем по-горните членове, иначе проблемът е сериозен. Мисля, че и проф. Христов коментираше нещо подобно в почивката.
ИВО ХРИСТОВ: Да.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: По § 13 имаме ли някакви предложения?
Становище на Министерството, господин Николов?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЕТЪР НИКОЛОВ: Нямаме забележки.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Господин Мехмед.
ЕРОЛ МЕХМЕД: Благодаря.
Току-що ми направи впечатление в ал. 4 на чл. 12: „… на съвременните постижения и представляват значителен и оригинален принос в науката“. Когато говорим с правни термини и в закон „оригинален принос в науката“ ми се струва малко художествено. В този смисъл можем ли да го заменим?
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Това е в действащия текст, където по принцип не правим редакция, а само преномерираме. Имате го във варианта, където са текстовете от работната група.
Професор Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Този текст не може да се промени и да се конкретизира. Във всяко законодателство, което касае оценка на науката, се поставят такива текстове, които отварят вратата към истинската оценка. Науката се оценява по един-единствен начин – с рецензии. Засега други начини не са измислени. Този текст просто създава възможност на Комисията според нейния статут, според нейните познания, според нейната квалификация и обстановката в самата научна общност, да оцени дали е оригинално, дали е голямо, дали е малко, дали не достига и така нататък. Ние нямаме друга възможност конкретно да определим кое е голямо, кое е малко, кое е велико и така нататък?
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Професор Христов.
ИВО ХРИСТОВ: Само да допълня. Всички сме минали по този път и знаем, че има една изключително досадна и стагнираща процедура, която е: кандидатът трябва да посочи приносите в своята дисертация.
Действително „оригинален принос“ е дълбоко установено като практика в българското законодателство и е на човешката и научна съвест на рецензентите и даващите становище. Това не е проблем.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Господин Банчев.
БИСЕР БАНЧЕВ: Оригинален има още едно значение, което се прилага при научното рецензиране. Под „оригиналност“ се разбира неплагиатствано, което също се отчита. Това е тема, която ще развием по-нататък.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Мисля, че уточнихме текстовете по § 13.
Подлагам на гласуване § 13 по вносител.
За – 18, против и въздържали се – няма.
Приема се единодушно.
Параграф 13а.
Професор Клисарова, заповядайте.
АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: Не оттегляме това предложение. Считаме, че това е една добра мотивация млади хора да бъдат включени в наука, в научни изследвания и съответно те да се развиват. В досега действащите разпоредби, даже вече не знам дали действат, имаше една цифра около 25 лв., което е смешно. Нека да гарантираме минималното, а в повечето университети трябва да кажа, че това, което се дава за доктор и за доктор на науките има по-голяма стойност.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Изказвания, колеги?
Професор Герджиков, заповядайте.
АНАСТАС ГЕРДЖИКОВ: При предишното обсъждане на този текст аз вече обърнах внимание на проблема, че не е ясно тези допълнителни средства за увеличаването на двете възнаграждения откъде ще се вземат и виждам, че Министерството на финансите е против, въпреки че тук не създаваме задължение те да се вземат от бюджета, а по-скоро задължаваме университетите сами да си ги намерят от някъде, остава да цитирам бившия германски външен министър, който казваше: кой го е поръчал, кой ще го плати.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря на проф. Герджиков.
Професор Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: По принцип винаги съм пледирал и съм се стремил за добро заплащане на научната дейност, обаче съм бил против винаги в закон да се фиксират суми. Ще ви кажа защо. Ние знаем, че има инфлации и това трябва постоянно да се следи, да се актуализира. Не се прави така.
Аз съм 13 години народен представител, много пъти опозицията при различни управления, за да се постави така въпросът, винаги слагат суми. Суми не могат да бъдат слагани. Извинявам се на вносителите, ама сума, цифра, число в закон не се слага, защото когато става дума за пари това е подвижна субстанция.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Професор Клисарова.
АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: Можем да го свържем това с минималната работна заплата, която се променя. Да има съответен процент от минималната работна заплата. Тогава не е цифра.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Становище на Министерството на образованието и науката?
КАЛИН КОСТОВ: Преди да дам думата на заместник-министър Николов за становище, една забележка – считате ли, че систематичното място на този текст е в Закона за развитие на академичния състав, при положение че имаме и Наредба за структурата…
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Ние Ви питаме Вас, господин Костов. Ние питаме за становище Министерството на образованието. Вие кажете считате ли, че тук му е мястото или не?
КАЛИН КОСТОВ: По мое мнение систематичното място на този текст не е в Закона за развитие на академичния състав.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: А по мнението на Министерството на образованието и науката, господин Николов?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЕТЪР НИКОЛОВ: Министерството на образованието и науката много се радва на артистичния начин, по който господин Костов ни представлява.
Не приемаме предложението, тъй като смятаме, че не му е мястото тук.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Други изказвания, колеги? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Светла Бъчварова и група народни представители за създаване на нов § 13а.
За – 6, против – няма, въздържали се – 12.
Не се приема.
По § 14 има предложение от народния представител Милена Дамянова и група народни представители. Направили сме го по предложение на синдикатите, като с него се гарантират правата на пенсионираните професори.
Изказвания?
Становище на Министерството на образованието и науката?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЕТЪР НИКОЛОВ: Приемаме предложението.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Кое предложение? Имаме текст на вносителя на § 14 и предложение, направено от група народни представители.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЕТЪР НИКОЛОВ: Предложението, направено от Милена Дамянова и група народни представители.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: А по основния текст на вносителите за § 14?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЕТЪР НИКОЛОВ: По принцип го приемаме.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Изказвания, колеги?
Госпожа Михайлова има редакции в § 14.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: В ал. 3, първото изречение, в което се подразбира, че става въпрос за преминаване между български висши училища или научни организации, се казва: „Преминаване от академична длъжност на същата или на съответна академична длъжност в друго висше училище“. Причината да го има този текст „или на съответна“ е, че в предишната редакция се обединяваха и българските, и чуждестранните висши училища и научни организации, а тук ми се струва, че ние нямаме в български висши училища или научни организации „съответна“. Мястото на „съответна“ е в текста, който касае преминаване от чуждестранно висше училище или научна организация. Коя е съответната на доцент в друго висше училище?
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Доцент.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Значи е „същата“, няма „съответна“. Предлагам да отпадне „или на съответна“.
АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: На същата академична длъжност.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Да.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: „Преминаването от академична длъжност на същата в друго висше…“ Така ли да звучи?
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Първото изречение: „Преминаване на същата академична длъжност в друго висше училище“. А второто изречение да се промени така: „По същия ред може да се осъществи преминаване на същата или на съответна академична длъжност и от чуждестранно висше училище“.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Защото на Запад доцент е асоцииран професор.
ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Алинея 3 става така: „Преминаването от академична длъжност на същата академична длъжност в друго висше училище или научна организация може да се извършва и без конкурс и избор по решение на приемащото висше училище или научна организация и при условия и по ред, определени с правилниците им. По същия ред може да се осъществи преминаване и от чуждестранно висше училище или научна организация на същата или на съответна академична длъжност, които са признати и акредитирани от съответните за чуждата страна държавни органи.“
АНАСТАС ГЕРДЖИКОВ: В друг ред трябва да е второто изречение: „По същия ред може да се осъществи преминаване на същата или съответна академична длъжност и от чуждестранно висше…“.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Стана ли ясна редакцията?
Заповядайте.
ИВО ХРИСТОВ: По-скоро като разяснение – преминаването от академична длъжност на същата академична длъжност в друго висше училище може да се извършва очевидно… Остава ли „и без конкурс“?
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Да.
ИВО ХРИСТОВ: По решение на приемащото висше училище, отпада „научната организация“ или остава?
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Остава.
ИВО ХРИСТОВ: И по условия и по ред, определени с правилниците – какво означава това?
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Професор Тотев.
ЛЮБЕН ТОТЕВ: Всяко висше учебно заведение има правилник, в който са регламентирани, дори в някои случаи по-строги или по-големи изисквания за заемане на определена академична длъжност.
ИВО ХРИСТОВ: Да, това ми е известно от известно време. Друго имам предвид.
Тъй като тук се регламентира изключение, а не се регламентира правилото, изключението се изразява в това, че лице, което вече има определена академична длъжност в друго висше училище, един вид кандидатства без конкурс и избор по решение на приемащото висше училище в това друго висше училище. Затова не ми е ясно това означава ли, че в правилника на съответното друго висше училище има особен ред за такъв тип избор без конкурс?
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Да.
СТАНИСЛАВА СТОЯНОВА: За признаването на академичната длъжност.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Почти във всички правилници, наредби и прочее във вузовете и научните организации се дава възможност на академичния съвет да вземе решение. И по преценка на академичния съвет, което е негово автономно право, решават дали да обявят конкурс или научният съвет взима решение и директорът го назначава. Това е редът, който е практикуван в България откакто съществува българската академична наука. И в Европа е така.
ИВО ХРИСТОВ: Аз задавам следния въпрос, защото ние презюмираме това, което в момента е практика, но може и да не е, защото законът е занапред.
Може да се окаже, че има висше училище, което няма условие и ред, предвиден в правилника му за този тип хипотези. Какво правим тогава?
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Няма как да го приеме. Трябва да има задължително.
ИВО ХРИСТОВ: Тоест по този начин индиректно ги караме със законов текст да приемат такъв текст в правилника.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Да си разработят процедура.
ИВО ХРИСТОВ: Защото става въпрос за особена хипотеза.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Да, трябва да си го разработят.
Професор Костадинов.
КОСТАДИН КОСТАДИНОВ: Имам един въпрос – как може да се заеме длъжност, ако не е обявен конкурс? Той откъде ще знае? Може би трябва да добавим тук „и без провеждане на конкурс“. Трябва да е обявен конкурсът и да се яви някой.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Академичният съвет взема решение.
КОСТАДИН КОСТАДИНОВ: Кой ще се яви на тази длъжност?
ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Аз лично го разбирам така, ако бъркам моля да ме поправят колегите, това ще стане с решение точно по правилата и условията, които си има всяко учебно заведение. Всяко висше училище, ако има решение за такава длъжност, ако иска да вземе човек със съответната академична степен, ще го обяви, но по ред и правила, които си реши с правилника.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Затова имаме хипотеза без конкурс и избор.
Изказвания?
Заповядайте, проф. Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Благодаря за поканата. Дойдох, защото няма да мога да се върна в УНСС, ако не взема отношение.
Разбирам, че сте на точката дали с конкурс или без конкурс да се мести от ВУЗ във ВУЗ. Както винаги, тук има колеги, които познават международната практика – абсурдно е да се местиш без конкурс от ВУЗ във ВУЗ. Няма такава страна! Как ще стане тази работа? Даже от Харвард в Оксфорд се обявява конкурс. Няма страна с автоматично преминаване. Аз съм преминавал и съм назначаван за професор в друг ВУЗ с конкурс в чужбина, в различни страни.
Най-чистата работа, нали сме за прозрачност, е с конкурс. А съответното висше учебно заведение си решава. Защото, колеги, има един принцип – избран си за професор в определен университет. Така е по света. И в Кеймбридж да си, в Оксфорд не можеш да отидеш без съответните процедури.
Затова предлагам България да не прави изключение. Чиста работа – прави се конкурс, няма никакъв проблем, ако си харесват човека, той се представя добре. Не виждам защо ще се прави изключение. Тогава някой ще заобикаля закона. Примерно, имам някой познат ще отиде и ще стане професор, да кажем в Световната академия в с. Мещица, еди-къде си, защото има такива. И от там – хоп, приятел с ректора или с декана, отива и става професор, примерно, в Софийския университет. Там няма да стане, разбира се, но недейте да поставяте нещата на такава странна плоскост.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Той няма как да вземе това решение еднолично, защото тези правила трябва да бъдат определени в правилника. Кой приема правилника на висшето училище? – Академичният съвет.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Не може различните съвети едни да си приемат едни правилници, други – други. Ако сме страна, а ние сме страна с академична практика, в момента ситуацията е такава. Пак казвам: моят аргумент не е личен аргумент. Споделям международната практика. Абсурдно е да избират доцент или професор в един университет и той автоматично да бъде избиран в друг, без да мине по съответната процедура. Затова приканвам да следваме международния и европейски опит. Нищо друго.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Тоест Вие предлагате ал. 3 да отпадне.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Да стане с конкурс.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Ако предлагате редакция, трябва да я чуем.
Професор Христов.
ИВО ХРИСТОВ: Много добре съм запознат с практиката в България и знам, че има някои, които са професори до Околовръстното шосе, а след това са доценти от другата страна. Всъщност ал. 3 дава възможност да се извърши нормативен байпас и да се заобиколят именно изискванията за конкурс. Принципите да заемеш академична длъжност са през конкурс. А какви са условията на този конкурс е вече в сферата на автономията на съответното висше училище със съответните вътрешни правилници с оглед императивните изисквания на закона.
В момента ние допускаме да се случи такова нещо. Човекът без конкурс, без публичност да заеме една длъжност, само защото в академичния съвет му били приятели. Имайте предвид това нещо. Въпросът е принципен, а въобще не е технически.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Господин Банчев.
БИСЕР БАНЧЕВ: Няма да влизам по същество, само искам да припомня волята на народните представители при първоначалното приемане на закона през 2010 г. Тогава се имаше предвид именно това категорично изключение с оглед на това, че съответният университет може да поиска точно конкретен преподавател, предвид неговите качества да бъде привлечен в този университет. Изрично е подчертал, че това може да става само от акредитирани университети. Освен това се имаше предвид и съществуващата над 30 години практика от Висшата атестационна комисия, която също допускаше подобна възможност. Освен това решаваше и един малко спорен въпрос –защо един професор от един университет трябва да се явява за професор в друг университет, ако приемем, че има все пак някакво средно ниво на академични длъжности.
Припомням волята на народните представители от тогава.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Професор Христов.
ИВО ХРИСТОВ: При наличието на Висша атестационна комисия ние имахме доценти и професори с републиканско значение, грубо казано. След приемането на закона, той въведе съвършено друга философия, че длъжност „професор“ и „доцент“ е само за съответния ВУЗ. Извън съответния ВУЗ ти нямаш тази длъжност и си просто „доктор“. Точка по въпроса. Ако искаш да бъдеш професор в друг ВУЗ – кандидатстваш по общия ред.
Тук ни се предлага някакъв нов ред, байпас отстрани – без конкурс, при някакви вътрешни правила, уредени от съответното висше училище.
Следователно въпросът не е технически, а принципен – съгласни ли сме да има такава практика или да няма такава практика? Аз и проф. Гечев смятаме, че не трябва да има. Това е.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Ако мога да направя едно уточнение – тази регламентация и тази възможност не се предлага сега. Тя действа в действащия закон. Това е норма. Разликата е по отношение на преминаването на доценти и професори от чуждестранни висши училища извън Европа. Текстът съществува и до момента, аз ще Ви го прочета:
„Преминаването от академична длъжност на същата или на съответна академична длъжност в друго висше училище или научна организация, включително и от други европейски държави, може да се извършва и без конкурс и избор по решение на приемащото висше училище или научна организация при условия и по ред, определени с правилниците им“.
Това е ал. 3 от закона, който действа към момента. Ако искаме да променяме тази практика, това трябва да обсъдим сега, защото ние не предлагаме нищо ново, просто прецизираме ал. 3.
ИВО ХРИСТОВ: Точно така. Ние предлагаме това да отпадне.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Професор Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: В досегашната практика този, който иска да го прехвърлят от един ВУЗ в друг, го избираше академичният съвет по съответния ред с мнозинство. И тогава директорът имаше право да го назначи. Това е в почти всички правилници на онези институции, които практикуват точно този тип прехвърляне.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Професор Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Благодаря Ви.
Тук коментираме с колегата Христов – вероятно има елемент на недоуточняване на гост професори. Когато ще идва колега от чужбина, разбира се, че не може да идва колега от чужбина за три или шест месеца в Софийския университет, в УНСС или в Минно-геоложкия и докато е 6 месеца или една година, или две години, или три години гост професор по договор с продължение, ние да го подлагаме на конкурс.
Затова тук юристите да помогнат, това трябва да бъде решено. Той си идва като гост професор. Даже няма гост доцент или гост асистент. Нарича се „гост професор“, което в международната терминология означава, че това е преподавател от друг ВУЗ, който съответният ВУЗ кани. Няма никакви конкурси, там си има други механизми. Кани го и той си преподава, както сме преподавали и ние. Аз съм бил и в едната, и в другата позиция. Гост професор никой не те избира, но за професори избират.
Второ, имайте предвид, чудесно е, че тук има колеги, представители на вузовете, авторитетни вузове и те вероятно ще се съгласят с мен – ако се направи този байпас, както казва Иво, то е и в действащия закон, и без конкурс се назначи, едва ли някой ще ми противоречи, тук сме по 30-40 години в тази сфера, това ще създаде напрежение сред колегите, които са минали по процедура. Както би било и в едно училище за учител.
Да не създаваме предпоставки едните да минават по един начин, а другите от някъде да идват по друг начин. Това няма да се посрещне добре от колегията, тъй като няма да са при еднакви условия. Ако трябва да се впише „гост професор“, ректор, академичен съвет да си определят как да си ги назначават. В това няма никакъв проблем и е съвършено различно нещо.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Професор Гечев, нищо не създаваме сега. Този текст действа от 2010 г.
Тук имаме двама ректори на висши училища, единият е председател на Съвета на ректорите. Към момента няма нито една жалба по този текст в Комисията, Министерството да каже дали има там. Създава ли този текст проблеми и нароили ли сме един куп хора, които не заслужават дадена позиция, те единствено и само заради волята на ректора и на приближени около него хора, да заемат една или друга длъжност в университета? Има ли такива практики за тези седем години? Кажете ни.
Професор Тотев.
ЛЮБЕН ТОТЕВ: Искам да благодаря на проф. Гечев, че се включва веднага в темата, но преди, когато дискутирахме, сме пропуснали някои подробности.
Смятам, че това, което е предложено като текст, не бива да се маха, защото досега не е имало такива случаи, както Вие казахте. Мислите ли, че ще дойде лицето Х над Околовръстното случайно в УНСС да бъде назначено? Смятам, че не. Дори в УНСС смятам, че няма да назначите и колега от някой от другите университети, където имат Икономически факултети. Предполагам, че няма да назначите. И това е правилно.
Това, което го има като практика, нека да си остане, да не махаме нищо. Не са тръгнали редици да се местят от един ВУЗ в друг. Друг е въпросът, че ние сега правим едно нещо, което не знам дали въобще трябваше да го правим – заради няколко недисциплинирани университета, се занимава Комисията по образованието и науката да променя Закона за развитие на академичния състав.
Правила за избори при Вас има ли, проф. Гечев? Има. Някъде да сте пропуснали нещо? Да сте направили някой професор, който не заслужава да бъде професор? Смятам, че не. Смея да твърдя, че и в Минно-геоложкия университет няма. Че в Свищов било така по времето на Величко Адамов – съжалявам! Винаги съм бил против промяната на този закон, но решението е общо. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Господин Николов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЕТЪР НИКОЛОВ: Този текст функционира от доста години вече и не е създавал никакви проблеми, така че нашето становище продължава да бъде, че подкрепяме по този начин да изглежда текстът.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря на заместник-министър Николов.
Колеги, има ли други изказвания? Няма.
В такъв случай ще подложа на гласуване, първо, предложението от народния представител Милена Дамянова и група народни представители за пенсионираните преподаватели.
За – 18, против и въздържали се – няма.
Приема се единодушно.
Професор Христов, да считам ли, че правите предложение по чл. 83 от Правилника – ал. 3 от текста на вносителя за § 14 да отпадне?
ИВО ХРИСТОВ: Алинея 3 в момента си действа. Въпросът е дали трябва да остане в тази й редакция. Това е цялата работа.
БИСЕР БАНЧЕВ: Вашето предложение е да отпадне ли?
ИВО ХРИСТОВ: Не. По-сложен е въпросът. Нашата идея е да отпадне само първото предложение и да остане само второто предложение от сега действащата ал. 3.
ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Гледайте действащия текст. Той е от едно изречение.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Действащият текст е на стр. 14 и ал. 3 там е едно изречение. Това е текстът на ал. 3, който действа към момента. Сега разделяме на две изречението, като в първото изречение имаме български висши училища, а във второто изречение имаме преминаване от чуждестранно висше училище или научна организация.
ИВО ХРИСТОВ: На мен ми е ясно, че няма да мине нашето предложение, но това е проблем, който ще възникне тепърва, ако досега не е възникнал. Философията на сега действащия закон в този му вид е, че всяко висше училище по собствените си стандарти, с оглед общата императивна рамка създава и съответните академични длъжности за доцент, професор и така нататък с оглед неговите вътрешни изисквания. И същевременно с този текст по този начин на него му се дава индиректно бърза писта от локално значение на тази длъжност тя да стане национална, грубо казано, без конкурс и така нататък, при облекчени правила. Едва ли не, за да се избегне това, че едно лице може да бъде професор в един университет и доцент в друг. Знам, че това не звучи много атрактивно, но такъв проблем ще възникне.
И второ, ако ние ще имаме такива решения, че всъщност тези академични длъжности ще минават през конкурс, нека да минават през конкурс наистина. Това е.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Професор Тотев.
ЛЮБЕН ТОТЕВ: Аз смятам, че проф. Христов не разбра смисъла на това, за което говорим. Друго е нещото. Да не давам пример с един, който искаше да става председател на НАОА и ми обясни как е професор на пет места – във Военното училище в Търново, в Русе, в Свищов, в Габрово и не знам къде, и в същото време изпълнителен директор на Предприятието за инертни материали в Русе. За тези случаи не говорим. По-добре е да направим така, че да не ги допускаме. От там ще регулираме и другите неща, за които си говорим, за висшето образование. Няма да се появява това, което пише във вестника днес, че произвеждаме по две хиляди професори, най-много в Софийския университет.
По-добре да помислим как един професор или доцент да бъде в едно висше учебно заведение и евентуално на половин в друго. А това, което досега е практикувано, мисля, че няма да има много големи последици, ако ние си пазим реда. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Всъщност аз бих казала, че в момента ние дори въвеждаме малко по-строг режим, защото въвеждаме национални минимални изисквания, тоест след като до момента нямаме лоша практика, която е въз основа на този действащ текст, тази ал. 3 в действащия закон, защото пак казвам: не е нещо, което въвеждаме тепърва, според мен няма опасност за в бъдеще, при положение че вече имаме национални изисквания, да създадем такива лоши практики и такива възможности. Няма логика. Ако в един момент някъде се наблюдават лоши практики, тогава бихме могли да го премислим отново, но пак казвам – въвеждаме минимални национални изисквания.
Професор Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Добре, че водим дискусия, защото тук става дума за интересите на хиляди колеги научни работници.
Разбира се, че като се въведат тези национални критерии и изисквания, за които с колеги говорим отдавна, имаше „за“, имаше „против“, международни практики, ще се намали тази вероятност. От друга страна обаче аз не разбирам и обратното – каква е логиката, че ще има законово ограничение това да не стане. Защото ако започнем да разказваме и какви неща стават тук и там, все пак стават неща. Ако беше законово ограничено, нямаше да стане това, което стана в Свищов и сега там има страхотен отлив на студенти. Не знам на какво дередже са. Някои викат: „Те си го заслужават“. Може би, но ако законово беше ограничено, нямаше да се стигне дотам.
Вижте, ако има минимални изисквания – това е добре. Но това не прави равен Софийския университет със Световната академия в с. Мещица. По никакъв начин. Няма такова нещо. Не можем да сравняваме университетите. Нали правим класация в България?
Затова аз не виждам какъв е проблемът, ако се въведе такова ограничение и всички да минават по една и съща процедура. Какъв е рискът? Никакъв не е.
До момента не са го правили, тук колегата е прав, защото няма да му е лесно на един ректор да направи байпас, тъй като неговите 200 или 300 преподаватели веднага ще реагират и ще му искат оставката.
Пак казвам – не го правим, за да се заяждаме. Правим го, за да е ясно, да се регламентира за всички еднакво. Процедурите са едни и същи, прозрачно е. Никакъв риск не поемаме с такова ограничение. Като стигнем до избора на комисиите за докторанти и други, ще стане по-вълнуващо, защото там вече има много интересни практики.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Професор Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Тази практика за назначаване по този начин, за прехвърляне от място в място от длъжност на длъжност не е 7-годишна, а 50-годишна. Тя съществува от края на 50-те години и беше критикувана и във ВАК и във всички институции. Това е, когато в много тесните специалности няма хора, обикновено специалността е такава, че може да има само двама-трима и трябва да привлекат някого, той казва: Няма да ме подлагате втори път на конкурс. Никога директори и ректори не са назначавали по този начин хора. Академичният съвет избира по предложение на съответната катедра и съответния факултет. И само при избор тези хора се назначават, за да се прехвърлят за длъжността. Даже понякога административно се прехвърляше от единия институт в друг. Никога не е имало такива проблеми. Но ако комисията реши, може и да го ограничим.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Професор Клисарова.
АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: Искам да подчертая, че никога не е било без избор за избирането и назначаването на доцент, професор без решение на академичния съвет. Катедрата казва: имам нужда от професор, защото имам още двеста часа лекции, даже може да каже еди-кой си, съответно това се приема на академичен съвет, обявява се мястото в „Държавен вестник“, че ще има такъв конкурс. След което се предлага лицето, минава на академичен съвет. Академичният съвет го гласува и тогава ректорът може да го назначи.
ИВО ХРИСТОВ: Тук говорим без избори.
АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: Има два вида избор. Може академичният съвет да реши, че даденото лице кандидатства за това място, обаче въпросът е ще мине ли отново процедурата, която отива около шест месеца за професор. Разбирате ли? Това е въпросът. То че избор ще има – ще има. Академичният съвет ще го гласува, няма как да стане, това е по Закона за висшето образование. Но тук възниква въпросът: той ще подаде ли документи, ще правим ли 7-членно научно жури, рецензенти. Мисля, че това е въпросът, нали?
ИВО ХРИСТОВ: Не, не е това въпросът.
В момента аз искам да попитам: какъв тип трудово правоотношение възниква, при положение че той не е с избор и конкурс. Тогава какво е? Какво е обявено? Какво обявяваме в „Държавен вестник“? Искаме Пешо да го назначим професор в наше село – това е.
АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: Обявяваме, че има академична длъжност „професор“ в Катедрата по рентгенология и радиология.
ИВО ХРИСТОВ: В момента действащият текст на закона ти казва, че можеш да го направиш без избор и конкурс при особени правила. А ти ми казваш, че това е… При условие, че той е професор на друго място.
АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: По текста е така.
ИВО ХРИСТОВ: Да. И ние с проф. Гечев от самото начало говорим, че това е бърза писта за наши хора. Това искам да кажа. Толкова е ясно, че няма накъде. И това, че досега не е имало проблем, не означава, че няма да имаме проблем за в бъдеще.
И това, което каза проф. Станилов – да, така е, обаче едно време имаше ВАК, длъжностите бяха, така да се каже, с национално значение. И всички университети бяха държавни.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: С въвеждане на минималните изисквания те пак стават с национално значение.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Колеги, други изказвания има ли?
Да подложа ли Вашето предложение, проф. Христов?
ИВО ХРИСТОВ: Досега не е имало проблем, защото този текст не е бил прилаган, без изпит и конкурс.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: 50 години се прилага този тест. 50 години! Аз съм назначен в Академията през 1972 г. 50 години това се прилагаше постоянно. Много рядко, но постоянно за специални хора – единствени специалисти. И се прилага и на други места. Знам в Италия как е, но за другите държави не отговарям.
ИВО ХРИСТОВ: Професор Станилов, не може да се прилага 50 години, щом законът е от 2010 г.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: По стария закон това беше регламентирано и се прилагаше 50 години. Щом въвеждаме минимални изисквания ние пак сме държавни професори и доценти, или не сме?
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Професор Тотев.
ЛЮБЕН ТОТЕВ: Мога ли да помоля едно нещо? Аз се чувствам от другата категория хора, както ни категоризирахте Вие. Да не се делим на държавни и на недържавни, на ВАК-овски и неВАК-овски, защото по този начин ставаме за смях. Вместо да направим добро за висшето образование, ние с нашите тълкувания и с нашите изявления караме хората да си мислят по друг начин за нас.
Благодаря. Извинявам се за тона, но почва да ми става повечко да ме поучават.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Предлагам да преминем към гласуване. Достатъчно дебати имаше по този текст.
Предлагате ли, проф. Христов, ал. 3 да отпадне?
ИВО ХРИСТОВ: Очевидно има неразбиране какво точно имаме предвид и някой си мисли, че се опитваме да взривяваме добре действащия ред.
В момента имаме действащ текст, който Ви казва това. Това е действащият текст на закона в момента, както Вие сама много ясно казахте – без избори, без конкурс по особен ред. Ние казахме, че това нещо трябва да отпадне и да се унифицира. Очевидно има воля за противното.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Ще го подложа на гласуване.
ИВО ХРИСТОВ: Не, аз не мога да налагам нещо, което очевидно не се приема. Това е.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Мога да го подложа на гласуване
ЕРОЛ МЕХМЕД: Да го отложим за утре. Утрото е по-мъдро от вечерта.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Утре ще разразим същия дебат.
АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: Да направим предложение, че искаме „и без конкурс“ да отпадне от ал. 3, а не цялата ал. 3.
ИВО ХРИСТОВ: Аз през цялото време това казвам.
АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: Да го направим официално.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Дайте редакция за ал. 3.
ИВО ХРИСТОВ: Госпожо Дамянова, аз предлагам: в ал. 3 думите „без избор и конкурс“ да отпаднат. И да остане текстът „по решение на академичния съвет“.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Госпожа Пеева.
АСЯ ПЕЕВА: А ако след „без избор и конкурс“ добавим „но по решение на Академичния съвет“?
ИВО ХРИСТОВ: И в момента съществува текстът.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: То е по решение на приемащото висше училище. Ясно е, че висшето училище се представлява от академичния съвет. Няма как за висшето училище решението да го вземе ректорът.
ИВО ХРИСТОВ: Ако позволите, госпожо Дамянова, текстът ще придобие горе-долу следния вариант: „Преминаването от академична длъжност на същата академична длъжност в друго висше училище или научна организация може да се извършва по решение на приемащото висше училище или организация и при условия и по ред, определени с правилниците им.“
Това е. Каква е драмата – не мога да разбера. И защо толкова емоции?
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Това е приемливо.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Аз лично мисля, както каза проф. Станилов, че предложението на проф. Христов е приемливо.
РУМЕН ГЕЧЕВ: И ако в правилниците им отсъства такъв текст, те ще си го уточнят. Имат автономия.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Госпожа Михайлова.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Това, което дискутирахме, беше дали може да стане без конкурс и без избор. Ако махнем текста „без конкурс и без избор“ всъщност остава общият ред – обявява се конкурс, подават се документи и така нататък. Всъщност това нещо се подразбира, защото не е преминаване, е просто кандидатстване. Един професор кандидатства за ново място. Във всички случаи имаме решение на академичния съвет или на научния съвет. Това си е общият ред. Всъщност ние нищо не казваме, ако махнем „без конкурс и избор“, защото това е същността на ал. 3.
ИВО ХРИСТОВ: Тогава да отпадне ал. 3 в тази й част. Това ли имаме предвид?
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Аз мисля, че това имате предвид.
ИВО ХРИСТОВ: Аз знам какво имам предвид. Въпросът е дали Вие сте съгласна.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Не, аз съм против, но аз не гласувам в момента.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Без конкурс с избор.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Професор Станилов има предложение за редакция – без конкурс, обаче с избор.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Както ставаше досега.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: „Преминаването от академична длъжност на същата академична длъжност в друго висше училище или научна организация, може да се извършва с избор по решение на приемащото висше училище или научна организация и при условия и по ред, определени с правилниците им.
АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: Тогава трябва да уточним за гост професорите.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Текстът не касае гост професорите.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Професор Христов направи предложение от първото изречение в ал. 3 да отпаднат думите „без конкурс и избор“.
Професор Станилов направи второ предложение по първо изречение, което да звучи по следния начин: „Преминаването от академична длъжност на същата академична длъжност в друго висше училище или научна организация, може да се извършва без конкурс с избор по решение на приемащото висше училище или научна организация“ и нататък изречението продължава по същия начин.
Ще подложа на гласуване двете предложения.
Подлагам на гласуване предложението на проф. Христов, направено по чл. 83.
За – 6, против – няма, въздържали се – 12.
Не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на проф. Станилов – без конкурс с избор.
За – 10, против – няма, въздържали се – 8.
Приема се.
Подлагам по принцип текста на вносителя за § 14.
За – 10, против – няма, въздържали се – 8.
Приема се.
Преминаваме към § 15. Няма направени предложения.
По § 16 също няма направени предложения.
Изказвания по двата параграфа? – Не виждам.
Становище на Министерството на образованието и науката?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЕТЪР НИКОЛОВ: Приемаме § 15 и § 16.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Подлагам анблок на гласуване § 15 и 16 в текста по вносител.
За – 18, против и въздържали се – няма.
Приемат се единодушно.
Професор Герджиков.
АНАСТАС ГЕРДЖИКОВ: Ако позволите, както обикновено със закъснение – по § 16.
Не Ви призовавам да си промените мнението, но всеки път, когато се променя този закон, аз казвам едно и също и то е следното: ако конкурсът е при главния асистент, а при асистента назначаваме по Кодекса на труда, тогава създаваме затруднения на главните асистенти, защото те са вече по този ред, по който преди бяха само доценти и професори, което е свързано с някои затруднения.
Ако конкурсът е още при асистент, нещата ще изглеждат съвсем друго яче. Разбирам, че това сега не може да се промени, защото ще последват и много други промени, ако го променим, но все пак имайте го предвид, защото всички главни асистенти в момента поемат същите рискове като доцентите и професорите, а именно: мястото, за което се явяват, да бъде заето от някой друг и те да останат без работа.
Още от приемането на закона преди 7 години ние повтаряме, че този проблем съществува.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Какво предлагате?
АНАСТАС ГЕРДЖИКОВ: В момента няма как да предложа нищо, защото освен този текст, трябва да променим и много други, които регламентират приемането на двете длъжности, но при следващото изменение трябва да помислим за подобна по-мащабна промяна. Принципът трябва да бъде конкурсът да бъде още, когато го избираме за асистент, а не да го назначаваме по Кодекса на труда. А след това при главен асистент да няма нужда от конкурс, той да може да израсне в главен асистент, както беше преди при стария закон, като стане доктор. Това е по-добре и за него, и за висшето училище, защото сега като стане доктор ние обявяваме място за главен асистент, може да се яви всеки от всякъде, включително от научна организация.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Само ще припомня, че все пак имаме предложения с една философия, които са на първо гласуване, и се опасявам, че тук излизаме извън философията на първо гласуване, което не е позволено по правилник.
В Министерството на образованието така или иначе има работна група за промени в Закона за висшето образование. Съвсем спокойно, когато разглеждаме тях, можем да обсъждаме и този въпрос и да търсим варианти, но в момента няма техническа и правна възможност това да се случи с така направените предложения, защото наистина дискусията е голяма, действително трябва да има промени в още много текстове. На един следващ етап можем да дискутираме и този проблем, но за всички тези месеци, в които сме били в работна група, тази тема не е отваряна. И пак казвам – по Правилник нямаме възможност да я обсъждаме. Благодаря.
Професор Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Разбира се, че горещо подкрепям това, което колегата току-що изложи, защото то е проблем във всички ВУЗ-ове, в това число и в нашата катедра и факултет. Няма изключения. Това е едно от недоразуменията на закона. Това е голямо недоразумение, тъй като ние непрекъснато организираме такива конкурси.
В правото на Комисията е да реши. Може да вземе Комисията решение да възложи на специалистите от Комисията, на Министерството на просветата в някакъв обозрим период да се внесе.
Знаем, че по всички закони са правени изключения, въпреки че по Правилник не може. Всички сме били свидетели. Дали това е чак толкова важно, че трябва да се наруши Правилникът, както се прави често в парламента, не мога да кажа, но ако зависи от мен да гласувам, бих убедил колегите да подкрепим такава промяна. Разбира се комисията ще реши какво време е необходимо да бъде направено.
И тъй като колегата каза, че е закъснял, аз по никакъв начин не искам да връщам разговора, мой проблем е, че съм дошъл по-късно, имах и други задължения, но съжалявам, че е минала дискусията. Само като информация с едно изречение ще Ви кажа за избора на журитата за доктори, защото тук – за Ваше сведение – имаме проблем. Проблемът е, че ако Министерството направи една справка от ВУЗ-овете колко докторанти не са си защитили дисертациите…
КАЛИН КОСТОВ: Половината, малко повече.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Може би от сто докторанти ако има един е добре. Няма такова нещо. На ВУЗ-овете сме им дали, както и аз като научен ръководител, да си избираме журитата. Това е голям проблем, уважаеми колеги. За Ваше сведение. Огромен проблем е научният ръководител Румен Гечев, Иван Иванов да си избира журито, както е в закона в момента. Аз си избирам журито от моя университет, предлагам на катедрата ми. Катедрата ми какво ще направи, като предлага професорът? Тя потвърждава. Аз си избирам и външните.
Разбирам, че това е голямо улеснение за ВУЗ-овете, но това не е добре за нашата държава, защото не е нормално от 100 докторанти 99 да защитават, защото в другите ВУЗ-ове не са така.
Пак казвам – извинявам се, но това е един от ключовите проблеми на този закон.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Професор Гечев, имахме и доста работни групи, включително и новите теми, които поставяте. Съжалявам, но Законопроектът е внесен от нас доста отдавна, имахме възможности за предложение между първо и второ четене, имахме възможности за предложения на работни групи. Тези текстове са гледани на работна група, така че наистина, ако има други теми, предлагам, Вие правилно казахте да ги възложим на Министерството, това имах предвид, когато се обърнах към господин Николов по отношение на измененията, които готвят в Министерството на Закона за висшето образование, така че Ви предлагам тези теми да се обсъдят и в работната група към Министерството, така че да се предложи цялостна концепция. Иначе в момента ще продължим да работим още осем месеца по този законопроект. Гарантирам Ви го. Всеки от нас хвърля по някоя тема, проблем, но няма готово решение с текст.
Предлагам Ви ако някой има ново предложение, но има готов текст, тогава да го подложим на обсъждане и съответно на гласуване. Иначе така ще си дискутираме още няколко уикенда и няма да приключим със законопроекта.
Господин Николов, има работна група, можете да поканите и народни представители, преподаватели и те да изразят своето мнение, така че да имаме консенсусни текстове. Не е въпросът само до Правилника, но все пак Правилникът е за да се спазва.
Професор Тотев.
ЛЮБЕН ТОТЕВ: Извинявам се, че вече втори или трети път вземам думата, но слушайки сега тук виждаме всички колко много проблеми има за решаване във висшето образование. Този закон колко време, пак повтарям, излишно го започнахме него, а не потърсихме отговорност на тези, които са сбъркали.
Имам една огромна молба към всички Вас, уважаеми народни представители, Съветът на ректорите на 21 октомври взе две важни според нас решения и то с 44 гласа „за“ срещу 4 „въздържали се“, които не разбраха за какво става дума.
Нашето предложение, изпратили сме писмо до министъра на образованието, е да се направи нов Закон за висше образование и наука, а да не са четири – Закон за висшето образование, Закон за развитие на академичния състав, Закон за БАН, Закон за Селскостопанска академия. Това е едното наше предложение.
И второто наше предложение е да се наложи мораториум върху разкриването на университети, факултети, филиали, колежи, изнесени обучения за срок от минимум три години.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Професор Тотев, това е друга тема. В момента сме на разглеждане на второ четене на Закона за академичния състав. Гледаме конкретно текстовете, които са по доклада за второ четене. Това не е първо четене да се обсъжда философия, а второ четене по текстовете, така че това са теми, които предполагам предстои да се разглеждат за в бъдеще. В момента нямаме готовност за тях.
Продължаваме със Законопроекта.
По § 17 има направено писмено предложение от народния представител Милена Дамянова и група народни представители. Това е предложение, което сме възприели от колегата Таня Петрова – думите „съответната научна област“ да се заменят с „в съответното професионално направление“. Целта е избягване на противоречиви практики.
Госпожо Петрова, имате ли нещо да добавите?
ТАНЯ ПЕТРОВА: Аз в работна група внесох писмено предложение, така че поддържам текста.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: На работна група имаме предложение от проф. Клисарова, което тя трябва да направи по чл. 83 от Правилника.
Заповядайте.
АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: По чл. 83 от Правилника правя следното предложение: „и съответната специалност от регулираните професии“. Това е така, защото от регулираните професии са разделени на много конкретни специалности. Давам пример: не е добре един специалист по съдебна медицина да бъде рецензент или да бъде в научното жури на колега от Вътрешни болести или Гастроентерология.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Зависи кой го избира.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Благодаря.
Тук имаме писмено предложение от Светла Бъчварова – § 17 да отпадне.
АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: Оттеглям това предложение, което пак е във връзка с т. 1 и остават текстовете, които сме приели в предходните параграфи.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Благодаря Ви, проф. Клисарова.
Преминаваме към гласуване.
Най-напред ще гласуваме Вашата редакция по чл. 83, ал. 5, т. 2, която да се отрази навсякъде.
За – 18, против и въздържали се – няма.
Приема се.
Гласуваме писменото предложение на народния представител Милена Дамянова по принцип.
За – 18, против и въздържали се – няма.
Приема се единодушно.
И текста на вносителя гласуваме също по принцип.
За – 18, против и въздържали се – няма.
Приема се единодушно.
По § 18 имаме писмено предложение от Милена Дамянова и група народни представители.
Предложение от народния представител Светла Бъчварова и група народни представители.
АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: Оттегляме го.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Благодаря.
Има ли изказвания по предложението на Милена Дамянова и група народни представители?
Министерството на образованието за становище по § 18?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЕТЪР НИКОЛОВ: Приема се предложението на Милена Дамянова и група народни представители.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Колеги, други изказвания по този параграф? Не виждам.
Моля, който е за писменото предложение от народния представител Милена Дамянова и група народни представители, да гласува.
За – 18, против и въздържали се – няма.
Приема се единодушно.
И сега по принцип предложението на вносителя по § 18.
За – 18, против и въздържали се – няма.
Приема се единодушно.
По § 19 нямаме направени писмени предложения.
Моля да погледнете предложението на вносителя по § 19. Това се е дискутирано на работна група.
Заповядайте.
БИСЕР БАНЧЕВ: Ако разрешите, да обърна внимание на народните представители, че текстът формално се отнася само за главните асистенти, но има симетрично отражение и в текстовете за доцент и за професор. Става дума за промяна в съотношението между външни и вътрешни членове при избор за съответната академична длъжност и би следвало да бъде дискутирано. Това беше философията на приетия в Четиридесет и третото Народно събрание Законопроект. Обръщам внимание, че би следвало да се дискутира.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Имате думата, колеги.
Професор Герджиков, заповядайте.
АНАСТАС ГЕРДЖИКОВ: Професор Станилов е прав, че при главните асистенти няма голямо значение, обаче при доцент и професор има, защото там има рецензии и становища и трябва да се огледат текстовете за доцент и професор, ако увеличим броя на външните, защото там има други изисквания колко да са професори, да участва научният ръководител, ако има, както при първия докторат, от вътрешните кой да бъде ръководител на журито, кой да пише рецензии и кой становище. И да не се окаже, че кумулативно тези работи правят невъзможно да се изпълни някое от изискванията. Това трябва да се прегледа внимателно. При главен асистент няма такава опасност, но при доцент и професор има.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Смисълът на този закон е да махнем онова, което главният асистент един път явявал се на конкурс за дипломант, да се явява с изпит за главен асистент.
Професорът каза, че няма значение. Има значение, защото те се явяват на конкурс, а не се явяват с изпит. Те се явяват на общо основание със защитена дисертация и с публикация за главни асистенти по смисъла на сегашния закон. Голямата грешка беше, че ги карахме да се явяват на изпит, което е просто един тормоз, защото те вече са се проявили като учени, те вече са тръгнали в науката и ние ги подлагаме на изпит като студенти. Затова толкова аз настоявах и това да се махне.
Въпросът тук е: какво значи вътрешен и какво значи външен? Аз съм пенсиониран от една година и по смисъла на Правилника на моя институт, аз за следващите пет години, докато се навършат пет години, се явявам на всички конкурси като вътрешен, поемам докторанти, в момента имам двама. Само нямам право на глас в катедрата, в секцията нямам право на глас. Това е единственото. И получавам заплата. И като минат тези пет години, пак по смисъла на този Правилник, аз ставам външен, пак имам право на всичко, но ставам външен. Тест вътрешно и външно, особено в тесните професионални рамки, както сме ние, защото ние сме малко хора, няма никакво значение, то е безсмислено. Но при големите, при широките, както е при икономистите, при други сигурно има. Както филологията е по-многобройна от нас общност, там сигурно има.
Не знам проф. Гечев какво мисли по въпроса, но мисля, че там има. Точно за тези широките бях предложил журито да се избира с жребий, или по някаква компютърна програма, която да има алгоритъм. Обаче се оказа, че тесните професии са толкова много и това при тях не важи, тоест трябва да правим два закона, и моят идея отпадна. Критикуваха я, мачкаха я, накрая аз се отказах.
Това е въпросът. Мисля, че за това няма никакво значение, особено при тесните общности. Знае се кой колко разбира, кой какво представлява и така нататък. Нямаме проблеми. Когато е много широко и не се познават лично, не се знае, а трябва да се правят рецензии, това е съвсем друго.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Заповядайте, проф. Герджиков.
АНАСТАС ГЕРДЖИКОВ: Пак казвам: аз не виждам проблем в този текст за главен асистент. Всъщност мисля, че ни е безразлично колко са вътрешните и външните, особено като имаме предвид това, което каза проф. Станилов. Ако трябва да продължа неговата мисъл, ако между 60-годишна възраст и 65 годишна възраст, аз си сменя два пъти местоработата, накрая ще бъда вътрешен за три висши училища в продължение на пет години, но не говоря за това.
Аз говоря чисто формално да огледаме утре, например, Закона какво изисква за доцент и професор, за да не се окаже, че това ново изискване е в противоречие с някое от досегашните.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Сега разглеждаме параграфа, който касае само главните асистенти – § 19. Тоест тук нямаме проблеми и можем да пристъпим към гласуване. Когато стигнем до § 23 и § 28 – тогава ще обсъждаме другите неща.
Становище на Министерството по § 19?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЕТЪР НИКОЛОВ: По принцип нещата, за които проф. Христов и проф. Гечев говориха при предишните точки – опасността от някакви по-непрестижни учебни заведения, хора, които са се хабилитирали или са защитили докторската си степен там, да се прехвърлят в по-престижни университети, частично се решават именно през придаването на тези степени на по-национален характер. Това става чрез въвеждането на минималните изисквания, които въвеждаме за академично израстване. И според нашето становище би станало при едно леко увеличение на броя на външните както в докторската степен, така и в другите.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Поддържате предложението думата „двама“ да се замени с „трима“.
Професор Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Тук имаме и представители ректори. Този път сигурно ще ме подкрепят и двамата.
Винаги трябва да започваме от прочутия европейски и международен опит. Вижте, колеги, няма логика външно мнозинство да решава на УНСС, на Софийския университет или на други кой да избират за главен асистент, или за доцент. Аз не знам за такава практика по света, уверявам Ви. Външни някакви на Оксфорд ще му определят кой те да си изберат за професор?!
Дайте да не правим уникални в световната практика неща. Нека да има външни, нека да има външен поглед, ще обсъждаме механизмите как да ги избираме. Но какво по-нормално от това университетът Х да си избира кой му е асистент или професор. Моля Ви!
Накрая ще питам вече, знаете, че имам този навик, в коя страна на Европейския съюз външни избират на Оксфорд?
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Заповядайте.
АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: Във връзка с нашите разисквания искам да направя предложение, че двама членове могат да бъдат външни, а трима да са вътрешни при 5-членното жури за главен асистент, който е сегашният ред, или да отпадне тази промяна, която е предложена.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Мисля, че всички мнения се чуха.
Подлагам на гласуване текста на § 19 по вносител – в чл. 20, ал. 1, изречение второ думата „двама“ се заменя с „трима“.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Аз правя предложение по чл. 83 от Правилника – § 19 да отпадне.
За – 18, против и въздържали се – няма.
Предложението е прието.
По § 20 има направено писмено предложение от народния представител Милена Дамянова и група народни представители. Предложението е на Софийския университет, за да се доразвие процедурата.
И предложение от народния представител Светла Бъчварова и група народни представители, което е свързано с предходните.
АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: Оттеглям го.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Изказвания, колеги? Все още сме на казуса „главен асистент“.
ИВО ХРИСТОВ: Да разбирам ли, госпожо Дамянова, че Вие все пак предлагате нещо като квази изпит?
РУМЕН ГЕЧЕВ: Имам въпрос, защото това е много важно за младите колеги.
Сега главният асистент се явява при нас на конкурс изпит, въпреки че е доктор. Ако променяте, имайте предвид, че щом като е конкурс сега се явява по един човек, но може да се явят двама или трима кандидати. Ако е само по документи – твърдо не, защото ще Ви дам пример. Първо, няма такава практика в Европа и извън нея. И второ, кажете ми, примерно, аз съм шеф на катедра или член на колектива, имаме един кандидат от нашата катедра или от друга, който ние познаваме – чудесен кандидат. Добре, но има още двама или трима кандидати – едно момче българче, завършило в Сорбоната, друго, завършило във Франкфурт, трето, завършило във Варна. Няма значение. Как по документи ще преценим? В целия свят най-малкото ако не конкурс, колеги, се прави презентация 30 минути.
АНАСТАС ГЕРДЖИКОВ: Това е предложението.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Това ли е предложението – да направи презентация и колективът да реши?
АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: Това е.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Затова питам. Ако е така значи сме на прав път. Питам, за да сме сигурни. Ако е така – то е европейско, така се прави.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: За да внесем по-голяма яснота ще Ви изчета цялата ал. 3, защото тя е съществената и за това, което питате:
„(3) Конкурсът се провежда по документи не по-късно от един месец от изпращане на съобщението по ал. 2. В началото на заключителното заседание кандидатите правят кратко представяне по избрана от тях тема, съответстваща на обявения конкурс и отговарят на въпроси на членовете на журито.“
РУМЕН ГЕЧЕВ: Точно така. Така се прави.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Това е предложението.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЕТЪР НИКОЛОВ: Министерството на образованието приемаме текста като цяло и предложението на Милена Дамянова и група народни представители.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Професор Герджиков.
АНАСТАС ГЕРДЖИКОВ: Има ли аналогични текстове след това и за другите длъжности – хабилитираните доцент и професор? Защото там има подобен проблем също, както и друг път съм казвал. Понеже аз съм минал и през четирите конкурса, нямах проблеми на двата си доктората, защото можех да отговоря на всички въпроси, но имаше проблем с доцент и професор, защото там не присъствам и няма как да отговоря на поставените въпроси, поставени срещу никой.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Мисля, че има такъв текст, но когато стигнем до там ще го изясним допълнително.
АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: Професор Герджиков, има го и за доцент, и за професор.
АНАСТАС ГЕРДЖИКОВ: Чудесно.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: И на работна група е прието предложението.
Подлагам на гласуване предложението от народния представител Милена Дамянова и група народни представители.
За – 18, против и въздържали се – няма.
Приема се.
Подлагам на гласуване по принцип текста на вносителя за § 20.
За – 18, против и въздържали се – няма.
Приема се единодушно.
Продължаваме утре в 9,00 ч.

(19,05 ч.)

17 февруари 2018 г., събота
Открито в 9,03 ч.

ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Добро утро на всички! Предлагам да започваме.
Вчера приключихме с § 20.
Продължаваме с § 21, по който има предложение от народния представител Светла Бъчварова и група народни представители.
АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: Оттегляме предложението.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря на проф. Клисарова.
На работна група сме се обединили около приемане на текста.
Господин Банчев, имаме ли някаква редакция по него?
БИСЕР БАНЧЕВ: Препратката по ал. 3 на третия ред трябва да бъде след ал. 2 на горния ред.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Тоест текстът трябва да звучи по следния начин: в ал. 1 накрая се добавя: „въз основа на изпълнение на минималните национални изисквания по чл. 2б, ал. 2 и ал. 3“.
БИСЕР БАНЧЕВ: Да, горе се добавя ал. 3, а ал. 5 си остава долу, защото това са специфичните изисквания.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: „… чл. 2б, ал. 2 и 3 и на изискванията на висшето училище или научната организация по чл. 2б, ал. 5“.
Изказвания?
Становище на Министерството на образованието и науката – господин Николов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЕТЪР НИКОЛОВ: Подкрепяме текста.
Благодаря.
Ако няма други желаещи за становище, подлагам на гласуване § 21 с направената редакция.
За – 18, против и въздържали се – няма.
Приема се единодушно.
По § 22 има направено писмено предложение от народния представител Светла Бъчварова и група народни представители. Това предложение не е дискутирано на работната група.
Госпожо Стоянова, ще направите ли предложение по чл. 83, ал. 5?
СТАНИСЛАВА СТОЯНОВА: Да.
Понеже в текста и предложението, което е по чл. 23, е факултетният съвет, който утвърждава след това с гласуване избора, който е направило специализираното жури, първоначално беше с тайно гласуване, като моето предложение е то да бъде явно. В крайна сметка стигнахме до съгласието да е по решение на вътрешния правилник на университета да бъде явно или тайно, тоест да не го фиксираме в закона като тайно по простата причина, че специализираното жури всъщност гласува явно и се мотивира своите рецензии и становища. Също така ако гласува „против“, то трябва да каже основанието за своя глас „против“. После факултетният съвет, който утвърждава, не е логично да гласува тайно, понеже тук може да се създадат предпоставки за оценка по ненаучни критерии, също така няма как да се мотивират членовете, при положение че няма прозрачност кой как е гласувал, щом е тайно гласуването.
В тази връзка направих това предложение, което гласи: „Редът и начинът за провеждане на гласуването при избора се определят от правилника на съответното висше училище или научна организация“, като се приема формулата, че факултетният съвет решава дали да бъде тайно или явно, да не бъде фиксирано като тайно в закона.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Становище на Министерството на образованието и науката?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЕТЪР НИКОЛОВ: Като цяло подкрепяме текста. Според нас е хубаво да има вариант тайно или явно и да се решава от факултетния съвет.
По предложението на госпожа Светла Бъчварова – логично е само хабилитираните да могат да гласуват. Въпросът е, че май имаше същия текст по предложение на проф. Станилов по-нататък в документа. Хубаво е да го има – въпросът е дали да бъде тук.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Изказвания, колеги?
Професор Тотев.
ЛЮБЕН ТОТЕВ: Добро утро на всички!
Смятам, че не бива да даваме право на тайно или явно гласуване. Ще се създадат предпоставки за някои недобри практики. По-добре е да бъде само тайно, както е сега. Лично мнение.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Сега е явно.
ЛЮБЕН ТОТЕВ: Не е явно.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Явно е.
ЛЮБЕН ТОТЕВ: При мен гласуват тайно. (Оживление.)
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Професор Герджиков.
АНАСТАС ГЕРДЖИКОВ: Аз винаги съм бил за това гласуването да е явно. То беше тайно по времето на ВАК. Аз бях в научен съвет няколко години, имахме няколко случая, които съм споменал и пред вас, в които всички хвалим кандидата, след което болшинството гласува „против“ тайно. Затова през последните години се гласува явно в съответствие с изискванията на новия закон.
Предложението да се гласува тайно има своята причина, разбирам защо е внесено. То е защото може да се случи и обратното – някой да се притеснява да изрази искрено своя вот. Но по-голямата опасност е това, което аз казах и което вече се е случвало години наред – да кажем добро и лошо за кандидата, а след това да гласуваме тайно обратното.
Затова аз съм категорично за явно гласуване. Така беше няколко години и никога не е имало проблеми.
Ако не приемете това да е явно, което според мен е най-честният начин при гласуването, тогава поне да бъде „по избор на висшето училище“.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Други изказвания?
Професор Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Принципът в България е, че тайното гласуване се решава по предварителен път, то не може да бъде задължително. Затова това определение е правилно, защото научният съвет според обстоятелствата могат при сложни ситуации да решат да има тайно гласуване, но по принцип според мен явното гласуване повече съответства на философията на това, което този закон предприема. Мисля, че гласуването трябва да бъде явно, освен в екстрени случаи, както е в Народното събрание. Знаете, че има такава практика.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Професор Клисарова.
АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: Ще взема отношение и по двете предложения.
Трябва да кажа, че предложението на проф. Бъчварова ние го подкрепяме, защото когато се гласува е правилно хабилитираните лица да гласуват, или поне които имат степен. В академичния съвет участват и докторанти, и студенти, и икономисти, представители на администрацията и те не биха могли – и студентите, и докторантите, и администрацията да се произнасят по хабилитацията. Те не са компетентни, както казва проф. Станилов.
По втората точка трябва да са остане и тайно, и явно гласуване. Определено гласуваме явно, но понякога се налага и тайно гласуване. Затова нека да дадем възможност на автономията на университетите и съответната научна организация сама да вземе решението си.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Професор Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Благодаря.
Изчаках този път. Аз самият съм раздвоен, ако трябваше да гласувам, какво да направя, защото аргументите за тайно или явно гласуване са силни и в двете посоки. Международната практика е, че се гласува явно, поне в тези университети, в които аз съм бил, естествено, че на други може да има разлика. И аргументите са съвсем логични и приемливи.
В същото време има една специфика за България, в която аргументите да се гласува тайно, поне в някои случаи, може да свършат работа, поради следната причина.
Вчера ви казах – вижте каква е реалността. Първо, човекът, който бива избиран, минава за доктор – малък или голям. Журито е избрано от научния ръководител и от шефа на катедрата. Това е ясно на всички. Шансът да стане някакъв фал на защита на докторска и други, е едно на сто или едно на милион. Някъде има повече, но ВУЗ-овете, които познавам, няма. Ако Министерството на просветата направите справка колко доктори са били на защита и колко са получили „Не“ – няма да има такива.
След това как си представяте Вие в научния съвет, в който сме заседавали десетки пъти – академични, факултетни и други, че шефът на катедрата, ректорът, заместник-ректор и друг, неговият екип ще предложи Иван Иванов за доцент и подчинените му явно ще гласуват „против“. Вие шегувате ли се? Как ще стане тази работа?
И какво правим сега? На защитата ние си определяме съставите, другите – който влезе предлага, всички вдигат ръце. Защото е явно и ако вдигне „против“, след това е приключил, другите и на него ще му гласуват „против“.
Международният опит – гласува се явно, няма основание ние да не приемем, но може би решението е да се даде някаква възможност на ВУЗ-а, да не го заковаваме явно, защото има катедри в нашия ВУЗ, няма да ги назова, разбира се, които са решили според правилника всички решения да ги взимат с тайно гласуване. Абсолютно всички решения катедрата взима с тайно гласуване, което също е странно, но е факт.
В академичния съвет да гласуват за избор на доценти и професори само доценти и професори, другото противоречи на здравия разум. Няма такова чудо по света – асистентът да избира професори.
Досега как е? Тези, които са избрани като квота в съвета, факултет или други представители на младите колеги – доктори и асистенти, те си гласуват когато се гласуват асистенти. Като гласуват за професор, какво ще гласува асистентът за професор? Там си гласуват само хабилитираните.
И аз Ви предлагам, няма да има никакъв конфликт, така трябва да се приеме.
АНАСТАС ГЕРДЖИКОВ: При избора на главен асистент?
РУМЕН ГЕЧЕВ: Също – асистент, ако не е главен асистент, не може да избира главен асистент. Това да е правото. Не може избиращият, ако не е хабилитиран, да избира хабилитирания. То противоречи наистина на здравия разум.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Професор Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Ако приемем, че тези, които имат докторска степен, гласуват за избор, тогава ще нарушим равнопоставеността, защото в институтите на БАН не може да гласува никой друг, освен хабилитирани лица. Там няма главни асистенти. Затова трябва да останат само хабилитирани лица и с това да приключи.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: В предложението на Светла Бъчварова, освен хабилитираните са и притежаващите научна степен „членове на съвета“.
Професор Герджиков.
АНАСТАС ГЕРДЖИКОВ: Логично е за хабилитирани да гласуват само хабилитирани, без докторите, но когато става дума за главен асистент, ми се струва, че трябва да влизат и докторите. Ние така и правим в момента.
Колкото до тайното и явното гласуване, искам да обърна внимание на още нещо, което се обсъждаше преди, и то беше: ще бъде ли накрая мотивирано решението, което го има в следващ параграф. Ако гласуването е тайно, няма как да е мотивирано. Ние всички се изказваме „за“, след това смело гласуваме „против“ и след това някой трябва да го мотивира. Кой? И на какви основания?
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Госпожа Дамянова.
МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Бих искала да допълня, че аз съм била четири години член на научния съвет на институт на БАН от квотата на главните асистенти с право на съвещателен глас. Не съм участвала в избори и в утвърждаване. Просто съвещателен глас.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Професор Костадинов.
КОСТАДИН КОСТАДИНОВ: Това щях да кажа и аз, че в научните съвети на БАН членуват само хабилитирани. Всички, които са привлечени, като Милена, нямат право да гласуват. Не знам как е във факултетните съвети, но това е научен съвет. Академичният съвет не може да избира и да промотира. Във факултетните съвети и научните съвети членове са само хабилитирани.
РЕПЛИКА: Не е така. Има квота.
КОСТАДИН КОСТАДИНОВ: Добре, но в БАН това е задължително. И когато няма една организация способност да събере 15 хабилитирани, тя се закрива, придобива друг статут.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Госпожа Стоянова.
СТАНИСЛАВА СТОЯНОВА: Искам да обърна внимание по отношение на явното и на тайното гласуване, че всъщност може да се създаде хипотезата при избора във факултетния съвет. Знаете, че на много места има катедри, които се конкурират. С тайното гласуване може да се създаде блокиране изобщо на развитието на дадена катедра, тоест да не могат да произвеждат своите кадри. Това може да се създаде с тайното гласуване, понеже няма да има мотивирано решение, тоест няма да има прозрачност кой как е гласувал.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Професор Клисарова поиска думата.
АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: Уважаеми колеги, искам само да напомня, че в момента сме за избор на главен асистент. Не сме за избор на доценти и професори. Затова предлагам предложението на проф. Бъчварова да остане и да имат право степен доктор да гласуват, защото главен асистент може да гласува за главен асистент. В следващите параграфи, когато говорим за хабилитациите, трябва вече да има, че могат да гласуват само хабилитирани лица. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Професор Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Поставяме различните научни организации в различни режими, не разбрахте ли? Това е различен режим. В БАН членове на научни съвети не могат да бъдат главни асистенти изобщо. Нямаме членове главни асистенти, а във ВУЗ-овете има и става неравнопоставеност. Законът не може да прави това. Дайте да намерим друг начин. Можем да задължим институтите при БАН да включват по избор главни асистенти в научния съвет, когато се избира главен асистент, но при тази ситуация е неравнопоставено. Това в Конституционния съд не може да мине, ако някой се сети да го каже. Има правни принципи. Законът трябва да важи за всички.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Други изказвания? Не виждам.
Пристъпваме към гласуване.
Първо ще подложа на гласуване предложението, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника – от Станислава Стоянова, а именно: в ал. 1 да се създаде изречение второ: „Редът и начинът за провеждане на гласуването при избора се определят в Правилника на съответното висше училище или научна организация“. Това е било заключението и от работната група и около това сме се обединили.
За – 18, против и въздържали се – няма.
Приема се единодушно.
Сега подлагам на гласуване по принцип предложението от народния представител Светла Бъчварова и група народни представители. Предлагам да го гласуваме по принцип като сме се обединили около съдържанието на предложението, ако се налага някакво чисто техническо и правно-техническо изменение да имаме възможност да се коригира.
За – 17, против – няма, въздържал се – 1.
Предложението е прието по принцип.
Подлагам на гласуване по принцип текста на вносителя за § 22.
За – 18, против и въздържали се – няма.
Приема се единодушно.
По § 23 има предложение от народния представител Милена Дамянова и група народни представители.
Има предложение от народния представител Светла Бъчварова и група народни представители.
Решението от работната група е приемане по принцип на предложението от народния представител Милена Дамянова и група народни представители.
Предложението, което сме направили, е за добавянето на т. 1, за да се избегне съществуващо в практиката противоречие.
Професор Клисарова на работна група е направила предложение. Сега ще го направите ли, проф. Клисарова, по чл. 83?
АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: По чл. 83 предлагам в ал. 1, т. 1 накрая в сега действащия текст да се добави „съответната научна област и специалност по регулираните професии“. Това идва от предишното ни обсъждане, че за някои специалности е необходимо да има специалност. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
По предложението на народния представител Светла Бъчварова и група?
АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: Оттегляме това предложение, съгласно т. 1 във вчерашната ни дискусия.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Изказвания, колеги?
Господин Банчев.
БИСЕР БАНЧЕВ: Бих искал да обърна внимание, че във Вашите предложения трябва технически ал. 3 да се прехвърли след ал. 2 в т. 4. Същият казус.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Становище на Министерството на образованието и науката?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЕТЪР НИКОЛОВ: Подкрепяме текста. Подкрепяме предложението на госпожа Клисарова. Само се чудя дали така, както е формулирано, е достатъчно ясно за какво става въпрос.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Коя формулировка не Ви е ясна?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЕТЪР НИКОЛОВ: Да са придобили образователна и научна степен „доктор“ в съответната научна област и специалност от регулираните професии“. Струва ми се, че ако отделно се сложи, че за регулираните професии е това изискване, ще е по-ясно. Честно казано, от пръв поглед не се разбира, че става въпрос само за регулираните професии.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Професор Герджиков.
АНАСТАС ГЕРДЖИКОВ: Подкрепям това да бъде в съответната научна област, а не професионално направление, защото е твърде тясно и пречи на прехода от едно направление в друго в рамките на областта. Например моята област – класическа филология, история, археология, философия, постоянно има такива преходи. Има много колеги, които са завършили моята специалност и след това са станали историци и обратното.
Второ, текстът според мен може да остане така, само че трябва да бъде „или“ – в съответната научна област или специалност от регулираните професии.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Госпожа Петрова.
ТАНЯ ПЕТРОВА: Моето предложение беше замяна на „професионално направление“ с „научна област“. Професор Клисарова добави на работна група регулираните професии. Аз също смятам, че трябва съюзът да е „или“.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Професор Клисарова.
АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: Съгласна съм с „или“ – така текстът става по-ясен. Благодаря за помощта.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Господин Банчев.
БИСЕР БАНЧЕВ: Не съм сигурен дали е изписано вярно, просто искам да уточним волята на народните представители, след това, ако трябва, ще го проговорим като изписване. Ще дам пример с проф. Христов. Това, което искахме да доуточним, е, че докторът по право Иво Христов, регулирана професия, може да стане професор по социология. Това е целта в голямата научна област. Но докторът по социология Иво Христов, не може да стане доктор по право. Това е целта, около която се обединихме и това беше волята на народните представители. Въпросът е дали с „и“ или с „или“ искаме точно това да кажем? В това не съм сигурен. Молбата е юристите да помогнат.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Професор Герджиков.
АНАСТАС ГЕРДЖИКОВ: Аз съм съгласен, не разбрах, че за това става дума. Ако това е идеята, тя е правилна и се боя, че не се постига нито с „и“, нито с „или“. Трябват два отделни текста.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Да бъде по-ясно, защото ще започне да се тълкува различно.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Имаме ли готовност за текст? Нямаме.
Ще отложим § 23, докато видим текста и в следобедните часове ще го гласуваме. Мисля, че така е най-чисто. Трябва да ни предложите текст в два отделни текста, за да сме максимално ясни.
Господин Николов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЕТЪР НИКОЛОВ: Тъй като от разговора ми се стори, че отделните колеги разбират различни неща, безспорното тук е, че когато става въпрос за регулирани професии трябва човекът да има докторска степен в същата специалност – доктор си по право, ставаш доцент по право. Това, което е за съответната научна област обаче променя цялата философия на закона до този момент. Според сега действащия закон ако си доктор по математика можеш да станеш доцент по всичко, включително по философия, а тук го променяме. Това практически са две много различни неща. За регулираните професии може да бъде отделен текст. За научната област е въпрос на дебати и е ясно да се знае. Това е научна област, а не област на висшето образование, което са четирите, а не деветте области, според мен, тъй като по отношение на областите на висшето образование е съвършено нелогично да се направи това нещо. Примерно в хуманитарната сфера има социални науки, хуманитарни науки, които няма нищо по-логично да може да има прехвърляне.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Отлагаме § 23 към момента, за да формулираме ясен текст, съобразно волята, изразена от народните представители, включително и на работна група, защото очевидно тази формулировка, която сме предложили, не е еднозначна.
Професор Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Понеже стана дума, а аз ще тръгвам на обяд, тук много правилно трябва добре да се обмисли този въпрос, много внимателно. От една страна, при смяната 1990 г. много колеги, които водеха едни дисциплини, след това започнаха да водят други и ние не бива да пипаме това, което е станало, те вече са влезнали в съответната област. По принцип, както добре знаят колегите, би било странно някой да е завършил ВИФ доктор и да е доцент по право. Такова чудо няма.
АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: Но по медицина може, в едно направление сме.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Тук може би не става дума за докторските програми, но в България също има парадокси. Аз ги гледам и при нас. Идва, кандидатства докторантура по икономикс, а е завършил аграрикономика или нещо друго. Няма такова нещо. Той може да кандидатства, но трябва да вземе десет изпита преди това, да изравни с тези, които са завършили съответната специалност магистър и тогава да продължи. Тоест нещата са свързани, като се започне от степените. Никъде не приемат докторант студент да учи Ph.D., ако той няма преди това бакалавър или магистър в съответното направление. Просто няма да го приемат за студент. А пък тук да завърши математика и да стане професор по социология, също противоречи на здравия разум, така че по-добре да се обмисли и да съдейства внимателно, защото малко сме анархистични тук българите.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЕТЪР НИКОЛОВ: Ако го приемем по този начин, можем да създадем много казуси към сега действащите. Много хора, които са доктори по определени науки. Ако аз съм завършил психология и съм доктор по психология, а пък съм главен асистент по политология, изведнъж според този закон ще се окаже, че аз не мога да стана доцент по политология от този момент нататък, а трябва да се върна в сферата на психологията.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Ще очакваме текст след обедната почивка. Ще дадем малко време на експертите, за да подготвят текст, и след обяд ще го гласуваме, но да може да се уточни и да бъде чист текстът.
По § 24 няма постъпили писмени предложения. Не сме го дискутирали на работна група.
Професор Клисарова.
АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: Мисля, че всички заедно се обединихме около философията, че повече трябва да бъдат вътрешните членове, както беше за главен асистент, нека университетът има превес. Затова тук да си остане сега действащият текст, а именно четирима вътрешни и трима външни.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Други изказвания?
Дискусията се проведе вчера.
Правя предложение § 24 да отпадне. Вчера така процедирахме, би следвало и днес да спазим тази техника.
Който е съгласен § 24 да отпадне, моля да гласува.
За – 18, против и въздържали се – няма.
Приема се единодушно.
По § 25 има направено писмено предложение от народния представител Светла Бъчварова и група народни представители.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Заповядайте, госпожо Клисарова.
АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: Благодаря Ви.
Искам да оттегля предложението на народния представител Светла Бъчварова и група народни представители, защото корекциите отново са свързани с т. 1, която дискутирахме вчера.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Благодаря Ви.
Изказвания, колеги, по § 25?
Становище на Министерството?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЕТЪР НИКОЛОВ: Приемаме го.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Благодаря Ви.
Колеги, подлагам на гласуване § 25.
За – 18, против и въздържали се – няма.
Приема се единодушно.
По § 26 има писмени предложения от народния представител Милена Дамянова и група народни представители, и предложение от народния представител Светла Бъчварова и група народни представители.
Коментари по § 26?
Заповядайте, госпожо Клисарова.
АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: Нашата група оттегля предложението на госпожа Бъчварова.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря Ви.
Имате думата, колеги.
Има ли становища, колеги, по този параграф?
Министерството – за становище по предложението на Милена Дамянова и група народни представители и по текста?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЕТЪР НИКОЛОВ: Приемаме предложението.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Благодаря.
Професор Герджиков по предложението на Софийския университет в работната група – в § 26, т. 2, буква „аа“ да се добави „участие в научно-изследователски проекти“.
АНАСТАС ГЕРДЖИКОВ: Ние имаме бележки по това, не сме го предлагали. Ние не бяхме съгласни.
БИСЕР БАНЧЕВ: Бележките бяха по това, че трябва да има симетрия на процедурата за доцент и за професор – или на двете места да ги има като допълнителни изисквания, или на двете места да ги няма.
АНАСТАС ГЕРДЖИКОВ: Да, но идеята беше и на двете места да го няма.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Тоест текстът да остане така, както си е.
Колеги, предлагам да гласуваме най-напред предложението от народния представител Милена Дамянова и група народни представители.
За – 18, против и въздържали се – няма.
Приема се единодушно.
След това гласуваме по принцип текста на вносителя за§ 26.
За – 18, против и въздържали се – няма.
Приема се единодушно.
По § 27 има направени писмени предложения от народния представител Милена Дамянова и група народни представители, и предложение от народния представител Светла Бъчварова и група народни представители.
Имате думата, колеги, за коментари по § 27.
Професор Герджиков.
АНАСТАС ГЕРДЖИКОВ: Това, което ние предлагахме тогава, е изискването, дори да е допълнително, за това да си имал предварително научно-изследователски проекти да отпадне и при доцент и при професор. Това казвахме от Софийския университет в становището си. Имаме аргументи за това – на първо място е разликата между различните видове науки, на второ място, и разликите вътре в науките, които мога подробно да обоснова. Ако нещо друго се е разбрало от това, което казах, това имаме предвид.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Разбрахме и ние го гласувахме без този текст, предложен от работната група.
БИСЕР БАНЧЕВ: В действащия текст пише „участие в научно-изследователски проекти и участие с доклади“. Това, което гласувахме, беше да отпадне само „участие с доклади“. По този начин се запази действащият текст – участие в проекти.
АНАСТАС ГЕРДЖИКОВ: По-добре да отпаднат и научно-изследователските проекти.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Връщаме се на § 26.
Моля експертите да ни предложат текст къде какво трябва да добавим, за да отпадне участието в научно-изследователски проекти.
Заповядайте, професор Герджиков.
АНАСТАС ГЕРДЖИКОВ: Още един аргумент.
Понеже проф. Костадинов възразява, че не може да си учен, ако нямаш научно-изследователски проекти, моят отговор е: не може да си учен, ако нямаш научни публикации. Може да си участвал в проекти и да нямаш публикации и обратното.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЕТЪР НИКОЛОВ: Ако мога да подкрепя на проф. Герджиков тезата със следното: при разписаните таблици с минимални критерии ние сме дали опции за даване на точки и за проекти, и за доклади, и прочее. От тази гледна точка това със сигурност ще бъде бонус и ще помага на хората да изпълнят критериите. Ако отпадне тук, няма да бъдат ощетени учените, тоест отпадането няма да доведе до това, че това няма да им се отчете, но ще реши проблема в област, в която това не носи нищо реално и няма такова очакване, някакви фиктивни проекти да се търсят и прочее.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Имаме ли готовност?
Заповядайте, господин Банчев.
БИСЕР БАНЧЕВ: Параграф 26, т. 4:
„4. В ал. 4:
в) в т. 2:
аа) където пише „участие с доклади на международни национални научни форуми, преди тях слагаме „участие в научно-изследователски проекти; и участие с доклади на международни и научни форуми“.“
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Госпожо Заркова, заповядайте.
ГАЛИНА ЗАРКОВА: Текстът да стане:
„аа) в буква „а“ думите „участия в научно-изследователски проекти и участия с доклади на международни и национални научни форуми“ се заличават.“
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Госпожа Михайлова.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Отново искам да се върна към началото на ал. 4: „При равни условия по чл. 24, ал. 1, съответно по чл. 2б, ал. 3 и 5“. Тук за мен не е ясно какво точно се има предвид. По чл. 26, ал. 1 ми е ясно, но по чл. 2б, ал. 3 и 5 се говори за минимални изисквания. Кой резултат считаме за равен? Че се изпълняват изискванията е очевидно, защото не могат да бъдат допуснати кандидатите, ако не изпълняват изискванията. Тоест тук неявно се предполага, че ние гледаме броя точки, които те са получили, и сравняваме броя точки. Така ли? Които те са получили при изчисляване на минималните изисквания? Такава е логиката?
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Да. И ако имат равни резултати на базата на това се включват допълнителните.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Чисто формално резултатите по чл. 2б, ал. 3 и 5 са „да“ или „не“. Там се казва дали кандидатът изпълнява или не изпълнява условията. В такъв смисъл това не е много точно езиково.
Аз лично смятам, че ще бъде по-правилно да се запише „броят точки, получени при определяне на това дали кандидатът отговаря на минималните изисквания. Малко грубо го казвам, но мога да го прецизирам. Резултатът по чл. 2б, ал. 3 и 5 е „да“ или „не“, няма друг резултат – отговаря/не отговаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Господин Николов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЕТЪР НИКОЛОВ: Логиката на минималните изисквания е да доведе до резултат да/не, а не до това отделните кандидати да влизат в конкуренция на база точки, тъй като това все пак са формални изисквания, примерно брой статии, но никой не може да ти оцени тези статии какъв принос имат реално и прочее. Това е наука, не можем всичко да превърнем в математика. Минималните изисквания са натрупваш, натрупваш и в един момент минаваш в категорията на хора, които могат да защитават, но защитата е на база на рецензиите, които се дават, на мнението и прочее.
И още нещо по повод това, което казахме. В наукометричните таблици за част от науките, каквито са техническите науки, участието в изследователски проекти беше задължително. Не можеш без такъв проект. Задължителна графа. За да отговаряш на изискването, трябва задължително да имаш точки. А в хуманитарните, в социалните и прочее беше пожелателно, тоест беше заедно с други. Практически натрупваш точки от няколко различни сфери. Това е решено през тези таблици. Но другото е изключително важно.
Логиката е минималните изисквания водят само до отговор „да“ или „не“. Да, може да се хабилитира – Не, не може да се хабилитира.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Госпожа Михайлова.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Аз затова се опитах да разбера каква е идеята. Ако ние приемем минималните изисквания като един филтър, при равни други условия вече не бива изобщо да ги разглеждаме. Според мен, ако трябва да изразим тази мисъл, която в момента беше изказана, ние просто трябва да ги махнем при равни други условия. Имаме такова изискване по-нагоре в предишните членове, че кандидатите трябва да отговарят на минималните изисквания, следователно те ще отговарят на минималните изисквания.
От тук нататък стои принципният въпрос – гледаме ли им броя точки при равни други условия, или не ги гледаме. Ако гледаме броя точки, трябва да остане тук. Ако не гледаме броя точки, което, както разбирам е твърде формално, за да го гледаме, значи тук не трябва да ги отчитаме. При равни други условия ние не трябва да ги отчитаме, трябва да гледаме само нещата по същество, а не дали са получили 301 при 300 налични точки. Ако един е получил 301, а друг 305 – предимство ли е, или не е? Това трябва да изясним. Ако не е предимство, минималните изисквания тук не трябва да се цитират. Защото минималните изисквания са условие изобщо да преминеш и те са формулирани в друг член.
БИСЕР БАНЧЕВ: Но чисто процедурно имаме получен някакъв резултат. Тази числена стойност вече е достъпна. Въпросът е как да се използва. Единият вариант, който предлага госпожа Михайлова, е да отпадне „съответната“ в ал. 3. Другият вариант е да пишем „съответно при равен брой точки“…
АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: Защо да пишем равен брой точки? Щом минава сто точки, той може да кандидатства в конкурса.
БИСЕР БАНЧЕВ: Тук е следващата стъпка.
АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: Тогава това зависи от журито и от рецензентите, а не от броя точки, защото той може да има пет публикации по-малко, но те да са много по-качествени. Не можем да класираме само по точки.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Професор Костадинов.
КОСТАДИН КОСТАДИНОВ: Предлагам в т. 2 на ал. 4 – „свързани с научно-изследователската дейност“ в т. „в“, където пише „изобретения и рационализации“, вместо „рационализации да пишем „изобретения и други продукти на интелектуалната…“
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Професор Костадинов, нека да изчистим първо т. 2 и ал. 3 и след това да минем надолу, тъй като аз Ви напомням, че този текст вече го гласувахме.
Когато имаме предложения нека да са в готов вид, защото този текст вече го гласувахме. Върнахме се, за да изчистим равните условия. Сега се оказва, че имаме и други текстове. Гледайте ги внимателно преди това.
Нека да изчистим първо т. 4 от § 26.
Имаше предложение думите „съответно в чл. 2б, ал. 3 и 5“ да отпаднат, тоест т. 4 да звучи по следния начин:
„4. В ал. 4:
а) в текста преди т. 1 думите „ по чл. 24, ал. 1“ се заменят с „по чл. 26, ал. 1“. Същото трябва да се отрази и в т.2 за ал.3, където трябва да добавим „резултатите от справките”.
Това ли е заключението от дискусията?
Подлагам го на гласуване.
За – 18, против и въздържали се – няма.
Приема се единодушно.
Това е предложение, което правим по чл. 83 от Правилника. Ние сме гласували текста на вносителя за § 26 във вида, в който сме го внесли. Сега правим редакция в т. 4, ал. 4, подточка „а“.
Сега разбирам, че министерството има и друго предложение по т. 4, ал. 4. В коя буква?
КОСТАДИН КОСТАДИНОВ: Предлагам вместо „рационализации“ да стане „изобретения и други продукти на интелектуалната собственост“.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Вие правите предложение не по текста на вносителя за § 26, а редакция в действащия текст.
КОСТАДИН КОСТАДИНОВ: Тъй като има авторски продукти от художествено-творческата дейност, има полезни модели, има запазени марки, има всякакви продукти на интелектуалната собственост.
Изобретения и рационализации – малко е остаряло рационализации и освен това не влиза в другите продукти на интелектуалната собственост, полезни модели, авторски постановки. Това са все продукти на интелектуалната собственост.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Предложение на Комисията по чл. 83. Правим предложение в чл. 27, ал. 4, т. 2, буква „в да звучи по следния начин: „приложени в практиката резултати от научни изследвания; изобретения и други продукти на интелектуалната собственост“.
Който е за, моля да гласува.
За – 18, против и въздържали се – няма.
Приема се единодушно.
Сега подлагам на гласуване по принцип текста на вносителя за § 26.
За – 18, против и въздържали се – няма.
Приема се единодушно.
Преминаваме към § 27.
Госпожо Стоянова, заповядайте.
СТАНИСЛАВА СТОЯНОВА: Предложението тук е аналогично с това в § 22, което вече обсъдихме. Става въпрос за ала. 2, изречение второ – след думата „изборът“ да се добави „включително начина на гласуване“ по отношение на формулата на гласуване във факултетния съвет, тя да бъде регламентирана в правилника на висшето учебно заведение или в научната организация, понеже първоначалният текст, който беше предложен, е с тайно гласуване, а тук именно да дадем отново възможност то да бъде тайно или явно вследствие на решението на висшето учебно заведение.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Има предложение от народния представител Милена Дамянова и група народни представители, което е подкрепено по принцип – точка трета да се отрази на съответното място като нов § 30а.
Има предложение от народния представител Светла Бъчварова и група народни представители.
АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: Предложението първо и второ се оттегля, а третото е в синхрон с това, което обсъждахме за главен асистент и доцент, че трябва само да има хабилитирани и притежаващи научната степен „доктор на науките“ за членове на съвета.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Заповядайте по т. 2, господин Банчев.
БИСЕР БАНЧЕВ: Точка 2 отразява и съществуващата практика, включително и съдебна. Въпросът е, че Софийският университет изкоментираха, че мотивираното решение не е съвсем ясно юридически, тъй като ако няма нито едно отрицателно изказване, а след това съветът гласува отрицателно, няма как това решение да бъде мотивирано. Може би по-коректният текст би бил: „по мотивирано предложение или след мотивирано изказване“, тоест поне един човек трябва да се е изказал отрицателно, за да може след това да се приеме, че съветът е…
Спорът е дали когато журито оцени някой положително, научният съвет е задължен автоматично да потвърди или не? Има съдебна практика в това отношение по дела, където съдът казва: факултетният съвет не е задължен, но отхвърлянето трябва да бъде мотивирано. И това, което сподели проф. Герджиков, че ако няма нито едно отрицателно изказване, а съветът гласува отрицателно, тогава няма как решението да бъде мотивирано.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Това нали сме го предложили в текста?
РУМЕН ГЕЧЕВ: Има ли по-силен мотив – ако 50% + 1 са гласували „против“. Това не е ли против?
БИСЕР БАНЧЕВ: Мотив означава, че трябва да бъде записано.
АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: Обикновено кандидатът подава жалба.
БИСЕР БАНЧЕВ: Въпросът е дали начинът, по който е изписано „мотивирано решение“ става ясно, че трябва да има поне едно изказване в тази посока.
АНАСТАС ГЕРДЖИКОВ: Не става ясно.
БИСЕР БАНЧЕВ: Може би по-коректният текст би трябвало да е в посока „след мотивирано предложение“.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Професор Герджиков.
АНАСТАС ГЕРДЖИКОВ: Аз се боя, че това, което казах, продължава да е вярно. Ако решението е тайно, а не явно, няма как да е мотивирано. Ако е явно, можем да изискаме да е мотивирано. Тогава може да остане дори и този текст. Но ако е тайно и другият текст, който предлагате, пак няма да свърши работа. Какво като има един изказал се „против“. Той ли ще напише мотивировката на това отрицателно гласуване.
БИСЕР БАНЧЕВ: Очевидно е, че гласуващите са приели неговите мотиви.
АНАСТАС ГЕРДЖИКОВ: Чисто практически питам: кой ще напише мотивировката, за да бъде мотивирано?
БИСЕР БАНЧЕВ: Авторът на протокола ще пише: „Беше прието предложението на проф. Герджиков“.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Протоколът е документ.
БИСЕР БАНЧЕВ: След като той е предложил да се гласува „против“ и е гласувано „против“, очевидно, че е прието.
АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: Тогава не е тайно.
БИСЕР БАНЧЕВ: При тайното гласуване не е ясно.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Вариантът да се излезе от положение, е да отпадне изискването за мотиви.
БИСЕР БАНЧЕВ: Това е съдебно изискване.
КОСТАДИН КОСТАДИНОВ: Колеги, предлагам Ви редакция, за да излезем от това:
„Факултетният съвет може с мотивирано решение да отхвърли направеното от научното жури предложение на базата на направените изказвания“.
Ако няма изказвания, няма как да се направи мотивирано предложение и няма как да гласуват „против“.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Когато гласуването е тайно, се достига до парадокс, който няма как да решим законово. Аз ще Ви кажа, че в Института по физика при БАН, не помня коя година беше, голям докторант се защитава – три положителни рецензии, шест положителни изказвания и отрицателно гласуване. И какво стана? Председателят на ВАК разформирова съвета и те седяха три години без съвет.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Професор Герджиков.
АНАСТАС ГЕРДЖИКОВ: Текстът на проф. Костадинов може да свърши работа, ако, както чуваме тук, има поне едно отрицателно изказване. Обаче ако няма? Ето, проф. Станилов Ви дава пример. И при моята практика е имало такива в научния съвет. Ако няма нито едно отрицателно, тогава как го правим? Как на основа само на положителни ще мотивираме вота?
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Тогава излиза, че не е мотивирано. Значи решението е взето без мотиви и по други съображения. Това излиза.
Може ли, проф. Костадинов, още веднъж да прочетете текста за стенограмата?
КОСТАДИН КОСТАДИНОВ: „Факултетният, съответно научният съвет, може с мотивирано решение да отхвърли направеното от научното жури предложение на базата на направените изказвания.“
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Въз основа на направените изказвания.
Правим го като предложение на Комисията по чл. 83 от Правилника.
Който е за така направеното предложение, моля да гласува.
За – 18, против и въздържали се – няма.
Приема се единодушно.
Предложението от народния представител Милена Дамянова и група народни представители, го съотнасяме към § 30а, тук не му е систематичното място и съответно ще го обсъждаме тогава.
Предложението на народния представител Светла Бъчварова и група народни представители е оттеглено по т. 1.
Подлагам на гласуване предложението по т. 2.
Който е за, моля да гласува.
За – 18, против и въздържали се – няма.
Приема се единодушно.
Сега подлагам на гласуване по принцип текста на вносителя за § 27.
За – 18, против и въздържали се – няма.
Приема се единодушно.
Преминаваме към § 28, по който има направено предложение от народния представител Милена Дамянова и група народни представители.
Госпожо Петрова, това е Вашето предложение, което сме възприели като вносители.
Има предложение и от народния представител Светла Бъчварова и група народни представители.
Професор Клисарова.
АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: Оттеглям предложението на проф. Бъчварова в т. 1 – т. 5 отпада; и в т. 2 – в текста на създаваната нова ал. 3 думите „по чл. 2б, ал. 2 и 3“ – отпадат.
Оттеглям го.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Госпожо Петрова?
ТАНЯ ПЕТРОВА: Моето предложение е по това, което говорихме преди известно време – замяната на професионалното направление със съответната научна област. Искам тук да поясня, че това предложение всъщност дойде от Варненския икономически университет и от Морско училище, където това, което каза и проф. Гечев преди известно време, там има такъв прецедент, който е наслаган в годините – завършили специалност математика и хабилитирани по икономика лица. Създава се голямо напрежение в Катедрата по математика.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Професор Клисарова.
АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: Предложението ми по чл. 83, ал. 5, т. 2 – в ал. 1, т. 1 пак добавяме „в съответната научна област и съответната специалност от регулираните професии“, или това важи само за регулираните професии.
АНАСТАС ГЕРДЖИКОВ: Нали решихме да го отложим за следобед.
АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: Затова казвам, че това е традиционното. Аналогично.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Господин Николов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЕТЪР НИКОЛОВ: За мен когато решим предишния казус, ще се реши и този. Безспорното, с което всички са съгласни, е, че за регулираните професии важи това. Казусът обаче е дали въобще трябва да се слага за другото, защото според мен ще създаде хаос и ще създаде страшно много прецеденти. Някой е завършил математика, статистика, станал е главен асистент по социология, доцент по социология и изведнъж ще се окаже, че той не може да стане професор по социология, тъй като докторантурата му е в статистиката. Ще има много такива, масови случаи и ще стане проблем.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
И този параграф ще трябва да отложим и гласуваме след обед, след като се уточни коректен текст по двата параграфа. Много моля след обяда да имаме вече коректен, прецизен текст на двата параграфа.
Преминаваме към § 29. Има направено предложение от народните представители Светла Бъчварова и група.
АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: Направеното предложение отново е във връзка с наукометричните показатели. Затова оттегляме предложението.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Друго предложение няма.
Професор Клисарова оттегли предложението, което са направили с народния представител Светла Бъчварова.
Правя предложение по чл. 83 от Правилника първата част на предложението на вносителя за § 29 да се редактира по следния начин – досегашният текст става ал. 1, останалите отпадат.
„В изречение първо думата „трима“ се заменя с „четирима“ – отпада.
Който е за, моля да гласува.
За – 18, против и въздържали се – няма.
Приема се единодушно.
Гласуваме по принцип текста на вносителя за § 29.
За – 18, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
Работната група беше дотук. От тук нататък вече имаме текстове, които не сме дискутирали в работна група, така че може би ще вървим в работен вариант.
По § 30 има направено писмено предложение от народния представител Милена Дамянова и група народни представители.
Има и предложение на народния представител Светла Бъчварова и група народни представители.
Нашето предложение е от становището на Софийския университет, за да се запази акцентът върху изискванията към професорите.
Професор Герджиков.
АНАСТАС ГЕРДЖИКОВ: Да, подкрепяме този текст.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Професор Клисарова, Вашето предложение?
АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: Оттегляме предложението на проф. Бъчварова и група народни представители.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Становище на Министерството на образованието и науката, господин Николов?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЕТЪР НИКОЛОВ: Подкрепяме текста на вносителя по принцип и предложението на народния представител Милена Дамянова.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Подлагам на гласуване, първо, предложението от народния представител Милена Дамянова и група народни представители.
За – 18, против и въздържали се – няма.
Приема се единодушно.
Почивка до 11,00 ч.

(Почивка.)

ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Колеги, продължаваме.
Има предложение от народния представител Милена Дамянова и група народни представители да се създаде нов § 30а:
„§ 30а. В чл. 29в се правят следните изменения и допълнения:…“
Действащият текст на чл. 29в третира неуредените въпроси относно реда за заемане на академичната длъжност „професор“. И тук предлагаме да се създаде ал. 1. Защо е ал. 4 в доклада не мога да кажа.
БИСЕР БАНЧЕВ: Това е техническа грешка.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Досегашният текст на чл. 29в става ал. 1.
Чета досегашния текст:
„Чл. 29в. За неуредените въпроси относно реда за заемане на академичната длъжност „професор“ се прилагат съответно разпоредбите на Раздел III.“
Тук предлагаме:
„Досегашният текст става ал. 2.
Създава се ал. 1.“
Тук има техническа грешка, не е ал. 4, а ал. 1, като казваме:
„(1) Факултетният, съответно научният съвет може да се произнася по процедури за заемане на академичната длъжност „професор“ само ако поне една трета от състава на съвета е от лица, заемащи академичната длъжност „професор“, съответно притежаващи научната степен „доктор на науките“.“
Като тук „доктор на науките“ трябва да отпадне може би. Такова е предложението, което пропуснахме по § 27, т. 3.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Защо трябва да отпадне?
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Това е предложение на госпожа Петрова.
Господин Банчев, заповядайте.
БИСЕР БАНЧЕВ: Предлагам дискусията да реферира и към Допълнителните разпоредби в т. 14 – в дефиницията за хабилитирани лица, където също има една недискутира теза, че лицата с научна степен „доктор на науките“ трябва да се включват в групата на хабилитираните лица. Има и такова предложение. През Четиридесет и третото народно събрание доц. Михов поддържаше подобно мнение.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Госпожо Петрова, заповядайте.
ТАНЯ ПЕТРОВА: Това е предложение на Икономическия университет – Варна, и пак е свързано с това, което говорих преди малко. Спомням си, че идеята беше като стимулираща да се защитава „голям доктор“.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Изказвания?
Професор Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Става въпрос за квалификация, не става дума за стимулация. Стимулацията е съвсем отделно, това е друга теза. В практиката и досега го е имало – докторите в научния съвет ги приравнявахме в длъжност да бъдат доценти, а щом е „голям доктор“, ние смятаме, че той може да избира професор, голям доктор. Мисля, че това е правилно. Колегите могат да кажат нещо друго, но мисля, че няма да кажат, защото това е практика.
Големите докторати по принцип хората избягват да ги защитават, защото те са изключително трудоемки. „Големият доктор“ означава висока квалификация, защото като си работил 10 – 15 години този докторат, ти си добил някаква друга степен. Колегите са те избрали за „голям доктор“, това означава, че имаш много висока квалификация, а може в съответния факултет да няма професорско място, мястото да е доцентско. Не можеш да станеш професор. Колегите от Министерството го знаят много добре. В една катедра може да има един или двама професори на щат, това не е Академията на науките, там може.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Професор Герджиков.
АНАСТАС ГЕРДЖИКОВ: Аз подкрепям този текст, включително оставането на това да участват и докторите на науките, тоест да има една трета професори или доктори на науките. Въпросът, който обсъждаме и тук с колегите, е какво става, ако няма една трета?
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Нямат право да избират професори.
АНАСТАС ГЕРДЖИКОВ: Съгласен съм. Въпросът е как избират професори, защото може да се измисли механизъм. Например при нас департаментите, в които няма достатъчно хабилитирани за научен съвет, отиват във факултет, в който има научен съвет. Но такава процедура тук ние не създаваме. Излиза, че те никога няма да изберат професор. Трябва да има такава процедура. Дали се канят отвън хора, или те отиват в друг научен съвет, едно от двете трябва да се избере.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Може би с някакъв текст трябва да им създадем възможност да кооптират професори отвън, еднократно за самия избор, и тогава може да се получи. Но това не бива да става постоянна практика.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: По изключение.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Трябва да го направим така, че все пак там да имат професори. В този смисъл стават и големи изкривявания. Общото събрание като избира научен съвет, има професори, които са щатни и остават извън научния съвет. Те се комбинират, примерно се избират само доценти и тези доценти избират и професори, което е пълно изкривяване. За това трябва да се мисли.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Професор Герджиков.
АНАСТАС ГЕРДЖИКОВ: Мисля, че това е добър подход – с коптирането на външни професори. Затова толкова настоявам за тази процедура, защото си представям факултет, в който професионалното направление е ново, младо, разкрито скоро. Те няма как да имат достатъчно хабилитирани и особено професори и могат да привлекат от други висши училища или там, където ги има.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Има и друго решение. Може при избора на научен съвет професорите да влизат вътре по правило, а останалите да ги избира академичният или общото събрание на научната организация. Това също е много важно, защото един път ги избрали за професори, а след това не ги избират в научния съвет. Защо?
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Други изказвания? Становище на Министерството?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЕТЪР НИКОЛОВ: По принцип поддържаме текста. В случая въпросът, който проф. Герджиков повдигна, е ключов – какво се случва, когато не отговаря? Трябва да създадем текст, който да разреши тази въпросителна.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Професор Клисарова.
АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: Категорично и ние подкрепяме проф. Герджиков, защото в момента дори на катедрен съвет се канят външни за подсилване на катедрения съвет, за да може да се взема решение. Това може да стане и във факултетния, и във всяка научна организация, но то е по изключение: когато в дадената област, научно направление или в този научен съвет няма достатъчно хабилитирани лица – достатъчно професори, достатъчно доктори, и съответно трябва да се събере такъв кворум, за да може да бъде избиран.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Други изказвания?
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: На академичните съвети си избират само доценти в научния съвет, след това коптират отвън хора, а собствените си професори не ги коптират. Това е редовна практика.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Професор Костадинов.
КОСТАДИН КОСТАДИНОВ: Не знам защо усложняваме наличието на определени длъжности: в един научен съвет да има една трета професори или доктори, тъй като имаме научно жури от седем човека, което много авторитетно взема отношение по научните приноси и резултатите на съответните кандидати. Тук става формално дали научният съвет ще одобри една кандидатура да заеме академичната длъжност „професор“.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Професор Костадинов, научният или факултетският съвет имат последната дума. Там може да има седем професори и да изберат професор и научният съвет по смисъла на закона и по правилника има право да гласува „против“, гласува „против“ и…
КОСТАДИН КОСТАДИНОВ: Да, но няма аргументи да гласува „против“, тъй като той не може да се произнесе по научните резултати и приноси на този професор.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Професор Костадинов, преди малко становището на Министерството беше в подкрепа на този текст, с уговорката да се допълни още една алинея, която да регламентира случаите, в които нямаме достатъчен брой – нямаме една трета професори.
Професор Герджиков, желаете да добавите нещо.
АНАСТАС ГЕРДЖИКОВ: Само в отговор на това, което казва проф. Костадинов. Преди малко приехте, че не може докторите да избират доценти и професори. Тук случаят е аналогичен: не може съвет само от доценти да избира професорите – това е логиката.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Това казвам.
АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: Не може.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Стигаме до това да подготвите, колеги – записвате ли текстовете, които трябва да доработите? – или като второ изречение, или може би по-скоро втора алинея, като досегашният текст на чл. 29в стане ал. 3. Мисля, че така ще бъде по-ясно – в отделни алинеи, защото това са различни случаи, няма как да ги третираме в една и съща алинея. След почивката ще очакваме такъв текст. Ако трябва, ще дадем още 15 минути допълнително, за да може да ни предложите, или заедно да изработим някакъв вариант, който след това направо да гласуваме.
АНАСТАС ГЕРДЖИКОВ: Вижте дали в Закона за висшето образование вече няма такъв текст?
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: По повод състава на факултетския или научен съвет някъде имаше.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: И аз мисля, че има подобен текст, но ще направите проучване.
АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: В ЗВО-то е минимум една трета.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Би трябвало да го сложим тук, защото за научните организации…
АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: Така съм съгласна. Но за академичен съвет в ЗВО-то е казано, че една трета трябва да са професори.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Разбира се, и аз продължавам да държа на моето предложение, че професорите и големите доктори в научната организация или където и да било, трябва по право да бъдат членове на научния съвет и останалите места, свободни до 25 души, да се избира от…
АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: В някои правилници на университетите това го има, че професорите по право са членове.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Добре, нека да оставим това след обедната почивка, за да имаме конкретен текст, като колегите експерти, заедно с Министерството, ще ни кажете от колко време имате нужда, за да се подготвят текстове, които да можем да обсъждаме. Тоест отлагаме към момента § 30а.
Преминаваме към § 31.
По § 31 имаме направени три предложения: на народния представител Милена Дамянова и група; на народния представител Станислав Станилов; и на народния представител Светла Бъчварова и група.
Предложението, което сме направили с колегите, е по бележки на становището на Министерството на образованието и науката и на Софийския университет, като тук в голяма степен се доразвива новата уредба, която гарантира правото на защита на обвинените в плагиатство лица. Професор Станилов също има направени предложения тук.
АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: Предложението от госпожа Бъчварова и група народни представители се оттегля.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Изказвания, колеги?
Заповядайте, господин Костов.
КАЛИН КОСТОВ: Уважаема госпожо Дамянова, уважаеми колеги! В предложението не фигурира промяна на сега съществуващи текстове, които според мен имат нужда от оптимизация. Казвам това нещо с оглед практиката на Министерството на образованието и науката по разглеждане на многобройни сигнали за нарушения на академични процедури във връзка с вменените ни функции да контролираме процедурите, каквато е логиката на Закона.
ЛЮБЕН ТОТЕВ: Колко такива случаи имате?
КАЛИН КОСТОВ: Десетки, да не казвам стотици. Точна статистика не сме подготвили, но на практика всяка седмица идват поне по пет сигнала за такива неща.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Имате ли готови текстове за редакция?
КАЛИН КОСТОВ: Да. В ал. 2 е предвидено „страна“ да се замени с „лице“. Но преди това е оставено „заинтересована страна“. Предлагаме отпадане на „заинтересовано лице“, защото може да се схване в административноправен смисъл като лице, участник в процедурата.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Това го има в предложението, което сме направили, господин Костов.
КАЛИН КОСТОВ: Предвидено е само „страна“ с „лице“ да се замени, но „заинтересована“ остава. Поне това виждам.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: А Вие как предлагате да звучи текстът?
КАЛИН КОСТОВ: Да отпадне „заинтересована страна“ и да стане „по сигнал на лице“.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Кое лице?
КАЛИН КОСТОВ: Заинтересовано лице означава участник в процедурата.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Заинтересовано лице означава всеки, който не е съгласен с плагиатства, с измами, с такива неща.
КАЛИН КОСТОВ: В административноправен смисъл може да се схване като лице, участник в процедурата.
И второто нещо – бих искал да обърна внимание на тези срокове, които са в ал. 3, в изречение второ: „Срокът за подаване на сигнала за участници в процедурата е три дни от узнаване на обстоятелството, а за трети лица – 7 дни от публикуване на информацията в „Държавен вестник“, съответно на интернет страницата на висшето училище и научната организация.“
Тези срокове са твърде кратки и няма никаква логика да съществуват и да има различен режим за извършване на проверки, защото тези срокове може да се схванат като преклузивни, а не като инструктивни и реално погледнато създават различен режим за подаване на сигнали от страна на лица и по инициатива на Министерството – тази проверка. Министерството няма капацитета да следи абсолютно всички процедури, които се обявяват, за да може да реагира. Ние трябва да назначим някакъв едва ли не специален апарат за тази работа. А пък установяване в тридневен срок, за да се приложат и допълнителни сигнали, това изисква страшно много работа, знаете, и считаме, че тези срокове не са подходящи.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: А какво предлагате?
КАЛИН КОСТОВ: Да отпадне второто изречение.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Няма как да отпадне, защото трябва да има някакъв срок. Нали разбирате, че не поставяйки никакъв срок на Министерството, Вие може да го влачите и пет години, доколкото добре познавам администрацията на Министерството на образованието и науката.
КАЛИН КОСТОВ: Става въпрос за срокове за подаване на сигнали от лица, това имам предвид. Сигнали да могат да се подават, докато процедурата е отворена.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Вие аргументирахте Вашето предложение с това, че Министерството не може да се справи. Казахте, че са Ви кратки сроковете.
КАЛИН КОСТОВ: Не, става въпрос за сроковете в ал. 3, които са за сигнали на лица, които да подават към нас, които са със срокове. Ние предлагаме да отпаднат тези срокове за лицата, които ни сезират, за да не се приема в административната практика, че подобен сигнал е просрочен и да блокира възможността ние да го разгледаме. Това е смисълът на това, което казах.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Не може да ги оставите съвсем безсрочно.
Професор Христов.
ИВО ХРИСТОВ: Аз подкрепям напълно предложението на господин Костов. Искам да различим двете хипотези. Ние сме в хипотезата „висящо производство“, „висяща процедура“. В рамките на висящата процедура във всеки един момент заинтересованото лице може да поиска да подаде сигнал, а не такъв преклузивен срок в рамките на три дни, във всеки един момент до приключването на процедурата с годен акт, в случая получаването на докторска степен или там на каквото е.
РЕПЛИКА: Дори след това.
ИВО ХРИСТОВ: След това сме в друга хипотеза, която също не трябва да има срок – може по всяко време да сезирате за плагиата. Но за да разграничим двете хипотези – ние сме във висяща процедура в момента. Във времето на висяща процедура заинтересовано лице може във всеки един етап на процедурата, без ограничение във времето, да подаде такъв сигнал.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЕТЪР НИКОЛОВ: Само да поясня. Тук не става въпрос за капацитета на Министерството да даде отговор.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Да, уточнихме го.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЕТЪР НИКОЛОВ: Тук можем да го ограничим със срокове, за да не става това, за което проф. Гечев твърди.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Какво Ви е конкретното предложение за второ изречение на ал. 3?
КАЛИН КОСТОВ: „Срокът за подаване на сигнали за участници в процедурата и за трети лица е до приключване на процедурата.“
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Какво значи „трети лица“? Горе говорим за заинтересовано лице. Не може така да правим текстове, колеги, в крачка. Много Ви моля! (Реплики.) Преди малко говорихме за заинтересовано лице, сега говорим за трети лица.
ИВО ХРИСТОВ: Защото „заинтересовани лица“ е по-широката категория. В нея влизат и участници в процедурата, и третите лица.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Господин Банчев има техническа редакция.
БИСЕР БАНЧЕВ: Първо да обърна внимание, че в дискусията трябва да имате предвид и стр. 31, т. 17, където има предложение за дефиниция на заинтересовано лице, която има пряка връзка с това, за което говорим.
Ако сме приключили или сме отложили дискусията за заинтересовани лица, мога да предложа и текст за редакция.
В ал. 3 на действащия текст след израза „а за трети лица“ – текстът, който е „7 дни...“ и така нататък до края, се заменя с „а за трети лица – до приключване на процедурата“.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Предложението на Министерството беше изобщо за отпадане на сроковете, доколкото аз разбрах – и за трите дни, и за седемте дни.
АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: „Срокът за подаване на сигнала е до приключване на процедурата“. Няма смисъл от трети лица. Всички имат право да подават сигнали – и участниците, и извън участниците.
ИВО ХРИСТОВ: Мъдро се изказахте.
АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Професор Герджиков.
АНАСТАС ГЕРДЖИКОВ: Аз не съм юрист, обаче току-що съкратихме срока за третите лица, понеже досега беше „7 дни след публикуването в „Държавен вестник“, а сега стана „до приключване на процедурата“. Поне да кажем не с приключването на процедурата, а „7-дневен срок след приключване на процедурата“ – нещо такова.
БИСЕР БАНЧЕВ: Професор Герджиков, след като е приключила процедурата, има други хипотези. Това са възможностите на Министерството да се намеси, докато е приключила процедурата.
АНАСТАС ГЕРДЖИКОВ: А тогава това с „Държавен вестник“ в момента какво има предвид? В момента сме имали предвид, че 7 дни след публикуването на информацията в „Държавен вестник“ аз все още мога да обжалвам. А сега му казваме, че само до деня на публикуването може да обжалва. По-добре да бъде: „7-дневен срок след приключване на процедурата“ според мен.
МИЛЕН МИХОВ: Журито приключва, взема решение, край – това е мигът, в който той става доктор.
АНАСТАС ГЕРДЖИКОВ: Отказвам се.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Професор Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Знаете го Вие сам, защото те като протестират, трябва да имат предвид, че цялата процедура. Ако протестират месец след произнасянето на журито, трябва да имат възможност да протестират.
АНАСТАС ГЕРДЖИКОВ: Вие не забравяйте, че не става дума само за плагиатство.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: По принцип.
АНАСТАС ГЕРДЖИКОВ: Или ако приемате един срок след приключването, в който той може да обжалва резултата.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Иначе защо ще го обжалва, като не е приключило?
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Професор Тотев.
ЛЮБЕН ТОТЕВ: Малко съм объркан. Какво значи „процедура“? Процедурата тече от датата на обявлението в „Държавен вестник“ до приключване на журито. Това е срокът, в който трябва да се подаде сигнал, или се иска да бъде и след този срок – след журито? Защото с журито процедурата е приключила: присъдена е степен или пък академична длъжност.
АНАСТАС ГЕРДЖИКОВ: Добре, аз се съгласих с това. Господин Костов има аргумента – след приключване на процедурата има административен акт, който се обжалва в съда.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Господин Николов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЕТЪР НИКОЛОВ: Вижте, много е просто. В случаите на нарушени процедури или на плагиатство и така нататък има две хипотези.
Първата е преди да е приключила процедурата – от обявлението на конкурса до решението на журито, и това е един случай. В него, ако Министерството бъде сезирано, то може да прекрати или да отложи с един месец. Това, което сме го правили като практика – забавяме с един месец, през който се прави някаква комисия, тя разследва и се произнася в рамките на някакъв срок, и тук Министерството трябва да има срок.
Съвсем друг случай е, когато журито се е произнесло, дадена е съответната титла на едно лице. Тук ние не можем да спрем процедура, защото процедура няма, а можем да започнем да оспорваме въпросната степен.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: На стр. 27 Ви е даден целият действащ текст и там всъщност ал. 1 казва за кои процедури става въпрос. Става въпрос за осъществяване на контрол от страна на министъра на образованието и науката върху откритите и неприключили процедури, и в този смисъл предложението на Министерството считам за коректно.
ИВО ХРИСТОВ: Само един въпрос към колегите юристи. Но тази алинея е обявена за противоконституционна, какво правим?
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Не, тя е нова. Когато е обявена за противоконституционна, след това е редактирана и затова имаме…
ИВО ХРИСТОВ: Защото иначе това торпилира цялата идея за вътрешен контрол.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Не, когато имаме текст, който е обявен за противоконституционен, той или отпада, или се заменя с нов, и в случая имаме нова, която е от 2010 – 2013 г. и е в сила от 2 август 2013 г.
ИВО ХРИСТОВ: Чудесно.
И второто ми питане е кога приключва процедурата: с постановяване на акта на журито, или с постановяване на акта на факултетния съвет?
МИЛЕН МИХОВ: Двете са различни. Отнемане на длъжност с решение на факултетния съвет… (Реплики.)
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Професор Тотев.
ЛЮБЕН ТОТЕВ: Аз смятам, че след приключване на процедурата, независимо дали с журито за доктор и доктор на науките, или с факултетния съвет за заемане на академична длъжност, оттук натам Министерството мисля, че не може да прави нищо по сега действащите закони. Това отива на съд. Справка: случаят във Варна.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Господин Костов.
КАЛИН КОСТОВ: Забелязах, госпожо Дамянова, още нещо. В ал. 4, т. 2 – „представеният в съответната процедура дисертационен труд“, мисля, че имахме промяна не само за дисертационния труд да обхваща.
Как беше формулирано в един предишен текст?
БИСЕР БАНЧЕВ: …“и останалите публикации“.
КАЛИН КОСТОВ: Да добавим „и останалите публикации“ в т. 2 – симетрия с наложена вече поправка, която народните представители приеха в…
Моля колегите да помогнат. Успяхте ли да се ориентирате?
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Да, видях го, но нека да видим какво вчера сме приели, за да бъде текстът един и същ. Господин Банчев го намери. Становище на Министерството, имаме предложение и от проф. Станилов.
АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: За Националната етична комисия.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Точно така.
„Апелативната комисия“ се заменя с „Национална етична комисия“.
Професор Клисарова.
АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: Благодаря Ви.
Искам да кажа едно – че Национална етична комисия е пък етична. По-скоро етика и морал не могат да бъдат правни становища и затова предлагам да не бъде Национална етична, а да бъде Контролна комисия, защото тя упражнява контрол. А Етичната комисия трябва да бъде например към Съюза на учените, както е Етичната комисия към Българския лекарски съюз. Ако тази комисия реално упражнява контрол по процедурите, тя би следвало да бъде Контролна комисия.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Значи пак по саксонската система, от която е взет този термин и той не отменя… Това беше един компромис от моя страна, съгласих се с министъра на образованието да бъде етична комисия. Не знам той какви съображения точно имаше. Аз мисля, че терминът няма значение, че това върши работа и в единия, и в другия смисъл, стига да бъде работещ инструмент.
Впрочем в англосаксонската система в повечето университети има такава етична комисия, която има последната дума при присъждането на длъжности, на степени и решава тези точно строго научни въпроси. Там в съда може да отиде само процедурата, нищо повече. Кой е професор и кой е доцент съдът не може да решава, както сега е в нашата практика, което е позор. По света такова нещо не съществува. Затова е такъв терминът. Иначе може да бъде и апелативна, и контролна, и всякакви други работи. Котката няма значение какъв цвят е, важното е да лови мишки, както е казал класикът.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА. Професор Тотев.
ЛЮБЕН ТОТЕВ: Може би аз не съм осведомен, но независимо как ще се казва: етична или контролна, или каквато и ще да е, кой я определя, кой я назначава и какви са правомощията й? Може да не съм информиран.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Назначаването на Комисията е регламентирано в ал. 6 на § 31.
Колеги, напомням, че ние обсъждаме § 31, тоест ние сме в чл. 30. Към § 31 има направени предложения. Професор Клисарова оттегли тяхното предложение, тъй като то е свързано с критерии и изисквания, и сега работим по целия текст, така че обсъждаме всички предложения, които са направени. В ал. 6 се казва, че министърът на образованието и науката назначава тази комисия от външни експерти, която извършва проверката, регламентирана в ал. 4, т. 2. (Реплика на Бисер Банчев.)
Ние коментираме предложението на проф. Станилов за редакция на § 31, ал. 6, господин Банчев, където се казва, че думите „назначава апелативна комисия от външни експерти“ се заменят с „препраща сигнала в Националната етична комисия“.
Може би трябва да коментираме § 31 и § 32, защото те са свързани. Тук имаме една философия, която е развита в ал. 6 на § 31, проф. Станилов съответно има друга философия, тя е свързана с § 32, така че няма как да ги обсъждаме отделно, защото те са свързани.
Професор Тотев.
ЛЮБЕН ТОТЕВ: Може би към „външна комисия“ – да се поясни какво значи външна и за кого е външна?
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Да не стане дума, професоре, министърът да назначи служители на Министерството. Това е въпросът, а да бъдат експерти.
ЛЮБЕН ТОТЕВ: Трябва все пак да се поясни.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Господин Николов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЕТЪР НИКОЛОВ: Министерството подкрепя изцяло предложенията на проф. Станилов.
Що се отнася до термина – дали да се казва „етична комисия“ или „контролна комисия“, това е терминологичен спор. Идеята за етична комисия изхождаше от това, че контролна звучи малко по-тежко и зловещо (оживление) и да не плашим хората.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Господин Мехмед.
ЕРОЛ МЕХМЕД: Не че не го казах, но целият чл. 30 всъщност говори за контролните функции от страна на министъра. И в този смисъл, без да влизам в спора, чисто терминологичен, говорейки за контрол, би следвало и Националната комисия да е контролна, а не че не е свързано и с етиката, и с морала. Съгласен съм и с това. Но контрол независимо дали звучи зловещо, нека да звучи зловещо, защото трябва да спрем една порочна практика. Благодаря.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Имат право къде да отправят апелация, не значи, че министърът контролира. „Контролира“ означава тази контролна функция да следи всички процедури по задължение и да ги контролира те дали се извършват реално. Тук няма такова нещо. Тук имаме комисия по апелация, иначе ще превърнем цялата тази работа не във ВАК, а във супер ВАК, защото ВАК беше към Министерския съвет и имаше много широко пространство, много големи учени бяха вътре. Сега имаме нещо съвсем друго. Ние имаме една друга проверка, по друг начин е устроено това. Не можем да сложим „контрол“ според мен, защото за мен контролът има различна семантика, може и да звучи по друг начин. Но контрол това означава постоянен контрол. Това означава, че през тази комисия минават всички процедури, завършени, че те проверяват… Не е смисълът на закона това нещо. (Реплика от Анастас Герджиков.)
Да, ама тя започва да се самосезира. Не е задължена по смисъла на закона да извършва постоянен контрол, защото контрол означава системно контролиране на цялата работа. Това ми е била идеята, затова се съгласих с министър Краси Вълчев.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Други изказвания?
Госпожа Михайлова.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Ако по същество сме се съгласили с това, че ще има Национална етична комисия, или както ще се казва тя, моля да обърнете внимание на т. 2 от ал. 6. Там пише следното: как се избира комисията. По един и същи начин са написани и в двата текста, тоест и в предложението на господин Станилов.
„Националната етична комисия назначава за конкретната процедура не по-малко от трима арбитри, които са хабилитирани лица от регистъра по чл. 2а:
1. имат научни степени или хабилитационни трудове в същото професионално направление и така нататък;
2. имат най-висок брой точки по чл. 2б, ал. 3.“
Мисля, че тази тема я минахме вече. Това са минималните национални изисквания в чл. 2б, ал. 3. Би трябвало този текст да отпадне.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Тя предлага т. 3 да се замени с 4. Стефани предлага тази точка да отпадне. Тоест трябва да приемем предложението по принцип на Светла Бъчварова и група народни представители процедурно.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Също така ми прави впечатление, изрично не е казано, че Комисията се произнася по въпроса за недостоверност на представените научни данни. Това би могло да бъде, защото на плагиатството придаваме по-голяма тежест, или просто да е технически пропуск? Обръщам внимание на него.
Всъщност Комисията трябва да реши всичките въпроси, а накрая се казва, че тя се произнася с констатации за редовността на всеки отделен етап от процедурата – имам предвид в последната алинея – и за наличието на плагиатство, когато такова е посочено в сигнала. Изрично отделяме плагиатството със специално намерение, в смисъл, това е чисто целенасочено.
И още нещо, това е вече чисто редакционно. Текстът на ал. 3, както трябва да изглежда с предложението за изменение, звучи така:
„(3) Сигналът по ал. 2 трябва да съдържа името и адреса на подателя, описание на нарушенията по провежданата процедура, както и посочване на доказателствата, които ги подкрепят.“
Както и посочване на доказателствата, които ги подкрепят, означава подкрепят нарушенията. Предлагам вместо „които ги подкрепят“, да бъде „подкрепят твърденията за нарушения“.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Не се изменя смисълът.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Да, това са редакционни.
КОСТАДИН КОСТАДИНОВ: Предлагам „доказателствата, които подкрепят сигнала“.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Други коментари?
Господин Николов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЕТЪР НИКОЛОВ: Ако се съгласим, според мен е разумно това, че точката „имат най-висок брой точки по чл. 2б, ал. 3“ е добре да отпадне.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Това го коментирахме вече и отразихме, че тази точка трябва да отпадне.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЕТЪР НИКОЛОВ: Според мен не е лошо да се сложи някакво изречение, подобно на това, което се изисква примерно при избор на конституционни съдии, което казва да са с безспорен морал, нравствени качества и така нататък.
Идеята е, че след като министърът назначава тази комисия, която има доста широки права, да има едно чисто морално изискване към тези хора – да са безспорни учени, да бъдат атакувани, ако са някакви, да кажем, партийни назначения или нещо подобно. Да се търсят авторитетни фигури. То е малко пожелателно, но съществува в практиката.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Това не е пожелателно, това е абсолютно куха норма в закона, извинявайте много. Но как ще проверите моралните качества на един член? Как ще се изпълни в закона? Това е като текста, който подкрепихме всички с единодушие в Закона за училищното образование, как на учителя се дължи почит и уважение. Който текст, извинявайте, какво като го написахме в закона? Вече две години не виждам да има по-голямо уважение към учителя. Същият текст е. Това е куха норма, която какво от това като сме я написали?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЕТЪР НИКОЛОВ: Аз неслучайно цитирах, че така се избират конституционните съдии, тоест има някаква правна норма, в която е въведено, и обясних чисто политически каква е логиката. Един министър, ако има такъв текст, трябва все пак да аргументира назначенията с това, че те са безспорни имена.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Вие коментирате членовете на Националната етична комисия, нали така?
Има предложение в § 31а, който е предложил проф. Станилов, в който вижте какво пише в ал. 3: „Националната етична комисия се състои от четирима членове и председател, назначавани за срок от пет години от министъра на образованието и науката, по предложение на висшите училища, научните организации, неправителствени организации на учените и социалните партньори“. Няма как да са политически тези лица, сложени от някой. Нямаме такава хипотеза. Това е предложение, което не министърът прави еднолично или неговият екип, а по предложение на научните организации.
В този смисъл мисля, че опасността за политическа и партийна намеса тук е… Струва ми се, че поставяйки дори такова изречение, бихме обидили научните организации и висшите училища.
Професор Тотев.
ЛЮБЕН ТОТЕВ: Пак съм объркан. Тази Национална етична комисия, която се състои от четирима плюс председател, за пет години ще решава всички случаи, или не?
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Случаи, на които има апелация.
ЛЮБЕН ТОТЕВ: Но тези хора не могат да бъдат специалисти в толкова голяма палитра от…
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Професор Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Четете го в Закона, професоре, извинявайте. В тази комисия попадат трима експерти, които за всеки отделен случай прочитат всичко, апелацията, преглеждат…
ЛЮБЕН ТОТЕВ: Комисията кани специалисти.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Това е за всеки отделен случай.
ЛЮБЕН ТОТЕВ: Казах, че може би не съм го разбрал. Объркано е направено тук, ако трябва да съм откровен, и трудно се ориентираме. (Народният представител Станислав Станилов говори при изключен микрофон.)
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Има ли други изказвания?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЕТЪР НИКОЛОВ: По принцип аз като казах, че подкрепяме предложението на проф. Станилов, това беше на базата на разговор, който имахме с министъра. Не е възниквал въпросът за финансирането на всичко това, но мисля, че то се подразбираше. Истината е, че, за да функционира такова звено, то трябва да си има апарат надолу, трябва да има секретарки, трябва да има кой на кого да звънне, кога да звънне и прочее.
Иначе, знаете всички варненския случай, с който се занимавахме преди няколко месеца. Там ние направихме комисия адхок. Тя беше 7-членна. Беше от професори в тази сфера. Освен тях имаше лингвист, имаше специалисти, тъй като един текст може да бъде разбит практически – с програма за плагиатство може да влезеш, да провериш всичко, което ти е маркирано, и изречение по изречение да смениш характеристиката, но то си личи по определен начин. Беше свършена страшно много работа. Даже според много повече, отколкото е задължително, тъй като те бяха идентични текстове, то си личи от пръв поглед. Беше положено много голямо усилие именно защото не беше изчистена цялата процедура и влизахме в терен, който не познавахме, за да сме сигурни в резултата. Но това беше доста работа, за да се прави по всеки един случай. По-скоро създаването на структура ще улесни, отколкото да затрудни Министерството, това е основното.
В спора мандатността превръща тази комисия в някакъв нов ВАК и прочее. Тоест, ако толкова ни притеснява комисията, може да няма мандат и по-лесно да се променят хората в нея.
ИВО ХРИСТОВ: Аз подкрепям тезата на господин заместник-министъра. Даже бих я доразвил. Масовият случай на плагиат няма да бъде, грубо казано, нагло преписване ачик-ачик от чужд труд. Масовият случай на плагиатство в България, което съществува и е широко разпространен, е малко като пачуърк, тоест взимане оттук-оттам по малко от много учени и създаването на един 200-страничен хабилитационен труд, който всъщност е съшит с бели конци. Това е един голям плагиат, съставен от малки плагиати от различни източници. Това е основният тип плагиат в България – това трябва да се има предвид.
Тази работа изисква точно такъв тип администрация и експертиза, ако искаме, разбира се, да се справим с нея. Ако искаме само да манкираме, това е друго нещо. Ако искаме обаче да се справим с нея, означава да има специализирана администрация, специализирана експертиза, специализирана процедура, акт, който да отива до края, тоест да завършва с освобождаване от длъжност на лицето, обвинено в плагиат. Разбира се, това лице има право да се защити по съответния ред, с всички произтичащи от това последици. Това е логиката на процедурата до края, ако я доведем до нейния логически край, което означава, че трябва да отидем и на мандатност на комисията, защото това е единственият начин да се гарантира що-годе някаква независимост, каквото и да означава това.
Ще ревнат, че това са поредните чиновници, но имаме сериозен проблем и това трябва да си го кажем ясно. Ако ние това нещо не го прекараме през този закон, по-добре да не приемаме нищо.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Тук говорихме и с доц. Михов. Всъщност тази комисия няма да се произнася само за плагиатство.
ИВО ХРИСТОВ: Тя се произнася по процедурните аспекти и между другото и за плагиатство.
АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: Тук мисля, че трябва да поставим малко въпроса, което, знам, са минали неща, но казвате: точно фактически преписване. Каква е ролята на научното жури, след като имаме една такава комисия, като имаме тези специалисти? Какво прави научното жури тогава?
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Научното жури оценява научния труд, то не се занимава с плагиатството.
АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: Е, как няма, ако си жури? А, проф. Станилов, категорично съм против. Научното жури трябва също да следи има ли плагиатство или не, и да даде своята отрицателна…
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Къде в Закона е написано, че научното и където следва научното жури се занимава само с плагиатство?
АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: Ама Вие представяте ли си да има плагиатство и да дадете положителна рецензия?
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Има такива случаи.
АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: Най-много и задълбочено в научната работа влиза научното жури, то чете всички материали. Ако не е добросъвестно, да, затова има и апелация. Но трябва да кажем, че може, фактите трябва да бъдат давани от научното жури – това е едното. Второ, нека да не забравяме, че има и цяла Дирекция „Наука“ в МОН.
БИСЕР БАНЧЕВ: В правомощията на научните журита, които вече приехме, има и произнасяне дали се съдържа плагиатство. Журито е задължено при всяка процедура да се произнесе.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Професор Тотев.
ЛЮБЕН ТОТЕВ: Напълно подкрепям проф. Клисарова, защото, ако журито реши да потулва такива неща, то не е никакво жури. Трябва да се търси отговорност тогава от него, от журито. Нали се избират най-добрите специалисти в дадената област, за да оценяват трудовете на дадения човек. Ако те не знаят това, което е написано в неговия труд, дали ще е докторска малка, голяма или хабилитация, какво жури е тогава?
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Но това е вече въпрос на научната организация и на университета, мисля аз. В тази хипотеза има истина. Трябва да понесе някаква отговорност, но ние тук не можем да го санкционираме според мен това жури.
АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: Как да не можем?
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Искам да чуя становището на Съвета на ректорите и на ректорите за тази комисия и за казуса като цяло. И може би все пак Министерството – Вие хубаво говорите, ама някаква финансова обосновка колко средства ще струва това и така нататък? Казахте, че го подкрепяте, което означава, че би трябвало да имате направени някакви разчети.
Професор Тотев.
ЛЮБЕН ТОТЕВ: Аз смятам, че сега в случая говорим за плагиатство на базата на най-нашумелия последен случай. За други аз не знам, но по една или друга причина дори в детайли съм запознат със случая в Техническия университет – Варна. Всички може би мислим в такава посока и създаваме нови комисии, паралелни журита и така нататък. Не знам, може да не съм прав, но аз за себе си не съм чул за друг случай и не знам.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Професор Герджиков.
АНАСТАС ГЕРДЖИКОВ: Както си говорихме тук с колегите, масовият случай ще бъде друг. Той няма да е случай, в който аз съм взел на някой идеята, или съм откраднал голяма част от труда. 90% от случаите, и те според мен са много по-опасни, защото са много по-масови, представляват следното: аз съм взел по мъничко от всички, за да скалъпя една компилирана дисертация или хабилитационен труд. Никой няма да се оплаче, понеже не е сериозно ощетен, но в същото време аз нищо не съм родил, а съм сглобил нещо от трудовете на останалите. Това е опасният случай, защото той е най-разпространен. В този смисъл трябва да има комисия и всичко това трябва да го приемем.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Професор Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Аз мисля, че това, професоре, е въпрос на преценка на журито, за да го санкционира това. Те трябва да кажат: това е една компилация, не става от това докторат, вземай си доктората и си отивай у вас. Ако това не могат да го установят, никакви комисии не могат да ни помогнат. Няма как да стане.
АНАСТАС ГЕРДЖИКОВ: За съжаление, при нас имаше вече два такива случая. В единия от тях журито беше приключило, рецензиите и становищата бяха положителни и те не бяха установили плагиатство. След това друг специалист в областта подава сигнал за плагиатство, всички виждаме, че е налице плагиатство, просто не са го забелязали в журито, понеже е от западен труд. Ние сме с вързани ръце, прехвърляме случая на Министерството, които са с вързани ръце, и го връщат обратно при нас.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Решението на подобна комисия именно развързва ръцете на Министерството, това е целта. Затова казвам, че журито има огромната отговорност, но то вече е въпрос на научния съвет, на ректора.
Трябва да има и етична комисия. Тя трябва да бъде такава, че да работи. Ако тя не работи и се задръства, няма смисъл да я правим. Защото, като говорим за средства, цялата процедура, ако комисията не е постоянна, според мен пак ще струва много повече средства на Министерството, тъй като то непрекъснато трябва да ангажира хора за работа и на тези хора трябва да се плаща. Това също коства големи средства.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Аз затова питам Министерството. Би трябвало да са направили някакви разчети по текстовете. Имате ли?
Господин Николов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЕТЪР НИКОЛОВ: Благодаря.
Първо в отговор на опасенията на проф. Тотев, че сменяме закона заради варненския случай. Варненският случай стана толкова коментиран по причина, че това е ректорът на университета. Това не е единственият случай на плагиатство. И в момента има при мен пратени сигнали, които аз не ги движа, защото знам какво ще стане. Преди да знаем поне логиката на закона, няма смисъл да влизаме в същия казус.
Няколко неща, които са изключително важни, за да се разбере. Днес не създаваме текст, който осъжда плагиатството. Това го има винаги и то функционира. Днес ние решаваме проблема, че има текст в законодателството, който осъжда плагиатството, но няма никакъв механизъм той да се реализира. Защото това, което се случва винаги, е следният казус: плагиатството не е аз да плагиатствам от него, като му препиша текста, той го вижда, възмущава се и сигнализира – това, което е масовият случай. Обикновено плагиатството е или от някакви чуждестранни текстове, преведени, или от докторанти на професора, от хора, които са йерархично зависими по някакъв начин в университета от него и прочее. И се стига до следното нещо: вижда се случай на плагиатство, това плагиатство е безспорно, сезира се прокуратурата. Тя винаги излиза с едно и също становище: казва, че съгласно българското законодателство плагиатството е проблем от частноправен характер и ако засегнатата страна, на която е нарушено авторското право, не заведе тъжба, до дело не се стига. Това е казус и всъщност нито един сигнал не стига до никъде и ние практически имаме легално плагиатство в България заради това нещо. По различните класации сме на първо място в света по плагиатство. Не в Европа, в целия свят – след Уганда, Ботсвана и Ангола. Това е логиката на този закон.
А що се отнася до въпроса с финансирането. Със сигурност трябва да се плаща на конкретните специалисти, защото, когато се разглежда един случай, те могат да живеят в друг град, но трябва да се съберат, да дойдат. Това са командировки, това са определени усилия, а нямаме някакъв подробен разчет. Това, което сме обсъждали и с министър Вълчев, горе-долу е в параметрите, които проф. Станилов спомена, че е говорил преди години със Симеон Дянков. А от гледна точка на месечна база какви разходи ще бъдат, това е сума, която Министерството може да си позволи. Повече от това не мога да кажа, нямаме някакви точни разчети.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Аз имам още един въпрос. Каква е гаранцията, че тези пет постоянни членове на тази комисия – национална, етична, няма да бъдат корумпирани? Може би трябва да ги включим и в Антикорупционния закон донякъде, тъй като ще бъдат постоянен орган. Няма ли опасност тези пет човека да бъдат неморални, да се изразим по-дипломатично, защото това са хора, които ще бъдат там постоянни? Няма ли опасност, хайде, директно да го кажем: някой да си купи просто пет човека? Пет човека могат да купят, двама или трима от пет.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЕТЪР НИКОЛОВ: Ако позволите, да се опитам да дам отговор на този въпрос.
Първо, никога няма гаранция, че някой няма да се корумпира, но все пак има фактори, които намаляват възможността. Основният фактор е именно, че се назначава от министъра на образованието. Това беше причината да насочим към Министерството на образованието, защото министърът на образованието подлежи на парламентарен контрол и практически, ако има някакво решение, за което има съмнения, и министърът дойде пред Комисията по образованието в парламента, в която има хора от опозицията, те могат да поставят определени въпроси, може да се направи публичен и прочее.
Това, което в най-голяма степен натежа при разговорите към решението да не бъде към Министерския съвет. Става много по-сложно да съсредоточиш Министерския съвет по темата, или да бъде някакъв орган, който се определя от самата академична общност, без участие на политическо ръководство. Политическият контрол, когато назначението е от изпълнителната власт, от Министерството на образованието, е може би най-силен.
ИВО ХРИСТОВ: По въпроса за съмненията на госпожа Дамянова, нямате никаква гаранция, както е казал Троцки, когато някой разпределя чужд ресурс, съм забелязал, че той никога не забравя за себе си. Така че в това отношение нямате никакви гаранции.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Други изказвания?
Професор Костадинов.
КОСТАДИН КОСТАДИНОВ: Професор Тотев се съмнява в журитата, които назначава.
ЛЮБЕН ТОТЕВ: Не се съмнявам.
КОСТАДИН КОСТАДИНОВ: Може в Правилника да се отбележи, че при установено плагиатство не се плаща на тези членове на журитата, и да се търси отговорност.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Аз Ви предлагам следния вариант. Почивката по принцип е в 13,00 ч., но ще я дам сега и Ви предлагам да започнем 15 минути по-късно, за да дадем възможност на експертите да поработят по текста. Тоест да видим това, което се предлага да се създаде, как ще изглежда в цялост, защото сега четем предложения – редакция в този параграф, в онази алинеи и не можем да се ориентираме. Искаме съвсем краен текст да ни бъде предложен, за да се види в цялост. Разбира се, ако имате възможност и по другите два параграфа също. Ако успеете, първо сглобете този текст за Етичната комисия, за да си продължим да дебатираме, а другото концептуално сме го изяснили, трябва да се намери вярната редакция. Така че дори и утре да го направим, няма да е проблем. Но тук искаме да видим текста в цялост, за да можем да продължим напред. Общо взето това е ключовият въпрос, от там нататък нямаме кой знае какво, така че да поработите. Ще започнем в 14,30 ч.

(Почивка.)

ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Предлагам да продължим.
Колеги експерти, трябваше да ни предложите краен текст за комисията – апелативна, контролна, етична и така нататък. Разбирам, че нямаме текст. Тук имаше дебат. Искаме цял текст, за да видим как ще изглежда. Това беше задачата през почивката. Ще Ви дадем още половин час.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЕТЪР НИКОЛОВ: Госпожо Председател, може ли едно предложение?
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЕТЪР НИКОЛОВ: Тъй като най-важното, преди да се свърши това, е да се обединим около обща философия на тази комисия, каква ще бъде. Практически има две алтернативни предложения. Едното е комисията да се прави адхок, второто е да е постоянно действаща комисия. Може би да проведем някакъв дебат по този въпрос, да видим обединяваме ли се.
ЕРОЛ МЕХМЕД: Хипотетично колко сигнала очакваме годишно, за да се прецени тази комисия дали е постоянно действаща или не?
АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: Имаме ли нужда от постоянно действаща комисия?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЕТЪР НИКОЛОВ: Тъй като говорих с министър Вълчев, разказах му как върви дебатът, и да направя предложението от негово име как може да решим казуса. Предложението е да има комисия, която да бъде постоянно действаща, но да не бъде мандатна. Идеята е, че мандатната комисия ще използва ресурсите на Министерството практически. Идеята е, че първо така се преодоляват няколко проблема. Първият проблем е, че може да се окаже, че някои от членовете й не работят ефективно – назначени са вътре, мислят си, че това е някакъв борд, от който ще вземат някой лев и прочее, и трябва да ги чакаме пет години да им свърши мандатът. Вторият е, че по този начин се ограничава парламентарният контрол, което, си говорихме тук, е като едно от големите плюсове – възможността да се премахне потенциалната корупция. Защото, ако министърът просто идва, вдига рамене и казва: след три години ще изтече мандатът на комисията, тогава ще се оправят нещата, нямаме никакво решение. Същевременно, когато има една постоянна комисия, тя има секретар, който идва, обработва всичко и прочее. Това ще улеснява министъра и ще намалява политическата тежест на това да взимаш решения по проблеми, от които не разбираш, които са чисто академични, научни.
Това е предложението на Министерството и на министър Вълчев по този въпрос. Според мен е важно, ако се обединим, или поне да знаем има ли различни мнения, колегите да готвят текстове.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Аз имам следния въпрос, защото водехме и неформални разговори по време на почивката. Ставаше въпрос за такава комисия, както искаме, така да я наречем, дали ще е апелативна или по някакъв друг начин – контролна, тази комисия ползва администрацията на Министерството, в случая дирекция „Наука“. Това, което изговорихме, ако трябва да се допълни с една или две бройки, които чисто административно да обработва сигналите, за да не създаваме допълнителна администрация.
Тази комисия да се формира по същия начин – по предложение на Висшето училище, като борд към министъра. Съответно, ако трябва, ще заседава един или два пъти месечно, в зависимост от броя на сигналите, като съответно тя ще си определя супер рецензентите, но на практика все пак ще има някакъв контрол от страна на министъра и той няма да се озове в ситуация, в която да трябва примерно, ако се обжалва неговият акт, да ходи в съда непрекъснато и да дава обяснения за решения, които на практика не е взел той. По този начин тази комисия няма да бъде и безконтролна, защото, отделяйки я като отделен орган, ще се получи ситуацията с НАОА, която не мисля, че е най-успешната.
Имахме случаи – да, казвам го директно за стенограмата – в които например на мен в миналия парламент ми се каза по повод броя на висшите училища: „Вие, депутатите, ги гласувате!“, и аз казвам: „Да, но ние ги гласуваме въз основа на решенията на НАОА. Ние правим информиран избор.“ Така че тук ще се получи същият казус. Тази комисия, ако е отделна, ще кажем: той министърът си решава, а в същото време министърът, както каза и господин Николов, дори да има възражения срещу някой от членовете, на практика ще бъде поставен в ситуация на невъзможност да го замени с някой по-добър, а в същото време ще носи отговорност.
Всъщност питането ми е: остава ли тази възможност за определяне, тоест правим някаква компилация между първоначалния вариант на вносителите на текстовете, които сме внесли, и това, което е внесъл проф. Станилов, чисто като начин на избор на комисията и съответните супер рецензенти? Това ми е въпросът, който от Вашето изложение не ми стана ясно става ли в този вид, или не?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЕТЪР НИКОЛОВ: Компилация от двата текста изпълнява всички тези условия, за които госпожа Дамянова говори. Практически това е проектът на проф. Станилов, с махане на мандатността и без необходимостта от създаване на администрация на тази комисия. Тя използва администрацията на Министерството на образованието и науката. Това е идеята.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Има ли някакви изказвания, предложения?
Професор Станилов?
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Това е разумно, представлява един експеримент. Вкарваме го и ако администрацията на Министерството не може да се справи, ще трябва да поправяме закона и да създаваме администрация, но е разумно, защото все пак трябва да започнем отнякъде. Щом така го предлага Министерството, аз нямам нищо против, ще го гласувам. Приветствам ги, все пак се движим в правилната посока. Аз мисля, че няма да работи, защото, като се затрупат в Министерството… Но може и пък да заработи.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Като им дадем мандат, какво? Правят си каквото си искат.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЕТЪР НИКОЛОВ: Напълно остават супер рецензентите, така наречените. Нали администрацията обслужва технически тези хора, а не че тя прави проверките и прочее. Рецензиите си се правят от учени. (Реплика от проф. Станислав Станилов.)
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Професоре, това, което коментирахме, включително аз също се обадих на министъра в почивката, за да се изясним – ако е необходимо, ще се допълни дирекция „Наука“ с допълнителни бройки и ще се направи отдел, който да се занимава само с това, но административният контрол си остава в министъра. Тоест административните процедури той ще ги контролира и ще може, както се казва, да контролира – да възлага и да изисква от своите служители. Докато нямаме гаранция, че администрацията, която ще се създаде към тази постоянна комисия, ще работи.
Госпожа Йорданова.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Какъв предлагате да бъде статутът на комисията? Има много голямо значение дали ще бъде консултативен орган, или някакъв орган, който ще може да взема самостоятелни решения, защото тогава правомощията са различни, структурата е различна, начинът на създаване е различен. Ако искате да бъде консултативен орган, който го подпомага, защото дейността е специфична. Предлага му решения, а вече министърът да взема решенията.
БИСЕР БАНЧЕВ: Госпожо Председател, предлагам Министерството да сподели опита с Комисията „Кендеров“, която беше точно адхок, във връзка със случая във Варна.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЕТЪР НИКОЛОВ: Да кажа няколко думи за тази комисия, как беше направена. Тя беше направена на база на съществуващото законодателство, въпреки че имаше тежки спорове в Министерството с Правната дирекция доколко имаме това право. Беше направена със заповед на министъра, излезе с определено решение, което беше пратено на университета. Ректорът обжалва това решение – създаването на самата комисия, и съдът се произнесе в това, че е законно създаването на комисията.
Всъщност проблемът там не дойде с процедурата, която беше направена, а с това, че практически ние не сме в състояние да я приведем в изпълнение след това. Това беше комисия адхок. Тя беше събрана от седем души. Тук говорим за трима души, тя беше от седем души. Бяха направени две заседания. Едно, на което се раздадоха материалите. Второ, на което се направиха общите изводи.
Ако народните представители смятат за приемливо комисията да бъде консултативен орган към министъра, от гледна точка на Министерството ние сме съгласни, защото това практически ще улесни привеждането на решението в реални действия.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Изказвания има ли по това, което си споделихме след почивката? Няма.
Да дадем половин час на колегите, ако искате, да ни предложат и да ни разпечатат текст, който да видим.
Професор Клисарова.
АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: Извинявайте, но искам да направя уточнение. Добре, имаме постоянна комисия, съгласна съм. Тя си вика тези супер рецензенти, или както искаме, така да ги решим. Но тази постоянна комисия има ли право като орган да спре процедура? Не. Тя по същия начин казва на министъра: съветваме Ви да спрете процедурата, защото установихме тези и тези нарушения. Така ли е? Ако е така, има ли значение, тя, консултативната комисия, какво прави? Пак казва също на министъра: съветваме Ви да спрете процедурата. И в двата случая министърът спира процедурата, така ли е? Той е органът. Кое спорим?
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Професор Герджиков.
АНАСТАС ГЕРДЖИКОВ: Юристите трябва да го кажат, но според мен има разлика между това да е консултативен орган и да не е, защото аз издавам заповеди въз основа на решенията на академичния съвет, но той не ми е консултативен орган.
АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: Но аз питам: комисията ще има ли решение? Именно това питам: тази комисия ще играе ролята, правилно казахте, на академичен съвет ли? И тя като каже на министъра, той е длъжен да се съобрази с нейното решение, или не е длъжен да се съобрази?
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Господин Николов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЕТЪР НИКОЛОВ: Тук всъщност се засягат два проблема. Казвам мое мнение, защото няма как да говоря от името на цялото министерство в рамките на такъв динамичен разговор. Според мен решението на комисията трябва да бъде задължително за министъра.
АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: Това е разликата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЕТЪР НИКОЛОВ: Защото иначе стават просто някакви съветници, които му казват какво да прави, а той си взима решение. А един министър по свое усмотрение да взима решение някой дали е професор или не е, и дали унищожава кариерата на някакъв човек с 20 – 30 години назад във времето, ми се струва малко абсурдно.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Тоест това, което казва госпожа Йорданова, тук става обвързана компетентност?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЕТЪР НИКОЛОВ: Да. Това е въпросът: ако се обжалва, кого съди съдът. Това е базов въпрос.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Влизаме в хипотезата на обвързана компетентност, така че там вече юристите ще ни разяснят оттук нататък какво следва.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЕТЪР НИКОЛОВ: Още две думи по повод това, което проф. Клисарова каза. Ние се забавихме тук с колегите толкова много, тъй като спорихме по този текст. Спирането на процедурата, според това, което оформихме нещо като консенсус, когато бива сезиран министърът или комисията, или който и да е. Стига до министъра тази информация. В рамките на някакъв срок – една седмица или 10 дни, той излиза с решение, подписва заповед, евентуално по свое усмотрение, дали спира процедурата, или не я спира. Автоматично и в двата случая преписката отива в комисията, тя започва да я разглежда и излиза с решение. Просто в единия случай процедурата е спряна за един месец, след което може да се продължи, в другия – не е спряна. Идеята е, че това е на база на опит, който сме имали, и решението вече е окончателно. Тоест министърът единственото, което прави по свое усмотрение, е евентуално да спре или не процедурата. Защото репутационните щети върху академичната общност във висшето образование са по-малки, ако не се е състояла процедура, отколкото ако се е състояла. Това е логиката.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Професор Христов.
ИВО ХРИСТОВ: Има голямо значение какъв е статутът на комисията – това не е толкова маловажен въпрос. Госпожа Йорданова неслучайно го повдигна преди малко, но някак си мина покрай ушите на присъстващите. Ако комисията е юридическо лице, тя е особена юрисдикция, нейните актове подлежат на всякакъв вид контрол, министърът не може толкова лесно да ги отменя и така нататък. Ако комисията е просто администрация, специализирана администрация към министъра, един консултативен орган или нещо от този род, няма значение този „пинг-понг“ – ще го внесе ли, няма ли да го внесе, ще го върне ли, няма да го внесе. Окончателният акт е актът на министъра. Комисията не може да задължи министъра, ако тя е консултативен орган. Комисията може да обвърже министъра, ако тя е самостоятелна администрация и юридическо лице. Така че проблемът не е толкова прост, колкото изглежда на пръв поглед.
И, второ, това е въпрос на елементарен калем. Направете изчисление колко ще струват там пет човека, с администрацията, която ще се ползва на Министерството така или иначе. С мандат и без мандат, пак същите тези хора с администрацията на Министерството. Не мисля, че кой знае колко големи пари ще отидат, така че помислете още един път.
Нали знаете: „Не съм толкова богат, че да си купувам евтини работи“. Ще стане така, че ще плащаме два пъти. По-добре да бъде комисията с мандат, по-добре да бъде по начина, по който бяхме решили. Нищо кой знае колко няма да спестим от това, но ще имаме проблеми от всякакъв характер – икономически, финансов, репутационен и юридически. Защото накрая ще излезе, че: напънала се планината и родила мишка. Какво родила? Родила консултативен съвет към министъра. Ами той и сега може да си го създаде, защо трябва да правим този закон?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЕТЪР НИКОЛОВ: Професор Христов, ако позволите. Ние приемаме всичките аргументи, с това уточнение. За да бъде самостоятелен орган, няма нужда да е мандатен, а за нас мандатността създава проблем – да създадем един орган и след три месеца да се окаже, че той не функционира и да го чакаме още четири години, нали. Тоест отделна юрисдикция, със задължителни решения, но без мандатност и с механизъм министърът да сменя постоянно. И без отделна администрация, използвайки администрацията на Министерството.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Ако ще създаваме отделна, извинявайте, юрисдикция, какво прави министърът там, питам аз? Защо той трябва да носи отговорност? Аз съчувствам на този министър, към когото ще летят всички сигнали, както се случва и в момента. Всички сигнали в момента идват или към Комисията, или към Министерството, или и към Комисията, и към Министерството, понякога и към премиера, пък понякога отиват и към президента, и ние ще продължим по този начин. И министърът, ако някой го пита примерно, ако решим, че той няма да носи отговорност, обаче отговорност министърът винаги носи, това го знаем. Министъра питат защо е толкова броят на висшите училища, министърът подлежи на парламентарен контрол. Той вдига рамене и казва: „Там има една комисия, тя си решава“. Както казваме: то си има НАОА, те си решават колко, какво да се открива, какво да се закрива и така нататък. Аз пак казвам, че ако го направим така, дайте – това, което каза и проф. Клисарова, да си върнем ВАК, проиграно е, и това е.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЕТЪР НИКОЛОВ: Това, което до този момент се е оформило, е усилие между двете позиции да намерим някаква златна среда. От едната страна седи опасението, че, поставяйки просто някакви консултативни функции, няма да има истинска стойност това нещо, и това прекалено ще увеличи отговорността на министъра. Един министър, който, пак казвам, решава съдби на хора – това са съдби директно на хора, е тежка отговорност.
В другия случай, когато го правим постоянен орган, създаваме възможността това да стане някакво паразитно образувание, в което няма никакъв контрол, което не функционира и така нататък, някакви поредни феодали. Търсейки златната среда, предлагаме – да, отделен орган е, но съставът му се определя от министъра. Той може всяка седмица, ако реши, да сменя хората. По този начин хем носи отговорност, хем споделя отговорност с тях. Повече от компромис между двете гледни точки според мен не можем да постигнем.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Професор Тотев, аз мога да кажа, че подкрепям това, което първоначално господин Николов представи като позиция на Министерството, което и проф. Станилов каза, че, не съвсем, но отчасти подкрепя. Тогава всички замълчахме и изведнъж пак се върнахме на първоначалните варианти и да дебатираме.
Професор Тотев.
ЛЮБЕН ТОТЕВ: Точно в тази връзка исках да кажа, че ние говорим за процедури и пропускаме едно звено, което е изключително важно. Журито – ролята и отговорностите му, че тогава да отиват нещата към тази комисия. Просто го пропускаме. Не знам какво трябва да се направи. Юристите може би ще трябва да кажат. Но не бива да омаловажаваме ролята на журито и неговите отговорности.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Ние журито не го пропускаме. То си е провело съответните процедури. Тук говорим за сигналите, които така или иначе постъпват в различните институции. Какво се случва с тези сигнали? Затова се прави тази комисия, или там какво го наричаме, като апелативна, контролна, национална, етична и така нататък. В момента нямаме отговор на тези сигнали и министърът отново вдига рамене.
ЛЮБЕН ТОТЕВ: Тази комисия ще гледа работата на журито, така ли?
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Така или иначе има сигнали. Тези сигнали, проф. Тотев, няма как да останат неразгледани. Тези сигнали никак не са малко. Аз Ви казах и на обяда, ние в Комисията имаме сигурно по два сигнала седмично. В Министерството със сигурност има много повече.
ЛЮБЕН ТОТЕВ: Разбирам го това нещо, но ние в момента обръщаме внимание на другата комисия, а не търсим причината – да видим как там може да се избегнат тези неща.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Господин Банчев.
БИСЕР БАНЧЕВ: Само да припомня на проф. Тотев. Вчера, когато регламентирахме журито, там разписахме по-подробно задълженията на журито. На всички въпроси, които поставихте, е отговорено. Така че темата с журито поне технически е изчерпана.
ЛЮБЕН ТОТЕВ: Нещо липсва.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Господин Костов.
КАЛИН КОСТОВ: Вчера приехме допълнителни изисквания. При сигнал за плагиатство до журито, журито е задължено да се произнесе по сигнала. Така че относно отговорността на журито, ето текст в тази насока, който решава този въпрос.
АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: Ние не вярваме на журито. (Оживление.)
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: То не е въпросът дали ние вярваме на журито, или не. Въпросът е, че има сигнали и хората се жалват. Очевидно има липса на доверие в някои журита, което няма да го избегнем, между другото, и с тази комисия. Но все пак ще има някаква възможност за контрол, който е различен от съдебния път, и ние няма да седим безучастни. Когато дойде сигнал към нас като Комисия и трябва да отговорим, ние обикновено препращаме сигнала към Министерството, Министерството се чуди какво съответно да отговори. Просто да му отговорим на човека нещо – това е симулиране на дейност. Ние не помагаме по този начин и не решаваме проблема.
Идеята с тази комисия е все пак да предотвратяваме на едно по ниско ниво от съдебното подобни казуси. Това е целта и идеята на цялата комисия.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Става дума, че трябва да има едно място, където може да се оплачеш. Ако имаш апелативен съд, апелативният съд по смисъла на сферата на действие на това обществено явление в нашата наука е некомпетентен, и това е съвършено сигурно. Ние правим един орган, който трябва да има, така да се каже, думата преди съда, макар че съдът пак не може да казва кой е учен и кой не е. Това е абсурдно. Това е нонсенс, както казват юристите. Съдът да казва: ти си учен, ти не си, това е глупост. Моята идея беше журито да има последна дума, както са етичните комисии в англосаксонския свят. Обаче сега всичко се изкриви и пак започваме с юридически, юридически съображения, да видим как да стане така, че преди съдът да направим нещо. Нищо няма да направим преди съда. И тази комисия към министъра ще има само консултативен характер и там ще се задръсти… Но хората, които се оплакват, ще искат справедливо разглеждане, а това не е проста работа. Виждам, че не мога да Ви убедя в това. Гласувайте, както искате.
ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Професоре, няма как да лишим човека от правото чрез съд в съдебен процес да си докаже правотата или не.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Защо в други държави са решили този въпрос по този начин, а ние нямаме как? В Германия на съд ходи само процедурата. Съдът може да решава кой е учен и кой не е – това е срамота, което развиваме тук.
ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Професор Христов.
ИВО ХРИСТОВ: Професор Станилов е прав. Ние дори да приемем Закона във варианта, в който той предлага, то и в момента, проф. Станилов, си оставя възможността съдът да реши кой се занимава с наука и кой не, защото чл. 172 от Наказателния кодекс за плагиатство си стои така или иначе. Цялата процедура пред тази комисия въобще не лишава заинтересованото лице от възможността с частна тъжба да поиска от съда еди-кой си да бъде осъден, с влязла в сила присъда за плагиат.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Това е само частен случай – за плагиатството.
ИВО ХРИСТОВ: В момента говорим за плагиатството като вариант, защото пред Комисията се обжалват три неща. Обжалва се самата процедура, обжалват се съдържателни въпроси, свързани с работата, и се обжалват въпроси, свързани и с плагиата включително. Ние правим тези три неща и те влизат в едно административно производство. Това е цялата работа.
Ако направим, повтарям още един път, това, което каза заместник-министър Николов, нека да я направим тази комисия юридическо лице. Тя да бъде към Министерството, към министъра като орган, като политическо лице. Нейните актове да подлежат на контрол и с тази работа нещата да се изчерпят. Стига толкова. Къде е проблемът не мога да разбера? Къде е точно проблемът?
Ако проблемът е, че не искаме да си признаем, че имаме тежък проблем с качеството на науката и че имаме плагиат, проблемът минава не в юридическата плоскост, а в социална, политическа и така нататък, и аз мога да споря до утре. Имаме такъв проблем. Който твърди обратното, нека да го докаже. Имаме такъв проблем! Самият факт, че го обсъждаме и сме го вкарали в закона, показва, че имаме такъв проблем. Въпросът е, че търсим годното средство да го решим.
Да, проф. Клисарова, нямаме доверие на журитата. Ами, нямаме. Аз лично имам хиляди такива случаи да нямам доверие на журитата. Знаем как се създават. Затова качеството на българската наука е на нивото, на което е. Да не Ви го кажа кое е. Нямаме доверие, имаме тежък проблем с качеството и Агенцията за акредитация не решава този проблем. Да Ви го кажа и аз, защото съм там от 2005 г.
В момента правим още един експеримент, с висока степен на вероятност той да не се случи, да създадем още една паралелна административна структура, белким нещо помръдне. Ако и това нещо не помръдне, вероятно няма да помръдне, тогава ще разберем, че проблемът е системен. Ние се опитваме да решаваме частно проявление на общ системен проблем на системата като цяло. Тя не работи добре. Който ме убеждава в противното, искам да го докаже. Това е. Не може да твърдите, че всичко е много добре с качеството на нашата наука, и вижте нивото на нашите публикации. В качествени списания какво е нивото? Какво се лъжем сега тук? Хайде да я приемем и да приключва тази история.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Господин Николов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЕТЪР НИКОЛОВ: Аз излязох, за да говоря с министър Вълчев. Опитвам се да го държа в течение на дебата. Общо взето той прие тези аргументи, които изложих пред Вас. Всъщност аз не съм юрист, мога да сбъркам нещо с юридическите термини, но това е отделен орган, хората му се назначават от министъра, без мандат. Веднъж сезирани, те взимат решение. Министърът е длъжен да го подпише, тоест авторитетът на тази институция е голям и може да разсъждава върху обвързана компетентност. Ако се оспорва, което е важно, от съда, не се съди самата Комисия, а цялото Министерство. Това е и от чисто финансова гледна точка, защото иначе тя трябва да си поддържа правен отдел и така нататък.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Само процедурата, другото не може да бъде на съд.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЕТЪР НИКОЛОВ: Професор Станилов, мисля, че съда няма как да го премахнем като етап. В смисъл, в една правова държава без съд не може. Въпросът е, че в единия случай се взимат определени решения и страната ги оспорва, в другия – очакваме прокуратурата и съдът да свършат работа, което не се получава на практика. А съда да го елиминира изцяло, аз не виждам как може да стане.
ЕРОЛ МЕХМЕД: Съдът няма как да се елиминира, но съдебното решение не е научна оценка. В интерес на истината аз съм съгласен с тезата на професора, но онова, по което се разминаваме, е следното. Какво трябва да отиде на съд? Не научният текст – тук съм съгласен с професора. Процедурата, да, ако има нарушение и ако има престъпление. А кое е престъплението? Плагиатството. Не модерният термин, да си го кажем: плагиатството е кражба на интелектуален труд. Ако кражбата е престъпление, това подлежи на съдебна процедура.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Някой друг има ли изказвания по това, което предложи господин Николов преди малко? Няма други коментари.
Колеги, половин час почивка, в който експертите ще ни предложат цялостен текст, съобразно това, което сподели заместник-министър Николов пред малко като мнение на Министерството.

(Почивка.)

ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Колеги, тъй като експертите имат нужда от още малко време, Ви предлагам да преминем към § 33. Госпожа Заркова ще остане тук, за да работим, тоест да работим по другите текстове, които нямат отношение, или ако имаме още нещо, което да изговорим, да си го изговорим, докато те доуточнят текста. Нямате много време, в интерес на истината, така че до 16,30 ч. се надявам да имаме текстове, които и да са разпечатани за народните представители.
По § 33 няма постъпили писмени предложения, по § 34 също няма.
Заместник-министър Николов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЕТЪР НИКОЛОВ: Това, което говорихме с колегите и което обсъдих с министъра, е по-скоро, че добрият вариант е само за регулираните професии да остане забраната. Основната причина е, че ще отвори страшно много казуси и потенциали от случаи, които… (Реплики.) Тъй като остана за доуточняване.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: „В научна област“ отпада.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЕТЪР НИКОЛОВ: Да, остава само „регулираните“.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Остава само „регулираните професии“.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЕТЪР НИКОЛОВ: От регулирана може навсякъде да се отиде, но не може от другаде да се влезе в регулирана.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Точно така. Това го уточнихме. Утре сутринта ще ги имаме и двата текста, така че да ги гласуваме анблок. Текстовете са аналогични, така че това ще го гласуваме. Хубаво е, че направихме това уточнение.
ИВО ХРИСТОВ: Професор Клисарова, аз имам въпрос: а от медицина в право може ли? Наистина е понижение, но все пак.
АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: Може. Без това вече на входа на болниците стоят юристи кой кога да осъдят. (Оживление и реплики.)
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: По § 33 и § 34 има ли предложения, изказвания?
Становища на Министерството по двата параграфа? Първо по § 33.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЕТЪР НИКОЛОВ: Нямаме забележки, приемаме.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Нямате, приемате текста на вносителя за § 33.
Има ли други забележки? Не виждам.
Подлагам на гласуване § 33.
За – 18, против и въздържали се – няма.
Единодушно се подкрепя от Комисията.
Параграф 34.
Становище на Министерството по § 34?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЕТЪР НИКОЛОВ: По принцип го приемаме, но това, което за нас е важно да има, е да реши казуса, ако ректорът е въпросният човек и ако ректорът не се съобрази с решението.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: А какво предлага Министерството? Имате ли готовност за текст, който да ни предложите?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЕТЪР НИКОЛОВ: Най-логичното нещо е, тъй като в момента в подобна ситуация правомощието е да се отнеме акредитацията на университет, което е малко атомна бомба и реално го прави неизпълнимо, тъй като никой не би го направил, да може да се сложи служебен ректор.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Какъв текст предлагате да добавим в § 34? Моля да го изчетете за стенограмата.
КАЛИН КОСТОВ: Предлагаме във връзка с § 34 в Преходните и заключителните разпоредби да бъде добавен нов параграф на ЗРАСРБ, с който да се измени ЗВО. В чл. 10, ал. 2, т. 6 да се предвиди ново основание, на което министърът на образованието и науката да има право да назначава временно изпълняващ длъжността „ректор“ за срок не по-дълъг от шест месеца, а именно:
„буква „г“: когато по отношение на ректора на висшето училище бъде установено плагиатството в научните трудове, въз основа на които е придобита научна степен или заета академична длъжност, или когато ректорът не изпълни правомощията си да освободи от длъжност по реда на чл. 58, ал. 1, т. 4 от настоящия закон лице, за което е установено плагиатство по предвидения в ЗРАСРБ ред.“
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Колеги, изказвания?
Наистина мястото му е в Преходни и заключителни разпоредби, но предвид това, че някои от Вас ще тръгнат тази вечер, предлагам да го обсъдим сега.
Изказвания?
Професор Герджиков, да, затова гледам към Вас. Доцент Вълчева, и Вие подкрепяте.
АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: Като бивш ректор и аз подкрепям.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: И проф. Клисарова като бивш ректор подкрепя.
Професор Христов? (Реплика.) Благодаря.
Доцент Михов като помощник-ректор подкрепя. Мисля, че сме обединени.
Колеги, аз Ви предлагам да гласуваме този текст, ако нямате нищо против, днес. Утре ще го включим в доклада на систематичното му място, тъй като е във връзка с § 34. (Реплики.) Те ще го дадат от Министерството. Изчете го господин Костов за стенограмата.
Може ли да ми дадете текста още веднъж, ако обичате? Да го запишем още веднъж.
Професор Клисарова, искате ли Вие да направите предложение по чл. 83?
АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: По чл. 83 предлагам:
„Параграф 6, буква „г“ – когато по отношение на ректора на висшето училище бъде установено плагиатство в научните трудове, въз основа на които е придобита научната степен или е заета академичната длъжност, или когато ректорът не изпълни правомощията си да освободи от длъжност по реда по чл. 58, ал. 1, т. 4 от настоящия закон лице, за което е установено плагиатство по предвидения в Закона за развитието на академичния състав в Република България ред“.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Гласуваме съдържанието на текста, с уговорката, че ще му бъде намерено систематичното място в Преходни и заключителни разпоредби. (Реплики.) Точно така. Правим редакцията в § 42 на Преходни и заключителни разпоредби, нали така? Благодаря.
За – 18, против и въздържали се – няма.
Единодушно се приема.
Професор Костадинов, коментираме § 34.
КОСТАДИН КОСТАДИНОВ: Тук както за ректорите, така става въпрос и за директорите в институтите на БАН, и председателите на академии. Също стои този въпрос. Не знам дали да го повдигаме с Милена Дамянова тук, или там имаме друго решение?
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Заповядайте, доц. Вълчева.
ЛИЛЯНА ВЪЛЧЕВА: Помните, че на едно от заседанията коментирах как Министерството беше направило оценка на въздействие на промяната в ЗРАС, отнасяща се само до висшите училища. Аз тогава на проф. Денков като служебен министър му направих забележка тук, в Комисията, защо там въобще не се коментира БАН, Селскостопанска академия? Това е един закон, който трябва да обхване всички сфери. (Реплики.)
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Припомням, че БАН и Селскостопанската академия имат отделни закони. (Реплики.)
Професор Герджиков.
АНАСТАС ГЕРДЖИКОВ: Всичко в Селскостопанската академия е различно, защото председателят се назначава от министъра на земеделието, обаче в БАН се избира както ректорите. (Реплики.)
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Някой ще направи ли предложение по чл. 83 от Правилника?
Доцент Михов.
МИЛЕН МИХОВ: Колеги, приемам аргументите, но се нуждаем малко от юридическа консултация и работа, защото тук в Преходните ние променихме Закона за висшето образование. Сега трябва да променим с алогичен текст Закона за Българската академия на науките, но кой член, къде и как… (Реплики.) Не можем да го препратим към ЗВО. Трябва да погледнем в Закона за БАН какво трябва да се промени. (Реплики.) Не съм го чел.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Законът за БАН винаги е съобразен със Закона за академичния състав.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: В момента гледаме § 34, колеги, чл. 35.
Професор Костадинов, аз не разбрах. Вие в чл. 35 ли правите предложение за промени?
КОСТАДИН КОСТАДИНОВ: Попитах: трябва ли да се отнася и за председателя на БАН, и за директорите на институтите?
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Вие говорите за Преходни и заключителни разпоредби и за чл. 10, и тази поправка, която направихме в Закона за висшето образование. Но тъй като Законът за висшето образование не третира Българската академия на науките, няма как в чл. 10 от ЗВО да направим тази препратка. Това, което каза доц. Михов, е, че трябва да направим една справка и съответно да видим къде му е систематичното място.
КОСТАДИН КОСТАДИНОВ: Оттеглям си въпроса.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Да, разбрахме, че е добре да са съотносими. Ще помислим къде му е мястото и утре ще го коментираме.
Има ли други предложения за редакция на § 34? Не виждам.
Становището на Министерството беше положително.
Подлагам на гласуване § 34 по вносител.
За – 18, против и въздържали се – няма.
Единодушно.
Параграф 35 – Допълнителни разпоредби.
Тук има направено писмено предложение от народния представител Милена Дамянова и група – с допълнения към § 35.
Предложение от народния представител Станислав Станилов, което обаче е свързано с текста, върху който работят експертите в момента.
И предложение от народния представител Светла Бъчварова и група народни представители.
АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: Оттеглям нашето предложение от госпожа Бъчварова и група народни представители.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Ние сме на Допълнителните разпоредби – § 35. Моля Ви от Министерството да следите внимателно текстовете.
Доцент Михов желае да направи изказване.
Заповядайте.
МИЛЕН МИХОВ: На стр. 31, т. 17 – заинтересовано лице, е лице, придобило научна степен. А малкият докторат? Тя е образователна и научна, големият докторат е научна. Ако така го напишем, според мен, юристите да ме поправят, ако бъркам, но малките доктори, така да ги кажем,…
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Професор Герджиков.
МИЛЕН МИХОВ: Има ли го пояснено някъде това? (Проф. Герджиков говори при изключен микрофон.) Вземам си думите обратно.
И друго нещо бих искал да поразсъждаваме, може би не съм прав, не споря. На страница 32, т. 15 – „Цитат“, където се дава дефиницията. Всъщност каквато и дефиниция да вземем, тя ще засяга всички и ще бъде една мярка, но дали е справедливо с второто изречение: „Позоваването на една публикация се счита за едно цитиране, независимо на колко места в текста е извършено.“ (Реплика.)
Една Ваша монография, ако разглежда няколко аспекта и е цитирана в една друга монография няколко пъти… (Реплики.)
РЕПЛИКА: Тук става въпрос за научна публикация. (Народният представител Станислав Станилов говори при изключен микрофон.)
МИЛЕН МИХОВ: Знам си въпроса. Капитален труд, голям труд, който разглежда от много аспекти един проблем, който е ползван и е цитиран в друга монография, различни аспекти на няколко места. Ако го приемем за един цитат, ще бъде за всички едно. Не е нещо, което дискриминира един или друг. Въпросът кое е по-справедливо. Това ми е въпросът. Не твърдя, че съм прав.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Смисълът на този въпрос е следният. Имаш една монография, тя има няколко глави, в които има различни приноси. Когато цитираш едната глава с нейния принос и го използваш в своята работа, следващият цитат е в друга глава, която има друг принос, и трябва да бъде също цитат. Това е много сложно и признаването на тези цитати е въпрос на съответния научен орган, както се казва, на рецензента, на научното жури. Те решават, защото, особено и по закон, юридически не можем да го формулираме.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Професор Клисарова.
АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: Благодаря.
Да подчертая, проф. Станилов, и само да кажа, че когато цитираме няколко неща от една монография, ние нали пишем от коя страница до коя страница са цитирани, от коя глава. Рецензентът може да види, че в тази глава е едно, в другата глава е друго и са цитирани различни изводи от една и съща монография, така че може да се брои за два цитата.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Аз ще кажа, че точки 14, 15 и 16 от предложението, което сме направили с колегите, всъщност е предложение на Българската академия на науките. Разбирам, че се обединяваме около това – второто изречение на т. 15 да отпадне, нали така?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЕТЪР НИКОЛОВ: Може ли да развия обратната теза?
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Заповядайте, заместник-министър Николов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЕТЪР НИКОЛОВ: Тъй като нали съм човек, който правеше Проекта за минималните изисквания. Вие в момента описвате рисковете, ако на един добросъвестен автор на монография не му се отчете фактът, че има две развити концепции в тази монография, и друг добросъвестен автор го цитира в първа част и в трета част на текста, две отделни тези и прочее. Но представете си злоупотребата с подобно нещо – монография с 50 цитата от едно и също нещо, което ти носи 50 точки според тази наукометрия, и компенсира, и се равнява на 50 други цитирания на някой друг. Защото тези дефиниции тук са дадени и не по принцип в някакъв морален аспект, те са дадени като основа за наукометричните таблици. Ако това го направим, целият онзи труд трябва да се преработи по някакъв начин, защото е въпрос буквално да си намериш един приятел, който ще издава книга, и да наваксаш пълно изоставане. Може примерно максимум да се каже, нещо до два пъти или нещо подобно, но според мен най-изчистено е както е формулирано тук – в едно произведение се цитира едно произведение, това е един цитат.
Това е принципът, който се следва в Скопус – независимо колко пъти е в текста, се брои за един цитат.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Други изказвания?
Професор Герджиков.
АНАСТАС ГЕРДЖИКОВ: Може да се окаже, че в научната база данни е посочено, че има десет цитата, а той да доказва, че са 20 по нашия текст сега, ако го променим.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Доцент Михов за реплика.
МИЛЕН МИХОВ: Аз не познавам системата на Скопус как отчита цитатите. Моята практика досега може би е малка, но всяко позоваване се е отчитало – и при акредитации, при други процедури. Според мен тезата, че бихме могли да си поръчаме цитирания, теоретично може да бъде допустима, но е трудно да се реализира. Защото трудно може да намериш колега, който тенденциозно да цитира няколко пъти една твоя монография. Още един път казвам, това ще действа за всички еднакво. Въпросът е, че в дадения случай като че ли тежестта ще дойде, от това чисто статистически биха – хайде да не казвам: облагодетелствани, но една статия, която е цитирана веднъж, ще се съизмерва с една монография, която е цитирана, да речем, няколко пъти в един по-обемист текст. Тежестта на една статия ще бъде равна на една монография, независимо колко пъти е цитирана в едно издание. Затова мисля, че по-справедливо ще бъде, ако второто изречение го няма.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Други изказвания?
Професор Герджиков.
АНАСТАС ГЕРДЖИКОВ: Аз имам нещо по т. 7 за плагиатството в дефиницията. Говоря за основния текст, не за Вашите предложения. На стр. 31 най-горе определението на „плагиатство“. Мен ме притеснява това определение, защото то изглежда е заимствано от Наказателния кодекс или откъде казвате? (Реплика.) Дефиницията е от Наказателния кодекс, която е била изготвена с оглед на това да не може някой да си присвои чужд труд. Докато тук според мен нас ни интересува повече не това, че е присвоил цял или частично чужд труд, а това, че в собствения му труд има текстове на други автори, които той не е цитирал. Тоест тук дефиницията по-скоро не би трябвало да бъде „представяне на трудове, които изцяло или частично са написани или създадени от други“, защото това е от гледна точка на това доколко си ощетил някой, а по-скоро е „представянето на произведения в процедурите за придобиване – и така нататък – в които чужди текстове или идеи са използвани без позоваване и цитиране“. Нещо от този тип.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Това може да се добави към първата част.
АНАСТАС ГЕРЖДИКОВ: Както казах, това е масовият проблем.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Господин Цонков, какво предлагате?
Ако може, по чл. 83 да направите предложение за допълнение.
НИКОЛАЙ ЦОНКОВ: Подкрепям предложението на проф. Герджиков да се допълни текстът за плагиатство.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Дайте да формулираме текст. (Реплики.)
АНАСТАС ГЕРДЖИКОВ: Ще трябва да го разместим това, което в момента е предложено. Трябва да стане нещо от типа на: „Плагиатство“ е представяне в процедурите за придобиване за научна степен или за заемане на академична длъжност на трудове, които изцяло или частично са написани или създадени от другиго, за собствени произведения или използването на текстове или идеи на други автори, без позоваване или цитиране“ Нещо такова.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: То се допълва, тоест запазваме същия текст, обаче с променен словоред, и го допълваме. (Реплики.)
Професор Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Не можем само да свържем плагиатството само с процедури за придобиване на научна степен или за заемане на академична длъжност. Плагиатството по принцип е престъпление и в други трудове, които ти не си представил. Или в момента даже не кандидатстваш за никаква длъжност, но изведнъж някой в твои произведения намира плагиатство. Това също отива там и попада под същата схема. Последното някак си би могло да го махнем.
Аз предлагам този текст да придобие следният вид: „Плагиатството“ е представяне на трудове, които изцяло или частично са написани или създадени от другиго, или пък използването на текстове и идеи на други автори, без позоваване или цитиране.“ (Реплики.)
АТАСТАС ГЕРДЖИКОВ: Само с това: „за собствени произведения“. Просто го изпуснахте.
СТАНИСЛАН СТАНИЛОВ: Да.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Господин Николов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЕТЪР НИКОЛОВ: Само по повод плагиатството, дали не трябва, като говорим за идеи, да сложим някакво прилагателно от типа на „ключови идеи“ или нещо подобно, за да не стига до злоупотреба?
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Какво значи „ключова идея“? (Реплики.)
АНАСТАС ГЕРДЖИКОВ: Проблемът е, че аз се колебаех дори за идеята.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЕТЪР НИКОЛОВ: Защото можеш да използваш някаква идея, дори да не знаеш, че на някой друг му е хрумнало или е написана. В смисъл, да не влезем в процедура на лов на вещици в един момент. (Реплики.)
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Като развиеш идеята, ти го цитираш и тогава отпада всичко. Тук правилно професорът каза, че „без позоваване или цитиране“. Като сложиш това нещо, въпросът се решава. Може да използваш всякакви идеи, но ти си ги цитирал.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Всъщност тук ключовият въпрос е за идеята.
АНАСТАС ГЕРДЖИКОВ: Тук въпросът по-скоро е самата дума „идея“ дали може да се използва? Аз се колебах, като я предлагах, защото трудно се доказва, че не е твое като идея.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Че една идея е нечия.
АНАСТАС ГЕРДЖИКОВ: Но ако оставим да е само текст, тогава някой просто ще преразкаже моята идея и ще ми я открадне без проблем, защото няма да е взел текста. Трябва да има някакъв начин да кажем нещо друго освен текст. (Реплики.)
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: …, в който казваме кой преценява дали тази идея е взета, или е собствена. Това кой го преценява? Защото научното жури нищо не може да преценява, ако има само случай – аз съм видял в една книга на проф. Герджиков, или той е видял моя книга нещо, което съм взел, и аз почвам да оспорвам, че то е взето от мен. Обаче той каза: не, не го е взел, той само го е развил…
АНАСТАС ГЕРДЖИКОВ: Ако искате, да направим така: да се откажем от текст, идеи, метод и прочее, а да кажем: за публикувани от друг научни резултати. Тогава няма да спорим как са формулирани, оформени и така нататък.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Господин Костов.
КАЛИН КОСТОВ: Уважаеми колеги, мисля, че мога да Ви прочета едно решение на Върховния касационен съд, което е точно по тази материя и което ще даде според мен една много ползотворна насока на тази дискусия, защото това е единственото решение в България по случай на приложение на чл. 58, ал. 1, т. 4 и съдът много точно е обособил критерии, когато е дал указание какво следва да се счита в материално-правен смисъл за плагиатство. Съдът казва: това е Върховен касационен съд – Решение по чл. 290, което означава задължително за правоприлагане от съдебната… (Реплика.)
Да, във връзка с измененията, но доскоро задължителна за всички съдилища. Да, правилна е корекцията.
„Относно втория възможен предмет на плагиатството – значителна част от произведението. В теорията някои автори приемат, че значителна част е налице, когато предмет на плагиатството е такава част от произведението, която съдържа съществената идея на чуждото произведение и ще се определя според вида на произведението и значението на частта в него. Други автори приемат, че това е фактически въпрос, съдържащ количествен и качествен критерии, който трябва да бъде определян във всеки един случай поотделно, като определящ е качественият критерий.
Според друго становище, значителна част може да представлява и съществената идея или някоя важна част от плагиатстваното произведение. Съдът намира относно този възможен предмет на плагиатството, че същият е въпрос на преценка във всеки конкретен случай, като се съобразяват както количествените, така и качествените критерии. Възможни са хипотези, при които плагиатството е налице, когато по количествения критерий плагиатстваното произведение е значително по обем, копие на оригиналното, или пък представлява стилистична или граматическа преработка на последното. В други хипотези, като значителна част от произведението се приема такава част, която съдържа важни и съществени изводи и разсъждения от оригинала или съдържа значими от научна, художествена или техническата гледна точка изводи. Предметът на плагиатството е въпрос на преценка на конкретните факти във всеки отделен случай.“
Това не е дефиниция, но смятам, че нашата дефиниция може да стъпи на това, което съдът е казал.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЕТЪР НИКОЛОВ: Това, което проф. Герджиков предложи, като видоизмени първоначалното си предложение, според мен горе-долу отговаряше на тази дефиниция.
АНАСТАС ГЕРДЖИКОВ: Ако искате да го повторя още веднъж?
„Плагиатство“ е представяне на трудове, които изцяло или частично са написани или създадени от другиго за собствени произведения, или използването на публикувани от другиго научни резултати, без позоваване или цитиране.“
Вместо „текстове и идеи“ решихме да стане „публикувани от другиго научни резултати, без позоваване или цитиране“.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Професор Христов.
ИВО ХРИСТОВ: Само една малка забележка. Не са един или два случаите, в които имаме плагиатство на непубликувани научни идеи и трудове. Проблемът е в това, но го имаме.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Други изказвания?
Записахме текста на проф. Герджиков в стенограмата, нали? Да.
Имаме го записан и допълнително. Той ще бъде по чл. 83 от Правилника, предложение на Комисията, и ще го подложа на гласуване, за да приключим с т. 7.
Гласуваме текста, който беше предложен от проф. Герджиков и от проф.Станилов. Ще го пишем всъщност по чл. 83 от Правилника.
Да – 18, против и въздържали се – няма.
Единодушно се приема.
Доцент Михов направи предложение за отпадане на изречение второ от точка 15 – в предложението, направено от народния представител Милена Дамянова и група. Определението за цитат.
Доцент Михов направи предложение по чл. 83 да отпадне второто изречение.
Който е “за“, моля да гласува.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Не съм сигурен.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЕТЪР НИКОЛОВ: Аз още веднъж ще алармирам, че тази промяна прави много сложни и трудни балансите в наукометричните таблици.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Коя промяна?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЕТЪР НИКОЛОВ: Ограничаването до една публикация в една публикация, и противоречи на международната практика, която съществува до този момент.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Тоест Вие предлагате изречение второ да отпадне?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЕТЪР НИКОЛОВ: Аз предлагам да остане текстът – предложението на госпожа Дамянова.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Това, което сме внесли с колегите?
Да, благодаря.
Професор Герджиков.
АНАСТАС ГЕРДЖИКОВ: Преди малко обсъждахме по тази тема монографиите, но ако това изречение второ отпадне, вече и в статиите няма да има ограничение за броя на цитиране и цитирането на статия може да е многократно в друга статия.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Доцент Михов, поддържате ли Вашето предложение по чл. 83?
МИЛЕН МИХОВ: Аз не съм направил формално, беше цитат.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Добре, благодаря.
Професор Костадинов.
КОСТАДИН КОСТАДИНОВ: Аз искам да обърна внимание върху т. 14. Тук е дадено определение за статия, а преди това заменихме в § 4 „статия“ с „публикация“.
АНАСТАС ГЕРДЖИКОВ: Не, не сме. Ние заменихме „статия“ с „публикация“, за да могат да влязат другите неща, като монография и студия, за които тук има дефиниция, така че това не е проблем.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Други коментари? Не виждам.
В такъв случай подлагам на гласуване писменото предложение на Милена Дамянова и група.
За – 18, против и въздържали се – няма.
Единодушно се приема.
Предложението на проф. Станилов е свързано с текста, който предстои да разгледаме, така че към момента ще го отложим.
За хабилитираните лица в текста на вносителя имаше коментар по т. 14. Госпожа Заркова имаше коментар.
ГАЛИНА ЗАРКОВА: Имаше предложение лицата по буква „б“, тоест лицата, придобили научна степен „доктор на науките“, също да се считат за хабилитирани лица и имаше дискусия. Тя остана обаче за обсъждането на този параграф, като стигнем дотук. Спомняте ли си? Съгласни ли сте, или не?
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Професор Клисарова.
АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: Благодаря.
Спомням си този дебат и искам само едно да напомня. Тук бъркаме нещата. Хабилитираните лица се оказва, че са академични длъжности, а „доктор на науките“ е степен, така че няма как докторът на науките да е хабилитирано лице, защото няма длъжност в университета или в академията.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Професор Герджиков.
АНАСТАС ГЕРДЖИКОВ: Според мен целта на това предложение не е да каже, че хабилитираните лица освен доцент и професор са и носителите на степента „доктор на науките“, а по-скоро, че тези, които имат степента „доктор на науките“, ползват същите права, например могат да участват в научно жури. Това не е лошо, защото макар и рядко има главни асистенти със степента „доктор на науките“. При нас декан имаше, който беше в такова положение.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Ние го приехме, сега обаче трябва да се направи предложение по чл. 83.
Професор Клисарова.
АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: Правя предложение по чл. 83 от Правилника точка „б“ да отпадне.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Който е „за“ точка „б“ да отпадне, моля да гласува.
За – 18, против и въздържали се – няма.
Единодушно се приема.
И сега ще подложа по принцип текста на вносителя за § 35, с уговорката след това допълнително да гласуваме предложението на проф. Станилов.
За – 18, против и въздържали се – няма.
Приема се единодушно.
Параграф § 36 – „Преходни и заключителни разпоредби“.
По § 36 нямаме направени писмени предложения.
Има ли коментари?
Становище на Министерството на образованието и науката по § 36?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЕТЪР НИКОЛОВ: Подкрепяме го. Нали добавихме един текст, който беше за нас. Друго няма.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Той не е в този текст. Вие добавихте. Аз ще Ви питам текст по текст по Преходни и заключителни разпоредби, така че този текст, който гласувахме, е по § 42, не е по § 36.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЕТЪР НИКОЛОВ: Аз съм се надявал, че свършихме всичко.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДЕМЯНОВА: Не сме стигнали до финала, имаме още доста работа.
Ако няма други изказвания, подлагам на гласуване § 36 по вносител.
За – 18, против и въздържали се – няма.
Приема се.
Стигаме до Преходни и заключителни разпоредби на този Законопроект.
По § 37 няма направени предложения. Той касае довършването на откритите и незавършили процедури – които са започнали по стария ред, съответно се довършват по него.
Изказвания?
Професор Костадинов, по § 37.
Съгласни сте Министерството? Приемате го.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 18, против и въздържали се – няма.
Единодушно се приема.
По § 38 има направено предложение от Милена Дамянова и група.
В § 38 накрая се добавя „по реда на чл. 4, ал. 13“. Това е по предложение на Софийския университет, което сме взели от становището.
Само да се върнем: ал. 13 на чл. 4: „Регламентира рецензиите и становищата. Резюмета на рецензираните публикации и авторефератите се публикуват на открит достъп на интернет страницата на висшето училище или научната организация“. Накрая трябва да се добави „по реда на чл. 4, ал. 13“.
Просто се прави позоваване.
АНАСТАС ГЕРЖДИКОВ: Ако позволите, разликата е следната: във въпросния чл. 4, ал. 13 се публикуват поне един месец по-рано преди защитата. А тук става дума за това, че приключилите процедури отново ще им качим всички материали, ако в момента не са там, за да стоят там постоянно.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Използва се реда на чл. 4, ал. 13.
Становище на Министерството на образованието.
Професор Костадинов.
КОСТАДИН КОСТАДИНОВ: Подкрепям и този параграф в предложението, както и с добавката на госпожа Дамянова и група народни представители.
Искам да обърна внимание, че тук всички материали са в открит достъп, а не в публичен, както преди говорихте. Публичният достъп се регламентира. Аз мога да имам право на публичен достъп и трябва да подам заявление, а откритият достъп – аз отивам и гледам дисертацията, или гледам материалите по този конкурс.
Да, но аз преди исках и защитените дисертации също да бъдат сложени. Там са на публичен достъп, Вие държахте на публичен достъп. А трябва да е на открит достъп, така че тук подкрепям и § 38.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
АНАСТАС ГЕРЖДИКОВ: Професор Костадинов пита: ако тук е открит, защо там в началото написахме публичен, а не открит?
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Защото госпожа Йорданова казва, че е една. Това е публичен достъп и това каза госпожа Йорданова, че ще го уеднаквим навсякъде да бъде „публичен достъп“, предвид дебатите, които проведохме вчера и правно-техническите норми.
КОСТАДИН КОСТАДИНОВ: Ние подкрепяме да е открит достъпът.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Нали вчера го водихме този дебат вече?
КОСТАДИН КАСТАДИНОВ: А тук е открит достъпът.
АНАСТАС ГЕРДЖИКОВ: Професор Константинов смята, че открит и публичен имат две различни юридически значения.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА:
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Този текст предлага всички хабилитационни трудове от 2010 г. насам да се качат на интернет страницата.
АНАСТАС ГЕРДЖИКОВ: Не, става дума само за рецензии и становища и така нататък, но не е там въпросът. Въпросът е, че тук е открит достъп, а преди това в НАЦИД беше публичен. И проф. Костадинов смята, че публичният е по-ограничен и че е при поискване и така нататък.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Ако волята е да бъдат достъпни за всички, трябва да бъде публичен, както вчера го уточнихме.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Тоест навсякъде думата „открит“ да бъде заменена с „публичен“. Това предлага госпожа Йорданова.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЕТЪР НИКОЛОВ: Предложението на проф. Костадинов е в обратната посока.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Аз казвам какво каза госпожа Йорданова като референт на нашата Комисия. Тук става въпрос за термини – нещо, което коментирахме и вчера. Това, че някъде е записано „открит достъп“ и не сме го видели, и някой е внесъл такова понятие, това означава, че съобразно дебатите от вчера и правно-техническата техника ние трябва да се съобразим с референта на нашата Комисия. Защото той е този, който носи отговорност за текстовете, които ние след това ще предложим на пленарна зала, проф. Костадинов.
Господин Николов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЕТЪР НИКОЛОВ: Аз не знам кой е точният термин – публичен или открит? Но ако приемем, че единият модел е модел, при който отиваш в НАЦИД или в някакъв университет, и казваш: „Добър ден, аз имам право на достъп до този текст, може ли да ми го дадете?“ и те ти го дават. А при другия модел го има в интернет и всяка платформа за откриване на плагиатство може автоматично да ти го покаже. Това е огромната разлика. Защото в единия случай плагиатството не може да се открие автоматично, а в другия – може да се намери. Може да го намериш в автореферати и оттам да видиш дали е ползвано нещо.
От тази гледна точка, ако искаме да направим оптимално това, което проф. Костадинов иска, трябва да използваме този термин, който ще доведе до това, че информацията ще я има в интернет, а няма да бъде въпрос на някакви административни стъпки, за да я набавиш. Вече кой е терминът, могат да кажат юристите.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Да, вчера също водихме половин час този дебат и аз мисля да не го повтаряме. Много ясно вчера беше казано какво означава „публичен“. Където се каже „публичен регистър“, влиза си човек в интернет, гледа си, вижда си, отваря си всичко. Така че навсякъде думите „открит“ просто ще се заменят с „публичен“.
Професор Костадинов, приключихме този дебат.
Подлагам на гласуване, първо, предложението от народния представител Милена Дамянова и група.
За – 18, против и въздържали се – няма.
Единодушно се приема.
Подлагам на гласуване по принцип текста на вносителя за § 38.
За – 18, против и въздържали се – няма.
Единодушно се подкрепя.
Имаме ли готовност да гледаме текстовете за Комисията? Нямаме. Можем да продължим.
Госпожа Йорданова.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Госпожо Председател, при изготвянето на Законопроекта е допусната досадна техническа грешка – има два параграфа 39. Всъщност това са § 39 с ал. 1 и 2. Правим това уточнение – да се има предвид, че не са два параграфа 39, а са две алинеи.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Имаме техническа грешка, имаме един § 39, просто текста в първия § 39 е ал. 1, а текстът във втория § 39 е ал. 2. В доклада съответно така ще бъде отразено.
Имаме направено писмено предложение от народния представител Милена Дамянова и група народни представители.
Имаме предложение от народния представител Светла Бъчварова и група народни представители.
Професор Клисарова, имате думата.
АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: Оттеглям предложението на госпожа Светла Бъчварова и група народни представители в § 39.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Тук добавяме списъка, който гласувахме в допълнителните разпоредби. Може би това трябва да се уточни, защото така не е ясна препратката. Става въпрос за национален референтен списък на съвременни български научни издания с научно рецензиране. Този национален списък се създава и поддържа от Министерството на образованието и науката и от НАЦИД.
Към ал. 2 трябва да се добави т. 3 с наименованието на списъка, изписан в цялост.
Изказвания?
Становище на Министерството на образованието и науката?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЕТЪР НИКОЛОВ: Подкрепяме предложението.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
В такъв случай подкрепяме по принцип текста на писменото предложение, направено от Милена Дамянова и група народни представители, с уговорката добавката да бъде направена към ал. 2 с цялостното изписване на наименованието на списъка.
Който е за, моля да гласува.
За – 18, против и въздържали се – няма.
Приема се единодушно.
Подлагам на гласуване по принцип текста на вносителя за § 39.
За – 18, против и въздържали се – няма.
Приема се единодушно.
По § 40 има направено писмено предложение от народния представител Милена Дамянова и група народни представители – думата „карта“ да се замени с „харта“. Това е техническа грешка.
Професор Герджиков.
АНАСТАС ГЕРДЖИКОВ: Подкрепяме т. 2 за Европейската харта и така нататък, защото обикновено тези три документа са вече приети от висшите училища. Ние например сме ги приели. Обаче малко ще ни затрудните с това, че ни давате 6 месеца срок за привеждане на правилниците в съответствие със закона. Разбирам, че изглежда разумен срок и по-дълъг е малко дълго, обаче обикновено общото събрание е един път годишно. В повечето случаи е през ноември. Не знам кога ще се приеме изменителният закон, но ако се приеме януари някоя година, или февруари, или март, ще изминат повече от шест месеца до привеждането на правилниците. Иначе трябва да свикаме извънредно общо събрание и става малко трудно.
По т. 2 шест месеца са предостатъчни, но по т. 1 може би да бъдат девет, или нещо такова.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Доцент Вълчева.
ЛИЛЯНА ВЪЛЧЕВА: Става въпрос и за това, че самият ЗРАС ще има правилник. Има, но също трябва да бъде изменен, заради тези критерии, които се взеха под внимание.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Ако направим текста така: „В срок до една година от влизането в сила на този закон“? Казваме „до“, като всеки ще се съобрази. Още повече, че Министерството трябва да направи корекции в правилника, трябва да направи критериите, което ще изисква допълнително време. Мисля, че „до една година“ е компромисен и разумен вариант, като „до“ може да означава и пет месеца, и шест месеца.
Правим това предложение.
Първо гласуваме писменото предложение от народния представител Милена Дамянова и група народни представители.
За – 18, против и въздържали се – няма.
Приема се единодушно.
Правя предложение по чл. 83 от Правилника – „6 месеца“ да се замени с думите „една година“.
Който е за, моля да гласува.
За – 18, против и въздържали се – няма.
Приема се единодушно.
Сега подлагам на гласуване по принцип текста на вносителя за § 40.
За – 18, против и въздържали се – няма.
Приема се единодушно.
Иска ми се да погледнем текстовете, които касаят чл. 30 – Контролна комисия, Етична и така нататък. Имаме текста пред нас, така че можем вече да го разгледаме в цялост.
Господин Костов.
КАЛИН КОСТОВ: Веднага ми прави впечатление в това, което ни е дадено като текст, чл. 31, където се касаят правомощията на министъра на образованието – ал. 8: „В случай на констатирано нарушение от комисията по чл. 30, ал. 6, неотстраняване на нарушенията и непредставяне на съответните доказателства в срока… министърът на образованието и науката издава предписание за прекратяване на съответната процедура“. В номенклатурата на актовете на министъра предписание няма. Според мен това трябва да е заповед по идентичност и заповед за спиране. Това е административен акт. Не виждам как може да бъде наименувано по друг начин и ще създадем нормативен хаос, ако го приемем в този вид. Чисто терминологично уточнение.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Съгласяваме се с предложението на господин Костов.
Нека изчетем предложението в цялост.
Да започнем с чл. 30.
Професор Герджиков.
АНАСТАС ГЕРДЖИКОВ: По чл. 30 нямам нищо.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Някой има ли коментари по чл. 30?
Госпожа Михайлова, заповядайте.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Искам да обърна внимание, че в противоречие с досегашното разбиране за ролята на минималните национални изисквания, в ал. 6, т. 2 като критерий за избор на арбитрите е посочено, че те се избират на принципа да имат най-висок сбор от точките, които се получават при проверка за съответствие с минималните национални изисквания. Тъй като досега ние винаги считахме, че това е само филтър и сито, а числовата стойност на този показател не е критерий за оценка на качествата на съответния научен работник и имаме противоречия. От друга страна, ние нямаме яснота по какви критерии министърът назначава членовете на Националната етична комисия. Това ми е едната бележка.
Другата ми бележка е, че тези арбитри малко ми увисват във въздуха. Явно е, че тяхното заключение ще бъде основа за доклада на Националната етична комисия, но мисля, че трябва да го напишем в ал. 7, че комисията се произнася с доклад на основата на заключението на арбитрите. Не знам кой е точният термин – становище или прочие. Това остана за допълнително уточняване. Това са моите бележки по чл. 30.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Коментар по чл. 30 – господин Костов.
КАЛИН КОСТОВ: Имаме някои неща, които като практика на разглеждане на сигнали, веднага ни се набиват на очи.
Алинея 4 задължава министъра в 3-дневен срок да назначи проверка, която да включва проверка на това, това, това и това. Проверката по ал. 4, т. 1 се извършва от комисия в състав. В 7-дневен срок от назначаване на комисията, същата се произнася с мотивирано…
Мисля, че двата срока – 3-дневният и 7-дневният влизат в колизия помежду си. В 3-дневен срок ние сме длъжни да проверим сигнала, или да започнем процедура по проверка на сигнала? Защото, ако е за назначаване на проверка – ОК, но ако в този 3-дневен срок се включва и извършване на проверката…
БИСЕР БАНЧЕВ: Това е само по допустимостта.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Само за издаването на заповед става въпрос – издава заповед на проверка.
ЕРОЛ МЕХМЕД: А кой извършва проверката?
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Проверката се назначава със заповед. Тук искаме да кажем, че в 3-дневен срок от получаване на сигнала министърът е длъжен да издаде заповед за проверка. Няма по друг начин как да назначим проверка без заповед. Това се случва, определя се комисия, заповед и проверката от там нататък тръгва. И ние казваме, че от момента на издаването на заповедта за проверката имаме 7-дневен срок, в който тази комисия трябва да се произнесе. Мисля, че е ясно.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЕТЪР НИКОЛОВ: Какво става, ако министърът не се произнесе в 3-дневен срок?
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Нищо.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЕТЪР НИКОЛОВ: Защото покрай варненския случай, ректорът на Варненския университет прати възражение, разписано от юристи, и едно от основанията беше точно някакъв подобен просрочен срок.
Аз не знам, не съм юрист, не разбирам от материята, но всичко това не може ли много по-кратко да се опише, че в рамките на 10 дни министърът се произнася за допустимостта и прехвърля или не на комисията материалите? Не е ли прекалено подробно и излишно с обясняването процедурно кои да са хората и така нататък?
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Тук госпожа Йорданова ми подсказва, че сме съобразили сроковете с АПК. Затова са такива кратки. Вие пак имате 10-дневен срок. Три дни има министърът да състави комисия и да издаде заповед. Това е предостатъчно време.
БИСЕР БАНЧЕВ: Спорът е дали да са 3 плюс 7 или да са 10. Аз така го разбирам.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Можем да запишем, че издава заповед за извършване на проверка.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Това, което предлага госпожа Йорданова за по-голяма яснота е: „Министърът на образованието и науката издава заповед за извършване на проверка, която включва:“… Така по-ясно ли е вече?
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: По-надолу пишем, че проверката се извършва от комисия.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: В момента няма друг начин, по който министърът да назначи проверка, без това да стане със заповед, в която е определена комисията. В една такава заповед се определя комисия и се описва предметът на заповедта. Така е и в средното образование – издават се много такива заповеди през ден. За това става въпрос дали заповедта включва комисията или не. Министърът не издава заповед, с която казва: с тази заповед аз назначавам проверка. Няма такъв документ.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЕТЪР НИКОЛОВ: Това не са ли точно аргументи в полза на това, че може да олекне текстът като няма изрично обяснение, че се прави комисия?
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Има. Алинея 5: „Проверката по ал. 4, т. 1 се извършва от комисия в състав…“
ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Може ли да се напише: „В тридневен срок от постъпването на сигнала по ал. 2, министърът на образованието и науката издава заповед за:
1. проверка относно допустимостта на сигнала в съответствие с изискванията…“ и така нататък.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Така, както го прочетохте, излиза, че министърът трябва да издаде две заповеди.
Доцент Михов.
МИЛЕН МИХОВ: Бих искал да разсъждаваме върху стр. 1, ал. 9: „При проверката се проверява цялата процедура, независимо от посоченото в сигнала“.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: И сега е така.
МИЛЕН МИХОВ: Добре. Не знам колко е функционално това, дали би могло да се случи в тези срокове. Прави ми впечатление, че в ал. 7 накрая се цитира „заповедта по ал. 6“, само че в ал. 6 не виждам заповед.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Това е ал. 4.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Препратката е сгрешена. В ал. 7 трябва препратката да е „по ал. 4“. Министърът няма как да изпрати със заповед сигнала към Етичната комисия, няма такъв нормативен ред.
Господин Костов.
КАЛИН КОСТОВ: Още нещо, което е принципно.
Смятам, че сроковете, в които ние като министерство действаме по проверка на един сигнал, трябва да са съобразени и със сроковете, в които се провежда тази процедура. Защо казвам това нещо? Възможността министърът да контролира процедурите, израз на което е това, което разглеждаме в момента, е за открити и неприключили процедури. В един момент времето между откриването, получаването на сигнала и приключване на процедурата, може да се окаже, че е по-малко от времето, което е необходимо от страна на министерството, за да извърши съответна проверка. И в един момент, ако се случи така, че времето за проверка не стигне, какво става ако междувременно журито се произнесе, ние сме на някакъв етап на размяна на документация и в тази ситуация правото на министъра по чл. 31 – следващият, те трябва да се гледат систематично един с друг – да спре процедурата, тоест да блокира провеждането й с оглед на това, че има някакви съмнения, че нещо не е наред, да увисне във въздуха защото процедурата вече се е провела, въпреки тези сроковете.
Сроковете за развиване на процедурата са по-кратки от сроковете, които ни се дават на нас за проверка. Чисто административно вие знаете, че един сигнал няма как да бъде обработен за ден, два, три дори само от размяна на документи. Това е нещо, което също би трябвало да се помисли.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Добре, но дайте предложение. Няма кой друг да го мисли. Давайте предложение. Това са текстове, които Вие ще прилагате. Вие разработихте концепцията и ни я представихте, експертите само са предложили това, което се коментира преди това като текстове. Давайте редакции.
Господин Банчев.
БИСЕР БАНЧЕВ: Заради малко напрегнатата ситуация и краткото време нямахме време да направим хронограма. Нормалният подход предполага да направим хронограма коя процедура след коя следва и какъв е срокът между тях, за да видим дали няма някакво припокриване на срока или надхвърляне на срокове. В момента не сме в състояние да го направим, но мисля, че утре сутринта можем да се опитаме.
Това няма отношение към приемането на текста по същество.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Утре ще започнем в 9,30 ч., така че за тогава трябва да бъдете готови със сроковете.
Така или иначе, след като се оформи докладът окончателно, ние ще си го огледаме още веднъж и ако трябва ще направим още едно заседание. Ще гледаме текстовете в готов вид. Винаги има нещо, което трябва да се доуточни или да се коригира. Те не касаят концепцията и нещо, което изисква по-голям дебат и винаги след това могат да се коригират. Това е въпрос на доуточняване. Ще имаме едно заседание и след изготвянето на доклада, така че ако има някакъв пропуск ще можем да го коригираме. Въпросът е да не се връщаме на концептуални промени в текстовете.
Доцент Михов.
МИЛЕН МИХОВ: В ал. 7 „комисията по ал. 6“ трябва да се разбира Националната етична комисия, нали така?
Виждам като че ли един малък пропуск – тук говорим за трима арбитри и изискваме какви трябва да бъдат, но не сме ги задължили какво трябва да направят. Задължаваме по ал. 7 НЕК – да го кажем делово – в 30-дневен срок (трябва да помислим считано от кога) да се произнесе, но ако тези супер арбитри се разсеят или отидат някъде в командировка, процедурата увисва. Трябва да има: въз основа на доклад на арбитрите, представен в определен срок, защото определено те ще бъдат хора, които ще бъдат обвързани с някакъв договор, но те трябва и по закон да бъде регламентирана тяхната дейност. Така имаме една дупка, в която теоретично супер арбитърът може да бъде: Да, но аз имам работа, специализация.
Не мога да кажа конкретно, но трябва да имаме някакъв текст, който ги обвързва с това да си свършат работата и то законово.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Господин Николов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЕТЪР НИКОЛОВ: Всъщност решението се взима от комисията, от петорката, на база на три или повече, колкото са арбитрите, отделни доклада, които идват – така ли? Или като някакъв консултативен орган арбитрите предлагат общо решение? Защото може, примерно, двама арбитри да кажат: има плагиатство, един арбитър да каже, че няма.
Ние си представяме идеални случаи, примерно, всичко е преписано или нищо не е преписано, ама може да има тук-таме неща, за които съвестта на един учен да казва едно или друго и те да излязат с някакъв междинен текст. Ако ги оставим всеки от тях да има отделен документ и петорката на база на тези анализи да взима решение, според мен е по-чисто, но трябва да е ясно.
МИЛЕН МИХОВ: Според мен по презумпция се разбира, че тези арбитри трябва да работят независимо. Дори не би трябвало да знаят кой друг работи, ако трябва да търсим някаква прецизност, тоест възлага ти се, но ти не знаеш кой друг пише. Това е своеобразен автоконтрол на този, който пише рецензията. И въз основа на тези три НЕК да прецени, да оцени. Нали затова ги правим учени, а не администратори, за да могат въз основа на експертно становище да претеглят, в случай че имаме разминаване.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Пак трябва да има арбитраж, защото кой ще прецени кой от тях е прав.
МИЛЕН МИХОВ: Комисията. Нали това е идеята – Етичната комисия да прецени. Това е Ваша идея, професоре. Мисля, че за това си говорим.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЕТЪР НИКОЛОВ: В случая комисията взима решение на база на анализа, предоставен от арбитрите. Аз така го разбирам.
МИЛЕН МИХОВ: Мисля, че това е цялата идея, може би не съм разбрал.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Това беше идеята.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЕТЪР НИКОЛОВ: Да е ясно и да го опишем.
Въпрос. Имат най-висок сбор от точки – това отпадна ли като текст или остана?
БИСЕР БАНЧЕВ: Прередактирахме го.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЕТЪР НИКОЛОВ: Задавам въпроса, защото в този вид може да се оспорва решението, ако по някаква причина някой откаже – този, който има най-висок сбор от точки каже, че не може да участва и изведнъж ще се окаже, че комисията е създадена от членове с по-нисък брой точки.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Ние го махнахме това.
БИСЕР БАНЧЕВ: Ние предложихме друга редакция, която преди малко мотивира госпожа Михайлова. Ако това притеснява заместник-министъра, наистина може лицето с най-висок брой точки по някакви причини да не може да присъства, да не е физически в страната или нещо друго, да са сред лицата с най-висок брой точки. Идеята е супер рецензентите да са най-изявените представители.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: И какво предлагате Вие? Как да се коригира?
БИСЕР БАНЧЕВ: Вместо „имат най-висок брой точки“ да бъде „които са сред лицата, притежаващи най-висок брой точки“.
МИЛЕН МИХОВ: Как ще го измериш?
БИСЕР БАНЧЕВ: От регистъра. По-нататък е описано. В регистъра точките ги има.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЕТЪР НИКОЛОВ: Ако се каже по-обло, както е предложението на господин Банчев, се намаляват рисковете някой да го оспори, следвайки буквата на закона и да каже: „Тук не са тримата с най-високи точки“.
Обсъждаме ли чл. 32?
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Идеята на госпожа Михайлова, поне аз така разбрах и тя сега това ми подсказва, е, че сборът от точки не трябва да бъде критерий. Такава беше концепцията ни до този момент.
ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Защото може да има 20 статии, които да му донесат не знам колко точки, но това не означава, че той е най-добрият.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Госпожа Михайлова.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Сега се сещам нещо друго. Когато ставаше въпрос министърът да избира, е по-логично да търси някакъв обективен критерий, докато тук става въпрос за назначаване на арбитри от Националната етична комисия, а членовете на Националната етична комисия са учени, така че може да се предположи, че те по-компетентно и без този количествен показател биха могли да изберат подходящите арбитри. Така че лично моето мнение е, че ако искаме да търсим интегритет на текста не трябва да го има този текст тук.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЕТЪР НИКОЛОВ: Това съвпада и с практиката, която имахме досега, защото по-ценно е в този случай да са много тесни специалисти в сферата, в която е въпросната разработка, отколкото да са с много голям брой точки от нещо, което е близко до нея, но не кореспондира толкова пряко. Тоест нашата позиция е, че е по-добре да падне цялото изречение.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Мисля, че всички се обединихме около това.
Професор Герджиков.
АНАСТАС ГЕРДЖИКОВ: Министър Николов е прав. Това е и практически неприложимо. Колегите с най-високи показатели няма и да искат да участват в тази комисия. Не един, а всички.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: И аз имам подозрение, че ще се окажем в такава хипотеза.
Точка 2 от ал. 6 отпада.
Други коментари по чл. 30?
МИЛЕН МИХОВ: Името на комисията ще го коментираме ли?
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Професор Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Името на комисията беше консултирано от мен с министъра и стигнахме до общо заключение. Аз отстъпих. Той настояваше да бъде Етична комисия. Това прилича на англо-саксонската система, макар че като функция не е същото. Нека да бъде Етична комисия.
Казах Ми вече вчера, че не е важно какъв цвят е котката, важното е да лови мишки. (Оживление.) Оставете го този термин. Ако някой много настоява – направете го друго, но въпросът е да функционира.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Имаме ли още редакции към момента в чл. 30?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЕТЪР НИКОЛОВ: Последно усилие да махна нещо в началото. (Оживление.)
Точка 5, която описва състава на тази първа комисия, която евентуално проверява, ако просто отпадне и остане, че министърът със заповед постановява проверка, и после кажем: „Резултатът от проверката води до следното“, не се ли подразбира, че той ще направи някаква комисия, група, която ще осъществи тази проверка? Не е ли излишно усложняване на текста с разписване на конкретни хора, функции и така нататък?
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Можем да направим компромис да махнем председателя.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: И да кажем, че задължително се включва юрист и експерт. Това можем да го направим.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Между другото няма практика заместник-министърът да бъде председател на такава комисия. Още повече, че заместник-министърът е член на политическия кабинет. Тук става въпрос за административна проверка. Наистина, когато се извършва проверка, не е редно заместник-министърът като член на политическия кабинет, да бъде в състава на тази комисия. Няма такава практика. Заместник-министърът след това може да подпише доклада на комисията като ресорен, но самата комисия би следвало да се извършва от експерти.
КАЛИН КОСТОВ: Още нещо като аргумент в този смисъл. Там е посочено да има член, който да е правоспособен юрист. Аз се опитвам да си представя неправоспособен юрист. Това е някаква тавтология според мен. Юрист е достатъчно.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Не си е минал стажа.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Има такъв текст и в Закона за обществените поръчки.
КАЛИН КОСТОВ: Тоест не само дипломиран, но и със стаж.
ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Навсякъде, където трябва някой ръководител да издаде заповед за комисия, съставът се определя.
ЕРОЛ МЕХМЕД: Съставът се определя обаче по длъжности, а не по личности.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: „Проверката по ал. 4, т. 1 се извършва от комисия, която включва:“ – това е предложението на проф. Герджиков, което е коректно. „… която включва правоспособен юрист и експерт, отговарящ за контрола върху дейността на висшите училища и научните организации“. Това е.
МИЛЕН МИХОВ: Която задължително включва.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Да и той вече да си прецени, може да я разшири.
Има ли други коментари по чл. 30? Към момента няма. Мисля, че горе-долу уточнихме текстовете, можем да направим редакцията и утре сутринта да прегледаме окончателно чл. 30.
Член 31. Коментари?
Професор Герджиков.
АНАСТАС ГЕРДЖИКОВ: Ако някой има по първите алинеи, аз след това да кажа по ал. 8 и 9.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: В ал. 7 второто изречение повтаря текста на ал. 5. Техническа грешка, защото се премести. Трябва да отпадне.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Точно така – в ал. 7 второто изречение да отпадне, преповтаря ал. 5.
Доцент Михов.
МИЛЕН МИХОВ: Доколкото чета и разбирам ал. 7, процедурата може да бъде възобновена от ректора на висшето училище, независимо от това какво…
БИСЕР БАНЧЕВ: Това е действащият текст.
МИЛЕН МИХОВ: Той е действащ, но дали е правилен?
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Господин Костов.
КАЛИН КОСТОВ: Това по някакъв начин уронва позицията на акта на министерството. Какво означава: Министерството издава заповед за спиране, или каквато и да е друга заповед, индивидуален административен акт, и неизпълнението да е възможно? Трябва да е скрепено с някакви санкции и то конкретни за конкретния случай.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Професор Герджиков.
АНАСТАС ГЕРДЖИКОВ: Колегите от Министерството всъщност не казват, че не трябва да има наказание при неизпълнение, защото може да се случи неизпълнение. Те само казват, че не трябва да се наказва висшето училище, а този, който не е изпълнил заповедта – ректорът.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: И в досега действащия текст е така.
БИСЕР БАНЧЕВ: Тоест те имат коментар по действащия текст.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Това от седем години работи.
АНАСТАС ГЕРДЖИКОВ: Не е работило.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Предложете друг текст, който да е работещ.
Госпожа Михайлова.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Това не е нарушение на заповедта на министъра за спиране. Това е в случай, когато са отстранени нарушенията по заповедта на министъра и е възобновяване на процедурата, тоест ректорът счита, че са отстранени нарушенията, но министърът не издава заповед за възобновяване на процедурата и тогава ректорът възобновява процедурата. Това е текстът.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Професор Герджиков.
АНАСТАС ГЕРДЖИКОВ: Аз отначало също така го разбрах и ако това е смисълът на ал. 7, тогава второто изречение трябва да отпадне, защото няма логика да наказваме висшето училище заради това.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: То е грешно.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Печатна грешка.
Други коментари има ли?
Професор Герджиков по ал. 8 и 9.
АНАСТАС ГЕРДЖИКОВ: Най-напред по ал. 8 колегите от Министерството казаха, не знам в началото дали се разбра докато четяхме, че не може да е предписание за прекратяване, трябва да е нещо друго.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Заповед.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Заповед с предписания за прекратяване на съответната процедура.
АНАСТАС ГЕРДЖИКОВ: По ал. 8 създавате неравнопоставеност, някаква дискриминация има тук, защото ако БАН наруши системно процедурите, се отнема акредитацията на докторската програма, ако висше училище наруши процедурите, се отнема институционалната акредитация. Не сме съгласни.
БИСЕР БАНЧЕВ: Така е в действащия закон.
АНАСТАС ГЕРДЖИКОВ: Това, че е в действащия закон, не променя нищо, защото ако това е аргументът – не променяйте въобще действащия закон, няма нужда от сегашното заседание.
БИСЕР БАНЧЕВ: Този проблем го имаше още в 2010 г., когато трябваше да търсим равностойност. Единственото съответствие беше, че един институт без акредитирани докторски програми, няма основание да бъде на практика и научен институт.
АНАСТАС ГЕРДЖИКОВ: Абсолютно аналогично е. Докторска програма тук, докторска програма – там. Ако там закриваме докторската програма и тук трябва да закрием докторската програма, а не да отнемаме институционалната акредитация на висши училища.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Не са равнопоставени.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЕТЪР НИКОЛОВ: Аз и по друг повод казах, че когато се прави много високо наказание, то не функционира, защото то е малко като ядрените бомби. Никой няма да закрие университет заради някакъв такъв случай. Практически не се прави. Докато за докторска програма можеш да отнемеш акредитацията много по-ефективно.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Какво е предложението?
Професор Герджиков, имате ли предложение тук?
АНАСТАС ГЕРДЖИКОВ: Най-напред, за кои процедури говорим за системни нарушения – за процедури при степените или за процедури при длъжностите?
БИСЕР БАНЧЕВ: За всички.
АНАСТАС ГЕРДЖИКОВ: Ако говорим за всички, наказанието е неадекватно и в двата случая. Как ще отнемем на БАН акредитацията за докторска програма при нарушение на процедурите за длъжност? Очевидно никак. Тоест тук наказанието е неадекватно и за двата вида организации. Или да падне алинеята, или да измислим адекватни наказания.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Наказания трябва да има.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Доцент Михов.
МИЛЕН МИХОВ: Все пак да се върна на ал. 7, защото мисля, че може би имаме някаква грешка.
Чета ал. 7: „Когато са налице условията по ал. 5 и министърът не издаде заповед за възобновяване след изтичане на едномесечния срок от спирането…“
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Сгрешена е препратката.
МИЛЕН МИХОВ: Препратката трябва да бъде към ал. 4. Това касае ал. 4, където висшето училище си е свършило работата, отговорило е, изпълнило е, но, примерно, сменя се министър, правителство пада, другият забравил, хората да могат да си продължат процедурата.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Добре. В такъв случай хайде да коригираме и ал. 9.
Други редакции и коментари по чл. 31?
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: В Закона за висшето образование чл. 10, ал. 3, т. 7 е записано, че се прави предложение при системни нарушения за отнемане на акредитацията. Ние сме съобразили този текст с текста на Закона за висшето образование.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Този текст работил ли е досега?
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Да, работи. Той е от приемането на закона в 1995 г.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: И колко институционални акредитации има отнети? Един текст дали работи или не… Той съществува, но не работи. Ако искаме някакви наказания, трябва да измислим нещо по-реалистично.
Професор Герджиков.
АНАСТАС ГЕРДЖИКОВ: Аз не съм против сериозни наказания. Може да се стигне и до отнемане на институционална акредитация, но ако всичките ти програми не работят, или всичките ти процедури са порочни масово. Но когато в една програма от сто имаш нарушения, трябва да се накаже програмата. Очевидно там е проблемът. Същото важи и за БАН. Не може да наказваме нарушение на процедура за длъжност с отнемане на акредитация на докторска програма.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Тук е казано „при системни нарушения“.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Ние досега правим тези тежки текстове, защото смятаме, че имаме нарушение, имаме много сигнали. Сега обаче, когато стигнем до наказанията, се оказва, че всъщност нямаме достатъчно системни нарушения, практиката го доказва, след като нямаме отнета институционална акредитация. Нали разбирате, че тезите ни се бият. Създаваме един изключително тежък и сериозен режим за санкции, от една страна, а от друга страна казваме, че всъщност се оказва, че нямаме системни нарушения, защото нямаме нито една отнета институционална акредитация. Тогава защо го правим този ред?
Доцент Вълчева.
ЛИЛЯНА ВЪЛЧЕВА: Така се получава на практика, защото искаме да се отнесем по един и същи начин към две различни системи, създадени с различни нормативни документи. Актът, който е за висшето училище, е създаден с една функция, а за БАН – с друга функция. Как да намерим точната среда за наказания? Много добре го каза проф. Герджиков.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Това е ясно, но тук дори говорим за наказанието, което се отнася към висшите училища, защото отнемане на институционална акредитация очевидно е нереалистично наказание, защото за толкова години не работи, което означава, по тълкувателен път можем да го изведем, че висшите училища не извършват системни нарушения. И от тук следва моят въпрос: защо ни е целият този тежък ред за контрол, след като няма. Ако имат, но не сме стигнали до това наказание, значи то не работи и трябва да регламентираме нещо по-реалистично, тоест институционалната акредитация да се замени, примерно, с програмна акредитация.
ЛИЛЯНА ВЪЛЧЕВА: Да, но няма да важи за другата система.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Да. И трябва да помислим за другата система.
ЛИЛЯНА ВЪЛЧЕВА: Затова предлагам, ако ще направите нещо такова, да бъде с два отделни текста – към системата за висшето образование с един текст, и към системата за БАН с друг.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Това ще го помислим тази вечер, за да може утре сутринта да има предложения.
ЛИЛЯНА ВЪЛЧЕВА: Точно така при равнопоставеност. Много е важно.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЕТЪР НИКОЛОВ: Всъщност програмната акредитация не отговаря ли по-адекватно на докторската акредитация в академиите?
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Не.
АНАСТАС ГЕРДЖИКОВ: Не, не отговаря, защото БАН няма програмни акредитации, за да бъде справедливо и да не е дискриминационно. При тях отнемаме само докторската, а при нас, вместо да отнемат докторската, отнемат програмната, която обхваща и студентите и преставаме да обучаваме студенти в това направление.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЕТЪР НИКОЛОВ: Може ли едно радикално предложение? А защо не отпадне целият този текст?
Ние практически говорим, че до този момент практиката не е стигала до това ниво. Нямаме разследвания и така нататък, които да констатират едно и също, да видим, че един и същи университет системно е в някаква сфера и прочее. Ако просто отпадне ал. 9, според мен няма чак такъв проблем.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Когато имаме контрол, трябва да имаме при неизпълнение някаква санкция. Какво ще следва от неизпълнението на тези разпоредби?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЕТЪР НИКОЛОВ: Въпросът е, че ние тук даваме санкцията в два случая – при системни нарушения при провеждане на процедурите, както и при неизпълнение на заповедите. Ако е неизпълнение на заповедите, там има конкретен човек и този човек е ректорът на университета. И можем да напишем, че когато ректорът или ръководителят на институт и така нататък не изпълнява, може да бъде служебно махнат или нещо подобно. Другото е супер хипотетично, с което не сме се сблъсквали до този момент, намесваме две неща – едното е колективна отговорност, че в една катедра или факултет, или департамент системно не са им наред нещата, но ние не сме констатирали такова нещо. Всъщност трябва да поработи известно време този закон, за да видим има ли такъв проблем, или няма.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Текстът с нарушенията вече работи, ние не го създаваме тепърва.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Системни нарушения не се установяват, защото не работи апелацията. Ако работи апелацията и всички тези сигнали отиват в Министерството да се разгледат в апелацията, ще се получат системните нарушения. По този начин се установяват. Това, първо.
Второ, ние не можем да наказваме ей така университета като цяло. Ние наказваме отговорните лица. Заместник-министърът е прав. Според мен всичко трябва да се отнася до ректори и академични съвети. Те отговарят за цялата работа и ако вършат системни нарушения, какво ще наказваме и студентите, и асистентите, и всички, които са вътре.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Госпожа Михайлова.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Като гледам действащия текст на закона, там изобщо не се говори за случая на системни нарушения, а всъщност в ал. 6 на чл. 31 се казва, че когато министърът не издаде заповед за възобновяване, ректорът може да я възобнови и при несъгласие министърът може да предложи отнемане на акредитация пред НАОА. Това е един съвсем конкретен случай и не е свързан със системните нарушения. Системните нарушения са нов текст.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Не, това е в ал. 9.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: В ал. 9 е нов текст, тоест ние не можем да кажем, че той не е работил досега, защото е нов текст.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Имаме текст в ЗВО, който беше прочетен. Той е заимстван от там. Имаме такъв текст в Закона за висшето образование.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: И той практически не е работил, да.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Кой отстранява ректора?
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Академичният съвет.
ЛИЛЯНА ВЪЛЧЕВА: Не, той е с избор от Общото събрание. Не може Академичният съвет. Академичният съвет отстранява само заместник-ректора.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Тогава председателят на Общото събрание. Общото събрание трябва да вземе решение и председателят го отстранява.
БИСЕР БАНЧЕВ: На практика Общото събрание няма как да приложи такава норма.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Господин Николов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЕТЪР НИКОЛОВ: Когато се прави санкция, то не трябва да бъде от Общото събрание. Общото събрание по всяко време може да отстрани ректора, ако има достатъчно мнозинство. В този случай става въпрос за следното: Министерството вижда някакъв проблем, сигнализира висшето училище и се очаква то да поведе конкретна политика и конкретни действия. Той отказва да я провежда и би трябвало да има санкции. Ако санкцията е към университета, отнемане на акредитация и така нататък, според тук доминиращото мнение, е несправедливо. Другата санкция е конкретно към ректора. Въпросът е, че заради академичната автономия не можем да му намалим заплатата или да му наложим мъмрене. Ние можем да сложим и служебен ректор, което може би е крайно, но пък наистина ще дисциплинира системата.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: А институтите в БАН? Там как санкционираме, след като трябва да се носи, съгласна съм, персонална отговорност в случая?
Професор Герджиков.
АНАСТАС ГЕРДЖИКОВ: Аз пак Ви предлагам довечера да обмислим това добре и да го решите утре, като разделяме две неща. Министър Николов ги каза и двете, но вече много се объркахме. Един път това, че има два вида нарушения – едното са системните нарушения при процедурите, за които ректорът не е виновен, а другото е неизпълнение на заповедите на министър, при което директно е виновен ректорът. Той трябва да носи отговорността. Това е едното разделение. Другото е БАН и висши училища. Не можеш да ги накажеш еднакво, защото нямат и двете едно и също.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Добре, оставяме това да го помислим тази вечер и утре пак да го коментираме.
Други редакции по чл. 31? Засега няма. Отразяваме само тези към момента. Ако видим нещо допълнително, ще го коригираме.
Член 31а.
ЛИЛЯНА ВЪЛЧЕВА: Правилник издаден, или утвърден от министъра на образованието?
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Издаден, тоест министърът им прави правилника. Няма те да си го правят, а министерството ще им направи правилника.
Господин Николов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЕТЪР НИКОЛОВ: Това, за което се притеснява господин Костов, е, че ние не казваме ясно какъв е статутът на тази структура и той се чудеше дали не може да се направи по аналогия с НАЦИД, които едновременно са в рамките на Министерството и са второстепенен разпоредител…
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Това, което колегите са описали, беше Вашата концепция, споделена в текст. Ако отидем към НАЦИД става нещо съвсем различно. Това сте казали, това са написали, колегите.
Професор Герджиков.
АНАСТАС ГЕРДЖИКОВ: Мисля, че има техническа грешка в ал. 6, т. 4. В ал. 6 става дума за изискванията по ал. 4, а не по ал. 3. Техническа грешка е това.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Да, точно така, в т. 4 на ал. 6 „т. 3“ да се замени с „т. 4“.
Господин Мехмед.
ЕРОЛ МЕХМЕД: Ние го коментирахме, но аз мисля, че подлежи на редакция ал. 3 на чл. 31а. Както е написан, текстът означава, че Националната етична комисия се създава по предложение на висшите училища. В случая смисълът е такъв, че се говори за представителите, тоест за членовете на Етичната комисия. Трябва да се коригира текстът.
БИСЕР БАНЧЕВ: Просто изразът „по предложение на висшите училища, научните организации, неправителствените организации, научните и социалните партньори“ да отиде най-отзад в текста. Всички те са хабилитирани лица, включени в регистъра по чл. 2, притежаващи научна степен доктор, най-малко десет години стаж по специалността и са предложени от висшите училища, научните организации, не правителствените организации, научните и социалните партньори. Мисля, че така се изчиства текстът.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЕТЪР НИКОЛОВ: Искам да попитам: не беше ли идеята да бъдат от четирите области на науката? И защо станаха изведнъж трима представители на природните и техническите, двама на хуманитарните и обществените? Аз си го представях по един представител от всяка от четирите области на науката плюс председател, който може да е от всяка една област по усмотрение на министъра. Защото някак си е по-логично и институционално, не създава и не покрива всичко
ЕРОЛ МЕХМЕД: Аз съм на същото мнение.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: И аз подкрепям.
Господин Костов.
КАЛИН КОСТОВ: Колеги, аз виждам и още нещо, което може би заслужава нашето внимание. Ние, от една страна, заявяваме, че министърът има оперативната самостоятелност да назначава и да сменя членовете по свое усмотрение. От друга страна, ал. 6 казва, че председателят или член на Националната етична комисия се освобождават при точно определени условия, което противоречи с концепцията, че министърът може по свое усмотрение да прави такива промени.
ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Не противоречи, защото има системно нарушение на задълженията.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Така или иначе всяка една промяна трябва да се направи с мотиви. Така би било редно.
КАЛИН КОСТОВ: Аз съм съгласен, но само тези ли са основанията?
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Какво предлагате да се добави още?
ЕРОЛ МЕХМЕД: Това трябва да се напише в Правилника.
КАЛИН КОСТОВ: Според мен това е въпрос, който би трябвало да бъде посочен в правилника за дейността на комисията.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Тук трябва да имаме минимални критерии и изисквания, а в правилника – това, което ми подсказва госпожа Йорданова, е да добавим т. 7: и други основания, предвидени в правилника.
КАЛИН КОСТОВ: Ако приемем, че това не е изчерпателно изброяване.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Други основания, посочени в правилника – като допълнителна точка.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЕТЪР НИКОЛОВ: Иначе ще се окаже, че махайки мандатността, ние посмъртно ги направихме членове, ако са изпълнителни хора, които си вършат работата.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Други коментари по чл. 31 има ли към момента? Няма.
Член 32.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Това са приключилите процедури, които се обжалват по административен ред.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Господин Николов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЕТЪР НИКОЛОВ: По чл. 32 имам предложение, което според мен е много важно.
„(9) Министърът на образованието и науката издава заповед, на основание на предложението на комисията…“
Предлагам текстът да бъде „в съответствие с предложението на комисията“, защото „на основание“ дава възможност за по-широко тълкуване. На основание на това и на някакви други фактори. А „в съответствие“ означава практически това, за което говорихме – решението на комисията е обвързана компетентност.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: А „на основание“ да се замени с „въз основа на“?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЕТЪР НИКОЛОВ: Пак е същото. „В съответствие с“ означава, че не може да има разминаване.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Не означава това. То може да съответства напълно на решението на комисията, но да има и допълнение.
КАЛИН КОСТОВ: Смисълът е един и същ.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Юридически – подсказва госпожа Йорданова – че ако запишем „въз основа на“ означава обвързана компетентност. Иначе „в съответствие с“ нищо не означава.
Господин Костов.
КАЛИН КОСТОВ: Аз ще предложа да изчистим този въпрос след допълнителни уточнения, защото за мен в един момент ще съществува рискът правоприлагащ орган, правораздавателен орган, съдът да тълкува тази разпоредба по различен начин от този, който ние влагаме в тази дискусия, както много често се е случвало по отношение на други закони.
Ако трябва допълнително в работата след това да се уточни това нещо, за да не се окажем в положението, че ние сме имали едни добри намерения, а в крайна сметка се е получило нещо съвсем различно.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Всъщност ние какво искаме? Нека това да уточним. Ние искаме министърът задължително да възприеме становището на комисията.
КАЛИН КОСТОВ: Защото моето тълкуване е следното: на основание на акта на комисията министърът е длъжен да се произнесе. По същия начин, по който факултетният съвет е длъжен да се произнесе по отношение на становището на журито. Там въпросът е абсолютно идентичен.
МИЛЕН МИХОВ: Не е идентичен. Факултетният съвет може да отхвърли.
КАЛИН КОСТОВ: Пак казвам: „на основание“ задължава министъра да издаде акт, но по никакъв начин не определя съдържанието на този акт. И се боя, че това тълкуване ще бъде дадено от правоприлагащата система и от правораздавателната система, което ще ни обезсмисли усилията и ще се получи разнобой. Ние можем да гарантираме в рамките на това, което правим ние като министерство в момента, но законите се пишат за години напред.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Други коментари?
ЛИЛИЯ ВЪЛЧЕВА: Мисля, че проф. Герджиков тук имаше някакъв коментар.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Ще го изчакаме.
Доцент Михов.
МИЛЕН МИХОВ: В чл. 32, ал. 6 – тук споменаваме комисията. И още на едно място гледах „комисията“. Ние тук си знаем, че това е Националната етична комисия…
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Ще я напишем с името й, за да е по-ясно.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Членове 33, 34, 35 и 36.
Господин Банчев.
БИСЕР БАНЧЕВ: При чл. 35 добавката е само, че в ал. 3 е направена директна препратка към Закона за висшето образование, тъй като в едно съдебно решение съдът беше изтълкувал, че има два реда за уволнение по реда на Закона за академичния състав и по реда на Закона за висшето образование. Избягва се тази двусмислица.
КАЛИН КОСТОВ: Ами ако става въпрос за БАН?
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Съответно от ръководителя на научната организация.
Доцент Вълчева.
ЛИЛЯНА ВЪЛЧЕВА: Става въпрос за т. 1 – да бъде доказано по законоустановения ред плагиатството. По кой закон?
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: По възможните закони – може да е по НК, може да е по този ред.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: И по Закона за авторското право.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Нарочно не сме ги изброили изчерпателно.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Професор Герджиков.
АНАСТАС ГЕРДЖИКОВ: В ал. 9 на чл. 32 „Министърът на образованието и науката издава заповед на основание на основание на предложението на комисията“. Това „на основание на предложението на комисията“ означава ли обвързана компетентност – питаха колегите от Министерството?
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Коментирахме го това и остана да уточним точната формулировка след това дали ще е „въз основа на“ или „в съответствие“, така че да сме максимално точни и да не даваме възможност за разнопосочни тълкувания след това.
АНАСТАС ГЕРДЖИКОВ: Стигнахме ли до чл. 35?
В ал. 1, т. 2 малко не разбирам текста, може би аз не съм прав.
„Освобождава се от академична длъжност лице…, което в качеството си на член на жури или на факултетен/научен съвет е дало становище в резултат на извършено от него престъпление“.
Мисля, че разбирам какво имате предвид, но не съм сигурен дали е съвсем ясно.
БИСЕР БАНЧЕВ: Това е действащ текст.
АНАСТАС ГЕРДЖИКОВ: Дори да е действащият, може би не е съвсем ясно какво значи това. Идеята сигурно е, ако например е получил подкуп, обаче не знам колко е ясно така казано. Освен това може да не е извършил престъпление. Може да е в резултат на конфликт на интереси. Може да е друга беля. Не знам.
ЛИЛЯНА ВЪЛЧЕВА: Трябва да се каже за какво става въпрос.
АНАСТАС ГЕРДЖИКОВ: Всъщност въпросът ми беше: как разбираме, че становището ми е директен резултат на извършеното от мен престъпление?
ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Ако има присъда, която доказва, че той е извършил.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: А какво може да е това престъпление, което да съм извършил, че да дам определено становище?
КАЛИН КОСТОВ: Според мен хубаво би било, за да се дисциплинират и членовете на журито, чак за наказателна отговорност е много трудно доказуемо, но за да има ефективност този текст по-скоро акцентът според мен би бил другаде: „което в качеството си а член на жури на факултетен/научен съвет е дало становище във връзка с което е установено, че лицето е било в конфликт на интереси, установено по съответния ред“.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Тук става въпрос за това, че си взел пари за това становище, хванали са те, което според мен се случва много трудно.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Резултатът на извършеното престъпление е становището, което той е дал.
АНАСТАС ГЕРДЖИКОВ: Целият текст е излишен, защото лицето, заемащо тази академична длъжност, ако е осъдено, то по друг член се освобождава.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: По чл. 36 – проф. Герджиков.
АНАСТАС ГЕРДЖИКОВ: И в двете алинеи – ал. 1 и ал. 2, се говори за атестиране на висшето училище. Това какво е?
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Не атестираме висшето училище, няма такава процедура.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: В системата на Академията има атестации.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Но във висшето училище нямаме.
АНАСТАС ГЕРДЖИКОВ: Според мен законодателите са имали предвид акредитацията и в ал. 1, и в ал. 2.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Действащ текст е.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Действащ текст е, но има грешка.
АНАСТАС ГЕРДЖИКОВ: Според мен е било техническа грешка тогава – акредитиране.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: „Атестирането“ да се замени с „акредитирането“ в ал. 1 на чл. 36.
АНАСТАС ГЕРДЖИКОВ: Само че научната организация не се акредитира, така че да го помислим.
БИСЕР БАНЧЕВ: Друго се имаше предвид тогава. Имаше официално обявена политика, че предстои цялостна периодична атестация и на висшите училища, и на научните организации.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Така или иначе нямаме такова нещо към момента в правния мир.
БИСЕР БАНЧЕВ: Има го в Стратегията за висше образование.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Стратегията не ни дава основание да си вкарваме в закона нещо, за което нямаме понятие.
АНАСТАС ГЕРДЖИКОВ: Тук е било по-сложно според мен, защото след това на едното място в ал. 1 се говори и за атестирането на членовете на съответното жури. Така че не е акредитиране, както аз си помислих. Нещо по-сложно се е въртяло.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Ние нямаме нито основен текст, нито предложение. Не знам защо е написано.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Той е дал цялата глава, както аз казах, за да я виждаме в цялост. Така или иначе го виждаме, не ни пречи да оправим чл. 36. Не става въпрос и за акредитиране. Дайте да го видим още малко.
Правя предложение чл. 36 да отпадне.
„Освобождаването от академична длъжност по чл. 35 … и отнемането на научна степен се отразяват при атестирането на членовете на съответното жури…“ Извинявайте, ние сме го освободили от академична длъжност, пък сега ще го атестираме. Как?
АНАСТАС ГЕРДЖИКОВ: Става дума за това, че се отразява и на атестирането и на висшето училище, и на членовете на журито, а всъщност нито едното, нито другото се атестират.
Само вижте ал. 3. Може би да остане, че при освобождаването от академична длъжност си губи всички права, произтичащи от длъжността.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Не се атестират членовете, но те се атестират в друго качество. Не ги атестираме като членове на журито.
АНАСТАС ГЕРДЖИКОВ: Аз подкрепям това. Нека паднат ал. 1 и ал. 2. Помислете дали да не запазите ал. 3: „При освобождаване от академична длъжност по тези членове, всички лични права на лицето и така нататък“.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Да остане само ал. 3.
МИЛЕН МИХОВ: Ние сложихме наказателни мерки почти към всички, а забравихме журито. Ако журито целенасочено е злоупотребило?
АНАСТАС ГЕРДЖИКОВ: Ако запазим ал. 1 за журито, тогава ще трябва да разграничаваме вината на всеки член поотделно, освен че не знаем още как ще ги наказваме, защото няма да е с атестиране. Ако ще ги наказваме, трябва да гледаме поотделно. Може трима от седемте да са гласували „против“.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Какъв е смисълът от ал. 1 и ал. 2? Не мога да разбера.
МИЛЕН МИХОВ: А ако са пенсионери какво правим?
АНАСТАС ГЕРДЖИКОВ: Мисля, че няма никакъв смисъл да ги обсъждате повече. Първа и втора алинея трябва да паднат, защото сега забелязвам, че освен всичко друго, те тук са изключили и членовете на научното жури, които не заемат академични длъжности. Тоест те са се сетили, че ще има пенсионери и така нататък и тях не ги наказваме. Наказваме тези, които все още не са пенсионери. Аз Ви предлагам тогава да разграничаваме и тези, които са гласували „против“ или имат отрицателно становище. Ще стане пълна бъркотия, а да не говорим, че не знаем как да ги накажем, понеже атестиране няма.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Абсолютно безсмислено е.
Предлагам да остане само текстът на ал. 3, да го формулирате, като утре ще гласуваме всички текстове в съответствие с редакциите, които направихме и сега по това, което имаме.
ЛИЛЯНА ВЪЛЧЕВА: Член 35, ал. 3 – отнемане на научна степен. Дали в Закона за висшето образование има такъв ред? За освобождаване от длъжност сме сигурни, че има.
КАЛИН КОСТОВ: Има. И за БАН е така.
ЛИЛЯНА ВЪЛЧЕВА: Това искаме да проверите. Може и за утре сутринта.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: В ЗВО има само за длъжност, няма за научна степен.
ЛИЛЯНА ВЪЛЧЕВА: И ние така коментираме. Възниква въпросът за отнемане на научна степен.
АНАСТАС ГЕРДЖИКОВ: Идеята е не да няма отнемане, а ако има то става по ред, който не съществува.
КАЛИН КОСТОВ: Да допълним ЗВО.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: А в БАН? ЗВО е само за висшите училища.
Продължаваме да работим утре в 9,30 ч.
Моля експертите да подготвят текстовете за утре сутринта.
Изкоментирахме текстовете по отложените параграфи. Научната област да отпадне, остават само регулираните професии. Това го уточнихме, само трябва да го напишете, за да можем да гласуваме и това.

(18,55 ч.)


18 февруари 2018 г., неделя
9,45 ч

ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Колеги, започваме.
След обсъждане на текстовете от експертите се надяваме да имаме добра формулировка.
Ще се върнем на § 23.
В § 23, както и в § 28 имахме предложение от народния представител Анелия Клисарова, което тя направи по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2.
БИСЕР БАНЧЕВ: Първоначалното предложение беше по работния материал – предложение от народния представител Анелия Клисарова по реда на чл. 83: в ал. 1, т. 1 накрая на сега действащия текст се добавя „в съответната научна област и специално в регулираните професии“. Това беше обсъждано първоначално.
Ние редактирахме този текст: в специалностите от регулираните професии и трябва да е от същата специалност.
И в сега действащия текст трябва да се получи краен резултат:
„Кандидатите за заемане на академична длъжност доцент трябва да отговарят на следните условия:
1. да са придобили образователната и научна степен „доктор“, която в специалностите от регулираните професии трябва да бъде от същата специалност;“.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Така го коментирахме вчера.
Аналогичен е текстът след това и в § 28. Ако искате да ги гласуваме като анблок като редакция.
Който е за, моля да гласува.
За – 11, против и въздържали се – няма.
Приема се единодушно.
Следващата редакция, която трябваше да направим, беше в § 30а.
Моля, господин Банчев да ни представи предложението на експертите.
БИСЕР БАНЧЕВ: Добавката е след ал. 1, която в някои текстове погрешно сме написали като четвърта.
Чета го в цялост:
„Да се създаде нов § 30а:
„§ 30а. В чл. 29в се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се ал. 1:
(1) Факултетният съвет, съответно научният съвет може да се произнася по процедури за заемане на академичната длъжност „професор“ само ако поне 1/3 от състава на съвета е от лица, заемащи академичната длъжност „професор“, съответно притежаващи научна степен „доктор на науките“.“
Това е досегашният текст. И добавяме второ изречение:
„В процедурата задължително участват членовете на академичния състав на съответния факултет и/или научната организация, които заемат академичната длъжност „професор“.“
И добавяме и следваща алинея за втората хипотеза. Нова ал. 2:
„(2) При невъзможност за изпълнение на условията по ал. 1 за участие в конкретната процедура могат да бъдат привличани и външни членове, които отговарят на изискванията на ал. 1.“
Досегашният текст става ал. 4.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Госпожа Стоянова.
СТАНИСЛАВА СТОЯНОВА: По отношение на този текст, искам да взема отношение във връзка с факта, че ние вече гласувахме, че за професор могат да гласуват само хабилитирани лица. Не е ли по-редно от факултетния съвет не една трета от него да са професори, а една трета от имащите право на глас, тоест един факултетен съвет, ако е 30 човека, а имащите право на глас, в случая хабилитираните, са 20, една трета е различна цифра.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Професор Герджиков.
АНАСТАС ГЕРДЖИКОВ: Аз подкрепям този текст, който предлагате за ал. 1 и 2 с тази поправка за 1/3 от имащите право на глас. Освен това предлагам и на двете места – и в ал. 1, и в ал. 2 да не бъде „процедура“, понеже това не е процедура и ще стане недоразумение. Дори да е процедура пак ще стане недоразумение. В първия случай в ал. 1 трябва да бъде „на съвета“. Не в процедурата, а в научния съвет участват. Става дума за това другите професори, които не са членове на съвета, да ги включим в научния съвет. Нали това имате предвид?
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Точно така.
АНАСТАС ГЕРДЖИКОВ: Кажете го така, защото процедурата значи нещо друго.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Те няма как обаче да бъдат включени в съвета, защото съветът си има постоянен състав. Те се включват в заседанието на съвета.
АНАСТАС ГЕРДЖИКОВ: Разбирам това. Аз предлагам да ги включим, както в ал. 2 включваме външните. Ние ги включваме за съответния случай. Въпросът е, че както сте го казали, излиза, че те участват в някаква процедура. Не е ясно, че стават за момент членове на съвета. Те са външни, приобщени в съвета.
БИСЕР БАНЧЕВ: Те не стават членове на съвета, а участват в процедурата по избор. Само това.
АНАСТАС ГЕРДЖИКОВ: Къде е? Защото някой може да си помисли, че става дума за журито. На кой етап от процедурата се включват те? Това имах предвид.
БИСЕР БАНЧЕВ: В процедурата по избор. Има процедура.
АНАСТАС ГЕРДЖИКОВ: Процедурата за заемане на длъжността е цялата процедура. В нея има и журито, и съвета, и така нататък.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Професор Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Участват в процедурата.
АНАСТАС ГЕРДЖИКОВ: Прав е проф. Станилов. Напишете и на двете места „участват в избора“ – и за външните, и за вътрешните.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Становище на Министерството на образованието и науката?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЕТЪР НИКОЛОВ: Приемаме текста. Още вчера казахме.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Сега има нова редакция. Затова Ви питам дали сте съгласни с коментарите, които бяха направени с редакцията.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЕТЪР НИКОЛОВ: Съгласни сме.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Господин Банчев.
БИСЕР БАНЧЕВ: С оглед предложението на народния представител Станислава Стоянова само да уточня, че в ал. 1 би трябвало да променим израза „ако само поне 1/3 от състава на съвета“ и да бъде „ако само поне 1/3 от имащите право на глас“.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: …“само ако поне 1/3 от състава на съвета с право на глас е от лица, заемащи академичната длъжност „професор“. Тази редакция се предлага в ал. 1.
Госпожо Михайлова, заповядайте.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Пак в ал. 1 думичката „съответно“ притежаващи научна степен „доктор на науките“ – това „съответно“ на какво съответства?
БИСЕР БАНЧЕВ: На професор.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Защо съответства на професор? Не е ли „или притежаващи научната степен „доктор на науките“, тоест не са професори, но са доктори на науките?
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Защото горе има „съответно научния съвет“, затова долу е „съответно доктор на науките“.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Не може да е така.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Както сме го написали, професор е съответно във факултетния съвет, а доктор на науките искаме да бъде в научния съвет. Ако имаме друга философия, трябва да го сменим.
БИСЕР БАНЧЕВ: Може ли да поясня каква е целта? Не знам дали сме го написали правилно.
Целта е доцентите, които са със степен доктор на науките да бъдат приравнени към професори при изчисляване на тази бройка.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Тогава няма да е „съответно“, а „или“.
Ще прочета текста на ал. 1 отново в цялост, за да видим дали се обединяваме около нея:
„(1) Факултетният, съответно научният съвет, може да се произнася по процедури за заемане на академичната длъжност „професор“ само ако поне 1/3 от състава на съвета с право на глас е от лица, заемащи академичната длъжност „професор“, или притежаващи научната степен „доктор на науките“.“
Изречение второ, господин Банчев, ако може още веднъж.
БИСЕР БАНЧЕВ: Ще го прочета, а след това ще го сравним със стенограмата. Трябваше да уточним процедурата по избор.
„В процедурата по избор задължително вземат участие членовете на академичния състав на съответния факултет или научната организация, които заемат академичната длъжност „професор“.“
АНАСТАС ГЕРДЖИКОВ: Трябва да включим и тук докторите на науките във второто изречение.
БИСЕР БАНЧЕВ: … „които заемат академичната длъжност „професор“…
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Или притежаващи научната степен „доктор на науките“.
И ал. 2?
БИСЕР БАНЧЕВ: „При невъзможност за изпълнение на условията по ал. 1 за участие в процедурата по избор, могат да бъдат привличани и външни членове, които отговарят на изискванията на ал. 1“.
АНАСТАС ГЕРДЖИКОВ: Нали проф. Станилов предложи във второто изречение на ал. 1 и в ал. 2 да стане направо „в избора“.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Не, то е процедура. Ние работим с понятието „процедура“ в Закона за академичния състав.
БИСЕР БАНЧЕВ: Мисля, че го прочетох „процедурата по избора“.
Доцент Михов направи уместна забележка, че когато е процедура по избора, това би трябвало да предполага и обсъждането. Не само гласуването, а и обсъждането.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Ще го видим, когато подготвим окончателния доклад дали текстът отговаря на това, което сме си мислили.
Ще подложа на гласуване по принцип писменото предложение между първо и второ четене за създаване на нов § 30а.
За – 11, против и въздържали се – няма.
По § 31 остана да уточним текста. Ако искате да ги оставим да ги гласуваме в готов вариант с редакциите.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Може по принцип, защото ги приехме.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: За да ги гласуваме по принцип трябва да ги изчетем. Имаме ли готовност да ги изчетем с редакциите, които правихме вчера? Мисля, че нямаме такава готовност, защото това са нови текстове, които трябва да изчетем в готов вид. Не мисля, че имаме такава готовност в момента.
Параграф 31 с двете предложения – на проф. Станилов, и на Милена Дамянова.
По чл. 30 – господин Банчев.
БИСЕР БАНЧЕВ: Само технически да отбележа, че всички предложения би трябвало да бъдат приети по принцип.
„Глава – Контрол.
Чл. 30. (1) Министърът на образованието и науката осъществява контрол върху откритите и неприключили процедури за придобиване на научна степен, както и за заемане на академични длъжности относно съответствието им с изискванията на този закон, Правилника за прилагането му и правилниците на висшите училища, съответно на научните организации.
(2) Контролът се осъществява чрез проверки по собствена инициатива или по сигнал на заинтересовано лице.
(3) Сигналът по ал. 2 трябва да съдържа името и адреса на подателя, описание на нарушенията по провежданата процедура, включително за наличието на плагиатство или недостоверност на представените научни данни, както и посочване на доказателствата, които ги подкрепят. Срокът за подаване на сигнала е до приключване на съответната процедура.“
ЕРОЛ МЕХМЕД: Не „които ги подкрепят“, а „които го подкрепят“. Става въпрос за сигнала.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Това е описание на нарушенията.
БИСЕР БАНЧЕВ: Изчитам го с „доказателствата, които го подкрепят“.
„(4) В тридневен срок от постъпване на сигнала по ал. 2 министърът на образованието и науката издава заповед за извършване на проверка, която включва:
1. проверка относно допустимостта на сигнала в съответствие с изискванията по ал. 2 и 3;
2. проверка по същество на сигнала относно спазване изискванията на този закон и правилниците на висшите училища и научните организации, включително и за наличието на плагиатство в представения в съответната процедура дисертационен труд и/или публикации.
(5) Проверката по ал. 4, т. 1 се извършва от комисия, която включва задължително правоспособен юрист и експерт, отговарящ за дейността на висшите училища и научните организации. В 7-дневен срок от назначаването на комисията, същата се произнася с мотивирано становище относно допустимостта на сигнала.
(6) Когато комисията по ал. 5 изрази становище, че сигналът е допустим, министърът на образованието и науката в тридневен срок от получаване на становището, препраща сигнала в Националната етична комисия, която извършва проверката по ал. 4, т. 2. В едномесечен срок Националната етична комисия определя за конкретната процедура не по-малко от трима арбитри, които са хабилитирани лица от регистъра по чл. 2а, които:
1. имат научни степени или хабилитационни трудове в същата специалност или професионално направление;
2. не са участвали в съответната процедура в друго качество;
3. нямат конфликт на интереси с лицето, посочено в сигнала по ал. 2;
4. нямат конфликт на интереси лице, подало сигнала по ал. 2.
(7) Националната етична комисия се произнася в срок до 30 дни въз основа на становищата на всеки един от арбитрите, се произнася с доклад относно наличието или липсата на нарушения при провеждане на процедурата, предмет на проверката, включително относно наличието на плагиатство в оценявания труд, когато са представени данни в сигнала или това е възложено за проверка със заповедта по ал. 4.
(8) Преди да се произнесе комисията по ал. 6 дава възможност на кандидата, представил оценявания труд, предмет на проверката, да даде своето становище.
(9) При проверката се проверява цялата процедура, независимо от посоченото в сигнала. Проверката завършва с констатации за редовността на всеки отделен етап на процедурата и/или наличието на плагиатство и недостоверност на представените научни данни, когато такива са посочени в сигнала.“
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Изказвания?
Господин Костов.
КАЛИН КОСТОВ: Госпожо Председател, имаме ли дефиниция на „конфликт на интереси“ в Преходните и заключителните разпоредби?
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Има цял закон, който третира конфликта на интереси.
КАЛИН КОСТОВ: Да уточним дали става ясно по смисъла на закона?
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Би трябвало да има и в нашия.
БИСЕР БАНЧЕВ: Има свързани лица.
КАЛИН КОСТОВ: Защото използваме термина „конфликт на интереси“, а практиката на Комисията по конфликт на интереси изключваше от проверката роднински връзки, декан, шеф катедра, включваше само ректорите.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Ако Министерството има предложение за текст, моля да ни го представи.
КАЛИН КОСТОВ: Трябва да проверим това допълнително. Сега нямаме готовност.
БИСЕР БАНЧЕВ: Ако това може да реши проблема, в действащия закон, в § 1 на Допълнителните разпоредби в т. 5 имаме дефиниция на свързани лица.
„Свързани лица“ са съпрузите, или лицата, които се намират във фактическо съжителство, роднините по права линия, по съребрена линия до втора степен включително и роднините по сватовство до втора степен включително, както и физически и юридически лица, с които лицето се намира в икономически и/или политически зависимости, които пораждат основателни съмнения за неговата безпристрастност и обективност.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Моля Министерството до края на следващата седмица да ни предостави вариант на определение за конфликт на интереси, като го съгласувате и с новия антикорупционен закон, за да се избегне двусмислие. В новия антикорупционен закон има друго определение, така че мисля, че трябва да ги уточним.
Преминаваме към гласуване.
Първо, подлагам на гласуване по принцип писменото предложение от народния представител Милена Дамянова и група народни представители.
За – 11, против и въздържали се – няма.
Приема се единодушно.
Подлагам на гласуване по принцип писменото предложение от народния представител Станислав Станилов.
За – 11, против и въздържали се – няма.
Приема се единодушно.
Подлагам на гласуване текста, който беше изчетен от господин Банчев, по чл. 83 от Правилника, като текст на комисията. Някой от народните представители може да го предложи – проф. Станилов.
За – 11, против и въздържали се – няма.
Приема се единодушно.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 31.
За – 11, против и въздържали се – няма.
Приема се единодушно.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Предложението на госпожа Бъчварова е оттеглено.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Да, вчера беше оттеглено.
По § 32, чл. 31, господин Банчев, моля да изчетете предложението.
БИСЕР БАНЧЕВ: Не сме решили обаче проблема със санкциите.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Няма как да го гласуваме сега с програмата и после трябва да го гласуваме отново. Безсмислено е това. Просто ще отложим § 32 за последното заседание на комисията, което ще бъде не тази седмица, която предстои, а по-следващата, когато трябва да имаме готовност предварително и с доклада, за да можем да огледаме окончателните текстове. Тогава ще гласуваме определението за конфликт на интереси, определението за научни организации…
БИСЕР БАНЧЕВ: Имаме идея.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Ако имате идея ще го гласуваме днес, но така или иначе трябва да имаме още едно заседание, така че няма смисъл сега да правим някакви импровизации в крачка и след това да четем отново и да губим време.
БИСЕР БАНЧЕВ: Ако разрешите да припомня от вчерашния дебат, че дискусията за санкциите вървеше в две възможни хипотези – институционална санкция на съответната институция, където се провеждат оспорваните процедури, или индивидуална санкция срещу съответния ръководител. Просто да припомня.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Няма други възможности.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Ще помоля и Министерството да помисли по тази тема и да предложи редакция основно до края на следващата седмица.
Професор Герджиков, заповядайте.
АНАСТАС ГЕРДЖИКОВ: Разбирам, че няма нужда да го обсъждаме сега, но понеже Бисер каза това, първо, не може да има индивидуални санкции за ръководителя на институцията за една докторантска програма. Не е правилно. На няколко пъти аз Ви предлагах индивидуални санкции срещу ректора за нещо, за което е виновен. Но при наличие на 200 програми няма как той да носи отговорност за всяка от тях.
Колкото до институционалната санкция, тя не е справедлива, защото няма как институт на Българска академия на науките да се накаже институционално. Не можем да наказваме само висшето училище за същото.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Господин Николов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЕТЪР НИКОЛОВ: Тук не ставаше въпрос за индивидуална санкция заради това, че има проблеми в някое звено и според мен неправилно са обединени на едно и също място. „… при системни нарушения, при провеждане“ и така нататък, „както и при неизпълнение на заповедите по ал. 2“. Според мен може да остане със сигурност текст, който „при неизпълнение на заповедите по ал. 2 за отстраняване на констатирани нарушения в провежданите процедури, министърът на образованието и науката може да предложи…“ и тук е санкцията за конкретния ректор. За другите текстове, като че ли не можахме да намерим някаква зона на съгласие. Асо отпаднат изцяло според мен няма да е чак толкова грешно.
ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Защо само ректорът да носи отговорност?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЕТЪР НИКОЛОВ: Защото това не е отговорност от това, че има някакви проблеми в катедрата. Това е отговорност за това, че му е пратена заповед от министъра да спре процедура, а той не я изпълнява.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Да оставим да го помислим. До края на другата седмица от Министерството ще очакваме някакво предложение, което ще можем да коментираме и да дискутираме на заседанието.
Отлагаме § 32.
Преминаваме към предложението на проф. Станилов за създаването на нов § 31а, с който се създава нов чл. 31а.
Имаме ли готовност, колеги? Заповядайте, господин Банчев.
БИСЕР БАНЧЕВ: „Чл. 31а. (1) Националната етична комисия осъществява дейността си в съответствие с този закон и по правилник, издаден от министъра на образованието и науката.
(2) Националната етична комисия се произнася по сигналите за плагиатство, достоверност на представените научни данни и конфликт на интереси и нарушения при провеждането на процедурите за заемане на академичните длъжности и придобиване на научните степени.
(3) Националната етична комисия се създава от министъра на образованието и науката и се състои от четирима членове и председател, които са предложени от висшите училища, научните организации, неправителствените организации на учените и социалните партньори, като всяка от четирите области на науките е представена от поне един член…“
ЕРОЛ МЕХМЕД: Представители на четирите научни области и председател.
БИСЕР БАНЧЕВ: Въпросът е председателят представител ли е на научните области или не?
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Той ще бъде представител на някоя от тези научни области.
БИСЕР БАНЧЕВ: Има две хипотези. Едната хипотеза е да е представител на една от четирите области, другата е да е външен, да не е учен.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЕТЪР НИКОЛОВ: Към него има изискването да е хабилитирано лице, да е всички тези неща.
ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Той ще бъде по избор на министъра.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЕТЪР НИКОЛОВ: Има четирима членове – всеки от една от четирите области, и един председател, който със сигурност ще съвпада с някоя от тях. Няма значение коя от тях.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Господин Мехмед предложи много добро изречение второ.
ЕРОЛ МЕХМЕД: Националната етична комисия се създава към министъра на образованието и науката и се състои от четирима членове – представители на четирите научни области и председател.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: И накрая добавяме: „… които са предложени от висшите училища, научните организации, неправителствените организации, организациите на учените и социалните партньори“.
И следващото изречение: „Членовете и председателят са хабилитирани лица, включени в регистъра по чл. 2а, притежаващи научна степен „доктор“ и най-малко 10-годишен стаж по специалността.
БИСЕР БАНЧЕВ: „(4) Положението на председател и на член на Националната етична комисия е несъвместимо със заемане на длъжностите ректор, заместник-ректор, декан и/или директор на филиал във висше училище, съответно председател, заместник-председател и директор на институт на Българската академия на науките и Селскостопанска академия.
(5) Председателят или член на Националната етична комисия се освобождава при:
1. постъпване на негово писмено заявление;
2. системно неизпълнение на задълженията;
3. фактическа невъзможност да изпълнява длъжността, продължила повече от 6 месеца;
4. несъвместимост с длъжностите и изискванията по ал. 4;
5. влизане в сила на акт, с който е установен конфликт на интереси по Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси;“
Само да попитам антикорупционният закон друг ли е?
ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Друг е. Този закон вече не действа.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Ще го приведем в съответствие.
БИСЕР БАНЧЕВ: Ще го синхронизираме със закона.
„6. други основания, предвидени в правилника по ал. 1.
(6) Решението за освобождаване на председател или на член на Националната етична комисия, се взима от Министъра на образованието и науката.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Коментари?
Господин Костов.
КАЛИН КОСТОВ: Смятам, че определението в ал. 3 е добро, само че четирите научни области, казано само така, ще може да въведе в заблуждение, защото по смисъла на кой акт са четири научни области, защото имаме и класификатор с 9. Четирите научни области по смисъла, където са определени
БИСЕР БАНЧЕВ: На законово ниво в българското законодателство съществува само на едно място – това е Законът за висшето образование, чл. 17.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Професор Герджиков.
АНАСТАС ГЕРДЖИКОВ: Най-напред, доц. Вълчева тук питаше за ал. 3 – дали да бъде научна степен „доктор“, дали да не кажем „образователна и научна степен „доктор“? Малкия доктор ли имаме предвид?
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Малкия доктор, да.
АНАСТАС ГЕРДЖИКОВ: Тогава нека да е за по-ясно „образователна и научна степен“.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Това вчера го коментирахме, но явно никой не си го е отбелязал.
АНАСТАС ГЕРДЖИКОВ: Въпреки че аз вчера твърдях, че и двете са научни степени.
И второ, обръщам Ви внимание, че като изключим т. 6 в ал. 6, която препраща към правилника, останалите пет точки правят председателя или члена на Националната етична комисия вечен. Министерството искаше да нямат мандат, за да могат да бъдат сменяни по-често, ако не вършат работа. Ако не измислим нещо в т. 6 или в Правилника, което да го отстранява при някакви случаи, тези тук не са достатъчни. Той няма да нарушава системно, няма да има конфликт, няма да подаде заявление и ще бъде вечен.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Както при договорите за възлагане на управление можем „по решение на министъра на образованието и науката“.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Тоест да добавим още една точка: „по решение на министъра на образованието и науката“.
АНАСТАС ГЕРДЖИКОВ: Тя да е предпоследна. И последната: „и други“.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Добавяме нова точка като основание в ал. 6:
„6. по решение на министъра на образованието и науката“.
Други коментари?
ЕРОЛ МЕХМЕД: Това „по решение“ може да бъде и малко политическо.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Министърът е политическо лице.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Министърът така или иначе е политическо лице и носи отговорност.
ЕРОЛ МЕХМЕД: Идеята тук е, че тази комисия трябва да бъде достатъчно експертна и да са достатъчно големи професионалисти в тази област, а не политическото ръководство. Така записано само „по решение“ означава едноличен акт, без достатъчно добри мотиви.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Не мисля, че ще има случай, в който министърът по политически причини да реши да се освободи без мотив от човек, който е представител на академичната общност пред една такава сериозна комисия. Още повече, че това са членове, които са предложени от социалните партньори, от висшите училища. Не мисля, че ще има министър, който ще си позволи да предприеме такава стъпка без съответните предварителни консултации.
Професор Герджиков.
АНАСТАС ГЕРДЖИКОВ: Аз съм бил винаги най-много срещу политическо влияние и неведнъж съм казвал, че и председателят на НАОА не трябва да се назначава от министър-председателя, но в случая няма нищо политическо. Тук говорим за механизъм да махнеш човек, който не работи.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Доцент Михов.
МИЛЕН МИХОВ: Тук не става въпрос за политическо, а за отговорност. Ако няма такъв механизъм министърът да контролира чрез акт на уволнение членовете на тази Етична комисия, те стават безконтролни. Точно това искаме – министърът, изпълнителната власт да контролира тези механизми. Мисля, че в предходен текст ясно записахме, че контролът се осъществява от министъра.
„Чл. 30. (1) Министърът на образованието и науката осъществява контрол върху откритите…“
Тоест отговорността е негова. Цялата отговорност е негова. Ако той сбърка с такова уволнение, носи отговорност. Затова тази отговорност му пречи той политически да подхожда към проблема. Това ми е аргументът.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Господин Мехмед.
ЕРОЛ МЕХМЕД: Аз съм съгласен с този аргумент, но и като кратка реплика към проф. Герджиков: ако говорим, че даден член не работи, т. 2 точно това обяснява – системно неизпълнение на задълженията. Всичко онова, което Вие казвате, че нито един министър няма да си позволи, да, така е и сигурно и така ще бъде, но това е хипотетичен вариант, а не законов текст.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Професор Герджиков.
АНАСТАС ГЕРДЖИКОВ: Познавам тази точка от Правилника на Софийския университет, в който пише, че ректорът може да бъде сменен, освен по други причини – собствена молба, болест и прочее, единствено заради това системно неизпълнение на задълженията, което означава, че ако аз не си изпълнявам задълженията, но не е системно, няма проблем. Това ме притеснява.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Подлагам на гласуване предложението по чл. 83 от Правилника, припознато от госпожа Захариева.
Който е съгласен с така прочетения текст от господин Банчев, моля да гласува.
За – 11, против и въздържали се – няма.
Приема се единодушно.
Подлагам на гласуване по принцип текста на писменото предложение от народния представител Станислав Станилов за създаване на нов § 30а.
За – 11, против и въздържали се – няма.
Приема се единодушно.
Преминаваме към § 33, чл. 32.
Имаме ли нужда да изчетем целия текст?
Заповядайте, господин Банчев.
БИСЕР БАНЧЕВ: Тук спорното беше в ал. 9 обвързаната компетентност.
„Чл. 32. (1) Актовете на органите на висшето училище, съответно научната организация, свързани с нарушения при провеждане на процедурите по този закон, могат да се оспорят по административен ред пред министъра на образованието и науката.
(2) Производството пред министъра на образованието и науката започва по жалба на заинтересованато лице, подадена чрез висшето училище или научната организация в 14-дневен срок от уведомяването за взетото решение в процедурите по ал. 1.“
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Защо „чрез“?
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Защото това е административният ред за обжалване.
БИСЕР БАНЧЕВ: Отговорът, според мен, е в ал. 3. Като мине през него, самият ректор може да вземе решението.
„(3) Ректорът на висшето училище, съответно ръководителят на научната организация, може сам да отмени оспореното решение по ал. 2, след като получи становище по жалбата от факултетния, съответно научния съвет. Становището се приема по ред, определен в правилниците на висшите училища, съответно научните организации.
(4) В случай че ректорът, съответно ръководителят на научната организация не отмени оспореното решение по ал. 2, той изпраща жалбата и цялата документация със свое становище до министъра на образованието и науката в 14-дневен срок от получаването на жалбата.
(5) В едномесечен срок от получаване на документите по ал. 3, министърът на образованието и науката организира проверка по реда на чл. 30, ал. 4-12.
(6) В срока по чл. 30, ал. 9 Националната етична комисия приема мотивирано становище, което изпраща на министъра на образоването и науката.“
Само да обърна внимание, че в предишния член беше доклад.
ЕРОЛ МЕХМЕД: И на много други места има доклад, становище… Трябва да се уеднакви.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Навсякъде в текста да се уточни становището и доклада.
БИСЕР БАНЧЕВ: „… приема мотивиран доклад, който изпраща на министъра на образованието и науката. В своя доклад комисията предлага да се:
1. потвърди решението на висшето училище или научната организация или
2. отмени, като се изпрати за нова процедура от друг състав на научното жури.
(7) Министърът на образованието и науката издава заповед на основание на доклада…“
МИЛЕН МИХОВ: Тук нали беше „въз основа на доклада“?
БИСЕР БАНЧЕВ: Не съм записал окончателен текст.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Госпожа Михайлова.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: В предишната алинея е записано, че комисията предлага да се потвърди решението на висшето училище или да се отмени, така че всъщност предложението трябва да бъде отразено в решението на министъра. Така смятам.
Освен това за мен „мотивиран доклад“ е по-точна, защото докладът съдържа мотивите и предложението или становището, но докладът не е мотивиран, така че там трябва да се прецизира.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Махаме „мотивиран доклад“ от ал. 6.
В ал. 7 остана да изясните заповедта как се издава – въз основа, на основание?
АНАСТАС ГЕРДЖИКОВ: Трябва да е обвързана компетентност. Такъв текст, че да е обвързана компетентност.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Господин Банчев, нека да прочетем ал. 7.
БИСЕР БАНЧЕВ: „Министърът на образованието и науката издава заповед на основание на предложението на Националната етична комисия, с която потвърждава или отменя оспореното по административен ред решение на висшето училище или научната организация.“
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Не е ли по-добре да остане, както е в предишния текст: „Решението на комисията по ал. …“? Конкретното решение, за което се говори. Същото е практически, но да си остане връзката между двете алинеи.
БИСЕР БАНЧЕВ: В този случай трябва да се цитира ал. 6.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Министърът на образованието и науката издава заповед въз основа на предложението на комисията, съдържащо се в доклада.
ЕРОЛ МЕХМЕД: Ако в предишната алинея не се говори за предложения, а в следващата се говори, препратката е много коректна.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Хайде да чуем още веднъж ал. 7.
БИСЕР БАНЧЕВ: „Министърът на образованието и науката издава заповед на основание на предложението, съдържащо се в доклада по ал. 6 на…“
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Предложението се съдържа в ал. 6. В нея се казва, че комисията предлага.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Предложението не е самостоятелно, то е част от доклада. Затова предлагам да бъде „предложението, което се съдържа в доклада“.
БИСЕР БАНЧЕВ: Изчитам още веднъж:
„(7) Министърът на образованието и науката издава заповед на основание на предложението в доклада по ал. 6, с която потвърждава или отменя оспореното по административен ред решение на висшето училище или научната организация.
(8) Всички актове на органите на висшето училище, на научната организация или на министъра на образованието и науката във връзка с придобиването на научна степен или за заемането на академичните длъжности по този закон, могат да се обжалват пред съда при условията и по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(9) Обжалването на актовете по ал. 1 не спира изпълнението им.“
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЕТЪР НИКОЛОВ: Може ли още веднъж да помислим? Тук термините, които използваме, са следните. Горе се казва „В своето становище Комисията предлага…“.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Вече го сменихме – не е становище, а доклад.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЕТЪР НИКОЛОВ: Думата „предлага“.
И долу „на основание на предложението на комисията“. От това според мен въобще не става ясно, че министърът е задължен изцяло да потвърди предложението на комисията, защото въз основа може да бъде: взимаш предложението на комисията като политическо лице, взимаш други фактори, примерно обществен интерес, някакви други, калкулираш и казваш: въз основа на това, взимайки предвид големия авторитет на учения и така нататък и финализираш някакво различно решение.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Разбрах Ви.
Можем ли да направим ал. 7: „Министърът на образованието и науката издава заповед в съответствие с предложението в доклада на Комисията по ал. 6, с която потвърждава или отменя оспореното по административен…“ и така нататък?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЕТЪР НИКОЛОВ: Според мен е по-добре.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Има ли други коментари по текста? Това гарантира ли според всички нас, че министърът е длъжен да се съобрази с написаното?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЕТЪР НИКОЛОВ: Щом е в съответствие с предложението би трябвало.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Други коментари? Няма.
Гласуваме редакцията като текст на комисията по чл. 83, направена от доц. Михов за § 33.
За – 11, против и въздържали се – няма.
Приема се единодушно.
Гласуваме по принцип текста на вносителя за § 33.
За – 11, против и въздържали се – няма.
Приема се единодушно.
Гласувахме ли вчера § 34?
БИСЕР БАНЧЕВ: Припомням, че коментирахме чл. 35, който е в § 34, а проф. Герджиков предложи редакция на действащия текст за чл. 36.
АНАСТАС ГЕРДЖИКОВ: И за чл. 35 също.
ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Коментирахме, че трябва да се изчисти текстът в ал. 1, т. 2.
БИСЕР БАНЧЕВ: Това е извън доклада на комисията.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Параграф 34 касае чл. 35.
БИСЕР БАНЧЕВ: Там имахме добавка в т. 2 на ал. 1 – към становище да добавим и рецензиите, защото членовете на научното жури даваха рецензии и становища, за да не се получи амнистиране на рецензентите. Професор Герджиков ни обърна внимание вчера.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Професор Герджиков.
АНАСТАС ГЕРДЖИКОВ: Нека само да припомня, че вчера обсъждахте и това дали ал. 1, т. 2 да не отпадне изцяло, защото, освен че е неясна, тя дублира друг текст, в който се казва, че ако изобщо той е осъден с влязла в сила присъда се освобождава. Това е излишен текст, но в същото време по-неясен от онзи в ЗВО.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Това коментирахме вчера.
Нямаме готовност по чл. 35, защото имаме редакцията, която трябва да бъде направена в ал. 3 – отнемането на научна степен от освобождаването от длъжност се извършва от ректора на висшето училище по реда на Закона за висшето образование, съответно от ръководителя на научната организация. По кой ред? БАН къде отива?
Господин Костов.
КАЛИН КОСТОВ: Препраща към чл. 58, ал. 1, т. 4, но в чл. 58, ал. 1, т. 4 на Закона за висшето образование става въпрос за висшите училища. За БАН е отделен въпрос.
По Закона за висшето образование се говори само за освобождаване от длъжност, а няма отнемане на научна степен, тоест систематично, ако препратим към Закона за висшето образование, което е правилната позиция, иначе обособяваме два режима за освобождаване на лица, уловени в плагиатство, би следвало да сменим и текста на кореспондиращия закон – ЗВО, и да добавим там и освобождаване от длъжност.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Нямаме готовност към момента да правим тези редакции.
КАЛИН КОСТОВ: Както и да видим по отношение на научните организации и техните отраслови закони и нормативни актове.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Нямаме готовност. Отлагаме чл. 35. Отново ще очакваме някакво предложение от Министерството до края на следващата седмица.
В чл. 36 нямаме редакция по доклада на комисията.
Тук прави предложение от госпожа Стоянова по чл. 83 от Правилника за създаването на нов § 34а, който казва следното:
„Член 36 се изменя така:“
БИСЕР БАНЧЕВ: „При освобождаването от академична длъжност по чл. 35, ал. 1, т. 1 и 2 и отнемането на научна степен по чл. 35, ал. 2…“ и отиваме директно към ал. 3: „всички лични права на лицето, произтичащи от научна степен и академична длъжност, се смятат за отменени“.
Алинея 2 се отменя.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Ние казахме, че той се изменя по следния начин, така че няма нужда да казваме друго.
Коментари, изказвания?
Становище на Министерството на образованието и науката?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЕТЪР НИКОЛОВ: Подкрепяме.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Подлагам на гласуване създаването на нов § 34а, което съдържание ни беше предоставено от господин Банчев.
За – 11, против и въздържали се – няма.
Приема се единодушно.
Преминаваме към § 35, който гласувахме като цяло. Остана ни да гласуваме само едно предложение – писменото предложение от народния представител Станислав Станилов на 33 страница. Всичко друго е гласувано вчера.
ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: То беше обвързано.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Да, защото беше обвързано с Националната етична комисия.
Становище на Министерството на образованието и науката?
Господин Николов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЕТЪР НИКОЛОВ: Подкрепяме изцяло този текст. Това всъщност е може би най-важният текст в Закона. Тези притеснения, които съществуват, че със задна дата се прави нещо, не са основателни, тъй като практически плагиатството е незаконно от много, много време насам. Ние просто създаваме нов режим, при който то се удостоверява.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Изказвания?
Становище на ректорите, на социалните партньори по този текст?
Доцент Вълчева.
ЛИЛЯНА ВЪЛЧЕВА: Да, съгласни сме.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Съгласни сте.
Госпожо Йорданова, съгласни са, това им е становището. Очевидно го разбират, след като го четат. (Оживление.)
Професор Герджиков.
АНАСТАС ГЕРДЖИКОВ: Ние разбираме текста – това означава, че могат да се проверяват и стари процедури, а и не само процедури. Но по-скоро миналия път обсъждахме какво ще последва от това, че хващаме някой в плагиатство. Тогава става сложно, и това го обсъждахме и с Вашите юристи. Наистина много трудно може да се накаже човек за това.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Сигналът ще бъде нов, че доцент Х е плагиатствал от… Преди 20 години, да.
АНАСТАС ГЕРДЖИКОВ: Припомням, дебатът беше следният. Ние го хващаме, че за някаква длъжност, например доцент или професор, е плагиатствал. Какво се случва: освобождаваме го от длъжност изобщо ли?
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Доцент Михов.
МИЛЕН МИХОВ: По принцип би могло да се търси отговорност за плагиатство без давност, съгласен съм. Но ние ще търсим плагиатство по Закона за научните степени и научните звания. Давам пример със себе си. Аз съм доцент с диплома от ВАК. Какво следва от това? Ще ми отнемат длъжността, ще ме изгонят от университета, добре, обаче ще ми вземат ли званието „доцент“? Дипломата ще ми я вземат ли, и кой орган ще я вземе? Кой ще отмени решение на ВАК на един друг орган? Според мен се откриват възможности за едни казуси, които… Само по ЗРАС-а можем да търсим отговорност, по Закона за научните степени и научните звания влизаме в юридически казус.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Аз ще кажа: той е откраднал нещо и ние установяваме, че той го е откраднал. Съдим го по сегашния закон и го осъжда по сегашния закон. Какъв е казусът?
МИЛЕН МИХОВ: Едно е да го осъди съдът, друго е Комисията по административен ред, орган на министъра, да вземе това решение. В края на краищата изпълнителната власт ще вземе тези решения, защото тази комисия е към Министерството, нали така я направихме.
Има ли давност?
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Давността е пет години.
МИЛЕН МИХОВ: Пет години, а ние тук слагаме още една.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Не съм юрист, но знам, че има такива казуси. Когато в специалния закон не е посочена давност, се възприема давността по Наказателния кодекс, не знам дали съм права. Различни са, но се има предвид това.
БИСЕР БАНЧЕВ: Искам да напомня, че има и втора давност – по Закона за авторското право, която е 70 години. И в този закон също има престъпление „плагиатство“.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Професор Герджиков.
АНАСТАС ГЕРДЖИКОВ: Аз също мисля, че няма проблем с давността, но това юристите да го кажат. Тук по-важното е, че ние можем да приемем този текст, въпреки съмненията дали след това ще последва реално наказание. Нищо не пречи Комисията да обхване плагиатството, въпреки че то е отпреди 20 години, да го обяви, а дори да се окаже, че после ние нямаме реална възможност да го накажем, това пак е полезно.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Госпожа Йорданова каза, че не е юридически издържано. Аз лично смятам, че е дисциплиниращо.
Господин Николов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЕТЪР НИКОЛОВ: Ако позволите, няколко думи. В случая става въпрос за паралелна отговорност. Ще дам следния пример. Ако има фирма за таксита и даден таксиметров шофьор направи катастрофа, в резултат на която загине човек, той носи отговорност вътре в рамките на тази компания, която може да има правила и по тези правила да го уволни. Носи отговорност и по Наказателния кодекс, където прокуратурата може да заведе дело и да си го съди. Може и жертва на катастрофата също да го съди. Това са три паралелни отговорности за едно и също събитие.
В случая ние не атакуваме човека за това, че е откраднал нечий текст, а го атакуваме за това, че, тъй като краде текстове, е нарушил принципи на академичния свят, заради които не може да продължи да бъде част от него. Практиката в цяла Европа е, че няма давност за това нещо. В момента, в който се установи, че някой е преписал текст, независимо дали е преди 5, 20, 30 или 50 години, решението е еднозначно. Практиката навсякъде е еднозначна и знаете много случаи с политически фигури – Гутенберг в Германия, този в Унгария, на които им отнеха титлите. Според нас няма проблем от тази гледна точка.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Господин Мехмед желаеше да вземе отношение.
ЕРОЛ МЕХМЕД: Аз през цялото време нещо си мърморех под носа, но истината е тази: като гледам, съм единственият, който остана от опозицията, но нека да го кажа в лично качество. Категорично съм „за“ този текст, включително с моралните измерения на проблема. Независимо колко години са минали, независимо дали е добре издържан юридически, или не, ако искаме добра наука, ако искаме оригинални изследвания и реален принос, този човек не трябва да е достигнал това ниво с мошеничество и с кражба. А кражбата на интелектуален труд така или иначе съществува във всички възможни текстове, които упоменавате и Вие, и мисля, че този текст е добре да седи. Дали ще бъде работещ или не, не е толкова важно, съгласен съм с това мнение, но даже ако работи, ще е много по-добре. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Други изказвания?
Доцент Вълчева.
ЛИЛЯНА ВЪЛЧЕВА: Ще ползвам един израз, който е в кавички, поради това, че ми беше възбудена паметта. Господин Николов, сетих се да Ви споделя един случай от практиката. Ако прецените, че нещо ще Ви помогне, решете си го Вие.
Имаме наказан професор от университета Х – мога и да го назова, но нека за протокола да върви така – за плагиатство. Съдът доказва плагиатството и той е изгонен от този университет. Но изведнъж е приет в друг университет, който казва: за нас това няма значение, тъй като той е плагиатствал в другия университет, и го вземат за професор в другия университет. Ние водим битка за всичко това и не можахме да се преборим. Сега въпросният професор навърши 65 години и факултетният съвет решава да го освободи, да не му удължи, защото това все пак е пречка – стои подозрението за плагиат на този учен. Той търси отново вратичка да остане или да отиде в друг университет. Разбирате ли какво се случи? Споделям Ви го, наистина това е от практиката.
В този смисъл аз когато казах „да“, след като тук споделихме с проф. Герджиков, е да не се отнася само към сега, а и към тези преди, и съм съгласна с моралната норма тук. Иначе трудно можем да се преборим с всичко, което сме дали в тази толкова криворазбрана автономия, защото автономията е за високо морални хора, високо отговорни. Съгласна съм тук с проф. Станилов и знам, че е така.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Госпожа Йорданова.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Аз се съгласявам, че е хубаво, че е морално, обаче това е закон и той съдържа норми за поведение. Тоест той като каже, че иска да направи нещо, трябва да постигне резултат, а тук го няма резултата.
Резултатът е следният. Тъй като това са процедури по отменения Закон за научните степени и научните звания, това са влезли в сила административни актове, от които техните ползватели са черпили права, тоест те са били професори или доценти, с присъдени от Висшата атестационна комисия степени. Сега влизаме в Административнопроцесуалния кодекс в Главата за възобновяване на административното производство. Административното производство може да бъде по сигнал, ако се установи, в смисъл трябва да развием процедурата. Как развиваме процедурата? Националната етична комисия установява, че има плагиатство и трябва да го върне на органа, който е присъдил тази научна степен, само че вече по отменения Закон за научните степени и научните звания този орган го няма. Няма как на практика да се реализира, затова тук може само първата част да се ползва – само за степените, които са присъдени по Закона за развитието на академичния състав, иначе тя ще бъде юридическа нонсенс норма, незаконосъобразна. Не мога да не Ви кажа това, защото това ми е работата и съм длъжна да ви предупредя. (Народният представител Станислав Станилов говори при изключен микрофон.)
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Госпожа Йорданова беше длъжна да си каже като референт становището, в крайна сметка народните представители са тези, които решават какво да гласуват.
Професор Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: В закона трябва да има клауза, където законосъобразно на тези хора да им бъдат отменени несправедливо присъдените...
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Господин Костов.
КАЛИН КОСТОВ: Дори ВАК да е отменен по отношение на степените и званията по смисъла на отменения Закон, в момента да не забравяме, че тези лица все още са на работа, и това са вече длъжности, имат трудови правоотношения, така че не виждам проблем с освобождаването от длъжност, дори и в този смисъл. Да, част от тях са пенсионирани вече. Тъй като съм проверил внимателно законосъобразността и конституционосъобразността на текста, считам, че това е текст, който ще издържи, още повече че в този смисъл има и решение на ВКС по единствения случай по приложение.
В разговори с колегите от всички парламентарни групи – благодаря и на господин Мехмед, представител на опозицията – и в разговор с колегите от БСП те изразиха своето положително становище към наличието на този текст, дори откриха в него сърцевината на този закон.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Чудесно, казахте го за стенограмата, записано е. Ще чуем на последното заседание на Комисията дали колегите от БСП ще подкрепят този текст. Ако го подкрепят, няма да имаме проблем.
Професор Герджиков.
АНАСТАС ГЕРДЖИКОВ: Дори да се приеме текстът, поне да чуем дебата в залата.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Разбира се, винаги има възможност за корекция в залата така или иначе. Мисля сега да го подложим на гласуване. Ако ще се разрази дебат в залата, съответно ще разберем още на последното заседание на Комисията в каква посока ще е той. Министерството декларира за стенограмата, че юридически е погледнало от всички страни въпроса, смята, че не противоречи на Конституцията. Ако влезе в Конституционния съд, Министерството ще си направи становище и ние ще мълчим, тъй като госпожа Йорданова е тази, която прави становищата на Комисията, и в случая тя изрази своето становище, така че ние няма да имаме отношение към него. Ще разчитаме на юридическия екип на Министерството на образованието и науката.
Подлагам на гласуване писменото предложение от народния представител Станислав Станилов за създаването на § 4г в Допълнителните разпоредби.
За – 10, против – няма, въздържал се – 1.
Приема се.
Преминаваме нататък.
Господин Банчев.
БИСЕР БАНЧЕВ: В резултат на дебатите възникна един въпрос и ми се струва, че трябва да уредим още една хипотеза. В чл. 36, където освобождавахме от академична длъжност или в някоя от Преходните разпоредби госпожа Йорданова да установи, че освобождаването на лица от академична длъжност не би следвало да се отрази в процедурите, в които той е участвал като жури.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: По § 41 има направено писмено предложение от народния представител Милена Дамянова и група народни представители. Всъщност това беше един ангажимент, който декларирахме като вносители при представянето на Законопроекта. С писменото предложение, което сме направили с колегите, на практика гарантираме правата на учените и преподавателите, които в първоначалния етап от влизането в сила на този Закон не покриват наукометричните изисквания. Даваме им възможност на един по-късен етап, при представяне на доказателства, те съответно да бъдат вписани в регистъра. Това е смисълът на предложението, което сме направили.
Изказвания по § 41 и по предложението?
Становище на Министерството на образованието и науката?
Извинявам се, има и писмено предложение от народния представител Светла Бъчварова и група народни представители.
РЕПЛИКА: Не го ли оттеглиха?
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Не.
„Националният център за информация и документация към министъра на образованието и науката …, която се привежда в съответствие с изискванията на този закон в шестмесечен срок от влизането му в сила.“
В ал. 1 тя предлага „шестмесечен“ да се замени с „тримесечен“. Тук Министерството трябва да каже.
И в ал. 2 думите „В срока по“ се заменят с „До изпълнението на“.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Три месеца са малко, трябва да си останат шест.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Господин Николов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЕТЪР НИКОЛОВ: По принцип приемаме текста.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Кой текст?
Първо да започнем от двете писмени предложения – на народния представител Милена Дамянова и група и на народния представител Светла Бъчварова и група.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЕТЪР НИКОЛОВ: Подкрепяме предложението на народния представител Милена Дамянова, макар че това ще е доста трудно.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Ако шестмесечен срок е кратък, заявете го, защото в крайна сметка затова Ви се дава думата за становище, за да можете да прецените. Но имайте предвид това, което каза проф. Станилов, че опозицията предлага съкращаване на срока. Ако ние предложим удължаване, не е много добре.
Преминаваме към гласуване.
По чл. 83 трябва да направим една нова ал. 4, която как да звучи, госпожо Йорданова?
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Тъй като в чл. 4, ал. 4 сме записали, че членовете на научното жури трябва да отговарят на съответните минимални национални изисквания по чл. 2б, ал. 2 и 3, а тук в предлаганата ал. 2 на § 41 пише:
„В срока по ал. 1 съответствието с минималните национални изисквания по чл. 2б, ал. 2 за членовете на научните журита се установява с декларация от лицата, в която се посочват и индивидуалните числови стойности на наукометричните показатели, отразяващи научните им постижения, и/или показателите, отразяващи постиженията им в художественотворческата или спортната дейност, както и показателите, които отразяват академичните постижения в преподавателската дейност.“
Във връзка с тези две норми трябва да сложим ал. 4, в която да кажем:
„(4) До изпълнение на задълженията по ал. 2, съставът в научните журита по чл. 4, ал. 4 се формира по досегашния ред.“
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Нещо неясно?
Госпожа Михайлова.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: В ал. 2 се казва, че при липсата на регистър те декларират, така да се каже, не машинно, ами ръчно декларират условията, така че да се провери дали изпълняват изискванията. При липсата на регистър – до изпълнението на ал. 1, тоест до формирането на регистъра.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Алинея 2 има друго значение според мен.
БИСЕР БАНЧЕВ: В този срок си подават документите.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Точно така, и това се установява с декларация. Това казва ал. 2, а не че в този шестмесечен срок съответствието се декларира.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: …“за членовете на научните журита се установява с декларация“, защото не може да се провери… Аз така разбирам този текст.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Тогава нека да направим редакция в ал. 2, която да бъде:
„(2) До формирането на регистъра по ал. 1, съответствието с минималните национални изисквания по чл. 2б, ал. 2 от Закона за развитието на академичния състав“ – и нататък продължава. (Реплики.)
В такъв случай да приемем редакцията, която Ви предложих:
„До формирането на регистъра по ал. 1 съответствието с минималните национални…“.
Не, пише „В срока по ал. 1“, което означава, че в срока по ал. 1 трябва да се подаде декларация. Това сме написали.
БИСЕР БАНЧЕВ: Само искам да обърна внимание на хронограмата. След приемането на Закона имаме три месеца за приемане на Правилника, към който трябва да има наукометрични таблици. Точно тези таблици всъщност трябва да се попълнят и да влязат в регистъра. Тоест реално между четвъртия и шестия месец е времето, когато тези хора могат да подадат декларации, защото между първия и третия няма как да ги подадат, защото няма да има влязъл в сила Правилник с таблици.
ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Кой подава тези декларации?
БИСЕР БАНЧЕВ: По принцип всички учени трябва да ги подадат. Въпросът е, че дори да говорим само за членовете на журитата, в първите три месеца след влизане в сила на Закона те няма как да ги подадат, защото тези декларации трябва да отчетат някакви точки, а пък тези точки ще излязат на третия месец. Поне по това знаем, че Министерството има готовност. Може би това е нашето основание да защитим шестмесечния срок, че има първо три месеца да излезе Правилникът с таблиците, а в следващите…
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Не е точно така, Бисере, това, което казваш, защото тук имаме шестмесечен срок от влизането в сила на Закона.
БИСЕР БАНЧЕВ: На третия месец от влизането в сила на Закона трябва да излезе Правилникът с таблиците.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: И на практика на тях им остават три месеца, а не шест.
БИСЕР БАНЧЕВ: Мисълта ми е, че можем да кажем на госпожа Бъчварова, че на практика нейният тримесечен срок е спазен.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Госпожа Михайлова.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Обаче ми се струва, че трябва да уточним това, за което и господин Банчев каза. Първите три месеца членовете на научните журита какво правят? Тоест те даже и не декларират с декларация. За първите три месеца не се прилага.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: За да не се блокират процедурите, това го коментирахме.
Ако няма други изказвания, ще преминем към гласуване.
Първо, подлагам на гласуване писменото предложение от народния представител Милена Дамянова и група народни представители.
За – 11, против и въздържали се – няма.
Приема се единодушно.
Подлагам на гласуване предложението от народния представител Светла Бъчварова и група народни представители. Ще го подложа на гласуване разделно.
Първо гласуваме предложението на Светла Бъчварова в т. 1.
За – няма, против – няма, въздържали се – 11.
Гласуваме т. 2 – предлагам да подкрепим предложението, след като няма проблем за това.
За – 11, против и въздържали се – няма.
Приема се единодушно.
Подлагам на гласуване предложението по чл. 83 от Правилника, което изчете госпожа Йорданова, за създаването на нова ал. 4.
За – 11, против и въздържали се – няма.
Приема се.
Подлагам на гласуване по принцип текста на вносителите за § 41.
За – 11, против и въздържали се – няма.
Преминаваме към § 42.
Тук нямаме направени предложения, тоест имахме предложение, което гласувахме вчера в § 42, което беше предложено от проф. Клисарова. (Реплика.)
Не, това е предложението, което беше представено от Министерството и го гласувахме в чл. 10 от Закона за висшето образование, така че за научните организации ще оставим.
Ако имате някакво определение, заповядайте.
Господин Банчев.
БИСЕР БАНЧЕВ: Аз предлагам да минем по икономичния подход. Ако в чл. 47, ал. 1 на Закона за висшето образование махнем добавката „други“, научните организации ще си бъдат конкретно изброени: БАН, Селскостопанската академия и националните центрове по здравеопазване, и така ще си спестим поне по този закон дискусията за научните организации. (Реплика.)
Центровете за върхови постижения не съм сигурен, че представляват… Те са консорциум от научни организации. Ако влезем в тази дискусия, може да дискутираме. Поне тези центрове, за които знам, са консорциум от съществуващи научни организации и висши училища. Ето, Софийският университет участва.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Неслучайно питам. Имаше такъв въпрос вчера в дискусията, затова го задавам.
АНАСТАС ГЕРДЖИКОВ: Не разбрах какво предлага господин Банчев.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: В Закона за висшето образование са изброени научните организации, но накрая има едно „и други“, което дава възможност за най-разнопосочни тълкувания и за различни други организации. Той предлага „и други“ да отпадне.
Професор Герджиков.
АНАСТАС ГЕРДЖИКОВ: Това е опасно. Вчера някой каза, че утре можем да разкрием нови научни организации, които не са в рамките на Българската академия на науките, и да ги разкрие държавата. Да не говорим, че и в момента може да се окаже, че има такива. Имаше по едно време научен институт към Министерството на финансите, на икономиката, ако не греша, и на отбраната. Тук по-важното е друго – че някъде в Закона за насърчаване на научните изследвания, там, където има правно определение на научна организация, трябва да се сложи регистрационен режим. Трябва просто да се регистрират в Министерството на образованието и науката – това е важно.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Проблемът е, че регистрационният режим по Закон изисква да се опише изцяло какъв ще е този регистър и да бъде описан в детайли. Ние нямаме тази готовност.
Господин Банчев.
БИСЕР БАНЧЕВ: Професор Герджиков, за нуждите на този закон ние коментираме само кои научни организации могат да провеждат обучения по докторски програми, нищо друго.
АНАСТАС ГЕРДЖИКОВ: А болниците могат ли?
БИСЕР БАНЧЕВ: Университетските болници са записани в действащия текст на Допълнителните разпоредби на Закона за академичния състав. Това е действащият текст, така че нямаме проблем с него. По смисъла на този закон висши училища и научни организации включват всички висши училища, Българската академия на науките, Селскостопанската академия, научни организации, университетски болници, институти и други, получили акредитация от НАОА. А ние с текста на чл. 47, ал. 1 решаваме въпроса с това кои са получили акредитация от НАОА.
Ще изчета чл. 47 от Закона за висшето образование:
„(1) В Българската академия на науките, Селскостопанската академия, националните центрове по проблемите на общественото здраве и други научни организации може да се провежда обучение по образователната и научна степен „доктор“ по докторски програми, които са получили акредитация, и при условията на чл. 46…“
Там са изискванията какво представлява една докторска програма. Тоест, ако тук падне „и други научни организации“, поне за цели на нашата дискусия и на този закон проблемът може да се реши.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Къде остава текстът, който е в ЗРАС и който включва университетските болници?
БИСЕР БАНЧЕВ: Университетските болници са част от университетите все пак.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Изобщо не са част от университетите университетските болници. Така или иначе нямаме готовност по този текст. Няма смисъл сега да пришпорваме нещата и да ги обсъждаме. Имахме разсъждения в някаква посока, имаме определения, ще ги проучим. Министерството също да помисли по тази тема и до края на следващата седмица да имаме някакви работни варианти на текстовете, които остана да уточним.
Докладът за второ четене по възможност не утре, а в следващия понеделник да ни бъде изпратен, за да можем да се запознаем с него и на 28 февруари, сряда, да проведем финалното заседание, с което да приключим този законопроект и, живот и здраве, първата седмица на март месец, ако може, да влезе в пленарната зала.
Много благодаря на всички за участието.
Закривам заседанието.

(Закрито в 12,05 ч.)



ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Милена Дамянова