1. Разглеждане на Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2017 г., № 802-00-39, внесен от Министерския съвет на 20 юли 2018 г.
2. Разглеждане на Законопроект за ратифициране на Протокола за удължаване на срока на действие на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Съединените американски щати за научно-технологично сътрудничество, подписано на 4 януари 2008 г. във Вашингтон, № 802-02-21, внесен от Министерския съвет на 27 август 2018 г.
3. Разглеждане на Законопроект за изменение на Закона за ратифициране Конвенцията за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове, № 802-02-22, внесен от Министерския съвет на 7 септември 2018 г.
4. Разни.

---

Заседанието беше открито в 15,01 ч. и ръководено от заместник-председателя на Комисията госпожа Галя Захариева.

* * *

ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Добър ден, колеги!
Имаме необходимия кворум, за да започнем работа.
Предлагам днешното ни заседание да премине при следния дневен ред:
1. Разглеждане на Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2017 г., № 802-00-39, внесен от Министерския съвет на 20 юли 2018 г.
2. Разглеждане на Законопроект за ратифициране на Протокола за удължаване на срока на действие на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Съединените американски щати за научно-технологично сътрудничество, подписано на 4 януари 2008 г. във Вашингтон, № 802-02-21, внесен от Министерския съвет на 27 август 2018 г.
3. Разглеждане на Законопроект за изменение на Закона за ратифициране Конвенцията за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове, № 802-02-22, внесен от Министерския съвет на 7 септември 2018 г.
4. Разни.

Има ли други предложения? Не виждам.
Моля да гласуваме така предложения дневен ред.
За – 12, против и въздържали се – няма.
Приема се единодушно.
Преминаваме към точка първа от дневния ред:
РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ГОДИШЕН ДОКЛАД ЗА СЪСТОЯНИЕТО НА НАЦИОНАЛНАТА СИГУРНОСТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ 2017 Г., № 802-00-39, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 20 ЮЛИ 2018 Г.
По тази точка при нас е господин Георги Кръстев – секретар на Съвета по сигурност, който ще ни представи мотивите по внесения Годишен доклад.
Заповядайте.
ГЕОРГИ КРЪСТЕВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа членове на Комисията по образованието и науката към 44-ото Народно събрание, на Вашето внимание представям Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2017 г. Докладът е приет с Решение № 518 на Министерския съвет от 20 юли тази година. Той е подготвен в изпълнение на заповед на министър-председателя № Р-27 от 19 февруари 2018 г. от работна група, съставена от представители на всички министерства, редица агенции и Българската академия на науките. Докладът е съобразен с приоритетите, със структурата и основните насоки за работа по националната сигурност, така както са одобрени от Народното събрание в актуализираната Стратегия за национална сигурност, приета с решение на Народното събрание през март тази година.
Докладът се състои от три раздела. Първият е описание на състоянието на националната сигурност по отделните тематични направления. Във втория са дадени политиките за сигурност, и в третия – основните изводи и насоки за работа в един краткосрочен период.
Темата за образованието е включена в общия раздел за социална сигурност, която се разбира в съответствие със Стратегията като широк кръг въпроси, включващи както труда в политиката по заетостта, така и политиката по здравеопазване, по демографската политика и, разбира се, по образованието и науката. Бих казал, че докладът е достатъчно критичен. Той е подготвен не като компилация от отчети на отделни министерства и ведомства, а сме се стремили към представяне на проблемите в тяхната цялост.
Все пак трябва да се отбележи, че наличието на различни раздели означава, че една и съща тема, примерно темата за образованието, може да присъства както в Раздела за социална политика, така и в икономическата сигурност, в опазването на вътрешния ред, противодействието на такива съвременни рискове за националната сигурност като радикализация и други подобни тенденции, на които не би било мястото им в Раздела за социалната сигурност, конкретно за образованието. Казвам това, тъй като стремежът е да бъде представено състоянието на националната сигурност в цялост, а не да се стремим към изчерпателност в отделните текстове, което би довело до повтаряне или до пропускане. Например ако нещо се опитаме да го изчерпим в Раздела за социална сигурност, то било могло да бъде пропуснато във „Вътрешния ред“.
Искам да отбележа някои методически аспекти от работата на групата. За нас от изключително значение са дискусиите в комисиите в Народното събрание, както, разбира се, и в пленарната зала, тъй като работната група изучава тези бележки, препоръки, критики и се стреми да ги отрази в работата при всеки следващ годишен доклад, а такива доклади се изработват всяка година в съответствие със Закона за управление и функциониране на системата за защита на националната сигурност и Стратегията за сигурност. Всъщност от три години успяваме всяка година вече да представим такъв доклад в Народното събрание. Само да отбележа, такива доклади се изготвят от 1999 г. насам, но не всяка година са били представяни. Това само за сведение.
Ако има въпроси конкретно по разделите, предлагам на тях да отговорим, когато бъдат зададени, с колегите от Министерството на образованието и науката. Благодаря.
ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Благодаря Ви и аз за коректното и систематизирано изложение.
Колеги, пропуснах в началото, бързайки да започнем с първа точка, че времето ни е късо, да Ви представя гостите от Министерството на образованието и науката: госпожа Деница Сачева – заместник-министър, госпожа Карина Ангелиева – също заместник-министър, и господин Любомир Йосифов – директор на дирекция „Правна“.
Госпожо Ангелиева, предполагам, че малко по-късно ще имате възможността да се представите. Да придобием повече информация като Комисия по образованието и науката за Вас.
Имате ли, колеги, въпроси, коментари, изказвания по отношение на доклада?
Госпожо Сачева, Вие нещо? Ако желаете.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДЕНИЦА САЧЕВА: Благодаря Ви, госпожо Захариева.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! В доклада основно се акцентира върху политиката на Министерството за връщане и записване за първи път на училище на деца от уязвими групи. Знаете, че работим по тази инициатива от една година насам и задълбочаваме нашите усилия, като продължаваме да търсим интеграция между системите на Министерството на труда и социалната политика, на общините, на Министерството на здравеопазването и съответно на Министерството на образованието и науката.
Използвам възможността съвсем накратко и буквално телеграфно да Ви запозная с последните числа. 24 000 са децата, които бяха върнати обратно в клас, част от тях записани за първи път на училище. Основно деца на възраст пет, шест и седем години бяха тези, които са записани за първи път на училище. Това са деца, които не бяха записани, държа да подчертая. Не са такива, които и без механизма е щяло да тръгнат на училище. Съответно 2000 от тези деца са отпаднали отново, като част от тях са навършили възраст от 16 години.
Новоотпадналите деца за миналата учебна година са 14 000, като трябва да имате предвид, че тенденцията през последните години беше да отпадат около 21 000 до 20 000 деца. Тази година за първи път имаме такъв драстичен спад на 14 000 деца и се надяваме с общите усилия на екипите да продължим, или поне да запазим тази тенденция на този етап. Работата на екипите продължава и в момента, като основен фокус ще бъдат децата, които са повторно отпаднали и новоотпаднали, тези, които са незаписани на възраст пет, шест и седем години, и незаписаните, които са завършили четвърти и седми клас през миналата година.
Новото също е и Споразумението за сътрудничество, което подписахме с Министерството на вътрешните работи по отношение на издирване на децата, за които не знаем къде се намират, тъй като нямаме актуална адресна регистрация, и верификация на точното число на децата, които се намират за по-продължителен период извън граница. Това в момента работим с колегите, включително и с колегите от „Гранична полиция“, и се надявам да можем да имаме добри резултати и в тази област.
Акцентът, разбира се, ще бъде и върху задържането на тези деца в образователната система, като предстои да започне работа по два нови големи проекта по Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“. Единият е насочен специално към детските градини, неговата стойност е 82 млн. лв. Другият е насочен за работа към всички училища, той е на стойност 130 млн. лв. В тях са предвидени средства за занимания по интереси, за допълнително изучаване на български език – особено силен акцент, също така различни други форми на занимания по интереси, свързани с изкуство и спорт. Националната програма, която е в подкрепа на механизма, ще финансира 47 предложения за работа с родители, тъй като образователният статус и трудовата заетост на родителите е в пряка връзка с посещаемостта от страна на децата на училище. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: И аз Ви благодаря за данните.
Колеги, още веднъж, по Годишния доклад има ли мнения?
Заповядайте.
ТАНЯ ПЕТРОВА: Благодаря Ви.
Аз имам един конкретен въпрос. Както каза и заместник-министър Сачева, основният акцент е средното образование. В Доклада за националната сигурност доста пестеливо е мястото на висшето образование и на научните изследвания. Има ли конкретна причина за това?
ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Господин Кръстев.
ГЕОРГИ КРЪСТЕВ: Благодаря.
Както отбелязах, в подготовката на доклада участваше и представител на Българската академия на науките. Работната група осъществява дейността си на база постъпващи предложения. Очевидно не сме имали такива предложения за текстове. Може би е методически пропуск или по същество даже това, което отбелязвате.
Вероятно акцентът върху основното и средното образование е продиктуван точно от значението на този механизъм за обхващане на децата в училище. Докладът все пак е годишен. Той отразява основните проблеми – това, което е фиксирано от групата, от институциите като проблем. Той няма за цел да съответства на статистическия годишник, ако мога така да кажа, тоест да прави пълен преглед. Ако не са забелязани съществени проблеми в сферата на висшето образование или на научните изследвания от гледна точка на сигурността, то не са и предоставени такива текстове. Такива проблеми можем да видим примерно в разделите за демографската политика, в разделите за икономическата политика. Така, както ми задавате въпроса, стигам до този отговор.
При следващия доклад ще обърнем внимание и на научните изследвания. За съжаление, тази година очевидно, че ще имаме достатъчно силен повод да обърнем внимание на научните изследвания и организацията на научноизследователската дейност в България изобщо като аспект на националната сигурност. Докладът все пак е годишен. Това, което е отбелязано като проблем, като нещо значимо за сигурността, това се включва в годишния доклад.
Тук искам да отбележа нещо друго. То е съществено, защото за първи път със сигурност ще обхване и системата на образованието в нейната цялост. Обикновено в нашата страна се правят стратегически прегледи на отбраната. За първи път по решение на Съвета по сигурността в неговото заседание на 21 юни тази година през следващата година ще бъде направен преглед на състоянието на сигурността и отбраната. Тоест ще направим пълен преглед на състоянието на националната сигурност, част от който ще бъде и преглед на сигурността от гледна точка на образованието: висшето образование, включително научноизследователската дейност. Това бих могъл да отговоря.
ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Благодаря Ви.
Други колеги?
Заповядайте.
ЕРОЛ МЕХМЕД: Благодаря.
Един кратък въпрос. Кои или какви са идентифицираните проблеми за децата на чужденци, особено на бежанци, при включването им в българската образователна система? Благодаря.
ГЕОРГИ КРЪСТЕВ: Тази тема е отразена, но бих помолил госпожа Сачева да каже повече.
ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Заповядайте, госпожо Сачева.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДЕНИЦА САЧЕВА: Благодаря.
На първо място, основният проблем, както и в работата по механизма изобщо, е мобилността и фактът, че тези деца на практика не се задържат на територията на страната. В момента не съм подготвена с точни данни, които мога да цитирам, но от около 150 – 160 деца, които бяха записани в началото на 2017 – 2018 г., в момента за втора година в българската образователна система има записани по-малко от една трета от тях, тоест това означава, че те вече са напуснали територията на страната.
Разбира се, на второ място проблемът е българският език и възможността те да бъдат обучавани в българската образователна система. Отново през миналата учебна година това, което направихме, беше да бъде приета методика за преподаване на българския език като чужд, която се използва както за работа с тези деца, така и за работа с деца от конкретни малцинствени общности и групи, които не владеят добре български език. Знаете, че процентът на деца, които не владеят добре български език, за съжаление, е около 20%.
Друг проблем, който се среща, е липсата на подготвени хора, които да работят в образователната система с такива деца, които да познават тяхната култура, техните културни нагласи, съответно религиозни и други различия.
Разбира се, и проблемите с родителите. Те са двустранни – както от страна на родителите на децата бежанци и мигранти, така и от страна на родителите на децата, които са от български произход.
ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Благодаря.
Колега Михов, заповядайте.
МИЛЕН МИХОВ: Уважаема госпожо Председател, госпожи заместник-министри, уважаеми колеги! Бих искал да се спра на един проблем, който е леко загатнат в доклада, но който е изключително съществен. Той е на страница 8 и засяга въпроса за предучилищното образование и проблема за въвеждане на задължително предучилищно образование за деца от 4-годишна възраст. Това е тема, която дълго се дискутира. Имаше предложения и голяма дискусия още при приемането на Закона за предучилищното и училищното образование. Радвам се, че то намира място в доклада. Макар и кратко, ясно се посочва значението на този проблем за националната сигурност, който има пряко влияние върху всички други проблеми, свързани с проблема с отпадането от образователната система, с интегрирането на маргиналните общности. Аз се надявам, че следващата година Министерството на образованието и науката и ние всички ще имаме вече реални стъпки в тази посока, защото дискусията е добра, тя трябва да привлече голяма обществена подкрепа в това начинание. Мисля, че в тази дискусия може да се разсъждава и да се говори – с оглед и на това, че навлизаме в периода на изработване на бюджета за следващата година – за свързания с този проблем: за финансирането на таксите за детските градини, една идея, която и в управляващото мнозинство се обсъжда още от миналата година.
Подкрепям доклада и обръщам внимание върху този проблем, който е с изключително голямо значение и към тази тема – националната сигурност. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Благодаря Ви и аз.
Заповядайте, господин Кръстев.
ГЕОРГИ КРЪСТЕВ: Искам да допълня, че на страници 96 и 97 е отделено внимание на проблемите на висшето образование и науката. Вероятно може да има препоръки към разширяване на тези текстове, но тук бих искал да се съглася с господин Михов, защото за доклада е важно да бъдат фиксирани и да бъдат ясно очертани проблемите. Ако е необходимо, да бъдат разгърнати. Няма как обаче в доклада всеки проблем да бъде разгледан сравнително широко дори, защото той би придобил огромен обем. Но висшето образование и науката са фиксирани, включително някои от проблемите, като, така да го кажа, неразбираемата понякога конкуренция между висши училища или научни институти и опити за лобиране за усвояване на средства от европейските фондове. Искам да отбележа, че темата е засегната в доклада, присъства. Благодаря.
ТАНЯ ПЕТРОВА: Понеже гледате към мен, аз казах: пестеливо, но не достатъчно. Чела съм целия доклад, затова Ви попитах.
ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Мисля, че няма други коментари, колеги, по доклада.
Предлагам да пристъпим към гласуване на Годишния доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2017 г., № 802-00-39, внесен от Министерския съвет на 20 юли 2018 г.
За – 10, против – няма, въздържали се – 2.
Приема се.
Благодаря на господин Кръстев и на госпожа Сачева.

Продължаваме с втора точка:
РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ПРОТОКОЛА ЗА УДЪЛЖАВАНЕ НА СРОКА НА ДЕЙСТВИЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА СЪЕДИНЕНИТЕ АМЕРИКАНСКИ ЩАТИ ЗА НАУЧНО-ТЕХНОЛОГИЧНО СЪТРУДНИЧЕСТВО, ПОДПИСАНО НА 4 ЯНУАРИ 2008 Г. ВЪВ ВАШИНГТОН, № 802-02-21, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 27 АВГУСТ 2018 Г.
От екипа на Министерството нещо ще споделите ли като вносители?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КАРИНА АНГЕЛИЕВА: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, ще използвам повода да се представя, както ме поканихте.
ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Да, можем и така да започнем. Надявам се, че никой от колегите няма да има против.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КАРИНА АНГЕЛИЕВА: Всъщност с някои от Вас сме се виждали в годините, но последните няколко години защитавах българската национална позиция в Брюксел, в Европейския съюз, така че физически съм нямала възможност, за съжаление, да бъда близо до Вас и да работя с Вас, но бидейки там, ясно и с голяма дълбочина се запознавах с последните дейности на Комисията.
Преди това до 2013 г. бях активно в Министерството на образованието и науката в научната политика, след това и в структурни фондове. За да е пълна картината и да може човек да придобие добър професионален опит, държавната администрация е хубаво понякога да се замени и със сектора, за който ние работим, така че имах честта да бъда и директор в Българската академия на науките. Работих и като преподавател в Софийския университет.
Сърцето ми е в науката и научната политика, от образование – през висше образование до академичен сектор. В качеството ми на заместник-министър на образованието и науката ще се занимавам с наука и ще следя координацията и мониторинга по Оперативната програма. Знаете, навлизаме в много активен период в момента – не само ще се борим за повече средства за наука по европейските програми и инструменти „Хоризонт Европа“, но започваме и преговорен процес по структурните фондове и се надявам, че във Ваше лице ще имам голяма подкрепа да имаме повече средства за образование и за научни изследвания. Това е накратко. Благодаря.
По точката относно удължаване на срока на действие на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Съединените американски щати ние информирахме вече и Вашите колеги в Комисията по външна политика. Знаете, че Споразумението е ратифицирано от 40-ото Народно събрание с десетгодишен срок на изпълнение. В момента предлагаме с това решение удължаването на Споразумението с една година, в която може да се направи анализ, да се очертаят насоките за следващо споразумение и следващи цели на такова споразумение за следващ десетгодишен период. Това смятаме е разумно и най-правилното решение.
В момента всъщност Европейската комисия също предложи допълнение и разширение на Споразумението с Щатите за още петгодишен период за научно-техническо сътрудничество, което, доколкото в момента ми е известно, се гледа от Вашите колеги в Европейския парламент, така че се надявам на едно положително решение и да може в тази една година да очертаем как ще работим занапред по Споразумението за научно-техническо сътрудничество – една от нашите цели и водещи дейности да интензифицираме двустранните отношения с трети страни.
Това е накратко. Ако имате въпроси, съм на разположение.
ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Благодаря за представянето.
Колеги, аз съм сигурна, че може да има и въпроси, отнасящи се към представянето и запознанството ни с новия заместник-министър, но ми се ще първо да изчистим точката от дневния ред.
Имате ли изказвания, коментари по Законопроекта, който разглеждаме? Не виждам.
Тогава пристъпваме към гласуване на Законопроект за ратифициране на Протокола за удължаване на срока на действие на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Съединените американски щати за научно-технологично сътрудничество, подписано на 4 януари 2008 г. във Вашингтон, № 802-02-21, внесен от Министерския съвет на 27 август 2018 г.
За – 12, против и въздържали се – няма.
Преди да преминем към другата точка, ако все пак някой от Вас иска нещо повече като информация от госпожа Ангелиева. Има ли въпроси? Може би в точка „Разни“, да приключим с дневния ред и тогава.

Преминаваме към точка трета:
РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА РАТИФИЦИРАНЕ КОНВЕНЦИЯТА ЗА ПРЕМАХВАНЕ НА ИЗИСКВАНЕТО ЗА ЛЕГАЛИЗАЦИЯ НА ЧУЖДЕСТРАННИ ПУБЛИЧНИ АКТОВЕ, № 802-02-22, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 7 СЕПТЕМВРИ 2018 Г.
Госпожо Заместник-министър, нещо ще ни споделите по тази конвенция?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КАРИНА АНГЕЛИЕВА: Много накратко.
Благодаря Ви, че ми дадохте думата. Искам да споделя, защото това е много нужно и много положително решение. Както Ви е известно, Хагската конвенция за апостила е ратифицирана от Република България 2000 г. и всъщност към декларацията към този ратификационен закон бяха посочени компетентните органи, които могат да поставят апостил. Това са били Министерството на правосъдието, Министерството на външните работи и впоследствие Министерството на образованието и науката. Но, знаете, новият Закон за предучилищното и училищното образование, който беше приет 2016 г., отмени Закона за народната просвета, което налага някои промени, най-вече оптимизиране и ускоряване на извършването на тези услуги по легализация на документите и поставяне на печата – удостоверение Апостил от Националния център за информация и документация искаме да бъде вписано в декларацията. Има необходимост от изчистване на понятието „народна просвета“ и други подобни елементи, които са останали. Което е нормално, предполагам, но са останали, така че тази промяна е свързана с оптимизиране, с по-голяма ефективност и в полза на гражданите – в крайна сметка да облекчим административната тежест. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: И аз Ви благодаря.
Колеги, изказвания, становища? Не виждам.
Подлагам на гласуване Законопроект за изменение на Закона за ратифициране Конвенцията за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове, № 802-02-22, внесен от Министерския съвет на 7 септември 2018 г.
За – 12, против и въздържали се – няма.

Преминаваме към точка:
РАЗНИ.
Ако някой все пак иска да зададе въпрос, за първи път се виждаме с госпожа Ангелиева. Сигурна съм, както с всички останали членове от екипа на Министерството, ще имаме добър диалог. Ще разчитаме на взаимно сътрудничество, за да си свършим в крайна сметка всички добре работата и най-добре да бъде за българското образование – било то в частта средно, висше образование, наука.
Има ли въпроси? Няма засега.
Няма да Ви тормозим с нашите въпроси, но така или иначе ще удовлетворим интереса, който ще се прояви с времето към всички.
Благодаря Ви още веднъж за присъствието.
Колеги, благодаря и на Вас.
Приключваме заседанието.


(Закрито в 15,34 ч.)




ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Галя Захариева