1. Разглеждане на Годишен доклад за дейността на Българска академия на науките за 2017 г., № 805-00-1, внесен от Председателя на Българската академия на науките на 24 април 2018 г.
2. Разни.

---

Заседанието беше открито в 15,00 ч. и ръководено от председателя на Комисията – госпожа Милена Дамянова.


* * *

ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Колеги, добър ден!
Имаме кворум.
Можем да започнем при следния дневен ред за днешното заседание:
1. Разглеждане на Годишен доклад за дейността на Българската академия на науките за 2017 г., № 805-00-1, внесен от Председателя на Българската академия на науките на 24 април 2018 г.
2. Разни.
Има ли други предложения по дневния ред? Не виждам.
Подлагам го на гласуване.
Гласували: „за” – 19, „против” и „въздържали се” – няма.
Приема се.

Гости на днешното заседание са: от Българска академия на науките – акад. Ревалски, председател; проф. Евдокия Пашева – главен научен секретар; доц. Лиляна Вълчева от Националния браншов синдикат „Висше образование и наука“ към КНСБ, Юлия Василева, Евгения Егова – докторант, Андрей Лешков, също от Синдиката; от Министерството на образованието и науката участие в днешното заседание ще вземат проф. Иван Димов – заместник-министър на образованието и науката; проф. Костадин Костадинов – съветник на министъра на образованието и науката; Янита Жеркова – началник на отдел „Национални научни инициативи“, тук е и парламентарният секретар на Министерството на образованието и науката.
Само ще кажа, че към Доклада имаме постъпили няколко становища. Предполагам, че вече сте се запознали с тях, имате ги на Вашите електронни пощи – от министъра на образованието и науката имаме подкрепящо становище с препоръки, които, надявам се, съвсем накратко ще бъдат споделени с народните представители.
Подкрепящи становища имаме от министъра на отбраната, министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, министъра на икономиката, министъра на околната среда и водите, Съюз на учените в България и Федерация на научно-техническите съюзи в България.
Сега давам думата на академик Ревалски, съвсем накратко да ни запознае с Доклада.
ЮЛИАН РЕВАЛСКИ: Благодаря, госпожо Дамянова.
Уважаема госпожо Дамянова, уважаеми госпожи и господа народни представители! Позволете ми съвсем накратко да Ви представя Отчета на Българската академия на науките за 2017 г.
Пълният вариант Вие сте го получили. Предполагам, че сте получили и презентацията, която днес ще Ви представя, защото някои от слайдовете съдържат твърде много информация и ще мина бързо през тях.
За мото на Доклада тази година избрахме тази мисъл на Левски: „От нас зависи да бъдем равноправни с другите европейски народи” (показва на слайда), защото от години сме обединени около разбирането, че за да успее която и да е дейност в България, най-вече ние сами трябва да се погрижим за нея, след това да очакваме, че някой друг ще ни помогне. В частност, когато става въпрос за науката, често се дават като панацея европейските фондове, но ако няма съществено национално, както институционално, така и проектно финансиране, няма да може да има развитие на науката само с европейските средства.
Нашият доклад традиционно има няколко твърди точки. Едната е свързана с факта, че ние освен национален научен център, към нас е и Събранието на академиците и член-кореспондентите, след което има и три съществени части, свързани с Националната стратегия за развитие на научните изследвания, а именно в наукометрично отношение, в експертен потенциал, както и в областта на културата и на духовността, и разбира се, традиционно Ви запознаваме с финансовото състояние на Академията, което също е свързано със Стратегията, и накрая – няколко извода.
Преди да премина към тези точки, които преди малко обявих, няколко характерни неща, които по някакъв естествен начин отразяват живота в Академията.
Първо, две неща, свързани с младите учени. Имахме удоволствието миналата година да възобновим традицията и да връчим за пореден път наградите за млади учени на името на проф. Марин Дринов и за най-млади учени на името на акад. Иван Евстратиев Гешов, което се случи на Деня на будителите, както и във връзка с първата младежка програма за подкрепа на млади учени, която беше от Министерството на образованието и науката, която завърши успешно миналата година, ние отличихме 11 млади учени, които бяха с особено впечатляващи проекти. Това се случи на празника на нашата академия.
Нека да спомена и още един фактор, който е съществен и който показва успехите на българските учени. Това са петте награди, които получихме по линия на наградите „Питагор“ от Министерство на образованието и науката – за млад учен, за утвърден учен, за успешна експлоатация и комерсиализация на научни продукти, за млад учен в областта на социалните науки и за фирма с най-много инвестиции.
Едно важно нещо се случи – знаете, че Министерство на образованието и науката се присъедини към инициативата на нашия комисар Мария Габриел, за превръщане на нашата страна в един от регионалните центрове, свързани с високоефективни изчисления и суперкомпютри. Както знаете, в момента в Българска академия на науките се намира най-мощният суперкомпютър, който има не само в България, но и в региона. Госпожа Габриел има възможността да се запознае с него, както и да получи подкрепата на Българската академия на науките за нейната инициатива.
Много важно е да отбележа, че Бюрото и Консултативния научен съвет на европейските академии проведе в София, България своето заседание, което обикновено се случва преди Европредседателството. Защо го отбелязвам? Не само заради това, че ние бяхме домакини, а заради това, че в последните години – от основаването на Механизма за вземане на решения на ниво „Европейска комисия“, ролята на академиите и на образованието от академии в Европа се засилва изключително. Този Консултативен научен съвет има за основна цел да изготвя препоръки за политиците, които вземат решение на европейско ниво и очаква същото да се случва с националните академии и националните правителства.
И едно нещо, свързано с това, което преди малко говорихме с един от Вашите членове, е, че във връзка с това, че Българска академия на науките иска да представи по-всеобхватно своята дейност, ние стартирахме една кампания „БАН представя своите институти“. През миналата година осем от звената се представиха по един популярен начин пред обществеността, медиите и пред младите хора, което е много важно.
С няколко думи само да отбележа нещо традиционно за Българска академия на науките, че продължи да се разширява работата, свързана с работата с младите таланти. Ученическият институт, който съществуваше на ниво „Институт по математика и информатика“ набра скорост вече на ниво „БАН“ по редица други науки. Тук виждате няколко от новите инициативи, които се появиха миналата година. (Показва на слайда.)
Да кажа две думи за Събранието на академиците и член-кореспондентите, което е един орган, който се движи между 150 и 160 души. Както знаете, ние по закон не можем да имаме повече от 80 академици и 120 член-кореспонденти. Винаги сме някъде около 150-160 души, от които около половината са свързани с институтите на Българска академия на науките, другата половина са наши колеги от университети и други научни организации, както и творци на изкуството. С една дума ще кажа, че това Събрание е като един мощен научен институт на Българска академия на науките, както по отношение на неговата публикационна дейност, участие в научни форуми, изследователски проекти, педагогическа дейност, с две думи – допринася изцяло за издигане ролята на Българска академия на науките и на науката в по-широк смисъл – духовността и културата в нашата страна.
Нека сега да обърна внимание на онези неща, които са свързани вече пряко с научната стратегия.
Ще започна с наукометричните данни. Без да навлизам в подробности, на този слайд са дадени данни от световните бази данни. Ще отбележа три неща.
Първото е, че една трета от публикациите, които са на Българска академия на науките, са в най-високата категория, с което ние надвишаваме средния световен показател, който е една четвърт.
Второ е – виждате, че от общия Н-индекс, който отразява видимостта на българската научна продукция, който е 225, ние изпълваме 180 от него, което е някъде – шест седми, или не знам, не мога да го сметна като процент, но е значителен.
И, разбира се, че имаме сериозно присъствие като страна в онзи 1%, който обикновено е критерият, с който в световните бази данни се измерват наистина върховите постижения, имаме съществен дял в този 1%.
Тук са дадени, няма да се спирам много, дадени са по институти тези постижения (показва на слайда), след това са дадени по направления. Това са статистически данни, с които няма да Ви отнемам много време. Важното беше това, което споменах в първата част.
Тук е дадена картината в национален мащаб. Естествено е, ние сме най-голямата научна организация и е естествено да се очаква, че ние ще допринасяме най-много, още повече, че нашето основно задължение, за разлика от нашите колеги във висшите училища, които преподават, е да създаваме научна продукция на високо ниво.
Тук виждате отново данни от световната база данни – някъде малко под 60% от тези публикации, които присъстват там с името България, са от Българска академия на науките.
Едно нещо, което, ако си спомняте миналата година отбелязах като наша цел, е да повишим делът на онези публикации, които са видими в тези световни бази данни. Имаме едно хубаво повишение от около десетина процента тази година – забележете втората колона на слайда, първите две, в които са дадени публикациите, които са в реферирани и индексирани, и същевременно виждате частта, която е в импакт-фактор, което означава, че ние наистина имаме намаление на онази част от публикационната си дейност, която не е толкова видима, но то не е толкова съществено, колкото ни се иска. Искам да отбележа, че това е от все едно от нещата, където ние имаме какво да правим и ще продължим да работим в тази насока.
По отношение на цитируемостта, това отново е във връзка със световните бази данни. Тук тази диаграма е дадена, за да Ви покажа, че имаме една устойчивост, както в публикациите, които са реферирани и индексирани, така и свързана с цитатите. Цитируемостта, както знаете, е един от факторите, с които се измерва видимостта на една научна продукция в света.
Втори основен стълб, за който многократно сме говорили и сме подчертавали, че Българска академия на науките не само че няма нищо против проектна дейност, но е изключително активен играч в тази област и разбираме изключителната важност на проектното финансиране, към което се стремим с всички усилия.
Тук имате една диаграма, на която виждате проектното финансиране. Имаме около 1500 проекта. Виждате, отделно от Фонд „Научни изследвания“ имаме сериозно повишение. От България – други проекти, които не са свързани с Фонда, и от чужбина, където също имаме в сравнение с миналата година, имам предвид с 2016 г. едно повишение – 1500 проекта е едно значително, голямо число. Смятам, че ние успешно се представяме в тази част.
Тук виждате какво е финансовото изражение на тази проектна дейност. От няколко години то е практически устойчиво и някъде се движи около 45-46 млн. лв.
Една кратка диаграма, която показва през 2016 г. и 2017 г. успеваемостта по линия на Фонд „Научни изследвания” – изключително висока успеваемост, 57%. Само ще отбележа, че имаме прогрес и в такива области, които не са застъпени в Академията, а именно медицина, имам предвид, които са свързани с медицински научни изследвания, и селскостопански и аграрни науки.
„Хоризонт 2020“ – за миналата година отчитаме 11 нови проекта на стойност 1,5 милиона, като основната част от тях са по „Мария Склодовска Кюри“. Тук ще отбележа, че забелязваме известен спад. Това е една от слабостите, които искам да отбележа, по отношение на минали години.
Причините са две. Едната от тях е тази, че Програмата вече навлиза във финалния си стадий, но по-важната причина е, че 2017 г. и част от 2016 г. бяха изключително заети с кандидатстването по Рамковата програма, нашата Оперативна програма за наука и интелигентен растеж, която, както знаете, и тук искам да отбележа изключително доброто сътрудничество с висшите училища, мисля, че от всички проекти само в един нямаме сътрудничество между висши училища и институти на Българска академия на науките, беше огромна работа, която нашите колеги трябваше да свършат и естествено им отне много усилия и съответно пострада от там малко. Не че няма приход, но не е този, който очаквахме по отношение на европейските програми.
Тук виждате допълнителното финансиране. За 2017 г., която отчитаме, от България имаме увеличение с около 4 млн. лв., главно по линия на министерства и ведомства. Същевременно, както вече отбелязах, по линия на европейското финансиране имаме известно отстъпление от няколко милиона лева, което се дължи на тези фактори, които преди малко отбелязах.
Структурата на финансирането може би не е толкова важна, ще я пропусна.
На следващите няколко слайда няма да се спирам подробно, са дадени, мисля, от порядъка на 15-16 по-значими международни проекти, откъдето се вижда, че БАН е един търсен партньор на международната сцена. Те са в целия диапазон на изследванията, които правим – от природни, математически, инженерни, биологически, да минем и стигнем до хуманитарните и социалните науки. Във всички области имаме успешно международно сътрудничество и проекти, които са с международно значение.
Тук са дадени – ето, на тази страница още няколко. Както Ви казах, на четири-пет слайда подред са дадени около 15-16 проекта, които Вие виждате пред Вас в презентацията, която Ви е дадена. Нямам време да се спирам на всяко едно от тях. Отново повтарям – цялата гама изследвания, които се покриват от Българска академия на науките практически е представена в тези международни проекти.
Трети стълб, който е свързан отново неразривно с нашата национална стратегия, е свързан с нашия експертен потенциал. Определено можем да кажем, че сме най-големият център за извършване на експертни дейности, което, отново подчертавам, е традиционно, поради фактът на структурата на Българската академия на науките.
Тук са изброени част от министерствата, но няма да сбъркам, ако каза, че едва ли има министерство, с което по някакъв начин ние да не сме работили, за което да не сме извършвали експертна дейност плюс големите общини – не само София, а Варна, сигурен съм, че и Пловдив не е споменат тук, но и редица други държавни институции.
Аз ще спомена няколко, другите ще ги пропусна – на тази страница виждате някои, на които ние много държим като факт, че държавните институции, в частност в случая става въпрос за правителството, за Българския енергиен холдинг и Министерство на енергетиката, които се обърнаха към нас. Това са изключително наболели проблеми, свързани с демографската криза, ситуацията в образованието, свързани с информационната археологическа карта на България, управление на сеизмичния риск, и не на последно място – един изключително мащабен проект, който беше свързан с изготвяне на цялостна енергийна стратегия в областта на енергетиката с фокус върху електроенергетиката и, както знаете, многократно цитирания Доклад, който беше свързан с развитието на ядрената енергетика в България.
Няколко други ще ги пропусна, но все пак сигурно си спомняте миналата година имаше много притеснения относно чистотата на водите, дали те са радиоактивни. Нашият ядрен институт много помогна. Традиционно с Министерството на околната среда и водите имаме доста разработки, свързани с картиране, с оценка на околната среда и други подобни дейности, мониторинга на Черно море, мониторинга на сладководните води, просто ми е много трудно да изброя всичко, затова ще ми позволите няколко думи, свързани с иновативната дейност в Българската академия на науките.
Миналата година 22 изобретения на научни звена са регистрирани, както и 17 полезни модела, като признание за тяхната важност ще дам факта, че на отличията „Изобретател на годината“ ние получихме три неща – в категорията „Химия и биотехнологии“, в областта на роботиката, където участваха и млади хора – „Роботизирана хуманоидна ръка“, както и в областта на машиностроенето и строителството. Мисля, че това е едно от местата, където имаме потенциал, който още не сме развили в достатъчно голяма степен.
Учените – тук няма да се спирам по направления, защото те са неравномерни, по-скоро да видите каква е картината. Тя общо-взето е устойчива в последните години – разпределението между различните видове академични длъжности, мога да кажа обаче, че се забелязва една, макар и не драстична, но устойчива тенденция за намаляване с около процент до два на година.
Искам само да кажа, че ние полагаме изключителни грижи и усилия човешкият потенциал да се развива, но същевременно имаме и високи изисквания към тях, регулярно текат атестации, в момента тече поредната атестация, която е в Българска академия на науките. На всеки три години учените преминават през атестация. В зависимост на това на каква позиция са, трябва да доказват, че през периода, през който са преминали, те са били достатъчно активни като учени във всяка една насока, не само в наукометричната, но и в приложната, в педагогическата, така че тук имаме една устойчивост.
За съжаление, възрастовото разпределение е малко притеснително. Виждате тук една двугърба камила и това, което е в средата – тези, които са вече в устойчива научна възраст, да го наречем, и независимост, има едно снижение, което ни притеснява, защото когато колегите, които са в последната част се пенсионират, ще имаме определено проблем с поемането на щафетата от по-младите техни колеги.
Ние сме, разбира се, естествен национален духовен център. Много ми е трудно да изброя всичко, което се случва при нас в тази част. На тези слайдове, които са пред Вас, нека да спомена, да речем това, че българското читалище беше вписано като добра практика в нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО. Спомняте си, че при мартеницата нашият институт също беше един от участниците в инициативата за вписването й в нематериалното културно наследство, 180-годишнината на Левски, 150-годишнината на Васил Златарски, Елин Пелин имаше годишнина, която беше отбелязана подобаващо.
Нашата библиотека много хубава изложба направи. Ако сте били на изложбата, която нашите колеги на НАИМ (Национален археологически институт с музей) организира всяка година. Българската археология сигурно сте видели, че беше много златна, наистина страхотна, но по-важното е за тази втора изложба, за която споменавам тук, на която имах възможност да присъствам, ние открихме експозиция в Kunsthistorisches Museum във Виена, която беше посрещната и премина с изключителен успех и с интерес от виенската публика, пък и не само от виенската.
Както Ви казах, ще ми е трудно да отбележа всичко. Тук виждаме юбилейно издание на един от шедьоврите на българската литература – „Диви разкази“ за годишната на Николай Хайтов и изложбата „Накити и български народни носии”, но нека да Ви запозная малко и със сухите цифри накрая на моето изложение, за да сте запознати каква е ситуацията.
Това е субсидията. Не се учудвайте, че 2017 г. субсидията е по-малка, отколкото за 2016 г. В 2016 г. влязоха тези пет проекта, които с постановление на Министерския съвет в края на 2016 г. ни ги възложи, които всъщност ние изпълнявахме в 2017 г. и една част продължаваме да изпълняваме тази година. Тя – субсидията, малко под 80 милиона беше миналата година.
Тук виждате собствените приходи, които са 51 милиона, така че цялостната субсидия след малко ще видите, че е от порядъка на 130 милиона. Това ни е цялостната субсидия, в смисъл – цялостният бюджет. Субсидията е 78 милиона, целият бюджет ни е със собствените приходи е 130 милиона.
Съотношението стои почти устойчиво в последните години – някъде 60% субсидия, 40% привлечени, собствени привлечени средства по различни програми.
Едва ли ще се учудите, това сте го виждали и миналия път и да не Ви губя времето, от субсидията една огромна част, малко под 70% отива за заплати. Общо-взето останалата част от научната дейност се покрива от проектите, които имаме.
Капиталовите разходи също не правят изключение в последните години. Нямаме възможност много да влагаме, но все пак от порядъка на 5 млн. лв. имаме главно аварийни ремонти, които покриваме със собствени средства изцяло.
Няколко извода накрая – ще спомена, че за нас беше много важно това, в което Вие активно участвахте, а то е приемането на Националната стратегия за развитие на научните изследвания за периода 2017-2030 г. от парламента, защото това очертава жалоните, по които ще се развива българската наука и същевременно дава репер и на Българската академия на науките как да върви по-нататък.
И, разбира се, най-важното нещо, което може би не е най-важното, но искам да го отбележа, че ние категорично подкрепяме принципа, че размерът на институционалното финансиране трябва да е обвързан с научните и научно-приложни резултати на съответните научни институции.
Нека спомена, въпреки че беше пилотно изследване, че пилотната оценка, която направи Министерството на образованието и науката за оценка на научните организации, е 21 научни звена на БАН получиха най-високата оценка, практически всички останали се наредиха във втора и трета група, тоест нямаме организации, които да бъдат оценени като неефективни в четвърта и пета група.
Вече Ви споменах за публикациите, че стоим в световните бази данни като качество стоим над средното световно ниво, да не Ви губя повече времето с това.
Особено голяма успеваемост отчитаме във Фонда за научни изследвания.
По отношение на европейските програми, както споменах, имаме известно отстъпление от „Хоризонт 2020“. Повечето ни неща са свързани със структурните фондове и структурните програми, главно оперативните и програмите интеррег.
Какво беше и тази година, която отчитаме важно за нас? Фокус, както винаги, на младите, защото мислим за бъдещето. Споменах Ви за програмите за млади учени, за наградите. Ние от бюджета на БАН, въпреки че не е предвидено, отделяме специално за финансиране на докторантите в звената, специална субсидия имаме, която Общото събрание гласува за издръжка на докторантите.
И радостното нещо е, че се забеляза съществен ръст в защитилите докторанти. Миналата година това го отчетохме като слабост, ако си спомняте. Имахме 92 защитили, тази година, която отчитаме – 2017 г., са 143.
На този слайд с две думи ще кажа, че оценихме като недостатъчно добра комуникацията между Българска академия на науките и обществото като цяло, институциите и обществото като цяло, и поради тази причина предприехме някои инициативи, за които Ви споменах, но имаме още доста работа да свършим. Споменах за тези осем звена.
Имаме Проект за стратегия за публична комуникация, която предстои да бъде приета.
Ето какво очакваме, че тази година ще бъде. Няколко неща – вече Ви споменах, че постоянна наша грижа ще бъде в следващите години повишаване на качеството на научната продукция, тоест ние разработваме критерии, по които стимулираме онези учени, онези институти, които публикуват във високоемпактни, във високоцитируеми списания и научни публикации.
Споменах, че тук е написано, че предстои разработването на Стратегия за развитието на БАН, но Вие вече ще я видите пред Вас. Това е пилотното й копие. Ще бъдем радостни, ако получим от Вас обратна връзка за нещо, което трябва да се включи в нея.
Предполагам, че колегите са Ви раздали тази синя книжка. Успяхме да се справим, като изчакахме първо Стратегията, която Вие приехте, след което и ние си направихме наша, която отразява спецификата на Българската академия на науките.
Много активно участие взехме в тази инициатива на Министерството на образованието и науката за разработване на национални научни програми, които са с голямо обществено значение. Както знаете, в момента 11 от тях са поставени на обществено обсъждане. Мисля, че може би само в една или две не сме дали своя активен принос.
Едно от нещата, които искаме да продължим да засилваме, въпреки че имахме известен успех, но още не е достатъчен, това е активизиране на връзките с бизнеса и както, разбира се, използването на експертния потенциал за важни задачи на обществото. Вече го доказахме, че можем да го правим и се надяваме, че ще продължим и нататък.
За младите учени няма нужда да го повтарям – постоянна наша грижа. Това прекрасно сътрудничество, което се получи с висшите училища покрай кандидатстването по Оперативната програма ще продължи и занапред, защото сега, освен че спечелихме проекти, трябва и да ги изпълним. Това е едно голямо предизвикателство, защото изискванията са доста високи.
Тук има организирано участие на мероприятия, свързани с Председателството. Ние вече ги направихме – почти всичките тези мероприятия, доста и организираме, защото то беше за 2018 г.
В заключение ще кажа – мисля, че се засилва общественият консенсус, че към науката трябва да се отнасяме с голяма грижа, както и към образованието, и в този смисъл аз отново се обръщам с апел всички ние заедно да помислим как да подобрим по-нататъшното състояние на науката в България като цяло, не само в Българската академия на науките.
Благодаря за вниманието, ако е необходимо ще взема отношение по бележките, които са направени от страна на Министерството.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря Ви, академик Ревалски.
Сега ми позволете да дам думата накратко – в рамките на пет минути, на Министерството, защото становището го имат народните представители, те са се запознали с него. Няма нужда да се повтаря, но все пак няколко думи от професор Димов, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИВАН ДИМОВ: Благодаря.
Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители, уважаеми академик Ревалски, уважаеми гости!
Аз, наистина ще бъда съвсем кратък, тъй като документът е налице. Ще кажа съвсем кратко, че определено в дейността на Българската академия на науките забелязваме и тази година доста сериозно придвижване напред по много показатели, които сме отчели на базата на много дълбок анализ, който направихме на Отчетния доклад на Българска академия на науките, с използването на бази данни и други метрики, които са световно признати и използвани.
Това, което искам да отбележа, е, че наистина Българска академия на науките, е истинският национален научен център за научни изследвания, тъй като дава около 60%, съвсем по-малко, от научната продукция на страната. Отзивът от тези резултати е много сериозен.
Още две думи искам да кажа – тази година за първи път ние забелязваме една много сериозна синергия между усилията на Българска академия на науките и висшите училища – нещо, което е много важно. Това е, както по отношение на проектите по Оперативната програма „Наука и образование за интелигентен растеж“, така и по комуникацията, свързана с обществените предизвикателства и нуждите на държавата.
Спомняте си, че разработихме една много голяма таблица, където фигурираха исканията и задачите от всички министерства, които имахме, и търсехме корелацията с възможностите на институтите на Българската академия на науките, което пък от своя страна, плюс анализа на основата на метриките, които използвахме от базите данни, ни позволи с много сериозната помощ и подкрепа на Българска академия на науките, тук искам да отбележа, разбира се, и приноса на висшите училища в България и преди всичко на Софийския университет, успяхме да представим тези национални научни програми, по които върви обсъждането.
Така че аз съвсем накратко ще се спра на препоръките, които ние даваме към Българска академия на науките. Те отчитат и възможните рискове и потенциални допълнителни възможности, които БАН успя да демонстрира.
Съвсем накратко препоръките: с цел отчитане успеваемостта от реализираната през 2017 г. Програма за подпомагане на млади учени в БАН, би било добре да се представят конкретни резултати за отделните научни направления, които да бъдат анализирани, както спрямо Научната стратегия на постоянните научни звена, така и спрямо обществените предизвикателства и задачи, формулирани от министерствата.
Аз смятам, че този въпрос частично е залегнал вече в новата Стратегия на Академията. Към момента документът не беше финализиран, но аз с голямо удоволствие се запознах с него и видях, че част от нещата са отразени.
Второ, да се предложи визия за развитието на академичния състав чрез въвеждане на стимули за постигнати високи резултати. Искам да кажа, че такава визия и такава метрика съществува в част от институтите на БАН, защото аз смятам, че добре познавам работата в БАН, но бихме искали да видим една по-цялостна визия относно развитието на академичния състав и включително данните, които председателят показа.
Трета препоръка, отчитайки недостатъчното участие на учени от Академията по Програма „Хоризонт 2020“, би било добре да бъде разработена институционална схема за подпомагане подготовката на международни проекти по Програмата. Така ще бъде възможно преодоляване на диспропорцията между институционално и програмно финансиране.
Колеги, тук си даваме сметка – това, което и председателя на БАН обясни: ние не можем да очакваме една крива, която да няма флуктуация. Естествено е да има флуктуация. Ние знаем, че миналата и по-миналата година бяха отчетени доста сериозни финансови постъпления, които в момента, разбира се, са леко намалени. Независимо от това смятаме, че разработването на такава институционална схема ще подобри успеваемостта при подготовката на международните проекти.
Четвърта препоръка. С цел успешното представяне на научните резултати от изследователската дейност на младите учени и докторанти, бихме препоръчали специално Центърът за обучение към БАН да съдейства при подготовката и презентирането на постиженията им във вид на публикации, предназначени за високо ранкирани международни издания. Знам, че вече е започнала работата в това направление.
Това, от което ние страдаме като учени в тази страна, е, че понякога много сериозни постижения, много сериозни заявки за проекти ние не умее да ги представим, както трябва. Това е един занаят, който се учи и затова препоръчваме специално на Центъра за обучение, който се грижи за докторантите, както знаете, тази технология да бъде имплементирана.
Пета препоръка. Предвид общоевропейската политика за изграждане и развитие на европейското изследователско пространство, добре би било следващият годишен доклад на Академията да съдържа информация за постигнатите резултати по приоритетите на европейското изследователско пространство, например публикации в режим на отворен достъп, изградени механизми за стимулиране ефективността на системата за научни изследвания по научни направления, институти, участия в съвместни европейски програми.
Тук идеята за отворена наука и научен облак е изключително важна. Ние не случайно акцентираме върху необходимостта от допълнителни усилия, тъй като знаете, че това е важен европейски приоритет и смятам, че има няколко института в БАН, които имат сериозни постижения и могат да дадат своя принос.
Друг е въпросът, колеги, че според мен специално тази европейска инициатива би трябвало да бъде по-глобална, тоест Европейският съюз като такъв би следвало да се бори за глобален отворен достъп, защото не е много приятно, когато ние се отваряме, а китайците, да речем, вземат нашите резултати, цитират ни един, два пъти, след това спират да ни цитират и се забравя, че това постижение е възникнало в България или в някой друга европейска страна. Този въпрос не го засягаме, тъй като той не касае Българската академия на науките.
Шестата препоръка – в Годишния доклад за 2018 г. бихме препоръчали да бъдат отчетени постигнатите резултати във връзка с изпълнението на подготвената Стратегия за развитие на Българската академия на науките. Това вече е изпълнено, тъй като Стратегията е представена. Благодаря, госпожо Председател.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря Ви, професор Димов.
Колеги, имате думата за изказвания.
Ако искате, колегите да се изкажат, и накрая ще Ви дадем думата да обобщите.
Колеги, гости?
Професор Клисарова, заповядайте.
АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: Уважаема госпожо Председател, колеги, уважаеми академик Ревалски! Първо, благодаря за доброто експозе, затова, че можем да го видим пред нас и за много конкретното и ясно представяне.
В това, за тази година какво е свършено в БАН, не мисля, че някой от нас има съмнение. Това е най-силната ни, най-утвърдената, най-популярната ни научна организация, както и най-голямата.
Тук искам само да обърна внимание на два парадокса. Ще ги кажа. Ейч или Хаш-индексът, както го казваме, е най-висок от всички научни организации в България. Той е водещ една трета при норма една четвърт от публикации в Q1. Това е едно изключително постижение! Няма университет, който да се похвали с такова отношение една трета да е с H-коефициент, 60% от научната продукция на България, от видимата научна продукция, 60% е от Българска академия на науките, цитиранията най-много са от Българска академия на науките, пак видимите цитирания във високо реферирани списания и списания с импакт-фактор. От друга страна, ако направим вложените средства и заплатите на учените в Българската академия на науките, Вие не посочихте средната работна заплата, и заплатата на младите учени… Мисля, че тук всички ние сме длъжници на Българската академия на науките. (Реплики извън микрофоните.)
Да, защото го е срам, както ми подсказвате.
Мисля, че тук е големият въпрос и големият парадокс. Ще кажа с какво го свързвам и защо съм особено разтревожена. Особено разтревожена за това, защото до 26 години има двама служители. Над 65 години служителите са 212. Ако това не кажете, че е парадокс, не знам как бихме го коментирали. Под 30 години са 26 колеги. С какво и как ще запазим този потенциал, който има Българската академия на науките, ако не подкрепим Стратегията, която са направили, не обсъдим, не подкрепим? Но, за да реализираме една стратегия, аз искам да подчертая, че затова са необходими и средства. Иначе адмирации за всички награди, за цялата Ви работа, за цялостната дейност, която правите!
Изключително искам да благодаря за близката колаборация с университетите. За нея говорим от години. Може би добре, че я имаше и тази Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“. Наистина сега университетите и БАН работят в един екип в научната област, което е една много добра крачка. Няма как да го измерим и да кажем с колко процента сме напред, но процентът е значим. (Реплики.) Точно, няма нужда, но процентът е значим. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря на професор Клисарова.
Други колеги народни представители? Доцент Вълчева, не виждам други, заповядайте.
ЛИЛЯНА ВЪЛЧЕВА: Благодаря.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, академик Ревалски, уважаеми господин Заместник-министър, колеги и гости!
Аз с особено внимание слушах Отчета, защото пред нас стои един математик, а математиците най-добре могат да показват какво говорят числата и малко слушах с разочарование това, което ми показахте, защото то по нищо не се отличава от отчетите, които сме слушали в предишните години. Затова, аз правя една такава препоръка още в самото начало.
Академик Ревалски, Вие знаете, можете, направете така че този отчет да говори повече през числа, за да добием представа за тези върхови постижения на научния център, наречен „БАН“. През числа, числата говорят повече!
Не ми хареса и това, че подминахте финансовата част така подробно, защото там се корени успехът на всяка една институция – това, с което тя разполага и това, което тя по правилния начин ползва, с правилните хора, за да има своите постижения. Така например, поглеждайки на Вашата страница в т. 5 „Финансова дейност“, страница 91, веднага погледнах колко са допълнителните Ви трансфери между бюджетните организации, защото Вие казвате, че 37,3 млн. лв. са собствени приходи. Ясно е, че те са през тези бюджетни организации. Да, Вие сте си ги договорили, Вие сте ги заработили, но числото не можах да го получа като сумирах с по-долния абзац.
ЮЛИАН РЕВАЛСКИ: За коя страница говорите?
ЛИЛЯНА ВЪЛЧЕВА: На 91 страница пишете, че 14,6 млн. лв. са трансферите между бюджетните организации.
ЮЛИАН РЕВАЛСКИ: Деветдесет и първа страница?
ЛИЛЯНА ВЪЛЧЕВА: Деветдесет и първа страница, да.
ЮЛИАН РЕВАЛСКИ: На 91 страница не виждам никакво…Да Ви покажа…
ЛИЛЯНА ВЪЛЧЕВА: Аз съм си принтирала Вашият отчет от сайта, който имам. Но, аз ще Ви дам точност: 14,6 милиона собствени приходи и трансфери между бюджетни организации. Надолу, като ги сметнах видях, че те сумарно са 16,3 милиона. Ако ги бяхте показали в таблица, може би щяхме да се ориентираме по-лесно и нямаше да има разминаване в рамките на тези 2 млн. лв. Трудно ще бъде и сега да го докажете, разбира се. Аз само взимам и Ви давам един пример, за да подчертая, че бюджет и финансова дейност е хубаво да бъдат представени по друг начин.
По отношение на следващата ни забележка, която също с пример ще подчертая – не виждаме финансовите анализи по звена и веднага ще отида към страница 96, където са Вашите основни задачи за 2018 г., защото ми се иска всичките тези коментари, които се казват, да бъдат едни добри препоръки за подобряване на отчетната дейност на БАН.
Казвате „повишаване качеството на научната продукция и нейната видимост“ и трети булет по-надолу „популяризиране резултата на звената“. Е, как като ги нямаме тези финансови анализи по звена на Българска академия на науките? За да се случи всичко това в следващия отчет е хубаво да ги видим тези постижения. Казвате, че 21 от тези научни звена са с най-високи резултати. Тук много ясно можеха да бъдат показани, това е една трета от потенциала на Българска академия на науките.
Задържането на младите – аз тук чета „68 звена“. Накрая са дадени, абревиатури са дадени и така съм ги преброила. (Реплики.) Съгласна съм, но говоря по анализа, по който ние сме направили, а той е по Вашите материали.
Паралелно с това говорите за задържане на млади хора. Изпревари ме тук, професор Клисарова, същият въпрос имахме и ние. Когато говорим за Програма „Млади учени“ и тук е разочарованието ми от препоръката на Министерството, защото аз знам, че МОН има Програма „Млади учени“. Защо нямате такава забележка към Академията при положение, че има такива лоши резултати тук по отношение на малък дял на участие на младите хора?
Задържането на младите хора – да, съгласна съм, това е обект на финансиране, но ние по тази програма трябва да започнем заедно. Протегнали сме Ви ръка, още когато гледахме бюджета за 2018 г. и сме готови да работим с Вас. Като доказателство за това е, че Ви помогнахме с целия екип на КНСБ в правенето на Проекта за браншовия колективен трудов договор. Колкото по-бързо го подпишем, колкото по-бързо заработим, толкова по-бързо ще дойдат и резултатите.
И още нещо, което искам да кажа, с което ще завърша, уважаеми госпожи и господа.
Много ми е чудно, защо гледаме Отчет на БАН за 2017 г. в средата на 2018 г.? Всички организации отчитат своите финансови дейности и резултати в НАП в края на март. Не може ли да се ускори този процес? Първо.
Второ, не може ли, когато правите разпределение на бюджета за всяка следваща година, то също да се разглежда тук, не само да отчитаме крайния финансов отчет за предходната година, а да отчетем и да разгледаме и парите, които Вие залагате за изпълнение на бюджета за следващата година? Това е нещо, което мисля, че ще бъде полезно, защото в момента народните представители приемат един отчет, но те не са участвали в неговото разпределение, за да се види дали има там ефективност, ефикасност, икономичност или всички онези важни за целеполагането дейности.
Автономията изисква да се съгласуват много неща и аз мисля, че ние с Вас успешно можем да го направим. Декларирам го пред всички народни представители, че Националният синдикат „Висше образование и наука“ желае да работи с Академията, така че да има по-добро развитие и най-вече по Проекта „Млади учени“. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря на доцент Вълчева.
Колеги, изказвания има ли?
Професор Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Аз искам да кажа няколко думи понеже съм в конфликт на интереси – аз съм професор в БАН. Това е едно и също всяка година, всеки отчет, ние отчитаме, че каквото и да правим, както и да говорим, колкото и ефективно ръководството на БАН да усъвършенства научната дейност на БАН, младите хора не идват в БАН, а тези които ги има – си отиват. Наскоро ми казаха, че трима биолози, главни асистенти, току-що защитили, заминали за Германия. Но трябва да се каже също, и че не само от БАН отиват на Запад. Всеки, който може и който намери място, заминава. Това не може да се прекрати докато не се поставят такива условия, при които хората да остават.
Пада качеството на постъпващите в БАН, все по-слаби и по слаби са. Като дадености за наука не всеки може да го прави и не от всяко дърво става свирка, казва народът и идват хора, които нямат такива възможности.
Може би по-рано една трета бяха суперактивните учени, сега са една пета. Останалото е фон. В световната наука обикновено е едно към две. При нас, в българската наука, помощният персонал е нисък, най-ниско е. Един учен като мен в развита европейска страна има двама души помощници, които работят – единият работи в библиотеката, а другият в лабораторията, а аз работя сам всичко – абсолютно всичко! И даже сега в проекта, в който съм ръководител от българска страна, с Германия, с германска институция, се оказва, че моят колектив е три пъти по-малък от германския, макар че иначе по договор сме равнопоставени, защото те имат помощен персонал.
Няма за какво да обсъждаме Доклада в критичната му част като критика, защото БАН работи на прегряване открай време, работи повече, отколкото получава финансиране. Както се вижда, в германските институции, аз говоря за Германия и за Австрия понеже с тях работя, в германските институции субсидията е 85% – проектите са 10% и 5% е частният бизнес. При нас видяхте съотношението какво е: 50 милиона срещу 78 горе-долу, което е точно прегряването, което не позволява на фундаменталните дисциплини, класическата наука, чистата наука да се развива.
Един колега от парламента наскоро ми каза: „Твоят БАН има едни институти, които работят отвлечени науки, от които няма нужда“. Няма да го кажа кой е, защото е срамно. И няма разбиране в обществото, за съжаление, няма в обществото разбиране за науката. Не го говоря като част от управляващите, нито когато бях, съм говорил като част от опозицията, когато съм бил в опозиция. Но фактът е, че в цялото общество, без изключение, се съдържат вече мисли с определен негативизъм към науката. Макар че всички на 24 май слушат химна „Напред, науката е слънце“ и така нататък.
Това ми е изказването. Аз ще гласувам за този Отчет, за разлика от други отчети, защото знам точно какво става там, точно за какво става дума. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря на професор Станилов.
Други желаещи за изказване? Не виждам.
Закривам дискусията и давам думата на академик Ревалски за заключителни слова, ми подсказва професор Станилов.
ЮЛИАН РЕВАЛСКИ: Благодаря, госпожо Дамянова. Просто няколко думи във връзка с изказванията и с констатациите на Министерството на образованието и науката и на другите министерства.
По отношение на числата, които са вътре, свързани с финансовата дейност, госпожа Вълчева може би нещо не е видяла достатъчно добре. Мога да Ви гарантирам, че всяко число вътре е от финансовите ни отчети. Финансовият отчет за 2017 г. беше заверен за четвърта или пета година, без никакви забележки от Сметната палата. Ние сме единствената организация, според мен, която няма никакви проблеми в това отношение. И аз още веднъж гарантирам на всички членове на Комисията, че числата вътре са абсолютно коректни. Това е, което мога да кажа по отношение на числата и на бюджета.
А иначе, по няколкото съществени бележки на Министерството на образованието и науката – много благодаря, защото някои от тях действително ние сме ги започнали, други са много важни и навременни, и ще се опитаме да ги реализираме.
Специално по отношение на т. 3 и т. 4, които по някакъв начин са свързани, а именно успеваемостта, ние мислим за създаването на звено, което да подпомогне както подготовката на проекти, така и тренинга на млади хора по отношение на успеваемостта им в проектите. Но изпитваме малко затруднения от естествен характер, защото това е свързано с назначаване на нови хора, на квалифицирани хора при това, а такива са търсени навсякъде, както знаете, много организации си търсят да си направят съответно звена, които да ги подпомагат в проектната дейност.
Иначе, както сме започнали инициатива във връзка със стимулиране на младите хора, така сме започнали и със стимулиране на учените. Още от тази година имаме, макар и не голяма сума, за стимулиране на публикациите в изключително високоимпактни списания. Приготвяме конкурс за млади учени, за най-добра статия. Вече наградихме млади учени през миналата година. Така че в това отношение при всички положения ще работим и нататък.
И, разбира се, приоритетите на Европейското изследователско пространство. Много е важен този отворен достъп, ние напълно сме съгласни, но единият проблем, който спомена професор Димов, за отвореността на науката като цяло, но същевременно и това, че много от списанията, които имат отворен достъп, изискват плащане за това. Знаете, че ние все още нямаме достатъчно проекти, в които да е предвидено заплащане на публикуване на научни публикации. Но „оупън дейта” можем да направим, да. Това е изключително важен елемент и ние с голяма сериозност ще го разгледаме.
Благодаря Ви за вниманието и искам да благодаря и за подкрепата, която изказаха всички по същество за работата на Българската академия на науките.
Разбира се, ние ще направим всичко възможно да подобрим нейната дейност. Искам специално да подчертая, че от около година съвместната ни работа с Министерството на образованието и науката се намира на една изключителна висота. Възползвам се от случая, че заместник-министър Димов е тук, да му благодаря за това, защото ние практически участвахме във всички инициативи и много наши инициативи също така бяха възприети и подкрепени от Министерството на образованието и науката, включително и инициативата за подпомагане на младите учени. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря на академик Ревалски.
Колеги, предлагам Ви да преминем към гласуване. Трябва да приемем Проекта на решение, нали така?
Подлагам на гласуване
„Проект!
РЕШЕНИЕ
по Годишния доклад за дейността на
Българската академия на науките за 2017 г.

Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България във връзка с чл. 3, ал. 3 от Закона за Българската академия на науките

РЕШИ:

Приема Годишния доклад за дейността на Българската академия на науките за 2017 г.“
Моля да гласувате.
Имаме пет декларации „за“.
Гласували: „за” – 20, „против” и „въздържали се” – няма.
Единодушно!
Благодаря Ви, колеги.
Благодаря и на академик Ревалски, и на професор Пашева, благодаря на професор Димов и на професор Костадинов, на доцент Вълчева. Благодаря и на Вас, колеги народни представители, за участието в днешното заседание. Закривам заседанието.

(Закрито в 16,00 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

МИЛЕНА ДАМЯНОВА