1. Разглеждане на Национална гражданска инициатива „Системата ни убива“, № 839-01-28, внесена на 29 ноември 2018 г. от Инициативен комитет.
2. Разглеждане на Национална гражданска инициатива „Системата ни убива всички“, № 939-01-1, внесена на 04 януари 2019 г. от Инициативен комитет.

---

Заседанието беше открито в 15,00 ч. и ръководено от председателя на Комисията госпожа Милена Дамянова.

* * *
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Колеги добър ден!
Моля за тишина в залата.
Можем да започваме, просто изчакваме, защото гражданските инициативи в момента се разглеждат и в Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта.
Вече имаме представител. Надяваме се всеки момент да се присъединят и останалите представители, които ще ни представят двете инициативи. Има гласуване в момента. Междувременно, ние ще гласуваме дневния ред:
1. Разглеждане на Национална гражданска инициатива „Системата ни убива“, № 839-01-28, внесена на 29 ноември 2018 г. от Инициативен комитет.
2. Разглеждане на Национална гражданска инициатива „Системата ни убива всички“, № 939-01-1, внесена на 4 януари 2019 г. от Инициативен комитет.
Имаме гости включително и от Сдружение „Образователно равенство Аутизъм“, което също поиска изслушване по темата и аз съм си позволила да ги поканя днес, тъй като темата ни е за приобщаващото образование в нашата комисия. Така че като трета точка ще им дадем възможност, ако, разбира се, сте съгласни с това и те да представят своите предложения, за да можем да коментираме всичко на днешното заседание.
Ако няма други предложения към дневния ред, подлагам го на гласуване.
За – 15, против и въздържали се – няма.
Честит рожден ден на колегата Аксиева! Вече имахме възможност да я поздравим малко по-рано, но сега и от името на Комисията да й пожелаем много здраве, късмет и добри каузи в сферата на образованието!
Днес гости от Министерството на образованието са: госпожа Деница Сачева – заместник-министър, госпожа Петрова – парламентарен секретар, и Станислав Димов – главен експерт в дирекция „Връзки с обществеността и протокол“.
Кой ще представи първата гражданска инициатива? Надявам се, междувременно, докато стигнем до втората точка, колегите Ви да са приключили в другата комисия и да могат да се присъединят.
Заповядайте, само моля да се представите за протокола.
КРИСТИНА НИКОЛАЕВА: Участвам в Инициативния комитет на инициативата „Системата ни убива“. Нашата инициатива се роди в резултат на над шест национални протеста, даже седем, осем, девет – последната година не им се видя краят, за правата на хората с увреждания, в резултат на палатковия ни протест, чиято продължителност беше седем месеца, също така е резултат и от редица протести със социална насоченост за хора в неравностойно положение.
Основните искания на нашата инициатива, така общо ще ги кажа, по-конкретно ще кажа исканията и целите ни в сферата на образованието. Основните искания са:
Ратифициране на факултативния протокол към Конвенцията за правата на хората с увреждания. Това трябваше да се случи през 2019 г., тя почти вече изтече – на половината е, но все още не се е случило.
Приемане на Закона за личната помощ – нашата инициатива е учредена през октомври или ноември месец, затова сме го сложили като, но това вече е факт – случило се е.
Приемането на Закона за хората с увреждания – също е факт.
Създаване на електронен регистър на деца и лица с увреждания и заболявания с възможност за онлайн достъп. Това не е факт, не знам кога ще се случи. Надяваме се поне в близките няколко години да се предприемат сериозни стъпки – има нещо разработено, но не в пълния му вид.
Създаване на държавна агенция за хората с увреждания – това частично е изпълнено, тъй като в Закона за хората с увреждания нормативно е уредено създаването на такива агенция до 2021 г.
Въвеждане на електронна здравна карта – тази наша цел също частично е изпълнена. Имаме уверенията от министър Ананиев, че такава здравна карта се разработва в момента и до края на година ще бъде вкарана в експлоатация.
Преразглеждане на наредбата за медицинската експертиза на работоспособността. В момента вървят работа, кръгли маси и конференции във връзка с тази наша цел. Идеята е да се премине към качествено нов модел на оценка на уврежданията, основан на Международна класификация на функционирането, уврежданията и здравето (ICF).
Отпадане на национално представителния статут на неправителствените организации и прекратяване на субсидирането им. Това е наша голяма цел, тъй като, първо, това субсидиране облагодетелства постоянно само и единствено едни и същи организации и не може да се влее свежа кръв в цялата политика за хората с увреждания. Тоест други организации трудно могат да изпълнят изискванията на национална представителност, но пък те могат да извършват много полезна работа за хората с увреждания. Тук основното ни искане е субсидирането да става на проектен принцип, което е абсолютно честно и справедливо според нас.
Помощните средства, приспособленията и съоръженията на медицинските изделия за хората с увреждания, да се предоставят в натура от Министерството на здравеопазването. Това наше искане е изпълнено със Закона за хората с увреждания.
Адекватно прилагане на приобщаващото образование – тук имаме много искания, които след като приключа с представянето на инициативата, мога да Ви ги представя по-подробно.
Запазване на досегашния статут на Център „Фонд за лечение на деца“ и неговото развитие.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Много се извинявам, че Ви прекъсвам, но понеже всички ние сме прочели тези точки, които четете, това, което касае нашата комисия – това е точката. Точка номер девет – Адекватно прилагане на приобщаващото образование. Предполагам, че и останалите колеги, всички искаме да чуем нещо повече по тази тема, защото това е точката, която касае нашата комисия.
КРИСТИНА НИКОЛАЕВА: Добре, защото в предишната комисия искаха да прочетем пак всичките.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Предполагам, че всички колеги са се запознали с точките в гражданските инициативи.
Както казват колегите, тук четем явно малко повече, затова наистина малко повече детайли по точка девет.
КРИСТИНА НИКОЛАЕВА: Добре, значи по отношение на адекватното прилагане на приобщаващото образование исканията са ни:
Първо, ускоряване процеса по изграждане на достъпна среща във всяко учебно заведение. Фактът, че са малко училищата и детските градини, в които средата наистина е достъпна. Тук трябва да отворя една скоба – достъпна среда не означава само изграждането на рампа. Достъпна среда означава: – че всеки човек, включително и хората с увреждания, да имат достъп до всяка точка от дадено място, включително и да могат да го използват функционално. Всъщност голям проблем са тоалетните – факт. Може да са широки, но аз поне не знам за училище, в което да има тоалетна за инвалиди. Има ли?
ИРЕНА АНАСТАСОВА: Има.
КРИСТИНА НИКОЛАЕВА: Не знам, много ще ми е интересно колко са на брой и като процент спрямо всички. Много ли са? Асансьори? Защото имаме искания за такава информация. Липсата на достъпна среда възпрепятства приобщаването – детето не може да присъства на училище и няма как да бъде приобщено.
Второто ни искане са мерки за предотвратяване на фиктивното присъствие на деца със специални образователни потребности в училище. Тук първото ни искане за достъпната среда е пряко свързано с второто искане. Липсата на: достъпна среда, на подходяща подкрепа, на програми, неправилното насочване на родители към дадена форма на обучение за децата им и към определена програма на обучение води до обезсмисляне от гледна точка на родителя да води детето си на училище – той не вижда смисъл в това. Факт е, че сред децата с увреждания много родители фиктивно водят децата си на училище. Те фиктивно са оценявани и това е във вреда на детето – то не може да се социализира, не може да се възползва от всичките си права и ползи, които ще му донесе присъствието му в учебно заведение. Това е от една страна. От друга страна се пилее обществен ресурс. Как се пилее този обществен ресурс? Първо, за това дете, което фиктивно се води в образователната система, се отделят ресурсни часове, отделят се средства за допълнителна подкрепа за него, а после как се харчат не е ясно. Отделно родителят получава някакви бележки, че води детето си на училище. С тези бележки получава подкрепа за учащи се лица – пак финансов ресурс, който се пилее, без да е насочен към целта, за която е предназначен.
Третото ни искане са мерки за осигуряване на адекватна допълнителна подкрепа на деца със специални образователни потребности по общообразователните заведения. В момента почти в цялата страна, независимо какво е увреждането на детето, независимо какви са образователните му потребности с леки вариации, всяко дете с увреждане получава два часа седмично ресурсен учител. За логопеди и психолози ясно е, че не достигат. Ясно е, че не достигат и ресурсни учители. Тук откъде може да се вземе и допълнителен ресурс – от две места. Първо, прекалено много деца в системата на образованието, в училищата, които не са с увреждания и които всъщност не са със специални образователни нужди, а изостават в ученето поради неглижиране в семейната среда, но те се насочват да се подпомагат от ресурсни учители. Това е масова практика. Тези деца могат спокойно да бъдат обучени и подкрепени от общообразователен учител, защото те нямат специфични нужди, които да са от компетенциите на един специален педагог или логопед. След като се пренасочват тези деца за тях се отделят часове, които могат да отидат за подпомагане нуждите на децата със специални потребности, заради уврежданията им, които са от компетенцията на специални педагози.
Втората подкрепа е личният асистент, който със Закона за личната помощ и Закона за хората с увреждания, би трябвало вече да бъде регламентиран в Закона за предучилищното и училищно образование. С влизането в сила на Закона за личната помощ децата с увреждания ще получат личен асистент, ще присъстват в класните стаи. Ролята и отговорността на личния асистент трябва да бъде регламентирана по някакъв начин от нормативната уредба, касаеща образованието.
Мерки за осигуряване на ефективен контрол на образователния процес, в това число и на прилагане и изпълнение на нормативните уредби в образователната система. Всъщност Законът за предучилищно и училищно образование с всичките му наредби е прекрасен, дава една много нова, модерна философия за образованието като цяло, но това, което липсва при него, е контролът. Всъщност единственият контрол, който е заложен в него е чисто формален и е въз основа на документи. Няма ги изненадващите проверки, няма ги всички тези неща.
Това, което в момента предлагаме, електронните дневници и електронните бележници да станат задължителни. В момента те за пожелателни. В момента какво става? Родителят не може да осъществява контрол върху детето си, когато то е в училище. Няма как, защото учителите не се срещат с родителите. Те се срещат веднъж в срока на родителска среща или, ако евентуално, са склонни да дават консултации, но не винаги са склонни. С въвеждането на електронния дневник и електронния бележник тази форма на контрол на родител върху ученик става много добра. За съжаление, не на всички места и не във всички училища са въведени. Тоест искаме това да стане задължително до края на следващата учебна година – всички училища да разполагат с електронен дневник и електронен бележник.
Бихме искали да се монтират и камери. Знам, че тази тема е много дъвкана, но да се монтират камери в коридорите и в класните стаи също е форма на контрол и форма на превенция. Всъщност ще бъде и облекчение за учителите, които дежурят в коридорите, по лавките и оставят без надзор децата. Примерно, нашата учителка оставя без надзор първи клас, защото е разпределена да дежури на лавката. Първи клас са деца, които са малки дивачета, които не могат така да се оставят без надзор. Ако има камери в коридорите и в класните стаи, този проблем с дежуренето на учителките по коридорите ще отпадне.
Мерки за повишаване на грамотността. Тук много трябва да се работи, защото, за съжаление, резултатите са отчайващи. Като основна мярка за повишаване на грамотността искаме да се преразгледа забраната за повтаряне на клас, включително и за деца със специални образователни потребности. Знам, какви са доводите тук на привържениците на не повтарянето, че детето ще страна и така нататък, но едно дете в пети клас, което не може да чете, е неграмотно, в шести, седми и до края на образованието си, то ще страда много повече, отколкото, ако една година повтори класа и се научи да чете.
Освен това мисля, че вече всички са убедени, че освен повишаването на грамотността от ключово значение е да се направи някаква стратегия за формиране на критично мислене. В последния месец видяхме протести против Дядо Торбалан, например. Така че липсата на критично мислене води до лесна манипулируемост на хората, на масите, а към момента образованието е ориентирано по-скоро към фактологично запаметяване на данни и на информация, отколкото към изваждането на изводи и правенето на връзки между различните знания, което всъщност е в основата на критичното мислене.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря Ви.
Мисля, че вече отиваме в теми, които не са свързани с приобщаващото образование.
КРИСТИНА НИКОЛАЕВА: Да, да. Те като цяло са за образование.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Да, но не сте ни ги изпратили предварително и те не са част от гражданската инициатива.
КРИСТИНА НИКОЛАЕВА: Мерки за повишаване на грамотността сме внесли през месец ноември в Народното събрание. Пета точка.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Нямаме пета точка към Гражданската инициатива. Точка пета е въвеждане на електронна здравна карта.
КРИСТИНА НИКОЛАЕВА: Не, не, не. Към всяка тема на инициативата имаме по десетина разяснителни точки точно какво предлагаме. Това е внесено преди много месеци в Народното събрание.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Към документите, които са ни приложени, имаме протокол само и подписите и таблиците – това е.
КРИСТИНА НИКОЛАЕВА: Не знам какво са Ви изпратили, но на страница… Ако искате, ще внесем и тези неща, защото не знаем защо така Ви е дадено.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Да ги изпратите на и-мейла на Комисията. Мисля, че така е най-лесно. Аз след това ще ги изпратя до колегите, ще бъдат разпространени и до тях. Благодаря Ви.
Тъй като имаме 10 минути за представяне, предполагам, че втората гражданска инициатива ще припокрие част от исканията, така че след това можете отново да се включите в рамките на дискусията – това е само като въвеждащи думи.
Втората инициатива от кого ще ни бъде представена?
Заповядайте, само ще Ви помоля на микрофон. Не е въпросът дали се чуваме. Води се стенографски протокол, затова трябва да се говори на микрофон.
ВЕСЕЛА ОДЕДЖИЕВА: Част съм от Инициативния комитет на Национална гражданска инициатива „Системата ни убива всички“. Тъй като времето е малко, почти се припокриват и нашите искания към приобщаващото образование, което е една от точките в нашите искания, загатната. Не сме изпращали разбити наши подробни искания, но сега, бих искала да допълня, че много е важно, защото всички знаем, че в сферата на хората с увреждания липсват кадри. Много е важно да се обърне внимание в дългосрочен план как да бъдат подсигурени кадри не само в сферата на образованието, но и в социалната сфера. Така че в близките години, в съвсем близко бъдеще да има подготвени такива – и специални педагози, и терапевти специалисти, и социални работници, които да работят с хората с увреждания, защото проблемът от ден на ден става все по-голям. Той по принцип в образованието нараства всяка година, но със специалните педагози наистина е много голям проблем.
Друго, което бих искала да обърна внимание и може би да запитам: някой има ли представа как се случва реално приобщаващото образование? Например в центровете за специална образователна подкрепа, и колко индивидуални са програмите за обучение на децата с тежки обучителни трудности, защото в момента абсолютно всичко е фиктивно – казаха го и от другата Национална гражданска инициатива. Децата ни се водят фиктивно на училище в масовите училище, в центровете за специални образователна подкрепа, реално няма индивидуални програми. Програмите са такива, каквито са за всички останали масови училища, което според мен лично, а и не само, абсолютно не е подходящо за много от децата. То не им носи никаква полза. Добре е да се помисли за програми за обучение на децата с тежки обучителни трудности, които наистина да са им от полза, които да ги научат как да се справят с живота, а не да ги учат как, нямайки никакво понятие от абстрактни понятия, от букви, от цифри да ги карат, защото Законът го изисква, да пишат на тетрадки със широки и тесни редове. Много по-важно е образованието да бъде насочено към това, което ще бъде полезно на децата и след това възрастни да се оцени спрямо техните възможности и капацитет и то да се надгражда, защото човек не може да надскочи себе си в някои моменти и, ако той не знае една буква, но ние искаме да научи физика, това няма как да се случи.
Хубаво е да се работи по различен начин, по различни методи. Ако трябва да се променят специално в центровете, не говорим за масовите училища, но в тези центрове да се наблегне точно на това – на един различен тип образование, който да е в полза на хората, които се обучават там – на децата. Това е много важно, а не сме видели да се направи нищо в тази посока. Надявам се, оттук нататък да видим. Има ли някакви такива намерения изобщо? Предложения?
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Ще дадем думата след това на министерството. Ще има дискусия. В момента просто имате думата да представите гражданската инициатива.
ВЕСЕЛА ОДЕДЖИЕВА: Да, всъщност това бяха допълненията ми накратко към това, с което мисля, че горе-долу изчерпваме всичко, свързано с образованието за сега. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Колеги, ако позволите, сега да дам думата и на представителите на Сдружение „Образователно равенство Аутизъм“ да направи своите предложения.
Кой ще вземе думата? Само един човек трябва да говори. По един човек представя предложенията, така че след това можете да се включите в дискусията.
Кой ще вземе отношение?
ХРИСТИНА БАБАЛОВА: Аз ще представя Сдружението, след което ще изтъкнем това, за което сме дошли.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Добре, само накратко.
Заповядайте.
ХРИСТИНА БАЛАЛОВА (Председател на „Сдружение „Образователно равенство Аутизъм“): Много благодаря за поканата.
Сдружението е от по-новите и сме насочени изключително към образователен тип програми, адаптиращи към деца с образователни затруднения и в частност деца с аутизъм в училищна среда. Това, което се опитваме да направим е да повдигнем въпроса относно образованието на тези деца и тяхната адаптация. Съгласяваме се абсолютно с всичко, което до момента казаха предходните две движения и организации. Ние с голяма част от тях се познаваме. Както и те споменаха, наистина в общообразователната среда не се включват тези неща, които са необходими за децата със специални потребности, затова ние сме изготвили законопроект, който вече е във финална фаза, как това да се случи в един пилотен иновативен проект в училищна среда.
Сега ще Ви запознаем повече с това.
КРИСТИНА РАЖДАНОВА: Наистина се присъединяваме към всички теми, които бяха засегнати по повод на приобщаващото образование от двете граждански инициативи. Те много добре обрисуваха действителността, която ние също възнамерявахме да представим относно училищната среда, в която се намират децата със специални образователни потребности, и както Христина каза – по-специално за децата с проблеми от аутистичния спектър. Ключовата дума при нашия проект и предложенията, които искаме да направим е интеграцията – интегриране на тези деца и ученици в една така да се каже по-тясна среда, която да им даде възможност да развият първо личностните си умения, капацитет и след това да бъдат интегрирани в общата образователна система и обществото като цяло. Имаме конкретно решение или отчасти решение на всички проблеми, които по един или друг начин бяха засегнати чисто проектно – тоест имаме направена Програма, която е пилотна. Хубавата новина е, че от септември месец дори ще стартираме пилотен клас с девет деца, които ще бъдат обучавани, подчертавам – обучавани, по специална разработена програма. За целта ще бъдат обучени специалисти както педагози, така и логопеди и психолози, които да започнат ефективно работа с децата. За да стигнем дотук наистина получихме огромна подкрепа от десетки, стотици бизнес партньори, институции и държавата, разбира се, да не забравяме фондации и доброволци. Изключително много хора ни подкрепят и помагат да направим следваща и следваща крачка.
Идеята на този пилотен клас е той да бъде именно първа крачка – много голяма за нас, предвид всички усилия, които сдружението положи, за да стигне до нея, след което, естествено, тази крачка да даде възможност на колкото се може по-голяма група от хора, деца със специални образователни потребности да получат едно адекватно образование дори в масовите училища. За да бъде постигната тази устойчивост на Проекта и самият той да види своето развитие и реализация дългосрочно, имаме нужда и от още нещо. Това нещо, разбира се, е в ръцете на държавата. По-конкретно имаме две предложения, които да дадат шанс на Програмата на проекта да продължи своя път на развитие. От една страна имаме пилотна програма, която стартира, реално предприети мерки и постигнати резултати от септември тази година, но за да продължим нататък е необходимо да бъдат направени няколко промени в Закона за предучилищно и училищно образование.
Сега конкретно: първото предложение е в ал. 3 на чл. 283 от Закона за предучилищно и училищно образование да се добави т. 6 на ал. 1. – „Децата в частните детски градини и училища да могат да получават средства за допълнителна подкрепа“. Това е първото ни предложение. Мотивите са него се основават на чл. 187, ал. 2, който гласи: „Допълнителната подкрепа за личностно развитие се предоставя на деца и ученици със специални образователни потребности в риск, с изявени дарби и хронични заболявания“. Смятаме, че тези средства от една страна ще подобрят достъпа до образование със специални образователни потребности и ще помогнат за изграждане на приобщаваща училищна среда, от друга страна ще подпомогнат родителите до голяма степен да бъдат облекчени от принудата, на която са подложени, да търсят най-доброто решение за образованието на децата си, което Вие също засегнахте доста широко.
Второто ни предложение е да бъдат създадени национални програми за финансиране на иновативни проекти и програми за обучение на деца със специални образователни потребности, по които да могат да кандидатстват и частните детски градини и училища.
По повод на кадрите, които нашите приятели споменаха. Можем да добавим като мотив за това предложение това, че нашият проект ще започне обучение на специалисти по специална програма, която да им помогне в работата с децата със специални образователни потребности и по-конкретно тези с аутизъм в рамките на този клас, който ще стартира месец септември.
Смятаме, че предложението за създаване на такава национална програма е изключително важно, за да може децата и учениците с такива потребности да получат една подходяща среда, която да им осигури по-лесно и достъпно усвояване на учебния материал именно чрез такива адаптирани програми, които да бъдат прилагани в настоящия момент – пилотният клас, а след това и, дай Боже, възможно най-скоро масовите училища. По този начин да бъдат преодолени техните поведенчески затруднения и да бъдат развити социалните им умения.
Отново се връщаме на интеграцията. Това би подпомогнало образователния процес да бъде по-успешен и перспективите на децата със специални образователни потребности по-високи за реализация в обществото, в което всички ние живеем.
Въвеждането на пилотни проекти за работа с тази конкретна група деца и ученици ще ограничи недостига на образователни и допълващи услуги за децата с проблеми от аутистичния спектър и на други деца, разбира се, със специални образователни нужди, като казваме деца, засегнати от проблеми от аутистичен спектър, това не изключва и останалите деца със специални образователни потребности. Тоест нашата пилотна програма е напълно приложима за абсолютно всички нужди на децата със специални образователни потребности. Ние сме съсредоточени към защита на интересите на децата засегнати от аутизма, но по никакъв начин искаме да изключваме възможността това, което правим днес да бъде полезно за всички деца със специални образователни потребности не само децата им, техните родители също да бъдат облекчени в целия този процес, който тече.
В рамките на програмата ще се предвиди именно обучение на учителите, които ще обучават децата и организиране на подходяща следобедна занималня за допълнителна училищна подготовка, разбира се, и адаптирани занимания по изкуства и спорт. Много важна част от Проекта и дейността, която в момента тече със сдружението, е и мониторингът на резултатите, които ще бъдат постигнати в дългосрочен план, като по този начин ще можем да дадем конкретика какво сме постигнали и как това, което е постигнато, може да бъде приложимо във всички сфери на образователната дейност.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря Ви.
Ще дам думата на заместник-министър Сачева за коментар по двете инициативи и по другото предложение, след това ще отворим темите за дискусия.
Заповядайте, госпожо Сачева.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДЕНИЦА САЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми представители на граждански инициативи! Бих искала да Ви запозная с няколко думи по отношение на политиките, които се изпълняват в Министерството на образованието и науката, това, което се планира и да дам коментар по това, което предложихте току-що.
На първо място искам да започна с няколко числа, които да ни ориентират за цялото, за това какво представлява в момента приобщаващото образование. Имаме 22 263 деца, които са обучавани в българската образователна система в общообразователните училища и детски градини за миналата учебна година, като 18 198 от тях са ученици и 4 065 са в детските градини. От другата страна стоят специалистите, защото стана ясно, че кадрите наистина са един от съществените проблеми, тъй като каквото и да е законодателството и колкото и да е добра нормативната база, тя може да даде наистина краен резултат тогава, когато има подготвени хора да я прилагат. Педагогическите специалисти са 3 933 са и 869 са психолозите, които работят с тези деца.
По отношение на личните асистенти. В момента в образователната система има 320 деца с лични асистенти. Това е една тема, която също е изключително важна за нас. Ако Вие сте идентифицирали конкретни пречки за това да може личен асистент да бъде с детето в детска градина или в училище, сме готови да ги обсъдим и да променим наредба или друго. Но в момента Ви казвам, че и това е възможно, променено е, има възможност и в образователната система има 320 лични асистенти.
В общ план, разбира се, пак казвам готови сме да го обсъдим това и да го променим, защото ние подкрепяме това личните асистенти да бъдат с децата в училище и съответно в детска градина. Това, което исках също да споделя с Вас е, че по инициатива на Министерството на образованието и науката, заедно с колегите от Министерството на здравеопазването и на труда и социалната политика, започнахме и беше проведено обучение на почти 1800 специалисти в детски градини за прилагане на Международната класификация за функциониране на човека, уврежданията и здравето на СЗО, специално за деца. Планирано е обучението на 1800 души. До момента е проведено обучението на около 100 от тях, като първите сертификати ще бъдат връчени следващата седмица. Беше приготвен и алгоритъм за взаимодействие между институциите в системата на предучилищното и училищното образование и дирекциите за социално подпомагане. Този алгоритъм е разпространен в двете системи. Разбира се, бихме могли да го изпратим и на трите инициативи да се запознаете с него и да дадете бележки по него. Като очакваме от началото на следващата година този алгоритъм да започне да действа и в края на първия учебен срок да направим анализ за това какво се случва по отношение на взаимодействието между двете системи и особено с акцент върху центровете за обществена подкрепа, регионалните центрове за подкрепа на процеса на приобщаващо образование и множеството социални услуги, които съществуват и се финансират съответно от Министерството на труда и социалната политика.
На сайта на Министерството има платформа, в която се набират и се популяризират добри практики, която е достъпна, която планираме да разширим в портал, който портал да съдържа информация за всички услуги, които са достъпни и, които се финансират и по линия на Министерството на образованието и по линия на Министерството на труда и социалната политика. По отношение на достъпната среда без съмнение това е един огромен проблем, който ние се опитваме да решаваме в рамките на бюджетните възможности.
Разбира се, съзнаваме, че финансирането в тази област не е напълно достатъчно, но държа да подчертая, че за първи път тази година в Националната програма за осигуряване на съвременна образователна среда са отделени 1 600 000 лв. конкретно за центровете за социална образователна подкрепа.
Ремонтите, които в момента се извършват в цялата страна в различни училища са над 500 и във всички има категорични изисквания за достъпност, които изключват само рампи, както Вие казахте, а навсякъде, където има възможност е препоръчано да се изграждат и различни асансьорни платформи. Разбира се, акцентът за тоалетните естествено е много важен и във всички нови ремонтни дейности, които се извършват, това е категорично и безусловно изискване.
По отношение на проектите, по които се работи в настоящия момент се изпълнява Проект, който се нарича „Подкрепа за успех“, той е насочен към децата от средното образование и съответно в него има конкретен модул, който може да бъде използван за допълнителна и обща подкрепа за децата със специални образователни потребности.
Предстои разработването на нов голям проект на стойност 30 млн. лв. Той ще бъде насочен към децата със специални образователни потребности и децата с проблемно поведение и ще бъде разработен до края на месец октомври с прогнозно очакване да бъде одобрен от Европейската комисия през ноември и неговата реализация да стартира през 2020 г. Дейностите, които ще бъдат заложени в този проект ще бъдат свързани с част от нещата, за които стана дума вече. На първо място, обучение на кадри, различни иновации, които биха могли да бъдат използвани. Осъзнаваме, че когато говорим за децата със специални образователни потребности трудно е да имаме универсализация, напротив точно обратното, колкото повече идеи и иновации има, толкова по-добре. Още повече, че постоянно има нови методи, които биха могли да бъдат използвани и, разбира се, много трудно може да се постигне консенсус, по отношение на това, ако родителите намират кой метод е приемлив и подходящ за техните деца.
По Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ в момента работим по Проект, който е за дигитализация на средното образование и в този проект за дигитализация на средното образование съществен компонент са помагащи технологии за деца със специални образователни потребности.
През този проект ние възнамеряваме да дадем възможност на българските училища и детски градини – 50 детски градини пилотно ще участват в този проект, да могат да прилагат и съответно да получат финансиране, за да прилагат помагащи технологии за контрол с поглед, за софтуер за ранно детско развитие, за слухови увреждания, за електронни увеличителни устройства, сканиращи камери и други. Не сме ограничили в този проект конкретно какви биха могли да бъдат помагащи технологии.
Планира се също за следващата 2020 г. да има и евентуална Национална програма или модул, който да бъде насочен именно към иновационни практики и да бъде отворен за всички училища и детски градини.
По отношение на това което казахте. Да, ние разглеждаме подкрепата, която държавата дава за децата от гледна точка на нуждите на конкретното дете, а не от гледна точка на собствеността на образователната институция. Мисля, че това беше политика, която ние приложихме, включително и по отношение на стипендиите, включително и по отношение на даровитите деца, защото смисълът на подкрепата от държавата, е да се подкрепи конкретното дете, а не собствеността. В този смисъл, ние бихме подкрепили отварянето на тези програми и към частните образователни институции. Разбира се, при определени условия, които да бъдат такива, че да защитават действително интересите и обществената полза.
По отношение на електронните дневници. Това е политика, която се провежда в момента в Министерството – до края на тази учебна година ще има във всички училища Wi-Fi, така че това ще допринесе допълнително за възможностите да се използват електронни дневници. До края на 2020 г., поетапно, това ще бъде факт във всички училища.
По отношение на камерите. Многократно и по различни други теми сме коментирали тази тема. Мнението ни е, че не е подходящо да правим такова мащабно наблюдение навсякъде – в класни стаи, в общите помещения, в двора и така нататък. Там, където и в момента има камери, е нещо, което се подкрепя от гледна точка на сигурност, но от гледна точка на защита на личните данни и на аспекти, свързани с киберсигурността, това е предложение, което изисква много сериозно обмисляне, а и честно казано, от гледна точка на ценностна система също е нещо, което настоящият политически екип на Министерството не подкрепя, тъй като смисълът не е да стимулираме постоянното контролиране и постоянното съмнение, а смисълът е точно обратният – да има повече доверие и да направим така, че в образователната система да работят хора, които да са високи професионалисти и много силно мотивирани.
Компетентностният подход, е нещо, което започва да се реализира от рамките на следващата година. В рамките на компетентностния подход влизат всички основни ключови компетентности. В това число: социални умения, критично мислене, за което Вие споменахте. Напълно споделяме това, че образователната система трябва да спре да продуцира непосилни за учене и ненужни за живота знания, а по-скоро трябва да се бъде ориентирана към това да имаме подходящия комплект от знания, умения и отношения. В това отношение, мисля, че работим в една посока.
По отношение на кадрите. И в момента започнахме разговори с колегите от Министерството на труда и социалната политика за бройките, които са необходими по отношение на социални работници, за учителите, разбира се, и в момента в системата на образованието се прави най-много. Ние насърчаваме и подкрепяме развитието на кадрите както в социалната, така и в здравната система, защото само чрез един такъв по-сериозен холистичен подход можем да постигнем целите, които всички си поставяме. Готови сме да си сътрудничим с Вас и сме готови да обсъдим конкретни предложения, които имате за промяна в нормативни документи, които Министерството трябва да предложи или съответно да приеме. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря на заместник-министър Сачева.
Колеги, откривам дискусията и ще си позволя да взема отношение първа аз, ако ми разрешите, като кажа, че приобщаващато образование записахме единодушно всички в предишния мандат в закона, че това е част от правото на образование. Приобщаващото образование обаче е философия. Знаете, че през годините минахме първо през интегрирано обучение, след това през включващо обучение и накрая стигнахме до новата философия – приобщаващо образование, която се различава от всички останали по това, че не детето се нагажда към системата и към условията, а напротив, обратното. Нагаждат се системата, училището, детската градина, която трябва да съответства на потребностите, или да отговаря доколкото това е възможно, на потребностите на всяко едно дете.
Казвам това с ясното съзнание, че наскоро – няма да казвам кой, но ми каза: „Като се чуе твоето име и системата те свързва с Наредбата за приобщаващото образование“. Аз нямам нищо общо с Наредбата за приобщаващото образование. Тя е документ, който е разработен от Министерството, Народното събрание не се занимава с наредби, а със закони. Мога да кажа, че с колегите се гордеем, че в Закона записахме приобщаващото образование, защото това е бъдещето и това е перспективата за децата със специални образователни потребности и не само. Приобщаващото образование не касае само децата със специални образователни потребности. Ясно си даваме сметка за това че, за да се случи приобщаващото образование като философия е необходимо време. Необходима е промяна, ако щете дори на ценности, което се случва изключително бавно, защото приобщаващото образование изисква усилия от всички страни – то не се затваря единствено и само в детската градина и в училището. Това е разбиране от страна на цялото общество. На нас като хора, които сме извън училището, но които по някакъв начин – или живеем до училището, или непрекъснато си комуникираме с учители, с деца, с родители и така нататък, разбира се, и в самата детска градина и в самото училище. Аз съм съгласна с Вас, че има много какво да се направи.
За съжаление, философията не се разбира. Съвсем случайно днес сутринта на друго място извън Събранието се видях с човек, също ангажиран по темата, който сега се преквалифицира, за да стане учител по религия, каза: „Това, което ми прави впечатление, е, че в университета, за съжаление, приобщаващото образование също не се разбира като философия“. Може би трябва да тръгнем и оттам. Всъщност какво правим ние в университетите и как обучаваме бъдещите кадри по тази тема и по тази философия, защото пак казвам, това е друга философия.
Факт е обаче, че и в някои детски градини с усилията на учителите, на родителите, на всички специалисти приобщаващото образование вече е факт. Аз ще кажа, че само тука преди месец и половина може или два бях в град Силистра в една детска градина. С гордост мога да кажа, че това беше моята детска градина – детската градина, в която аз съм учила, в която има изграден сензорен кабинет, в която има екип от ресурси учители, които са в детската градина. Млади хора – 5 човека, мисля, че бяха: психолози, логопеди, които са на разположение на децата през цялото време – каквато е философията на Закона.
Сигурно ще кажете: да, ама това е една детска градина. Не е една, аз, наистина, за първи път влязох в такъв сензорен кабинет и поздравявам екипа на детската градина, че със собствени средства е успял да го направи, което означава, че е възможно. Всичко е въпрос на мениджмънт.
Има много такива детски градини и училища, в които има вече екипи, които са на място, ресурсни учители, които са на място, и там децата не получават по два часа, те получават по повече. Това е битка, това е път, който трябва да извървим, защото тук идва следващият момент. Да, те ще си назначат специалисти, но се оказва, че имаме недостиг на логопеди, на психолози, имаме недостиг на всякакви специалисти, които са необходими за работа с тези деца. Тук, наистина трябва да обърнем внимание върху приема във висшите училища и да подкрепим точно тези специалности, защото имаме нужда от тях.
По отношение на контрола. Вие казахте, законът не казва какъв да е контролът. Законът казва, че трябва да има контрол, ама как той се случва вече на практика, това е друга тема.
Същото е и с администрацията. Администрацията също трябва, за съжаление, да мине време, в което да осъзнае, че трябва да контролира същностните неща. По стария закон имаше една Наредба № 4, колегите които са учители и директори много добре я знаят. Аз тогава си бях позволила да кажа на колегите от Министерството, че, ако още един път доклад от проверка ми започне с нарушения по Наредба № 4, дали е прошнурован дневникът или не, просто лично аз тях по Наредба № 4 ще ги изпитам. Защото това дали е прошнурован дневникът, или не е, извинявайте, това не същността на работата в едно училище и в една детска градина.
Също тук трябва да мине време, за да се обърнат нагласите и да започнем да контролираме наистина това, което ни интересува и има смисъл. Наистина в Закона и в Наредбата не пише какъв да е контролът. Пише, че трябва да има контрол по изпълнение на целите, принципите, залегнали в Закона, на политиките, които са залегнали там, на това как те се реализират и дали се реализират така, както са замислени, или си караме по старому, защото има и такива случаи, и те не са никак малко. Това са мои лични наблюдения.
По отношение на предложението на Сдружение „Образователно равенство Аутизъм“. Ние в парламентарната група на ГЕРБ подкрепяме това предложение. Много дебати имаше по отношение на финансирането на децата в частните детски градини и училища в миналия мандат по Закона. Така или иначе, дебатът в тази посока вече е приключил, но мисля, че можем да се обединим около това, че децата със специални образователни потребности, независимо къде учат те, имат нужда от една и съща подкрепа. Това в никакъв случай, съжалявам много, но не са родители, които са богати, имат възможности и така нататък. Всъщност Вие сте едни такива родители. Това, което не казахте е, че Проектът, който стартира, стартира в едно частно училище, защото те са се съгласили за това.
Да не говорим, че имаме случаи, в които имаме и общински, разбира се, и частни училища, които отказват приема на такива деца, защото те изискват по-голям ресурс, изискват по-голяма подкрепа.
Така че и предложението ви за Националната програма, и добавката към Закона не е нещо, което изисква изключително големи усилия. Ние специално го подкрепяме, защото, пак казвам, наистина сме длъжници на децата със специални образователни потребности и към Вас, като към родители. Пак казвам, много време трябва да мине, за съжаление, за да се случи философията така, както сме я замислили. Изисква промяна в нагласите.
Знаете ли, ако зависи само от народните представители, аз съм сигурна, че 240 народни представители каквото трябва още утре ще се съберем и с консенсус ще го приемем, така че от утре нещата да са други, но това е една огромна система и каквото и ние да приемем тук или да гласуваме, след това то трябва да се приложи надолу в системата, сред обществото ни като разбиране. Просрочих и аз малко времето, но например онзи ден имах запитване от едно училище в страната, няма да спомена какво е то, за това как може дете, което примерно е първи клас със специални образователни потребности, било е на индивидуална форма, от другата година са преценили, че вече може да влезе в редовна форма на обучение, но родителите искат да протестират и не искат това дете. Ето това е промяната, която е по-сложна и която не става със закони и с наредби, а това е промяна в мисленето ни, в нагласите.
Да, Законът казва, че тези деца трябва да бъдат приобщени, законът го е казал, ама как ние го разбираме и дали го разбираме като общество. Искаме ли го? Защото, извинявайте, но никой не може да ме убеди, че едно дете в първи клас, което е на седем години, не може да бъде подкрепено в едно училище. Или като го изгоним, къде ще го пратим – в съседното училище, ако го има?! Ако е в едно малко населено място, всъщност няма и такова училище.
Имате подкрепа за посоката, в която вървим. Мисля, че колкото повече хора работим, както каза и заместник-министър Сачева, заедно в една посока, толкова по-бързо ще дойдат и резултатите. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Колеги? Госпожа Анастасова.
ИРЕНА АНАСТАСОВА: Уважаема госпожо Председател, колеги! Госпожо Сачева, аз ще започна от последните думи на госпожа Дамянова, че по-тежкият проблем, който не може да бъде решен само с усилията на училищата и на детските градини, въобще на образователните институции, е обществото и битуването на различни позиции спрямо децата с проблеми, различни от това, което ние в училище разбираме. Ние в училище сме били, честно да Ви кажа, сигурно и сред нас има изключения, но ние сме били винаги много добре и много отворени към такива деца, дори и преди да има закон, дори и преди това да е било записано в закона.
Но тръгвам от там, че има такива случаи, в които родителите наистина реагират по този начин – родителите на останалите деца, но то си има и причина. Ако училището разполага с достатъчен ресурс от ресурсни учители, психолози, логопеди и така нататък, във всяка една такава ситуация това дете ще е изведено и няма да се настройват останалите деца и родителите срещу детето. Тоест, какво искам да кажа – колкото и критики да имам към Закона, специално за приобщаващото образование, аз съм съгласна, че светът върви нататък, няма как да не вървим и ние. Проблемът е, че този закон вече действа почти три години. Тоест, аз си мисля, че усилията, които се влагат или начините и средствата, които се използват, за да се инициира по-голямото желание на завършващите да работят това, защото завършват достатъчно психолози, но те не искат да работят в училище, а дори и да искат, то това не е училището в Долно нанагорнище, нали разбирате.
Аз Ви го говоря, защото в моето училище има двама педагогически съветници психолози, двама психолози и един ресурсен учител – на щат на училището. И сме го направили преди Закона. С помощта на Столична община, за което съм изключително благодарна, имаме платформа, имаме тоалетни, но пак искам да Ви кажа, че каквито и специализирани кадри да имаме, основната тежест е върху този учител, който е с детето в класа. А тези учители са неподготвени. Неподготвени!
Наистина тук госпожа Дамянова е права, че трябва да се преоцени начина, по който се подготвят учителите. Имам изключителни примери и не искам тук да говоря, за да се хваля, но колегите, оценявайки колко не могат и не разбират, сами дойдоха, поискаха, пращах ги на курсове и така нататък – колегите, в чиито класове има такива дечица. Нещата станаха, но в случая това е на добра воля, от добро сърце, а не трябва да е така. Не трябва да е така.
Аз наистина мисля, че, особено сега четох, че за обществено обсъждане е пусната Наредбата за стандарта за физическа среда. Много добре са предвидени нещата – какви логопедични кабинети да има в училищата, какви кадри да има в училищата като бройки, но за това се изисква един огромен ресурс. Това не може да се случи с желанието на училището само. И аз съм била в градината на Виолета Коцева в „Младост 4“ със сензорната стая и така нататък, но това всичко е огромното усилие на един директор. А не трябва да е така, защото не всички директори полагат огромни усилия, както и не всички учители.
Това искам да кажа, че доброто желание е едно, но усилията финансови, нормативни, ако щете в диалог с висшите учебни заведения, мисля си, че трябва да са по-активни и по-други. Тук госпожа Дамянова е права, че ние като законодатели можем да напишем хубави закони, ама то не става само с това, защото има много последващи действия.
Мисля, че, ако се погледне глобалната картина по този проблем и се изключат 5, 10, 20 и 30% да са, ние имаме на много места, на които фактите са точно такива, каквито ги изнасяте – фиктивни посещения на училище от тези деца, защото иначе родителите няма как да получават. Имала съм такива случаи в училище и знам, че е така, защото не може едно дете, което не може да каже името си, ти нямаш условия да му помогнеш.
Аз имам условия, но това не са всички училища и тогава се получава другата реакция с родителите и така нататък. Това искам да кажа. Може би по-активни усилия за реализация на добри намерения. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Други желаещи за изказване?
Госпожа Петрова.
ТАНЯ ПЕТРОВА: Уважаеми колеги, уважаема госпожо Заместник министър, уважаеми родители! Понеже беше зададен въпрос, ние били ли сме в центрове за специална образователна подкрепа и знаем ли как стоят нещата с приобщаващото образование и грижа там? Ще продължа списъка с добри практики, който започна госпожа Дамянова. Ще Ви кажа, че лично аз наскоро бях в един център, от който съм изумена по отношение на грижата за децата специални образователни потребности. Това е центърът във Велико Търново и тъй като директорът е философ, поглеждайки на приобщаващото образование като философия може би има нещо общо това, което казваме. Там видях и сензорен кабинет. Там видях и кабинет за арт терапия. Там видях много специализирани кабинети, на които не искам да се спирам, сега и една огромна грижа на хора за деца, които до голяма степен повечето от тях са деца с умствена изостаналост, с физически затруднения, подготвени млади хора, които отдават своите сили в трудовото си ежедневие за деца, които изискват тези усилия.
Ще дам пример и с град Варна, от където аз съм народен представител. Примерът с „Карин дом“, където повече от 10 години съществува положителна практика по отношение на децата аутисти, по отношение на деца, които са с изключително тежки физически увреждания. Какво правят родителите, какво прави обществеността? Разбира се, това е един център, който е направен с дарителството на Иван Станчов, но там са вложени много пари, пари на различни радетели на това децата да се чувстват равнопоставени независимо от техните физически и умствени ограничения.
Била съм и в Центъра за специална образователна подкрепа във Варна. Това е училище „Братя Миладинови“ в миналото, където децата като среда на образование и възпитание се чувстват наистина доста доближени до това, за което споменахте във Вашето изказване.
Искам да Ви уверя, че в масовите училища така казано, училища, в които имаме случаи на деца със специални образователни потребности грижата е огромна. Отделят се много пари, както за подобряване на физическата среда, така и за квалификацията на кадрите. Допълвам това, което каза госпожа Анастасова по отношение на квалификацията на учителите, защото учителите сами искат тази квалификация, търсят я и почти всички директори вече с натрупания опит, който имат, осигуряват тази квалификация.
Изисква се време всички тези процеси да бъдат осъзнати. Наистина тази философия да стане философия на всеки един от нас, който работи в училище, в образователен център. Искам да убедя родителите, че не само ние като законодатели, но и като хора, които работихме години наред на терен познаваме Вашите проблеми. Има много примери, за които трябва Вие да говорите помежду си, да ги споделяте, защото това са практики, които могат да бъдат и на други места.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Колеги, други желаещи за изказване има ли?
Заповядайте.
ВАЛЕНТИНА ТАШКОВА: Имам два въпроса. Единият е свързан с висшето образование. Каква е държавната политика за достъпността на висшето образование?
Вторият ми въпрос е, докъде са стигнали нещата с Закона за жестомимичния език, който мисля, че е на Министерството на образованието? Физическата достъпност и адаптираност за хора с увреждания? Каква е държавната политика по отношение на възрастните хора с увреждания за образованието им през целия живот?
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Други коментари?
Заповядайте.
КРИСТИНА НИКОЛАЕВА: Във връзка с това, което си говорихме преди малко за законите и, че оттам трябва да се почне. Имам следния въпрос: планирали се Закона за професионално образование, обучение да бъде вкаран в руслото на приобщаващото образование, тъй като в момента те не са синхронизирани двата закона? Имам предвид простия факт, че в чл. 51 се казва:“ Министърът на образованието изготвя списък с училища, в които се препоръчва да кандидатстват децата с увреждания, в зависимост от уврежданията им“, което по своята същност е дискриминативно. Ясно е, че това във връзка с трудоустрояването и така нататък, но едно увреждане, една диагноза тук се гледа като етикет. Една диагноза – детска церебрална парализа, може да варира от много тежко състояние до абсолютно невидимо състояние. Всъщност тук пак липсва индивидуалната оценка.
Освен това в чл. 32а или „д“ се казва изрично, че децата с увреждания могат да завършат първа степен, поправете ме ако греша – първа степен за придобиване на професионална квалификация или част от професията. Защо? Това е стигматизиране на общността, разбирате ли? Защо се съди така за хората с увреждания? Ето това имам предвид, че не е вкаран в руслото на идеята за приобщаване.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Госпожо Сачева.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР ДЕНИЦА САЧЕВА: Първо, по отношение на достъпността. Физическата във висшите учебни заведения е въпрос, който би трябвало да бъде решаван от всеки университет. Има изискване много ясно затова, че всички обществени сгради в това число и университетите, трябва да бъдат достъпни.
По отношение на хората с увреждания в момента на сайта на Министерството на образованието е публикуван Проект на промени на Закона за висшето образование. Ако имате конкретни предложения, които смятате, че не са залегнали вътре може да ги изпратите. Ние съответно ще ги разгледаме и ще ги вземем предвид.
За Закона за жестомимичния език – подписана е вече заповедта на министъра за работна група. Такъв проект трябва да бъде изработен до края на лятото. В началото на новия парламентарен сезон – от есента, би трябвало Законопроектът вече… (Реплики.) Текстове от Законопроекта могат да бъдат вкарани в настоящата работна група. Мога да предоставя съответно кои са членовете на работната група. Тя е с множество външна експертиза и представители на почти всички организации от глухата общност. Отворени сме, пак казвам, към предложения и в тази посока за политика за учене през целия живот. В момента се разработва такава стратегия. В нея ще залегне и текст, който ще касае хората с увреждания. Това по-скоро ще се случи до края на тази година. Евентуално да видите такъв проект на документ.
За професионалното образование не става въпрос за всички увреждания. Не става въпрос за всички професии.
По принцип различните случаи са със специфика, някъде имаме изисквания, които са извън образователното законодателство, за конкретни професии, които не могат да се упражняват при наличие на конкретни увреждания. Ако има обаче, пак казвам, предложения, които Вие имате за конкретни професии, където виждате, че има такова дискриминативно изискване, бихме могли да ги обсъдим, както вътре в Министерството – ако можем ние да го променим, така и с колегите от Министерството на труда и социалната политика. Понякога, за определени професионални направления, имаме изисквания от работодателски организации също, които идват. Така че няма универсално ограничение – ограничението винаги е според различни параметри. Защото има професии, които се изпълняват при определени изисквания, включително тези ограничения биха важали и за мен, без да имам увреждания. Има професии, които аз и да искам, не мога да изпълнявам. Това не е дискриминативно, просто естеството на професията изисква определени физически данни или определено здравословно състояние, различни са казусите. За конкретен казус бих могла по-конкретно да проверя и да Ви отговоря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Аз, докато говорим, между временно си отворих Закона за професионалното образование и обучение – чл. 32, за който говорите – ал. 1, между другото, измененията на тези текстове са от 2002 г., преди 17 години, твърде далечно наистина. Факт е това, което каза заместник-министър Сачева, коментирали сме го. Наистина работодателите имат конкретни изисквания към определени професии и, съответно, се оказва, че не всеки може да упражнява дадена професия. Както каза госпожа Сачева, това не е само за хората, които имат специални образователни потребности, това се отнася за всички, това не се отнася само за тях.
Това обаче, което виждам аз е ал. 1. Ако имате и други такива неща, които сте видели, ще Ви помоля да ни изпратите по имейл като конкретни текстове, за да можем с колегите да ги разгледаме. Алинея 1 казва: „За учениците със специални образователни потребности, се организира професионално образование и професионално обучение, съобразено със съответното им увреждане“. Това е общият текст, който, съобразно индивидуалната оценка на всяко едно дете, на всеки един ученик, се преценява в зависимост от неговите желания за упражняване на дадена професия – коя може да се изучава и коя не би могла, поради обективни причини.
Но, предполагам ал. 3 е тази, която Ви смущава и, която мен също ме смущава и, която прави допълнително ограничение за учениците с умствена изостаналост. Казва се, че се организира професионално обучение по част от професии или по професии за придобиване на първа степен на професионална квалификация. Тук трябва да се обвърже съответно оценката, за която е извършена на всяко едно дете със специални образователни потребности. Така че тук имаме поле за работа, включително и ние като законодатели.
Ще Ви помолим да направите преглед, вероятно имате и други такива предложения, да ни ги изпратите, за да можем да ги обсъдим, както с Националната агенция за професионално образование и обучение, така и с колегите от Министерството да направим една работна група. Мисля, че промените не са толкова големи и сложни, така че бихме могли в оперативен порядък да ги направим.
Други желаещи за изказване?
Заповядайте.
ХРИСТИНА БАБАЛОВА: Имам два въпроса, те в частност са пак към госпожа Сачева.
Казахте, че работите с Министерството на труда и социалната политика. В тази връзка въпросите са ми два.
Споменахте, че се предвижда да бъдат изградени четири нови училища в София. Дали в тези училища е предвидено изграждане на специфични потребности за деца и дали ще има такива класове или паралелки за деца със специални потребности?
Другият въпрос е във връзка с взаимната Ви свързаност с Министерство на труда и социалната политика по въпроса за заплатите. Тъй като знаем, че увеличихте заплатите на учителите, но заплатите на хората по центровете и центровете за личностно развитие останаха доста ниски на фона на заплатите на учителите – на ресурсните учители, на психолозите и логопедите в училищата. Това също е голяма мотивация на тези хора да бъдат задържани по тези институции, тъй като те извършват тази допълваща подкрепа към хората със специални потребности.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Заповядайте, госпожа Сачева.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДЕНИЦА САЧЕВА: По отношение на изграждането на нова образователна инфраструктура, тя се изгражда от гледна точка на това, че в София има много голям недостиг. Има още две училища в две села, които тази година ще бъдат открити и те се откриват поради нуждата от това да има училища. В тях няма конкретно предвидено в момента да се прави нещо специално за деца със специални образователни потребности, защото това е нещо, което би следвало да произтече от децата, които се намират в съответното населено място. Ние говорим за изграждане на инфраструктура, тоест да се изгради сградата с класните стаи, с възможностите вътре и така нататък. В това отношение, специално би трябвало да се обърнете към Столична община – специално за училищата в София те ще се занимават с проектите. От тази гледна точка не мога аз да Ви обещая нещо в тази посока. Аз казах, че ще прави национална програма или модул от национална програма, с които ще бъде възможно да се финансират различни методи за работа, които могат да се изпълняват в каквито и да е училища – общински, държавни, частни и, които ще бъдат на проектен принцип, тоест ще кандидатства дадено училище, в което има деца със специални образователни потребности, ще представи своя проект спрямо конкретните деца, дали това ще бъдат пет-десет-осем и така нататък деца и Министерството съответно ще може да финансира този тип педагогически иновации, които те ще правят на място.
По отношение на заплащането. Тези проблеми се дискутират постоянно, предполагам, че и за следващата година ще има някакво увеличение, което не мога в момента да кажа какво ще бъде. Ние увеличаваме както бройките на психолозите и на педагогическите съветници всяка година, така и правим съответната индексация на тяхното възнаграждение. Сигурно не е достатъчно, но в рамките на бюджета, с който разполагаме, тази тенденция се запазва и ще продължи.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Други желаещи за изказвания има ли? Няма.
Закривам разискванията.
Подлагам на гласуване Проект на решение, такава е процедурата за всички граждански инициативи, съобразно нашия правилник.
Първо, по точка първа – приема за сведение и препоръчва на народните представители, по тяхна преценка, да съобразят в своята законодателна дейност Национална гражданска инициатива „Системата ни убива“, № ПГ-839-01-28, внесена на 29 ноември 2018 г.
Това е стандартното решение, което приемаме за граждански инициативи.
Моля, гласувайте.
За – 15, против и въздържали се няма.
Благодаря, включваме и декларациите.
И по втората гражданска инициатива – приема за сведение и препоръчва на народните представители, по тяхна преценка, да съобразят в своята законодателна дейност Национална гражданска инициатива „Системата ни убива всички“, № ПГ-939-01-1, внесена на 4 януари 2019 г.
Моля, гласувайте.
За – 15, против и въздържали се няма.
Благодаря.
Мисля, че направихме, както се казва, план за действие. Ще очакваме да ни изпратите по Закона за професионалното образование това, което сте видели, ние също ще го прегледаме. Досега наистина не сме коментирали и не са коментирани тези текстове – имате пълно право, действително. Една промяна в Закона за професионалното образование мина миналата година и можеше да ги коригираме, но наистина не сме получили такова предложение и никой не ни е обърнал внимание, че има пропуск в Закона. Така че по другите предложения на колегите, понеже те не са гражданска инициатива, тях не ги подлагаме, но да речем, че важи същото, аз затова изразих волята на нашата парламентарна група. Разбираме се, че в работен порядък, ние като членове на Комисията, ще ги обсъдим и ще ги изкоментираме в следващи наши законодателни инициативи, ако сте съгласни, колеги?
Благодаря Ви.
Закривам днешното заседание.
Благодаря на всички родители за участието.

(Закрито в 16,35 ч.)




ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Милена Дамянова