Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по образованието и науката
11/07/2018
1. Актуални въпроси, отправени от членове на Комисията по образованието и науката, към министъра на образованието и науката на основание чл. 29 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
2. Разни.
Заседанието беше открито в 15.06 ч. и ръководено от председателя на Комисията по образованието и наука госпожа Милена Дамянова.
* * *
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Колеги, имаме кворум и можем да започнем днешното заседание при следния дневен ред: (Изчита дневния ред.)
Има ли други предложения към дневния ред за днешното заседание? Не виждам.
Подлагам на гласуване.
За – 15, против и въздържали се – няма.
Добре дошъл, министър Вълчев!
Днес на заседанието с него са Евгения Костадинова – директор на дирекция „Съдържание на предучилищното и училищното образование“, професор Костадин Костадинов – съветник на министъра, и Йорданка Петрова – парламентарен секретар.
Колеги, имате думата.
Първи са парламентарната група на ГЕРБ.
Госпожо Петрова, заповядайте.
ТАНЯ ПЕТРОВА: Благодаря.
Уважаема госпожо Дамянова, господин Министър! Моят въпрос е свързан с формата на националното външно оценяване по български език и литература – VII клас, за следващата учебна година. Седми клас е първият клас по новата учебна програма. Има ли Министерството ясен, категоричен отговор по този въпрос? Кога обществеността ще бъде информирана за Вашия отговор? Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Заповядайте, господин Министър, за отговор.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Благодаря.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Законът за предучилищното и училищното образование предвижда външните оценявания да се провеждат в края на всеки от етапите – начален, прогимназиален, първи прогимназиален етап – държавните зрелостни изпити след XII клас.
Това влиза поетапно с новите учебни програми и както знаете, първите изпити по новите учебни ще бъдат следващата година за учениците, които завършват след VII клас. Това започна като въвеждане още от 2016 г. – Наредба № 11, с която бяха утвърдени, е от 2015 г. През 2019 г., както казах, е VII клас, през 2020 г. ще бъдат извършени оценявания по новите учебни програми в IV и X клас. Тогава завършват випуските, обучавани съответно по новите учебни програми.
Кое е различното? Различното всъщност е компетентностният подход и това, че трябва да бъде оценена степента на придобиване на ключовите компетентности. Те са заложени на ниво стандарт – тук не говорим само за знанията, които са усвоени по конкретната учебна програма. Ключовите компетентности са свързани с така наречената „функционална грамотност“, която ние в най-голяма степен искаме да подобрим и да оценим. Това предполага в много по-голяма степен в концептуалния модел на бъдещите изпити, който ще бъде утвърден, да се замерват способностите, свързани с критичното мислене, възможността специално по български език да се откриват и редактират езикови грешки, да се извършват твърдения, да се аргументира, да се търси, извлича, подбира информация. По същия начин е и по литература – в много по-голяма степен да се оценява мисленето, решаването на казуси, защитата на лична позиция от страна на учениците. Един от въпросите, който беше поставен, е дали изпитът ще бъде само върху изучаваните материали, творби в VII клас или всички класове от етапа – V, VI и VII клас.
Водили сме разговори и обсъждания с преподаватели и с хора от системата и ще кажа, че ще бъдат включени само материалите от VII клас. Тук е важно да уточним, че това не е изпит по конспект, който да изисква знанието на конкретика. Както при всяка степен на образование, и тук трябва да се оценят натрупаните знания, умения, но не толкова свързани с изучаването на конкретните текстове. И до момента това беше един от принципите. Това, което трябва да се направи, е чрез текстовете, изучавани в VII клас, да се оцени и степента на придобитите компетентности за целия етап. Това е задачата, която ще бъде поставена на Центъра за контрол и оценка на качество в образованието чрез концептуалния модел, който ние следва да утвърдим и да изпратим, съобразно като възлагане на Центъра за контрол и оценка на качеството.
Може би пропускам нещо да спомена, ако Вие ме подсетите?
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Заповядайте за реплика, госпожо Петрова.
ПЕТРОВА: Аз, като математик, разбрах, че по литература ще бъдат проверявани знанията от VII клас, а по български език –знанията от V-ти, VI-ти и VII клас. Така ли е?
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Благодаря.
Точно така. Това, което пропуснах да спомена, е, че това ще бъде ясно преди началото на учебната година. Ние до началото на учебната година ще представим спецификациите и примерните тестове.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Следва групата на „БСП за България“.
Госпожо Анастасова, заповядайте.
ИРЕНА АНАСТАСОВА: Госпожо Дамянова, господин Вълчев, колеги! Нашият състав е такъв, че едва ли трябва да се убеждаваме колко е важна квалификацията на педагогическите специалисти; колко е важна тя, особено в този момент и на етапа, на който се развива нашата образователна система, и от гледна точка на това, че много нови неща се предвиждат в системата, включително и ново учебно съдържание за определени випуски, както и от факта, че голяма част от учителството е застаряващо, предстои да влязат много млади хора, тоест, актуална е не само продължаващата квалификация, но и базисната.
Моят въпрос е свързан с продължаващата квалификация на педагогическите специалисти. Националната стратегия за развитие на педагогическите кадри, по-късно наречени „педагогически специалисти“, която е за периода 2014 – 2020 г., новият Закон за училищното образование, Наредба № 12 за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти са все документи, които по определен начин регламентират организацията и провеждането на квалификацията на педагогическите специалисти.
Лично за мен, а предполагам и не само за мен, и Законът, и Наредбата са опит да се включат активно учителите в квалификационни дейности, доколкото до 2013 – 2014 г. се отчиташе занижена активност за участие в различни квалификационни форми, което наложи тогава и създаването на Националната стратегия за развитието на педагогическите кадри.
Въпросът ми е: какъв е анализът на Министерството за изпълнение на Стратегията? И в тази връзка по-конкретно: какъв е изводът – налагат ли се някакви промени в организацията и съдържанието на квалификацията на учителите? Отчитат ли се някакви пропуски в последните една-две години? Какво възнамерява да направи Министерството от тук нататък в тази посока? Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря на госпожа Анастасова.
Господин Министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Благодаря.
Както беше подчертано от госпожа Анастасова, квалификацията е една от важните политики, без която ние не можем да очакваме подобряване на образователните резултати, както и подготвеност на системата и на учителите по отношение на въвеждането на новите учебни програми и другите дейности в системата.
Три са може би основните източници в момента, от които се финансира продължаващата квалификация на учителите. Единият е със средствата от училищните бюджети, от бюджетите на детските градини. Тези средства са в размер на 1% от средствата за възнаграждения. Регламентирано е в Закона за предучилищното и училищно образование одобряването на програмите за квалификация от страна на различните доставчици и учителите съответно избират от тези програми. Вие знаете целия механизъм.
Вторият източник е Националната програма за квалификация, която е по-скоро възможност отгоре-надолу да бъдат програмирани отделни теми, като тези за въвеждането на новите учебни програми.
Имаме обучения извън Националната програма за квалификация, организирани от Министерството на образованието, като например квалификация във връзка с въвеждането на дисциплината „Компютърно моделиране“ от III клас.
И четвъртият източник са средствата по Оперативна програма „Наука, образование за интелигентен растеж“ – средствата от Европейския социален фонд.
Предстоят да стартират два проекта.
Единият проект е „Квалификация на педагогическите специалисти“. В него ще бъдат включени обучения по редица теми, включително и нови методи на преподаване, включително и обучения, свързани с актуални промени в система, както и Проект за подобряване на дигиталните умения, където ще бъдат включени обучения на учителите както за преподаването чрез информационни технологии, така и преподаването за информационни технологии.
По отношение на анализа. Да, категорично, ние продължаваме да правим този анализ, защото процесът на формулиране и анализ на политиките е постоянен. Ние имаме нужда от по-голяма фокусираност на квалификациите – основно тези, които са за сметка на училищните бюджети.
Това, което сме си поставили като задачи със социалните партньори, е да обсъдим как в по-голяма степен квалификациите да бъдат обвързани с конкретни теми, които ние, като Министерство, смятаме че са в най-голяма степен полезни, без това да елиминира принципа да се отчитат индивидуалните потребности на педагогическите специалисти. Казано с други думи, да срещнем подхода отдолу-нагоре с този нагоре-надолу, без това да обхваща всички обучения, а да има по-голяма насочваща роля от страна на Министерството.
Другото, което сме си го говорили и с Вас, е по отношение на контрола на качеството на предлаганите квалификационни услуги. Факт е, че регламентираният модел допуска разнообразие и е относително отворен по отношение на квалификационните услуги, което поставя необходимостта от тяхната оценка. Способността на Министерството да оценява много голям брой квалификационни програми е недостатъчна. Тези програми могат да бъдат оценени в най-голяма степен от потребителите, а не от Министерството, като администриращ орган. В тази посока също сме обсъждали доколко е възможно да въведем система за оценяване на предлаганите квалификационни услуги от страна на самите обучавани, без това да елиминира необходимостта от контрол върху предлаганите обучения. Тотален и повсеместен контрол, достатъчно интензивен, на цялото разнообразие от квалификационни услуги, е трудно да се осъществи от Министерството, въпреки че сме реагирали на конкретни сигнали. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
За реплика – госпожа Анастасова.
ИРЕНА АНАСТАСОВА: Да, така е. Говорили сме на тази тема. Това донякъде е така и е моя не болна, но любима тема, защото мисля, че без съответната подготовка и без добре мотивирани учители нищо не може да се случи в системата на образованието.
Относно това, което казвате, наистина програмите, които са одобрени и са в Регистъра на МОН, са твърде много. Това са над 2600 програми от 128 обучителни организации. Това наистина е много тежко за контрол. Аз мисля че Министерството трябва да намери начин въпреки всичко да осъществява този контрол, защото – моите думи не са някаква представителна извадка – за тази една година съм участвала в 30 – 40 срещи от Видин до Бургас включително, с колеги и това, което са изразявали като мнение, е, че някои от тях са казвали, че са доволни от обученията, на които са присъствали, но доста често колегите казват, че им се налагат силово обучения от регионалните инспекторати по образованието. Дори имаше регионални инспекторати в страната, които цитираха директно името на госпожа Лиляна Друмева, с посочване на правилните фирми, които трябва да бъдат наети за тези обучения. Имаше доста сигнали за това, че или трудно се отваря, или изобщо не се отваря сайтът на Националния институт в Банкя за подготовка и квалификация на педагогическите специалисти.
Знаете, че в Националната програма „Квалификация“ се казва, че обученията на този център са по каталог на Центъра. Аз положих максимални усилия, но не можах да видя този каталог. Работи се с някакви писма, които се изпращат до началниците на регионални инспекторати или и аз не знам как. Не съм се занимавала с някакви следствени действия, за да съм напълно наясно, но от това, което чувам от разговорите и от срещите си с хората, се създава впечатление, че като цяло в системата на квалификация на педагогическите специалисти в страната няма подреденост. Може би това, което Вие казахте, че трябва да има по голяма фокусираност на темите, които се избират в училищата – от една страна, това е добре, но, от друга страна, всеки педагогически колектив най-добре знае какво му трябва, най-добре знае от каква квалификация има потребност, тоест трябва някакво съгласуване, стиковане.
Ще ми се усилията на Министерството, на дирекцията „Квалификация“ в Министерството, включително и на този Национален институт, някак си да имат по-видима и по-значима роля в квалификацията, някак си по-централизирано, включително и като мнения тези обучителни организации, грубо казано, стават или не стават? Да се направят някакви проучвания, защото съм сигурна, че от тези 128 обучителни организации и тези 2600 програми има и такива, които не стават.
Ясно е, че пазарният принцип действа, веднъж като са отишли, то се разчува, няма да отидат втори път на това обучение, но така се губи и ресурс, и ценно време. Молбата ми е за по-голяма ангажираност към проблемите на квалификацията.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря, госпожо Анастасова.
Заповядайте, господин Вълчев.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Дори и да отделя пет души само с това да се занимават, пак не можем и далеч ще бъдем от достигането на достатъчно интензивен контрол. Ние по-скоро обсъждахме дали не е възможно чрез информационна система да има своеобразен рейтинг от страна на обучаваните на различните обучителни програми и на различните обучителни организации. Това означава запазване на този пазарен принцип, за който Вие казахте, но поне да бъде по-информиран пазар, защото в началото най-малкото има информационна недостатъчност. Вие казахте, след това се разчува.
Факт е, че има много доставчици, които желаят да предоставят такива квалификационни услуги, а предварителният механизъм на одобрение на програмите не предполага тази видимост – да се каже коя програма ще осигури съответното качество на обучението.
Трябва да внимаваме и с административните механизми, защото Вие сами казвате регионалното управление – очевидно някакви други мотиви – е насочило някой към определено обучение. Тук говорим по-скоро да насочваме към определени теми, а не към определени обучители, доставчици.
Пак казвам, готови сме да проверим всеки конкретен сигнал, който представите. Всъщност Националният институт за квалификация на педагогическите специалисти е по-скоро изпълнител на Националната програма. Националната програма, ако трябва да съпоставим едната с другата квалификация, е на стойност 800 хиляди. Една част от обученията не се провеждат от този институт, а средствата за квалификация от делегираните бюджети са над 10 милиона, тоест говорим за много по голяма квалификационна дейност, финансирана чрез училищните бюджети, върху която трябва да фокусираме усилията. Разбира се, че трябва да подобрим контрола, но, мисля че само с контрол няма да успеем.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Следва групата на „Обединени патриоти“.
Доцент Михов, заповядайте.
МИЛЕН МИХОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Господин Министър, пак е време за изпити и матури, класации и приеми. Пак медиите започват новините с думичката „скандал“. Нашият въпрос е свързан с повтарящи се случаи за грешки в тестовете по едно или друго външно оценяване, за грешки при класиранията. Последното е за VII клас. Смятаме, че всичко това е рутинна дейност. Преподаването, изпитването, оценяването, матурите са нещо стандартно – би трябвало да се разбира, в организацията на учебния процес и в работата на Министерството, инспекторатите, районните управления на образованието и всички органи. Практиката би трябвало да коригира едни или други слаби места, а ако има персонална отговорност, то тя трябва да бъде поемана.
Нашият въпрос е: как виждате решаването на този проблем, защото не е допустимо за поредна година – догодина примерно – пак да говорим, че някой някъде е сбъркал или неправилно е задал въпрос, така както може би е описано в „Под игото“ някога – онзи роман, писан преди 130 години? Смятаме, че трябва да се стигне до ниво на технология и ниво на отговорности, в които тези, макар и големи събития, свързани с външно оценяване, с матури и класиране, в които са ангажирани много хора, много институции, трябва да вървят по един утвърден, безконфликтен, безпроблемен технологично издържан път, така че това да не създава проблеми и да налага един много негативен образ на образованието въобще и на институциите в него. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря, доцент Михов.
Заповядайте, господин Вълчев, за отговор.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Благодаря.
Така е, това създава негативен образ и малко или много зачерква усилията и резултатите в много други отношения.
Колкото и да са рутинни тези процеси, толкова има и промени, различни видове промени – промени в изпитните материали, промени в концепциите, промени в балообразуването, от една страна. От друга страна, ако в някои процеси се открият грешките и се коригират, се изчистват, създават се предпоставки тези грешки да не се повтарят, но също така винаги може да имаме, както му казват някои, „черни лебеди“. Едно нещо сто пъти може да се е случило правилно, а сто и първия път да се случи грешно, когато участва човешки фактор. Това не го казвам за оправдание.
Факт е, че в системата на образованието се администрират голям брой процеси и дейност, участват и много голям брой хора с висока степен на човешка интервенция. В тези процеси и дейности грешките са статистически неизбежни. От другата страна са потребителите на резултатите от тези процеси и всяка една грешка води до значителни последствия, води до напрежение сред родителите, води до репутационни проблеми, както Вие казахте.
Конкретно по отношение на сгрешеното балообразуване. Имахме миналата седмица, във вторник, сгрешено балообразуване в четири училища, преди то да бъде поправено – това са Софийската гимназия по архитектура, строителство и геодезия (СГСАГ), Професионалната гимназия по електроника „Джон Атанасов“ и Националната природоматематическа гимназия. Утре ще получа резултатите от проверката на Инспектората на Министерството на образованието. Възложих незабавна проверка. Това, което получих, като предварителна информация днес, е, че става въпрос за пропуск, техническа грешка от страна на хората, които са въвеждали съответните балообразуващи коефициенти. Не е софтуерен проблем, самият факт, че той не е във всички области, а и прегледът на системата показва, че това не е софтуерен проблем. Отговорните лица са от двете комисии: Комисията по информационно осигуряване към Регионалното управление по образованието – София – град, и Областната комисия по класиране. Тук трябва да кажа, от друга страна, че имаме 117 училища с 89 различни видове специфично балообразуване.
Какво трябва да направим, за да не се повтарят грешките? Несъмнено да се провери целият процес, да се дадат препоръки за неговото подобряване, да се въведат допълнителни контроли. По мое мнение, без да съм в достатъчна степен в дълбочина в проблема, поне още две допълнителни контроли могат да се въведат, а вероятно и повече; да се минимизира елементът на администриране от страна на конкретните служители, така че в по-голяма степен да се разчита на софтуера; и трето, да се повиши отговорността на съответните служители чрез налагането на дисциплинарни наказания. Вие знаете, че тези дисциплинарни наказания са резултат от дисциплинарна процедура. Съответните служители, при които е персонализирана отговорността – вината, се изслушват от дисциплинарен съвет. Аз не мога да предрешавам какви да бъдат наказанията, но апелът ми е да бъдат максимално строги. Разбира се, не трябва да бъдат прекомерни, а от друга страна, трябва да бъдат справедливи от гледна точка на грешката, която е допусната. Тя не е толкова голяма, но ефектът от тази грешка е значителен и това нещо трябва да бъде отчетено.
Най-често смятаме, че отговорността се поема с уволнение или с подаване на оставка. Когато говорим за уволнение, днес по една друга тема стана ясно, че над 80% от уволнените служители в Държавна агенция „Автомобилна администрация“, в „Митниците“, уличени в корупционни схеми, след това биват възстановявани от съда. Не можем да не спазим и съответната процедура. Тук целта не е толкова някой да освободи позиция, а да бъде наказан, вече да не е служител. Целта е да се повиши отговорността на ангажираните служители - всеки един от тях да бъде по-осторожен, двойно, тройно, многократно по внимателен в работата си. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Доцент Михов, имате ли реплика?
МИЛЕН МИХОВ: Аз съм доволен от Вашия отговор, особено в последната му част, защото 31 години преподавам на ученици и на студенти и една от работите ми е да изпитвам.
Знам колко е сложен процесът, когато се проверяват знания на големи групи от хора, дали в кандидатстудентски или други форми и матури. Решаващото за недопускането на грешки съм се убедил, че е отговорността на всеки в системата на организацията, подготовката, администрирането, провеждането и оценяването на изпита. Отговорността на всеки един в тази много сложна верига, защото тя изисква много компоненти в нея, трябва да бъде персонално търсена, защото един човек може да компрометира целия процес на провеждането на подобни неща – или изтичане на информация, или неправилно боравене с информационните масиви. Аз се радвам, че Вие търсите и такъв път – чрез отговорност на администрацията, защото една такава грешка – ще завърша с това, с което започнах – се лепва на цялата институция, на цялото образование, на всички учители, от учителя до министъра. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Следва групата на Движението за права и свободи – господин Мехмед.
ЕРОЛ МЕХМЕД: Благодаря.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! В края на миналия месец, тоест преди две седмици, чрез медиите едно обявление, всъщност разпореждане на директора на Девето основно училище „Пейо Яворов“ в Благоевград получи национален отзвук. Беше определено като скандал, и то всъщност е такова. Чрез това разпореждане беше забранено ромски деца да се записват в цитираното училище.
Мисля, че цел на всички нас е да работим за тяхната интеграция, а не чрез такива малоумни разпореждания да въвеждаме сегрегация в българското училище.
Въпросът ми е: МОН извърши ли проверка в това училище? Ако отговорът е „да“, какви са резултатите? Директорът на училището дали е понесла някакво наказание, предвид че това разпореждане противоречи и на закона?
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Благодаря Ви.
Всъщност не става въпрос за разпореждане, а за публикувано мнение във Фейсбук, което обаче изразява отношение, предвид че тя заема формалната позиция на директор и до голяма степен се олицетворява с политиката на училището.
Написаното е недопустимо, дискриминационно, бих казал осъдително. Трябва да се реагира.
Началникът на Регионалното управление по образованието – Благоевград, който е работодател на този директор, е образувал дисциплинарно производство. Няма какво да се проверява, то е ясно, няма нужда да се персонализира вината, да казва дали е сбъркано, или не е сбъркано. Сигурно има оправдаващи обстоятелства, макар че не бих ги нарекъл „оправдаващи“. Всяка ситуация има контекст, но в случая няма оправдание за тези думи.
Доколкото имах възможност, реагирах публично на тях, както и много други колеги от Министерството.
Контекстът е, че има проблем с така наречената вторична сегрегация и думите на директора са били опити да се реагира на тези страхове и нежелание училището да се превърне в сегрегирано. Когато броят на децата в дадено училище надвиши 15% или 20% в населено място с повече училища, започва изтегляне на другите деца. Това е нормално от гледна точка на родителите, защото всеки родител иска детето му да учи в най-добрата образователна среда. Водени от индивидуалната рационалност и предразсъдъци, те допускат, че децата им няма да получат там добро образование, или че ще има фактори, които ще стопират развитието на децата.
От друга страна, колективната рационалност и политика на нас и на общините трябва да бъде в посока на десегрегация, в посока на максимално и ефективно включване и интегриране на тези деца от ромски произход. За да се случи обаче това там, където има възможност – в градовете, защото в малките населени места децата от ромски произход са локално мнозинство, те са много голям процент и не можем да говорим за ефективни политики за десегрегация, но в големите градове можем да говорим, включително и в Благоевград. Трябва да се провежда ефективна политика за десегрегация и тези деца да бъдат включени в повече училища.
Ние направихме промяна в Наредба 10, след като осъзнахме пропуска си от миналата година в частта за приема, където дадохме предимство за включване на децата, записвани в най-близкото училище. Направихме промяна, така че да могат да бъдат записвани и в други училища при желание на родителите.
Факт е, че и в самите ромски общности има такъв процес, бих го нарекъл процес на модернизация, на желание на немалка част от родителите да записват децата си в училища извън обособените квартали.
Проведох разговор с кмета на Благоевград. Имам неговата ангажираност за провеждането на такава политика, за организирането на такава среща. Нямам обратна информация. Може би след това заседание отново ще го чуя.
Това трябва да бъде политиката ни. Ние ще подкрепяме всяка община в тази политика. Вдругиден имаме среща с всички общини и това ще бъде една от темите ни. Общините, които са ни предложили решения в посока за провеждане на политики за десегрегация, сме ги подкрепили, доколкото ни позволява бюджетът и нормативната уредба.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Господин Мехмед.
ЕРОЛ МЕХМЕД: Благодаря за отношението и за изчерпателния отговор, господин Министър, още повече като заместник-кмет на община четири мандата съм се сблъсквал с такива проблеми, но те не се решават по този начин и не на квотен принцип.
Хубава е инициативата да се срещате с общините и да се намери балансиран подход, защото проблемът е сложен. Той има много разклонения и образованието е едно от най-тежките разклонения, ако говорим за интеграция на ромите.
Нямам реплика, която да противоречи на онова, което казахте. Благодаря.
Надявам се да спрем с тези безумия в образованието и да не са по този начин, разбира се.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Сетих се нещо да допълня, ако може.
Ние няма да стигнем до закриване на училища в обособените квартали, такива ще съществуват. Там трябва да насочим максимално ресурси, както го направихме с механизма за предоставяне на допълнителни средства в детските градини и училищата с концентрация на деца от уязвими групи. Там трябва да има много повече педагогически усилия, да се наемат много повече педагози, образователни медиатори, много повече работа с общността. Тези училища ще останат. Въпросът е да не се увеличава броят на сегрегираните училища. Ако това успеем да постигнем като цел и като политика, мисля, че ще бъде успешен резултат. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Парламентарната група на Воля – госпожа Аксиева.
ЕЛЕНА АКСИЕВА: Благодаря, госпожо Дамянова.
Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Тъй като за университетите е много важно да привличат млади хора, които искат да учат и да се развиват и след срещите ми с ректори на няколко университета въпросът ми е: има ли страни извън Европейския съюз, на които да им се отказва да се обучават в България, по-конкретно с виза „D“?
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Обучението на граждани от страни, с които имаме визов режим, минава включително и през визовия режим. Ние, като Министерство, не сме отказвали обучение на граждани, но знаете, че това е свързано и с езикова подготовка. Нямам конкретна информация. В общия случай Министерството не е било пречка да се отказва обучение на чуждестранни граждани, но трябва да знаете, че има и други съображения – има страни, в които се правят по-задълбочени проучвания на гражданите от гледна точка на националната сигурност, което е свързано и с издаването на визи. Не мога да Ви дам точна информация, тъй като не администрираме този процес.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Желаете ли реплика? Не, благодаря.
Следва отново въпрос от парламентарната група на ГЕРБ. Въпросът ще задам аз.
Уважаеми господин Министър, в началото на тази седмица имаше публикация в медиите за извършен тест, според мен по-скоро външно оценяване на учениците от пети клас по предмета география. Да си призная честно, не можах да намеря никъде информация за въпросното външно оценяване – нито на сайта на Министерството, нито на сайта на Центъра за оценяване в предучилищно и училищно образование.
Затова моят въпрос е свързан с този тест или външно оценяване. Моля за малко повече информация за него, за неговите цели, от една страна.
От друга страна, когато се прави такова външно оценяване, то наистина е с определена цел. След него следва да има изводи и да последват препоръки, така че резултатите на учениците да бъдат по-добри. Така – самоцелно, то е абсолютно безсмислено. В този смисъл, има ли направени препоръки, тъй като, доколкото разбирам от проучването, което си направих вътрешно, на практика това външно оценяване не е направено сега. То е проведено за учениците, които миналата година са били пети клас, а не с тези, които тази година са били пети клас. Не знам защо тази информация излиза сега. Доколкото разбрах, сега очакваме второ такова.
Това не променя въпроса ми: има ли направени препоръки? Ще се предприемат ли някакви мерки, така че резултатите на учениците да се подобрят? Всяко изследване трябва да има цел. Какво следва след това външно оценяване оттук нататък?
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Това не е външното оценяване, заложено в националното външно оценяване, заложено в Закона за предучилищното и училищното образование. Миналата година и тази година на 7 юни е направено такова оценяване. То има за цел да оцени постигането на заложените и очаквани резултати от учебната програма по география. Това е ангажимент, който Министерството е поело още преди 2016 г. при обсъждането на учебните програми по география и към Дружеството на географите –да се провери степента на постигане на очакваните резултати.
Става въпрос за извадково изследване. Тази година в него са участвали близо 5300 ученика, организирано е от ЦКОКО (ЦОПУО).
Това, което визирате в конкретната статия, не са резултати от тази година, тъй като резултатите от 2018 г. не са обявени. Това е от миналата година.
Твърденията на Дружеството на географите, че заложените резултати в програмата за пети клас не могат да се постигнат, не се потвърдиха миналата година от резултатите от изследването. Предвид на така показаните резултати, към момента не сме предложили и промени.
Това, както казах, няма за цел да оцени индивидуалните постижения на учениците, няма за цел да се пишат индивидуални оценки, няма поименни оценки в това външно оценяване.
Ние трябва да държим сметка и за усилията, да щадим усилията в системата. Миналата година имахме разговори до каква степен усилията и времето, вложени във външното оценяване, ще оправдаят резултатите. Това невинаги може да се оцени предварително в голяма степен. Както Ви казах обаче, имахме този въпрос с новите учебни програми и с ангажимента към Дружеството на географите.
Това е нормалният път да измерим качеството на програмите.
Разбира се, можем да говорим за оптимизиране на извадката. Аз лично смятам, че 5300 ученика е голяма извадка, макар да са по-малко от 1/10 от учениците.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Ако мога, да направя една препоръка. Според мен тези резултати не трябва да останат като направено изследване и оттам нататък нищо не предприемаме.
Съгласявам се и с колегите – с госпожа Анастасова и с колегите от БСП, че е изключително важна квалификацията, особено по новите програми, работата с учителите и с децата. Бих Ви предложила, когато се правят такива тестове и оценявания на програмите, започнали сме специално с програмата по география, нека да се извадят резултатите от външните оценявания, които се правеха преди години в пети клас по старата програма, за да се направи съпоставка между едната и другата програма. Иначе си правим изследвания, но в общи линии те не ни показват нищо.
Хубаво е това, което уточнявате, че според Вас и хората, разработили теста, програмата е постижима и доколкото разбирам, Министерството е доволно от резултатите. Разбира се, те винаги могат да бъдат по-добри. За да има смисъл обаче от това изследване, е добре да се видят постигнатите резултати по старата програма, за да се види.
Вярно е, че сега мерим компетентности, докато там насочеността е малко по-различна, но това в никакъв случай не пречи да бъде направено според мен.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Приемам предложенията.
Набързо консултирах с госпожа Костадинова, че можем да направим такова съпоставящо измерване.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Колегите от „БСП за България“.
Госпожа Ненчева.
ВЕСКА НЕНЧЕВА: Госпожо Председател, господин Министър, колеги! Оставам с въпроса си в сферата на предучилищното и училищното образование.
Освен добрата квалификация на учителите за качество на образованието, всички знаем, че извънкласната форма на работа също е част от така желаното високо качество на образованието за нашите деца и ученици.
В този смисъл е и въпросът ми. Министерството има ли виждане, анализ – за да продължа предходния въпрос, за двете години на новия Закон, работата по извънкласни дейности – какви са резултатите?
Бих искала въпросът ми да бъде малко детайлизиран и относно Проекта „Твоя час“. Миналата година имаше напрежение, свързано с финансирането, конкретно на „Твоя час“. Ще продължат ли тези извънкласни форми? Какво ще бъде финансирането? Какво е цялостното виждане на Министерството за възможността да направим по-качествено образованието на учениците в българските училища? Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: И аз благодаря.
Факт е, че от години наред, може би от началото на 90-те години, аз надали пазя памет за дейностите в системата, но от 90-те години нямахме финансиране за дейностите по интереси, на целодневната организация и на извънучилищните дейности, осъществявани от извъннучилищни педагогически учреждения. Започнахме постепенно възстановяване на финансирането на тези много важни дейности в системата.
Казвам „целодневната организация“, защото тя съдържа дейности по интереси. Ще дам пример. Днес има вече близо 230 хиляди деца, включени в целодневна организация, а през 2009 г. бяха само 37 хиляди. По същия начин беше възстановено финансирането на извънучилищните педагогически учреждения поетапно през 2015 – 2016 г.. За дейностите по интереси бяха използвани и възможностите, които дават средствата от Европейския социален фонд – първо чрез Проекта „Успех“, а сега с приключващия проект „Твоя час“, защото на практика той е приключил като период на ефективно изпълнение.
Ние поставихме в хода на бюджетната процедура въпроса за финансиране на дейностите по интереси. Имаме положителна новина – че за следващата година имаме заложени още на етап средносрочна бюджетна прогноза 25 милиона за финансиране на дейностите по интереси. Трябва обаче да използваме този сегмент, тази част от времето на децата, за да направим редица политики.
С колегите министри на Съвета на министрите по образование говорихме, че в другите страни това е периметър, който в много голяма степен може да се използва за редица политики. От една страна, да се развиват интересите и способностите на децата и учениците, от друга страна, да ги насърчаваме в определени дейности.
В момента изготвяме нормативна уредба за финансиране и организиране на дейности по интереси от държавния бюджет. Дали ще бъде отделно постановление, или ще бъдат заложени двата стандарта за финансиране на институциите за приобщаващо обучение, е въпрос на форма. Тези нормативни промени трябва да позволят, считано от края на тази година и началото на следващата, когато ще има и бюджетно финансиране, да започнем организирането на дейностите. Казвам „от края на тази година“, тъй като може да започне и по-рано организирането на подготвителните дейности.
При всички случаи – и това заявихме няколко пъти като приоритет – трябва да насърчаваме повече деца да се включат в обучението по СТЕМ (ЅTEM – Ѕсіenсe, Teсhnologу, Engіneerіng end Mathematісѕ). Там наблюдаваме относително по-нисък интерес. Това ще бъде област от дейности по интереси, които ние ще стимулираме. Подчертавам, че голяма част от тези дейности по интереси и в момента се провеждат по „Твоя час“ в рамките на целодневната организация, защото няма толкова време в рамките на учебния ден, а едната част – през ваканциите.
Трябва също така в по-голяма степен да стимулираме отварянето на тези дейности по интереси към партньорства и външни лица, които да влязат, не просто да допълват възнагражденията на учителите, а да бъдат в съответствие с възможностите на учителите да предоставят едно или друго занимание, а децата да имат досег до повече специалисти и повече организации. Това могат да бъдат треньори, спортни школи. На много места, особено по селата, партньорства с читалищата, но и много повече училищни дейности, организирани от общината. Вероятно неголяма част от средствата ще бъдат оставени за изработването на своеобразни общински програми, така че да бъде осъществена координация на надучилищно ниво по отношение на тези дейности.
Много важна е и темата за взаимодействие с родителите. На базата на анализите, разговорите и информацията, която имаме от другите страни, знаем, че тези дейности се използват за провеждане на политики за по-интензивно взаимодействие с родителите. Родителите се включват в различни дейности. Разбира се, те не могат да се включат във всички, но това също трябва да бъде един от механизмите и политиките, които трябва да насърчим с този нормативен акт. От една страна, имаме доставчици, които трябва да срещнем с желанията и способностите на децата; от друга страна, трябва да я има политиката, която да насочва към определени дейности и от гледна точка на професионалното образование, и на структурата на висшето образование, и от гледна точка на потребностите на пазара на труда имаме нужда от повече. От гледна точка на образователните резултати имаме нужда да насочим повече деца в дейности, свързани със СТЕМ.
По проекта „Твоя час“ проблемът с финансирането беше решен. Не би трябвало да има проблем. Знаете, че средствата по проекта, по Оперативната програма са възстановени. Ако училищата са направили авансови разходи, средствата ще им бъдат възстановени, след като бъдат отчетени. Нямаме проблем с финансирането.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Заповядайте за реплика, госпожо Ненчева.
ВЕСКА НЕНЧЕВА: Благодаря за изчерпателния отговор. Личи стремежът на Министерството наистина да се случват нещата.
Само искам да уточните. Казахте, че нормативната уредба, под каквато и форма да е тя, ще бъде уредена до края на 2018 г. и началото на 2019 г. Това означава ли, че за тази учебна година няма да имаме готовност за работа, или ще започне от началото на календарната 2019 г.?
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Тук ограничението не е кога ще изготвим нормативните промени, може би ще бъдем готови най-късно следващия месец. Тук ограничението е бюджетът. Имаме заложени средства, но са в новия бюджет.
Сега по Проекта „Твоя час“ повечето дейности стартираха на практика през месец ноември. Имаше и такива, които стартираха октомври. Наистина ще има „дупка“ от малко повече от два месеца, защото финансирането ще започне от 1 януари. Самите дейности могат да започнат и малко по-рано, а разходите ще бъдат извършени от януари, когато получат средствата. Пак повтарям: в момента по-голямата част от дейностите започваха ефективно през ноември. Някои дейности продължават и след края на учебната година, включително по Проекта „Твоя час“ – и в момента.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Доцент Михов? – Нямате въпроси.
Движението за права и свободи – господин Мехмед.
ЕРОЛ МЕХМЕД: От месец декември българският парламент има решение, според което в началото на всеки месец министрите дават информация и отчет за Българското европредседателство. То приключи и сигурно всяка парламентарна група ще даде своята оценка в петък.
Бих искал обаче да кажете в сферата на образованието какви бяха нашите предложения и какви бяха политиките, които да имат общоевропейско измерение? Къде успяхме, господин Министър? Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Господин Министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Благодаря.
Бях ръководител на два съвета. Има два отделни сектора с двама комисари. В различните страни образованието е в различни структури на управление. Министрите, отговарящи за научните изследвания, може да са самостоятелни, може да са свързани с иновациите и икономиката, може да са министри на образованието и науката, както при нас. Тези два сектора са относително равностойни на ниво Европейски съюз. Когато говорим за ангажираност по Европредседателството, по-голямата част от системата на образованието, най-вече на предучилищното и училищното образование на европейско ниво, по-голямата част от политиките са в сферата на научните изследвания заради липсата на общоевропейски образователни политики. Въпреки това имахме много интензивно Председателството от гледна точка на темите в ресора „Образование“.
Това беше зададено далеч преди Българското председателство – на срещата на върха в Гьотеборг в края на миналата година, когато беше очертана концепцията за общоевропейско образователно пространство. Това не означава общи политики и общи системи, а общи инициативи.
Факт е, че една от основните програми и инициативи в сектор „Образование“ е Програмата „Еразъм“. По време на нашето Председателство беше извършена междинната оценка и обсъдени предложенията на всички страни за подобряването на Програмата. Благодарение на Програмата над 30 милиона младежи – ученици и студенти, са имали възможност да пътуват до други страни, да се докоснат до други европейски образователни системи, да научат чужд език, да станат в по-голяма степен граждани на Европейския съюз в този му вид, който имаме.
Тази програма беше оценена положително от междинната оценка. Препоръките за нейното разширяване са както към системата на професионалното образование, така и към учителите. Положителната оценка намери отражение и в публикуваната от Европейската комисия Многогодишна финансова рамка за следващия програмен период 2021-2027 г. Беше предложен увеличен бюджет на Програмата въпреки намалението на общоевропейския бюджет.
Друга обща инициатива, която обсъдихме, пак свързана с Общоевропейското пространство, са европейските университетски мрежи – инициатива, по която обсъждат обсъжданията и след нас. Идеята е, че отделните европейски висши училища, дори и тези в най-големите страни, стават все по-трудно конкурентни на глобализиращия се пазар на висше образование, основно на американските и китайските висши училища. Свързването в мрежи ще ги направи в по-голяма степен разпознаваеми на глобалния пазар, а и отделните висши училища ще бъдат по-разпознаваеми на общоевропейския пазар. Той ще позволи съвместни програми, досег до другите образователни системи и едно пό - европейско измерение на висшето ни образование.
Бяха приети два ключови документа на Съвета по образование през месец май тази година. Това беше може би причината комисарят по образованието Наврачич да каже, че това е съветът, който за него е бил най-важният от мандата му от 2014 г., тъй като тези документи наистина имат значение за всички страни – членки на Европейския съюз. Това са ревизираната Препоръка за ключовите компетентности. Вие знаете, че през 2007 г. Европейския съюз прие Препоръката за ключовите компетентности, която се отрази в промени в образователните политики на всички страни – членки на Европейския съюз, включително и в България със Закона за предучилищното и училищното образование възприехме така нареченият компетентностен подход. В ревизираната Препоръка акцентът е върху предприемаческите умения, креативността, дигиталните умения. Те са специфицирани вътре в по-голяма степен. Беше отделено значение на теми, като дигиталната медийна грамотност, дигиталната образователна култура. Беше изведено и обучението по два чужди езика, като част от ревизираната Препоръка за ключовите компетентности, също така на този Съвет по образованието беше приета Препоръката за споделените европейски ценности.
Това е по отношение на темите и досиетата, които вървяха през Съвета по образование.
Там има официална и неофициални части. В неофициалните части предложихме за обсъждане темата за проследяване упражняването правото на образование на лицата в задължителна предучилищна и училищна възраст в условията на свободно движение на хора. Мисля, че тук получихме подкрепата. Мисля, че ще трябва повече време, за да намерим общия европейски механизъм, но най-малкото това беше възможност да провокираме и разговори на двустранна основа. Факт е, че ние имаме интензивна мобилност най-вече в групи, в които е по-трудно да бъдат мотивирани децата и родителите за включване в образователната система. Тези усилия за проследяване правото на образование трябва да бъдат наднационални.
Друга част от Председателството бяха темите и конференциите, като част от общоевропейските разговори в сферата на образованието. Конференцията на най-високо ниво в сферата на образованието беше на тема „Дигитално образование. Учи, за да създаваш. От дигитални ползватели към дигитални създатели“. Факт е, че всички страни през следващите десетилетия ще бъдат изправени пред мащабни дигитални трансформации във всички сектори и образователни системи. Без да можем да предвидим какво ще се случи през следващите 20 или 30 години, ние трябва да подготвим следващо поколение хора, които ще постъпват на пазара на труда, за тези мащабни дигитални трансформации, като бъдат и дигитални създатели, повече от дигитални ползватели.
Преди малко споменах, че във връзка с квалификацията въвеждаме учебния предмет „Компютърно моделиране“ от трети клас. Това е само една от мерките, които трябва да предприемем.
Друга важна тема, която беше част от разговора, имахме заедно със синдикалните организации. Тя беше за учителите. Факт е, че ние нямаме регламенти, които има в други сектори – с продължителни триалози, както им казват, и с висока степен на интензитет на работа.
Можем да кажем, че всички досиета, които бяха на дневен ред, бяха придвижени, и то в оптимистичните срокове.
Няколкото важни теми за нас, като политика, бяха поставени по време на Българското европредседателство в частта образование.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Желаете ли реплика?
Само да кажа, господин Мехмед, че всъщност решението не гласи „изслушване всеки месец“. Ще Ви го цитирам, в момента е пред мен: „4. Министрите да информират редовно ресорните парламентарни комисии“. Вероятно са сбъркани процедурите с блица. Министър Вълчев го изслушвахме два пъти в КОН за Европредседателството – в началото и в края на Европредседателството.
Разбира се, всеки един от Вас, ако е преценил, че има необходимост да бъде изслушан, е могъл да предложи такова.
Благодаря на господин Вълчев и неговия екип за участието в днешния блиц.
Благодаря и на Вас, колеги.
Имате ли въпроси по точка:
РАЗНИ.
(Шум и реплики.) Няма.
Предлагам да закрием днешното заседание.
(Закрито в 16.10 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Милена Дамянова
2. Разни.
Заседанието беше открито в 15.06 ч. и ръководено от председателя на Комисията по образованието и наука госпожа Милена Дамянова.
* * *
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Колеги, имаме кворум и можем да започнем днешното заседание при следния дневен ред: (Изчита дневния ред.)
Има ли други предложения към дневния ред за днешното заседание? Не виждам.
Подлагам на гласуване.
За – 15, против и въздържали се – няма.
Добре дошъл, министър Вълчев!
Днес на заседанието с него са Евгения Костадинова – директор на дирекция „Съдържание на предучилищното и училищното образование“, професор Костадин Костадинов – съветник на министъра, и Йорданка Петрова – парламентарен секретар.
Колеги, имате думата.
Първи са парламентарната група на ГЕРБ.
Госпожо Петрова, заповядайте.
ТАНЯ ПЕТРОВА: Благодаря.
Уважаема госпожо Дамянова, господин Министър! Моят въпрос е свързан с формата на националното външно оценяване по български език и литература – VII клас, за следващата учебна година. Седми клас е първият клас по новата учебна програма. Има ли Министерството ясен, категоричен отговор по този въпрос? Кога обществеността ще бъде информирана за Вашия отговор? Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Заповядайте, господин Министър, за отговор.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Благодаря.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Законът за предучилищното и училищното образование предвижда външните оценявания да се провеждат в края на всеки от етапите – начален, прогимназиален, първи прогимназиален етап – държавните зрелостни изпити след XII клас.
Това влиза поетапно с новите учебни програми и както знаете, първите изпити по новите учебни ще бъдат следващата година за учениците, които завършват след VII клас. Това започна като въвеждане още от 2016 г. – Наредба № 11, с която бяха утвърдени, е от 2015 г. През 2019 г., както казах, е VII клас, през 2020 г. ще бъдат извършени оценявания по новите учебни програми в IV и X клас. Тогава завършват випуските, обучавани съответно по новите учебни програми.
Кое е различното? Различното всъщност е компетентностният подход и това, че трябва да бъде оценена степента на придобиване на ключовите компетентности. Те са заложени на ниво стандарт – тук не говорим само за знанията, които са усвоени по конкретната учебна програма. Ключовите компетентности са свързани с така наречената „функционална грамотност“, която ние в най-голяма степен искаме да подобрим и да оценим. Това предполага в много по-голяма степен в концептуалния модел на бъдещите изпити, който ще бъде утвърден, да се замерват способностите, свързани с критичното мислене, възможността специално по български език да се откриват и редактират езикови грешки, да се извършват твърдения, да се аргументира, да се търси, извлича, подбира информация. По същия начин е и по литература – в много по-голяма степен да се оценява мисленето, решаването на казуси, защитата на лична позиция от страна на учениците. Един от въпросите, който беше поставен, е дали изпитът ще бъде само върху изучаваните материали, творби в VII клас или всички класове от етапа – V, VI и VII клас.
Водили сме разговори и обсъждания с преподаватели и с хора от системата и ще кажа, че ще бъдат включени само материалите от VII клас. Тук е важно да уточним, че това не е изпит по конспект, който да изисква знанието на конкретика. Както при всяка степен на образование, и тук трябва да се оценят натрупаните знания, умения, но не толкова свързани с изучаването на конкретните текстове. И до момента това беше един от принципите. Това, което трябва да се направи, е чрез текстовете, изучавани в VII клас, да се оцени и степента на придобитите компетентности за целия етап. Това е задачата, която ще бъде поставена на Центъра за контрол и оценка на качество в образованието чрез концептуалния модел, който ние следва да утвърдим и да изпратим, съобразно като възлагане на Центъра за контрол и оценка на качеството.
Може би пропускам нещо да спомена, ако Вие ме подсетите?
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Заповядайте за реплика, госпожо Петрова.
ПЕТРОВА: Аз, като математик, разбрах, че по литература ще бъдат проверявани знанията от VII клас, а по български език –знанията от V-ти, VI-ти и VII клас. Така ли е?
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Благодаря.
Точно така. Това, което пропуснах да спомена, е, че това ще бъде ясно преди началото на учебната година. Ние до началото на учебната година ще представим спецификациите и примерните тестове.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Следва групата на „БСП за България“.
Госпожо Анастасова, заповядайте.
ИРЕНА АНАСТАСОВА: Госпожо Дамянова, господин Вълчев, колеги! Нашият състав е такъв, че едва ли трябва да се убеждаваме колко е важна квалификацията на педагогическите специалисти; колко е важна тя, особено в този момент и на етапа, на който се развива нашата образователна система, и от гледна точка на това, че много нови неща се предвиждат в системата, включително и ново учебно съдържание за определени випуски, както и от факта, че голяма част от учителството е застаряващо, предстои да влязат много млади хора, тоест, актуална е не само продължаващата квалификация, но и базисната.
Моят въпрос е свързан с продължаващата квалификация на педагогическите специалисти. Националната стратегия за развитие на педагогическите кадри, по-късно наречени „педагогически специалисти“, която е за периода 2014 – 2020 г., новият Закон за училищното образование, Наредба № 12 за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти са все документи, които по определен начин регламентират организацията и провеждането на квалификацията на педагогическите специалисти.
Лично за мен, а предполагам и не само за мен, и Законът, и Наредбата са опит да се включат активно учителите в квалификационни дейности, доколкото до 2013 – 2014 г. се отчиташе занижена активност за участие в различни квалификационни форми, което наложи тогава и създаването на Националната стратегия за развитието на педагогическите кадри.
Въпросът ми е: какъв е анализът на Министерството за изпълнение на Стратегията? И в тази връзка по-конкретно: какъв е изводът – налагат ли се някакви промени в организацията и съдържанието на квалификацията на учителите? Отчитат ли се някакви пропуски в последните една-две години? Какво възнамерява да направи Министерството от тук нататък в тази посока? Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря на госпожа Анастасова.
Господин Министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Благодаря.
Както беше подчертано от госпожа Анастасова, квалификацията е една от важните политики, без която ние не можем да очакваме подобряване на образователните резултати, както и подготвеност на системата и на учителите по отношение на въвеждането на новите учебни програми и другите дейности в системата.
Три са може би основните източници в момента, от които се финансира продължаващата квалификация на учителите. Единият е със средствата от училищните бюджети, от бюджетите на детските градини. Тези средства са в размер на 1% от средствата за възнаграждения. Регламентирано е в Закона за предучилищното и училищно образование одобряването на програмите за квалификация от страна на различните доставчици и учителите съответно избират от тези програми. Вие знаете целия механизъм.
Вторият източник е Националната програма за квалификация, която е по-скоро възможност отгоре-надолу да бъдат програмирани отделни теми, като тези за въвеждането на новите учебни програми.
Имаме обучения извън Националната програма за квалификация, организирани от Министерството на образованието, като например квалификация във връзка с въвеждането на дисциплината „Компютърно моделиране“ от III клас.
И четвъртият източник са средствата по Оперативна програма „Наука, образование за интелигентен растеж“ – средствата от Европейския социален фонд.
Предстоят да стартират два проекта.
Единият проект е „Квалификация на педагогическите специалисти“. В него ще бъдат включени обучения по редица теми, включително и нови методи на преподаване, включително и обучения, свързани с актуални промени в система, както и Проект за подобряване на дигиталните умения, където ще бъдат включени обучения на учителите както за преподаването чрез информационни технологии, така и преподаването за информационни технологии.
По отношение на анализа. Да, категорично, ние продължаваме да правим този анализ, защото процесът на формулиране и анализ на политиките е постоянен. Ние имаме нужда от по-голяма фокусираност на квалификациите – основно тези, които са за сметка на училищните бюджети.
Това, което сме си поставили като задачи със социалните партньори, е да обсъдим как в по-голяма степен квалификациите да бъдат обвързани с конкретни теми, които ние, като Министерство, смятаме че са в най-голяма степен полезни, без това да елиминира принципа да се отчитат индивидуалните потребности на педагогическите специалисти. Казано с други думи, да срещнем подхода отдолу-нагоре с този нагоре-надолу, без това да обхваща всички обучения, а да има по-голяма насочваща роля от страна на Министерството.
Другото, което сме си го говорили и с Вас, е по отношение на контрола на качеството на предлаганите квалификационни услуги. Факт е, че регламентираният модел допуска разнообразие и е относително отворен по отношение на квалификационните услуги, което поставя необходимостта от тяхната оценка. Способността на Министерството да оценява много голям брой квалификационни програми е недостатъчна. Тези програми могат да бъдат оценени в най-голяма степен от потребителите, а не от Министерството, като администриращ орган. В тази посока също сме обсъждали доколко е възможно да въведем система за оценяване на предлаганите квалификационни услуги от страна на самите обучавани, без това да елиминира необходимостта от контрол върху предлаганите обучения. Тотален и повсеместен контрол, достатъчно интензивен, на цялото разнообразие от квалификационни услуги, е трудно да се осъществи от Министерството, въпреки че сме реагирали на конкретни сигнали. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
За реплика – госпожа Анастасова.
ИРЕНА АНАСТАСОВА: Да, така е. Говорили сме на тази тема. Това донякъде е така и е моя не болна, но любима тема, защото мисля, че без съответната подготовка и без добре мотивирани учители нищо не може да се случи в системата на образованието.
Относно това, което казвате, наистина програмите, които са одобрени и са в Регистъра на МОН, са твърде много. Това са над 2600 програми от 128 обучителни организации. Това наистина е много тежко за контрол. Аз мисля че Министерството трябва да намери начин въпреки всичко да осъществява този контрол, защото – моите думи не са някаква представителна извадка – за тази една година съм участвала в 30 – 40 срещи от Видин до Бургас включително, с колеги и това, което са изразявали като мнение, е, че някои от тях са казвали, че са доволни от обученията, на които са присъствали, но доста често колегите казват, че им се налагат силово обучения от регионалните инспекторати по образованието. Дори имаше регионални инспекторати в страната, които цитираха директно името на госпожа Лиляна Друмева, с посочване на правилните фирми, които трябва да бъдат наети за тези обучения. Имаше доста сигнали за това, че или трудно се отваря, или изобщо не се отваря сайтът на Националния институт в Банкя за подготовка и квалификация на педагогическите специалисти.
Знаете, че в Националната програма „Квалификация“ се казва, че обученията на този център са по каталог на Центъра. Аз положих максимални усилия, но не можах да видя този каталог. Работи се с някакви писма, които се изпращат до началниците на регионални инспекторати или и аз не знам как. Не съм се занимавала с някакви следствени действия, за да съм напълно наясно, но от това, което чувам от разговорите и от срещите си с хората, се създава впечатление, че като цяло в системата на квалификация на педагогическите специалисти в страната няма подреденост. Може би това, което Вие казахте, че трябва да има по голяма фокусираност на темите, които се избират в училищата – от една страна, това е добре, но, от друга страна, всеки педагогически колектив най-добре знае какво му трябва, най-добре знае от каква квалификация има потребност, тоест трябва някакво съгласуване, стиковане.
Ще ми се усилията на Министерството, на дирекцията „Квалификация“ в Министерството, включително и на този Национален институт, някак си да имат по-видима и по-значима роля в квалификацията, някак си по-централизирано, включително и като мнения тези обучителни организации, грубо казано, стават или не стават? Да се направят някакви проучвания, защото съм сигурна, че от тези 128 обучителни организации и тези 2600 програми има и такива, които не стават.
Ясно е, че пазарният принцип действа, веднъж като са отишли, то се разчува, няма да отидат втори път на това обучение, но така се губи и ресурс, и ценно време. Молбата ми е за по-голяма ангажираност към проблемите на квалификацията.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря, госпожо Анастасова.
Заповядайте, господин Вълчев.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Дори и да отделя пет души само с това да се занимават, пак не можем и далеч ще бъдем от достигането на достатъчно интензивен контрол. Ние по-скоро обсъждахме дали не е възможно чрез информационна система да има своеобразен рейтинг от страна на обучаваните на различните обучителни програми и на различните обучителни организации. Това означава запазване на този пазарен принцип, за който Вие казахте, но поне да бъде по-информиран пазар, защото в началото най-малкото има информационна недостатъчност. Вие казахте, след това се разчува.
Факт е, че има много доставчици, които желаят да предоставят такива квалификационни услуги, а предварителният механизъм на одобрение на програмите не предполага тази видимост – да се каже коя програма ще осигури съответното качество на обучението.
Трябва да внимаваме и с административните механизми, защото Вие сами казвате регионалното управление – очевидно някакви други мотиви – е насочило някой към определено обучение. Тук говорим по-скоро да насочваме към определени теми, а не към определени обучители, доставчици.
Пак казвам, готови сме да проверим всеки конкретен сигнал, който представите. Всъщност Националният институт за квалификация на педагогическите специалисти е по-скоро изпълнител на Националната програма. Националната програма, ако трябва да съпоставим едната с другата квалификация, е на стойност 800 хиляди. Една част от обученията не се провеждат от този институт, а средствата за квалификация от делегираните бюджети са над 10 милиона, тоест говорим за много по голяма квалификационна дейност, финансирана чрез училищните бюджети, върху която трябва да фокусираме усилията. Разбира се, че трябва да подобрим контрола, но, мисля че само с контрол няма да успеем.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Следва групата на „Обединени патриоти“.
Доцент Михов, заповядайте.
МИЛЕН МИХОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Господин Министър, пак е време за изпити и матури, класации и приеми. Пак медиите започват новините с думичката „скандал“. Нашият въпрос е свързан с повтарящи се случаи за грешки в тестовете по едно или друго външно оценяване, за грешки при класиранията. Последното е за VII клас. Смятаме, че всичко това е рутинна дейност. Преподаването, изпитването, оценяването, матурите са нещо стандартно – би трябвало да се разбира, в организацията на учебния процес и в работата на Министерството, инспекторатите, районните управления на образованието и всички органи. Практиката би трябвало да коригира едни или други слаби места, а ако има персонална отговорност, то тя трябва да бъде поемана.
Нашият въпрос е: как виждате решаването на този проблем, защото не е допустимо за поредна година – догодина примерно – пак да говорим, че някой някъде е сбъркал или неправилно е задал въпрос, така както може би е описано в „Под игото“ някога – онзи роман, писан преди 130 години? Смятаме, че трябва да се стигне до ниво на технология и ниво на отговорности, в които тези, макар и големи събития, свързани с външно оценяване, с матури и класиране, в които са ангажирани много хора, много институции, трябва да вървят по един утвърден, безконфликтен, безпроблемен технологично издържан път, така че това да не създава проблеми и да налага един много негативен образ на образованието въобще и на институциите в него. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря, доцент Михов.
Заповядайте, господин Вълчев, за отговор.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Благодаря.
Така е, това създава негативен образ и малко или много зачерква усилията и резултатите в много други отношения.
Колкото и да са рутинни тези процеси, толкова има и промени, различни видове промени – промени в изпитните материали, промени в концепциите, промени в балообразуването, от една страна. От друга страна, ако в някои процеси се открият грешките и се коригират, се изчистват, създават се предпоставки тези грешки да не се повтарят, но също така винаги може да имаме, както му казват някои, „черни лебеди“. Едно нещо сто пъти може да се е случило правилно, а сто и първия път да се случи грешно, когато участва човешки фактор. Това не го казвам за оправдание.
Факт е, че в системата на образованието се администрират голям брой процеси и дейност, участват и много голям брой хора с висока степен на човешка интервенция. В тези процеси и дейности грешките са статистически неизбежни. От другата страна са потребителите на резултатите от тези процеси и всяка една грешка води до значителни последствия, води до напрежение сред родителите, води до репутационни проблеми, както Вие казахте.
Конкретно по отношение на сгрешеното балообразуване. Имахме миналата седмица, във вторник, сгрешено балообразуване в четири училища, преди то да бъде поправено – това са Софийската гимназия по архитектура, строителство и геодезия (СГСАГ), Професионалната гимназия по електроника „Джон Атанасов“ и Националната природоматематическа гимназия. Утре ще получа резултатите от проверката на Инспектората на Министерството на образованието. Възложих незабавна проверка. Това, което получих, като предварителна информация днес, е, че става въпрос за пропуск, техническа грешка от страна на хората, които са въвеждали съответните балообразуващи коефициенти. Не е софтуерен проблем, самият факт, че той не е във всички области, а и прегледът на системата показва, че това не е софтуерен проблем. Отговорните лица са от двете комисии: Комисията по информационно осигуряване към Регионалното управление по образованието – София – град, и Областната комисия по класиране. Тук трябва да кажа, от друга страна, че имаме 117 училища с 89 различни видове специфично балообразуване.
Какво трябва да направим, за да не се повтарят грешките? Несъмнено да се провери целият процес, да се дадат препоръки за неговото подобряване, да се въведат допълнителни контроли. По мое мнение, без да съм в достатъчна степен в дълбочина в проблема, поне още две допълнителни контроли могат да се въведат, а вероятно и повече; да се минимизира елементът на администриране от страна на конкретните служители, така че в по-голяма степен да се разчита на софтуера; и трето, да се повиши отговорността на съответните служители чрез налагането на дисциплинарни наказания. Вие знаете, че тези дисциплинарни наказания са резултат от дисциплинарна процедура. Съответните служители, при които е персонализирана отговорността – вината, се изслушват от дисциплинарен съвет. Аз не мога да предрешавам какви да бъдат наказанията, но апелът ми е да бъдат максимално строги. Разбира се, не трябва да бъдат прекомерни, а от друга страна, трябва да бъдат справедливи от гледна точка на грешката, която е допусната. Тя не е толкова голяма, но ефектът от тази грешка е значителен и това нещо трябва да бъде отчетено.
Най-често смятаме, че отговорността се поема с уволнение или с подаване на оставка. Когато говорим за уволнение, днес по една друга тема стана ясно, че над 80% от уволнените служители в Държавна агенция „Автомобилна администрация“, в „Митниците“, уличени в корупционни схеми, след това биват възстановявани от съда. Не можем да не спазим и съответната процедура. Тук целта не е толкова някой да освободи позиция, а да бъде наказан, вече да не е служител. Целта е да се повиши отговорността на ангажираните служители - всеки един от тях да бъде по-осторожен, двойно, тройно, многократно по внимателен в работата си. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Доцент Михов, имате ли реплика?
МИЛЕН МИХОВ: Аз съм доволен от Вашия отговор, особено в последната му част, защото 31 години преподавам на ученици и на студенти и една от работите ми е да изпитвам.
Знам колко е сложен процесът, когато се проверяват знания на големи групи от хора, дали в кандидатстудентски или други форми и матури. Решаващото за недопускането на грешки съм се убедил, че е отговорността на всеки в системата на организацията, подготовката, администрирането, провеждането и оценяването на изпита. Отговорността на всеки един в тази много сложна верига, защото тя изисква много компоненти в нея, трябва да бъде персонално търсена, защото един човек може да компрометира целия процес на провеждането на подобни неща – или изтичане на информация, или неправилно боравене с информационните масиви. Аз се радвам, че Вие търсите и такъв път – чрез отговорност на администрацията, защото една такава грешка – ще завърша с това, с което започнах – се лепва на цялата институция, на цялото образование, на всички учители, от учителя до министъра. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Следва групата на Движението за права и свободи – господин Мехмед.
ЕРОЛ МЕХМЕД: Благодаря.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! В края на миналия месец, тоест преди две седмици, чрез медиите едно обявление, всъщност разпореждане на директора на Девето основно училище „Пейо Яворов“ в Благоевград получи национален отзвук. Беше определено като скандал, и то всъщност е такова. Чрез това разпореждане беше забранено ромски деца да се записват в цитираното училище.
Мисля, че цел на всички нас е да работим за тяхната интеграция, а не чрез такива малоумни разпореждания да въвеждаме сегрегация в българското училище.
Въпросът ми е: МОН извърши ли проверка в това училище? Ако отговорът е „да“, какви са резултатите? Директорът на училището дали е понесла някакво наказание, предвид че това разпореждане противоречи и на закона?
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Благодаря Ви.
Всъщност не става въпрос за разпореждане, а за публикувано мнение във Фейсбук, което обаче изразява отношение, предвид че тя заема формалната позиция на директор и до голяма степен се олицетворява с политиката на училището.
Написаното е недопустимо, дискриминационно, бих казал осъдително. Трябва да се реагира.
Началникът на Регионалното управление по образованието – Благоевград, който е работодател на този директор, е образувал дисциплинарно производство. Няма какво да се проверява, то е ясно, няма нужда да се персонализира вината, да казва дали е сбъркано, или не е сбъркано. Сигурно има оправдаващи обстоятелства, макар че не бих ги нарекъл „оправдаващи“. Всяка ситуация има контекст, но в случая няма оправдание за тези думи.
Доколкото имах възможност, реагирах публично на тях, както и много други колеги от Министерството.
Контекстът е, че има проблем с така наречената вторична сегрегация и думите на директора са били опити да се реагира на тези страхове и нежелание училището да се превърне в сегрегирано. Когато броят на децата в дадено училище надвиши 15% или 20% в населено място с повече училища, започва изтегляне на другите деца. Това е нормално от гледна точка на родителите, защото всеки родител иска детето му да учи в най-добрата образователна среда. Водени от индивидуалната рационалност и предразсъдъци, те допускат, че децата им няма да получат там добро образование, или че ще има фактори, които ще стопират развитието на децата.
От друга страна, колективната рационалност и политика на нас и на общините трябва да бъде в посока на десегрегация, в посока на максимално и ефективно включване и интегриране на тези деца от ромски произход. За да се случи обаче това там, където има възможност – в градовете, защото в малките населени места децата от ромски произход са локално мнозинство, те са много голям процент и не можем да говорим за ефективни политики за десегрегация, но в големите градове можем да говорим, включително и в Благоевград. Трябва да се провежда ефективна политика за десегрегация и тези деца да бъдат включени в повече училища.
Ние направихме промяна в Наредба 10, след като осъзнахме пропуска си от миналата година в частта за приема, където дадохме предимство за включване на децата, записвани в най-близкото училище. Направихме промяна, така че да могат да бъдат записвани и в други училища при желание на родителите.
Факт е, че и в самите ромски общности има такъв процес, бих го нарекъл процес на модернизация, на желание на немалка част от родителите да записват децата си в училища извън обособените квартали.
Проведох разговор с кмета на Благоевград. Имам неговата ангажираност за провеждането на такава политика, за организирането на такава среща. Нямам обратна информация. Може би след това заседание отново ще го чуя.
Това трябва да бъде политиката ни. Ние ще подкрепяме всяка община в тази политика. Вдругиден имаме среща с всички общини и това ще бъде една от темите ни. Общините, които са ни предложили решения в посока за провеждане на политики за десегрегация, сме ги подкрепили, доколкото ни позволява бюджетът и нормативната уредба.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Господин Мехмед.
ЕРОЛ МЕХМЕД: Благодаря за отношението и за изчерпателния отговор, господин Министър, още повече като заместник-кмет на община четири мандата съм се сблъсквал с такива проблеми, но те не се решават по този начин и не на квотен принцип.
Хубава е инициативата да се срещате с общините и да се намери балансиран подход, защото проблемът е сложен. Той има много разклонения и образованието е едно от най-тежките разклонения, ако говорим за интеграция на ромите.
Нямам реплика, която да противоречи на онова, което казахте. Благодаря.
Надявам се да спрем с тези безумия в образованието и да не са по този начин, разбира се.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Сетих се нещо да допълня, ако може.
Ние няма да стигнем до закриване на училища в обособените квартали, такива ще съществуват. Там трябва да насочим максимално ресурси, както го направихме с механизма за предоставяне на допълнителни средства в детските градини и училищата с концентрация на деца от уязвими групи. Там трябва да има много повече педагогически усилия, да се наемат много повече педагози, образователни медиатори, много повече работа с общността. Тези училища ще останат. Въпросът е да не се увеличава броят на сегрегираните училища. Ако това успеем да постигнем като цел и като политика, мисля, че ще бъде успешен резултат. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Парламентарната група на Воля – госпожа Аксиева.
ЕЛЕНА АКСИЕВА: Благодаря, госпожо Дамянова.
Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Тъй като за университетите е много важно да привличат млади хора, които искат да учат и да се развиват и след срещите ми с ректори на няколко университета въпросът ми е: има ли страни извън Европейския съюз, на които да им се отказва да се обучават в България, по-конкретно с виза „D“?
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Обучението на граждани от страни, с които имаме визов режим, минава включително и през визовия режим. Ние, като Министерство, не сме отказвали обучение на граждани, но знаете, че това е свързано и с езикова подготовка. Нямам конкретна информация. В общия случай Министерството не е било пречка да се отказва обучение на чуждестранни граждани, но трябва да знаете, че има и други съображения – има страни, в които се правят по-задълбочени проучвания на гражданите от гледна точка на националната сигурност, което е свързано и с издаването на визи. Не мога да Ви дам точна информация, тъй като не администрираме този процес.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Желаете ли реплика? Не, благодаря.
Следва отново въпрос от парламентарната група на ГЕРБ. Въпросът ще задам аз.
Уважаеми господин Министър, в началото на тази седмица имаше публикация в медиите за извършен тест, според мен по-скоро външно оценяване на учениците от пети клас по предмета география. Да си призная честно, не можах да намеря никъде информация за въпросното външно оценяване – нито на сайта на Министерството, нито на сайта на Центъра за оценяване в предучилищно и училищно образование.
Затова моят въпрос е свързан с този тест или външно оценяване. Моля за малко повече информация за него, за неговите цели, от една страна.
От друга страна, когато се прави такова външно оценяване, то наистина е с определена цел. След него следва да има изводи и да последват препоръки, така че резултатите на учениците да бъдат по-добри. Така – самоцелно, то е абсолютно безсмислено. В този смисъл, има ли направени препоръки, тъй като, доколкото разбирам от проучването, което си направих вътрешно, на практика това външно оценяване не е направено сега. То е проведено за учениците, които миналата година са били пети клас, а не с тези, които тази година са били пети клас. Не знам защо тази информация излиза сега. Доколкото разбрах, сега очакваме второ такова.
Това не променя въпроса ми: има ли направени препоръки? Ще се предприемат ли някакви мерки, така че резултатите на учениците да се подобрят? Всяко изследване трябва да има цел. Какво следва след това външно оценяване оттук нататък?
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Това не е външното оценяване, заложено в националното външно оценяване, заложено в Закона за предучилищното и училищното образование. Миналата година и тази година на 7 юни е направено такова оценяване. То има за цел да оцени постигането на заложените и очаквани резултати от учебната програма по география. Това е ангажимент, който Министерството е поело още преди 2016 г. при обсъждането на учебните програми по география и към Дружеството на географите –да се провери степента на постигане на очакваните резултати.
Става въпрос за извадково изследване. Тази година в него са участвали близо 5300 ученика, организирано е от ЦКОКО (ЦОПУО).
Това, което визирате в конкретната статия, не са резултати от тази година, тъй като резултатите от 2018 г. не са обявени. Това е от миналата година.
Твърденията на Дружеството на географите, че заложените резултати в програмата за пети клас не могат да се постигнат, не се потвърдиха миналата година от резултатите от изследването. Предвид на така показаните резултати, към момента не сме предложили и промени.
Това, както казах, няма за цел да оцени индивидуалните постижения на учениците, няма за цел да се пишат индивидуални оценки, няма поименни оценки в това външно оценяване.
Ние трябва да държим сметка и за усилията, да щадим усилията в системата. Миналата година имахме разговори до каква степен усилията и времето, вложени във външното оценяване, ще оправдаят резултатите. Това невинаги може да се оцени предварително в голяма степен. Както Ви казах обаче, имахме този въпрос с новите учебни програми и с ангажимента към Дружеството на географите.
Това е нормалният път да измерим качеството на програмите.
Разбира се, можем да говорим за оптимизиране на извадката. Аз лично смятам, че 5300 ученика е голяма извадка, макар да са по-малко от 1/10 от учениците.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Ако мога, да направя една препоръка. Според мен тези резултати не трябва да останат като направено изследване и оттам нататък нищо не предприемаме.
Съгласявам се и с колегите – с госпожа Анастасова и с колегите от БСП, че е изключително важна квалификацията, особено по новите програми, работата с учителите и с децата. Бих Ви предложила, когато се правят такива тестове и оценявания на програмите, започнали сме специално с програмата по география, нека да се извадят резултатите от външните оценявания, които се правеха преди години в пети клас по старата програма, за да се направи съпоставка между едната и другата програма. Иначе си правим изследвания, но в общи линии те не ни показват нищо.
Хубаво е това, което уточнявате, че според Вас и хората, разработили теста, програмата е постижима и доколкото разбирам, Министерството е доволно от резултатите. Разбира се, те винаги могат да бъдат по-добри. За да има смисъл обаче от това изследване, е добре да се видят постигнатите резултати по старата програма, за да се види.
Вярно е, че сега мерим компетентности, докато там насочеността е малко по-различна, но това в никакъв случай не пречи да бъде направено според мен.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Приемам предложенията.
Набързо консултирах с госпожа Костадинова, че можем да направим такова съпоставящо измерване.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Колегите от „БСП за България“.
Госпожа Ненчева.
ВЕСКА НЕНЧЕВА: Госпожо Председател, господин Министър, колеги! Оставам с въпроса си в сферата на предучилищното и училищното образование.
Освен добрата квалификация на учителите за качество на образованието, всички знаем, че извънкласната форма на работа също е част от така желаното високо качество на образованието за нашите деца и ученици.
В този смисъл е и въпросът ми. Министерството има ли виждане, анализ – за да продължа предходния въпрос, за двете години на новия Закон, работата по извънкласни дейности – какви са резултатите?
Бих искала въпросът ми да бъде малко детайлизиран и относно Проекта „Твоя час“. Миналата година имаше напрежение, свързано с финансирането, конкретно на „Твоя час“. Ще продължат ли тези извънкласни форми? Какво ще бъде финансирането? Какво е цялостното виждане на Министерството за възможността да направим по-качествено образованието на учениците в българските училища? Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: И аз благодаря.
Факт е, че от години наред, може би от началото на 90-те години, аз надали пазя памет за дейностите в системата, но от 90-те години нямахме финансиране за дейностите по интереси, на целодневната организация и на извънучилищните дейности, осъществявани от извъннучилищни педагогически учреждения. Започнахме постепенно възстановяване на финансирането на тези много важни дейности в системата.
Казвам „целодневната организация“, защото тя съдържа дейности по интереси. Ще дам пример. Днес има вече близо 230 хиляди деца, включени в целодневна организация, а през 2009 г. бяха само 37 хиляди. По същия начин беше възстановено финансирането на извънучилищните педагогически учреждения поетапно през 2015 – 2016 г.. За дейностите по интереси бяха използвани и възможностите, които дават средствата от Европейския социален фонд – първо чрез Проекта „Успех“, а сега с приключващия проект „Твоя час“, защото на практика той е приключил като период на ефективно изпълнение.
Ние поставихме в хода на бюджетната процедура въпроса за финансиране на дейностите по интереси. Имаме положителна новина – че за следващата година имаме заложени още на етап средносрочна бюджетна прогноза 25 милиона за финансиране на дейностите по интереси. Трябва обаче да използваме този сегмент, тази част от времето на децата, за да направим редица политики.
С колегите министри на Съвета на министрите по образование говорихме, че в другите страни това е периметър, който в много голяма степен може да се използва за редица политики. От една страна, да се развиват интересите и способностите на децата и учениците, от друга страна, да ги насърчаваме в определени дейности.
В момента изготвяме нормативна уредба за финансиране и организиране на дейности по интереси от държавния бюджет. Дали ще бъде отделно постановление, или ще бъдат заложени двата стандарта за финансиране на институциите за приобщаващо обучение, е въпрос на форма. Тези нормативни промени трябва да позволят, считано от края на тази година и началото на следващата, когато ще има и бюджетно финансиране, да започнем организирането на дейностите. Казвам „от края на тази година“, тъй като може да започне и по-рано организирането на подготвителните дейности.
При всички случаи – и това заявихме няколко пъти като приоритет – трябва да насърчаваме повече деца да се включат в обучението по СТЕМ (ЅTEM – Ѕсіenсe, Teсhnologу, Engіneerіng end Mathematісѕ). Там наблюдаваме относително по-нисък интерес. Това ще бъде област от дейности по интереси, които ние ще стимулираме. Подчертавам, че голяма част от тези дейности по интереси и в момента се провеждат по „Твоя час“ в рамките на целодневната организация, защото няма толкова време в рамките на учебния ден, а едната част – през ваканциите.
Трябва също така в по-голяма степен да стимулираме отварянето на тези дейности по интереси към партньорства и външни лица, които да влязат, не просто да допълват възнагражденията на учителите, а да бъдат в съответствие с възможностите на учителите да предоставят едно или друго занимание, а децата да имат досег до повече специалисти и повече организации. Това могат да бъдат треньори, спортни школи. На много места, особено по селата, партньорства с читалищата, но и много повече училищни дейности, организирани от общината. Вероятно неголяма част от средствата ще бъдат оставени за изработването на своеобразни общински програми, така че да бъде осъществена координация на надучилищно ниво по отношение на тези дейности.
Много важна е и темата за взаимодействие с родителите. На базата на анализите, разговорите и информацията, която имаме от другите страни, знаем, че тези дейности се използват за провеждане на политики за по-интензивно взаимодействие с родителите. Родителите се включват в различни дейности. Разбира се, те не могат да се включат във всички, но това също трябва да бъде един от механизмите и политиките, които трябва да насърчим с този нормативен акт. От една страна, имаме доставчици, които трябва да срещнем с желанията и способностите на децата; от друга страна, трябва да я има политиката, която да насочва към определени дейности и от гледна точка на професионалното образование, и на структурата на висшето образование, и от гледна точка на потребностите на пазара на труда имаме нужда от повече. От гледна точка на образователните резултати имаме нужда да насочим повече деца в дейности, свързани със СТЕМ.
По проекта „Твоя час“ проблемът с финансирането беше решен. Не би трябвало да има проблем. Знаете, че средствата по проекта, по Оперативната програма са възстановени. Ако училищата са направили авансови разходи, средствата ще им бъдат възстановени, след като бъдат отчетени. Нямаме проблем с финансирането.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Заповядайте за реплика, госпожо Ненчева.
ВЕСКА НЕНЧЕВА: Благодаря за изчерпателния отговор. Личи стремежът на Министерството наистина да се случват нещата.
Само искам да уточните. Казахте, че нормативната уредба, под каквато и форма да е тя, ще бъде уредена до края на 2018 г. и началото на 2019 г. Това означава ли, че за тази учебна година няма да имаме готовност за работа, или ще започне от началото на календарната 2019 г.?
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Тук ограничението не е кога ще изготвим нормативните промени, може би ще бъдем готови най-късно следващия месец. Тук ограничението е бюджетът. Имаме заложени средства, но са в новия бюджет.
Сега по Проекта „Твоя час“ повечето дейности стартираха на практика през месец ноември. Имаше и такива, които стартираха октомври. Наистина ще има „дупка“ от малко повече от два месеца, защото финансирането ще започне от 1 януари. Самите дейности могат да започнат и малко по-рано, а разходите ще бъдат извършени от януари, когато получат средствата. Пак повтарям: в момента по-голямата част от дейностите започваха ефективно през ноември. Някои дейности продължават и след края на учебната година, включително по Проекта „Твоя час“ – и в момента.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Доцент Михов? – Нямате въпроси.
Движението за права и свободи – господин Мехмед.
ЕРОЛ МЕХМЕД: От месец декември българският парламент има решение, според което в началото на всеки месец министрите дават информация и отчет за Българското европредседателство. То приключи и сигурно всяка парламентарна група ще даде своята оценка в петък.
Бих искал обаче да кажете в сферата на образованието какви бяха нашите предложения и какви бяха политиките, които да имат общоевропейско измерение? Къде успяхме, господин Министър? Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Господин Министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Благодаря.
Бях ръководител на два съвета. Има два отделни сектора с двама комисари. В различните страни образованието е в различни структури на управление. Министрите, отговарящи за научните изследвания, може да са самостоятелни, може да са свързани с иновациите и икономиката, може да са министри на образованието и науката, както при нас. Тези два сектора са относително равностойни на ниво Европейски съюз. Когато говорим за ангажираност по Европредседателството, по-голямата част от системата на образованието, най-вече на предучилищното и училищното образование на европейско ниво, по-голямата част от политиките са в сферата на научните изследвания заради липсата на общоевропейски образователни политики. Въпреки това имахме много интензивно Председателството от гледна точка на темите в ресора „Образование“.
Това беше зададено далеч преди Българското председателство – на срещата на върха в Гьотеборг в края на миналата година, когато беше очертана концепцията за общоевропейско образователно пространство. Това не означава общи политики и общи системи, а общи инициативи.
Факт е, че една от основните програми и инициативи в сектор „Образование“ е Програмата „Еразъм“. По време на нашето Председателство беше извършена междинната оценка и обсъдени предложенията на всички страни за подобряването на Програмата. Благодарение на Програмата над 30 милиона младежи – ученици и студенти, са имали възможност да пътуват до други страни, да се докоснат до други европейски образователни системи, да научат чужд език, да станат в по-голяма степен граждани на Европейския съюз в този му вид, който имаме.
Тази програма беше оценена положително от междинната оценка. Препоръките за нейното разширяване са както към системата на професионалното образование, така и към учителите. Положителната оценка намери отражение и в публикуваната от Европейската комисия Многогодишна финансова рамка за следващия програмен период 2021-2027 г. Беше предложен увеличен бюджет на Програмата въпреки намалението на общоевропейския бюджет.
Друга обща инициатива, която обсъдихме, пак свързана с Общоевропейското пространство, са европейските университетски мрежи – инициатива, по която обсъждат обсъжданията и след нас. Идеята е, че отделните европейски висши училища, дори и тези в най-големите страни, стават все по-трудно конкурентни на глобализиращия се пазар на висше образование, основно на американските и китайските висши училища. Свързването в мрежи ще ги направи в по-голяма степен разпознаваеми на глобалния пазар, а и отделните висши училища ще бъдат по-разпознаваеми на общоевропейския пазар. Той ще позволи съвместни програми, досег до другите образователни системи и едно пό - европейско измерение на висшето ни образование.
Бяха приети два ключови документа на Съвета по образование през месец май тази година. Това беше може би причината комисарят по образованието Наврачич да каже, че това е съветът, който за него е бил най-важният от мандата му от 2014 г., тъй като тези документи наистина имат значение за всички страни – членки на Европейския съюз. Това са ревизираната Препоръка за ключовите компетентности. Вие знаете, че през 2007 г. Европейския съюз прие Препоръката за ключовите компетентности, която се отрази в промени в образователните политики на всички страни – членки на Европейския съюз, включително и в България със Закона за предучилищното и училищното образование възприехме така нареченият компетентностен подход. В ревизираната Препоръка акцентът е върху предприемаческите умения, креативността, дигиталните умения. Те са специфицирани вътре в по-голяма степен. Беше отделено значение на теми, като дигиталната медийна грамотност, дигиталната образователна култура. Беше изведено и обучението по два чужди езика, като част от ревизираната Препоръка за ключовите компетентности, също така на този Съвет по образованието беше приета Препоръката за споделените европейски ценности.
Това е по отношение на темите и досиетата, които вървяха през Съвета по образование.
Там има официална и неофициални части. В неофициалните части предложихме за обсъждане темата за проследяване упражняването правото на образование на лицата в задължителна предучилищна и училищна възраст в условията на свободно движение на хора. Мисля, че тук получихме подкрепата. Мисля, че ще трябва повече време, за да намерим общия европейски механизъм, но най-малкото това беше възможност да провокираме и разговори на двустранна основа. Факт е, че ние имаме интензивна мобилност най-вече в групи, в които е по-трудно да бъдат мотивирани децата и родителите за включване в образователната система. Тези усилия за проследяване правото на образование трябва да бъдат наднационални.
Друга част от Председателството бяха темите и конференциите, като част от общоевропейските разговори в сферата на образованието. Конференцията на най-високо ниво в сферата на образованието беше на тема „Дигитално образование. Учи, за да създаваш. От дигитални ползватели към дигитални създатели“. Факт е, че всички страни през следващите десетилетия ще бъдат изправени пред мащабни дигитални трансформации във всички сектори и образователни системи. Без да можем да предвидим какво ще се случи през следващите 20 или 30 години, ние трябва да подготвим следващо поколение хора, които ще постъпват на пазара на труда, за тези мащабни дигитални трансформации, като бъдат и дигитални създатели, повече от дигитални ползватели.
Преди малко споменах, че във връзка с квалификацията въвеждаме учебния предмет „Компютърно моделиране“ от трети клас. Това е само една от мерките, които трябва да предприемем.
Друга важна тема, която беше част от разговора, имахме заедно със синдикалните организации. Тя беше за учителите. Факт е, че ние нямаме регламенти, които има в други сектори – с продължителни триалози, както им казват, и с висока степен на интензитет на работа.
Можем да кажем, че всички досиета, които бяха на дневен ред, бяха придвижени, и то в оптимистичните срокове.
Няколкото важни теми за нас, като политика, бяха поставени по време на Българското европредседателство в частта образование.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Желаете ли реплика?
Само да кажа, господин Мехмед, че всъщност решението не гласи „изслушване всеки месец“. Ще Ви го цитирам, в момента е пред мен: „4. Министрите да информират редовно ресорните парламентарни комисии“. Вероятно са сбъркани процедурите с блица. Министър Вълчев го изслушвахме два пъти в КОН за Европредседателството – в началото и в края на Европредседателството.
Разбира се, всеки един от Вас, ако е преценил, че има необходимост да бъде изслушан, е могъл да предложи такова.
Благодаря на господин Вълчев и неговия екип за участието в днешния блиц.
Благодаря и на Вас, колеги.
Имате ли въпроси по точка:
РАЗНИ.
(Шум и реплики.) Няма.
Предлагам да закрием днешното заседание.
(Закрито в 16.10 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Милена Дамянова
