Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по образованието и науката
28/03/2018
1. Актуални проблеми на образователната система в България – децата говорят.
2. Разни.
Заседанието беше открито в 14,19 ч. и ръководено от заместник-председателя на Комисията Галя Захариева.
* * *
ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: По предварително обявения дневен ред имаме планирана една точка за днешното заседание:
1. Актуални проблеми на образователната система в България – децата говорят.
2. Разни.
Моля, който е съгласен с дневния ред, да гласува. Единодушно 13. Благодаря.
Сега ми позволете да представя гостите от днешното заседание: Министерството на образованието и науката е представлявано от госпожа Таня Михайлова – заместник-министър на образованието и науката, Евгения Костадинова – директор на Дирекция „Съдържание на предучилищното и училищното образование“, господин Лазар Додев – главен експерт в Дирекция „Квалификация и кариерно развитие“ и Йорданка Петрова – парламентарен секретар.
По-интересен дневния ред и всъщност заседанието на нашата комисия ще направят нашите специални гости днес. Това са децата от Детска лидерска академия, позволете ми да ги представя: ръководител Бистра Стоянова Георгиева, и нашите прекрасни деца Албена, Борис, Валерия, Виктор, Виктория, Кристиян, Мария, Петър, Станиславов, Тодор Христина и Цветелина. Това са децата, които ще ни представят днес своята гледна точка по проблемите в образованието, ще ни разкажат, предполагам, какво са научили, докато така били ангажирани с работата по този проект, който е изключително интересен. Всички имаме предоставени от тях материали, от които да се запознаем с това, което те правят.
Така че ще си позволя, уважаеми колеги, най-напред да дам думата на нашите специални гости в днешното заседание.
Заповядайте, госпожо Георгиева
БИСТРА ГЕОРГИЕВА: Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Заместник-министър, уважаеми госпожи и господа народни представители! За мен е чест, че приехте първите випускници на Детска лидерска академия да участват във Вашето заседание. Ние работим с тях вече две години и те са днес тук, за да Ви представят своите лични проблеми на образователната система и освен да представят проблеми, да предложат и техни решения, по които са работили дълго време, осмислили са ги, старали са се да предложат решения, които не изискват голям ресурс, за да бъдат осъществени. И аз съм сигурна, че някои от тях ще бъдат много интересни за Вас. Така че благодаря за вниманието и лека работа!
БОРИС КРЪСТАНОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Ние, завършващите Детска лидерска академия, приемаме за своя лична отговорност към нашите връстници, към обществото и страната да бъдем двигател на позитивна промяна за всички. Затова обърнахме поглед към най-близката до нас сфера – сферата на образованието. Заедно дефинирахме три основни проблемни полета: учителите, актуалността на учебното съдържание и практическата насоченост на учебния материал. Днес сме тук, за да предложим нашите варианти за решения и да получим Вашата подкрепа за това да направим българското училище по-добро, приятно и по-интересно място.
Нашата група – аз съм Борис, Цветелина, Стоян и Мария работим по темата за нашите учители, методите им на преподаване и взаимоотношенията между учителите и учениците. Често ни е скучно в час, това което ни преподават, ни се струва безинтересно и без никаква връзка с живота. Осъзнаваме, че не е никак лесно да се работи с класове от по 30 деца, всяко от които с различен характер и с различен стил на учене. Затова искаме да им подскажем, че има начини да задържат вниманието, да внимаваме и да взимаме активно участие в обучителния процес. Особено ни е интересно, когато ни преподават млади хора, близко до нашата възраст, понякога дори споделяме и общи интереси. Липсата на дълъг опит може да бъде компенсирана с работа под супервизия, в която да усвояват успешни педагогически практики. Много по-лесно биха задържали вниманието ни, ако ни разделят на групи според стила на учене – аудиален, визуален и кинестетичен. Какъв е стилът ни се установява с лесен тест. Този подход би позволил да работят с нас според преобладаващата ни система на възприятие.
Според нас много добре на учебния процес ще се отрази часовете да бъдат структурирани според популярната техника за управление на времето „Помодоро“, известна със своята висока ефективност – на всеки 20 минути да се прави пет минути почивка, като сме заети с различна дейност, на всеки цикъл 20 плюс пет минути да се прави почивка от 15-20 минути. Благодаря Ви.
ХРИСТИНА ПОПОВА: Нашата група – аз – Христина, Виктор, Виктория, Тодор, работи по темата за актуализация на учебния материал. В момента изучаваме много различни предмети – български език и литература, математика, „Човекът и природата“, история, география, музика, изобразително изкуство, информационни технологии, без да разбираме каква е връзката помежду им и как може да използваме това, което сме научили в училище, в реалния живот и да се справяме с трудностите, с които се срещаме всеки ден. Смятаме че учебното съдържание има нужда от сериозна актуализация и е важно ние, децата, да участваме в този процес, защото сме пряко засегнати от проблема.
За нас е много важен системният подход при структурирането на учебния процес – да учим каква е връзката между различните предмети. Така ще ни бъде по-лесно да разбираме материала и ще бъдем по мотивирани да полагаме усилия по всички предмети, не само по тези, които ни се струват по-интересни. Важно е и ние да се научим на системно мислене, защото както и в живота, всичко е свързано с всичко, както например биологията е неразривно свързана с химията, така и образованието ни е свързано с професията и кариерното ни развитие.
За нас е от съществено значение учебният материал да съответства на времето, в което живеем, а не на онова отпреди 50 години например. Необходимо е да учим неща, които ни заобикалят днес навън в живота ни, извън училище, и да се подготвим за онова, което ни предстои в нашето бъдеще.
Освен всичко друго се чувстваме доста неудобно, ако се окаже че знаем повече от нашите учители по някои теми. Може например да се запознаем с професиите на бъдещето – този списък е изготвен от „Канадиън сколаршип тръст“ и да видим подготвя ли ни днешното образование за тях. Благодаря.
СТАНИСЛАВ МАНОВ: Нашата група – аз – Станислав, Валерия и Петър, работи по темата за практическата насоченост на учебния материал. Считаме, че е изключително важно това което учим в училище, да има пряка връзка с реалния живот и да учим неща, които можем директно да използваме. Затова предлагаме на вниманието на почитаемата комисия въвеждане на един учебен предмет, който би бил от голяма полза за нас: финансова грамотност!
Важно е човек да може да управлява парите си. За да се случи това, той трябва да знае откъде идват и каква е стойността им. Основите на финансовата грамотност следва да се поставят още от ранна детска възраст – планиране, поемане на премерен риск, целесъобразно разпределяне на парите така, че да може да се покрият всички разходи. Децата отрано трябва да научат, че парите са ресурс, с който трябва да се работи разумно и съобразно целите, които си поставят. След семейната среда училищната институция е тази, която може да изиграе решаваща роля за обучението във финансова грамотност. Нашето предложение е за въвеждане на учебен предмет „финансова грамотност“, от който децата да научават какво са приходи и разходи, печалба, бюджет и как се съставя той, какво е отчетност и защо е важно да се води, как се поставят финансови цели, как се планират и изпълняват. Важно е учениците да разберат, че някои техни мечти имат финансови измерения и е необходимо да имат добър финансов план, за да бъдат реализирани.
От голямо значение за процеса на обучението във финансова грамотност са преподавателите. Те трябва да имат специална подготовка и да умеят да превеждат този материал на език, който децата да разбират и да възприемат лесно. Отправихме запитване към учениците от Финансово-стопанската гимназия дали биха се включили в подобна инициатива и те изразиха готовност да участват, след като получат подготовка за работа с деца от различни възрасти.
Друг важен елемент е практическото обучение – за всяка тема да има практическо упражнение. Смятаме, че е достатъчно в учебната програма да има един час финансова грамотност седмично за всички класове от първи до 12-ти, за да се постигне устойчив позитивен резултат. С усвояване на умения за финансова грамотност се създават условия за създаването на по-щастливо и образовано общество, което постига повече успехи, изграждане на стабилна икономика и здравословна среда за предприемачество. Благодаря.
ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Благодаря Ви и аз.
Изключително интересни гледни точки представихте, по няколко важни казуса, които в Комисията по образование назад във времето често са били обект на дебати, особено когато вървеше приемането на новия Закон за предучилищното и училищното образование. Аз лично като част от целия този процес се чувствам безкрайно поласкана, че сте хванали много нови тенденции, които искаме да ги има в българското училище и се чувствам удовлетворена, че го имате като усещане на базата на малкия си житейски опит, който имате.
С няколко думи: тук пред Вас са колегите от нашата комисия. В комисията по образование има представители на всички парламентарно представени политически партии, тук срещу нас са нашите гости от Министерството на образованието. И понеже обикновено в нашата комисия народните представители задават въпросите и търсят отговори на различни казуси и проблеми, свързани с образованието, днес, уважаеми колеги, малко ще сменим местата си и по-скоро ние ще бъдем обект на въпросите, които нашите специална гости са ни подготвили и искат да разберат, но, уверявам Ви, момчета и момичета, че със сигурност за всички нас ще бъде много приятно да проведем този разговор. Аз предполагам, че Вие вече имате въпроси, които искате да отправите към нас, като предлагам да ги прецизираме дали ще бъдат към народните представители, или към Министерството на образованието, да изслушаме децата и след това да отговорим съответно вече при проявен интерес и желание от наша страна. Съгласни ли сте така да процедираме? Добре.
Деца, имате думата за конкретни въпроси и това, което искате да поставите извън Вашата презентация.
МАРИЯ МАЧЕВА: Здравейте, аз съм Мария. Обсъждали сме и преди, че почти всеки от нас е срещал проблема с тежките ни раници и това донася много проблеми към самите нас, ние самите се чувстваме неудобно и това е проблем, който сме развивали и сме мислили какво може да направим. Като цяло в училище би трябвало да се чувстваме комфортно, а с тези раници, както почти всеки от нас сменя стаите си, като ходи из цялото училище, не се чувстваме комфортно. Ние бяхме предложили да нямаме толкова учебни тетрадки, защото те през повечето време не са нужни. И искахме да Ви попитаме какво друго бихме могли да направим, за да преодолеем този често срещан проблем?
ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Госпожо Михайлова, мисля, че имате желание да отговорите на децата. Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ТАНЯ МИХАЙЛОВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители, скъпи ученици, скъпо бъдеще! Много тежък въпрос задавате – въпроса за тежките раници. Аз си признавам обаче, че за първи път не ми тежи толкова това, че го задават. Може би защото Вие самите, както изключително внимателно Ви слушах, първо сте усетили най-важните проблеми, които и днес обсъждаме – учителите, които трябва да бъдат в класната стая. Разбираемо е, че Вие искате учители, които да бъдат близки до Вашата възраст, защото със сигурност и комуникацията е по-различна, проблемите за учебното съдържание. Искам да Ви изненадам обаче, че Министерството на образованието и науката подкрепи една инициатива за олимпиада за финансова грамотност, която като начало ще бъде за по-големите ученици, но имаме намерение да включим и по-малки, тоест всъщност ние гледаме в една посока, което означава, че за Вас образованието наистина е ценност и съм сигурна, че Вие наистина ще успеете и сте бъдещите лидери.
Що се отнася до ученическите раници – първо, не носете всичко, което не е необходимо в час, носете само това, което Ви трябва и всъщност ние това сме препоръчали на всички училища, защото Вие знаете, че училищната политика се прави не само от педагогическия съвет, от учителите и директорите, а Вие също имате право да участвате във формирането на училищни политики. Аз съм убедена, че Вие го правите във Вашето училище. Така че по отношение на това какво да носим в раниците вече сме изпратили нашите указания, така че в час да се използва само това, което е необходимо. Виждате ли колко е важен учителят?
По отношение на това как се разпределят предметите в дните, в които имате различна натовареност, предприехме стъпки за изменение на наредбата, с която… Не е толкова лесно да направиш седмично разписание, тук Ви го гарантирам и от личен опит, но трябва да Ви кажа, че наистина сега има възможност училището само да прецени как да направим учебната програма, така че наистина да бъдат и по-леки Вашите раници.
И не на последно място, знаете, че в повечето училища ще има възможност да бъдат закупени и шкафчета, в които Вие да си оставяте нещата, не е нужно всичко да се носи. А и аз смятам, че знанието трябва да се носи с Вас винаги, а не в учебника. Това всъщност е практическата насоченост. Така че за първи път някак си ми е приятно, че отговарям на този въпрос. Смятам че всички колеги ще ме разберат, защото не е лесно да се олекоти ученическата раница, но със сигурност правим всичко възможно.
Благодаря много за въпроса и бих Ви насърчила да питате. Питайте смело! Както знаете, не е важно много да знаеш, важно е да покажеш, че знаеш. Покажете, аз съм сигурна, че Вие знаете.
БОРИС КРЪСТАНОВ: Моят въпрос е какво може да се направи, за да се назначават по-млади учители? (Смях.)
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ТАНЯ ХРИСТОВА: Тука сигурно ще ми помогнете всички, които сме учители и сме в тази професия. Помогнете ми – какво да направим, за да има повече млади учители? Вие какво предлагате?
БОРИС КРЪСТАНОВ: Нашето предложение е да се назначават млади учители и другите учители, които вече имат много голям стаж, да напътстват младите учители, да им покажат…
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ТАНЯ ХРИСТОВА: Да подпомагат работата на младите учители.
Всъщност точно в тази насока работим с учителите наставници. Както стана ясно, Вие сте готови за решаване на проблеми. Наистина най-важно е да влязат в системата качествени млади учители, защото Вие знаете, че едно училище се прави от учениците и учителите. Много е важно в класната стая да има позитивна атмосфера за работа. И Вие знаете, че има часове, в които Ви е изключително приятно, има часове, в които се казва: ох, сега примерно физика идва – не заради самата физика със сигурност, физиката е изключително интересен предмет, но може би някъде на друго място да е проблемът. И затова смятам, че наистина нашата политика за привличане на млади учители ще се осъществи именно заради Вас, защото всъщност Вие сте една от причините учителите да останат в класната стая.
ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Други въпроси? Или докато децата мислят, колеги ако някой иска думата?
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Няколко думи по отношение на тези тежки раници. Имам внуци на тяхната възраст. Най-малката внучка е в първи клас и носи също така…
Проблемът с носенето на учебниците и тежките раници, изобщо с комфорта в училище има няколко страни. Първо, ако сме много богата държава, а ние все още не сме, можем да направим така, че учебниците да не излизат от училище – до обяд сте с учителите, следобед с възпитатели, там си учите всичко. Пет часа – пет и половина, шест, и си отиват вкъщи, никакви учебници и тетрадки и няма да носите проблемите от училище на родителните си. Разбира се, това с родителите е невъзможно.
Има един технологичен вариант, който Министерството също може да вземе и то не само това министерство, а и още някои министерства – пълно олекотяване на раниците и на учебниците, които да се правят от лека хартия, от леки материи, да бъдат сключени със специална фирма, която се занимава само с това и раниците тежат наполовина, което също е решение. Мога да продължа и да кажа и други решения, но тези във времето за 4-5 години могат да се реализират, ако Министерството се ангажира, ако хората имат, както се казва, обществени нагласи.
Понеже тук стана въпрос за младите учители – липсата на млади учители е порок. Само че в училище не може да има само млади учители, защото тъй като Ви учат, остаряват и тези, които са остарели, пък имат други качества, те придобиват опит и на някои им се износват нервите и не могат да Ви търпят, но други пък придобиват опит и Ви търпят повече отколкото младите и така нататък. Така че както виждате и ние, и Министерството се стараем да направим така, че да привлечем млади хора, но не може да има само млади хора в училище, трябва да има някакъв баланс. Засега проблемът е, че сте малко, тоест в България се раждат малко деца, Вие сте малко, оредяваме и така нататък, но и това е въпрос на политика. Но това, че сте дошли тук и че участвате в такава инициатива, показва, че още на тези години сте придобили някакъв интерес и носите някаква отговорност. Аз се радвам да Ви видя тук, защото има деца, които са страшно инертни и изобщо не ги интересува нищо, освен развлеченията.
Когато бях в първи клас първото стихотворение беше от един голям български поет, който Вие не можете да знаете, такова стихотворение, то започваше така: „Учи, то сляпото окато прави“, така почваше това стихотворение. Един ден в живота всичко могат да Ви откраднат – къщата, колата, каквото имате, даже дрехите, това което имате тук и което сте добили тук, никой не може да го открадне и затова това правете – трупайте богатство тук!
ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Благодарим на професор Станилов.
Заповядайте, професор Христов.
ИВО ХРИСТОВ: Професор Станилов каза половината от това, което мислех аз да кажа. По-скоро не към дечицата, по-скоро към преподавателите, министерството, колегите. Върви един такъв тренд последните 15-20 години, което очевидно е част от неолибералната вълна, надявам се да й видя и края, че, видите ли, като всичко останало и образованието трябвало да бъде „фън“, то трябвало да бъде удоволствие, купон и така нататък. Дайте да се разберем: образованието е усилие! Образованието е усилие преди всичко и това каза професор Станилов накрая. Разбирам, ако оставим на нашите първични инстинкти, някак си няма да има усилия, нали се сещате! Така че тази тенденция на всяка цена да ни бъде купон, гот и така нататък в училище – няма лошо, но животът е преди всичко стълба нагоре и стъпалата се взимат с усилия. После става сладко. Това е като в ските или плуване, или нещо такова. Кара ли някой ски от Вас? Какъв зор беше отначало? Едно време имах един учител, който ми казваше: всеки път, когато те болят краката, значи си направил нещо неправилно в техниката със ските. Или да речем да се учиш да свириш на пиано или нещо друго. Отначало е много трудно, иде ти да хвърлиш всичко, след това постепенно на базата на усилието идва и удоволствието. Ако чакате само удоволствие без усилия, ще имаме резултатите, които имаме в момента, те не са много блестящи. Това исках само да Ви кажа, дечица, Вие ще го разберете сами.
ВЕСКА НЕНЧЕВА: Уважаеми колеги, по силата на Вашето представяне на Детска лидерска академия може би трябва да се обърнем с „уважаеми академици“ към Вас. Това в кръга на шегата.
Аз лично и колегите, с които коментираме срещата, си даваме сметка, че това е една от най-отговорните срещи, защото в момента ние говорим с бъдещето и затова е благословена професията на учителя, защото тя е от малкото, която има възможност да общува с бъдещето. И както казаха и многоуважаваните от мен професори преди малко, каквато нота зададем и както моделираме това бъдеще, такова ще бъде то. Така че усилията Вие трябва да ги полагате. Всички вярваме в знанията Ви, в уменията Ви. Съвсем практически насочвам нещата за това колко е важно да общуваме с тях, с учениците с децата ни. Този крещящ въпрос за олекотените раници има съвсем елементарно решение.
Случи ми се преди няколко години в училището, в което преподавах, пълна съпротива на няколко ученици да носят учебник по литература и български в седми клас, а знаете какво се случва в 7 клас, отговорни неща. Нормален разговор, в който първо не исках да ги чуя, но след това разбрах, че всъщност те са прави, на тях им идва наистина до гуша от тежките неща и направихме една елементарна практика: в кабинета по български език и литература доставихме по още един комплект учебници по български език и литература. Въобще не ни бяха нужни шкафове и каквото и да било. Коментирали сме и с колегите, смятам че и в другите училища имат тази практика. Така че понякога изкуствено и умишлено създаваме едни големи проблеми и балони, които могат да бъдат решени елементарно.
И се връщам пак на онова послание към децата. Хубаво е наистина да имате млади учители. Това е пък препратка и за разговор с Министерството, тази толкова желана учителска професия, хубаво би било учителите да бъдат пенсионирани след 20 години педагогическа работа, ще бъдат полезни на себе си, на обществото, учениците ще имат млади учители на живота, винаги млади, но това е тема за разговор, можем да помислим. Благодаря Ви, успех уважаеми академици!
ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Благодаря.
Има думата госпожа Ася Пеева.
АСЯ ПЕЕВА: Първо искам да приветствам учениците и техните ръководители за прекрасната инициатива, която са предприели, която реализират, и да Ви пожелая да бъдете лидери преди всичко на себе си, защото само когато човек е лидер на себе си, може да бъде лидер на това и на тези, които си постави за цел.
Ще се върна отново на темата, която дискутирахме досега за ученическите раници. Виждаме, че министерството направи много, за да се облекчи този проблем и на места училищата също намериха решение. Аз искам да споделя просто с Вас от моите ученически години как аз и моите съученици разрешавахме донякъде някъде този проблем.
Единият вариант е, че ползвахме класьори с машинки, подобни на този мой бележник, така че в училище носихме само листите, които ни трябват за деня, и тези, които изписвахме, ги връщахме в къщи, и си ги подреждахме в един класьор. Не беше нужно да носим целите тетрадки. А и самите учители, когато проверяват Вашите домашни, носят само тези листи, а не цяла купчина с тетрадки, така че може да помислите и върху този вариант.
Другото, което правихме, че се уговаряхме със съученичката, която седеше до мен, едната да носи единия учебник по един предмет, другата друг, примерно едната по история, другата по география и ползвахме в час един учебник на чин. Разбира се, нашите учители не бяха много доволни от това, защото то създаваше предпоставки за шушукане помежду ни, но при една самодисциплина, която вярвам, че Вие тренирате да възпитате в себе си, можете да постигнете желания успех и в тази насока. Това е от мен. Благодаря Ви отново, че сте тук!
ИРЕНА АНАСТАСОВА: Здравейте, деца! Станахме ли Ви вече скучни? Е как не, Вие сте възпитани, затова не искате да ни го кажете, но тъй като ние говорим повече, отколкото Вие, сега искам да Ви попитам Вас нещо. Първо благодаря, че сте дошли, благодаря, че вярвате, че тук нещата могат да бъдат променени, ние това се стараем да направим всички и тази промяна да е към по-добро.
На Вашия въпрос за младите учители: замислете се, да не би пък много да ги ядосвате, младите идват, стоят малко и си тръгват? Защото ние, по-възрастните сме свикнали, а пък младите са с повече претенции. Разбира се, това е като шега, но във всяка шега, нали знаете, има и доза истина.
Понеже казахте за учебниците, говорихте за това, че трябва да има връзка между това, което изучавате по един или по друг учебен предмет, сега да Ви попитам, не знам от едно училище ли сте всички? Не, от различни училища. Четете уроците си, силно се надявам и в къщи, нали, или поне се опитвате? Разбирате ли учебниците си, разбирате ли това което пише в учебника Ви?
Питам, защото една голяма част от тук седящите, преди да станем народни представители, сме били в училище учители, директори и така нататък. И ние знаем този проблем. Затова моят въпрос е такъв. Разбира се, ролята на всеки един Ваш учител е това, което пише в учебника, така да Ви го поднесе и така да участвате в това поднасяне и Вие, че да го разберете. Но всякакви ситуации стават, не слушате в клас или сте били болни или просто сте решили, че не Ви е интересно и дори не сте се заслушали, прибирате се вкъщи и си прочитате урока самостоятелно, все едно не сте чували нищо от тази информация. Разбирате ли какво четете? Не винаги
РЕПЛИКИ: Не, не винаги.
ИРЕНА АНАСТАСОВА: Не винаги – това е по-точният отговор. Ето това трябва да се стремим да направим! Удивителната ми е към Министерството на образованието в случая, така че, първо, учебното съдържание да бъде съобразено с изискванията на Вашата възраст и Вашите възможности, и второ, да може така да бъде поднесено, че да го разбирате. Благодаря Ви още веднъж, че дойдохте при нас.
ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Благодаря.
Заповядайте, господин Додев.
ЛАЗАР ДОДЕВ: Благодаря, госпожо Председател.
Скъпи ученици, уважаеми колеги народни представители! Аз работя в Министерството на образованието, но искам да говоря като учител, тъй като дълго време съм бил учител и училищен директор. Имам щастието да познавам Маргарита Тодорова, която беше млад български лидер, която впоследствие стана член и представител на България в Световния конгрес на младите световни лидери преди 10 години, който се проведе във Вашингтон под патронажа на Мадлен Олбрайт, беше стипендиант на НАСА, след това завърши космически изследвания, сега е преподавател в един от най-добрите университети в света. Пожелавам го на всички Вас. Наистина срещите от този характер са изключително интересни, защото и ние си поглеждаме часовниците, пък и Вие сигурно си давате сметката, че след време, когато Вие застанете на нашите места, ще трябва да отговаряте по друг начин, защото времената се променят, и нещата се променят. Аз силно се надявам, че между Вас ще има лидери и в бъдеще, но един бърз въпрос и очаквам бърз отговор: колко от Вас биха искали да станат след 10 години учители? Нека да вдигне ръка веднага този, който иска да стане учител! Ами ето, отговора си го дадохте сами. Вие не желаете да станете учители, а в същото време искате да бъде лидери. А лидерите в едно общество се изграждат от лидери. А учителят трябва да бъде лидер, защото е лидер на една малка класна общност, в по-висока позиция ще бъде лидер на една по-голяма общност и така нататък. Действително много е хубаво повечето учители да бъдат млади, но малко хора желаят да станат учители, за жалост. Това е един много, много много сериозен проблем в нашето образование и не само в нашата образователна система, в повечето европейски държави се наблюдава същото застаряване на учителската професия. Но на мен ми се ще от Вас да има хора, които да искат да станат учители и те биха били едни прекрасни млади учители. И сега, когато сте в тези години, в които се ориентирате професионално и кариерно, помислете си, че и Вие бихте могли да бъдете едни прекрасни учители и да изберете това, което Вие откривате сега като негатив в работата на някои по-възрастни учители. Да се надявам, че ще се случи. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Имат време все още…
ЛАЗАР ДОДЕВ: Имат време да помислят.
И още нещо за олекотяването на раницата. Аз мисля, че скоро ще дойде времето, в което ще си четете само от таблетите и от лаптопите, а и мисля, че и сега повечето от Вас, особено тези, които искат да бъдат лидери, не трябва да разчитат само на учебниците, а по-скоро на таблетите и на лаптопите, връзката с интернет и много повече странична информация. Това, което е в учебника, е за всички останали, но за лидер не е достатъчно. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Благодаря, господин Додев.
Заповядайте, колега Михов.
МИЛЕН МИХОВ: Първо да кажа, че съм изключително доволен от това, което чух и най-важното – по начина, по който го чух от Вас.
За тежките раници може да кажем нещо…
ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Заместник-министър Михайлова има много важна среща в 15 ч. в Министерството.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ТАНЯ МИХАЙЛОВА: В този момент аз искам да кажа следното, което забелязах: ние тук вече очертаваме два подхода – индивидуалния и системния. И смятам, че това, което Вие давате като изводи, е точно в тази посока, в която работим. Когато говорим за системния подход, ние разчитаме наистина на институциите, на училището, когато говорим за индивидуалния подход, тук много водещи са конкретния учител и самите ученици. И естествено, ако трябва да продължим темата за тежестта на раниците, знаете, че имаме предложение за олекотена хартия – вече е факт в наредбата, възможността за използване на електронни четими варианти на учебници, всичко това, което иска днешното съвремие. Но аз наистина много благодаря, защото Вие посочвате и възможностите, по които всеки възприема информацията, дали чрез звук, дали чрез картина, дали чрез движение, тоест това, до което Вие сте стигнали като заключения, смятам, че наистина дава основа един ден да преосмислите Вашия отговор на колегата, който дадохте „не, няма да станем учители“ и съм убедена, че със сигурност някой ден Вие ще бъдете добри учители! Учителската професия много дава на всеки, който пожелае. Мисля че и колегите, които са учители, ще ме подкрепят. Извинявайте, наистина трябва да тръгвам.
ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Благодаря на министър Михайлова.
Заповядайте, господин Михов.
МИЛЕН МИХОВ: Ще продължа буквално думите на заместник-министъра. Тежката раница може да я приемете като един образ, който ще Ви следва през целия живот. Тя се пълни от различни институции. Пълни се от учебния план, от учебната програма, от учителя, който Ви заръчва помагалото, книгата, тетрадката, сборника, тетрадката за домашна работа и така нататък, и тъй нататък, пълни се от Вашите родители, които Ви слагат сандвич, минерална вода и така нататък, но в края на краищата тежи на Вашите рамене. И ако си мислите, че един ден като се разделите от училище, няма да имате други подобни раници, трябва да Ви разочаровам. Ще имате раница „работа“, раница „семейство“, раница „данъци“, раница „обществени задължения“, които ще бъде пълнени пак от други хора, и от други фактори, и от други институции, и тъй нататък, но ще тежат на Вашите рамене.
И тук следва дидактически съвет: подреждайте си раницата! Говоря вече като родител, защото моята дъщеря четири години не мога да я науча когато си взема раницата сутрин, да изважда учебниците, които не са в дневната програма или много често намирам забравен сандвич от седмица, който се разнася в продължение на седмици. Така че Вие си подреждайте раницата, защото в края на краищата тя Ви тежи на раменете.
За младите и старите учители: няма млади и стари учители, има много добри учители, и не чак толкова добри учители. Кои са много добрите учители? Най-добрите са тук, между нас, няма да казвам кои си те. Кои са най-добрите учители – тези които правят така часа, че 45 минути Ви минават като 25 минути. Аз съм преподавател в университета, бил съм учител и съм смятан за учител. Най-приятното ми време е когато съм в час. Имаше един много архаичен стар филм „На учителя с любов“, това е времето, когато учителят се чувства бог. И той, ако бъде като бог, Вие забравяте за времето и работата Ви, защото тук колегата каза, че училището е усилие, то е вид работа, и работата Ви се превръща в удоволствие.
Много ми харесва това Ваше предложение за финансовата грамотност, защото това е изключително полезно, но срещу него ще бъдат една група от финансови институции, които отпускат бързи кредити, защото това означава, че фалират. Ако повечето от хората са финансово грамотни, техният бизнес малко ще заработи назад, но това е много хубава идея. Казвам го така поради ред обстоятелства, защото първият човек когато бях на Вашите години горе-долу, който ми разказа какво означава застраховане, беше моят дядо, на когото му нося името – дядо Михо, който е учил само четири години в училище и е един обикновен селянин. И аз тогава не можах да разбера защо трябва да дадем пари да застраховаме нивата – ами ако не падне град, какво ще стане с тези пари? И това е един обикновен български селянин.
Накрая ще кажа последното за Вашата академия. Академия за лидери ми звучи в архаичния израз като организация на юнаци или на войводи, защото за да бъдеш лидер, трябва да можеш да направиш три неща: първо, трябва да се изправиш и да кажеш пред някого или някои „аз знам какъв е проблемът и проблемът е такъв и такъв“, но дори и да назовеш проблема, все още не си лидер, трябва да си продължиш със следващото, „аз искам да реша проблема“, но дори и да кажеш това, все още не си станал лидер. Трябва да кажеш и третото: „аз мога да променя и да реша проблема“. Но дори и да кажете тези три неща, пак все още не сте станали лидери, юнаци или войводи. Трябва да убедите останалите хора да Ви повярват и дали ще станете учители… Между другото след 10 години учителската професия я няма в този списък, който тук ни казвате, но на този списък не му вярвайте, говоря Ви като историк, защото бъдещето е непознаваемо. Ние не знаем как ще решим проблема с озоновата дупка, но някой ще се сети утре как да го решим и тогава този проблем ще отпадне. След 10 години учителската професия ще бъде една престижна, добре защитена от обществото и гарантирана професия, така както е била много, много дълго време преди за разлика от краткия период, който се разминава в нашето съвремие. Затова Ви пожелавам винаги да можете да казвате тези три неща и да убеждавате хората да Ви повярват. Благодаря.
ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Благодаря.
Заповядайте, професор Клисарова.
АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: Уважаеми ученици, уважаеми колеги! Наистина е изключително приятна тази среща с млади хора. Тя ни подмладява. Искам да кажа, че от 30 години преподавам в университет и не се чувствам стар учител или стар преподавател. Вие ни правите млади, независимо от възрастта и ние приемаме Вашите идеи и ставаме млади и мислим като Вас или мислим еднакво. Връщам се абсолютно точно на проблемите, които сте поставили. Аз дефинирах пет проблема: тежките раници – всички бяха обсъдени, олекотена хартия, шкафчета, всичко. И все пак нека не забравяме информационните технологии! Ще видите, че те идват, искаме или не искаме, по старому или по новому, Вие сте в интернет, Вие сте с таблетите, с компютрите. Затова Ви казвам: трябва да сме млади, ще Ви следваме, защото Вие ни водите. Така е и с моите студенти.
За финансовата грамотност абсолютно категорично, но аз мисля тук, че не е само финансова грамотност. Смятам, че нашето образование особеното резултатите от PISA, страдам от това, че ние нямаме достатъчно часове за практика, за умения, необходими в живота. Или първо трябва да променим, да олекотим учебното съдържание, след което да вържем междупредметните връзки, а не по физика да учите неща с уравнения, които не сте учили по математика и не може да разберете уравнението, няма как да го разберете, а пък камо ли да разберете какво става по физика, междупредметните връзки и оттам пък наученото в практиката. Вържем ли тези три неща, на всеки ще му е приятно в училище, в това съм убедена.
Относно младите учители – да, няма млади, стари, има опитни и неопитни, но за какво мисля, че сме длъжници към тези млади учители? На първо място, че още от университета те трябва да влизат в училище. И пак казвам: повече практически упражнения! Повярвайте, колеги, когато влезеш в клас, като видиш тези млади хора, като видиш ентусиазма им, след това като завършиш, искаш да работиш като учител, защото две трети от завършилите не работят като учители.
Второто е, не говоря за заплати, възможностите за непрекъсната квалификация. Тогава Вие ще усетите, че тези учители са в крак с времето и тази квалификация е вързана с кариерното развитие. Мисля, че това са три изключително важни стъпки, за да Ви мотивираме да останете и да искате да бъдете в учителската професия.
И, знаете ли, направи ми много силно впечатление: „Понякога ние знаем повече от учителите“, нали така? Браво, така трябва да е! В света на информационните технологии аз се радвам, когато видя, че студенти са чели, учили и ми задават въпроси, на които ми е трудно да отговоря. Това означава, че са Ви научили да мислите, да прецизирате информацията, която получавате от интернет или от други източници, да може да я преосмислите и да зададете въпроса. Така ще мотивирате учителя следващия час той да е още по-подготвен. И няма нищо срамно и нищо лошо, че понякога се учим взаимно. Напротив, това за мен е прогрес и браво на Вас, че четете и знаете. Не го приемам за лошо. Това е нормално в съвременния свят според мен.
И накрая да благодаря на Вас за това, че отделяте от времето си, за да участвате в тази академия. Това е мотивация, това е желание за работа, това е желание за развитие. И не по-малко на Вашите преподаватели – госпожа Георгиева и сигурно много други, не ги познавам, които също са мотивирани и са щастливи, че работят с тези млади хора. Щом има двустранност и взаимност от двете страни, то успехът е сигурен. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Благодаря.
Момчета и момичета, имате ли други въпроси, защото срещата ни отива вече към приключване? Ако все пак нещо сте провокирани и искате да зададете въпрос, който не сме успели да засегнем в нашите изказвания и коментари, моля. Ние уж нямаше много да говорим, ама пак много говорихме.
Разбирам, че се ориентираме към приключване на нашата среща и искам накрая да изразя благодарността на цялата комисия по образование за това, че бяхте днес наши гости. Сами чухте и видяхте, че всички тук, които говорихме, говорихме всъщност в един тон, говорихме за това, че за нас сте много важни и че всичко, което Вие имате като предложение, като търсения в системата на образованието, ние имаме изключителната отговорност да го постигаме. Да, понякога то става по-бавно и по-трудно, отколкото и на нас ни се иска, но важното е, че това, което търсим и гледаме, към което гледаме напред, е едно – да имаме качествено образование, да имаме страхотни деца, които да получават максимума знания, умения и компетентности от добри учители.
Да, на всички ни се иска да бъдат малко по-млади всички, но важното е да са добри учители и да имат защитата и това е гаранцията на държавата, че това, което те са избрали, защото учителската професия е наистина много труден избор, но когато я направиш, ако направиш този избор, ти никога повече не може да излезеш от системата и завинаги оставаш един търсещ, креативен човек, млад човек по дух, защото си всеки ден си с млади хора, това го казаха и колегите, и това е нещо, което ти дава шанса да изживееш един много пълноценен живот, да изграждаш всеки ден, всяка година нови хора, да виждаш как те се развиват, как постигат своите успехи и ти да се гордееш с голяма част от тях.
Пожелавам Ви, предполагам от името на всички мои колеги, на първо място да сте много здрави и да продължавате толкова истински да търсите предизвикателствата на времето, защото с всичко това, което ни казахте, Вие сте уцелили най-важните предизвикателства, които стоят пред нас да решаваме в системата на образованието! Търсете ги и във всички сфери, в които Ви е интересно, предлагайте решения, бъдете все така креативни, бъдете готови и отворени към всяка една ситуация, с която ще Ви срещне животът и най-вече искам накрая да Ви кажа: обичайте и уважавайте своите учители! Независимо на каква възраст са, те са страхотни, аз съм убедена в това, виждайки Ви, уважавайте ги и помнете, че те всеки ден не идват на работа, а идват за да Ви кажат колко сте важни и колко Ви обичат и как много искат да постигате успехи в живота си!
Благодаря Ви на всички и специални поздравления на всички колеги, които са работили с тези прекрасни деца!
Колеги, по т. разни нещо? Нямаме, закривам заседанието.
(Закрито в 15,11 ч.)
ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Галя Захариева
2. Разни.
Заседанието беше открито в 14,19 ч. и ръководено от заместник-председателя на Комисията Галя Захариева.
* * *
ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: По предварително обявения дневен ред имаме планирана една точка за днешното заседание:
1. Актуални проблеми на образователната система в България – децата говорят.
2. Разни.
Моля, който е съгласен с дневния ред, да гласува. Единодушно 13. Благодаря.
Сега ми позволете да представя гостите от днешното заседание: Министерството на образованието и науката е представлявано от госпожа Таня Михайлова – заместник-министър на образованието и науката, Евгения Костадинова – директор на Дирекция „Съдържание на предучилищното и училищното образование“, господин Лазар Додев – главен експерт в Дирекция „Квалификация и кариерно развитие“ и Йорданка Петрова – парламентарен секретар.
По-интересен дневния ред и всъщност заседанието на нашата комисия ще направят нашите специални гости днес. Това са децата от Детска лидерска академия, позволете ми да ги представя: ръководител Бистра Стоянова Георгиева, и нашите прекрасни деца Албена, Борис, Валерия, Виктор, Виктория, Кристиян, Мария, Петър, Станиславов, Тодор Христина и Цветелина. Това са децата, които ще ни представят днес своята гледна точка по проблемите в образованието, ще ни разкажат, предполагам, какво са научили, докато така били ангажирани с работата по този проект, който е изключително интересен. Всички имаме предоставени от тях материали, от които да се запознаем с това, което те правят.
Така че ще си позволя, уважаеми колеги, най-напред да дам думата на нашите специални гости в днешното заседание.
Заповядайте, госпожо Георгиева
БИСТРА ГЕОРГИЕВА: Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Заместник-министър, уважаеми госпожи и господа народни представители! За мен е чест, че приехте първите випускници на Детска лидерска академия да участват във Вашето заседание. Ние работим с тях вече две години и те са днес тук, за да Ви представят своите лични проблеми на образователната система и освен да представят проблеми, да предложат и техни решения, по които са работили дълго време, осмислили са ги, старали са се да предложат решения, които не изискват голям ресурс, за да бъдат осъществени. И аз съм сигурна, че някои от тях ще бъдат много интересни за Вас. Така че благодаря за вниманието и лека работа!
БОРИС КРЪСТАНОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Ние, завършващите Детска лидерска академия, приемаме за своя лична отговорност към нашите връстници, към обществото и страната да бъдем двигател на позитивна промяна за всички. Затова обърнахме поглед към най-близката до нас сфера – сферата на образованието. Заедно дефинирахме три основни проблемни полета: учителите, актуалността на учебното съдържание и практическата насоченост на учебния материал. Днес сме тук, за да предложим нашите варианти за решения и да получим Вашата подкрепа за това да направим българското училище по-добро, приятно и по-интересно място.
Нашата група – аз съм Борис, Цветелина, Стоян и Мария работим по темата за нашите учители, методите им на преподаване и взаимоотношенията между учителите и учениците. Често ни е скучно в час, това което ни преподават, ни се струва безинтересно и без никаква връзка с живота. Осъзнаваме, че не е никак лесно да се работи с класове от по 30 деца, всяко от които с различен характер и с различен стил на учене. Затова искаме да им подскажем, че има начини да задържат вниманието, да внимаваме и да взимаме активно участие в обучителния процес. Особено ни е интересно, когато ни преподават млади хора, близко до нашата възраст, понякога дори споделяме и общи интереси. Липсата на дълъг опит може да бъде компенсирана с работа под супервизия, в която да усвояват успешни педагогически практики. Много по-лесно биха задържали вниманието ни, ако ни разделят на групи според стила на учене – аудиален, визуален и кинестетичен. Какъв е стилът ни се установява с лесен тест. Този подход би позволил да работят с нас според преобладаващата ни система на възприятие.
Според нас много добре на учебния процес ще се отрази часовете да бъдат структурирани според популярната техника за управление на времето „Помодоро“, известна със своята висока ефективност – на всеки 20 минути да се прави пет минути почивка, като сме заети с различна дейност, на всеки цикъл 20 плюс пет минути да се прави почивка от 15-20 минути. Благодаря Ви.
ХРИСТИНА ПОПОВА: Нашата група – аз – Христина, Виктор, Виктория, Тодор, работи по темата за актуализация на учебния материал. В момента изучаваме много различни предмети – български език и литература, математика, „Човекът и природата“, история, география, музика, изобразително изкуство, информационни технологии, без да разбираме каква е връзката помежду им и как може да използваме това, което сме научили в училище, в реалния живот и да се справяме с трудностите, с които се срещаме всеки ден. Смятаме че учебното съдържание има нужда от сериозна актуализация и е важно ние, децата, да участваме в този процес, защото сме пряко засегнати от проблема.
За нас е много важен системният подход при структурирането на учебния процес – да учим каква е връзката между различните предмети. Така ще ни бъде по-лесно да разбираме материала и ще бъдем по мотивирани да полагаме усилия по всички предмети, не само по тези, които ни се струват по-интересни. Важно е и ние да се научим на системно мислене, защото както и в живота, всичко е свързано с всичко, както например биологията е неразривно свързана с химията, така и образованието ни е свързано с професията и кариерното ни развитие.
За нас е от съществено значение учебният материал да съответства на времето, в което живеем, а не на онова отпреди 50 години например. Необходимо е да учим неща, които ни заобикалят днес навън в живота ни, извън училище, и да се подготвим за онова, което ни предстои в нашето бъдеще.
Освен всичко друго се чувстваме доста неудобно, ако се окаже че знаем повече от нашите учители по някои теми. Може например да се запознаем с професиите на бъдещето – този списък е изготвен от „Канадиън сколаршип тръст“ и да видим подготвя ли ни днешното образование за тях. Благодаря.
СТАНИСЛАВ МАНОВ: Нашата група – аз – Станислав, Валерия и Петър, работи по темата за практическата насоченост на учебния материал. Считаме, че е изключително важно това което учим в училище, да има пряка връзка с реалния живот и да учим неща, които можем директно да използваме. Затова предлагаме на вниманието на почитаемата комисия въвеждане на един учебен предмет, който би бил от голяма полза за нас: финансова грамотност!
Важно е човек да може да управлява парите си. За да се случи това, той трябва да знае откъде идват и каква е стойността им. Основите на финансовата грамотност следва да се поставят още от ранна детска възраст – планиране, поемане на премерен риск, целесъобразно разпределяне на парите така, че да може да се покрият всички разходи. Децата отрано трябва да научат, че парите са ресурс, с който трябва да се работи разумно и съобразно целите, които си поставят. След семейната среда училищната институция е тази, която може да изиграе решаваща роля за обучението във финансова грамотност. Нашето предложение е за въвеждане на учебен предмет „финансова грамотност“, от който децата да научават какво са приходи и разходи, печалба, бюджет и как се съставя той, какво е отчетност и защо е важно да се води, как се поставят финансови цели, как се планират и изпълняват. Важно е учениците да разберат, че някои техни мечти имат финансови измерения и е необходимо да имат добър финансов план, за да бъдат реализирани.
От голямо значение за процеса на обучението във финансова грамотност са преподавателите. Те трябва да имат специална подготовка и да умеят да превеждат този материал на език, който децата да разбират и да възприемат лесно. Отправихме запитване към учениците от Финансово-стопанската гимназия дали биха се включили в подобна инициатива и те изразиха готовност да участват, след като получат подготовка за работа с деца от различни възрасти.
Друг важен елемент е практическото обучение – за всяка тема да има практическо упражнение. Смятаме, че е достатъчно в учебната програма да има един час финансова грамотност седмично за всички класове от първи до 12-ти, за да се постигне устойчив позитивен резултат. С усвояване на умения за финансова грамотност се създават условия за създаването на по-щастливо и образовано общество, което постига повече успехи, изграждане на стабилна икономика и здравословна среда за предприемачество. Благодаря.
ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Благодаря Ви и аз.
Изключително интересни гледни точки представихте, по няколко важни казуса, които в Комисията по образование назад във времето често са били обект на дебати, особено когато вървеше приемането на новия Закон за предучилищното и училищното образование. Аз лично като част от целия този процес се чувствам безкрайно поласкана, че сте хванали много нови тенденции, които искаме да ги има в българското училище и се чувствам удовлетворена, че го имате като усещане на базата на малкия си житейски опит, който имате.
С няколко думи: тук пред Вас са колегите от нашата комисия. В комисията по образование има представители на всички парламентарно представени политически партии, тук срещу нас са нашите гости от Министерството на образованието. И понеже обикновено в нашата комисия народните представители задават въпросите и търсят отговори на различни казуси и проблеми, свързани с образованието, днес, уважаеми колеги, малко ще сменим местата си и по-скоро ние ще бъдем обект на въпросите, които нашите специална гости са ни подготвили и искат да разберат, но, уверявам Ви, момчета и момичета, че със сигурност за всички нас ще бъде много приятно да проведем този разговор. Аз предполагам, че Вие вече имате въпроси, които искате да отправите към нас, като предлагам да ги прецизираме дали ще бъдат към народните представители, или към Министерството на образованието, да изслушаме децата и след това да отговорим съответно вече при проявен интерес и желание от наша страна. Съгласни ли сте така да процедираме? Добре.
Деца, имате думата за конкретни въпроси и това, което искате да поставите извън Вашата презентация.
МАРИЯ МАЧЕВА: Здравейте, аз съм Мария. Обсъждали сме и преди, че почти всеки от нас е срещал проблема с тежките ни раници и това донася много проблеми към самите нас, ние самите се чувстваме неудобно и това е проблем, който сме развивали и сме мислили какво може да направим. Като цяло в училище би трябвало да се чувстваме комфортно, а с тези раници, както почти всеки от нас сменя стаите си, като ходи из цялото училище, не се чувстваме комфортно. Ние бяхме предложили да нямаме толкова учебни тетрадки, защото те през повечето време не са нужни. И искахме да Ви попитаме какво друго бихме могли да направим, за да преодолеем този често срещан проблем?
ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Госпожо Михайлова, мисля, че имате желание да отговорите на децата. Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ТАНЯ МИХАЙЛОВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители, скъпи ученици, скъпо бъдеще! Много тежък въпрос задавате – въпроса за тежките раници. Аз си признавам обаче, че за първи път не ми тежи толкова това, че го задават. Може би защото Вие самите, както изключително внимателно Ви слушах, първо сте усетили най-важните проблеми, които и днес обсъждаме – учителите, които трябва да бъдат в класната стая. Разбираемо е, че Вие искате учители, които да бъдат близки до Вашата възраст, защото със сигурност и комуникацията е по-различна, проблемите за учебното съдържание. Искам да Ви изненадам обаче, че Министерството на образованието и науката подкрепи една инициатива за олимпиада за финансова грамотност, която като начало ще бъде за по-големите ученици, но имаме намерение да включим и по-малки, тоест всъщност ние гледаме в една посока, което означава, че за Вас образованието наистина е ценност и съм сигурна, че Вие наистина ще успеете и сте бъдещите лидери.
Що се отнася до ученическите раници – първо, не носете всичко, което не е необходимо в час, носете само това, което Ви трябва и всъщност ние това сме препоръчали на всички училища, защото Вие знаете, че училищната политика се прави не само от педагогическия съвет, от учителите и директорите, а Вие също имате право да участвате във формирането на училищни политики. Аз съм убедена, че Вие го правите във Вашето училище. Така че по отношение на това какво да носим в раниците вече сме изпратили нашите указания, така че в час да се използва само това, което е необходимо. Виждате ли колко е важен учителят?
По отношение на това как се разпределят предметите в дните, в които имате различна натовареност, предприехме стъпки за изменение на наредбата, с която… Не е толкова лесно да направиш седмично разписание, тук Ви го гарантирам и от личен опит, но трябва да Ви кажа, че наистина сега има възможност училището само да прецени как да направим учебната програма, така че наистина да бъдат и по-леки Вашите раници.
И не на последно място, знаете, че в повечето училища ще има възможност да бъдат закупени и шкафчета, в които Вие да си оставяте нещата, не е нужно всичко да се носи. А и аз смятам, че знанието трябва да се носи с Вас винаги, а не в учебника. Това всъщност е практическата насоченост. Така че за първи път някак си ми е приятно, че отговарям на този въпрос. Смятам че всички колеги ще ме разберат, защото не е лесно да се олекоти ученическата раница, но със сигурност правим всичко възможно.
Благодаря много за въпроса и бих Ви насърчила да питате. Питайте смело! Както знаете, не е важно много да знаеш, важно е да покажеш, че знаеш. Покажете, аз съм сигурна, че Вие знаете.
БОРИС КРЪСТАНОВ: Моят въпрос е какво може да се направи, за да се назначават по-млади учители? (Смях.)
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ТАНЯ ХРИСТОВА: Тука сигурно ще ми помогнете всички, които сме учители и сме в тази професия. Помогнете ми – какво да направим, за да има повече млади учители? Вие какво предлагате?
БОРИС КРЪСТАНОВ: Нашето предложение е да се назначават млади учители и другите учители, които вече имат много голям стаж, да напътстват младите учители, да им покажат…
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ТАНЯ ХРИСТОВА: Да подпомагат работата на младите учители.
Всъщност точно в тази насока работим с учителите наставници. Както стана ясно, Вие сте готови за решаване на проблеми. Наистина най-важно е да влязат в системата качествени млади учители, защото Вие знаете, че едно училище се прави от учениците и учителите. Много е важно в класната стая да има позитивна атмосфера за работа. И Вие знаете, че има часове, в които Ви е изключително приятно, има часове, в които се казва: ох, сега примерно физика идва – не заради самата физика със сигурност, физиката е изключително интересен предмет, но може би някъде на друго място да е проблемът. И затова смятам, че наистина нашата политика за привличане на млади учители ще се осъществи именно заради Вас, защото всъщност Вие сте една от причините учителите да останат в класната стая.
ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Други въпроси? Или докато децата мислят, колеги ако някой иска думата?
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Няколко думи по отношение на тези тежки раници. Имам внуци на тяхната възраст. Най-малката внучка е в първи клас и носи също така…
Проблемът с носенето на учебниците и тежките раници, изобщо с комфорта в училище има няколко страни. Първо, ако сме много богата държава, а ние все още не сме, можем да направим така, че учебниците да не излизат от училище – до обяд сте с учителите, следобед с възпитатели, там си учите всичко. Пет часа – пет и половина, шест, и си отиват вкъщи, никакви учебници и тетрадки и няма да носите проблемите от училище на родителните си. Разбира се, това с родителите е невъзможно.
Има един технологичен вариант, който Министерството също може да вземе и то не само това министерство, а и още някои министерства – пълно олекотяване на раниците и на учебниците, които да се правят от лека хартия, от леки материи, да бъдат сключени със специална фирма, която се занимава само с това и раниците тежат наполовина, което също е решение. Мога да продължа и да кажа и други решения, но тези във времето за 4-5 години могат да се реализират, ако Министерството се ангажира, ако хората имат, както се казва, обществени нагласи.
Понеже тук стана въпрос за младите учители – липсата на млади учители е порок. Само че в училище не може да има само млади учители, защото тъй като Ви учат, остаряват и тези, които са остарели, пък имат други качества, те придобиват опит и на някои им се износват нервите и не могат да Ви търпят, но други пък придобиват опит и Ви търпят повече отколкото младите и така нататък. Така че както виждате и ние, и Министерството се стараем да направим така, че да привлечем млади хора, но не може да има само млади хора в училище, трябва да има някакъв баланс. Засега проблемът е, че сте малко, тоест в България се раждат малко деца, Вие сте малко, оредяваме и така нататък, но и това е въпрос на политика. Но това, че сте дошли тук и че участвате в такава инициатива, показва, че още на тези години сте придобили някакъв интерес и носите някаква отговорност. Аз се радвам да Ви видя тук, защото има деца, които са страшно инертни и изобщо не ги интересува нищо, освен развлеченията.
Когато бях в първи клас първото стихотворение беше от един голям български поет, който Вие не можете да знаете, такова стихотворение, то започваше така: „Учи, то сляпото окато прави“, така почваше това стихотворение. Един ден в живота всичко могат да Ви откраднат – къщата, колата, каквото имате, даже дрехите, това което имате тук и което сте добили тук, никой не може да го открадне и затова това правете – трупайте богатство тук!
ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Благодарим на професор Станилов.
Заповядайте, професор Христов.
ИВО ХРИСТОВ: Професор Станилов каза половината от това, което мислех аз да кажа. По-скоро не към дечицата, по-скоро към преподавателите, министерството, колегите. Върви един такъв тренд последните 15-20 години, което очевидно е част от неолибералната вълна, надявам се да й видя и края, че, видите ли, като всичко останало и образованието трябвало да бъде „фън“, то трябвало да бъде удоволствие, купон и така нататък. Дайте да се разберем: образованието е усилие! Образованието е усилие преди всичко и това каза професор Станилов накрая. Разбирам, ако оставим на нашите първични инстинкти, някак си няма да има усилия, нали се сещате! Така че тази тенденция на всяка цена да ни бъде купон, гот и така нататък в училище – няма лошо, но животът е преди всичко стълба нагоре и стъпалата се взимат с усилия. После става сладко. Това е като в ските или плуване, или нещо такова. Кара ли някой ски от Вас? Какъв зор беше отначало? Едно време имах един учител, който ми казваше: всеки път, когато те болят краката, значи си направил нещо неправилно в техниката със ските. Или да речем да се учиш да свириш на пиано или нещо друго. Отначало е много трудно, иде ти да хвърлиш всичко, след това постепенно на базата на усилието идва и удоволствието. Ако чакате само удоволствие без усилия, ще имаме резултатите, които имаме в момента, те не са много блестящи. Това исках само да Ви кажа, дечица, Вие ще го разберете сами.
ВЕСКА НЕНЧЕВА: Уважаеми колеги, по силата на Вашето представяне на Детска лидерска академия може би трябва да се обърнем с „уважаеми академици“ към Вас. Това в кръга на шегата.
Аз лично и колегите, с които коментираме срещата, си даваме сметка, че това е една от най-отговорните срещи, защото в момента ние говорим с бъдещето и затова е благословена професията на учителя, защото тя е от малкото, която има възможност да общува с бъдещето. И както казаха и многоуважаваните от мен професори преди малко, каквато нота зададем и както моделираме това бъдеще, такова ще бъде то. Така че усилията Вие трябва да ги полагате. Всички вярваме в знанията Ви, в уменията Ви. Съвсем практически насочвам нещата за това колко е важно да общуваме с тях, с учениците с децата ни. Този крещящ въпрос за олекотените раници има съвсем елементарно решение.
Случи ми се преди няколко години в училището, в което преподавах, пълна съпротива на няколко ученици да носят учебник по литература и български в седми клас, а знаете какво се случва в 7 клас, отговорни неща. Нормален разговор, в който първо не исках да ги чуя, но след това разбрах, че всъщност те са прави, на тях им идва наистина до гуша от тежките неща и направихме една елементарна практика: в кабинета по български език и литература доставихме по още един комплект учебници по български език и литература. Въобще не ни бяха нужни шкафове и каквото и да било. Коментирали сме и с колегите, смятам че и в другите училища имат тази практика. Така че понякога изкуствено и умишлено създаваме едни големи проблеми и балони, които могат да бъдат решени елементарно.
И се връщам пак на онова послание към децата. Хубаво е наистина да имате млади учители. Това е пък препратка и за разговор с Министерството, тази толкова желана учителска професия, хубаво би било учителите да бъдат пенсионирани след 20 години педагогическа работа, ще бъдат полезни на себе си, на обществото, учениците ще имат млади учители на живота, винаги млади, но това е тема за разговор, можем да помислим. Благодаря Ви, успех уважаеми академици!
ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Благодаря.
Има думата госпожа Ася Пеева.
АСЯ ПЕЕВА: Първо искам да приветствам учениците и техните ръководители за прекрасната инициатива, която са предприели, която реализират, и да Ви пожелая да бъдете лидери преди всичко на себе си, защото само когато човек е лидер на себе си, може да бъде лидер на това и на тези, които си постави за цел.
Ще се върна отново на темата, която дискутирахме досега за ученическите раници. Виждаме, че министерството направи много, за да се облекчи този проблем и на места училищата също намериха решение. Аз искам да споделя просто с Вас от моите ученически години как аз и моите съученици разрешавахме донякъде някъде този проблем.
Единият вариант е, че ползвахме класьори с машинки, подобни на този мой бележник, така че в училище носихме само листите, които ни трябват за деня, и тези, които изписвахме, ги връщахме в къщи, и си ги подреждахме в един класьор. Не беше нужно да носим целите тетрадки. А и самите учители, когато проверяват Вашите домашни, носят само тези листи, а не цяла купчина с тетрадки, така че може да помислите и върху този вариант.
Другото, което правихме, че се уговаряхме със съученичката, която седеше до мен, едната да носи единия учебник по един предмет, другата друг, примерно едната по история, другата по география и ползвахме в час един учебник на чин. Разбира се, нашите учители не бяха много доволни от това, защото то създаваше предпоставки за шушукане помежду ни, но при една самодисциплина, която вярвам, че Вие тренирате да възпитате в себе си, можете да постигнете желания успех и в тази насока. Това е от мен. Благодаря Ви отново, че сте тук!
ИРЕНА АНАСТАСОВА: Здравейте, деца! Станахме ли Ви вече скучни? Е как не, Вие сте възпитани, затова не искате да ни го кажете, но тъй като ние говорим повече, отколкото Вие, сега искам да Ви попитам Вас нещо. Първо благодаря, че сте дошли, благодаря, че вярвате, че тук нещата могат да бъдат променени, ние това се стараем да направим всички и тази промяна да е към по-добро.
На Вашия въпрос за младите учители: замислете се, да не би пък много да ги ядосвате, младите идват, стоят малко и си тръгват? Защото ние, по-възрастните сме свикнали, а пък младите са с повече претенции. Разбира се, това е като шега, но във всяка шега, нали знаете, има и доза истина.
Понеже казахте за учебниците, говорихте за това, че трябва да има връзка между това, което изучавате по един или по друг учебен предмет, сега да Ви попитам, не знам от едно училище ли сте всички? Не, от различни училища. Четете уроците си, силно се надявам и в къщи, нали, или поне се опитвате? Разбирате ли учебниците си, разбирате ли това което пише в учебника Ви?
Питам, защото една голяма част от тук седящите, преди да станем народни представители, сме били в училище учители, директори и така нататък. И ние знаем този проблем. Затова моят въпрос е такъв. Разбира се, ролята на всеки един Ваш учител е това, което пише в учебника, така да Ви го поднесе и така да участвате в това поднасяне и Вие, че да го разберете. Но всякакви ситуации стават, не слушате в клас или сте били болни или просто сте решили, че не Ви е интересно и дори не сте се заслушали, прибирате се вкъщи и си прочитате урока самостоятелно, все едно не сте чували нищо от тази информация. Разбирате ли какво четете? Не винаги
РЕПЛИКИ: Не, не винаги.
ИРЕНА АНАСТАСОВА: Не винаги – това е по-точният отговор. Ето това трябва да се стремим да направим! Удивителната ми е към Министерството на образованието в случая, така че, първо, учебното съдържание да бъде съобразено с изискванията на Вашата възраст и Вашите възможности, и второ, да може така да бъде поднесено, че да го разбирате. Благодаря Ви още веднъж, че дойдохте при нас.
ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Благодаря.
Заповядайте, господин Додев.
ЛАЗАР ДОДЕВ: Благодаря, госпожо Председател.
Скъпи ученици, уважаеми колеги народни представители! Аз работя в Министерството на образованието, но искам да говоря като учител, тъй като дълго време съм бил учител и училищен директор. Имам щастието да познавам Маргарита Тодорова, която беше млад български лидер, която впоследствие стана член и представител на България в Световния конгрес на младите световни лидери преди 10 години, който се проведе във Вашингтон под патронажа на Мадлен Олбрайт, беше стипендиант на НАСА, след това завърши космически изследвания, сега е преподавател в един от най-добрите университети в света. Пожелавам го на всички Вас. Наистина срещите от този характер са изключително интересни, защото и ние си поглеждаме часовниците, пък и Вие сигурно си давате сметката, че след време, когато Вие застанете на нашите места, ще трябва да отговаряте по друг начин, защото времената се променят, и нещата се променят. Аз силно се надявам, че между Вас ще има лидери и в бъдеще, но един бърз въпрос и очаквам бърз отговор: колко от Вас биха искали да станат след 10 години учители? Нека да вдигне ръка веднага този, който иска да стане учител! Ами ето, отговора си го дадохте сами. Вие не желаете да станете учители, а в същото време искате да бъде лидери. А лидерите в едно общество се изграждат от лидери. А учителят трябва да бъде лидер, защото е лидер на една малка класна общност, в по-висока позиция ще бъде лидер на една по-голяма общност и така нататък. Действително много е хубаво повечето учители да бъдат млади, но малко хора желаят да станат учители, за жалост. Това е един много, много много сериозен проблем в нашето образование и не само в нашата образователна система, в повечето европейски държави се наблюдава същото застаряване на учителската професия. Но на мен ми се ще от Вас да има хора, които да искат да станат учители и те биха били едни прекрасни млади учители. И сега, когато сте в тези години, в които се ориентирате професионално и кариерно, помислете си, че и Вие бихте могли да бъдете едни прекрасни учители и да изберете това, което Вие откривате сега като негатив в работата на някои по-възрастни учители. Да се надявам, че ще се случи. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Имат време все още…
ЛАЗАР ДОДЕВ: Имат време да помислят.
И още нещо за олекотяването на раницата. Аз мисля, че скоро ще дойде времето, в което ще си четете само от таблетите и от лаптопите, а и мисля, че и сега повечето от Вас, особено тези, които искат да бъдат лидери, не трябва да разчитат само на учебниците, а по-скоро на таблетите и на лаптопите, връзката с интернет и много повече странична информация. Това, което е в учебника, е за всички останали, но за лидер не е достатъчно. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Благодаря, господин Додев.
Заповядайте, колега Михов.
МИЛЕН МИХОВ: Първо да кажа, че съм изключително доволен от това, което чух и най-важното – по начина, по който го чух от Вас.
За тежките раници може да кажем нещо…
ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Заместник-министър Михайлова има много важна среща в 15 ч. в Министерството.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ТАНЯ МИХАЙЛОВА: В този момент аз искам да кажа следното, което забелязах: ние тук вече очертаваме два подхода – индивидуалния и системния. И смятам, че това, което Вие давате като изводи, е точно в тази посока, в която работим. Когато говорим за системния подход, ние разчитаме наистина на институциите, на училището, когато говорим за индивидуалния подход, тук много водещи са конкретния учител и самите ученици. И естествено, ако трябва да продължим темата за тежестта на раниците, знаете, че имаме предложение за олекотена хартия – вече е факт в наредбата, възможността за използване на електронни четими варианти на учебници, всичко това, което иска днешното съвремие. Но аз наистина много благодаря, защото Вие посочвате и възможностите, по които всеки възприема информацията, дали чрез звук, дали чрез картина, дали чрез движение, тоест това, до което Вие сте стигнали като заключения, смятам, че наистина дава основа един ден да преосмислите Вашия отговор на колегата, който дадохте „не, няма да станем учители“ и съм убедена, че със сигурност някой ден Вие ще бъдете добри учители! Учителската професия много дава на всеки, който пожелае. Мисля че и колегите, които са учители, ще ме подкрепят. Извинявайте, наистина трябва да тръгвам.
ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Благодаря на министър Михайлова.
Заповядайте, господин Михов.
МИЛЕН МИХОВ: Ще продължа буквално думите на заместник-министъра. Тежката раница може да я приемете като един образ, който ще Ви следва през целия живот. Тя се пълни от различни институции. Пълни се от учебния план, от учебната програма, от учителя, който Ви заръчва помагалото, книгата, тетрадката, сборника, тетрадката за домашна работа и така нататък, и тъй нататък, пълни се от Вашите родители, които Ви слагат сандвич, минерална вода и така нататък, но в края на краищата тежи на Вашите рамене. И ако си мислите, че един ден като се разделите от училище, няма да имате други подобни раници, трябва да Ви разочаровам. Ще имате раница „работа“, раница „семейство“, раница „данъци“, раница „обществени задължения“, които ще бъде пълнени пак от други хора, и от други фактори, и от други институции, и тъй нататък, но ще тежат на Вашите рамене.
И тук следва дидактически съвет: подреждайте си раницата! Говоря вече като родител, защото моята дъщеря четири години не мога да я науча когато си взема раницата сутрин, да изважда учебниците, които не са в дневната програма или много често намирам забравен сандвич от седмица, който се разнася в продължение на седмици. Така че Вие си подреждайте раницата, защото в края на краищата тя Ви тежи на раменете.
За младите и старите учители: няма млади и стари учители, има много добри учители, и не чак толкова добри учители. Кои са много добрите учители? Най-добрите са тук, между нас, няма да казвам кои си те. Кои са най-добрите учители – тези които правят така часа, че 45 минути Ви минават като 25 минути. Аз съм преподавател в университета, бил съм учител и съм смятан за учител. Най-приятното ми време е когато съм в час. Имаше един много архаичен стар филм „На учителя с любов“, това е времето, когато учителят се чувства бог. И той, ако бъде като бог, Вие забравяте за времето и работата Ви, защото тук колегата каза, че училището е усилие, то е вид работа, и работата Ви се превръща в удоволствие.
Много ми харесва това Ваше предложение за финансовата грамотност, защото това е изключително полезно, но срещу него ще бъдат една група от финансови институции, които отпускат бързи кредити, защото това означава, че фалират. Ако повечето от хората са финансово грамотни, техният бизнес малко ще заработи назад, но това е много хубава идея. Казвам го така поради ред обстоятелства, защото първият човек когато бях на Вашите години горе-долу, който ми разказа какво означава застраховане, беше моят дядо, на когото му нося името – дядо Михо, който е учил само четири години в училище и е един обикновен селянин. И аз тогава не можах да разбера защо трябва да дадем пари да застраховаме нивата – ами ако не падне град, какво ще стане с тези пари? И това е един обикновен български селянин.
Накрая ще кажа последното за Вашата академия. Академия за лидери ми звучи в архаичния израз като организация на юнаци или на войводи, защото за да бъдеш лидер, трябва да можеш да направиш три неща: първо, трябва да се изправиш и да кажеш пред някого или някои „аз знам какъв е проблемът и проблемът е такъв и такъв“, но дори и да назовеш проблема, все още не си лидер, трябва да си продължиш със следващото, „аз искам да реша проблема“, но дори и да кажеш това, все още не си станал лидер. Трябва да кажеш и третото: „аз мога да променя и да реша проблема“. Но дори и да кажете тези три неща, пак все още не сте станали лидери, юнаци или войводи. Трябва да убедите останалите хора да Ви повярват и дали ще станете учители… Между другото след 10 години учителската професия я няма в този списък, който тук ни казвате, но на този списък не му вярвайте, говоря Ви като историк, защото бъдещето е непознаваемо. Ние не знаем как ще решим проблема с озоновата дупка, но някой ще се сети утре как да го решим и тогава този проблем ще отпадне. След 10 години учителската професия ще бъде една престижна, добре защитена от обществото и гарантирана професия, така както е била много, много дълго време преди за разлика от краткия период, който се разминава в нашето съвремие. Затова Ви пожелавам винаги да можете да казвате тези три неща и да убеждавате хората да Ви повярват. Благодаря.
ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Благодаря.
Заповядайте, професор Клисарова.
АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: Уважаеми ученици, уважаеми колеги! Наистина е изключително приятна тази среща с млади хора. Тя ни подмладява. Искам да кажа, че от 30 години преподавам в университет и не се чувствам стар учител или стар преподавател. Вие ни правите млади, независимо от възрастта и ние приемаме Вашите идеи и ставаме млади и мислим като Вас или мислим еднакво. Връщам се абсолютно точно на проблемите, които сте поставили. Аз дефинирах пет проблема: тежките раници – всички бяха обсъдени, олекотена хартия, шкафчета, всичко. И все пак нека не забравяме информационните технологии! Ще видите, че те идват, искаме или не искаме, по старому или по новому, Вие сте в интернет, Вие сте с таблетите, с компютрите. Затова Ви казвам: трябва да сме млади, ще Ви следваме, защото Вие ни водите. Така е и с моите студенти.
За финансовата грамотност абсолютно категорично, но аз мисля тук, че не е само финансова грамотност. Смятам, че нашето образование особеното резултатите от PISA, страдам от това, че ние нямаме достатъчно часове за практика, за умения, необходими в живота. Или първо трябва да променим, да олекотим учебното съдържание, след което да вържем междупредметните връзки, а не по физика да учите неща с уравнения, които не сте учили по математика и не може да разберете уравнението, няма как да го разберете, а пък камо ли да разберете какво става по физика, междупредметните връзки и оттам пък наученото в практиката. Вържем ли тези три неща, на всеки ще му е приятно в училище, в това съм убедена.
Относно младите учители – да, няма млади, стари, има опитни и неопитни, но за какво мисля, че сме длъжници към тези млади учители? На първо място, че още от университета те трябва да влизат в училище. И пак казвам: повече практически упражнения! Повярвайте, колеги, когато влезеш в клас, като видиш тези млади хора, като видиш ентусиазма им, след това като завършиш, искаш да работиш като учител, защото две трети от завършилите не работят като учители.
Второто е, не говоря за заплати, възможностите за непрекъсната квалификация. Тогава Вие ще усетите, че тези учители са в крак с времето и тази квалификация е вързана с кариерното развитие. Мисля, че това са три изключително важни стъпки, за да Ви мотивираме да останете и да искате да бъдете в учителската професия.
И, знаете ли, направи ми много силно впечатление: „Понякога ние знаем повече от учителите“, нали така? Браво, така трябва да е! В света на информационните технологии аз се радвам, когато видя, че студенти са чели, учили и ми задават въпроси, на които ми е трудно да отговоря. Това означава, че са Ви научили да мислите, да прецизирате информацията, която получавате от интернет или от други източници, да може да я преосмислите и да зададете въпроса. Така ще мотивирате учителя следващия час той да е още по-подготвен. И няма нищо срамно и нищо лошо, че понякога се учим взаимно. Напротив, това за мен е прогрес и браво на Вас, че четете и знаете. Не го приемам за лошо. Това е нормално в съвременния свят според мен.
И накрая да благодаря на Вас за това, че отделяте от времето си, за да участвате в тази академия. Това е мотивация, това е желание за работа, това е желание за развитие. И не по-малко на Вашите преподаватели – госпожа Георгиева и сигурно много други, не ги познавам, които също са мотивирани и са щастливи, че работят с тези млади хора. Щом има двустранност и взаимност от двете страни, то успехът е сигурен. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Благодаря.
Момчета и момичета, имате ли други въпроси, защото срещата ни отива вече към приключване? Ако все пак нещо сте провокирани и искате да зададете въпрос, който не сме успели да засегнем в нашите изказвания и коментари, моля. Ние уж нямаше много да говорим, ама пак много говорихме.
Разбирам, че се ориентираме към приключване на нашата среща и искам накрая да изразя благодарността на цялата комисия по образование за това, че бяхте днес наши гости. Сами чухте и видяхте, че всички тук, които говорихме, говорихме всъщност в един тон, говорихме за това, че за нас сте много важни и че всичко, което Вие имате като предложение, като търсения в системата на образованието, ние имаме изключителната отговорност да го постигаме. Да, понякога то става по-бавно и по-трудно, отколкото и на нас ни се иска, но важното е, че това, което търсим и гледаме, към което гледаме напред, е едно – да имаме качествено образование, да имаме страхотни деца, които да получават максимума знания, умения и компетентности от добри учители.
Да, на всички ни се иска да бъдат малко по-млади всички, но важното е да са добри учители и да имат защитата и това е гаранцията на държавата, че това, което те са избрали, защото учителската професия е наистина много труден избор, но когато я направиш, ако направиш този избор, ти никога повече не може да излезеш от системата и завинаги оставаш един търсещ, креативен човек, млад човек по дух, защото си всеки ден си с млади хора, това го казаха и колегите, и това е нещо, което ти дава шанса да изживееш един много пълноценен живот, да изграждаш всеки ден, всяка година нови хора, да виждаш как те се развиват, как постигат своите успехи и ти да се гордееш с голяма част от тях.
Пожелавам Ви, предполагам от името на всички мои колеги, на първо място да сте много здрави и да продължавате толкова истински да търсите предизвикателствата на времето, защото с всичко това, което ни казахте, Вие сте уцелили най-важните предизвикателства, които стоят пред нас да решаваме в системата на образованието! Търсете ги и във всички сфери, в които Ви е интересно, предлагайте решения, бъдете все така креативни, бъдете готови и отворени към всяка една ситуация, с която ще Ви срещне животът и най-вече искам накрая да Ви кажа: обичайте и уважавайте своите учители! Независимо на каква възраст са, те са страхотни, аз съм убедена в това, виждайки Ви, уважавайте ги и помнете, че те всеки ден не идват на работа, а идват за да Ви кажат колко сте важни и колко Ви обичат и как много искат да постигате успехи в живота си!
Благодаря Ви на всички и специални поздравления на всички колеги, които са работили с тези прекрасни деца!
Колеги, по т. разни нещо? Нямаме, закривам заседанието.
(Закрито в 15,11 ч.)
ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Галя Захариева
