1. Актуални въпроси, отправени от членове на Комисията по образованието и науката към министъра на образованието и науката на основание чл. 29 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
2. Изслушване на министъра на образованието и науката за напредъка по реализацията на приоритетите на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз в областта на образованието и науката.
3. Разглеждане на Административен мониторингов доклад за 2017 г. за изпълнението на Националната стратегия на Република България за интегриране на ромите (2012 - 2020), № 802-00-23, внесен от Министерски съвет на 3 май 2018 г.
4. Разни.

---

Заседанието беше открито в 15,00 ч. и ръководено от председателя на комисията госпожа Милена Дамянова.

* * *

ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Уважаеми колеги, уважаеми господин Министър, уважаеми гости, имаме кворум, така че можем да започнем.
Дневният ред за днешното заседание е:
1. Актуални въпроси, отправени от членове на Комисията по образованието и науката към министъра на образованието и науката на основание чл. 29 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Точка 2, съгласно Решение на народните представители в залата:
2. Изслушване на министъра на образованието и науката за напредъка по реализацията на приоритетите на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз в областта на образованието и науката.
3. Разглеждане на Административен мониторингов доклад за 2017 г. за изпълнението на Националната стратегия на Република България за интегриране на ромите (2012 – 2020), № 802-00-23, внесен от Министерския съвет на 3 май 2018 г.
4. Разни.
Има ли други предложения към дневния ред? Не виждам.
Който е съгласен дневният ред да бъде подкрепен, моля да гласува.
„За“ – 16, против и въздържали се – няма.
Дневният ред се приема.
Благодарим на министър Вълчев, че участва в заседанието по т. 1 и 2 от дневния ред.
От Министерството на образованието и науката днес присъстват: госпожа Евгения Костадинова – директор на Дирекция „Съдържание на предучилищното и училищното образование“, господин Петър Кънев – директор на Дирекция „Международно сътрудничество“, госпожа Ажда Хасан – главен експерт в Дирекция „Международно сътрудничество“.

Преминаваме към точка първа от дневния ред:
АКТУАЛНИ ВЪПРОСИ, ОТПРАВЕНИ ОТ ЧЛЕНОВЕ НА КОМИСИЯТА ПО ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА КЪМ МИНИСТЪРА НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 29 ОТ ПРАВИЛНИКА ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА И ДЕЙНОСТТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ.
Първа е парламентарна група на ГЕРБ. – Нямаме въпроси.
Втора е парламентарна група на „БСП за България“.
Заповядайте, госпожо Анастасова.
ИРЕНА АНАСТАСОВА: (Говори на изключени микрофони.)
… в четвърти клас и по-скоро с едно питане, което, ако не беше се повторило и потретило, със сигурност нямаше да поставя този въпрос. Но тъй като вече от няколко места ми го задават, си направих труда да проверя.
Знам, че въпросите са за политики и моят въпрос ще бъде за политика, но за да го обоснова ще кажа няколко неща.
Става дума за учебник на „Просвета“ със съставители Сия Стоянова и Лилия Манева. Наясно съм с процедурата, по която се одобряват учебниците. За този конкретен учебник е издадена и заповед на министъра на отбраната от ноември 2014 г., отпечатан и т.н.
На колегите, които са работили по същия учебник, на същия авторски колектив, в предишния випуск – това са начални учители, което значи преди четири години, им прави впечатление промяна в някои от темите и в съдържанието на други от темите.
Наясно съм, че според Наредбата за учебниците и т.н. министерството е в правомощията си, министърът е издал заповед, тези промени са утвърдени. Прави впечатление, че това са предимно промени в учебниците на „Просвета“, не и на „Булвест“. Тъй като темата, която е включена и е обоснована много детайлно, е свързана с комунистическия режим – тук оставям въпроса дали децата в четвърти клас трябва да изучават тези неща по този начин? Но така е преценено, така е по учебна програма и съставителите са се съобразили с това.
Прави впечатление, че в предишната тема Втората световна война е описана с три изречения – две прости и едно сложно, фашизмът изобщо не е засегнат, той не съществува. Тъй като в учебната програма се казва В“демокрация и отклонение от демократично развитие“ може би фашизмът не е такова отклонение от демократичното развитие.
Може би нямаше да поставя този въпрос, след като го поставих в залата по друг повод, но се сетих, когато гледахме по телевизията 10 или 11-годишните деца, може би точно такива 4-5 клас, за който учебник става дума, които бяха изрисувани с нацистки свастики и много се чудехме дали това се знае от родителите – не ние, разбира се, журналистите, кой е допуснал тези деца и т.н. Тези деца не знаят какво е фашизъм. А че децата не знаят вина имаме и ние в училище.
Моят въпрос е: на какъв принцип формирате комисиите, които одобряват както учебниците, така и промените в тях? Мисля си, че професионализмът трябва да е водещ. Дали всъщност професионализмът е водещ, когато се формират тези комисии? Тъй като това касае време, в което не сте били министър, но пък всъщност по Ваше време бяха одобрени учебните програми по история, където този проблем също го има, искам да попитам основно какъв е принципа, на който се формират тези комисии? Защото моята представа е, че това трябва да са хора професионалисти и в никакъв случай партийно пристрастни, независимо към коя политическа партия.
Това е основното ми питане, защото вече се насложиха много неща, които не би трябвало да бъдат така.
Оставям настрана, тъй като сега много детайлно се запознах с този учебник, нямам и толкова време, не искам да губя и времето на комисията, за какви понятия, за какви обяснения става дума. Колкото и да съм била информирана, когато вече видиш едно нещо, на практика как се изписва, вече като че ли се отчайваш от това, че това нещо трябва да стигне до съзнанието на децата с тези абстрактни понятия и по този начин поднесено учебно съдържание. Но това сигурно е друг голям въпрос. Съжалявам, че просрочих времето.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря, госпожо Анастасова.
Господин Министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Благодаря Ви.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаема госпожо Анастасова, нямам поглед върху конкретния текст и това какъв баланс е намерен в засягането. Не смея да твърдя и обсъждането, изпълненото обсъждане на различните режими, но факт е, че в учебните програми последователно и в различните класове, когато се засяга този период, е засегнат периода между двете световни войни и това, което конкретно казахте, за фашизма и национал социализма. Той е осъден, осъден е от човечеството, така че ние нямаме ценностен дебат в това отношение трябва или не трябва да го има в учебниците.
Нямам поглед върху конкретния учебник какъв е баланса между едното и другото.
Казахте, че са насложили различни неща. Това не е в резултат на учебна програма. Готов съм за пореден път, разбира се, да защитя тази учебна програма, която предизвика дискусии в началото на учебната година. Тук става въпрос за промяна, която не е в резултат на новоиздадена учебна програма, така че не можем да говорим за някаква последователна политика, която да говори за наслагване, и по-скоро за случайност. Дори и това, което казвате, да е така, нямам наблюдение, не мисля, че някой друг има наблюдение, че оценителите са партийно пристрастни по някакъв начин. Оценителите са предложени от синдикалните организации и от БАН, най вече от Българската академия на науките, имаме и от висши училища.
Не ги предлагаме ние. Ние не можем да предлагаме учебно съдържание извън това, което е записано в програмите. Вие знаете каква е процедурата, знаете какви са инструментите. Разбира се, най-важен е учителят. Ние вярваме в подготвеността на българските учители и в това да представят на децата по най-подходящия начин тези периоди от общата история.
Вие казахте в самия учебник има две-три изречения. Това е нормално, защото този учебник изисква цялостен курс по история. Нормално е да бъдат засегнати много кратко тези теми. Все пак това е стария учебник. Вие знаете, че по новите учебни програми предстои да имаме нови учебници, включително и за четвърти клас, така че срока на използване на този учебник е ограничен.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Заповядайте за реплика, госпожо Анастасова.
ИРЕНА АНАСТАСОВА: Понеже казвате „равнопоставено“ и „никой не се съмнява“, и „оценени са различните периоди от позициите на хуманизма“ и т.н., двадесет и пета тема „Комунистическо управление“ е в рамките на две страници; „Втора световна война и хитлеризъм“ е в рамките на следното: „През 1939 г. започнала нова световна война. Германският управник Хитлер подложил на унищожение 6 млн. евреи от цяла Европа. България била сред малкото държави, които спасили своите граждани от еврейски произход“. Това е!
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Катастрофа!
ИРЕНА АНАСТАСОВА: Не знам дали е катастрофа?!
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Катастрофа е.
ИРЕНА АНАСТАСОВА: Не знам дали е катастрофа, но в никакъв случай не е равнопоставено. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Желаете ли дуплика, господин Министър?
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Това, което беше част от дебата, в контекста на програмите за десети клас – фашизмът и националсоциализмът се изучават преди всичко като част от общата, световна история. В България е имало правителство, което е подкрепяло тези страни, в които е имало такъв режим. Тук има историци, не претендирам, че съм най-точен в определението си.
Нормално е, когато говорим само за българска история, а тук говорим за българска история, акцентът да бъде върху периода на социализма, без да акцентираме върху съответните режими.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
От групата на „Обединени патриоти“ има думата проф. Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Моят въпрос е много кратък: Защо Правилникът за Закона за развитие на академичния състав не е публикуван за обществено обсъждане, тъй като той трябва да стои на сайта един месец? До срока този месец не се хваща вътре.
Имало е заседание със Съвета на ректорите, те са одобрили Проекта, но министерството се бави.
Това е въпроса.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Заповядайте за отговор, господин Министър.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Благодаря.
Напълно сме мобилизирани за изпълнението на срока, който е в закона. Аз поне ежедневно следя тази дейност. Факт е, че имаме готов проект, но факт е, че за да има той статут на завършен документ за обсъждане, е необходимо да се прецизира, ако искате чисто правно-технически. Съвсем скоро ще публикуваме – предполагам, че в началото на следващата седмица този Проект на правилник. Това, че е одобрен от Съвета на ректорите, не означава, че е готов за публикуване, тъй като те не са го написали, а само са го одобрили по принцип.
Работната група през изминалия месец си свърши работата и в момента го подготвяме за публикуване. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Заповядайте, проф. Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Само една бележка. Аз дълбоко в себе си наистина подозирах, че кучето е заровено в Правния отдел, затова няма да коментирам повече.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Преди да дам думата на колегите от „Движението за права и свободи“ ще кажа, за да знаят и колегите, че както обещахме, референта и нашият експерт от Комисията Бисер Банчев активно се включиха в подготовката на Правилника, да не кажа, че почти го написаха, за да могат да помогнат и да се включим в сроковете, които сме записали в Закона.
Знаем, че понякога господин Йосифов има други виждания за текстовете, но е хубаво да си ги уточни докато текста седи на сайта на министерството и в рамките на този един месец да се уточнят правно-техническите подробности, защото ще се получи вакуум, който в никакъв случай не би трябвало да се случи с процедурите. Всичко това не го предвидихме, така че, пак казвам, извън процедурата, господин Министър, а исках и колегите да знаят, че като комисия, както сме поели ангажимент, сме помогнали максимално и се надяваме господин Йосифов да не Ви вкара в момент, в който трябва да се обяснявате защо не сте направили един или друг подзаконов акт и защо една или друга процедура не може да се провежда.
Разбира се, ние също като народни представители сигурно в един момент ще търпим критика за това, но, пак казвам, сроковете са спазени, работи се максимално интензивно, така че наистина няма пречка да го публикувате и след това да се изчистват от Правния отдел правно-техническите подробности или елементи, които има. Благодаря.
За колегите от „Движението за права и свободи“ – господин Мехмед.
ЕРОЛ МЕХМЕД: На мен ми се ще малко да разведря атмосферата, защото може би ще е добро пожелание в заседанията на Комисията по образованието и науката да сме малко по-непринудени. Мисля, че по този начин ще бъдем и по-полезни. Така че в един закачлив тон, господин Министър, да Ви задам и един сериозен въпрос.
През 2007 г., когато България става членка на Европейския съюз, ние си имаме за първи път еврокомисар и нас ни се дава ресор „Защита на потребителите“ и изведнъж в България всички почваме да приемаме, че този ресор е най-важният, независимо че после се оказа, че сме получавали и сме консумирали второ качество храни и лешниците в шоколада били по-малко на брой. После продължаваме с ресор „Бедствия и международно сътрудничество“ и започваме да управляваме и европейските, и световните стихии. Сега имаме за ресор „Дигитализация“.
На мен ми се ще някога да поемем ресор „Образование“, за да разберем всички, че по-важно от образованието няма. Но сега е свързан с дигитализацията.
Ще ми се от Вас да чуя в момента подготвят ли се някакви стратегии по отношение на дигитализацията и въвеждането на новите технологии? Има ли разработени големи проекти в тази сфера?
Но ми се ще да отговорите както по отношение на финансите, така и по отношение на методиката. Ако щете, даже да добавим и въвеждане на нови учебни предмети, предвид на това, че трябва да отговаряме на изискването на новото време. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Заповядайте за отговор, господин Министър.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Благодаря на господин Мехмед за въпроса.
Дигитализацията е задължителна и неизбежна. Тя не е продиктувана в образованието, не е продиктувана предимно от това, че българският еврокомисар е с този ресор. И последните години е имало много стратегии, но това е една сфера, която много бързо се променя. Това е голямо предизвикателство пред всички образователни системи – ние да подготвяме деца, които ще бъдат на пазара на труда и след 30-40 години да не знаем какви професии ще има и да не знаем как и до каква степен ще претърпят дигитална трансформация различните сфери на обществения живот.
Това обаче, което знаем със сигурност е, че трябва да подготвим децата за повече дигитални умения, повече обучение за информационни технологии и да дозираме обучението чрез информационни технологии, защото то понякога е за сметка на друго развитие, примерно социално-емоционалното и т.н.
Знаем, че трябва да учат от най-ранна възраст за дигитални създатели. Конференцията, която имахме като част от европредседателството, най-високо ниво конференция, тя не е просто едно събитие, тя беше част от общо европейския разговор по тази тема. Ние трябва да имаме повече деца, които да бъдат дигитални създатели, повече деца, които да бъдат повече от ползватели, защото в бъдеще всички ще бъдат ползватели, всички трябва да имат базови дигитални умения, но и нещо повече.
В тази връзка подготвяме голям проект по Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“. Надявам се да стартира в началото на следващата календарна година и до средата на годината да бъде одобрена с три основни дейности, които в никакъв случай не са основни. Те не изчерпват, по-скоро допълват това, което правим по отношение на дигитализацията.
Първата дейност е за създаването на така наречения „Отворен облак“, образователен облак с отворено образователно съдържание. Казано по друг начин, електронни ресурси, филмчета и друго съдържание, което е достъпно за всички и, за което ние чрез проекта ще насърчим учители и други лица да го създават. И в момента има такива ресурси, които учениците ползват, но срещу заплащане, създадени такива филмчета. В общия случай такова едно съдържание онагледява по-добре изучавания материал и го прави по-интересен за децата и учениците.
Втората основна дейност е „Обучение на учителите“. Много учители имат нужда от допълнително обучение по дигитални умения. Впрочем такова правим сега, в момента, във връзка с въвеждането на часа по компютърно моделиране от трети клас. Има необходимост да се обучат учители.
Това ще бъде всъщност и третата дейност по проекта – да се стимулира обучението по компютърно моделиране от най-ранна възраст, включително от първи клас с допълнителни дейности, допълнителни часове. В този етап все още не говорим за въвеждане в учебната програма. Това е точно във връзка с това да имаме повече хора, които да бъдат с по-задълбочени дигитални умения.
Също така имаме и Национална програма „Старт за ИТ кариера“, по която обучаваме гимназисти от други профили и професионални направления, различни от информационни технологии за придобиване на професионална квалификация „приложен програмист“. Това е с цел да се разшири базата от софтуерни специалисти по програмата.
Първата година по програмата са включени близо хиляда деца. Предвиждаме нейното разширяване. Надяваме се след две години близо 4 хиляди деца да бъдат включени по програмата. Факт е, че много повече професии в бъдеще ще изискват задълбочено изучаване на софтуер, на приложно програмиране.
Отделно от това какво правим по Националната програма „Информационни и комуникационни технологии“ и цялостната стратегия, за която говорим. От една страна, е дигитални умения, от друга страна, свързаност, най-общо.
Стратегията по отношение на свързаност. Инвестираме всяка година в така наречената „опорна мрежа“, по-скоро Държавната агенция за електронно управление инвестира. Това е своеобразна магистрала, която позволява да се ползва и този образователен облак и да имаме тази високоскоростна свързаност.
Отделно от това са локалните Wi-Fi мрежи в образователните институции, в училищата основно. Мисля, че скоро имах възможност да засегна тази тема. В 46% от училищата имаме над 80% покритие с Wi-Fi. Надяваме се до една година да имаме възможност да финансираме всички училища да имат такива локални Wi-Fi мрежи, така че да може да се ползва и електронно съдържание.
Това, което говорим за електронното съдържание с крайни устройства. Беше разширен достъпа. Беше осигурен достъп до електронно четими варианти на учебниците – говорим за това да разширяваме фронталното обучение и достъпа до електронни учебници. Фронталното обучение с проектори и бяла дъска или интерактивна дъска, така че с един лиценз да може да ползват за една класна стая електронните ресурси.
Училищата и детските градини правят инвестиции, независимо от нас. Имаме оборудвани 13 хиляди класни стаи за фронтално обучение, което е приблизително една трета от ползваните класни стаи в системата. Това трябва да се увеличи. Отделно се закупуват електронни платформи от училища, Електронни дневници… може би като продължа след това.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: В дупликата съм сигурна, че ще имате възможност да продължите.
Господин Мехмед, заповядайте за реплика.
ЕРОЛ МЕХМЕД: Разбира се, съвсем кратка, само като допълващ въпрос. Благодаря за изчерпателния отговор.
Вие сякаш изброихте и дейности по големия проект, за който споменахте, по Оперативната програма.
Но същият този проект, за да няма диспропорция и неравнопоставеност, ще има ли национален обхват или ще бъде само за големите градове, или за конкретни училища? Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Да, Проектът трябва да има национален обхват. Предвиждаме в него да бъдат включени всички училища. На настоящия етап този проект е разработен само за училищата, по-нататък ще мислим за детските градини, но там по-скоро не говорим за Проект за дигитални умения, там говорим за други дейности в детските градини.
Имаме новината от тази седмица, че е отблокирано възстановяването на средствата по Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“, което ще ни позволи да процедираме и тези проекти през Комитет по наблюдение, разбира се, след като ги доведем в завършен вид.
Това е не толкова добрата новина, колкото това, че запазихме възможността да реализираме за сметка на оперативната програма системни проекти. С това разделение, което направихме на функциите между управляващ орган и министерството като конкретен бенефициент, с някои други неща, които направихме. Защото тези системни проекти, по нашите оценки, имат висока степен на ефективност и ни финансират островчета от мрежата от образователни институции, а осигуряваме достъп до всички образователни институции и всички деца, и всички учители, в зависимост от спецификата на проекта.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Следва парламентарна група на „Воля“.
Заповядайте, госпожо Аксиева.
ЕЛЕНА АКСИЕВА: Уважаеми господин Министър, имам един въпрос, свързан с предучилищното образование, по-конкретно.
Много родители се свързаха с мен във връзка с предвиждането на въвеждане на задължително предучилищно образование от 4 годишна възраст. Моят въпрос е: кога смятате да стартира тази програма и какви мерки ще предприемете за нейното изпълнение, тъй като и в момента има недостиг на места в учебните заведения?
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Заповядайте за отговор, господин Министър.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Благодаря.
Задължителният обхват на деца в предучилищна възраст е уреден в Закона за предучилищното и училищното образование и от навършване на пет години. Тоест това е въпрос на законова промяна. Това е една от мерките, които са заложени в управленската програма, както и при въвеждането на задължителния обхват на децата на пет години. Преди това беше задължителен обхват само на децата на 6 години.
Този разговор беше воден с възможността тази мярка да се реализира от гледна точка на материалната база. В последните години беше преодоляна голяма част от недостига в най-големите градове по отношение на детските градини. Все още продължават усилията в тази посока.
Имаме недостиг в отделни квартали, в отделни населени места. Тогава, доколкото си спомням, може би някои народни представители си спомнят по-добре, имаше двегодишен период, в който общините можеха да решат дали да въведат тази мярка по-рано или по-късно. Във всички случаи е необходимо един разумен подход, който да се съобрази с възможността за обхват на децата при наличната материално-техническа база. Разбира се, необходимо е да продължат усилията за инвестиции в материална база в системата на предучилищното образование. Във връзка с тази мярка винаги има обществен дебат, от една страна, правото да изберем като родители дали децата ни да бъдат включени в системата на предучилищното образование, от друга страна, обществения интерес ние да дадем на децата първо максимума от житейските ни възможности, включително и като ги социализираме в по-ранен етап. Второ, да създадем предпоставки за по-ефективно включване на децата, чиито майчин език не е българския, които са от семейства с ниско образование, за които този период е ключов, самата биология на образованието, на интелектуалното развитие на децата показва, че в този период интервенцията, особено по отношение на езиковите знания и умения е ключова. Също така е ключова предпоставка дали след това те ще бъдат интегрирани успешно в системата на училищното образование, дали ще имат по-добри образователни резултати и дали ще завършат училищно образование, дали няма да отпаднат по-рано.
Връзката, зависимостта между тези неща, от една страна, и ранното включване е много силна.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Заповядайте за реплика, госпожо Аксиева.
ЕЛЕНА АКСИЕВА: Всъщност няма да бъдат вкарвани допълнително промени, преди този проблем да бъде разрешен – говоря за задължително предучилищно обучение от 4-годишна възраст?
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Това, което и предишния път беше направено, е като част от тези предложения за въвеждане на ранното включване на децата в предучилищна подготовка, да бъде намерен разумен период, в който да се реализира тази мярка.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
От парламентарна група на ГЕРБ нямаме въпроси.
От парламентарна група на „БСП за България“?
Заповядайте, госпожо Ненчева.
ВЕСКА НЕНЧЕВА: Господин Министър, госпожо Председател, колеги, връщаме се отново на темата за учебните програми за XI и XII клас по български език и литература.
Разгорялата се дискусия сред колегите по български език и литература, сред родителите и сред цялата общественост вероятно доведе до удължаване на срока на разглеждане на тези програми. Вие самият сте заявили, че няма да ги подпишете, докато не се постигне консенсус по съдържанието, но това не може да продължи до безкрай.
Искам да отговорите как виждате решаването във времето на този въпрос? Как върви дискусията по тези теми? Има ли вероятност в учебния материал по български език и литература да се отнеме изучаването на произведения от Алеко Константинов, от Емилиян Станев? На какъв подход на представяне на информацията на учениците се насочваме – хронологичен, тематичен? Всичко това коментирано ли е с учителската гилдия, преподаватели по български език и литература? Какви са изводите, ако има такъв дебат сред колегите? Правени ли са анализи. Ако пропускам нещо по-конкретно като въпрос, желая да ни информирате конкретно за учебните програми по български език и литература за XI и XII клас. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Заповядайте за отговор, господин Министър.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Благодаря.
Всяка една учебна програма предизвиква дискусии. Това е нормално, защото имаме много автори, които всеки един от нас, бихме искали да изучаваме, имаме редица въпроси, които са дискусионни. Най-вероятно не може да се постигне консенсус, още повече че по основния въпрос, който споменахте – дали да се изучава тематично или хронологично, има аргументи „за“ и „против“ и може би и едните, и другите имат основание, но все пак най-малкото, ако се заложи на един от двата подхода, трябва да имаме достатъчно аргументи, които да са споделени и от тези учители, които не са участвали в дискусиите, че това е правилният подход. Има такива дискусии, те са протоколирани, но може би не са достатъчни, защото знаете, учителите по български език и литература са най-много. В системата има 90 хиляди учители, не съм сигурен точно колко хиляди са по български език и литература, но така или иначе при мащабите на нашата система е трудно обсъждането с всички учители по една дисциплина в кратък период. В случая можем да си позволим малко повече време да обсъждаме – това е моето желание, защото имаме тази възможност от гледна точка на графика. Ще организираме обсъждания не само в София, но и по региони.
По отношение на това кои автори да бъдат включени, също мисля, че някои други автори трябва да бъдат включени допълнително от тези, които можем да видим в програмата. Но факт е, че тези програми дават много по-голяма възможност за включването на допълнителни автори от тези, които сме имали и преди. Това може да стане с решение на учителите, точно в съответствие с този принцип за известен периметър на самостоятелност при определянето на темите.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Желаете ли реплика, госпожо Ненчева? Заповядайте.
ВЕСКА НЕНЧЕВА: Не получих конкретен отговор колко е времето, с което разполагаме.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Божа работа.
ВЕСКА НЕНЧЕВА: Тази „Божа работа“ не е отговор, защото всичко е човешка направа.
Притеснявам се от факта, че за пореден път – добре е, че обществото има отношение към образованието. Така трябва да бъдат най-много учителите по български език и литература в българското образование и образователна система, но ние за пореден път имаме дискусия, която не е особено с добри резултати относно учебните програми. Само преди няколко месеца имахме дискусия по учебната програма по история. От там пак излязоха едни половинчати истини, от които не са удовлетворени всички. Дано това да не се случи заради времето, с което разполагаме с учебната програма по български език и литература.
Не исках да чувам от Вас отговор, че дали тематично или хронологично ще подходим. Това дава възможност на учителя, това е една от най-омразните думи за нас, учителите – „дава Ви се свобода да правите нещата така, както Вие искате“.
Да, ние имаме свободата, но тя ни ограничава в прословутите три часа задължителна подготовка. Вие много добре го знаете, експертите го знаят. Не може в три часа задължителна подготовка да направиш чудеса, в които да подготвиш учениците по български език и литература за държавен изпит. Не можеш да имаш 38% от учебното съдържание нови знания, 39% упражнения в тези три часа задължителна подготовка. Колкото и да се опитваме да компенсираме със ЗИП-ве, със СИП-ве и т.н. Така че не искам другия път да ми отговаряте с възможността за свобода на учителя по български език и литература, защото това не е свобода, която имаме в рамките на три часа. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Господин Министър, желаете ли дуплика? Заповядайте.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: През месец юни ще бъдат организирани обсъжданията. Май месец не е подходящ, юли месец вече ще бъде късно от гледна точка на това, че някои учители ще излязат в летен отпуск.
Това, което Ви казах всъщност е, че нищо не е предрешено. Не сме се запънали. Необходими са допълнителни обсъждания. Ясно е, че винаги ще има въпроси, които ни разделят. Не можем да включим всички автори в учебните програми. Винаги ще има различни мнения.
Уважавам Вашето мнение за Програмата по история. Уважавам мнението на другите, които са на различно мнение. По същия начин по отношение на авторите, винаги ще имаме автори, които искаме да се включат в учебните програми. Не можем да включим всичко. Ако включим всичко, вероятно ще навредим на децата.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря, господин Министър.
Заповядайте, господин Йорданов.
ЙОРДАН ЙОРДАНОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Уважаеми господин Министър, преди около два месеца в Министерството на образованието и науката се проведе една среща с директорите на училищата в местата за лишаване от свобода, на която присъствах и аз. Там поехте няколко ангажимента, касаещи финансирането на професионални паралелки, евентуалната промяна на статута на тези училища.
В тази връзка, след Решението на Министерския съвет е видно, че има единствено 15-процентно увеличение на заплатите на учителите.
Въпросът ми е: какви мерки ще вземе министерството и каква е краткосрочната или поне средносрочната визия за развитието на тези шест училища?
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Заповядайте за отговор, господин министър.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Благодаря.
Тези училища са част от системата на предучилищното и училищното образование. Те са необходими, съществуват и ще продължат да съществуват. Над 1000 лица, лишени от свобода се обучават в тях. Седем са тези училища. Не бих казал, че има значителни проблеми с техния статут, нито с тяхното функциониране. По-скоро говорим за отделни мерки, които могат да подобрят, да улеснят дейността им, които трябва да съобразят дейността им със специфичният им статут.
Имали сме срещи с тях. На последната среща Вие присъствахте, заместник-министъра на правосъдието господин Проданов.
Има проблеми, свързани със сформирането на маломерни паралелки. Ще разрешим такива маломерни паралелки, ще направим промяната в наредбата, така че да отпадне минималния брой.
Говорихме да им осигурим средства за това, което осигуряваме за материална база на директорите – по 25 лв. Това също не е нещо невъзможно, което ние ще изпълним.
За електронните дневници също така говорихме – дали да имат електронни дневници. При тях не е уместно това, няма и родители, които да информираме чрез електронните дневници. Ако има електронни уроци, ще се представят на електронен носител. Едно от основните ограничения е, че нямаме интернет в затворите.
Те бяха преобразувани от основни в средни училища. Единственото ограничение тук е, че не можем да ги направим специализирани училища, защото не можем да вкараме толкова лесно външни лица, инженери да преподават в тях, да си изберат професия.
Мисля, че беше направена промяна в техните документи за завършен етап – да не фигурира, че са се обучавали в училище към затвора, за да може да се социализират пълноценно, когато напуснат местата за лишаване от свобода. Това е, което се сещам.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Желаете ли реплика, господин Йорданов? Не желаете.
От „Движението за права и свободи“ – господин Мехмед.
ЕРОЛ МЕХМЕД: „Движението за права и свободи“ има много въпроси, но някои от тях ще ги спестя. Може би да си поговорим отделно. (Реплика.) Да, знам и затова ще избера може би най-актуалният.
Наближава 24 май, господин Министър. Това може би е най-истинският празник, защото има естествената функция да обединява всички, а може би и е най-красивият, защото по идея и по същност, но…
Въпросът ми е: готова ли е страната за 24 май или за този феномен, за това наше българско постижение, наречено абитуриентски балове? Направили ли сте взаимодействие с Министерството на вътрешните работи, за да не се случват всички онези неща, които ги знаем преди и след 24 май и по този начин да създадем една по-добра организация? Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Заповядайте за отговор, господин Министър.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Благодаря.
Честно да Ви кажа, досега не сме били въвлечени като министерство, централно в организацията на абитуриентските балове. Директорите по места го правят. Разсъждавам на глас, каква централна организация можем да направим с Министерството на вътрешните работи?! В общия случай, едно празнуване на завършване не трябва да изисква особена охранителна дейност от страна на органите на Министерството на вътрешните работи. Надяваме се да няма инциденти. Едно от нещата, които днес представихме пред журналистите, по-точно анонсирахме, че следващите седмици и месец ще говорим за възпитателната работа в образователните институции. Подготвили сме Проект на стратегия за възпитателна работа, ако това е един от аспектите на въпроса.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Заповядайте за реплика, господин Мехмед.
ЕРОЛ МЕХМЕД: Нямам.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
От парламентарна група на „Воля“ няма въпроси, с което изчерпахме процедурата по т. 1 от дневния ред, колеги.

Преминаваме към точка втора:
ИЗСЛУШВАНЕ НА МИНИСТЪРА НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА ЗА НАПРЕДЪКА ПО РЕАЛИЗАЦИЯТА НА ПРИОРИТЕТИТЕ НА БЪЛГАРСКОТО ПРЕДСЕДАТЕЛСТВО НА СЪВЕТА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ В ОБЛАСТТА НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА.
По т. 2 към нас се присъедини и заместник-министър Деница Сачева, а така също присъстват и госпожа Анелия Йотова – главен експерт в Дирекция „Приобщаващо образование“, и госпожа Нирен Хасанова – главен експерт в Центъра за образователна интеграция на децата и учениците от етническите малцинства.
Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Благодаря.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Когато говорим за Председателство, може би три области на участие можем да откроим.
Едното са събитията, които имаме във връзка с Председателството. Аз споменах едно от тях – за Конференцията от дигитални ползватели към дигитални създатели „Образовай се, за да твориш“. Тези конференции не са просто обичайните конференции, те са част от едни разговори, които са започнали, продължават на общоевропейско ниво и се отразяват както на политиките на ниво Европейския съюз, така и в националните политики. Ние имаме амбициозна програма от подобни събития в рамките на нашето председателство.
Второто са проведените съвети на министрите. Аз, като министър на образованието, ръководя два съвета – това са Съвета по образование, култура, младеж и спорт в частта „Образование“, и Съвета по иновации и конкурентоспособност в частта „Научни изследвания“.
Третата група дейности е работата, която тече по всички досиета извън тези формати. Това е в различните формати, в които се взимат решенията в рамките на Европейския съюз.
Имаме 18 събития като част от Календара на българското председателство. Делегатите, които сме посрещнали на този етап, са приблизително 2600. Най-ключовите събития за нас: най-високо ниво беше Неформалният съвет на министрите, отговарящ за конкурентоспособността, тоест научните изследвания. Основна тема на срещата беше „Бъдещето на научните изследвания и иновациите в Европа“.
Друго ключово събитие за нас беше дигиталната конференция, за която споменах. В София се проведе и форумът „Университет и бизнес“, като основна тема беше сътрудничеството между университетите и бизнеса. Предстои публикуването на доклада от форума.
Също така се проведе Международна конференция на тема „Професионално образование и обучение – предпочитан избор“. Основните теми бяха свързани с възможността за разкриване и развитие на потенциално обучаваните за постигане на професионална и личностна реализация, но и на бъдещо обучение на работното място.
В съответствие с политиката на българското правителство по време на председателството се проведе и Международна конференция „Младите учители, привличани и задържани в професията“, организирана съвместно със Синдиката на българските учители. Основните теми бяха политиките за подкрепа на новоназначени учители от програмите на Европейския съюз и задържането на млади учители в системата. Вследствие на дискусиите бяха приети препоръки от Конференцията към държавите членки.
Предстоят още четири събития. Едно от тях е знаковата Конференция на тема „Храни 20 – 30, изследване и иновации за продоволствената сигурност и повишаване качеството и сигурността на храните и хранителните системи“.
В рамките на председателството са проведени два съвета по образование и по конкурентоспособност в частта „Научни изследвания“. Този месец, следващите две седмици предстоят още две – на 22 май по образование и на 29 май по научни изследвания.
В ресора „Образование“ основен приоритет и основно досие беше бъдещето на Програмата „Еразъм плюс“ и определянето на насоките за по-нататъшното й функциониране.
Знаете, че вече е публикувана следващата Многогодишна финансова рамка, която предвижда значително увеличение на средствата за Програмата „Еразъм“. Тя беше определена в междинната оценка като една от най-успешните програми на Европейския съюз.
На 15 февруари проведохме този дебат. Очаква се на 13 юни Европейската комисия да представи за първи път първият проект на новата програма по време на заседанието на Комитета по образование, председателстван от българското председателство.
Постигнахме съгласие в страните членки по препоръката на Съвета относно ключовите компетентности за учене през целия живот. Тя е основополагащ документ в Сектор „Образование“ и оказва въздействие върху изготвянето на националните политики в различните области на образованието. Препоръката ще бъде приета на Съвета по образование на 22 май.
Препоръката съдържа също така важна актуализация в рамките за ключовите компетентности, които отразяват динамичното развитие на преподаването и ученето.
Постигнахме също така общо съгласие относно препоръката на Съвета относно насърчаване на общите ценности, приобщаващо образование и европейското измерение на образованието. Тя си поставя за цел популяризирането на общите ценности на всички образователни равнища, насърчаване, приобщаващо образование, поощряване на европейското измерение в преподаване и подкрепа на учителите и преподаването. Тя също ще бъде приета на Съвета на 22 май.
По време на българското председателство в рамките на Съвета на министрите в ресор „Образование“ на 15 февруари поставихме темата, свързана с проследяването на упражняването правото на образование от страните членки при пътуване в рамките на Европейския съюз, при мобилност. Това е и във връзка с нашия механизъм за по-пълно обхващане на децата, учениците в задължителна предучилищна и училищна възраст. Темата ще продължи да бъде обсъждана на 7 юни във Варна, където ще се проведе работно посещение на образователните аташета и т.н. Надяваме се също така и по линия на двустранните отношения.
На предстоящият Съвет по образование се очаква да приемем и заключение на Съвета относно „Към визия за европейско образователно пространство“. Това е една тема, на която обсъждането й ще продължи дълго след българското председателство – до каква степен в отделните страни членки, които имат самостоятелни образователни политики, могат да търсят интегриране в рамките на Европейския съюз.
Проведохме неформален разговор по темата „Европейски университетски мрежи“ – нещо, за което беше говорено и взето решение да се работи на срещата на върха в Гьотеберг в края на миналата година. Тези европейски университетски мрежи са отговор на предизвикателството на глобалната конкуренция от университетите от другите континенти, най-вече от Азия и от Америка, за това че конкуренцията, която изисква по-добро партньорство и по-добра разпознаваемост в глобалния образователен пазар. Висшите училища в рамките на Европейския съюз са добри, разпознаваеми, но често те са малки за образователния пазар. Тези европейски университетски мрежи ще позволят по-добро партньорство и по-добра конкурентоспособност на европейските висши училища, глобалният образователен пазар. Също така ще дадат възможност и на български висши училища за включване в едно наднационално образователно пространство.
По отношение на ресор „научни изследвания“ едно от досиетата, което беше в ход – това са заключенията на Съвета относно преразгледания проект за международния термоядрен реактор „Итер“, Европейския съюз въобще човечеството… Това не е само европейски проект, а в него са включени и Съединените щати, и Китай, залага много на термоядрения синтез.
Новата базова линия на проекта планира първите експерименти за 2021 г. и пълна мощност до 2035 г. Заключенията на Съвета бяха приети на 12 април в Съвета по общи въпроси.
Също така се работи по предложението за Регламент на Съвета за създаване на съвместно предприятие за високопроизводителни изчисления EUROHPC. Към настоящия момент липсва такава координация по отношение на високопроизводителните изчисления, като придобиването и управлението на инфраструктура се прави на национално ниво, спрямо националните интереси и нужди. От друга страна, съвременните научни изследвания и конкурентоспособността все повече зависят от достъпа до инфраструктура за високопроизводителни изчисления.
Очаква се формално приемането на регламента на ниво Съвет да завърши по време на австрийското председателство през юли или септември 2018 г. Обсъжда се в контекста на следващия 7-годишен период и бъдещето като цяло на финансирането на научните изследвания.
Програмата „Хоризонт 2020“, която имаме, следващия програмен период ще се нарича „Хоризонт Европа“.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: „30 – 30“.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: „30 – 30“?! (Весело оживление.)
Една значителна част от средствата за научни изследвания ще бъдат разпределяни съгласно подхода, базиран на мисиите. Това беше един от неформалните разговори по време на Съвета на министрите за подхода, базиран на мисиите.
Какво означава това? Че ще бъдат формулирани мисии, към които ще бъде насочена една значителна част от научните изследвания – мисия за борба с рака или определена климатична, някои от проблемите, свързани с климатичните промени, примерно да намалим пластмасите и т.н., неща, които изискват научна експертиза, но и мобилизиране на научен потенциал, научни екипи от различни сектори от различни страни. Един такъв подход е в отговор на предизвикателството на по-голяма степен научните изследвания да бъдат обвързани с обществените предизвикателства.
Може би има още доста неща, които да спомена. Мисля, че не засегнах всички досиета.
Работим по 11 документа като 4 от тях са приети на различни съвети, а други 7 очакваме да се приемат на предстоящите съвети до края на юни месец, като обобщение. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря Ви, господин Министър.
Колеги, имате думата за въпроси и за коментари.
Заповядайте, господин Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Тази Лисабонска стратегия, която не беше изпълнена от никого и никъде, за която всички се правеха на гръмнати и когато дойде началника на кабинета на комисаря по науката, тук бяхме с колегата Петър Кънев преди пет години, и аз попитах госпожата защо не изпълнихте Лисабонската стратегия? Тя ми отговори: „Не мога да Ви кажа, професоре, и аз не знам“.
Това дето аз тук казах „30 – 30“, извинявам се, че се изпуснах, обаче всички мъгляви обещания и т.н., и т.н. и част от парите ще потънат в джобовете на чиновниците, а друга част как ще се използват, нямам представа, но нещата във фундаменталното знание не са добре и това е всеобщо мнение на учените в Европа и по природните науки, и при хуманитарните. Вярвайте ми, познавам твърде много такива хора, които казват едно и също: „организацията е лоша“.
Един немски професор ми каза следното – извинявам се, една минута отклонение: „някога в Хайделберг на университетския професор му е осигурено навсякъде, седи в кабинета си и пише и затова има високи постижения“.
Преди Втората световна война, между двете световни войни, преди Първата германската наука има 70% публикации спрямо всички останали науки по физика и затова Ханк разби ядрото … и атомната бомба, но това е друг въпрос. Сега, казва този мой колега: „две трети от времето на учения е да тича да намери пари за изпълнение на програмите си и само една трета използва за работа в кабинета, от което се получава тази слаба…“.
Трябва да бъде сменена фундаментално политиката, която се прави, но ние не сме тези, които могат да го направят.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Заповядайте, госпожо Петрова.
ТАНЯ ПЕТРОВА: Господин Министър, казахте за образователна инициатива във Варна на 7 юни. Бихте ли ми дали повече подробности?
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Предлагам да отговори заместник-министър Сачева.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДЕНИЦА САЧЕВА: Това е срещата на Комитета по образование. Това са най-висшите експерти по образование на всички 28 държави членки. Такъв комитет се проведе през месец ноември в София. Втората му среща, по време на нашето председателство, ще е във Варна на 6, 7 и 8 юни. Ако проявявате интерес, можете да бъдете поканени съответно на събитията, свързани с Комитета.
По принцип ние винаги пращаме покани до Комисията. Говорим за тези събития, за които имаме тази възможност, защото част от събитията са вътрешни.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Всъщност нека да кажем, че до този момент Комисията не е получила нито една покана за мероприятие по председателството.
РЕПЛИКА: Не е вярно това.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Длъжна съм да го кажа, за да не кажат колегите, че не даваме на колегите и т.н.
Това беше може би като допълнение към въпроса на госпожа Петрова.
Председателството вече свърши, доста инициативи минаха но, пак казвам, ние не сме получили нито една покана за тези инициативи.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДЕНИЦА САЧЕВА: Не е вярно това!
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Колеги, няма ги! Какво означава „не е вярно“? Може да проверим в Деловодството на Народното събрание, госпожо Сачева, както и на моя имейл няма получени такива покани.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДЕНИЦА САЧЕВА: Добре, ще проверим тогава кой е отговорният служител в Министерството на образованието и науката.
Да, защото, госпожо Дамянова, специално Вие дори фигурирате в част от проектните програми на събитията, в които трябва да вземете думата и да вземете отношение. Например събитието на младите учители, мисля, че Вие бяхте, госпожо Захариева, тогава когато бяхте на събитието за дигиталните ползватели и дигитални създатели, също Вие бяхте предвидена да говорите в панела, заедно с Томислав Дончев и с Йорданка Фандъкова и т.н. Ще проверя действително, защото за мен това е наистина неприятна новина.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Нека да кажа, че поканата за младите учители беше към мен от Синдиката на българските учители и от госпожа Янка Такева, а не от Министерството на образованието и науката. Поканата беше лично към мен, не към Комисията. Имахме представител – госпожа Захариева, като заместник-председател, и госпожа Клисарова, но поканите са от госпожа Янка Такева – лични покани, не покани до Комисията.
Това може би е пропуск в организацията и в Протокола на Министерството на образованието и науката.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Може би най-важното събитие от тук нататък от тези, които остават, е тази знакова конференция, за която казахме, за „Храни 2030“, но мисля, че има поне още едно – това за водородната енергия. Ние ще поканим цялата Комисия, защото сме партньори. Необходимо ни е партньорство по тези важни теми.
За конкретната конференция само да кажа, че в дух на добро социално партньорство поканите бяха изпратени действително от госпожа Такева. Ние самите не сме изпращали покани, но събитието ни беше съвместно.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Предлагам да прекратим тази тема, защото стана ясно, че има пропуск. Пак казвам, това е единствената покана, която е от госпожа Такева. До този момент покани от министерството за инициативи по председателството никой от колегите не е получавал. Виждам, че много от нещата ги давате, раздавате и изпращате персонално към колегите, така че всеки един може да каже дали е имал или е нямал покана.
Има ли други коментари?
Заповядайте, проф. Клисарова.
АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: Само едно уточнение, защото за това говорим от 2013 г., а именно нашите деца. Много семейства отиват на работа в чужбина, децата им ги водим като отпаднали или че не са на училище но, реално погледнато, голяма част от тях посещават училища в Германия, Испания. От 2013 г. говорим, че ще имаме такава обратна информация за цяла Европа и във връзка със свободното движение на хора.
Има ли напредък в тази част? Електронен европейски регистър, което никак не е трудно и не е скъпо.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Заповядайте за отговор, господин Министър.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Във всички случаи едно нещо, което не зависи само от нас е по-трудно, когато зависи от много повече държави. Затова Ви казах, че и по линия на двустранните отношения не знам как от 2013 г., но факт е, че от миналата година започнахме да говорим за проследимост в рамките на страната. За първи път активизирахме до такава степен структурите на Министерството на външните работи да търсят децата в рамките на страната, за първи път идентифицирахме, че толкова голям брой деца са извън страната.
За съжаление, информационните системи на „Гранична полиция“ не позволяват тази пълна проследяемост, особено когато е в рамките на Европейския съюз, особено когато напускаш през сухопътни гранични контролно-пропускателни пунктове. Имаме неустановено местонахождение на много деца и пътувания и в рамките на страната – сега пролетта на розобер, есента на гроздобер и т.н.
Това, което имаме в системата, е така нареченото „отпусно“, което са задължени да получат родителите при отписване от училище или при пътуването, по-дълго някъде – повече от една седмица, което предполага децата да не упражняват правото си на образование. Но факта, че имаме напускане без така нареченото „отпусно“ – никой не го иска на границата. Факт е също така, че другите страни не знаят колко деца са отишли там, както и ние не знаем колко деца са дошли тук.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Заповядайте, госпожо Клисарова.
АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: Благодаря за отговора.
Въпросът не беше злонамерен, а уточняващ. Отчитаме, че деца са отпаднали от системата, но те може би учат на друго място. Този въпрос беше поставен на Съвета на министрите не само за България, защото се оказа, че това е проблем на много европейски държави, а не само за нашата страна.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Има ли други коментари, свързани с тази точка? Не виждам.

Преминаваме към точка трета:
РАЗГЛЕЖДАНЕ НА АДМИНИСТРАТИВЕН МОНИТОРИНГОВ ДОКЛАД ЗА 2017 Г. ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА НАЦИОНАЛНАТА СТРАТЕГИЯ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА ИНТЕГРИРАНЕ НА РОМИТЕ (2012 – 2020), № 802-00-23, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 3 МАЙ 2018 Г.
От Националният съвет за сътрудничество по етническите и интеграционни въпроси към Министерския съвет тук са госпожа Росица Иванов – секретар, и госпожа Даниела Николова – държавен експерт в Секретариата за сътрудничество по етнически и интеграционни въпроси .
Заповядайте, госпожо Иванова, да представите Доклада в рамките на 10 минути.
РОСИЦА ИВАНОВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, с мен са госпожа Даниела Николова – държавен експерт в Секретариата за сътрудничество по етнически и интеграционни въпроси…
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: От страна на Министерството на образованието и науката кой ще участва по доклада?
РОСИЦА ИВАНОВА: Тук са, ще представя колегите до мен.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Добре, но би било добре заместник-министър да участва по доклада.
Госпожа Хасанова – главен експерт в Център за образователна интеграция на децата и учениците от етническите малцинства.
На ниво „главен експерт“, съжалявам, няма да приемем участие от страна на министерството. Трябва ни поне директор на дирекция. Извинявайте, но това е неуважение към Комисията.
Заповядайте, госпожо Иванова.
РОСИЦА ИВАНОВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, ще се постарая действително в рамките на кратко време да Ви запозная с това как е изготвен доклада.
Както сте информирани, Националната стратегия на Република България за интегриране на ромите е приета с Решение на Народното събрание от 1 март 2012 г. и от 2013 г. до сега ежегодно се явяваме пред седем или осем парламентарни комисии за представяне на доклада.
Оперативното изпълнение на Стратегията се осъществява чрез изпълнение на мерки от Националния план за действие през периода 2015 – 2020 г. за изпълнение на Стратегията.
Бих искала да се концентрирам върху това, с което този доклад се отличава от всички останали петгодишни рапортувания до момента. Този доклад се отличава в три основни неща.
Първо, той е изготвен от Секретариата на Националния съвет за сътрудничество по етнически интеграционни въпроси въз основа на информация, която е получена от министерствата, които имат отговорности по изпълнението на планираните мерки по приоритетите в Стратегията и от областните администрации.
Докладът се състои от една основна част, която включва и анекс. Това е анализ на Българската академия на науките на материалите, които са предоставени за 2016 г. Тъй като в многогодишните представяния на Доклада към настоящия момент една от основните бележки от Ваша страна и от различните други парламентарни комисии е била, че липсва анализ, липсват трендове, липсват анализи за развитие, ние предприехме необходимото тази година материалите да бъдат предоставени на Българската академия на науките, за да могат да направят съответните справки и това, което те са представили, е представено като анекс към Доклада.
Освен това има едно приложение, което е само за информация, което е изпратено само на електронен носител. Това е изпълнение на областните стратегии и на общинските планове за развитие за изпълнение на всичко, което е във връзка с Националната стратегия за интегриране на ромите. Това е изключително полезно за Вас, тъй като можете да се запознаете конкретно по места какво е извършвано от съответните общини.
Това, което е важно да се каже е, че тази година е в процес на завършване система за мониторинг и контрол на Националната стратегия на Република България. Тази система за мониторинг и контрол е основана върху индикаторен модел, в който се включиха абсолютно всички колеги от четирите основни министерства, които представляват и четири основни приоритета в стратегията.
Считам, че следващата година съвсем конкретно бихме могли да Ви дадем анализите и насоката, и посоката на развитие, тъй като това е система, която ще проследява изпълнението на мерките с числово изражение, индикаторно, така че съвсем и визуално можем да представим генерирани справки, тъй като системата ще съдържа и дигитална карта, която ще включва всички 28 областни града с всички общини. Ще могат да бъдат отчитани до три индикатора, така че това е нещо, което беше изискване на Европейската комисия. То вече е факт.
Горда съм да отбележа, че на 8 юни ще приключим с тази система и догодина съвсем аргументирано и убедително ще Ви предоставим данни, така че наистина да се приемат тези анализи от политикоправещите институции, така че да може Планът за действие, който е 2015 – 2020 г. и с едно Решение на Министерския съвет през изминалата 2017 г. го актуализирахме, всяка година Плана за действие към Стратегията да може да бъде актуализиран.
Тъй като представяме Доклада в Комисията по образованието и науката, с мен са колеги от Министерството на образованието и науката: Анелия Йотова и Нирен Хасанова от Центъра за образователна интеграция на децата и учениците от етническите малцинства, тъй като Центъра също е представен в Доклада с информация, така че въпроси, които касаят конкретно информацията по отношение на представените данни в този Доклад, колегите биха могли да отговорят и на конкретни въпроси. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Благодаря Ви и аз.
Колеги, имате ли въпроси, коментари?
Госпожо Сачева, Вие ако искате да споделите нещо?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДЕНИЦА САЧЕВА: Не участвам в обсъждането.
ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Да, знам. Ако прецените, че можете да добавите нещо?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДЕНИЦА САЧЕВА: Не.
ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Колеги, имате ли въпроси? Не виждам.
Предлагам да преминем към гласуване, тъй като по процедура трябва да приключим с гласуване.
Който е съгласен да приемем Административният мониторингов доклад за 2017 г. за изпълнението на Националната стратегия на Република България за интегриране на ромите, № 802 00-23, внесен от Министерски съвет на 3 май 2018 г., моля да гласува.
Гласували: „за“ – 8, „против“ – няма, „въздържали се“ – 10.
Докладът не се приема.

Преминаваме към точка четвърта – РАЗНИ.
Има ли нещо по т. 4? Не виждам.
Благодаря на всички за участието в работата на комисията.
Закривам заседанието.

(Закрито в 16,30 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Милена Дамянова