Точка единствена. Представяне от госпожа Карина Ангелиева, заместник-министър на образованието и науката, на бъдещата рамкова програма на Европейския съюз за научни изследвания и иновации „Хоризонт Европа“ 2021 – 2027 г.

---

Заседанието беше открито в 15,00 ч. и ръководено от председателя на Комисията госпожа Милена Дамянова.

* * *

ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Уважаеми дами и господа народни представители! Имаме необходимия кворум.
Откривам редовното заседание на Комисията по образованието и науката.
Колеги, днешното заседание ще проведем с една точка:
Представяне от госпожа Карина Ангелиева, заместник-министър на образованието и науката, на бъдещата рамкова програма на Европейския съюз за научни изследвания и иновации „Хоризонт Европа“ 2021 – 2027 г.
Има ли други предложения за дневния ред? Не виждам.
Подлагам го на гласуване.
За – 13, против и въздържали се – няма.
Приема се единодушно.

Госпожо Ангелиева, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КАРИНА АНГЕЛИЕВА: Благодаря Ви, госпожо Дамянова.
Добър ден на всички!
Уважаеми дами и господа, преди да започна, искам да Ви благодаря, защото бях предложила, при Ваше желание и интерес, по често да споделям с Вас важни въпроси, които са на дневен ред на България и на Европейския съюз. Би било полезно да си партнираме с Вас при вземането на решения и при формулирането на нашите позиции в Европейския съюз, така че преди всичко Ви благодаря, че намерихте време и включихте тази точка в дневния ред. (По време на презентацията показва слайдове.)
Защо предпочетох днес да Ви представя накратко новия пакет за наука и иновации „Хоризонт Европа“, а не текущи програми и политики, които програмираме в момента в Министерството на образованието и науката? Поради няколко причини. Едната е предложението за портфолиото на новия комисар, а именно обединяването на образование и наука в един голям пакет. Не пропускам, разбира се, култура, младеж и спорт, но за първи път след нашето Председателство има такова силно политическо решение – двата сектора да вървят ръка за ръка, и ще кажа защо за нас и за новите държави членки това е важно.
И другото много важно обстоятелство са именно предстоящите преговори между Съвета на Европейския съюз и Европейския парламент по Многогодишната финансова рамка и определянето на бюджета „Хоризонт Европа“.
По принцип Програмата за наука и иновации е позната като рамковата програма на Европейския съюз. Политиците, знаете, обичат някой път и гръмки заглавия. От миналия програмен период тя вече има свое собствено име, както има „Еразъм“, защото идеята е по принцип да е нещо като другата голяма емблематична програма на Европейския съюз. Затова сега сме още в изпълнение на „Хоризонт 2020“. Това е текущата програма до 2020 г., а новата програма за наука и иновации ще се казва „Хоризонт Европа“.
Накратко „Хоризонт Европа“ съчетава комбинации от научни постижения заедно с подкрепа за транснационално и междусекторно сътрудничество. Няма друг такъв програмен инструмент в света. Факт е, че има фондове или подобен тип програми, както в Щатите Националният фонд за наука, но той програмира много големи пари с частни инвестиции. Бюджетни средства за наука и иновации в такъв голям размер, в такъв голям пакет няма.
Второ, това е единствената програма в света, отворена за участие и на трети страни, на така наречените субсидирани страни към програмата. Ще кажа после за това, ако имате интерес, както за асоциираните държави членки, особено нашите страни от Западните Балкани, така и за други страни, с които имаме стратегическо партньорство, като например Египет, Тунис, Канада, с които имаме специално асоциирани партньорски споразумения.
Записано е в Договора за функционирането на Европейския съюз за създаването на Европейското научноизследователско пространство. Това е петата свобода, както имаме свободно движение на хора, стоки, капитали и услуги. С Договора се стимулира и разпространението, и свободното движение на знания. Въпреки че секторът не е регламентиран, няма регламент за Европейското научноизследователско пространство, има много сериозни ангажименти, които всяка държава членка трябва да изпълни. Това са пет приоритета в Европейското научно пространство. Европейската комисия, за да съдейства на нас, държавите членки, всъщност инвестира пари чрез Рамковата програма, която финансира наука и иновации, и най-важното нещо – сътрудничество между държавите. Тоест всичките проекти почти са междудържавни и транснационални.
За първи път Комисията предлага доста голям пакет. Това е нарастване средно с 30% – 100 млрд. евро да е Програмата. Доколкото знам, Вие сте информирани от Ваши колеги в Европейския парламент. Европейският парламент по принцип смята, че Програмата трябва да е минимум 130 млрд. евро. Тоест в момента има голямо разминаване между Съвета на Европейския съюз, който не е единен по отношение на финансирането, и Европейския парламент, който смята, че тази програма трябва да е дори с нараснал бюджет. За момента тази програма е третата като финансиране, като обем след селскостопанската политика и кохезионните фондове. Това е третата най-голяма програма в Европейския съюз.
Както казах, трите основни принципа са: да се укрепи научната и технологична база; да се повиши иновационният капацитет; и в крайна сметка тази програма има нещо много важно, а именно да отговори на нуждите на обществото и на гражданите.
Сега ще Ви покажа директно, не знам дали се вижда добре, аз съм Ви подготвила един материал, който ще остане за Вас, но това е важното нещо, а именно трите стълба – как ще се, грубо казано, харчат средствата по Рамковата програма.
Исках да използвам тук тази платформа сред умни хора, които да разберат, за мен е много важно, защото напоследък или говорим само за иновации, или говорим само за инфраструктура. Когато често се опитваме в България да водим диалог с научните организации и университетите е фрагментирано – подхваща се един или друг пъзел от цялостната система. Всъщност Рамковата програма на Европейския съюз дава цялостната картина как да се изгради научна и иновационна база на конкурентоспособно ниво.
Първият стълб е най-важният. Той финансира фундаментални научни изследвания. Няма държава – член на Европейския съюз, която да не финансира фундаментални научни изследвания. Това се случва тук през три инструмента. Най-голямата гордост на Европейския съюз е именно Европейският научноизследователски съвет, който финансира млади изследователи и опитни изследователи. Това са единствените проекти, които са индивидуални грантове на топ изследователи от целия Европейския съюз и извън него.
Втората компонента във фундаменталните изследвания е нещо много ценно за нас. Това е именно Програмата „Мария Кюри“. Тук съм да лобирам за Вас и за Вашия глас, защото „Мария Кюри“ е една фантастична програма за насърчаване на ранното развитие на младите учени. Това са стипендии за изследователи, както и за връщането, реинтеграцията на изследователи в държавата им по произход. За съжаление, никога парите не достигат, когато се борят държавите членки, и в този програмен период наблюдаваме свръх подаване на проекти и съответно не отговаряме на очакванията. Много от българските предложения, които бяха оценени на най високо ниво, са се борили с 10 000 други предложения, не с 20 други, остават недофинансирани поради липса на средства в цялата програма.
Някои държави членки създават подобни инструменти – да си финансират най-добрите техни проекти над чертата. Ние се опитахме да програмираме такъв инструмент. Не мога да Ви кажа, нека да видим как ще бъде. Това е Програмата „Петър Берон“, която сега пуснахме през Фонд „Научни изследвания“. Плах опит, малко е финансирането, но все пак е нещичко.
И третата компонента в стълб „Фундаментални научни изследвания“ е научна инфраструктура. Ще бързам, за да си оставя малко време да кажа нещо за научната инфраструктура накрая. Да, Рамковата програма на Европейския съюз инвестира в предпроектно проучване и в дизайна на големи европейски научни структури, но Европейският съюз не финансира подобряване на научна инфраструктура или оборудване на национално ниво в държавите членки. Това е задължение на държавата членка. Рамковата програма не финансира национална инфраструктура, което е важно да се знае, защото също често, за съжаление, и в научните среди, пък дори и в моя екип се създават други впечатления. Не се говори правилно, а не е добре да заблуждаваме обществото.
Вторият стълб на Програмата, може би това ще Ви е най интересно, са 60% от парите, или грубо казано, живот и здраве, говорим за 60 млрд. евро. Това е най-ценното на Програмата, а именно международното сътрудничество. Това са съвместни колаборативни проекти между няколко държави членки, между няколко университета, научни организации и бизнес, но те са насочени конкретно за справяне с проблеми на обществото. Те, разбира се, се финансират от фундаментално изследване до приложение в икономиката. Тук бяха много дълги и консултациите с Европейския парламент, а и големи – извинявам се за жаргона, но си е така – караници бяха между държавите членки, докато се обособят тези тематични направления. Мисля, че България може да бъде доволна, защото реално имаме нужди във всички спектри на финансиране на икономиката, на обществото.
Много голям и силен клъстер се очертава здравеопазването.
Този, който липсваше, но България подкрепи и смятаме, че е важно за нас да има инвестиции по отношение на култура, творчество и приобщаващо общество, или за тези от нас, които сме в хуманитарния сектор, да има повече средства за научни изследвания, свързани със социални аспекти, културно-историческо наследство, икономически, миграционни въпроси.
Третият приоритет е сигурността, включително киберсигурност.
Четвърти, разбира се, цифровата сфера и Космосът. Това е голямо научно направление.
След това „Климат, енергия и мобилност“. Мобилност в смисъла на транспортна мобилност.
Изключително голям клъстер, който ще е с над 10 млрд. евро – „Храни и биоикономика“. Реално този бюджет тук не се е формирал случайно, паднал отнякъде. Беше отрязан бюджетът на Общата селскостопанска политика и 10 млрд. евро тук ще се влеят в клъстер „Храни и биоикономика“, защото всички държави членки се обединиха около това, че научната база по отношение на новите храни, чисти почви, производство, сигурност, безопасност на храните не е достатъчно добра. Да преведа, ако е необходимо на по ясен език, разпръснати са инвестициите по отношение на ново познание и иновации в селскостопанския сектор, затова идеята е да има по-концентрирано финансиране тук.
Между другото, по-голямото финансиране е за така наречените съвместни изследователски центрове по отношение на ядрената енергетика – това е Joint Research Centre, с двата института, които са в областта на ядрената енергетика в Карлсруе и в Петен, се финансират също от Рамковата програма. Това е компонентата Евратом за ядрена безопасност и сигурност.
Третият стълб – нещо абсолютно ново, никога досега е нямало подобно целево финансиране по отношение на иновациите. Действително това беше голямата борба на Германия и Франция. Те си издействаха да има един отделен стълб, който да финансира само комерсиализация, трансфер на технологии и мащабиране – съжалявам за термина, по-скоро scaling на иновативни компании.
Правя отклонение – за да участваме успешно в този стълб, не можем да пуснем просто нашите хубави иновативни фирми да ходят да се борят с големите акули. Тук ще трябва да се създадат и национални инструменти, каквито вече започнаха да работят като Фонд на фондовете. Тоест тук началният капитал също ще трябва да идва от държавата членка и вече когато фирмата е разработила иновационен продукт, тук ще може да кандидатства, за да намери по-голям пазар. Идеята е да има по-привилегировано третиране на тези иновативни компании и реално да се изпълни единният икономически пазар, който в момента има различни бариери. Често големите държави членки монополизират сектора и нашите фирми, колкото и да са иновативни, не могат да влязат примерно на френски, испански или италиански пазар.
Виждате, че отдолу стои нещо на картинката. Не виждате какво пише, но то стои малко хоризонтално, а не като стълб. Това всъщност беше битката на новите държави членки. И нещо по любопитно – новите държави членки в момента усвояват 5% от цялата програма. Очевидно това никак не изглежда политически добре нито в Европейския парламент, нито в Съвета на Европейския съюз. Затова беше постигнато решението да има малко пари, така да се каже – това са 3% горе-долу от Програмата, до които достъп да имат само новите държави членки.
Мога като представител на България да кажа, че това не е достатъчно, въпреки че съм напълно наясно – и го казвам само тук, в тази зала, малко внимавам, когато говоря с моите партньори от Европейския съюз – че ние трябва да финансираме, разбира се, не на географски принцип, а там, където има добри научни постижения. Не може някой, който не изпълнява или не е добър в научно отношение, просто да взема пари, щото е от България. Това по принцип нарушава европейския принцип за наука и иновации и това, което е записано в Договора за функционирането на Европейския съюз. Въпреки това договорихме да има 3% от общия бюджет, които да са за създаване на възможности на нашите научни организации да се включват вече в проекти, да участват в по-големи мрежи и друг тип подобни туининг дейности. Но при всички положения парите, определени за това, не са достатъчни.
Малко прескачам, защото не се вижда добре. Тази презентация ще остане за Вас. Тук имам отделно за всеки един клъстер.
По отношение на клъстерите исках да споделя с Вас и това, което се опитваме да направим. Въпреки кампаниите и в интернет, разбира се, и публичните консултации участието на български научни организации и бизнес организации беше малко. Това, в което Европейският парламент ще има роля, е как ще работят тези клъстери. Ние не определяме, всички области вече са определени, но във всяка една област, като например „Климат, енергия и мобилност“ на всеки две години ще се определят конкретни итерационни области. Това е много важно, конкретно. Например справяне с Алцхаймер в здравето или ще има конкурс, свързан с енергийни системи и мрежи. Ако ние не се подготвим една година предварително, не видим къде имаме капацитет, няма да можем да участваме успешно. Тоест навременно трябва да участваме и в процеса на формулиране на подприоритети.
В публичната консултация в цяла Европа Комисията ми изпрати данните, за да се подготвя. Към 10 000 изследователи са участвали. От България 14 гласа са подадени за различни направления. Тоест това показва, че има още необходимост както с Вас, така и може би с браншови организации, други асоциации – преподавателски и бизнес асоциации, да коментираме конкретно области, в които България има интерес да участва и да има средства за развитие на наука и технологии. Ако очакваме до последно да се появи някаква тема и ние просто да се включим в нея, реално това не ни позволява да изградим добро партньорство и често пропускаме да участваме в големите проекти.
И последен нов елемент, както казах, абсолютно нов елемент, това са Европейският иновационен съвет и т. нар. мисии.
По отношение на бюджета това е свързано. За да иска Европейската комисия повече бюджет и европейските данъкоплатци да подкрепят това предложение чрез своите представители в Парламента, реално се разработи този инструмент за мисиите. Ще се финансират пет конкретни области, в които реално гражданите, гражданското общество на всяко едно ниво – европейско, национално и регионално, имат полза за справяне с този голям проблем – било то социален или икономически. Пилотен е този модел и тук Парламентът изиска да има нещо като вето. Тоест сега се избраха пет такива мисии, да видим след две години как вървят, за да се види дали да се спре някоя от тях, или да се изведат нови теми на дневен ред.
Малко отново пренебрегваме дискусиите по мисиите като цяло и в научната общност, защото пак смятаме, че това е нещо отнякъде спуснато. Не бих казала. Пак казвам, благодаря, че днес дойдох. Трябва малко по-внимателно да мислим с Вас, народните представители, как може да структурираме по-активно участие и на администрацията, и на гражданския сектор, защото идеята е разработките от решенията, които намерим тук, да се въведат, да станат част от практиката на дадена държава. Ще дам пример – най голямата мисия, която единодушно прие и Парламентът, и Европейската комисия, е борбата с рака. Идеята е при намиране на ново, иновационно решение или свързано с превенцията на рак това да влезе реално в практиката в здравеопазването. Ако тук реално не работим с различните ресори и сектори, това няма да бъде възможно. Ако тук пропуснем да се подготвим, най-много пак след три-четири години то да ни бъде спуснато и да ни бъде казано: направете го, и ние отново да не сме подготвени, което вече ще доведе до доста големи щети.
Втората голяма тема след рака е „Чисти морета – чисти води“. Ние тук настояхме да се включим много с clean mane waters. Ние си имаме Дунав, големите реки. Това е голям приоритет – да се търсят нови решения, които биха могли да бъдат и решения за управление, и за съвместно пречистване, но ще се изисква всички, които участват в тези мисии, всички държави членки да въведат резултатите.
Третата мисия е „Неутрално влияние върху климата и интелигентни градове“.
Четвъртата е „Чисти почви“ – пречистване на почвите. Това е огромен проблем в повечето държави, надявам се, не и тук. Ние имахме, доколкото знам, дано още да имаме, научна експертиза.
И разбира се, промените, свързани с изменението на климата. Тук основно регионите в преход и въобще справянето със замърсяването на въздуха.
Това са петте големи мисии, по които трябва да концентрираме и експертиза, и партньорство, както казах, с другите ресорни ведомства, но и с бизнеса, а и с граждански организации, по активно участие на гражданите като цяло въобще.
По отношение на България какво застъпихме по време на преговорите? Идва този пиперлив въпрос за парите. Преди тях да кажа, че, разбира се, България подкрепи като част от новите държави членки да има компонента „разширяване“. Тоест да има специфично пари за нашия регион за изграждане на капацитет.
Това, което също е в нашата позиция, е да вървим в посока на така наречения печат за върхови постижения, или skill of excellence, или да има по-ясна синергия със структурните фондове. Тоест проектите, които се оценяват в рамките на бъдещата програма „Хоризонт Европа“, които получат оценка над прага за оценяване, да могат да се финансират от структурните фондове, а не да остават недофинансирани на европейско ниво. Борим се за по-ясна синергия със структурните фондове, защото в момента правилата се разминават изключително много както за държавни помощи, свързани с инфраструктура в сектора, така и с различни други практики, включително счетоводни, по отношение на международни пътувания. Въобще във всичко като цяло „Хоризонт Европа“ е доста по облекчена програма, отколкото някои административни тежести, които срещаме в структурни фондове. Борим се за повече пари за „Мария Склодовска-Кюри“.
По отношение на Европейския съвет за иновации, всички търсим новите решения, деструктивните иновации – тези, които създават нови работни места, нови услуги, дигитализирането на сектора, но ние се съобразихме все пак и с това, от което България има нужда. Виждаме последните анализи – България основно инвестира в така наречените инкрементални иновации, или това са иновациите, които подобряват даден сектор, технологии или услуги. Нашата индустрия по принцип по-късно тръгна да се развива и ние се борим тези огромни пари да не са само за нови сектори, като например изкуствен интелект, където Франция води в момента в индустриално отношение, а да има пари и за нашите големи индустрии, които в момента са в процес на модернизация и цифровизация.
Другото, за което се борим и получихме от Европейския парламент подкрепа, е да има възможност и специализиран инструмент, така че организации от новите държави членки да се включат допълнително вече в изградени мрежи.
Преди последния слайд да кажа две неща, които не съм сложила на слайда, за какво друго се борим. Разбира се, тепърва официално, засега неофициално структурираме различни партньорства – с Полша, със Словения днес разговарях, със Словакия. Започват преговорите интензивно с Парламента по Многогодишната финансова рамка. Както казах, предложението на Комисията е 100 млрд. евро, Парламентът настоява за 130 млрд. евро, но всичко това зависи от Брекзит и излизането на Великобритания. И при двата варианта това ще има огромен ефект върху бюджета на европейските инвестиционни структурни фондове. Ние трябва да репликираме това, което прави Рамковата програма на Европейския съюз на национално ниво, защото това ще доведе за подобряване на нашата научна иновационна система. Смятам, че България трябва да се бори за повече пари от структурните фондове. Защо? Защото, за да наваксаме това изоставане, което се получи последните 20 – 30 години по отношение на модерна инфраструктура, а и заобикаляща инфраструктура, говоря като сграден фонд, като общежития, като конгресни центрове, на нас ни трябват пари за инфраструктура. Пари за това в голямата програма няма.
Второ, в момента имаме много кадърни изследователи, но често не можем да влезем в големи проекти с много пари, защото нямаме необходимото ново оборудване. Пари за оборудване също ни трябват и смятам, че перото „Структурни фондове“ е точно за това.
И третата голяма компонента, която не се финансира и е по принцип наше задължение, но ние трябва да търсим комбинирано финансиране, националният бюджет не може да покрие всички необходими разходи, е структуриране на капацитет – човешки потенциал, а именно нарастване на заплати, подобряване на програмите за обучение, на програмите на докторанти и въобще създаване на всевъзможни други инструменти, свързани със стажове, с привличане на други учени да работят и да живеят в България. Всички тези мерки около добрата наука и иновации не се финансират от Рамковата програма. Там се финансират пари за наука, консумативи и мобилност, така че България трябва да избере сериозна позиция, както Европейският парламент. Той надделява за момента, понеже и съставът му е по-голям, има силна позиция за това бюджетът за Рамковата програма да бъде по-голям. С моите колеги – другите министри от новите държави членки, сме обезпокоени от това. Битката ще бъде трудна. Смятаме, че трябва да има малко по балансирано географско разпределение на парите за наука и иновации в Европа, без да пренебрегваме това, че трябва да правим качествена наука.
Предпочитам да спра до тук. Подготвила съм много голям материал, който е съгласуван, Европейската комисия също ни го изпрати на български език, който ще бъде достъпен веднага след моята презентация. Ако имате въпроси, за да влезем в режим на диалог.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: И аз това щях да предложа. Презентацията, колеги, ще Ви бъде изпратена на имейлите, както и всяка друга информация.
Откривам разискванията.
Имате думата за въпроси, коментари. Гостите също.
Заповядайте, госпожо Пеева.
АСЯ ПЕЕВА: Благодаря, госпожо Председател.
Госпожо Заместник-министър, въпросът ми е: тези клъстери, за които обяснихте, ли ще бъдат бенефициенти? Благодаря.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КАРИНА АНГЕЛИЕВА: Чудесен въпрос, много Ви благодаря. Забравих да кажа, наистина това е най същественото. Веднага правя връзката как в момента е в България. Мисля, че е по-добре и за Вас, по-информирани ще бъдете.
Постигна се съгласие още преди пет години в Рамковата програма. Финансирането на бенефициента е на принципа на това каква научноизследователска дейност прави, а не дали е публична или частна организация. Тоест Рамковата програма е отворена за научни организации, университети, частни организации, малки и средни предприятия, големи индустрии. Интензитетът на финансиране обаче е различен. Когато кандидатстваш за координационна подкрепа или за специфична подкрепа, например твоята организация – говорим с примери – институт за изследване на някакви публични политики участва като партньор в проект, да направи даден анализ, той получава 100% финансиране, ако е координационна дейност да събере някакви данни. Ако участваш с демонстрационен елемент – дадена фирма, която участва само на високо технологично ниво над шест седем-осем по иновационната скала, тогава интензитетът може да спадне до 50%. Тогава и бизнесът трябва да даде пари, за да въведе продукта в практика, но той получава и финансиране. Така че интензитетът на финансиране не зависи от юридическия субект, а зависи от качеството, от това тази организация да докаже експертиза, хора, научен капацитет. Не крия, че често наши организации биват отрязвани, не достигат до класиране именно защото не могат да докажат както хора в организацията си, които са с необходимото научно ниво, така не могат да докажат и предишен опит.
Нашата друга борба, трудно, но лобираме в тази посока. Все пак по отношение на младите изследователи има и нови научни организации. Имаме много наши организации, които не са нови, но те сега набраха и тепърва с инфраструктурата ще наваксат. Те ще бъдат нови елементи в европейското пространство – да има нещо като баланс, като един марш, малко по-благоприятно към нашите организации да се отнася, но за момента оценката се извършва на база научно качество.
Тук с мен е колегата от дирекция „Наука“, той ще ме поправи, но, грубо казано, последната статистика показва, че около 30% от това, което България взема по Програмата, отива тук в частния сектор. Тоест все повече наши фирми вземат пари от Програмата, което е чудесно. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Други въпроси? Не виждам.
Колеги, последно питане. Няма.
Предполагам, че след като колегите се запознаят с презентацията, всеки, ако има някакъв въпрос или коментар, съвсем спокойно може да се обърне към Вас и това, което го интересува, съответно да получи информация за него.
Колеги, ако нямаме други въпроси, да благодарим на заместник-министър Ангелиева за участието.
Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КАРИНА АНГЕЛИЕВА: Благодаря Ви още веднъж. Наясно съм, че нямаше да има много въпроси. Това е огромна тема, с която работя от 17 години. Не е лесно за пет минути да Ви запозная с нея.
Вчера завърши Европейският конкурс за млади учени. Също се финансира от тази програма. 150 деца от цял свят бяха в България и останаха някои много готини рекламни материали. Казвам „готини“, защото бяха за тийнейджъри, но те са с едно много приятно младежко чувство. България грабна две награди, но ние домакинствахме 100 научни проекта от цял свят. Моите колеги ще Ви оставят по едно рекламно материалче и подарък за успешна година. Благодаря още веднъж. Надявам се – до нови срещи.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Колеги, който желае, може да си получи рекламен материал след Комисията.
И ние благодарим. Със сигурност ще имаме още срещи и изслушвания по темата.
Една бележка във връзка с това, което казахте за събитието. Ще помолим поканите към Комисията да ги изпращате своевременно, малко по-рано. Когато става въпрос за събития, които се организират в последния момент, е разбираемо, но когато става въпрос за събития, които се организират от доста отдавна, получаването на поканата в петък за понеделник и за събота не е добър вариант, така че една бележка към екипа. Всеки от нас, от колегите си прави програма, особено за понеделник и вторник, когато колегите са в избирателните си райони. Там са предвидени приемни. Трудно е в последния момент да направят реорганизация. В повечето случаи има интерес, но просто няма възможност за участие поради ненавременното уведомяване. Имахме такъв проблем и по време на Председателството. Тогава изобщо пък липсваха покани към Комисията. Надявам се наистина да го коригираме оттук нататък.
И още една бележка. Използвам случая – няма общо с темата и с Вашия ресор, но все пак сте член на политическия кабинет. Ще помоля сроковете, които даваме за изпълнение на преписките, да бъдат спазвани, когато изпращаме искане за проверка. В Комисията по образованието и науката постъпват различни питания по различни теми – и във връзка с науката, и със средно, висше образование. Поставяме срокове за отговор от Министерството. За съжаление, има отговори, които ги чакаме с месеци. Няма как, хората отново си търсят отговорите към нас. Молбата ни е, когато видите, че един срок не може да бъде спазен, тоест дали сме прекалено кратък срок, а съответният отговор изисква по-дълго време за изследване или за проверка, Комисията да бъде уведомена през експертите и съответно ние да имаме предвид това. Важно е – това е комуникацията на гражданите с Народното събрание. Затова след това се казва, че Народното събрание като институция не отговаря, не се отзовава и така нататък.
Правя го пред колегите, защото, пак казвам, използвам случая, че днес сте при нас. Може би не е в преките Ви задължения, но все пак сте заместник-министър и ще помоля да го обсъдите на политически кабинет, защото е важно. Така както и учители, и учени очакват отговори от Вас, така очакват и от нас, и трябва да си съдействаме малко по-добре.
Благодарим много за презентацията. Със сигурност колегите ще имат допълнителни въпроси, но всеки един от тях ще се свърже с Вас.
Закривам заседанието.

(Закрито в 15,40 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милена Дамянова