Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по образованието и науката
1. Разглеждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията, № 854-01-34, внесен от Цветан Генчев Цветанов, Корнелия Петрова Нинова и Мустафа Сали Карадайъ на 4.05.2018 г., първо гласуване.
2. Разглеждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията, № 854-01-35, внесен от Искрен Василев Веселинов и група народни представители на 9.05.2018 г., първо гласуване.
3. Разни.
Заседанието беше открито в 11,30 ч. и ръководено от председателя на Комисията госпожа Милена Дамянова.
* * *
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Уважаеми колеги, можем да започнем заседанието при падащ кворум.
Имаме колеги, които са оставили декларации, които по принцип също броим за кворума и затова можем да започнем.
Предлагам Ви следния дневен ред за днешното извънредно заседание: (Изчита дневния ред.)
Моля да гласуваме дневния ред.
ВЕСКА НЕНЧЕВА: Искаме процедура.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Заповядайте.
ВЕСКА НЕНЧЕВА: Първо, колеги, честит празник – Международния ден на учителите!
Искаме да предложим отлагане на разглеждането на двата законопроекта, които са в дневния ред. Обстоятелствата са ясни на всички.
Не можем да си отговорим на въпроса защо беше необходимо толкова спешното свикване на Комисията. Сега, като гледам състава на Комисията, съм повече от убедена, че отлагането трябва да се състои, тоест предложението ни по дневния ред е да бъде отложено разглеждането на законопроектите.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Вие правите предложение за отмяна на заседанието, а не за отмяна на дневния ред?
ВЕСКА НЕНЧЕВА: Има точка „Разни“, затова нямаме претенции към цялото заседание.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Процедурата е такава: предвижда се двата законопроекта да влязат в седмичната програма още следващата седмица, предвид и на разговорите, проведени вчера със Светия синод, както и с всички други институции.
Редно е нашата комисия, тъй като има въпроси, които ни засягат, да разгледа законопроектите, преди съответно те да бъдат внесени в залата. Получили сте своевременно съобщението за заседанието на комисията, така че всички колеги имат възможност да присъстват.
ВЕСКА НЕНЧЕВА: По процедура имаме предложение – да се гласуват отделно.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Ще се гласува процедурата, просто давам обяснение за стенограмата кое наложи това извънредно заседание. Още повече, аз ще отсъствам следващата седмица, поради което отново щяхте да имате извънредно заседание, но във вторник. Затова предпочитаме да се съберем днес. Днес е ден за парламентарен контрол, предполага се всички народни представители са в залата и не би ги затруднило да участват в заседанието.
Колеги, подлагам на гласуване първо процедурата за отлагане на днешното заседание.
За – 2, против – 7, въздържали се – няма.
Предложението не се приема.
Сега подлагам на гласуване дневния ред за днешното извънредно заседание.
За – 6, против и въздържали се – няма.
Имаме също така декларации от госпожа Галя Захариева и от доц. Милен Михов, така че имаме общо 8 гласа „за“.
Колегите от БСП не участват в гласуването на дневния ред.
Колеги, за да представят днес законопроектите, в заседанието на Комисията ще вземе участие народният представител Йордан Цонев, който ще представи първия законопроект.
Вторият законопроект ще бъде представен от господин Йорданов.
Дебатите по двата законопроекта ще се проведат заедно, след което гласуването по тях ще бъде разделно. Съобщавам това за гостите на днешното заседание. Добре дошли!
Господин Цонев, имате думата.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Честит празник и от мен на всички!
Уважаеми колеги, този законопроект, който представям, под който стоят подписите на ръководителите на трите парламентарни групи – на ГЕРБ, на БСП и на ДПС, всъщност извървя много дълъг и доста стръмен път, бих казал, особено през последните дни, след като започна обсъждането, не че преди това нямаше обсъждания на различни нива, но това е друга тема. Няма да Ви губя времето с това.
Ще подчертая, че за първи път има консенсус в българския парламент по два много основни въпроса, които са и цел на Законопроекта, а именно – допълнително финансиране на основните вероизповедания в България и решаване на съпътстващи проблеми, които се отнасят до влиянието на чужди на страната държави и организации през основните вероизповедания, касаещи националната сигурност. С този законопроект се опитваме да решим някои от тези въпроси.
Предварително искам да кажа, че в хода на работата по Законопроекта в продължение на повече от година търсехме възможност Народното събрание да излезе с общ законопроект, да не са два. За съжаление, в хода на работата не можахме да постигнем консенсус по това как да изглеждат законопроектите.
Тук веднага искам да подчертая, че колегите от „Обединени патриоти“, които имат отделен законопроект, през цялото време имаха волята да направим общ законопроект, но ние си имаме своите идеологически разминавания и своите цели като партии. Не можахме да постигнем такъв консенсус, имахме редица принципни несъгласия помежду си и затова се стигна до внасянето на два законопроекта. Толкова по историята.
По целите на Законопроекта – казах вече какви са двете основни цели.
По инструментите, чрез които търсим да бъдат постигнати целите. Относно финансирането възприехме принцип, който без непременно да кореспондира като значение с целите на Закона, но все пак е принцип на финансиране, е взет от начина, по който се финансират политическите партии – като организации – юридически лица с нестопанска цел, които имат голямо и съществено значение за обществения и политическия живот в страната.
Над 1% от заявилите принадлежност към съответното вероизповедание от населението при последното преброяване, проведено в страната през 2012 г., ще получат финансиране по различен ред от досегашния. Досегашният ред е чрез Закона за бюджета през Дирекцията по вероизповеданията различните вероизповедания получаваха субсидия, определена в Закона за бюджета.
Държа веднага да кажа, че вероизповеданията, които нямат 1% от населението, заявени като изповядващи съответното вероизповедание, ще продължат да получават финансиране по досегашния ред, тоест няма да бъдат лишени от финансиране, а ще получават финансиране по досегашния ред и то няма да бъде по-малко, отколкото е било досега. Това – първо.
Тези вероизповедания, които имат заявен над 1%, при последното преброяване това са две вероизповедания – източноправославното и мюсюлманското вероизповедание, ще получават финансиране на принципа, който Ви казах – както получават политическите партии. През Закона за бюджета всяка година ще бъде определяна сумата на един заявил се, ще бъде определена и колко и ще бъде предоставена на съответното вероизповедание.
Целите, за които може да бъде използвана тази сума, първо и основно е за заплащане на свещенослужителите. Тук в Закона за вероизповеданията регламентираме, че максималното възнаграждение на действащ свещенослужител ще бъде такова, каквото е максималното възнаграждение за един учител. Ако отделните вероизповедания искат техни свещенослужители да получават повече от това възнаграждение, ползват собствените си приходи. Няма забрана за това. Ако искат да получават по-малко, тяхно право е да определят колко. Диференциацията в заплащането на свещенослужителите е работа на съответното вероизповедание. Ние само казваме, че максималният размер може да бъде този, за да не допуснем да се получи така, че определено вероизповедание заяви много висок размер на заплащане на свещенослужителите и да се налага субсидията да отиде към размери, които ние не можем да осигурим през бюджета.
Следващият момент е, че това, което не бъде изразходвано, ако от субсидията остане част след изплащане на възнагражденията на свещенослужителите, тук пропуснах да кажа и за изплащане на възнаграждението на служителите, заети с административна работа, тяхното възнаграждение се приравнява на това на държавния служител, на средната заплата в държавния сектор. Ако останат суми, те могат да бъдат използвани от съответното вероизповедание за социални политики, за образователната дейност на вероизповеданието, също така и за строителство и ремонт на храмове, молитвени домове и т.н.
Тук вече обаче има редица условия, например че строително-ремонтните дейности се осъществяват по Закона за обществените поръчки от Дирекцията по вероизповеданията, но заявката къде и какво трябва да бъде направено се дава от вероизповеданията. Ние само контролираме начина на изразходването на средствата. Контролът върху отпусканата субсидия е по същия начин, какъвто е контролът върху средствата на политическите партии. Сметната палата, финансов отчет, ще се контролира само тази част от средствата, която не е собствени приходи, а е държавна субсидия.
Тук ще използвам момента, за да вляза към основния проблем – защо предизвика такава остра реакция от Светия синод въпросният законопроект – по тези две причини, които току-що посочих.
Първата причина е следната. От Законопроекта, който аз представям, те са разбрали, аз твърдя, че това не е така, но това няма никакво значение, важното е, че има спорен момент, че финансовите отчети, които ще се дават, ще бъдат не само за държавната субсидия, а и за техните собствени средства – откъде идват, начинът на разходване и така нататък. Това във всички случаи засяга самостоятелността и автономността на вероизповеданията, засяга техни канонични правила, устави и така нататък. Ние не искаме това да се случи.
Тъй като финансовата част на Законопроекта беше правена от колеги от Министерство на финансите, твърде е възможно да е допуснато двусмислие, макар че систематичният прочит на Законопроекта не дава такъв отговор.
Вчера на срещата в Светия синод от името на вносителите, от името на парламента, а господин Борисов от името на партия ГЕРБ обеща, че ще направим работна група между първо и второ четене с участието на представители на вероизповеданията, с участието на хора от комисиите, на които е разпределен Законопроектът и ще изчистим тези спорни моменти.
Пак казвам, в Законопроекта не е заложено финансовият отчет да е за всички средства. Там се казва, че той се проверява от Сметната палата, а тя проверява държавните средства. Този систематичен подход не ги удовлетворява, те искат изрично да е записано. Няма никакъв проблем. Съставителите на Закона не са имали предвид да се проверяват техните средства. Не влизаме в никаква колизия, бързо изяснихме този въпрос.
По-труден вече е въпросът с мерките, които искаме да вземем като държава, за националната сигурност. Той касае даренията, участието на свещенослужители от чужди държави в служби в България, касае редица въпроси, които всяка една страна в тази усложнена международна обстановка иска да реши по някакъв начин. Тук материята е много сложна. Позволявам си да декларирам пред Вас, че наистина е много сложна, тъй като освен всичко друго съм и теолог. Навлизаме в поле, в което е много трудно да се правят регулации и забрани. Дори не говорим изобщо за забрани, за някакъв тип регулации. Дарителството например е анонимно. Ние искаме поне част от дарителството – поне крупното от чужбина, да не е анонимно, за да може държавата да проследява откъде идват тези средства. Светият синод категорично възразява, останалите вероизповедания – също. Те наистина съществуват от дарения и волята на голяма част от дарителите е да останат анонимни. Тук ще търсим заедно с вероизповеданията как да решим въпроса, защото е много важно за втората цел на Законопроекта.
Другият важен момент е как ще решим въпроса с участието на свещенослужители в служби в страната, които са чужди граждани. Първата част на този въпрос е свързана с вероизповедания, чиито свещенослужители са само чужди граждани, като католическото, арменското, да не изброявам, може би няма да бъда изчерпателен, а може да допусна и грешка. Затова там също трябва да решим въпроса.
В Закона е записан разрешителен режим от Дирекцията по вероизповеданията, но през цялото време обсъжданията бяха за уведомителен режим. Не знам точно как се е случило в окончателния вариант, за мен това е техническа грешка. Аз самият се изненадах, когато го видях, след като беше вече внесен, пише, че се иска разрешение – това категорично не може да стане. Ние изявихме волята си режимът да е уведомителен. Не знам, колегите, които ще представят другия законопроект, не са на това мнение, но те ще си го представят.
Другите спорни въпроси са свързани с функционирането на дарителската система и вътре в страната, защото даже в самото становище на Светия синод е указан единият от начините, по който може да се заобикаля това изискване за даренията, като например чужди организации или граждани могат да даряват на български граждани или организации и след това те да даряват на съответното вероизповедание и тогава механизмът не работи.
Имаме много сложна задача. Знаехме, че е такава и преди да пристъпим към Законопроекта. Тази материя обаче никъде по света не е проста и лесно решима. Дано успеем!
Изводът от последните два дни и от това, което вчера свършихме, е, че е даден ход на двата законопроекта. Поет е ангажимент между първо и второ четене да се работи заедно, за да решим всички спорни проблеми.
Да завърша с образователната част. Видели сте я, тя е събрана в чл. 33.
В ал. 1 се казва, че основните вероизповедания, които имат голямо значение за българските граждани, защото всички останали са под 60 хил. заявени, и са над 1 на сто, могат да откриват духовни училища по реда и условията на Закона за предучилищното и училищното образование и при спазване на разпоредбите на този закон. Другите алинеи няма да чета.
Алинея 4 е следната:
„(4) Регистрираните вероизповедания могат да откриват висши училища при условията и по реда на Закона за висшето образование.“
Вие знаете кои са тези ред и условия в двата закона, Вие сте ги правили. Аз съм много далеч от Вашите знания по този ред.
Това беше правено, доколкото знам, от министъра на финансите, който беше един от координаторите на Закона, и много подробно е разговаряно и с министъра на образованието. Имаше различни варианти, но те се спряха на този вариант и затова той е залегнал в Закона.
Вие вероятно можете да дадете някакъв принос – детайли, критика, предложения. Затова и Законът е разпределен и на Вашата комисия – предполагам.
Уважаема госпожо Председател, може би бях малко по-подробен, но сметнах за нужно да Ви запозная малко по-подробно с това, което се случва, с целите и инструментите на Закона.
Ако имате въпроси, с удоволствие бих Ви отговорил, ако съм компетентен, разбира се.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря на господин Цонев за изчерпателното представяне на първия законопроект.
Господин Йорданов, заповядайте да представите Законопроекта, който е включен като втора точка в днешното заседание.
ЙОРДАН ЙОРДАНОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаеми представители на институциите и гостите! Първо, честит празник на всички колеги! За да не нарушаваме празничния дух, ще гледам да бъда по-общ, да не изпадам в детайли.
Като един от вносителите на Законопроекта, внесен от народни представители от „Обединени патриоти“, имам честта да го представя. Вече 5 месеца той е качен на сайта на Народно събрание. Предполагам всеки, който е имал интерес, се е запознал с него.
След като беше качен, за мен представляваше интерес да се запозная със становищата на различните институции и вероизповедания. Какво прави впечатление най-общо?
Институциите в лицето на Министерство на финансите, Министерството на правосъдието и Министерството на образованието и науката, като цяло подкрепят и двата законопроекта. Направени са предложения за нужните корекции, за които сме поели ангажимент да се съобразим изцяло. Първоначално повечето от вероизповеданията в техните становища категорично отхвърляха и двата законопроекта. Хубавото е, че в техните становища се виждаха много положителни моменти, тоест неща, върху които да седнем и надградим и евентуално между първо и второ четене да бъдат изчистени. Самият факт на положителните становища по нашия законопроект говори, че този 16-годишен вече закон е необходимо да бъде променен, предвид на това, че в заобикалящия ни свят всичко се променя и има неща, които трябва да се актуализират.
Ние не преценихме също преди да внесем Законопроекта, че е задължително да постигнем консенсус на основата на широка дискусия. Това, което се случи вчера на заседанието на Комисията по вероизповеданията, която е водеща, дава надежда, че нещата могат да се променят към по-добро. Абсолютно всички представители на вероизповеданията взеха отношение по законопроектите и изразиха готовност те да минат на първо четене, да се създаде работна група и в спокойна дискусия да се изчистят такива моменти и след широка обществена дискусия да се стигне до консенсусни предложения в по-голямата им част и чак тогава да се пристъпи към второ четене.
Няма да изпадам в детайли, подобно на господин Цонев. Ще кажа само някои основни щрихи на нашия законопроект.
Едната е също по отношение на финансирането, свързано с даренията, идващи от страната и чужбина, било с държавната субсидия, начина на отчитане – всичко това е залегнало в Законопроекта.
Друго, което за разлика от предходния законопроект не виждам включено, е регистрационният режим. За Ваша информация: вчера колеги споделиха, че в настоящия момент в България са регистрирани 176 вероизповедания. Сами разбирате, че за малка България, а и за доста по-големи държави това е значително число. Самият аз трудно мога да посоча или изброя повече от двадесетина такива.
Друг момент е свързан с предложенията за обучението в средни и висши духовни училища. Тук заявявам отговорно и пред заместник-министъра на образованието и науката, че ще направим така, че да се съобразим с предложенията и препоръките на Министерството на образованието и науката.
Има отделни предложения, свързани с административните санкции. Няма обаче да навлизам в детайли, за да се даде възможност да минат и двата законопроекта на първо четене и да се състои това, за което вчера беше поет ангажимент.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря на господин Йорданов.
Сега ще ми позволите да дам думата на заместник-министър Таня Михайлова съвсем накратко да представи становището на Министерството на образованието и науката.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ТАНЯ МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми народни представители, уважаеми дами и господа! Ние сме внесли становището, но искам съвсем накратко да подчертая няколко елемента.
Първо, ние подкрепяме въведените в законопроектите забрана за използване на религиозните общности и институции, на верските убеждения за политически цели и за недопускане на противопоставяне на български граждани на религиозен принцип, предотвратяване на разпространяването на всякакви форми на религиозен радикализъм, използването на официалния български език в проповеди, изявления, спазването на българското законодателство при осъществяване на дейности, свързани с правото на вероизповедание, защото все пак говорим за образователни институции. В този смисъл подкрепяме изброените предложения, но имаме и няколко забележки. Те са в нашето становище. Те са свързани със следното.
Да не се допуска двусмислие при разработването и прилагането на тези текстове, свързани, от една страна със Закона за висшето образование, от друга страна, със Закона за предучилищното и училищното образование. Съответно разбира се, е включен и Законопроектът за професионалното образование и обучение.
По отношение на първия Законопроект, когато се говори за образователно-квалификационните степени, всъщност се получава двусмислие, не е ясно точно какво се има предвид. Нашето желание е да се включим в работни групи за изясняване на тези моменти. Това е по първия законопроект основната ни забележка. Тя важи и за втория законопроект, но нека да се има предвид, че към момента висшите духовни училища по смисъла на Закона за висшето образование не подлежат на акредитация, така че разписаната функция на Националната агенция за оценяване и акредитация също е необходимо да се прецизира.
Имаме също така някои забележки по отношение на формулираните изключения по чл. 7а, ал. 1, т. 1. Тук също е необходимо да се прецизира текстът, тъй като има кумулативно действащи разпоредби.
Съответно по Закона за предучилищното и училищното образование официалният език в системата на това образование е българският език. Хубаво е, както е заложено по отношение на проповедите, във всички останали случаи това да се има предвид в процеса на обучение.
Когато говорим за учебни планове и програми, държим да е ясно, че в § 30, ал. 1 от Преходните и заключителните разпоредби трябва да се прецизира текстът, тъй като нито приложното поле на Закона за вероизповеданията, нито предложените изменения и допълнения включват разпоредби, свързани с учебните планове и програми на духовните училища от системата на предучилищното и училищното образование и на висшите духовни училища.
Становището ни е внесено, то е подробно и е видно, но исках да подчертая тези моменти.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря на заместник-министър Михайлова.
Заповядайте, господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Вземам думата не за друго, а за да поясним какво трябва да се направи във връзка с това, което казахте.
Образователно-квалификационната степен в областта на конкретното вероизповедание – става въпрос за ал. 5 – за това говорите, ще я прочета цялата:
„(5) Вероизповеданията, към които принадлежи не по-малко от 1 на сто от населението на страната на база на резултатите от последното преброяване, могат да откриват едно или повече висши духовни училища след разрешение на Министерския съвет, които се финансират от съответните вероизповедания (тоест от собствени средства и от субсидията) и могат да издават дипломи за завършена образователно-квалификационна степен в областта на съответното вероизповедание.“
В областта на християнското вероизповедание има открити няколко висши духовни училища като факултети към университети, които са акредитирани по закона за висшето образование. Аз самият имам две такива образователно-квалификационни степени – от Богословския факултет на Софийския университет – магистър и доктор по теология.
Обаче Висшият ислямски институт не може да издава, защото не е акредитиран. Една от целите на Закона е да се подготвят свещенослужители на тази религия в България, защото искаме да ограничим тези, които са от чужбина или са завършили в чужбина. За целта Висшият ислямски институт ще трябва да се акредитира по Закона за висшето образование и тогава да издава образователно-квалификационни степени, както получаваме ние, християните, в богословските факултети. Това сме имали предвид в Закона, ако бях достатъчно ясен.
Имаше и други предложени варианти, но те не се приеха, варианти като този с факултети в Софийския университет. Доколкото си спомням, това беше предложение на министъра на образованието – да получат същия статут по начина, по който са направени християнските висши учебни заведения. Затова в проекта се прие този модел, но той винаги може да бъде променен.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря, господин Цонев.
Колеги, имате думата за изказвания. Няма желаещи.
От гостите?
Заповядайте от Главното мюфтийство на мюсюлманското изповедание.
АДВ. АСАН ИМАМОВ: Вече сме изразили становището си писмено и подробно, изразили сме го и в Комисията по вероизповеданията, и в Комисията по правни въпроси.
Ще се повторим, като подчертаем отново, че Законът за вероизповеданията не трябва да има за предмет и цел създаване на механизми за защита на националната сигурност. Законът за вероизповеданията трябва да има други цели.
Законът за вероизповеданията не трябва да има за цел превенция за изпиране на пари – това е най-общо казано.
Отново се връщаме на чл. 33 и мисля, че в Комисията по образованието и науката е изключително уместно да кажем, че с предлагания текст на практика се закрива Висшият ислямски институт в Република България. Ние не можем да изпълним изискванията на Закона за висшето образование и не можем да бъдем акредитирани като висше учебно заведение по този закон, като дори в Законопроекта не е предвидено какво се случва със завареното висше духовно училище, което не е регистрирано по Закона за висшето образование. Дори да се предвиди преходен период за заварено висше духовно училище, ние сме наясно, че не можем да изпълним изискванията на Закона за висшето образование. Поради това нашата основна молба към КОН е да се замисли сериозно над този текст и да остави сегашния вариант – да има възможност да съществува и висше духовно училище само по Закона за вероизповеданията, както беше досега в чл. 33, ал. 7, а новата разпоредба, новата редакция на този член предвижда само шест алинеи.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Аз не знам защо не може да се акредитира, вероятно ще поясните. Ако има такива формални пречки, ще се опитаме да ги решим. Това, което се предлага в Закона, не пречи на Висшия ислямски институт да функционира в сегашния си вид, просто не може да издава, както и досега, образователно-квалификационни степени, а това не е добре. Вие и досега не можете да издавате такива по Закона за висшето образование, докато другото вероизповедание може.
Целта на Законопроектът е и затова бяхме предложили точно на Висшия ислямски институт, няколко пъти беше предложено от хората, които координираха работата по Закона, да приемат същия статут, какъвто има другото духовно училище. Няма такива пречки. Другото духовно училище също разглежда духовна материя, само духовна материя. Нямаше никакви пречки да бъдете Ислямски факултет на Софийския университет, или Ислямски факултет на Шуменския университет – никакви пречки! Това беше предложението на тези, които правеха Закона. Не получихме това съгласие, не знам по какви причини, не се и месим. Затова предложихме този вариант.
Другият вариант е да остане в сегашното положение, но в сегашното положение не удовлетворява и Вас. Ние от Вас знаем, че не Ви удовлетворява, не удовлетворява и вярващите, и никой, защото никой няма интерес излизащите духовници от Висшия ислямски институт да нямат образователно-квалификационни степени. Защо? Добронамерено казвам как искахме да решим въпроса. Може би Вие ще предложите друг начин за решение?
АДВ. АСАН ИМАМОВ: Имаме ли право на реплика?
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря на господин Цонев.
Беше Ви зададен въпрос „Защо?“. Експертите ми подсказват, че такава практика с такова висше училище има в Австрия и то е по правилата на австрийската образователна система. Това наистина е предложение за добро. Вероятно има детайли. Беше казано от господин Цонев и аз ще го повторя, че всички имаме ангажимент да сформираме работна група след евентуалното приемане на първо четене в залата на двата законопроекта с участие на всички заинтересовани страни, с представители от всички комисии, на които е разпределен Законопроектът, с юристи, така че да се намери добро решение, което да удовлетворява всички и което да бъде по правилата. Няма как да издавате документи за придобиване на образователно-квалификационна степен, без да бъдете акредитирани и висшето училище да функционира по Закона за висшето образование. Оттам нататък как ще бъдат представени различните детайли и по какъв начин това ще се случва, това предстои да разгледаме на работна група.
Заповядайте.
АДВ. АСАН ИМАМОВ: Първо, да уточним, че ние не искаме някакво нововъведение. Ние и към момента съществуваме като висше учебно заведение по Закона за вероизповеданията, тоест ни има!
Не можем да изпълним изискванията на Закона за висшето образование по ред причини – липса на материална база, сгради, и най-вече хонорувани преподаватели.
Да бъдем част – факултет от държавен университет, ние говорим за висше учебно заведение, което принадлежи на конкретната религиозна институция и създава кадри за нуждите на тази религиозна институция. Няколко пъти са правени опити, за да се стигне до акредитация на Висшия ислямски институт, като те са неуспешни поради причините, които изброих. Имаме огромното желание Висшият ислямски институт да стане висше учебно заведение по Закона за висшето образование, за да може завършилите да ползват всички блага на дипломите си, да могат да запишат магистратура в друг университет и други, но явно сме неспособни да го направим поради ограничения ресурс от преподаватели, ограничения финансов ресурс и малкото желаещи да се образоват във въпросния институт.
Понеже до момента съществуваме, имайки правно основание за това, с премахването на ал. 7 въобще няма да имаме правно основание да съществуваме.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Пак повтарям още веднъж, че не се премахва. Няма нито една дума за премахване на института.
АДВ. АСАН ИМАМОВ: Това става с премахването на алинеята. Ние съществуваме на основание чл. 33, ал. 7 от Закона за вероизповеданията. В новата редакция чл. 33 има шест алинеи.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Добре, ще оставим ал. 7.
ЙДВ. АСАН ИМАМОВ: Благодаря.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: И пак ще искате да станете. Не разбирам как едното вероизповедание може да бъде част от държавен университет, а другото не може – говорим за Института. Каква е пречката?
Има богословски факултети в четири университета, мисля в София, Велико Търново, Шумен и Пловдив, ако някой не е закрит, не виждам никаква пречка да има ислямски факултет и там. Не виждам такава пречка. Кажете я Вие. Не се смятам за много компетентен. Желанието ни беше две религии, които имат огромно значение за хората в България, да имат еднакъв статут и в образованието. Ние предложихме добър вариант. Ако трябва да се помогне със сграда или с нещо, ще се помогне, няма никакъв проблем. За всички ни е много важно кадрите, които проповядват, да бъдат обучени тук от Ваши специалисти, Ваши духовници, Ваши преподаватели. Да не говорим, че едно университетско израстване на преподавател изобщо не е без значение.
Простете, че съм толкова подробен, но искаме да решим този въпрос, а не да не го решим! Искаме да го решим! Ако се включите да го решим заедно, ще бъде най, най-доброто нещо!
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Други желаещи за изказване има ли, колеги?
Наистина детайлите и разглеждането на конкретните текстове по законопроектите ще се случи на работна група. Чисто процедурно и официално на второ четене ще бъде в самите комисии, но мисля беше казано много ясно, че преди да бъдат подложени на второ четене в Комисията по вероизповеданията, законопроектите ще бъдат много обстойно разгледани с всичките им детайли, текст по текст, така че да се постигне консенсус и да се решат проблеми. Никой не иска да създава проблеми.
Идеята на двата законопроекта е да се решат проблеми, които стоят от години. Извинявайте, ще си позволя да кажа, че като че ли никой нямаше смелостта да ги повдига по този начин, защото решението на проблемите се случва с конкретни законодателни промени и концепции. Това е решаването на проблемите. Иначе – разговори на кръгли маси и дискусии не решават проблемите. Това са безкрайни дебати за изясняване на проблемите, но може би не се намира решение или конкретни предложения.
Понякога се случва така, че когато се предлага законопроект, има добър замисъл, но невинаги сме го постигнали със съответните текстове. Мисля обаче, че първата крачка е направена и това е положителното. Оттук нататък предстои по-трудната задача. Имаме желание да я свършим и изпълним докрай, така че мисля в работната група ще можем да влезем във всеки детайл и текст – това го казвам и на вниманието на колегите от нашата комисия да го имат предвид. Водеща е Комисията по вероизповеданията, но ще получите съобщение за нейните заседания, така че всеки, който има желание и идеи, може да се включи в това обсъждане. Това важи и за уважаемите гости на нашето заседание днес.
Колеги, има ли други желаещи за изказване? Няма.
Предлагам да минем към поотделно гласуване на законопроектите, както споменах в началото.
Моля да се броят и гласовете на Галя Захариева, доц. Михов и Борислав Борисов, които са „за“ и двата законопроекта.
Моля да гласуваме Законопроект за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията, № 854-01-34, внесен от Цветан Цветанов, Корнелия Нинова и Мустафа Карадайъ.
За – 12, против и въздържали се – няма.
Приема се.
Моля да гласуваме Законопроект за изменение и допълнение на закона за вероизповеданията, № 854-01-35, внесен от Искрен Веселинов и група народни представители.
За – 10, против – няма, въздържали се – 2.
Приема се.
Благодаря за участието на гостите в днешното заседание.
По точка:
РАЗНИ
Имаме ли нещо, колеги?
Следващата седмица, тъй като тази седмица имахме две заседания, няма да имаме заседание.
По-следващата седмица продължаваме с второ четене на Закона за професионалното образование и обучение. Експертите ще имат за задача през следващата седмица да ни подготвят доклада за второ четене, така че да се подготвим своевременно.
Закривам днешното заседание.
(Закрито в 12,15 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Милена Дамянова
2. Разглеждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията, № 854-01-35, внесен от Искрен Василев Веселинов и група народни представители на 9.05.2018 г., първо гласуване.
3. Разни.
Заседанието беше открито в 11,30 ч. и ръководено от председателя на Комисията госпожа Милена Дамянова.
* * *
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Уважаеми колеги, можем да започнем заседанието при падащ кворум.
Имаме колеги, които са оставили декларации, които по принцип също броим за кворума и затова можем да започнем.
Предлагам Ви следния дневен ред за днешното извънредно заседание: (Изчита дневния ред.)
Моля да гласуваме дневния ред.
ВЕСКА НЕНЧЕВА: Искаме процедура.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Заповядайте.
ВЕСКА НЕНЧЕВА: Първо, колеги, честит празник – Международния ден на учителите!
Искаме да предложим отлагане на разглеждането на двата законопроекта, които са в дневния ред. Обстоятелствата са ясни на всички.
Не можем да си отговорим на въпроса защо беше необходимо толкова спешното свикване на Комисията. Сега, като гледам състава на Комисията, съм повече от убедена, че отлагането трябва да се състои, тоест предложението ни по дневния ред е да бъде отложено разглеждането на законопроектите.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Вие правите предложение за отмяна на заседанието, а не за отмяна на дневния ред?
ВЕСКА НЕНЧЕВА: Има точка „Разни“, затова нямаме претенции към цялото заседание.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Процедурата е такава: предвижда се двата законопроекта да влязат в седмичната програма още следващата седмица, предвид и на разговорите, проведени вчера със Светия синод, както и с всички други институции.
Редно е нашата комисия, тъй като има въпроси, които ни засягат, да разгледа законопроектите, преди съответно те да бъдат внесени в залата. Получили сте своевременно съобщението за заседанието на комисията, така че всички колеги имат възможност да присъстват.
ВЕСКА НЕНЧЕВА: По процедура имаме предложение – да се гласуват отделно.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Ще се гласува процедурата, просто давам обяснение за стенограмата кое наложи това извънредно заседание. Още повече, аз ще отсъствам следващата седмица, поради което отново щяхте да имате извънредно заседание, но във вторник. Затова предпочитаме да се съберем днес. Днес е ден за парламентарен контрол, предполага се всички народни представители са в залата и не би ги затруднило да участват в заседанието.
Колеги, подлагам на гласуване първо процедурата за отлагане на днешното заседание.
За – 2, против – 7, въздържали се – няма.
Предложението не се приема.
Сега подлагам на гласуване дневния ред за днешното извънредно заседание.
За – 6, против и въздържали се – няма.
Имаме също така декларации от госпожа Галя Захариева и от доц. Милен Михов, така че имаме общо 8 гласа „за“.
Колегите от БСП не участват в гласуването на дневния ред.
Колеги, за да представят днес законопроектите, в заседанието на Комисията ще вземе участие народният представител Йордан Цонев, който ще представи първия законопроект.
Вторият законопроект ще бъде представен от господин Йорданов.
Дебатите по двата законопроекта ще се проведат заедно, след което гласуването по тях ще бъде разделно. Съобщавам това за гостите на днешното заседание. Добре дошли!
Господин Цонев, имате думата.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Честит празник и от мен на всички!
Уважаеми колеги, този законопроект, който представям, под който стоят подписите на ръководителите на трите парламентарни групи – на ГЕРБ, на БСП и на ДПС, всъщност извървя много дълъг и доста стръмен път, бих казал, особено през последните дни, след като започна обсъждането, не че преди това нямаше обсъждания на различни нива, но това е друга тема. Няма да Ви губя времето с това.
Ще подчертая, че за първи път има консенсус в българския парламент по два много основни въпроса, които са и цел на Законопроекта, а именно – допълнително финансиране на основните вероизповедания в България и решаване на съпътстващи проблеми, които се отнасят до влиянието на чужди на страната държави и организации през основните вероизповедания, касаещи националната сигурност. С този законопроект се опитваме да решим някои от тези въпроси.
Предварително искам да кажа, че в хода на работата по Законопроекта в продължение на повече от година търсехме възможност Народното събрание да излезе с общ законопроект, да не са два. За съжаление, в хода на работата не можахме да постигнем консенсус по това как да изглеждат законопроектите.
Тук веднага искам да подчертая, че колегите от „Обединени патриоти“, които имат отделен законопроект, през цялото време имаха волята да направим общ законопроект, но ние си имаме своите идеологически разминавания и своите цели като партии. Не можахме да постигнем такъв консенсус, имахме редица принципни несъгласия помежду си и затова се стигна до внасянето на два законопроекта. Толкова по историята.
По целите на Законопроекта – казах вече какви са двете основни цели.
По инструментите, чрез които търсим да бъдат постигнати целите. Относно финансирането възприехме принцип, който без непременно да кореспондира като значение с целите на Закона, но все пак е принцип на финансиране, е взет от начина, по който се финансират политическите партии – като организации – юридически лица с нестопанска цел, които имат голямо и съществено значение за обществения и политическия живот в страната.
Над 1% от заявилите принадлежност към съответното вероизповедание от населението при последното преброяване, проведено в страната през 2012 г., ще получат финансиране по различен ред от досегашния. Досегашният ред е чрез Закона за бюджета през Дирекцията по вероизповеданията различните вероизповедания получаваха субсидия, определена в Закона за бюджета.
Държа веднага да кажа, че вероизповеданията, които нямат 1% от населението, заявени като изповядващи съответното вероизповедание, ще продължат да получават финансиране по досегашния ред, тоест няма да бъдат лишени от финансиране, а ще получават финансиране по досегашния ред и то няма да бъде по-малко, отколкото е било досега. Това – първо.
Тези вероизповедания, които имат заявен над 1%, при последното преброяване това са две вероизповедания – източноправославното и мюсюлманското вероизповедание, ще получават финансиране на принципа, който Ви казах – както получават политическите партии. През Закона за бюджета всяка година ще бъде определяна сумата на един заявил се, ще бъде определена и колко и ще бъде предоставена на съответното вероизповедание.
Целите, за които може да бъде използвана тази сума, първо и основно е за заплащане на свещенослужителите. Тук в Закона за вероизповеданията регламентираме, че максималното възнаграждение на действащ свещенослужител ще бъде такова, каквото е максималното възнаграждение за един учител. Ако отделните вероизповедания искат техни свещенослужители да получават повече от това възнаграждение, ползват собствените си приходи. Няма забрана за това. Ако искат да получават по-малко, тяхно право е да определят колко. Диференциацията в заплащането на свещенослужителите е работа на съответното вероизповедание. Ние само казваме, че максималният размер може да бъде този, за да не допуснем да се получи така, че определено вероизповедание заяви много висок размер на заплащане на свещенослужителите и да се налага субсидията да отиде към размери, които ние не можем да осигурим през бюджета.
Следващият момент е, че това, което не бъде изразходвано, ако от субсидията остане част след изплащане на възнагражденията на свещенослужителите, тук пропуснах да кажа и за изплащане на възнаграждението на служителите, заети с административна работа, тяхното възнаграждение се приравнява на това на държавния служител, на средната заплата в държавния сектор. Ако останат суми, те могат да бъдат използвани от съответното вероизповедание за социални политики, за образователната дейност на вероизповеданието, също така и за строителство и ремонт на храмове, молитвени домове и т.н.
Тук вече обаче има редица условия, например че строително-ремонтните дейности се осъществяват по Закона за обществените поръчки от Дирекцията по вероизповеданията, но заявката къде и какво трябва да бъде направено се дава от вероизповеданията. Ние само контролираме начина на изразходването на средствата. Контролът върху отпусканата субсидия е по същия начин, какъвто е контролът върху средствата на политическите партии. Сметната палата, финансов отчет, ще се контролира само тази част от средствата, която не е собствени приходи, а е държавна субсидия.
Тук ще използвам момента, за да вляза към основния проблем – защо предизвика такава остра реакция от Светия синод въпросният законопроект – по тези две причини, които току-що посочих.
Първата причина е следната. От Законопроекта, който аз представям, те са разбрали, аз твърдя, че това не е така, но това няма никакво значение, важното е, че има спорен момент, че финансовите отчети, които ще се дават, ще бъдат не само за държавната субсидия, а и за техните собствени средства – откъде идват, начинът на разходване и така нататък. Това във всички случаи засяга самостоятелността и автономността на вероизповеданията, засяга техни канонични правила, устави и така нататък. Ние не искаме това да се случи.
Тъй като финансовата част на Законопроекта беше правена от колеги от Министерство на финансите, твърде е възможно да е допуснато двусмислие, макар че систематичният прочит на Законопроекта не дава такъв отговор.
Вчера на срещата в Светия синод от името на вносителите, от името на парламента, а господин Борисов от името на партия ГЕРБ обеща, че ще направим работна група между първо и второ четене с участието на представители на вероизповеданията, с участието на хора от комисиите, на които е разпределен Законопроектът и ще изчистим тези спорни моменти.
Пак казвам, в Законопроекта не е заложено финансовият отчет да е за всички средства. Там се казва, че той се проверява от Сметната палата, а тя проверява държавните средства. Този систематичен подход не ги удовлетворява, те искат изрично да е записано. Няма никакъв проблем. Съставителите на Закона не са имали предвид да се проверяват техните средства. Не влизаме в никаква колизия, бързо изяснихме този въпрос.
По-труден вече е въпросът с мерките, които искаме да вземем като държава, за националната сигурност. Той касае даренията, участието на свещенослужители от чужди държави в служби в България, касае редица въпроси, които всяка една страна в тази усложнена международна обстановка иска да реши по някакъв начин. Тук материята е много сложна. Позволявам си да декларирам пред Вас, че наистина е много сложна, тъй като освен всичко друго съм и теолог. Навлизаме в поле, в което е много трудно да се правят регулации и забрани. Дори не говорим изобщо за забрани, за някакъв тип регулации. Дарителството например е анонимно. Ние искаме поне част от дарителството – поне крупното от чужбина, да не е анонимно, за да може държавата да проследява откъде идват тези средства. Светият синод категорично възразява, останалите вероизповедания – също. Те наистина съществуват от дарения и волята на голяма част от дарителите е да останат анонимни. Тук ще търсим заедно с вероизповеданията как да решим въпроса, защото е много важно за втората цел на Законопроекта.
Другият важен момент е как ще решим въпроса с участието на свещенослужители в служби в страната, които са чужди граждани. Първата част на този въпрос е свързана с вероизповедания, чиито свещенослужители са само чужди граждани, като католическото, арменското, да не изброявам, може би няма да бъда изчерпателен, а може да допусна и грешка. Затова там също трябва да решим въпроса.
В Закона е записан разрешителен режим от Дирекцията по вероизповеданията, но през цялото време обсъжданията бяха за уведомителен режим. Не знам точно как се е случило в окончателния вариант, за мен това е техническа грешка. Аз самият се изненадах, когато го видях, след като беше вече внесен, пише, че се иска разрешение – това категорично не може да стане. Ние изявихме волята си режимът да е уведомителен. Не знам, колегите, които ще представят другия законопроект, не са на това мнение, но те ще си го представят.
Другите спорни въпроси са свързани с функционирането на дарителската система и вътре в страната, защото даже в самото становище на Светия синод е указан единият от начините, по който може да се заобикаля това изискване за даренията, като например чужди организации или граждани могат да даряват на български граждани или организации и след това те да даряват на съответното вероизповедание и тогава механизмът не работи.
Имаме много сложна задача. Знаехме, че е такава и преди да пристъпим към Законопроекта. Тази материя обаче никъде по света не е проста и лесно решима. Дано успеем!
Изводът от последните два дни и от това, което вчера свършихме, е, че е даден ход на двата законопроекта. Поет е ангажимент между първо и второ четене да се работи заедно, за да решим всички спорни проблеми.
Да завърша с образователната част. Видели сте я, тя е събрана в чл. 33.
В ал. 1 се казва, че основните вероизповедания, които имат голямо значение за българските граждани, защото всички останали са под 60 хил. заявени, и са над 1 на сто, могат да откриват духовни училища по реда и условията на Закона за предучилищното и училищното образование и при спазване на разпоредбите на този закон. Другите алинеи няма да чета.
Алинея 4 е следната:
„(4) Регистрираните вероизповедания могат да откриват висши училища при условията и по реда на Закона за висшето образование.“
Вие знаете кои са тези ред и условия в двата закона, Вие сте ги правили. Аз съм много далеч от Вашите знания по този ред.
Това беше правено, доколкото знам, от министъра на финансите, който беше един от координаторите на Закона, и много подробно е разговаряно и с министъра на образованието. Имаше различни варианти, но те се спряха на този вариант и затова той е залегнал в Закона.
Вие вероятно можете да дадете някакъв принос – детайли, критика, предложения. Затова и Законът е разпределен и на Вашата комисия – предполагам.
Уважаема госпожо Председател, може би бях малко по-подробен, но сметнах за нужно да Ви запозная малко по-подробно с това, което се случва, с целите и инструментите на Закона.
Ако имате въпроси, с удоволствие бих Ви отговорил, ако съм компетентен, разбира се.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря на господин Цонев за изчерпателното представяне на първия законопроект.
Господин Йорданов, заповядайте да представите Законопроекта, който е включен като втора точка в днешното заседание.
ЙОРДАН ЙОРДАНОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаеми представители на институциите и гостите! Първо, честит празник на всички колеги! За да не нарушаваме празничния дух, ще гледам да бъда по-общ, да не изпадам в детайли.
Като един от вносителите на Законопроекта, внесен от народни представители от „Обединени патриоти“, имам честта да го представя. Вече 5 месеца той е качен на сайта на Народно събрание. Предполагам всеки, който е имал интерес, се е запознал с него.
След като беше качен, за мен представляваше интерес да се запозная със становищата на различните институции и вероизповедания. Какво прави впечатление най-общо?
Институциите в лицето на Министерство на финансите, Министерството на правосъдието и Министерството на образованието и науката, като цяло подкрепят и двата законопроекта. Направени са предложения за нужните корекции, за които сме поели ангажимент да се съобразим изцяло. Първоначално повечето от вероизповеданията в техните становища категорично отхвърляха и двата законопроекта. Хубавото е, че в техните становища се виждаха много положителни моменти, тоест неща, върху които да седнем и надградим и евентуално между първо и второ четене да бъдат изчистени. Самият факт на положителните становища по нашия законопроект говори, че този 16-годишен вече закон е необходимо да бъде променен, предвид на това, че в заобикалящия ни свят всичко се променя и има неща, които трябва да се актуализират.
Ние не преценихме също преди да внесем Законопроекта, че е задължително да постигнем консенсус на основата на широка дискусия. Това, което се случи вчера на заседанието на Комисията по вероизповеданията, която е водеща, дава надежда, че нещата могат да се променят към по-добро. Абсолютно всички представители на вероизповеданията взеха отношение по законопроектите и изразиха готовност те да минат на първо четене, да се създаде работна група и в спокойна дискусия да се изчистят такива моменти и след широка обществена дискусия да се стигне до консенсусни предложения в по-голямата им част и чак тогава да се пристъпи към второ четене.
Няма да изпадам в детайли, подобно на господин Цонев. Ще кажа само някои основни щрихи на нашия законопроект.
Едната е също по отношение на финансирането, свързано с даренията, идващи от страната и чужбина, било с държавната субсидия, начина на отчитане – всичко това е залегнало в Законопроекта.
Друго, което за разлика от предходния законопроект не виждам включено, е регистрационният режим. За Ваша информация: вчера колеги споделиха, че в настоящия момент в България са регистрирани 176 вероизповедания. Сами разбирате, че за малка България, а и за доста по-големи държави това е значително число. Самият аз трудно мога да посоча или изброя повече от двадесетина такива.
Друг момент е свързан с предложенията за обучението в средни и висши духовни училища. Тук заявявам отговорно и пред заместник-министъра на образованието и науката, че ще направим така, че да се съобразим с предложенията и препоръките на Министерството на образованието и науката.
Има отделни предложения, свързани с административните санкции. Няма обаче да навлизам в детайли, за да се даде възможност да минат и двата законопроекта на първо четене и да се състои това, за което вчера беше поет ангажимент.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря на господин Йорданов.
Сега ще ми позволите да дам думата на заместник-министър Таня Михайлова съвсем накратко да представи становището на Министерството на образованието и науката.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ТАНЯ МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми народни представители, уважаеми дами и господа! Ние сме внесли становището, но искам съвсем накратко да подчертая няколко елемента.
Първо, ние подкрепяме въведените в законопроектите забрана за използване на религиозните общности и институции, на верските убеждения за политически цели и за недопускане на противопоставяне на български граждани на религиозен принцип, предотвратяване на разпространяването на всякакви форми на религиозен радикализъм, използването на официалния български език в проповеди, изявления, спазването на българското законодателство при осъществяване на дейности, свързани с правото на вероизповедание, защото все пак говорим за образователни институции. В този смисъл подкрепяме изброените предложения, но имаме и няколко забележки. Те са в нашето становище. Те са свързани със следното.
Да не се допуска двусмислие при разработването и прилагането на тези текстове, свързани, от една страна със Закона за висшето образование, от друга страна, със Закона за предучилищното и училищното образование. Съответно разбира се, е включен и Законопроектът за професионалното образование и обучение.
По отношение на първия Законопроект, когато се говори за образователно-квалификационните степени, всъщност се получава двусмислие, не е ясно точно какво се има предвид. Нашето желание е да се включим в работни групи за изясняване на тези моменти. Това е по първия законопроект основната ни забележка. Тя важи и за втория законопроект, но нека да се има предвид, че към момента висшите духовни училища по смисъла на Закона за висшето образование не подлежат на акредитация, така че разписаната функция на Националната агенция за оценяване и акредитация също е необходимо да се прецизира.
Имаме също така някои забележки по отношение на формулираните изключения по чл. 7а, ал. 1, т. 1. Тук също е необходимо да се прецизира текстът, тъй като има кумулативно действащи разпоредби.
Съответно по Закона за предучилищното и училищното образование официалният език в системата на това образование е българският език. Хубаво е, както е заложено по отношение на проповедите, във всички останали случаи това да се има предвид в процеса на обучение.
Когато говорим за учебни планове и програми, държим да е ясно, че в § 30, ал. 1 от Преходните и заключителните разпоредби трябва да се прецизира текстът, тъй като нито приложното поле на Закона за вероизповеданията, нито предложените изменения и допълнения включват разпоредби, свързани с учебните планове и програми на духовните училища от системата на предучилищното и училищното образование и на висшите духовни училища.
Становището ни е внесено, то е подробно и е видно, но исках да подчертая тези моменти.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря на заместник-министър Михайлова.
Заповядайте, господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Вземам думата не за друго, а за да поясним какво трябва да се направи във връзка с това, което казахте.
Образователно-квалификационната степен в областта на конкретното вероизповедание – става въпрос за ал. 5 – за това говорите, ще я прочета цялата:
„(5) Вероизповеданията, към които принадлежи не по-малко от 1 на сто от населението на страната на база на резултатите от последното преброяване, могат да откриват едно или повече висши духовни училища след разрешение на Министерския съвет, които се финансират от съответните вероизповедания (тоест от собствени средства и от субсидията) и могат да издават дипломи за завършена образователно-квалификационна степен в областта на съответното вероизповедание.“
В областта на християнското вероизповедание има открити няколко висши духовни училища като факултети към университети, които са акредитирани по закона за висшето образование. Аз самият имам две такива образователно-квалификационни степени – от Богословския факултет на Софийския университет – магистър и доктор по теология.
Обаче Висшият ислямски институт не може да издава, защото не е акредитиран. Една от целите на Закона е да се подготвят свещенослужители на тази религия в България, защото искаме да ограничим тези, които са от чужбина или са завършили в чужбина. За целта Висшият ислямски институт ще трябва да се акредитира по Закона за висшето образование и тогава да издава образователно-квалификационни степени, както получаваме ние, християните, в богословските факултети. Това сме имали предвид в Закона, ако бях достатъчно ясен.
Имаше и други предложени варианти, но те не се приеха, варианти като този с факултети в Софийския университет. Доколкото си спомням, това беше предложение на министъра на образованието – да получат същия статут по начина, по който са направени християнските висши учебни заведения. Затова в проекта се прие този модел, но той винаги може да бъде променен.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря, господин Цонев.
Колеги, имате думата за изказвания. Няма желаещи.
От гостите?
Заповядайте от Главното мюфтийство на мюсюлманското изповедание.
АДВ. АСАН ИМАМОВ: Вече сме изразили становището си писмено и подробно, изразили сме го и в Комисията по вероизповеданията, и в Комисията по правни въпроси.
Ще се повторим, като подчертаем отново, че Законът за вероизповеданията не трябва да има за предмет и цел създаване на механизми за защита на националната сигурност. Законът за вероизповеданията трябва да има други цели.
Законът за вероизповеданията не трябва да има за цел превенция за изпиране на пари – това е най-общо казано.
Отново се връщаме на чл. 33 и мисля, че в Комисията по образованието и науката е изключително уместно да кажем, че с предлагания текст на практика се закрива Висшият ислямски институт в Република България. Ние не можем да изпълним изискванията на Закона за висшето образование и не можем да бъдем акредитирани като висше учебно заведение по този закон, като дори в Законопроекта не е предвидено какво се случва със завареното висше духовно училище, което не е регистрирано по Закона за висшето образование. Дори да се предвиди преходен период за заварено висше духовно училище, ние сме наясно, че не можем да изпълним изискванията на Закона за висшето образование. Поради това нашата основна молба към КОН е да се замисли сериозно над този текст и да остави сегашния вариант – да има възможност да съществува и висше духовно училище само по Закона за вероизповеданията, както беше досега в чл. 33, ал. 7, а новата разпоредба, новата редакция на този член предвижда само шест алинеи.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Аз не знам защо не може да се акредитира, вероятно ще поясните. Ако има такива формални пречки, ще се опитаме да ги решим. Това, което се предлага в Закона, не пречи на Висшия ислямски институт да функционира в сегашния си вид, просто не може да издава, както и досега, образователно-квалификационни степени, а това не е добре. Вие и досега не можете да издавате такива по Закона за висшето образование, докато другото вероизповедание може.
Целта на Законопроектът е и затова бяхме предложили точно на Висшия ислямски институт, няколко пъти беше предложено от хората, които координираха работата по Закона, да приемат същия статут, какъвто има другото духовно училище. Няма такива пречки. Другото духовно училище също разглежда духовна материя, само духовна материя. Нямаше никакви пречки да бъдете Ислямски факултет на Софийския университет, или Ислямски факултет на Шуменския университет – никакви пречки! Това беше предложението на тези, които правеха Закона. Не получихме това съгласие, не знам по какви причини, не се и месим. Затова предложихме този вариант.
Другият вариант е да остане в сегашното положение, но в сегашното положение не удовлетворява и Вас. Ние от Вас знаем, че не Ви удовлетворява, не удовлетворява и вярващите, и никой, защото никой няма интерес излизащите духовници от Висшия ислямски институт да нямат образователно-квалификационни степени. Защо? Добронамерено казвам как искахме да решим въпроса. Може би Вие ще предложите друг начин за решение?
АДВ. АСАН ИМАМОВ: Имаме ли право на реплика?
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря на господин Цонев.
Беше Ви зададен въпрос „Защо?“. Експертите ми подсказват, че такава практика с такова висше училище има в Австрия и то е по правилата на австрийската образователна система. Това наистина е предложение за добро. Вероятно има детайли. Беше казано от господин Цонев и аз ще го повторя, че всички имаме ангажимент да сформираме работна група след евентуалното приемане на първо четене в залата на двата законопроекта с участие на всички заинтересовани страни, с представители от всички комисии, на които е разпределен Законопроектът, с юристи, така че да се намери добро решение, което да удовлетворява всички и което да бъде по правилата. Няма как да издавате документи за придобиване на образователно-квалификационна степен, без да бъдете акредитирани и висшето училище да функционира по Закона за висшето образование. Оттам нататък как ще бъдат представени различните детайли и по какъв начин това ще се случва, това предстои да разгледаме на работна група.
Заповядайте.
АДВ. АСАН ИМАМОВ: Първо, да уточним, че ние не искаме някакво нововъведение. Ние и към момента съществуваме като висше учебно заведение по Закона за вероизповеданията, тоест ни има!
Не можем да изпълним изискванията на Закона за висшето образование по ред причини – липса на материална база, сгради, и най-вече хонорувани преподаватели.
Да бъдем част – факултет от държавен университет, ние говорим за висше учебно заведение, което принадлежи на конкретната религиозна институция и създава кадри за нуждите на тази религиозна институция. Няколко пъти са правени опити, за да се стигне до акредитация на Висшия ислямски институт, като те са неуспешни поради причините, които изброих. Имаме огромното желание Висшият ислямски институт да стане висше учебно заведение по Закона за висшето образование, за да може завършилите да ползват всички блага на дипломите си, да могат да запишат магистратура в друг университет и други, но явно сме неспособни да го направим поради ограничения ресурс от преподаватели, ограничения финансов ресурс и малкото желаещи да се образоват във въпросния институт.
Понеже до момента съществуваме, имайки правно основание за това, с премахването на ал. 7 въобще няма да имаме правно основание да съществуваме.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Пак повтарям още веднъж, че не се премахва. Няма нито една дума за премахване на института.
АДВ. АСАН ИМАМОВ: Това става с премахването на алинеята. Ние съществуваме на основание чл. 33, ал. 7 от Закона за вероизповеданията. В новата редакция чл. 33 има шест алинеи.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Добре, ще оставим ал. 7.
ЙДВ. АСАН ИМАМОВ: Благодаря.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: И пак ще искате да станете. Не разбирам как едното вероизповедание може да бъде част от държавен университет, а другото не може – говорим за Института. Каква е пречката?
Има богословски факултети в четири университета, мисля в София, Велико Търново, Шумен и Пловдив, ако някой не е закрит, не виждам никаква пречка да има ислямски факултет и там. Не виждам такава пречка. Кажете я Вие. Не се смятам за много компетентен. Желанието ни беше две религии, които имат огромно значение за хората в България, да имат еднакъв статут и в образованието. Ние предложихме добър вариант. Ако трябва да се помогне със сграда или с нещо, ще се помогне, няма никакъв проблем. За всички ни е много важно кадрите, които проповядват, да бъдат обучени тук от Ваши специалисти, Ваши духовници, Ваши преподаватели. Да не говорим, че едно университетско израстване на преподавател изобщо не е без значение.
Простете, че съм толкова подробен, но искаме да решим този въпрос, а не да не го решим! Искаме да го решим! Ако се включите да го решим заедно, ще бъде най, най-доброто нещо!
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Други желаещи за изказване има ли, колеги?
Наистина детайлите и разглеждането на конкретните текстове по законопроектите ще се случи на работна група. Чисто процедурно и официално на второ четене ще бъде в самите комисии, но мисля беше казано много ясно, че преди да бъдат подложени на второ четене в Комисията по вероизповеданията, законопроектите ще бъдат много обстойно разгледани с всичките им детайли, текст по текст, така че да се постигне консенсус и да се решат проблеми. Никой не иска да създава проблеми.
Идеята на двата законопроекта е да се решат проблеми, които стоят от години. Извинявайте, ще си позволя да кажа, че като че ли никой нямаше смелостта да ги повдига по този начин, защото решението на проблемите се случва с конкретни законодателни промени и концепции. Това е решаването на проблемите. Иначе – разговори на кръгли маси и дискусии не решават проблемите. Това са безкрайни дебати за изясняване на проблемите, но може би не се намира решение или конкретни предложения.
Понякога се случва така, че когато се предлага законопроект, има добър замисъл, но невинаги сме го постигнали със съответните текстове. Мисля обаче, че първата крачка е направена и това е положителното. Оттук нататък предстои по-трудната задача. Имаме желание да я свършим и изпълним докрай, така че мисля в работната група ще можем да влезем във всеки детайл и текст – това го казвам и на вниманието на колегите от нашата комисия да го имат предвид. Водеща е Комисията по вероизповеданията, но ще получите съобщение за нейните заседания, така че всеки, който има желание и идеи, може да се включи в това обсъждане. Това важи и за уважаемите гости на нашето заседание днес.
Колеги, има ли други желаещи за изказване? Няма.
Предлагам да минем към поотделно гласуване на законопроектите, както споменах в началото.
Моля да се броят и гласовете на Галя Захариева, доц. Михов и Борислав Борисов, които са „за“ и двата законопроекта.
Моля да гласуваме Законопроект за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията, № 854-01-34, внесен от Цветан Цветанов, Корнелия Нинова и Мустафа Карадайъ.
За – 12, против и въздържали се – няма.
Приема се.
Моля да гласуваме Законопроект за изменение и допълнение на закона за вероизповеданията, № 854-01-35, внесен от Искрен Веселинов и група народни представители.
За – 10, против – няма, въздържали се – 2.
Приема се.
Благодаря за участието на гостите в днешното заседание.
По точка:
РАЗНИ
Имаме ли нещо, колеги?
Следващата седмица, тъй като тази седмица имахме две заседания, няма да имаме заседание.
По-следващата седмица продължаваме с второ четене на Закона за професионалното образование и обучение. Експертите ще имат за задача през следващата седмица да ни подготвят доклада за второ четене, така че да се подготвим своевременно.
Закривам днешното заседание.
(Закрито в 12,15 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Милена Дамянова
