Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по образованието и науката
12/12/2018
1. Актуални въпроси, отправени от членовете на Комисията по образованието и науката към председателя на Държавната агенция за закрила на детето.
2. Разни.
Заседанието беше открито в 15,00 ч. и ръководено от председателя на Комисията по образованието и науката госпожа Милена Дамянова.
* * *
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Добър ден на всички!
Уважаеми колеги, имаме кворум и можем да започнем днешното заседание.
Предлагам Ви следния дневен ред:
1. Актуални въпроси, отправени от членовете на Комисията по образованието и науката към председателя на Държавната агенция за закрила на детето.
2. Разни.
Има ли други предложения към дневния ред? Не виждам.
В такъв случай подлагам на гласуване дневния ред.
Гласували: за 15 народни представители, против и въздържали се няма.
Преминаваме към точка първа:
ВЪПРОСИ, ОТПРАВЕНИ ОТ ЧЛЕНОВЕТЕ НА КОМИСИЯТА ПО ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА КЪМ ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА ДЪРЖАВНАТА АГЕНЦИЯ ЗА ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО.
Казвам добър ден на доктор Елеонора Лилова – председател на Държавната агенция за закрила на детето, от известно време. С нея, днес гости на нашето заседание, са: госпожа Камелия Николова – директор на Главна дирекция „Контрол по правата на детето“; Радиона Никова – директор на Главна дирекция „Политики и програми за детето, стратегическо развитие и координация“; и Силвия Трендафилова – „Връзки с обществеността“. Наш гост и вече постоянен представител е госпожа Йорданка Петрова – парламентарен секретар на Министерството на образованието и науката.
Колеги, предлагам Ви процедурата за днешното изслушване да бъде да дадем до 10 минути на госпожа Лилова да се представи и да представи своите приоритети, след което ще Ви дам думата за въпроси. Предлагам да не са ограничени в рамките на процедурата на блиц, който провеждаме с министъра, а тъй като това ни е първа среща, всеки да си зададе въпросите. Разбира се, който има въпроси, да ги зададе, за да може тази среща да бъде максимално полезна и продуктивна и за двете страни.
Госпожо Лилова, заповядайте. Имате до 10 минути.
ЕЛЕОНОРА ЛИЛОВА: Благодаря Ви, госпожо Дамянова.
Първо, бих искала да благодаря за проявения интерес към дейността на Държавната агенция за закрила на детето и за поканата, която отправихте към мен да се представя.
Позволете ми, в началото с няколко изречения да дам информация за професионалния ми опит, който е свързан изцяло с образованието.
По образование съм магистър – педагог и съответно целият ми стаж е преминал в училище. Дългогодишен учител съм и директор на две училища – 2 години в основно училище и 6 години като директор на средно училище в град София. Имам завършена магистърска степен „социология“ и съм доктор по управление на образованието. Проявявам интерес към качеството на образование. Участвала съм в разработването на стандарта към Закона за предучилищното и училищното образование, във връзка с инспектирането. Не случайно, в последните дни организирахме и Държавната агенция за закрила на детето беше домакин на интересна научно-практическа конференция, свързана с качеството на образование, съвместно с Националния инспекторат по образование, Съюза на работодателите в система на народната просвета и Сдружението на директорите в средното образование.
Встъпих в длъжност на 20 февруари 2018 г. и видях, разбира се, веднага колко близки са сферите на образованието и на социалната дейност.
В момента числеността на Държавната агенция за закрила на детето е 66 щатни бройки, разпределена в три дирекции: „Административно-правно и финансово-стопанско обслужване“ – 14 бройки; Главна дирекция „Контрол по правата на детето“ – 31 щатни бройки – именно тази дирекция е заета основно с извършването на проверки във всички държавни, частни и общински детски градини, училища, лечебните заведения и дирекциите „Социално подпомагане“ и „Политики и програми за детето, стратегическо развитие и координация“. Във функциите на тази дирекция има една основна важна задача през тази година във връзка с разработването на Националната стратегия за детето за следващия период, който съответно беше определен 2019 – 2030 г. След малко ще разкажа за Националната стратегия.
В началото бих искала да представя дейността на Главната дирекция „Контрол по правата на детето“. През тази година бяха възложени най-много планови проверки, извършени в Главната дирекция. В годините те са достигали до 300, а тази година са 471 планови проверки, проверки по сигнал и последващи проверки. Проверките по сигнал са 79, а 387 са извършени по поръчение на министър-председателя в центровете за настаняване от семеен тип и съответно всички 15 дома за деца лишени от родителски грижи, 92 дневни центъра за деца и младежи с увреждания.
Основната цел на тези проверки беше да се провери: какви грижи се полагат за децата; какво е нивото по отношение на закрилата от насилие над децата, настанени в социални услуги, в центровете от семеен тип; грижата, която се полага в дневните центрове за деца и младежи с увреждания. В същата дирекция е сформирана Междуведомствена работна група за разработване на насоки за подготовка на детето за национално и международно осиновяване. Насоките са разработени на база на съществуващите политики до момента. Идентифицираните трудности и предизвикателства в процеса на подготовка на осиновяване.
Друга Междуинституционална работна група от Председателя на Държавната агенция за закрила на детето подготви предложения за допълнения на Наредбата за критериите и стандартите за социални услуги за деца. Актуализиран е и координационният механизъм за взаимодействие при работа в случаите за деца-жертви или в риск от насилие и за взаимодействие при кризисна интервенция.
През 2018 г. създадохме и работна група, която актуализира всички методики, методически ръководства и указания, разработени от Държавната агенция за закрила на детето, свързани със съвместната дейност с образователни институции, а именно: правилата за безопасна работа на учениците в училищната компютърна мрежа и Интернет; практически насоки за работещите в образователната система за подкрепа на детето в ситуации на раздяла и конфликт между родители; практически насоки за действия, които учители и ученици трябва да предприемат, в случай на инцидент на насилие и в други критични ситуации; помагалото за превенция на насилието за училищната мрежа беше акцент, разбира се. Тези документи към момента са в процес на актуализиране и апробиране, доколко те са практически полезни за училищата в страната.
Бих искала да обърна внимание и на Националната кампания за популяризиране на правата на детето, която организирахме, и националната кампания „Живот без насилие за всички деца“, с подкрепата на Министерството на образованието и науката, двете сдружения на директорите, Съюза на директорите и двете синдикални организации.
Имахме и много приятна инициатива, свързана с награждаване на отличилите се с дейността си социални услуги за деца: “Аз гарантирам щастливо детство“, която се състоя преди няколко седмици.
Имахме и обучение на журналисти в Софийския университет за ролята на медиите при отразяването на случаите на насилие над деца.
За 1 юни организирахме иновативно събитие в зала „Асикс Арена“ по повод Международния ден на детето и акцентът беше безопасният Интернет.
Извършихме кампания, във връзка с актуализиране на длъжностните характеристики на професионалистите, работещи с деца и въвеждането на изискването за познаването и спазването на режима на задължителното съдействие, което касае всички нас, не само работещите в образованието, социалната и здравната сфера, а всички граждани в Република България, разбира се.
През тази година акцент на дирекция „Политики и програми за детето, стратегическо развитие и координация“ е разработването на Националната стратегия за детето. Основните принципи, които определи Междуведомствената работна група, която основно работи по този документ, са: недопускане на дискриминация; най-добрият интерес на детето; право на живот; оцеляване и развитие; правото на детето да бъде чуто и да бъде взето предвид неговото мнение.
Защо се определи хоризонта 2019 – 2030 г.? Свързано е, разбира се, с целите за устойчиво развитие 2030 г., пред които и Република България има своите ангажименти. Тези цели са 17, но най-пряко свързаните от тях, които касаят децата са 5: правото на образование; правото на защита от насилие е следващото; правото на безопасна и чиста среда на съществуване; право на равни възможности за успешна реализация; и право на живот и просперитет. Пет са тематичните зони, които определи Междуведомствената работна група и тук бих искала да ги изложа накратко: здраве и здравословен начин на живот; качествено образование за всички деца; семейна среда, алтернативна грижа и стандарт на живот; сигурна среда и достъп до образование; отдих и свободно време; детско всекидневие, разбира се, свързано и с игрите.
Разбирам, че времето ми е доста ограничено и гледам да се впиша в 10-те минути, но бих искала да обърна внимание, че освен Междуведомствената работна група, която работи по този стратегически документ, се провежда един широк консултативен процес, който е свързан с допитване до всички професионалисти, които работят с децата, а именно: учителите и директорите, педагогическите специалисти; всички, които работят в сферата на социалните услуги. Бяха определени всички заинтересовани страни и този широк консултативен процес в момента забавя окончателното представяне на документа. И днес се работи по него и се надяваме на 19 декември 2018 г. Националния съвет за закрила на детето да одобри текста на Националната стратегия за детето 2019 – 2030 г. Оставам на разположение за въпроси.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря Ви.
Колеги, имате думата.
Госпожо Анастасова, заповядайте.
ИРЕНА АНАСТАСОВА: Госпожо Председател, колеги! Госпожо Лилова, нашата комисия, преди години, изслуша предишния председател на Агенцията за закрила на детето (реплики) и не се чувствахме добре, така да кажа.
Моят въпрос е следният: Вие как мислите, каква е разликата в дейността на Агенцията от онзи период, за който припомних, и сега? Какво мислите, че се е подобрило в дейността на отделите за закрила на детето – тоест работата Ви на терен? Да, добре е, че има стратегии, че се сформират работни групи, които разработват различни механизми, практически насоки и така нататък. Това е все в добра и положителна посока, но от срещите ни в страната, не само моите, ние оставаме с впечатлението, че най-големият проблем на структурите на Агенцията е работата по места – с деца, с родители, с педагогически колективи. Това е въпросът ми: в тази посока какво мислите, че се е подобрило в дейността на Агенцията? Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Заповядайте за отговор, госпожо Лилова.
ЕЛЕОНОРА ЛИЛОВА: Благодаря Ви, госпожо Анастасова.
Малко нескромно е за мен да отговарям дали се е променила дейността на Държавната агенция за закрила на детето. Ако ми позволите, след малко обаче, бих дала думата на моите директори на дирекции.
Бих искала да обърна внимание на същността на Вашия въпрос. Да си призная, когато встъпих в длъжност най-тежко ми беше да чета всички тези доклади и преписки, които разглеждат случаи на жалби, свързани с насилие, или недобра координация, когато се касае за дейността на образователните институции и на социалните служби.
Бих искала да обърна внимание, че Държавната агенция за закрила на детето извършва проверки на дирекциите, които визирате във Вашето изказване – те не са наши служители. Около месец от встъпването ми в длъжност, най-голямата за мен изненада беше, че тези дирекции за социално подпомагане всъщност не са към Държавната агенция за закрила на детето. Затова полагах много усилия и създадохме такава информационна кампания. Лично звъня на колеги и обяснявам кои са всъщност служителите на Държавната агенция за закрила на детето и кои са дирекциите за социално подпомагане и отделите за закрила на детето.
Не случайно, през изминалия месец ноември,организирахме работен семинар с представители на: Агенцията за социално подпомагане, Регионалната дирекция и госпожа Василева – на столично ниво, заедно с кметове и заместник-кметове от Регионалното управление по образование и директори на столични училища, защото именно това е един от най-наболелите проблеми – как да координираме образователните институции и социалните дейности? В тази посока предстои още работа.
Това, което съм си поставила за цел е, ако може повече да се приближаваме така че да бъдем полезни и да решаваме проблемите на децата. Това, разбира се, с магическа пръчка не става. Трябва да се направят стъпки и в двете посоки – както от страна на социалните работници, така и от страна на учителите и на директорите. Не трябва да чакаме да назрее проблемът, а трябва по-раничко да търсим социалните работници.
Разбира се, голям е и проблемът с текучеството на всички социални работници. Знаете, че там средната заплата е доста по-ниска. В момента се наблюдава по-голямо текучество към образователната сфера, така че и този проблем ще предстои.
Това, което сме коментирали с Главна дирекция „Контрол по правата на детето“ как да координираме по-добре тези усилия и как да работят по места всички – социалните работници и като цяло комисиите за детето в общините? Именно затова в работната група за Стратегията, аз разбирам, че наистина не ни се слуша много за стратегия, ние търсим този нов стратегически документ да бъде полезен.
Нашето предложение в стратегическия документ е да има една цялостна подкрепа от страна на образователните, социалните и здравните услуги – това, което се случва като практика в изключително голям брой европейски държави, а и не само – хармонизиране на практиките в действията и подкрепата на детето.
Търсим цялостна подкрепа за детето – не само за това дали то качествено е подготвило своите уроци за деня, а и това дали то се чувства в сигурна и спокойна семейна среда. Идентифицирайки нуждите на детето, преминавайки в подкрепата на родителите и професионалистите, да потърсим промяна в социалните и образователните услуги така че да имаме универсални услуги, а не тясно специализирани и парцелирани действия. Когато подкрепяме едно дете, ние трябва: да подкрепяме неговия смислен живот като цяло; да търсим развитието компетентностите на детето; да го подкрепяме така че то да се социализира в живота на възрастните.
Ако ми позволите да дам думата на директорите на дирекции, ако има нужда?
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Нямаме, освен ако някой няма конкретен въпрос.
За нас беше важно, предполагам това искаше и госпожа Анастасова – да чуем Вашия поглед. Иначе, директорите на дирекции си бяха директори на дирекции и тогава. Предполагам, че и тогава са имали мнения за своята работа? Така че за нас е важно Вашето мнение, а по отношение на подхода, който споделяте, че сте заложили в Стратегията, ще Ви напомня, че всъщност този подход е заложен в Закона за предучилищното и училищното образование – с конкретни текстове в главата за подкрепа за личностно развитие, още от 2016 г. Ако сега тепърва ще започнем да го мислим стратегическо, това говори много лошо - изключително лошо?!
ИРЕНА АНАСТАСОВА: Мога ли само да уточня?
Аз съм съгласна с това, което казвате. Да, наясно съм, че отделите за закрила на детето не са към Вас, но някак си, и в моята практика, а и случаите, на които се натъкваме, излиза, че много институции работят за децата, а на практика се получава, че нищо не се случва. Отговорностите се прехвърлят и особено в тежки случаи, когато, както е казал народът: като се е обърнала колата – пътища много. С една дума не знам, може би и с колегите от Социалната комисия трябва да говорим, но си мисля, че от това разпиляване на отговорности децата не печелят в никакъв случай.
Ако трябва да се правят някакви структурни промени, не съм специалист в социалната сфера, но Вие казвате, че и от страна на педагогическите колективи и директори трябва по-активно да се търси помощ. Трябва да Ви кажа, че в моята практика много активно съм я търсила, ама много активно, но резултатът е никакъв и в един момент спирам да търся, защото сама си решавам въпросите.
С една дума разбирам и текучеството. Това означава да се постави въпросът по-сериозно и при формиране на бюджета и така нататък, защото нали виждате, че поради съвременните обществени условия проблемите с децата ще се задълбочават – липса на родителската грижа, тоест родителите са някъде, или са тук, но какво от това че са тук и така нататък. Тоест имаме нужда от такъв тип компетентни служители, които да могат наистина да помагат. Фактът, че някакъв човек стои на минималната работна заплата, или малко над минималната, заема една щатна бройка, оставете, че не ни върши работа в училищата, той не върши работа и на детето, което е при него за помощ.
Струва ми се, че в грижата за детето, може би ние като законодателен орган в държавата, трябва малко по-сериозно да видим какво не работи. Трябва ли някакви други предложения да се направят, само липсата на кадри ли е, някакви структурни промени ли да се направят, нещо друго ли трябва да се промени? Струва ми се не е само мое чувство, че не правим всичко, което можем да направим за децата, или че това, което правим не го правим по най-добрия начин.
Извинявам се, ако не съм могла да се изразя както трябва, за да ме разберете.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Заповядайте, госпожо Лилова.
ЕЛЕОНОРА ЛИЛОВА: Благодаря Ви.
Мисля, че не само Вашето усещане е такова. Бих искала да споделя, че и моето усещане е такова. Не случайно вложихме толкова много усилия да разработим стратегически документ, който да показва и да указва какви да бъдат следващите планове за действие, които трябва всички ние да разпишем в следващите години.
Това, на което сега бих искала да обърна внимание, за което Вие говорите е, че ние всички като институция трябва да имаме информационната свързаност по между си. На първо място, наистина трябва да бъде информацията, която знаем за детето.
Обръщам внимание, че Националната информационна система, която би следвало да работи и да се поддържа към Държавната агенция за закрила на детето, към момента не работи. Такава би следвало да има и ние полагаме усилия – ето днес получаваме нови сървъри. С подкрепата на Министерството на труда и социалната политика бяха закупени такива и се надявам да се актуализира този продукт, който отлежава от 2015 г. на първия етаж на сградата на Министерството. Ако имаме на първо място информацията за детето и какво е неговото минало– знаете колко са мобилни днес родителите – то дори когато се премества от един град в друг или в друга държава, то по някакъв начин ще носи своята история, а ние, разбира се, и възрастните, и професионалистите ще имаме по-добра грижа за детето, когато имаме и цялостна картина за него.
Следващото нещо, на което бих искала да обърна внимание, е междуинституционалното сътрудничество, което заложихме, освен информационната свързаност в този стратегически документ.
Третото, разбира се, е развитието на човешкия капитал, защото, ако ние професионалистите не се подкрепяме и не помагаме по някакъв начин, включително и на родителите да станат по-компетентни и по-отговорни във връзка с отглеждането на децата, няма как да работим всички на парче, а да искаме обща подкрепа за детето. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Колеги, други въпроси имате ли?
Госпожа Петрова, след това госпожа Захариева.
ТАНЯ ПЕТРОВА: Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Лилова! Съвсем наскоро прочетох на сайта на Националната мрежа за децата техен апел: „Стратегията за възпитателна работа на Министерството на образованието и науката да отпадне“. Преди малко чух от Вас, че подготвяте 12-годишна Стратегия за детето – това е един смел документ. Считате ли, че двата документа, които назовах, си кореспондират и оптимист ли сте за бъдещето на този 12-годишен документ? Този документ да не стане още едно нормативно бреме за институциите?
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Заповядайте, госпожо Лилова.
ЕЛЕОНОРА ЛИЛОВА: Благодаря Ви.
Запозната съм с искането на Национална мрежа за децата. Днес те отправиха към нас предложение, на следващия Национален съвет за закрила на детето, да бъде дискутиран съответно този Проект за възпитателната работа – знаете, че те имат свой представител там.
Бих казала, че наистина е смело за 12 години. Да, двата документа би трябвало да си кореспондират както като цяло и не само тези два документа. Това, което преди малко казах като планове на действия, следващи и последващи практически свързвания на документите – предстоят.
Националната стратегия за закрила на детето показва един визионерски подход по отношение на това какви искаме да бъдат децата в Република България и как да ги подкрепим всички ние – институциите, професионалистите, родителите така че да имаме едно устойчиво и развито поколение деца в 2030 г. Да, много е амбициозно.
Това, което искаме да предложим, е плановете за действие да бъдат тригодишни, защото националните програми за закрила на детето сега са с едногодишен срок на действие. Знаете колко много дейности се залагат и как докато се утвърди тази Национална програма за закрила на детето, тя всъщност трябва да свърши – към средата на годината като цяло се утвърждава и се приема документа и остава само половин година срок на действие.
Нашето предложение е: за междуинституционалната свързаност и информационната свързаност на всички тези документи, да бъде създадена такава междуинституционална работна група и да бъде планирано действието не само на този документ за възпитателната работа, а и на всички останали документи. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Госпожа Захариева.
ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Благодаря, госпожо Председател.
Госпожо Лилова, преди малко в отговор на въпрос на колега, казахте, че разбирате, че не ни се слушат стратегии и не ни се говори за стратегии.
Хората, които сме в тази комисия, по обективни и по субективни причини назад във времето, в различния професионален опит, който имаме, сме слушали безкрайно много стратегии. Със сигурност имаме и достатъчно участие в изграждането на една част от тези документи в различни сфери. Проблемът е обаче, че когато започнем да говорим за детето и търсим решение наистина на ежедневни проблеми и в българското училище и в българското семейство, сякаш фактът, че имаме толкова много стратегии, документи, планирани действия, отбелязване на всички празници и тържества, демонстрацията на активност в различни сфери, не само в сферата за детето, не ни помага.
Да, аз също имам много траен спомен от последната ни среща с Вашата предшественичка. Разбира се, целта на днешната ни среща не е да си спомняме за нея, но там дебатът отново беше такъв. Аз предполагам, че затова и колегата Анастасова Ви прати в тази посока, защото много ни се иска и смятам, че говоря не само от лично име, защото в тази комисия, слава Богу, ние сме успели да избягаме от политизирането на темата за децата и работата, която трябва да се върши в тази посока.
Много ми се иска във времето, което разбирам, че все още е малко, за да навлезете в същината на всички детайли в работата на Агенцията, да чуем някога една дума за това: какъв анализ направихте, който да стъпва на хилядите проверки, които изброихте, че са направени в предходните месеци – стотици ли са, хиляди ли са – колкото и да са. Какво е това, което наистина липсва, за да усети и обществото и всички ние, че, да, ние не пишем само – ние правим нещо на практика, на терен, помагаме дори на едно, две, три или пет деца?
Много ми се иска, когато всички представители на тези институции, които имат отношение към грижата и закрилата на детето, наистина да говорят в една и съща посока.
Да Ви кажа честно омръзна ми да слушам колко много работа вършат Отделът „Закрила на детето“, а Държавната агенция за закрила на детето колко много контролират. В крайна сметка никога не чувам кой и как точно помага? Да, със сигурност всички документи, всичко, което правите е издържано, отговаря на европейските ни политики, отговаря на международните харти, на всякакви големи документи, за които хората дори не са чували, но хората имат нужда от реална помощ.
Във Вашето изложение преди малко говорихте и за комисиите за детето към местните власти. Аз съм от Сливенски избирателен район, от една малка община – Нова Загора. В нашия регион имате един или двама представители. В Сливен има една госпожа, виждала съм я на разни срещи в областната управа. Как Вие виждате например тази госпожа в ролята си на представител на Вашата Агенция, как на практика тя е подкрепа? Единственото, което аз съм виждала, това е: да, ние направихме проверка; да, написали сме предписание; да, предписанията, ако не се спазват ще накажем – било кмет, било някой друг.
Наистина се опитвам да бъда максимално коректна и да разбера, че наистина работата трябва да бъде подредена и документално. Ако понякога, за съжаление, оставям усещането у хората, че смятам, че тази агенция не е полезна, уверявам Ви не го правя защото смятам, че не си вършите работата, а смятам, че някъде има грешка в цялата система.
Вие говорите за междуинституционална зависимост. Тази институционална координация я има отдавна. Дадена е чрез координационния механизъм, който се направи през 2009 г. Този координационен механизъм, на места дори въобще не се познава, включително и от Вашите служби и от образователната система.
Не сте Вие човекът, който ще носи отговорността за това, но пак казвам, написан е. Координационният механизъм е прекрасен. Работила съм с него като заместник-кмет, но когато станаха конкретните случаи, които най-напред се появиха масово по телевизията и почнаха да ни плюят вкупом и учители, и директори и всички – колко сме лоши и колко сме калпави и не можем да помагаме, ние не търсим междуинституционалната си обвързаност и екипност и да кажем: да, ние ще решим този случай, защото аз ще направя това, другият – това, третият – третото, сякаш почваме да си изменяме и да си прехвърляме вината. (Реплики.) Да, дали са нареждания, от Отдела за защита на детето са направили проверка – отишли са, направили са оценка, училището е събрало екипа, написали нещо и накрая? Ето затова ни се ще да чуем повече Вас и вашите колеги дали по-скоро имате яснота и желание да направите Агенцията от теоретична, от консултантска, от контролираща да я направите работеща и близка до хората в реалната среда и дали, според Вас, това въобще може да се случи? Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Заповядайте, госпожо Лилова.
ЕЛЕОНОРА ЛИЛОВА: Благодаря Ви за така обстоятелствения въпрос. Той не беше само един.
Действително ме връщате в периода, в който се колебаех дали да приема да стана председател на Държавната агенция за закрила на детето, защото много добре разбирам Вашите притеснения и като учител и като директор.
Какво всъщност прави Държавната агенция за закрила на детето – това беше моето предизвикателство, когато встъпих в длъжност. Това, което мога да кажа към момента е: Вие всъщност говорите за промяна на нагласите – промяна на нагласите както по отношение на това родителите да уважават професионалистите, и обратното. Именно това е един от най големите минуси в нашата държава – ние просто не се уважаваме. Имаме много добре разписани документи, както каза и госпожа Дамянова – разписано е и в Закона за предучилищното и училищното образование, разписани са и много методически указания и въпреки всичко, при наличието на над 400 стратегически документи в България, нещата не ни се получават. Да, много ни се иска тази стратегия, която ние и Вие, разбира се, с Вашето последно „да“ ще дадете, да съществува този стратегически документ, всъщност трябва да кажем: стига повече стратегическа мисъл – ние искаме практически действия! Именно затова сме разписали този документ като така, че да променяме нагласите, компетентностите на хората и всички да сме заедно – иначе няма как да се случи, ако продължаваме да прехвърляме топката от детската градина на училището, от училището на университета или от родителите към учителите и обратното.
Служителите, които са в Държавната агенция за закрила на детето са само 66. В Сливен нямаме представител, но имаме представители в пет региона: Враца, Пловдив, Бургас, Варна и Русе. Разбира се, те отговарят за региони и няма как да осъществят правилната подкрепа. Много добре разбирам за какво говорите, но Държавната агенция за закрила на детето по своята същност е една администрация. Дали тя има възможностите да се справи със своите функции, които са разпределени, ще дам пример: в 2001 г., когато е създадена, е била със 113 служители. Сега виждате, че със 66 служители очакванията не са по-малко, а напротив – увеличили са се. Така че капацитетът на администрацията, ако трябва да бъда честна, няма как да изпълнява в пълен капацитет функциите, които са ù възложени – напълно съм съгласна с Вас.
Мога още много да говоря по въпроса. Много промени трябва да се направят. Предполагам, че борбата предстои и в Закона за детето и семейството. Работата ще започне през следващата година и може би там могат да се променят и функции, които да се преразпределят – дали на институции, дали на местно ниво, регионално или национално, има още какво да се работи наистина.
ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Благодаря.
Знаете ли, няма да коментирам нищо. Ще кажа просто, че ще се радвам да видя един анализ, от който да проличи дали Агенцията ще продължи да бъде администрация, или ще бъде институция – искам да е човек да има човешките усещания към истинските проблеми. Дали ще бъде институция, която ще бъде наистина близко до тези, които имат нужда от нея – това можете да го направите, когато анализирате всичко.
Надявам се да го видим.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Всъщност такъв анализ нямахте ли преди да започнете да правите тази стратегия за 12 години? Изготвян ли е такъв анализ? Той би трябвало да обхваща тези проблеми, които споделиха колегите? Така че се надяваме на някакви конкретни стъпки.
Колеги имате ли въпроси?
Ако все още размишлявате, аз ще задам един въпрос, понеже във Вашето първоначално изложение споменахте за проверки, които са извършвани в 92-та центъра за деца и младежи с увреждания. По мой спомен, за една проверка, която започна в началото на месец август – към 8 август и на 4 октомври 2018 г. на сайта на Агенцията е публикувана информация, че проверката е приключила, но без да са посочени конкретни изводи от нея за качеството на този вид услуга, предоставяна съответно от общините и от лицензираните доставчици на социални услуги. Според информацията в рамките на месеца е трябвало да бъде изготвен и аналитичен доклад за резултатите от тази планова проверка. Има ли такъв аналитичен доклад? Какви са конкретните резултати от тази проверка – има ли установени нарушения, пропуски, какви са те, какви са препоръките, какъв е планът за действие за отстраняването на тези пропуски, изпълняват ли се тези Ваши препоръки и така нататък? Заповядайте.
ЕЛЕОНОРА ЛИЛОВА: Благодаря Ви.
Да, от месец август до 28 септември приключиха проверките на тези 92 дневни центрове за деца и младежи с увреждания. При проверките е установено като цяло добро отношение към децата от страна на екипите. Лично проверих няколко такива дневни центъра.
Разбира се, проблемите за всеки един от тези центрове са различни. Изготвен е дълбочинен анализ, който е на сайта на Държавната агенция за закрила на детето. Констатирано е като цяло наличие на партньорство на екипите с родители, институции и организации. Установен е стремеж за индивидуализиране на грижата, но това, което видяхме като най-основен минус е как в дневни центрове за деца с по-малка възраст, в обстановка на детска градина, всъщност се отглеждат и по-големи деца – младежи, за които обстановката не е много подходяща. Това като проблем го изказаха и екипите.
Лично посетих два пъти един и същи център и заварих младеж, който стоеше на едно и също място, гледаше в едно и също огледало и използваше едни и същи уреди, които стояха пред него. Той по никакъв начин не се опитваше да се концентрира върху тях, което означава, че в дневните центрове трябва да говорим за промяна на физическата средата, която да бъде подходяща за деца и отделно за среда, която да бъде за младежи. Разбира се, това са различни решения за различните места.
Така че много бих могла да говоря като цяло, но за мен това е един от най-големите проблеми – това че в някои дневни центрове директно получават заповед да преминат и за младежи, е наистина първи и основен проблем.
Голям проблем е текучеството, голям проблем са ниските заплати – това се установи и в центровете за настаняване от семеен тип. Няма как хората да работят със специална грижа и да получават около 600 лв. заплата.
При проверките установихме, че потребителите имат известен напредък и голяма част от тези, които се грижат за тях, са доволни от това, че децата имат напредък, но в крайна сметка трябва да има повече инвестиции в дневните центрове – както по отношение на средата, така и по отношение на екипите, които работят с децата. Анализите показват това – трябват повече инвестиции в сферата на социалните услуги.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Извинявам се, но Вие няколко пъти споменахте, и в предходни отговори, за заплащането. Ами извинявайте, но хората, които работят в тази система, започвайки работа там знаят условията. В крайна сметка, когато отиваш да работиш някъде, знаеш предварително при какви условия ще работиш, какво ще работиш и сам се съгласяваш да започнеш тази работа.
Съгласна съм, че заплащането там е ниско, още повече, че всички започнаха да се сравняват със сферата на образованието и с учителите, което, не знам до колко е честно, но и учителите и Вие го знаете от опит, когато Ви бяха по-ниски заплатите отново работехте със сърце и с душа. Нали така? Така че тук ситуацията е същата, защото също се работи с деца. Несвършената работа в никакъв случай не трябва да се оправдава със заплащането.
Пак казвам, Вие учителите толкова години си вършехте добре работата и с по-ниско заплащане. Сега вече заплащането започва да става друго. Предизвикателствата са едни и същи в различните системи. (Реплики.) Да така е, госпожо Анастасова, и това го има, но това са хора, които работят с деца. Вие се опитвате със Стратегията да променяте нагласите, но това също е част от тези нагласи – поне аз така си мисля.
Колеги, имате ли други въпроси?
Заповядайте, госпожо Анастасова.
ИРЕНА АНАСТАСОВА: Госпожо Дамянова, Вие принципно сте права, но когато говорим за хора, които не могат да бъдат вътрешно мотивирани, каквито сме ние учителите, значи те трябва да бъдат подпомогнати с външно мотивиране. В тази връзка много хора може би си представят, че искат да работят като социални работници, дефектолози или каквито и да било други, но когато се сблъскат с действителността тя се оказва много по-различна от това, което са си представяли. Така че си мисля, че, ако водим битки за това да можем да сме полезни на всяко дете, още повече, че те както се вижда не са вече толкова много в България, би следвало да водим битки за това да се увеличават заплатите на тези хора, за да може, ако не друго, поне по-качествени като личностни характеристики хора да могат да работят с децата.
Разбира се, далеч съм от мисълта, че Вие сте против увеличаване на заплатите им. Тези хора работят с деца, но пък там се оказват по-тежки нещата. Ние в училище също се сблъскваме с това и виждаме за какво става дума.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Абсолютно съм съгласна с Вас. Разбира се, че трябва да се търси възможност за мотивиране на хората и то на хората, на които наистина им се работи с деца. Но, Вие сама казахте: вие в училище също работите с такива деца и сте работили и детето винаги е било на първо място. Затова, аз все пак си мисля, че когато започваш да работиш и знаеш условията, че ще работиш с деца, разбира се, че е по-добре и всички трябва да работим за тази външна мотивация. Категорично! Но, това не оправдава пропуските, които се допускат в един или друг център в момента. (Реплики.) Да, то е въпрос на контрол и по отношение на работата в училищата с такива деца.
Ще припомня на госпожа Лилова примера, тук е госпожа Арнаудова от 19-то училище, казах го и на предходното изслушване на предишния председател – ще Ви покажа отговора, който получихме в Комисията, на мое писмо като председател по казуса с 19-то училище: аз по-чиновнически, административен, нечовешки и нехуманен отговор не съм чела през живота си, а съм прочела доста неща, включително и в Министерството и като отговори и като реакции. Така че говорим за това – за това отношение и за тази подкрепа. Не трябва да смятаме, че като сме написали ей това писмо, и сме отговорили на едни в Народното събрание, или на който и да било, или на директора, или на родителите, или на районния кмет, който се е интересувал как съответно да бъде решен един или друг проблем. Затова говорим – за човешкото отношение. Това са наистина нагласи и не ги определят по някакъв начин парите и съответно финансовото стимулиране. Има значение категорично! Тези хора наистина трябва да се подпомагат и да работим в тази посока, но нечовешкото отношение няма оправдание, защото това са човешки съдби не само на едно дете, а дори и да е само на едно дете!
Колеги?
Госпожо Петрова, заповядайте:
ТАНЯ ПЕТРОВА: Уважаема госпожо Лилова, безспорно тази среща е полезна и за нас и за Вас. Бихте ли инициирали подобни такива срещи в регионите. Преди малко Вие казахте, че има Ваши представители в някои региони. Споменахте Варна. Лично аз не знам кой е представителят Ви там. Може би Вие ще кажете как се казва? За директорите на училищата би било полезно да знаят кой е представителят на Агенцията в съответния регион и какво съвместно могат да направят.
ЕЛЕОНОРА ЛИЛОВА: Благодаря Ви. Да, наистина в следващата година планираме такива регионални срещи, разбира се, и във връзка с повишаването на качеството на образование и с повишаването на социалните услуги. Другият проблем, който установихме, Вие сама го казахте, е, че не знаете кой е представителят във Варна. Те пък не знаят къде се намират отделите за закрила на детето, говоря за някои колеги, които не знаят към кого да се обърнат, как да се обърнат и да напишат сигнал. Направили сме дори готов примерен образец, за да подпомогнем колегите в тези практически насоки. Предстоят такива регионални срещи. Да, имаме нужда да ходим на място да виждаме проблемите и да сме по-близо до тези, които имат проблеми, защото това ни помага не само по отношение на документите, а и когато се извършват проверки – като методически указания, които следва да се дават на място.
ТАНЯ ПЕТРОВА: Благодаря.
Аз пак не чух как се казва лицето, защото на сайта на Агенцията не виждам. Може би аз не се ориентирам?
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Ако в момента не можете да отговорите, можете по-късно да дадете координати на колегите.
Доцент Михов пита кога ще имате представител във Велико Търново.
ЕЛЕОНОРА ЛИЛОВА: Лилия Мирчева се казва. Тя е дългогодишен служител. Всъщност отделът във Варна се координира в Русе. Така че може би за това са малко по-пасивни, но такава е структурата.
АНЕЛИЯ КЛИСУРОВА: Тоест във Варна няма?
ЕЛЕОНОРА ЛИЛОВА: Не, има – Лилия Мирчева. В Русе е началникът. Неслучайно Ви казах, че през 2001 г. са били 113 всички служители, а в момента са толкова – 66.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Госпожа Стоянова за кратък въпрос.
ВЕНКА СТОЯНОВА: Ще бъда съвсем кратка. Тук, в тази Комисия съм може би един от малкото хора медици – само ние двете с професор Клисарова сме.
Тъй като дълги години съм се занимавала с администрация и с контрол в сферата на здравеопазването и много тясно съм работила с Вашите структури по места – по-скоро с подопечните, с тези, които се страхуват от Вас, мога да кажа направо, защото съм прям човек, няма да увъртам: имате ли нагласа в Агенцията да направите някаква промяна в стила на работа, която, да отговаря, разбира се, на нормативната база и да установите някакъв баланс между подпомагането на тези, които проверявате, и наказателната дейност? Това, което наблюдавам в областта е, че като се чуе за Агенция за закрила на детето настъпва едно невероятно напрежение в структурите. Разбира се, някъде има много груби грешки, които изискват жестоки наказания от Ваша страна, но има и наистина чиновническо отношение и неразбиране на проблемите. Много по-рядко се оказва методична помощ на съответния обект, отколкото са наказанията, които налагате. Налагала съм глоби много години като директор на Регионална здравна инспекция, преди това и в ХЕИ, но съм човек, който налага тази мярка с известно притеснение и с неудобство, докато колегите от Вашата структура (реплики), с които съм контактувала, едва ли не търсят…
На времето един мой санитарен инспектор казваше: „Аз под езика му паяжина ще намеря и пак ще го глобя“. Търсите ли паяжината, или се опитвате заедно с хората, които проверявате, да изметете първо и тогава вече да дирите големите проблеми и съответно големите наказания?
Извинявам се за въпроса, но така ги усещам нещата, такива са ми наблюденията и затова поставям въпроса по този начин.
ЕЛЕОНОРА ЛИЛОВА: Благодаря Ви.
Това, което наблюдавам, във всички доклади, пак казвам, от 20 февруари досега, повече са методическите указания, по-малко са санкциите – около 6 или 7 е средният брой, така ли е, госпожо Николова, като методически указания във всеки доклад и те са много стриктно и обемисто разписани.
Не знам дали визирате и Инспекцията на Агенцията за социално подпомагане, които са доста по-лоши от нас. (Реплики.) Ние наказваме и тях, но знам, че там режимът по отношение на разпис е малко по-не методически настроен, така че не знам точно за какво говорите, но мога да кажа, че ако искате – запознайте се с някои. Готови сме да покажем как даваме методически указания. Санкциите наистина не са толкова големи, но, ако не се изпълнят предписанията, разбира се, има имуществена санкция и тя започва от 2500 лв. за тези, които не са изпълнили предписанията. Надявам се да бъдем по-толерантни, но когато става на въпрос за грижата за децата, не трябва да бъдем и компромисни.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Всъщност това си говорихме с госпожа Захариева, че ние всички под една или друга форма Ви зададохме един и същ въпрос. Тоест въпрос, който е в една посока, ама някак си не получихме като че ли, поне аз съм с такова впечатление, конкретен отговор.
Това, което липсва е комуникацията. Току що попитах госпожа Арнаудова дали, когато беше проблемът в 19-то училище, Вие тогава бяхте директор все още на 2-ро училище, което беше съвсем наблизо. Запозната сте. Целият район „Красно село“ беше доста запознат с казуса. Дали отидоха Ваши хора, от Държавната агенция за закрила на детето, да помогнат на училището? Как мислите? Не отидоха! Не отидоха, госпожо Лилова, тогава. Ето за тази подкрепа говорим. Може да сте написали томове методически указания. Сигурна съм, че даже някъде не са ги прочели, защото не е въпрос да пишеш голямо количество, за да кажеш колко методически указания сме дали. Те може да са малко, може да са в една страница, може да е само в разговор със съответния екип, към който се отправят тези методически указания. Пак стигаме до човешкото отношение, до добрата, екипната работа, до комуникацията, а не до папката с методическите указания.
Дадох Ви конкретен, съвсем пресен пример, за да кажа отново от какво всъщност системата и хората имат нужда. От това имат нужда. Не от статистиката – колко проверки сме направили, колко стратегии сме направили, колко тома методически указания сме написали, а как реално сме общували с тях и как заедно сме търсили решението на един или друг проблем. Вие казахте: колегите не търсят отдела за закрила на детето. Като гледам тук са събрани все директорите на училища, които, далеч съм от мисълта, че не са потърсили отдела за закрила на детето. Това са дейни директори на големи училища и си представете, след като те не знаят – в случая дори името на човека, който отговаря под една или друга форма за Варна, значи този човек не си е направил труда, макар и от Русе, за толкова години да отиде в един голям град като Варна да събере директорите – това е изводът. Кой да го направи – нали това е неговата работа.
Съгласна съм, че сигурно е по-добре да има във всеки един областен град. Това е въпрос на бъдещи структурни решения, които пак казвам, въз основа на анализ Вие трябва да направите – независимо дали анализ, или конкретно предложение – това е моят съвет към Вас. Дали ще се одобри това е вече друга тема, но въз основа на анализа, Вие и Вашият екип сте длъжни да представите Вашата визия за подобряване на тази работа, за да я изкомуникираме, за да я видим, за да Ви подкрепим. Сега ние за какво да Ви подкрепим? На практика, може би, когато ни представяте Стратегията в Народното събрание ще видим и нещо подобно, но това е пътят – наистина да започнем стъпка по стъпка да подобрим тази съвместна работа, защото тя липсва. Хартията, документацията не са съвместна и екипна работа.
Във всяко едно отношение, казвала съм го много пъти, разбира се, когато има проблем се събират всички хора, които имат отношение към проблема и търсят заедно решение. Не е по документи и с писане на писма, защото докато си напишем писмата може вече да е станало късно, както в повечето случаи става.
Колеги, ако искате Вие нещо да добавите за финал, ние повече въпроси към Вас нямаме.
Заповядайте.
ЕЛЕОНОРА ЛИЛОВА: Благодаря Ви.
Провокирахме още да мисля в тази посока, а не случайно казах, че това е предизвикателство като как да се съберат проблемите, които са на място в образованието – било в детската градина, било в училището – и как да се помогне по отношение на социалното включване на децата, приобщаващото образование, проблемите, когато днес вече всички знаем, че един нов феномен се е зародил и ескалира все повече, това е проблемът с отчужденото родителство. Наистина ме провокирате как да подобрим комуникацията и как да бъдем още по-полезни.
Искам да кажа, че в момента в няколко столични училища има подобни случаи като в 19-то училище – едно от тях е моето. Моето –все още го имам за мое, така че имаме среща и с Асоциация „Родители“ и с тях също работим активно по това как да бъдем по-ефективни, как да бъдем по-близки до тези, които имат реални проблеми.
Надявам се Държавната агенция за закрила на детето да стане един полезен орган и да не се чудите защо съществува.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Вие сте били и от другата страна, така че можете да споделите и другите впечатления. Сигурна съм, че те не са по-различни.
Съгласна съм, че сега трябва да говорите, и говорите, в качеството си на председател на Държавната агенция за закрила на детето, но пък имате плюса, че сте била и от другата страна и знаете и другата реакция. Би трябвало в детайли да сте запознати с това, което липсва до този момент, с всичките дефицити и да се опитате малко по малко.
Съгласна съм, че не става бързо, но когато си имате конкретните дейности, заложени във Вашия план, следвате си конкретните идеи и покажете на хората, че наистина имате такива сериозни намерения, то ще се усети и ще получите подкрепа от много места. Можете да бъдете сигурна в това. Въпросът е наистина да покажете, че имате намерение да промените Държавната агенция за закрила на детето от администрация, както Вие казахте, в нещо по-хуманно като институция, което да бъде в помощ и в подкрепа на всички хора, които се грижат за децата в България.
Колеги, ако нямаме други въпроси, да приключим с точка първа.
Благодарим на госпожа Лилова и нейния екип за участието им в днешното ни заседание.
Благодарим Ви за подаръците.
По точка:
РАЗНИ
Имаме ли нещо, колеги? Няма.
Закривам днешното заседание.
(Закрито в 16,05 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Милена Дамянова
2. Разни.
Заседанието беше открито в 15,00 ч. и ръководено от председателя на Комисията по образованието и науката госпожа Милена Дамянова.
* * *
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Добър ден на всички!
Уважаеми колеги, имаме кворум и можем да започнем днешното заседание.
Предлагам Ви следния дневен ред:
1. Актуални въпроси, отправени от членовете на Комисията по образованието и науката към председателя на Държавната агенция за закрила на детето.
2. Разни.
Има ли други предложения към дневния ред? Не виждам.
В такъв случай подлагам на гласуване дневния ред.
Гласували: за 15 народни представители, против и въздържали се няма.
Преминаваме към точка първа:
ВЪПРОСИ, ОТПРАВЕНИ ОТ ЧЛЕНОВЕТЕ НА КОМИСИЯТА ПО ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА КЪМ ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА ДЪРЖАВНАТА АГЕНЦИЯ ЗА ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО.
Казвам добър ден на доктор Елеонора Лилова – председател на Държавната агенция за закрила на детето, от известно време. С нея, днес гости на нашето заседание, са: госпожа Камелия Николова – директор на Главна дирекция „Контрол по правата на детето“; Радиона Никова – директор на Главна дирекция „Политики и програми за детето, стратегическо развитие и координация“; и Силвия Трендафилова – „Връзки с обществеността“. Наш гост и вече постоянен представител е госпожа Йорданка Петрова – парламентарен секретар на Министерството на образованието и науката.
Колеги, предлагам Ви процедурата за днешното изслушване да бъде да дадем до 10 минути на госпожа Лилова да се представи и да представи своите приоритети, след което ще Ви дам думата за въпроси. Предлагам да не са ограничени в рамките на процедурата на блиц, който провеждаме с министъра, а тъй като това ни е първа среща, всеки да си зададе въпросите. Разбира се, който има въпроси, да ги зададе, за да може тази среща да бъде максимално полезна и продуктивна и за двете страни.
Госпожо Лилова, заповядайте. Имате до 10 минути.
ЕЛЕОНОРА ЛИЛОВА: Благодаря Ви, госпожо Дамянова.
Първо, бих искала да благодаря за проявения интерес към дейността на Държавната агенция за закрила на детето и за поканата, която отправихте към мен да се представя.
Позволете ми, в началото с няколко изречения да дам информация за професионалния ми опит, който е свързан изцяло с образованието.
По образование съм магистър – педагог и съответно целият ми стаж е преминал в училище. Дългогодишен учител съм и директор на две училища – 2 години в основно училище и 6 години като директор на средно училище в град София. Имам завършена магистърска степен „социология“ и съм доктор по управление на образованието. Проявявам интерес към качеството на образование. Участвала съм в разработването на стандарта към Закона за предучилищното и училищното образование, във връзка с инспектирането. Не случайно, в последните дни организирахме и Държавната агенция за закрила на детето беше домакин на интересна научно-практическа конференция, свързана с качеството на образование, съвместно с Националния инспекторат по образование, Съюза на работодателите в система на народната просвета и Сдружението на директорите в средното образование.
Встъпих в длъжност на 20 февруари 2018 г. и видях, разбира се, веднага колко близки са сферите на образованието и на социалната дейност.
В момента числеността на Държавната агенция за закрила на детето е 66 щатни бройки, разпределена в три дирекции: „Административно-правно и финансово-стопанско обслужване“ – 14 бройки; Главна дирекция „Контрол по правата на детето“ – 31 щатни бройки – именно тази дирекция е заета основно с извършването на проверки във всички държавни, частни и общински детски градини, училища, лечебните заведения и дирекциите „Социално подпомагане“ и „Политики и програми за детето, стратегическо развитие и координация“. Във функциите на тази дирекция има една основна важна задача през тази година във връзка с разработването на Националната стратегия за детето за следващия период, който съответно беше определен 2019 – 2030 г. След малко ще разкажа за Националната стратегия.
В началото бих искала да представя дейността на Главната дирекция „Контрол по правата на детето“. През тази година бяха възложени най-много планови проверки, извършени в Главната дирекция. В годините те са достигали до 300, а тази година са 471 планови проверки, проверки по сигнал и последващи проверки. Проверките по сигнал са 79, а 387 са извършени по поръчение на министър-председателя в центровете за настаняване от семеен тип и съответно всички 15 дома за деца лишени от родителски грижи, 92 дневни центъра за деца и младежи с увреждания.
Основната цел на тези проверки беше да се провери: какви грижи се полагат за децата; какво е нивото по отношение на закрилата от насилие над децата, настанени в социални услуги, в центровете от семеен тип; грижата, която се полага в дневните центрове за деца и младежи с увреждания. В същата дирекция е сформирана Междуведомствена работна група за разработване на насоки за подготовка на детето за национално и международно осиновяване. Насоките са разработени на база на съществуващите политики до момента. Идентифицираните трудности и предизвикателства в процеса на подготовка на осиновяване.
Друга Междуинституционална работна група от Председателя на Държавната агенция за закрила на детето подготви предложения за допълнения на Наредбата за критериите и стандартите за социални услуги за деца. Актуализиран е и координационният механизъм за взаимодействие при работа в случаите за деца-жертви или в риск от насилие и за взаимодействие при кризисна интервенция.
През 2018 г. създадохме и работна група, която актуализира всички методики, методически ръководства и указания, разработени от Държавната агенция за закрила на детето, свързани със съвместната дейност с образователни институции, а именно: правилата за безопасна работа на учениците в училищната компютърна мрежа и Интернет; практически насоки за работещите в образователната система за подкрепа на детето в ситуации на раздяла и конфликт между родители; практически насоки за действия, които учители и ученици трябва да предприемат, в случай на инцидент на насилие и в други критични ситуации; помагалото за превенция на насилието за училищната мрежа беше акцент, разбира се. Тези документи към момента са в процес на актуализиране и апробиране, доколко те са практически полезни за училищата в страната.
Бих искала да обърна внимание и на Националната кампания за популяризиране на правата на детето, която организирахме, и националната кампания „Живот без насилие за всички деца“, с подкрепата на Министерството на образованието и науката, двете сдружения на директорите, Съюза на директорите и двете синдикални организации.
Имахме и много приятна инициатива, свързана с награждаване на отличилите се с дейността си социални услуги за деца: “Аз гарантирам щастливо детство“, която се състоя преди няколко седмици.
Имахме и обучение на журналисти в Софийския университет за ролята на медиите при отразяването на случаите на насилие над деца.
За 1 юни организирахме иновативно събитие в зала „Асикс Арена“ по повод Международния ден на детето и акцентът беше безопасният Интернет.
Извършихме кампания, във връзка с актуализиране на длъжностните характеристики на професионалистите, работещи с деца и въвеждането на изискването за познаването и спазването на режима на задължителното съдействие, което касае всички нас, не само работещите в образованието, социалната и здравната сфера, а всички граждани в Република България, разбира се.
През тази година акцент на дирекция „Политики и програми за детето, стратегическо развитие и координация“ е разработването на Националната стратегия за детето. Основните принципи, които определи Междуведомствената работна група, която основно работи по този документ, са: недопускане на дискриминация; най-добрият интерес на детето; право на живот; оцеляване и развитие; правото на детето да бъде чуто и да бъде взето предвид неговото мнение.
Защо се определи хоризонта 2019 – 2030 г.? Свързано е, разбира се, с целите за устойчиво развитие 2030 г., пред които и Република България има своите ангажименти. Тези цели са 17, но най-пряко свързаните от тях, които касаят децата са 5: правото на образование; правото на защита от насилие е следващото; правото на безопасна и чиста среда на съществуване; право на равни възможности за успешна реализация; и право на живот и просперитет. Пет са тематичните зони, които определи Междуведомствената работна група и тук бих искала да ги изложа накратко: здраве и здравословен начин на живот; качествено образование за всички деца; семейна среда, алтернативна грижа и стандарт на живот; сигурна среда и достъп до образование; отдих и свободно време; детско всекидневие, разбира се, свързано и с игрите.
Разбирам, че времето ми е доста ограничено и гледам да се впиша в 10-те минути, но бих искала да обърна внимание, че освен Междуведомствената работна група, която работи по този стратегически документ, се провежда един широк консултативен процес, който е свързан с допитване до всички професионалисти, които работят с децата, а именно: учителите и директорите, педагогическите специалисти; всички, които работят в сферата на социалните услуги. Бяха определени всички заинтересовани страни и този широк консултативен процес в момента забавя окончателното представяне на документа. И днес се работи по него и се надяваме на 19 декември 2018 г. Националния съвет за закрила на детето да одобри текста на Националната стратегия за детето 2019 – 2030 г. Оставам на разположение за въпроси.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря Ви.
Колеги, имате думата.
Госпожо Анастасова, заповядайте.
ИРЕНА АНАСТАСОВА: Госпожо Председател, колеги! Госпожо Лилова, нашата комисия, преди години, изслуша предишния председател на Агенцията за закрила на детето (реплики) и не се чувствахме добре, така да кажа.
Моят въпрос е следният: Вие как мислите, каква е разликата в дейността на Агенцията от онзи период, за който припомних, и сега? Какво мислите, че се е подобрило в дейността на отделите за закрила на детето – тоест работата Ви на терен? Да, добре е, че има стратегии, че се сформират работни групи, които разработват различни механизми, практически насоки и така нататък. Това е все в добра и положителна посока, но от срещите ни в страната, не само моите, ние оставаме с впечатлението, че най-големият проблем на структурите на Агенцията е работата по места – с деца, с родители, с педагогически колективи. Това е въпросът ми: в тази посока какво мислите, че се е подобрило в дейността на Агенцията? Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Заповядайте за отговор, госпожо Лилова.
ЕЛЕОНОРА ЛИЛОВА: Благодаря Ви, госпожо Анастасова.
Малко нескромно е за мен да отговарям дали се е променила дейността на Държавната агенция за закрила на детето. Ако ми позволите, след малко обаче, бих дала думата на моите директори на дирекции.
Бих искала да обърна внимание на същността на Вашия въпрос. Да си призная, когато встъпих в длъжност най-тежко ми беше да чета всички тези доклади и преписки, които разглеждат случаи на жалби, свързани с насилие, или недобра координация, когато се касае за дейността на образователните институции и на социалните служби.
Бих искала да обърна внимание, че Държавната агенция за закрила на детето извършва проверки на дирекциите, които визирате във Вашето изказване – те не са наши служители. Около месец от встъпването ми в длъжност, най-голямата за мен изненада беше, че тези дирекции за социално подпомагане всъщност не са към Държавната агенция за закрила на детето. Затова полагах много усилия и създадохме такава информационна кампания. Лично звъня на колеги и обяснявам кои са всъщност служителите на Държавната агенция за закрила на детето и кои са дирекциите за социално подпомагане и отделите за закрила на детето.
Не случайно, през изминалия месец ноември,организирахме работен семинар с представители на: Агенцията за социално подпомагане, Регионалната дирекция и госпожа Василева – на столично ниво, заедно с кметове и заместник-кметове от Регионалното управление по образование и директори на столични училища, защото именно това е един от най-наболелите проблеми – как да координираме образователните институции и социалните дейности? В тази посока предстои още работа.
Това, което съм си поставила за цел е, ако може повече да се приближаваме така че да бъдем полезни и да решаваме проблемите на децата. Това, разбира се, с магическа пръчка не става. Трябва да се направят стъпки и в двете посоки – както от страна на социалните работници, така и от страна на учителите и на директорите. Не трябва да чакаме да назрее проблемът, а трябва по-раничко да търсим социалните работници.
Разбира се, голям е и проблемът с текучеството на всички социални работници. Знаете, че там средната заплата е доста по-ниска. В момента се наблюдава по-голямо текучество към образователната сфера, така че и този проблем ще предстои.
Това, което сме коментирали с Главна дирекция „Контрол по правата на детето“ как да координираме по-добре тези усилия и как да работят по места всички – социалните работници и като цяло комисиите за детето в общините? Именно затова в работната група за Стратегията, аз разбирам, че наистина не ни се слуша много за стратегия, ние търсим този нов стратегически документ да бъде полезен.
Нашето предложение в стратегическия документ е да има една цялостна подкрепа от страна на образователните, социалните и здравните услуги – това, което се случва като практика в изключително голям брой европейски държави, а и не само – хармонизиране на практиките в действията и подкрепата на детето.
Търсим цялостна подкрепа за детето – не само за това дали то качествено е подготвило своите уроци за деня, а и това дали то се чувства в сигурна и спокойна семейна среда. Идентифицирайки нуждите на детето, преминавайки в подкрепата на родителите и професионалистите, да потърсим промяна в социалните и образователните услуги така че да имаме универсални услуги, а не тясно специализирани и парцелирани действия. Когато подкрепяме едно дете, ние трябва: да подкрепяме неговия смислен живот като цяло; да търсим развитието компетентностите на детето; да го подкрепяме така че то да се социализира в живота на възрастните.
Ако ми позволите да дам думата на директорите на дирекции, ако има нужда?
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Нямаме, освен ако някой няма конкретен въпрос.
За нас беше важно, предполагам това искаше и госпожа Анастасова – да чуем Вашия поглед. Иначе, директорите на дирекции си бяха директори на дирекции и тогава. Предполагам, че и тогава са имали мнения за своята работа? Така че за нас е важно Вашето мнение, а по отношение на подхода, който споделяте, че сте заложили в Стратегията, ще Ви напомня, че всъщност този подход е заложен в Закона за предучилищното и училищното образование – с конкретни текстове в главата за подкрепа за личностно развитие, още от 2016 г. Ако сега тепърва ще започнем да го мислим стратегическо, това говори много лошо - изключително лошо?!
ИРЕНА АНАСТАСОВА: Мога ли само да уточня?
Аз съм съгласна с това, което казвате. Да, наясно съм, че отделите за закрила на детето не са към Вас, но някак си, и в моята практика, а и случаите, на които се натъкваме, излиза, че много институции работят за децата, а на практика се получава, че нищо не се случва. Отговорностите се прехвърлят и особено в тежки случаи, когато, както е казал народът: като се е обърнала колата – пътища много. С една дума не знам, може би и с колегите от Социалната комисия трябва да говорим, но си мисля, че от това разпиляване на отговорности децата не печелят в никакъв случай.
Ако трябва да се правят някакви структурни промени, не съм специалист в социалната сфера, но Вие казвате, че и от страна на педагогическите колективи и директори трябва по-активно да се търси помощ. Трябва да Ви кажа, че в моята практика много активно съм я търсила, ама много активно, но резултатът е никакъв и в един момент спирам да търся, защото сама си решавам въпросите.
С една дума разбирам и текучеството. Това означава да се постави въпросът по-сериозно и при формиране на бюджета и така нататък, защото нали виждате, че поради съвременните обществени условия проблемите с децата ще се задълбочават – липса на родителската грижа, тоест родителите са някъде, или са тук, но какво от това че са тук и така нататък. Тоест имаме нужда от такъв тип компетентни служители, които да могат наистина да помагат. Фактът, че някакъв човек стои на минималната работна заплата, или малко над минималната, заема една щатна бройка, оставете, че не ни върши работа в училищата, той не върши работа и на детето, което е при него за помощ.
Струва ми се, че в грижата за детето, може би ние като законодателен орган в държавата, трябва малко по-сериозно да видим какво не работи. Трябва ли някакви други предложения да се направят, само липсата на кадри ли е, някакви структурни промени ли да се направят, нещо друго ли трябва да се промени? Струва ми се не е само мое чувство, че не правим всичко, което можем да направим за децата, или че това, което правим не го правим по най-добрия начин.
Извинявам се, ако не съм могла да се изразя както трябва, за да ме разберете.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Заповядайте, госпожо Лилова.
ЕЛЕОНОРА ЛИЛОВА: Благодаря Ви.
Мисля, че не само Вашето усещане е такова. Бих искала да споделя, че и моето усещане е такова. Не случайно вложихме толкова много усилия да разработим стратегически документ, който да показва и да указва какви да бъдат следващите планове за действие, които трябва всички ние да разпишем в следващите години.
Това, на което сега бих искала да обърна внимание, за което Вие говорите е, че ние всички като институция трябва да имаме информационната свързаност по между си. На първо място, наистина трябва да бъде информацията, която знаем за детето.
Обръщам внимание, че Националната информационна система, която би следвало да работи и да се поддържа към Държавната агенция за закрила на детето, към момента не работи. Такава би следвало да има и ние полагаме усилия – ето днес получаваме нови сървъри. С подкрепата на Министерството на труда и социалната политика бяха закупени такива и се надявам да се актуализира този продукт, който отлежава от 2015 г. на първия етаж на сградата на Министерството. Ако имаме на първо място информацията за детето и какво е неговото минало– знаете колко са мобилни днес родителите – то дори когато се премества от един град в друг или в друга държава, то по някакъв начин ще носи своята история, а ние, разбира се, и възрастните, и професионалистите ще имаме по-добра грижа за детето, когато имаме и цялостна картина за него.
Следващото нещо, на което бих искала да обърна внимание, е междуинституционалното сътрудничество, което заложихме, освен информационната свързаност в този стратегически документ.
Третото, разбира се, е развитието на човешкия капитал, защото, ако ние професионалистите не се подкрепяме и не помагаме по някакъв начин, включително и на родителите да станат по-компетентни и по-отговорни във връзка с отглеждането на децата, няма как да работим всички на парче, а да искаме обща подкрепа за детето. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Колеги, други въпроси имате ли?
Госпожа Петрова, след това госпожа Захариева.
ТАНЯ ПЕТРОВА: Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Лилова! Съвсем наскоро прочетох на сайта на Националната мрежа за децата техен апел: „Стратегията за възпитателна работа на Министерството на образованието и науката да отпадне“. Преди малко чух от Вас, че подготвяте 12-годишна Стратегия за детето – това е един смел документ. Считате ли, че двата документа, които назовах, си кореспондират и оптимист ли сте за бъдещето на този 12-годишен документ? Този документ да не стане още едно нормативно бреме за институциите?
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Заповядайте, госпожо Лилова.
ЕЛЕОНОРА ЛИЛОВА: Благодаря Ви.
Запозната съм с искането на Национална мрежа за децата. Днес те отправиха към нас предложение, на следващия Национален съвет за закрила на детето, да бъде дискутиран съответно този Проект за възпитателната работа – знаете, че те имат свой представител там.
Бих казала, че наистина е смело за 12 години. Да, двата документа би трябвало да си кореспондират както като цяло и не само тези два документа. Това, което преди малко казах като планове на действия, следващи и последващи практически свързвания на документите – предстоят.
Националната стратегия за закрила на детето показва един визионерски подход по отношение на това какви искаме да бъдат децата в Република България и как да ги подкрепим всички ние – институциите, професионалистите, родителите така че да имаме едно устойчиво и развито поколение деца в 2030 г. Да, много е амбициозно.
Това, което искаме да предложим, е плановете за действие да бъдат тригодишни, защото националните програми за закрила на детето сега са с едногодишен срок на действие. Знаете колко много дейности се залагат и как докато се утвърди тази Национална програма за закрила на детето, тя всъщност трябва да свърши – към средата на годината като цяло се утвърждава и се приема документа и остава само половин година срок на действие.
Нашето предложение е: за междуинституционалната свързаност и информационната свързаност на всички тези документи, да бъде създадена такава междуинституционална работна група и да бъде планирано действието не само на този документ за възпитателната работа, а и на всички останали документи. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Госпожа Захариева.
ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Благодаря, госпожо Председател.
Госпожо Лилова, преди малко в отговор на въпрос на колега, казахте, че разбирате, че не ни се слушат стратегии и не ни се говори за стратегии.
Хората, които сме в тази комисия, по обективни и по субективни причини назад във времето, в различния професионален опит, който имаме, сме слушали безкрайно много стратегии. Със сигурност имаме и достатъчно участие в изграждането на една част от тези документи в различни сфери. Проблемът е обаче, че когато започнем да говорим за детето и търсим решение наистина на ежедневни проблеми и в българското училище и в българското семейство, сякаш фактът, че имаме толкова много стратегии, документи, планирани действия, отбелязване на всички празници и тържества, демонстрацията на активност в различни сфери, не само в сферата за детето, не ни помага.
Да, аз също имам много траен спомен от последната ни среща с Вашата предшественичка. Разбира се, целта на днешната ни среща не е да си спомняме за нея, но там дебатът отново беше такъв. Аз предполагам, че затова и колегата Анастасова Ви прати в тази посока, защото много ни се иска и смятам, че говоря не само от лично име, защото в тази комисия, слава Богу, ние сме успели да избягаме от политизирането на темата за децата и работата, която трябва да се върши в тази посока.
Много ми се иска във времето, което разбирам, че все още е малко, за да навлезете в същината на всички детайли в работата на Агенцията, да чуем някога една дума за това: какъв анализ направихте, който да стъпва на хилядите проверки, които изброихте, че са направени в предходните месеци – стотици ли са, хиляди ли са – колкото и да са. Какво е това, което наистина липсва, за да усети и обществото и всички ние, че, да, ние не пишем само – ние правим нещо на практика, на терен, помагаме дори на едно, две, три или пет деца?
Много ми се иска, когато всички представители на тези институции, които имат отношение към грижата и закрилата на детето, наистина да говорят в една и съща посока.
Да Ви кажа честно омръзна ми да слушам колко много работа вършат Отделът „Закрила на детето“, а Държавната агенция за закрила на детето колко много контролират. В крайна сметка никога не чувам кой и как точно помага? Да, със сигурност всички документи, всичко, което правите е издържано, отговаря на европейските ни политики, отговаря на международните харти, на всякакви големи документи, за които хората дори не са чували, но хората имат нужда от реална помощ.
Във Вашето изложение преди малко говорихте и за комисиите за детето към местните власти. Аз съм от Сливенски избирателен район, от една малка община – Нова Загора. В нашия регион имате един или двама представители. В Сливен има една госпожа, виждала съм я на разни срещи в областната управа. Как Вие виждате например тази госпожа в ролята си на представител на Вашата Агенция, как на практика тя е подкрепа? Единственото, което аз съм виждала, това е: да, ние направихме проверка; да, написали сме предписание; да, предписанията, ако не се спазват ще накажем – било кмет, било някой друг.
Наистина се опитвам да бъда максимално коректна и да разбера, че наистина работата трябва да бъде подредена и документално. Ако понякога, за съжаление, оставям усещането у хората, че смятам, че тази агенция не е полезна, уверявам Ви не го правя защото смятам, че не си вършите работата, а смятам, че някъде има грешка в цялата система.
Вие говорите за междуинституционална зависимост. Тази институционална координация я има отдавна. Дадена е чрез координационния механизъм, който се направи през 2009 г. Този координационен механизъм, на места дори въобще не се познава, включително и от Вашите служби и от образователната система.
Не сте Вие човекът, който ще носи отговорността за това, но пак казвам, написан е. Координационният механизъм е прекрасен. Работила съм с него като заместник-кмет, но когато станаха конкретните случаи, които най-напред се появиха масово по телевизията и почнаха да ни плюят вкупом и учители, и директори и всички – колко сме лоши и колко сме калпави и не можем да помагаме, ние не търсим междуинституционалната си обвързаност и екипност и да кажем: да, ние ще решим този случай, защото аз ще направя това, другият – това, третият – третото, сякаш почваме да си изменяме и да си прехвърляме вината. (Реплики.) Да, дали са нареждания, от Отдела за защита на детето са направили проверка – отишли са, направили са оценка, училището е събрало екипа, написали нещо и накрая? Ето затова ни се ще да чуем повече Вас и вашите колеги дали по-скоро имате яснота и желание да направите Агенцията от теоретична, от консултантска, от контролираща да я направите работеща и близка до хората в реалната среда и дали, според Вас, това въобще може да се случи? Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Заповядайте, госпожо Лилова.
ЕЛЕОНОРА ЛИЛОВА: Благодаря Ви за така обстоятелствения въпрос. Той не беше само един.
Действително ме връщате в периода, в който се колебаех дали да приема да стана председател на Държавната агенция за закрила на детето, защото много добре разбирам Вашите притеснения и като учител и като директор.
Какво всъщност прави Държавната агенция за закрила на детето – това беше моето предизвикателство, когато встъпих в длъжност. Това, което мога да кажа към момента е: Вие всъщност говорите за промяна на нагласите – промяна на нагласите както по отношение на това родителите да уважават професионалистите, и обратното. Именно това е един от най големите минуси в нашата държава – ние просто не се уважаваме. Имаме много добре разписани документи, както каза и госпожа Дамянова – разписано е и в Закона за предучилищното и училищното образование, разписани са и много методически указания и въпреки всичко, при наличието на над 400 стратегически документи в България, нещата не ни се получават. Да, много ни се иска тази стратегия, която ние и Вие, разбира се, с Вашето последно „да“ ще дадете, да съществува този стратегически документ, всъщност трябва да кажем: стига повече стратегическа мисъл – ние искаме практически действия! Именно затова сме разписали този документ като така, че да променяме нагласите, компетентностите на хората и всички да сме заедно – иначе няма как да се случи, ако продължаваме да прехвърляме топката от детската градина на училището, от училището на университета или от родителите към учителите и обратното.
Служителите, които са в Държавната агенция за закрила на детето са само 66. В Сливен нямаме представител, но имаме представители в пет региона: Враца, Пловдив, Бургас, Варна и Русе. Разбира се, те отговарят за региони и няма как да осъществят правилната подкрепа. Много добре разбирам за какво говорите, но Държавната агенция за закрила на детето по своята същност е една администрация. Дали тя има възможностите да се справи със своите функции, които са разпределени, ще дам пример: в 2001 г., когато е създадена, е била със 113 служители. Сега виждате, че със 66 служители очакванията не са по-малко, а напротив – увеличили са се. Така че капацитетът на администрацията, ако трябва да бъда честна, няма как да изпълнява в пълен капацитет функциите, които са ù възложени – напълно съм съгласна с Вас.
Мога още много да говоря по въпроса. Много промени трябва да се направят. Предполагам, че борбата предстои и в Закона за детето и семейството. Работата ще започне през следващата година и може би там могат да се променят и функции, които да се преразпределят – дали на институции, дали на местно ниво, регионално или национално, има още какво да се работи наистина.
ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Благодаря.
Знаете ли, няма да коментирам нищо. Ще кажа просто, че ще се радвам да видя един анализ, от който да проличи дали Агенцията ще продължи да бъде администрация, или ще бъде институция – искам да е човек да има човешките усещания към истинските проблеми. Дали ще бъде институция, която ще бъде наистина близко до тези, които имат нужда от нея – това можете да го направите, когато анализирате всичко.
Надявам се да го видим.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Всъщност такъв анализ нямахте ли преди да започнете да правите тази стратегия за 12 години? Изготвян ли е такъв анализ? Той би трябвало да обхваща тези проблеми, които споделиха колегите? Така че се надяваме на някакви конкретни стъпки.
Колеги имате ли въпроси?
Ако все още размишлявате, аз ще задам един въпрос, понеже във Вашето първоначално изложение споменахте за проверки, които са извършвани в 92-та центъра за деца и младежи с увреждания. По мой спомен, за една проверка, която започна в началото на месец август – към 8 август и на 4 октомври 2018 г. на сайта на Агенцията е публикувана информация, че проверката е приключила, но без да са посочени конкретни изводи от нея за качеството на този вид услуга, предоставяна съответно от общините и от лицензираните доставчици на социални услуги. Според информацията в рамките на месеца е трябвало да бъде изготвен и аналитичен доклад за резултатите от тази планова проверка. Има ли такъв аналитичен доклад? Какви са конкретните резултати от тази проверка – има ли установени нарушения, пропуски, какви са те, какви са препоръките, какъв е планът за действие за отстраняването на тези пропуски, изпълняват ли се тези Ваши препоръки и така нататък? Заповядайте.
ЕЛЕОНОРА ЛИЛОВА: Благодаря Ви.
Да, от месец август до 28 септември приключиха проверките на тези 92 дневни центрове за деца и младежи с увреждания. При проверките е установено като цяло добро отношение към децата от страна на екипите. Лично проверих няколко такива дневни центъра.
Разбира се, проблемите за всеки един от тези центрове са различни. Изготвен е дълбочинен анализ, който е на сайта на Държавната агенция за закрила на детето. Констатирано е като цяло наличие на партньорство на екипите с родители, институции и организации. Установен е стремеж за индивидуализиране на грижата, но това, което видяхме като най-основен минус е как в дневни центрове за деца с по-малка възраст, в обстановка на детска градина, всъщност се отглеждат и по-големи деца – младежи, за които обстановката не е много подходяща. Това като проблем го изказаха и екипите.
Лично посетих два пъти един и същи център и заварих младеж, който стоеше на едно и също място, гледаше в едно и също огледало и използваше едни и същи уреди, които стояха пред него. Той по никакъв начин не се опитваше да се концентрира върху тях, което означава, че в дневните центрове трябва да говорим за промяна на физическата средата, която да бъде подходяща за деца и отделно за среда, която да бъде за младежи. Разбира се, това са различни решения за различните места.
Така че много бих могла да говоря като цяло, но за мен това е един от най-големите проблеми – това че в някои дневни центрове директно получават заповед да преминат и за младежи, е наистина първи и основен проблем.
Голям проблем е текучеството, голям проблем са ниските заплати – това се установи и в центровете за настаняване от семеен тип. Няма как хората да работят със специална грижа и да получават около 600 лв. заплата.
При проверките установихме, че потребителите имат известен напредък и голяма част от тези, които се грижат за тях, са доволни от това, че децата имат напредък, но в крайна сметка трябва да има повече инвестиции в дневните центрове – както по отношение на средата, така и по отношение на екипите, които работят с децата. Анализите показват това – трябват повече инвестиции в сферата на социалните услуги.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Извинявам се, но Вие няколко пъти споменахте, и в предходни отговори, за заплащането. Ами извинявайте, но хората, които работят в тази система, започвайки работа там знаят условията. В крайна сметка, когато отиваш да работиш някъде, знаеш предварително при какви условия ще работиш, какво ще работиш и сам се съгласяваш да започнеш тази работа.
Съгласна съм, че заплащането там е ниско, още повече, че всички започнаха да се сравняват със сферата на образованието и с учителите, което, не знам до колко е честно, но и учителите и Вие го знаете от опит, когато Ви бяха по-ниски заплатите отново работехте със сърце и с душа. Нали така? Така че тук ситуацията е същата, защото също се работи с деца. Несвършената работа в никакъв случай не трябва да се оправдава със заплащането.
Пак казвам, Вие учителите толкова години си вършехте добре работата и с по-ниско заплащане. Сега вече заплащането започва да става друго. Предизвикателствата са едни и същи в различните системи. (Реплики.) Да така е, госпожо Анастасова, и това го има, но това са хора, които работят с деца. Вие се опитвате със Стратегията да променяте нагласите, но това също е част от тези нагласи – поне аз така си мисля.
Колеги, имате ли други въпроси?
Заповядайте, госпожо Анастасова.
ИРЕНА АНАСТАСОВА: Госпожо Дамянова, Вие принципно сте права, но когато говорим за хора, които не могат да бъдат вътрешно мотивирани, каквито сме ние учителите, значи те трябва да бъдат подпомогнати с външно мотивиране. В тази връзка много хора може би си представят, че искат да работят като социални работници, дефектолози или каквито и да било други, но когато се сблъскат с действителността тя се оказва много по-различна от това, което са си представяли. Така че си мисля, че, ако водим битки за това да можем да сме полезни на всяко дете, още повече, че те както се вижда не са вече толкова много в България, би следвало да водим битки за това да се увеличават заплатите на тези хора, за да може, ако не друго, поне по-качествени като личностни характеристики хора да могат да работят с децата.
Разбира се, далеч съм от мисълта, че Вие сте против увеличаване на заплатите им. Тези хора работят с деца, но пък там се оказват по-тежки нещата. Ние в училище също се сблъскваме с това и виждаме за какво става дума.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Абсолютно съм съгласна с Вас. Разбира се, че трябва да се търси възможност за мотивиране на хората и то на хората, на които наистина им се работи с деца. Но, Вие сама казахте: вие в училище също работите с такива деца и сте работили и детето винаги е било на първо място. Затова, аз все пак си мисля, че когато започваш да работиш и знаеш условията, че ще работиш с деца, разбира се, че е по-добре и всички трябва да работим за тази външна мотивация. Категорично! Но, това не оправдава пропуските, които се допускат в един или друг център в момента. (Реплики.) Да, то е въпрос на контрол и по отношение на работата в училищата с такива деца.
Ще припомня на госпожа Лилова примера, тук е госпожа Арнаудова от 19-то училище, казах го и на предходното изслушване на предишния председател – ще Ви покажа отговора, който получихме в Комисията, на мое писмо като председател по казуса с 19-то училище: аз по-чиновнически, административен, нечовешки и нехуманен отговор не съм чела през живота си, а съм прочела доста неща, включително и в Министерството и като отговори и като реакции. Така че говорим за това – за това отношение и за тази подкрепа. Не трябва да смятаме, че като сме написали ей това писмо, и сме отговорили на едни в Народното събрание, или на който и да било, или на директора, или на родителите, или на районния кмет, който се е интересувал как съответно да бъде решен един или друг проблем. Затова говорим – за човешкото отношение. Това са наистина нагласи и не ги определят по някакъв начин парите и съответно финансовото стимулиране. Има значение категорично! Тези хора наистина трябва да се подпомагат и да работим в тази посока, но нечовешкото отношение няма оправдание, защото това са човешки съдби не само на едно дете, а дори и да е само на едно дете!
Колеги?
Госпожо Петрова, заповядайте:
ТАНЯ ПЕТРОВА: Уважаема госпожо Лилова, безспорно тази среща е полезна и за нас и за Вас. Бихте ли инициирали подобни такива срещи в регионите. Преди малко Вие казахте, че има Ваши представители в някои региони. Споменахте Варна. Лично аз не знам кой е представителят Ви там. Може би Вие ще кажете как се казва? За директорите на училищата би било полезно да знаят кой е представителят на Агенцията в съответния регион и какво съвместно могат да направят.
ЕЛЕОНОРА ЛИЛОВА: Благодаря Ви. Да, наистина в следващата година планираме такива регионални срещи, разбира се, и във връзка с повишаването на качеството на образование и с повишаването на социалните услуги. Другият проблем, който установихме, Вие сама го казахте, е, че не знаете кой е представителят във Варна. Те пък не знаят къде се намират отделите за закрила на детето, говоря за някои колеги, които не знаят към кого да се обърнат, как да се обърнат и да напишат сигнал. Направили сме дори готов примерен образец, за да подпомогнем колегите в тези практически насоки. Предстоят такива регионални срещи. Да, имаме нужда да ходим на място да виждаме проблемите и да сме по-близо до тези, които имат проблеми, защото това ни помага не само по отношение на документите, а и когато се извършват проверки – като методически указания, които следва да се дават на място.
ТАНЯ ПЕТРОВА: Благодаря.
Аз пак не чух как се казва лицето, защото на сайта на Агенцията не виждам. Може би аз не се ориентирам?
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Ако в момента не можете да отговорите, можете по-късно да дадете координати на колегите.
Доцент Михов пита кога ще имате представител във Велико Търново.
ЕЛЕОНОРА ЛИЛОВА: Лилия Мирчева се казва. Тя е дългогодишен служител. Всъщност отделът във Варна се координира в Русе. Така че може би за това са малко по-пасивни, но такава е структурата.
АНЕЛИЯ КЛИСУРОВА: Тоест във Варна няма?
ЕЛЕОНОРА ЛИЛОВА: Не, има – Лилия Мирчева. В Русе е началникът. Неслучайно Ви казах, че през 2001 г. са били 113 всички служители, а в момента са толкова – 66.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Госпожа Стоянова за кратък въпрос.
ВЕНКА СТОЯНОВА: Ще бъда съвсем кратка. Тук, в тази Комисия съм може би един от малкото хора медици – само ние двете с професор Клисарова сме.
Тъй като дълги години съм се занимавала с администрация и с контрол в сферата на здравеопазването и много тясно съм работила с Вашите структури по места – по-скоро с подопечните, с тези, които се страхуват от Вас, мога да кажа направо, защото съм прям човек, няма да увъртам: имате ли нагласа в Агенцията да направите някаква промяна в стила на работа, която, да отговаря, разбира се, на нормативната база и да установите някакъв баланс между подпомагането на тези, които проверявате, и наказателната дейност? Това, което наблюдавам в областта е, че като се чуе за Агенция за закрила на детето настъпва едно невероятно напрежение в структурите. Разбира се, някъде има много груби грешки, които изискват жестоки наказания от Ваша страна, но има и наистина чиновническо отношение и неразбиране на проблемите. Много по-рядко се оказва методична помощ на съответния обект, отколкото са наказанията, които налагате. Налагала съм глоби много години като директор на Регионална здравна инспекция, преди това и в ХЕИ, но съм човек, който налага тази мярка с известно притеснение и с неудобство, докато колегите от Вашата структура (реплики), с които съм контактувала, едва ли не търсят…
На времето един мой санитарен инспектор казваше: „Аз под езика му паяжина ще намеря и пак ще го глобя“. Търсите ли паяжината, или се опитвате заедно с хората, които проверявате, да изметете първо и тогава вече да дирите големите проблеми и съответно големите наказания?
Извинявам се за въпроса, но така ги усещам нещата, такива са ми наблюденията и затова поставям въпроса по този начин.
ЕЛЕОНОРА ЛИЛОВА: Благодаря Ви.
Това, което наблюдавам, във всички доклади, пак казвам, от 20 февруари досега, повече са методическите указания, по-малко са санкциите – около 6 или 7 е средният брой, така ли е, госпожо Николова, като методически указания във всеки доклад и те са много стриктно и обемисто разписани.
Не знам дали визирате и Инспекцията на Агенцията за социално подпомагане, които са доста по-лоши от нас. (Реплики.) Ние наказваме и тях, но знам, че там режимът по отношение на разпис е малко по-не методически настроен, така че не знам точно за какво говорите, но мога да кажа, че ако искате – запознайте се с някои. Готови сме да покажем как даваме методически указания. Санкциите наистина не са толкова големи, но, ако не се изпълнят предписанията, разбира се, има имуществена санкция и тя започва от 2500 лв. за тези, които не са изпълнили предписанията. Надявам се да бъдем по-толерантни, но когато става на въпрос за грижата за децата, не трябва да бъдем и компромисни.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Всъщност това си говорихме с госпожа Захариева, че ние всички под една или друга форма Ви зададохме един и същ въпрос. Тоест въпрос, който е в една посока, ама някак си не получихме като че ли, поне аз съм с такова впечатление, конкретен отговор.
Това, което липсва е комуникацията. Току що попитах госпожа Арнаудова дали, когато беше проблемът в 19-то училище, Вие тогава бяхте директор все още на 2-ро училище, което беше съвсем наблизо. Запозната сте. Целият район „Красно село“ беше доста запознат с казуса. Дали отидоха Ваши хора, от Държавната агенция за закрила на детето, да помогнат на училището? Как мислите? Не отидоха! Не отидоха, госпожо Лилова, тогава. Ето за тази подкрепа говорим. Може да сте написали томове методически указания. Сигурна съм, че даже някъде не са ги прочели, защото не е въпрос да пишеш голямо количество, за да кажеш колко методически указания сме дали. Те може да са малко, може да са в една страница, може да е само в разговор със съответния екип, към който се отправят тези методически указания. Пак стигаме до човешкото отношение, до добрата, екипната работа, до комуникацията, а не до папката с методическите указания.
Дадох Ви конкретен, съвсем пресен пример, за да кажа отново от какво всъщност системата и хората имат нужда. От това имат нужда. Не от статистиката – колко проверки сме направили, колко стратегии сме направили, колко тома методически указания сме написали, а как реално сме общували с тях и как заедно сме търсили решението на един или друг проблем. Вие казахте: колегите не търсят отдела за закрила на детето. Като гледам тук са събрани все директорите на училища, които, далеч съм от мисълта, че не са потърсили отдела за закрила на детето. Това са дейни директори на големи училища и си представете, след като те не знаят – в случая дори името на човека, който отговаря под една или друга форма за Варна, значи този човек не си е направил труда, макар и от Русе, за толкова години да отиде в един голям град като Варна да събере директорите – това е изводът. Кой да го направи – нали това е неговата работа.
Съгласна съм, че сигурно е по-добре да има във всеки един областен град. Това е въпрос на бъдещи структурни решения, които пак казвам, въз основа на анализ Вие трябва да направите – независимо дали анализ, или конкретно предложение – това е моят съвет към Вас. Дали ще се одобри това е вече друга тема, но въз основа на анализа, Вие и Вашият екип сте длъжни да представите Вашата визия за подобряване на тази работа, за да я изкомуникираме, за да я видим, за да Ви подкрепим. Сега ние за какво да Ви подкрепим? На практика, може би, когато ни представяте Стратегията в Народното събрание ще видим и нещо подобно, но това е пътят – наистина да започнем стъпка по стъпка да подобрим тази съвместна работа, защото тя липсва. Хартията, документацията не са съвместна и екипна работа.
Във всяко едно отношение, казвала съм го много пъти, разбира се, когато има проблем се събират всички хора, които имат отношение към проблема и търсят заедно решение. Не е по документи и с писане на писма, защото докато си напишем писмата може вече да е станало късно, както в повечето случаи става.
Колеги, ако искате Вие нещо да добавите за финал, ние повече въпроси към Вас нямаме.
Заповядайте.
ЕЛЕОНОРА ЛИЛОВА: Благодаря Ви.
Провокирахме още да мисля в тази посока, а не случайно казах, че това е предизвикателство като как да се съберат проблемите, които са на място в образованието – било в детската градина, било в училището – и как да се помогне по отношение на социалното включване на децата, приобщаващото образование, проблемите, когато днес вече всички знаем, че един нов феномен се е зародил и ескалира все повече, това е проблемът с отчужденото родителство. Наистина ме провокирате как да подобрим комуникацията и как да бъдем още по-полезни.
Искам да кажа, че в момента в няколко столични училища има подобни случаи като в 19-то училище – едно от тях е моето. Моето –все още го имам за мое, така че имаме среща и с Асоциация „Родители“ и с тях също работим активно по това как да бъдем по-ефективни, как да бъдем по-близки до тези, които имат реални проблеми.
Надявам се Държавната агенция за закрила на детето да стане един полезен орган и да не се чудите защо съществува.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Вие сте били и от другата страна, така че можете да споделите и другите впечатления. Сигурна съм, че те не са по-различни.
Съгласна съм, че сега трябва да говорите, и говорите, в качеството си на председател на Държавната агенция за закрила на детето, но пък имате плюса, че сте била и от другата страна и знаете и другата реакция. Би трябвало в детайли да сте запознати с това, което липсва до този момент, с всичките дефицити и да се опитате малко по малко.
Съгласна съм, че не става бързо, но когато си имате конкретните дейности, заложени във Вашия план, следвате си конкретните идеи и покажете на хората, че наистина имате такива сериозни намерения, то ще се усети и ще получите подкрепа от много места. Можете да бъдете сигурна в това. Въпросът е наистина да покажете, че имате намерение да промените Държавната агенция за закрила на детето от администрация, както Вие казахте, в нещо по-хуманно като институция, което да бъде в помощ и в подкрепа на всички хора, които се грижат за децата в България.
Колеги, ако нямаме други въпроси, да приключим с точка първа.
Благодарим на госпожа Лилова и нейния екип за участието им в днешното ни заседание.
Благодарим Ви за подаръците.
По точка:
РАЗНИ
Имаме ли нещо, колеги? Няма.
Закривам днешното заседание.
(Закрито в 16,05 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Милена Дамянова
