Разглеждане на първо гласуване на Законопроект за допълнение на Закона за висшето образование, № 854-01-66, внесен от Милена Цветанова Дамянова и група народни представители на 6 юли 2018 г.

---

П Р О Т О К О Л
№ 28


На 18 юли 2018 г., сряда, се проведе редовно заседание на Комисията по образованието и науката при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Разглеждане на първо гласуване на Законопроект за допълнение на Закона за висшето образование, № 854-01-66, внесен от Милена Цветанова Дамянова и група народни представители на 6 юли 2018 г.
2. Разни.

Списъците на присъствалите народни представители – членове на Комисията по образованието и науката, и на гостите се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 15,03 ч. и ръководено от председателя на Комисията по образованието и науката госпожа Милена Дамянова.

* * *

ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Колеги, предлагам да започваме. Някои от гостите ни закъсняват, поради това че са блокирани улиците около нас, но в крайна сметка, всеки ще се присъедини, когато пристигне.
Предлагам Ви следния дневен ред за днешното заседание:
1. Разглеждане на първо гласуване на Законопроект за допълнение на Закона за висшето образование, № 854-01-66, внесен от Милена Цветанова Дамянова и група народни представители на 6 юли 2018 г.
2. Разни.
Имате ли други предложения към дневния ред? Не виждам.
Подлагам на гласуване дневния ред.
За – 13, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
Колеги, от името на вносител аз ще кажа няколко думи за Законопроекта.
Направена е справка за постъпили становища от:
- Министерството на образованието и науката, което го подкрепя. Тук е господин Петър Николов. Той ще има възможност да изрази становището на Министерството с няколко думи;
- Асоциацията на индустриалния капитал в България, са изпратили подкрепящо становище с някои допълнителни предложения, които смея да твърдя, че са извън обхвата и философията на Законопроекта, който ние сме предложили на първо четене;
- Българската стопанска камара – подкрепящо становище;
- Университета за национално и световно стопанство – подкрепящо становище;
- Сдружението „Лидери за европейско образование“ – подкрепящо предложение с бележки. Това е друго сдружение на студенти.
Можете всички да се запознаете с тези становища.
Аз ще кажа откъде взехме решение да внесем тези предложения.
Знаете, че на 3 юли Народното събрание беше домакин на заключителната Конференция по дискусията, която води на своите страници вестник „Труд“ от близо шест месеца, дори и повече. Там ректорите на всички висши училища в България бяха споделили своите виждания и идеи.
На дискусията, която се проведе в парламента, отново беше споделено виждането на академичните среди за това представителите на „изявените специалисти от практиката“ – работодателите, да имат възможност да участват по-активно в образователния процес. Това, около което се обединихме, мога да кажа, че беше постигнато съгласие на дискусията, ние след това сме го облекли в изменителни текстове. Решихме, че можем да внесем тези промени сега, тъй като работната група в Министерството тепърва ще заседава по по-големите изменения, свързани с управлението и акредитацията на висшите училища. Дадохме срок тогава – казвам го и като предисловие, защото една голяма част от Вас не можаха да присъстват на кръглата маса, въпреки желанието си. Тогава министър Вълчев пое ангажимент в края на септември да има проект на предложение за изменение на Закона за висшето образование като аз казах, че в началото на следващата пленарна сесия в Комисията ще изслушаме работната група, за да видим докъде е стигнала, за да можем всички да бъдем в течение. Днес обсъждаме поправки, които не са много големи, има съгласие сред академичните среди около тях и поради тази причина ние решихме да ги внесем сега, за да могат да се използват за следващата академична година.
С няколко думи – какво правим. В чл. 26 от Закона за висшето образование, в който се урежда що е то факултет и какви са органите на управление на факултета и така нататък, структурен състав, общо събрание, сме сложили едно допълнително изречение, в което се казва, че: „След решение на съответния факултетен съвет…“ – подчертавам „след решение на Факултетния съвет“, „…до 10 на сто от общия хорариум от учебните часове по учебен план в образователно квалификационна степен бакалавър и до 20% в образователно квалификационна степен магистър, могат да се провеждат съответно от изявени специалисти от практиката“.
Пак повтарям: това ще се случва след решение на Факултетния съвет, като той получава и задължението да одобрява предложенията за привличането на „изявени специалисти от практиката“, от една страна, и съответно, от друга страна, Съвета на настоятелите, също трябва да одобрява и да прави предложения за обновяване на учебните планове и програми, които са внесени от представители на работодателите. Тук под „изявени специалисти от практиката“ включваме не само представители на бизнеса. Казвам това, защото днес с някои от колегите проговорихме обхвата на това понятие. Тук могат да бъдат включени изявени специалисти от различните институции, които Факултетният съвет или всяко едно висше училище прецени, че може да привлече за преподавателска дейност. Дали сме реда и условията за назначаване да бъдат определени в Правилника за дейността на висшето училище. Тук впоследствие има направени предложения, които ще прецизираме между първо и второ четене, това е и предложението на Министерството, дали изрично да не кажем, че става въпрос за преподавателска дейност или изрично да посочим, че привличането им става по реда на хоноруваните преподаватели, за да няма някакви различни тълкувания в правилниците на висшите училища.
Още нещо, на което искам да наблегна, е, че към момента също в чл. 26 Законът казва, че „Факултетът има 40-членен академичен състав на основен трудов договор“ – това е едно предходно изречение от чл. 26, „от който хабилитираните лица четат за всяка специалност не по-малко от 70 на сто от лекционните курсове.“ За останалите 30% нищо не е казано и различните висши училища имат различни практики.
Ще дам само една справка от Правилника на Софийския университет, в който се казва в чл. 158а: „Лекциите се провеждат от професори и доценти, когато няма такива, както и при изключителни обстоятелства по решение на Факултетния съвет от главни асистенти не повече от 30 на сто от общия брой дисциплини по учебен план. При особени обстоятелства в магистърските програми, с решение на Факултетния съвет и при спазване на ограничението по предходното изречение…“, тоест в рамките на тези 30%, дори повече, ако трябва да съм откровена тук, „…може да бъдат канени за изнасяне на лекции изявени специалисти от практиката.“
Текстовете, които внасяме, до известна степен съществуват като практика във висшите училища. Има такива примери и в медицината, и не само. Тук обаче даваме малко повече възможности на самите висши училища, в зависимост от спецификата си да изберат откъде да бъдат – малко сме ги ограничили. Имаме 10% за бакалавър, но до 20% за магистърска степен. Дали сме възможност те да преценят дали съответно тези 10% да бъдат от частта за хабилитирани, или пък нехабилитирани, защото висшите училища са различни.
Има висши училища, в които буквално нехабилитираните преподаватели са на критичния минимум и оттам няма как да се даде такъв процент, дори и Факултетният съвет да има желанието да предостави такива часове, но пък има възможност от другата част, тоест да предостави от останалите 70%.
Смятам, че всяко едно висше училище след обсъждане и дискусия в съответните факултетни съвети, може да направи тази преценка. Това предложение идва и в отговор на дискусиите и предложенията, които се правят в последните няколко години от страна и на работодателите, и изобщо на специалистите, които се занимават с пазара на труда, че има недостиг на кадри, че не винаги програмите и кадрите, които излизат от висшите училища, са адекватни на изискванията на пазара на труда.
Аз смятам, че когато някой има претенции, той трябва да получи възможност да участва по някакъв начин. В тези предложения виждам възможност представителите на работодателите и специалистите от практиката да могат да развият своите студентски стажантски програми, което би било изключително важно и мотивиращо за студентите, които се обучават.
Още една поправка, на която не се спрях, но която считаме за важна и в контекста на промените, които предстоят по отношение на акредитацията.
Представители на работодателите вече ще имат възможност да се включват в постоянните комисии към Националната агенция за оценяване и акредитация. Не знам доколко Ви е известно, но от две-три години в тези постоянни комисии, включително и в експертните комисии към Националната агенция за оценяване и акредитация, се включват вече дори и студенти, така че е редно да ги разширим, разбира се, без това по някакъв начин да променя съотношението на преподавателите и представителите на висшите училища, които са там. Това е накратко предложението, което сме представили на Вашето внимание. Благодаря Ви.
Давам думата на заместник-министър Петър Николов за становище на Министерството.
Заповядайте, господин Николов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЕТЪР НИКОЛОВ: Уважаема госпожо Дамянова, уважаеми колеги! Министерството подкрепя направеното предложение. Не знам дали да изчитам цялото становище, но в общи линии предложението напълно отговаря на Стратегията за развитие на висшето образование и запълва някои дефицити, които особено в специалности, много свързани с реалния бизнес, стават все по-значими през последните години.
Единственото, което ще отбележа е, че с цел прецизност, предлагаме в редакцията на предложената ал. 5 на чл. 52 да се посочи изрично, че „специалистите от практиката се привличат за преподавателска дейност“. По този начин ще се осигури яснота и разпоредбата ще се приведе в съответствие с разпоредбите на чл. 52, алинеи 1 и 4, в които изрично е посочена основната функция на гост-преподавателите и хоноруваните преподаватели. Това е единствената бележка, която правим, иначе от гледна точка на философия на предложенията, напълно заставаме зад тях.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Колеги, имате думата за изказвания.
Ако няма желаещи от народните представители, ще дам думата на гостите и след това, ако имаме въпроси?
Някой от гостите желае ли да вземе отношение?
Заповядайте.
ДЕТЕЛИНА СМИЛКОВА: Тук съм в качеството на председател на Комисията за образование към КРИБ, вицепрезидент съм на Висшето училище по застраховане и финанси, председател на Асоциацията за човешки ресурси. Не мога да си представя нищо по-добро от това, което Вие предлагате в момента, защото решаваме и трите възможни казуса.
Като представител на КРИБ подкрепяме Законопроекта, тъй като не беше обявено – може би не е дошло навреме становището. За нас е много важно – дълго време говорим, че това трябва да се случи, макар че Вие, госпожо Дамянова, казахте, че беше позволено до този момент да се случва, но Вие изрично определяте нещата, за което Ви благодарим. Това вече се случва в много университети.
Радваме се, че отваряте вратички да се избира между хабилитирани и нехабилитирани. Предложението Ви работодателите да влизат в Националната агенция за акредитация е от изключително голямо значение, защото имаше нужда нещо да се промени. Да, студентите внесоха някаква свежест. Да, те дойдоха с нови идеи, но мисля, че още много неща могат да се направят от Агенцията, за да се отворим малко повече към това, което се случва навън и към изискванията, за да можем да бъдем и по-гъвкави ние от висшите училища при акредитацията, тъй като има някои субективни неща, които трябва да се изчистят. Това със сигурност ще се отрази на кадрите, вече като председател на Асоциацията, със сигурност ще се отрази малко по-добре при наемането на кадри. Изключително сме Ви благодарни, че най-после Вие и Вашата комисия успяхте да предложите нещо конкретно и директно. Благодаря Ви. Поздравявам Ви!
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря Ви.
Трябва да благодарите на проф. Статев, който артикулира това предложение на кръглата маса и на който благодаря, че помогна, заедно с проф. Герджиков, който поради командировка в чужбина няма възможност да присъства на днешното заседание.
Професор Статев, заповядайте.
СТАТИ СТАТЕВ: Ние сме единодушни.
Благодаря за тези промени от името на Съвета на ректорите, като негов заместник-председател, защото те са изстрадани промени и трябваше много отдавна да бъдат направени. Работим, въпреки че не беше законово регламентирано чрез програми, които имахме с ресорното Министерство на образованието и науката, съвместни в различни други форми, така че това е един добър регламент за още по-ясно свързване с бизнеса и е добре тези промени да влязат в сила от предстоящата 2018/2019 учебна година. Ако ги бяхме оставили с общите промени, по които започваме да работим с Министерството по промени в Закона за висшето образование, щяха да влязат най-рано от по-следващата 2019/2020 г., няма основание за чакане.
Мисля, че тук няма какво толкова да се дискутира и коментира, тъй като това е отколешно предложение и то единодушно на всички ректори в Република България, затова не искам да влизам в детайли. Ние го подкрепяме напълно и искаме неговото колкото се може по-бързо влизане, тъй като всички сме с нагласа, че от настъпващата година от есента, то ще бъда в сила. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Господин Мирчев, заповядайте.
СТОЯН МИРЧЕВ: Уважаеми колеги, уважаеми гости! Уважаема госпожо Председател, въпросът ми е насочен към Вас като основен вносител на Законопроекта. Той касае § 3, а именно чл. 45, ал. 3, където в края на третото изречение да добавим: „включително и представители на работодателите“.
В чл. 45 се определя начинът на завършване, а именно чрез държавен изпит или със защита на дипломна работа, като там в ал. 2 изрично е упоменато, че това трябва да са хабилитирани лица, в редки случаи може да са с научна степен доктор и в Комисията могат да влизат външни за училището лица, което не изключва представители на работодателите, ако имат придобита съответната степен.
Въпросът ми към Вас е: тази добавка означава ли, че тези представители вече могат да не бъдат хора, хабилитирани със съответната степен? Какъв е смисълът ние да правим тази добавка като в самия закон никъде не се изключва в ал. 2, че могат да участват в тези комисии представители на бизнеса? Не разбирам идеята, освен, ако не е, че могат да бъдат лица без придобита степен. Това ми е въпросът, защото, ако е второто, за мен лично възникват големи притеснения.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Професор Статев, заповядайте.
СТАТИ СТАТЕВ: В Съвета на ректорите ние имахме доста дълга дискусия, която пак единодушно приключи с нашето разбиране, че изтъкнатите професионалисти от практиката не бива да бъдат вкарвани в плоскостта хабилитирани, нехабилитирани, доктори, недоктори, големи, малки. Тъй като не е нужно пред тази аудитория, аз да доказвам, че има такива професионалисти в практиката, които вероятно са по-големи професори и по-големи доктори от тези, които имат дипломи.
Това са хора, които са отделна категория и те идват да донесат практиката. След като ние ги пускаме в бакалавърската програма, която по закон е от 2200 до 3000 часа им даваме 10%, което означава до пет големи курса, може и шест, ако са 45-часови, а не 60-часови, тези измежду тях, които се прецени по съответния ред в катедрен съвет, факултетен съвет, заповед, да участват в Комисията и това няма нищо общо с изискуемостта на съответна научна степен или заемана научна академична длъжност. Това е нашето разбиране.
Същото се отнася и за магистърските програми, където в зависимост от това дали е два, три или четири семестъра става въпрос за от два до пет курса максимум. На простичък език казано комисиите са или тричленни или петчленни. Записът до 50% означава, че в една тричленна комисия има един представител, а в една петчленна един или двама. Това са представители на бизнеса.
Имаше един вариант, който аз много силно настоях да се отмени, в който изтъкнатите представители на бизнеса бяха тълкувани като нехабилитирани преподаватели. Това е несериозно – да влизат в тази квота и ако бяхме допуснали това, щяхме да създадем излишни напрежения между бизнеса и висшите училища, и вътре в самите висши училища между хабилитирани и нехабилитирани.
Така че, ако трябва нещо законово да се доизясни във връзка с въпроса на господин Мирчев и в записите, но аз казвам какво е нашето разбиране: че това е отделна квота, която има своето място от гледна точка на свързването на висшето образование и бизнеса. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Нека да отговоря и аз.
Нека да четем текста. Текстът в момента казва: в първото изречение че „Държавният изпит или защитата на дипломната работа се провежда съгласно държавните изисквания за дипломиране пред държавна комисия от хабилитирани преподаватели. По изключение, в състава на комисията могат да участват и преподаватели с образователна и научна степен доктор.“ – второ изречение, което е различно от първото. Третото изречение и действащо към момента, че „В комисията се включват и външни за висшето училище лица.“
Забележете, тук дори не говорим за преподаватели?! Това е действащият текст. С текста, който предложи Министерството, и аз в началото се съгласих с него, че правейки уточнения, че тези специалисти от практиката ще бъдат назначавани само за преподавателска дейност, на практика дори слагаме ограничения за работодателите. Какво значи ми кажете „външни за висшето училище лица“?
ИВО ХРИСТОВ: Извинявайте, че се намесвам.
Първото нещо, което се учи от първокурсниците по „Теория на правото“ е, че законите се тълкуват в тяхната цялост и въобще нормативните актове. Не може да извадите две думи от един текст и да го тълкувате без контекста.
Второ, гледа се цялата воля на законодателя.
Първо, искам да кажа, че ал. 1 и особено ал. 2 на Закона в сегашния му вид, чл. 45 е императивна. Тя не позволява някакви отклонения от нея. В случая, който Ви се казва долу, това означава, че комисиите за държавните изпити или за защита на дипломна работа по принцип се състоят само и единствено от хабилитирани лица.
Първи принцип – само и единствено от хабилитирани лица. По изключение Ви се казва, че могат да бъдат с научната степен доктор. Значи имате две кумулативни изисквания, а третото, което Ви казвам, в комисията могат да се включат и външни за висшето училище лица, ако отговарят на тези изисквания. Не е нужно всеки път да се добавя. Некоректно е това тълкуване.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: И аз не мога да се съглася с Вашия коментар, но…
СТОЯН МИРЧЕВ: Вижте, на базата на това, което каза колегата Христов, аз задавам своя въпрос: дали се прави опит от задължителната изискуемост да бъдат хабилитирани лица, да излязат представители на работодателите? До колкото разбрах от отговора на професор Статев, точно това е целта – хора, които не са хабилитирани, могат да участват и да оценяват хора, които тепърва ще се борят за хабилитация. Това за мен поставя един много голям проблем, господин Статев, с цялото ми уважение към Вас.
Има изявени специалисти, които наистина не са хабилитирани такива. Една част от тях са в бизнеса, но една част не са в бизнеса. Защо правим изключение само за тези, които са в бизнеса? Това е първото.
Второ, как човек, който не е хабилитиран ще оценява такъв, който се бори именно за такъв тип хабилитация по-нататък в своята кариера? На базата на това, ако погледнем и предлаганите промени в своята цялост, защото аз съм прочел и становищата, наистина не става ясно тези изявени специалисти от практиката или така наречените представители на работодателите: кой ще определя кой е изявен и кой не, и кой е представител и кой не е. Да не говорим, че България все пак не е страна, където всички условия са идеални и отговарят на истината.
Нека да не забравяме, че в България има и една част хора, които се зоват бизнесмени, но техните постижения далеч не са от бялата страна на нещата и дали, те няма да намерят вход по този начин, именно в нашата образователна система, във висшето образование. Така че, аз не мисля, че толкова разрешаваме проблеми, колкото отваряме поредните вратички за други такива. Ако искаме да сме угодни на един или друг бизнесмен, има как да се направи и по друг начин според мен, но по този начин чрез деградация на Закона за висшето образование, мисля че не е редно.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Професор Христов и след това професор Станилов.
ИВО ХРИСТОВ: Ние и на предварителните разговори, и тук с колегите преди началото на Комисията, обсъдихме някои от аспектите на този законопроект.
Аз ще бъда съвършено ясен. Подкрепям по принцип идеята висшите училища и образователният процес в тях да бъде отворен – казвам го юридически неиздържано, към хора от практиката, каквото и да означава това.
Искам да направя две принципни уточнения. Първо, има една обсесия напоследък и тя е под натиска на работодателски организации и всякакви видове бизнес организации, че видиш ли, висшето образование трябвало да отговаря на нуждите на бизнеса. Това е дълбоко погрешно. Висшето образование няма за основна задача да обслужва бизнеса. Това е абсолютно погрешна теза.
Висшето образование има за задача да произведе хора със съответните компетенции, а дали тези хора със съответните компетенции, ще отидат в бизнеса, ще отидат в държавната администрация или ще отидат в съвършено друга сфера, това е вече втори, трети и четвърти въпрос. Следователно няма лошо висшите училища да се обърнат към практика, но от друга страна, трябва да знаем, че практиката е променлива величина. Тя флуктуира, тя е конюнктура. Когато се казва, че висшите училища трябва да отговарят на изискванията на конюнктурата, ние трябва да си дадем сметка, че те правят специалисти, които ще се реализират не след пет години, а вероятно след 10, 15, 20 и така нататък. Оттам цялата тази мания за създаването на тесни специалисти… Нали знаете какво означава тесен специалист? Човек, който знае все повече и повече за все по-малко и по-малко, а за всичко останало не – има древногръцки термин какъв е точно.
Следователно ние трябва да създадем хора с широка фундаментална подготовка, които винаги може след това да имат тясна специализация, но не и обратното – тесният специалист не може да стане широко подготвен. Тъй като имате непрекъсната промяна на професиите, на профилите, цялата тази теза за обучение цял живот, то не е никак случайно, включително по собствения си личен опит. Докато, както се казва цялата нормативна база, с което аз започнах едно време да уча право, накрая се оказва, че аз съм учил история на българската държава и право, защото я смениха изцяло – дойде нова Конституция с нови неща, но ти си се научил да мислиш като юрист – създал си базовите фундаменталните умения да разграничаваш това, а не конкретните текстове, които са назубрил като папагал, а начина по който гледаш на света като една определена цивилизация, юридическата цивилизация.
Конкретно по въпроса. Първо, предложенията, които са дадени тук. Предлагам да не се спираме на предложението, което е дошло от Асоциацията на индустриалния капитал в България. Първо, защото не е вкарано по съответния ред, тоест, не подлежи на разглеждане. Второ, защото е несъотносимо и няма никаква връзка с Проекта на Закона, който разглеждаме днес.
Второ, казвам веднага, че поддържам предложението на Министерството на образованието и ги подкрепям изцяло.
Трето, вече конкретно по Законопроекта. Такава практика в България е имало. Двадесетте, тридесетте години – говорихме си с професор Станилов преди малко, е имало да речем и фигурата на така наречения „приват-доцент“ – доцент Фаденхехт е бил такъв, прочутият, известен специалист по вещно право. Тоест, имало е такава практика хора от профили, които имат практически опит, защото има профили, които не са практически конкретни – като право, като архитектура, като медицина, да се привличат съответно към участие в образователния процес. Това е фигурата, грубо казано, на гост преподавателя, каквото и да означава това.
С професор Станилов се обединихме около това, че първо трябва да се събере по-скоро – разбира се, това ще бъде предложение за второ четене, но действително да се наричат гост-преподаватели – първо. Как точно ще бъде регламентирана фигурата е въпрос на конкретика.
Второ, тъй като текстът е такъв, тук е казано, че те трябва да се привлекат в обучението, а Министерството предлага те да бъдат в преподавателската дейност. Знаете, че обучението и преподавателската дейност се отнасят към род и към вид. Трябва да си изясним в какво точно ще ги привлечем – в практики и така нататък – това е едно, в преподавателска дейност това е друго, или може би едното и другото, въпрос на конкретика.
Трето, не е заяждане на дребно, да се изясни какво означава и това, което мисля, че тук имаше в едно от приложените становища, какво се разбира под „представители на работодатели“ и второ, какво се разбира, което каза колегата Мирчев – „изявени специалисти от практиката“.
Ако Законопроектът е насочен само да направи услуга на бизнеса в България, аз съм против. Ако Законопроектът се опита да отвори системата на образование за различни специалисти от практиката, не само от бизнеса, това е друг въпрос. Следователно ние трябва да имаме някакви критерии и те трябват минимално изискуеми, императивни и заложени в закона. Защото отдолу, когато предлагате ал. 5 на чл. 52 се казва: „висшите училища имат право да привличат „изявени специалисти от практиката“, както ще ги наречем, с „решение на съответния Факултетен съвет при условия и по ред определени в Правилника за дейността на висшето училище“.
Аз бих добавил „и Закона“. Тъй като Правилникът в крайна сметка би трябвало да се базира на Закона в тази му част, в противен случай отчитайки, меко казано – не се сещам за българската дума, но разгилдяйството, което съществува в сферата на висшето образование в България и различните стандарти в различните висши училища, ще се нагледаме на всякакви чудеса особено на фона на изключително прецизната и безкомпромисна дейност на Комисията по акредитация – в която, който не се е заявил, той не се е акредитирал.
Моля тези бележки да бъдат взети предвид. Като цяло идеята е добра, но дяволът се крие в подробностите. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Професор Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Това исках да го вкарам в Закона за академичния състав още, когато го обсъждахме за първи път, но тогава Комисията се заинати и не ми обърна внимание, имайки предвид практиката на германското висше учебно заведение отпреди Първата световна война, където точно тези преподаватели са означени като приват-доценти. Тук може да станат гост- преподаватели и даже да не се казва „изявени специалисти от практиката“, а „гост-преподаватели“ и да се добави: „по преценка на съответното звено и Факултетен/Научен съвет“. Тогава ще стане ясно какво е.
Става дума за една свобода на висшите училища и на университетите примерно да поканят един инженер, който има открития, изобретения, който в определена сфера, в определена рамка от неговата специалност може да вдъхне на студентите определен вид обучение, определен от практиката, да им обясни как стоят нещата.
Преди четири-пет години ли беше, не си спомням точно, директорът на Вазовски машиностроителни заводи в един разговор в самия завод, аз го питам: „Как е с младите специалисти?“, а той ми казва: „Назначил съм трима инженери от Техническия университет“. И казвам: „Как са?“, той казва: „Държа ги извън цеха, защото ще им се смеят работниците. Сега съм поканил няколко професора от различни места да ги дообучат“. Това е много слаба работа и това е вързано с Агенцията по акредитация за чиято дейност аз не искам да говоря, защото ще стана прекалено груб.
Това е идея да се канят не само от бизнеса, а да се канят изобщо хора, които в един сектор от познанието имат определени постижения, но по една или друга причина не са влезли в академичния състав, не са преподавали, не са правили дисертации. Затова казваме: „гост-преподавател“ и това означение ще значи, че те в момента, когато са гост-преподаватели са изравнени с онези хабилитирани лица, които четат бакалавърска или магистърска програма.
Аз не съм убеден, обаче, че тези хора, тези гост-преподаватели трябва да бъдат канени в комисиите като равнопоставени с останалите преподаватели, членове на Комисията, тъй като останалите преподаватели имат понятие, имат визия за това как студентът се е развил през целите пет години и, когато му дават накрая оценка за бакалавър или магистър, имат предвид тези, този човек ще бъде отвън. Не съм сигурен, че това е целесъобразно, а и не съм сигурен, че е най-необходимо.
Тук акцентът е върху това, с какво той може да допринесе за повишаване качеството на висшето образование. Имам лични познания върху австрийската и немска система, опитах се да изляза извън тях. Това се практикува по целия свят и се практикува, именно по преценка на съответното звено или факултетен съвет. С това се дава свободата да излезем от рамката на ограниченията.
Мисля, че в някои звена – изследователски, университетски и прочее – ще има големи протести в тази връзка, ще започнат на говорят „защо не аз, а не друг“, „защо аз, като имам две степени и така нататък, а той чете подобен курс лекции“, но това е въпрос на съответната съвест на хората от звената и от съветите, и те да си преценят за тях. Важното е Законът да им даде тази възможност, и както ние с поправка, просто акцентираме това, което вече е разрешено. Не е задължително разрешено, а те да си правят сметката, защото ако продължим така, както я караме, може да променим нещата и в Агенцията по акредитация.
Аз досега на двама председатели на тази агенция съм задавал един-единствен въпрос: на кой университет колко отказа сте направили? На кой университет не сте дали акредитация? Такъв няма и затова положението е такова, то е част от всичките ни останали пороци.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря на професор Станилов.
Заповядайте.
РОСИЦА СТИЛИЯНОВА: Аз съм от Асоциацията на индустриалния капитал в България.
Извинявам се за закъснението.
Уважаема госпожо Председател, Асоциацията на индустриалния капитал в България, както сте видели от нашето становище, изрично подкрепи предложените промени в Законопроекта и ние считаме, че те са належащи.
От юридическа гледна точка трябва да изясним по-конкретно какво значи „изявена личност“ от бизнеса или как точно е редът по който да бъде определен.
В практиката работодателите имат място във висшето образование, най-малкото защото те могат да представят реалната практическа гледна точка, така както се случват нещата на практиката и да дадат много по-ценни съвети и насоки на студентите. Аз също съм юрист по образование и, за съжаление, въпреки че съм завършила Софийския университет, мен никой не ме научи в съдебната зала от коя страна стои защита и от коя ответникът. (Реплика.)
Казвам елементарни неща, в реплика на това, което Вие казахте.
Другото, което искам още веднъж да подчертая и при няколкократни наши разговори в рамките на Неформалния съвет към министъра на образованието и науката и неговия екип, е че ние сме подготвили промени, които в момента, не съм съгласна, че не са вкарани по надлежния ред, те са вкарани вследствие на писмо отправено до нас за даване на становище. Съгласна съм, че не са в контекста на предложените текстове. Правя тази разлика чисто процедурно. Въпреки това, ние считаме, че те следва да бъдат, дори не в настоящия момент, разгледани и обсъдени, тъй като понастоящем близо 50% от завършващите висше образование не работят по специалността си. Това са основно хора, завършващи хуманитарни и икономически специалности, за сметка на търсенето на кадри повече по технически професионални направления.
На следващо място – да, Законът не трябва да е само в услуга на бизнеса, но определено висшето образование малко или много, трябва да е свързано с нуждите на бизнеса, защото в крайна сметка тези хора, след време, влизат на свободните работни места и допринасят за общите доходи на абсолютно всички, те формират малко или много приходите в бюджета, вследствие на това, че предприятията имат качествена работна сила, с която произвеждат, правят печалба и внасят данъци, тоест имаме един цикъл. Така че бизнесът трябва да играе важна роля във висшето образование.
Накрая бих искала да обърна внимание, че това, което Асоциацията би желала и Вие в качеството Ви на председател, бяхте и на кръглата маса, която организира Асоциацията в тази връзка, да се потърси начин за задържане на специалистите, които завършват висше образование, държавна поръчка в българските предприятия, тъй като по настоящем всички губим. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Госпожо Стоянова, заповядайте.
СТАНИСЛАВА СТОЯНОВА: Благодаря.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Първо, искам да взема отношение по текста на предложения Законопроект, че не бива да стесняваме неговите рамки само до изявени представители от практиката в бизнеса – това, че може изявени представители от публичния сектор, примерно, да изнасят лекции. Тоест, не трябва да стесняваме рамките. Не е посочено и не е ограничен текстът, защото… (реплика), точно така от практиката, тоест ние не трябва да стесняваме текста. Ние разглеждаме Закона за висшето образование, има различни специалности и не трябва да се фиксираме само върху икономическите или с бизнесориентация, тоест практика в отделните направления е с различни измерения.
Второто нещо, по отношение на комисиите, които са свързани със защитата на дипломни работи или, съответно, за провеждане на държавните изпити. Щом се обединяваме около становището, че до 10% от общия хорариум при образователна и квалификационна степен бакалавър и до 20% при магистър лекциите могат да бъдат водени от „изявени специалисти от практиката“, щом тези специалисти ще водят специални дисциплини във висшите учебни заведения, ние трябва да дадем възможност тези теми, по които те преподават, да се включват в конспекта на държавните изпити. Естествено, щом тези специалисти водят тези теми, трябва да се даде възможност на представителите на катедрите, съответно предложения на представителите на катедрите, на катедрения съвет, след това при гласуване от факултетния, да се даде възможност да участват в комисиите при държавните изпити. Не виждам какво толкова лошо намерихте точно в това предложение? Това е абсолютно резонно щом се взема определен процент от тях при цикъла от лекции.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Други изказвания?
Господин Цонков, заповядайте.
НИКОЛАЙ ЦОНКОВ: Първо, имам един въпрос.
Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители, уважаеми професор Статев, дами и господа! Като за начало искам да попитам: каква е европейската практика? С професор Гечев коментирахме дали има подобни положения и постановки в другите държави, и подобна практика на връзка между представители на практиката, както уточнихме вече, и академичната общност и институциите на висшето образование. След това ще направя и допълнителни коментари. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Професор Статев, заповядайте.
СТАТИ СТАТЕВ: С риск да стана досаден, но тъй като аз се оказах единственият представител на Съвета на ректорите по една или друга причина, поради времето, в което се провежда, първо, изключително са прави, господин Мирчев, господин Христов, и предпоследното изказване, ние, когато казваме бизнес, разбираме всичко извън университета. Това, че делим бизнеса от НПО-тата, от публичния сектор и затова е добре категорично да се обединим, около това, че става въпрос за практиката, ако счетем, че практика обхваща всички дейности извън университета. Защото някой може да каже, че управлението да речем не е практика, но да сме наясно, какво имаме предвид.
Всички хора, които са извън Академията, всички които са извън Академията това имаме предвид. Не става въпрос за бизнеса, в тясното разбиране на това понятие като частен бизнес. (Реплики.)
Да, да въпрос на изчистване, ние терминологично да се оправим.
Мисля, че има неразбиране. Пак се обръщам към ресорното Министерство, защото това е много добра практика, ние години наред работим с бизнеса, с всички национално признати работодателски организации, включително имаме и договори с тях по правенето на учебните планове и водим много сериозни дискусии и дебати, те са ни много полезни. Едни изглеждат нещата отвътре, други изглеждат отвън. Не, че приемаме всичките им предложения. Това е изключително важен диалог. Ние разработваме заедно и съгласуваме учебните програми, на всеки един курс. Ние сме на път да вземем решение да пуснем в няколко от тези курсове такива хора. Е, каква е логиката да им забраним, професор Станилов, да участват в комисиите? Тук не става въпрос, господин Мирчев, за хабилитация. Ние няма да допуснем хора от практиката, все още не сме стигнали дотам да участват в журита за присъждане на научни степени или за академични длъжности. Тук говорим за участие в комисия, в ОКС-бакалавър и в участие в Комисия за защита на магистърска теза.
Каква е логиката и има ли такава хората, които в целия процес от учебни план, програмите на съответния курс, самите те ще са автори или съавтори и ще четат такъв курс, ние да ги елиминираме, да не бъдат в комисията? Те и досега участват. Ние имаме такова указание на Министерството, но участват като сини каски. Става малко обидно и го правим на приятелски принцип. Признаваме го. „Приятелю, ела нали шеф на банка, тук да те пишем, нали така за имиджа…“, но не е сериозно. Ние говорим за всички права на един член на комисията.
Аз не виждам нищо ненормално един от трима или един от петима да участват с глас, когато се формират оценките. Това няма да са случайни хора, вече при това наше решение. Това ще са хора, които ще са чели курсове на тези лица.
Що се отнася до праг и пак искам да наложа това разбиране. Възникна въпрос, когато с госпожа Дамянова обсъждахме: от кои проценти ще им вземем часовете? Нали от 30 на 70 е рехабилитиран или нехабилитиран. Няма да ги вземем от никой. Пак казвам: нашето разбиране е, че тези хора от практиката са отделна категория, те си вземат техните курсове – 2, 3, 4, колкото им са възложат и останалото се разделя в съотношението, което Законът предполага. Тоест може би това също трябва да се отрази по някакъв начин.
Каква е практиката? Професор Станилов правилно ни върна преди Първата световна война, но аз идвам в наше време по традиция – Австрия. Всеки един ректор като стане ректор има право да назначи до седем професора от практиката. Моите колеги във Виена така си решават финансовите проблеми. Ако Вие ми дадете аз да си назнача четирима шефове на банки и трима СИО-та на големи предприятия, въобще няма да Ви плача за пари тук. Въобще! Самият факт, че те ще си напишат професор на УНСС, ще ми донесе достатъчно дивиденти, много повече отколкото тук да хленчим за дребни стотинки, когато гледаме бюджета. Ние сме далеч от това разбиране.
Много правилно каза професор Станилов: приват-доцент, на който му се дава катедра. Това е, което четем. Какво значи му дали катедра? Ми, дали му хване дъсчената поставка, която се хваща, за да започнеш да говориш – това значи, че са му дали катедра. Дали са му право пред една група хора да им каже как се случват нещата в практиката. Нека да го пуснем да мине през логиката на гост-преподавател и същия този режим. Нека да оставим академичната автономия поне в тази част. Една тежка катедра да реши, какъв е този… Как ще дефинираме „изтъкнат представител от практиката“? Няма да може да го дефинираме.
Катедрата може да каже: „Ние считаме, че еди кой си, шеф на банка, може да му дадем да води един курс, например „Практическо банкиране“. След това Факултетният съвет да го одобри и ректорът да издаде на тази база заповед или трудов договор. Това е.
Лично аз мисля, че нямаме абсолютно никакво разминаване.
Що се отнася до акредитацията там, много Ви моля, вземете някакви мерки. В петък имахме съвет на ректорите, министърът стана и ни взриви – ние не ги знаехме тези данни. При първата акредитация, преди 15 – 16 години средната оценка е била 8,8, приравнена към скалата от нула до 10. При втората сесия на акредитацият – тя е през шест години, оценката се вдига на 9,0. Сега в момента е 9,2. Ние на практика нямаме действаща агенция. Ние имаме едно училище, в което се пишат само шесторки. Това е тотално безумие! При скала от нула до 10, която добре знаете. Там е големият проблем! Ще го повторя, казал съм го тук в тази зала много пъти: не е проблемът и в бройката на университетите, проблемът е, че всички правят всичко. Да не давам примери. Ако от тези университети, в една група на дадено образователно направление на 60% от тях им е дадено да правят само бакалаври, още един или два да правят и магистри, и само един да прави доктори, който е бръшляновият, в който е науката, тогава нещата ще си отидат на мястото, но когато всички правят всичко, ситуацията е такава, каквато е наблюдаваме. Акредитацията няма, какво да я коментираме, но това положение не може да бъде търпяно повече. Затова никой навън не признава нашите оценки. Аз се срамувам да кажа, че имаме най-висока акредитационна оценка. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря на професор Статев.
По отношение на акредитацията, това е тема, която предстои Вие да обсъждате в работната група и след това вече и ние в Комисията. Аз неведнъж съм казвала, че за мен дори промяната на системата на акредитация е по-важна от управлението, точно поради тези причини, за които Вие говорите. Хубаво е, че двата процеса ще вървят в паралелно тежки реформи. Факт е, че почти всички висши училища в България са в горната зона на скалата, което в никакъв случай не прави добра услуга на самите висши училища.
По отношение на това, което попита господин Цонков, аз няма да повтарям, професор Станилов даде примерите. Сигурна съм, че и професор Гечев, който чете лекции навсякъде, също знае тези примери. Това, което коментираме, аз пак казвам и ще повторя, че то вече съществува в голяма част от висшите училища.
Вие закъсняхте, господин Цонков, но аз в началото прочетох чл. 158а от Правилника на Софийския университет, който действа към момента. Там този процент, между другото, по решение отново на Факултетния съвет е до 30. Така че това са практики, които съществуват.
Започнахме да говорим за Комисия за хабилитации и така нататък. Законът за развитие на академичния състав определя комисиите, които са за академичното израстване. Тук говорим за Закона за висшето образование. Извинете, но една голяма част от студентите се обучават във висшите училища, за да получат умения, които след това да им помогнат да се реализират на пазара на труда. Някои от тях избират научната кариера – факт, но далеч не трябва да ограничаваме дебата само в тази посока.
Смятам, че формулировката ни е достатъчно ясна. Става въпрос за „изявени специалисти от практиката“. Ако формулировката „работодатели“ по-надолу ги притеснява, можем навсякъде да я уеднаквим и навсякъде да стане въпрос за „изявени специалисти от практиката“, защото аз затова и при представянето на Законопроекта казах какво имаме предвид, това което и професор Статев. Тук не става въпрос само за бизнеса, а става въпрос за специалисти от публичната сфера и така нататък. Съгласете се с това, че всички тези сфери всъщност са работодатели. Те дават работа и са на пазара на труда на тези млади хора.
Можем да прецизираме, пак казвам… (Реплика от народния представител Стоян Мирчев.) Аз не Ви прекъсвах, господин Мирчев, да така е, има специалисти, но пак са в сферата на работодателите. Те са представители на работодателите, разбирате ли? Те са представители, затова не говорим за работодатели, а говорим за представители на работодателите по-надолу, но съм съгласна, за да нямаме различни тълкувания, ще уеднаквим с „изявени специалисти в практиката“.
По отношение на критериите аз съм далеч от мисълта, че ние можем да определим някакви критерии в Закона. Нека да имаме малко повече доверие на факултетните съвети. В крайна сметка това са преподаватели, това е академична общност. Ако тук в Комисията кажем, че нямаме доверие на академичната общност, тогава какво правим?! (Реплики.) Всъщност, това ли казваме? „Нямаме доверие на академичната общност, че тя ще подбере тези изявени специалисти от практиката, които са наистина изявени, които са специалисти, които са експерти.“ Това ли казваме?
Въпросът е реторичен – цитат. Мисля, че тук можем да имаме малко повече доверие на академичната общност, още повече, че досега практиката не е показала залитане в някакви лоши практики. Казах го и на кръглата маса. Лоши практики навсякъде и винаги ще има. Има ги и в момента. Нека да показваме добрите практики. Нека да гледаме позитивно, защото това формира цялостния имидж на системата на висшето образование в България. Ако тук започнем да се обясняваме с Вас как, ама видите ли, утре някое висше училище ще избере представител на работодателите или специалист, който няма необходимите качества, тогава висшето училище при новата система за управление, новата система за акредитация, съответно то ще има ли такава висока акредитационна оценка? Нещата са свързани. Това е от мен.
Заповядайте, господин Михов.
МИЛЕН МИХОВ: Ще се опитам да кажа няколко думи като оптимист и като песимист. Оптимистичното тълкувание на това, че Националната агенция вдига с всеки тур оценките може да се изтълкува, че се вдига и качеството на висшето образование. Това е хвала и чест на всички наши университети.
Като песимист би прозвучало, че прилагането на тази разпоредба, дай Боже, да даде добри резултати, защото, когато става дума за разпределение на часове, говоря като човек от практиката, усещам едно катедрено напрежение преди всяка учебна година и това напрежение ще бъде обективна спирачка към прилагането на този принцип. Дай Боже, това постепенно да се налага в практиката и аз мисля, че това предложение е добро, трябва да го подкрепим.
Тук се изказаха разумни предложения и разсъждения, и аз мисля, че с общи усилия между първо и второ четене можем да направим един добър текст, който да даде възможност, вярвайки на академичната общност и мислейки оптимистично, да създаде възможност за промяна в преподаването в насока именно на това в българските университети да влезе най-новото от областта на практиката, защото тези специалисти от практиката ни трябват именно с най-актуалния си, най-динамично променящия се опит в една реална среда. Това е същността на това предложение, което ние трябва да подкрепим.
Дали това ще стане, зависи от академичните общности, зависи от институциите на отделните университети, от способността им те да се адаптират и да се конкурират.
Там, където академичната общност остане консервативна. Там, където разпределението на часове ще зависи от личностните отношения в катедрите и в колективите, там, където не се рискува да бъдат поканени външни хора, това ще буксува. Тези, които са по смели, те ще спечелят, защото ще спечелят по-добро образование, ще спечелят по-добър образ, ще спечелят студенти, ще спечелят и развитие.Аз мисля, че е добре да подкрепим това предложение.
Апелирам с общи усилия да подходим изключително професионално и отговорно към този въпрос и да го изчистим, за да можем да дадем възможност именно от началото на тази учебна година, макар че процесите малко са се забавили и ние от практиката, знаем, че вече часовете почти са разпределени на всички места за следващата година, но могат да бъдат направени тези стъпки, където са по-динамични, това предложение да влезе в реалния живот. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Доцент Михов, ако ми позволите, само една реплика ще Ви направя. Съгласна съм с всичко, което казахте, но пък трябва да имаме предвид, че споровете за часове ще стават все по-ожесточени, ако не отворим пътя за партньорство и не гарантираме на нашите млади хора уменията, които след това ще ги направят и успели граждани, и ще им дадат възможност да се реализират и тук, на пазара на труда. Виждайки и работейки с един изявен специалист от практиката – професор Статев даде пример, Вие, също дадохте пример, това всъщност ще подпомогне и младите хора с намиране след това на работно място дори при тези преподаватели и подобни и така нататък. Това ще задържи младите хора, иначе младите хора избират висшите училища в чужбина. Аз го казах веднъж и ще го повторя. Ако ние не дадем и не отворим пътя – съгласна съм с професор Христов, че ролята на висшето училище е да даде общото академично знание на младите хора. Ролята на представителите на работодателите, на изявените специалисти от практиката, е да им покажат тези умения и да им предадат тези умения, които след това ще им позволят да се реализират при тях.
Няма как да очакваме едно висше училище, пък и едно средно училище да формира тесни специалисти за даден бизнес, или за дадена сфера или за дадено производство, поради простата причина, че наистина и пазара на труда, и икономиката се развиват в последните години и силно се променят. Това е така, но пък, включвайки ги тях и осъзнавайки как ще се развива една сфера в следващите 5 – 10 години, всеки един от тези специалисти в практиката, ще съумее да предаде най-важното и най-ценното на тези студенти, защото това е и в негов интерес, предвид работната ръка, която му е необходима.
Споровете за часове – ако продължим по същия начин ще продължат да съществуват и пак казвам, те няма да доведат за някакво решение. Дали ще си запазим часовете или не, зависи от това какви промени, дали ще имаме студенти, въобще какви промени сме склонни да направим, така че да привлечем студентите и да ги задържим при нас.
Заповядайте.
МИЛЕН МИХОВ: Госпожо Дамянова, аз не приемам Вашето като реплика, а просто като потвърждение на това, казах. Аз казах тези, които консервативно се държат, ще имат притеснение, тези, които действат по-смело и приложат на практика тази възможност от Закона, те ще имат повече студенти, ще имат повече часове и те ще се развиват. Напълно съм съгласен с Вас.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Професор Христов.
ИВО ХРИСТОВ: Доцент Михов каза една част от нещата. Вие казахте другата част и аз се чудя вече какво да кажа. Все пак сме Комисия по образование и да кажа две приказки.
Първо, това, което каза професор Статев – той го каза с тежестта на човек, който управлява едно от най-добрите висши училища в България.
Професор Статев, проблемът е, че ако беше само Вашето училище, ще си го турим на ревера, но Вие, знаете, че има още 53 други, дето…
Второ, едно време имах един съдия като бях стажант – защото ние имахме задължителен стаж, който казваше следното: „Моето момче, законите са създадени да пазят хората от хората“. В мотивацията на законодателя винаги не е кое ще е най-доброто, кое ще бъде най-лошото. Това е като при докторите.
Трето, много важно нещо и Вие, всички знаете – ние трябва да гледаме на висшето образование като на система, защото то има системни тежки дефекти. И оттук е тази работа, където Вие казахте за часовете – ами, защото е объркан изцяло моделът, по който това нещо функционира, защото то не се финансира от резултатите си в края, а от съвършено други принципи в началото на процеса. Когато висшето училище започне да се финансира в резултат на това, как се реализират неговите питомци, висшите училище ще ходят да гонят бизнеса, а пък бизнеса ще започне да гони висшите училища, защото ще му трябват кадри. Както, между другото, това е тъпо клише да използвам – в Европа има добри практики. Българският бизнес трябва да погледне и добрите практики в чужбина като например: даването на много добри стипендии на читавите деца в училищата.
Второ, финансиране на висшите училища, а не само да искате от тях – като човек от тая сфера.
Трето, като толкова много са се загрижили за кадри, ами бизнесът да направи един частен университет. Тази работа освен думи иска пари, иска организация, иска да търчиш по институциите и така нататък.
Миналата седмица като бях в Германия, едно наше дете трети курс „биохимия“, BASF вече са му дали стипендия като перспективно дете, учило още бакалавър, с която стипендия то е изтеглило майка си и баща си, които са мизерстващи учители тук и ги издържа в Германия. Ето, така стоят нещата.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Затова аз споменах студентските и стажантските програми, че това е възможно с бизнеса да си ги развият, защото, ако не ги развие с рестрикции, казала съм го и на форумите, които организира Асоциацията на индустриалния капитал в България, с рестрикции младите хора няма да ги задържим в България, а напротив – ще ги изгоним от България. Съжалявам, но ние от ГЕРБ категорично няма да подкрепим предложенията в този вид, в който ги предложите. Пътят е към участието и партньорството. Минава и през мотивирането на младите хора, а не през рестрикциите.
Господин Николов, искахте да кажете нещо преди малко.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЕТЪР НИКОЛОВ: Аз не знам дали не го изпуснах като момент. Беше един аргумент по-скоро една аналогия по повод евентуалното участие на въпросните гост-преподаватели в изпитните комисии. Да обърнем внимание, че това го има в някои практики задължително. Много е характерно за завършващите право, че в комисиите им задължително има представители на съдилищата. Ако си го представим как работи там в някои сфери, които са по-тесни и в които всички завършващи примерно: минно-геоложките, и така нататък, те автоматично отиват да работят в няколко големи компании. То ще има същия ефект практически – това да не го направим означава да кажем, че тази практика, която съществува в правото, не е положителна. Според мен тя е положителна в този случай – казвам го, тъй като го дебатирахме самите ние и първоначално в Министерството имахме колебанията, които тук се чуха и в рамките на разговора го изчистихме по този начин.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Други желаещи за изказване?
Госпожа Вангелова?
ЯНА ВАНГЕЛОВА: Аз съм председател на Националното представителство на студентските съвети.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, господин Заместник-министър, професор Статев, гости! Аз и екипът ми виждаме няколко неща в този законопроект.
Първо, браво на вносителите, че обръщат внимание на предложенията, дадени отдолу, защото това са предложенията, които реално биха могли да повлияят на системата.
Второ, по самия Законопроект – за мен са съществени няколко момента. Такива практики вече съществуват в доста от висшите училища в страната. Реално съм виждала ефекта от подобни лекции на различни представители не само на бизнеса, просто хора, които разбират от съответната материя върху студентската общност.
Съгласна съм, че с голямо внимание трябва да се подхожда към хората, които застават на катедрата, защото това са хората и които влияят върху млади хора. Много съм далеч от мисълта, че Вие чрез законови промени можете да ограничите лошите практики. По-скоро дайте възможност да има повече положителни, тоест да не ограничаваме положителните за сметка на това, да ограничим отрицателните. Има други механизми, които и в процеса на дискусията споменахте, и слаби места в системата, включително и по отношение на управление, включително и по отношение на акредитация. Като цяло даването на възможност да има повече представители и на бизнес, и на реални практици, които все пак имат и доста различен език от академичния и понякога доста по-достъпен за младите хора е нещо, което подкрепяме. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Други изказвания, колеги?
Ако няма изказвания, закривам разискванията и подлагам на гласуване Законопроект за допълнение на Закона за висшето образование, № 854-01-66, внесен от Милена Дамянова и група народни представители на 6 юли 2018 г.
Моля, да отчетем внимателно и декларациите.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 12, против – няма, въздържали се – 5.

Преминаваме към следваща точка:
РАЗНИ.
По точка Разни, колеги, имате ли нещо?
Следващата седмица ще имаме отново заседание и ще гледаме Закона за професионалното образование, няма как да не изневерим на практиката в нашата Комисия, да работим активно в края на юли месец. (Реплики.) Абсолютно съм сериозна.
Следваща сряда, 15,00 ч. – Закон за изменение и допълнение на Закона за професионалното образование.
Закривам заседанието.

(Закрито в 16,13 ч.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Милена Дамянова


Стенограф:
Галина Мартинова