1. Разглеждане на първо гласуване на проект на Закон за държавния бюджет на Република България за 2019 г., № 802 01 49, внесен от Министерския съвет на 29 октомври 2018 г.
2. Разглеждане на второ гласуване на Законопроект за допълнение на Закона за висшето образование, № 854-01-66, внесен от Милена Цветанова Дамянова и група народни представители на 6 юли 2018 г.

---

Заседанието беше открито в 15,00 ч. и ръководено от председателя на Комисията по образованието и науката госпожа Милена Дамянова.

* * *
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Уважаеми колеги, уважаеми гости, имаме кворум и можем да открием днешното заседание, което Ви предлагам да се проведе при следния дневния ред:
1. Разглеждане на първо гласуване на Проект на Закон за държавния бюджет на Република България за 2019 г., № 802- 01- 49, внесен от Министерския съвет на 29 октомври 2018 г.
2. Разглеждане на второ гласуване на Законопроект за допълнение на Закона за висшето образование, № 854-01-66, внесен от Милена Цветанова Дамянова и група народни представители на 6 юли 2018 г.
В нашата Комисия обикновено, когато гледаме бюджета, но тъй като към втората точка имат отношение и професор Тотев и доцент Лиляна Вълчева, за да не ги разкарваме допълнително за заседание, сме направили двете точки в днешното заседание, за да могат да вземат участие и професор Статев, извинявайте, не Ви виждам.
ЯНКА ТАКЕВА: И аз имам отношение.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Добре, благодаря.
Подлагам на гласуване така предложения дневен ред.
За – 18, против и въздържали се – няма.
Дневният ред единодушно е приет.
Гости на днешното заседание са:
От Министерството на образованието и науката: министър Красимир Вълчев, Карина Ангелиева – заместник-министър, Петър Николов – заместник-министър, Соня Крастанова – директор на дирекция „Финанси“, Мариана Ламбова – началник на отдел „Планиране на бюджета“.
От Министерството на финансите: Александра Димитрова – държавен експерт в дирекция „Държавни разходи“, Константин Илиев – главен експерт в дирекция „Национален фонд“, Христо Ечев – старши експерт в дирекция „Финанси на общините“.
От Синдиката на българските учители: госпожа Янка Такева – председател.
От Независим учителски синдикат – Аспарух Томов.
От Българската асоциация на частните училища: Мария Каменова – председател и Диляна Божинова.
От Съвета на ректорите: професор Любен Тотев – председател и ректор на Минно-геоложки университет „Св. Иван Рилски“; професор доктор на икономическите науки Стати Статев – заместник председател и ректор Университета за национално и световно стопанство; доцент Григорий Вазов – ректор на Висше училище по застраховане и финанси и професор Гешев – ректор на Национална спортна академия.
От Национален синдикат „Висше образование и наука“ към КНСБ: доцент доктор инженер Лиляна Вълчева, Христо Бозуков, Красимир Стоев, Катерина Илкова и Мариан Георгиев.
От Българската академия на науките: академик Юлиан Ревалски – председател, професор Евелина Славчева – председател на Общото събрание на Българската академия на науките и академик Иван Юхновски.
От Синдикален академичен съюз към БАН – доцент Васил Попов.
От Национален институт по метеорология и хидрология: Христомир Брънзов, Пламен Нинов, Таня Маринова, Милена Миленкова и Анастасия Стойчева.
От Националното представителство на студентските съвети в Република България: Яна Вангелова – председател и Иванка Димитрова.
Ако съм пропуснала някой, моля да ме извини, но не е подаден предварително в списъка, така че при изказване, ще Ви моля да се представяте за стенограмата.
Както знаете, в нашата Комисия имаме Правилник за изказвания – до 5 минути. Ще бъда изключително стриктна в спазването на времето за изказвания – правя това уточнение в началото.
Господин Министър, давам Ви думата, за да представите точка първа от дневния ред.
Заповядайте.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Накратко, по отношение на внесения от Министерския съвет Проект на Закон за държавния бюджет на Република България за 2019 г. Имате нашия доклад. Ще маркирам само някои от неговите части.
По отношение на частта „Образование“. За следващата година имаме ръст на средствата с източник държавния бюджет в размер на близо 450 млн. лв. Малко повече беше миналата за тази година. За две години имаме ръст от над 900 млн. лв. на средствата за образование. Такъв ръст е безпрецедентен от гледна точка на увеличенията през предходните години.
Общият размер на разчетените средства по консолидираната фискална програма за 2019 г., които ще видите по функция „Образование“, е приблизително 4 млрд. 200 млн. Това е увеличение с 363 млн. лв. спрямо тази година, но имаме намаление на условно разчетените средствата с източник Европейския съюз с 87, 3 млн. лв., а приблизително 200 млн. лв. бяха разчетени за тази година. За следващата година са с 87 млн. лв. по-малко. Това е заради прогнозата за по-ниски разходи през първата година на изпълнение на новите процедури по Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ и по-ниски разходи по Програма „Еразъм“. Това са двете програми, по които основно се разчитат средства за образование. Това, което се осигурява чрез преразпределителната роля на държавата, това са средствата с източник държавния бюджет. В този смисъл реалният ръст е 450 млн. лв.
В системата на предучилищното и училищното образование продължаваме политиката, която заявихме миналата година, за увеличение на възнагражденията на учителите. Там е и най-големият ръст на средствата – точно 330 млн. лв. за следващата година, с което се осигури възможност за 20% увеличение на възнагражденията. Със социалните партньорите ще подпишем Анекс към Колективния трудов договор, в който ще уточним механизма. Вероятно, този механизъм ще бъде за минимум 20% увеличение на всички индивидуални работни заплати на заетите в системата на педагогическите специалисти в предучилищното и училищното образование.
Отделно за непедагогическия персонал е предвидено, както е за всички останали служители в държавния сектор, 10% увеличение на възнагражденията, за което са планирани 39 млн. лв. чрез разходните стандарти, по които се финансират общините, които от своя страна, изготвят формули за финансиране на училищата и детските градини.
Допълнително към тези средства, за които вече споменах, в размер на близо 370 млн. лв. за възнаграждения, са предвидени средства: част от тях за нови политики; част от тях за финансиране по съществуващи разходни политики; част от тях за коригиране на някои от разходните стандарти, по които сме констатирали недостиг или за разширяване на някои от действащите политики. Например предвидили сме 8 млн. увеличение на средствата за допълнителна работа с деца и ученици от уязвими групи. Тази година предоставихме средства за учениците в основен етап на обучение – от 1-ви до 7-ми клас. Ще разширим тези средства и за гимназиите. Те имат за цел да компенсират повечето усилия и работа, които трябва да полагат педагогическите специалисти в тези образователни институции, при равни други условия. Тези средства са за възнаграждения и за допълнителни възнаграждения. Някъде са използвани за ангажиране на медиатори, но целевата насоченост на тези средства е за възнаграждения. Средствата за транспорт са увеличени с 4,3 млн. лв. Знаете, че със законови промени беше разширено правото на транспорт – най-напред с гласуването на Закона за предучилищното и училищното образование, беше увеличено правото на заплащан от държавата транспорт на учениците, от навършване на 16 години до приключване на училищна възраст.
Миналата година, отново с промяна, разширихме правото на транспорт да не е само до най-близкото училище, но и до най-близкото училище, което предлага възможност за придобиване на професионална квалификация – професионална гимназия или друго училище, което обучава за придобиване на професионална квалификация.
Осем милиона лева сме предвидили за увеличение на средствата за хранене на децата и учениците в подготвителните групи и за учениците от 1-ви до 4-ти клас. Водили сме с Вас разговор, знаете, че тези средства относително изостанаха, не бяха увеличени през годините. Паралелно с това увеличение предлагаме и промени в стандарта за финансиране. Институциите, където е регламентирано разходването на тези средства, ще позволи при равни други условия, по-добро качество на закуските, които се предоставят.
Над 25 млн. лв. са планирани за дейности по интереси на учениците в училищата. Тези дейности по интереси се финансираха предходните години за сметка на средствата от Европейския социален фонд през две оперативни програми: „Развитие на човешките ресурси“ в предходния програмен период и през Проект „Твоят час“ по Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“. Сега предвиждаме финансирането да бъде чрез държавния бюджет. Тези дейности ще бъдат във всички области, но ще поставим малко по-голям приоритет на дейностите в областта на STEM – англоезичната абривиатура на: математика, природни науки, техника, технологии, с оглед на това, че в по голяма степен там трябва да засилим компетентностите, интересите, способностите и резултатите на децата в училищна възраст от гледна точка на обезпечаване на технически професионални направления в системата на професионалното образование и на висшето образование, където очакваме най-голям недостиг на кадри.
Други политики, които ще се опитаме с тези средства да направим, освен политиката да насърчим способностите и развитието на интересите на децата и ключовите компетентности, е да направим образователните институции по-отворени, по взаимодействащи; да има повече средства за между училищни изяви; да има посещения на различни обекти; да има ранно кариерно ориентиране с посещения в предприятия; по-голямо включване на родителите в някои от дейностите. По този начин осигуряваме финансирането и организирането на тези важни дейности в образователната система.
Допълнително сме предвидили 1,6 млн. лв. за разширяване на стипендиите за дуална форма на обучение в професионалните училища в специалностите с очакван бъдещ недостиг на пазара на труда и на защитени специалности. Като част от общата политика за разширяване на приема в професионално образование, това са специалности и форми на обучение, в които искаме да мотивираме децата да се включат в по-голяма степен.
В тази връзка сме предвидили целогодишно обезпечаване на средствата за професии, които са търсени на пазара на труда или се очаква недостиг – това са точно тези специалности с очакван недостиг. За тази година имаме предвидени средства, но за три месеца и половина – от 15 септември до края на календарната година. За следващата година сме осигурили ръст, с оглед целогодишното предоставяне на тези средства. Стипендиите мотивират учениците, а тези средства трябва да мотивират професионалните гимназии да предоставят обучение в тези специалности. Използваме тези финансови инструменти за насърчаване на приема в професионалното образование.
Планирали сме средства по всички останали политики. Традиционно, когато представяме бюджета, акцентираме върху ръста на средствата. Коригирали сме отделни разходни стандарти, примерно за центровете за специална образователна подкрепа, където имаме по-голяма необходимост.
По-висок стандарт ще получат училищата, които обучават ученици в гимназиален етап през следващата година, за което също сме планирали близо 10 млн. лв. Защо? Защото предходния разпределителен модел е базиран изцяло на броя на учениците. Това обикновено бяха по-големи училища, които имаха по-добро финансиране заради ефекта на мащаба. Сега, когато направихме финансирането да зависи от стандарта за институция и от стандарта за паралелка, това доведе до относително по-добро финансиране на малките училища. Това доведе и до относително по-добро финансиране на училища, които обучават в основен етап, защото в гимназиален етап часовете са повече, отколкото в прогимназиален. В начален етап са часовете от учебния план, зад които съответно стоят разходите за обезпечаване на норми преподавателска работа.
Знаете, че системата се финансира по четири стълба: първият стълб, са основните средства, които са за издръжка на процеса на обучение. Тук са и възнагражденията, които са 2 млрд. 320 млн. лв. през следващата година и ще обезпечат основно обучението на 236 хил. деца в детските градини и над 700 ученици в различните видове училища и различните форми на обучение.
Вторият стълб, е подпомагането на равния достъп до образование, подкрепата на личностното развитие. За това са предвидени над половин милиард средства: средствата за ученически стипендии – над 27 млн. лв.; за ученически общежития, 26 млн. лв. за учебници; 35 млн. лв. за закуски; 43 млн. лв. за транспорт на учениците; за приобщаващо образование на деца със специални образователни потребности; 60 млн. лв. за занимания по интереси; 25 млн. лв. за кариерно ориентиране – кариерните консултанти, които са в общините; 1,5 млн. лв. за подкрепа на деца с изявени дарби; 2 млн. лв. за развитие на детските градини.
Третият стълб, където са средствата за капиталови разходи, са предвидени 150 млн. лв. Основната част от тях са за подобряване на материалната база, основно по бюджетите на общините. Близо 15 млн. лв. са предвидени за транспорт на педагогическите специалисти за пътуване от местоживеенето им до месторабота и обратно.
Предвидени са и средства по национални програми в размер на 75,5 млн. лв.
Отделно извеждаме средствата, класифицирани като своеобразен пети стълб, за съхраняване и развитие на културната идентичност на децата и учениците в българските общности в чужбина. Това са основно средства за неделните училища. Предвидили сме за тях 10 млн. лв., както за неделните училища по постановлението, като ги финансираме институционално, така и по Програмата „Роден език и култура зад граница“. Вие знаете за тази политика. Ежегодно разширяваме броя на училищата, които финансираме, обхванатите ученици в тях, като подпомагаме все повече ученици и училища.
Предприехме и други мерки, свързани с издаването на сертификати, достъпът до българската система на висшето образование и така нататък, нещо, които съответно ще представим по подробно пред Комисията за българите в чужбина към Народното събрание.
В частта „Висше образование“ продължаваме политиките от предходните години. Допълнително са предвидени 41 млн. лв. за увеличаване издръжката на обучението. С бюджета по субсидиите на държавните висши училища, са разпределени 39 млн. лв. Планирани са 2 млн. лв. в бюджета на Министерството на образованието и науката, с които предвиждаме, ако Народното събрание одобри, да предложим едно по-диференцирано финансиране между професионалните направления – безплатно висше образование по някои професионални направления, в които е налице най-голям разрив между днешното търсене на образование и бъдещите потребности на пазара на труда. Факт е, че ние имаме два различни пазара – единият е пазарът на образование, с който висшите училища работят, другият е пазара на труда. Ние се опитваме с инструментите на политиката да обвържем тези два пазара с приоритетните професионални направления – с механизма за диференцирано определяне на приема по ПМС № 64, чиято законова основа е в Закона за висшето образование. Това, което имаме като резултати в момента, е преструктуриране приема и финансирането, но не можем в достатъчна степен да преструктурираме търсенето от страна на студентите. Какво означава това? Това означава, че продължава да намалява приемът в технически професионални направления, които са ни най-важни от гледна точка на икономиката и на бъдещите потребности на пазара на труда. Увеличили сме приема по професионално направление „Педагогика“, но не е достатъчно – дори имаме намаление в професионално направление „Педагогика на обучението по…“.
От аграрните професионални направления само във ветеринарна медицина има лек ръст.
Ако трябва да резюмирам, без да изброявам всички, имаме частичен успех с тази политика за преструктуриране на приема и на търсенето.
Смятаме че е необходимо по-силно диференциране на финансирането и различно споделяне на разходите от страната на студентите между професионалните направления. Затова ще предложим с тези 2 млн. лв. да се финансират таксите за обучение в няколко професионални направления. Това най-вероятно, ще бъдат: математика, химически науки, физически науки, химични технологии, енергетика, където наблюдаваме най-голям спад, а от друга страна имаме най-голяма нужда от специалисти. Резултатите, които имаме, включително и за реализация, са много добри по тези професионални направления.
Тридесет и девет милиона лева, които са планирани по субсидиите за издръжка на обученията във висшите училища, с малко изключение, което е за увеличаване на най-ниските базови нормативи и коефициентите за професионални направления: икономика; администрация и управление; и туризъм. Те са разпределени в зависимост от комплексната оценка за качество и в съответствие с потребностите на пазара на труда. Защо сме увеличили тези три норматива? Защото в предходни години увеличихме останалите, а политиката, по отношение на тези три професионални направления, беше да намалим броя на висшите училища, в които се предоставя. Казвам го откровено, защото там в най-голяма степен се откриха нови професионални направления от висшите училища и в най-голяма степен избуя нерационалното търсене на висше образование.
Сега, когато имаме над 50% намаляване на приема по тези професионални направления, ние провеждаме политика за увеличаване финансирането на един учащ чрез базовия норматив. Казано с други думи, икономическите висши училища, ако говорим конкретно за тях, ще обучават по-малко студенти, но срещу по високо финансиране, дори когато са обучавали повече студенти. Това е видно от ръста на субсидията за Университета за национално и световно стопанство. Посочвам него, защото професор Статев е тук.
Останалата по-голяма част, както Ви казах, е разпределена в съответствие с комплексната оценка за качество и реализация. Продължаваме тази политика. Тя е заложена и в Стратегията за развитие на висшето образование, приета от Народното събрание, и в Закона за изменение и допълнение на Закона за висшето образование, който беше приет през 2016 г. и който съдържа минимални проценти, които ние трябва да достигаме всяка година по отношение на тази субсидия. Вие ще видите един диференциран ръст на субсидията между висши училища в приложението на бюджета.
Два милиона са увеличените средства за стипендии на студентите. Те ще бъдат насочени към увеличаване на средствата за стипендии на студентите в редовна форма на обучение в държавните висши училища. Това означава – или по-висок размер на стипендиите, или по-висок процент на студенти, правоимащи стипендии, защото висшите училища, съгласно постановлението за стипендиите, сами решават дали да предоставят по-високи стипендии на по-малък процент студенти или обратното. Една част от тези средства ще отидат за увеличение на средствата за стипендии на студентите приети по реда на Постановление № 103 – студентите от историческите българските диаспори. И миналата година направихме такова увеличение. Вероятно увеличението ще бъде от 200 лв. на 240 лв. То има за цел да осигури по-добри възможности за обучение на тези студенти в България. По-голямата част от студентите са от семейства с нисък социален статус и трудно могат да бъдат подпомагани, когато са далеч от дома си.
По отношение на средствата за наука в бюджета за 2019 г. са разчетени условно 529 млн. лв. при 405 млн. лв. през настоящата година. Тази година, знаете, че в резултат на тези средствата, бяха стартирани редица дейности и беше увеличено финансирането по редица дейности. На Българската академия на науките бяха предоставени допълнителни средства. С 10 млн. лв. бяха финансирани обектите от Националната пътна карта. Бяха изготвени национални научни програми, които са със срок за повече от една година и бяха приети в размер на над 20 млн. лева. Беше осигурено финансиране за достъп до международните бази данни. Бяха увеличени стипендиите на докторантите.
Субсидията на Българската академия на науките е увеличена с близо 8 млн. лв. От увеличената субсидия освен 15 млн. лв. плюс 8 те милиона, са извадени средствата за Националния институт по метрология и хидрология, в размер на близо 12 млн. лв.
По бюджета на Министерството на образованието са предвидени средства за Националния институт по метрология и хидрология, за Фонд „Научни изследвания“, за базите данни.
Обещах Ви накратко да се изкажа, но не беше накратко, за което се извинявам. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря на министър Вълчев.
Уважаеми колеги, Министерство на финансите, желаете ли да вземете отношение? (Реплики.)
Не, на следващ етап. Благодаря.
Колеги, имате думата за изказване.
Ако няма, ще дам думата на гостите и след това, ако прецените всеки от Вас да вземе отношение?
Заповядайте, госпожо Такева.
ЯНКА ТАКЕВА: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Благодаря Ви, академик Ревалски.
Благодаря Ви, уважаеми депутати, дами и господа.
Синдикатът на българските учители за първа година, не знам от колко години насам, дава една много висока оценка на бюджет 2019 г. в раздел „Средно образование“. Ние вече подготвяме подписването на анекс, това беше казано от господин Вълчев. За всичко, което поискахме, сме удовлетворени от отпуснатите средства – за максималните разчети за обезпечаването на средното образование от детската градина до 12-ти клас, за всичките функции на образованието и на извънкласните и извънучилищните дейности.
Искам специално да благодаря на Министерството на финансите. Моля Ви предайте моите и тези на Синдиката на българските учители благодарности. От две седмици ходя из страната и проучвам мнението на колегите. Тяхното мнение не се отличава от това, което аз в момента казвам.
Благодаря и на Вас, господин Министър.
Ние работихме в тясно сътрудничество – Синдикатът на българските учители, Вие, като министър на образованието, министър Горанов и министър-председателят Бойко Борисов. Смятам, че държавата изпълни ангажиментите си в тази посока.
Единственото нещо, което апелирам, и моля да се има в предвид в Министерството на образованието и науката и в Министерството на финансите, уважаеми депутати от Комисията, е, че в бюджетната прогноза до 2022 г. поне средствата за средното и висшето образование трябва да станат поне 4,2 % от БВП, защото фактически сега имаме този ръст в средното образование благодарение на това, че БВП е разчетен на 100 млрд. лв., а иначе процентът си остава 3,6. Това е много под минимума на Европейския съюз, затова е необходимо да се мисли в тази посока.
Дълбоко съм убедена, че националните програми, които Синдикатът на българските учители извоюва през 2004 г., по време на лидерската стачка, тогава извоювахме училищните бусчета и средствата за лична квалификация на учителите, компютъризацията в училище, безплатната закуска от 1 ви до 4 ти клас и безспорно националните програми. Всяка година се отпускат по-малко средства по тези национални програми, а те се увеличават.
Смятам, че държавата целево трябва да финансира подготовката на учителите, по така наречената бърза писта. По разчети на Синдиката на българските училите, ако подготвяме всяка година по 500 учители, които да работят в кризисните региони, където особено не достигат учители по специалните дисциплини за подпомагане на децата – сурдопедагози, тифлопедагози, логопеди и така нататък, ще са необходими по около 30 млн. лв. годишно Дълбоко съм убедена, уважаеми депутати, Вие ще ни помогнете тези 22 500 деца, които са от детската града до 12-ти клас със специални образователни потребности, с тях да имат възможността да работят екипи от ресурсни учители. В момента, с ресурсните 1600 учители не можем да покрием тези 22 хиляди деца. Някой ще каже, че в Министерството на образованието в графа „ресурсни учители“, те са 4000 – да, но те смятат и психолозите и педагозите, и социалните педагози, но психологът, педагогическият съветник, социалният педагог могат да бъдат тифло, сурдопедагози и не могат да бъдат логопеди. В това отношение държавата трябва да поеме необходимите ангажименти.
Другото нещо, което смятам, че трябва да се има предвид, това са политиките, които са свързани с обединените училища. Винаги съм казвала, че в Закона за предучилищното и училищното образование обединените училища са една добра форма. Знаете, че догодина завършват първите ученици, които са 10 ти, и ние трябва да им осигурим плавния преход към професионално училище или в средно училище. За това ще са ни необходими не 3 млн. лв., а по изчисление на Синдиката на българските учители, ще са необходими 6 млн. лв., за да не оставим тези деца само с удостоверения, които им дават право да работят като общи работници на пазара на труда.
Дълбоко съм убедена, че тези деца не трябва да ги оставяме, трябва да им дадем втори шанс, защото са толкова умни, колкото са умни деца в центъра на Пловдив, София, Варна и Бургас. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря, госпожо Такева. Благодаря и за това, че спазихте стриктно времето, което зададох в началото. Сигурна съм, че имате още много какво да ни кажете, но по отношение на бюджета наистина мисля, че можем да се съсредоточим само върху числата.
По останалите политики, по които говорихте, можем да направим и допълнителна тема – изслушване в Комисията. Предполагам, че колегите няма да имат нищо против да влезем в детайлите – говоря за ресурсни учители сурдопедагозите и за останалите специалисти, които са необходими за ефективно приобщаващо образование на децата със специални образователни потребности.
Давам думата на академик Ревалски.
АКАДЕМИК ЮЛИАН РЕВАЛСКИ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Не съм специалист в средното и във висшето образование. Имам малко повече опит във висшето, защото съм бил и преподавател, но не мога да не се присъединя към адмирациите за увеличението на бюджета в частта „Средно образование“. Мисля, че всички сме доволни, когато учителите, които участ нашите деца и внуци, получават едно сериозно увеличение.
Ще се спра по-скоро на частта „Наука“, при това науката свързана с висшите училища. Прави впечатление, че има сериозно увеличение, но не стана много ясно къде точно отива, защото за БАН са около 8 млн. лв. Предполагам, че като се сложи със Стопанската академия и фондът за наука за висшите училища вероятно няма да се изпълнят тези средства. Бих апелирал тези средства, които не са малко, мисля, че са 100-тина милиона (реплика), 125 млн. лв., да бъдат насочени към политики, които са световно признати. Тази година стартираха национални програми, но те имат доста трудности и не може всичко да се прави по национални програми. Бих казал, че основната част трябва да отиде към фонда за научни изследвания и, разбира се, за наука в БАН и висшите училища.
По-конкретно за нещата, свързани с бюджета на БАН. Първо, искам да кажа накратко, че сме категорично против това, което се е появило в Преходните и заключителните разпоредби, да се отделя един институт чрез Закона за бюджета от Българската академия на науките. Причините са две: първо, смятаме, че това противоречи на Закона за Българската академия на науките, и второ, имахме договорка с правителството и подписано споразумение с Министерството на образованието и науката, че това ще стане по Закона на БАН по решение на Общото събрание на БАН. Бяха взети редица решения и мога да Ви кажа, че те напълно гарантират Институтът от 1 януари 2019 г. да работи безпрепятствено, след като министър Вълчев каза, че бюджетът му е осигурен в частта за Министерството на образованието и науката.
По отношение на самия бюджет. Ние действително получаваме тези 10%, които са върху възнагражденията на всички бюджетни организации, но искам да спомена две неща: първо, по време на нашата среща с премиера и с представители на правителството, когато ни бяха отпуснати тези 15 млн. лв., които, разбира се, бяха много важни за нас, ние всички стигнахме до заключението, защото знаехме, че БАН с години не е дофинансирана и се налага в рамките на няколко години да се дадат повече, не много, но повече средства, отколкото е обичайното за другите организации, за да се избегне, да се тушира това не дофинансиране. В този смисъл изразявам опасение за частта „Учени в Българска академия на науките“, които са 2800 души в момента. Мисля, че не само учените при нас, но и учените във висшите училища и Селскостопанската академия, са една категория от наши колеги, която върши много важна работа и чието изграждане и поддържане на кадрово състояние е много трудно, на тях също трябва да им се отдели специално внимание, така както се отделя специално внимание на други категории трудещи се. Смятам, че те също трябва да бъдат разглеждани с приоритет. Синдикатите са тук, те знаят, че Споразумението, което подписахме тази година, в БАН началните заплати на научния състав, говоря само за него, от асистент до професор, варираха от 580 до 850 лв. Дори тази година институтите, с резерви разбира се, са повишили малко заплатите, но това не е много. Опасявам се, че това демотивира научния състав и той започва да се оглежда за напускане – едните, разбира се, в чужбина, другите – в България. В България вече има доста привлекателни професии, а за изграждането на един учен минават минимум 10 15 години. Грехота е, като сме похарчили за него пари да го загубим за друга работа, която биха могли да вършат и други хора. Не дай си Боже пък да го загубим в чужбина!
Другото, което ме притеснява с тази демотивация е, че тази година една от националните програми на Министерството на образованието и науката, която ние приветстваме, е свързана с младите хора и ще даде доста ресурс в ръцете им. Имам предвид повишението на техните заплати и стипендиите на пост-докторантите, които са много високи. Представете си кой ръководител, професор или доцент ще има голямо желание да ръководи някой, който вижда, че получава по-високо възнаграждение от него.
Моят апел към Вас е: да се погледне на тази категория, на учените в Българската академия на науките, на учените и в други висши училища и в Селскостопанската академия, ако имат такива проблеми, да се даде по-голям приоритет при изчисляване на техните възнаграждения. Мисля, че ако на учените се даде едно увеличение, което да е по-скоро към 20% – както е при учителите, при нас ще са необходими поне 5 млн. лв. допълнително. Настоятелно моля Комисията, ако може да предложи такова увеличение на бюджета на БАН. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Заповядайте, доцент Вълчева.
ДОЦЕНТ ЛИЛЯНА ВЪЛЧЕВА: Уважаема госпожо Председател, благодаря за предоставената дума. Ще започна изказването си отзад напред, тъй като академик Ревалски подаде топката в тази посока.
Това, което искам да кажа е, че, ако бяхме сключили споразумение по правилата на Кодекса на труда с браншово колективно трудово договаряне, мисля си, че заплатите в БАН щяха да изглеждат по друг начин.
Като погледнем назад във времето, през 2017 г. имаше ръст от 5 млн. лв., който остана не добре разпределен за заплати. През 2018 г. към петте милиона се дадоха още петнадесет милиона, които мисля, че също не се разпределиха добре не толкова в частта „Критерии“ по втората компонента за качество, а в първата компонента. Трябва да бъдем убедени, че това, което е направено е факт, а след като работим на тъмно и нямаме достатъчно данни, няма как да го гарантираме. Преди седмица в разговорите с академик Ревалски поискахме информация за средната брутна работна заплата по академични длъжности, по звена за научните институти, за Централното управление на БАН. Те казаха, че е трудно да се събере тази информация. Мисля, че сме в 21 век и с тези технологии, с които разполагаме е лесно, но вероятно ще получим такава информация.
Като цяло в бюджета за БАН има средства, които можем добре да прегледаме и да подпишем наистина едно браншово колективно трудово договаряне.
По отношение на казуса НИМХ, няма да се спра сега, защото за това ще говорим на друго място. Ние сме партньори, имаме сключено Споразумение и си дължим уважение и добър коментар – социален диалог, в равнопоставена среда.
По отношение на средствата за научните програми, понеже академик Ревалски ги спомена – да продължа с тази тема. Да, тези 12 научни програми, които правителството гласува през месец август тази година, ще продължат през другата година. Представете си притеснението, което ще имаме ние като синдикат, ако трябва да назначим на нови работни места пост-докторанти. Условията там са от 1500 до 3000 лв. заплащане. Как един пост-докторант ще има ръководител, който е с пъти по-ниска заплата от него? Не е ли време да пренаредим работната заплата, както и министърът казва, тя трябва да има нов дизайн с нов поглед към преподавателската работа на работещите в системата на висшето образование. Ние дори сме поставили въпроса за сключване на финансов меморандум и мисля, че и президентът на КНСБ и госпожа Такева ще ни подкрепят, ще бъдат заедно с нас в тази посока.
По отношение на коментарите за висшето образование искам да кажа повече неща. Уважаеми колеги, с така представен бюджет, тринадесет висши училища имат ръст, за което няма как да не благодарим, от 1,1 млн. лв. до 8 млн. лв. С най-голям ръст в субсидията са Софийският университет – напълно заслужено, Техническият университет в София – напълно заслужено. С по-малък ръст, но все пак над милион са: Лесотехническият университет, Русенският университет, Тракийският университет. Но! Три висши училища са с намален бюджет. Това са: Университетът в Бургас, Стопанската академия в Свищов и Библиотекарският университет. По принцип за Университета в Бургас имам писмо от ректора на университета и от нашия синдикат там. Тази тема ще я водим допълнително, но такава е картината по критериите за качество – комплексна оценка за качество и съобразно броя студенти. По наши разчети тя е точна в рамките на разминаване от 1 млн. лв. Нашите изчисления, спрямо средно претегления норматив на един студент е 2508 лв. за 149 500 студента. Разчетите на Министерството са за 151 150 студента при норматив 2488 лв. Разминаваме се с 20 лв., но, умножени по останалите показатели, те формират 1 млн. лв. С една дума, исканите от нас 40 млн. лв. в субсидия за издръжка на обучение, където са нашите заплати, на практика са 39 млн. лв. Би могло да се помисли, аз силно се надявам, че и тази Комисия е Комисията по бюджет и финанси, ще преразгледат това малко движение на средствата, тъй като не е много.
По-притеснително е следващото направление в бюджета на висшите училища. Това са парите за научно-творческа дейност или така наречената присъща дейност на висшите училища. Там от години стоим на едни 8 млн. лв. – това са средства, които по чл. 91, ал. 9, трябва да бъдат – дословно цитирам Закона: „не по-малко от 10% от субсидията за издръжка на обучение на студентите“. Субсидията от 375 млн. лв. прави 37,5 млн. средства в това второ направление на бюджета на висшите училища. От дадените 8 млн. лв. ни остават 29, 5 млн. лв.
След много разсъждения и анализи в нашия синдикат стигнахме до следното предложение: ние участваме в много научни проекти, програми, центрове за върхови постижения по компетентност, друг е въпросът, че там има проблеми, за които също ще говорим допълнително, но получавайки своето проектно финансиране решаваме, че тези 29,5 млн. лв. могат да бъдат насочени към общежитията. Не може младите ни преподаватели, които ползват общежития и студентите, най-младите хора на България да живеят в такива условия. Благодаря на журналистите, които ни помогнаха да покажем тази мизерия. Тези 29,5 млн. лв. могат да бъдат насочени за ремонтни дейности, реновиране на студентски общежития и столове и при всички случаи да бъдат целево отпуснати към висшите училища.
За стипендиите на студентите, с което ще приключа, тъй като останалото съм Ви го написала подробно. Нашето желание за стипендиите на студентите беше за 7 млн. лв., за да може българският студент да получи, средно с 51 лв., повече пари и да присъства в учебната зала, а не ходи да работи по различни фирми и на различни места. Получихме разбиране за 2 милиона, за които министърът спомена, но още 5 милиона е възможно да бъдат предоставени.
С благодарност към този най-добър бюджет за последните години, госпожа Такева цитира 2004 г., а аз ще цитирам 2007 г., след учителската стачка и протестите на нашия синдикат, това е един изключително добър бюджет. Благодаря Ви, за вниманието.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Има ли други желаещи за изказване?
Заповядайте, професор Тотев. След това професор Славчева.
ПРОФЕСОР ЛЮБЕН ТОТЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители, господин Министър! Уважаеми колеги, всичко това, което се каза и от министъра и след това от колегите е вярно. Всички сме свидетели на действителността, която ни заобикаля, но смятам, че ние досега като Съвет на ректорите и като ректори въобще, не сме повдигали никога въпроса за допълнително финансиране. Нали, господин Министър? (Реплика.) Сега отново не повдигаме глас, но смятам, че ще бъде справедливо, така както се очертава, не коментирам недостига на средства за издръжка, заплати и така нататък, ситуацията ще се влоши още повече от 1 януари 2019 г., когато минималната заплата ще стане 560 лв. При предишното повишение, от 460 лв. на 510 лв., ние не получихме никакви компенсации или помощи за това, така, че да можем да го преодолеем. След него, естествено, сме се мъчили и сме постигнали, кой колкото е могъл, да спази някаква дистанция между минималната заплата, заплатата на асистента, заплатата на доцента и заплатата на професора. Ще бъде справедливо към субсидията да бъде помислено за компенсация поне за увеличението на минималната работна заплата.
Може би се мисли по въпроса, може би вече има някакво решение, което ние не знаем, но повярвайте, че колегите от университетите, както са търпеливи толкова дълго време, ние не искаме да… Веднъж бях упрекнат, мисля че пак в тази зала, защо не сме излезли на стачка на времето, че да ни дадат като на учителите?! Не, ние не гледаме в това, което се дава на учителите – нека се дава, защото те участ нашите деца, които идват след това при нас. (Реплика.) Не, не излизаме на стачки, не притесняваме никой, защото знаем, че това е положението, но пък и не искаме, в крайна сметка, да бъдем оставени до края без да ни се обръща внимание.
Господин Министър, вярвам, че ще внесете това там, където е необходимо – вие знаете къде. Ако имате нужда от нашата подкрепа, ние сме на среща. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря на професор Тотев.
Заповядайте, професор Славчева.
ПРОФЕСОР ЕВЕЛИНА СЛАВЧЕВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми членове на Парламентарната комисия по образованието и науката! Тук съм в качеството си на председател на Общото събрание на Българската академия на науките. Упълномощена съм да изразя становище от името на Общото събрание, от името на Управителния съвет на БАН и от името на Събранието на академиците и член-кореспондентите.
Проблемите, които искам да поставя са два. Първият, разбира се, е финансов. Той е свързан с бюджета за следващата година, вторият е свързан с Преходните и заключителни разпоредби в Проектозакона.
По първият въпрос, академик Ревалски говори и аз ще бъда съвсем кратка. Нашият апел към Вас е, да се предприемат мерки, така че заплатите в БАН да бъдат обвързани със средните работни заплати в страната. Всяка година по това време ние се изправяме пред необходимостта да защитаваме проценти, числа. Изправяме се пред това нашите млади учени да нямат перспектива, да не знаят какво ги очаква в близките две, три или пет години, така че да могат да знаят как кариерното им развитие е обвързано с финансовото им състояние. За тази година, разбира се, това не може да стане – обсъждали сме този въпрос с министър Вълчев, но много молим това да бъде взето предвид за следващите години напред.
Що се отнася до втория проблем, смятаме, че той дори е по важен. Категоричното настояване от страна на всички тези органи на БАН е текстовете, включени в Преходните и заключителни разпоредби, касаещи казуса НИМХ, да бъдат премахнати и категорично да отпаднат. Становището ни е, че те са незаконосъобразни, противоконституционни и представляват намеса в автономията на БАН и което е много по-важно, те нарушават постигнати договорености – писмени и устни, с Министерството на образованието и науката и с Министерския съвет.
Бяхме поканени с академик Ревалски, той регулярно присъства, но аз по изключение, на заседание на Министерския съвет в края на месец август. Министър-председателят се обърна към нас с апел: този въпрос да бъде решен на базата на съществуващите закони – Законът за БАН и Уставът на БАН, в Общото събрание на БАН. Предприехме всички необходими мерки в това направление – заседавахме дълго, в ход е една процедура, която е разписана във времето и която до края на тази година ще осигури приключването на процедурата, с изключение на един проблем – това е имущественият проблем. За решаването на този проблем е необходимо повече време. Създадена е комисия, трябва да се направи опис на всички имоти и инвентаризация. Това беше договорено в Споразумението с МОН, гарантирано и от синдикатите. Бяхме изключително изненадани и силно обезпокоени, защо тези текстове се появяват в Преходните и заключителни разпоредби. Да, това е един задължителен закон, но това е Закон, който няма нормативен характер. Всички наши консултации с юридически кантори, включително и извън Академията, говорят, че това не е законосъобразно. Затова, наистина, в името на това да се запази доверието, което толкова трудно извоювахме в процеса на нашите протести и след това разговори в Министерския съвет и с министър Вълчев, много молим нека тези текстове да отпаднат сега, за да не ескалира напрежението вътре в самата Академия. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря Ви и аз.
Други изказвания?
Заповядайте, министър Вълчев.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: По отношение на поставените въпроси от ръководството на БАН. Можем да Ви предоставим Споразумението, което беше сключено на 18 септември 2018 г. и да видите къде е противоречието между текстовете на Споразумението, което е подписано от страна на БАН от академик Ревалски и текстовете, които се предлагат със Закона за държавния бюджет в Преходните и заключителни разпоредби.
Изненадани сме от реакцията, защото има и принципно решение на Общото събрание на БАН за извеждане на Института. Мисля, че това решение беше от 10 септември 2018 г. С подзаконов акт ние можем да създадем нов институт, но не можем да уредим правоприемственост. Това не е възможно да се осигури без законови разпоредби. Най-малкото членските права в „Юметсат“ – Световната метеорологична организация, са сертифицирани със Закон. Как ще осъществява дейността си Националният институт по метеорология и хидрология без да участва в международния информационен обмен? Как ще осъществява дейността си Националният институт по метеорология и хидрология без собственост? За какво са му на БАН хидрометеорологичните измервателни станции? Ако БАН са искрени в намерението си за извеждане на Института, то не би следвало да бъдат против тези текстове. Ние през цялото време, признавам, имахме съмнения в тази искреност. Какво значи – против сме формата?
Пак казвам, не можем да осигурим непрекъсваемост и работа на Националната хидрометеорологична служба, ако няма тази право приемственост. Нещо повече, за нас е особено притеснително, че след публикуването за обсъждане на тези разпоредби, БАН е предприела действия за закриване на Института. Казвам го сега, ако не са осъзнали действията си, но се съмнявам, че не са осъзнали последствията от действията си, тъй като току що казаха, че се консултират с много юристи. Това означава затриване на Националната хидрометеорологична служба. Ние ще трансформираме един мъртъв институт. Мъртъв човек не можем да съживим и юридически и биологично.
Молбата ми към БАН е да проявят по-голяма отговорност към Националната хидрометеорологична служба. Назад във времето, държавата е поверила на БАН, гласувала е доверие, да изпълнява една държавна функция. Днес обаче БАН казва, че това е противоконституционно. Защо? Защото сме национализирали собствеността. По отношение на национализацията не го казаха сега, а малко по-рано. Аз питам: дори да е формално частна тази собственост, тя не е ли собственост на публична организация, придобита с публични средства за изпълнението на публична функция? Тази собственост за какво е дадена на БАН, за да държи по някакъв начин на каишка ли, не знам как да го кажа, Националния институт по метеорология и хидрология и Националната хидрометеорологична служба?!
Когато говорим за заплатите и за бюджета на БАН трябва да имаме предвид няколко неща. През 2017 г. субсидията на БАН беше близо 78 млн. лв. Какво беше предоставено допълнително през тази година? Допълнително бяха предоставени 6 млн. лв. – изначално с бюджета и допълнително 15 млн. лв. – до тук 21 млн. лв. От националните научни програми, приблизително 10 млн. лв. ще отидат за БАН – до тук 31 млн. лв. От Националната пътна карта от 10 млн. лв. – 7 млн. лв. ще отидат за БАН – станаха 38 млн. лв. От парите за стипендии на докторантите приблизително 1,5 млн. лв. ще отидат в БАН. Говорим за 40 млн. лв. допълнително. Сметнете ги на база 78 млн. лв. – това е ръст над 50% на средствата за БАН за 2018 г. спрямо 2017 г. Ръст, който няма аналог в други години, няма аналог по отношение на други публични организации. Концептуалното ни различие с БАН е, че те искат безусловни заплати. Искат безусловни заплати, но най-напред да кажем БАН публична или частна организация е? Българската академия на науките е публична организация, когато искат средства, но се държат като частна организация, когато говорим за собствеността. Неслучайно и Европейската комисия не признава институтите на БАН за публични организации. Защо? Защото това са единствените организации, които не се създават с нормативен акт, било то законов или подзаконов. Това са единствените публични организации, като изключим няколко института, които нямат постоянно възложена задача. Публичните организации имат регулирана численост, регулирани възнаграждения и постоянно възложена задача, за която получават средства. Българската академия на науките днес може да реши да изследва едно нещо, утре други, през третия ден може да реши да не работи или да закрие някой институт, включително и такъв, който изпълнява важна обществена функция. Съгласни ли сме това да бъде модела на взаимоотношения между БАН и държавата? При този крайно затворен академичен модел, БАН да обвинява постоянно „лошата държава“, дори когато е увеличила средствата над 50% и да казва, че не е спазено Споразумението, когато очевидно е спазено?! Иска ли БАН да прехвърлим Националния институт по метеорология и хидрология от 1 януари 2019 г. или не иска това нещо да се случи? Ние сме проявили отговорност, защото иначе ще носим отговорност за бездействие. Проявили сме отговорност като сме предложили разпоредби в Преходните и заключителни разпоредби на Закона, които ще гарантират непрекъсваемост на дейността на Националния институт по метеорология и хидрология и запазване на целостта му като Национална хидрометеорологична служба.
За втори път, БАН си позволяват да използват повратно думи на премиера. Има участници от страна на Националния институт по метеорология и хидрология, които са били на срещата. Такава договореност не е постигана по отношение на формата, с която да се уреди дейността на Националния институт по метеорология и хидрология. Първият път, когато го използваха, казаха едва ли не, че не е казал, че от допълнителните 15 млн. лв. трябва да се дават средства на Националния институт по метеорология и хидрология.
Готови сме да бъдем коректни към БАН. Всички хора, които решат да останат в БАН, с тях да бъдат прехвърлени средства, да останат всички права и фактически задължения, които са с тях – собственост, проекти и така нататък.
По отношение на това, което каза госпожа Вълчева. Да, действително имаме три висши училища, които нямат ръст на бюджета. И трите висши училища обаче имат финансиране на субсидията на един учащ. Имаме средно 12% ръст на субсидията за издръжка на обучението на държавните висши училища. Това е при намален брой учащи. Средният ръст на субсидията на един учащ е 14%.
Тези три висши училища, освен че нямат високи коефициенти по оценката за качество в съответствие с потребностите на пазара на труда, при тях е съчетано и с намаление на броя на студентите. Най драматично е състоянието на Стопанската академия – Свищов. Там има най-голямо намаление, което не е толкова спрямо първи курс, а общият брой първи – четвърти курс. Преди четири години са приели значително повече студенти отколкото приемат сега. Причините за това са и демографския срив и политиката, която е провеждана. Направили сме компенсиране с финансирането на един учащ, но то само частично покрива това, което имаме като намаление. Ръстът на субсидията на един учащ в Стопанската академия – Свищов е 24%.
Що се отнася до думите на професор Тотев за минималната работна заплата, от много време ние не планираме субсидията на висшите училища въз основа на заплати, още по-малко пък въз основа на минимални работни заплати и численост. При 12% ръст да кажем, че не е осигурена минималната работна заплата, не е съвсем точно.
По същия начин трябва да решим искаме ли да регулираме възнагражденията на висшите училища или не искаме да ги регулираме?! В система на училищното образование, когато обсъждахме и подписвахме Анекс на Колективния трудов договор, ние се обединихме и с госпожа Такева, и с останалите социални партньори, че трябва да имаме изпреварващ ръст на началната заплата. Не се изкушихме да увеличаваме допълнителните възнаграждения, да разтягаме системата базирана на годините и на старшинството, точно от гледна точка на отговорността ни към това, че трябва да привлечем с минималната заплата млади преподаватели в системата.
Готов съм да водя разговор за дизайна на системите на заплащане във висшите училища, но трябва да си определим каква автономия имаме и какъв вид публична организация имаме, когато говорим за държавните висши училища.
Няколко думи по отношение на казаното от госпожа Такева. Не всички политики могат да бъдат видими в бюджета. Една част от тях ще бъдат реализирани в хода на изпълнението на бюджета. Така например, националните програми в системата предучилищното и училищното образование, ще бъдат разработени в началото на следващата година. Това, което каза госпожа Такева, за алтернативните пътеки за придобиване на учителска правоспособност, за да увеличим базата от учители, които могат и училищата да избират, ще го направим с национална програма. Тя може да бъде изготвена дори още до края на годината. По същия начин съм съгласен и за обединените училища. Факт е, че ние имаме най-голям процент на брой отпадащи ученици, след завършване на основно образование. Затова сме направили промени и в механизма за съвместна работа, така че по-бързо да следим тези, които завършват 7-ми клас и отиват да учат в други училища.
Както казах, увеличили сме средствата за професионално образование, увеличили сме средствата и за гимназиален етап на един ученик. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря Ви, господин Министър.
Други желаещи да вземат отношение?
Ще помоля само по веднъж.
Заповядайте, професор Тотев, в рамките на 1 минута.
ПРОФЕСОР ЛЮБЕН ТОТЕВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Благодаря за отговорите, които даде министър Вълчев. Няма да вземам отношение по финансовите проблеми. Искам само да подчертая нещо малко за разведряване и под формата на шега – ако не бяхте дали 15 млн. лв. на БАН, нямаше да се скарат – не можаха да ги разделят, шегувам се разбира се. (Смях и реплики.) Защо ние не се караме, защото не ни дадоха пари и няма какво да делим?!
Искам да кажа друго, което сме го поставяли няколко пъти за решение на Съвета на ректорите. Знаете, че направихме ремонт на Закона за развитие на академичния състав, включително Правилник и т.н. Сега чувам някакви гласове, че трябвало да се правят промени в Правилника и то искането е от тези, които започнаха ремонтите. Сега работим по Закона за висшето образование – пак на парче.
Отдавна поставихме на обсъждане предложението – всичките четири закона, които действат: Законът за висшето образование, Законът за развитие на академичния състав, Законът за БАН, Законът за Селскостопанската академия – да направим един общ закон, единствен закон за образование и наука в малка България, а не четири различни, които на определени места се бият и се получават нежелателни конфликти. Това е, което исках да кажа, още повече, че нали сега обсъждаме бюджета?!
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря Ви, професор Тотев.
ПРОФЕСОР ЛЮБЕН ТОТЕВ: И аз благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Наистина темата за обединения закон е друга тема. Може би една задача за правния отдел на Министерството на образованието и науката. Наистина задачата е амбициозна, господин Йосифов. Трябва да си поставяте и амбициозни задачи понякога, за да се уплътни работният ден.
Заповядайте, академик Ревалски, за една минута.
АКАДЕМИК ЮЛИАН РЕВАЛСКИ: За реплика, ако разрешите.
Не мога в една минута да коментирам всичко, което каза министър Вълчев, но съм учуден от това изказване, защото мисля, че досега БАН винаги е била партньор, който изпълнява своите ангажименти.
Чухме обвинения, че не казваме истина. Благодарих за допълнителните средства, които са ни дадени. Ние също адмирираме националните програми, но мисля, че изпълняваме ангажиментите си, твърдо мога да го заявя. Разбира се, като се погледне в Споразумението, ще се види, че всички въпроси, които са в Преходните и заключителни разпоредби, са казани, че ще се внесат за разглеждане в общото събрание на БАН. Аз си изпълних това задължение, което бях поел и ги внесох в Общото събрание на БАН.
(Реплика.) Не съм съгласен с много от твърденията, които каза министър Вълчев, и се надявам да си ги изгладим.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
За процедура – госпожа Стоянова.
ВЕНКА СТОЯНОВА: Уважаема госпожо Председател, правя процедура по начина на водене. Мисля, че в началото на заседанието приехме един ясен регламент – кой ще взема думата, колко минути има право да се изказва. Сега разрешавате да се води диалог между гостите и едва ли не да влизаме в ролята на арбитър.
Много Ви моля да спазвате Правилника.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря, госпожо Стоянова.
Опитвам се. (Реплика от Янка Такева: „Когато имате гости може да го нарушавате, защото идваме един път в годината“.)
Заседанията ни са публични всеки път, така че всички сте добре дошли на всяко заседание.
Заповядайте, моля да се представите, но на микрофон. (Реплики.) Не, прави се запис, водим стенограма от всички заседания, затова е необходимо да говорите на микрофон.
ПЛАМЕН НИНОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Аз от около пет седмици съм временно изпълняващия длъжността директор на Националния институт по метеорология и хидрология.
Ще бъда много кратък. Ще Ви запозная с едни факти. Ще го прочета, защото е по-лесно да прочета пет изречения, отколкото да ги разкажа: “Всички имоти, които стопанисва НИМХ – БАН са предоставени от българската държава и с конкретно предназначение за хидрометеорологични дейности. Част от тях са от периода 1894 –1962 г., когато НИМХ не е бил в състава на БАН, включително и терена и част от сградите в района на 7-ми километър в София. В периода 1963 – 1989 г. БАН е държавна организация и предоставените имоти също са били изграждани със средства на държавата. Голяма част от сградата на обсерваториите и станциите на НИМХ в този период са изграждани по „стопански начин“, тоест с безвъзмездния труд на работещите в института.
След 1989 г. НИМХ не е получавал за стопанисване нови имоти, а е поддържал предоставените му, със собствени средства. Всички останали активи са придобивани със собствени средства на НИМХ и не са предоставени от Българска академия на науките.
По тези причини, ние не приемаме НИМХ да не разполага със стопанисваната от него собственост и активи, с които разполага“.
Накрая да изразя едно мое, да го наречем притеснение. Ние не оттеглихме нашето участие от Споразумението – направи го Българската академия на науките, което силно ни притеснява и ни води до опасения, че отново ще се върнем в ситуацията от преди месец и половина, когато в продължение на 20 дни нямаше директор и аз заварих един метър документация в буквалния смисъл на думата. Благодаря.
ИРЕНА АНАСТАСОВА: Госпожо Председател, господин Министър, колеги! Ние тук не сме помирителна комисия. В крайна сметка всички са възрастни хора да седнат и да се разберат. Че има проблем – явно има. Дали е проблем на комуникацията – някой нещо не доразбрал, някой нещо не доизпълнил, но явно проблем има. Тъй като нито Българска академия на науките е случайна организация, напротив – за мен е с необходимото уважение и авторитет, нито Министерството на образованието е случайна институция смятам, че трябва да се постигне консенсус, който в никакъв случай не трябва да бъде в ущърб на Академията и на учените, защото ние в годините дотук достатъчно много сме задлъжнели на науката в България. Казвам ние, защото в този момент съм от страната на политиците, сме задлъжнели въобще на системата за образование.
Моето изказване ще бъде съсредоточено върху това, да върнем малко нещата в полето на средното образование. Ще започна с това, че ние сме удовлетворени от средствата, които се заделят за средно образование. Няма как да не адмирираме увеличението на учителските заплати, увеличението на средствата за извънкласни дейности, увеличението на средствата за професионалните гимназии, за гимназиите и така нататък.
Разбира се, аз не мога чак с такъв патос и апломб, като госпожа Такева, да приветствам бюджета, просто защото имам сериозни резерви не толкова към средствата, които се отделят, колкото към механизмите на контрол за начините, по които се разходват средствата. Разбира се, това не е въпрос на дебат в момента, но тъй като ние тук говорим и за политики това е много важно.
Искам да кажа, че един от основните проблеми, за нас като парламентарна група, в системата на средното образование е обхватът на децата. В тази връзка ние сме приветствали и механизма, който беше разработен и който се внедри. Друг е въпросът за начина, по който се реализира. Там има сериозни пропуски. За нас проблемът за присъствието на децата в училище не е единствен и не е само проблем на образователните институции. Тъй като много от децата са от социално слаби семейства.
За нас това е проблем на задълбочаващи се неравенства. Тук, аз не критикувам бюджета за образование, а по-скоро бюджета за социални политики, защото смятам, че семействата трябва да бъдат подкрепяни. Тези семейства, чиито деца посещават училище трябва да бъдат подкрепяни и със средства за закупуване на учебници и учебни помагала, което предложение сме правили неведнъж и дори финансово – има всякакви механизми.
Другият проблем, който според мен не е решен, не малко средства, да не кажа, че сериозни средства се отделят, за квалификацията на педагогическите специалисти. Аз съм с дълбоки резерви за бързите писти за подготовка на учители, докато не видя какво точно стои зад тези думи. Учител не се става за три месец, за шест месеца – много трудно и за една година.
Разбирам, че ние в системата сме притиснати от сериозния недостиг на учители, който се очертава. Трябва много да внимаваме, ако искаме да говорим за качество на образованието.
В тази връзка, все пак 1,2% от Фонд „Работна заплата“ се отделя за квалификацията на учители, тук не включвам целеви средства, други средства, средства по програми и така нататък – това са много средства. Знам, че се предприемат мерки и това ми е дежурна тема, но отново апелирам към контрол на начина, по който се разходват средствата. Извинете, но за мен е ненормално Департаментът за усъвършенстване на учителите към Софийския университет за една година да е издал 20 хиляди удостоверения за квалификация. Изключително ненормално ми звучи това, когато говорим за качество, а ние търсим качество.
Другото, няма как да го видя в бюджета, защото общинските училища като капиталови разходи са предимно ангажимент на общините, но ми се ще и държавата да може да помогне в това. Ние говорим непрекъснато за целодневна организация на учебния ден и това така трябва да се случи. Да, има средства за възпитатели, голяма част от училищата, изключвам някои софийски и в другите големи градове, които са на двусменен режим и все още не са намерили, но да кажем с годините това ще бъде решено. Само че вижте какво се случва на практика, какво правим ние? Децата, които до обяд са в едни класни стаи, след обяд ги преместваме в други класни стаи и децата прекарват по 10 часа в тази обстановка.
Аз смятам, че поне на общините, които нямат финансов ресурс, чрез държавния бюджет трябва да им се помогне, за да могат да си изградят кътове, зали – както щете ги наречете, за занимания по интереси. Иначе тези деца по 10 часа в училище, в една и съща среда откачат и, ако не е хубаво времето, те са все вътре. Това изисква съответстваща спортна база. Учителите могат да го измислят. Въпросът е, че трябва да имат достатъчно средства за оборудване на такива помещения за занимания по интереси след подготовка на домашните работи, разбира се.
Подкрепям професор Тотев в изказването му. Да и министърът е прав, че отдавна не се финансират по този начин висшите учебни заведения. Аз считам, че наистина трябва да се помогне на висшите учебни заведения в това, за което професора настоява, защото има парадоксални разлики и наистина има висши учебни заведения, в които например асистентите получават по-малко, отколкото сега получава един български учител. Това е ненормално. Не говоря за някои други, те са си извоювали парите, надявам се честно и почтено, но говоря, че има достатъчно такива случаи и, ако ние не искаме да затриваме някои специалности или някои учебни дисциплини в някои ВУЗ-ове, това трябва да го направим. Благодаря Ви.
Просрочих времето предполагам, но се извинявам!
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Професор Станилов, професор Клисарова след него.
Заповядайте, професор Станилов. Ще Ви помоля на микрофона.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Ще кажа няколко думи по въпроса с тези заплати.
Докато в средното, висшето образование и науката не се изработи класификатор, какъвто има в много страни няма да се оправят нещата със заплатите. Класификатор има горна граница, долна граница и вътре се разполагат всички останали. Иначе, аз се пенсионирах миналата година върху 850 лв., професор с два доктората, с 50-годишен стаж – 850 лв. базова заплата. Това е положението!
В БАН професорите получават сега по-малко, отколкото получава учител в началното училище. Факт е и то доста позорен. Че няма чуваемост, изглежда това е болест на цялото общество.
Аз не знам кому дойде на ума и кой реши да се съгласи с това Националния институт по хидрология и метеорология да мине към Министерството образованието и науката, където изобщо той няма място. Като искат да се отделят, което също е грешка, защото в България започна един процес, който каквото поиска да му се дава, което също е грешка, но няма значение. Това е правителствено решение и, аз не искам да го оспорвам, защото съм в коалиция с правителството. (Реплики.)
Въпросът е следният: мястото на този институт изобщо не е в това Министерство, а в Министерството на околната среда и водите и това всички го знаят. Като искат да бъдат обслужваща организация да отидат там да обслужват Министерството на околната среда и водите, което има нужда, защото там има преки взаимовръзки с тяхната дейност, а в Министерството на образованието и науката няма почти никакви. Те са опосредствени тези връзки.
Аз ще внеса в този проектозакон за бюджета такава поправка, която да отправи този институт, там, където му е мястото. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря, професор Станилов.
Професор Клисарова, заповядайте.
АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Аз също искам да върна малко темата към бюджета и да подкрепя това, което каза и госпожа Анастасова и, разбира се, професор Станилов в частта „Заплати за висши училища“.
Нещо да добавя само към „Средното образование“. Наистина приветстваме това, че се отделят повече пари. Този бюджет показа, че образованието е приоритет, което е изключително важно, за което ние изключително много сме настоявали.
Да върна само една цифра. Истина е, че все пак 3,6% от брутния вътрешен продукт остава. Добре, че е увеличил брутния вътрешен продукт. Това ни дава възможност и за половин милиард, както се казва – 490 милиона повече в образование, но нека да увеличим и процента от брутния вътрешен продукт. Мисля, че ще бъде по-точно, по-ясно и ще догоним европейските стандарти.
Ще кажа защо мисля и това е важно. Много трудно ще направим така, че да няма такава голяма разлика между училищата в големите населени места и училищата в малките населени места. Училищата навсякъде би следвало да разполагат с такава материална база и с такива условия, да отговарят на такъв стандарт, че независимо къде ходи на училище детето – да има равен старт в образованието си.
Относно едни интересни данни за заплатите във висшето образование, искам да кажа: по данни на Националния статистически институт за 2017 г. и първото полугодие на 2018 г. минималната работна заплата е нараснала с 10%, средната брутна работна заплата с 11%, средната брутна работна заплата в държавните висши училища е нараснала с 1,7% – близо осем пъти по-малко. Тоест, заплатите във висшите училища изостават спрямо средния ръст на заплатите в държавата. Именно това води до ниските заплати на асистенти, доценти, професори. Тази разлика би следвало да не бъде такава, а напротив, даже да изпреварва средната брутна работна заплата за страната.
Относно диспропорциите. Говорим, че университетите са автономни и всеки университет има собствена политика, да, това е така, но не можем да не гарантираме и стандарт. Например, мисля, само да не сбъркам – 19 висши училища, в които всички от научнопреподавателския състав са от работещите бедни. Тоест, това е под средната за страната брутна работна заплата.
Живот и здраве, за тези 10% за наука във висшите училища по чл. 91 от Закона за висшето образование, се борим вече 10 години. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Други изказвания, колеги?
Направиха ми процедура, доцент Вълчева, но тъй като вече направих прецеднт – една минута. Заповядайте.
ЛИЛЯНА ВЪЛЧЕВА: Благодаря Ви.
Дошли сме Ви на гости, бъдете малко по-гостоприемни!
Благодаря Ви, госпожо Председател.
Благодаря и на професор Клисарова, че прочете добре нашето становище. Така е, но трябва да намерим път вътре в самите университети, защото имаме и резерви.
По отношение на БАН ми е репликата и на НИМХ.
Уважаема госпожо Председател, подкрепяме текстовете да останат в Преходните и заключителни разпоредби. Когато подписахме това Споразумение, част от което сме и ние, и когато направихме ревизия на всички стъпки по изпълнението му, забелязахме, че има недобра дейност от страна на колегите и особено на академик Ревалски. На събранието на 25 септември 2018 г. той беше в чужбина. Аз не помня ректор да е имал Общо събрание и да не е присъствал на Общото събрание на своето висше училище. Когато има проблеми за БАН, бюджетни или структурни реформи, председателят на БАН трябва да бъде там.
В заключение, когато двете страни бездействат, визирам Общото събрание и Академията, тогава останалите страни в Споразумението взимат мерки, защото бюджетът е на дневен ред и въпросът трябва да се реши точно с този бюджет. Такова е решението и на Управителния съвет, имаме го в протокол на БАН, такова е и решението на Общото събрание. Молим и подкрепяме да останат текстовете в Преходните и заключителни разпоредби.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря. Други желаещи за изказване има ли?
Академик Юхновски, заповядайте.
АКАДЕМИК ИВАН ЮХНОВСКИ: Няма да има никакъв практически резултат и всички Вие го знаете, но просто не го казвате.
В заседанието на Комисията за образованието и науката аз участвам от 27 години и почти винаги съм си тръгвал от тук с голямо огорчение. Откакто беше въведена поправката в Закона на БАН, в който Академията беше задължена да представя ежегодно отчет пред Народното събрание, който минава и през Вас, тогава се случват единствените заседания, от които аз си тръгвам удовлетворен.
Българската академия на науките е национална научна организация, една от малкото, а може би единствената, която представя отчет пред Народното събрание. Тоест, отговорност за всичко – за дейността си, за финансите си, за кадровата си политика – всичко това се представя на вниманието на Народното събрание. Затова би трябвало да се проявява някакво уважение към този ранг, който законът е дал на БАН, а не да чуваме леки подигравателни изказвания от братските ни университети.
Аз казвам категорично, за БАН нашите университети са братски организации. Ние непрекъснато работим заедно – правим еднакви експертни комисии, участваме заедно с тях във всички програми. И затова ние не сме си позволили досега нито веднъж шеговити дори изказвания по повод тяхната дейност или тяхното състояние.
Ние имаме сериозно отношение към тях и затова тонът, който започна тук около проблема с НИМХ, на мен не ми харесва, най-малкото, като на човек с дългогодишен опит в тази зала.
Проблемът с НИМХ е една голяма беля и нещастие за БАН. Той беше допуснат да стане и да се развие именно поради крайно демократичните разбирания за управление и стил на управление в Академията, която винаги се е старала да спазва закони, правила и договорки. За голямо съжаление, реакцията ни не винаги е била достатъчно бърза, докато хората, които бързат да постигнат някаква цел, каквато цел беше в крайна сметка изваждането на НИМХ от БАН, бяха много по-бързи и получиха и много сериозна външна подкрепа. Това, за съжаление, е факт.
Аз не искам да оспорвам и съм далеч от мисълта да определям текстовете, които са внесени в Преходните и заключителни разпоредби като противоконституционни или каквито и да било подобни, но искам да кажа, че механизмът, по който те бяха представени на становището, на виждането на БАН не отговаряше на начина на високо ниво контактуване, който беше осигурен в преговорния период. Текстовете бяха изненада за нас. Те не бяха съгласувани по никакъв предварителен начин с БАН или поне с Общото събрание. Не съм чувал и от председателя тези текстове да са били съгласувани в тази форма, в която са. Те са изработени ювелирно – по всички правила, по Закона за държавната администрация. Прегледах тези неща – доста ювелирна юридическа работа, но се наруши механизмът, по който трябваше да се проведат тези преговори, за да не чуваме днес приказки, че ние проявяваме частнособственически интереси към нещо, което безспорно е национална собственост.
Две думи по отношение на собствеността на НИМХ. Защо не можеше да се бърза толкова много, колкото сега става факт. По простата причина, че ние имаме смесени места и сгради за ползване, на които титуляри или поне отговорници са други институти, а не НИМХ. Този въпрос трябваше да бъде изчистен и това иска време. Това изисква и спазването на Закона.
Сега, това вече ще бъде безсмислено. Ако възникнат проблеми с ползването на собствеността, БАН какво – ще бъде принудена да съди Министерството на образованието за това, че те са се настанили в територии, които не са по същество под патримониума на отделни институти на БАН, а са останали в НИМХ?! Ще сцепим сградите на две ли?!
Искам да кажа, че и моите приказки са напълно безсмислени, защото нищо няма да последва от това, но просто искам да обърна внимание – БАН заслужава малко повече уважение в тази зала, не подигравателни и критични изказвания! Тя е била винаги достатъчно сериозна и отговорна. Искам да кажа, че в БАН има не по-малко умни и отговорни пред държавата и своите задължения учени, колкото и във висшите учебни заведения.
Това е единственото, което мога да си позволя.
И последно нещо, което искам да кажа: опитите да се реши изключително нерешения въпрос с базисните заплати на Академията пак няма да бъде решен. След удара, който ни беше нанесен през 2010 г., с поразителните решения на Симеон Дянков, когато бюджета на БАН просто беше отрязан с брадва с 42%.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Академик Юхновски, да Ви напомня, че разглеждаме бюджета за 2019 г. и много моля да се придържате към точката от дневния ред.
ИВАН ЮХНОВСКИ: Аз точно това искам да кажа. Затова беше необходимо от тази яма постепенно Академията да излезе от това положение. Нашата молба е: ние да достигнем поне нивото на средните заплати на висшите учебни заведения в страната. Тези числа се знаят и това не е недостижима височина. Това е молбата ми. Поне това да се запомни! По този начин, с отделни късове, програмки и прочие, няма да се решат базисните заплати. Ако не се решат те, младите хора ще продължат да напускат Академията, ако някой не смята, че в това има държавен интерес.
Много Ви моля да помислите над това.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Под формата на реплика, първо, ще кажа, че смятам, че тона в Комисията, макар и понякога емоционален, е уважителен. Така че ние сме демократична институция и всеки има право на мнение, да вземе участие, да се изказва. Виждате, че не санкционирам никого, но пък и не съм усетила пренебрежително или негативно отношение към когото и да било. Възрастни хора сме. Тук ще се присъединя към това, което каза госпожа Анастасова, ние не сме и помирителна комисия. Доста дебати и дискусии се водиха по темата.
По отношение на младите учени мисля, че вече министър Вълчев спомена допълнителните средства, които са предвидени в бюджета за тях, така че лично аз се надявам, че те ще отидат наистина в младите учени и по предназначение и няма да се връщам към тази тема.
Други желаещи за изказване, има ли? Заповядайте на микрофона. Само да се представите.
ХРИСТОМИР БРЪНЗОВ: Заместник директор съм на Института по метеорология и хидрология.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Нямах намерение да се връщам към темата, но ме провокира изказването на последния говорящ. Мисля, че народните представители трябва да имат ясна представа точно какво се случва и защо, защото се подменят важни неща.
Това, което първо беше подменено – аз присъствах заедно с един колега, който е тук, на срещата с министър-председателя и нещата са точно както каза министър Вълчев. С това изчерпваме тази тема.
Второто, това, което се случи с Националния институт по метеорология и хидрология, е един дълбок проблем, който съществува в БАН и е свързан с управлението и финансите на БАН. Тъй като Националният институт по метеорология и хидрология, освен че е водеща научна организация, подчертавам, и Националната хидрометеорологична служба има задължения по редица законови актове, ние не можем да си позволим да поставяме под угроза, съществуването на нещо, което съществува 128 години и е изграждано от българския народ и това предизвика недоволството и протестите на нашите колеги. Това, което ни притеснява, е, че след дълги ходения по мъките, Вие знаете от медиите и вероятно сте запознати, се стигна до едно компромисно решение, пак благодарение на същата тази „управленска мощ“ на БАН. Институтът остана 20 дни без ръководство, защото свършиха нещо, което не трябваше да правят, без да са подготвени. Подписахме едно споразумение – това, за което стана дума. Споразумението, Ви обръщам внимание, е между БАН и НИМХ и гаранти на Споразумението са КНСБ и министърът. Нас ни притесни много вчерашния ход, тоест онзиденшния вече, на Общото събрание на БАН, с което те денонсират това споразумение. Както каза директорът, това ни връща обратно, защото ние вече нямаме гаранции, че ще получаваме ритмично финансирането, че няма да бъдем тормозени и тероризирани в нашата дейност, както беше.
Това е много притеснително и аз се радвам, че тук поне казаха, че няма да ни ликвидират, защото получихме едно писмо, за което имаме 10-дневен срок, в което пише, че тръгва процедура по закриване на Националния институт по метеорология и хидрология. Нещо, на което Ви обърна внимание и министър Вълчев, и което също много ни притеснява, защото навлизаме в сезона на бедствията от хидрометеорологичен характер, а НИМХ има задължението да предупреждава всички държавни структури за тези неща.
По отношение на това, което професор Станилов каза, че мястото на НИМХ е в МОСВ. Като постоянен представител на България в Световната метеорологична организация, искам да му обърна внимание – нищо, че не слуша (реплика), че практиката в света, е националните хидрометеорологични служби е желателно да бъдат в едно неутрално министерство, защото иначе тяхната дейност се изкривява. Националният институт по метеорология и хидрология обслужва освен МОСВ, още седем министерства и ако то отиде в МОСВ, където има пряк интерес към водите, НИМХ след пет години – говорил съм и с министър Нено Димов, то ще се занимава само с хидрология и ще остави всички останали неща. Така че мястото ни е там, а да не говорим, че един виден българин Стефан Стамболов навремето е създал дирекция по метеорология, 1894 г. към Министерство на просвещението.
Мисля, че когато взимате тези решения… На всичкото отгоре до момента Българската академия на науките, по отношение на разделянето и излизането на НИМХ от БАН, освен няколко комисии няма нито едно практическо действие.
Законът за бюджета знаете, вече е факт и е тука. Ако бяхме останали и продължавахме да чакаме с това темпо да се развиват нещата нищо нямаше да се получи и цялата наша дейност щеше да бъде под угроза. Затова ние благодарим на правителството, че поема такъв ход, който както виждаме е дискусионен. Заставаме твърдо зад него и подкрепяме това, защото това ще осигури нашата работа и нашето развитие през следващите години. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Реплика на професор Станилов.
Ще трябва да дам думата и за дуплика.
ПРОФЕСОР СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Аз може и да не съм жив, но Вие, един ден след няколко години ще се превърнете в дирекция. Няма да бъдете изследователски институт – уверявам Ви в това!
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Професор Статев, след което ще дам думата…(Реплики.)
Моля, да не влизате в диалог извън официалната процедура. (Реплики.)
Преди професор Статев една процедура от доцент Михов.
ДОЦЕНТ МИЛЕН МИХОВ: Госпожо Председател, исках думата по процедура, за да не бъде по начина на водене, но същността е такава. Все пак да погледнем какво разглеждаме в дневния ред – не разглеждаме, с огромно уважение, съдбата на Българска академия на науките – още по-малко на Националния институт по метеорология и хидрология, а разглеждаме държавния бюджет.
Моля Ви, госпожо Председател, да фокусирате вниманието на всички, които се изказват към темата.
Очевидно е след изказването на нашите колеги от левицата, тяхното добро отношение към бюджета в частта му за образование. Те казаха много ласкави думи. Признаха дори, че се вдигат доходите в страната, което показва едно развитие на левицата поне в представителството в Комисията по образованието и науката. Аз се надявам, че те ще подкрепят бюджета, така че да се фокусираме към темата. Надеждата крепи човека – да завърша с това. (Реплики.)
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря на доцент Михов.
Доста критики търпя днес, но наистина се опитвам, доцент Михов, няколко пъти да връщам дебата към темата за бюджета.
Сега ще дам думата на професор Статев, след което ще помоля госпожа Заркова, която е упълномощена от името на професор Герджиков, който има Академичен съвет и не можа да дойде да представи неговото становище.
Заповядайте, професор Статев.
ПРОФЕСОР СТАТИ СТАТЕВ: Уважаема госпожо Председател, народни представители, господин Министър, колеги! За последен път съм изумен и учуден от приказките на хора в тази зала. Някак си по с достойнство трябва да си носим научните степени и научните звания.
Говорихме си с професор Тотев: да вземем ли и ние като колегата Ревалски да си поискаме по 2, 3 милиона отгоре? Не изглежда сериозно, така че го убедих да не го правим, защото не за това сме се събрали. Много моля, ако направите и снемете от стенографския запис приказките ни досега ще излезе, че проблемите на българското висше образование и наука са проблеми на разприте между БАН и НИМХ.
Безкрайно недостойна история. Госпожа Анастасова ни обърна елегантно внимание. Аз съм грубиян и затова така по-направо го казвам.
Съжалявам, че излезе академик Юхновски, но дайте да се обърнем към главното. Първо, работните заплати се заработват. Те затова се казват работни – заплащане за работа, а не за щат. Спирам дотук, че разговорът е много дълъг.
Второ, нека да отдадем дължимото на Министерството. Бюджетът е сериозен – казвам го професионално отговорно. Бюджетът, който е представен е добър. Бюджетът следва точно стратегията, която ние имаме за висшето образование и наука, приета на съвместно заседание с Министерския съвет. Следваме си го и миналата година и тази година – това са ни възможностите.
Моят апел е да се спрем с тези несериозни разговори!
Госпожо Председател, моля Ви, ако някой говори различни неща от тематиката на бюджета да му вземате думата. Аз мога да играя ролята на квестор, ако няма такива – достатъчно съм здрав. Да Ви приканя да подкрепите бюджета в този му вариант без да искаме по 2 млн. лв.
Уверявам Ви, че ние в рамките на 51 висши училища също си имаме своите проблеми, но никога не сме дошли да се дърпаме тука пред Вас, а си имаме Съвет на ректорите, където си казваме разни неща. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря, професор Статев.
Заповядайте, госпожо Заркова, да представите становището на професор Герджиков, за което ме помоли. Ако след това няма други желаещи за изказване ще дам думата за финални думи на министър Вълчев.
Заповядайте.
ГАЛИНА ЗАРКОВА: Благодаря.
Уважаема госпожо Председател, Софийският университет „Св. Климент Охридски“, изразява подкрепа и дава положително становище по Проекта на Закон за държавния бюджет на Република България за 2019 г. Напълно съзнавам ограничената финансова рамка и отчитам факта, че при определянето на разходите по бюджетите за 2019 г., е следван принципът на приоритетно финансиране на основните социални отговорности на държавата. Израз на поставянето на висшето образование сред тези приоритети, е преди всичко значителното увеличение на субсидията за висшите училища. Академичната общност на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, подкрепя реформата във висшето образование, която има за цел повишаване на качеството на образованието и има дългосрочен ефект за бъдещето на страната.
Напълно подкрепяме диференцирането на финансирането според качеството на образованието и реализацията на завършилите и финансирането за научна дейност за висшите училища според резултатите, както е за целевото финансиране на приоритетните професионално направления и защитените специалности.
Провежданата реформа вече дава резултати – намаляване на приема, на предоставените от държавния бюджет средства за висшите училища с най-ниско качество в дадено професионално направление и увеличаването им в университетите, поддържащи високо качество на образованието и на научните изследвания.
В последните няколко години това беше постигнато благодарение на ежегодното повишаване на средствата по комплексната оценка на качеството, на включването на нови направления и специалности в списъка на приоритетните професионални направления.
През 2017 г. бяха включени направления „Филология“ „История“, „Археология“, „Философия“, „Религия“ и „Теология“. И на защитените специалности и на повишаването на коефициента при норматива за издръжка на специалностите от хуманитарните и обществените науки средно с 15 на сто.
Предвид значително увеличения размер на средствата от държавния бюджет за висше образование и това, че за пореден път проектът за държавен бюджет за 2019 г. показва движение в правилната посока на реформиране на висшето образование, на стимулиране на постиженията и ограничаване на финансирането за направленията с ниско качество на образованието, Софийският университет “Св. Климент Охридски“ категорично подкрепя Проекта на Закон за държавния бюджет на Република България за 2019 г. – професор Анастас Герджиков, ректор.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Колеги, има ли някой желание да вземе още отношение по точка първа.
Ако няма, професор Клисарова ми подсказва да закрия разискванията.
Министър Вълчев поиска думата финално – пет минути.
Министър Вълчев, имате право – както ми подсказва професор Клисарова.
Заповядайте.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Благодаря.
С уважение към думите на професор Статев – съжалявам, че за последно ще засегна темата с НИМХ и предложените разпоредби – „Преходните и заключителните разпоредби“ на Закона.
Пак Ви казвам, ако не бъдат одобрени тези разпоредби, ние нямаме гаранция, че ще продължи хидрометеорологичното обслужване на страната при така развилите се обстоятелства.
Академик Юхновски, моето огромно уважение към него, каза, че в БАН работят достатъчно отговорни хора. Аз призовавам за една конкретна отговорност от БАН и трябва да се прекрати процедурата за закриване на Националния институт по метеорология и хидрология, която е започнала след публикуването за обществено обсъждане на Проектозакона за държавния бюджет за следваща година.
В тази ситуация тази процедура има ясна цел – да не може да се извърши преобразуване на Института и да се прехвърли неговата цялост като права, задължения и фактически отношения и в неговата цялост като Национална хидрометеоролоична служба.
Когато говорим за уважение, е добре да има уважение от страна на БАН към държавата. Съжалявам, че ми попадна един протокол от Общото събрание на БАН, в който ние сме наричани „ограничени“, „малоумни“ и така нататък. Сигурно не разбираме от наука, но не сме си позволили такива ограничения. И снощи по една телевизия видях квалификации. Моята молба, съответно е към БАН – да проявят това уважително отношение.
По отношение на заплатите във висшите училища. Да, така е – висшите училища не следват общата политика по доходите.
В периода 2010 – 2014 г., когато нямаше такава политика по доходите, възнагражденията във висшите училища нараснаха, а в останалите държавни институции не нараснаха. Сега е обратното. Това, което имаме обаче за следващата година е съпоставима възможност, за ръст, но този ръст е диференциран.
Заплатите на преподавателския персонал. Средните брутни заплати на преподавателския персонал във висшите училища са близо 1850 лв. Много е различно, пак казвам. Средната учителска заплата сега в момента е близо 1080. Средната брутна учителска заплата след увеличението ще стане 1300. Не можем да говорим, че заплатите на преподавателите средно са по-ниски от тези на учителите в системата на предучилищното и училищното образование. Можем да говорим да пренебрежително отношение към младите преподаватели, ако се вгледаме в дизайна на системите за заплащане.
Пак Ви казвам, ако искате готов съм да водим този разговор. Това ли е моделът на автономия, който искат висшите училища и БАН? Това ли е моделът на регулиране на възнагражденията и на заплатите и какви ще бъдат отношенията най-вече между БАН и държавата? Ще бъдат ли като възложител и изпълнител или като донори – бенефициент на донорски средства? Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря на министър Вълчев.
Колеги преминаваме към гласуване.
Подлагам на първо гласуване Проект на Закон за държавния бюджет на Република България за 2019 г., № 802-01-49, внесен от Министерския съвет на 29 октомври 2018 г.
Моля да броим правилно гласовете.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 12, против – 8, въздържали се – няма.
Благодаря Ви, колеги, за участието и за изразяването на становищата по точка първа.

Преминаваме към точка втора.
Пет минути почивка.
Моля тези, които имат желание и имат отношение по точка втора, да останат.


(След почивката.)
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Колеги, предлагам да започваме.
Моля за тишина в залата.
Всички гости, които имат отношение към втората точка са тук.
Наименованието на Законопроекта, ще трябва да го гласуваме накрая, тъй като ще трябва да направим едно изменение, ако бъде прието едно от предложенията, направено между първо и второ четене, затова няма да спазим обичайната ни процедура, да започнем от наименованието на Закона.
Започваме от § 1.
По § 1 има направено писмено предложение от народния представител Анелия Клисарова и група народни представители.
Заповядайте, професор Клисарова, да аргументирате своето предложение.
АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Направила съм няколко предложения. Всички тези предложения са във връзка със становището на нашата група – затова гласувахме първият път „въздържали се“. Не че този закон не е навременен, но тези промени са необходими и трябва да има връзка образование – бизнес и висшето образование да отговоря на потребностите на бизнеса, но това не бива да бъде и само тази цел на висшето образование.
Какво имам предвид? Промените, които предлагаме, са следните:
Първо, вместо 20% – да бъде 10% за магистърските програми, както са 10% за външни представители от бизнеса да участват в учебния процес.
Казвам защо? Затова, защото всеки преподавател и всеки факултетен съвет са си изработили програми и следват последователността, съответно начинът на изложение на това, на което искат да обучат студентите по дадената дисциплина. Ако увеличим един път за бакалавър 10% и един път за магистър, още до 20%, означава, че при завършването на една магистратура една трета от преподавания материал има право да се води от лица извън системата на висшето образование. Това не е във връзка със Закона за развитие на академичния състав, който приехме само преди няколко месеца, как да бъде кариерното израстване на преподавателите в университетите. И сега е възможно, по сега действащото законодателство, университетите да канят преподаватели и не преподаватели по решение на факултетния съвет или, съответно, на академичния съвет по определени теми и в това няма нищо лошо, напротив, и сега се практикува.
Второто ни предложение да отпадне…
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Професор Клисарова, в момента сме само по § 1.
ПРОФЕСОР АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: Аз, за да не вземам непрекъснато думата.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Редът е такъв, иначе ще объркаме и стенограмата. Караме параграф по параграф.
Становище на Министерството на образованието и науката по така направеното предложение от професор Клисарова.
ЗАМ.-МИНИСТЪР ПЕТЪР НИКОЛОВ: При голямото ни уважение към професор Клисарова и нейната експертиза, ние не подкрепяме направеното предложение.
Първо, за нас тези проценти не се събират – за магистър са 20%, за бакалавър са 10% – няма логика, при която стават изведнъж 30%. Това е до, тоест, ако едно научно звено има ограничения някакви – липса на хорариуми и прочие – то няма да премине към вкарване на външни експерти и специалисти в това обучение. Логиката на разликата между бакалавър и магистър е, че магистърската степен е много по-практично насочена. Там много често учат студенти, които вече работят активно и за тях е много по полезно и по-смислено да общуват с хора от практиката, докато бакалавърската степен е тази базова степен, която дава фундаменталните знания. Затова има логика да се различава числото в двете степени. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Становище на Съвета на ректорите – професор Тотев или професор Статев?
ПРОФЕСОР ЛЮБЕН ТОТЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Професор Клисарова, ще си позволя – знаете моето уважение към Вас – ще си позволим да подкрепим това, което предлага Министерството, защото от 1999 г. съм ръководител на катедра, оттогава съм поканил професор Стоян Братоев – почетен професор в нашия университет, да чете цял един курс. Няма по-добър от него в България. И на други места има такива хора, вероятно. При нас идват и други хора. Така че тази пропорция 10 – 20, смятаме че е добра.
ПРОФЕСОР СТАТИ СТАТЕВ: Уважаема госпожо Председател, народни представители, господин Заместник-министър! Много проста е сметката – по закон бакалавърският хорариум е от 2200 до 3000 часа. Това означава, че ние даваме право между до 220 до 300 часа, да се водят часа – това не са лекционни – от изтъкнати представители на практиката, публични институции, бизнес.
Практиката е най-различна. Аз разбирам професор Клисарова, работи ли сме винаги прекрасно. Може би в медицинските това вече го има, тъй като те са едновременно и в лечебните заведения и в университетите, но при нас го няма. Ние сме в унизителното положение да спазваме стария постулат до 10% от лекционен курс, което означава, че един представител от практиката може само да го покажем, да го видят студентите за три или четири часа. Сега създаваме една гъвкава система, която дава възможност, в съобразно различните специалности – имаме теоретични специалности, където това не може да бъде приложено или може да бъде приложено само като част от един лекционен курс. Имаме практически специалности, като „Предприемачество“, или „Бизнес икономика“, където може да се направи в по-широк план. Може да се направи един 60-часов курс, половината да я води академичен преподавател, а другата половина да я води в синхрон – както и заедно правим в учебните програми – представител от практиката. Това показва сметката.
Отивам в магистратурата. Двусеместриалната магистратура е 540 часа, което означава, че с 20% ние даваме възможност до 108 часа, там където това е необходимо – пак съобразно спецификата на магистратурите – да бъдат възлагани на хора от практиката.
Смятаме единодушно и в Съвета на ректорите и в консултациите с Министерството, че това е съвсем разумно. Затова казваме – до. Не зная откъде идва погрешното разбиране, че стават 30%, не е така. До 10% от хорариума е в бакалавър и до 20% е в магистър. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря на професор Статев.
Доцент Вълчева, заповядайте.
ДОЦЕНТ ЛИЛЯНА ВЪЛЧЕВА: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Нашето становище е представено писмено в подкрепа на това изменение и допълнение в Закона за висшето образование. Ще бъда кратка, защото колеги преди мен казаха достатъчно.
Тази добра практиката наистина е повече в инженерните висши училища. Така както чувам и от професор Клисарова, това е и в медицинските, но в останалите не се е въвела тази практика. Сега със Закона това нещо може да стане. Хубаво е добрите практики да намират отражение в Закона. „Глас народен, глас божи“ – както се казва. Така че сме в подкрепа и това е много добра процедура. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Госпожа Такева.
ЯНКА ТАКЕВА: Сигурно ще Ви стане много интересно защо взимам думата по този въпрос. Аз подкрепям колегите от Висшето образование, защото в педагогическите вузове е изключително важно да влезе практик, който да работи за мотивацията на тези бъдещи учители да влязат в образователната система. Така че това е един много добър модел и го подкрепям. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Професор Клисарова поиска думата за реплика.
ПРОФЕСОР АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: Имам право да реплика. Само да кажа, че и сега, и в момента сега действащото законодателство не забранява канене на външни лектори. (Реплика.) Така е, и всеки от нас е канил, може понякога да е повече от 20%, това не споря, особено за практическите специалности, особено за работа в практиката. Най малко в практиката всички са хабилитирани лица – това и сега законът го позволява. Защо ги слагаме тези проценти, не мога да разбера философията на предложението? Затова гласувам „въздържал се“.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря на професор Клисарова.
Други изказвания? Не виждам.
Първо подлагам писменото предложение от народния представител Анелия Клисарова и група.
За – 5, против – 9, въздържали се – 3.
Предложението не се подкрепя.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 1.
За – 12, против – няма, въздържали се – 7.
Приема се.
По § 2 няма постъпили писмени предложения.
По § 2 има ли изказвания? Не виждам.
Няма да дам думата на Министерство на образованието и науката, защото вече коментирахме на първо четене текста, след като няма писмени предложения.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 2.
За – 15, против – няма, въздържали се – 2.
Предложението за текста на вносителя за § 2 се подкрепя.
По § 3 има направено писмено предложение от народния представител Анелия Клисарова и група. То е за отпадане на § 3.
Професор Клисарова, заповядайте да представите своето предложение.
ПРОФЕСОР АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: Благодаря Ви, госпожо Председател.
В държавна изпитна комисия не е редно да участват хора, които не са се занимавали с преподаването, а също така и нямат опита и възможността за изпит на студенти. Нека в държавните комисии със заповед на ректора да са представители от университетите или други може да са външни, но хабилитирани лица, които имат право да участват в държавните изпитни комисии.
Затова сме направили това предложение да отпадне точката. Нека, ако се завършва с дипломна работа, даже работодателите и хората от бизнеса е правилно да присъстват, да чуят и разберат, на каква тема са дипломните работи, могат да присъстват и на държавния изпит, за да оценят кои студенти харесват и искат да поканят на работа, но в никакъв случай не бива да са оценителите.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря, професор Клисарова.
Вземам думата за изказване не заради друго, а да Ви кажа, че и в момента Законът за висшето образование, това го коментирахме на първо четене, позволява в комисиите за държавните изпити де се включват външни за висшето училище лица и това не са хабилитирани лица. Имате текста, даден Ви е работния материал. Такава практика, например има в юридическите факултети, много отдавна (реплика), и в инженерните специалности. Така че в крайна сметка това е по решение на висшето училище. Според мен има логика, когато на някой е доверено да води един курс в едно висше училище, а след това съответно да участва и в изпитната комисия на въпросния курс.
Становище на Министерството на образованието?
ЗАМ.-МИНИСТЪР ПЕТЪР НИКОЛОВ: Министерството не подкрепя направеното от професор Клисарова предложение.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Становище на Съвета на ректорите?
ПРОФЕСОР ЛЮБЕН ТОТЕВ: Ще си позволя да не го подкрепим.
Не се обръщам, за да не говорим излишно. Ще ме извините, знаете, че уважавам всички Ви.
Когато за един човек, Факултетния съвет вече е гласувал и го е приел – еднократно, или както и да е – да чете лекции, да участва, или да води практически занятия, естествено и логично е той да участва в комисията.
ПРОФЕСОР СТАТИ СТАТЕВ: А не като синя каска, а като редовен член на комисията.
ПРОФЕСОР ЛЮБЕН ТОТЕВ: Да, не като синя каска.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Доцент Вълчева, заповядайте.
ДОЦЕНТ ЛИЛЯНА ВЪЛЧЕВА: Като участник в държавна изпитна комисия искам да Ви кажа, че е изключително полезно участието на хората от бизнеса. От години нашите студенти – аз съм в мебелно обзавеждане, предлагат готови проекти за внедряване. Много важна е оценката на хората от практиката. Да не говорим, че при нас има задължителен преддипломен стаж. Това също помага на колегите. Често ние сме и ментори и научен ръководител, така че мястото ни е в тези държавни комисии. Това също е една много положителна практика.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Други изказвания, има ли? Не виждам.
Подлагам на гласуване, първо, писменото предложение от народния представител Анелия Клисарова и група.
За – 6, против – 1, въздържали се – 10.
Предложението не се подкрепя.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 3.
За – 12, против – няма, въздържали се – 8.
Преминаваме по § 4. Има писмено предложение от народния представител Станислава Стоянова и група народни представители, в която сме по-голямата част от колегите. Това е предложение на Министерството на образованието, което беше направено в тяхното писмено становище.
Внесли сме това предложение, защото поехме такъв ангажимент на първо четене. Сега разбираме от нашите референти, че може би е по-добре да си го оттеглим, защото има вече уредени текстове по-нагоре в Закона и ще създадем объркване.
Професор Клисарова иска становище. Ако искате преди да чуем Министерството на образованието, защото това е тяхното предложение.
Аз ще оттегля това предложение.
Заповядайте, господин Николов.
ЗАМ.-МИНИСТЪР ПЕТЪР НИКОЛОВ: Съгласни сме, след като е уточнено в друга част от Закона е безсмислено да се повтаря.
За нас беше важно наистина да е ясно, че става въпрос за преподавателска дейност, тъй като имаше различни интерпретации, които притесняваха част от академичната общност, че става въпрос за нещо съвсем различно, за вкарване в рамките на една катедра и така нататък.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Професор Клисарова.
АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: Също исках да кажа, че този въпрос вече е разглеждан от други параграфи. Няма смисъл това да остане в текста.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
В такъв случай оттегляме предложението, за да не се наложи да го гласуваме и четем в залата.
Преминаваме към гласуване на § 4 по вносител.
За – 16, против – няма и въздържали се – 2.
По § 5 има направено писмено предложение от народния представител Анелия Клисарова и група народни представители.
Писмено предложение от народния представител Станислава Стоянова и група народни представители.
Професор Клисарова.
ПРОФЕСОР АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: Това е във връзка с философията, която предложих още в началото на Закона, а именно, че работодатели и в момента участват в комисиите по акредитация. Това е необходимо и правилно, но не виждам защо трябва в постоянната комисия да участват представители на бизнеса?
Това е във връзка с философията на по-горе направените от нас предложения. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Става въпрос за участието на представители на студентите и съответно на изявени представители на работодателите в постоянните комисии към Националната агенция за акредитация.
Ще кажа, че и в момента, и студентите и работодателите са канени в тези комисии. Няма агенция, която да е членка на Ен Кю Ей или на друга организация, в която да не се изисква участието в постоянните комисии на работодателите. Това, доколкото ми е известно съответно от представителите на Националната агенция за оценяване и акредитация, е било едно от изискванията, ние също като агенция да бъдем акредитирани и да получим членство.
Във връзка с това предложение, което ние сме направили, след това сме предложили и промяна в числеността на комисиите от пет до девет, за да не бъде това участие за сметка на съответно хабилитираните преподаватели и да не се наруши съотношението, което съществува в момента, но все пак да се отчете и тяхното становище. Благодаря.
Доцент Вълчева, заповядайте.
ДОЦЕНТ ЛИЛЯНА ВЪЛЧЕВА: Благодаря Ви.
Искам да Ви напомня, уважаеми госпожи и господа депутати, че когато беше тук представителството на ЕК и разговаряхме по тези теми, аз бях точно в групата на синдикати и работодатели. Имаше от тях много силна препоръка с императивен характер – и в акредитационните съвети и в комисиите да се увеличи достатъчно броят на участниците от бизнеса. Така че акцентът е сериозно поставен в една сериозна препоръка и ние няма как това да не го изпълним – дори и в Акредитационния съвет на НАОА. Ще станем за смях, ако това не е положено в комисиите.
Само Ви обръщам внимание на тази препоръка.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Други становища?
Становище на Министерството на образованието и науката. Първо, по писмените предложения.
Заповядайте, господин Николов.
ЗАМ.-МИНИСТЪР ПЕТЪР НИКОЛОВ: Присъединявам се към това, което професор Вълчева каза току-що. Основната причина това да влезе е изискването на НАОА към Агенцията по акредитация.
Не подкрепяме предложението на професор Клисарова.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Други становища? Не виждам.
Подлагам на гласуване писменото предложение на народния представител Анелия Клисарова и група народни представители.
За – 6, против – няма, въздържали се – 12.
Подлагам на гласуване писменото предложение от народния представител Станислава Стоянова и група народни представители.
За – 12, против – няма, въздържали се – 8.
Подлагам на гласуване по принцип текста на вносителя за § 5.
За – 12, против – няма, въздържали се – 8.
Следва предложение от народния представител Станислава Стоянова и група народни представители за създаване на нов § 5.
Вече го аргументирах при представянето на предходното ни предложение. Във връзка с включването на работодателите и студентите в постоянните комисии и по предложение на НАОА се налага да увеличим числеността на постоянните комисии, като думите „от три до седем“ се заменят с „от пет до девет“, за да не се наруши съотношението на хабилитирани преподаватели, съответно студени и представители на работодателите.
Становище на Министерството на образованието?
Заповядайте, господин Николов.
ЗАМ.-МИНИСТЪР ПЕТЪР НИКОЛОВ: Подкрепяме предложението. Това е логичното продължение на текста, който преди малко гласувахте.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Гласуваме предложението на народния представител Станислава Стоянова и група народни представители за създаването на нов § 5а.
За – 12, против – няма, въздържали се – 8.
Да ще се върнем, преди Преходите и заключителни разпоредби, на наименованието на Закона. Ще направим предложение по чл. 83 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, за промяна на наименованието на Закона, а именно той да бъде: Закон за изменение и допълнение на Закона за висшето образование.
Това се налага, поради текста за промяна на числеността на постоянните комисии.
Първо, подлагам на гласуване предложението по чл. 83, което направих.
Наименованието на Закона, първо, с допълнението, което направих.
За – 20, против и въздържали се – няма.
Гласуваме наименованието на Закона по принцип.
За – 20, против и въздържали се – няма.
„Преходни и заключителни разпоредби“.
Няма да ги гласуваме заедно, защото § 7 може би трябва да го оттеглим или да го заменим, за да влезе в сила, в деня на обнародването, тъй като това сме го пропуснали като предложение между първо и второ четене. (Реплики извън микрофоните.)
По наименованието на подразделението, както и по § 6 няма постъпили писмени предложения.
Изказвания има ли? Не виждам.
Подлагам ги на гласуване анблок, наименованието на подразделението и § 6 по вносител.
За – 14, против – няма, въздържали се – 6.
Госпожо Йорданова, заповядайте.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Госпожо Председател, моето предложение е: Законът влиза в сила от деня на обнародването му в Държавен вестник, тъй като във висшите училища вече започна учебната година, за да има възможност да се прилагат тези текстове.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Тези текстове ще могат да се прилагат от втория семестър, така или иначе, така че няма пречка те да влязат в сила от деня на обнародването на Закона в Държавния вестник. (Реплики извън микрофоните.)
Часовете за втория семестър тепърва предстои да се определят и разпределят. Така че могат да се прилагат. (Реплики извън микрофоните.)
Професор Тотев.
ПРОФЕСОР ЛЮБЕН ТОТЕВ: Малко не мога да се ориентирам. Първо, ние в момента, в Министерството има работна грапа, която работи по промяната на Закона за висше образование. В случая Вие гласувате неща, които в утрешния ден може и да се променят. (Реплики.) Ами, недоумявам малко. Може би не съм прав, и да не съм в час? (Реплики.)
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Професор Тотев, това са различни промени. Доколкото знам, Вие такива текстове не обсъждате или поне ние нямаме информация, защото нямаме текстовете, по които работите. Доколкото знам, министър Вълчев, Вие не предвиждате промяна в тази посока? Промените, които Вие в момента изготвяте в работната група няма да касаят тези текстове. Разбирате ли. Това са различни законопроекти, които влизат в сила по различно време.
ПРОФЕСОР ЛЮБЕН ТОТЕВ: Съгласявам се.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Ако решите, че нещо не сме направили както трябва, можете да го промените, разбира се.
ПРОФЕСОР ЛЮБЕН ТОТЕВ: Всичко това, което беше предложено, смятам, че е разумно. Като правим и другото не можеше ли на един път да се направи промяна на Закона?
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Доколкото виждам имахте срок, работната група – това е към Вас – да ни предоставите концепция в началото на септември. Още работите. Наистина промените, които правите касаят и акредитацията и госпожа Такева сигурно на финала ще иска да вземе отношение. Доста време вече мина – така или иначе ние първия семестър го изпуснахме, може би някъде ще изпуснем и самата учебна година.
ПРОФЕСОР ЛЮБЕН ТОТЕВ: От януари.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: 1 януари – не, защото така или иначе то ще влезе в сила след обнародването, а Вие ще го прилагате тогава, когато имате възможност, някои и желание, някои може да има възможност за втория семестър, някои да имат възможност и желание за следващата учебна година. Вие ще имате възможност да си прецените това в рамките на автономията – това е като уточнение.
Правя предложение по чл. 83 от Правилника на Комисията за изменение на § 7. Параграфи 1, 2, 3 и 4 влизат в сила от деня на обнародването.
…: Какъв е смисълът от деня?
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: А, какъв е смисълът ако предложа § 7 да отпадне? (Реплики извън микрофоните.!
За три дни няма да бъдат готови. Мисля, че съвсем спокойно може да остане § 7.
Параграф 7 по чл. 83 в Закона влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавния вестник“.
За – 14, против – няма, въздържали се – 6.
Благодаря, колеги, с това приключихме Закона за изменение и допълнение на Закона за висшето образование.
Госпожа Такева ме помоли, за което ѝ благодаря, че остана на днешното заседание.
Наистина трябва да има връзка между средно и висше образование. Има коментар по текстовете, които се работят в работната група. Уверих я, че тези текстове все още не са дошли в Комисията. Не сме гласували нищо, госпожо Такева, така че всичко е в етап на обсъждане.
Признавам, че ние с колегите, дори с колегите от управляващото мнозинство, тъй като Министерството прави работни групи всяка седмица, по няколко пъти в седмицата – така се налага, очакваме, разбира се, когато има някакви готови варианти на предложения за изменения те да ни бъдат представени.
Заповядайте.
ЯНКА ТАКЕВА: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Благодаря на всички депутати, които останаха, за да чуят мнението и становището на Синдиката на българските учители. Първо, апелирам към Министерството на образованието и това е една много важна критика, която отправям към Министерството, че те си правят някакви работни групи за изменение и допълнение на Закона за висшето образование, което засяга средното образование, без да включват нас – социалните партньори.
Ето защо, ако се наложи ще поискам оставката на цялата работна група и на председателя на работната група. Защото това противоречи на всички неща, които сме подписали за работа на Отрасловия съвет. (Реплики.)
Второто нещо, което изключително много ме притеснява е, че на Отраслов съвет онзи ден ни беше предоставен Проектът на работната група без да пише проект, което да не казвам, е малка некомпетентност от страна на Министерството – как и по какъв начин ни предоставят документи за обсъждане в Отрасловия съвет.
Третото нещо, използвам това, което каза професор Станилов: „Ще бъде позор, уважаеми дами и господа депутати, ако Вие разрешите във висшите училища да се интегрират професионални гимназии“, с което ще унищожите общественото образование, ще унищожите равния достъп и равния шанс на всички деца до качествено образование и ще създадете един прецедент да превърнете висшите училища в СПТУ-та.
Четвъртото нещо, което искам да кажа: мнението на Синдиката на българските учители е, че висшето училище съгласно първия член от изменението и допълнението на Закона за висшето образование не може да издава дипломи за средно образование и не може да издава удостоверения за притежаване на професионална квалификация на учениците.
Петото нещо, което е изключително важно: само за две висши училища ТУЕС и Правец и само заради една директорка на ТУЕС ние правим прецедент и нова история в българското образование.
Мисля, че нито една управляваща партия, която и да е, няма да сложи край на общественото образование. Няма да остане в историята на съвременното българско образование с това, че е унищожила именно онази най-важна политика за създаването на възможности за равен шанс, равен достъп и възможности на всяко дете за развитие. Вие много добре знаете колко са амбициозни родителите. Вие много добре знаете, че всеки иска да се кичи да каже: „Моето дете учи в Софийския университет от първи клас или от детската градина“, както Пловдивският университет искаше да направи училища от детската градина до 12. клас. Слава богу, че там ректорът нещо поразмисли и въпросът остана висящ. Вие смятате ли, че децата от ромски произход и децата от периферията на държавата ни ще имат шанса да учат в така наречените „училища към висшето училище“?
Смятаме, че на средното образование, на професионалните гимназии, на средните училища, трябва да се създаде възможност да подписват договори или споразумения с висшите училища, за да може действително да се получат взаимовръзка и взаимодействие между средното и висшето образование. В никакъв случай не трябва да се изграждат и да се интегрират средни училища във висшето училище.
Що се отнася за ТУЕС и за Правец може в Преходните и заключителните разпоредби, госпожо Дамянова, на Закона за предучилищното и училищното образование да бъдат признати като специализирани училища, за да не отваряме цялостното изменение на Закона за висшето образование, защото погледнете колко страници е това. Това всичко се отнася за: как ще се извозват учениците, как училищата ще загубят своята юридическа самостоятелност; как ще се извършва назначаването на директора; как ще се извършва преминаването от степен и така нататък. Това работа на висшето образование ли е или работа на средното образование? Ако висшето образование днес изживява демографските проблеми, както ние го изживяхме в средното образование, и си търсят бъдещи студенти или си търсят увеличаване на финансирането – това е друг въпрос?!
Ако Вие не подкрепите Синдиката на българските учители, не заплашвам никого, в момента КНСБ прави допитване до своите синдикални членове за протестни действия, ще бъдем първите, така, както бяхме 2007 г.
Апелирам, Министерството на образованието и науката да спре всякакви работни групи по този срамен и позорен Проект на Закон за висшето образование! Да направи предложения за изменението само за тези две училища в Закона за предучилищното и училищното образование. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря Ви.
Госпожо Такева, всъщност една забележка. Първо, това са разговори, които трябва да се водят в Министерството. Министър Вълчев ми даде знак, че иска думата. Предполагам, че наистина ще уточните тези разговори. Една корекция – всъщност, ние не можем да уредим тези училища в Закона за предучилищното и училищното образование, защото директорите се назначават от ректора. В този смисъл няма аналог на токова училища в Закона за предучилищното и училищното. Ако някъде трябва да се уреди в Преходни и заключителни разпоредби, това по-скоро е в Закона за висшето образование, който в определени текстове да препрати към Закона за предучилищното и училищното образование. Няма как в Закона за предучилищното и училищното образование, при положение че са намесени както ректорите като работодатели, така и други отношения, касаещи висшето училище – включително финансирането. Надявам се, пак казвам, това да го изясните в работната група на Министерството.
ЯНКА ТАКЕВА: Ние не сме включени в работната група. Как ще го изясним?
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Господин Вълчев, след това професор Тотев и доцент Лиляна Вълчева.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Да, Вие знаете проблемът възникна от реакцията на Техническото училище по електронни системи, въпреки че училищата са две към Техническия университет, има реакция от едно. Действително има част от персоналния проблем, който госпожа Такева каза. През цялото време сме давали уверение на ТУЕС, че ще продължат да съществуват така, както са съществували.
Проблемът беше с правоотношението на директора на училището. Очевидно, това се оказа много голям проблем с директора на училището, което провокира и създаването на работната група.
Ангажиментът, който поехме е в съответствие с това, което каза госпожа Такева: да бъде уреден статутът само на двете училища. Факт е, че от тази страна на представителите на Техническото училище по електронни системи има искане във формата на работната група, но тава е различна работна група от тази. Професор Тотев прецени, че неговата оставка ще се иска. (Смях.) Това са две различни работни групи. Ние действително работим по Закона за висшето образование с ректорите, а тук става въпрос за друга работна група, която се състои от служители на Министерството и от представители на Обществения съвет на Техническото училище по електронни системи. Пропускът е наш, че не са включени синдикатите. Действително те искат разширяване на модела. Вчера това нещо беше представено на Отраслов съвет – ние не сме го скрили по никакъв начин. То дори не е интегрирано в това, което е Проект на ЗИД за ЗВО – работният вариант. Дори не сме го интегрирали това нещо. В никакъв случай няма да го внесем или да внесем нещо, което не е обсъдено – във всички случаи ще отчетем това мнение.
Подобно обсъждане направихме съвсем скоро и с ректорите. Те също изразиха резерви по отношение на разширяването на този модел. Ние смесваме две системи без ползите от това да са оправдани. Ние пак можем да генерираме ползите от модела на сътрудничество висше училище – професионална гимназия, без да правим тази промяна на обществената задача на висшите училища и да ги принизяваме до гимназии. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря Ви, господин Вълчев.
Тъй като организационните въпроси на работните групи стигнаха до нас – възникнал е проблем, разбирам и госпожа Такева, аз също трудно в началото успях да се ориентирам коя работна група какво прави. Може би, за да не стават такива недоразумения, е добре да съберете двете работни групи и този въпрос да го решите веднъж завинаги. (Реплики извън микрофоните.)
Извинявайте, те са различни, но искането за възможността на висшите училища да разкриват и такива от системата на средното образование – изисква промени в Закона за висшето образование. Няма как едната работна група да работи независимо от другата.
Как например тези, които са в тази работна група ще знаят какво е становището на Съвета на ректорите? (Реплики извън микрофоните.)
ЯНКА ТАКЕВА: Ами, ректорите са против.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Ще им дам думата. Днес, както каза и госпожа Анастасова, пак ще я цитирам, но имам чувството, че сме в роля на някаква помирителна комисия, цитирам Ви госпожо Анастасова. (Реплики извън микрофоните.)
Със сигурност, но наистина ни вкарвате в този дебат без да сме подготвени и да знаем нито какви са едните текстове, нито какви са другите.
Затова предложих да се съберат двете работни групи и да си кажете… (Реплики извън микрофоните.)
ЯНКА ТАКЕВА: Знаете, че ТУЕС непрекъснато Ви бомбардира – знаете го всички, ходят и при опозицията, ходят и при управляващите…
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Вследствие на което предложението беше да се направи работна група. Сега защо са две работните групи и те досега не са си комуникирали, това наистина не е проблем на Комисията. Затова ние като народни представители апелираме двете работни групи да се съберат и да обсъдят този въпрос. Всеки да си каже – Вие да кажете, че сте против, Съветът на ректорите да си каже, че е против и в крайна сметка въпросът да се реши. Нали така, професор Тотев, професор Статев?
ПРОФЕСОР ЛЮБЕН ТОТЕВ: Ние ще се скараме накрая с професор Статев кой пръв да каже, че тази тема не е за обсъждане тук, първо. Получило се е някакво недоразумение.
Господин Министър, пощадете малко госпожа Такева. Тя, толкова патос вложи тук за това, което не е решено още и не е било обект на тези обсъждания.
ЯНКА ТАКЕВА: Господа професори, Вие знаете ли, че първо е превантивната работа? В момента Ви казвам превантивно какво Ви чака.
ПРОФЕСОР ЛЮБЕН ТОТЕВ: Госпожо Такева, знаете, че прекалено много Ви уважавам. Не хабете толкова нерви за неслучили се работи. Министър Вълчев каза много точно: да не правим някои работи, които не ни се иска да ги слушаме и гледаме. Преди малко казахме в БАН да не се карат. Защото ще се караме за начално, средно и висше образование? Ние сме едно – нали това са нашите деца?! Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
ПРОФЕСОР СТАТИ СТАТЕВ: Може ли да Ви развеселя драги колеги и приятели народни представители, госпожо Председател? Днес, пътувайки насам, ми се обажда една известна журналистка. Няма да кажа името и медията ѝ. Казва ми: „Вие как гледате на предложението да признавате изпити от средните училища и училищата в университетите?“ Казвам ѝ: кой го измисли това, тъй като ние си имаме законово разпореждане, че не признаваме вътре изпити, положени от по-ниска образователно- квалификационна степен в по-висока. Логиката е, казах и на госпожа Такева, не с нейния патос, разбира се, ако по някакви там, защото те се събират на тъмно, решения предложат ние да им признаваме изпитите от гимназията, аз ще им предложа: гимназията да признава изпитите от прогимназията – там от началното училище, и ще приключим в детската градина, а може и в яслата. Дайте да се съберем наистина и да не занимаваме депутатите!
ЯНКА ТАКЕВА: Напротив, депутатите трябва да са в течение.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Доцент Вълчева.
ДОЦЕНТ ЛИЛЯНА ВЪЛЧЕВА: Ще бъда много кратка.
В тези две училища нашите синдикални организации подходихме по един и същи начин към двете. Бяхме на разговори, коментирахме, Министерството е информирано за всичко това. Професионалната гимназия в Правец прие всички условия, директорът се съгласи – той се назначава от „Инспектората“.
Срещнахме съпротива от директорката на ТУЕС. Направихме среща там. Тя забрани на колегите да дойдат на тази среща, но си направих труда да погледна: кога е хабилитирана, какъв е нейният статус, на каква пенсионна възраст е, и ми стана ясно, че въпросът се върти около един човек и е персонален въпрос.
Бързам да кажа, че действително в работната група по Закона за висшето образование ни дойдоха на посещение двама души, които пожелаха да разговарят с нас. Естествено, получиха отпор и от ректорите, и от наша страна. Изразих съмнение, че те се представят от името на някакви големи работодателски институции, но това не е така – проверихме го. Въобще не подлагам на подкрепа подобно нещо. Моля Ви и Вие да не го направите. Нека ТУЕС да си спази правилата – да бъде назначаван директора от инспектората, а не от ректора. Там съм попитала, и тук колегите си спомнят, че попитах професор Михов: как ректор на висше училище се подписва върху диплома за средно образование? Това е безумие! Само за информация, за да имате всичко пред очите си, когато гласувате – не е мястото на ТУЕС да поставя условия.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Нека да кажа и пак ще повторя, че нямаме текстове, които са ни представени, не са стигнали до нас. Надяваме се в работните групи да постигнете консенсус. Ще кажа, че по принцип ако директорът се назначава от РУО, няма проблем по сега действащия Закон двете училища да продължат да си съществуват, така че това си е партньорство.
Надявам се, господин Вълчев, да изясните позициите на двете страни, които имат отношение, на синдикатите и на Съвета на ректорите, които са другата страна в голямата работна група, така че да стане ясно на всички, за да не ни поставяте в една организационно неловка ситуация да сме арбитри в процес, в който не участваме.
Госпожо Анастасова, искахте думата.
ИРЕНА АНАСТАСОВА: Само да кажа, че това са доказано добри училища. Много да внимаваме какво правим, за да не стане като онази приказка от прекалено желание „вместо да изпишем вежди, да избодем очи“. Имам нещо предвид, но по-нататък.
ЯНКА ТАКЕВА: Само едно изречение, госпожо Председател. Тук няма ли профсъюзи при Вас? (Реплики извън микрофоните.)
Госпожо Председател, много Ви благодаря, че ми дадохте думата.
Много благодаря на депутатите, че ме изслушахте. Приемете го като един сигнал. Както каза госпожа Ирена Анастасова, трябва да имаме едно на ум. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Колеги, закривам днешното заседание. Благодаря на всички за участието.

Благодаря на всички и приятна почивка.
Закривам заседанието.

(Закрито 18,00 ч.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Милена Дамянова