Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по образованието и науката
15/05/2019
1. Разглеждане на Годишен доклад за дейността на Българската академия на науките за 2018 г., № 905-00-2, внесен от председателя на Българската академия на науките на 19 април 2019 г.
2. Разни.
Заседанието беше открито в 15,00 ч. и ръководено от председателя на Комисията госпожа Милена Дамянова.
* * *
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Уважаеми колеги, уважаеми гости, започваме в камерен състав. Имаме декларации от колеги народни представители, така че кворумът е налице.
Очакваме заместник-министър Карина Ангелиева да дойде всеки момент.
Дневният ред за днешното заседание е:
1. Разглеждане на Годишен доклад за дейността на Българската академия на науките за 2018 г., № 905-00-2, внесен от председателя на Българската академия на науките на 19 април 2019 г.
2. Разни.
В тази точка ще трябва да утвърдим комисията за наградите „Училището в музея, музеят в училището“, защото вече имаме постъпили проекти за разглеждане и съответно комисията трябва до края на май месец да оцени и да определи победител.
Моля да гласуваме дневния ред.
За – 12, против и въздържали се – няма.
Моля да броите и да отчитате и декларациите.
От Българската академия на науките днес наши гости са: чл.-кор. Константин Хаджииванов – заместник-председател на БАН; академик Ревалски отсъства, но ще представи доклада в пленарната зала, което ще бъде след 30 май; професор Евдокия Пашева – главен научен секретар на БАН; и професор Лъчезар Аврамов – директор на Института по електроника в БАН.
Преминаваме към точка първа от дневния ред:
РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ГОДИШЕН ДОКЛАД ЗА ДЕЙНОСТТА НА БЪЛГАРСКАТА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ ЗА 2018 Г., № 905-00-2, ВНЕСЕН ОТ ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА БЪЛГАРСКАТА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ НА 19 АПРИЛ 2019 Г.
Кой ще ни представи презентацията?
Професор Пашева, заповядайте.
Имате десет минути за представяне. Доколкото разбрах, сте ни предоставили презентацията, тя е разпечатана.
ЕВДОКИЯ ПАШЕВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми членове на Комисията, ще се постарая много накратко да Ви представя основните акценти в дейността на Академията. Неслучайно съм разпечатала и презентацията, защото някои от слайдовете няма да ги чета и да Ви ги представям, Вие ще ги видите в напечатаното копие.
Ще ми позволите много набързо да започна с една мисъл на професор Марин Дринов, тъй като миналата година ние му чествахме 180 години, а това е основателят на Българското книжовно дружество:
„Навярно можем да очакваме, щото не подир много време да се превърне дружеството в българска Академия на науките и да стане един от най-великолепните всенародни храмове на българската наука.“
Не знам дали се вижда, но аз ще Ви чета слайдовете и Вие ще ги виждате пред Вас.
Основни дейности, които бяха извършени миналата година.
Във връзка с Европредседателството бяхме организатор и домакин на Общото събрание на Федерацията на европейските академии.
Един важен момент бе приемането на Стратегия за развитие на Българската академия на науките до 2030 г., която, разбира се, е на базата на приоритетите на Актуализираната национална стратегия за развитие на научните изследвания до 2030 г.
Различни мероприятия, свързани с честването на 180 години от рождението на Марин Дринов в Панагюрище, София и Украйна.
Традиционно голяма част от наградите „Питагор“ бяха спечелени от български учени и техни колективи. Няма да ги чета, Вие ги имате пред Вас на презентацията.
Само ще спомена едно име на млад учен – доцент Мария Спасова. Нейните постижения бяха високо оценени и тя зае 51-во място на елемента антимон в таблицата на Менделеев.
Също така искам да подчертая, че ръководството на Академията винаги се стреми да стимулира високите научни постижения. Беше учредена една награда за високо цитирани научни публикации и 25 учени бяха наградени на 1 ноември.
Пред Вас е едно представително проучване на Алфа Рисърч, но искам да Ви кажа само два факта. Почти 67% от българите смятат, че развитието на науката трябва да бъде приоритет за България и 68% припознават БАН като научен център на България.
Ще прескоча, ще ме извинят академиците и член-кореспондентите, тяхната дейност е активно отразена в разширения отчет на Академията, само ще спомена, че трима академици бяха наградени с държавни награди: академик Александър Петров, академик Иван Юхновски и академик Минчо Хаджийски.
Преминавам към основните критерии, които характеризират БАН като национален научен център. Това са, разбира се, публикациите, но тук изрично искам да упомена, че на всеки три години институтите актуализират своите научноизследователски планове на базата на приоритетите, отразени в двете основни стратегии – за развитие на научните изследвания и иновационната стратегия. Резултатите са на сайта на БАН. Това е един голям документ от 80 страници, няма как тук да Ви го представя.
С две думи няколко факта на базата на световните бази данни. Тук изключително искам да подчертая, че това, което Ви представям, не са наши статистики, а е на базата на световните бази данни. 36% от научната публикационна активност за миналата година е в най-високата Q1 категория. Публикациите в света, нека така да го кажа, се делят на четири категории. Q1 е най-високата категория, като 26 от тези публикации оглавяват ранглистата в тази категория, тоест те са на най-високото ниво и са отразени тук на този слайд, дадени по различните институти. В два института имаме публикации в най-елитното световно списание, това е „Science“ – Институтът по обща и неорганична химия и Институтът по астрономия. Това са фактите за броя на публикациите.
Само искам да отбележа, на първата графика има лек спад в общия брой, но качеството значително е подобрено, тъй като съотношението между индексираните публикации и тези, които са само реферирани, миналата година е четири към едно, по-миналата година беше две към едно.
Тук една статистика отново да Ви покажа – за 2016 и 2017 г. в най-високата Q1 категория имаме 28% от научната продукция, за 2018 г. тя е 36%.
Едно съпоставяне с основните изследователски университети: 52% от научната продукция се дължи на Българската академия на науките.
Какво показват цитиранията? Само да вметна, че цитиранията на научните трудове е показателят, който показва интереса на световната научна общност към резултатите на учените от Българската академия на науките. Както виждате, тук има значителен растеж на цитиранията в последните години. За 2018 г. те са над 40 000.
Какви са проектите? Това е основният ресурс за извършване на научноизследователска дейност. Искам да подчертая, че откакто работи Фонд „Научни изследвания“, има значително повишаване на броя на проектите от този фонд. За миналата година са 1749 общо проектите. По-важно е обаче какви са привлечените средства, и ако виждате последните две графики, последната година, 2018, имаме с 10 милиона повече привлечени средства от 2017 г.
Много накратко, Центрове за върхови постижения – два центъра се водят от Академията, и от Центровете за компетентност също два центъра се водят от Академията.
Това са графиките за успехите ни във Фонд „Научни изследвания“. Също там бележим ръст. Миналата година имаме 60% успеваемост, по-миналата беше 58%, за 2016 г. беше 57%, така че откакто работи Фондът, определено има значителен ръст на проектното финансиране.
Участието в европейските програми го виждате на този слайд. Само ще Ви кажа, че наистина имаме слабост при привличането на средства по „Хоризонт 2020“, и това е амбицията на Академията – при следващата програма, която ще бъде лансирана, да имаме значително повече привлечени средства и повече проекти.
Откъде идват парите? От България 44 милиона, миналата година бяха 31 милиона. 10 милиона имаме повече миналата година, които идват от министерства и ведомства, което показва значителен интерес на министерствата към научни разработки от Българската академия на науките, които те финансират. От чужбина миналата година имаме привлечени 11 милиона, малко по-малко от 2017 г., които основно идват от така наречените „други международни организации“, които са НАТО, ЮНЕСКО и УНИЦЕФ.
На следващите слайдове, които имате пред Вас, съм изброила някои големи научни проекти, които не са само европейски, те са и с бизнес организации от чужбина, и от извъневропейски страни. Ще ми позволите да не ги чета дословно, те са пред Вас и са пример за това, че учените от Академията са търсени в големите международни договори.
Експертният потенциал на Академията безспорно е голям и това личи от националните научни програми, които бяха лансирани миналата година. Четири от тях се водят от Българската академия на науките – също поради малкото време ще ми позволите да не ги чета дословно, във всички останали членове на колективи от различните институти на Академията са участници.
Съвсем накратко искам да покажа, че фундаменталните изследвания в Академията намират своето приложение и в практиката – 48 изобретения са признати миналата година и 12 полезни модела на различни институти, които се виждат на таблиците.
Разбира се, основният потенциал това са учените. Един интересен факт да Ви кажа, че по принцип Академията обучава само докторанти, но за периода 2016 – 2018 г. в програмата „Студентски практики“ на Министерството на образованието и науката, която се финансира от тази оперативна програма НОИР, през Академията и нейните институти са минали 2600 студенти, което нас донякъде ни обнадеждава, че има интерес към науката в младите хора.
Активно работи Ученическият институт, изключително голям интерес. Децата идват от провинцията, активно участват в сесиите на Ученическия институт.
Миналата година имаме 110 защитили докторанти.
Тази графика, разбира се, е една доста обезпокояваща. Виждате как е възрастовата структура в БАН. Откакто аз се занимавам с Отчета вече седем – осем години, средната възраст не е паднала под 49 години и за тези наши експерти, на които им предстои, за съжаление, да напуснат Академията поради възраст, няма доста заместници, които да заемат техните места.
Академията общо взето се утвърждава и като национален център. Тук няма да се спирам на всички чествания. Знаете, имаме национални музеи, които осъществяват едни великолепни изложби, дала съм ги – Природонаучният музей, Археологическият музей, Етнографският музей и редица други институти, които също организират изложби.
За тези, които не знаят, известният наш алпинист Боян Петров (Светла му памет!) е член на Българската академия на науките, един изключителен учен в областта на спелеологията и зоологията. Неговите постижения бяха отбелязани в Големия салон на БАН.
Каква е субсидията на Академията? През 2018 г. тя беше 99 милиона. Само тук да отбележа, че с решение на Министерския съвет ни бяха отпуснати още 15 милиона, които бяха вследствие на подписано споразумение с министър-председателя Бойко Борисов. Тези 15 милиона ни бяха отпуснати, за да бъдат разпределени на базата на научните постижения на институтите, което беше направено и съгласувано с Министерството на образованието и науката.
Тук не се вижда много добре откъде идват източниците, но почти 62 милиона имаме собствени приходи и трансфери от най-различни източници. Заедно със субсидията това са почти 161,5 милиона общо приходи. Съотношението субсидия към собствени приходи е 60 към 40, както в последните години. Разходите на субсидията – 98 млн. 400 хил. лв. са основно за работни заплати, издръжка, осигурителни вноски. Капиталовите разходи определено са само на базата на нашите собствени приходи.
Какви са изводите, много накратко. Както Ви казах, БАН стимулира качествената научна продукция. Дадох Ви някои факти, пак ще ги повторя, в сравнение с миналата година 36% в най-високата Q1 категория, предишните години 34%; 26 статии са в така нареченото „топ ниво“, оглавяват ранглиста миналата година, а по-миналата бяха 23 статии.
При приемането на Правилника на Академията за израстването на научните кадри бяха завишени изискванията, което показва, че Академията винаги се води от правилото да повишава критериите за научното израстване на кадрите си, макар и те вече да са доста по-малко.
На проектното финансиране няма да се спирам. Аз Ви казах какви са цифрите. Във всички отношения бележим ръст, единствено имаме слабост при европейските програми. Там трябва да обърнем особено внимание през следващия програмен период.
За съжаление, знаете, миналата година имаше един проблем – НИМХ – БАН напусна Академията поради това, че не достигнаха пари за тяхната оперативна дейност. Академията създаде ново звено, в което останаха основно хората, които се занимават с наука не толкова с оперативна дейност, за да може да запази това поле на развитие – изключително важно за климата, атмосферата и водите.
Какви са задачите за следващата година? Основно това са мероприятията, свързани със 150 години от основаването на Академията; редица набелязани мерки и в Стратегията, и пред ръководството за повишаване качеството на научната продукция чрез въвеждане на различни програми на конкурсен принцип; популяризиране на резултатите на звената; активизиране на връзките с бизнеса, което смятаме, че ще стане чрез участието на БАН в Центровете за компетентност и Националната академична мрежа.
Експертният потенциал на Академията ще се прояви в решаването на важни за обществото задачи чрез участието в националните програми, привличане на млади учени. Смятам, че напоследък има успех в това благодарение на програмите, които се пускат от Министерството за стимулиране на младите учени. Наистина в последните години има определен засилен интерес от нашите млади колеги към участие в тези програми, разбира се, традиционно е сътрудничеството с висшите учебни заведения.
Като заключение бих могла да прочета следното: Българската академия на науките продължава да бъде водещ научен център. Нейните научни постижения са значително над средното световно ниво според независими – тук пак искам да подчертая – световни бази данни, като тези постижения все още се реализират в условията на системно недофинансиране, изтичане на квалифицирани кадри и недооценяване на експертния труд на учените. Въпреки това Академията държи високо летвата за академичното израстване на изследователите, за да се запази като „един от най-великолепните всенародни храмове на българската наука“ според завета на професор Марин Дринов. Времената все още остават трудни, въпреки привлечените средства по различни програми и проекти, които в известна степен осигуряват съвременна инфраструктура и условия за работа.
Основният проблем, бих искала да споделя в Комисията, е възпроизводството на научния потенциал. Благодарение на различните програми, както и в Отчета видяхте, Академията в момента има много добра европейска инфраструктура, благодарение на финансирането на пътната карта, европейските и оперативните програми. Въпросът е, че експертите, които са на определена възраст и ще напуснат Академията, за съжаление в скоро време, трудно ще намерят свои заместници. Тук става дума за възпроизводство на научния потенциал не само в Академията, а въобще на България, което би трябвало да бъде един проблем, който заедно да разрешим. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Становище на Министерството на образованието и науката по Доклада на Българската академия на науките – заместник-министър Ангелиева.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КАРИНА АНГЕЛИЕВА: Благодаря Ви, госпожо Дамянова.
Уважаеми народни представители, уважаеми професори, член-кореспонденти, колеги, приятели! Благодаря днес за тази покана.
Нашето становище много се доближава до заключителните думи на професор Евдокия Пашева. Все още смятаме и, бих казала, се радваме и популяризираме това, че Българската академия на науките е нашият водещ научен център не само в България и в региона, но нашата обща кауза е да изведем този научен център отново там, където му е мястото, именно в Европа.
Няма да повтарям много от нещата, които бяха казани. Това, което на нас ни направи впечатление и исках допълнително да запозная Комисията с нашето становище е, че определено трябва да продължим да инвестираме в Академията, така че да структурираме критична маса във водещи научни направления, отделно от това трябва да положим повече усилия за повишаване имиджа и обществената полза на Българската академия на науките. Не че такава няма, но често в правенето на политики и инвестирането в различни нужни мерки забравяме, че трябва да работим и да полагаме усилия за доближаване на науката до обществото.
За това не бяха споменати цифри, но аз ще Ви спомена, че са над 200 общо различни консултантски, експертни становища, които БАН е предоставила на министерства, правителствени и обществени служби, но смятаме, че това може да бъде по-структурирано и да бъде с полезно въздействие. Затова в момента разработваме механизъм за научна консултация съвместно с Българската академия на науките, така че всички секторни министерства да имат бърз и пряк достъп до достоверна и висококачествена научна експертиза, защото политиките, които трябва да правим, трябва да са основани на данни и факти на научна експертиза. Това е едно от направленията, което е хубаво да се види повече в Отчета и дейността на БАН.
По отношение на възпроизводството на научни кадри, ние сме напълно наясно за трудностите, които имат Академията и университетите в България, и въпреки това Ви благодарим, че сте запазили нивото, защото се запазва нивото на докторанти в Академията.
Това, което смятаме да инвестираме повече като усилия – да споделя днес с Вас – на базата на този отчет и анализирайки фактите и данните, трябва да инвестираме повече в доближаването на образованието до науката. Заради това смятаме да инвестираме в една специализирана програма за образование с наука специално за Българската академия на науките, така че учениците да имат достъп до науката, за да започнем да изграждаме афинитет, култура и интерес към научната кариера. Сред децата има любознателност и интерес към науката, но не непременно те свързват това с професионална кариера.
Проблемите са не толкова само на БАН, но и на университетите. Реално губим студенти особено в STEM направленията. Извели сме тези неща, които трябва да има малко повече и в самия отчет. Той не би следвало да е такъв отчет, който не се чете, но да е жив отчет, жив процес, който през цялата година да коментираме и да имаме достъп до него. Това са нашите препоръки. Трябва да има малко повече яснота и за самите граждани, данъкоплатците, за ползите от инвестициите от научни изследвания.
Споменахте нещо и за музеите на Българската академия на науките. Добре е да се види, което е малко невидимо в този момент, дали има някаква по-специална политика и финансиране на музеите в БАН. Ние ще Ви подкрепим с допълнителен компонент за музеите, така че да бъдат отворени малко повече за българските граждани.
Препоръка към Академията е да изведе не само ползите от участието в Рамковата програма. Българската академия на науките е нашият водещ научен център и ще си призная, че се хвалим по света с Вашето участие в Рамковата програма за научни изследвания и иновации, но е добре да има и една по-голяма институционална подкрепа за подпомагане подготовката на международни проекти при всички положения. Това е съвет към всички научни организации в страната.
Като една препоръка, но тя е както към Българската академия на науките, така и към Министерството на образованието и науката, към моя екип. Оттук насетне е добре да бъдем по-видими както за българския данъкоплатец, така и за европейските ни партньори. От тази гледна точка добре да структурираме нашата отчетна дейност по отношение на водещите приоритети на европейското научноизследователско пространство, така че да има малко синергия между това, което правим.
Бих искала да чуя малко повече за регионалните академични центрове, защото следващата инвестиция на правителството е в изграждането на регионални иновационни центрове. Смятам, че ако Академията популяризира малко повече за ползата и капацитета на регионалните академични центрове, ще помогнем на местните общински власти също да имат достъп до научните резултати. Трябва да мислим за регионите малко повече оттук насетне.
Използвам тази платформа, без да спекулирам с Вашето търпение, да споделя, че ние също на 30 май – в деня на годишните награди „Питагор“, за първи път ще Ви покажем Българския портал за наука. Той изключително много ще помогне за видимостта както на науката в България, така и за нашите водещи научни центрове. Смятам, че ще помогнем на Академията за нейната още по-голяма видимост.
Като цяло мога да кажа, че нашето становище, разбира се, е положително, но и конструктивно. Благодаря Ви много за вниманието.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Колеги, желае ли някой да вземе отношение?
Ако няма, да дадем думата на гостите.
Професор Лъчезар Аврамов.
ЛЪЧЕЗАР АВРАМОВ: Уважаеми народни представители, уважаеми колеги! Бих искал да кажа няколко думи в качеството си на член на така наречения „Съвет на настоятелите на БАН“. Моят мандат изтича и сигурно повече няма да мога да се изказвам в това си качество, а това е изключително важен орган.
Може би не всички са запознати подробно с неговите функции и задачи, но всъщност този орган беше създаден с промяна на Закона за БАН с цел по-тясна връзка на науката с изпълнителната власт, законодателната власт, с това, което обикновено наричаме бизнес, местната власт и така нататък. Четири години почти съм член на този съвет и моето впечатление е, че той не работи поради това, че нито представителите на изпълнителната власт, нито представителите на законодателната власт, нито представителите на бизнеса проявяват какъвто и да е интерес към това. По закон този съвет трябва да утвърди отчета на Академията, който приемате Вие, народните представители. Това става с огромни трудности, едва-едва се събират кворуми. По закон този съвет трябва да се грижи за необходимите най-вече финансови, но и политически условия за работа на Академията, той и това не прави. Затова може би е нужно да смените собствените си представители, например министър Вълчев е редно да бъде член на този съвет. Според мен е добре да бъдете информирани, че това представлява един сериозен проблем.
Другият проблем, който беше изказан, разбира се, и от нашия главен научен секретар, и от заместник-министъра, но беше изказан, както се казва, академично и в известен смисъл евфемистично. Не става дума за проблем с възрастовия състав, а става дума за катастрофа. Вече години наред много от институтите нямат кандидати за докторанти, а това е нечувано и невиждано по света явление. Не съществува, освен в България, нещо, което се нарича „научен институт“, и където всички са професори и доценти, а няма докторанти.
Да, това си е за книгата на Гинес. За съжаление, ние можем да поставим един злощастен рекорд.
В последните години, разбира се, има увеличение на финансирането, но всичките тези мерки са ако не контрапродуктивни, то поне спорни. Например имаше конкурс за създаване на несъществуващата единствено в България позиция „постдокторант“. Докторантите и постдокторантите са основните двигатели на науката по целия свят. Те извършват общата, масовата, черната, както искате, работа. Това са чираците и калфите, без които майсторите не могат да направят нищо.
Беше предложено възнаграждение на постдокторанта три пъти по-голямо, отколкото на неговия научен ръководител. То като идея е абсурд, но като реализация създава само конфликти. То е контрапродуктивно и дори има функцията да селектира най добрите хора, за да бъдат експортирани навън. Тоест държавата работи за собственото си генетично ограбване, защото не е важно докторантът, че ще получава в продължение на една година две или три хиляди лева. Той много добре знае, че като свърши този период и като стане доцент, ще започне да получава 560 или 700 лв. заплата.
Това всичко е извън здравия разум, уважаеми дами и господа. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Ще направя една реплика по повод настоятелите. Аз например имам забележки – да, вярно е, че това е текст в Закона – към състава на Съвета на настоятелите, относно представителството на Народното събрание. Там трябва по принцип – вярно, с право на съвещателен глас, да участва председателят на Комисията. Ще Ви кажа, че председателят на Комисията няма пълномощия да изразява нито становище на Комисията, нито становище на Народното събрание. Тук трябва да има решение на Комисията, което аз да Ви представя, което е абсолютен нонсенс, защото, ако примерно този отчет на БАН трябва там да го гласувам, след това – това е конфликт на интереси. Как ще го гласувам в Комисията? Аз съм народният представител Милена Дамянова, това е, имам представителни функции. Моята роля е да водя Комисията по образованието и науката, аз не мога да изразявам становище на тази комисия. И от тази гледна точка смятам, че участие в Съвета на настоятелите от страна на председателя на Комисията не е редно, първо, защото, пак казвам, влизаме в конфликт на интереси.
Изпълнителната власт е друго. Изпълнителната власт не гласува отчета на БАН например, както го гласуваме ние тук, в Народното събрание. От тази гледна точка може би Вие сте прав, че трябва да преразгледаме донякъде и функциите на Съвета на настоятелите, както и състава на самия Съвет на настоятелите, така че той да бъде доста ефективен.
Знам, че това са промени, които бяха направени в Четиридесет и първото Народно събрание. Професор Станилов със сигурност си спомня тогава, това не беше в моя ресор и наистина не знам как се е стигнало до тези промени. Но ето например това са едни такива пречки, върху които винаги си задавам въпроси преди евентуално едно такова участие в такъв съвет: как ще се изтълкува моята позиция, когато аз съм на този Съвет на настоятелите, като какво? Пак казвам, в крайна сметка като народен представител трябва да си изразя позицията официално тук, в Народното събрание, нямам право да гласувам, където и да било на друго място. Така че като представител, имам предвид на законодателния орган, мога в лично качество.
Подкрепям Ви, че може би трябва да помислим, защото като цяло смятам, че е полезен този орган. Той е важен, но предвид практиката в годините да го направим малко по-деен и малко по работещ – начина съответно на обявяване на заседанията, начина на провеждане на заседанията и така нататък, така че наистина замисълът, който е заложен в него, да бъде реализиран.
Това е като отношение.
Професор Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Петнадесет години аз се повтарям и в Комисията, и в залата, и така нататък. Ненапразно казах да говори и Лъчезар, защото той ще каже това, което и аз ще кажа. Тази чудовищна деформация, за която става дума, е главната пречка.
Аз няколко пъти съм говорил с министъра и не мога да го убедя, че това не е правилно. Той казва: предимство трябва да имат младите хора. Разликата е тази, че младите хора, които наистина трябва да имат предимство, и имат предимство, най-напред не гледат парите, а гледат перспективата. Те гледат: сега ще стана доктор, след това ще стана главен асистент, след това ще стана доцент, и в това развитие все пак аз с какво ще се храня? Като доктор 1000 лв. ще му дадат за една година, като постдокторант ще му дадат примерно 2000 лв., и след това като стане доцент или главен асистент – като главен асистент той ще получава 700 – 800 лв., говоря за моя институт, а като доцент ще взима 900. При тази перспектива никой кадърен мъж или жена няма да се хване за тази работа. Никой не може да ме убеди в противното.
Това обаче явно е някаква политика. Това е смесената система, която у нас я наложиха най напред. Като станаха промените, тръгнаха изцяло да заменят системата с англосаксонската. Като видяха, че не може да стане, почнаха да я смесват с германската и се получиха тези чудовищни недоразумения, за които става дума.
Трябва да има класификатор в науката. Госпожо заместник министър, никога не съм разговарял с Вас. Класификаторът в науката трябва да бъде държавен. Този класификатор да служи за базовите заплати за всички учреждения и това, което се получава от проекти, това, което се получава от всякакви други разработки, да бъде допълнително възнаграждение.
При положението, в което сме, например в институтите за хуманитарното знание има големи разлики в заплатите на много институти, защото едни институти са в една позиция, други – в друга позиция, и това са разлики на по един и същи начин квалифицирани учени. Това също е деформация и това също го няма по целия свят. Впрочем у нас има неща, които наистина ги няма по света.
Нямам какво да говоря повече. Колко приказки съм изприказвал в кариерата си на академик и на учен, влязъл в Народното събрание, че няма смисъл да се говори. Това е основното – кадрите, е казал един сатрап и много велик човек, кадрите решават всичко. Кадрите! А ние не се грижим за кадрите. Деформирали сме системата за приемане и израстване на кадри, и затова ни се провалят.
Това, което каза Лъчезар, че няма кандидати за докторантури, няма, но има друга деформация, при която за една докторантура – аз съм бил председател на комисия в нашия институт – се явяват трима души и нито един не отговаря на никакви критерии. Не могат да си вържат гащите, не могат да напишат пет реда както трябва, неграмотници, и се явяват. Защо се явяват? Защото си мислят, че това е лесна работа. Защото вече е скъсана връзката между средното, висшето образование и науката. Защото се говори само за образование, образование, образование, а никой не обръща внимание, че без наука никакво образование, никакъв успех в образованието не може да има, или ако има успех, той е временен.
Докладът е приличен, аз смятам да го приемем. Има си слабости, но няма да говоря за тях, защото те са структурни, те са постоянни рецидиви, което донякъде в много отношения не зависи от самата Академия. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря на професор Станилов.
Други желания за изказване?
От Българската академия на науките – член-кореспондент Хаджииванов, желаете ли в заключение?
КОНСТАНТИН ХАДЖИИВАНОВ: Благодаря за загрижеността на всички за Българската академия на науките. Искам да Ви напомня, че тази година ние честваме 150-годишнината от основаването на нашата академия. Все пак, след като сме доживели 150 години, да се надяваме, че бъдещето ще бъде розово. Искрено се надявам по нататъшното развитие на Българската академия на науките да продължи с Вашата активна помощ.
Разбира се, проблеми има. Проблеми ще има и в бъдеще, но те трябва да се решават и да направим наистина Българската академия на науките нещо, което е изключително ценно за България, подпомага цялото общество, и да бъде нещо, с което да може да се гордеем в целия свят. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Колеги, ако няма други желаещи за изказване, Ви предлагам да преминем към гласуване на Годишен доклад за дейността на Българската академия на науките за 2018 г., № 905-00-2, внесен от председателя на Българската академия на науките на 19 април 2019 г.
Моля да отчетем и декларациите, в които всички са „за”.
За – 12, против и въздържали се – няма.
Приема се единодушно.
Ще бъде оформено като проект за решение в доклада.
Преминаваме към точка втора:
РАЗНИ.
Точка втора е свързана с наградата „Училището в музея, музеят в училището“. Както казах, трябва да утвърдим комисия, която се състои от трима изявени специалисти в областта на музеологията, галеристиката и образованието.
Имате на имейлите си изпратени автобиографиите на две предложения, третото е споменато поименно.
В областта на музеологията госпожа Екатерина Цекова. Тя е директор на Националния политехнически музей, от 2006 г. е доктор по изкуствознание и изобразителни изкуства.
Ще кажа защо Ви предлагам госпожа Цекова. Госпожа Цекова е с нас още от самото зараждане на тази идея. Истината е, че Националният политехнически музей има много програми, с които е достоен кандидат за първото място за награда. Но те се съгласиха да не участват тази година, да не кандидатстват, защото тя е в течение и на идеята в момента на нейното зараждане, и изобщо на целия процес, който сме извървели дотук. Тя е запозната с доста програми, които развиват музеите в страната, така че смятам, че ще е изключително ценна.
Другото ни предложение дойде от Детски научен център „Музейко“. Той е на Магдалина Цонева Станчева. Видели сте СV то, няма да го представям. Млад човек, доста иновативен.
И предложението за трети член на комисията е за господин Лазар Додев. Господин Додев е бивш директор на училище. Участвал е в наши заседания на комисии. Мисля, че и миналата година имахме едно такова заседание с деца. Изключително добър бивш директор на Дирекция „Контрол и организация“ в Министерството на образованието и науката. Сега е в Дирекция „Квалификация“, ако не се лъжа. С изключително отношение към децата, към подобни проекти на училищата, човек наистина ангажиран с подобни идеи и каузи.
Тъй като нямаше други предложения, които да разгледаме, сме Ви изпратили тези автобиографии за комисия. Разбира се, имате възможност да си кажете мнение, становище, да помислим за още някой. Ще си призная, че с колегите експерти от Комисията доста хора прегледахме, както се казва, преценихме. Смятаме, че като за първа комисия това ще бъде изключително добър екип. Не бива да си правим експерименти с хора, които не познаваме, с чиято работа не сме запознати в голяма степен.
ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Вие като сте ги огледали, какво да ги обсъждаме? Хубаво е да са тук, да могат да са на място, да преценят, да видят.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Да, всички са тук на място, в София, не трябва да пътуват.
Колко кандидати имаме? (Реплика.)
Една галерия, 13 музея. Те ще имат задача, до края на май няма да успеят, но до към 10 юни най-късно да могат да определят победител, за да можем в рамките на тази пленарна сесия, да речем, някъде до 15 юни, живот и здраве, да можем да връчим съответно и наградата.
Ако сте съгласни, да приемем тази комисия, за да могат да започнат да работят? Добре, благодаря Ви.
Някой друг, ако има нещо в точка „Разни“? Няма.
С това приключихме днешното заседание.
(Закрито в 15,47 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Милена Дамянова
2. Разни.
Заседанието беше открито в 15,00 ч. и ръководено от председателя на Комисията госпожа Милена Дамянова.
* * *
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Уважаеми колеги, уважаеми гости, започваме в камерен състав. Имаме декларации от колеги народни представители, така че кворумът е налице.
Очакваме заместник-министър Карина Ангелиева да дойде всеки момент.
Дневният ред за днешното заседание е:
1. Разглеждане на Годишен доклад за дейността на Българската академия на науките за 2018 г., № 905-00-2, внесен от председателя на Българската академия на науките на 19 април 2019 г.
2. Разни.
В тази точка ще трябва да утвърдим комисията за наградите „Училището в музея, музеят в училището“, защото вече имаме постъпили проекти за разглеждане и съответно комисията трябва до края на май месец да оцени и да определи победител.
Моля да гласуваме дневния ред.
За – 12, против и въздържали се – няма.
Моля да броите и да отчитате и декларациите.
От Българската академия на науките днес наши гости са: чл.-кор. Константин Хаджииванов – заместник-председател на БАН; академик Ревалски отсъства, но ще представи доклада в пленарната зала, което ще бъде след 30 май; професор Евдокия Пашева – главен научен секретар на БАН; и професор Лъчезар Аврамов – директор на Института по електроника в БАН.
Преминаваме към точка първа от дневния ред:
РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ГОДИШЕН ДОКЛАД ЗА ДЕЙНОСТТА НА БЪЛГАРСКАТА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ ЗА 2018 Г., № 905-00-2, ВНЕСЕН ОТ ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА БЪЛГАРСКАТА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ НА 19 АПРИЛ 2019 Г.
Кой ще ни представи презентацията?
Професор Пашева, заповядайте.
Имате десет минути за представяне. Доколкото разбрах, сте ни предоставили презентацията, тя е разпечатана.
ЕВДОКИЯ ПАШЕВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми членове на Комисията, ще се постарая много накратко да Ви представя основните акценти в дейността на Академията. Неслучайно съм разпечатала и презентацията, защото някои от слайдовете няма да ги чета и да Ви ги представям, Вие ще ги видите в напечатаното копие.
Ще ми позволите много набързо да започна с една мисъл на професор Марин Дринов, тъй като миналата година ние му чествахме 180 години, а това е основателят на Българското книжовно дружество:
„Навярно можем да очакваме, щото не подир много време да се превърне дружеството в българска Академия на науките и да стане един от най-великолепните всенародни храмове на българската наука.“
Не знам дали се вижда, но аз ще Ви чета слайдовете и Вие ще ги виждате пред Вас.
Основни дейности, които бяха извършени миналата година.
Във връзка с Европредседателството бяхме организатор и домакин на Общото събрание на Федерацията на европейските академии.
Един важен момент бе приемането на Стратегия за развитие на Българската академия на науките до 2030 г., която, разбира се, е на базата на приоритетите на Актуализираната национална стратегия за развитие на научните изследвания до 2030 г.
Различни мероприятия, свързани с честването на 180 години от рождението на Марин Дринов в Панагюрище, София и Украйна.
Традиционно голяма част от наградите „Питагор“ бяха спечелени от български учени и техни колективи. Няма да ги чета, Вие ги имате пред Вас на презентацията.
Само ще спомена едно име на млад учен – доцент Мария Спасова. Нейните постижения бяха високо оценени и тя зае 51-во място на елемента антимон в таблицата на Менделеев.
Също така искам да подчертая, че ръководството на Академията винаги се стреми да стимулира високите научни постижения. Беше учредена една награда за високо цитирани научни публикации и 25 учени бяха наградени на 1 ноември.
Пред Вас е едно представително проучване на Алфа Рисърч, но искам да Ви кажа само два факта. Почти 67% от българите смятат, че развитието на науката трябва да бъде приоритет за България и 68% припознават БАН като научен център на България.
Ще прескоча, ще ме извинят академиците и член-кореспондентите, тяхната дейност е активно отразена в разширения отчет на Академията, само ще спомена, че трима академици бяха наградени с държавни награди: академик Александър Петров, академик Иван Юхновски и академик Минчо Хаджийски.
Преминавам към основните критерии, които характеризират БАН като национален научен център. Това са, разбира се, публикациите, но тук изрично искам да упомена, че на всеки три години институтите актуализират своите научноизследователски планове на базата на приоритетите, отразени в двете основни стратегии – за развитие на научните изследвания и иновационната стратегия. Резултатите са на сайта на БАН. Това е един голям документ от 80 страници, няма как тук да Ви го представя.
С две думи няколко факта на базата на световните бази данни. Тук изключително искам да подчертая, че това, което Ви представям, не са наши статистики, а е на базата на световните бази данни. 36% от научната публикационна активност за миналата година е в най-високата Q1 категория. Публикациите в света, нека така да го кажа, се делят на четири категории. Q1 е най-високата категория, като 26 от тези публикации оглавяват ранглистата в тази категория, тоест те са на най-високото ниво и са отразени тук на този слайд, дадени по различните институти. В два института имаме публикации в най-елитното световно списание, това е „Science“ – Институтът по обща и неорганична химия и Институтът по астрономия. Това са фактите за броя на публикациите.
Само искам да отбележа, на първата графика има лек спад в общия брой, но качеството значително е подобрено, тъй като съотношението между индексираните публикации и тези, които са само реферирани, миналата година е четири към едно, по-миналата година беше две към едно.
Тук една статистика отново да Ви покажа – за 2016 и 2017 г. в най-високата Q1 категория имаме 28% от научната продукция, за 2018 г. тя е 36%.
Едно съпоставяне с основните изследователски университети: 52% от научната продукция се дължи на Българската академия на науките.
Какво показват цитиранията? Само да вметна, че цитиранията на научните трудове е показателят, който показва интереса на световната научна общност към резултатите на учените от Българската академия на науките. Както виждате, тук има значителен растеж на цитиранията в последните години. За 2018 г. те са над 40 000.
Какви са проектите? Това е основният ресурс за извършване на научноизследователска дейност. Искам да подчертая, че откакто работи Фонд „Научни изследвания“, има значително повишаване на броя на проектите от този фонд. За миналата година са 1749 общо проектите. По-важно е обаче какви са привлечените средства, и ако виждате последните две графики, последната година, 2018, имаме с 10 милиона повече привлечени средства от 2017 г.
Много накратко, Центрове за върхови постижения – два центъра се водят от Академията, и от Центровете за компетентност също два центъра се водят от Академията.
Това са графиките за успехите ни във Фонд „Научни изследвания“. Също там бележим ръст. Миналата година имаме 60% успеваемост, по-миналата беше 58%, за 2016 г. беше 57%, така че откакто работи Фондът, определено има значителен ръст на проектното финансиране.
Участието в европейските програми го виждате на този слайд. Само ще Ви кажа, че наистина имаме слабост при привличането на средства по „Хоризонт 2020“, и това е амбицията на Академията – при следващата програма, която ще бъде лансирана, да имаме значително повече привлечени средства и повече проекти.
Откъде идват парите? От България 44 милиона, миналата година бяха 31 милиона. 10 милиона имаме повече миналата година, които идват от министерства и ведомства, което показва значителен интерес на министерствата към научни разработки от Българската академия на науките, които те финансират. От чужбина миналата година имаме привлечени 11 милиона, малко по-малко от 2017 г., които основно идват от така наречените „други международни организации“, които са НАТО, ЮНЕСКО и УНИЦЕФ.
На следващите слайдове, които имате пред Вас, съм изброила някои големи научни проекти, които не са само европейски, те са и с бизнес организации от чужбина, и от извъневропейски страни. Ще ми позволите да не ги чета дословно, те са пред Вас и са пример за това, че учените от Академията са търсени в големите международни договори.
Експертният потенциал на Академията безспорно е голям и това личи от националните научни програми, които бяха лансирани миналата година. Четири от тях се водят от Българската академия на науките – също поради малкото време ще ми позволите да не ги чета дословно, във всички останали членове на колективи от различните институти на Академията са участници.
Съвсем накратко искам да покажа, че фундаменталните изследвания в Академията намират своето приложение и в практиката – 48 изобретения са признати миналата година и 12 полезни модела на различни институти, които се виждат на таблиците.
Разбира се, основният потенциал това са учените. Един интересен факт да Ви кажа, че по принцип Академията обучава само докторанти, но за периода 2016 – 2018 г. в програмата „Студентски практики“ на Министерството на образованието и науката, която се финансира от тази оперативна програма НОИР, през Академията и нейните институти са минали 2600 студенти, което нас донякъде ни обнадеждава, че има интерес към науката в младите хора.
Активно работи Ученическият институт, изключително голям интерес. Децата идват от провинцията, активно участват в сесиите на Ученическия институт.
Миналата година имаме 110 защитили докторанти.
Тази графика, разбира се, е една доста обезпокояваща. Виждате как е възрастовата структура в БАН. Откакто аз се занимавам с Отчета вече седем – осем години, средната възраст не е паднала под 49 години и за тези наши експерти, на които им предстои, за съжаление, да напуснат Академията поради възраст, няма доста заместници, които да заемат техните места.
Академията общо взето се утвърждава и като национален център. Тук няма да се спирам на всички чествания. Знаете, имаме национални музеи, които осъществяват едни великолепни изложби, дала съм ги – Природонаучният музей, Археологическият музей, Етнографският музей и редица други институти, които също организират изложби.
За тези, които не знаят, известният наш алпинист Боян Петров (Светла му памет!) е член на Българската академия на науките, един изключителен учен в областта на спелеологията и зоологията. Неговите постижения бяха отбелязани в Големия салон на БАН.
Каква е субсидията на Академията? През 2018 г. тя беше 99 милиона. Само тук да отбележа, че с решение на Министерския съвет ни бяха отпуснати още 15 милиона, които бяха вследствие на подписано споразумение с министър-председателя Бойко Борисов. Тези 15 милиона ни бяха отпуснати, за да бъдат разпределени на базата на научните постижения на институтите, което беше направено и съгласувано с Министерството на образованието и науката.
Тук не се вижда много добре откъде идват източниците, но почти 62 милиона имаме собствени приходи и трансфери от най-различни източници. Заедно със субсидията това са почти 161,5 милиона общо приходи. Съотношението субсидия към собствени приходи е 60 към 40, както в последните години. Разходите на субсидията – 98 млн. 400 хил. лв. са основно за работни заплати, издръжка, осигурителни вноски. Капиталовите разходи определено са само на базата на нашите собствени приходи.
Какви са изводите, много накратко. Както Ви казах, БАН стимулира качествената научна продукция. Дадох Ви някои факти, пак ще ги повторя, в сравнение с миналата година 36% в най-високата Q1 категория, предишните години 34%; 26 статии са в така нареченото „топ ниво“, оглавяват ранглиста миналата година, а по-миналата бяха 23 статии.
При приемането на Правилника на Академията за израстването на научните кадри бяха завишени изискванията, което показва, че Академията винаги се води от правилото да повишава критериите за научното израстване на кадрите си, макар и те вече да са доста по-малко.
На проектното финансиране няма да се спирам. Аз Ви казах какви са цифрите. Във всички отношения бележим ръст, единствено имаме слабост при европейските програми. Там трябва да обърнем особено внимание през следващия програмен период.
За съжаление, знаете, миналата година имаше един проблем – НИМХ – БАН напусна Академията поради това, че не достигнаха пари за тяхната оперативна дейност. Академията създаде ново звено, в което останаха основно хората, които се занимават с наука не толкова с оперативна дейност, за да може да запази това поле на развитие – изключително важно за климата, атмосферата и водите.
Какви са задачите за следващата година? Основно това са мероприятията, свързани със 150 години от основаването на Академията; редица набелязани мерки и в Стратегията, и пред ръководството за повишаване качеството на научната продукция чрез въвеждане на различни програми на конкурсен принцип; популяризиране на резултатите на звената; активизиране на връзките с бизнеса, което смятаме, че ще стане чрез участието на БАН в Центровете за компетентност и Националната академична мрежа.
Експертният потенциал на Академията ще се прояви в решаването на важни за обществото задачи чрез участието в националните програми, привличане на млади учени. Смятам, че напоследък има успех в това благодарение на програмите, които се пускат от Министерството за стимулиране на младите учени. Наистина в последните години има определен засилен интерес от нашите млади колеги към участие в тези програми, разбира се, традиционно е сътрудничеството с висшите учебни заведения.
Като заключение бих могла да прочета следното: Българската академия на науките продължава да бъде водещ научен център. Нейните научни постижения са значително над средното световно ниво според независими – тук пак искам да подчертая – световни бази данни, като тези постижения все още се реализират в условията на системно недофинансиране, изтичане на квалифицирани кадри и недооценяване на експертния труд на учените. Въпреки това Академията държи високо летвата за академичното израстване на изследователите, за да се запази като „един от най-великолепните всенародни храмове на българската наука“ според завета на професор Марин Дринов. Времената все още остават трудни, въпреки привлечените средства по различни програми и проекти, които в известна степен осигуряват съвременна инфраструктура и условия за работа.
Основният проблем, бих искала да споделя в Комисията, е възпроизводството на научния потенциал. Благодарение на различните програми, както и в Отчета видяхте, Академията в момента има много добра европейска инфраструктура, благодарение на финансирането на пътната карта, европейските и оперативните програми. Въпросът е, че експертите, които са на определена възраст и ще напуснат Академията, за съжаление в скоро време, трудно ще намерят свои заместници. Тук става дума за възпроизводство на научния потенциал не само в Академията, а въобще на България, което би трябвало да бъде един проблем, който заедно да разрешим. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Становище на Министерството на образованието и науката по Доклада на Българската академия на науките – заместник-министър Ангелиева.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КАРИНА АНГЕЛИЕВА: Благодаря Ви, госпожо Дамянова.
Уважаеми народни представители, уважаеми професори, член-кореспонденти, колеги, приятели! Благодаря днес за тази покана.
Нашето становище много се доближава до заключителните думи на професор Евдокия Пашева. Все още смятаме и, бих казала, се радваме и популяризираме това, че Българската академия на науките е нашият водещ научен център не само в България и в региона, но нашата обща кауза е да изведем този научен център отново там, където му е мястото, именно в Европа.
Няма да повтарям много от нещата, които бяха казани. Това, което на нас ни направи впечатление и исках допълнително да запозная Комисията с нашето становище е, че определено трябва да продължим да инвестираме в Академията, така че да структурираме критична маса във водещи научни направления, отделно от това трябва да положим повече усилия за повишаване имиджа и обществената полза на Българската академия на науките. Не че такава няма, но често в правенето на политики и инвестирането в различни нужни мерки забравяме, че трябва да работим и да полагаме усилия за доближаване на науката до обществото.
За това не бяха споменати цифри, но аз ще Ви спомена, че са над 200 общо различни консултантски, експертни становища, които БАН е предоставила на министерства, правителствени и обществени служби, но смятаме, че това може да бъде по-структурирано и да бъде с полезно въздействие. Затова в момента разработваме механизъм за научна консултация съвместно с Българската академия на науките, така че всички секторни министерства да имат бърз и пряк достъп до достоверна и висококачествена научна експертиза, защото политиките, които трябва да правим, трябва да са основани на данни и факти на научна експертиза. Това е едно от направленията, което е хубаво да се види повече в Отчета и дейността на БАН.
По отношение на възпроизводството на научни кадри, ние сме напълно наясно за трудностите, които имат Академията и университетите в България, и въпреки това Ви благодарим, че сте запазили нивото, защото се запазва нивото на докторанти в Академията.
Това, което смятаме да инвестираме повече като усилия – да споделя днес с Вас – на базата на този отчет и анализирайки фактите и данните, трябва да инвестираме повече в доближаването на образованието до науката. Заради това смятаме да инвестираме в една специализирана програма за образование с наука специално за Българската академия на науките, така че учениците да имат достъп до науката, за да започнем да изграждаме афинитет, култура и интерес към научната кариера. Сред децата има любознателност и интерес към науката, но не непременно те свързват това с професионална кариера.
Проблемите са не толкова само на БАН, но и на университетите. Реално губим студенти особено в STEM направленията. Извели сме тези неща, които трябва да има малко повече и в самия отчет. Той не би следвало да е такъв отчет, който не се чете, но да е жив отчет, жив процес, който през цялата година да коментираме и да имаме достъп до него. Това са нашите препоръки. Трябва да има малко повече яснота и за самите граждани, данъкоплатците, за ползите от инвестициите от научни изследвания.
Споменахте нещо и за музеите на Българската академия на науките. Добре е да се види, което е малко невидимо в този момент, дали има някаква по-специална политика и финансиране на музеите в БАН. Ние ще Ви подкрепим с допълнителен компонент за музеите, така че да бъдат отворени малко повече за българските граждани.
Препоръка към Академията е да изведе не само ползите от участието в Рамковата програма. Българската академия на науките е нашият водещ научен център и ще си призная, че се хвалим по света с Вашето участие в Рамковата програма за научни изследвания и иновации, но е добре да има и една по-голяма институционална подкрепа за подпомагане подготовката на международни проекти при всички положения. Това е съвет към всички научни организации в страната.
Като една препоръка, но тя е както към Българската академия на науките, така и към Министерството на образованието и науката, към моя екип. Оттук насетне е добре да бъдем по-видими както за българския данъкоплатец, така и за европейските ни партньори. От тази гледна точка добре да структурираме нашата отчетна дейност по отношение на водещите приоритети на европейското научноизследователско пространство, така че да има малко синергия между това, което правим.
Бих искала да чуя малко повече за регионалните академични центрове, защото следващата инвестиция на правителството е в изграждането на регионални иновационни центрове. Смятам, че ако Академията популяризира малко повече за ползата и капацитета на регионалните академични центрове, ще помогнем на местните общински власти също да имат достъп до научните резултати. Трябва да мислим за регионите малко повече оттук насетне.
Използвам тази платформа, без да спекулирам с Вашето търпение, да споделя, че ние също на 30 май – в деня на годишните награди „Питагор“, за първи път ще Ви покажем Българския портал за наука. Той изключително много ще помогне за видимостта както на науката в България, така и за нашите водещи научни центрове. Смятам, че ще помогнем на Академията за нейната още по-голяма видимост.
Като цяло мога да кажа, че нашето становище, разбира се, е положително, но и конструктивно. Благодаря Ви много за вниманието.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Колеги, желае ли някой да вземе отношение?
Ако няма, да дадем думата на гостите.
Професор Лъчезар Аврамов.
ЛЪЧЕЗАР АВРАМОВ: Уважаеми народни представители, уважаеми колеги! Бих искал да кажа няколко думи в качеството си на член на така наречения „Съвет на настоятелите на БАН“. Моят мандат изтича и сигурно повече няма да мога да се изказвам в това си качество, а това е изключително важен орган.
Може би не всички са запознати подробно с неговите функции и задачи, но всъщност този орган беше създаден с промяна на Закона за БАН с цел по-тясна връзка на науката с изпълнителната власт, законодателната власт, с това, което обикновено наричаме бизнес, местната власт и така нататък. Четири години почти съм член на този съвет и моето впечатление е, че той не работи поради това, че нито представителите на изпълнителната власт, нито представителите на законодателната власт, нито представителите на бизнеса проявяват какъвто и да е интерес към това. По закон този съвет трябва да утвърди отчета на Академията, който приемате Вие, народните представители. Това става с огромни трудности, едва-едва се събират кворуми. По закон този съвет трябва да се грижи за необходимите най-вече финансови, но и политически условия за работа на Академията, той и това не прави. Затова може би е нужно да смените собствените си представители, например министър Вълчев е редно да бъде член на този съвет. Според мен е добре да бъдете информирани, че това представлява един сериозен проблем.
Другият проблем, който беше изказан, разбира се, и от нашия главен научен секретар, и от заместник-министъра, но беше изказан, както се казва, академично и в известен смисъл евфемистично. Не става дума за проблем с възрастовия състав, а става дума за катастрофа. Вече години наред много от институтите нямат кандидати за докторанти, а това е нечувано и невиждано по света явление. Не съществува, освен в България, нещо, което се нарича „научен институт“, и където всички са професори и доценти, а няма докторанти.
Да, това си е за книгата на Гинес. За съжаление, ние можем да поставим един злощастен рекорд.
В последните години, разбира се, има увеличение на финансирането, но всичките тези мерки са ако не контрапродуктивни, то поне спорни. Например имаше конкурс за създаване на несъществуващата единствено в България позиция „постдокторант“. Докторантите и постдокторантите са основните двигатели на науката по целия свят. Те извършват общата, масовата, черната, както искате, работа. Това са чираците и калфите, без които майсторите не могат да направят нищо.
Беше предложено възнаграждение на постдокторанта три пъти по-голямо, отколкото на неговия научен ръководител. То като идея е абсурд, но като реализация създава само конфликти. То е контрапродуктивно и дори има функцията да селектира най добрите хора, за да бъдат експортирани навън. Тоест държавата работи за собственото си генетично ограбване, защото не е важно докторантът, че ще получава в продължение на една година две или три хиляди лева. Той много добре знае, че като свърши този период и като стане доцент, ще започне да получава 560 или 700 лв. заплата.
Това всичко е извън здравия разум, уважаеми дами и господа. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Ще направя една реплика по повод настоятелите. Аз например имам забележки – да, вярно е, че това е текст в Закона – към състава на Съвета на настоятелите, относно представителството на Народното събрание. Там трябва по принцип – вярно, с право на съвещателен глас, да участва председателят на Комисията. Ще Ви кажа, че председателят на Комисията няма пълномощия да изразява нито становище на Комисията, нито становище на Народното събрание. Тук трябва да има решение на Комисията, което аз да Ви представя, което е абсолютен нонсенс, защото, ако примерно този отчет на БАН трябва там да го гласувам, след това – това е конфликт на интереси. Как ще го гласувам в Комисията? Аз съм народният представител Милена Дамянова, това е, имам представителни функции. Моята роля е да водя Комисията по образованието и науката, аз не мога да изразявам становище на тази комисия. И от тази гледна точка смятам, че участие в Съвета на настоятелите от страна на председателя на Комисията не е редно, първо, защото, пак казвам, влизаме в конфликт на интереси.
Изпълнителната власт е друго. Изпълнителната власт не гласува отчета на БАН например, както го гласуваме ние тук, в Народното събрание. От тази гледна точка може би Вие сте прав, че трябва да преразгледаме донякъде и функциите на Съвета на настоятелите, както и състава на самия Съвет на настоятелите, така че той да бъде доста ефективен.
Знам, че това са промени, които бяха направени в Четиридесет и първото Народно събрание. Професор Станилов със сигурност си спомня тогава, това не беше в моя ресор и наистина не знам как се е стигнало до тези промени. Но ето например това са едни такива пречки, върху които винаги си задавам въпроси преди евентуално едно такова участие в такъв съвет: как ще се изтълкува моята позиция, когато аз съм на този Съвет на настоятелите, като какво? Пак казвам, в крайна сметка като народен представител трябва да си изразя позицията официално тук, в Народното събрание, нямам право да гласувам, където и да било на друго място. Така че като представител, имам предвид на законодателния орган, мога в лично качество.
Подкрепям Ви, че може би трябва да помислим, защото като цяло смятам, че е полезен този орган. Той е важен, но предвид практиката в годините да го направим малко по-деен и малко по работещ – начина съответно на обявяване на заседанията, начина на провеждане на заседанията и така нататък, така че наистина замисълът, който е заложен в него, да бъде реализиран.
Това е като отношение.
Професор Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Петнадесет години аз се повтарям и в Комисията, и в залата, и така нататък. Ненапразно казах да говори и Лъчезар, защото той ще каже това, което и аз ще кажа. Тази чудовищна деформация, за която става дума, е главната пречка.
Аз няколко пъти съм говорил с министъра и не мога да го убедя, че това не е правилно. Той казва: предимство трябва да имат младите хора. Разликата е тази, че младите хора, които наистина трябва да имат предимство, и имат предимство, най-напред не гледат парите, а гледат перспективата. Те гледат: сега ще стана доктор, след това ще стана главен асистент, след това ще стана доцент, и в това развитие все пак аз с какво ще се храня? Като доктор 1000 лв. ще му дадат за една година, като постдокторант ще му дадат примерно 2000 лв., и след това като стане доцент или главен асистент – като главен асистент той ще получава 700 – 800 лв., говоря за моя институт, а като доцент ще взима 900. При тази перспектива никой кадърен мъж или жена няма да се хване за тази работа. Никой не може да ме убеди в противното.
Това обаче явно е някаква политика. Това е смесената система, която у нас я наложиха най напред. Като станаха промените, тръгнаха изцяло да заменят системата с англосаксонската. Като видяха, че не може да стане, почнаха да я смесват с германската и се получиха тези чудовищни недоразумения, за които става дума.
Трябва да има класификатор в науката. Госпожо заместник министър, никога не съм разговарял с Вас. Класификаторът в науката трябва да бъде държавен. Този класификатор да служи за базовите заплати за всички учреждения и това, което се получава от проекти, това, което се получава от всякакви други разработки, да бъде допълнително възнаграждение.
При положението, в което сме, например в институтите за хуманитарното знание има големи разлики в заплатите на много институти, защото едни институти са в една позиция, други – в друга позиция, и това са разлики на по един и същи начин квалифицирани учени. Това също е деформация и това също го няма по целия свят. Впрочем у нас има неща, които наистина ги няма по света.
Нямам какво да говоря повече. Колко приказки съм изприказвал в кариерата си на академик и на учен, влязъл в Народното събрание, че няма смисъл да се говори. Това е основното – кадрите, е казал един сатрап и много велик човек, кадрите решават всичко. Кадрите! А ние не се грижим за кадрите. Деформирали сме системата за приемане и израстване на кадри, и затова ни се провалят.
Това, което каза Лъчезар, че няма кандидати за докторантури, няма, но има друга деформация, при която за една докторантура – аз съм бил председател на комисия в нашия институт – се явяват трима души и нито един не отговаря на никакви критерии. Не могат да си вържат гащите, не могат да напишат пет реда както трябва, неграмотници, и се явяват. Защо се явяват? Защото си мислят, че това е лесна работа. Защото вече е скъсана връзката между средното, висшето образование и науката. Защото се говори само за образование, образование, образование, а никой не обръща внимание, че без наука никакво образование, никакъв успех в образованието не може да има, или ако има успех, той е временен.
Докладът е приличен, аз смятам да го приемем. Има си слабости, но няма да говоря за тях, защото те са структурни, те са постоянни рецидиви, което донякъде в много отношения не зависи от самата Академия. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря на професор Станилов.
Други желания за изказване?
От Българската академия на науките – член-кореспондент Хаджииванов, желаете ли в заключение?
КОНСТАНТИН ХАДЖИИВАНОВ: Благодаря за загрижеността на всички за Българската академия на науките. Искам да Ви напомня, че тази година ние честваме 150-годишнината от основаването на нашата академия. Все пак, след като сме доживели 150 години, да се надяваме, че бъдещето ще бъде розово. Искрено се надявам по нататъшното развитие на Българската академия на науките да продължи с Вашата активна помощ.
Разбира се, проблеми има. Проблеми ще има и в бъдеще, но те трябва да се решават и да направим наистина Българската академия на науките нещо, което е изключително ценно за България, подпомага цялото общество, и да бъде нещо, с което да може да се гордеем в целия свят. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Колеги, ако няма други желаещи за изказване, Ви предлагам да преминем към гласуване на Годишен доклад за дейността на Българската академия на науките за 2018 г., № 905-00-2, внесен от председателя на Българската академия на науките на 19 април 2019 г.
Моля да отчетем и декларациите, в които всички са „за”.
За – 12, против и въздържали се – няма.
Приема се единодушно.
Ще бъде оформено като проект за решение в доклада.
Преминаваме към точка втора:
РАЗНИ.
Точка втора е свързана с наградата „Училището в музея, музеят в училището“. Както казах, трябва да утвърдим комисия, която се състои от трима изявени специалисти в областта на музеологията, галеристиката и образованието.
Имате на имейлите си изпратени автобиографиите на две предложения, третото е споменато поименно.
В областта на музеологията госпожа Екатерина Цекова. Тя е директор на Националния политехнически музей, от 2006 г. е доктор по изкуствознание и изобразителни изкуства.
Ще кажа защо Ви предлагам госпожа Цекова. Госпожа Цекова е с нас още от самото зараждане на тази идея. Истината е, че Националният политехнически музей има много програми, с които е достоен кандидат за първото място за награда. Но те се съгласиха да не участват тази година, да не кандидатстват, защото тя е в течение и на идеята в момента на нейното зараждане, и изобщо на целия процес, който сме извървели дотук. Тя е запозната с доста програми, които развиват музеите в страната, така че смятам, че ще е изключително ценна.
Другото ни предложение дойде от Детски научен център „Музейко“. Той е на Магдалина Цонева Станчева. Видели сте СV то, няма да го представям. Млад човек, доста иновативен.
И предложението за трети член на комисията е за господин Лазар Додев. Господин Додев е бивш директор на училище. Участвал е в наши заседания на комисии. Мисля, че и миналата година имахме едно такова заседание с деца. Изключително добър бивш директор на Дирекция „Контрол и организация“ в Министерството на образованието и науката. Сега е в Дирекция „Квалификация“, ако не се лъжа. С изключително отношение към децата, към подобни проекти на училищата, човек наистина ангажиран с подобни идеи и каузи.
Тъй като нямаше други предложения, които да разгледаме, сме Ви изпратили тези автобиографии за комисия. Разбира се, имате възможност да си кажете мнение, становище, да помислим за още някой. Ще си призная, че с колегите експерти от Комисията доста хора прегледахме, както се казва, преценихме. Смятаме, че като за първа комисия това ще бъде изключително добър екип. Не бива да си правим експерименти с хора, които не познаваме, с чиято работа не сме запознати в голяма степен.
ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Вие като сте ги огледали, какво да ги обсъждаме? Хубаво е да са тук, да могат да са на място, да преценят, да видят.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Да, всички са тук на място, в София, не трябва да пътуват.
Колко кандидати имаме? (Реплика.)
Една галерия, 13 музея. Те ще имат задача, до края на май няма да успеят, но до към 10 юни най-късно да могат да определят победител, за да можем в рамките на тази пленарна сесия, да речем, някъде до 15 юни, живот и здраве, да можем да връчим съответно и наградата.
Ако сте съгласни, да приемем тази комисия, за да могат да започнат да работят? Добре, благодаря Ви.
Някой друг, ако има нещо в точка „Разни“? Няма.
С това приключихме днешното заседание.
(Закрито в 15,47 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Милена Дамянова
